---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси







П Р О Т О К О Л
№ 36



Днес, 09.10.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет- проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Божидар Сукнаров, член на ВСС; от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател, Румен Ненков и Симеон Чаначев, заместник-председатели; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, вече има минимално необходимия брой регистрирани членове на комисията, за да започнем. Няколко от колегите се обадиха, че са ангажирани в други комисии, а други, че ще закъснеят, поради ангажираност в работна група.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневен ред:
Обсъждане на Доклада за прилагане на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г., № 811-00-4 от 11.07.2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
С този доклад приключваме няколкото дискусии, които са предвидени от Конституцията, на които да се обсъди дейността на различните органи на съдебната власт. По-нататък ни предстои обсъждането на бюджета. При необходимост ще се проведе отново обсъждане на тези проблеми в хода на законодателната дейност.
Съгласно приетите процедурни правила, предоставям думата на Висшия съдебен съвет – г-н Сукнаров, от името на вносителите да представи доклада. Заповядайте.

Божидар Сукнаров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Председател на Върховния касационен съд,
Колеги, ще се постарая в рамките на 2-3 минути да ви запозная с обхвата и структурата на внесения доклад на председателя на Върховния касационен съд, който е за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2007 г. Внесен е в Народното събрание от Висшия съдебен съвет, съгласно чл. 114, ал. 2 от Закона за съдебната власт и съгласно чл. 84, т. 16 от Конституция за изслушване и приемане.
В съответствие с чл. 23, т. 2 от Правилника за организация дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, докладът беше разгледан в Комисията по правни въпроси към съвета, която даде положително становище по него в свое решение от 30 юни 2008 г. Констатирано беше, че докладът е съобразен с определения от Висшия съдебен съвет на основание чл. 130, ал. 6, т. 5 от Конституцията обхват и структура. Същият беше изслушан и приет от Висшия съдебен съвет с решение от 2 юли 2008 г. и на основание чл. 130, ал. 7 от конституцията внесен в Народното събрание.
В уводната част на доклада е направен общ анализ на постъпилите и разгледани от съдилищата в страната наказателни и граждански дела.
В съответствие с настъпилите през отчетния период законодателни промени са направени съответните изводи относно натовареността на съдиите и същността на разгледаните и решени от тях дела. В тази насока са дадени процентни сравнения с предходните две години.
В седем последователни раздела на доклада са представени данни за постъпилите и свършени от съдилищата в страната дела за дейността – за действителната натовареност на съдиите, за кадровото състояние на системата, срочността на приключване на делата, структурата на постъпилите по характер и видове дела, върнатите за доразследване дела и оправданите по тях лица, проведените мероприятия за обучение и квалификация на съдиите и съдебните служители, както и материалните проблеми, които са констатирани и мерките за тяхното разрешаване.
При анализа на всеки един от разгледаните показатели са направени сравнения по отношение на предходните за отчетния период години, анализирани са причините за увеличение на определени видове дела или намаление на други и от всичко това са направени изводи относно натовареността на съответните съдилища, а оттам и относно същността и качеството на изготвените съдебни актове.
Особено внимание е обърнато на необходимостта от повишаване професионалната подготовка и квалификация на съдиите и съдебните служители. В тази насока са констатирани благоприятни тенденции в отношенията между Върховния касационен съд, от една страна и Националния институт на правосъдието и Министерството на правосъдието, от друга.
В следващите раздели на доклада е направен анализ на дейността на Върховния касационен съд като цяло и поотделно за неговите три колегии: Наказателна, Гражданска и Търговска. За всяка една от колегиите е проследен броят на постъпилите през отчетния период дела, броя на съдиите, а оттам и тяхната натовареност. Проследена е срочността на решаване на делата, като е направена констатация, че преобладаващият брой от тях са решени в постановения от закона срок. В същото време е направен анализ на причините за просрочване на някои от решенията. Особено внимание в доклада е обърнато на уеднаквяването на съдебната практика на съдилищата в страната, която се е осъществявала преимуществено от предоставената от Конституцията и със законите възможност на Върховния касационен съд да издава съответните тълкувателни решения при установена противоречива практика. В тази насока са отчетени съответната роля на издавания от Върховния касационен съд бюлетин “Съдебна практика на ВКС”, както и активното участие на съдиите от ВКС като преподаватели в организираните от Националния институт по правосъдие, курсове, семинари и конференции. Посочено е също така, че до края на 2008 г. предстои да бъде изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1 от Закона за съдебната власт всички съдебни актове на Върховния касационен съд да станат достъпни за широката общественост чрез публикуването им на страницата на съда в интернет.
Основно внимание в заключителната част на доклада е обърнато на необходимостта от законодателни промени и съответните предложения в тази насока.
В наказателното законодателство е направена констатацията, че частичните промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс не водят до желаните практически резултати. В тази насока е направено предложение да бъде изготвена съответната стратегия относно наказателната политика на държавата, която да доведе до съгласувано изменение на съответните закони Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, Закона за изпълнение на наказанията и Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Конкретни предложения са направени и за последващо изменение на Закона за съдебната власт, които в най-общи линии се състоят в следното:
На първо място, оптимизиране на процедурите и реда за назначаване на магистрати с оглед подобряване на кадровата обезпеченост на съдилищата.
На второ място, усъвършенстване на възможността за командироване на съдии.
На трето място, относно изискването за необходимия стаж за назначаване на административни ръководители на районните съдилища, който сега е 10 години.
На четвърто място, намаляване срока на годините за младши съдии от три години да се върне на старото положение – на две години.
Разширено резюме на доклада е предоставено на Правната комисия на Народното събрание, а докладът в пълния му вид е предоставен в Деловодството на Народното събрание за запознаване от народните представители. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Сукнаров. А сега предполагам, че г-н Груев, председател на Върховния касационен съд, ще вземе отношение. В заседанието участват и неговите заместници – г-н Румен Ненков и г-н Симеон Чаначев. Заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги, народни представители и магистрати,
Дами и господа, аз ще бъда съвсем кратък в това изложение. После заедно с моите колеги сме на ваше разположение, ако има въпроси, да дадем отговори и пояснения във връзка с доклада.
Ще кажа само няколко неща.
Първо, освен с формалните изисквания на Конституцията, закона и правилниците този доклад се постарах да бъде изготвен и в съответствие с онази дискусия, която не много отдавна се проведе тук в тази зала – най-напред в Комисията и после в пленарната зала на Народното събрание.
Чисто структурно идеята беше докладът да съдържа най-важните констатации и изводи, които правят впечатление след приключилата кампания в съдилищата и в приложение към доклада в табличен вид да бъдат изнесени всички статистически данни, така че тези народни представители и хора от обществеността, които желаят, да могат да се запознаят с всеки един проблем в детайли. В този смисъл на мен ми се искаше в доклада да бъдат откроени действително съществените проблеми, онези, които Народното събрание било чрез пряката си законодателна дейност, било по пътя на парламентарния контрол на изпълнителната власт, би могло да помогне и да съдейства на съдебната власт, защото това е смисълът на това обсъждане и такава беше идеята на конституционния законодател, когато се промени Конституцията и се предвидиха тези доклади, тъй като досега тези доклади представляваха по-скоро статистически данни, коментар на цифри, в които човек се загубваше и не можеше да изплува и да види проблемите.
Ако ми позволите, аз ще кажа това, което би трябвало да бъде синтетиката в проблемите, които ни касаят.
Тежко е кадровото състояние на съдилищата. Аз съм посочил в доклада – преди близо година в съдилищата, изобщо в съдебна система бяха свободни около 230 щатни места по редица причини, които са посочени в доклада. Те не са заети и до момента. Т.е. конкурсът все още не е приключил. Нали си представяте, че в тази една година, докато се въртеше конкурса, се освободиха по различни причини, някои естествени, някои по желание на самите магистрати, още места. Така че в момента, в който приключи този конкурс и встъпят в длъжност назначените или повишени магистрати, ще останат горе-долу пак толкова места.
При данните, които съм посочил за натовареността на съдилищата, това е бич за системата. Защото ние винаги се въртим в някакъв омагьосан кръг. Затова г-н Сукнаров посочи, а това беше обсъждано и на заседанието във Висшия съдебен съвет, някакво решение макар и палиативно, но в някаква степен да се тушират проблемите чрез института на командироването. Но пък вие законодателно сте ограничили, че командироването може да стане само за 6 месеца, което е вързано с това, че Висшият съдебен съвет трябва на 6 месеца да провежда конкурс, а този конкурс не се провежда на 6 месеца и не могат да се запълнят бройките.
На второ място, откакто аз съм на този пост работим много активно с Министерството на правосъдието по повод на материалното обезпечаване на съдилищата, в частност намирането на сгради и създаване на условия за работа. Но ако съм дал за пример, макар че посочваме и случаите в страната, изключително остро е положението в София. Казвам ви открито, ясно и честно Софийският районен съд е на предела на своите възможности. Той и кадрово и материално е пред колапс. Условията, в които работят колегите, са същите при които аз и г-н Ненков преди 20 години бяхме в тези зали, а хората са амортизирани с 20 години повече. Посочени са конкретни цифри. Аз знам, че министърът търси възможности. Вчера на заседанието на Висшия съдебен съвет аз казах, че сме готови да съдействаме пълноценно – и ръководителите на съдебната власт, и административните ръководители в обсъждането на всички тези концепции. Защото проблемът с кадрите и с условията би могъл да помогне, както показва и докладът и анализът в него, за оня проблем, от който всички съдии се оплакват, за тяхната пренатовареност. Нормалният брой съдии и състави, разумното законодателство и условията, в които те работят, ще намали натовареността, която в някои случаи е ужасяваща и ще се отрази върху срочността на решаване на делата, защото нещата са свързани.
Тъй като докладът касае 2007 г., аз ще кажа още няколко неща.
След мерките, които предприе Висшият съдебен съвет, всички съдилища вече трябва да имат интернет страници. Много малко са тези, които нямат. Ние започнахме след съответните процедури от 1 октомври да качваме на нашия сайд решенията на върховния съд в изпълнение на законовата повеля на чл. 64 от Закона за съдебната власт. Това не касае доклада, но са неща, които се случват.
Много трябва да се прави, а и много се направи във връзка с информационното обслужване на съдилищата – проведоха се кръгли маси със Съюза на юристите и Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет. В някаква степен ние трябва да подобрим, има мерки в тази насока, и се работи във Висшия съдебен съвет статистиката, защото тя наистина да обслужва нуждите на един задълбочен анализ.
Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за въведението, г-н Груев.
Г-жо Караиванова, Вие искате ли да вземете отношение в началото на дискусията като изразите становище.
Ана Караиванова:
Да, ще изразя становище, но не в началото. Малко по-късно.
Янаки Стоилов:
Добре. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Представеният доклад за прилагането на закона и дейността на съдилищата много повече от предишния отговаря на законовите изисквания, нещо, което наблюдаваме и с докладите на Върховния административен съд и на административните съдилища и на прокуратурата, като той отразява освен дейността на съдилищата, е и един опит да се представи как се прилага законът.
По отношение на цифрите няма как да не направи впечатление, че показателите като цяло на всички съдилища показват една по-добра дейност най-вече като срочност на решени дела, което е видно от показателите за решени дела и за висящи дела. Т.е. подобрила се е динамиката въпреки проблемите, които бяха споделени най-вече в кадрови план и тези, които бяха създадени със съдействието на новия Закон за съдебната власт и с начина, по който се провеждат конкурсите. Всъщност това е един проблем, който беше споделен и от Председателя на Върховния административен съд и на който се търси решение, предполагам, с предложенията за промени в Закона за съдебната власт, които касаят именно повече динамика в провеждането на конкурсите за магистрати. Защото наистина тези цифри, които са посочени тук като натовареност на съдиите, особено във върховния съд, не са съвсем нормални. Няма как да се търси качество при такава натовареност на висшите магистрати.
Според мен, макар че като цяло са отразени препоръките на Правната комисия, които бяха направени при разглеждането на предишния доклад на Върховния касационен съд би следвало да се представи информация, от която да е видно как се променя продължителността на движение на делата през всички съдебни инстанции, т.е. от постъпването в районния съд до окончателното произнасяне от Върховния касационен съд, за да направим една статистика и един поглед от гледна точка на гражданите затова в крайна сметка какъв е срокът, в който те окончателно получават решение на делата, в които участват.
Друг недостатък според мен, но не знам доколко това изобщо е възможно, но би могло да се опита в следващия доклад да се представи анализ на прилагането на закона и по-специално в областта на гражданското правораздаване. За мен лично би било любопитно да се чуе мнението и на ръководителите на съдилищата за прилагането на новия ГПК. След влизането в сила на новия НПК имаше широко рекламиран мониторинг за прилагането на закона, който всъщност беше полезен и ни помогна да се ориентираме затова къде са пропуските в този процесуален закон, какво може да бъде подобрено. Предполагам, че нещо такова в момента Министерството на правосъдието е организирало по повод прилагането на новия ГПК и би било добре, ако бележки, мнения и препоръки по прилагането на този закон намерят място евентуално в следващия доклад на Върховния касационен съд.
Според мен, са важни предложенията, които са направени за промени още повече в областта на наказателното производство. Тук бих искала да споделя едно свое опасение Аз не съм запозната с проекта, който се готви в рамките на Министерството на правосъдието, но предполагам, че в него у2частват висши магистрати, а всъщност вие бяхте и в работната група при изработването на предишния НПК и промените, които бяха правени в Наказателния кодекс. Според мен макар наказателно правната материя да има една много сериозна нужда от промяна, както в областта на процесуалното право, така и на наказателното право, но все пак нека да не взимаме диаметрално различни позиции и диаметрално различни решения от тези, които предложи само преди една година и половина тогава, когато приемахме последните промени в Наказателния кодекс. Казвам това с риск да не съм много точна, тъй като не съм запозната с проекта, но присъствах на неговото представяне от страна на министъра на вътрешните работи в една не толкова професионална среда и може би представата затова какво се случва с новия Наказателен кодекс, не е много точна и ясна, но за тези, които по принцип работите в предварителната фаза на тези законопроекти е хубаво все пак да имаме предвид и да държим сметка затова какво сме говорили, какви решения сме предлагали в рамките на този парламент само преди един относително кратък период от време.
В крайна сметка от добрата картина, която се очертава от този доклад, от добрата представа за ускоряване работата на съдилищата, би могло да придобие някакъв по-завършен вид, ако се направи пробив в така наречените дела с висок обществен интерес, от които освен Европейската комисия, се интересуват и българските граждани. Според мен, едно по-позитивно отношение и един по принцип прелом в работата на съдилищата може да се получи, ако се държи сметка и затова как се решават тези дела, които са във фокуса на общественото внимание, които се спрягат, които са знакови или както и да ги наричаме, в крайна сметка оценката за вашата работа, колкото и това да е несправедливо, ще се прави на база на това как са решени именно тези дела, които се следят от всички български граждани. Според мен, няма как да не се държи сметка и за техния ход.
Искам да споделя и едно мое лично мнение. Както прокуратурата, така и съдилищата, се отварят към обществото и медиите с повече коментари за своята и работа и затова какви затруднения срещат, включително и по наблюдаваните дела, мисля, че е положително и е една практика, която трябва да продължава. Защото така хората освен че са по-информирани, си променят или биха могли да си променят представите за същността на магистратския труд и за това какво точно се случва в съдебните зали с една по-обективна представа и за трудностите, които обективно среща едно дело от така наречените дела с висок обществен интерес.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания? Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря Ви.
Обикновено сме свикнали да критикуваме съдебната система. Гледайки тези данни си казвам колко често всъщност сме несправедливи, като чета, че в Софийския районен съд на един съдия се падат средно 65 дела да разгледа на месец, аз направо се ужасявам. Това ми се струва непосилно и нечовешко. Разбира се, не е само Софийският районен съд, който е претоварен, но и самият Върховен касационен съд вместо да е върховен, той, доколкото се ориентирам, действа на пълни обороти като един съд, който трябва непрекъснато да действа, а той има една изключително важна задача, която задача, за съжаление, не може да изпълнява в достатъчна степен. Тук си позволявам да направя ако не критика, то поне препоръка – много ви моля господа върховни съдии да обърнете внимание на тълкувателната дейност. Изключително важно е за уеднаквяване на практиката. Не може едно отделение по един начин да тълкува и прилага закона, съседното отделение по друг начин да го прави. Това е нещо, което е най-важното, струва ми се.
На второ място, ние сме длъжници към съдебната система. Самият факт, че не сме създали необходимите условия, за да се работи така както могат и трябва да работят съдиите. Аз винаги съм казвал на моите студенти, че това е най-престижната, най-отговорната професия на юрист човек да бъде съдия. Но, за съжаление , съдиите особено в София, ас наистина пре-пренатоварени, с лоши условия за работа. Направи ми впечатление огромния брой незаети места. Вярно е, че в чисто личен интерес малко ми харесва, че след края на моята политическа кариера мога да кандидатствам за младши съдия с известни шансове да получа място.
Искам да пожелая успех. Аз лично знам, че работите всеотдайно и нека всички да направим необходимото, за да може да имате по-добри условия за работа, за да можете да работите и още по-качествено.
Янаки Стоилов:
Г-жа Караиванова иска думата. След това г-жа Антонова.


Ана Караиванова:
Г-н Председателя, аз все пак възложих на инспекторите, които са съдии и които са в момента на работа, да прегледат доклада, да ми дадат някои техни виждания. Съвсем не го спазиха, а някои от тях в последния момент. Виждам, че и в Инспектората назрява едно противоречие, като тръгнат да проверяват, понеже имаме три инспекторки от Софийски градски съд, казват: “О, колко е рахат в това съдилище. Ако знаете какво е в Софийския съд.” А другите казват, че съдилищата не са само в София. Вярно е, че съдилищата са неравномерно натоварени и това се констатира още с първите проверки. Това обаче не е работа на върховния съд, това е работа на Висшия съдебен съвет. Някъде щатът е много щедро раздаван. Има съдилища, в които влизат с по едно граждански дело на заседание и заседават веднъж седмично. Ние сме ги написали в докладите и Висшият съдебен съвет ще ги обсъди. В София има натоварване, което е факт и никой не може да го отрече. Това обаче, което са ми казали, четох доклада за Русе от втората планова проверка, там са много добри показателите. Добре работят. Много е важна ролята на ръководителя да си организира добре работата. Това е основен проблем и аз мисля, че върховният съд, който не е като прокуратурата централизирано построен, но все пак може да вижда проблемите в кои съдилища и на какво се дължи.
Второто, което са ми написали, е във връзка със срочността, че трябва да се направи по-добре статистиката, за да се види истинската срочност. Защото минават тези високи проценти в тримесечен срок, но в статистиките не се отчитат бързите и закритите производства, частните, които са по-елементарни. И ако се направят в съдилищата и някои вече правиха, само исковите производства, които се гледат, срочността значително пада и този процент би бил по-нисък от 75%. Може в тази насока да се поработи, за да се види истинския проблем.
Не знам, г-н Председателю, е минавало през вас, че за гражданските дела доста често, когато се обяви за решение, се отменя. За Велико Търново получихме такъв сигнал – отменя се хода по същество и исковата молба без движение. В други случаи това се прави, за да се вкара отново, като не си е написал мотивите в едномесечния срок, за да влезе в този срок.
При вас сигурно има и служебни проверки. Ние ги правим, но не можем да огреем навсякъде.
При проверките, които направихме, много малко е действал новия Гражданско-процесуален кодекс, за да можем да видим в практиката как работи, въпреки че с стремят непрекъснато инспекторите. Самите те поискаха обучение. Осигурили сме такова обучение. Не можахме, за съжаление, да спечелим проекта по ОПАК. Но на наши начала осигурихме да извикаме лектори. Много им е интересно да видят как ще действа новия ГПК. Защото е вредна самата практика да изменяме толкова често закони.
За командироването. Ограничихте го заради Филчев, че пращаше неудобните някъде. Сега ще го върнем както е било години наред. Като се разгърне Алманаха на министерството се вижда как на всяка сесия се е давало право да се командироват председатели на съдилища и инспектори от Министерството на правосъдието и колко полезно беше това и за двете страни.
Може би трябва да спрем законодателят да прави промени за определен човек или за определена злоупотреба на закона, а е по-добре да наказваме злоупотребилите или тези, заради които се появяват различни тежки проблеми, а не да изменяме законите, което сетне се оказва, че не е удачно. За това говорих и с колегите от Велико Търново, където апелативният прокурор си правеше съвещание с окръжните прокурори, за да видят показателите им по върнати дела, по оправдателни и смятам това за една много добра инициатива.
Аз приветствам инициативата на проф. Груев да свика това национално съвещание за върнатите за доразследване дела по предложение на министъра на правосъдието съвместно с Висшия съдебен съвет. Не всичко може да се реши с тълкувателни решения. Такива съвещания, в които да се видят проблемите, да се обсъдят общо, да се каже, че няма да се търпят тези, които злоупотребяват с понятието “независимост” и го ползват, за да решават едни или други проблеми, а младите хора, които са си мислили, че няма никаква дисциплина или няма някакво общо мерило за прилагането на закона, да разберат, че това тепърва ще се прави отново.
Аз мисля, че трябва да се прави и практиката по обезпечения на бъдещи искове. Там където сме пипнали, действително са тревожни проблемите. Ние скоро проверихме едно малко съдилище близо до София цялостната му дейност само в тази насока. Не са излезли резултатите и затова няма да споменавам за тази проверка, но не са никак добри най-общо бих казала от това, което устно споделиха проверяващите.
Затова, г-н Председателю и уважаеми народни представители, аз мисля, че тези доклади и изслушвания, които правим, са много полезни.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Караиванова.
Ако искате, макар че конституционно не сме задължени да го правим, можем след известно време да направим и едно обсъждане на работата на Инспектората.
Ана Караиванова:
Аз нямам нищо против. Аз търся такива връзки, г-н Стоилов. Защото, ако не сме конституционно задължени, ако всеки закон не ни е написан като инструкция за действие, смятам, че когато един орган ни е избрал, ние все пак можем да отидем и следва да отидем да му кажем какво сме свършили.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, че имате готовност. Ще преценим кога.
Ана Караиванова:
Искам да споделя на това съвещание, като използвам и това, че г-н Ненков е тук, на съвещанието в Велико Търново с прокурорите беше и г-жа Мариана Лилова, нашият представител в Евроджъст, каза колко неформално действат, когато става въпрос да се борим с международната организирана престъпност, с взаимодействието на представителите на различните държави в Европейския съюз. Смятам, че ние няма да четем закона като рецепта, а неговият дух и смисъл.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Антонова, Вие искахте думата. Заповядайте.
Надя Антонова:
Уважаеми г-н Председател на Касационния съд,
Уважаеми колеги, аз с интерес чета доклада, който вие представяте. Имам мое мнение, което си признавам, че не е окончателно, защото някои неща, които намирам за важни, не ги разбирам така както са поднесени. Може би защото не съм успяла да прочета справките, които сте приложили в доклада и които се намират в Библиотеката, но обещавам да го направя. И ако това, което ще кажа произтича от моето не прочитане на справките, моля да бъда извинена.
Като общо впечатление от работата на съдилищата мога да кажа съвсем открито, че нещата са поставени по друг начин. Чувства се тласъкът напред в положителна посока, което с удоволствие го констатирам. Стараят се колегите. Мадата, повечето колеги се стараят, амбицирани са и това е много хубаво. Но за съжаление не може да се пречупи общественото мнение за работата на съдебната система, поради липсата на крайните резултати, с което сме наясно много добре всички. В тази връзка първият ми въпрос към Вас, Професоре.
Става въпрос за доклада на Еврокомисията по глава “Правосъдие и вътрешен ред”, публикуван всички знаем кога, и съпровождащите документи към доклада на Европейската комисия, в които документи по всеки от показателите за напредък Европейската комисия е дала конкретното си становище. Запознати ли са магистратите с доклада на Европейската комисия и съпровождащите ги документи и не само столичните магистрати, а и магистратите по места. Знаят ли магистратите по места какво е мнението на Еврокомисията, какво се иска от магистратурата и в частност от съдилищата и каква е реакцията на уважаваните колеги съдии по този въпроси и по мнението на Еврокомисията и в частност с онзи пасаж от доклада на Еврокомисията в който се казва, че българската държава е създала необходимите институции, че е създадено необходимото законодателство и при наличието на тези институции и на това законодателство би следвало да има друг резултат в борбата с корупцията и организираната престъпност. Проблемът в България е приложението на закона.
Каква е реакцията на съдиите по отношение на тази констатация и разбира се за мерките, които се надявам Върховният касационен съд да е взел в тази посока. Има ли Върховният касационен съд своя антикорупционна политика извън екшън плана на правителството, екшън плана с който любезно ни запозна Висшият съдебен съвет. Имате ли своя антикорупционна политика и в какво се изразява тя? Или тя е част от цялата държавна политика и как вашето поведение се съчетава с тази антикорупционна политика.
Вторият ми въпрос, г-н Професоре, касае възможността ръководителите на съдилища да налагат определени видове дисциплинарни наказания. Аз в доклада не успях да срещна текст затова какви са резултатите, за да си направим извод работи ли този текст от Закона за съдебната власт или пак създаваме мъртви текстове. В тази връзка ако обичате да ни съобщите има ли образувани дисциплинарни производства вътре в съдилищата за тези наказания, за които знаем, които са възложени, колко са тези дисциплинарни производства. Наложени ли са дисциплинарни наказания на магистрати от техните ръководители? Както и за какви нарушения са налагани тези наказания – дали за нарушаване на обществения ред от някой магистрат, за това, че без да иска пил и карал или за някакво деяние по служба.
Третият ми въпрос е по отношение на противоречивата съдебна практика. Без съмнение всички признават, че темата е много сериозна, много тежка и като такава е трудна и за преодоляване. Но тълкувателната дейност на Върховния касационен съд мисля, че трябва да бъде по-интензивна. Чета в доклада, че Наказателната колегия на ВКС е произнесла две тълкувателни решения. Смятате ли, че с това се изчерпва противоречивата съдебна практика и ако не, какво правим по-нататък. Ако има повече противоречива практика по повече текстове, какви ги вършим.
По отношение на натовареността на съдилищата. Чета в доклада за Софийския районен съд и се солидаризирам с всичко което е написано за тяхната натовареност. Но тук се използва изразът, че “един районен съдия е трябвало да разгледа общо 33 дела на месец”. Това означава решени дела или разгледани и отложени. Защото ако говорим за разгледани 33 граждански дела месечно, това са три заседания с по 10-12 дела, което не говори за голямо натоварване. Решени ли са тези 33 дела? Ако са решени, картинката е обратна – картинката е сериозна. Но разгледани и нерешени?! Напишете го. Или свършени, от които решени толкова, прекратени – толкова.
По отношение на това, което се твърди за Софийски градски съд. Няма какво, трябва да бъде подкрепен този съд. Използвам възможността да кажа, че аз съм наблюдавала дейността на Софийския районен съд. Има момчета и момичета, които решават граждански дела в двумесечен срок и се произнасят 15 дена. Браво на тях! Хубаво! Прекрасно! Обаче има съдилища извън София, в които натовареността е тревожна, обаче в другата посока. Не искам да говоря за времето, когато ние бяхме съдии и не го възприемайте като “жалба за младост”. Но ние в моя съд бяхме по едно време 6 районни съдии и си спомням натовареността на делата. Аз тогава решавах 40 дела месечно граждански. Сега съдилища от същия ранг, в които съдиите са 15 и влизат в съдебно заседание с по три дела. А същевременно щом се оваканти длъжност за не натоварените съдилища се задейства машината да бъде попълнен съда кадрово. Не бих искала и мисля, че не е разумно и ако бъркам, поправете ме и съм готова да се поправя, но да се възпроизвежда системата, ей така да се назначават магистрати, не знам дали е разумно при целия ми сантимент към професията. Дайте нещо да се измисля, но такива ненатоварени съдилища да бъдат освобождаващи от толкова много бройки, които на всяка цена да бъдат заети и да се насочват тези щатни бройки към натоварените съдилища, или друг подходящ организационен способ да се измисли, за да не бъдат задушавани колегите от Софийски градски съд, а другите да играят тенис да им е живот и здраве.
По отношение на срочността на делата. Чета в доклада, че срочността на приключване на делата – 75% в тримесечен срок. Значи 25% от делата се отлагат и се разглеждат след тримесечния срок. Каква е структурата на тези дела поотделно за граждански и наказателни. Дали се отлагат исковите производства? Както твърди Инспектората – 75% разгледани дела в тримесечен срок, тук броим и онези, които са в закрито заседание? Структурата – кои дела се отлагат? По-скоро бих искала да знам по каква причина се отлагат. Дали сме допуснали някаква законодателна празнота или не дай Боже двусмислие и това затруднява магистратурата. Ако е така, давайте да го оправим. Или отново сме изправени пред неточно приложение на закона относно отлагането на делата.
Относно срочността за изготвяне на съдебните актове. Намирам един процент във вашия доклад, че в срок са изготвени 73.58% от съдебните актове. 26-27% не са изготвени.
Бих искала да чуя структура по кои дела с протака произнасянето и по каква причина се забавя произнасянето от магистратите. И ако има законодателна причина, ако нещо ние пак сме сбъркали и сме се изложили по законите, моля казвайте. Ако обаче грешката е в “другия телевизор”, дайте да видим на тези лица от екрана на другия телевизор носи л се отговорност и какви мерки взимаме.
И по последния показател, който никак не е последен – за качеството на съдебните актове, г-н Професоре. Аз не успях да видя в доклада подробна справка и подробен анализ на съдилищата относно стабилитета на актовете. Колко актове се отменят от втората инстанция като цифра и като процент спрямо общия брой. Имаме ли такива данни. Критерии има. Моля да ни кажете защо са отменени? Дали има съществени процесуални нарушения, дали имаме неправилно приложение на закона и каквото има там. И ако се отменят тези актове по субективни причини, какво правим с уважаваните субекти, постановили тези актове.
Това е което имам да питам. Питам го с грижа, питам го с тревога, питам го както е прието да се казва - конструктивно. Давайте да видим какви да ги вършим, за да може съдебната система да има резултат и да се пречупи гръбнака на тази ужасна тенденция – носителите на справедливостта, стожерите на справедливостта, де справедливо, къде несправедливо да бъдат слагани под общ знаменател на хора, които не искам да споменавам. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова.
Г-н Груев, предлагам накрая да отговорите, ако възникнат и други въпроси. Не че тези са малко. Но се надявам, че ще получат отговор. Едната част се съдържат в доклада, друга част изискват обяснение, тъй като зад общите числа има различни причини.
Има думата г-жа Тачева
Миглена Тачева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми проф. Груев,
Висши магистрати,
Уважаеми дами и господа депутати,
Аз ще изразя мое становище по доклада. Освен това, ще се опитам да направя някакво обяснение, с което да облекча отговорите на Председателя на Върховния касационен съд, защото в голямата си част той просто няма как да отговори на част от въпросите.
Започвам със становище по доклада. За мен докладът има важно практическо значение в посока възможност за наблюдение върху функционирането на съдебната власт през определения период от време, информация за проблемни области и тенденции в дейността на съда, наблюдението върху въздействието на новоприетите закони, като тук ще отворя една скоба и ще кажа, че всъщност няма как само докладът на ВКС да ни даде наблюдението върху прилагането на закона, защото групата по наблюдение е при министъра на правосъдието. Няма спор, че там има действащи съдии, прокурори, следователи, адвокати и други представители на правната професия, когато се касае за други закони, но може би тук е мястото да помислим за един следващ доклад, което веднага отваря скобата: Това ли е форматът на доклада, който всички ние всъщност очакваме. Става дума за годишен доклад на председателя на ВКС за дейността на съдилищата и приложението на закона, който трябва да е доклад на Висшия съдебен съвет. Може би ни е още рано и това ние ще го дебатираме във Висшия съдебен съвет, може би не се чете правилно разпоредбата на Конституцията, която след това е преповторена и в Закона за съдебната власт. Може би трябва да се тръгне оттам. Това всъщност е докладът на председателя на ВКС плюс едно абсолютно формално решение на Висшия съдебен съвет, плюс прието положително становище от комисията, която се председателства от Божидар Сукнаров. Може би трябва да обърнем по друг начин нещата?! Председателят на ВКС внася един доклад. Министърът на правосъдието е председателстващ Висшия съдебен съвет и присъства на заседанията. Докладът трябва да добие друг облик и да дава доклад за дейността на съдилищата за прилагане на закона на Висшия съдебен съвет с целия този поглед и работата на Министерството на правосъдието най-общо по тези неща.
Това е първият доклад, писан от този състав. В този смисъл аз искам да дам не повече от положителна оценка. Може би във Висшия съдебен съвет ще решим следващия доклад как ще изглежда и тогава може би част от въпросите ще отпаднат на практика.
От друга гледна точка, отчетът или докладът дава ясна информация за състоянието на съдебната система през първата година от действието на новия Закон за съдебната власт, върху обстоятелството, че приложението на новите правила относно подбора на кадри в съдебната система, съдебната власт все още не е решила кадровите проблеми. Както и да ги ускоряваме конкурсите, както и да ги правим нещата – просто трябва да направим необходимите промени в Закона за съдебната власт и ние ще бъдем готови през следващите няколко седмици. Защото групата, която наблюдава приложението на ЗСВ си поставихме срок 20 октомври, за да могат след това да се направят съответните предложения по целия Закон за съдебната власт.
Съществен проблем се поставя, което личеше и от изказванията на всички колеги, които досега взеха думата, неравномерното разпределение на делата, като се предлагат организационни мерки, изменение на законодателството, там където е възможно укрепване на института на съдебните помощници. Нали разбирате, че няма как председателят на ВКС да намали състава на съдии във Видин, да увеличи такива в София. Това Висшият съдебен съвет ще го направи, но не може да стане за един ден.
Преди два дни присъствахме на обсъждане на доклада на Световната банка за човешкия ресурс и финансирането на съдебната власт. Много ясни препоръки, с много ясни идеи, включително и по промяна на юридическата карта, което няма да бъде никак лесен процес и затова се иска политическо решение. И ако всички ние имаме ясната идея дали ще направим съд във всеки град или ще направим съдилища, относително малко на брой, но с достатъчно добри сгради, да не кажа друга дума, и с необходимото финансово и кадрово обезпечаване, това са неща, които ще залегнат в стратегията 2008-2013 г. и аз се надявам, че там ще бъдат разписани всички тези неща. Много трудно е един независим магистрат, дори и от Видин да е, да бъде уволнен и освободен. Защото там където са дори и 5 дела, докато ние не направим категоризацията на съдилищата, докато не направим ясни критерии за натоварването на един съдия, факт е, че тук терминът не трябва да е “разгледани дела”, а трябва да е “свършени дела”, но ако някой иска да влезе в детайли на това, което е написано в доклада, има много подробни статистически данни, които обаче и на мен с очила ми е трудно да ги видя и не знам дали някой би могъл да разбере какво означават тези цифри тук. Но тук има също и прекратените дела, и отменените дела.
За това председателят на ВКС и Висшият съдебен съвет предприехме някои действия. Сега ще направим три изнесени заседания , на които ще направим анализ на всички отложени дела – причините – прокурори съдии от апелативния район. Но за всяко нещо си иска време, за да се направи нещо, което не е правено години наред или нещо, което беше правено години наред, но след това се занемари и се идва до тези резултати.
Подчертава се, което е добре, и необходимостта от оптимизиране на реда и критериите за атестиране. Знаете, че там имаме проблем. Почти на всяко заседание на Висшия съдебен съвет се поставя този въпрос. Но законодателят ограничи подзаконовия нормативен акт за една методика, която не може да бъде разписана нито като наредба, нито като нищо друго. Сега имаме конкретни предложения в тази посока. Да се надяваме, че ще ни чуете, когато законопроектът влезе в зала.
Няма да отчитам приноса на Министерството на правосъдието, защото като свършим Концепцията за наказателно правна политика и нов Наказателен кодекс, тогава можем да кажем, че той е работил ползотворно.
Важен принос в доклада е, че в голямата си степен в сравнение с предходната година съдържа аналитична част. Всички данни относно броя на съдиите, броя на делата, динамичното изменение на тези показатели са разгледани в една взаимовръзка, като се търсят тенденциите и причините - ефектът от законодателните промени или от липсата на такива. В доклада е отбелязано, че и сегашните статистически данни не дават представа какъв е срокът, в който едно дело приключва с окончателен съдебен акт, което означава, че имаме една посока, в която трябва да помислим отново за статистическите форми, които ни дават реална представа и за натовареност и за движение на дело и за работата на органите на съдебната власт.
Ще си позволя по колегии да кажа няколко думи:
За Наказателната колегия продължава тенденцията за известно намаляване на новообразуваните дела, като съответно налице е намаляване на броя на свършените дела.
За Гражданската колегия се запазва високо ниво на обема на дела, прекомерна натовареност. Положени са максимални усилия за намаляване на висящите дела, включително и с измененията, с които трудовите дела ги свалихме на апелативните съдилища. Увеличение на броя на образуваните дела в сравнение с предходната година. Отчита се общо увеличение на свършените дела.
Тук се вижда и приложението на ГПК. Говорим за гражданските дела, защото там инстанцията Върховен касационен съд е във формални основания, посочени в ГПК. Тук още не можем да дадем една ясна тенденция за увеличаване или намаляване на делата пред Върховния касационен съд.
В Търговската колегия се констатира намаляване на новообразуваните дела, но повишаване на интензивността на работа и по-малък процент несвършени дела. Това е нещо, за което трябва да се замислим.
Общи въпроси. Необходими усилия за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика. Общ основен приоритет и са изведени като основна задача за следващата работа на ВКС.
Тук моите хора са ми написало, че е добре да подчертаем, че двете тълкувателни решения са по предложение на министъра на правосъдието, едното е заедно с главния прокурор, но това означава работа на Инспектората. Надяваме се да има такива предложения и от практиката на Инспектората, защото оттам всъщност идват голяма част от идеите.
И едно нещо, което се радвам, че е отбелязано, защото и мокет твърдения бяха такива по повод на всички обсъждания на доклада на Европейската комисия, че процентът на върнатите дела за доразследване от общ характер за 2007 г. се отчита като значително по-нисък – средно един процент при окръжните съдилища при 7% за 2006 г. Защото всички вкупом говорим някакви неща, някои ги разбират, някои не ги разбират, но нещо говорим и след това се учудваме, когато това което говорим отива или в доклада или в някакви други констатации.
И още едно изречение затова дали магистратите са запознати с констатациите на доклада на Европейската комисия. Първо, този план за действие, графикът, който месец август прие правителството, защото партньор на Европейската комисия е правителството, а не Върховният касационен съд, в крайна сметка бяха обсъждани с Висшия съдебен съвет, с тяхното активно участие с Инспектората, защото голямата надежда и голямата част от мерките са възложени за проверки на Инспектората. Едновременно с това сега ние във Висшия съдебен съвет обсъждаме регулярно изпълнението на графика. На изнесените заседания, които ще направим в страната, ще обсъдим и изпълнението на графика с магистратите, за да видят те все пак за какво става дума, каква работа се върши и във висшия съдебен свет и от Правителството като цяло и от Парламента, защото то няма как да стане без вашето участие.
Всички анализи на отложените дела, тези които се наблюдават от Висшия съдебен съвет всеки месец с отчет плюс възможността за налагане и търсене на дисциплинарна отговорност на съответните магистрати, които са позволили едно дело да бъде отложено. Ние им казвахме едно време “по вина на съда”.
Няма такива статистики и графици, но аз се надявам, че след съвещанието, което направихме месец май и сега съвещанието, което се организира от председателя на Върховния касационен съд с всички административни ръководители и представители на прокуратурата на най-високо ниво, но ние ще слезем долу на разговори със съдии и прокурори от апелативни съдилища. Тези заседания са насрочени за 17 октомври, 7 ноември и 16 ноември в три апелативни района. За София е самостоятелно, а другите ги обединяваме – Търново и Варна, и Бургас и Пловдив, с един много амбициозен дневен ред. Дневният ред може ми вече е на сайта на Висшия съдебен съвет, така че можете да го погледнете.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-жа Караиванова иска думата за реплика.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз казах за гражданските дела, но да се върна и за наказателните. Не са 1% върнатите дела. 1% са, защото ги слагат на общия брой и одобрените протоколи за претърсване и изземване, което не се водеше на прокурора едно време абсолютно никъде като отделна работа, а сега му образуват ЧНД, и разпит пред съдия, и делото за мярката. Ако го сложим само на внесените прокурорски актове са 10%. 10% са за миналата година – при 40 хиляди 10 хиляди са върнати миналата година и това е тревожно. Дайте да видим на какво се дължи. За утрешното заседание събирам абсурдни определения. И вече някой ще носи отговорност, мисля аз. Аз ще предложа на Висшия съдебен съвет, а те да вземат каквото искат решение.
Янаки Стоилов:
Г-жа Николова иска думата и след това г-н Груев да направи своето заключение, отговаряйки на въпросите.
Елеонора Николова:
Първо искам да кажа, че е много важен тонът, с който ние обсъждаме работата, защото този тон всъщност налага и дебата в обществото.
Аз бързам да кажа, че съдилищата не се борят и това ние ясно и категорично трябва да го подчертаем. Съдилищата разглеждат делата, които са постъпили при тях и тяхната задача е да ги разглеждат спешно по закон и да постановяват законосъобразни актове.
Това, което ние можем да гледаме в показателите, това е действително брой на отложени дела, основателност на отлагане на делата, качество на съдебните актове и аз в това отношение възлагам много големи надежди на добрата работа и то взаимна на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Защото панацеята за разчистване от некачествени магистрати може да дойде само по този начин. Проверки, установяване защо е постановен този порочен акт, дали той се дължи на некомпетентност, дали се дължи на корупция. Само по този начин ще очистим редиците на съдилищата, в които 99% са качествени магистрати. И ние тук наистина трябва да дадем добрия тон, защото поради един-двама в прокуратура или съд във всеки град не е мерило. Нека да кажем, че огромното болшинство от колегите са качествени и отговорни магистрати и не е наложено безотговорно да налагаме лош тон за това.
Другото, което искам да кажа е, че не е работа на самите магистрати да се борят с корупцията. Тяхната работа е да си гледат актовете. Затова ние възложихме на Висшия съдебен съвет и на Инспектората по сигнали – сигналите идват от гражданите достатъчно много, дори и в повече, и е достатъчно да бъдат проверявани тези сигнали. А хората, които са корумпирани, могат да бъдат установени.
Аз, както винаги, отделям особено внимание на последния раздел, защото така схващам нашия контрол като народни представители. Това е във връзка с предложенията на магистратурата за промяна в нормативните актове, в законите така че тяхната работа да стане възможно по-добра. Това предложение за възможност да се командироват магистрати и прокурори, съдии излезе и от доклада на Висшия съдебен съвет, и от Прокуратурата се апелира отдавна затова. Виждаме, че сега в доклада за съдилищата този въпрос отново се поставя. Наред е законодателната инициатива ,която имаме група народни представители в този аспект и аз мисля, че когато влезе проектът на Закона за съдебната власт на правителството, би трябвало да прибавим и това предложение – да се реши този въпрос, административните ръководители да имат възможността да командироват в рамките на една до две години магистрати, което всъщност е и отговор на възможността да се работи срещу корупционни практики по места, създадени феодални владения в малки общности като общини. По друг начин няма как да се отговори срещу престъпност, срещу създадени шуробаджанашки отношения. Явно е, че в Закона за съдебната власт трябва да се пипнат по някакъв начин процедурите за назначаване. Пълен провал е назначаването. Всички го казват. При това положение не могат да се придвижват нито конкурсите, нито да се запълват бройките. Поне от една година някои съдилища чакат за назначаване.

Янаки Стоилов:
Не е проблем на закона как се правят атестациите.
Елеонора Николова:
Има сигнали за това, че всъщност назначаванията са затруднени. Има проблем. Проблемът е и при нас, и при вас, и трябва по някакъв начин да бъде решен.
По въпроса за НПК. Съдиите от апелативния, от градския съд поставиха въпроса. Тук виждам, че отново е поставен като при евентуална промяна на Наказателно процесуалния кодекс за съкратеното производство – съдът механично трябва да приложи института на чл. 55 без да може да се меси, независимо, че неговата магистратска съвест се бунтува. Този въпрос действително и дискусионен и трябва да намери решение.
Аз се радвам, че колегите се приобщават към виждането, че трябва да има една обща концепция за това какво се прави в областта на наказателната репресия. И като приемахме доклада на Главна прокуратура, и на Висшия съдебен съвет и сега на съдилищата едно и също се повтаря, че трябва в Наказателния кодекс, който е безумно остарял, да се разделят простъпки от престъпления, да има две писти – една съкратена и много опростена, не толкова формална, за разглеждане на дребните престъпления от съдилищата и разбира се, целият формален и тежък процес за сложните престъпления, като се преосмисля наказателната политика и може би с това ще изчерпаме нашето 40-то Народно събрание – с приемането на една концепция. Надявам се,че Министерството на правосъдието в това отношение ще сколаса дотогава да ни я предостави. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Груев, да отговорите на въпросите.
Проф. Лазар Груев:
Уважаеми народни представители, благодаря на всички вас за дискусията и обсъждането. Ще потвърдя това, което казах и миналия път. За мен тя е изключително полезна, нужна, необходима и така трябва да продължи. Разбирам, че въпросите, които се поставиха и коментарите са все в посока на това, че нас всички ни боли за това съдебната система да върви по-добре. Ние не си държим сметка, не си дърпаме ушите, а напротив като колеги нормално дискутираме.
Бяха поставени различни въпроси. Аз ще се постарая да ги обобщя, а на някои да отговоря конкретно.
Да, ние продължаваме да констатираме и сме съгласни напълно с това, което и вие казвате: Слаба е тълкувателната дейност на Върховния съд. Това има много причини. Голяма част от тях са ви известни и те се съдържат в тези цифри, за които говорим и които, ако подробно видите, ще се ориентирате за нашата натовареност.
Няма нищо лошо, г-жо Министър, много са субектите, които могат да сезират Върховния съд. За сега нас за последните години, освен Вие, никой не ни е сезирал с искане. А могат и други да се обърнат. Защото понякога е малко странно, когато ние се самосезираме и искаме тълкувателно решение. Няма лошо.
По отношение на промените на НПК във връзка със съкратеното съдебно производство, което е най-големият проблем по приложението на НПК. Аз съм готов с едно искане за тълкувателно решение от около месец –месец и половина. То стои на бюрото ми и не го подписвам до Наказателната колегия, защото искахме да видим в окончателен вариант изменението в закона. Защото въпросите не касаят само дали е задължително или не, дали винаги да слезе или не под 55. Има редица други проблеми, които се появяват, и за това чакаме проекта, за да можем ад го синхронизираме. В момента, в който вие внесете законопроекта, ние ще внесем, за да започне работата по тълкувателното решение.
Второ, относно тълкувателната дейност. Вероятно сте обърнали внимание, в самия доклад ние схващаме не единствено и само във формалния брой на тълкувателните решения, които произнася Върховния касационен съд, но всички тези обсъждания, бюлетина, съвещанията, които се провеждат.
Да, от утре ние стартираме една инициатива, която аз съм споделял, обсъждали сме, тя се приема и смятам да я предложа утре на всички колеги, защото ще дойдат всички председатели на окръжни, апелативни съдилища, за да установим горе-долу следния порядък: минимум едно годишно национално съвещание по най-острия проблем – оня, който наистина касае системата, или две; да се възстановят по апелативни райони в гражданската и в наказателната част минимум две заседания за целия апелативен район; съответно по окръжните съдилища по райони, където са и по-често – всеки месец. Аз не мога да декретирам всичко това. Знаете положението на председателя на ВКС. Но смятам, че добрата практика и това, което ние ще обсъждаме, ще бъде добре.
Г-жо Антонова, по повод на Вашите въпроси ще се постарая да бъда кратък, тъй като търпението се изчерпва на останалите участници в заседанието. Докладът на Европейската комисия. Да, председателят на ВКС го носи винаги със себе си и сега го нося. Подчертаното в червено е онова, което касае съдебната система. Месец юли аз прочетох в него относно съдебната система една констатация: “Важни случаи се връщат обратно на прокуратурата на основанието на дребни процедурни грешки”. За това на 24 юли подписах писмо до окръжните съдилища и утре те ще бъдат в Зала 15 на Съдебната палата. За това след това заседание на три заседания заедно с Висшия съдебен съвет отиваме по районите по проблема, който касае съдилищата. Да, колегите са запознати с доклада. Още повече той е в интернет и ние сме го обсъждали на всички форуми, на които сме имали възможност, за да направим и нашите изводи.
Относно антикорупционната политика на Върховния касационен съд ще кажа следното. Когато попитахте как поведението ни се съчетава с тази антикорупционна политика, аз не разбрах дали моето лично поведение ( разбира се, се шегувам, защото трябва да се усмихнем малко тук) или поведението на моите колеги, ние стриктно се стремим и прилагаме принципа на случайното разпределение на делата, за да се избегне всякакъв субективизъм. Направихме така, че вече всички актове излизат на интернет, за да се види продукцията на съдилищата. Всички сигнали, които постъпват, се разглеждат.
Относно дисциплинарната практика. В доклада няма данни за дисциплинарната практика, защото аз считам, че това трябва да го намерите в доклада на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет е който образува дисциплинарните производства и резултатите. Догодина това, което предложи министър Тачева, ако ние променим структурата и обхвата, ще бъде включен и в този доклад.
На конкретния ви въпрос. Да, има образувани дисциплинарни производства, включително от вчера, от миналата седмица, от Висшия съдебен съвет, избрани са дисциплинарни състави и не само за шофиране в пияно състояние, а и за пропуски. Но това са дисциплинарни производства и преди да се произнесат компетентните органи не ги коментираме.
Относно натовареността. Това е относно решените дела.
А относно качеството на съдебните актове. Няма анализ за това как въззивната инстанция и защо, но има анализ, макар и кратък, защото докладът е много обемен, в смисъл обхваща много данни, за върховната инстанция, т.е. третата инстанция и аз смятам, че това е по-полезното. Вие ще видите в разделите за трите колегии колко са отменени частично, колко са върнати на въззивния съд и колко са обезсилени, колко са върнати на първата инстанция, което показва качеството, тъй като при нас вече като последна инстанция се вижда цялата картина. Защото на въззивния съд, особено през 2007 по ГПК всички предстояха на касационно обжалване. Затова тези данни сме ги посочили там.
В заключение това, което съм казал и в доклада. Аз благодаря още веднъж на всички, които се изказаха. Вярно е, че засиленият медиен интерес към няколко или към някои само дела създава една превратна представа. Повече от 2/3 от делата, които гледат нашите колеги са граждански и търговски, а във върховната инстанция даже ¾ към ¼ е това съотношение. Когато говорим за съдилищата, ние изхождаме от няколко наказателни дела и забравяме тези 600 хиляди, които общо се разглеждат.
Благодаря, г-н Председателю, за конструктивния диалог. Надявам се, че и ние допринесохме в мъничка степен за това.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Не виждам да са възникнали някакви допълнителни въпроси и коментари.
Имате проекта за становище на Комисията. Вие не го коментирахте. Имате ли някакво възражения по това, което е написано. (Не.) И не можете, защото то е проект и ние бихме го отчели, ако смятате, че нещо трябва да се допълни или промени в него.
Някои от народните представители имат ли бележки по становището? (Няма.)
Ще подложа на гласуване приемането на доклада заедно със становището на Комисията и препоръките към него.
Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно с 14 гласа се приема доклада и становището.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: