Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по правни въпроси
04/12/2008

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по правни въпроси




    П Р О Т О К О Л
    № 46



    Днес, 04.12.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
    На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър и Юлия Меранзова, експерт; от Министерството на вътрешните работи – Соня Янкулова, заместник-министър, Николета Кузманова, Красимир Колев, главен юрисконсулт и Красин Мешев; от Висшия адвокатски съвет – Ина Лулчева; от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Върховния касационен съд – Елена Авдеева и Цветинка Пашкунова; ген. Веселин Пенгезов, председател на Военно-апелативния съд и проф. Милчо Паликарски.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
    Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
    Янаки Стоилов:
    Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
    Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-75 от 14.10.2008 г., внесен от Министерския съвет – продължение.
    Продължаваме с § 35. Има предложение за отпадане, което е подкрепено от работната група. Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция.
    Има ли въпроси по този текст на § 35.
    Няма ли опасност с този текст да стимулираме по-честото обжалване на мярката за неотклонение, тъй като това може да бъде единствената причина, при която делото в досъдебното производство да отиде в съда и така да удължим производството с приспадането на това време.
    Надка Балева:
    Г-н Председател, по принцип текстът е против недобросъвестните органи на досъдебното производство, които са привлекли лицето като обвиняем и виси делото за тежки престъпления две години или една година и повече за останалите престъпления. В този случай текстът е в интерес на обвиняемия и не мисля, че ще има правен интерес да продължава и да шиканира. За това предложението ни е да отпадне “и спиране”, за да не се дава възможност за другите неща. Мисля, че това няма да доведе до необосновано обжалване в съда.
    Янаки Стоилов:
    Други мнения? Има предложение за редакция ли? (Да.) Заповядайте.
    Ива Лулчева:
    Аз искам да кажа, че е по-разумно да се приеме предложението за отпадане, тъй като редакцията, която се предлага, “в тези срокове да не се включва времето, през което делото е било в съда” всъщност не е съобразена с текста на чл. 203, ал. 4, който изрично предвижда, че разследващият орган извършва действия по разследването и други процесуални действия и през времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярката за процесуална принуда. Т.е. въведено му е задължение да работи и не би трябвало това време да се приспада.
    Янаки Стоилов:
    Да чуем и г-н Първанов.
    Валери Първанов:
    Едно дело влиза в съд не само в случаите, когато се обжалва мярка за неотклонение. Има и много други случаи, включително и с обвинителен акт, след което се връща за доразследване. И тогава по вашата логика трябва веднага да се прекрати, т.е. лицето да бъде освободено от наказателна отговорност на чисто формално основание, без да са изтекли законовите срокове, да се наказва разследващият орган. Защо? Господата съдии го държат по 8 месеца, по 10 месеца понякога, не знам защо. Може би да се запознаят. Когато не се зачита, срокът за разследващия орган не тече. Има два месеца при разследващия орган, стои една година в съда.
    Още веднъж да кажа. Този текст е дисциплиниращ по отношение на органите от досъдебното производство, които не приключват разследването след повдигане на обвинение в определени от закона срокове, но далеч преди да е изтекла погасителната давност по наказателния кодекс. Когато делото е в съда и разследващият орган няма физическата възможност да извършва действия, нормално е той да не бъде наказван за това.
    Янаки Стоилов:
    Заповядайте, г-н Българинов.
    Борислав Българинов:
    Аз смятам, че това изобщо не е дисциплиниращ текст, защото с тази възможност, която даваме ние едва ли не ние решаваме. Ние не можем да говорим, че съдът умишлено бави делата в случая. С тази редакция, която ние даваме, тогава делото може да стои една или две години без никакъв проблем. Ние му даваме срок. В този срок делото е спряно ли няма значение – сроковете не текат. Не виждам по какъв начин може да е дисциплиниращ този текст.

    Янаки Стоилов:
    Не отговорихте на възражението на г-н Първанов, че когато делото е в съда как може разследващият орган да носи отговорност за времето през което, съдът забавя процеса. Защото ние говорим за дисциплиниране на досъдебното производство.
    Ина Лулчева:
    Възражението на г-н Първанов е неоснователно, защото срокът се брои в досъдебното производство, ако е било две години. В момента, в който делото е внесено в съда, досъдебното производство е приключило и времето, в което то седи по внесения обвинителен акт естествено, че не се зачита, защото не е досъдебно. Ако съдът го върне впоследствие, ще започне да тече допълнителен срок към тези две години, ако не са изтекли. Така че с внасянето на обвинителния акт този срок спира да тече.
    Янаки Стоилов:
    Във всеки случай ли, когато съдът върне делото, започва изцяло нов срок да тече или има възможност по този въпрос да се спори. Защото ние трябва да сме наясно какви са последиците, а не всеки да ги тълкува както е удобно за една от двете страни. Ако изясним този въпрос, ще ни е лесно да вземем решението.
    Ина Лулчева:
    Досега практиката е била категорична и не е възниквало спор и с оглед текста на закона, че в досъдебното производство сроковете се броят в тези две години от момента на повдигане на обвинението до внасяне на делото в съда за разглеждане с обвинителен акт. Ако примерно до тогава са изтекли година и 8 месеца, съдът не образува производство и го върне на досъдебното производство, тези четири месеца, които не достигат ще се броят от момента, в който отново делото е в досъдебно производство. Т.е. няма никаква опасност времето, в което е в съда в съдебна фаза - внесено за разглеждане от съда, да се броят в двете години. Това не е било спорно никога.
    Янаки Стоилов:
    Г-н Ралчев, искате нещо да кажете ли?
    Борислав Ралчев:
    Тогава трябва да се даде отговор и на другия въпрос, който колежката постави за чл. 203, ал. 4. Там се казва нещо друго.
    Янаки Стоилов:
    Г-н Първанов, заповядайте.
    Валери Първанов:
    Ал. 4 на чл. 203 визира само една единствена хипотеза, когато се обжалва мярка за неотклонение и никаква друга хипотеза. Въпросът е ако четем сегашната редакция, ще видим, че тези съждения на г-жа Лулчева, изобщо ги няма в текста. И предложението за новата алинея е точно да закрепи тази може би съществуваща практика.
    Янаки Стоилов:
    В практиката възниквали ли са противоречия по този въпрос?
    Ина Лулчева:
    Не, няма.
    Валери Първанов:
    Не са възниквали, но за да няма недобросъвестност е хубаво да бъде уточнено. Защото може да се внесе примерно споразумение. Споразумението съдът някой път го отхвърля, връща го обратно на досъдебното производство. Има случаи когато се внася предложение по чл. 78а., което също се отхвърля от съда и се връща. В тези случаи никъде не е казано, че се прекъсва този срок. Напротив, срокът тече без каквото и да е прекъсване.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Антонова и след това г-жа Балева. Мисля, че ще се доизясни въпросът, за да гласуваме.
    Надя Антонова:
    Аз бих предложила да подкрепим текста на вносителя, тъй като поставям и другата хипотеза при спиране на наказателното производство. С оглед законът да внесе яснота и да не разчитаме на съдебна практика, която е много добра, но понякога виждаме и противоречия в нея. Самите ние спорим тук как се броят сроковете и кое време се зачита за изтекъл срок и кое не. За това аз предлагам да подкрепим текста на вносителя. Разбира се, и на работната група, за да се избегнат празнотите в закона и противоречивото му тълкуване.
    Татяна Дончева:
    Никакви непълноти и никакви противоречиви практики. Тук става дума за някакво неразбиране. Извинявайте, това, което твърдите и което ни е предложил вносителят, напълно обезсмисля института. Това означава, че всеки един момент обвинителната власт може да си спре делото, когато си иска, да ви държи с мярка за неотклонение и т.н. неопределено време и никога да не можете да стигнете до процес. Как може такова нещо? То се търпят 1005 неща – пътуване навън, придвижване от едно място на друго.
    Това, което е предложила работната група е разумен компромис между двете неща, което не обезсмисля института, а същевременно не дава възможност и на обвиняемото лице да шаканира процеса с безконечни жалби, в които делото преседява в съда, защото той се е разбрал със съдията и съдията му държи делото и то си черпи срока от тия две години.
    Може само да се разсъждава дали е добре да отпадне изцяло или да се подкрепи работната група. Аз лично съм склонна да подкрепя работната група.

    Янаки Стоилов:
    Аз за това им давам думата за още някакво окончателно разяснение.

    Надя Антонова:
    Аз не разбирам от нищо, но чета, грамотна съм. Надявам се, че моята грамотност не се оспорва на български език.
    Спирането на производството подлежи на обжалване. И всеки засегнат от това спиране, включително и самият обвиняем, когато заподозре, че спирането е без основание и е с цел да вреди, има право на защита. Благодаря.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Балева има думата, след което ще гласуваме.
    Надка Балева:
    Колеги, плюс това, което вече беше казано, че този текст пази точно обвиняемия от безхаберието на органите на досъдебното производство, обосновава и направеното предложение. Едно дело може да бъде в съда не само по отношение на мярка за неотклонение. То може да бъде и на други основания да престои в съда. За това отново казвам, но в защита вече на пострадалия защо този престой да бъде в полза на обвиняемия и да не защитава интересите на пострадалия. Аз поддържам предложението на работната група.
    Янаки Стоилов:
    Преминаваме към гласуване. Преди това да уточним трябва ли да гласуваме предложението за отпадане първо, а след това предложението на работната група и най-накрая предложението на вносителя, ако това се наложи.
    Тъй като имаше предложение за отпадане въобще на текста, тези които поддържат да отпадне този текст, моля да гласуват. Един “за”. Благодаря.
    Тези, които подкрепят текста на работната група, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се.
    По § 36. Работната група подкрепя текста на вносителя. Моля да го гласуваме. Които са “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
    По § 37. Има предложение за редакция на работната група. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
    Има предложение на Надка Балева за § 37а. Работната група го подкрепя и предлага редакция.
    Тъй като това засяга съкратеното производство, предлагам да го прескочим този параграф, да разгледаме всички въпроси и след това да се върнем към това.
    По предложението за § 37б. То не е подкрепено от работната група. То е във връзка със споразумението. Разширяване ли? (Да.) Няма да го разширяваме. Има ли някой, който подкрепя предложението на Темелков.
    Нека тогава и този въпрос да го прескочим, тъй като споразумението и съкратеното производство заслужават повече внимание, но нека първо да видим цялата тема за съкратеното производство и споразумението.
    Прескачаме темата по § 37а и § 37б.
    По § 38 има предложение на Диана Хитова да отпадне. Има ли други предложения освен това, което работната група е подкрепила за отпадане.
    Има предложение и на вносителя. Някой иска ли да го обоснове? Заповядайте, г-жо Кузманова.
    Николета Кузманова:
    Текстът се отнася до изключване на служителите на Министерството на вътрешните работи от подсъдността на военните съдилища, което работната група не е подкрепила.
    Позволявам си само да припомня, че когато същата тази комисия обсъждаше текстовете на действащия НПК, тогава въпросът беше обсъждан, но поради факта, че още не беше направена девоенизацията на МВР се запази компромисният вариант по т. 6.
    Борислав Ралчев:
    Не само заради това.
    Николета Кузманова:
    “И да ограничи приложното поле, като остане подсъдността само при и по повод изпълнение на службата.”
    Тъй като по стария НПК изобщо поведение, извършено от служители на МВР беше подсъдно на военен съд.
    Нашето предложение е да подкрепите текста на вносителя. Благодаря.
    Янаки Стоилов:
    Има думата г-жа Хитова.
    Диана Хитова:
    С няколко думи да обоснова предложението си да отпадне предложеният от Министерският съвет текст.
    Считам, че само липсата на военно качество не е достатъчно, за да се обоснове отпадането на тази подсъдност пред военните съдилища. МВР и ДАНС до голяма степен са формално девоенизирани. Те се подчиняват на принципи, които са характерни за военните формирования, а именно дисциплина, единоначалие, въоръжение. Няма промяна в подзаконовата нормативна уредба. Тя е абсолютно същата запазена и след девоенизацията. Съществува голям натрупан практически опит и фактически военните съдилища и прокуратурата са тази част от магистратурата, които работиха през целия период на прехода без никога да се получат каквито и да било проблеми. Всъщност това е най-работещото звено и ние сега не трябва да го лишаваме от възможността да работи и към 500-те следователи, които нямат компетентност, да прибавим още 150-200 човека, които нямат компетентност. Твърде много ще бъдат безработните магистрати.
    Освен това считам, че е налице една двойствена подчиненост по отношение на дознателите, от една страна на прокурора, от друга – административно на съответните полицейски служби, които им създават пречки да извършват компетентно и пълноценно своите задължения. Съществуват и професионални връзки между тези звена, които им пречат, не може да се разследват хора, които работят на един етаж в съседни стаи, а и натовареността на общите съдилища не предполага действително промяната на тази компетентност. Всъщност сме изправени пред едно класическо “дежа-вю”, защото това, което се предлага, вече се е случвало на два пъти с крайно негативен ефект и е претърпяло напълно фиаско и се е налагало обратно да се връща компетентността във военните съдилища и магистратури.
    И понеже теорията “сухо и зелено е дървото на живота” искам дави преразкажа съвсем накратко два факта, които получих в последните дни.
    Това е един самоотвод от прокурорите от Районна прокуратура в Пирдоп, които всички до един отказват да разследват дейността на главен инспектор от съответното РПУ по съображения, че всеки един от тях е работил и в момента работи в тясно взаимодействие с това длъжностно лице и счита, че произнасянето му по преписката би внесло съмнение в неговата обективност.
    И още един друг факс за деяния, които са били в полезрението на Бургаската районна прокуратура. Става въпрос за три лица, които са били задържани в продължение на 3 дни и които са подали жалба, че им е нанасян побой при това задържане, като на едното от лицата е счупена ръката. Това се е случило 1995 г. Образувано е дознание срещу неизвестен извършител, при положение, че в жалбите са посочени полицейските служители с фамилии и малки имена и заети длъжности. До 2001 г. абсолютно никакви действия не се предприемат по това дознание. В 2001 г. се разпитва единият е от заподозрените. Спира се производството и през 2008 г. се прави предложение за прекратяване поради изтекла давност, при положение, че не е провеждано разследване въобще, не се знае кога точно е извършено това деяние, кой го е извършил, дали представлява престъпление. И вместо да го прекрати Бургаската районна прокуратура, тя намира за необходимо да го изпрати на Военната окръжна прокуратура по съображения, че някъде в страниците на делото са налице едно писмо, с което Военната окръжна прокуратура е искала да се изпрати това дело по компетентност. Става въпрос именно за периодите, когато тези дела бяха от компетентност на военните прокуратури, но така или иначе това дело не е изпратено тогава.
    С предложените изменения в закона всъщност се предлага служителите в МВР да станат наказателно отговорни. Ако това се решава, трябва да го запишем в Наказателния кодекс, а не в НПК. Благодаря ви.
    Янаки Стоилов:
    Благодаря. Ще дам една информация, след което дискусията може да продължи.
    Знаете, че проблемът се усложнява от това, че има искане от страна на Съвета на Европа за това, че в нас делата срещу полицейските служители се разглеждат от военни съдилища. Това е една постоянно повдигана тема. Иначе аз съм съгласен с тази до голяма степен формална девоенизация, защото характерът на дейността не се е променил от това дали ги наричаме военни или цивилни лица. Това нека да се има предвид.
    Също, ако се приеме предложението тези дела да се гледат по общия ред, то тогава ние трябва да знаем дали наистина хората, които в момента се занимават във военната прокуратура и съд ще бъдат трансформирани към цивилните. Това е един сложен проблем. Ние без да знаем неговото решение е много трудно да променим сегашния ред. Защото тогава наистина ще има някаква репродукция на тази дълга серия със следствието, макар и в малко по-малки мащаби.
    Г-жа Балева иска думата.
    Надка Балева:
    Ще изразя лично становище. Изненадана съм от искането на представители на Министерството на вътрешните работи да поемат и тези дела при положение, че непрекъснато тук при всяко разглеждане на закони, свързани с тяхната дейност, се твърди че те нямат сили и физическата възможност да поемат и тези дела.
    Но основното ми възражение за отнемане от подсъдността на военните прокуратури и съдилища е въпросът за конфликта на интереси. По този въпрос какъв отговор ще дадем на европейските партньори. Разследващият полицай работи в съседната стая. На подчинение са на един и същи началник на районно полицейско и на областна дирекция на полицията. Кое тогава ще доведе до по-обективно разследване? Служителите на МВР считат, че военните имат към тях особено отношение и им слагат големи присъди. И това е мотивът.
    Но разумно ли е това да стане на този етап? За мен не е.
    Татяна Дончева:
    Аз помня, когато дискутирахме девоенизацията на ДАНС. И когато се наложи на готов законопроект, по който ние бяхме работили по най-лесния възможен начин с временна военизация, да дойдат колегите от НДСВ и да кажат: Направете си справка. България е поела ангажименти за девоенизация на определени структури. Това е твърд ангажимент, подписан от предишни правителства. Това не е квази девоенизация. С приемането на такава подсъдност и с продължаване на съществуването на военни съдилища и прокуратури ние създаваме впечатление че тя е квази. Тя не е квази. Тя е истинска. Това че те изпълняват същата дейност в смисъл извършват оперативна, издирвателна, проучвателна, информационна и не знам каква дейност, това не ги прави военизирани. Те са девоенизирани. И както знаете там никой никого не генералосва, освен в една фондация. Но те са там в правото си да се наричат както си искат. В министерството това е положението. И в ДАНС е същото положение. Добре. Защо искате да си създадем конфликти с други международни институции. В този законопроект може да има 1005 кусура, но има два гвоздея – правата на следствието и лоялната по всякакъв начин демонстрирана девоенизация на МВР и на ДАНС. Няма други есенции вътре. За какъв конфликт на интереси ни четете тези писма. Този конфликт на интереси може да възникне между съдии от един и същи съд, между прокурори от една и съща прокуратура, между съдии и прокурори от един и същи съдебно прокурорски район. Как се решава? По един много изпитан начин. Делото го взима съседния район – от това районно полицейско, го взима друго районни полицейско. Какъв точно проблем някой смята, че ще създаде с конфликт на интереси. Няма конфликти по отношение на персонала за разлика от следствието, защото следствието е друга институция. Съдиите си продължават да бъдат съдии, само че им дават едни други дела и не ходят с униформи. Ходят си с костюмите.
    Янаки Стоилов:
    Трябва да кажат кой ще ги пенсионира като военни, защото това не е толкова лесно.
    Татяна Дончева:
    Тази работа може да се уреди в Закона за съдебната власт и Закона за отбраната. Тя не е предметна наказателния процес. Тя по никакъв начин не може да се урежда в наказателния процес. Ние тук уреждаме само дали те ще бъдат подсъдни на военни съдилища и на военни прокуратури.
    Що се отнася до насилието и на всички други неща, колко много са работили през прехода, работили са и никой това не отрича. Друг е въпросът, че формалната натовареност с дела на един военен магистрат и на един невоенен магистрат е в пъти в полза на невоенния магистрат за по-малко пари. Това също трябва да се има предвид.
    Янаки Стоилов:
    Благодаря. Г-жа Янкулова иска думата. След това г-н Бисеров и г-н Пенгезов.
    Соня Янкулова:
    Първо искам да кажа, че ние всички се отнасяме с изключително уважение към труда на военните съдии и следователи. Даваме си ясна сметка за значимостта на техния труд и за тяхната компетентност. И това, което предлагаме, едва ли е следствие на недооценка на тяхната компетентност или нещо друго, искам категорично да заявя.
    В никакъв случай не бих искала да пропусна и другия аргумент, че ако Народното събрание в този си състав преди време е приел девоенизацията на МВР, то значи е категорично ясно, че тези служащи държавни служители в МВР не са военни и няма как да бъдат подсъдни на военния съд. Мисля, че това е принципен въпрос, защото в противен случай излиза, че девоенизацията е просто формален акт на сваляне на едни униформи, а не на същностна промяна в МВР. Мисля, че никой не се нуждае от такова нещо в момента.
    Николета Кузманова:
    Г-н Председател, само искам да припомня, че конфликт на интереси няма как да се получи поради факта, че престъпленията, извършени от държавни служители в МВР, се извършва от .... още от самото начало и всъщност тук остава една малка категория, които са по трудово правоотношение.
    Янаки Стоилов:
    Г-н Бисеров иска думата.
    Христо Бисеров:
    Освен дългото изказване на г-жа Дончева, искам да припомня дългите дебати не по Закона за ДАНС, а по този закон. Защото този дебат е воден по този закон и приехме една позиция, която аз не виждам защо трябва да я променяме две години след това. Не е вярно, че някой ни натиска да закриваме военните съдилища толкова бързо. И не е вярно, че принципът на девоенизация всъщност се провежда през тази регламентация. Принципът за девоенизация означава какво става вътре в системата, а не как се носи отговорност и как се извършват разследвания.
    Защото, според мен, е конфликт на интереси Министерството на вътрешните работи да иска само да си разследва свои служители. Ако има лобисти за това, нека да са от Министерството на правосъдието, нека да са от правосъдната система. Министерството на вътрешните работи не може да лобира на такава тема. Това е някакъв политически конфликт на интереси. Институционален конфликт на интереси е това.
    Аз ви предлагам да приемем позицията на работната група и да не отваряме тази тема. Казвам ви, девоенизацията означава какво става вътре в системата. Това е девоенизация, а не това, което ни обяснявате. Дебатът не е от днес, не е от вчера, не е от тази работна група, той е от онази работна група, която г-жа Дончева я ръководеше.
    Татяна Дончева:
    Г-н Бисеров, искам да ви напомня, че тогава ние за първи път приехме девоенизация на МВР и за това нямахме никакви сили да променяме НПК. Тя току-що беше влязла. Никой не беше мислил за служби за сигурност и т.н.
    Янаки Стоилов:
    Имат думата последователно г-н Пенгезов и г-н Първанов.
    Веселин Пенгезов:
    Уважаеми народни представители, какво се е променило толкова в битието от 1 януари 2008 г., когато служителите на ДАНС бяха предадени в подсъдност на военните съдилища. Питах се какво се е променило, за да отнемате подсъдността. В края на краищата служителите на ДАНС са половината военно контраразузнаване и извършват пряка дейност на Министерството на отбраната в българската армия, в структурите, подчинени на министъра и извършват там дейността си. Какви са те?
    Искам да ви прочета Закона за ДАНС – първа категория, оръжие, боеприпаси, униформено облекло. Работят по военния закон и не са военни.
    Татяна Дончева:
    Не са военни! Ако ние не се разберем, че те не са военни.
    Янаки Стоилов:
    Не са военни. Кой казва, че са военни.
    Аз мисля, да подложа на гласуване въпроса, защото това доведе само до пререкания, а не до особено натрупване на нови аргументи във всяко от двете противоположни становища. За това преминаваме към гласуване.
    Тук всеки репликира всекиго докато договори, всеки си е изградил някаква позиция, за това смятам, че тъй като става дума за осведомени хора, в залата този дебат ще се води още един час – час и половина, тук поне трябва да го смекчим малко като времетраене.
    Първо ще гласуваме предложението за отпадане. Тези, които са за отпадане, моля да гласуват. Десет “за. Против? Двама са против. Въздържали се? Четирима се въздържат. Приема се предложението за отпадане.
    Продължаваме с § 39. Работната група подкрепя текста на вносителя. Моля да го гласуваме. Благодаря. Приема се.
    Има предложение за § 39а. Предложение на Надка Балева.
    Струва ми се, че този текст е лишен от някакво съдържание. Съдебната охрана можела да иска съдействието на органите на МВР. Всеки може да иска всичко, въпросът е дали някой е длъжен да изпълни това, което се иска.
    Надка Балева:
    Г-н Председател, става въпрос не за всякакво съдействие, а за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди. Когато става въпрос за опасни лица, по отношение на които би могло да се организира бягството им или покушение, или те самите да извършат, за това се предлага тази възможност да могат да искат съдействие на служителите на МВР.
    Янаки Стоилов:
    Добре, а тази съдебна охрана защо я издържаме, ако тя е толкова безпомощна. Тогава да се премахне и всичко да се върши от МВР.
    Юлия Меранзова:
    А защо се иска съдействие от съдебната охрана при призоваването или при връчването на съдебното изпълнение. Няма пречка да се поиска съдействие. Привежда се в съответствие със Закона за съдебната власт. А не да се каже, че го няма в НПК и няма да го изпълняват.


    Янаки Стоилов:
    Т.е. аргументът е друг, че ако не са уредени комуникациите между две ведомства, всяко ще откаже на другото да комуникира. Ако това е мотивът, той може би е смислен, да накараме администрацията да си взаимодейства. Защото ако ние не казваме, че ако МВР при поискване е длъжно да оказва съдействие, с този текст, според мен, нищо не казваме. Текстът ми изглежда доста слаб за постигане на категоричен ефект. Или трябва да бъде задължаващ или въобще да го няма.
    Борислав Българинов:
    Г-н Председател, има подписана инструкция относно взаимодействие от Министерството на правосъдието и от Министерството на вътрешните работи точно за това. Ще ви дам пример Маджо, за което беше съдействано той да влезе в зала.
    Янаки Стоилов:
    Искате да кажете, че въпросът е уреден. Има ли други въпроси по този параграф. Заповядайте.
    Юлия Меранзова:
    Г-н Председател, по повод уреждането на законово ниво на взаимодействието между институциите, вие вчера приехте един текст, с който дадохте възможност на наблюдаващия прокурор да ползва съдействието на МВР или на правосъдието в чл. 358, така че не виждам някаква пречка да приемете и този, но както прецените.
    Янаки Стоилов:
    Благодаря. Друго изказване има ли по въпроса. От МВР имате ли отношение, тъй като разбирам, че ние сме арбитър на спорове. Има ли МВР становище по въпроса.
    Соня Янкулова:
    Имаме становище и считаме, че не е необходимо да бъде записан този текст в НПК.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Антонова иска думата.
    Надя Антонова:
    Предлагам да подкрепим предложението на Надка Балева за ползване на съдействие в каквото и да се изразява то, защото според мен това има важно практическо значение. Нищо не пречи съдебната полиция да вдигне телефона на районния инспектор и да каже: “Киро жребеца на кой адрес живееше?” Защото МВР са хората, които знаят къде, какво, що. Защото органите на съдебната полиция обикалят без да имат достъп до адресната регистрация въобще. В този смисъл аз разбирам съдействието, което би могло да се ползва, а не да ходят полицаите и да задържат този и онзи и да ги водят в съда.


    Янаки Стоилов:
    Преминаваме към гласуване на предложението на работната група по текста на § 39а. Които са “за”, моля да гласуват. Единадесет “за”. Приема се.
    По § 39а трябва да приемем още един текст, който е правно технически.
    “В чл. 419, ал. 1 след думите “определенията по” се добавя чл. 112, ал. 3 и се поставя запетая.”
    Това е във връзка с моторните превозни средства. Даже предлагам да не го гласуваме, тъй като е препращане, но да не го пропуснем да го отразим в доклада. Ще го отбележим в доклада като приет текст.
    По § 40. Работната група подкрепя текста на вносителя. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
    По § 41. Има предложение за частично отпадане. Работната група не го подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя.
    Има ли изказвания.
    Първо ще гласуваме предложението на г-жа Масева и г-н Атанасов за частично отпадане на текста. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Двама “за”. Не се приема.
    Които подкрепят текста на вносителя, подкрепен и от работната група, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
    По § 42. Има предложение за отпадане.
    Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя. Предлага друга редакция. Има ли изказвания? Няма изказвания. Да гласуваме предложението на работната група. Благодаря. Приема се.
    По § 43. Предложение на г-жа Балева, което е подкрепено. Редакцията на работната група на с. 26, горе. Има ли бележки по този текст? Няма. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
    Сега да се върнем за споразумението и съкратеното производство
    По споразумението. Предложение на г-н Ненко Темелков.
    В § 37б на с. 20. Той предлага да се ограничи със съответните глави и раздели възможността за прилагане на споразумението.
    Има ли изказване по този въпрос. Има ли някой, който подкрепя това предложение? Няма. Не се подкрепя от Комисията.
    Преминаваме към съкратеното производство. Има направени предложения, които са в края на доклада за стъпаловидна редукция на наказанията.
    Аз ви предлагам да обсъдим още един подход и да решим към какво решение ще се ориентираме.
    Ако приемем, че в общи линии споразумението и съкратеното производство имат еднакви цели – да се облекчи процесът на доказването, и да се съкрати съдебното производство, можем да търсим и правни средства в решаването на този проблем. Освен това в практиката възникнаха случаи, които предизвикват доста реакции за престъпления, които имат значителни вредоносни последици, а при тях съдът отива заради прилагането на съкратеното производство към санкции, които в някои от случаите изглежда не са приемливи. За това ви предлагам да преценим дали не е уместно да направим известно съкращаване на съкратеното производство, като то да не се прилага в някои от случаите. Преценката може да бъде по-тясна или по-широка. Например, за тежки умишлени престъпления по Глава първа; престъпленията против Републиката; по Глава втора - раздели І и VІІІ – Убийство и разврат; Глава осма – раздел ІV, Подкуп, но тук е спорно; за общоопасните престъпления; за военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия. Също когато е причинено увреждане – тежка телесна повреда или смърт, или деец е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Същите ограничения, които ги има за прилагането на споразумението.
    Този списък може да бъде по-тесен или по-широк, но това е единият подход.
    Другият подход е предложен със стъпаловидна редукция на наказанията, но той като чели е по-ограничен в това отношение и възникват други въпроси, че там не се заменят някои от съпътстващите санкции и въобще могат да се изправят пред други проблеми.
    Моля на този въпрос да обърнем внимание, тъй като той е един от най-сериозните и сложни за решаване.
    Освен това, решението в плоскостта на материята, с която се занимаваме, докато редукцията на наказанията е решаването с промени в Наказателния кодекс, където отиваме в друга посока в търсенето на изход от една реално съществуваща ситуация.
    Борислав Ралчев:
    Имаме ли все пак някаква статистика в тази връзка. Да проверим дали това, което използва съдът е много ниско в рамките на чл. 95, или този, който е посочил законодателят не е удовлетворителен. Да проверим съдът ли слиза много надолу под минимума или минимумът е много нисък. Не знам дали съм ясен. Много е важно. Защото не може заради Митьо-очите или който и да бъде със звучно име, да променяме един институт, за който нямаме данни и за второто нещо. Колко от делата в последната една или две години, колкото се прилага, завършиха по тези текстове. Има ли файда или не, за да съпоставим нещата.
    Г-н Председателю, аз бих искал и във Вашите функции да бъде това, че когато се внасят закони, нека все пак да разбираме защо става така. Стана абсолютна практика изключително значими закони, не само с оглед на обществения интерес, но и правни принципи, да бъдат внасяни даже без заглавия и от нищо не можем да разберем защо това е така.

    Янаки Стоилов:
    Мисля, че не сме гледали такъв закон.
    Борислав Ралчев:
    Аз ще ви посоча, че и в нашата комисия сме гледали.
    Янаки Стоилов:
    Без заглавие не сме гледали.
    Борислав Ралчев:
    Без заглавие да, но ако заглавието Вас ви удовлетворява, мене не. И това е вече една постоянна практика.
    Янаки Стоилов:
    Нека да дам думата на г-н Първанов, може би той ще ни ориентира приблизително и в практиката как стоят нещата.
    Валери Първанов:
    В 2007 г. по реда на съкратеното производство за приключили 23% от делата по общ характер. За деветмесечието на 2008 г. са приключили 27.5% от всички внесени с обвинителен акт дела. Отиваме към 1/3 предполагам към края на годината – над 30%. Т.е. това е един значим институт и неговата уредба е от значение за съдопроизводството.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Николова.
    Елеонора Николова:
    Аз искам да взема отношение по този въпрос, защото съм дълбоко несъгласна от начина, по който е уредена тази материя. Знам, че предложението, което направих се отхвърли, но то се подкрепя от съдиите, които прилагат текста. Държа да кажа, не от върховните съдии, които по принцип няма как да го приложат, които виждат резултата, за който г-н Първанов каза, че 1/3 от делата са решени по този начин.
    Аз искам да кажа също, че принципите на съкратеното производство са в рязък дисонанс с всички останали принципи, които са разписани в Наказателния кодекс. Съдията е превърнат в определен статистически орган. Инициативата в случая не е на съда. Инициативата е на подсъдимия и на неговата защита, като задължително се приключва с една безкрайно облекчена съдба на този подсъдим. Вярно е, аз разбирам, че по този начин се спестява много ценно време, че дела, които иначе не биха приключили толкова бързо и не биха приключили с осъдителен резултат, може би има голям принос това. Но винаги трябва да се търси баланс между чувството за справедливост и за принципа в наказателното право и за постигнатия резултат. Защото за първи път ние казваме на съдията. Ти ще направиш това, което на теб подсъдимият ти предложи. Нямаш право да откажеш. (Несъгласие в залата.) Така е, нямаш право да откажеш съкратено производство.


    Янаки Стоилов:
    Понеже възниква спор. Г-жа Николова има основание и ще ви кажа защо. Може ли само нещо да поясня, което мисля, че е важно, за да продължите.
    В момента съдът не прави тълкуване по този въпрос. Защото неговата практика общо взето е последователна и той се смята за задължен, когато има искане за съкратеното производство, той да го приеме. За това нашето решение е много важно, тъй като то ще ориентира.
    Елеонора Николова:
    За мен е много важно съдията да е този, който въз основа на преценката на доказателствата по делото да допусне или да не допусне такъв тип производство. Това всъщност е поантата на целия спор. Защото иначе ние можем да сложим един робот и да кажем: Той ще приложи съкратеното производство, защото така е поискано, защото чл. 55 задължително се следва, без да държим сметка за принципите на наказателното право, за целите и ролята, които цялата политика на определяне на наказание, имам предвид предходните текстове.
    И най-накрая, приключвайки ще кажа. Това се съдържа, г-н Първанов Вие нищо не казвате по този въпрос, и във вашите предложение, които сте внесли заедно с отчетния доклад за 2007 г. Т.е. магистратурата, т.е. право прилагащите съдии, подчертавам, а не адвокатите, съдиите, които прилагат тези текстове, прокурорите, които са инициатори на това обстоятелство, и всъщност и гражданите, които са от страната на потърпевшите, много остро реагират срещу получените резултати в една голяма част от случаите.
    Аз имам хора, които съм приела като депутат в моята приемна, които заради това, че по лекарска грешка децата им 27 и 28 години загинали поради абсолютно безхаберие на лекарите, получиха глоба тези лекари и не можеш да кажеш, че с 800 лв. наказание си направил тази наказателна репресия, която има два елемента: от една страна, да превъзпита подсъдимия и да го предпази и да му забрани да извършва повече престъпления и от друга страна, да има предупредителната функция по отношение на цялото общество, че така не може да упражняваш лекарска професия. С това изказване моята съвест като депутат е чиста.
    Янаки Стоилов:
    Благодаря Ви, г-жо Николова. Потвърждавате важността на проблема, но трябва да имаме предвид и друго, че предлаганото решение съдът да прави преценка кога да приложи и кога не съкратеното производство, му дава една много голяма дискреция и го поставяме в големи изкушения с не юридическа мотивация. За това аз предлагам ние да определим рамките кога ще се прилага и кога не съкратеното производство, а не всеки човек да бъде под натиска дали да избере една от двете противоположни посоки.
    Заповядайте, г-жо Меранзова.
    Юлия Меранзова:
    Благодаря, г-н Председател.
    Само две думи ще кажа когато се подготвяше предложението за изменение въобще в института на съкратеното съдебно следствие имаше разглеждане и на предложение, което беше направила г-жа Николова съдът да има право да прецени дали да прилага разпоредбата на чл. 55 от Наказателния кодекс, когато определя присъдата, или да бъде във всички случаи длъжен да я приложи.
    Освен това, ние спорихме доста дълго до кой момент в тези случаи може да се прави това самопризнание от обвиняемия, защото в редица случаи всички доказателства са в подкрепа на обвинението и той изведнъж казва: Аз си признавам и във всички случаи съдът трябва да наложи това наказание.
    Смятам, че това, което Вие предложихте, ако би могло да се стигне да не се прилага чл. 55 в тези случаи, също е едно добро разрешаване по подобие на 78а и на споразумението – нещо, което е по-добре.
    Янаки Стоилов:
    Благодаря. Г-жа Лулчева.
    Ина Лулчева:
    Уважаеми дами и господа,
    Аз искам да заявя, че действително от най-голямо значение за мен и за преценката на този въпрос следва да се има предвид казаното от г-н Първанов, а именно че 30% от делата за първите 9 месеца са решени по този ред, което води до изключително разтоварване на изключително претоварената съдебна система.
    Янаки Стоилов:
    Основното предназначение на съда не е да бъде разтоварен. Той има други по-важни задачи.
    Ина Лулчева:
    Той решава делата с влязла в сила присъда. Той решава дела. Не му се отмахват делата просто. Не е тясно ведомствен интерес на адвокатурата провеждането на съкратено съдебно следствие, защото всъщност както знаете облекчаването на работата на съда по едно дело води до съответно по-ниско таксуване от адвокатите. Така че аз не бих искала по никакъв начин да се смята, че това е наш интерес. Но аз твърдя, че ако се измени редакцията така, както е в момента, този институт ще спре да работи. Втората хипотеза на съкратеното следствие просто няма да се прилага.
    Г-жа Николова не е права, давайки аргумента за чл. 123 за хората, на които са били наложени глоби, защото това е във връзка с изменението на чл. 78а – не е въпрос на съкратено съдебно следствие. Не може да се приема аргумента и също така, че видите ли признание се правело, когато всички доказателства са били събрани. Това не е самопризнание, а признаване на фактите, които прокуратурата окончателно оформя с обвинителния акт и това е първият момент, в който подсъдимият може да ги признае, защото е първият момент, в който те му се показват.
    Не е вярно, че съдът е длъжен да приеме всяко искане и че е обвързан от искането на обвиняемия. Върховният съд има множество решения, в които се е произнесъл. Тук има абсолютна аналогия със споразумението, че искането да се проведе съкратено съдебно следствие, както и искането за сключване на споразумение е една процесуална възможност за подсъдимия, респ. за обвиняемия, а не процесуално право, така че никой не е длъжен да му го гарантира. Съдът има абсолютното право да прецени дали са налице условията на закона, а именно дали са налице предпоставките на първо място за разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие и дали така могат да се постигнат целите на НПК, защото той върши тази преценка и по никакъв начин не е обвързан от искането на обвиняемия.
    Считам, че не може да се твърди, че по този начин се създава възможност съдът да е не добронамерен или по някакъв начин да г упрекваме в лично отношение. Аз считам, че по принцип не могат да се създават норми с оглед недобросъвестно поведение на съда. От друга страна, той не може да бъде задължен в определени случаи винаги да провежда съкратено следствие.
    Това е един от най-работещите институти в момента.
    Янаки Стоилов:
    Високият процент на прилагане на съкратеното производство може да бъде аргумент, че той търпи леко намаляване в името на постигането на по-важни социални цели. Така че въпросът наистина е да не направим така той да не работи. Примерно между 28 и 23% или 20% да варира – между ¼ и 1/5. Тук е деликатната преценка, която трябва да направим.
    Ина Лулчева:
    Аз искам само да кажа, че ако се приеме предметно ограничение, като споразумението, той няма да се прилага, защото споразумението ще гарантира по-добри условия, тъй като тогава наказанието няма да зависи от съда, който тепърва ще го определя с присъдата, а ще се договори между прокурора и защитника. Така че той няма да се прилага, ако се ограничи предметно.
    Ако се ограничи както са предложени редукциите на наказанията, аз съм си направила една сметка, че примерно при предложените редукции става така, че наказание, което е било от 5 до 10 ще стане от 5 до 6. Няма мотив да се съгласи на съкратено съдебно следствие, когато става дума за една година бонус, който се дава. Просто пробацията не се заменя с нищо. Глобата и конфискацията не отпадат.
    Янаки Стоилов:
    Вие оспорвате и другия вариант.
    Ина Лулчева:
    Аз лично считам, че текстът както е в момента, не следва да бъде променян. Това е становището, за което имам мандат и лично го подкрепям.
    Елеонора Николова:
    Единственият аргумент, който г-жа Лулчева изложи и който заслужава внимание, че съдът би могъл да направи тази преценка на фаза дали да допусне предварителното изслушване, сега с новия текст, който приемаме, фактически отпада. Съдът не може да отхвърли искането на подсъдимия за предварително изслушване.
    Ина Лулчева:
    Не е така. Предварителното изслушване е процедура, която се решава. Подсъдимият казва, че иска да има такъв вид следствие и съдът казва дали го приема. Предварителното изслушване е процедурата по приемане. Накрая той казва не приемам искането и край.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Кузманова. Заповядайте.
    Николета Кузманова:
    Г-н Председател, аз мисля, че се получава известно объркване на две сюжетни линии. Едната сюжетна линия е свързана с това допустимо ли е или не съкратено съдебно следствие по определени престъпления. Втората сюжетна линия е може или не може съдът да определя наказание по чл. 55. Към момента това, което е при споразумението е ограничение в предметния обхват плюс възможност за съда да слезе по чл. 55 под минимума. Докато при съкратеното съдебно следствие няма ограничение на обхвата и има императив да се прилага чл. 55. Така че са два въпроса, по които би следвало да се вземе решение.
    Единият е и който беше поставен, дали ще е възможност или ще е императив и трябва ли да се уточни в НПК.
    Вторият е дали съдът ще бъде длъжен дори и когато допусне съкратено съдебно следствие да приложи чл. 55 без да има налице изключителни или многобройни обстоятелства.
    Янаки Стоилов:
    Вие по двата въпроса какво становище имате.
    Николета Кузманова:
    Аз лично смятам, че така или иначе законодателят вече е изразил воля във връзка с тези особени производства, при определени от тях, да ограничи предметния обхват. Логично би било на принципа на споразумението и тук да се предвиди за определени престъпления, че няма да се прилага съкратеното съдебно следствие.
    Така ще дойде от само себе си втория въпрос тогава, когато се прилага, ще може ли съдът да преценява дали да приложи чл. 55 или не.

    Борислав Ралчев:
    Ако може да приложи, тогава кой ще направи признанието. Няма да стане.
    Николета Кузманова:
    Имайте предвид, че става дума за две алтернативни възможности за решаване на делата. Едното е по реда на споразумението, второ е по реда на съкратеното съдебно следствие. За справка казуса Максим Стависки – предложение за споразумение, отхвърлено, приложи се съкратеното съдебно следствие. Тук реално няма възможност за избор – или едното, или другото. И те вървят в поредност.
    Освен това, ако позволите само една бележка във връзка с направените предложения от г-жа Балева.
    Начинът, по който е формулирано предложението влиза в сериозно противоречие с правилата за определяне на наказанието.
    Освен това, извън обсега на предложението остава една от възможностите по чл. 55, която реално се прилага и това са случаите, когато в особената част има установен минимум на наказанието. Така както е формулирано предложението излиза, че дори законодателят да е определил минимум на наказанието в особената част, той ще се ръководи от тези правила и става разнобой между начина на определяне на наказанията. Благодаря.
    Янаки Стоилов:
    Г-жа Балева иска думата.
    Надка Балева:
    По направеното предложение, без да репликирам когото и да било, защото всички изложени аргументи, които чух досега, имат своето основание.
    По предложението ми за фиксиране е с оглед на изключително голямата ножица, която се прилага от съдилищата при определяне на наказания за едно и също деяние по отношение на различни лица.
    Второ, не знам дали сте обърнали внимание, но в предложението ми за горе-долу някакво определяне, казваме, че ал. 4. “В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието, съобразно с правилата на Глава пета.”
    Глава пета включва и чл. 55, което означава, че не е изключена априори възможността за преценка на многобройните изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Считам, че не е в противоречие, защото това означава, че по тази логика да приемем, че и чл. 63 – за редуциране на наказанията по отношение на непълнолетните, също е в противоречие с основните правила.
    Още един аргумент. Да, вярно е, но кажете ми какво по-леко наказание от пробацията, освен оправдаване, което не е включено.

    Янаки Стоилов:
    Г-н Първанов иска думата. Заповядайте.
    Валери Първанов:
    Аз не се изказах, само казах какъв е процентът на делата и всички тези дела са приключили с определено наказание при условията на чл. 55, поради което, когато правим преглед на наказателната политика, се установява за миналата година, че над 2/3 – почти 70% от наложените от съдилищата наказания са без лишаване от свобода и съвсем малко са лишаване от свобода. По-голямата част са естествено при условията на чл. 66. Т.е. наказателната политика е твърде либерална и не се възприема в момента от обществото.
    Когато сме обсъждали в работната група в Министерството на правосъдието, за което загубихме повече от два месеца, беше ясно, че трябва да се търси начин да се запази института, а същевременно да не води той до един обществено неприемлив резултат, каквато е сегашната ситуация.
    Считам, че първо не трябва да се стеснява предметният обхват. Защото тогава действително този институт ще отпадне. Обществото има нужда някои процеси да завършат бързо тогава, когато няма спор по фактите. Безспорно е, че лицето, което не оспорва фактите и съжалява, признава вината си, трябва да получи някакъв бонус. И този бонус трябва да бъде предварително известен. Аз се солидаризирам с колегите адвокати, с г-н Ралчев, че ако извършителят не е сигурен предварително, че той няма да получи някакъв законов бонус, а дали ще получи или не зависи от волята на когото и да било, включително и на съда, той би трудно тръгнал към едно признание, което автоматично води до неговото осъждане, при това без право на обжалване. Това е един доста сериозен жест от негова страна.
    Реплика: Как без право на обжалване.
    Валери Първанов:
    При споразумението ли беше. Съжалявам, допуснах грешка. Както и да е, има право на обжалване.
    На второ място, считам, че това, което каза г-жа Балева, която е вносител на предложението, съдът не се ограничава в правото на преценка тогава, когато са налице условията на чл. 55, а не и без да са налице условията, да го приложи този текст. Не става въпрос за бонус от една година, което спомена преди малко г-жа Лулчева, че когато стане от 5 до 6 години, това е бонус от една година. Не, съдът вече е ограничен в тази година и не може да наложи наказание 7, 8 или 10 години, каквато хипотеза съществува, ако няма предварително редуциране. Но ако са налице условията на чл. 55, съдът може да слезе и под петте години.
    Считам, че би могло да запазим института със съответната редукция на тавана, на максимума на наказанието, да гарантираме един предварителен бонус и да дадем възможност на съда да бъде съд. Т.е. за всеки конкретен случай да наложи едно справедливо по негово виждане наказание. И естествено, това наказание да може да бъде оспорено от прокурора или от по-горна инстанция.
    Янаки Стоилов:
    Мисля, че тук надделява разбирането, че промяна трябва да направим, така както се наложи да я направим в чл. 78а и тя мисля, че беше положителна, за да се намери балансът в тези неща.
    Имаме три варианта на решение. За това аз ще помоля тези, които допълнително взимат думата, да насочат предпочитанията си към един от трите варианта.
    Едното от решенията е при някои обстоятелства, без предметно да ограничаваме съкратеното производство, да кажем че при тежка телесна повреда, смърт, множество престъпления, или нещо друго, то няма да може да се прилага.
    Другият вариант е да се направи стъпаловидна редукция на наказанията, което е един по-казуистичен вариант.
    Трети вариант, който е предложен от г-н Румен Ненков, той е малко по-генерализиран, да не се прилага най-тежката алтернатива на наказанието, а в други случаи да може да се слезе при условията на чл. 55.
    Това са различни начини за решаване на един и същи въпрос.
    Аз казах, че надделява разбирането, че промяна е необходима. Но ако се прави промяна, имаме три начина да я направим.
    Г-н Пенгезов, заповядайте. След това г-н Ралчев и г-жа Кузманова.
    Веселин Пенгезов:
    Понеже стана дума дали може да се обжалва при съкратено съдебно следствие или не. Обжалва се, но трябва да се предвиди възможност да обжалва относно фактите. Защото става парадоксално.
    Янаки Стоилов:
    Как той е признал фактите, а после нещо не му харесва и оспорва фактите.
    Г-н Ралчев, заповядайте.
    Борислав Ралчев:
    За случаите, за които говорихте, кой какво наказание е налагал, дали имате някаква представа за кои престъпления се отнасят. Колко са тези по непредпазливост и колко са умишлените. Някакъв малко по-голям детайл. Да речем тежки? Или не сте изследвали въпроса до там?
    По чл. 370 трябва ясно и точно да се разграничат двете хипотези. Категорично! Не може аз да отивам на споразумение, както предлагат някои от колегите, да призная фактите и после да кажат няма споразумение. Защото върви после да разправяш на съда, че не е вярно това, което си признал като факти. Тези работи на практика не стават. Мисля, че сме съвсем наясно по тези въпроси.
    Отделен е въпросът кои са престъпленията, при които се минава към чл. 55 – дали са по непредпазливост, или не. Тук вече е вторият подход – можем да изключим някои от престъпленията, както е при другото производство за споразумението, защото разликата е огромна. Споразумението има за предмет само наказанието.
    Валери Първанов:
    Как само наказанието. Остават фактите.
    Борислав Ралчев:
    По чл. 370 има две хипотези. При първата хипотеза аз приемам доказателствата такива, каквито са. Но мога да пледирам за невиновност. Разберете го това – мога да пледирам за невиновност.
    Втората хипотеза е признаване на фактите. Те са различни неща.
    Първата хипотеза е много ясно и отчетливо дадена. Всичко е направено дотук, дайте да говорим само за право. Иначе няма да имаме две хипотези.
    Янаки Стоилов:
    Значи че поддържате текста в досегашния вид. Така ли е?
    Борислав Ралчев:
    Да, за чл. 370 с предложенията, които са направени, за които ние не говорим, но те са изключително съществени.
    Янаки Стоилов:
    Г-н Българинов иска думата и след това г-жа Кузманова.
    Борислав Българинов:
    Аз щях да застъпя становището за това, което каза г-н Ралчев. Но аз искам с няколко думи да посоча практичната страна, защото г-жа Елеонора Николова каза за колеги, които са се оплаквали. И при мен се оплакваха. Да, но това са хора, на които им е много трудно като съдии да прилагат закона. Мога да цитирам имена, но това са хора, за които законът и това което се признава от прокуратурата и от представителите на съда, че този институт работи, че 1/3 от делата се решават и то се решават бързо с присъди. Така че и целите на наказанието и принципите са спазени и това нещо трябва да бъде запазено, за да може да работи за в бъдеще.

    Николета Кузманова:
    Аз отново искам да съсредоточа вниманието върху предложението за редукция. Този принцип на редуциране на наказанията на практика ще стимулира по-скоро да не се използва съкратеното съдебно следствие, а да се прилага чл. 55 в реда, по начина, който е предвиден в момента. Защото чл. 55 в НК има две хипотези. Едната – влизам в по-ниския предел, а другият случай е заменям наказание. И заменям наказание тогава, когато в особената част няма минимум. И реално погледнато с този текст на чл. 63а се дерогират изцяло правилата на чл. 55 и изобщо на принципа на определяне на наказанието. А това, че има възможност за редукция при непълнолетните поне доколкото на мен ми е известно, тази редукция е предвидена с оглед особената възраст на лицата, а не с оглед степента на обществената опасност на извършеното от тях деяние. По този начин, както е предложен механизмът за редукция излиза без значение каква е степента на обществена опасност на това престъпление въобще, както и степента на обществена опасност на конкретно извършеното. Съдът изобщо няма да се интересува какво е предвидено в особената част като размер наказание, а ще тръгва директно на такъв вид редукция. Това честно казано на мен не ми звучи особено логично. Благодаря.
    Янаки Стоилов:
    Сега да ви припомня трите варианта. Разбира се и този, който се свежда само до предложението на вносителя. Той е пред вас и затова не го коментирам.
    Г-жо Тачева, нали разбрахте, че дискутираме върху четири варианта.
    Миглена Тачева:
    Аз поддържам варианта, който е предложен от Румен Ненков. И това беше нещо, което обсъждахме на Консултативния съвет и на този етап това ми се струва най-правилното. Ако изходим от идеята, че този текст въобще няма място в НПК, мястото му е в НК. С тази презумпция поддържаме предложението на Румен Ненков.
    Янаки Стоилов:
    Ще прочета предлаганите варианти.
    Предложението на вносителя е налице. То не се оспорва. Въпросът е към него какво може да се добави.
    Единият вариант е да ограничим прилагането на съкратеното производство при причиняване на тежка телесна повреда или смърт, когато деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Това е единият подход.
    Другото предложение е в чл. 73, ал. 2 думите “определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс” и “без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства” се заменят с думите “не може да наложи наказание по най-тежката алтернатива при алтернативно предвидени различни по вид наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс.”
    Казва се, че поради приключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварителното изслушване, се прилага досегашният ред за определяне на наказанието.
    Това можем да го приемем, можем и да не го приемем, но е втори въпрос.
    След това е предложението, което имате в доклада с всичик замени на отделните наказания, които са в чл. 63а, който са пред вас и няма да ги чета.
    Ако има някакво преобладаващо мнение, аз съм готов, ако ми дадете знак, кое първо да подложим на гласуване, тъй като не ги степенувам по някакъв друг критерий. Ако имате предпочитания към някой от тези три варианта, да се концентрираме към него при гласуването и евентуалното му доредактиране.
    Борислав Ралчев:
    За драстичните случаи на общественото внимание – смърт и причинена тежка телесна повреда в пияно състояние. Да не говорим за непредпазливите деяния. (Те са отделно.) Така да бъде.
    За две текста трябва да правим цял един закон, когато е много по-лесно, ако искаме да постигнем същото това внимание, за тези две хипотези да сложим един минимум в наказанието, което не е нула.
    Миглена Тачева:
    То никога не е нула – до две години.
    Борислав Ралчев:
    Да не бъде до две години, а да бъде от една до пет години. Тогава вече минаваме по общите правила, които си работят добре. Няма защо да ги разваляме.
    Янаки Стоилов:
    Според мен, не е толкова важен размерът на наказанието, доколко дали ще е възможно ефективното наказание да се заменя с условно.
    Имаме един проблем, който явно е проблем. Убедихте се, че със чл. 78а трябваше да направим нещо и мисля, че сега нещата са общо взето добре. Аз предлагам да направим нещо и по чл. 55, а да не оставяме някой друг да го реши в друго време този въпрос.
    Борислав Ралчев:
    Г-н Първанов, един от моите въпроси беше: На какво се дължи в края на краищата неудовлетвореността – дейността от страна на съда или на закона. Приложението не е никак маловажно.
    Янаки Стоилов:
    Опитах се да се ориентирам има ли предпочитания от тези, които са убедени, че трябва да направим промяна към кой от начините на промяна да се ориентираме, за да решим въпроса.
    Заповядайте, проф. Паликарски. Виждам, че искате да кажете нещо.
    Проф. Милчо Паликарски:
    Основният недостатък на това, което се обсъжда в момента, че Наказателно-процесуалният кодекс урежда начина за определяне на наказанията. В Наказателния кодекс има специална глава за определяне на наказанията.
    Вторият недостатък е, че се говори за признание, а признанията са много различни. Едно е признанието на заловения на мястото крадец и на блъсналия колата на мястото, друго е признанието, когато не се знае кой е извършил престъплението и отива и казва: Аз съм извършил престъплението.
    Като идея ви давам за чл. 55, за което се говори. В досъдебното производство събират доказателства и събират изключително отегчаващи отговорността обстоятелства - доказателства, които са изключително отегчаващи отговорността. След това ние казваме при обстоятелства изключително отегчаващи отговорността съдът е длъжен да ти наложи по чл. 55 при изключително смекчаващи отговорността. В това няма никаква логика.
    Аз си позволих да взема думата неканен, защото направих справка в някои чужди законодателства и на мен ми се видя най-удачно възприетото в италианския Наказателно-процесуален кодекс от 1996 г. решение, което е: Съдът си определя наказанието по всички правила на Наказателния кодекс. След това в тези случаи при съкратеното производство, при самопризнание, пълно самопризнание намалява наказанието с 1/3. Но наказанието се определя по реда на НПК и се намалява с 1/3. Чисто и просто. Няма да казваме, че има изключително отегчаващи и при изключително смекчаващи.
    За втората идея, когато има алтернативно наказание, се забранява прилагането на по-тежката алтернатива, а по-леката се прилага при условията на чл. 55. Това също е някакво - след като има чл. 55 никога ли не може да се приложи по-тежката алтернатива? Защо ще се пише в закона това нещо? Това не е необходимо да се пише.
    Ако му определи 15 години, намалява с 1/3 и му слага 10 години и това е.
    Янаки Стоилов:
    Това изглежда просто и приемливо.
    Борислав Ралчев:
    Аз мисля, че е по-добре да не го пипаме това нещо.
    Аз искам да предложа на вашето внимание следното. Очевидно е, че тези нови институти са много значими, има противоречива практика и мнения по тях. За това ми се струва, че те могат да бъдат решени след едни сериозни дискусии с много повече аргументи от най-различни среди – действащи, теоретици, статистика по-подробна в тази връзка.
    На пръв поглед това, което казва професора, ми хареса. Ама не знам докъде мога да стигна. Не сме готови за окончателни изводи и в този смисъл, г-н Председател, Вашето предложение за три алтернативи не е изчерпателно. Виждате, появи се една четвърта, която е чудесна.
    За това аз предлагам да подложите на гласуване специално тези текстове да не бъдат предмет на този ЗИД. Да се проведе съответната по-дълбока изследователска, научна и пр. работа и нищо не ни коства да приемем тогава тези конкретни текстове. И тогава няма да се занимаваме с други въпроси, а само по този текст. Сега не сме готови.
    Янаки Стоилов:
    Това, което аз мога да приема, като компромис, е този въпрос да не го гласуваме днес. Ще завършим с Преходните и заключителните разпоредби, за да имаме доклада, но този въпрос ще го решаваме в този законопроект и можем да го оставим за сряда. За другата седмица имаме няколко въпроса. Следващата седмица ще бъдат последните заседания на комисията.
    Татяна Дончева:
    Г-н Председател, има Закон за СРС във Вътрешната комисия. Тази седмица аз отмених заседанията. Моля ви не ме принуждавайте да правя това и другата седмица, защото ще стане неприятно. Тази седмица сме джентълмени, но другата сряда ще има заседание на Вътрешната комисия.
    Янаки Стоилов:
    Да, но имаме 5 точки за четвъртък, като две от тях са НПК, НК и разни други по-дребни въпроси. А това означава, че няма да можем да завършим доклада и в пленарна зала.
    Татяна Дончева:
    Ако искате, тъй като вие подлагате на гласуване, дайте да гласуваме предложението на колегата Ралчев, ако то събере гласове, ще стане безпредметно това разбутване на програмата.
    Янаки Стоилов:
    Предложението на г-н Ралчев всъщност е да няма предложение.
    Кой ще внесе предложението за НК, ако сега не го приемем.
    Миглена Тачева:
    Министерството на правосъдието. Ние готвим промени на НК.
    Янаки Стоилов:
    Тази тема има ли я. (Да.) Защото преди малко се говореше, че Върховният касационен съд ще го реши, което е нещо друго.
    Ще разчитаме в правителствения законопроект освен това, което правим сега, да предложите решение в някои от тези варианти или около тях. Нали така, г-жо Министър. (Да.) Благодаря. През правителствения законопроект по темата, която засяга съкратеното производство.
    Възлагаме на Министерството на правосъдието в законопроекта, който до края на годината ще приемат, отново да обсъждаме тази тема.
    Които подържат предложението в законопроекта по вносител, моля да гласуват. Виждам че има мнозинство. Приема се. Гласувахме § 37, чл. 370 в редакцията на работната група върху предложението на вносителя.
    Надка Балева:
    Колеги, понеже се обединихме около това, че ще изчакаме законопроекта на Министерския съвет по отношение на Наказателния кодекс, за да не се подлага на дебатиране в пленарна зала, оттеглям направените предложения, за да може да се внесе това, което трябва.

    Борислав Ралчев:
    Имам още едно предложение. След заплахата, която ни отправи колежката Дончева за следващата седмица и СРС снощи погледнахме текстовете, които вече сме приели, и се оказа, че се налага прецизиране.
    Янаки Стоилов:
    Добре. Могат да бъдат поставени, ако са намерени грешки, а не по-целесъобразност. (Само прецизиране.) Но преди това да завършим с Преходните и заключителните разпоредби.
    По § 44 работната група подкрепя текста на вносителя. Които го приемат, моля да гласуват. Благодаря ви.
    По § 44а. Които подкрепят текста на § 44а, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
    По § 45 работната група не подкрепя текста на вносителя. Предлага да отпадне. Има ли становище? Няма.
    Които са “за” отпадането на § 45, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
    По § 46 по вносител. Които подкрепят § 46 по вносител, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
    Предложението на работната група по § 47 е да отпадне.
    Надка Балева:
    Това е във връзка с отпадането на служебния дублиращ адвокат. Ние вече сме решили въпроса.
    Янаки Стоилов:
    Добре. Отпада. Има ли нещо, което да не е гласувано. Няма. С това по доклада приключваме. Остава открита темата за съкратеното производство. За нас не е приключила тази тема.
    Заповядайте, г-н Ралчев.
    Борислав Ралчев:
    Ние гласувахме предложението по чл. 175, ал. 6, изречение второ. Става въпрос за § 16. Какво казахме там? Предложението беше в ал. 6 изречение второ се заличава. Ние приехме и отхвърлихме предложението на вносителя щото второто изречение да отпадне. А второто изречение казва:
    “В случаите на ал. 5, т. 2, т.е. когато СРС не дава резултат, органът, т.е. съдът разпорежда унищожаването на първичния материален носител, съдържащ събраната информация.”
    Този текст не е прецизен. Изтървали сме го навремето.
    Като отворим ЗИД на Закона за СРС там има едни еднозначни формулировки в отделните случаи, които са аналогични на това, което трябва да бъде в НПК. А те са:
    “Информацията, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожават” и т.н.
    Идеята и в стария текст е била такава, но не е прецизирана. Защото освен СРС информация има и на няколко други места. Когато нашата идея е, която основно е реализирана в СРС по начин непротиворечив, да бъдат еднакви двата нормативни акта. За това, без да променяме философията на това, което вече е прието, аз предлагам да се въведе идентичният текст, който може да се приеме, че е редакционна поправка, която да бъде:
    “В случаите, когато ... – формулировката, която е в § 16, чл. 31 от Закона за СРС и която я има на няколко места.
    Янаки Стоилов:
    Кой ще я прочете, за да се запише в протокола.
    Борислав Ралчев:
    “Информацията, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава по реда на чл. 13.”
    Янаки Стоилов:
    Има ли възражения. Заповядайте.
    Красимир Колев: главен юрисконсулт на МВР.
    Аз предлагам на всичик присъстващи следната редакция, за да има този синхрон, за който говори г-н Ралчев.
    Второ изречение на ал. 6.
    Сегашната редакция на второ изречение на чл. 175, ал. 6 е:
    В случаите на ал. 5, т.е. когато използването на СРС не дава резултат, той (председателят, който е дал разрешението) разпорежда унищожаването на първичния материален носител, съдържащ събраната информация.”
    Това е действащият към днешна дата. Вчера гласувахте той да остане.
    Това, което каза г-н Ралчев, оставяйки този текст, половината от информацията, т.е. тази която е изпратена на заявител и няма да послужи на наказателния процес, няма правна възможност да бъде унищожена. Без да искате сбъркахте.
    Предлагам ви следната редакция, за да я обсъдите и ако трябва да се коригира. Предлагам следния текст:
    “Когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществено доказателствено средство, той разпорежда унищожаването й.”
    Реплика: На цялата информация?
    Красимир Колев: Тази, която не се използва за ВДС.
    Янаки Стоилов:
    Ясен ли е текстът? Моля да не се отклоняваме от решението по принцип, иначе ще оставя текстът такъв, какъвто е приет. Ако има някакви редакционни уточнения и синхронизация на текстове, нека да се направи редакцията.
    Надка Балева:
    По принцип става въпрос, когато прилагането не е дало резултати. Какви веществени доказателствени средства ще изготвяме, когато не е дало резултати. Това е алогично. Текстът е за ал. 5, т. 2 – засяга само ситуацията, когато прилагането им не дава резултати. Така че няма логика когато не дал резултат да готвим материали със закон. Струва ми се, че ако бутаме нещо в този текст, трябва да бъде не първичният материален носител, а това, което беше казано – събраната информация, което решава окончателно възникналия спор.
    Красимир Колев:
    Имайте предвид едно, че може да е изтекъл срокът и пак да няма ВДС и тази информация ще остане. И това е идеята, само когато не е дало резултат, т.е. когато няма ВДС. И тогава се унищожава. Но ако е изтекъл срокът?
    Христо Бисеров:
    Точно така. Това е слабост на сегашния закон. Това е в т. 2. А когато изтече срока и не може да се използва? Текстът, който вие предлагате, е в синхрон с новия закон. Вижте какво пише: “Информацията по 24 и 25, която не се използва за изготвяне на ВДС, независимо от това дали представлява..., се унищожава.” Двата текста трябва да звучат еднакво.
    Янаки Стоилов:
    Някой ще прочете ли окончателната редакция, която се предлага?
    Красимир Колев:
    Аз ви предлагам редакция, която е максимално близко до това, което е внесено:
    “В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване.”
    Янаки Стоилов:
    Гласуваме текста, който се предложи. Има ли други предложения за редакция? Още веднъж прочетете текста и ако 10 секунди след това няма друго предложение, ще го гласуваме.
    Красимир Колев:
    “В случаите, когато събраната информация не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, той разпорежда нейното унищожаване.”
    Янаки Стоилов:
    Който е за тази редакция, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
    Следващото заседание ще бъде в четвъртък с четири точки.




    Председател:
    (Янаки Стоилов)


    Стенограф-протоколчик:


    Форма за търсене
    Ключова дума