---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 45

Днес, 03.12.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Бойко Рашков, заместник-министър и Юлия Меранзова; от Министерството на вътрешните работи – Соня Янкулова, заместник-министър, Николета Кузманова, Красимир Колев и Красин Мешев; от Висшия съдебен съвет - проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС; от Висшия административен съвет – Ина Лулчева; от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Елена Авдеева и Цветинка Пашкунова; от Национална следствена служба – Румен Георгиев и Свилен Турмаков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Допълнително обсъждане на второ четене на текстове от Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-01-57 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет-продължение.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-75 от 14.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка - Допълнително обсъждане на второ четене на текстове от Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет-продължение.
В началото да отделим няколко минути за обсъждане на текста, който беше отложен от обсъждания доклад за Законопроекта за управление на етажната собственост. Става дума за чл. 4 по вносител – чл. 6 по комисията. Тук сме отразили направените предложения в пленарна зала, за да предложим редакция на Народното събрание.
Аз прегледах различните предложения. Те варират от отпадане до редакция на сегашния текст. Аз смятам, че предложението, което е направила г-жа Надя Антонова с малка промяна, решава случая. Предлагам ви т. 6 да бъде: собствениците са длъжни:
“да изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи.”
Без да споменаваме нормативните актове, защото те са закони, има и подзаконови изисквания, казваме, че те трябва да изпълняват нормативните актове, което в други условия би било нормално и без да го повтаряме. Мисля, че това е един текст, който няма да предизвика напрежение. Предлагам да го приемаме.
Елиана Масева:
Не е ли по-добре “безпокойство” да се замени със “затруднение”, защото безпокойство е психическа оценка.
Янаки Стоилов:
Какво значи “затруднение”. Не създаваме някакви нови условия по отношение на притежателите на домашни животни. В същото време им казваме, че трябва да се съобразяват с всички изисквания, включително и запазването на спокойствието на обитателите на съседните апартаменти.
Ще прочета още веднъж текста:
“собствениците са длъжни:
“да изпълняват изискванията на съответните нормативни актове при отглеждането на животни в самостоятелните си обекти и да не създават безпокойство на непосредствените си съседи.”
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Има предложение на г-жа Масева да отпадне текст от т. 4. Думите “без съгласието на общото събрание” да отпаднат.
Според мен в този текст два са проблемите. “Действия” може да отпадне, защото общото събрание не може да се занимава с действия, а то се фокусира върху дейности, т.е. това, което касае преустройството. Честването на един празник е “действие”, а не дейност. За това предлагам да отпадне “действия”.
Да си остане общото събрание или управителният съвет, защото когато се извършват някои ремонти, които засягат общата комуникация. Тук може да се конкретизира. Защото когато се сменят тръбите на водопровода, това засяга и съседите дали ще имат вода. Когато примерно си ремонтира кухнята си е негова работа, но когато се подменя нещо в собствения апартамент от общите части не е нещо, което не засяга останалите. Трябва да има уведомление или решение.
Елиана Масева:
Това се урежда с правилника за вътрешния ред.


Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен, че общото събрание е много тежка процедура. Може би трябва да се уведомява управителният съвет или нещо такова.
Яни Янев:
Колеги, искам да обърна внимание на следното. Когато се касае за дейности, това обикновено е нещо, което се извършва продължително време и не е нещо, което да е еднократен акт. Когато става въпрос за дейности е напълно нормално да търсим съгласие на общото събрание, ако е дейност, която е продължителна и която има характер на нещо, което трайно може да създаде неудобства. Докато логиката на този текст, според мен, е по подобен начин, по който ние решихме нещата за домашните животни. Става въпрос за отделни действия, които са от ежедневието, от бита и в крайна сметка да се съобразяват и да не бъдат по начин, който да създава по-големи неудобства за съседите. Защото, ако визираме основните ремонти на жилищата, те не са в тази рубрика. За да се извърши основен ремонт, трябва да се получи строително разрешение. За това ми се струва, че в този текст е по-добре да отпаднат “дейности” и текстът да изглежда така:
“не извършват в своя самостоятелен обект или в част от него действия, които създават безпокойство на другите собственици и обитатели по-голямо от обичайното.”
Янаки Стоилов:
Но тук не попада един друг важен случай, който е дейност. Примерно, той решава да открие някаква работилница в апартамента си.
Яни Янев:
Това е абсурд. Защото това е промяна на предназначение, което без съгласието на общото събрание не може. Това е в други текстове.
Янаки Стоилов:
Той е един занаятчия, който примерно извършва занаятчийска дейност в хола си. Използва го и като хол и като работилница,1 примерно шивачка. И това е точно дейност, за която общото събрание трябва да даде разрешение.
Яни Янев:
И не само общото събрание. Той не може да извършва промишлена или каквато и да е друга занаятчийска дейност в дома си, защото променя предназначението на жилището. Всички, които са си превърнали жилищата в кантори, офиси и ателиета да се поиска промяна на предназначението.
Янаки Стоилов:
Това го има и сега. Прочетете Закона за устройство на територията. Дори там има ограничение на каква етажност какви дейности могат да се извършват. Това го има в действащото законодателство.
Г-жа Николова иска думата след което преминаваме към гласуване.

Елеонора Николова:
Г-н Председател, аз много се притеснявам, че вместо да изгладим взаимоотношенията между съседите ще дадем много повече възможност за междусъседски войни. Има редица частно практикуващи лекари, юристи – по принцип дейност, която не е търговска в точния смисъл на думата. Моето съждение е това, че така или иначе основна движеща сила в България е злобата и завистта. Просто ще дадем възможност на всички комшии да следят съседа си дали, работейки на компютъра, за да изкара допълнително възнаграждение, това да стане повод за разправии. Абсолютно съм сигурна, че така ще стане, ако не прецизираме текстът.
Янаки Стоилов:
Когато мине през общото събрание, те ще знаят каква дейност извършва и той ще трябва да плаща и за по-голямото използване на общите части, което също е предвидено.
Колеги, имаме две предложения по този текст. Едното е предишната редакция на комисията, а другото – на г-жа Масева, която предлага да отпадне финала на текста. Т.е. да отпаднат думите “без съгласието на общото събрание”. Това са двете възможности. Ако някой формулира трето решение, ще го гласуваме.
Има ли трето предложение? Г-н Янев.
Яни Янев:
Третото предложение е това, което се установява и е основателно – промяна на предназначение на помещение в самостоятелните обекти. Когато собственият кабинет го превърнеш в офис, това нещо трябва да стане със съгласието на общото събрание. Т.е. промяната на предназначението.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев да си формулира предложението като редакция. Пристъпваме към гласуване.
Яни Янев:
Практически това означава да създадем още една точка или да допълним редакцията на т. 4. По-добре да бъде отделна точка.
“не извършват в своя самостоятелен обект дейности, които променят предназначението на обекта или отделни помещения в него, без съгласието на общото събрание.”
Реплика: Това го има в т. 5.
Яни Янев:
Не, в т. 5 е само за конструктивни промени. Изменя помещения, но става въпрос за конструктивни промени, а не за предназначението.
Борислав Ралчев:
Като нямаш разрешение по другия закон да промениш конструкция, очевидно е, че няма място тук. Какво ще направи общото събрание. Той нарушава закона. Но ако той е получил разрешение, няма място общото събрание да дава съгласие.
Яни Янев:
Тук не говорим за нещата, които се отнасят до строително разрешение.
Янаки Стоилов:
Колеги, пристъпваме към гласуване. Ясна е формулировката.
В т. 4, които подкрепят отпадането на израза “без съгласието на общото събрание”, моля да гласуват. Приема се.
Г-н Янев има предложение за нова точка. Подлагам я на гласуване така, както я формулира. Който е “за”, моля да гласува. Един “за”. Не се приема.
Остава сегашния текст на т. 4 без финала.
Други предложения по текста няма.
Надка Балева:
С промяната на т. 6, променихме ли чл. 11.
Реплика: Още не сме стигнали до там.
Надка Балева:
Защо да не го предложим, за да нямаме 3 часа излишни дебати. Този текст е свързан с т. 6. В чл. 11 нова номерация, буква “л”, че общото събрание дава съгласие за отглеждане на животни в етажната собственост.”
Мисля, че е по-добре да го предложим с допълнителния доклад да отпадне този текст, отколкото 2 часа отново да се вихрим за кучета и котки.
Янаки Стоилов:
Приемате ли това, колеги?
Яни Янев:
Колеги, по т. 11 моето предложение е редакционно. Тъй като ние не засягаме и не е била идеята да засягаме заварените случаи, но не са рядко случаите, когато в новоучредените етажни собствености общото събрание може да реши този въпрос да има или да няма отглеждане на животни. От тази гледна самите природозащитници казаха, че това е една нормална европейска практика.
“Даване на съгласие за отглеждане на животни в етажна собственост при новосъздадена етажна собственост.”
Надка Балева:
Уважаеми колеги, мисля, че не е удачно включването на такава точка, защото ние правим закон не за новосъздадени кооперации, не за тепърва предстоящи да се построят, и за съществуващи досега. Няма никаква ако новопостроената кооперация иска да въведе такава забрана, да го въведе с правилника за вътрешния ред в тази сграда. За това предлагам този текст на чл. 11 да отпадне без никакви корекции. Защото оставяйки го, се остава възможност, че те са длъжни да приемат и такова решение.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме ли това предложение?
Яни Янев:
Аз го предлагам, като казвам, че това е европейска практика.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложението на г-н Янев. Който е “за”, моля да гласува. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на текста. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. В доклада тази точка ще отпадне.
Друго няма. Ще имате възможност при разглеждането на доклада, има още 40 текста, да поставите вашите въпроси.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Каня гостите да заемат местата около масата, ако искате да вземете думата.
Г-жа Дончева иска думата за процедура. Заповядайте.
Татяна Дончева:
Г-н Председателю, години наред има практика да се канят гости за първо четене. Сега виждам, че е разширена, да се канят и за второ четене. Понеже това са наши колеги няма как вече да правим промяна, но ви предлагам никакви изказвания, защото ви гарантирам, че няма да свършим още няколко заседания, защото всички аргументи са ясни.
Янаки Стоилов:
Приемам това като апел, защото на първо четене сме чули съображенията, но има и нови текстове, които се предлагат, така че ако те имат предложения към новите текстове, ще преценят дали да участват в дискусията. Така че да не ги ограничавам априори. Отправям апел и към народните представители и към гостите да бъдат пестеливи и точни в аргументацията, за да се изясни тезата и да се вземат решения по възможните направени предложения.
Татяна Дончева:
Тези същите хора са заседавали в Министерството на правосъдието месеци наред. Който е взел надмощие, е взел. Вкарали са го в Министерския съвет, някой друг е взел надмощие. После е вкарано тук, по същия начин продължава надбягването по “канавката”. Имам неприятен спомен от други случаи, когато накрая с последните трима народни представители са се променяли текстове на Министерския съвет и са ставали само скандали. За това беше моят апел.

Янаки Стоилов:
Вие правите предложение да не им даваме думата, така ли? Аз ще го подложа на гласуване. Смятам за неуместно това общо ограничение, след като сме ги поканили.
Който подкрепя такова предложение, моля да гласува. Не се подкрепя.
Татяна Дончева:
Не знам тогава какво ще правим в зала?
Янаки Стоилов:
В зала те няма да могат да се изказват, така че остава още една възможност повече за народните представители.
Татяна Дончева:
Искам обаче да се разберем за следното. Тази седмица отмених заседание на Вътрешната комисия. Но ако вие другата седмица ни насрочите две нови заседания по НПК, аз ще насроча две заседания на Вътрешната комисия и ще стане скандал.
Янаки Стоилов:
Скандал няма да стане. Смятам днес да работим до 17:00 часа и утре до 17:00 часа и ще завършим докрай законопроекта.
Започваме по законопроекта.
По § 1. Има предложения за отпадане. Ще спестя цитирането на вносителите на предложението. Работната група не подкрепя предложението. Подкрепя текста на вносителя.
Има ли някой тук нещо да каже.
Който подкрепя предложението за отпадане, моля да гласува. Няма “за”.
Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува. Благодаря? Против има ли? Няма. Приема се.
По § 2. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Има ли изказвания по този въпрос? Това е за промяна на компетентността по делата срещу служители на МВР.
Надка Балева:
Едно пояснение. Става въпрос за полицаи на полицейски мисии, които са паравоенни мисии. Нека да си останат там, където са били досега.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението за отпадане, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 3. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението за отпадане на т. 3. Има ли други становища? Няма.
Който подкрепя предложението за отпадане на т. 3, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Който приема § 3 в останалата му част, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към § 4. Работната група не подкрепя текста на вносителя. Някакви становища? Няма. Който е за отпадане на § 4, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Параграф 5. Има предложения за отпадане. Работната група подкрепя предложенията. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
По § 6. Работната група подкрепя текста на вносителя. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се § 6 по вносител.
По § 7. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Има ли други становища. Няма. Който е за отпадане на § 7, моля да гласува. Приема се.
По § 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и редакцията, която се предлага е пред вас. Има ли бележки? Няма. Който подкрепя редакцията на работната група, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Приема се.
По § 9. Предложение за отпадане. Работната група не подкрепя предложението. Подкрепя текста на вносителя. Някакви бележки?
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Аз само ще цитирам какво казва Консултативният съвет, обсъждайки въпроса за юридическото образование. Те казват: “още повече, че по много дела ще се случи така, щото разследващият орган да няма юридическо образование.”
Нали разбирате за какво става въпрос. Аргументът не е свързан с отлагане на дела, с това че циганките влизат час по час, а с юридическото образование. При положение, че преди месец и половина гласувахме разследващите да нямат юридическо образование, какво става. Жена му трябва да има юридическо образование, а разследващият орган ще бъде без юридическо образование. Това е един nonsense.
Татяна Дончева:
Колега Ралчев, това е в интерес на неговата защита. Ако държавата повери обвинението на недоучени хора, тя си носи отговорността. Но така правата на обвиняемото подсъдимо лице могат да бъдат по-ефективно защитени.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми народни представители,
Висшият съдебен съвет също е изразил становището си – позиция срещу предложения параграф, като смята, че прибавянето на изискването за юридическо образование към ал. 2 наистина ограничава правото на защита на подсъдимия и обвиняемия респективно. В крайна сметка изискването за юридическо образование дори по-стриктно чрез адвокатска професия е дадено в ал. 1. Ал. 2 е алтернативна възможност, която допълва ал. 1 и това ограничение наистина ще бъде в ограничаване правата на лицата.
Аргументът, който г-жа Дончева изтъкна, може да бъде единствено, когато се подкрепят определени изисквания за юридическо образование и длъжност в ал. 1, но по ал. 2 би трябвало да запази свободата на избор. Така е и в гражданско-процесуалното законодателство, като имам предвид промените в ГПК, които бяха направени. Правото на защита независимо в коя процесуална форма – дали по граждански, административни или наказателни дела, би трябвало когато е алтернатива за избор, да бъде защитавано по еднакъв начин. Т.е. да отпадне.
Надка Балева:
Уважаеми колеги, изхождайки именно от становището, че трябва да бъде осигурена защита на подсъдимия, приехме този текст да се приеме, че е задължително от близките родственици да имат юридическо образование. Каква защита може да осигури в наказателния процес лице без юридическо образование?
А вземете и друго. Какво означава това? Ускоряване ли е на процеса, където трябва да бъдат насочени усилията или не. Баба Цецка, извинявайте че цитирам определено лице, каква защита осигури на сина си, освен да получи информацията къде да пренесе касетките. Това означава, че те трябва да бъдат уведомявани за всички действия. Те имат право да присъстват на абсолютно всички процесуални действия, които са. И затова сме преценили, че не се нарушава правото на защита на лицето в наказателния процес, ако въведем това ограничение, близките му родственици да бъдат само с юридическо образование.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Има ли някой, който да не се ориентирал в дискусията. Г-н Българинов и след това г-жа Антонова.
Борислав Българинов:
Уважаеми колеги, това което аргументирахте, за да можем да променим и разследващите полицаи да не бъдат с юридическо образование важи с пълна сила за настоящия казус. Така че не се отмятайте от вашите думи, които изказвахте като аргументи тогава, защото аз ще ви цитирам това, което казахте вие, че един икономист би разследвал много по-добре делото. Сега аз казвам би защитил много по-добре обвиняемия или подсъдимия, отколкото един юрист. Тогава аз не приех вашите аргументи. Въпреки това всичко това беше прието. С оглед и уеднаквяване и на това, което каза г-жа Мингова, в гражданския процес и в наказателния процес да бъде структуриран по един и същи начин, аз смятам, че ние трябва да защитим тази идея, която в годините работи много добре. Дайте да спрем с това да отменяме нещо, което е здраво и работещо и да прилагаме нови способи.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов даде един допълнителен аргумент.
Г-жо Антонова, към другата теза. Имате думата.
Надя Антонова:
Аз имам друга гледна точка. Всички на тази маса и много повече от нас знаят, че един неюрист няма как да се оправи с наказателното производство, което е проблем на много колеги. Всички на тази маса много добре знаят, че когато съпругата на подсъдимия, която няма юридическо образование му защитник, тя не го защитава. Тя го улеснява в процеса. Това е начин тя да иска свиждане, това е начин да му дава информация, това е начин да бави процеса. Но аз казвам, ако искаме това, това са последиците. Ако искаме да бавим наказателния процес, ако искаме да вкарваме при подсъдимите, при обвиняемите лица, които да бламират процеса, да си го кажем. О’кей! Никой не ни вярва, че синът неюрист защитава баща си. Аналогията между гражданския процес и наказателния процес по отношение на образованието на защитника, според мен, не е най-удачна. Защото в гражданския процес имаш ранна преклузия, имаш механизми процесът да не се бави поради отсъствието на адвоката. Но преклузия в наказателния процес няма и може би не бива да я има.
Искам да ви кажа, че фигурата на член на семейството, който не е юрист, просто пречи на процеса, бламира процеса. Дайте да си го кажем откровено. И ако някой иска това, всички примери са ясни. Ние в България не искаме да бързаме наказателния процес. И като не искаме да го бързаме, това е последицата.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Ясни са двете позиции.
Първо ще гласуваме предложението за отпадане и в зависимост от резултата, след това гласуваме нататък.
Който е за отпадане на текста, моля да гласува. Осем гласа “за”.
Които са за оставането на текста, моля да гласуват. Пет гласа. Приема се предложението за отпадане.
По § 10. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Защо по принцип, а не конкретно? Има ли други становища? Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Не намирам логика в предложението на работната група и в предложението на част от колегите. Може би аз не мога да си изясня.
С 3а се увеличава кръгът престъпления, за които защитата е задължителна. За разлика от т. 3, където задължителна е защитата само ако лишаването от свобода е не по-малко от 10 години или друго по-тежко наказание. Тук слагаме задължителна защита за деяния, които се наказват и с по-леки наказания, в което аз много смисъл не виждам.
Същевременно работната група е предложила да отпадне хипотезата на задължително участие на защита при задържането под стража.
Реплика: Не при задържането.
Татяна Дончева:
Добре, когато е в затвора или по някакво друго дело, ще го водят да няма задължително участие на защитата.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, прочетете текста, за да няма някакво разминаване.
Надка Балева:
Става въпрос не да отпадне защитата при задържане на лице. Отпада само текста “под стража”, защото лицето може да е задържано за изпълнение на присъда. То пак е задържано, но не е под стража и при неговото явяване при друг процес в друго качество остава изискването за защита.
Татяна Дончева:
Ако сме в хипотезата току-що човекът да е задържан.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Г-н Бойко Рашков, заповядайте.
Бойко Рашков:
Само да допълня това, което каза колежката Балева. Не става дума за задържан за изпълнение на наказанието. Става дума за 24 часово задържане. Става дума за задържане за 72 часа с оглед отвеждането пред съд и предложение с искане за задържане с мярка за неотклонение задържане по стража. Това сме имали предвид, като сме посочили да отпадне думата “под стража”. Задържане е достатъчно. То е по-широкото. При всяко задържане да има право на защита.
Татяна Дончева:
Това е втората част от предложението. А първата част от предложението е: “Подкрепя текста на вносителя по т. 1, буква “б”.
Т. 1, буква “б” – искате да кажете, че остава само “под стража”. Добре.
Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на работната група. Които са “за”, моля да гласуват.
Предложение за § 10а. Можете ли да дадете разяснение.
Красимир Ципов: експерт
Става дума за чл. 96 – отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника. Г-жа Манолова предлага в ал. 1. Чета текста:
“Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1 до 3 и 6.
Г-жа Манолова предлага да се добави: “Производството е пред Върховния касационен съд. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия и обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатското възнаграждение, желае да има защитник. Интересите на правосъдието изискват това.
Янаки Стоилов:
Т.е. да добавим и тези основания. Приема ли се това? Има ли възражения. Има ли възражения по същество.
Татяна Дончева:
Няма логика това да отпадне.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който е “за”, моля да гласува. Няма “за”.
Който подкрепя предложението на работната група, да гласува. Приема се.
По § 11. Има няколко предложения: Предложение на вносителя; предложение за отпадане и предложение за модификация на текста.
Работната група подкрепя предложението за отпадане.
Нека да помислим по този текст. Да не бъде изхвърлен така лесно, защото той решава практически проблеми. Ако искате ви предлагам една редакция въз основа на вносителя.
“Моторните преводни средства, предмет на престъплението, след като бъдат огледани, подробно описани в съответен протокол, фотографирани и идентифицирани се връщат незабавно от прокурора на правоимащия до завършване на досъдебното производство.”
После ще обсъждаме текста какво става след изтичане на годините.
Надка Балева:
Г-н Председател, аз лично съм склонна, за да решим въпроса с престояващите с години иззети моторни превозни средства, да приемем този текст, без “и идентифицирани”. В много случаи невъзможността за идентификация на иззетото превозно средство с оглед на пренабиване на номерата, е причината да не приключи своевременно производството, то да се води срещу неизвестен извършител. Така че ако остане текста “и идентифицирани”, просто на практика няма да доведе до това, което целим с тази промяна.
Освен това, “подробно описан съответен протокол” са други действия.
Янаки Стоилов:
Г-жа Лулчева.
Ина Лулчева:
По принцип становището, което ние взехме и предишния път, е за отпадането на този текст. Защото връщането на веществените доказателства е правомощие на прокурора. Този проблем с МПС може да бъде решен с едно окръжно или инструкция на главния прокурор, който да разпореди същото на всички подчинени нему прокурори, след надлежна идентификация, описване или изобщо създаване на необходимите процесуални документи, тези МПС да бъдат връщани. Този проблем е повече вътрешно организационен и освен това се създава една неяснота. Защото какво ще правим с велосипедите, каруците, с моторите. Тук пише за МПС. Има много гуми, които стоят по следователските кабинети и по кабинетите на дознателите. Изобщо всякакви други предмети, които имат същия статут.
Борислав Българинов:
Изказването ми беше в същия смисъл, че заради един вид веществени доказателства няма да създаваме текст в закона.
И нещо друго, аз не съм съгласен с аргументите, които г-жа Балева представи, че моторните превозни средства дори и с изтрити номера, не могат да се идентифицират. Това не е вярно. Това беше преди много години. И не може заради това, че някой не си е свършил работата преди време в прокуратурата или на друго място, ние да създаваме текст в закона, за да разчистваме паркингите на дознателите. Това е много смешно. Г-н Първанов е тук и може да се вземе едно решение, с което създалите се веществени доказателства да бъдат върнати на собствениците. Малко са тези, на които не са установени собствениците.
Янаки Стоилов:
Други становища? Г-жа Дончева и г-н Първанов.
Татяна Дончева:
Един допълнителен фрагмент, макар че така е текстът и досега. Когато се връщат на правоимащите от прокурора, а има спор за права, излиза, че в този случай прокурорът трябва да реши спора за права. Ако приемем, че решението на въпроса със складираните МПС, велосипеди и други е организационен, тогава в инструкцията може по-подробно да се разпише, че при спор за права може да има нещо друго, докато ако го фиксираме в закона, прокурорът ще има право да си върне на който си хареса, което е и корупционна практика и неразумно решение.
Янаки Стоилов:
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Бих искал да уточня, че и в момента указанията на ръководството на прокуратурата са именно в тази насока. Тогава, когато се касае за предмет на престъпно посегателство – при отнемане на МПС, при извършване на други престъпления, при които то не е със средства и не подлежи на отнемане, при ясна собственост винаги МПС се връщат. Проблематични са тези, които са с изтрити номера, където не могат да се идентифицират, където има спор за собственост между няколко лица. Текстът, така записан, не решава точно този проблем. Защото какво означава “правоимащият”? Прокурорът не може да се превърне в арбитър между няколко лица, които имат претенция с договори помежду си и пр. Считам, че този текст би могъл да изиграе някаква роля, която да оказва, че се връща, но не може да реши проблема такъв какъвто е в момента.
Янаки Стоилов:
Г-жа Кузманова има думата и след това ще гласуваме.
Николета Кузманова:
Благодаря, г-н Председател. Само две бележки.
Понятието “правоимащ” съществува и в момента и в чл. 111, ал. 2 на което основание се връщат.
Второто, същественият проблем, който аз за себе си не мога да изясня и ще помоля, ако е възможно, но не в рамките на заседанието, ал. 2 на чл. 111 е предоставена възможност. Т.е. по преценка на прокурора могат да бъдат върнати, но могат и да не бъдат. Как звучи връзката тогава с инструкция да бъдат задължавани, защото мисля, че няма да е коректно от гледна точка на законосъобразност.
Докато идеята на текста тук е да се възложи задължение за връщане, а не преценка може ли или не. Благодаря.
Татяна Дончева:
Те точно това предлагат. Като има натрупани коли на склад и има воля в прокуратурата и в МВР да не се трупат колите на склад, се взима заповед по гарнизона и се разчистват колите. Там където има спор за собственост, ще се оставят по чл. 113 гражданският съд да се произнася и ще се чака да останат само те. Не е проблемът да го напишем незабавно в закона. По-скоро трябва да се организира и последователно проведе.
Валери Първанов:
Още едно допълнение. Действителният проблем е тези коли, които не могат да бъдат идентифицирани, поради което не може да се определи и правоимащия. Ако се запише една разпоредба, че в този случай ако не могат да бъдат идентифицирани в срок от 1 година, следва да бъдат предавани във владение на Министерството на финансите.
Янаки Стоилов:
Това е следващият текст.
Валери Първанов:
Чака се една година, предава се и в този случай, който е потърсил, потърсил. Ние изчерпваме възможностите. Това ще ни реши проблема.
Янаки Стоилов:
Тъкмо така обсъдихме и другия текст, по който не се налага дискусия.
Подлагам на гласуване § 11. Първо предложението за отпадане. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Има мнозинство. Против? Няма. Приема се отпадането.
По § 12, който покрай § 11 стана ясно. Има предложение на работната група за редакция на чл. 112. По него има ли някакви колебания, становища, възражения?
Реплика: Много са 5 години. Една година или най-много две години.
Янаки Стоилов:
Моля да изслушате уточняваща редакция по работната група, която мисля, че е по-прецизна. Редакция на ал. 3.
“(3) Извън случаите, предвидени в чл. 53 от Наказателния кодекс, моторните превозни средства, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и в петгодишен срок от изземването им не са били потърсени. В досъдебното производство отнемането се извършва с постановление на прокурора, а в съдебното производство – с определение на съда.”
Това е уточнението, но смисълът на текста е същия. Така се дава само уточнение на процедурата, а не промяна на идеята на работната група.
Надка Балева:
В преходните разпоредби въвеждаме текст съгласно който изтеклите срокове до влизането в сила на закона се зачитат.
Яни Янев:
Колеги, ако не ме лъже паметта, мисля, че беше тригодишна давността по принцип за придобиване на право на собственост върху движими вещи. Защо пет години да го пазим това.
Янаки Стоилов:
Добре. Други някакви становища? Няма.
Предлагам ви да гласуваме текста в прочетената редакция с тригодишния срок. Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Приема се.
По § 12а. Предложение на работната група за нов § 12а. По него има ли някакви становища? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 13. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Има ли въпроси, възражения? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Приема се.
Параграф 14. Работната група не е подкрепила текста на вносителя. Има предложение на Надка Балева. Работната група подкрепя направеното предложение.
Надка Балева:
Колеги, след като въведохме фигурата на наблюдаващия прокурор, даваме възможност независимо на какво ниво е този прокурор, включително и районният наблюдаващ, да прави искане за ползване на специални разузнавателни средства. По какъв начин висшестоящият прокурор ще упражнява контрол върху обосноваността, дали прекомерно се иска използването на такива СРС е въпрос, който прокуратурата може да уреди с вътрешен свой акт. Мислим, че не е необходимо в закон да уточняваме дали да съгласува предварително, което му принизява ролята на наблюдаващ прокурор в крайна сметка, дали само да уведомява информативно. За това предлагаме въобще такъв текст да отпадне от закона.
Татяна Дончева:
Разсъжденията на Вътрешната комисия, които може би надделяха, макар че не сме провели гласуване и говоря произволно, че уведомлението по принцип е безсмислено. То само създава предпоставки за изтичане на информация. Смисълът от ангажирането на окръжния прокурор не е някой да принизява наблюдаващия прокурор. То е отчитане на производство, на квалификация на районното ниво, което в доста случаи е общо взето скромно. Тези хора нито могат да съдят хора, нито могат да ги задържат. Използвани са в стари години такива похвати, в които на младши прокурори беше забранено да задържат без съгласие. Въпросът е да се направи добра преценка при употребата на СРС и за това фразата, която беше употребил г-н Бисеров и още някой колега, беше “съгласува”. Защото целта е да се намали употребата неоснователно. Не да се принизява или да се повишава, или да има източник на информация. Това, което г-н Бисеров и още един колега бяха предложили, е различно от текста на работната група по идея.
Сега за използване на СРС по досъдебното се подава писмено мотивирано искане до съда. Той друго освен мотивирано и писмено не може да направи, защо ще го пишем пак. Има смисъл или да остане, или да отпадне, или ако остане да се смени думата “уведомява” с думата “съгласува”. Това е хипотезата.
Янаки Стоилов:
Едното предложение е да остане текста на вносителя с промяна на “уведомява” със “съгласува”. Другият начин на решение е този по работната група. Става дума, че тук не спорим за промяна на думата. Чувам, че се предлага промяна на глагола, а другият вариант е предложението на работната група. Казаха се мотивите за едното и за другото.
Г-н Първанов, Вие искахте думата. Заповядайте.
Валери Първанов:
Аз бих искал само да напомня, че специални разузнавателни средства се използват не по всички дела, а изрично посочени в Наказателно процесуалния кодекс. Същият кодекс определя и родовата подсъдност – кое е подсъдно на окръжен съд, кое е подсъдно на районен съд. След като законът определя за определени престъпления, подсъдни на районен съд и следователно обвинението се поддържа от районна прокуратура, наблюдаващият прокурор трябва да има всички правомощия като наблюдаващ прокурор. Всичко останало би означавало вмешателство в неговата работа, както уведомяване, така и съгласуване с по-висшестояща. Бих казал защо пък не окръжният с главния прокурор или заместник-главния прокурор? Всеки си носи отговорност.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате предложението на работната група? (Да.)
Първо ще гласуваме предложението на работната група и в зависимост от това другите неща. Които подкрепят предложението на работната група, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Приема се.
Г-н Рашков моли да се върнем на § 13. Имате думата, г-н Рашков.
Бойко Рашков:
Ставаше дума за допускането на видеоконференция в страната. Това сме го мислили много внимателно и основните ни мотиви са, че така ние бихме облекчили процеса като цяло. Процесът за едно действие, което ще извърши съответния орган, ще се поевтини, освен това. Ние сме допуснали видеоконференция за нещо по-трудно, когато лицето, което ще се разпитва е в чужбина, а не желаем да приемем хипотеза, при която лицето ще се разпитва в страната с видеоконференция. Аз не виждам никаква пречка. И аз докато реагирам, вие го гласувахте. Моля ви още веднъж да го обсъдим. Това е много голямо удобство за всички органи.
Янаки Стоилов:
Аз направо предлагам да го приемем, а не да го обсъждаме. Ако има възражения, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Рашков, имате ли техническата готовност в съдилищата за провеждането на тези видеоконференции и финансова обосновка за прилагането на този текст.
Бойко Рашков:
Финансова обосновка по всеки законопроект се иска и я има.
Освен това, искам да припомня, когато се касае за действия с чуждестранен елемент, там се предвижда и в самия действащ НПК, че съответните органи трябва да притежават такава техника и такава има. Тогава, когато се касае за досъдебно разследване, подобни действия с такава техника трябва да се притежава от разследващите органи, съответно от съдилищата, от които се изисква да извършват по този начин определени действия. За това моля ви, има я техниката, ако я няма, ще се закупи, ако не го направим сега, ще стане в бъдеще, само че ние ще продължим да работим по този допотопен начин.
Янаки Стоилов:
Плюс това е дадена такава възможност, не е абсолютна. Където може ще се провежда.
Нека да прегласуваме текста. Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 13. Които го подкрепят, моля да гласуват. Има видимо мнозинство. Осем “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Трима “въздържал се”. Приема се текстът по вносител. Не се подкрепя предложението на работната група.
Параграф 14 го приехме.
Преминаваме към § 15. Има предложение за промени. Работната група не го приема.
Има редакция на работната група по § 15. Има ли въпроси, възражения? Няма. Които са “за” текста на работната група, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
Яни Янев:
Понеже много въпроси имаше по отношение на този текст, ние тук само казваме когато ще бъдат обект на подслушване окръжни съдии и прокурори.
Реплика: А другите по общия ред.
Яни Янев:
Това да се каже. Нищо повече. Нека да бъде записано в протокола.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви в залата да бъдат дадени тълкувания, които ще имат по-голяма тежест.
Продължаваме с § 16. Има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. И накрая има редакция на работната група.
Ще ви обърна внимание само за уточняване. В кои случаи специалните разузнавателни средства ще се прилагат от МВР и кои от Агенцията. Може би трябва да кажем: “в случаите, когато разследването е по материали, получени от Държавната агенция “Национална сигурност” специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури по същия ред.”
Понеже вече има два органа, които прилагат тези средства, да е ясно кой кога ги прилага.
Надка Балева:
В Закона за ДАНС е казано, че те могат както собствени, така и да ползват такива от ... Да не им определяме със закон. Т.е. те тепърва формират тези технически служби.
Янаки Стоилов:
Да бъде по-отворен текстът, за да бъде организационно решавано кой какво прилага.
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Според мен, тук трябва да надникнем и в Закона за СРС, където ясно и точно се правят разграничения. Всичко, което е на досъдебната фаза, това са на полиция и ДАНС. Всичко, което е от досъдебна фаза напред е свързано с прокурора. Оттам нататък се решава този въпрос. Това е основното разграничение. Поне аз както съм го видял.
Янаки Стоилов:
Тук се решава кой ги прилага, а не кой се разпорежда. Г-жо Янкулова, заповядайте.
Соня Янкулова:
Трябва ли в НПК да се урежда прилагането на СРС.
Янаки Стоилов:
Къде да се урежда?
Надка Балева:
Съществува текст в чл. 175, действащия. Ал. 6 казва: При преустановяване прилагането незабавно се уведомя и кой разпорежда унищожаване на първични материали. Така че това не е нова норма. Тя съществува и се отнася до преустановяване на прилагането.
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали ще бъде ясно разделението между МВР и ДАНС. Аз не настоявам за тази разпоредба. Ако този въпрос може да се реши организационно, той няма нужда да бъде подробно разписван и може да остане редакцията на работната група.
Които подкрепят текста на работната група, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Приема се.
Г-жа Янкулова иска нещо да каже.
Соня Янкулова:
Това, което исках да кажа е по повод на унищожаването, че трябва да имаме синхронизиране с другия закон. Обръщам внимание на въпроса, защото въпросът с унищожаването е много сериозен.
Янаки Стоилов:
По коя точка това да се изрази. Ние гледаме текстове. Има ли предложение за изменение на текста.
Соня Янкулова:
В т. 4. Ние предлагаме в ал. 6, изречение второ да отпадне.
Янаки Стоилов:
Кое изречение. Няма второ изречение въобще.
Надка Балева:
Искат да не се унищожават материалите въобще.
Соня Янкулова:
В ал. 6 по вносител. “В ал. 6 изречение второ се заличава.”
Христо Бисеров:
Точно по този начин го синхронизираме с другия закон. Вашата бележка не е правилна. Точно това правим – синхронизираме двата закона.
Янаки Стоилов:
Текстът се прие. Това бяха уточняващи предложения.
Преминаваме към § 17. Има предложение на работната група. По него има ли бележки? Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 18. Има предложение за отпадане. Работната група приема предложението. Който е “за, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Надка Балева:
Аз съм против отпадането на § 18.
Яни Янев:
И аз съм против.
Янаки Стоилов:
Преди да подложа на гласуване никой не каза нищо.
Параграф 19. Има предложение на г-н Българинов. Работната група е подкрепила предложението.
Има предложение за отпадане.
Надка Балева:
Колеги, аз също съм направила предложение по § 19. Защото ми се струва, че е твърде скъпо удоволствие на държавата, хора, които са квалифицирани, да получават заплата без да работят, чиито труд може да бъде използван. В работната група приехме тези текстове при условие, че министър Тачева каже категорично становище. Защото в една вестникарска публикация твърденията й са, че друг стил никой не и диктувал, структурни модели и други неща. В същото време в доклада на Европейската комисия има забележка, че връщането назад, връщането на правомощия би означавало отстъпление от реформите.
Аз по принцип съм за разширяване обсега на делата, по които да работят следователите и поддържам това си предложение, което съвпада и с предложението на колегата Българинов. Но мисля, че министър Тачева трябва да каже категоричното си становище.
Янаки Стоилов:
Тук са и г-н Рашков и г-жа Янкулова. Ако те имат категорично мнение, да ги чуем.
Борислав Ралчев:
Това, за което говорим, го има в писмен вид в чл. 25 от проектозакона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Шест години дъвчем този въпрос. Той е: Някой казвал от европейските комисии и пр., но оттам се казваше, че нямало такава дума в европейското законодателство “следствие”. Не можахме да си обясним какво е българската институция, на кого и какво пречи и сега сме стигнали до този ред. Струва ми се, че съответните податки и разговори вече на ниво пак Европейска комисия е съгласувано това, което означава.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, защо поемате ролята на някакъв тълкувател на Министерството на правосъдието. Аз не мога да се ангажирам какво те ще изтълкуват, а ние сега се мъчим да открием тяхната воля. Нека те да я заявят, ако я имат.
Борислав Ралчев:
Това вече е сериозно. Понеже го има в писмен вид, за това казах, че има становище.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов и г-н Рашков.
Бойко Рашков:
Г-н Председател, аз не мога да говоря от името на министър Тачева. Тя е заявила многократно своето становище. Но ще ви кажа нещо друго. Този проект, който е в този вид сега, имаше друга структура и друг обем. Един от основните въпроси, който първоначално беше аргументиран горе-долу в смисъла и съдържанието, което е предложил колегата Българинов, в един момент това предложение, което беше съгласувано с други ведомства, изчезна от проекта. Аз не мога да кажа как е станало това. Ние бяхме предложили един компромисен вариант. Тъй като има доста сериозна спекулация от много години с това, че някой бил казал, че тези органи трябва да разследват 3% от престъпността без да казва дали от фактическия брой или от нещо друго. И тъй като в един от евродокладите пише в едно изречение и дори неясно, че всяко разширяване правомощията на следователите ще се тълкува като отстъпление от позицията преди присъединяването, в проекта, който първоначално беше предложен, бяха заменени текстовете.
Текстовете по Глава първа – от 95-96 до 110 бяха заменени с така наречената “Жива престъпност”, т.е. с ежедневната, която тормози хората. И тогава ние нямахме нито проценти, нито бяхме в противоречие с евродоклада. Оттам нататък как ще решите вие този проблем аз не знам, но личното ми становище и това на Министерството на правосъдието е, че действително тези хора, както каза и колежката Балева, не могат да стоят със скръстени ръце години наред, след което се обвиняват, че нищо не правят и тогава да бъдат закрити и затрити, както вече има такъв проект на съдебната власт. Това просто не е коректно.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Колеги, за да не се чудим каква е позицията на Министерството на правосъдието, ще ви припомня позицията на министър Тачева по време на гледане на закона на г-н Българинов на първо четене. Тя беше категорично против разширяване на правомощията на следствието. Цитира това изречение, което Вие сега цитирате, и го тълкува в смисъл, че всяко разширяване на правомощията на следователите от това, което е сега към НПК, ще се тълкува като отстъпление от реформата.
Уважаеми колеги народни представители, да не позволяваме да ни вкарат в политическа интрига ние да носим отговорност за политически акт, по който Министерският съвет – изпълнителната власт, трябва да си каже мнението официално и категорично. Аз не съм склонен да гласувам разширяване на правомощията на следователите, ако това ще предизвика шум и кавги някъде извън България. Ако някой иска това да стане, да се ангажира като политик. Аз мисля, че това е или министърът на правосъдието или оправомощен друг министър от Министерския съвет. Поради тази причина аз предпочитам тези хора да продължат да работят или да не работят и да получават заплати, но някой трябва да поеме отговорност за този акт, отколкото да стане пореден скандал или пореден проблем. И после да казват: Ония там от оная комисия и да ги изброяват 3-4-5 имена. Предлагам да не се ангажираме с такъв текст.
Моята позиция е следната. Ако министър Тачева дойде и каже: Да, това е добро и правилно решение, гласуваме “за”. Но след като сега я няма в залата и на първо четене обяснява по Закона на г-н Българинов, че той е в нарушение на приети и установени договорености, няма как да го подкрепим. По-добре е да не правим това движение, защото ще сбъркаме.
Янаки Стоилов:
Г-н Първанов искаше думата. След това г-н Българинов и г-жа Николова. Заповядайте.
Валери Първанов:
Г-н Първанов, по поръчение на главния прокурор искам да изкажа становище на прокуратурата относно предложения текст сега на чл. 194. В ал. 1, т. 2 се добавят думи “от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или служители в Държавната агенция “Национална сигурност”.
Прокуратурата е против да се разширяват правомощията в този смисъл на следствието. Защо? Защото по този начин се променя подсъдността от военен съд на цивилен съд на определен кръг служители. Ние все още имаме нещо, което действа в областта на досъдебното производство – добре или зле, все пак действа, това е именно военното следствие. Излязат ли част от функциите на военна прокуратура, военен съд и военното следствие и даване на цивилното следствие, не решава проблема с натовареността.
Освен това има връзка между двата законопроекта. Единият, който скоро ще влезе в Министерския съвет, защото се обсъжда и вече беше при нас за съгласуване, т.е. започнала е процедурата, за едно сериозно драстично намаляване състава на окръжните следствени служби, създаване на няколко териториални следствени отдела към Национална следствена служба и същевременно увеличаване с НПК, ако се приеме този вариант, правомощията. Как ще се справят тези колеги, които ще бъдат драстично намалени, ще имаме най-много четири териториални извън София. Те трябва да разследват всички произшествия, свързани със служители на МВР. Тогава ще започнат отново жалбите за полицейско насилие, за бездействие и т.н. Дайте да решим проблема. Или ще натоварваме следствието с реални дела, от тези които някога са разследвали и да не им даваме никакви нови текстове. Съответно с промените в Закона за съдебната власт да се редуцират колегите до бройка, до която те могат да изпълняват своите задължения.
Янаки Стоилов:
Някакво уточнение от г-н Рашков и след това г-н Българинов.
Бойко Рашков:
Само няколко думи в тази връзка. В момента структурата на военните правораздавателни органи е такава, каквато се очаква, ако се приеме този проект за изменение на Закона за съдебната власт на следствените органи. Същата е и структурата на военните правораздавателни органи. Аргументът ми се струва малко некоректен. Колко са военните окръжни прокуратури в страната? (Пет.) Повтарям, структурата на следствието ще се окаже същата, каквато е в момента на военните правораздавателни органи.
Въпросът на кой да се даде правомощието да разследва. В същия закон в момента се казва: “държавни служители в Министерството на вътрешните работи.” Доколкото виждам в предложението се добавя “и служители на Държавната агенция “Национална сигурност”.
Основният въпрос, който ние сме обсъждали в работната група в Министерството на правосъдието е било това тези хора военни ли са или не са военни. Изхождайки от отговора на този въпрос сме направили такова предложение в проекта. Това ни е водещото, а не да отнемаме правомощия от военните прокуратури и следствие да даваме на цивилното следствие. Това е единственият аргумент и никакъв друг няма.
Татяна Дончева:
Защо тогава г-н Рашков, от Министерството на вътрешните работи са “държавните служители”, а за ДАНС са само “служители”.
Валери Първанов:
Защото останалите служители ще бъдат разследвани от дознатели в МВР. Т.е. тези, които са държавни служители, включително и дознателите, ще се разследват от следователи. Останалите от дознатели в МВР.
Янаки Стоилов:
Въпросът е друг. Защо в единия случай са държавни служители, а другия – служители.
Валери Първанов:
Защото ДАНС няма разследващи функции. Който от тях извърши каквото и да било, трябва да бъде разследван от следовател каквато е сегашната редакция. Обратното, ако бъдат само държавните служители в ДАНС, една част от служителите в ДАНС ще бъдат разследвани от дознателите в МВР. Следователи и дознатели са разследващите органи за служители на МВР и за ДАНС. Въпросът е кои от тези служители по щат от ДАНС и от МВР ще бъдат разследвани от следователи и кои от дознатели. Казвате, всички служители от чистачката до председателя – на следовател в ДАНС. Държавните служители, които обхващат и дознателите - при следователите. А другите – чистачки, шофьори и пр., които не са държавни служители, т.е. изпълнителският състав ще се разследва от дознатели в самото МВР.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Г-н Българинов имате думата.
Борислав Българинов:
Аз искам да кажа, че изобщо не ме интересува това, че тук не идва министъра на правосъдието и нехае за това, че се променя НПК. И това, което каза г-н Бисеров, че не смее да поеме политическата отговорност върху това, което се предлага си е също отговорност на народния представител.
Аз ви заявявам, че поемам отговорността за това, което съм предложил и ще го защитавам до последно в зала. Това, че с министър Тачева говорихме не знам колко пъти и тя казва, че законопроектът е в рамките на нормалното, а не се явява тук, и няма в момента лично становище на заместник-министъра, също в момента не ме интересува. Така че няма да вдигаме рамене и да чакаме някой от тях да ни поеме отговорността. Отговорността си е наша, защото ние приемаме закони и аз ви казвам, че това, което предлагам, ще го защитавам до последно. Защото с това, което предлагам, не е никакво разширяване на правомощията на следователите. Аз ви предлагам едни решения за работа на следствието. Това, което каза г-н Ралчев, го каза не за нещо друго, а за да подкрепи тезата, че може да се стесни. Разбира се, че с предложенията, които правя аз, не разширявам правомощията на следователите. Ще се стесни структурата на следствието. Той каза, че идеята на Министерския съвет е все пак да се запази тази структура и да има териториални следствени служби.
В тази връзка искам да ви посоча за някои, които са малко в тази зала, какви са предложенията, които аз правя. Да бъдат добавени тези престъпления, които са против политическите права на гражданите, измамите, които са свързани с фондовете, престъпления, които са свързани против реда, общественото спокойствие относно ръководенето, образуването и участието в организирана престъпна група. Това са престъпления, които последните няколко години Министерството на вътрешните работи със своя ресурс не може да разследва. Виждаме, че ефектът е или прекратени дела, или оправдателни присъди. Този мотив е бил водещ при мен, за да може да направя това предложение.
На следващо място искам да заявя и това, че изпълнителната власт в последните 2-3 години по никакъв начин не предприема някакви действия, за да може над 500 човека да работят ефективно и нарушава техните конституционни права, ако мога така да се изразя, като не им предоставя работа. Аз мисля, че това е проблем, който ние трябва да решим в една степен, която е възможна.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов, поддържате го. Ясни са съставите.
Борислав Българинов:
Ясни са, но това, което се каза тук, не го потвърждава.
Янаки Стоилов:
Това не снема другия въпрос, който е зад текстовете. Другият въпрос си остава открит. Всеки трябва да реши в коя посока ще формулира своето мнение. Вашето предложение е ясно.
Борислав Българинов:
Аз трябваше само да кажа: Да, поддържайте ми предложението. Така ли?
Янаки Стоилов:
Не, аз ви дадох възможност да изложите мотивите. Благодаря.
Г-жа Янкулова и г-жа Николова и с това приключваме с дискусията.
Соня Янкулова:
Г-н Председател, аз бих искала да кажа, че присъствам тук в качеството си на представител на изпълнителната власт, а не в личното си качество, за да изразявам свои лични позиции. За това аз съм длъжна да защитя официалната позиция на ведомството, което представлявам.
Считам категорично, че достатъчно ясно Министерският съвет е заявил своята позиция и е взел своето политическо решение, представяйки ви този законопроект. Аз не знам подписът на премиера под законопроекта какво означава. Какво значение има моето лично становище и становището на един министър, при положение, че Министерският съвет е вносител на законопроекта. Взели сме ясно решение, че няма да има разширение на правомощията на следователите и аз не виждам какво друго по-ясно от това да се каже.
Елиана Масева:
Но това е Народно събрание, а не е Министерски съвет.
Соня Янкулова:
Разбира се, г-жо Масева. Аз просто съм длъжна да кажа. Това е волята на Министерския съвет. Това е волята на правителството. Ваша е волята да го приемете или не.
Янаки Стоилов:
Мисля, че г-жа Янкулова беше ясна. Министърът на правосъдието отсъства. Г-н Рашков каза, че има свое мнение и го изрази. Сега г-жа Янкулова казва какво очаква правителството по този въпрос. Така че всички неща в момента са съобщени и всеки може да ги преценява.
Има думата г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз имам само една бележка, че след толкова години на концептуална каша, ние концептуално сега не сме изчистили въпроса, защото аз не бих могла да приема в този момент една част от досъдебната фаза да бъде в изпълнителната власт, а друга част да бъде в съдебната власт. И това е всъщност принципният ми въпрос – несъгласие.
Борислав Ралчев:
Искам да ви прочета едно изречение, за да можем да говорим къде е по-голямата беля – при нас или някъде другаде.
Когато поради недостатъци в съответния нормативен акт или поради неправилно прилагане на съответното изискване....
Янаки Стоилов:
Кажете за какво става въпрос. Не разбирам за какво говорите.
Борислав Ралчев:
След като е минало през Министерския съвет и изразява политическа воля, трябва да го съобразяваме. Сега питам това минало ли е през Министерския съвет, не говорим за НПК, за какъвто и да е закон говорим, и има един абсурд. Иванка и Драганка или филанкишията ще преценяват кой е нормативният акт.
Янаки Стоилов:
Тук не става дума за някаква безукорност на правителството, а поискахте да чуете мнението на правителството по този въпрос. То беше заявено без в случая да го коментираме кой го споделя и кой не.
Г-жа Дончева иска да каже нещо по процедурата.
Татяна Дончева:
Аз имам процедурно предложение по въпроса с гласуването.
Понеже предложението на работната група е формулирано, където е предложението на народния представител Надка Балева на с. 12. То съдържа три точки. В първите две точки се съдържа разширяване на правомощията на следствието.
В т. 3 се съдържа искането т. 2 от законопроекта на вносителя да отпадне.
Да подложим на гласуване първите две точки на г-жа Балева. Отделно т. 3 и нейното отпадане. И отделно т. 1 от правителствения законопроект.
Защото т. 1 на правителствения законопроект и т. 2 от предложението на г-жа Балева, не са идентични. Предложението на г-жа Балева разширява кръга по отношение на лицата.


Христо Бисеров:
Ще караме по текста на вносителя. Защото т. 2 по текста на вносителя трябва да отпадне, защото отпадна 3а. Няма как разследващият полицай да остане. (§3)
Т. 2 по вносител Министерски съвет, работната група предлага да отпадне. Защото няма как вече да я има, след като § 3 отпадна.
Татяна Дончева:
Добре. Става въпрос да разделим гласуването.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване.
Предлагам първо да гласуваме т. 1 по вносител – по Министерски съвет. Които са “за” това предложение, моля да гласуват.
Надка Балева:
Един момент. Г-н Председател, ние чухме становището, че и Министерството на правосъдието и изпълнителната власт са против разширяването на правомощията. Предложението по т. 1 на вносителя е разширяване, тъй като се включват и “държавните служители от МВР и служителите от ДАНС”.
Янаки Стоилов:
Това е безспорно. Предлагате ли някаква промяна.
Надка Балева:
Предлагам да отпадне т. 1 по вносител. Защото то реално е разширяване. И т. 2, разбира се.
Янаки Стоилов:
Колеги, нека да уточним нещата, защото по този текст не можем да проведем дискусия колкото по всички останали. Сега разбирам, че основното възражение към този текст е, че вместо “държавни служители в ДАНС” се казва “служители”. Аз ще подлога на гласуване тази добавка към текста, ако това е гвоздеят на разделението.
Подлагам на гласуване.
Първо по предложението на Министерския съвет по § 19, т. 1 предлагам допълнението “държавни” пред служители в Държавна агенция “Национална сигурност”.
Това означава отпадане на текста. Подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. 1.
Които са за отпадане на § 19 по вносител, моля да гласуват. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Българинов. Които са за неговото предложение по § 19, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Повече са гласовете “въздържали се”. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Иванова. Който е “за”, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Седем на седем. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Надка Балева. Които са за предложението на г-жа Балева, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Въздържали се? Осем въздържали се. Не се приема.
Продължаваме с § 20. Той е по вносител. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
Параграф 21. Няма предложения. Приема се.
Параграф 22. Предложение за отпадане. Не се приема.
Предлагат се варианти. Има три варианта. Единият е на Съвета по законодателството по ал. 3, който гласи:
“(3) При разкриване на обстоятелства за промяна в компетентността на разследващ орган, извършените действия по разследването и другите процесуални действия запазват своята валидност.”
Борислав Българинов:
Аз смятам, че това, което е по вносител, няма как да бъде прието от нас, защото все пак като принцип, което беше прието в Наказателно-процесуалния кодекс прокурорът да се господарят на разследването, смятам, че всички действия, които се извършват, трябва да бъдат под неговата санкция. Начинът, по който се предлага ал. 3 на чл. 203 няма как ад съществува, без прокурорът да се намесва в конкретния случай.
Аз съм против този текст и смятам, че той не може да работи без прокурорът да е санкционирал тези действия.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов оспорва първия вариант. Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Колеги, нека да не забравяме, че чл. 203 засяга разследващите органи, а не прокуратурата. Чл. 203, ал. 3 изрично е записано, че разследващият орган системно докладва на прокурора, който наблюдава съответното досъдебно производство. Този текст съществуваше само по отношение на военните следователи. Предложението сега е да отпадне по отношение на военните и да бъде приложими за всички. Поддържаме първия вариант, защото не можем да изброим всички случаи. Давам един много елементарен пример.
Пътно-транспортно произшествие, в което съм участник аз и виновен. Образува се досъдебното производство. Дознателят е извършил действията. Оказва се в последствие, че с оглед на това ми качество в което съм тук днес, деянието следва да бъде на друга подсъдност, огледният протокол не може да се преповтори. Какво трябва да се произнася прокурорът. А прокурорът в качеството си на наблюдаващ няма никаква пречка да разпореди по втория разпит. Позицията не е алтернативна. Може да приеме.
Борислав Българинов:
Само една дума. Идеята на Наказателно-процесуалния кодекс, който приехме е този, който направи огледа, който започне първото действие, да приключи делото.
Янаки Стоилов:
Които са “за” текста на вносителя, моля да гласуват. Мнозинство. Против? Двама “против”. Приема се текстът на вносителя.
При отпадането на т. 3 от чл. 52 мисля, че част от възраженията остават неотносими към този спор.
По § 23. Предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Чл. 212, ал. 2 нали си беше от самото начало на новия НПК. Защо сега отпада? Той отпада и си остава предишния текст. (Да, точно така.) Работната група това предлага. Има ли възражения? (Не.)
Христо Бисеров:
Остава си стария текст по действащия закон.
Бойко Рашков:
С колегите сме го мислили доста. Много лесно го отхвърляте.
Действително разликата между двата текста – действащия и това, което се предлага, е думата “свързани”. Ние не можем да извършим нито едно неотложно действие, освен огледа. Тогава се поставиха редица казуси. Когато полицаят види на улицата, че някой получава наркотик или каквото и да е друго вещество или предмет, свързано с някакво престъпление, оглед ли ще направим или изземване. (Изземване.) Да, изземване ще направим и ще направим претърсване при условията на неотложност, без да е необходимо да правим оглед. За това преценихме, че текстът, който действа в НПК, не е по-удачния и не обслужва по-добре практиката.
Татяна Дончева:
Има контра довод
Бойко Рашков:
Контра доводът е, че от предварителната проверка по чл. 191 от НПК е от 1975 г.
Христо Бисеров:
Този текст е за образуването. Той определя кога се счита за образувано. Не може да се счита за образувано с акта.
Янаки Стоилов:
Чуха се мотивите и в подкрепа и в оспорване на текста.
Първо трябва да гласуваме предложението за отпадане. Които са “за” отпадане, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против и въздържали се кои са? Приема се предложението за отпадане.
По § 24. Тук се подкрепя текстът на вносителя. Има ли някакви възражения. Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По § 25 има предложение за отпадане. Работната група го подкрепя. Има ли възражение срещу това. Които са “за” отпадане на текста, моля да гласуват.
Г-н Рашков иска думата.
Бойко Рашков:
Колеги, и това сме го обсъждали внимателно. Представете си хипотезата, когато се пристъпва към предявяване на разследването и защитникът или обвиняемият води един свидетел и казва така: Този свидетел искаме да бъде разпитан, защото ще установи някакви факти. По стария НПК разследващият орган можеше да го разпита незабавно. По новия НПК това не може да стане. Искането ще се направи до разследващия орган. Делото ще се изпрати на наблюдаващия прокурор и наблюдаващият прокурор ще прецени дали е основателно искането, след което ще даде указание на разследващия орган да изпълни.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате да се съкрати процедурата и да може да се извърши веднага действието. Добре.
Татяна Дончева:
Това не е така. Ако следователят желае да разпита този свидетел, ще си го разпита без въобще да отбелязва дали го е довела защитата.
Тук е проблемът е само с доказателствата, когато разследващият орган отказва да уважи исканията за събиране за доказателства и вие го пращате да се жалва пред този, който не му ги събира. Това е изключително частен случай. Няма никакъв проблем като искате свидетели и като няма разнобой между разследващия и оня да се разпитва. Проблемът тук е когато не се събират доказателства, които са поискани, и за които няма земна сила да кажат, че ще се събират.
Янаки Стоилов:
Добре, ще гласуваме двете предложения.
Първото предложение е за отпадане. Който го подкрепя, моля да гласува. Седем “за”. Против? Четири “против”. Приема се.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз правя предложение да прегласуваме, като моля да се подкрепи текста на вносителя. Вижте текста на чл. 229, ал. 3. Примерът, който се даде преди малко не е подходящ. Аз отивам при дознателя и му водя Драган и му казвам да разпита Драган. Той казва: Бих го разпитал, но вижте какво сте написали. Написали сте, че по вашето искане, г-жо адвокат, се произнася наблюдаващия прокурор. След което аз с Драган и дознателя си отивам.
Татяна Дончева:
Въобще никъде не пише, че се иска разрешението на наблюдаващия прокурор.

Надя Антонова:
Аз съм ходила на едно училище и съм адвокат по професия. Досега като се направи искане да разпит на Драган, който го водя, дознателят казва: Бих го разпитал, но да питаме наблюдаващия прокурор. За това аз смятам, че текстът на вносителя трябва да се подкрепи, защото тази норма е много тромава и затруднява всички участници в процеса.
Правя предложение да се прегласува.
Янаки Стоилов:
Които са за отпадане на предложението, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Няма. Отпада предложението.
Продължаваме нататък с § 26. Предложение за отпадане. Работната група не го подкрепя. Има ли въпроси и изказвания? Няма. Които подкрепят предложението за отпадане, моля да гласуват. Двама “за”.
Които подкрепят текста на вносителя, моля да гласуват. Приема се по вносител.
Борислав Ралчев:
Отбележете, че оттеглям предложението си по § 25.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека да се отрази в доклада.
Параграф 27. Не се подкрепя. Които са “за” отпадане, моля да гласуват. Двама “за”.
Които са “за” текста на вносителя, моля да гласуват. Приема се.
По § 28. Предложение за отпадане, което не се подкрепя. Работната група предлага своя редакция на § 28. Тук има ли становища?
Надка Балева:
Тя е уточняваща.
Янаки Стоилов:
Добре. Които подкрепят текста на работната група, моля да гласуват. Приема се.
По § 29 има предложение за отпадане. Работната група подкрепя предложението. Становище има ли? Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага редакция на § 29.
Надка Балева:
Уточнено е в кои случаи къде се изпращат.
Янаки Стоилов:
Има ли други въпроси и становища?
Надка Балева:
Има различни случаи на възобновяване. Единият път, когато има съдебен контрол или висшестоящият отмени. Другият случай, когато не приемаме да текат нови срокове, когато прокурорът може по всяко едно време да спира, утре да го възобнови и наново да тече двумесечния срок.

Янаки Стоилов:
Има ли други мнения? Това за съдебната фаза ли се отнася.
Надка Балева:
Сроковете за досъдебната фаза.
Янаки Стоилов:
§ 28, който приехме, е само когато възобновяването става от съда.
§ 29 е симетричното за спирането вече от прокурор.
Надка Балева:
Когато прокурорът сам спира.
Яни Янев:
Прокурорът може да определи и по-кратък срок. Това е важното, което колегите като практика могат да прилагат, а не винаги да дават максималния срок.
Янаки Стоилов:
По § 29 има ли други въпроси и изказвания?
Преминаваме към гласуване на текста на работната група. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По § 30 се подкрепя текстът по вносител. Има ли въпроси и бележки. Няма. Който подкрепя § 30, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Параграф 31 по вносител. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Параграф 32 също е по вносител.
По § 33 също е по вносител.
Миглена Тачева:
Ако ще обсъждате само предложенията на работната група, ние си отиваме.
Янаки Стоилов:
В случая обсъждаме вашите предложения.
Миглена Тачева:
Останах с такова впечатление.
Янаки Стоилов:
Има предложения по вносител по § 31, § 32 и § 33. Питам има ли по тях някакви предложения? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря Приемат се.
Има предложение на г-жа Мая Манолова за § 33а.
Г-жо Тачева, ако имате някакви въпроси, винаги сме готови да ги обсъждаме. Въпросът е, че имаше най-много въпроси в тази част, в която нямаше кой да отговори, но ние ги приехме вероятно според вашите очаквания.
Миглена Тачева:
Как нямаше кой да отговори?
Янаки Стоилов:
Дайте да не се връщаме назад.
По § 33а има ли подкрепа, възражения или бележки? Направено е от г-жа Манолова, работната група го е подкрепила, а ако имате възражения, ги кажете.
Борислав Българинов:
Аз мисля, че това предложение на г-жа Мая Манолова е извън обхвата на това, което е прието на първо четене.
Янаки Стоилов:
Може и този въпрос да се постави. По същество има ли възражение?
Надка Балева:
Става въпрос за случаите, когато е възможно, произнасяйки се по присъда да пропусне да се произнесе по мярката за неотклонение.
Янаки Стоилов:
Нали говорим тук за мярката за неотклонение. За каква присъда говорим?
Миглена Тачева:
Нека да чуем г-жа Лулчева, защото я няма Мая Манолова да си защити предложението.
Ина Лулчева:
Аз не мога да разбера смисъла на промяната. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои от въпросите, по които е длъжен да се произнесе с определение. Чл. 309 касае само произнасяне с определение по други въпроси, които не са на присъдата. Той касае произнасянето с определение. Така че когато е пропуснал да постанови това определение непосредствено – значи присъдата е прочетена и той в протокола на определение се произнася за мярката за неотклонение и след това се произнася допълнително определение. Ако той е пропуснал да се произнесе с това определение, ще се произнесе пак. Няма смисъл от това предложение.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие сте против това предложение.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Не се подкрепя. Не виждам гласове “за”.
По § 34 по вносител в редакция на работната група. Има ли някакви въпроси?
Миглена Тачева:
Това е по искане на прокуратурата, които ако не могат да осигурят явяването, затова казваме, че той е длъжен да “призове обвиняемия, свидетелите и вещите лица за съдебното заседание.” Тогава прокурорът може да иска съдействие на органите на Министерството на правосъдието и на Министерството на вътрешните работи, за да уредят и осигурят явяването.


Янаки Стоилов:
Има една редакционна поправка от работната група. Запазва се идеята по вносител. Нали така? (Да.)
Има ли възражения към уточняващия текст на работната група? Няма.
Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува. То е редакция на предложението на вносителя. Който е “за”, моля да гласува. Има ли против? Един против. Приема се редакцията на работната група за § 34.
Утре в 14:30 часа ще продължим с § 35. Моля да прегледате текстовете, за да се ориентирате по-добре в тях.
Благодаря на всички за активното участие.
Утре продължаваме с § 35.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: