---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 24


Днес, 19.06.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на вътрешните работи –Любослав Попов, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –Теодор Илиев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.

Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме минимално необходимия брой регистрирани членове, за да започнем работата. Днес в дневен ред има две точки:

1. Обсъждане на определението на Конституционния съд от 12.06.2008 г., получено на 13.06.2008 г. с приложено искане на Президента на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 3/2008 г., за установяване на противоконституционността на разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., изм. ДВ, бр. 50/2008 г.).
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.




По точка първа
Припомням ви, че оспорването засяга освобождаването на държавата от заплащане на държавните такси за водените от нея граждански дела.
Може да изразите мнение и становище, което ние да поддържаме евентуално. Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да напомня позицията, която имахме демократи за силна България при гледането и на първо и на второ четене на тази поправка, а то беше, че този текст, който беше приет, трябва да отпадне, а именно освобождаването от държавна такса на претенции от страна на държавата и държавни учреждения.
Така че искането на Президента до Конституционния съд за отмяна е основателно. То съвпада с нашата позиция, която за съжаление парламентът не пожела да чуе като аргументи дали затова защото опозицията го поставяше като въпрос, но наистина създава една неравнопоставеност на участниците в процеса. Затова смятам, че позицията, която трябва да изразим е, че е основателно искането на Президента до Конституционния съд за отпадане на този нов текст. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други становища. Заповядайте, г-жо Хитова.
Диана Хитова:
Аз също считам, че искането е основателно. Трябва да бъде осигурена равнопоставеност на страните, която при тази уредба липсва.
Павел Шопов:
Ние при гледането на закона изказахме мнение и то беше за освобождаване на държавата от държавни такси. Ще поддържаме тази теза. Да се вземе предвид нашето мнение.
Надя Антонова:
Аз бих предложила на вниманието на комисията и една друга гледна точка, която се различава не защото оспорвам равнопоставеността на субектите на видовете собственост, а именно защото тази равнопоставеност трябва да бъде проведена последователно и докрай. Мисля си, че задължението за плащане на държавна такса на всички субекти – на държавата за своите частни вземания, не е израз на равнопоставеност на субектите. Защото самото задължение за плащане е само част от аспект на равнопоставеността, един аспект от равнопоставеността.
Знаем, че и държавата и общините имат сложна процедура, по която се заделят средства по бюджетите им, за да плащат държавна такса и то поради естеството на публичните средства, които те потребяват. Това е свързано и с една бюджетна прогноза – да се прогнозира колко дела държавата, респ. общината ще води. То е свързано с отражение на тези суми в разход в съответния годишен бюджет. Докато частните лица нямат такива процедурни проблеми. Именно като израз на равнопоставеност е обстоятелството тези субекти със сложни бюджетни процедури да бъдат освобождавани от такси, за да не могат да бъдат затруднявани при упражняване на своите права следствие на тези процедури. И естествено, да не се оправдава бездействието на държавните и общинските еднолични органи, от които зависи предявяването на исковете, с липса на средства по бюджета им.
Мисля, че когато поставим държавата в ситуация да си плаща за частните вземания, без да съобразяваме сложната процедура по отпускане на такива средства и понякога невъзможността да бъдат отпускани такива средства, не спазва равнопоставеността. Напротив, поставяме я в едно положение на затруднение да си брани правата.
Що се отнася до бюджета на съдебната власт, той по никакъв начин няма да бъде накърнен от това че държавата нямала да плаща държавни такси или общините няма да плащат държавни такси. Както знаем добре, бюджетът на съдебната власт се субсидира и то много успешно. И дали тези субсидии ще бъдат 5 милиона или 50 милиона си е все това, тъй като те в крайна сметка потребяват от публичните средства за собствения си бюджет. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Вие не поддържате искането. Изразявате друго мнение.
Надя Антонова:
Изразявам друга позиция в подкрепа на закона така както е приет. Даже си мисля, че би следвало и общините да бъдат включени в списъка на лицата, които са освободени от държавна такса при предявяване на искове за частни вземания.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли?
Аз ще подложа по принцип оформянето на становището от комисията и в зависимост от това накъде клонят предпочитанията тогава ще се представят мотиви, становища към поставеното пред Конституционния съд искане.
Едното становище, което беше обосновано в първите изказвания, е в подкрепа на мотивите на президента за противоречие на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс във връзка със заплащането от държавните учреждения и държавата такси по частни вземания.
Тези, които поддържат това становище, моля да гласуват. Четирима “За”.
Против? Няма. Останалите се въздържат.
В такъв случай Комисията ще подготви становище, което споделя искането, което е направено от Президента. Малко парадоксална ситуация, когато парламентът обосновава становище противоположно на това, което е приела. Но за изминалото време може да се е променило виждането така, както се промени при промяната. Защото няколко месеца след първоначалната промяна, която предвиждаше еднакви условия, се прие промяната за особените изисквания към държавата. Сега се връща на изходните позиции становището. По силата на отрицанието на отрицанието може би тази диалектика действа.
Иво Христов: експерт.
Не ми е ясно при положение, че Народното събрание като орган е конституиран като страна по конституционното дело. А ние сме помощен орган на Народното събрание. Има практика на комисията, че по принцип ние не трябва да даваме становище.
Янаки Стоилов:
В този случай тя е решила да даде становище.
Иво Христов:
Като какви ще дадем това становище в Конституционния съд. Като група граждани??!!
Янаки Стоилов:
Нашето становище го изпращаме до председателя на парламента. Правната комисия съгласно съотношението на гласовете смята, че е основателно оспорването, което прави президента на приетия от Народното събрание текст.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
Стигнахме до чл. 16. Чл. 16 вече е в редакцията, която миналия път направихме.
Ние гласувахме по принцип чл. 15. Текстът за различните видове мнозинства го уточнихме, така че по него няма спорове по същество.
Чл. 16, който става чл. 18. Вижте редакцията на комисията. По него има ли някакви бележки? Няма. Приемаме го в тази редакция.
Чл. 17. Това е отразено в чл. 19. Вижте на с. 3 от актуализирания доклад – за управителния съвет и управителя. Няма бележки. Приемаме го.
По чл. 18, който става чл. 20. Няма предложения. Приема се.
Чл. 19, който става чл. 21. “Избор на управителен съвет или управител.”
Няма предложения. Приема се.
Чл. 22. Приема се.
Чл. 20, който става чл. 23. (с. 7) “Правомощия на управителния съвет или управителя.” Не е ли по-добре “и управителя”. Нали са идентични правомощията. Тогава “и”. Трябва да е в скоби или с “и”.
Има ли бележки по тях. Няма. Приема се.
На с. 10, чл. 22, който става чл. 24. “Контролен съвет и контрольор”.
Иглика Иванова:
Два варианта са предложени по отношение на а мандата – три или две години. Аз лично поддържам хипотезата две години – еднакъв срок с този на управителя. Това е масовата практика. Не се сещам някъде по друг начин да сме уредили- да има такова разминаване на мандатите, ако щете ЖСК, тези с нестопанска цел и каквито и да са други организации.
Янаки Стоилов:
Ако трябва да гласуваме или приемаме мандат две години. Добре. Приема се за две години.
Да не правим прекалено сложна конструкцията на управление на етажната собственост, защото тя в редица случаи е толкова не формализирана.
Чл. 24 го приемаме с това уточнение.
По следващите членове има ли някакво уточнение във връзка с отпадането.
Красимир Ципов: експерт
Обединяваме се около становището да дадем управление на етажната собственост чрез общото събрание, чрез сдружение и в последствие едни и същи текстове за изпълнението и контрола на решенията на общото събрание и на актовете на управителния съвет. Членове от 24 до 32 са обединени в членове от 39 до 43 по-нататък.
Янаки Стоилов:
Сега можем да се движим по текста на сдружението на с. 17.
Красимир Ципов: експерт
На с. 19 е текстът, който предлага комисията.
Янаки Стоилов:
Има ли някой ,който подкрепя предложението на Светослав Спасов. Няма. Не се приема.
Някой подкрепя ли предложението на Нено Димов и Антонела Понева ? Няма. Не се подкрепят.
Остава да се подкрепи текста на работната група. Има ли възражения? Няма. Приема се чл. 33, който става чл. 25.
Другите две предложения също не се подкрепят, защото те са производни на същите народни представители на с. 19. вече отхвърлените. Не се подкрепят.
Отива към текста на работната група. Чл. 36 става чл. 26. “Ред за свикване на учредително събрание.”
Има ли бележки? Няма. Приема се.
След това отново има няколко не приети предложения.
Чл. 37, който става чл. 27. “Провеждане на учредително събрание.”
Тук има ли някакви уточнения, предложения? Няма. Приема се.
Следващото предложение е за създаване на нов чл. 28. “Споразумение за създаване на сдружение на собствениците.”
Няма бележки. Приема се.
Следват още няколко не приети предложения във връзка с вече отхвърлените. Само доклада на Ненко Темелков мисля, че е различен от предишните. Има ли някой, който го подкрепя? Няма.
Отиваме към предложението на комисията за чл. 38, който става чл. 29. “Регистрация на сдружението”. Приема се.
Има не подкрепено предложение на Димитър Абаджиев. (с. 27) Има ли някой ,който го подкрепя. Няма.
Комисията предлага чл. 39 да отпадне, тъй като е отразен.
Предлага да се създаде нов член 30 със следната редакция: “Прехвърляне на членство в сдружението”
Г-н Янев да ни каже, ако този, който прехвърля членството а приемащият не го приеме, какво става със сдружението?
Яни Янев:
Понеже в първоначалния вариант на проекта тази опасност реално съществуваше, че един единствен член на етажната собственост може да попречи на съществуването на сдружението, което оценихме, че е твърде опасно, когато за една жилищна сграда е взето решение да участва в спечелени проекти, финансиран и кредитиран, и т.н., напускането или прехвърлянето на собствеността на един от обектите сгради, ако остане възможността това да води до ликвидиране на сдружението, всъщност създава много проблеми на редица институции и на етажната собственост най-вече.
Предложението на работната група е да няма право на избор на новия купувач по отношение на това дали да бъде член или не. Автоматично става член. И затова идеята ни е от гледна точка на това в елементите, когато се продават сгради в етажна собственост в представените документи по повод на изповядване на сделката на тази покупка, да бъде задължително ясно, че този човек става и член на сдружението.
За затворените селища също сме го предвидили.
Всъщност за какво става дума? Когато се купува една вещ, каквато и да е тя, има начин на употреба на веща. Задължителен елемент на начин на употреба на веща в кооперация, в жилищна сграда, в която има създадено сдружение, е участие в сдружението. Ако не искаш да си в сдружението, не я купуваш вещта. Т.е. тя има и това условие за нейното ползване.
Янаки Стоилов:
Да се сложи запетая след “се прехвърля на новия собственик”, и се добави: “който не може да откаже членството в сдружението”, или нещо такова. Все пак да е ясно, че има и забрана, защото самият факт, че се прехвърля, в един последващ момент може да породи спорове дали той не може в някакъв по-следващ момент да напусне. Така че изрично трябва да има забрана, ако това е идеята.
Яни Янев:
Да, това е идеята. Всъщност членството не може да бъде прекратено, защото нито при покупката, нито по-късно, а сдружението може да бъде прекратено само с решение на общото събрание. Т.е. това да бъде единствената форма. Това да се допълни като текст.
Янаки Стоилов:
Добре. Отбележете го, че сдружението се прекратява само с решение на общото събрание.
А ако трябва тук по отношение на отделния собственик да се каже: “се прехвърля на новия собственик, който не може да откаже членството.”
Според мен, не трябва да уеднаквяваме режима на създаването и прекратяването на сдружението, защото ние казваме, че алтернативно действат режима на етажна собственост и режима на управлението на етажна собственост чрез сдружение. Ако някъде са решили да направят сдружение, трябва всички собственици да са съгласни. Но ако това сдружение се събере и мнозинството реши, че вече нямат основание да го поддържат, трябва да има някакъв облекчен режим, който ще ги пренася автоматично към общия режим на етажната собственост. Защото не можем да оставим в ръцете на един-двама души нещо да съществува, което на практика не би могло.

Яни Янев:
Освен това, мисля, че сме пропуснали да доразвием това, че сдружението може да отиде към прекратяване, но по някакъв начин, защото то е юридическо лице парекселанс по всички останали процедури за ликвидация, назначаване на ликвидатори и т.н. – това нещо не е регламентирано. Особено ако има останали задължения!
Красимир Ципов: експерт
Предвидили сме процедура за ликвидация.
Янаки Стоилов:
С какво мнозинство се решава прекратяването.
Красимир Ципов: експерт
За сдружението на собствениците сме предвидили текст, че може да се прекратява само по решение на общото събрание, при погиване на сградата или отменяне на входов режима на етажна собственост и с изтичане на срока, за който е учредено сдружението. Няма други възможности за прекратяване на сдружението.
Янаки Стоилов:
А общото събрание как приема това решение?
Красимир Ципов: експерт
Мисля, че с единодушие беше за прекратяване на сдружението.
Янаки Стоилов:
Това ми се струва прекомерно. Може би трябва да създадем някакъв по-гъвкав режим. След като искаме всеки, който придобива вещта да стане член н сдружението, би било прекомерно ако твърде голям брой хора по-нататък по една или друга причина не желаят повече да са в сдружението.
Яни Янев:
На практика няма да може да функционира това сдружение, дори и да не е прекратено.
Янаки Стоилов:
Кажете с какво мнозинство. Според мен, прекратяването на сдружението трябва да става наистина от общото събрание на сдружението, но при някакъв малко по-облекчен режим и затова кажете какъв да бъде той.
Красимир Ципов: експерт
Обръщам внимание, че имаме единодушно решение за създаване на сдружението и може би елементарната логика сочи, че трябва да е и единодушно решението за прекратяване.


Янаки Стоилов:
Това е нормалната логика. А житейската понякога, без да противоречи на формалната, трябва да отчита различни обстоятелства. Няма проблем, ако сдружението не възникне, защото възниква автоматично етажната собственост. Следователно това е един субсидиарен режим. Но този субсидиарен режим, ако се окаже много утежняващ, опасно е да се остави една етажна собственост на практика да не бъде управлявана нито от сдружението, нито от самите собственици. Затова по-гъвкав трябва да е режимът, ако се види, че някакви обстоятелства са наложили това сдружение да се прекрати.
Яни Янев:
Логиката, когато се отива към създаване на сдружението, за единодушие е, защото там наистина има други решения, които трябва да се вземат със завишено мнозинство и това трябва да обвързва по някакъв начин собствениците в сдружението с единодушието за неговото създаване и последващите действия, които трябва да се извършат от това сдружение. Това е логиката да имаме единодушие при създаването. Докато когато отпадне по някакъв начин необходимостта, ролята – ясно е, че всичко това е необходимо във връзка със саниране и пр. действия, които налагат във всички случаи да има завишени мнозинства за взимането на решението. А когато всичко това е приключило и няма друга причина, която да налага то да продължи да функционира като юридическо лице, може би един по-облекчен режим е добре.
Янаки Стоилов:
Тогава нека да бъде 2/3 от собствениците. С решение прието от общото събрание с мнозинство не по-малко от 2/3 от собствениците на дяловете.
Красимир Ципов: експерт
В единия случай имаме 75 на сто, а другият вариант е 67 на сто.
Янаки Стоилов:
Да бъде 67 на сто, защото ние използваме процент. Така го приемаме.
Допълва се чл. 30 с “който не може да откаже членството.”
Яни Янев:
Не е необходимо, след като сме изписали изрично кога може да се прекрати.



Янаки Стоилов:
Но все пак нека да задължение. Защото примерно ще възникне някакъв съдебен спор и той може да каже: Вие откъде извеждате този факт, като аз нямам такова законово задължение. Трябва да се предвиди законово задължение, че се носи една “тежест” да я наречем заедно с придобиването на веща, той придобива и една тежест по отношение на участие в управлението й.
Яни Янев:
Въпреки че можем да бъде атакуеми неминуемо във връзка с правото з сдружаване, което е по Конституция, а ние го превръщаме в задължение, но!
Янаки Стоилов:
Основанията са, че собствеността поражда и някакви ангажименти в процеса на нейното управление. При нас като чели се стигна за тези години твърде далеко, че никой не може да пита собственика какво прави с веща и поради тази причина виждаме в центъра на София да се разрушават цели сгради и никой да не може да поиска те да бъдат стопанисвани. Така че и тук той е свободен да не купи този обект, но купувайки го, го купува с някаква тежест.
Яни Янев:
Той е свободен в избора си. Да купи тук или на друго място, където няма сдружение. Никой не го задължава и никой не нарушава правото му.
Красимир Ципов: експерт
След “собственик” да се добави: “който не може да откаже да членува в сдружението.”
Янаки Стоилов:
Става въпрос той да има задължение. Защото при един спор, ако няма такова законово задължение, откъде накъде вие казвате, че аз ставам член. Нека да се предвиди.
Тези, които са съгласни с тези варианти, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към Раздел ІІІ. Управление.
Преминаваме към чл. 40, който става чл. 31. “Органи за сдружението.” Приемаме чл. 31.
Преминаваме към с. 33. Тук по сдружението има едни допълнителни сдружения, част от които не са приети. Те по принцип са приети.
Преминаваме към чл. 41, който става чл. 32. Общо събрание на сдружението.
Красимир Ципов: експерт
Ако позволите едно уточнение.
Понеже работната група се обедини около становището, че е излишно отново да се изписват правомощията на общото събрание на сдружението сме препратили към разпоредбата за правомощията на събранието на собствениците.
Янаки Стоилов:
Приемаме чл. 32.
Красимир Ципов: експерт
Същото се отнася и за инициатива за реда за свикване и провеждане на общото събрание.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към чл. 42, който става чл. 33. “Приемане на решения на общото събрание и мнозинства.”
Тук не трябва ли да ги синхронизираме с това, което приехме по чл. 15.
Красимир Ципов: експерт
Синхронизирани са.
Янаки Стоилов:
Но ние променихме чл. 15. Нека да ги огледаме още веднъж.
Красимир Ципов: експерт
Единствено единодушното решение за прекратяване на сдружението ще отпадне като текст.
Янаки Стоилов:
Говорихме за мнозинството в т. 3 дали да бъде повече от половината или 67, когато става дума за основни ремонти и саниране. Това, което и миналия път обсъждахме. Това са едни от най-конфликтните теми, които пораждат и между съседски войни понякога затова, че има необходими ремонти, за които не могат да се приемат решения, да се събират средства и да се извършват своевременно. Дали тук не трябва да дадем малко превес на облекчаването на вземането на решение в интерес на поддържане на сградата или трябва да се движим по този път една демокрация, която не знам дали в тези отношения е водеща.
Иглика Иванова:
67% са от представените общи части. На практика не са 67. По-малко са. Представителството едва ли ще е 100% на събранието.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че заинтересованите е по-вероятно да участват в събранието и да формират такова квалифицирано мнозинство.
Яни Янев:
Идеята беше, като имаме предвид, че няма да са в никакъв случай 100%, а все пак да има една по-голяма тежест взимането на решението, защото касае ангажименти за пари във връзка с ремонти.
Янаки Стоилов:
Ние предвидили ли сме ако някой не участва в събранието по такива възлови въпроси да даде писмено съгласие. Връщам се, защото ако не сме го направили, според мен да дадем възможност по въпроси, които са от основно значение, може собствениците да не са в състояние да участват в събранието, но те изрично да са дали писмено становище, че са съгласни или не са съгласни.
Иглика Иванова:
С пълномощници, според мен, е по-добре. Защото ако е с някакво писмено предварително съгласие, решението може да придобие малко по-друг окончателен вид. Тогава той може да каже: Да, аз бях съгласен, но не точно затова. Затова е по-добре с пълномощници.
Яни Янев:
До двама.
Красимир Ципов: експерт
Себе си и още двама.
Янаки Стоилов:
Добре. Тогава оставаме така текста.
Да продължим още малко, въпреки че няма раздаден писмен материал, но текстовете са готови и аз ще ги чета.
Красимир Ципов: експерт
Следващите два текста са за управителен съвет и контролен съвет, които са по подобие на текстовете при събрание на собствениците.
Янаки Стоилов:
Има ли по тях предложения?
Красимир Ципов: експерт
Има доста предложения.
Янаки Стоилов:
Предвиждам в комисията през другата седмица да завърши обсъждането на текстовете по този закон, което означава, че м. юли може да влезе в пленарна зала.
Ще прочета текста на чл. 34 по новата редакция.
“Управителен съвет на сдружението.
Чл. 34. (1) Управителният съвет и управителят се избират за срок от две години и могат да са само собственици.
(2) Управителният съвет и управителят:
1. Организира изпълнението на решенията на общото събрание.
2. Представлява сдружението в отношенията му с органите на местната власт и други правни субекти.
3. Изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за извършване на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в етажната собственост, както и отчети за изпълнението им.
4. Възлага с договор дейности по поддържането на общите части на външни за етажната собственост лица, когато е прието решение на общото събрание затова.
5. Съхранява протоколната книга, плановете на сградата, книгата за входяща и изходяща кореспонденция, техническия паспорт на сградата когато има такъв, книгата за приходите и разходите и други.
6. Води книгата на собствениците по чл. 6.
7. Заявява за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра.
8. Следи за спазването на вътрешния ред етажната собственост.
9. Упражнява други правомощия, възложени му от общото събрание.
(3) Управителният съвет избира от своя състав председател, който свиква и ръководи неговите заседания.
(4) За броя на членовете на Управителния съвет изборът на нов управител съвет и управител, провеждане на заседания на Управителния съвет и кворума за тях се прилага раздел ІІ.
(5) При сключването на договори за управление по ал. 2, т. 4 не могат да се прехвърлят правата по т. 2, 7 без да се прехвърлят и тези по т.1, 3 и 8.”
Номерацията на текстовете ще се уточни.
По този текст няма бележки. Приема се.
Има предложение на Светослав Спасов и Димитър Абаджиев.
Има предложение на Диана Хитова, на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Има предложение на Надя Антонава и Яни Янев
Работната група, подкрепяйки текста на вносителя предлага следната редакция, която става чл. 35.
“Контролен съвет и контрольор.”
“Чл. 35 (1) Членове на контролния съвет и контрольор се избират за срок от две години и могат да са само собственици.
(2) Контролният съвет се състои от нечетен брой членове, определени с решение на общото събрание на етажната собственост, но не по-малко от трима.
(3) Членовете на контролния съвет избират от своя състав председател.
(4) Контролният съвет контролира дейността на управителния съвет и на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото събрание за изразходването на средствата на етажната собственост.
(5) Контролният свет и контрольорът се отчитат с писмен доклад пред общото събрание на собствениците в края на мандата си.”
Тук има ли някакви бележки и допълнения? Няма. Приема се.
По-нататък има ли текстове?
Красимир Ципов: експерт
Стигаме до изпълнението и контрола на решенията на общото събрание и актовете на управителния съвет.
Янаки Стоилов:
Те са отделен раздел? (Да.) Тогава оттам ще продължим следващия път. Моля да се изпишат текстовете, по които имаше допълнителни редакции плюс доклада, който може да бъде направен до края? Да се раздаде за следващото заседание.
Колеги, имате ли някакви въпроси? Няма.
Благодаря ви за участието. До следващата седмица.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: