---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
__________________________________________________________________
№ 853-03-34/1.4.08

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г., внесен от Волен Сидеров; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители и законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.

На редовно заседание, проведено на 20.03.2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г., внесен от Волен Сидеров; законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители и законопроект за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова, вносителят г-н Минчо Христов представи неговите цели и мотиви. Той посочи, че първата цел е резултатите от референдумите да придобият задължителен характер и да не бъдат подлагани на последващо одобрение или утвърждаване. Втората цел е да се даде на българските граждани нормативна възможност да инициират референдум, каквато възможност не съществува в сега действащия закон. Законопроектът определя 300 хиляди български граждани като достатъчни да предизвикват референдум.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон, народният представител Елеонора Николова отбеляза, че законопроектът засяга три групи въпроси.
Първо, въвежда се възможността субект, който да сезира Народното събрание за провеждане на национален референдум, да бъдат и граждани, които чрез подписка да изразят своето желание за провеждане на такъв референдум – не по-малко от 5% от избирателите, които имат избирателни права. В правомощията на Народното събрание е да одобри или да отхвърли такава инициатива за референдум. В случаите, когато над 15% от избирателите са изразили чрез подписка желанието си да се проведе референдум по определен въпрос, референдумът става задължителен и Народното събрание трябва да приеме решение за неговото провеждане.
Второ, въведени са ограничителни срокове - двумесечен срок за произнасяне на ЕСГРАОН за валидността на ЕГН и на подписите на гражданите, които са участвали в подписката и шестмесечен срок от постъпването на предложението, в рамките на който Народното събрание трябва да приеме решение за провеждане на национален референдум, който да бъде проведен заедно с един от идващите наред избори - парламентарни, за общински органи на власт или за Европейски парламент.
Трето, намалена е квотата от избиратели, която може да предизвика местен референдум -1/3 от гражданите на определена местна общност. Предвидено е също кметът на общината да не може да спира изпълнението на решение на общото събрание на населението. Облекчава се възможността местните общности да създават инициативни комитети за събирането на подписка, като минималната квота е определена на 1/4 от избирателите по места.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г., внесен от Волен Сидеров, народният представител Павел Шопов посочи, че като цяло този законопроект има сходна философия и цели с тези на останалите законопроекти. Разликата се свежда до новите възможности, които законопроектът дава, за да може да се оспорва резултата от референдум. Законопроектът предвижда възможността не по-малко от 300 000 български граждани да инициират чрез подписка национален референдум.
По законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители, народният представител Янаки Стоилов изтъкна, че законопроектът е подготвян дълго време с участие на граждански организации, които имат отношение към пряката демокрация и със Сдружението на секретарите на общините – институции, които имат пряка връзка с организирането на самите допитвания. Той посочи, че действащият закон създава редица препятствия за прякото участие на гражданите в управлението. Разбира се, това не е единствената причина за липсата на референдуми, освен такива, засягащи въпроси на административно-териториалното устройство. Има достатъчно аргументи, които налагат приемането на нов закон, чието наименование обхваща различните форми на пряко участие. Към него се отнасят националният и местният референдум, гражданската инициатива и общото събрание на населението. Съществуват два основни пътя, по които гражданите могат да влияят върху управлението: единият е чрез излъчваните от тях представители в централната и местната власт; другият път е, когато по определени въпроси гражданите могат пряко да приемат решения, които непосредствено засягат управлението. Прякото участие на гражданите в управлението е един от основните начини за намаляване на недоверието към политиката и за повишаване на тяхната отговорност за приеманите управленски решения.
Най-дискусионният въпрос, който законопроектът третира е този за въвеждането на задължителен референдум. Вносителите смятат, че когато има достатъчно голям брой граждани, Народното събрание трябва да бъде поставено в условията на обвързана компетентност. В този случай принципът на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който гарантира на гражданите възможност за пряко упражняване на властта трябва да бъде поставен по-високо от преценката на Народното събрание за целесъобразността на референдума.
Законопроектът предвижда решаването и на редица други въпроси, които отсъстват от действащия закон. Това са оспорването на процедурата и резултатите от референдума. Предвидена е възможност за конституционен контрол, макар и в съкратени срокове за националните референдуми, както и възможност за контрол за законосъобразност на съответните решения на общинските съвети. Практиката показва, че има случаи, в които насрочвани допитвания са извън сферата на компетентността на органа, приел решението. Гражданите трябва да са сигурни, че когато участват в определено допитване, то ще е законосъобразно и може да произведе желания резултат.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Четин Казак, Павел Чернев, Надка Балева, Елеонора Николова, Яни Янев, Павел Шопов, Надя Антонова, Диана Хитова и Янаки Стоилов.
Обсъдени бяха две основни групи въпроси. Едната група – процедурни въпроси, другата група – въпроси по съществото на предлаганата уредба.
Първата група въпроси са свързани основно с това по какъв начин да се процедира при наличието на пет законопроекта с подобни цели и предмет. Според част от народните представители всички законопроекти следва да се приемат на първо гласуване и да се обединят в един общ законопроект, който да е основа за предложения между първото и второто четене. Основание за това дава принципното съвпадение в решаването на важни проблеми, които съдържат повечето от законопроектите.
Други народни представители изказаха мнение, че такъв начин на действие е без прецедент в практиката на Народното събрание през последните няколко мандата. Освен това той е недопустим поради противоречие с ПОДНС. Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа имат за предмет изменение и допълнение на действащ закон, докато законопроектът за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители представлява нов законопроект, който отменя действащия Закон за допитване до народа и предлага редица нови разрешения в правната уредба. Следователно не е възможно и допустимо в един общ законопроект, да се включат изменения и допълнения на действащ закон и в същото време той да се отмени и вместо него да се обсъжда и приема нов законопроект. Налице са достатъчно нови и принципни предложения, които обосновават необходимостта от приемане на нов закон, който да преуреди материята от сегашния Закон за допитване до народа.
В дискусията се изказаха различни мнения, които засягат мотивите за подготовка на законопроектите. Въпросите по същество, които бяха поставени, се отнасят до няколко групи проблеми:
Противоположни мнения се изказаха по възможността за задължително провеждане на референдум, като подчертано преобладаваше становището в подкрепа на тази възможност.
Засегна се проблема за предметния обхват на националните и местни референдуми и специално допустимостта на референдум по сключени международни договори. Поради своята важност такива въпроси не бива да се изключват от кръга на допитванията, но с оглед на предвидимостта и стабилността на държавата като субект на международното право, когато има искане за такива допитвания, те следва да се провеждат до ратификацията на съответния международен договор.
Постави се въпроса, когато един въпрос е решен чрез референдум, по какъв начин и в кой момент той може евентуално да бъде пререшаван.
По отношение на условията за валидност на референдумите се изказаха две различни становища. Според едното, както при изборите, решението не бива да се поставя в зависимост от броя на участвалите. Преценката за обществената значимост на въпроса се прави на фазата на приемането на решението или се потвърждава от изискуемия брой граждани, които могат да инициират допитването. Освен това така се поощряват активните граждани, чиято обществена тежест нараства. Според другото становище трябва да съществува определен праг за участие, макар и по-нисък от сегашния. Само по този начин може да се предотврати налагането на определени решения от групи, които не са представителни.
Повдигнаха се и редица въпроси, които засягат организацията, провеждането и финансирането на формите на пряко участие на гражданите в управлението; отношението между компетентността на представителните органи и прякото участие на гражданите в решаването на въпроси, влизащи в сферата на тези компетенции и др.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси

Р Е Ш И:

1. С четири гласа “за” и девет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 654-01-127 от 08.09.2006 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова.
2. С пет гласа “за” и осем “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-45 от 07.03.2007 г., внесен от Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон.
3. С четири гласа “за” и девет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 754-01-165 от 04.12.2007 г., внесен от Волен Сидеров.
4. С четири гласа “за” и девет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, № 854-01-20 от 11.03.2008 г., внесен от Любен Дилов и група народни представители.
5. С единадесет гласа “за”, един “против” и двама “въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
/Я.Стоилов/