---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 31

Днес, 23.07.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник министър, от Главна прокуратура – Мария Якимова, от Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност – Стоян Кушлев, председател, и Георги Илиев, главен секретар, Даниела Василева, дирекция “Правна” и Марина Дикова, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, имаме минимално необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 854-01-88 от 16.07.2008 г., внесен от Марина Дикова, Диана Хитова, Надя Антонова, Четин Казак и Яни Янев.
Тук присъства и г-н Кушлев, председател на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Има представител и на Върховната касационна прокуратура, от Върховния касационен съд, от Министерството на правосъдието, така че всички институции, които имат отношение към темата, могат да се включат в обсъждането.
Ще предоставя думата на вносителите. Г-жо Дикова, Вие ли ще представите законопроекта? (Да.) Заповядайте.
Марина Дикова:
Благодаря Ви, г-н Председател, за поканата.
Уважаеми гости,
Колеги, от 2005 г. е в сила Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и повече от година и половина Комисията работи в почти пълен състав.
Естествено като един нов орган и една нова възприета практика, наложена чрез европейското законодателство работата на Комисията възбуди безкрайно много спорове в обществото за или против, ефективна ли е Комисията или не. Но за да дадем отговор на този въпрос дали е ефективна работата на Комисията или не, като законодатели и като хора, които сме работили по този проект за закон преди 2005 г., трябва да си дадем ясен отговор затова доколко ефективна възможност сме дали на комисията чрез приложението на този приет от нас закон за резултатна работа.
Предложените от нас промени се базират основно на практиката и на краткия, но съдържателен опит в работата на Комисията и на нейните експерти.
Аз няма да се спирам подробно на мотивите към законопроекта, защото те са доста изчерпателно и детайлно писани към проекта. Смятам да засегна три основни групи проблеми, които смятам че решаваме чрез направените от нас предложения.
На първо място, доста сериозно разширяване на обхвата на законопроекта. В работата на Комисията се установи, че доста престъпления не се включват в приложното поле на законопроекта, поради което Комисията не може да започне производство за отнемане на имуществото на различни лица, извършили такива престъпления. А тези престъпления, които не са визирани в действащия закон, също водят до придобиване на значителна имуществена облага. Т.е. няма никаква причина предложеното разширяване на обхватното поле на закона да не бъде възприето
Аз няма да се спирам подробно на всички видове престъпления, които трябва да бъдат включени в приложното поле, но искам да изброя няколко от тях, които са важни.
На първо място, разбира се не по важност, смятам да посоча престъпленията, които са свързани с иманярството, изнасянето на културни ценности и нанасяне на вреди на паметници на културата.
На второ място, едно престъпление, което напоследък стана “модерно” и набира сила, това е трафикът на хора и то е във връзка с влизането на България в Европейския съюз, реалното членство и оттук последиците, че България става външна граница на Европейския съюз.
Разбира се, трябва да се споменат и компютърните престъпления, които са свързани с придобиване на имуществена облага, както и редица други престъпления, които наистина изчерпателно са изброени в мотивите.
На трето място, много важно е да се реши един друг важен въпрос, който засега не е решен в приетия вече закон и той е за оценката на имуществото към момента, в който то се определя от експерти на Комисията и след това от съответните експертизи. Редно е това имущество да бъде оценено по пазарна стойност, а не по оценката така, както е описана в документите за собственост.
Смятам за много важен въпрос, който трябва да разгледаме, относно прага, който по сега действащия закон е 60 хил. лв. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Ние сме направили едно по-различно предложение - то е 30 хил. лв. Разбира се, тази стойност подлежи на коментари и обсъждане. Въпросът тук е да разширим ли на тази основа приложното поле на законопроекта или да търсим други варианти, като се съсредоточим върху друг вид разследване и друг вид превенция. Имам предвид престъпления, които са на изключително много висока имуществена стойност.
В общи линии това са нещата, които включва законопроекта.
Ще приключа само с още едно, което смятам, че е важно и то е във връзка с приетия наскоро ГПК, който затруднява работата на комисията с това, че когато се наложи обезпечение на съответното имущество, в едномесечен срок Комисията трябва да започне производство за отнемане. А тя на практика не може да започне такова производство, защото трябва да има влязла в сила присъда. Това изключително затруднява работата на комисията, тъй като след това наложените обезпечения в съда трябва да бъдат вдигнати, т.е. да бъде отменено това определение на съда.
Другите колеги вносители, също ще кажат тяхното мнение и техните виждания, но според мен, няма пречка на първо четене да бъде приет този законопроект. Още повече, че в този момент на всички е ясно, че трябва наистина да се започнат ефективни действия за борба с корупцията, а смятаме, че предложените от нас промени са точно в тази посока, а след това на второ четене текст по текст да видим колко е удачно всяко едно направено предложение, най-вече относно разширяване на приложното поле на закона.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Дикова.
Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, проф. Кушлев.
Проф. Стоян Кушлев:
Благодаря ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние ще помолим уважаваните народни представители да подкрепят законопроекта, който беше внесен от група народни представители.
Тези проблеми се поставят всекидневно в работата на комисията. Изминаха близо три години от нейното конституиране и две години и половина фактическа работа по производствата, които законът предвижда. Това е нов закон и в хода на неговото прилагане се видяха редица пропуски и недостатъци, които, от една страна, пречат на повишаване на ефективността от работата на Комисията и което е също много важно и смятам, че вие ще го оцените, се създават вратички.
Колегата Джон Макхони, директорът на Националното бюро по криминални активи в Ирландия ги нарече широко отворени врати, за да могат да се измъкват лицата, чиито имущество ние установяваме.
Искам да подчертая през уважаваните народни представители и пред Вас, г-н Председател, че принципната концепция, основните принципи и положения на закона се запазват такива, каквито бяха приети досега. Т.е. ние не смятаме и това е въпрос вече на политическо решение и на обществен дебат, ако е необходимо да се изменя принципната концепция. Но засега ние сме направили тези предложения ,които са в рамките на принципната концепция, която досега е действала и върху тези рамки да бъдат създадени нови правомощия на комисията.
Искам да подчертая пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, че подобни промени бяха извършени приблизително в същия къс период от време на двата закона, които са прототип на нашия закон – Ирландския закон и Английския закон. Английският закон, който е от 2002 г. през 2005 г. беше променен. Променен беше и ирландския закон.
Основното направление на промените съвпада с тенденциите на промените, които бяха направени в тези две страни – повишаване на правомощията на техните органи, които се занимават с установяването и отнемането на имущество и което е много важно, ще ви помоля да ускоряване на съдебните процедури, тъй като самата бавност на съдебния процес много пречи на ефективността на работата по отнемане на имуществото.
В тази връзка бих искал да подчертая, че с направените предложения от уважаемите народни представители, се създава и една възможност за затваряне на онези врати, онези положения в закона, които създават възможности за неговото заобикаляне и неговото неприлагане.
Ще ви дам няколко примера затова.
Включването на бившия съпруг в кръга на лицата по чл. 9.Днес разглеждахме един случай. Развежда се, след това прехвърля имуществото си на разведената съпруга, т.е. излиза извън семейната имуществена общност, а след това съпругата дарява имуществото на общите им деца или пък го прехвърля на майка си. Такива случаи има много.
Други случаи. По една европейска заповед за арест – престъпление по чл. 159, където лица бяха установили дом за сещате се какви лица във Франция, цялото имущество, всичкото имущество, което той е придобил, е предоставено на баща му в парични средства Баща му е построил огромен дом и ние успяхме да запорираме само това, което е на неговата съпруга – един Мерцедес, и едва стигнаха до 60 хил. лв., а останалите средства, които са припечелени там и той излежава присъдата си във френски затвор, това имущество ще му остане, защото нямаме трансформация – прехвърлителна сделка, която изисква сега чл. 8. А сега с промяната на чл. 9, ние ще можем да отнемем това имущество.
И още по един въпрос искам да взема отношение, за да ме разберете. Смятам, че този въпрос подлежи на дискусия – за тавана, т.е. за размера на значителната стойност, имайте предвид, че европейска тенденция е снижаването на този таван. В Ирландия този таван беше 13 хил. евро, сега е 10 хил.евро. Във Великобритания с промените на закона беше 10 хил. паунда, сега е 5 хил. паунда. Аз мога пред вас да приведа няколко конкретни случая, в които даже се наложи да давам обяснения пред европейски експерти, които в края на м. май дойдоха тук. Примерно, те ме питаха за случая с републиканска пътна инфраструктура за подкупа, дали Комисията е изпълнила своите правомощия. Да, по отношение на единия от тях, Комисията е изпълнила, защото той притежава имущество на значителна стойност. По отношение над другия ние не можем да задвижим процедурата, защото неговото имущество се оказа в размер на 45 хил. лв. Обаче експертите на Европейската комисия много трудно ме разбраха.
И още един случай. Служа си с конкретни случаи, защото смятам, че те най-добре могат да ни убедят защо се поставя този въпрос. Делото Куйович, което и днес се гледа. Ние го следим с интерес. Там ние сме наложили обезпечение само на едно от лицата, а те са 4 души – единият има 30 хил. лв., а другият – 38 хил. лв. Т.е. остават извън правомощията на комисията да може да установява тяхното имущество. Засега ни не можем да приложим закона спрямо тях. И по този въпрос ни разпитваха експертите от Европейската комисия.
Подчертавам тези моменти, за да ги имате предвид тогава, когато обсъждате и решавате приемането на законопроекта на първо четене.
Има и други проблеми, които ако желаете мога да изложа. Примерно, включването на чл. 217 – злоупотреба с доверието. На Запад няма този текст, който ние го имаме в 254б и който като член на тази комисия по мое предложение беше включен в Наказателния кодекс, злоупотреба – присвояване на средства от европейски фондове. Такова престъпление нито немският, нито френският Наказателен закон нямат. Там лицата ги осъждат за злоупотреба с доверието на държавата. Сега ние имаме такъв случай, за който се изтърпява 7 годишна присъда в германски затвор за злоупотреба с обществено доверие.
Сега, когато трябва вече да заведем дело за отнемане на това имущество, ние изпитваме трудност при търсене на текст в нашия Наказателен кодекс, който да предвижда подобна наказателна отговорност. Вие знаете, че принципите на международното наказателно право изискват и по тяхното и по нашия закон да бъде престъпление.
Визирам ви това като конкретен случай ,който се поставя в тази връзка. Благодаря ви за вниманието.
Аз още един път ще помоля уважаемите дами и господа народни представители да подкрепят законопроекта на първо четене.
Янаки Стоилов:
Благодаря за илюстрацията, която дадохте на предложенията, които са направени.
Други изказвания? Г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Бихте ли одобрили законодателна промяна, при която отговорността за незаконно придобито имущество да бъде обвързана само с това да има голяма разлика между доходите и придобитото имущество, без да е обвързано с предварително влизане в сила на осъдителна присъда.
Проф. Стоян Кушлев:
Този въпрос се обсъжда вече в европейските институции. На 6 и 7 март се състоя конференция на високо равнище в Европейския съюз по въпросите на установяването, обезпечаването и отнемането на имущество и относно приложението на рамково решение от 6 декември за създаване във всяка страна на национални институции по отнемането и установяването. Там се лансира подобна идея. Тя беше подкрепена на този етап от Франко Фратини, който беше заместник-председател, вие знаете, че той вече е външен министър на Италия, но този въпрос сериозно се обсъжда в Европейския съюз.
Ние подобна алтернатива в бъдеще бихме подкрепили, но ми се струва, че тя изисква политическо решение. Т.е. не ние експертите да сме решаващи, а вие политиците да го решите и може би малко обществен дебат в медии и другаде, за да може обществото да приеме подобна норма. Аз смятам, че то е готово да приеме.
Ние можем да изпълним тази задача, но сега на нас ни се намалява с 12% щатния състав. При това положение, ако ни се дадат такива правомощия в бъдеще, да се запази този щатен състав, който Народното събрание е гласувало при бюджета – 294 бройки. С него бихме могли да поемем като начало изпълнението на подобно задължение, но то се нуждае от политическо решение и от политически дебат.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за вашето становище. Аз също смятам, че въпросът на г-жа Хитова е повече към нас, тъй като това е въпрос на концепция и тя именно изисква политически, а след това и нормативен отговор, докато Комисията е орган, който прилага закона. Така че, ако такова решение има, тя ще трябва да го прилага. От това, което се каза, се разбира, че тя би трябвало да създаде такъв капацитет, но това е вече дискусия по съдържанието, която трябва да преценим дали можем по повод на това изменение да направим или не. Това е една открита тема, влизайки в дискусията по този въпрос.
Елеонора Николова:
Макар че съвсем бегло прегледах закона, но мисля, че предложените нови текстове са изключително разумни. С това само ще се увеличи ефективността на Комисията по отнемане на имущество, придобито чрез престъпления.
Аз дълго време критикувах Комисията, смятайки че в известна степен техните правомощия се дублират с правомощията на прокуратурата. Защото знаете, че прокурорът има правомощия да обезпечи в рамките на наказателната процедура имуществото, което е получено чрез престъпна дейност. Но времето ме накара да погледна от друг зрителен ъгъл на работата на тази Комисия и започвам да се убеждавам, че е създадена разумно с оглед на това, че именно работата на тази комисия показва доколко е неефективна съдебната система. Т.е. имаме едно съизмерване – колко предварителни производства са образувани, какво се случва с това. Защото там където има образувано предварително досъдебно производство за сериозно престъпление, Комисията “Кушлев” е образувала съответната преписка, а след това всичко това буксува в съдебната система, това поставя въпрос за размисъл и за отчет на съдебната система защо тя не работи ефективно така че да може нещата и в Комисията да продължат. В този смисъл смятам, че би трябвало да има и обратния анализ чрез преписките, които са образувани, срещу съдебната система, която твърде дълго или безпредметно работи или не довежда до резултат.
Сега възможността да се образува преписка още когато не е започнало наказателното производство или пък то е прекратено поради давност, това, което се случва масово. Не е тайна, че много преписки стоят, за да изтече давността. Това до голяма степен ще бъде един мотив и една възможност за нас като хора, които упражняваме контрол и върху това какво се случва в съдебната система, да упражняваме двустранния контрол: от една страна, към Комисията, за да видим колко са наказателните производства които предполагат намеса на комисията и по колко от тях има образувани производства и от друга страна, колко съдебната система си е свършила работата така, че да се продължи работата по преписката
С оглед на това аз ще подкрепя този законопроект на първо четене и ще продължим да разсъждаваме между първо и второ четене.
Що се касае до втория въпрос, той е много същностен въпрос. Той е същностен въпрос за целия наш преход и тук не г-н Кушлев трябва да отговаря, а ние трябва да отговорим, защото има и рамкова конвенция на ООН по отношение на преследването на незаконното забогатяване, което включва не само престъпна дейност, а и укриване на данни. (Тя е ратифицирана още 1991 г. от българския парламент.) И ние не правим нищо, а има държави, като примерно Македония, която вече има такъв закон и се стреми към Европейския съюз и все още не е приета, а ние сме държава членка и мисля, че в това отношение ние политиците сме длъжници на обществото доколкото ще имаме воля да възродим едни норми в смисъла каквито съществуваха в Глава 3 от ЗСГ. Във всички случаи е ясно, че единствената институция, която може да провежда такова производство сега е вече създадената комисия с нейните подразделения в страната. И доброто е това, че тя все пак е създадена със закон и се избира от Народното събрание.

Проф. Стоян Кушлев:
Г-жа Николова постави един въпрос и аз искам да го изясня.
Г-жо Николова, благодаря Ви за този въпрос.
Да, има сериозна разлика между сигналите, които ние получаваме и то много сериозна разлика и образуваните производства.
Трябва да обясня на уважаемите дами и господа народни представители, че приблизително между 150 и 200 уведомления се оказва едно, което да отговаря на условията, които са в този закон. Особено голямо значение в това отношение има принципът за значителна стойност. От 300-400 уведомления за чл. 354 – употреба и разпространение на наркотици, само едно отговаря на условията. Това са млади хора – 18-20-22 годишни, те нямат нищо. Прокуратурата е длъжна да ни уведоми. Ние получаваме уведомление. Бих казал, че още от самото начало става ясно, че условията на закона не са налице. И така се движат – от 100 до 200 сигнала един отговаря на условията на закона. И това е огромна работа, която се върши от нашите дирекции, да се проверят тези сигнали.
Янаки Стоилов:
Г-н Герджиков, след това г-жа Манолова и г-жа Масева.
Проф. Огнян Герджиков:
Струва ми се, че по принцип този законопроект трябва да бъде подкрепен. От тази гледна точка се присъединявам изцяло към казаното от г-жа Елеонора Николова.
Комисията очевидно вече натрупа опит и започна да дава и първите резултати. На основата на този натрупан опит се е отляло в тези предложения за изменение и допълнение закона.
С известно чувство на неудобство искам да споделя и вече с г-жа Касабова разменихме няколко реплики, че законът е представен в един доста неугледен, немарлив вид като стилистика, със сбъркан словоред, с излишни думи, с грешни постановки от юридическа гледна точка. Какво е това “по възмезден начин чрез замяна”, като чели замяната по дефиниция не е възмездна. Някакви такива неща, които никак не ми харесва да ги гледам в законопроект. Давам си сметка, че хората, които са работили имат уклон към наказателното право и тези неща им се струват маловажни, но е наше задължение един закон да бъде в изчистена форма, стилово, юридически терминологично издържан. Има много излишни думи, много объркан словоред. Трябваше три пъти да прочета едно изречение, за да разбера за какво става дума. Даже и по същество има едно-две неща, които трябва да се преосмислят дали малко не прехвърляме мярката, но всичко това трябва да стане между първо и второ четене. Затова аз апелирам много внимателно между първо и второ четене да се изчистят текстовете, за не стане “вместо да изпишем вежди, да извадим очи”.
Примерно “съребрена линия до втора степен, включително”. Как си представяте, То няма друго, освен втора степен. То първа няма. Може ли да бъде до втора степен включително. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Ние ще разчитаме и на бележки от всички, които сме поканили като институция, ако имат по законопроекта, да ги дадат, както Министерството на правосъдието. Не знам дали г-н Рашков ще вземе думата. Има становище, подписано от министър Тачева, което не засяга цялостно законопроекта. Има няколко предложения към отделни параграфи, които също ще бъдат разгледани по-нататък.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз ще подкрепя този законопроект, защото Комисията “Петканов или Кушлев”, няма значение как ще я наречем, беше подложена на много критики, една голяма част неоснователни, тъй като проблемите се крият в закона, който регламентираше нейната дейност и в липсата на правомощия да изпълнява функциите си такива, каквито предварително са били заложени при нейното създаване.
Според мен, в един момент стоеше дилемата дали тя да продължи да съществува в този вид или да й бъдат дадени реални правомощия, които да направят ефективна нейната дейност и аз се радвам, че в крайна сметка беше възприет втория подход, тъй като за никой не е тайна, най-малкото за нас тук и за всеки български гражданин, че проблемите, които са свързани с престъпността, с организираната престъпност, с корупцията, включително по високите етажи, с престъпленията по служба придобиват значителни размери и борбата с нея се превръща в цел № 1 изобщо на органите, които са призвани да се занимават с това. В този смисъл по този начин като се разписват допълнителни правомощия на комисията, според мен, се създава и една конкуренция между нея и между другите органи, които имат сходни функции, включително и анализа, който беше направен от председателя на Комисията и от колегата Николова. Т.е. по резултатите от нейната дейност и от тази на съдебната система, включително на прокуратурата, може да се направят изводи кой как си е вършил работата и по този начин даже да има една конкуренция между органите с една цел, а именно борба с корупцията и с организираната престъпност, т.е. най-слабите места в момента в областта на правосъдие и вътрешни работи.
Според мен, задължително беше да се направи промяна в закона, която да даде повече правомощия на комисията. Считам, че в посоките, в които това е направено с конкретните текстове, това е съвсем удачно както по отношение на разширяването на приложното поле с включването на нови текстове от Наказателния кодекс, с нови престъпления, които да бъдат предмет на дейността на тази Комисия, така и с разширяването на кръга от лица, които да попадат под нейните удари, така и с редуцирането на давността и амнистията, когато става дума за конфискуване и за запориране на имущество, което е придобито по престъпен начин, а също така и другите аспекти, които тук са визиране – в случаите на прехвърляне на такова имущество, в случаите на оценяване на неговата стойност.
Аз лично считам, че тези предложения са важни и от разширяването на правомощията на Комисията по начина по който е предложено в крайна сметка ще спечели каузата, за която ние всички декларираме, че работим, а именно по законодателен път създаване на повече възможности на повече органи ефективно да могат да осъществяват функциите за борба срещу корупцията и срещу организираната престъпност. Така че особено в този момент би следвало да бъде подкрепен този законопроект.
Аз също като проф. Герджиков имам ред забележки по някои текстове, но тъй като една част са редакционни, а други по същество, но във всички случаи касаят процедурата между първо и второ четене. Мисля, че те могат да бъдат направени и в крайна сметка в крайния резултат това да бъде един работещ закон.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, вие знаете, че елемент от доклада е лошата работа на Комисията, че не е започнал да отнема имущество. Сега ние разширяваме текстовете и аз като човек, който имам своето усещане за отговорност, ще подкрепя принципа на този законопроект за изменение и допълнение да се разшири сферата така че да се обхване по-голяма част, извършването на престъпления да се снижи – това се добри предложения, но смята ли проф. Кушлев, че на фона на така никак несвършената работа, защото такава е оценката на Европейската комисия, ще имат капацитет да приемат един по-голям обем работа. Дали в един следващ доклад ние няма пак да получим една такава унищожителна критика.
Съгласете се, че оценката за работата на вашата комисия по оценката на Европейската комисия е кръгла нула, каквото и нашето усещане, че досега няма ефективност. Това е моето питане.
Янаки Стоилов:
Ще ви дам възможност да отговорите, но не сега, тъй като има още няколко заявени изказвания. Ако възникнат още въпроси преди да приключим дискусията ще имате възможност да изразите становище.
Г-жа Масева има думата.
Елиана Масева:
Г-н Председателю,
Уважаеми колеги, от този закон наистина има смисъл за тези, които считат, че упорството и създаването на условия за работа могат да доведат на ефективност, в рамките обаче на установените принципи. А най-добрите норми са разширяването на обхвата и намаляване на лимита от 60 на 30 хил. лв. Да, това може да даде тласък, ако добре се организира работата на тази Комисия, ако се постави наистина преследването на една цел от самата Комисия, каквато е целта на закона.
Това, което ме смущава е, че четейки подробно отчетния доклад на Комисията беше заявено, че сигналите, които са постъпили в Комисията са над 9 хиляди. От тях 2 хиляди и нещо са сигнали, които не отговарят на чл. 3. Остават 7 хиляди сигнала. От тези 7 хиляди са обработени 2 хиляди и искове внесени в съда са 100. Това само по себе си говори за капацитета на Комисията. Може би липсата на квалификация, малко хора, които работят в Комисията. Има нещо, което трябва допълнително да се изясни, защото при тези данни да разширяваме обхвата на закона означава, че не отчитаме реалностите. Трябва като Правна комисия да кажем понеже докладът на Европейската комисия е много критичен, пак да манифестираме някакво действие, което утре няма да даде резултати и критиката ще бъде още по-тежка.
Другото са гарнитури, някои от тях съществени и се отдалечават от правните принципи. “Погасени по давност престъпления”. Когато се коментираше този закон, основното беше не престъпна дейност, така както в Ирландия беше заложен този принцип, но тогава нашите аргументи бяха, че ирландската конституция е различна от българската конституция. Стигнахме до консенсус, който беше разумен – да има поне повдигнато обвинение, за да може легално да дадем началото и старта на един процес, който в определени рамки не изцяло наказателно-правни да бъде легален процес. Сега “погасените по давност”. Значи амнистираните като аргумент, който се сочи в мотивите не е достатъчно, защото все пак е била осъществена наказателната репресия, макар че е приложен института на амнистията. Но тук “погасени по давност” значи въобще не се е осъществило наказателното преследване. И ако това е принципът на въпроса, най ме е страх в такива закони да се отклоняваме от принципа, защото автоматично те се превръщат в несправедливи.
В изказването по време на доклада казах, че най-справедливо от обществена гледна точка, а не строго професионална, е да се приложи Закона за имущество, придобито в резултат на незаконна дейност – Глава 3 от Закона за собствеността на гражданите. Тогава би изглеждало много легално, много справедливо, без да има процес , без да има повдигане, без да има досъдебно производство.
Има и терминология. Проф. Герджиков каза – “смесено имущество с друго”. Аз такова чудо не съм чувала в правото да има, но както и да е, сигурно трябва да си го представя.
Но този закон пак се използва, за да се получат привилегии. Ако беше внесен от проф. Кушлев, разбирам, а от колеги народни представители – да се зачита за юридически стаж по Закона за съдебната власт и адвокатурата. Е как се разбира? Да не обезценяваме и други институти!
Задължителното застраховане и т.н. От години говорим, че тези привилегии на държавните служители постепенно трябва да се отнемат. Те искат възнаграждения, а не в обществото да се ползват с привилегии.
С една дума въздържаме се.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Вие поставихте някои дискусионни въпроси, които още веднъж трябва да бъдат преценени.
Яни Янев:
Реплика на г-жа Масева. Във връзка с въпроса за погасяването по давност на престъпленията. Все пак в закона в основния текст имаме 25 годишна давност по отношение на претенциите на държавата. Може би това е нещо, което в тази плоскост трябва да се проследи, защото е ясно, че в тези 25 години, когато може да бъде погасен пред възможността държавата да претендира отнемането на тези имущества, знаете колко много престъпления ще бъдат погасени. Друг е въпросът, че ако отидем към едно престъпление, което поради това че е погасено по давност, по него нищо не е правено, първият основен въпрос е има ли или няма престъпление трябва да се каже. Това е специална процедура, но има логика да се разсъждава по това, защото ние сме оставили много дълъг срок, в който се защитават правата на обществото и 25 години за погасяване правата за отнемане.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз съм един от съвносителите на този законопроект, защото съм убеден, че от дейността на тази Комисия има полза и има нужда българското общество. Тези, които непрекъснато преекспонират тезата, че от тази Комисия няма полза, тя нищо няма да направи, дайте да я закрием, аз подхождам скептично, да не кажа подозрително. Вярно е, че Комисията среща своите трудности, вярно е, че започна с един фал старт, с един скандал, който засенчи безспорните заслуги, които има този пръв по рода си орган за започване решаването на едни наболели въпроси, които дълго години бяха оставени нерешени, а именно постигането и посягането към незаконно придобито имущество или имущество придобито от престъпна дейност и общо взето до разширяване реакциите на държавата и въздействието не само по силата на конкретната наказателна репресия, но и по начини, по които обществото да постигне по-голямо удовлетворение от това, че тези престъпници ще бъдат наказани и това, което са придобили ще бъде върнато на обществото.
Естествено, че законопроектът не е перфектен, естествено, че при неговото изписване са допуснати правно технически и стилистични грешки, но аз мисля, че ние трябва да се обединим по-скоро около виждането, че тези промени са продиктувани именно от вече натрупаната практика, натрупания опит от Комисията, от констатираните конкретни слабости, недостатъци при прилагането на закона от страна на самата Комисия, от констатираните факти затова, че при определени случаи определени лица избягват или се измъкват от силата на закона, измъкват се от ударите на които би трябвало да бъдат подложени по силата на този закон чрез такива вратички чрез прехвърляния, разводи и т.н трансформация на имущество, фактът, че много престъпления, по които се получават значителни имущества са останали извън предметния обхват на закона, фактът и поради високия праг на минимална изискуема стойност на имуществото, също голяма част от престъпниците остават извън неговия обхват. Именно и в желанието да се отговори на критиките на Европейската комисия, които чухме днес в доклада, че липсва ефективност и достатъчно резултати от работата на Комисията, ние трябва сериозно да разгледаме тези предложения и естествено да ги подобрим, да ги разширим, тъй като и в този законопроект остават нерешени някои други въпроси, които ние обсъждахме по време на неформалните срещи, предхождащи внасянето му. Например, по въпроса какво ще стане с имуществото, което ще бъде отнето с влязло в сила съдебно решение. Тази процедура остава все още неразписана и между първо и второ четене ние трябва да помислим да се разпише конкретна процедура затова. Тази процедура трябва да изключва абсолютно всякаква възможност лицата от които това имущество е било отнето, да могат чрез поставени лица и други хватки, участвайки в евентуално публичните търгове, които ще бъдат организирани за разпродажбата му отново да го придобият по един недопустим за обществото начин.
На базата на всичко това аз считам, че законопроектът прави крачка напред в посока подобряване на дейността на Комисията и заслужава да бъде подкрепен. Естествено между първо и второ четене той ще бъде коригиран и допълнен, за да може да бъде резултатът от неговото действие по-осезаем. Благодаря.
Надя Антонова:
Аз съм удовлетворена от становището, което колегите от Правна комисия изразяват сега по отношение на законопроекта. Очевидно все по-ясна става необходимостта от съществуването на такъв орган в страната. Добре е, че народното представителство вече има по-друго становище към законопроекта, към работата на този специализиран орган и добре е, че става все по-ясно обстоятелството, че Комисията има право на самостоятелно съществуване и прокуратурата в никакъв случай не дублира функциите на Комисията, тъй като прокуратурата това, което може да направи, е да наложи обезпечения само за да осигури изпълнението на наказанията конфискация, глоба и нищо повече.
Аз се радвам, че Правната комисия ще подкрепи този законопроект.
Добре е да помислим за разширяване още повече на приложното му поле, да бъдем наясно, че и с този нов закон Комисията ще работи дотолкова доколкото работи прокуратурата. И ако прокуратурата има повдигнати обвинения по чл. 3 от закона ще има и евентуално и работа на Комисията. Така че връзката и досега е неразривна между прокуратурата и комисията. Тук се поставя въпроса и за работата на самата прокуратура, тъй като има окръжни прокуратури, които повдигат обвинение само за пътно транспортни произшествия – чл. 219 и 220 ги нямат в репертоара си. Добре е да се помисли за връзката между тези две институции.
Добре е да се помисли за разширяване на приложното поле за незаконно забогателите дотолкова доколкото деянията им не са престъпления. Важно е обаче да се намери механизъм, при който да се гарантират и правата на гражданите, за да е възможно дискрецията, която Комисията ще упражнява при евентуална такава процедура, да бъде ограничена в най-малка степен.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, ако има становища, които са важни за всички, по-добре е да ги чуем, отколкото това успоредно изразяване и да не може да се възприеме цялата информация.
Надя Антонова:
Важно е също така деянията (престъпленията), които са погасени по давност да бъдат включени в приложното поле, тъй като това наказателно производство е прекратено по причина, която не може да се впише в заслуга на виновното лице.
По отношение на привилегиите на членовете на Комисията и на персонала в тази комисия, да вярно е, че хората, които са на държавна работа се интересуват от възнаграждението си, но аз мисля, че те се интересуват и от статута си, затова е добре техният статут да бъде укрепен, тъй като трябва да си дадем сметка, че това е една рискове дейност. Ние посягаме на имуществото на цялата фамилия и на рода и да не дава Господ, но реакцията на засегнатите може да бъде сериозна, което налага един сериозен статут и на Комисията и на хората, които работят в нея. Естествено е да има и едно прилично възнаграждение. Затова не считам, че законът съдържа привилегии.
Що се касае до стила, сигурно е прав проф. Герджиков. То, проф. Герджиков, това е по причина на народните представители, които се намесиха в текстовете, предложени от Комисията. Ние решихме да направим нещо по-актуално и по-добро и сигурно сме успели донякъде, но стилово сме сбъркали. Но какво да правим? Депутати, адвокати – не сме от най-прецизните и изящни хора.
Проф. Герджиков, това е закон, който е материален в голямата си част и ще се чете от не юристи и като чели е по-добре да бъде в по-разказна форма. Вашето чувство, което изразявате е напълно основателно и аз го споделям. Защото хората под възмездно разбират продажбата, а по безвъзмездно разбират дарението и дотук се изчерпват. Затова е добре законът и казуистично да се прилага.
Освен това, струва ми се, че законите май трябва да ги пишем по-подробно като инструкции, защото се оказва, че юристите и на най-високото стъпало на съдебната система тълкуват твърде противоречиво един и същи закон и особено този закон. Имат и противоречива практика следствие на противоречивото тълкуване на законите. Днес отново ни казаха хората от Европейската комисия, че големият проблем е правоприложението и съдебната система. Затова волю-неволю с вътрешно убеждение трябва да поизоставим прецизната правна техника и да си пишем закони като инструкция и тогава да видя аз как ще ги тълкуват противоречиво. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Вярно е, че има зависимост между дейността на прокуратурата и дейността на комисията. Тази зависимост може да се избегне, ако се въведе критерият за законност на придобиване на имуществото. Тогава няма да има пряка връзка между това, което върши прокуратурата и това, което върши комисията. Но това е една дискусия от принципен характер, за което първо е необходимо съгласие и второ, трябва да се прецени дали тя може да попадне в обхвата на това изменение.
Г-жо Якимова, заповядайте. След това г-н Ралчев.
Мария Якимова:
Уважаеми дами и господа,
Аз ще бъда съвсем кратка. Разбира се, приемам всички упреци, които се направиха срещу прокуратурата за нейната дейност. Но мисля, че тук се смесиха малко възможностите за реализиране на отговорностите по наказателните производства от прокуратурата и производствата, които се реализират по този закон, който днес се дискутира. Защото прокуратурата внася обвинителни актове и реализира наказателна отговорност, когато по несъмнен и безспорен начин се докаже вината на съответните лица, извършители на престъпните деяния. Докато в чл. 3 на закона се започва производството при основателно предположение за извършено престъпление. Нещата са съвсем различни. Прокуратурата образува производствата при данни, които довеждат до извода за основателно предположение за извършено престъпление. Но може да приключи своята дейност с внасянето на обвинителен акт в съда едва когато по безспорен и несъмнен начин се докаже вината, нещо, което изисква много повече време и много по-трудно се доказва. По тази причина, без да правя извода, че добре работи прокуратурата и малкия брой на реализирани производства, се дължи само на този факт, би трябвало все пак да се съобразява това обстоятелство.
Имам две критични забележки или поставям под съмнение начина, по който са в законопроекта. И още нещо, не знам по този законопроект дали ще стигне времето в двете сесии, които остават до края на мандата, да приключи – изхождам от това, че и вчера на “кръглата маса”, където бяха г-н Ралчев и г-жа Елеонора Николова, където се постави въпроса за изработване на нов Наказателен кодекс с декриминализиране на някои от престъпните състави и обратно криминализиране на нови, в този смисъл казвам, че при това изчерпателно изброяване, което е въведено със закона и сега се разширява като обхват на престъпните състави, дали към момента, в който ще влезе в сила. (Реакция на несъгласие.) По начина, по който се правят и НПК и другите закони не се съмнявам, че и един Наказателен кодекс може да се направи.
Имам предвид в изменението, което се предлага и новата разпоредба в ал. 2, създаване на т. 2а.
“Наказателното производство не е започнало или започнатото е прекратено поради това, че наказателната отговорност на дееца е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност.”
Ако не е започнало наказателното производство, тогава въобще няма тези данни за основателно съмнение, че има извършено престъпление. Съвсем различно стоят нещата тогава, когато има започнато производство и не може да се реализира наказателната отговорност поради изтичане на погасителната давност или изпълнението на наказанието. А тук се въвежда ново, когато изобщо не е започнало.
Поставям въпроса във връзка с разпоредбата на чл. 207 и чл. 211 от Наказателно процесуалния кодекс за основанията и предпоставките за започване на това производство.
Още един различен подход, който в мотивите не е намерил своето обяснение, създаването на чл. 18а, по който “стойността на притежаваното отчужденото или трансформираното имущество” по два различни механизма се определя. Придобитото имущество на проверяваните лица за имущество, придобито от държавата, кооперации или обществени организации – по покупната цена, а за имуществото, придобито от граждани и юридически лица – по пазарни цени.
Не разбирам защо този различен подход се възприема по следните съображения. Като се има предвид, че почти 90% от приватизацията, която именно в голямата си част при престъпления по чл. 282 се реализира, там са големите пари. Милионерите оттам станаха. Те не са резултат от някаква елементарна сделка с физически лица. В мотивите няма развити някакви съображения за този различен подход.
И още нещо. В мотивите доста място е отделено на разпоредбата, на която първоначално се спрях във връзка с погасяваните производства по давност. Това също, според мен, трябва да се прецизира.
Това е накратко. А по отношение на философията, на характера на самия законопроект, аз много внимателно изчетох стенограмите и тъй като съм съгласна с много от възраженията, които са правени, но тук нито е времето, нито е мястото сега да се правят като обсъждане. Но поначало като обхват много добросъвестно вносителите са прегледали целия Наказателен кодекс и във всяка от престъпните деяния от правните норми те са извели всички възможни състави, по които би могло да има придобиване на имущество, което, разбира се, е един добър принос. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Ние ще разчитаме по тези въпроси и писмено да ни дадете предложения за промени в текстовете, за да ги имаме предвид. Ще можете да участвате при второто четене. Сега маркираме проблемите, по които се налага да продължи дискусията.
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
За мен става все по-непонятно защо в последно време се утвърждава практиката много сериозни закони да се внасят чрез отделни народни представители. Аз не мога да разбера къде е логиката на това поведение. Когато вие подготвите един самостоятелен закон, а не маскирате други лица и институции, ще приема. Но в този момент, вие знаете какво стана със Закона за МВР, как се внесе и до какви колизии стигна, а сега сме изправени пред същата ситуация. И аз не знам в края на краищата на колежката ли да се сърдя, която прие върху себе някои от несъобразностите на този закон и доколко комисията седи зад този закон. Ако комисията седи зад този закон, аз съвсем сериозно, защото нея не мога да я попитам, кои са данните, основанията, статистиката, за да разширим текстовете толкова много. Практиката ли го показа, натъкнахме се на 10-20-50 случая, основателни – да, сигурно ще има логика.
Защото в мотивите не мога да разбера един текст, който е в третия абзац.
“Целта на предложената промяна на чл. 3...., или такива, при които размерът на вредите не е въведен като обективен признак, но чрез които биха могли да се реализират значителни облаги.”
А като чета чл. 1 там се говори за имущество. Моите далечни школски знания започнаха да се разминават и може би някой ще ми помогне в тази връзка.
И не само това. А ние добре знаем това и помним, че в предния мандат този закон, добиването му в окончателен вид, придоби няколко редакции съвсем съществени. Работи се при ясното съзнание, че той представлява едно изключение от правилата в нашата гражданска и наказателна система чрез въвеждането на презумпция за отговорност в чл. 9 основно.
Другата характерна особеност, която много внимателно беше обсъждана, е, че никой не трябва да се плаши, а трябва да приветстваме крания резултат на осъдителните решения. Но “кучето е заровено” в този закон другаде, уважаеми господа, и вие го знаете много добре – в обезпечителните мерки. И когато г-жа Якимова обърна внимание на един дребен детайл, свързано с обвинителния акт и разликата от започване на наказателно производство, за юристите аз бих искал да си припомня чл. 212, ал. 2, който казва, че с всяко едно действие, на който и да е орган, в случая дори е не юристите дознатели ІІІ и ІV степен (аз се извинявам за тази грубост), разследващият полицай няма нищо общо с дознателя, в крайна сметка нали знаете какво става при 212. После се проверява. Но фактът на юридическото основание, че в първото действие, което се извършва, се започва процедурата. И в следващия миг или час след съставянето на първото действие, започва процедурата по обезпеченията.
Проф. Стоян Кушлев:
Г-н Ралчев, никога съдът не налага обезпечителни мерки, без да му представим обвинителния акт. Винаги иска обвинителния акт.
Борислав Ралчев:
Това, че вие искате обвинителен акт, е една корекция на самия закон.
Бойко Рашков:
Има два режима. Единият е когато имаме достатъчно доказателства, за да повдигнем обвинението. А другата хипотеза е в неотложен случай първото действие при незабавно, бързо производство може да се привлече обвиняем още в първите действия. Няма формален акт, но актът, с който се повдига обвинение съдържа реквизитите на едно постановление за привличане като обвиняем. Това е според мен проблемът.
Борислав Ралчев:
Точно така. Очевидно формулировката, която Вие давате покрива моите съждения.
Вие си спомняте, г-н заместник министър, че това беше дебата преди няколко години по този закон и то много сериозен дебат.
Така че трябва да направим заключението, че в крайна сметка този закон като рестриктивен такъв за налагащи мерки, които могат да имат значителни последици във всяка една сфера, трябва много внимателно да бъде преглеждан.
Питам ви, тъй като аз пак не можах да разбера, какво означава чл. 9 да бъде променен в първата му хипотеза като приехме аз, законната ми съпруга и законните ми ненавършили пълнолетие деца са моето семейство по много категории на семейното право. Питам ви какво общо има семейството на моя син с няколко деца, семействата на моята сестра, с която не съм се виждал от много години, за да може и ми разтълкувайте това: кое е обследваното лице. Защото текстът ясно и точно означава, че презумпцията се отнася върху трети лица, без да има каквато и да е връзка с моето имущество и патримониума между мен и тях.
Чл. 9, ал. 1 след думата “съпруг” се поставя запетая и се добавя “бивш съпруг.....”. Презумпцията е заложена и ако приемем, че наличният текст касае едно семейство мъж, жена-съпруга законна и ненавършили пълнолетие деца няма да дискутираме това. Оттук нататък всичко останало, свързано с тази презумпция, се прехвърля върху патримониума на други лица.
Четете текста внимателно и ще видите, че това се получава, без да има връзка между това, което те имат като имущество, защото единственото нещо, което има при тях е несъответствие и пр., обаче тяхната имуществена сфера и връзката с моята имуществена сфера я няма. Разбирате ли за какво говоря.
Яни Янев:
Последният глупак ще е този, който извършва престъпление и прехвърля на някой, с който има имуществени взаимоотношения. Той ще търси да прехвърля на някой, с който няма пряка връзка.
Борислав Ралчев:
Прочетете текста и тогава да коментираме, ако искате да говорим сериозно. Вижте специално “третите лица са придобили на свое име”. И за третите лица пише условията за проверката на техния патримониум плюс оная забележка, която беше за облаги в мотивите ви, е свързана само с това “тяхното имущество” да бъде със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата им. И никъде няма каквато и да е връзка между моя патримониум, т.е. процедурата започнала между мен и моите пълнолетни деца и моята сестра. Къде е връзката?
Реплика: В кръвта.
Борислав Ралчев:
В кръвта, да. Щом е в кръвта, трябва ясно и точно да .... целия род.
Янаки Стоилов:
Трябва да докажем, че средствата идват от проверяваното лице. Това е текстът. Финансовата връзка я има.
Мария Якимова:
Чл. 215 е именно това. Може би тук не е сполучлива редакцията и точно това трябва да се направи.
По този закон, това което е заложено, не само в законопроекта, ограничаването само до понятието семейство, включително и декларацията, която подават, мисля, че тъкмо е в разрез с многобройните житейски хипотези. Обикновено има пълнолетни деца и изобщо не се декларира тяхното имущество. Следователно и там трябва да се помисли.
Чл. 215 каква редакция ще намерите, но очевидно това е текстът, който прави връзката между имуществото.
Борислав Ралчев:
Г-жо Якимова, моята теза е идентична. В това изменение, което се предлага, връзката между престъплението ми и придобиването им трябва да бъде записана, защото сега я няма.
Мария Якимова:
Тук имайте предвид, че повдигането на обвинението е един много деликатен момент и особено при стопанските престъпления. При лица от високите етажи на властта ще наведе ли един аргумент с оглед на който именно сме много уязвими. Прибързаното привличане към отговорност и след това трудното доказване води до многобройните дела, по които успешно след това се реализира отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините и прокуратурата в 99% там има осъдителни диспозитиви. Така че носим много сериозни негативи и затова се въздържаме. Може би това рефлектира и във вашата дейност.
Янаки Стоилов:
Независимо какво ще излезе от едно дело, да се формулира обвинението, а после
Борислав Ралчев:
Това е голямата опасност. Голямата опасност е в обезпечителната мярка, а не крайната присъда. Обезпечителната мярка е страхотна работа. И печалбата на юридическите лица за целия обследван период? Знаете ли за какво става въпрос?
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изказаха всички становища. Остана само г-н Кушлев да отговори на два въпроса, с което да приключим и да преминем към гласуване. Заповядайте.
Проф. Стоян Кушлев:
Ще отговоря на въпроса на уважаемата г-жа Елеонора Николова.
Да, този въпрос се постави. В предварителния доклад нямаше почти нищо за комисията, а сега има известни негативни оценки. Може би аз ги предизвиках на срещата, която беше в края на м. май. Това е седмата ни среща с европейските експерти. Те постоянно ни проверяват. Те поставиха този въпрос за ефективността от работата на комисията. Тогава имахме само едно спечелено дело, а сега са вече 4. Те поставиха въпроса защо имаме само едно спечелено дело. Тогава аз им казах: Господа, много ви моля уважаеми експерти, залагайте еднакъв стандарт, еднаква мярка към всички страни членки. Нека да видим в Ирландия, която създаде в Европа това законодателство, кога е първото отнемане. Законът е от 1996 г., а първото отнемане е през 2001 г. – след 5 години.
Аз съм участник в разработването на този закон тук в тази комисия. Тогава ние взехме като първообраз техния закон, обаче не си поставихме да изучим проблема кога е първото отнемане и как е станало то, т.е. колко време е минало за осъществяване на тази трудна и бавна процедура. Това малко раздразни експертите.
Постави се и друг въпрос, на който искам да отговоря. Тези четири отнемания са за значително по-малки суми. Има вече приключили дела за две знакови фигури с голям материален интерес. Едното е за Ерджан Рашит-Роко. Делото е приключило и чакаме решението на съда, което е за 1 870 000 лв. Другото дело е срещу Атанас Мондев в Сливен, от който всички трепереха в миналото. И там е за над милион. Т.е. до един месец ние ще имаме още две решения, които са с голям материален интерес.
Мисля, че се опитах за защитя една национална кауза. Може би имате право депутатите да ме упрекнете, че не съм бил смирен пред тях, но не бях.
Проблемът, който постави представителката на прокуратурата и в отговор на г-н Ралчев. Действително налагането на обезпечителните мерки трябва много сериозно да се оценява и от друг аспект – относно ефективността на дейността на Комисията, а не само с отнетите имущества. Защото вече с имущество за 116 млн. лв. организираната престъпност не може да оперира. Трябва да се дава и такава оценка.
Борислав Ралчев:
Има ли отхвърлени искове.
Проф. Стоян Кушлев:
Ние нямаме отхвърлени искове. Т.е. нямаме отказано обезпечение. Имаме на първа инстанция, имаме и на втора инстанция. Върховният касационен съд винаги е потвърждавал нашите искания за обезпечителни мерки.
Но ние като имаме предвид отговорността на държавата и общините по този закон, ние започваме работа щом получим уведомлението, че е предявено обвинението. Никога не налагаме обезпечителни мерки преди да излезе обвинителния акт. За да можем да спестим време, започваме работа предварително, но винаги съдът иска препис от обвинителния акт и ние това го желаем, т.е. да има обвинителен акт и тогава искаме налагане на обезпечителни мерки.
Янаки Стоилов:
Възниква въпроса, че той има повече време да прехвърли имуществото.
Но тук решението не е трудно, защото наистина процедурата може да се свърже с обвинителния акт. Но започване на действия по вашето разследване, което правите е допустимо. И друго, той ако е прехвърлил имуществото в този период, когато има вече образувано производство, би трябвало да се задействат тези средства, когато то да се отнема от другите лица. Тук част от промените навеждат в тази посока и може би трябва да се конкретизират.
Проф. Стоян Кушлев:
Ще поставя и още един въпрос на вниманието на уважаемите народни представители. Тогава, когато лицето от залата научава за наложените обезпечителни мерки и то обжалва този акт. Не. Тогава когато ни се откаже налагането на обезпечителни мерки и ние обжалваме, лицето научава затова. И до произнасянето на съответната инстанция – апелативен или Върховен касационен съд, то прехвърля част от имуществото. Това е един много тежък проблем, който няколко пъти се случи в Бургас и на други места. Този въпрос трябва да бъде решен и много ви моля да се запише в протокола, за да го обсъждаме, когато приемаме на второ четене закона.
Бойко Рашков:
Когато имаме един пострадал в едно наказателно производство, пострадалият изчаква ли прокурора да напише обвинителен акт, за да поиска от съда налагане на обезпечителна мярка. Защо тогава в едната хипотеза е така, а в другата, когато е интереса на държавата, ние малко по-либерално гледаме на този проблем. Затова нека да огледаме между първо и второ четене закона още веднъж, защото сега не се опасяваме, че ако пострадалият поиска и съдът запорира едно имущество, че после някой ще търси някому отговорност. А когато става дума за дейността на Комисията се опасяваме, че ще попаднем под ударите на Закона за сигурността на държавата. Малко ми е странно това нещо. Защо не направим да уеднаквим режима.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля, че се повдигнаха всички важни въпроси. Някои от тях остават открити за дискусията. Ще има достатъчно време между двете четения те да бъдат обсъдени и предложени решения.
Благодаря за участието на всички.
Ще подложа на гласуване законопроекта по принцип. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат.
С тринадесет гласа “за” и двама “въздържали се” законопроектът по принцип се подкрепя. Благодаря ви.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: