---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 753-03-84/15.11.07 Г.

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-135, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 26.09.2007 г., № 754-01-143, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 08.02.2007 г. и №754-01-146, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов на 01.11.2007 г.

На заседание, проведено на 14 ноември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха: от Върховна касационна прокуратура - Петър Раймундов, от Националната следствена служба – Румен Киров.

Законопроектите внесени от Минчо Христов и Стела Банкова бяха представени от Минчо Христов.
Първият законопроект предлага инкриминиране на случаите, когато длъжностно лице е разрешило отпускане на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. С този текст се цели превенция на неразумното банкиране, в случаите когато недобросъвестно се отпускат кредити, за които длъжностното лице знае, че няма да бъдат издължени.
Вторият законопроект предлага да се предвиди, че годен предмет на престъплението “документна измама” са и недвижимите вещи. Така в обсега на текста ще попадат и случаите когато е извършена измама с недвижими вещи чрез използване на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание.
Законопроектът внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов беше представен от Ангел Найденов. § 1 от него предлага изключване на наказауемостта в случаите когато лицето, което е организирало даването, както и лицето, което е получило дар или облага, за да упражни правото си на глас в полза на определен кандидат, се съгласи да съдейства за разкриване на престъплението чрез даване на свидетелски показания.

Предвид високата степен на обществена опасност на явлението “купуване на гласове”, § 2 от законопроекта предлага престъпленията, свързани с даването на дар или облага или организирането на тази дейност, да се разследват по общия ред, а не образуването на наказателното производство да е обвързано с изискването да е подадена тъжба до прокурора, каквато е действащата в момента уредба.
В хода на обсъждане на законопроектите участие взеха народните представители Елеонора Николова, Огнян Герджиков, Яни Янев, Елиана Масева, Диана Хитова, Иглика Иванова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
- Относно предложението да се инкриминира отпускането на кредити без обезпечение се отбеляза, че текст със същото съдържание вече е бил разглеждан и отхвърлен от Комисията по правни въпроси в 40-то Народно събрание. Поради това, че е спазено формалното изискване на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, той може да се обсъди отново. Безспорно е, че такава норма е съществувала в Наказателния кодекс в периода от 1997 г. до 2001 г. Отмяната й е резултат от промяната в обществените отношения в насока въвеждането от Българската народна банка на достатъчно рестриктивен режим за отпускането на кредити чрез изискването към банките да поддържат достатъчен резерв, който да гарантира интересите на техните вложители. Наред с това са създадени и кредитни съвети към банките, които правят преценка на надеждността за всеки конкретен случай на поискан кредит. Това становище изразиха Яни Янев, Огнян Герджиков и Елеонора Николова. Елиана Масева и Елеонора Николова изразиха становище, че в момента няма необходимост от възстановяване на норма с такова съдържание, защото обществените отношения, които тя защитава не са застрашени.
От името на Националната следствена служба Румен Киров увери народните представители, че и действащата наказателноправна уредба дава достатъчно възможности за защита в случаите, когато се извърши подобно деяние, тъй като то може да се квалифицира като престъпление “безстопанственост” или като престъпление, изразяващо се в сключване на неизгодна сделка.
В представеното в Комисията по правни въпроси становище Министерството на правосъдието не подкрепя предложението на вносителите с аргумента, че то е нецелесъобразно, тъй като не е свързано с цялостна преценка на необходимостта от приемането му.
- Относно предложението недвижимите имоти да са годен предмет на престъплението “документна измама”. Безспорно е, че до 1993 г. уредбата в чл.212 от Наказателния кодекс е допускала и недвижими вещи да са предмет на документна измама. Също така безспорно е, че се увеличават случаите на измами чрез използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание и с предмет недвижими вещи. Поради това народните представители, членове на комисията, се обединиха около становището, че е обосновано възстановяването на възможността тези случаи да се квалифицират като документна измама, а не да се прилагат съставите на обикновената измама.
Принципната си подкрепа за законопроекта изразява и Министерството на пръвосъдието.
- Относно предложението за отпадане на наказуемостта в случаите когато лицето окаже съдействие за разкриване на престъпленията, свързани с “купуването на гласове”. В Особената част на Наказателния кодекс съществуват норми със сходно съдържание, които са предназначени да стимулират последващо поведение на дееца, което е насочено към подпомагане на разкриването на извършени престъпления. Такива норми са напр. чл.105, ал.2 (при престъплението шпионство), чл.246, ал.2 (при подправката на парични знаци или прокарването в обръщение на подправени парични знаци), чл.308, ал.6 (при подправката на официален документ), чл.321, ал.4 (при престъплението образуване или ръководене на организирана престъпна група) и др. Иглика Иванова, Яни Янев и Елиана Масева изразиха становище, че кръгът на лицата, които биха могли да се ползват от по-благоприятните последици на нормата следва да се прецизира в хода на обсъждане на законопроекта за второ гласуване. В становището на Министерството на правосъдието се изразява мнение, че предложената редакция на текста за чл.167а, ал.2 следва да се прецизира в насока, която да съответства на използвани на други места в Наказателния кодекс формулировки, които уреждат сходни на предлаганата хипотеза.
Народните представители, членове на комисията се обединиха около тезата, че и действащата в момента уредба дава възможност за провеждане на наказателни производства по тези текстове, но за да се избегне за в бъдеще противоречива практика следва да се приеме предложението за отпадане на изискването началото на производството да е обвързано с подаване на тъжба от пострадалия, тоест престъпленията да се разследват по общия ред.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 2 гласа “за”, 0 “против” и 7 “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-135, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 26.09.2007 г. и предлага на народните представители да го отхвърлят;
2. Единодушно подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-143, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 08.02.2007 г. и предлага на народните представители да го приемат.
3. С 11 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс №754-01-146, внесен от Михаил Миков и Ангел Найденов на 01.11.2007 г. и предлага на народните представители да го приемат.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)