Комисия по правни въпроси
14/02/2008
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
№ 853-03-14/18.2.08 г.
ДОКЛАД
Относно: Законопроект за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, № 802-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.
На заседание, проведено на 14 февруари 2008 г., Комисията по правни въпроси съвместно с Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, № 802-02-3, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха министърът по европейските въпроси г-жа Гергана Грънчарова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България г-жа Зинаида Златанова, директорът на Информационния офис за България на Европейския парламент г-н Тоон Стрепъл, членове на Европейския парламент, експерти от кабинета на министъра по европейските въпроси и от Министерството на външните работи.
От името на вносителя г-жа Грънчарова изложи мотивите на законопроекта. Тя посочи, че с Лисабонския договор се запазват съществените постижения, включени в Договора за създаване на Конституция за Европа. Договорът от Лисабон засяга почти всички аспекти от организацията и дейността на Европейския съюз и съдържа принципно нови моменти. Съгласно договора Съюзът поема функциите на Европейската общност и става неин правоприемник, но с разширени компетенции. По този начин се създава единна провосубектност на Съюза, която му дава възможност да сключва споразумения с една или няколко държави или с международни организации във всички области, включително и в тези, които попадат в обхвата на общата външна политика и политика на сигурност. Съответно променя се заглавието на Договора за създаване на Европейската общност, който става “Договор за функционирането на Европейския съюз”.
По силата на новия чл. 6 от ДЕС Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, придобива същата юридическа сила като европейските договори, за всички държави-членки, с изключение на Великобритания и Полша.
Основните направления на останалите важни измененията са:
- подобряване на ефективността на работата на институциите;
- повишаване на ролята на Европейския парламент и на националните парламенти;
- разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;
- създаване на условия за активна обща външна политика и за обща политика за сигурност и отбрана;
- развитие на процеса на разширяване;
- опростяване на законодателните процедури и на процедурите за извършване на бъдещи изменения в европейските договори.
Договорът внася яснота в институционалната рамка на Съюза като предвижда изчерпателен списък на институциите. Съгласно новия чл. 9 от ДЕС са изброени седемте основни институции на Съюза – Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата. Въвежда се постът “Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност”, който едновременно с това е заместник-председател на Комисията за външните отношения.
Европейският парламент се превръща в законодателен орган, равнопоставен на Съвета, при приемането на по-голямата част от актовете на Съюза. Разширява се обхвата на областите, в които актовете се приемат по процедурата на съвместно вземане на решения, която се превръща в обикновена законодателна процедура. В тази връзка Европейският парламент получава по-големи компетенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и във външните отношения на Съюза. Националните парламенти добиват правото пряко да се намесват в европейския законодателен процес. Това ще става чрез процедурата за контрол относно спазването на принципа на субсидиарност.
В последвалата дискусия от страна на Комисията по правни въпроси участие взеха народните представители Четин Казак и Янаки Стоилов, които подкрепиха предложения проект за закон.
Ратифицирането на Лисабонския договор е повод отново да се постави проблема за ролята на националната държава в европейската интеграция и за доверието на гражданите в европейските институции.
Вече като член на Европейския съюз България трябва да се възползва от предвидените в договорите механизми за отстояване на своите интереси и за влияние в процеса на формиране на общата европейска политика.
При обсъждането на законопроекта бяха поставени и изяснени редица въпроси, свързани с характера на новата правосубектност на Европейския съюз; с взаимодействието между Европейския парламент и националните парламенти; със съотношението между Лисабонския договор, Конституцията на Република България и вътрешното право на страната, както и въпроси, отнасящи се към правния характер и обхват на Хартата на основните права на Европейския съюз.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа "за" и 1 глас "против" предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, № 802-02-3, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
(Янаки Стоилов)