---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 26




Днес, 03.07.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник министър; от Висшия съдебен съвет - проф. Анелия Мингова, представляваща ВСС, Божидар Сукнаров, Мариана Дундова, Цветанка Табанджова, Радка Петрова и Костадинка Наумова, Ана Караиванова, главен инспектор в Инспектората към ВСС; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –Калин Рогачев, заместник министър, Теодор Илиев и Стефан Хубанов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с обявения дневен ред:
1. Обсъждане на обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г., № 811-00-3 от 27.05.2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 854-01-72 от 16.06.2008 г., внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
3. Обсъждане на второ четене на част трета на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.

Преди това искам да ви напомня за предстоящото заседание на Комисията в петък след обяд и събота преди обяд. То ще бъде редовно заседание съвместно с ръководството на Министерството на правосъдието. Темата е обсъждане на Законопроекта за Семеен кодекс, който ние вече коментирахме в рамките на комисията и по който дискусията ще продължи малко по-подробно и в по-спокойна обстановка извън чисто делничния ритъм.
Преминаваме към изпълнението на обявения дневен ред.
По точка първа - Обсъждане на обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет през 2007 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
Тук присъстват г-жа Мингова като представляващ Висшия съдебен съвет, членове на ВСС., г-н Сукнаров, председател на Правната комисия, г-н Бойко Рашков, заместник министър на правосъдието и г-жа Ана Караиванова, главен инспектор към инспектората.
В началото предлагам на вашето внимание материал, който сме подготвили. Той съдържа проект за процедурни правила за обсъждане на Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и проект за становище на Комисията, което освен в резюмиран вариант представя доклада на съвета, има и известен анализ и препоръки, които да обсъдим в хода на днешното заседание.
Първо предлагам да погледнете процедурните правила, които ние можем да представим на Народното събрание. Те не могат да бъдат принципно различни от процедурата по чл. 75б, която се съдържа в правилника, но сме сметнали, че поради спецификата на това изслушване, когато става дума за органи на съдебната власт, могат да бъдат разписани и някои предварителни правила. Т.е. тези правила да се прилагат при изслушвания, освен с общата уредба в правилника, ако Народното събрание вземе това решение, към различните доклади на органите на съдебната власт, които се представят от Висшия съдебен съвет. Ще ви моля, ако по тях имате някакви предложение, да ги чуем. След като приключим с тяхното обсъждане, да пристъпим към самото представяне на доклада от вносителите и после към изказванията на народните представители.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз лично възприемам тези правила, защото те съдържат принципите при обсъждането на докладите на съответните учреждения. Наистина регламентират обсъждане на дейността по същество, принципно, без да се влиза при обсъждането на докладите по конкретни казуси как е решено едно дело или по конкретен случай от кадровата политика на Висшия съдебен съвет. Аз подкрепям изцяло приемането на такива правила, които да регламентират обсъждането на всички доклади, които ни се представят от Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Аз смятам, г-н Председател, че в Правната комисия не можем да имаме спорове по тези правила. Въпросът е до каква степен бихме могли да наложим този дух и в пленарна зала.
Янаки Стоилов:
Да разбирам, че Вие ги подкрепяте. Да ги представим на ръководството на Народното събрание. Или в самото становище на Комисията. Те ще бъдат приложени като част от него и в процедурата на гласуване на конкретни решения да парламента да бъдат обсъдени и приети.
Други предложения? От страна на представителите на Висшия съдебен съвет има ли някакви допълнения. Няма.
Тези от народните представители, които подкрепят предложените Процедурни правила, моля да гласуват. Единодушно се приемат.
Пристъпваме към обсъждането на самия доклад.
Г-жо Мингова, заповядайте да представите доклада.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, пред вас е първият доклад, който по Конституция и по Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание, представяйки своята дейност. Затова членовете на Висшия съдебен свет сме се постарали той да бъде подробен и да отразява всичко, което е сторено както по времето на действие на предишния състав на Висшия съдебен съвет до 3 октомври миналата година, така и трите месеца за действие на новия постоянно действащ орган за управление на съдебната власт.
Докладът е бил раздаден в достатъчен срок от време, за да могат народните представители подробно да се запознаят с неговото съдържание, затова аз бих казала в допълнение само няколко думи. Постарали сме с най-вече да отразим дейността на постоянните комисии към Висшия съдебен съвет, защото те в крайна сметка изготвят решенията, които като орган Висшият съдебен съвет в своя пленарен състав обсъжда и приема.
Действат 8 постоянни комисии на Висшия съдебен съвет, които Съветът определи с оглед предмета на своята дейност за необходимо да бъдат конституирани и това беше направено в началото на м. ноември, така че постоянните комисии са имали възможност да действат за отчетния период през месеците ноември и декември.
Периодът, който ние отчитаме, не е голям. Всъщност това, което е същественото в дейността на съвета ще бъде предмет на обсъждане точно след една година – това, което се случва сега и което в най-голяма степен представя ангажиментите, които, с оглед на своите правомощия по Конституция и по закон, Висшият съдебен съвет има и смята да изпълнява добросъвестно и с отговорности. Бих искала само да подчертая, че сме се постарали в нашата работа в края на доклада да представим засега своето виждане за законодателни промени по проблеми, с които сме се сблъскали в нашата работа.
Виждам, че и в представения проект за решение на Правната комисия към Народното събрание е обърнато внимание на тези наши идеи. Правя предварителната уговорка, че те не са нито окончателни, нито лишени от възможност по тях да бъде провеждана дискусия, а точно обратното. Веднага искам да подчертая, че в една важна част на закона, в която се сблъскахме с особено според нас не добри и неработещи текстове, не сме направили предложения с ясното съзнание, че това вероятно е обект на по-широк кръг хора, които трябва да го обсъдят и да вземат решение. Тук правя една скоба, че към министъра на правосъдието има създадена работна група, която по-задълбочено да обсъди въобще идеята за налагащите се провени в Закона за съдебната власт. Става дума за материята, свързана с конкурсите и атестирането при повишаване, преместване и заемане на длъжност в органите на съдебната власт. Според нас, обобщено, но това ще стане ясно ако такава дискусия сега бъде проведена, ако преценят народните представители, се нуждае законът от значителни корекции. Както сами знаете, вече половин година текат конкурсите и още не могат да приключат. Тромав е процесът, по който по законов път трябва да започнат и да приключат атестациите. А сега стартиралият конкурс за така нареченото “външно назначаване” ще видим дали би породил допълнителни проблеми, когато тези конкурси приключат.
Затова бих искал да спра до тук и да дам възможност, ако има въпроси или мнения, или оценки, те да бъдат споделени и колегите, които тук присъстваме, да имаме възможността да отговорим на вашите въпроси или на вашите мнения. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря за представянето на доклада. Имате думата за изказвания. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Преценката за работата на вече постоянно действащия Висш съдебен съвет върху база доклад за работата на Висшия съдебен съвет през 2007 г. не е много лесно да бъде направена, защото той е функционирал през последните три месеца. Така че няма как разговорът да не премине и в рамките на следващата календарна година, защото макар и формално да не е такава нашата задача, ако искаме да бъдем ефективни и да бъдем полезни затова наистина той да осъществява целите си, би следвало да прехвърлим този дебат извън времевата рамка – 31.12.2007 г.
По един от показателите, който е ясно изразен в годишния доклад за 2007 г., може да се даде положителна оценка на работата на Висшия съдебен съвет по приключването на дисциплинарните производства, например, тъй като тук е видно, че това, което е правено през 9 месеца от 2007 г., само за 3 месеца са постигнати същите цифри като приключване на дисциплинарни преписки, което безспорно е един плюс, един показател, за който трябва да бъде похвален Висшия съдебен съвет.
От друга страна, буди тревога – всички ние малко или повече сме свързани с функционирането на съдебната система, начинът по който се провеждат конкурсите и по-скоро времето, в което се провеждат конкурсите. Аз може би няма да съм точна, но ми се струва, че конкурсът за магистратски длъжности вътре в системата тече от началото на тази година, а вече е м. юли и доколкото ми е известно той още не е приключил и няма да приключи в близките няколко седмици. Или може би това не е така? Очевидно е, че има проблеми с отделните фази на тези конкурси, включително атестирането, включително сроковете за обжалване, за възражения. Ясно е, че тази процедура има някакъв проблем. Не е нормално един конкурс да се точи в толкова дълъг времеви период, което е вредно както за участващите в конкурса. Защото все пак те се вълнуват и полагат някакви усилия в този конкурс, а в същото време те упражняват своите магистратски функции и по този начин се нарушава качеството на тяхната работа, според мен. А от друга страна, бройките в съдебната система, които са показани тук, ако коректно съм ги разчела, незаетите бройки са значителни, което няма как да не се отразява върху ефективността на работата в системата. Според мен, е безспорна необходимостта от някаква промяна в регламента. Аз не мога да преценя обаче дали това трябва да стане на законово ниво, или в правилник, който сте приели или и в двете най-вероятно, но в крайна сметка да се постигне един по-добър ефект.
Във връзка с това очевидно продължава практиката на командироване на съдии. Това е едно от нещата, които се набиват в предложението, което сте направили пред парламента за промени в Закона за съдебната власт. Аз си спомням, тъй като не беше толкова отдавна времето, в което тече дебата за това какъв да е срокът на командированите и ние приехме един много по-рестриктивен режим, в който се даваше възможност веднъж на три години за не повече от 6 месеца. Сега ако ще вървим отново към другата крайност, аз лично не съм склонна да го подкрепя и да се съглася. Защото идеята беше да се отклонят конкурсите, да протичат по-бързо и нещата да следват естествения си ход.
Според мен, дебатът трябва да се насочи към това дали да опростим процедурата за провеждане на тези конкурси, да я облекчим тогава, когато се преминава от еднакви нива на съдебната система. Вие много по-добре можете да направите тези предложения. Но тези дискусии, които сме приключили миналата година и сме взели някакво решение, каквото е и това за командировките, просто да не ги връщаме назад и да не минаваме към другата крайност на вземане на едно друго решение.
Горе-долу, според мен, по същия начин стои въпроса и с администрацията на Висшия съдебен съвет. Ако искате някаква промяна, трябва да извадите много солидни аргументи. Защото тогава общо взето дебатът беше да не се окаже, че администрацията да е значително по-голяма от броя на членовете на Висшия съдебен съвет. Така че ако тук искате да постигнете някакъв положителен резултат, просто трябва да изкарате много убедителни аргументи. Защото не заради друго, всеки от нас е отворен да слуша различни мнения, но просто този дебат след много драми приключи с някакви решения и то не беше толкова отдавна – горе-долу миналата година по това време.
Според мен, най-важното в момента е да се облекчи процедурата на провеждането на конкурсите в съдебната система. И ако затова са необходими сериозни законодателни промени, аз мисля, че просто трябва да ги направим, защото иначе хубавите идеи, които заложихме, ако сме сбъркали някъде в мярката и прекалено сме го усложнили, просто трябва да си коригираме.
Янаки Стоилов.
Благодаря.Други становища? Г-жа Антонова.
Надя Антонова.
Аз искам да изразя благодарност към Висшия съдебен съвет затова, че ни предоставя този материал за свята дейност, което освен добри намерения, показва и едно стандартно отношение между парламента и правителството на съдебната власт.
Аз бих задала няколко въпроса, които мисля са от значение и за добрата работа на съдилищата, на съдебния съвет и въобще на правосъдната система.
Първото, за което бих искала да попитам е за статистическите форми за дейността на съдилищата. Сигурно си спомняте, проф. Мингова, когато колегата Пенчев внесе отчета за дейността на Върховния административен съд, ние го помолихме да даде допълнителна информация. Той беше добър да стори това относно даването на информация в какъв срок се произнасят с актовете си съдилищата и з отменените дела. В новите форми съществуват ли такива показатели, за да не изпаднем отново в ситуация да молим шефовете на съдилищата да ни дават допълнителна такава.
И още, в тези статистически форми има ли възможност да се проследи за колко време приключва един съдебен процес – от предявяване на иска или внасяне на обвинителния акт и постановяването на окончателния съдебен акт – колко време минава и може ли по тези форми това да бъде проследено.
Второ, чета във вашия доклад, че са създадени таблици за мониторинг на наказателните дела с повишена обществена опасност. Този мониторинг осъществява ли с практически, по какъв начин, има ли констатации следствие на мониторинга и какви мерки взима Висшия съдебен съвет по този въпрос.
С удоволствие констатирам, че Висшият съдебен съвет е приел план за действие по показатели за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и с организираната престъпност.
Виждам, че сте набелязали определени мерки за 2008 г. Свързани ли са със срокове тези мерки, какви са очакванията на Висшия съдебен съвет, какъв резултат ще дадат тези мерки и какво до момента по този екшън-план е предприел Висшият съдебен съвет в общото усилие на държава, на обществото на народите за борбата срещу корупцията.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Мнения? Г-жо Балева, заповядайте.
Тадка Балева:
Колеги, без да игнорирам достойнството на доклада, ще си позволя да изкажа едно мое виждане. Като чели не е достатъчна аналитичността при обсъждането на работата на отделните комисии във Висшия съдебен съвет. Тук има повече статистика колко дела образувани, разгледани и приключени. Никъде не видят да са откроени проблемите, които са възникнали в работата на тези комисии и евентуално мерки за тяхното преодоляване.
Що се отнася до предложението за промени в законодателната уредба. Много от текстовете, да не кажа почти всички, бяха приети по настояване на органите на съдебната власт точно за да се преодолеят някои негативни практики. Конкретно чл. 81 по отношение ограниченията в командироването. Приехме го, за да се избегне практиката умишлено да се командироват, особено във върховните инстанции, служители от по-нисшите, за да се избегне назначаването на титуляри. Така беше и за други текстове. Сега изведнъж се оказа, че това не е добра практика. Мисля, че е твърде рано от прилагането на закона и създаването на постоянно действащия Висш съдебен съвет, да правим този генерален извод и да се върнем отново към страта система, когато може непрекъснато да се командироват съдии и то обикновено от окръжни нива във върховните и икономиите от фонд работна заплата да бъдат разпределяни като допълнително материално стимулиране.
Имам един въпрос. Има ли виждане във Висшия съдебен съвет членството магистратска длъжност ли е или не е. Ще се върна на един въпрос, който възбуди доста коментари, по повод получените обезщетения от страна на магистрати, които напускайки длъжностите, които заемаха, станаха членове на Висшия съдебен съвет. По логиката, че се прекратява магистратската им дейност бяха изплатени обезщетения. Сега обаче виждам едно предложение за законодателна промяна, което на практика означава приемане, че членството във Висшия съдебен съвет е заемане на магистратска длъжност. Имам предвид конкретно предложението “застраховки и осигуровки да бъдат за сметка на бюджета”.
Имате ли ясно виждате магистрати ли сте или не сте магистрати? Защото това предопределя решаването на въпроса с предложението, което правите.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жа Иванова и след това г-жа Хитова.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, наистина достойнствата на доклада са очевидни и по-скоро трябва да обърнем вниманието си към това, което считаме като някакви недостатъци или някакви проблеми. Аз съвсем накратко бих искала да се спра на това, което според мен трябва да ни притеснява.
Едното е доста скромната работа по отношение на борбата с корупционните практики в съдебната власт. Дали основателно или не непрекъснато този въпрос е във фокуса на общественото внимание. Струва ми се, че тези мерки, които са посочени тук, две кръгли маси и утвърден образец на сигнал за наличие на корупционни практики трудно може да пребори корупцията, за да не кажем, че е в сферата на съвсем формалните неща. Дали сте едни указания, както стана ясно, на административните ръководители за по-добра организация при обработване на сигналите, но по стечение на обстоятелствата през последните две-три седмици няколко пъти обикновени граждани споделиха с мен, че по добрата стара практика от преди 30-40 години сигналът, оплакването, жалбата се изпраща на този срещу когото е насочен. Естествено, че няма да има никакъв резултат. Това че някой се оплаква на моя ръководител от мене, ръководителят ми го праща да отговоря. Това е абсурд. Просто не бива да се случват такива неща.
По отношение на така наречените информационни технологии, програмните продукти и т.н. – достатъчно важна част от работата на съдебната система, която според моите наблюдения не е на нужната висота. Не знам каква е причината, но не се прави достатъчно. По груби мои спомени в последните 15 години това, което се случи в Софийския районен съд, най-големият в страната, с безкрайно много проблеми – битови, и всякакви други, единственото, което се случи беше това, че поне три пъти смениха компютрите. Обзаведе се деловодството с компютри, които не проработиха, поседяха няколко години, махнаха ги всичките и сложиха нови. Това се повтори още един път. Изобщо не заработи тази система и до ден днешен в деловодството на Софийския районен съд компютърна система, която да проследи делата, няма. Старата система, 21 век някой вдига рамене и казва: Делото не е по реда си! Каквото и да значи това. Т.е. никога не можеш да получиш реална информация какво става със съответното дело къде е. Няма защо да се чудим, че изчезват дела и т.н.
Все в тази връзка. Не помня от колко години слушам, че ще се въведе единна система за противодействие на престъпността и както разбирам още сме далеко от нея. Някакви стъпки се правят. Какви са и в какъв период от време в близкото бъдеще ще го има или няма да го има това нещо, не става ясно.
В този ред на мисли, който аз вече по аналогични поводи многократно повдигам въпроса и считам, че той наистина е много сериозен. След като със Закона за съдебната власт задължихме съдилищата да публикуват всичките си решения, това не се случва. Има някакво устно уверение, че в края на годината ще заработят нещата. Прави ли се нещо по въпроса, не се ли прави, дали ще заработят и това ли трябваше да се случи – да има законово задължение и никой да не се счита обвързан с него.
Аз споделих моите тревоги, когато гледахме измененията на ГПК. Ще си позволя накратко пак да ги кажа, тъй като мисля, че проблемът е много сериозен. От една страна, законът задължи съдилищата преди година да публикуват решенията си, от друга страна, гражданите са длъжни да познават тази практика и това е условие за допустимост на техните касационни жалби – нещо, което съдът, не изпълнявайки своите задължения по закон просто ги лишава от тази възможност. Не виждам някой адвокат, който да има проблем да спечели дело в Страсбург на тази база. Дано да съм лош пророк. Знаете какъв е проблемът с осъдителните решения в Страсбург и той тепърва ще се стоварва със страшна сила върху всички нас като данъкоплатци, но не виждам някой да се е притеснил от това, което се случва.
Последно, виждам тук предложенията за увеличаване на щатовете. При всяко разглеждане на бюджета на съдебната власт получаваме уверение от най-висше ниво, че това което се предлага и се иска е сведено до абсолютния минимум, че увеличаването на заплатите ще стане при всички случаи на база на вътрешни резерви, че няма да има увеличение на щатовете и ето че това нещо пак се появява. Може би е необходимо да се увеличи щата. Обаче аз си задавам другия въпрос. Къде ще ги сложим да работят тези хора. Вече и коридорите запълнихме. В някои от по-големите съдилища вече и в коридорите няма място за преграждане. Да не говорим, че когато видях къде работи архива на Софийския районен съд – в мазе, прозорчетата са като в килия, на нивото на плочника, когато вали дъжд всичко влиза вътре. Точно до архива е тоалетната. Тези хора работят в отвратителни условия. По-зле са от затворите.
Струва ми се, че всички тези проблеми година след година се затлачват. Да не влизаме в безкрайната сага за новата сграда на Софийския районен съд. Явно, че за да се реши този проблем, трябва да се започне.
Бих искала да разбера как вие ги виждате тези проблеми в обозримо бъдеще решими.
Диана Хитова:
Считам че с този доклад, макар и да се прави анализ само на двумесечна дейност на настоящия Висш съдебен съвет ясно са очертани тенденциите за промяна в неговата дейност. Особено това се отнася по отношение на дисциплинарните производства на Комисията по дисциплинарните производства. Вижда се от отчета, че се решават казуси с голяма давност, които бяха затлачени, които съзнателно не се решаваха от предходния съдебен съвет, но вече те са приключени по възможно най-добрия начин.
Мен обаче ме смущава това, ч в началото и в края на отчета е направена констатация за установен дефицит на добре формулирани текстове в Закона за съдебната власт и това при положение, че при създаването на този закон взеха участие и настоящи членове на Висшия съдебен съвет и те биха могли да допринесат затова да няма такъв дефицит.
Имам един въпрос. На с. 12 по отношение на “Комисията по предложения за атестиране е посочено, че предложения за молби са атестиране с оглед придобиване на несменяемост са направени още 99, от които 8 броя от съдилищата и 3 броя от прокуратурата.”
Тук явно има някаква грешка.
По отношение на Комисията за информационните технологии вчера влизах в сайта на Висшия съдебен съвет и ми направи впечатление, че в линка, посочващ нормативната уредба на Висшия съдебен съвет е посочен стария Закон за съдебната власт от 1994 г., а не новия.
И още нещо по отношение на предложенията, които се правят за промяна в нормативната уредба, не е много удачно отново да се поставят искания за застраховки, за осигуровки, за отпуски, за увеличаване щата на администрацията към Висшия съдебен съвет и то особено, като се има предвид, че обществеността по някакъв начин реагира негативно на начина по който бяха определени възнагражденията на членовете на Висшия съдебен съвет. Считам, че някак си не е подходящо непрекъснато да се повтарят нови и нови материални искания.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова. Заповядайте, ако сте се сетили за някакъв допълнителен въпрос да формулирате.
Иглика Иванова:
Сетих се колеги за още нещо. Преди около месец беше обявено, че приблизително 80 хил. преписки в прокуратурата са прекратени по давност. Това явно ще бъде отразено в следващия ви доклад. Но ако не ме лъже паметта миналата година също имаше една такава огромна цифра, дори и по-голяма. Възможно ли е да има примерно 100 хил. преписки, прекратени по давност, което значи, че години наред никой не си е мръднал пръста да работи по тях. Явно е възможно, защото е факт. Става въпрос това се отразява на търсене на дисциплинарна отговорност на тези магистрати. Това са стотици хиляди преписки. Значи не е вината на един двама или трима. Явно че доста магистрати са стояли със скръстени ръце. И те ли са напуснали съдебната система и сега не може да им се търси отговорност. Може би някои от тях са отишли по-нагоре. Как тези цифри се свеждат до няколко дисциплинарни преписки.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Янев. Ако има и други желаещи, също да дадат знак.
Яни Янев:
Аз бих започнал с това, че в доклада на Висшия съдебен съвет има предложение за промени в закона, го считам за нещо позитивно. Не трябва да го приемаме като негативна практика. Обратното, бих казал, че е добре този пример да бъде даден от Висшия съдебен съвет, за да го имаме по-активно и в докладите на Главна прокуратура, Върховния административен съвет, Върховния касационен съд, защото спомнете си, че едно от основните ни съображения за промените в Конституцията и изслушването на тези доклади беше развитието на взаимоотношенията между властите. Аз мисля, че това е един от пътищата на развитие на това взаимоотношение. Не коментирам конкретните текстове. Възможно е да има неудачни предложения, но това в крайна сметка е работа, която ние ще направим впоследствие, работейки върху конкретните промени на закона. Това че ги има позитивен факт и това е изпълнило съдържанието на тези промени на Конституцията, които направихме.
Аз няма да се изказвам като цяло по доклада. Бих желал един допълнителен въпрос да задам. По-внимателно се загледах в двете комисии – за борба с корупцията, и по дисциплинарните дейности. Не видях изведени никъде конкретните нарушения. Казани са по най-общия начин. Дали имате в момента възможност да ни кажете кои са най-често срещаните нарушения, които водят до дисциплинарни производства в работата на магистратите. Ако е възможно да научим какъв е видът на тези нарушения и кои са най-често срещаните в дисциплинарните производства. Благодаря.



Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Ако има други становища от колегите, да ги чуем. След това ще чуем отговорите. Ако те предизвикват някаква голяма дискусия, само тогава ще бъдат коментирани.
Аз от вашите изказвания набелязах още няколко допълнителни препоръки, които могат да се изведат, но нека да дадем възможност на членовете на Висшия съдебен съвет да изразят мнение и да отговорят на поставените въпроси и след това, ако има някаква силна потребност от последващ коментар и така да завърши дискусията.
Г-жо Мингова, Вие ли ще отговаряте или някой от колегите?
Проф. Анелия Мингова:
Аз ще започна, а някои от колегите ще допълнят с някои по-конкретни неща. За да не отегчавам с общи думи, само ще благодаря на всички изказали се за вниманието, което са отделили на този доклад, за въпросите и ще се опитам с по-няколко думи да отговоря по някои от въпросите.
Статистическите форми за дейността на съдилищата.
Г-жо Антонова, ние веднага коментирахме в конкретика това, което беше поставено като въпрос и за докладите за следващата година те ще намерят място доколкото могат да бъдат изведени като статистически показатели. Но аз искам да поставя на свой ред въпроса може ли да се проследи и да се изведе някакъв извод за време на последното, което казахте – началото на едно дело и неговия край. Защото различните конкретни хипотези, различен брой инстанции по различни причини. Различен брой връщане или потвърждаване и не може да се направят някакви, според мен, изводи, които да доведат до това дали трябва да се променя законодателство с оглед бързина или пък трябва да се търси дисциплинарна отговорност с оглед конкретните магистрати, които са участвали в различните инстанции. Трудно може такава статистическа данна да доведе до позитивни изводи. А другото – проценти н отменени спрямо обжалване, там действително трябва да бъде проследен един такъв статистически показател, защото той ще даде конкретни отговори на въпросите защо и кой бави или не бави, или пък се отменят или не се отменят негови актове. Ще изведем необходимите изводи и те ще залегнат по-нататък в докладите.
За екшън плана. Все пак тук се отразява само дейността за двата месеца. Не мога в момента, не носим данните, но мисля, че бихме могли да ги предоставим. Всичко, което е свързано с дейност на Висшия съдебен съвет в този екшън план е разписано със срокове и е изпълнено към момента, в който България предостави информация във връзка с доклада, който чакаме към 23 юли т.г. Ние можем да изпратим на комисията това, което сме отчели.
За мониторинга по-подробно ще ви отговори г-жа Петрова. При главния прокурор се обобщава резултатът от този мониторинг. А г-жа Караиванова може да вземе думата за това кога са започнали проверките и за резултатите от този мониторинг. Но това тече, това е в ход и няма как сега в момента да анализираме данни.
За данни по АПК, мисля, че беше отразено в доклада на г-н Пенчев. Ако не е, то вероятно ще залегне за следващата година. Защото за административните съдилища засега няма мониторинг върху тях. То ще бъде за 2008 г. Няма мониторинг за административните съдилища правен досега за делата, но ще бъде в доклада за административните съдилища за 2008 г. отразено.
Надя Антонова:
А как с прави практически. Все пак тази дейност се осъществява.
Проф. Анелия Мингова:
Тази дейност не е при Висшия съдебен съвет. В тази връзка критериите за мониторинг по ГПК също са в работна група към министъра на правосъдието. Ние имаме излъчени свои представители. Подготвено е, но начинът по който се осъществява мониторинга се оказа, че е изключителен софтуерен проблем решаването му, защото трудно това може да се прави на ръка. Няма да доведе до бързи резултати.
Надя Антонова:
В правосъдието съществуват тези групи, които осъществяват мониторинг по приложението на ГПК, АПК. Аз не питам за тези групи за мониторинг. Аз питам, като изхождам от изложеното във вашия доклад, че Висшият съдебен съвет е създал таблици за мониторинг за наказателни дела с повишена обществена опасност, както и на определен брой дела по АПК. Не говорим за мониторинг върху приложението на процесуалните кодекси, а за този мониторинг, за който вие сте направили таблици и наблюдавате наказателни дела с повишено внимание.
Янаки Стоилов:
Ясен е въпросът – за дела с висок обществен интерес.
Проф. Анелия Мингова:
Ще изпратим данни и затова.
За увеличаването на щата. Атестациите, които текат за 200 души наведнъж, аз мисля, че това повече няма да се случи в съвета. Просто капацитета на съвета не може да обработи документите. Затова и с оглед на сроковете, които наистина са малко мудни и малко в повече за протичането на един конкурс, но не може капацитета на съвета да ги поеме. Смятаме, че до съдебната ваканция – 20 юли, назначенията, които са по атестиране, ще приключат. Това е заложено в плановете ни до началото на лятото.
И само още едно изречение и ще дам думата на колегите.
Текстовете на закона. Това е колективен труд. Това не е мой труд, г-жо Хитова. Ако колегите във Висшия съдебен съвет са преценили, че има неработещи текстове в Закона з съдебната власт, значи това е преценката на хората, които ние сме чули от практиката. Вярно е, че едни магистрати могат да настояват за едно, други – за друго. Примерът с командироването, проблемът е особено актуален сега, когато действително се оказаха много незаети щатове. От ръководителите на магистратурите дойде наистина желанието отново да се върне другата норма, която все пак позволява на административния ръководител по-гъвкаво да командирова. Така че това не го е решил съветът Ние нямаме как да имаме пряко наблюдение. Това е наблюдение на магистратите.
По отношение на други неща, за които особено държа, че не работят добре, това е повсеместното конкурсно начало за всички нива на съдебната власт. Държа да припомня, че аз бях тогава в тогавашното си качество против повсеместното конкурсно начало. Аз мисля, че може да остане другата система, която от едно ниво нагоре има друга форма на конкурс, а не тази ученическата форма с казусите, с препитването, което е праг да влезеш в системата при младшите нива, но не е начин да провериш един магистрат, когато той от председател на окръжния съд иска да отиде в апелативния съд в съответния район.
Янаки Стоилов:
Това го променихме. Никакви казуси няма там.
Проф. Анелия Мингова:
Това е вътрешното израстване, което също е тромаво. Аз говоря и за другите конкурси. Говоря за нормите, които според мен ще доведат до невъзможност наистина да има нормално запълване с най-способните хора.
А действително не можем да приемем, че би трябвало ранга и стажа да са решаващите критерии, а не оценката. Защото оценката от 80 до 100, когато е еднаква, тогава може този, който има 81 точки, но е с най-голям стаж, защото си мърка там нещо, казвам условно, да не може той да бъде прескочен. И този който показва по-добра работа и има 99 точки, но има по-малък стаж и по-малък ранг или дори равен ранг, но два пъти по-малък стаж, той няма как да израсте в системата. Просто материята е сложна. Идеята за обективност стои, но реализацията на тази идея, и това сега се вижда, когато заработи, няма да даде достатъчно положителен резултат. Вероятно такива ще бъдат резултатите от този конкурс чрез атестация. Просто ще се запълнят нивата нагоре по стаж.
Аз мисля дотук да се огранича. Г-жа Петрова иска да продължи.
Радка Петрова:
Аз съм член на Правната комисия и съм председател на Комисията по информационни технологии. Така че ще взема отношение и по въпросите за статистиката и информационните технологии, които виждам че будят интерес и разбира се, са от съществено значение за магистратурата в 21 век, която не е възможно да работи без тези информационни технологии, нито без актуализирани статистически отчети, от които да се направят съответните изводи за дейността на съответния магистрат. За първи път създадохме такива таблици таз година на съответния съд, на определеното ниво и идеята ни е всички тези таблици така да се обработват, с такива софтуерни продукти, че да могат автоматично да се качват в бъдеще от ниво районен на ниво окръжен, апелативен и върховен съд, за да може председателят на Върховния съд много бързо да обобщи тази информация, каквато дейност на практика в прокуратурата е почти реализирана със създадената единна деловодна система, която функционира и само в един апелативен район все още не работи, защото нещата не са така елементарни на практика.
И още нещо за информационните технологии. На практика при започването на дейността си ние заварихме един подробен отчет от предишната Комисия за информационни технологии, в който видяхме, че в съдилищата през последните 20 години са получавани не само компютри, но и други информационни технологии, включително и софтуерни продукти от най-различни донори и оттам идват проблемите. Един подарък в края на краищата носи своите задължения в бъдеще, но в тези донорски програми няма задължението за поддържане на тези продукти. Такъв е проблемът в Софийския районен съд, който е най-големият съд в страната. Подобен е проблемът и в Софийски градски съд. По-малките съдилища са били обхванати от така наречената американска система за подпомагане на съдилищата и те са предпочитали за работа, защото много по-лесно се внедряват тези продукти в един малък съд. Там съдилищата работят добре. Работят добре и програмите на информационно обслужване, които се поддържат и тези на паралел “Кодали”. На практика само тези две съдилища работят със системата на “Сименс”, която е донорска програма и по която дарителят не е бил ангажиран с това да поддържа програмата, от която идва проблемът. “Сименс” имат готовност и са заявили да продължат поддръжката на програмата, за да могат да я вържат с всички други системи, които работят, обаче това струва много пари, изключително много пари. Освен това, ако поемат само тези две съдилища те ще поискат много повече пари, отколкото ако поемат цялата страна. А ние не бихме могли да разрушим всичко, което е създадено в страната за всички други съдилища, да откажем от работещите вече програми и да кажем, че ще работим само със “Сименс”, каквото е решението на предишния Висш съдебен съвет.
Проблемите по информационните технологии са наистина много сериозни. В момента тече втора “кръгла маса”, организирана от Министерството на правосъдието, обсъждат се проблемите, осъзнава се реалността и не ги подценяваме в никакъв случай.
За статистическите таблици – тези които заварихме досега, пак за съдилищата ще кажа, тъй като прокуратурата и следствието имат създадени вече много добри статистическите таблици и отчетност, съдилищата досега са се отчитали пред министъра на правосъдието. По силата на сега действащия Закон за съдебната власт тази информация вече се събира във Висшия съдебен съвет и с оглед на промяната на поредицата нормативни актове – процесуални и материални, беше необходимо ние спешно да направим актуализирани таблици, съобразявайки се с вашите препоръки при приемането на докладите на съответните съдилища – отчетите за миналата година, създали сме такива таблици. Мисля, че са добри. Направихме преди 10 дни едно национално съвещание за обучение на статистиците в тази връзка. Дойдоха нови предложения, текат дебати, но тези таблици, които сме създали, колкото и да са добри, те ще бъдат за обобщаване на резултатите за първото полугодие на тази година. Амбицията ни е до края на 2008 г. да усъвършенстваме и новите таблици. Защото в хода на работата възникват и други въпроси, за да можем да обхванем всичко, което искаме, за да имаме съответните данни за анализи.
Във връзка с таблиците за повишена обществена опасност, тъй като аз идвам от прокуратурата, била съм окръжен прокурор в Перник, знам колко добре се работи и във връзка с мониторинга по НПК за наблюдение на определен род дела и изключително делата с повишена обществена опасност. Моя беше идеята да обхванем с такива таблици и дейността на съдилищата, за да можем да вържем тези неща, а не само прокуратурата да ги наблюдава. Нека във Висшия съдебен съвет да има данни за тези дела, които се наблюдават и от Европейския съюз и от нашата общественост, да се видят данните за техния вървеж в съдилищата.
Няколко думи във връзка с предложенията з промени в закона. Аз благодаря за позицията, че в кря на краищата трябва да има развитие и във връзка с взаимоотношения между институциите. Иска ми се да кажа, че в този състав на Висшия съдебен съвет има една голяма част от практикуващи колеги от средно ниво, които знаят точно какви са проблемите на съдебната система и как възникват те при работата. И при цялото ми уважение към законодателя и колегите от съвета и практикуващите, които са участвали при изготвянето на тези норми, считам, че законът наистина се нуждае от известни промени, като това не е спешно.
Без да повтарям проблемите във връзка с Наредбата за атестирането, които просто сега се показаха при конкурсите, които текат, ще ми се във връзка с командироването да кажа няколко думи, защото това е моя болка и аз съм го изпитала още на ниво окръжен прокурор. Аз лично считам, че тези текстове са възникнали конюнктурно, защото имаше един човек, който изпращаше командировка за наказание и ние знаем за кого става дума. Според мен, не бива при всяка промяна на кадрите да се променят и законите. Моето виждане за прокуратурата е при положение, че прокуратурата е единна и неделима, централизирана, главният прокурор да бъде обвързан от закона с условието, че прокурорите се командироват при условията, при които се командироват и съдиите. Това в същата степен важи като обвързване на условия за съдиите.
Според мен, всички приказки за корупционни практики, това че непрекъснато журналистите говорят за “чисти ръце” и посочват като пример Италия, не би могло да се случи при тези условия и ограничения за командироване.
Тук не става въпрос за заобикаляне н закона за конкурсите. Струва ми се, че прекалено много този закон в цялост, включително и в текстовете за командироване, обвързва възможностите на съответния административен ръководител, в частност на главния прокурор и на по-горните административни ръководители – да речем, за районните съдии – председателят на окръжния съд, за окръжните – апелативния, д има възможност по-динамично да си размества кадрите тогава, когато прецени. Освен за корупционните практики, защото част от делата по обективни и субективни причини се явяват много сложни от правна и техническа сложност. Не винаги съответния ръководител на съответното място разполага с нужните кадри да разгледат това дело и по обективни и субективни причини. И тази формулировка с такава сериозна обвързаност, според мен, много пречи на съдебната система.
Това е мое лично мнение. Аз се извинявам за емоциите и за отделеното време, но мисля, че би могло да се помисли. Отново повтарям моето мнение, че конюнктурно е приет този текст.
Във връзка с аналитичността по доклада приемам критиката, но както каза и г-жа Мингова, за този кратък период от три месеца, в който ние работихме, а приехме и отчет за дейността на предишния Висш съдебен съвет, не бихме могли да направим по-сериозен анализ. Ще го имаме предвид при доклада за 2008 г.
Във връзка с щатовете. Г-жа Мингова каза, че в последно време практиката на Висшия съдебен съвет на Комисия съдебна администрация е категорична и прави категорични откази за назначаване. Аз обаче имам особено мнение по въпроса, защото като говорим за информационни технологии, системно да се отказваме от назначение на системни администратори в съдилищата, програмисти, каквито са необходими, статистици, каквито са необходими, а на практика сега тази дейност се съвместява, заместват се и с това не можем да се справим. Оттам също идват сериозни проблеми.
Да се върна за администрацията на Висшия съдебен съвет, за да кажа няколко думи, че 63 човека администрация на Висшия съдебен съвет може би добре се вписват в една представа за други условия на работа. Но при тази наредба за конкурсите, при този постоянно действащ състав на Висшия съдебен съвет, 63 човека са прекалено малко за обслужване на дейността на цялата съдебна система. Това не е администрация на съвета. Тази администрация обслужва всъщност цялата съдебна система.
Янаки Стоилов:
Всеки орган на съдебната власт си има и собствена администрация, така че не може да се каже, че цялата административна дейност е концентрирана във Висшия съдебен съвет.
Проф. Анелия Мингова:
Обслужва системата.
Радка Петрова:
За информационните технологии ще кажа, че в съвета имаме само двама специалисти и те не биха могли да обхванат цялостната дейност в тази посока. Даже мислим в момента как бихме могли да направим така, че да избегнем бъдещи конфликти във връзка с тези четири програми, които възникнаха със Сименс и другите програми, дали не трябва да си назначим четирима програмисти към Съвета с високо заплащане. Съзнавате, че такива специалисти ще поискат заплата поне от 4-5 хил. лв., а не виждаме как ще стане това.
Янаки Стоилов:
Не е необходимо с такива подробности да представяте нещата. Виждам, че всеки от вас говори по всички зададени въпроси. Затова нека тези въпроси, които г-жа Мингова изчерпа, да не ги повтаряме отново в дискусията.
Радка Петрова:
Във връзка с преписките, прекратени по давност. Макар че те не касаят дейността на Висшия съдебен съвет ще кажа само, че това не е проблем само на прокуратурата. Това е много стар проблем. Главният прокурор каза, че има такива дела от 1983 г., а аз ще ви кажа, че има дела от 1956 г. Тези дела били спирани, изпращани в МВР и никой не е работил по тези дела.
Защо няма дисциплинарна отговорност на магистратите. Защото много от тези магистрати, които тогава са били магистрати отдавна вече или не са живи, или не са в системата. Хубаво е, че сегашното ръководство на прокуратурата пое риска да ги изчисти. Съзнавам, че ръководството на прокуратурата ще понесе още няколко години критика в това отношение, но това е факт.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за информацията. Г-н Сукнаров, заповядайте.
Божидар Сукнаров:
Само да отговоря на въпроса за дисциплинарните производства, който според мен е много важен, тъй като в Съвета се оказа, че това е една от основните му дейности и има резултат от всичко това, което се върши.
В чл. 307, ал. 3 са изчерпателно изброени 5 нарушения, които подлежат на дисциплинарна отговорност. Тук обаче се сблъскваме с един пропуск и ние сме го заложили като предложение за изменение на Закона за съдебната власт във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 12, където пише, че Висшият съдебен съвет утвърждава Правила за професионална етика, което е за съсловните организации на съд, прокурори и следователи.
Това е една не действаща система за нас. Имаме три съюза на съдиите, два на прокурорите и един на следователите. В тях обаче, след като се събрахме с представителните органи на тези професионални организации, се устави, че в тях членуват не повече от 1/5 от действително действащите съдии, прокурори и следователи. Как ние ще ангажираме дисциплинарна отговорност за нарушаване на Правилата за професионалната етика, когато те не са гласували за тези правила, които Висшият съдебен съвет утвърждава. Затова ние сега сме предложили Висшият съдебен съвет да изготви единен Етичен кодекс на магистрата. В тази връзка Комисията за борба с корупцията и професионална етика, в която членувам, направи запитвания до редица европейски държави в Европейския съюз и за наше удовлетворение те откликнаха много от тях активно и ни изпратиха своите етични кодекси на магистрата, които ще обсъждаме. Дори ние работим за нещо, което още не е законодателно уредено. Но се надяваме да се прояви разбиране в тази насока.
А що се отнася до това колко дисциплинарни нарушения са били предмет на дисциплинарните производства, това са извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Това е най-често срещаното, защото пияни съдии, прокурори правят нарушения. Но ние не можем да задължим човек, който не се е подписал под такъв документ, да спазва правилата на професионалната етика.
Това е, което исках да кажа.
Проф. Анелия Мингова:
Само едно изречение във връзка с имуществото на съдебната власт и условията, сградния фонд и т.н. – това е в правомощията на министъра на правосъдието. Ние няма какво да направим.
Също правомощие на министъра на правосъдието и на един друг орган – Координационен съвет, е и единната информационна система за противодействие на престъпността. Наш ангажимент е да съдействаме поне да има някаква обвързаност на тази система с другите информационни системи, които обслужват съдилищата.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Николова иска думата. Заповядайте.
Елеонора Николова:
Искам да отговоря на колегата прокурор, че като са казали операция “чисти ръце” не са помислили как може да бъде проведена. От два месеца, да не кажа три, аз съм внесла предложение точно за тази мобилност на прокурорите – да се разшири правомощието на Главния прокурор да командирова не в рамките на 6 месеца, а като първа стъпка в рамките на една година, за да се тества системата. Нещо повече, това правомощие на Главния прокурор сме го обвързали с възможността при атестирането тази командировка да бъде отчетена като една по-бърза “писта” служебно признание. Да не излиза така, че командированите прокурори търпят негатив от това, че са лишени от семействата си, от това, че работят в една необичайна среда. Да се знае, че ако си свършат качествено работата, по някакъв начин това трябва да се отрази в атестационното им дело и във възможността те след това да се развиват по-добре и по-стремглаво в кариерата, което ще мотивира хората да не го смятат като наказание, а като възможност.
Това е съвсем сериозно, защото при тези обвързаности, които има и за които всички знаем, няма как да се случи нито едно сериозно дело срещу местен бос, срещу местен кмет или срещу когото щете. Създадени са феодални зависимости и това може да се случи само с командировани, както на прокурори, така и на полицаи, така и на хора от досъдебното производство.
Аз не съм удовлетворена от раздела “Борба с корупцията”. Казвам го директно и право, защото сме колеги и трябва да си кажем нещата. Това, че ще се поучат някакви сигнали в кутиите, вие ще видите тези сигнали и след това ще ги разгледате, по този начин борба с корупцията няма как да стане. Аз си мисля, че сигналите могат да дойдат единствено по линия на работа на инспектората. Бих препоръчала вместо да се търсят правописни грешки, в докладите на инспектората да се видят тези групи фрапантни флагрантни нарушения, които са констатирани, защото там могат да бъдат само два изводите: или дълбока некомпетентност, което значи, че този човек трябва веднага, автоматично да освободи съдебната система. Затова аз съм съгласна, че ние трябва да помислим за една много бърза процедура за освобождаване на такива хора. Това е едно. И второ,у ако не е дълбока неграмотност, това е дълбока корумпираност. Само по този начин могат да бъдат разкрити корупционни практики и аз мисля, че там трябва да се търси възможността за самостоятелно справяне на системата с корупцията. Защото досега навън към обществото не е подаден нито един сигнал, че Висшият съдебен съвет е направил нещо същностно, различно и качествено затова да преодолее нещо, което е бич за съдебната система. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Караиванова, Вие искате ли нещо да кажете, тъй като привършваме дискусията.
Ана Караиванова:
Във връзка с предложението за законодателни изменения бих искала да кажа, че ние все още напасваме отношенията си с Висшия съдебен съвет. Аз нямам съмнение, че Инспектората не работи самоцелно за себе си, някакви дивиденти. Всичко това, което правим, го правим, за да го предадем на Висшия съдебен съвет за състоянието на съдебната система. То в някои части е доста тежко. Нашите магистрати работят чиновнически, без да ги боли за делото, което работят, за хората, които са пострадали, затова как трябва да представят страната си и пред собствените граждани и пред европейските институции, за да заслужим доверието. Ще напиша изводите си.
От друга страна, значително ще възразя против предложението да се предвиди, че Висшият съдебен съвет възлага проверки на Инспектората. Ние не сме отказали досега нито една проверка, включително и когато хумористично ни се изпраща по компетентност. В молбата се вижда, че никаква компетентност няма инспектората. И може да се отговори от някоя комисия и от експертите. И това поемаме или такъв е законът. Но това да ни се възлага, аз виждам опасност първия път както стана, че да ни се възложат и какви изводи и по какъв начин да си направим проверките. Аз ще се стремя това да не стане.
Смятам, че Инспекторатът трябва да наложи свой собствен стил, начин на извършване на проверките, начин на изводите. Ако иска Висшият съдебен съвет да вземе мерки затова, аз смятам, че твърде по-добре ще бъде да се мисли по тези въпроси.
Това са ми моите бележки.
Янаки Стоилов:
Мисля, че дискусията насочи към допълнителни проблеми. Искам сега да поставя на вашето внимание тези допълнителни предложения, освен дадените в края на становището, които възникнаха от различните изказвания.
Аз не претендирам за най-точна редакция, но мисля, че идеята е ясна. Предлагам да допълним, тъй като нямаше коментари по финалните предложения от страна на Комисията, следните допълнителни точки:
1. Висшия съдебен съвет да предприеме мерки за публикуване на всички съдебни решения.
Ако имате някакви уточнения по редакцията, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Предприети са мерки, защото това е въпрос на софтуерен продукт. Смятаме това да бъде заложено сега, когато кандидатстваме по една от оперативните програми и е включено в проекта, който смятаме да предоставим на Министерството на държавната администрация и административната реформа точно защото трябва да се направят единни регистрите в съдилищата в изпълнение на закона.
Това сме го предприели, но то е в рамките на ангажимента, който е текущ за тази година. Вашата препоръка е изпълнена, но тя няма как да бъде препоръка.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че ГПК влезе в сила, а това все още не е факт.
Проф. Анелия Мингова:
Висшият съдебен съвет няма отношение към влизането в сила на ГПК.
Янаки Стоилов:
Има отношение към това да обърне внимание на ръководителите на съответните съдебни органи, че те все още са в дълг на прилагането на закона.
Проф. Анелия Мингова:
Не могат да го направят без тази програма.
Радка Петрова:
Административните съдилища ги имат тези програми. И голяма част от съдилищата ги имат. Тези, които работят с “Паралел Кодим” например нямат никакъв проблем в това отношение. Готови сме, но това струва много пари. Ще го направим, но за “Сименс” няма как да го направим.
Янаки Стоилов:
Тогава ние ще го формулираме така:
“Висшият съдебен съвет да упражни контрол върху ръководителите на съдилищата за да се осигури публикуването на съдебните решения.”
Мисля, че това е ясно. Следващото се отнася до следното. Ние не го коментирахме, но мисля, че има основание.
“Да се провери дейността на съдебната администрация.”
Кратък мотив:
Обикновено примерите са с най-големите и най-натоварените съдилища. Ако отидете в Софийския районен съд, където е обявено работното време на административните служби на съда, почти няма една, която да започне работа с граждани и адвокати, както е обявено работното време. Т.е. ние трябва първо да накараме системата да работи, преди да искаме тя да покаже какви са резултатите от нейната работа. Тъй като съдебната администрация вече е към Висшия съдебен съвет, смятам, че ние освен взискателност към магистратите трябва да проявим и към съдебната администрация. Бих казал, че в момента състоянието на съдебната администрация е по-лошо отколкото на самата магистратура на редица места.
Следващо предложение:
“Да се преодолее формализма при отлагане на делата.”
Има множество случаи, в които само заради това, че една страните може да поиска отлагане, тя има право да поиска, но съдът може да прецени дали е обосновано това искане. В много случаи и двете страни напълно формално след като е направено искането, без да се проверят основанията и последиците от отлагането, казват отлагаме делото и го насрочват за след няколко месеца.
Последното предложение. Може би то е по-чувствително и да видим как да го формулираме.
“Да се прояви по-голямо внимание към сигналите за нарушение от страна на магистрати.”
Това засяга определени дисциплинарни нарушения, зад които могат да прозират корупционни и други мотиви.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, аз мисля, че с това Съветът може да се похвали. Защото последните месеци и дни непрекъснато образуваме, дори и по данни от инспектората - вчера образувахме 3 дисциплинарни производства. Но това е за тази година. Просто няма как да го кажем, защото няма да сме коректни. Но сме го направили. То тече и в медиите. Сега чакаме и поредната проверка.
И точно това, което Комисията за борба с корупцията и професионална етика върши е най-добрата легитимация на съвета.
Янаки Стоилов:
Аз формулирах това, което прозвуча като предложение в няколко изказвания.
Специално по трите, които формулирах, мисля, че няма възражения. По четвъртата точка имате ли някакво отношение и дали се налага нейното включване в определена редакция или не.
Аз чух реакцията на Висшия съдебен съвет и сега питам членовете на Комисията. Да се включи или да не се включва. Но ако се включи, трябва по-добра формулировка, тъй като тази явно не удовлетворява Висшия съдебен съвет.
Проф. Анелия Мингова:
Може да бъде като информация.
Янаки Стоилов:
Добре. Да се предостави допълнителна информация за взаимодействието между инспектората и Висшия съдебен съвет. Но това го имаме като точка. Но тук става дума за реакцията по същество на разгледаните въпроси. (Да.) В този дух ще го формулираме

Има ли нещо още, за да приключим с уточняването на точките.
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Колеги, очевидно не са магистрати членовете на Висшия съдебен съвет, защото всички имаме едно друго качество. Така че и тези, които са били магистрати преди това, или адвокати сега се членове на Висшия съдебен съвет. Законът за съдебната власт не е определил статута на членовете на Висшия съдебен съвет. Той е определил статута на служителите в администрацията и ги е приравнил със съдебни служители. Ние просто тълкувайки разширително или систематично липсата на конкретна уредба, просто сме приели, че този статут трябва да бъде някакъв. И той е най-логично да бъде приравнен на статута на магистрата. За нищо друго не става дума. Мисля, че нямаме някакво съмнение.
А конкретно предложението мисля, че то е много подробно – за застраховки и осигуровки, но това е в потвърждение на едно такова тълкуване. Просто статута на изборните членове няма какъв друг да бъде. Не може да бъде на служителите в Министерството на правосъдието, или на нещо друго, а става дума за приравняване на статута, тъй като не е описан в закона. Затова става дума.
Янаки Стоилов:
Има и още едно предложение на г-жа Антонова за финалните точки към списъка на препоръките. Имате думата, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз също няма да го формулирам точно. Но съдържание за това, което аз помолих и останах с впечатление, че проф. Мингова се съгласи, то е да ни предостави Висшият съдебен съвет информация за мерките п националния екшън план за борба с корупцията – мероприятията, евентуалните резултати, това, което ни предстои като мероприятия извън кръглите маси, конкретни мероприятия, мерки, срокове за изпълнение.
Янаки Стоилов:
Ще го формулираме по-точно.
Радка Петрова:
Аз имам въпрос по препоръката по т. 1. “Да се направи анализ на предоставените статистически данни за дейността на Съвета и да се формулират изводи, които следват от него.”
Би трябвало да се запише “на дейността на органите на съдебната система”, защото самият Съвет няма статистически данни за своята дейност.
Янаки Стоилов:
Понеже имате данни за дейността на комисиите, така че това се е имало предвид. Става дума за собствената дейност. Правилно е формулирана идеята.
Предлагам списъка на тези точки – писмено предоставените и допълнително формулираните от мен с евентуалната уточняваща редакция в рамките на изразената идея, да ги гласуваме общо, тъй като мисля, че няма възражения.
Да приемем и доклада и становището на Комисията, което да внесем в Народното събрание.
Които са “за”, моля да гласуват. Шестнадесет гласа “за”. Няма въздържали се и против.
Благодаря ви за участието. Ще ви уведомим кога ще се планира за обсъждане в Народното събрание този въпрос.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
Колеги, миналия път сте започнали обсъждането на законопроекта по сегашната точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители. Там са възникнали някакви дискусионни въпроси, или може да се смята, че са изяснени. Вносителят не е присъствал и се е очаквало той да отговори.
Щом го няма вносителя тази точка ще я свалим от дневния ред и ще преценим дали въобще да се произнасяме по нея, тъй като водеща е друга комисия.
Продължаваме с т. 3 от дневния ред.
По трета точка -Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
С този законопроект се занимаваме вече твърде дълго време. Тук са представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте, г-н Рогачев.
Нека първо да видим този текст, който беше отложен от миналото заседание и с който разполагате.
Може да видите предложенията за чл. 30 и чл. 36 (с.1 от доклада) във връзка с прекратяването на сдружението.
Дали да не приемем един междинен период и нито да не бъде нито приемането на решението, нито неговото изпълнение, а да бъде одобряването на проекта. Защото в момента, в който е одобрен проекта, ние трябва да предотвратим възможността да може с напускането на някой от членовете, да се прекратява сдружението. Това ми се струва реалистично, тъй като те могат да приемат решение за изготвяне на проект, но да не изготвят проект. Мисля, че достатъчно гаранции има, ако кажем от одобряването на проекта, сдружението не може да бъде прекратявано. Защото те могат да приемат решение, но този проект да не бъде утвърден и даже да не бъде подготвен. От изпълнението е твърде рисково, тъй като това вече е много късно.
Тогава всъщност ще отпаднат двата варианта и ще приемем един междинен по чл. 30, който да бъде “от одобряването на проекта”. Мисля, че това е достатъчно като гаранция.
Калин Рогачев:
Чисто редакционно не е ли по-добре: “може да прекрати членството си от одобряването на проекта”.
Янаки Стоилов:
Аз едно и също схващам от това, което казвате. Не намирам разлика в двете редакции.
Калин Рогачев:
“Ако е одобрен”, не дава началото.
Янаки Стоилов:
От одобряването.... Добре.
Калин Рогачев:
Ако е одобрен, стои висящо. Ако е одобрен, от кой момент?
Янаки Стоилов:
Добре. В такъв случай останалите неща ги приемаме в текстовете. Те не се различават в другата част.
Калин Рогачев:
От предния път говорихме, че трябва да има един краен срок, който да не е само гаранционния срок. Защото ако не се завърши строителството по някои независещи от сдружението условия. Нещо за гаранционния срок.
Янаки Стоилов:
Гаранционният срок е по-дълъг от срока за изпълнение на проекта.

Калин Рогачев:
Гаранционният срок, ако е завършило строителството. Но ако да кажем прекратят строителството по някакви, независещи от тях причини. Да бъде или гаранционния срок на завършено строителство или в еди си какъв срок – месеци, може би, от момента на прекратяване на строителните дейности.
Красимир Ципов: експерт.
Миналия път говорихме да кажем, “но не повече от определен период от време”. Очаквах Вие да дадете разяснение.
Янаки Стоилов:
Колко? Година ли?
Калин Рогачев:
В момента не мога да кажа. Нещо от сорта на “прекратяване на строителството или спиране на строителството”.
Янаки Стоилов:
То ако е спиране, се предполага, че ще продължи.
Калин Рогачев:
Проектът може да спре по всякакви причини. Може да спре поради липса на финансиране в средата на строителството.
Янаки Стоилов:
Достатъчно ли е “но не повече от една година от момента на прекратяване на строителството.”Защото едното е гаранционният срок при завършено строителство, а другото е един срок, когато е станало ясно, че проектът няма да бъде завършен.
Калин Рогачев:
Или строително-монтажните дейности.
Янаки Стоилов:
Трябва да използваме терминологията, която е досега използвана.
Ако възникнат някакви възражения по отношение на срока, може да ги дадете дори до внасянето на доклада. Такъв тип уточнения могат да се направят.
Приемаме с това съдържание чл. 30 и чл. 36.
Продължаваме с Глава 13. “Регистрация на сгради в режим на етажна собственост” по редакцията на комисията.
По тази глава има ли някакви бележки? От министерството имате ли бележки по редакцията на Комисията ( на работната група). (Не.)
Текстовете остават така.
“Глава трета. Реконструкция, ремонт, преустройство и основно обновяване на сградите в режим на етажна собственост.”
Тук са подкрепени по принцип предложенията на народните представители.
Има и не подкрепени на Димитър Абаджиев, на Нено Димов и Антоанета Понева.
Текстовете по чл. 48, чл. 49.
По чл. 50 има две не подкрепени предложения на Светослав Спасов, Татяна Калканова.
По чл. 51 има не подкрепено предложение на Димитър Абаджиев и прието по принцип на Надя Антонова и Яни Янев.
По чл. 52 подкрепено предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Не подкрепено на Димитър Абаджиев.
На Надя Антонова и Яни Янев е подкрепено по принцип.
С редакция на Комисията по чл. 52.
По чл. 52 по вносител не се подкрепя на Иглика Иванова и Георги Анастасов, на Лъчезар Иванов, на Светослав Спасов, на Димитър Абаджиев.
Подкрепено е по принцип на Надя Антонова и Яни Янев.
Редакцията на чл. 53 на работната група.
Чл. 54 става текста по вносител, който е чл. 53. със съответните предложения.
Има не подкрепени предложения на Светослав Спасов.
На Димитър Абаджиев е по принцип подкрепено.
На Татяна Калканова е отхвърлено предложението.
На Руденко Йорданов също не е прието.
На Надя Антонова и Яни Янев е подкрепено по принцип.
Налице е редакцията на чл. 54 по комисията.
Дотук прегледайте текстовете, ако обичате.
Имате ли някакви бележки.
Следващия път ще ги подложа на гласуване тези текстове, тъй като сега няма кворум, но бих искал във ваше присъствие да уточним, ако имате някои предложения, по които да помислим за редакция. Особено тази , която предлага работната група.
Заповядайте, г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
Аз имам малко притеснение във връзка с чл. 54, ал. 5. “При необходимост от неотложен ремонт на общи части на сградата средствата се отпускат незабавно с решение на управителния съвет. (управителя).”
Нали влиза в средствата “Ремонт и обновяване”.
След това изречение второ дава право на собственика да извърши разходи за негова сметка. От друга страна, те няма да са предвидени в решението на общото събрание към момента, в който се извършват. Получава се така, че съгласно ал. 4 “разпореждането със средствата се извършва само въз основа на решение на общото събрание.” А от друга страна, в повечето случаи неотложните ремонти, които се извършват за сметка на някои от собствениците, не влизат в решението на общото събрание.
Янки Стоилов:
Има и междинна хипотеза – когато общото събрание е взело решение за ремонт, но не са събрани парите и се налага някой да плати.
И едната и другата хипотези са напълно реални и трябва да видим как по-добре да ги уредим.
Калин Рогачев:
Аз честно казано специално на ал. 5, второ изречение – “Ако разходите са направени от собственик за негова сметка, те му се възстановяват с решение на общото събрание”. Просто в много случаи като се направят някои неотложни ремонти, след това е много трудно. Може би все пак трябва да се доразвие хипотезата, ако все пак общото събрание не вземе решение за тези извършени вече разходи, какво става. Иск от съда. Собственикът по общия ред да тръгне да се разправя.
Янаки Стоилов:
Аз споделям този въпрос и особено напоследък във връзка с обсъждането на законопроекта се активизираха най-различни сигнали и жалби, които пращат граждани и до нас и в двата случая: в единия случай, когато собственикът е трябвало да предприеме действия, без решение и после изпитва затруднение да получи потвърждение да си вземе парите. В другия случай, има прието решение, не етажната собственост не е осигурила парите, някой ги е платил и пак доста ходенето по мъките, за да може той да си възстанови разходите.
Калин Рогачев:
Има действителни такива случаи, при които хората от последните етажи от необходимост правят ремонти на покрива и въпреки това след това никой не взима решение да му се възстановят парите.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен да предвидим една по-опростена процедура, тъй като все пак трябва да дадем превес на нечии интереси. Според мен, по-малък е рискът от злоупотреба с такива ремонти, когато не са необходими някой да ги прави, защото той за да бъде оценен като необходим си има процедура за някой, който констатира тази необходимост. Т.е. това не е преценка на този, който извършва ремонта. Следователно трябва да има и някаква опростена процедура, по която етажната собственост да се задължи да направи този разход.
Калин Рогачев:
Или другият вариант е, след като се констатира тоз необходим ремонт от ДНСК, да няма право да се възразява и само въз основа на извършения разход и протокола от ДНСК да се извади изпълнителен лист или нещо такова.
Янаки Стоилов:
Прихващането от какво ще го направите.
Ако е от ежемесечните вноски, той трябва 15 години да си прави прихващане. Защото дължимите вноски са някакви незначителни суми, а не се знае той в някакво обозримо бъдеще ще направи тези прехващания.
Калин Рогачев:
Да си изкара изпълнителен лист. Но срещу кой ще го изкара, ако няма сдружение. Няма изпълнителен лист срещу етажната собственост. Обикновено има изпълнителни листи срещу определени собственици в полза на етажната собственост. Но обратният вариант в практиката си не съм срещал. Може и да има. Но се съмнявам. И от ПУРНЕС и от този проект няма възможност отделен собственик да си изкара изпълнителен лист срещу етажна собственост. Няма как, защото етажната собственост не е субект. Може би в този случай трябва да има някаква разпоредба. Може би точно в този случай да включим някаква солидарна отговорност ли?
Красимир Ципов: експерт.
Г-н Рогачев, да ви припомня. Включихме в чл. 49 една процедура по подобие на тази 195 и 196. За чл. 49 по комисия. Там третираме въпроса за неотложен ремонт и реконструкция и даваме правомощия на кмета да извърши някои действия с този неотложен ремонт и реконструкция и сме предвидили възможност за издаване на изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането по ГПК.
Янаки Стоилов:
Ние не трябва да надценяваме загрижеността на местните органи, защото те ще кажат: Ние трябва да формираме бюджет и да изразходваме средства, които не сме предвидили в бюджета Т.е. ние без да задължим общините да формират някакъв фонд за такъв род неща.
Калин Рогачев:
Ако е добър кмет, може и да се стигне. Но нека да има такава възможност. Да има алтернативата, ако човекът сам си помогне. В този случай помага и на всички.
А защо не направим някаква административна процедура във връзка с извършените от човека дейности по неотложен ремонт.
Янаки Стоилов:
Чл. 49 според мен е доста сполучливо формулиран в трите си алинеи. Само като чели 4 ал. става трудно приложима, защото кметът е дал разпореждане на управителя да се извърши ремонта.
Ал. 4 се опитва да отговори на въпроса когато това не е изпълнено. Те казват тогава ремонта се извършва от общината. Това може би не е достатъчно. Ние трябва да дадем възможност по-скоро на заинтересованите лица да извършат ремонта и да видим как те могат да възстановят средствата, които са дадени.
Калин Рогачев:
Тук може би една ал. 5. Въз основа на констатация на кмета, човекът ако сам си извърши констатираната вече от кмета необходимост.
Красимир Ципов: експерт.
В момента за така наречените “опасни сгради” има такива правомощия на кмета. Идеята беше точно такава, когато се касае за ситуации, в които застрашават тия действия.
Янаки Стоилов:
Тогава нека да разделим нещата. Ал. 4 да бъде преформулирана и тогава да остане задължението на общината в лицето на кмета, когато става дума за опасности от не извършването на този ремонт, тогава той да бъде извършен от бюджета на общината. И ние да предвидим задължително, ако в трябва в този закон или чрез някаква разпоредба изменителна, че общините формират задължително такъв фонд за ремонти.
Красимир Ципов: експерт
Те го формират и в момента, като част от тези средства се използват.
Янаки Стоилов:
Какво е нормативното основание те да заделят такива средства.
Ние решаваме отделните категории случаи:
Когато става дума за опасности, създавани от сградата, която се нуждае от неотложен ремонт, тогава няма какво да търсим собственика, защото това засяга вече не само него, а потенциално засяга всички граждани. Тогава разходът да бъде направен от общината.
Но за другите неотложни ремонти, които не са свързани със застрашаване на сигурността, тогава трябва да дадем тежестта на заинтересованите лица да извършат ремонта.
Калин Рогачев:
Може ли един въпрос.
Вие тук пишете, че “въз основа на заповедта и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането по реда на ГПК.”
Срещу кого?
Янаки Стоилов:
Не е ясно. Общината трябва да го заведе срещу всички собственици.
Красимир Ципов: експерт
Срещу всички собственици или срещу съответния собственик.
Калин Рогачев:
Да напишем една допълнителна разпоредба, която да казва, че в случаите на чл. 49, ал. 3 и на чл. еди-кой си, в тези случаи собствениците отговарят солидарно за тези задължения.
Янаки Стоилов:
Какво значи солидарно? Значи ли, че съм всеки един могат да предявят целия иск.
Ние залагаме един голям конфликт по този начин. Ще се намери адреса, ще се предяви към него, а той трябва да го води срещу всички останали.
Калин Рогачев:
Общината все пак трябва да се погрижи за гражданите.
В случая на чл. 49, ал. 4 трябва да се излезе от тази задънена улица. Трябва да има някакъв субект. Ако уточним с една разпоредба, че в тези и тези случаи, собствениците отговарят солидарно за задълженията, вече ще има яснота.
Янаки Стоилов:
С това не премахваме тази сложност на процеса, когато трябва да се съберат адресите на 50 души, за да могат да се привлекат в процеса.
Като с предяви иска било от общината или от заинтересования собственик към един, те ще привлекат всички останали.
Калин Рогачев:
Даже изпълнителният лист трябва да е срещу всички, а вземането може да е насочено само срещу един.
Надка Балева:
Тази възможност да се издава изпълнителен лист в полза на общината само въз основа на протокол за извършените разходи. Какво означава протокол за извършени разходи? Без налична документация която да докаже наистина тези разходи, кри много големи рискове.
Янаки Стоилов:
Разбирам, това трябва да го отчитаме.
Красимир Ципов: експерт.
Действащият текст по Закона за устройството на територията за опасните сгради.
Янаки Стоилов:
Нека да формулираме рамката на решението, а редакцията ще бъде направена допълнително. Да изясним отделните категории, тогава ще е по-лесно да възложим редакцията.
По ал. 3 на чл. 49 няма някакви различия.
Оттам нататък разделяме две категории случаи: когато става дума за неотложни ремонти, без чието извършване се застрашава сигурността на сградата и на гражданите, тогава заинтересованите се обръщат към общината и тя е длъжна да извърши ремонта, като общината си предявява съответно иска.
В другия случай, когато става дума за неотложни ремонти, които не попадат в тази категория, тогава се дава право на заинтересованите собственици сами да организират извършването на ремонта. Те тогава предявяват искането.
Първият канал, по който трябва да минат е да им бъдат възстановени въз основа на документацията, която потвърждава извършените разходи, да си ги съберат от фонда, който се събира в блока (в етажната собственост). Ако тези средства са недостатъчни, тогава те предявяват иск – могат да искат издаването на изпълнителен лист, който солидарно да ангажира отговорността на етажните собственици.
По същия начин се действа и когато общината е извършила ремонта. Тя си удържа парите от фонда за ремонти, а когато той е непълен и липсва, издава изпълнителен иск, за който солидарно са отговорни етажните собственици.


Калин Рогачев:
Да, това е така. Но не смятате ли, че много ще утежним самия текст, ако сложим този текст – първо през фонда, а след това солидарно.
Янаки Стоилов:
Те могат да имат пари, но да отказват да ги платят.
Калин Рогачев:
След като има изпълнителен лист, те трябва да са не знам какви хора, след като имат налични пари, а не плащат.
Янаки Стоилов:
Защо да не опростяваме нещата според живота, а търсим някаква сложна форма. Защото има един касиер на блока. В него се съдържат 2 хил. лв. и той трябва да каже: Аз съм направил това нещо и вие сте длъжни да ми дадете 1000 лв. Като ги нямат, той ще се принуди да тръгне по по-сложния юридически път да ги търси.
Мисля, че тази схема е близка до решаването на житейските проблеми.
А трябва ли да задължим общините. Има ли текст, който сега ги задължава да формират фонд. Може би това трябва да предвидим, че общините трябва са имат такъв фонд
Нека да подготвите с нашите и вашите експерти един такъв текст и да видим в кой закон трябва да бъде или да се промени ЗУТ. Или Закона за местното самоуправление.
Калин Рогачев:
В Закона за общинските бюджети или в Закона за местните данъци и такси.
Янаки Стоилов:
Данъците и таксите те си ги формират. Въпросът обаче е когато съберат приходите в бюджета да има перо, за което се знае, че има това предназначение. Да бъде сложен някакъв критерий като част от процента, който от тези приходи се формира в едно такова перо.
Ясна ли е рамката. Ако има още някакви въпроси по очертаване на рамката, кажете, за да имаме за другия път уточнени текстове.
Красимир Ципов: експерт
Последната алинея на чл. 54 да отиде в чл. 49 с по-подробно разписване на процедурата.
Янаки Стоилов:
Трябва да видим логически как са. Дали първо не трябва да бъде текста фонд “Ремонти и обновяване”, т.е. първо да уредим фонда, а после да уредим това, което е в чл. 49 - начина на неговото използване. Защото първо трябва да е ясно, че този фонд е нещо, което прави всяка етажна собственост, а нататък разписваме основните хипотези за достъпа до тези средства – за изразходването.
Калин Рогачев: Според мен ал. 5 на чл. 54 мястото й е в чл. 49.
Янаки Стоилов:
Това е безспорно. Но аз мисля дали не трябва целият чл. 54 да отиде преди чл. 49, за да имаме логиката как се създава фонд и как той се изразходва. И случаите, когато не е изразходван по общия ред, как може в случаите на изключения да се извършват разплащания от него.
Калин Рогачев:
В ал. 5 на чл. 54 пише: “... с решение на управителя”.
Янаки Стоилов:
Това изключение ще отиде към чл. 49. Но аз ви предлагам целият чл. 54 да го прехвърлим преди чл. 49, а ал. 5 от него да отиде към сегашния чл. 49. Там ще разпишем две алинеи за двата пътя, по които се извършват.
Ако имате предвид и някакви други случаи, помислете. Сега не се сещаме за други случаи.
На този етап предлагам да завършим за днес. Мисля, че въпросите за изяснени. Това е значителна крачка напред в опростяване на отношенията и динамизиране на процесите в етажната собственост. Мисля, че ще бъде много добре, ако успеем да дадем сполучливи решения. Огледайте цялата глава до административно наказателните разпоредби, за да можем следващия път да приемем тази уточнена редакцията с гласуването на текстовете и тогава да завършим с административните и наказателните разпоредби и допълнителните, преходните и заключителните разпоредби.
Надка Балева:
Предложение за текст за промяна в Закона за общинските бюджети.
Янаки Стоилов:
Не го пропускайте. В преходните и заключителните разпоредби да предвидим такъв текст за някакъв процент от приходите от местните данъци и такси, който да отива за това. Глобите също могат да отиват в този фонд. И от двата източника. Т.е. всички глоби могат да отиват в този фонд и някакъв процент от приходите от местните данъци.
Благодаря ви. С това приключваме.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: