---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 29

Днес, 10.07.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –Теодор Илиев и Стефан Хубанов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.
Днес стремежът е да завършим с обсъждането на проекта за етажната собственост.
Миналия път обсъждахме от чл. 48 до 57. Това е една от важните части на законопроекта, тъй като определя реда за вземане на решение и за осъществяване на действия, които са необходими за извършване на неотложни и необходими ремонти. Не сме ги гласували, защото проведохме дискусия, имаше уточнения по редакциите.
Погледнете чл. 48 и чл. 49 по комисията. Това е най-съществената част от тези текстове. След това ще ги гласуваме. Има ли бележки по чл. 48.
Проф. Огнян Герджиков:
Имам една чисто редакционна бележка. Защо навсякъде след “обновяване” в скоби се слага “саниране”, след като даже не е същото. “Саниране” идва от заздравяване или обновяване. Какво иска да рече това “саниране” в скобата.

Теодор Илиев:
Аз не бих оспорил това, което г-н Герджиков казва. Само че ние сме раздвоени между тенденцията да се употребява типично български думи, думи които кореспондират с настоящата нормативна уредба, т.е. в наредбите по ЗУТ се говори за обновяване. А народът му казва “саниране”. Този закон е насочен към хора с не особено висока правна култура.
Янаки Стоилов:
Тогава направо предлагам да бъде “реконструкция, ремонт, преустройство, обновяване и укрепване на общите части. Няма нужда да боравим със саниране, което за повечето хора не е ясно, да му дадем български израз. Тогава няма да бъде в скоби, а ще бъде друга разновидност в дейностите, които се извършват. “Обновяване” не е равностойно на “саниране”.
Теодор Илиев:
Хората го знаят саниране.
Янаки Стоилов:
Те го знаят от една паразитна употреба.
Четин Казак:
След като в нормативната уредба навсякъде се използва “обновяване” да премахнем думата “саниране”.
Янаки Стоилов:
А може ли въобще да не превеждаме саниране. Нещо ще пострада ли закона, ако въобще няма думата “саниране”.
Теодор Илиев:
На нас всички програми са за обновяване. Но хората го наричат саниране. Ако комисията прецени, може да отпадне думата “саниране”.
Проф. Огнян Герджиков:
Да не изпаднем в положението като законодатели, примерно, българският народ казва: “купувам на лизинг нещо” в пълно противоречие с лизинга, тъй като те мислят, че купуват нещо на изплащане, а то не е така. И тук да не се подвеждаме по същия начин. Обновяване в скоби саниране показва една неграмотност на законодателя, защото скобата показва, че това е другата дума на обновяване, но то изобщо не е така.
Янаки Стоилов:
Просто изваждаме думата “саниране”. Не ни трябва и думата “укрепване”, защото предполагам, че се включва в “реконструкция и ремонт”. Необходимо ли е буквално да преведем “саниране” или просто да отпадне. Кое е по-добре?
Теодор Илиев:
Ние в брошурите ще опишем какво значи саниране, което на практика е обновяване.
Янаки Стоилов:
И няма да пишем думата “заздравяване”.
Има ли други бележки по този текст. Мисля, че ние сме намерили гъвкав режим, който отговаря на сегашните неразбории на отношенията между етажните собственици, закъснението на много от ремонтите. Едновременно даваме една процедура, която да гарантира установяване на необходимостта от ремонт и възможност той да бъде предприет незабавно.
Вижте и чл. 49. Ако няма някакви алтернативни предложения, тогава можем общо да ги гласуваме, тъй като сме гледали тази редакция.
Разграничили сме при необходимия ремонт той трябва да бъде извършен, ако не по предвидения ред от заинтересованите собственици, когато затова има решението на управителния съвет. А при неотложния ремонт трябва да се констатира неговата необходимост и тогава това да бъде извършено от общината. Защото нямат или имат пари тези, които обитават сградата, трябва да се предпазят обитателите и другите граждани от рисковете, които създава сградата. Ние предвиждаме създаването на един фонд към общините за набиране на такива средства.
Нека да гласуваме от чл. 48 до чл. 54.
Част от предложенията на народните представители са отразени, другите не са подкрепени, така че тези, които подкрепят текстовете на работната група, коригирани в Комисията, с номерация от чл. 48 до чл. 54, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приемат.
Преминаваме към административнонаказателни разпоредби.
Тук има ли някакви допълнителни забележки извън работната група. Вижте размера на глобите и другите правомощия на общините. Цялата глава до чл. 57.
Предлагаме да чуете редакцията на едно допълнение в чл. 57 във връзка с констатиране на нарушения.
Красимир Ципов: експерт.
Става дума за констатиране на нарушения, които се описват в протокол, съставен от председателя на управителния съвет и двама собственици, определени с решение на общото събрание. Предлагаме тук да добавим един специфичен случай, когато се констатират нарушения, извършени от членовете на управителния съвет или управителя, протоколът да се съставя от председателя на контролния съвет и двама собственици, определени с решение на общото събрание.
Янаки Стоилов:
Това е допълнение в чл. 57.
По другите текстове имате ли предложения?
Обсъждахте ли размера на глобите или остават тези, които са в чл. 55 и чл. 56. Смятате, че не са ниски или високи.
Четин Казак:
Уместно ли е да се съставя комисия за констатиране на нарушения, съставена от собственици. Не е ли по-добре комисията да бъде съставена от представители на общинската администрация в присъствието на председателя на управителния съвет или на управителя. Защото комисията, съставена от съсобственици, които ще констатират нарушения, създава възможности за изостряне на конфликтите в етажната собственост.
Янаки Стоилов:
Но трябва да преценим, че тогава още повече бюрократизираме тази вътрешна процедура, защото органът по налаган на наказанията е общинската администрация, или районната. Ако и нейни служители вкараме, тогава трябва да ходят собствениците - обитатели за всяко едно малко нарушение да сезират тази комисия и това на практика много ще удължи процедурата. Примерно, някой не си е внесъл в срок вноските и може да бъде глобен 20-30 лв., вместо това да се констатира и да се подаде за налагане на глоба, те трябва във всички тези случаи да сезират общинската администрация. В крайна сметка актовете се налагат от общинската администрация. Даже аз бих предложил още по-голямо опростяване. Дали да се прави комисия, или направо от името на управителния Съвет да се констатират тези нарушения. Защото трудно се събира управителния съвет, а и да определяме специална комисия за наказанията.
Четин Казак:
Трудно ще се намери някой от собствениците да влиза едва ли не като поемно лице.
Янаки Стоилов:
Затова казвам, че това по-скоро да го възложим на избрания управителен съвет той да си прави предложението. За да могат тези хора да управляват ефективно, те трябва да могат да констатират нарушенията.


Красимир Ципов: експерт
По-скоро контролният съвет, защото нарушенията могат да бъдат извършени и от управителния съвет.
Янаки Стоилов:
А можем ли да направим това, което е в ал. 1.
“Констатираното нарушение се описва в протокол, съставен от председателя на управителния съвет (управителя) и тогава да преценим двама негови членове или двама членове на контролния съвет. Ако искате нещо такова, което да е от наличните избрани вече органи. Да не формираме органи и по санкционирането. Става излишно сложно.
На кой да възложим: на контролния или на управителния съвет?
Реплика: Може и на контролния.
Янаки Стоилов:
Но той пък също трябва да бъде сезиран от някой.
От управителния съвет. Той трябва да има мнозинство. Ако е примерно от пет души, поне трима души трябва да са.
Красимир Ципов: експерт
Има случаи, в които етажната собственост ще се управлява само от управител.
Янаки Стоилов:
Когато няма управителен съвет от управителя и двама собственици. Т.е. алтернативно да ги запишем. Мисля, че така е най-добре. Нека в този дух да се редактира:
“Констатирането на нарушенията се описва в протокол, съставен от управителния съвет, а когато няма управителен съвет от управителя и двама собственици, определени с решение на общото събрание.”
Когато нарушението е извършено от членове на управителния съвет, тогава се прави от контролния съвет. И всичко това се изпраща в общинската администрация.
Мисля, че тази схема е достатъчно възможно да работи.
По другите членове има ли бележки? По размера на глобите не се чуха други мнения.
Тогава нека да гласуваме с така уточнената редакция на чл. 57 членове от 55 до 57. Благодаря. Има ли против? Няма. Приемат се.
Допълнителни разпоредби
Тук са множеството определения. Моля да ги погледнете, за да видим дали всички са необходими и дали е ясно съдържанието им. Има 13 определения.


Проф. Огнян Герджиков:
От пръв поглед леко ме смущава т. 4 “Домакинство”, където е трябвало да имат общ бюджет. Малко не го разбирам. Какво значи да имат общ бюджет? Аз знам, че има семейства, които имат разделен бюджет.
Янаки Стоилов:
Това е вероятно разликата между съжителството на собственици и наематели, които не съставляват общо домакинство, макар че живеят заедно.
Тук родствената връзка не е необходима, а по-скоро общите икономически отношения. Защото ако няма този разграничителен критерий, тогава едно домакинство ще бъдат всички хора, които живеят в едно жилище, независимо дали между тях има някаква пряка връзка.
Проф. Огнян Герджиков:
Т. 11. Защо трябва да бъде “съгласно действащото специално законодателство”?
Янаки Стоилов:
Нека да ги погледнем всички по ред, за да не пропуснем нещо, което е важно.
По т. 1. има ли някакви бележки.
Проф. Огнян Герджиков:
“е реално обособена част от сграда”. Ако кажем само “обособена част от сграда” нещо ще попречи ли. Защо трябва да е “реално обособена”?
Четин Казак:
Да се добави: “За което съществува самостоятелен акт за собственост” или нещо подобно.
Янаки Стоилов:
Той може да няма самостоятелен акт, защото в един нотариален акт може да са описани, че там се включва жилище, мазе, таван.
Проф. Огнян Герджиков:
Смятам че е достатъчно “обособена част от сграда”.
Янаки Стоилов:
По т. 2. Защо е казано “може да включва”? Не е ли “която включва”. “Може да” да отпадне.
Проф. Огнян Герджиков:
Може би не е задължително всичко това да го има.


Янаки Стоилов:
Защото ако не говорим за сграда и нещо към нея, тогава прибягваме към категорията “прилежаща площ”, защото тя няма към какво да принадлежи.
Да отпадне “може да”.
По т. 3. Точка 3 е добре.
Точка 4 гледахме.
По т. 5.
Проф. Огнян Герджиков:
Направо казваме: “обитатели са лица, които не са собственици... Защо казваме “физически или юридически”. Няма нужда “Обитатели са лица, които не са собственици...”.
Янаки Стоилов:
За да не каже някой дали юридическите лица се включват.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е родовото понятие за лица по Закона за лицата и семейството.
Реплика: Той е отменен.
Проф. Огнян Герджиков:
Не е отменен. Той е отменен в някои части, но в тази част е действащ.
Янаки Стоилов:
Засега нека да остане.
По т. 6. Когато е казано “които са разположени на същия етаж под или над него, може би трябва да уточним над съответния собственик. Защото примерно, ако той е под на далечния диагонал, няма никакво отношение към това, което става. Обикновено са потърпевши под над и всички, които са на етажа.
Проф. Огнян Герджиков:
На етажа доколкото знам има блокове, където са по 5-6 апартамента и от единия до другия край има 20 метра. Те непосредствени съседи ли са?
Янаки Стоилов:
Мисля, че са непосредствени. Защото ако става дума за отглеждане на някакви животни. В този смисъл хората, които са на един етаж са непосредствени съседи. Но аз говоря във вертикален план да ги ограничим само за този, който е над апартамента.
“Които са разположени на същия етаж, под или над съответния собственик.” Или жилището на съответния собственик, или обект.По-ясно да го локализираме Защото понякога той трябва да събира от 15 души съгласие, а не от 4-5.
Т. 6. “Непосредствени съседи” са собствениците и обитателите на обекти, които са разположени на същия етаж; под или над съответния обект.”
По т. 7.
Проф. Огнян Герджиков:
По т. 7 аз бих рационализирал малко: “Необходим ремонт” няма защо да казваме, че е “съвкупност от дейности”, а “необходим ремонт” е дейност за привеждане на сградата в съответствие с...
Янаки Стоилов:
Т. 8. Да видим сега по какво се отличава “неотложния ремонт” от “необходимия ремонт”. Пак е дейност.
Мисля, че са добре. Прави се разлика.
Проф. Огнян Герджиков:
Малко не ми харесва “водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и гражданите”.
Тук нещо не е точно. Защото “гражданите” ако нямат гражданство, лица без гражданство, Нещо критериите са сбъркани. Или трети лица или други лица. Няма какво да намесваме гражданството като политическа връзка на субекта.
На т. 8, накрая, бих махнал “или части от тях.”
Янаки Стоилов:
Точка 9. “Полезни разходи”. Това си е стандартно определение.
Точка 11.
Проф. Огнян Герджиков:
Малко ме дразни “специално законодателство”. Съгласно законодателството.
Янаки Стоилов:
И във вид съгласно действащото законодателство.
Ще отпадне “изискуеми” и “действащото специално” – и във вид, съгласно законодателство. Или по-скоро “състояние” – състояние, съответстващо на изискванията на закона..
Проф. Огнян Герджиков:
Направо “за единството на закона”, а не на законодателството.
Янаки Стоилов:
“11. “Поддържане на общите части” е дейност, насочена към запазване на общите части в състояние, съответстващо на изискванията на закона.”
Точка 12. Има два смисъла на думата “преустройство”. Да видим кой имате предвид.
Едното е преустройство, когато се променя предназначението. А другият смисъл на преустройство е когато се променят и конструктивно. Примерно, затваря се един прозорец и се отваря друг прозорец. И в двата случая имаме преустройство. Кой от тях или и двата се имат предвид? Защото определението акцентира върху функционалното, а не върху техническото преустройство.
Теодор Илиев:
То е свързано с масовата практика, особено в по-долните етажи, е свързано с търговска дейност или зъболекарски кабинети, адвокатски кантори и пр., където понякога се правят някакви мероприятия, които не биха могли да бъдат определени точно кат строителни дейности. Примерно, поставяне на решетка, външни стълби. Има случаи, при които е необходимо санкция на административен орган за изграждане на такива преустройства. Твърде е разнообразно и затова сме въвели тази хипотеза. То си е част от живота това нещо.
Янаки Стоилов:
Вие предвиждате и двете хипотези. А това точно ли е “с или без изпълнение на строителни и монтажни работи”. Защото винаги има някакъв елемент на строителни работи.
Теодор Илиев:
Примерно, поставянето на един шперплат не мисля, че е необходима някаква санкция на орган, за да го водим монтажна или строителна дейност. По тази причина е направен така текстът.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз смятам, че така текстът е добър.
Янаки Стоилов:
Добре.
И т. 13. “Дълготрайно отсъствие” – добре.
Това е по допълнителните разпоредби. Уточнихме ги и можем да ги гласуваме. Които са “за”. Благодаря ви. Единодушно се приемат.
Преходни и заключителни разпоредби.
Това също е важна част. Да видим дали кореспондират необходимите промени в този закон с останалото законодателство.
Параграф 2 е ясно.
По § 3. Не трябва ли да увеличим срока и да го направим тримесечен, защото ако се окаже, че на много места не са свикани. Да го направим тримесечен. Предлагаме 6 месечен срок и още 3 месеца за общините. Защото, ако се наложи на много места да изпращат представители, няма да успеят.
Така че по § 3 да бъде тримесечен срока.
По § 4. Той е по вносителя.
По § 5. Няма възражения.
По § 6. Да използваме терминологията “приема” решение или “взема решение”. Остава “взема”, макар че не е предмет, за да се вземе, но така ли е в Закона за собствеността – “взема решение”. Ако там е така, да не го променяме.
По чл. 44. Това вече го решихме. Ние вече ги обсъждахме тези мнозинства на приемане на различни видове решения.
Какъв е този отделен закон по чл. 49. Това е в Закона за собствеността.
По енергийните проблеми имаше множество предложения във връзка с различни проекти за енергийна ефективност.
От различните сдружения, които имаха предложения, в тази посока ли бяха. Т.е. в общи линии това удовлетворява и техните очаквания и идеята на вносителя.
Предложението на Димитър Абаджиев. То е по ЗУТ.
Не можем ли да направим нещо по този прословут проблем за междублоковите пространства, който постоянно се повдига и да му дадем някакво нормативно решение. Говоря чрез конкретизиране на разпоредби по ЗУТ. Защото ние правим доста промени в този закон.
Тук не можем ли да постановим, че там където са определени или ще бъдат определени прилежащите площи към сградите етажна собственост не може да се извършва друго строителство.
Красимир Ципов: експерт
Има го в Закона за устройството на територията на две места: в чл. 13 и чл. 22. Има и специална наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Проблемът тук е по-скоро финансов. Общините не разполагат със средства, защото определянето на тези прилежащи територии или площи, каквато е терминологията на ЗУТ, става по едни сложни формули.
Янаки Стоилов:
Тъй като този въпрос не е лек и едва ли ще стигнем до подходяща редакция, ще гледаме до края, за да приключим текстовете в закона, но да консултирате допълнително тази идея и да видим на следващото заседание, без да се връщаме на вече съществуващите текстове в ЗУТ дали няколко разпоредби не можем да включим по отношение на съотношението между прилежащите площи и недопускане на строителство в зелените площи.
Различни са вариантите. Но нека да се помисли в министерството, защото тази тема спорадично винаги се повдига в парламента, не без основание. Виждаме, че някои от общините взимат също частични решения.
Ние сме предвидили задължения и някои права на фактическо ползване, но сега говорим за нещо, което надхвърля етажната собственост и опира до устройството на територията.
Може да се вземе нещо и от предложението на Димитър Абаджиев. Трябва да бъде кратко и ясно. Нека да разполагаме с текст, който смятаме, че комисията може да го предложи, а да се обсъжда и решава ако трябва и от другите, които имат отношение към него.
Какво остана още във връзка със ЗУТ по темите, които говорихме.
Красимир Ципов: експерт.
В предложението на г-н Абаджиев има някои дефиниции.
Янаки Стоилов:
Сега не ги гледаме в подробности. Вижте към тази тема дали няма нещо, което може да ви ползва.
Говоря по ЗУТ.
Красимир Ципов: експерт.
Имаше една идея текстовете, които са в Закона за устройството на територията и касаят етажната собственост са бъдат част от този закон. Мисля, че са три члена с по няколко алинеи.
Янаки Стоилов:
Какво мислите. Необходимо ли е да систематизираме тук текстовете, като ги извадим от ЗУТ, които засягат етажната собственост, или тяхното естество е такова, че по-скоро трябва да останат в Закона за устройството на територията.
Красимир Ципов: експерт
Те по-скоро имат технически характер и едва ли не предписват какво трябва да се направи.
Янаки Стоилов:
Зависи какво е съдържанието им и дали е по-подходящо тук да се систематизира, но ако са твърде технически, вероятно има основание и там да бъдат. Но да преценим.
Теодор Илиев:
Ние още на първото заседание преди второ четене говорихме, че този въпрос не може еднозначно да кажем дали е подходящо на цялата материя, особено тези сгради в режим на етажна собственост, които са в комплексното жилищно застрояване, дали да не ги прехвърлим тук, защото най-вече те са материя за уреждане в този закон. Но, според мен, поради това че Законът за управление на етажната собственост регламентира взаимоотношения, които са свързани с най-различни по тип населени места, квартали, урегулирани поземлени имоти, не урегулирани такива дори, аз лично и колегата Хубанов смятаме, че на този етап поне това би било малко прибързано от гледна точка на това, че ние имаме комплексно застрояване, имаме и големи територии в рамките на населени места и то на областни центрове, където изобщо липсват подробни устройствени планове. В момента се отпускат например за градове, като Перник, Сливен, Пазарджик се отпускат средства за подробни устройствени планове. Докато ако тръгнем към решаване на проблема тук в този закон с жилищните комплекси с комплексно застрояване, аз мисля, че не можем да ти обезпечим финансово. Би могло да се транспонират онези норми тук, но ние нямаме ресурс в момента да го обезпечим това и ще си останат едни голи текстове.
Друг проблем, който е свързан със ЗУТ, това е проблемът за паркоместата. Примерно, един голям микрорайон и хората там си инсталират най.различни съоръжения, за да си осигурят паркомястото, като слагат вериги, скоби и т.н. Това не е уредено. Много сериозен въпрос. Мисля, че трябва малко по-сериозно да се погледне. На този етап личното ми мнение е по-добре да не пипаме ЗУТ.
Янаки Стоилов:
Тъй като ние създадохме една нова уредба за ползване на прилежащите площи, дали уредбата в ЗУТ в този си вид е достатъчна, за да се постигне синхрон между това, което ще бъде предоставено като възможност на етажните собственици и това, което тя сега предвижда.
Теодор Илиев:
При всички положения не биха могли да променят предназначението на една зелена площ и да започнат строителство.
Янаки Стоилов:
Да речем в случай, когато ние даваме възможност някакъв обособен вътрешен паркинг, за който казваме, че се включва към прилежащата площ на съответния блок, как да се осигури неговото фактическо ползване от собствениците, тъй като ние им даваме право на приоритетно ползване на тези прилежащи площи, което ги разграничава от съседната улица, където е открита за ползване от всички. Говорим само за фактическо ползване. Но как те да осигурят фактическото ползване, ако примерно там идват други хора и го ползват, независимо, че е предоставено за ползване. Ако това не е конфликтно, защото ще има много случаи, в които е по-гъвкав този режим. Но ако те трайно не са в състояние да ползват това, което им е предоставено, какво става тогава.
Теодор Илиев:
Много е сложно, г-н Стоилов, защото тук на практика има смесване на вещно правни елементи и устройство на териториални такива. Така или иначе те съществуват. Как тук в настоящия момент с тези огромни микрорайони, които на практика са един поземлен имот, така и с обособяването на прилежащи площи с изричен акт на съответния районен кмет или кмет на община. Те няма как без изрично уреждане чрез подробни устройствени планове, този проблем няма как да се прилага.
Янаки Стоилов:
Говоря за едно по-ясно разбиране от гражданите, защото те или поради неосведоменост или поради тенденциозност не желаят да се съобразяват с тези правила. Например, случая около Римската стена сградите на съда и на Строителния университет. Местата са за общо ползване при определен режим на заплащане. Идва някой и казва: Тези места са за съда, а тези – за Строителния институт. Няма такова разграничение. Т.е. там се ползват на общо основание при общи правила. Обратно, ако това е една площ, за която се казва, че се отнася за етажните собственици тук и те ще спират и само с тяхно съгласие и някои други. Има едно размиване на тези неща, едно неразбиране и затова може би трябва да видим дали можем да внесем по-голяма яснота, която да намали поне конфликтните ситуации.
Теодор Илиев:
Този проблем е основно в паркингите. Би следвало, както е с мазетата. Мазе номер еди-кой си, така би следвало да обозначим паркоместата.
Янаки Стоилов:
Ако им се предостави, самите собственици в сградата ще разчертаят и ще пишат примерно апартамент еди-кой си или номера на автомобила на това място. Може би по този ред ще тръгнат нещата и ще се внесе някаква яснота, без да се създават някакви допълнителни други заграждения или препятствия.
Реплика: Ще стане много опасно.

Янаки Стоилов:
Въвеждането на ред обикновено не е опасно.
Теодор Илиев:
Тези, които нямат автомобили, в тази връзка какво правят.
Янаки Стоилов:
Всяко нещо има определени ограничения.
Разбираме, че вашето становище е да оставим тези разпоредби, които са в ЗУТ и се отнасят до материята, свързана с етажната собственост.
И още по един въпрос, който възникна от предложения, които правят граждани. Дали не е уместно да задължим тези, които строят нови сгради и да речем има повече от 10 жилища в тях, винаги да се предвижда някакво помещение, което да остава за ползване в цялата етажна собственост, било за предоставяне на човек, който се занимава с поддръжката на сградата, или с охраната или дори за някакви други нужди, защото вече стават все повече големи сгради, в които няма помещение за общо ползване. Преди това го имаше, но с безогледната приватизация на такива помещения, които в много случаи бяха или на общините или на самите етажни собственици. Проблемът е да се задължат и тук опираме и до ЗУТ и до етажната собственост – дали да въведем задължение за изграждане на такъв обект за общо ползване.
Тъй като остана един въпрос, който остана да се предложи за следващия път. Предлагам този да бъде втория – да се помисли за въвеждане на такова задължение. Да се прецени – може би в ЗУТ трябва да го включим, а не тук. Това е едно допълнително задължение, което засяга собственици, инвеститори. Нали приемате да се помисли и по този въпрос. (Да.)
Преминаваме към последната страница от доклада – по отношение на облагането. Тук става дума за облагане на тези сдружения, които се учредяват по този закон. Хем казваме, че са сдружения с нестопанска цел, а после обсъждаме въпроса за облагането им.
Теодора Дренска:
Тези текстове съгласувани ли са с Министерството на финансите, които се предлагат като вариант.
Янаки Стоилов:
Съгласувани са с Комисията по бюджет и финанси. Говорено е на експертно ниво. Нека да видим дали ние изразяваме предпочитание към някой от вариантите, и ако смятаме, че трябва да има такъв текст, тогава ще могат да се потърсят и допълнителни становища. Но първо ние да видим дали смятаме за целесъобразно тяхното обсъждане.
Теодора Дренска:
Моето мнение е да не ги гледаме тези текстове, тъй като и без това м. септември гледаме данъчните закони, не е ли по-добре направо тогава да ги включим и в по-голям експертен състав да се обмислят.
Янаки Стоилов:
Това е един стимул за създаването на сдружения, които да обновяват и подобряват състоянието на сградите.
Теодора Дренска:
Ще дам пример с безистените по Граф Игнатиев, в които има огромни магазини. Не знам дали по този начин няма да се стигне до укриване на данъци. Не мога да го преценя, но ми се струват малко притеснителни тези текстове, за да ги гласуваме на прима виста.
Янаки Стоилов:
Въпросът стои и по отношение на отделните собственици, когато те самите извършват такива дейности извън състава на сдружение. Те ще ползват ли облекчение.
Красимир Ципов: експерт
Само за освобождаване от облагане с данъци за отдаване на общи части и на сдружението, а не на членовете му като физически лица.
Янаки Стоилов:
За какво могат да се отдават под наем общи части. За какво ще се използват.
Красимир Ципов: експерт
Става дума за покривите и външните стени, които могат да бъдат използвани за рекламна цел.
Проф. Огнян Герджиков:
Това, което каза Теодора Дренска ми се струва разумно. Когато се гледат данъчните закони, ние по една твърде порочна традиция всяка година си ги обновяваме данъчните закони, и тази година сигурно ще го направим и това е материя, която трябва там да се обсъди и евентуално да се реши какво да се прави.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен, но не съм сигурен дали тогава ще има кой да поднови тази дискусия, независимо как тя ще завърши, с какво решение. Обикновено там нещата се гледат по-тясно и често се изпускат редица проблеми, които опират до данъчната материя. Но нека да помислим цялостно. Защото сега каква е практиката? Няма сдружения, има си етажна собственост, отдават се общите части под наем, етажната собственост получава някакъв приход. Той не се облага.
Какво ще е предназначението да се създаде сдружение, след като в момента тази практика на необлагане съществува.
Теодора Дренска:
Вторият вариант предполага, че вече трябва да се води някакво счетоводство. Според мен, тези неща трябва да се обмислят от специалисти-експерти.
Янаки Стоилов:
А сдруженията ги водим като сдружения, а не като корпорации. Откъде следва ние да говорим за тяхно облагане.
Теодор Илиев:
Във втория вариант става въпрос за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 90 на сто на данъчно задължени лица. Когато има стопанска дейност дължат. Когато се извършва търговска дейност дължат.
В ал. 2 на чл. 178а от Закона за корпоративното подоходно облагане сме предвидили, че това преотстъпване е допустимо единствено, когато става въпрос, че тези доходи се използват единствено за проекти по обновяване, а не изобщо за някакви ремонтни дейности, а само когато става въпрос за инвестиции в такива мерки.
Теодора Дренска:
И вариант две вече ги принуждава те да водят едно доста сериозно счетоводство.
Янаки Стоилов:
Като са сдружение, това няма да го правят всички собственици.
Въпросът е да не се освобождаваме толкова лесно от този проблем, защото тези сдружения няма да бъдат създадени, ако те не ползват тези две възможности: едната е да кандидатстват за проекти и другата – ако не ползват, в случаите поне на обновяване на сградата определени облекчения. Това могат да бъдат двете причини, аз не виждам трета, които да накарат етажните собственици вместо в режим на етажна собственост, да се обединят в сдружение. Иначе тези текстове ще останат мъртви. Не за да съществува института, но вероятно това би стимулирало към някаква по-голяма консолидация и едно по-активно управление в етажната собственост.
Теодора Дренска:
Аз имам едно предложение. Да се изпрати едно писмо от името на нашата комисия до дирекцията в Министерството на финансите и да се вземат предвид тези текстове при промените в данъчното законодателство. Да се изработят от експертите и да залегнат в промените, които ще ги гледаме септември.
Янаки Стоилов:
Добре. Около втория вариант ли?
Теодора Дренска:
Може и за двата варианта и ще стане това, което е възможно.
Янаки Стоилов:
А те ако искат да предложат трети.
Ще ви моля в Бюджетната комисия Вие и г-жа Антонова да проследите, тъй като не трябва да разчитаме само на отзивчивостта на Министерството на финансите, така че ако има аргументи, независимо дали ще се появи или не такова предложение, то да може да стане както на фазата на подготовката на предложение за промени в данъчните закони, така и в Бюджетната комисия. А ние ще подготвим писмо, което ще адресирам до министъра на финансите, за да могат те да го разгледат.
Вие говорили ли сте по линия на съгласувателните процедури за този подход с Министерството на финансите.
Теодор Илиев:
Този текст го нямаше в нашия проект.
Янаки Стоилов:
Аз виждам, че го няма. Но имало ли е такива разговори, за да знаем каква е тяхната нагласа.
Теодор Илиев:
Именно поради статута на юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в частна полза, да си бъде по общия режим, който регламентира тези правоотношения за такъв тип лица. Тук, обсъждайки в работната група, стигнахме до извода да направим някакъв опит за стимулиране на този процес на сдружаване.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви помоля от името на вашето ръководство също да ги запознаят и да привлекат вниманието не само по линия на нашата комисия, но и Министерството на регионалното развитие и благоустройството също да постави този въпрос през Министерството на финансите. Т.е. да се засекат от двете посоки предложения, които да ги мотивират към сериозно обсъждане на този въпрос.
Теодор Илиев:
Към настоящия момент това да не влиза в законопроекта.



Янаки Стоилов:
Да. Но да разчитаме, че и вие ще подготвите такова предложение, каквото ще подготвим и ние. Може да не е буквално със същото съдържание, но по същия проблем.
Колеги, имате ли други въпроси. Ако няма, да гласуваме тези текстове, които останаха в Преходните и заключителните разпоредби. Благодаря ви. Приемат се.
В комисията можем да се върнем към двата допълнителни проблема, които на работно ниво да ни бъдат предложени. На следващото заседание ще ги внесем. Тогава ще внеса и доклада, за да бъде раздаден на народните представители и според програмата на парламента през тази или следващата сесия да бъдат обсъдени и гласувани предложенията по етажната собственост.
Ако се натъкнете на някакви много съществени проблеми, не съм против да ги поставим, макар че ние сме прегледали много материали. Тази тема е много чувствителна. Тя не е предмет на особен политически дебат, но виждам, че е една от темите, която ангажира в голяма степен гражданите и не бива да я подценяваме, а да намерим най-сполучливите решения.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: