---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 41

Днес, 06.11.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Виктория Нешева, директор на дирекция „Съвет по законодателството” и Росица Георгиева, държавен експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 802-01-77 от 27.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители - продължение.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Не виждам представители на вносителя, които да представят законопроекта.
Виктория Нешева:
Колежката е заета с делегация и не може да присъства.
Янаки Стоилов:
Коя колежка?
Виктория Нешева:
Нели Маданска.
Янаки Стоилов:
Да не би някоя колежка от ръководството на министерството.
Виктория Нешева:
Тя е шеф на работната група “Дружествено право”.
Янаки Стоилов:
Ако колегите не възразяват, тогава на ниво експерти от Министерството на правосъдието да представят законопроекта. Заповядайте да ни съобщите това, което смятате за най-важно.
Виктория Нешева:
Изменението е съвсем малко. Целта му е да се транспонира Директива 2007/63 от 2007 г., в която е казано, че държавите членки привеждат в сила законовите, подзаконовите административни разпоредби до 31 декември 2008 г. трябва да приведем в съответствие с тази директива.
Това, което е предложено е в насока, да се уреди възможността, ако бъде постигнато писмено съгласие между всички акционери, отпада задължението за извършване на проверка на преобразуването, съответно на договора или плана за преобразуване на търговското дружество. Проверка на преобразуването няма да се извърши и следователно проверители няма да се назначават, доклад няма да се изготви и представи, ако всички акционери или съдружници са съгласни затова. Но проверка на капитала остава в случаите, когато е необходимо да се установи съответствието между капитала и чистата стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването – сливане или разделяне, като се съставя общ доклад, който задължително се изготвя и в случаите на отпадане на задължението за проверка на преобразуването.
По този начин с предлаганите промени се осигурява по-голяма гъвкавост и оперативност и същевременно се спестяват съществени разходи за бизнес. Очаква се с въвеждането на директивата да има положително влияние върху икономическата ефективност и подобряване на конкурентоспособността на предприятията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате ли становище, колеги? Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен няма съмнение, че трябва да има такъв законопроект с оглед на въвеждането на директивата, която е посочена. Но умен се поражда едно много тягостно чувство. Днес гласувахме вече една промяна на Търговския закон. Тази е следваща промяна. Може би искаме да постигнем някакъв рекорд за Гинес в един месец три пъти да променяме един и същи закон. Това ли ни е целта? Звучи наистина много несериозно през 15 дена да внасяме изменение в един закон.
Второ, тази допълнителна разпоредба за мен е излишна, където се казва, че този закон въвежда разпоредбите на еди-коя си директива. Търговският закон е въвел твърде много директиви в областта на дружественото право и досега не сме го отбелязвали този факт. Сега защо решаваме, че трябва непременно да го отбележим? Аз това не го разбирам. Така че за мен тази допълнителна разпоредба е абсолютно ненужна.
Иначе това, което се предлага е съвсем нормално с оглед на хармонизирането и съобразяването на тия директиви.
Виктория Нешева:
За законопроекта, който е гласуван тази сутрин не мога да кажа нищо.
Янаки Стоилов:
Не може да кажете, защото не е внесен от Министерския съвет. Но Министерският съвет се готви да внесе още един, освен този, който днес се внася. Вие не знаете ли. Не е ли минал на съгласувателна процедура през министерството. Когато вие сте внасяли, Министерството на икономиката казало ли е, че и то ще внася нещо и обратното, когато Министерството на икономиката внася, вие казали ли сте, че вие сте внесли вече?
Виктория Нешева:
Не. Работната група “Дружествено право” е към Министерството на правосъдието и тя следи директивите. Съжалявам, че така се е получило.
Относно допълнителната разпоредба, това изискване е на Закона за нормативните актове. След като станахме държава членка се посочва изрично, че когато се въвежда директива, трябва в допълнителната разпоредба да се посочи.
Янаки Стоилов:
Не знам дали тук трябва да се впускаме в концептуална дискусия, защото се предполага че директивите дават насоката, рамката на законодателството, което се определя от отделните държави. Разбира се, напоследък все по-често директивите почти механично се възпроизвеждат. Това нали вече е станало в параграфи 1, 2 и 3. (Да.) Значи в § 4 казваме това, което е казано в параграфи 1, 2 и 3.
Виктория Нешева:
Тя няма пряко приложение, както е в регламента и трябва да се въведе с законодателството.
Проф. Огнян Герджиков:
Обяснява се всъщност откъде е взето. Защо трябва да се обясни абсолютно не ми е известно.
Янаки Стоилов:
Това не е проблем на първо четене. Нека да го проверим и да преценим дали е необходимо това двойно позоваване – веднъж съдържателно и втори път – препращащо. Нека да проверим в Закона за нормативните актове дали е буквално това изискване.
Има ли други становища? Може би трябва да го задържим известно време, за да видим ако има друг законопроект, дали ще го приемаме или отхвърляме, след което да ги обединим.
Сега ще го подложа на гласуване по принцип, а по-нататък ще преценим неговото движение.
Които подкрепят по принцип на първо четене допълнението на Търговския закон, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Подкрепя се единодушно.
Продължаваме с втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението.
Докладът е пред вас. Миналия път стигнахме до чл. 23. Сега продължаваме с чл. 23.
Има предложение на работната група. Има ли бележки и предложения по чл. 23.
Христо Бисеров:
Предложението ми е вместо “не по-малко от 30 на сто” да бъде “повече от половината”. Изразът “не по-малко от 30 на сто” да се замени с “повече от половината”.
Янаки Стоилов:
Други предложения? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аргументи.
Уважаеми колеги, мотивите за това предложение, което аз също споделям, що се отнася до ал. 1 на чл. 23 се съдържат в голяма степен и в становището на Консултативния съвет по законодателството, където се казва, че така предвидената възможност създава възможност за диктат на малцинства с общи интереси над мнозинството. От една крайност, законът може да тласне практиката в друга крайност, което е еднакво нежелателно.
При задължителния референдум, който предвидихме в крайна сметка по чл. 10, ал. 2 може да се стигне така, че само инициаторите могат да решат един въпрос от национална значимост без преценката на Народното събрание и без каквато и да е възможност въздържанието от гласуване като гражданска позиция да повлияе на резултата от референдума.
Общо взето искам да изтъкна, че не бива да поставяме знак за неравенство, т.е. да поставяме в неравностойно положение двете форми на изразяване на волята на суверена, предвидени в чл. 1 от Конституцията. Защото там не се прави такава градация, че видите ли прякото волеизявление на суверена е с по-голяма степен на значимост от непряката. Там се казва: “Тя се осъществява от него непосредствено или чрез избраните за целта органи.”
А всички ние знаем, че когато при непрякото участие на гражданите в управлението чрез излъчените от тях органи и специално Народното събрание, за да започне той да взима решение, има изискване за кворум и той е повече от половината от всички народни представители трябва да се регистрират преди началото на всяко заседание, за да може това заседание да бъде легитимно и да може да взима решения и да гласува закони. И с аргумент по аналогия това, което е при едната форма, считам, че е уместно и справедливо същото изискване да се съдържа и в формата на пряко участие на гражданите в управлението и законодателстване. Мисля, че изискването да участват поне половината от регистрираните гласоподаватели, като имаме предвид, че вече тези гласоподаватели няма да бъдат толкова много, каквито бяха досега – около 6 милиона, а избирателните списъци ще бъдат доста съкратени, защото там ще отсъстват всички лица, които не живеят в България. Така че мисля, че едно изискване минимум половината като участие е абсолютно задължително, за да може решението, което ще бъде гласувано на референдум, и още повече, решение, което е гласувано по чл. 10, ал. 2 без да има възможност Народното събрание да е преценило неговата целесъобразност, е задължително да има един такъв праг.
По ал. 2. Струва ми се, че предвиденият срок от една година между отхвърлянето на даден въпрос от референдума и възможността той повторно да бъде вкаран, е прекалено кратък. Това е и становището на Съвета по законодателство. Един по-разумен срок от 3 години мисля, че би бил по-целесъобразен, за да се разубедят някои хора всяка година да занимават обществото с един и същи проблем. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз също ще взема отношение по този въпрос.
Г-н Казак се позова на становището на Съвета по законодателството. С предложението, което той прави, всъщност признава, че той заема една крайна позиция. Защото становището на Съвета по законодателството е към първоначалния законопроект, където няма никакво изискване за валидност от гледна точка на броя на участващите. Ако сегашното решение 50%, което вие искате да се възпроизведе е крайно, другото да няма никакво изискване е толкова крайно в другата посока. Може би вие разчитате, че запазвайки 50% участие като изискване за валидност ще се обезкуражат въобще хората да участват в референдуми. Аз не споделям в тази част становището на Съвета по законодателството за диктат на малцинството, защото на повечето места, където се провеждат референдуми няма изискване за кворум, тъй като референдумът е стимул за активните граждани да могат да изразяват своето мнение. Така че тези, които не са съгласни да бъдат също толкова активни със своето участие, а не със своето неучастие да се противопоставят на приемането на определено решение.
За това мисля, че работната група някак е сближила тези две неща, дори по-скоро леко доближавайки се до сегашните 50%.
Освен това мисля, че горчивият опит от сравнително ниското изборно участие през последните години трябва да ни накара да търсим реалистични граници. Все пак да не е много лесно преодоляването от малки, но сплотени групи да ги предположим с преобладаващо мнение на обществото, но не и в другия вариант. Защото, ако се правят аналогии, според мен, е спорно, че те трябва да бъдат с държавните органи и кворума за тяхната дейност. Впрочем, може да използвате едно съчинение на Велин Ганев за демокрацията, в което той описваше народа като своеобразен държавен орган, когато участва във вземането на решения. Това може да подсили тезата ви. Но мисля, че по-близката аналогия, тъй като гражданите упражняват глас и на избори и чрез референдум, да се запитаме дали не трябва там да търсим сравненията и тогава да кажем, че ако не са участвали 50 на сто в изборите, избраните съветници и депутати ще продължават мандата си докато излязат в един момент 50% и решат да ги сменят с някои други. Така че аз смятам, че ние трябва да направим някаква крачка напред спрямо сегашното положение.
По ал. 2 мисля, че можем да помислим за някакъв срок. Две години ми се струва балансиран, за да не се преекспонира една тема и в същото време да не се отдалечава за една друга ситуация, в която могат да се променят нагласите.
Яни Янев:
По отношение на срока в ал. 2. Нека да се има предвид, че едната година е срок, до който не може отново да се инициира, а ние имаме достатъчно дълги срокове от инициирането до провеждането на референдума. Т.е. фактически ще станат близо две години. Но аз приемам две години.
Янаки Стоилов:
Има ли други предложения по ал. 1 и по ал. 2. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Ако оставим в този вид чл. 23 и сметнем каква е логиката на това предложение, излиза, че с 15% от имащите право на глас в България ще се реши жизнено важен въпрос, включително и по начин различен, по който биха го решили представителните органи, натоварени с мандат от гражданите. Заради това може би трябва още веднъж да помислим какъв е прагът, под който ние не можем да слезем, за да приемем, че действително няма диктат на малцинството над мнозинството.
Аз съм съгласна, че хората трябва да бъдат стимулирани в тази най-гражданска форма и ако се сложат много високи прагове, това ще бъде едно предварително заявяване, че каквото и да правят, техните усилия са обречени. Т.е. няма защо, както се казва на по-разговорен език, “да се хабят”. Но същевременно не може да не си даваме сметка, че това е един инструмент, който може да взриви всяко едно управление, независимо кое е то. За това може би трябва още един път да помислим дали тези 30 на сто от гласоподавателите е някаква приемлива мяра, но ако смъкнем още половината от тях – 15% ще решат. Нека върху тази цифра да разсъждаваме. Иначе самите 30% сами за себе си звучат добре. Аз се съгласявам с това. Ако кажем повече, то е недостижимо. Много често ние се борим да имаме 30% - 40% избирателна активност. А на последните местни избори на места гласуваха 20-30%. Така че 30% като избирателна активност е добре. Но тук като слезем с половината плюс, тогава вече 15% става много малко.

Четин Казак:
Уважаема г-жо Николова,
Да, Вие имате право. 15% ще решат вместо другите останали 85%.
По вашата логика, първо, аз не съм съгласен да се прави абсолютен паралел между избирателната активност и активността, която ние очакваме в един евентуален референдум. Избирателната активност е слаба поради известни на всички причини. Това не означава обаче автоматически, че активността на участие в един референдум априори ще бъде много ниска и видите ли 50% участие от онези избиратели, за които вече споменах, че ще бъде много по-малко от онази бройка, с която сме свикнали през всичките тези години. 50% е много непостижима цифра. Аз все пак мисля, че на референдум няма да се поставят маловажни въпроси, които няма да заинтересоват обществото, а ще се поставят въпроси от рода дали да се легализира фактическото съпружеско съжителство и т.н. Искам да кажа, че въпросите, които ще се поставят на референдум ще бъдат достатъчно важни, достатъчно разделящи обществото, за да могат те да активизират гражданите и те да отидат да гласуват. И от тази гледна точка ми се струва, че изискването за 50% участие, ерго 25% плюс един от избирателите наистина да могат да решат, ми се струва напълно разумно като граница.
Янаки Стоилов:
Други? Г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, аз не мислех да взимам думата, защото ми се струваше, че нещата са твърде ясни, но явно не е така. Ако е чак толкова голяма значимостта и активността ще бъде по-голяма.
Вие знаете, че ние бяхме направили предложение за първо четене, при което искахме да се използва като база активността за общински или за национални референдуми активността от непосредствените избори, които са били съответно местни или национални, но тези 30% в някаква степен приближават нещата до тези граници и са универсални и може би в някаква степен по-лесно да се определи. В крайна сметка ако е толкова значим въпроса, ще има и по-голяма активност. Няма да е 30%. В този смисъл това, което се предлага, е разумно и мисля да го подкрепим. Действително по въпроси, които вълнуват голяма част от хората, а другите с неучастието си приемат. При референдума тези, които не участват казват: Ние нямаме отношение. Каквото преценят тези, които са активни по въпроса, ние ще възприемем тяхното решение. Може да има референдуми за определени културни сгради, паметници на културата, към които не всички имат някакво специално отношение, но на тази група, която е по-активна, хората й делегират правото тя да се произнесе по този въпрос “за” и “против”, а другите с неучастието си възприемат това решение и в крайна сметка ние трябва да стимулираме гражданското общество. Трябва да се стимулира една активност. Защото обезкуражавайки хората да участват на референдум, след това да не се чудим защо хората са апатични и по време на избори. Така култивираме в обществото една активност. Когато хората са активни, когато чуят за референдум и други форми на участие, в тях се култивира една активност обществена. Това не може да не рефлектира и за една по-голяма активност и по време на избори. Това е въпрос на възпитаване и култивиране сред гражданите на едно гражданско участие.
Аз подкрепям предложения текст във варианта, в който е даден.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изтъкнаха мотивите. Вероятно трудно ще се покрият, тъй като от противоположни посоки идват тези мотиви. Да преминем към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на г-н Бисеров, което г-н Казак обоснова. Подлагам на гласуване предложението за 50%. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? И четири “въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което е за 30%. Които са за 30%, моля да гласуват. Девет “за”. Против? Трима “против”. Приема се.
По ал. 2. Приемате ли да гласуваме за две години. (Да.) Има ли против? Няма. Приема се по ал. 2 “не по-рано от 2 години от датата на произвеждането на референдума.”
По чл. 24 и чл. 25, по който няма предложения.
Четин Казак:
Тук Съветът по законодателство казва, че тук формулировката е малко неясна – “субектите по чл. 10, ал. 1 и 2.” Не става ясно дали същите субекти, които са инициирали. Когато става въпрос за депутати, за инициативен комитет, за 1/5 от общинските съвети.
Янаки Стоилов:
Става дума дали да има идентичност. Защото те са посочени. Става дума, че всяка 1/5.
Четин Казак:
Не става ясно дали същата 1/5, която е инициирала референдума, трябва да го оспори или може една друга 1/5.
Янаки Стоилов:
То е казано “не по-малко от 1/5 от народните представители”. Кой смята, че трябва да са изброени персонално. Аз започвам да се изненадвам на някои становища, които ни се представят като юридически. Защото в закона няма 1/5, които са инициирали референдума. С известно снизхождение посрещаме част от предложенията, които ни се правят. Така че не може да става дума за персонална идентичност. Ние говорим за лица, които имат определено качество.
Елиана Масева:
Защо 1/5 е възприето, а не 1/3.

Янаки Стоилов:
Ние вече приехме 1/5.
Четин Казак:
Другият въпрос, който е по-важен.
Считаме ли за целесъобразно, че резултатите от национален референдум, което е един вид суверенът законодателства вместо Народното събрание, резултатът от този референдум да може да бъде подложен на оспорване пред едно от съдилищата.
Янаки Стоилов:
Този въпрос го обсъждахме. Когато става въпрос за нарушаване на закона, да. Става дума за законността на резултата, а не на резултата.
Яни Янев:
За това въпросът за законността на въпроса е преди процедурата и Конституционният съд трябва да каже допустим ли е или не е допустим. А процедурата дали е проведена законно, се произнася съдът.
Янаки Стоилов:
Решихме все пак, че съдебният контрол е строго формализиран и не трябва да оставяме без възможност да се реагира. Защото при всеки референдум може да има нарушаване на реда или пък резултатът да не е такъв какъвто е.
По чл. 24 и чл. 25 няма предложения за друга редакция. Така ги приемаме.
Преминаваме към Раздел трети. Местния референдум.
Тук работната група не е направила редакции. Моля да ги погледнете, ако някъде възникват предложения, да ги съобщите.
Мира Манолова: експерт.
Съветът по законодателството казва, че размерът на местните данъци и такси реално е въпрос на общинския бюджет и се включва в т. 1.
Янаки Стоилов:
Нека да го оставим като запис. Достатъчно съществен е въпросът. По-добре е да останат на отделен ред. Даже може би само да разместим т. 2 и т. 3.
Христо Бисеров:
Може би да обсъдим 1/10 при задължителния референдум (ал. 2 на чл. 27). За националния референдум боравим с абсолютни числа. Тук няма как да боравим с абсолютни числа.
Елиана Масева:
Аз имам въпрос по чл. 26, ал. 2, т. 2, която всъщност я разместихме с т. 3. “на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.”
Янаки Стоилов:
Това е по аналогия с парламента.


Елиана Масева:
Може да касае примерно решение на общинския съвет за построяването на завод за изгаряне на отпадъци.
Янаки Стоилов:
Това не е въпрос на вътрешна организация и дейност. Това е упражняване на неговата компетентност.
Елиана Масева:
Тогава да запишем: Правила за вътрешна организация и дейност...”
Янаки Стоилов:
Това се има предвид, както е и при парламента.
Елиана Масева:
Може да се има предвид това, но не го виждаме. “и дейност на общинския съвет” изобщо не може да остане.
Янаки Стоилов:
Да добавим “на правилата на вътрешната организация и дейност”.
Яни Янев:
Трябва да го променим и за Народното събрание, защото е същият текст “вътрешната организация и дейност на Народното събрание”.
Янаки Стоилов:
И там да добавим “на правилата за вътрешната организация и дейност”.
Четин Казак:
По така написаните текстове на разпоредби, възможно ли е някой да поиска референдум за това да се реши дали например в общината Х е допустимо кметът да назначи заместник-кмет от партия У.
Янаки Стоилов:
Според мен не е, но да видим дали това е изключено изрично.
Четин Казак:
Възможно ли е някой да поиска референдум дали кметът на община Варна може да си назначи заместник.
Янаки Стоилов:
Това засяга вътрешната организация.
Четин Казак:
Възможно ли е някой във Варна да събере подписка и да поиска дали кметът на община Варна има право да си назначи заместник.
Елиана Масева:
Компетентен е кметът да назначава. Как ще има референдум за това.
Янаки Стоилов:
По начало референдум не може да има за такъв род индивидуални актове. Сега не мога да цитирам къде точно е записано, но има общ текст, че референдум се провежда по въпроси, които са от компетентността на органите на самоуправление и на парламента. Назначаването на кмет не е компетентност на органа за самоуправление, за да се прави допитване по него. В общата предметна дефиниция, това излиза извън нея. Чл. 26, ал. 1 дава отговор на въпроса ви.
Четин Казак:
Нали от скоро кметът сам си назначава заместника. До скоро общинският съвет одобряваше заместник кметовете.
Янаки Стоилов:
Трябва да се знае също, че референдумът може да бъде задължителен в съответния териториален обхват. Примерно не може в един район да се вземе решение чрез референдум, което засяга компетенции на цялата община. Би трябвало референдумът да е по компетентностите, които се отнасят до самия район. Мисля, че това е логично. Не може да се вземе решение, което заангажира орган извън компетентността на реалната компетентност, но това е логично, според мен.
Четин Казак:
При следната хипотеза какво правим.
Столичният общински съвет решава, че депо за отпадъци ще бъде в рамките на район Банкя или район Студентски и т.н. Обаче жителите на този район свикват референдум и те отхвърлят това решение. Какво става тогава?
Янаки Стоилов:
Би трябвало в този случай референдумът да е в цялата столица, защото това е въпрос от компетентността на общинския съвет, а не на съответния район.
Четин Казак:
Те може да поискат в рамките на района да си проведат референдум.
Янаки Стоилов:
Референдумът не избягва всички конфликти в обществото, а ги прави по-представителни. Ако някой реализира референдуми и смята, че референдумът е средство за всеобщо помирение, това не може да стане.
Четин Казак:
Например заводът за преработка на отпадъци Столичният общински съвет решава да бъде в Кремиковци, обаче жителите на район Кремиковци свикват референдум и не искат и 80% гласуват, че не искат.
Янаки Стоилов:
Те могат да са против и това има своето обществено значение, но те не могат да предизвикат валидно решение сами по себе си.
Четин Казак:
Г-н Стоилов, но е написано: “Местен референдум се произвежда в община, район, кметство, населено място или квартал за пряко решаване на въпроси от местно значение.”



Янаки Стоилов:
Да запишем тогава “на съответните органи на местно самоуправление”. Ако кажем “съответните” разбира ли се, че в района ще се решават въпроси от районна компетентност, в квартала от квартална.
Четин Казак:
На по-ниското ниво въобще нищо не се решава.
Янаки Стоилов:
Добре, предложете вариант. Защото не би следвало напълно да се пренебрегва една такава инициатива, защото тя може да има своето значение. Ние за това сме предвидили и режима на общото събрание, където понякога в квартали, в части от квартали е по-добре да се проведе общо събрание, отколкото референдум.
Четин Казак:
Аз мисля, че референдумът трябва да остане на ниво община, ако искаме да избегнем такива ситуации.
Янаки Стоилов:
Това е по-радикално предложение. Да преценим.
Елиана Масева:
Местната власт има много компетенции, които рефлектират и са от компетентност единствено на органи, които законът им дава така. Примерно, една разпоредителна сделка - общински съвет, и референдум правим: не на бай Илия, а на бай Иван. Нека малко да се помисли.
Янаки Стоилов:
Ако тази разпоредителна сделка засяга по-голяма част от населението, нека да я пуснат на референдум.
Въпросът е дали да оставим референдума на всяко едно териториално подразделение или той да бъде на ниво община. Има аргументи и за едното и за другото.
Елеонора Николова:
Не трябва да бъде на ниво община, защото казваме “в компетентност на органите на местно самоуправление”. Районът, кметството нямат общински съвет. Общински съвет имаме само на територията на община. А по-нататък имаме общо събрание на квартал, на кметство.
Иван Сотиров:
Аз мисля, че има решение на въпроса. Според мен, можем да отрежем референдумите на по-малките териториални единици – на населените места и на районите. Но може да се създаде приоритетност. Ако има инициатива за референдум на територията на кметство или на територията на район и ако проблемът се окаже, че е значим за цялата община, тогава може да прерасне или в референдум на цялата територия, ако има обществен интерес. Според мен може да се даде приоритет, че референдумът на територията на цялото населено място или на територията на района е с приоритет от референдума на територията на по-малката териториална единица.
Янаки Стоилов:
Това не върши работа. Ако говорим за приоритет, трябва да има две паралелни инициативи за едно и също: едната да е на общинско, а другата – на районно ниво.
Иван Сотиров:
Който не е доволен срещу инициативата на територията на един район или населено място, може да организира. Общинският съвет може да направи инициатива. Ако на територията на другите райони се съберат 20% от населението на София и кажат: Ние искаме по този въпрос, примерно по въпроса за сметището. Районът, на чиято територия е сметището, събират 1/20, правят инициативен комитет и искат да направят референдум. Ако е толкова значим въпросът, другите ще се съберат и ще направят инициатива за референдум на територията на цялата община и това може да се счита, че е приоритет на тази община.
Четин Казак:
Трябва да се избягва максимум противопоставянето на гражданите едни на други.
Иван Сотиров:
Не може. Това е демокрацията. Ще има противопоставяне.
Янаки Стоилов:
Това, което предлага г-н Сотиров е палиативно решение. Можем да запишем един текст, че по една и съща тема, по един проблем, ако има инициатива за провеждане на общински референдум или на референдум в район, кметство, населено място, тогава референдумът се провежда на общинско ниво. Защото ако пред общинския съвет горе-долу в един и същи период постъпят различни по степен искания, той тогава ще ги проведе в по-широкия формат. Но това предполага почти паралелност на двете инициативи, за да може той да ги разглежда в рамките на една обща процедура.
Четин Казак:
Нека да разсъждаваме практически. Примерно, ръководството на Столична община решава, че сметището ще бъде в район еди-кой си. Там се открива подписка и веднага искат местен референдум. С 90% населението на този район отхвърля. Какво правим тогава. Може да няма инициатива в другите райони. На тях не им пука къде ще бъде, щом не е при тях и няма да има друга инициатива. Т.е. цялата община остава подвластна общо взето на референдума от този район.
Елиана Масева:
Но Столичният общински съвет, ако прецени, може да проведе общински референдум.

Янаки Стоилов:
Има и друг вариант. Той обаче силно снижава интензивността на резултата. Да се предвиди в района, кметството или населеното място резултатът от референдума да бъде утвърждаван от общинския съвет. Това е също някакъв компромис, защото това засяга негови правомощия. Тогава придобива консултативен характер и силно го отслабва и за това също не е много добро решение.
Четин Казак:
На мен ми харесва това предложение.
Янаки Стоилов:
Това наистина е една голяма енергия, която създава политическо напрежение без адекватен изход. За това трябва да избягваме такъв род неща, защото те стават повече като дразнители, колкото като съобразяване с една изразена официално воля.
Яни Янев:
Цялата логика на текста за местен референдум обвързва нещата и то в развитието си по отношение на референдум за община, но не и за другите по-малки териториални единици. Защото, ако кажем за район, трябва да видим районните кметове какви компетенции имат. Вие знаете, че компетенциите на районните кметове в голяма степен зависят от това какво им предоставят общинските съвети и кмета, какви делегирани права им предоставят. И тук практически единно правило не можем да създадем, защото всяка община е компетентна да създаде различен режим. Тогава за различните референдуми в районите трябва да има различни режими. За това на мен ми се струва, че е добре да оставим нещата в рамките на общината – местният референдум да си бъде в общината. Защото ал. 4 казва: “Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет.” Ясно е, че цялата работа е концентрирана по отношение на територията на общината и възможността да се провежда там референдум, който да има реален ефект. Защото задължаваме ли за изпълнение решенията на този референдум, очевидно е, че ако по един въпрос един район в дадена община го реши по един начин, а друга – по друг начин, в рамките на една територия ще имаме различни правни системи за приложение на един и същи местен проблем.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам един изход, който се доближава до това решение, но не го абсолютизира. Да добавим в края на изречението, без да отнемаме от текста: “в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района, кметството и населеното място.”
Христо Бисеров:
Населено място няма орган.
Иван Сотиров:
Нямат никакви правомощия.
Янаки Стоилов:
Нямат, но би трябвало в течение на времето да им дадем някакви.
Четин Казак:
А кварталът въобще няма никакъв орган.
Янаки Стоилов:
Тогава “кварталът” ще отпадне.
Ще го оставим: “община, район, кметство” и “населено място или квартал” отпада.
Четин Казак:
Дайте да оставим само на ниво община.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви следната редакция. Тя е компромис между различните мнения. Моля да я чуете. Чета ви новата уточнена редакция на чл. 26, ал. 1.
“Местен референдум се произвежда в община, район, кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление, или органите на района или кметството.”
Други бележки по чл. 26 няма.
Четин Казак:
Да гласуваме за общината. Аз съм за общината.
Янаки Стоилов:
Нека да приемем този текст без възражения. Приемаме чл. 26 в тази редакция.
По чл. 27 има ли предложения? Няма.
Навсякъде в текста ще се изчистят “населено място или квартал”.
По чл. 28 няма бележки. По чл. 29 също. По чл. 30, чл. 31. Въобще до края по процедурните въпроси има ли някакви бележки? Няма.
Моля да гласуваме до края на Глава втора. Благодаря. Приема се.
Преминаваме към Глава трета. Гражданска инициатива.
Имате и предложенията на работната група. Гражданската инициатива няма да предизвика големи политически опасения, защото това е всъщност една по-представителна петиция, която гражданите отправят до органи на самоуправлението и до изпълнителната власт в рамките на техните компетенции. Т.е. едно авторитетно искане да се предприемат определени действия, на което държавният орган дължи отговор, не непременно утвърждаване на тяхното искане.
Надка Балева:
Чл. 45, ал. 2, т. 4. “Събранието определя срока, реда и местата за събиране на подписите.”
Янаки Стоилов:
Съгласувано с кого. Може би с кмета на общината. Защото те трябва да му кажат къде смятат да събират подписите и той да каже може или не може или да каже друго място, където може.
Надка Балева:
Може би е по-добре да се каже: “прави предложение за определяне срока, реда и мястото.”
Янаки Стоилов:
Те имат право да поискат местата. Въпросът е, че трябва да се постигне съгласие с органа, който разрешава.
Надка Балева:
Както е написано излиза, че те определят.
Янаки Стоилов:
Тогава да стане: “определя срока и реда за събиране на подписите, а местата за събиране на подписите се определят съгласувано с кмета и инициаторите.
Проф. Огнян Герджиков:
Това да отпадне изобщо. В друг закон го има това, че кметът е този който разрешава или определя.
Янаки Стоилов:
Това е за събранията и митингите. Хората си минават и някъде има маса, където се събират подписи. Дайте текст.
“Определянето на местата за събиране на подписи се съгласува с кмета на общината или на района.
Надка Балева:
Да бъде в две изречения:
“определя срока и реда за събиране на подписи” и в отделно изречение да се каже:
“местата за събиране на подписи се съгласуват с кмета на съответното ...
Янаки Стоилов:
Кметът на общината, района или населеното място. Там всички ли фигурират.
Надка Балева:
Защо да ангажираме кмета на общината.
Янаки Стоилов:
Защото ако подписката се събира на територията на цялата община, трябва да е съответния кмет.
Други бележки? Има ли други бележки по тази глава? Няма. Ако се открият и други технически бележки, моля да ги съобщите и допълнително.
Да гласуваме цялата Глава трета. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Иван Сотиров:
Има ли опция за референдум за махане на кметове.


Янаки Стоилов:
Нали кметовете ги избират пряко.
Иван Сотиров:
А има ли опция чрез референдум да бъде отзован кмета.
Янаки Стоилов:
Това не е въпрос от компетентността на общинския съвет.
Иван Сотиров:
Би могло да се предвиди в Закона за референдумите.
Янаки Стоилов:
Ако се предлага, ще го обсъдим. Но това е по-скоро процедура на отстраняване, а не на референдум. То трябва да бъде по-скоро в Закона за местното самоуправление, а не тук.
Мира Манолова: експерт.
Трябва ли да падне от текстовете думата “квартал”.
Янаки Стоилов:
Да, “квартал” ще падне. За “населеното място” има кметски наместник и даже може би трябва да го запишем: “съответния кмет или кметски наместник”. Защото в село, където няма кмет, там може да го разреши съответния кметски наместник.
Иглика Иванова:
Аналогично изменение трябва да се направи и в чл. 47.
Янаки Стоилов:
Да се огледа цялостно, за да има симетрия.
Преминаваме към Глава четвърта. Общо събрание на населението.
Не ми харесва в предложението на работната група. Тя се е опитала да направи някакъв преврат, не знам дали съзнателно, добавяйки по отношение на пряката демокрация. Какво значи в чл. 54, ал. 1 “... Не могат да се решават въпроси, които са уредени със закон.”
Значи никакви въпроси не могат да се решават на Общо събрание.
Може би идеята е била, че не могат да се решават въпроси, за които е предвиден специален ред. Например, не може общото събрание да даде строително разрешение вместо органът, който е компетентен за това.
Мира Манолова: експерт.
В сега действащия чл. 40 на Закона за допитване до народа са изброени въпроси, по които може да се образува такова събрание.
Янаки Стоилов:
Смятате ли, че тази словесност отговаря на нещо. Това е като някакъв политически текст. Въпроси от околната среда, от благоустрояването и т.н.
Мира Манолова: експерт
Ние за това не го взехме от сега действащия закон. Може неправилно да е формулирано.

Янаки Стоилов:
Може ли да запишем така:
Не могат да се решават въпроси, за които има създаден специален ред в закон. Това е смисълът, но редакцията не е много добра.
Мира Манолова: експерт.
За които със закон се предвижда специален ред.
Надка Балева:
Въпроси, за които по закон се предвижда специален ред.
Янаки Стоилов:
Това е идеята. Нека да я запишем. Ако има някакво уточнение и се смята, че този обхват не е достатъчен, да се формулира по-точно. Може би, “за които по закон или в закон е предвиден специален ред.”
Има ли някакви бележки? Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Това отново ще създаде много проблеми. Какво значи общо събрание в един район или в едно населено място. Знаете, например, че може хората от едно село или един квартал да свикат общо събрание дали през нашия квартал могат да минават каруци или нещо такова.
Яни Янев:
Правилата за движение по пътищата са решени със закон.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак, вие искате да кажете, че се събират хората от един квартал на общо събрание и взимат решение, което се отнася не само за техния квартал.
Четин Казак:
Не, само за техния квартал. Защото кметът решава дали дадена улица да се затвори за движение или да не се затвори, както направи кметът за бул. Витоша.
Янаки Стоилов:
Той трябва да го съгласува с КАТ. Не може сам да го направи.
Иван Сотиров:
Колеги, като слушам тук как се интерпретира специалният ред в закона, то все едно нищо не сме направили. Според мен, по-скоро трябва да се каже, че не могат да противоречат на закона. Тук се смесват две неща. Едното е, ако има някакви императивни изисквания на закона, примерно за хигиенни норми. Примерно, не може да се реши да се гледат прасета в центъра на София, защото това е нарушение на разпоредбите на закона. Обаче, ако законът дава възможност на органите за местно самоуправление и кмета да вземе едно решение по един или по друг начин. Тук би трябвало да може с референдум да му се каже, че хората смятат, че въпросът трябва да бъде решен по този начин и той да се съобрази с общото събрание. Иначе, интерпретирайки по този начин специалния ред, кметът ще каже: Аз съм компетентен, защото законът ми е дал тази компетентност, така преценявам и така го съгласувам с КАТ. Тук се даде пример с движението по бул. Витоша. Кметът може да го реши и по единия и по друг начин и в двата случая да го съгласува с органите на КАТ.
В този смисъл ако така може да се интерпретира текстът със специалния ред, тогава изобщо да отпадне текста “не могат да се решават въпроси, които са уредени със закон.” И тогава да приемем, че щом не противоречи на закона.
Янаки Стоилов:
Нека първо да опишем какво искаме да направим и след това да го изразим.
От една страна, ние не трябва да допуснем Общото събрание да взема решения, които противоречат на императивни норми на закон. Само че това няма как да го напишем буквално. Трябва да го напишем малко по-разбираемо. Второто ограничение – Общото събрание да не може да се произнася по въпроси, които водят до издаване на индивидуални административни актове. Може да има по така наречените общи административни актове, които не са нормативни, както е случаят за движението по една улица. Това е един акт с по-общо значение, а не с индивидуално. Ако това са двата ограничителя и няма трети, да видим как това да го изразим текстуално.
Яни Янев:
И по въпроси, които са изключителна компетентност на органа на местна власт. Например, Наредба № 1.
Янаки Стоилов:
Какво значи от изключителна компетентност. По Наредба № 1 може да има референдум, защото е в компетенциите на съвета.
Яни Янев:
Става въпрос, че онези неща, за които са делегирани правомощията на съответните местни органи, те няма как да са в противоречие на закона. Когато местните органи изпълняват нещо в съответствие с закон, т.е. те се съобразяват с разписаните общи правила. Но когато те имат нещо, което е изрична тяхна дискреция, тяхно правомощия, те да създадат правилата, то тази област да бъде обхвата на местния референдум. Там, където законът е предоставил правилата да ги решават те.
Проф. Огнян Герджиков:
Само там, където има дискреция и никъде другаде.
Янаки Стоилов:
Как да го изразим това?
Иван Сотиров:
Ако отпадне последното изречение!


Проф. Огнян Герджиков:
Въпроси, които са не по законосъобразност, а по целесъобразност. Само там могат да се произнасят.
Яни Янев:
Да бъде така:
“Общо събрание се провежда за решаване на въпроси, за които компетентност за решаване по целесъобразност е предоставена на съответния местен орган.”
Янаки Стоилов:
Ще повторя, за да може да се запише:
“Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, за които компетентността за решаване по целесъобразност е предоставена на съответния местен орган в общината, района, кметството, населено място или квартал.”
Яни Янев:
“Населено място и квартал” оставаме ли ги.
Янаки Стоилов:
Това е Общо събрание.
Иван Сотиров:
Ако искате по-прецизно: “съответния кмет или общинския съвет.” Защото ние нямаме местен орган. То дори не кореспондира със Закона за местното самоуправление. За това кмет или общински съвет.
Янаки Стоилов:
Нека да прочетат текста.
Мира Манолова: експерт
“Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, за които компетентността за решаване по целесъобразност е предоставена на съответния общински съвет или кмет.”
Четин Казак:
Тук по идентичен начин възниква въпроса за възможността да има конфликт между населението на даден район или кметство и цялото население на общината, например.
Янаки Стоилов:
“Местно значение” означава, че не могат да взимат индивидуални актове вместо кмет.
Четин Казак:
За които компетентността е от съответния общински съвет или кмет на община или населено място.
Янаки Стоилов:
Вижте чл. 55. “Общото събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства и населени места с население до 10 000 жители.”
Тук “квартали” също трябва да падне.

Четин Казак:
Кметският наместник какво решава?
Янаки Стоилов:
Тук проблемът е, че има големи подразделения в големите градове, които имат община, район, квартали и често тези квартали са по няколко хиляди души. Въпросът е, че кварталното събрание не може да вземе задължително решение, защото то не кореспондира непосредствено на правомощията на някакъв орган. За това вероятно трябва да отпадне тук “квартал”. Ние можем да им дадем възможност да се съберат да проведат събрание, но въпросът е, че тяхното решение не може да има тази тежест, както другите събрания, защото те нямат кореспондиращ орган, който да задължат. Те не могат да задължат кмета на района, не могат да задължат и общинския съвет. Могат да си вземат решение, какво те искат, но какво следва от това?
Ние сме казали какво е квартал.
“Квартал е териториална единица в град, определена с решение на общинския съвет.”
Много от общинските съвети са казали кои са кварталите на тяхната територия, знае се къде са им границите. Това не е трудно. Кварталите имат кметски наместници, но това е една неформална.
Мая Манолова:
В работната група обсъждахме този въпрос. Направихме справка в другите закони и предлагаме § 1 да е редактиран по следния начин: “Квартал е обособена територия в град, определена с решение на общинския съвет.” Защото териториална единица има друго значение.
Янаки Стоилов:
Добре. Въпросът е какъв ще е ефектът на кварталното събрание. Не е трудно да определим какво е квартал, но какъв е ефектът от кварталното събрание. Примерно, те казват: Ние искаме в нашия квартал да се изгради детска площадка. Те искат. В другите случаи, Общото събрание, взимайки решение задължава общината да предприеме някакви действия, а тук това тяхно искане може ли автоматично да задължи органа, който по принцип е в състояние да вземе такова решение. Създаваме някакъв автоматизъм на искането на хората от квартала. Референдумът и общото събрание предметно могат да се покриват. Това не е проблем. Проблемът е, че една съставна част задължава орган, който взима решение за цялата територия. Тази съразмерност липсва. А не е проблемът, че се дублират референдумът Общото събрание.
Четин Казак:
За това ви казах, че трябва да си остане на ниво община и за общо събрание и за гражданска инициатива.

Янаки Стоилов:
Гражданската инициатива е друго нещо.
Четин Казак:
За местен референдум и за Общо събрание.
Иван Сотиров:
Все пак тези въпроси, които коментираме, се регулират. Има си общ устройствен план, който дава рамки.
Янаки Стоилов:
Проблемът е какво може да прави кварталното събрание.
Иван Сотиров:
То не може да вземе решение вън от рамките, които са дадени със специалните закони, които регулират тези отношения. Естествено, че ако е приет общ устройствен план, примерно за София е закон, няма как те с едно такова решение да влязат в колизия. Не могат да взимат и ирационални решения, примерно да искат, защото има изискване да не се взимат въпроси по отношение на бюджета. Така че няма опасност да се прекали. Все пак законите дават достатъчно ограничения и в този смисъл е ясно, че хората ще взимат решения по въпроси, които са в компетенциите на съответното ниво.
Елеонора Николова:
Аз искам да кажа, че хората поставят въпроса, примерно, дали да имат автобусна спирка или не, защото много често те не са включени в разписанието на определена линия и няма как да се придвижват.
Янаки Стоилов:
Примерно, те се събират и гласуват да има спирка в техния квартал. Какво следва от това?
Елеонора Николова:
Трябва да го съобрази човек, защото това е част от транспортната схема, това е от компетенциите на общинския съвет да реши транспортната схема да съобрази населеното място, ако го заобикаля. Има случаи, когато хората от такива квартали вървят 3-4 км до автобусна спирка. Съвсем нормално и разумно е да се съберат и да поискат да бъдат елемент на транспортна схема.
И още нещо. Примерно искат да си определят сами общинския наместник, а не кметът да им го определя.

Янаки Стоилов:
Ние можем да направим друго. Да оставим събранието на ниво квартал, но да намалим неговия ефект и да остане задължителността на решението на събранието за общината, района или кметството, а за квартала да го разделим. Да не пишем, че общинският съвет е длъжен да издаде съответния акт, а че е длъжен да предприеме съответните действия.
За кварталното събрание ще го напишем в отделна алинея. Т.е. да покажем, че общинският съвет трябва да обсъди въпроса, а дали точно така ще го реши, това не следва от кварталното събрание, защото е част от една по-обща схема.
Приемате ли така да направим? (Да.)
В ал. 3 ще запишем:
(3) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия, следващи от решението на Общото събрание в общината, района и кметството.
А населеното място? Населеното място и квартала трябва да ги сложим в отделна алинея.
“Общинският съвет предприема действия съобразно с решението на Общото събрание в населеното място или квартала.”
Т.е. там той трябва да отговори по принцип на очакванията, а не да възпроизведе тяхното решение. Това става ал. 3 на чл. 54.
Тук развиваме демокрацията, като даваме възможност за една по-силна препоръчителна роля на общото събрание, на която трябва да отговори общинският съвет по някакъв смислен начин.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
По чл. 60.

Янаки Стоилов:
Да видим преди това по останалите членове до 60 да видим дали има нещо.
Защо сте писали някъде “гласоподаватели”. Ние говорим в началото на закона за “граждани с избирателни права”, а тук говорим за гласоподаватели. Защо?
Мая Манолова:
Едното е за тези, които участват конкретно в организирането на референдума, а другото е за тези, които имат право да го правят.
Янаки Стоилов:
В чл. 50 пише: “Общото събрание се състои от гласоподаватели”, а не от “граждани с избирателни права”. Какъв е смисълът на тази подмяна. Защото гледам в началото си върви “граждани с избирателни права”, а после предимно се говори за гласоподаватели. Защо е това двойно наименование? Гласоподаватели са тези, които гласуват в конкретния референдум. Когато определяме мнозинствата, те са на основа на граждани с избирателни права към момента. Само тогава има смисъл от това разграничение. Така че нека да се огледат текстовете и да се прецизира. Точно този смисъл се губи в някои от редакциите. Защото, ако има разграничение, то трябва да е само такова. Базата, кворумът се определя от гражданите с избирателни права. А гласоподаватели можем да наричаме тези, които са гласували в конкретното събрание или референдум.
Мая Манолова:
Това беше идеята.
Янаки Стоилов:
Нека да се огледат текстовете, защото някъде тя се губи.
Освен тази бележка, в някои от другите текстове има ли бележки. Ако няма, има думата г-н Казак за чл. 60.
Четин Казак:
Ние приехме за национален референдум валидност 30%. Тук просто ми се струва прекалено, да се започва от ¼ и да се стига до 1/10 при спадащ кворум.

Янаки Стоилов:
Това е като при жилищните събрания.
Четин Казак:
Тук става въпрос за общини. Общото събрание може да се свика в рамките на община с население до 10 000 жители. Нека да има малко повече реалистичност и разум. Може със спадащ кворум 1/10 от жителите на общината да решават кардинален въпрос.
Янаки Стоилов:
Това е доста представително – от 10 000 – 1000 души.
Четин Казак:
Представяте ли си какво става, ако останалите 90% не са съгласни. Мисля, че залитаме в другата крайност.
Янаки Стоилов:
Още повече тук отиваме на ниските нива, където общо взето трябва да е малко по-либерален режима от националните въпроси, защото става дума за най-малките териториални подразделения. Мисля, че тук най-малка опасност има, защото първо, не са толкова интензивни правомощията. Второ, те физически трудно могат да се съберат на едно място и по едно и също време повече от неколкостотин или хиляди.
Четин Казак:
Точно с това трябва да се внимава, че няма да се съберат много хора, а пък ще се решават въпроси от компетентността на общинския съвет. За мен поне началното изискване трябва да бъде ½ и при спадащ кворум да се стигне до 1/3 – поне да се стигне до това, което е за национален референдум.

Мая Манолова:
Ако е за по-малко населено място, това какво значи. Ако са 1000 души?
Четин Казак:
Сто души като минимум.
Мая Манолова:
Много български села са под 100 души.
Четин Казак:
При 10 000 общо взето с гласовете на 501 ще се вземе решение за 10 000. При 1000 присъстващи 501 ще могат да вземат това решение. Трябва все пак някакъв разум.

Мая Манолова:
При 100 души население 10 души и с 5 гласа се взима решение.
Янаки Стоилов:
Ние можем да сложим някакъв долен праг, че общото събрание не може да се провежда при по-малко от 50 участващи, независимо дали е от 50, 100 или 200 души населеното място. Това е решим въпрос. Ако примерно населеното място е от 100 души изискване за 70 души е много.
Мая Манолова:
В моята община 60% от населените места са под 100 души. Това също са населени места, които могат да сменят кметския наместник, например.
Янаки Стоилов:
Логиката е следната. Искането за общо събрание не може да се направи от по-малко от 20 души. Логично е да търсим някаква граница, която да е малко по-висока за провеждането на събрание, независимо колко малко е населеното място.

Четин Казак:
1/3 е разумен праг.
Янаки Стоилов:
Как разумен. Той е невъзможен почти.
¼ е добре. Ние приехме 30% - условие за валидност на национален референдум, а сега да не приемем за една малка община или район до ¼ от всички, които са до 10 000. Добре е това съотношение.
Добавяме една алинея, че в населените места до 150 жители не могат да бъдат по-малко от 1/3 участниците. Добавяме го като ал. 2. Ал. 3 става ал. 4.
Г-н Казак, държите ли да гласуваме вашето предложение? (Не.)
Приема се предложението на работната група.
Има ли бележки до края на главата за общото събрание?
Аз се сещам за един-два въпроса, които като чели останаха открити.
Единият е, когато се казва, че ако органът, който е издал актът, не предприеме необходимите действия, той престава да действа. Има референдум. Взето е решение, което се произнася. Може би тогава трябва да направим уговорката, че актът в частта, която е оспорена, не се прилага. Защото ако става дума за един закон, той не може да отпадне целия, тъй като не е бил целият предмет на оспорването. Примерно, да използваме отново примера за фактическото съжителство. Спори се дали да има регистрирано фактическо съжителство или да няма, но по този повод не може да каже, че целят Семеен кодекс отпада, защото някой не приема един или два института.
Четин Казак:
Аз за това казах, че трябва да запишем някъде, че не може да се подлага на референдум един нормативен акт, който е закон, който е по-обхватен.
Янаки Стоилов:
Има такива случаи. Има някои закони, които са изцяло безсмислени. Тогава могат изцяло да се гласува срещу тях.
Реплика: Няма.
Янаки Стоилов:
Как да няма. Аз мога да дам примери дори че са приемани. Тогава нищо няма да стане, ако те отпаднат. Но има закони, които не могат по своето естество изцяло да бъдат отхвърлени. Примерно, не може без Наказателен кодекс, което обаче не пречи да се оспорят елементи от всеки един закон. Докато понякога цял закон може да бъде оспорен, без това да се отрази на нормативната система.
Яни Янев:
Ще отменят закона и в тримесечен срок Народното събрание трябва да напише нов.
Четин Казак:
Не бива да се подлагат на референдум цели закони, които третират различни по своята същност проблеми. Ако например ЗИД на Семейния кодекс, с което се добавя освен брак и фактическо съжителство, тогава може целият закон. Но да подложиш на референдум целия нов Семеен кодекс, в който се третира брак, осиновяване и т.н.
Яни Янев:
Тогава да кажем, че кодекси не могат да се подлагат на референдум.
Янаки Стоилов
Можем да запишем, че кодекси не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост. Това са опорните стълбове на законодателството. Закони може. Има някои закони с много тесен предмет. Може да бъде от 5 или 10 текста, но той урежда само един отделен предмет.
Яни Янев:
Да чуем колегите, които проучваха международния опит в тази насока. Има ли случай на референдум цял закон да се отхвърли.
Янаки Стоилов:
Аз знам, че има такива случаи.
Може да се опише, но това е рисково, тъй като е доста разтегливо да се каже, че кодекси и закони, които изцяло уреждат определена материя не могат в своята цялост да бъдат подлагани на референдум.
Колеги, нека да запишем следния текст:
“Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област на правото.”
Или нещо такова. Защото примера със Закона за устройството на територията няма как изцяло да бъде приет или отхвърлен, защото той урежда всички отношения в тази област.
Има думата г-н Казак.
Четин Казак:
Инспириран от идеята, която лансира председателя, ще кажа.
В чл. 23, ал. 1 да се добави едно последно изречение. Ако в гласуването са участвали по-малко от 50% от избирателите, това решение да подлежи на утвърждаване от Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Така отиваме вече към ревизия на гласуване. Аз не приемам да се връщаме. Ако има нещо, което като проблем възниква, а не нещо, което да пререшаваме.
Надка Балева:
“Чл. 3, ал. 3. Гражданската инициатива и общото събрание може да се провеждат на национално и местно ниво.”
Общо събрание на национално ниво?
Янаки Стоилов:
Тук “общо събрание” трябва да падне. Остава: “Гражданската инициатива може да се провежда на национално и местно ниво.”
Общо събрание сме казали къде може да се провежда. Даже можем да добавим:
“Общото събрание на населението се провежда на местно ниво в ....”.
Четин Казак:
Трябва да се види накрая в параграфите дали само Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи третира материя с референдуми. Мисля, че трябва да се погледне и Закона за местното самоуправление.
Янаки Стоилов:
Има и в Закона за административно-териториалното устройство, но дали се налага там нещо да се променя.
Мира Манолова: експерт
Ние гледахме това. Изрично в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. В ЗМСМА има. Лично мен там ме смути това, че има възможност за местен референдум по инициатива на държавен орган. Тогава разходите за местен референдум се поемат от държавния бюджет. А тук по закона инициатива за местен референдум не сме предвидили от държавен орган. В този закон се казва, че нямаме допитване до народа, а имаме пряко участие. Систематично може да се изведе, че по онези закони допитване до народа чрез общо събрание и подписка, се има предвид, че в случая гражданската инициатива става подписка по смисъла на този закон.
Въпросът е принципен. Не е само технически.

Янаки Стоилов:
Там допитването е само предусловие за извършването на някакво последващо административно действие от местни и държавни органи. То не е финален акт. Защото други органи издават окончателния акт. Това е една специална процедура и по-добре да не я пипаме, тъй като тя е свързана само с административно териториални въпроси. По-скоро, ако възникне конкуренция и тук се поставят такива въпроси, може да се смята, че там има специален ред и те ще продължат да се решават по специалния ред, който го има.
Други въпроси има ли. Няма.
Ще ви предоставим доклада с коригираните технически текстове и с тези по същество. Може да ги прегледате и без да се връщаме към дискусия по същество, само по допълнителните текстове, които формулирахме, ако се види някаква потребност, ще коментираме. Иначе го приемаме в този вид доклада. Ако има някакви уточнения по теми, които не са били предмет на обсъждането или по записите, които уточнихме, могат да се поставят. Ще имате възможност да огледате текстовете.
Преди да завършим заседанието ще ви моля за няколко минути внимание, за да преценим дали да формираме работни групи по промените в НПК и по Закона за политическите партии.
По Закона за политическите партии срокът изтече. При мен има постъпили доста подробни предложения от Сметната палата, които засягат въпроса за процедурата, която като идея се съдържа в проектите, но не е описана. Тези предложения може би трябва да бъдат обсъдени, преди да ги разискваме в комисията. Смятам, че те по принцип са полезни и може общо взето този алгоритъм да бъде развит.
По НПК също ще бъде полезно по някои от спорните текстове, които бяха разисквани главно в комисията, да се направи такова обсъждане. Съгласни ли сте?
Г-жо Манолова, ако искате да продължите по Закона за политическите партии, ако няма други възражения.
Нали не възразявате, г-жо Балева, по НПК да се огледат текстовете. Предлагам и г-жа Николова да се включи.
Мая Манолова:
От ДСБ изявиха желание да се включат за политическите партии. От НДСВ също.
Янаки Стоилов:
Засега уточнявам следните състави:
За НПК работна група в състав г-жа Балева, г-жа Николова и г-н Бисеров.
За Закона за политическите партии работна група в състав г-жа Манолова, г-н Янев и г-н Казак, която на практика ще огледа предложенията на Сметната палата и предложенията на народните представители, които вече са постъпили.
Ако има и други желаещи, няма да ги изключим.
С това приключваме. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: