---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 47

Днес, 11.12.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Александра Аврамова, Нели Маданска, Борислав Петков и Юлия Меранзова; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър и Георги Соколов; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Теодор Илиев; от Главна прокуратура – Николай Георгиев; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, прадседател; от Националната следствена служба – Свилен Турмаков, зам.-директор и народните представители – Стойко Танков и Фатме Илияз.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Допълнителен доклад към Доклад № 853-03-81 от 01.12.2008 г. относно второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 853-03-72.
2. Обсъждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2008 г. – Регламент относно статута на европейското частно дружество, № 803-01-78 от 29.10.2008 г., внесена от Министерския съвет.
3. Обсъждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2008 г. – Решение за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси, № 803-01-78 от 29.10.2008 г., внесена от Министерския съвет.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността, № 854-01-155 от 02.12.2008 г., внесен от Стойко Танков и Бойко Великов.
5. Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154 от 14.11.2007 г., внесен от Владимир Кузов и Ваньо Хърков; № 754-01-156 от 16.11.2007 г., внесен от Владимир Кузов; № 854-01-42 от 24.04.2008 г., внесен от Фатме Илияз; № 854-01-73 от 17.06.2008 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-87 от 16.07.2008 г., внесен от Николай Кънчев и група народни представители; № 854-01-91 от 23.07.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 854-01-104 от 17.09.2008 г., внесен от Лъчезар Иванов; № 854-01-113 от 15.10.2008 г., внесен от Ненко Темелков; № 854-01-153 от 28.11.2008 г., внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак и № 854-01-157 от 03.12.2008 г., внесен от Четин Казак и група народни представители.
6. Обсъждане на Проектите на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание № 854-02-60 от 20.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-02-14 от 01.02.2008 г. и № 854-02-76 от 01.07.2008 г., внесен от Мария Капон; № 854-02-90 от 10.09.2008 г., внесен от Борислав Ралчев и група народни представители и № 854-02-122 от 03.12.2008 г., внесен от Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова.
По първа точка – Допълнителни предложения по изготвения от нас Доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Знаете, че този въпрос се разисква от компетентната институция на Съвета на Европа. Предлагам ви с оглед на поставени въпроси и направени бележки да направим две допълнения към нашия доклад, без да променяме съдържанието по темите, които той съдържа.
Единият въпрос е за възможността за участие и на други граждани, които не са български граждани в политическите партии. Този въпрос е изцяло въпрос на нашата преценка, защото самата европейска практика е различна. Има европейски държави, като Белгия, Германия, Австрия, Полша, Гърция, където дори на конституционно ниво правото за създаване и членуване в партиите е запазено само за техните граждани и други държави, където няма такива изисквания или пък те съществуват в законодателството. За това смятам, че ние можем да приложим същия подход, както при изборите, защото по отношение на изборите за европейски депутати, за представители в органите на местната власт допуснахме при определени условия граждани на Европейския съюз да могат да участват и с аргумент за по-силното основание, ако някой може да участва в политическия живот чрез кандидатиране или гласуване в избори, логично е да има възможност да участва и като член на партиите. Още повече, европейските партии имат основни семейства и е възможно някой, който участва в такава партия в друга страна и отговаря на условията на българското законодателство да участва в политическата дейност и в страната.
За това ви предлагам формулата за граждани, които имат избирателни права по българското законодателство. А това ще се преценява конкретно с оглед на законите, които уреждат изборите. При тези условия и други граждани да могат да бъдат членове на партии. Това е единият въпрос.
Другият е във връзка със завишените изисквания за създаване на партии. Ние предвиждаме каскадна процедура, в която 50 инициатори свикват учредително събрание, на което трябва да присъстват 500 души и смятам, че дотам трябва да спрем. След това има една точка, която предвижда, че след преминаване на учредителното събрание трябва да бъдат събрани 5000 подписа за регистрацията в съда. Мисля, че това изискване може да отпадне. То не създава някакви допълнителни гаранции за някаква по-широка представителност. Освен това, партията може да се учреди в този състав от неколкостотин души, а на избори да се проверява нейното влияние. Ние имаме текстове, които по-нататък гарантират реалната представителност с оглед на финансирането, включително и възможността на представяне на кандидатури в определени избори.
Тези две допълнения предлагам да направим.
Другото, което се съдържа, според мен, е необходимо с оглед представянето на отчетите. Защото ние променяме режима на финансиране на партиите, но не трябва да отпадне тяхното задължение до 31 март да представят отчети, защото те са имали дейности, които подлежат на отчитане и да не се създава впечатление, че те не дължат отчет за този род приходи, които са получили съобразно досега действащия закон.
И по една спорна теза, която не предлагам да я подновяваме, за партиите, които нямат един процент в изборите. Тя се съдържа в доклада като обсъждан въпрос, по който ние не сме взели решение.
Другият вариант, който можем да включим в доклада, е това изискване да влезе в сила от датата на провеждане на изборите за народни представители през 2009 г.
Аз не казвам кое от двете решения да приемем, но и двете да се съдържат в доклада, за да може по тях да се произнесем при неговото разглеждане.
Това са двете категории въпроси: двата въпроса, които са в някаква степен отговор на становището, с което разполагаме от страна на експертите към Венецианската комисия и другото е за уточняване на доклада ни с оглед на вече приети от нас решения.
По тези въпроси накратко да изразите мнение. Заповядайте, г-жо Николова.

Елеонора Николова:
Аз мисля, че са коректно разписани текстовете, които дават възможност на хората, които имат избирателни права, партийна активност съответно да могат да имат и организационен живот. Хората правят това чрез партии. Така че тези текстове за мен специално не будят никаква въпросителна.
Искам да направя едно уточнение. Искането за 5000 гласа не е за брой подписи, а за брой членове на партията. Те подписват декларация, с която се присъединяват към партията. Това все пак един праг, защото ако оставим само 500 човека, съвсем ще развихрим фантазията и възможностите на местните структури. Но както преценят останалите колеги.
Аз искам да взема отношение по два въпроса.
Ние създадохме един текст, съобразно който НАП влиза на проверка в партиите тогава, когато не е представен отчет пред Сметната палата и Сметната палата подаде този сигнал. Мисля, че трябва да съобразим възраженията на НАП, че те би трябвало да имат правомощия само когато Сметната палата е констатирала стопанска или осигурителна дейност, че е осигурител партията или пък е извършвала стопанска дейност, защото иначе те излизат извън нормалния обсег на дейност, който имат като финансова институция. Това е тяхното възражение. Мисля, че е коректно.
Във връзка с рестрикцията за участие в местни избори. Много малки партии поставиха въпроса така. Ние имаме влияние по места, имаме общински съветници, имаме избрани кметове, особено в малките населени места и е съвършено нормално с оглед на това, че съзнаваме че национално ниво не сме велики, да се обединим, за да постигнем резултат в коалиция. Питат, какво ще се случи, ако се обединят 5 партии и получат 4.9. Това значи, че тези 5 партии ще бъдат парламентарно представени, но не могат да участват в местни избори, което е нонсенс.
Янаки Стоилов:
Този въпрос ние не го променяме тук. По него решение ще вземем в зала. Има го в доклада като тема, която е обсъждана.
Елеонора Николова:
Аз съм готова да направя предложение. Нека да си остане рестрикцията за един процент. Нека да си остане рестрикцията за коалиция, като добавим, че право на участие в местните избори имат парламентарно представените партии. Коректно е. Няма как да си парламентарно представен, можеш да участваш в изпълнителната власт, може да участваш в управляваща коалиция, а не можеш да участваш на избори по места.
Янаки Стоилов:
Добре, напишете го като предложение. Понеже се връщаме към темата на доклада, за това допускам да се направят предложения, свързани с повдигнатите въпроси, а тук ще преценим какво от тях ще включим. Благодаря.
Г-н Янев, заповядайте.
Яне Янев:
Моето предложение е идентично с това на колежката Николова. Всъщност предложението ми е да премахнем тази алогичност. Примерът беше даден. Във всички случаи, ако коалицията е преминала 4% праг, партиите участвали в тази коалиция да могат да участват на местните избори. Това е въпрос на редакция дали ще заложим, ако партията е участвала на последните избори за народни представители в коалиция, последната трябва да е получила не по-малко от 4% от общия брой на гласовете, ако трябва да го фиксираме в този текст, или да препращаме към Закона за избор на народни представители.
Христо Бисеров:
Колеги, аз ви предлагам да бъдем малко по-въздържани.
Първо, това изискване за 5000 членове беше вкарано в закона, защото имаше някаква нужда. То не се е появило поради нечия приумица на някои народни представители. Нуждата от вкарване на малко по-строг ред в българския политически живот – във възникването, съществуването, развитието на партиите беше причина за възникване на това изискване. Аз не смятам, че тези изисквания са отпаднали. Аз съм по-склонен да не правим такава промяна. Още повече, че цялото сегашно законодателство, което правим сега, има леко рестриктивен характер. И то е с добри намерения. От тази гледна точка смятам, че не бива да правим тази промяна.
От друга гледна точка, това, което предлагате накрая, също не съм склонен. Нека да присъства в доклада, но не и като становище на Комисията. Комисията гласува един текст. Този текст е гласуван и това е текстът на Комисията. Нека в доклада да присъстват алтернативни текстове, но не със записа “подкрепено от Комисията”. Не знам как може да бъде направен записа, но не като текст, който се предлага от Комисията. Мисля, че така е редно. Сега да влизаме в процедури на гласуване е безсмислено.
Мая Манолова:
Аз подкрепям предложението на г-н Бисеров, като аргументите, които г-н Янев изложи и г-жа Елеонора Николова, аз също ги споделям. Наистина след като бяха направени възражения от колегите от ВМРО и от други парламентарно представени партии в момента. Лично аз не се бях замисляла върху този казус, когато една коалиция влиза в парламента, но в същото време процентът й е под броя на участващите партии, което наистина създава препятствие пред парламентарно представени партии да участват на местни избори. Считам, че би следвало да се запише такъв вариант, за да може да се обсъжда в зала, а също така и предвид и бележките, които са направени от Венецианската комисия. Защото то горе-долу е в този контекст.
В тази връзка аз виждам, че сте предложили във варианти рестрикцията по отношение на участие в местни избори. Лично аз бих подкрепила и нека да остане като вариант това, което беше в досегашния доклад на Правна комисия.
Янаки Стоилов:
Ние няма да вадим нищо от доклада.
Мая Манолова:
Защото аргументът ми отново е от становището на Венецианската комисия.
Аз съм съгласна и с г-н Бисеров, че ако ние сляпо тръгнем да подкрепяме това, което те правят като бележки, означава да си променим изобщо философията на закона, ако стигнем до буквалното възпроизвеждане на техните предложения. Още повече че това в европейските законодателства първо, не е задължително, второ, според мен никъде не се среща именно право на живот на така наречени общински партии. На мен не ми е известно от анализите, които се правиха на европейското законодателство това да го има някъде. Но все пак да се съобразим с тяхното предложение, аз мисля, че това което предложихме в първия вариант, а именно да могат да участват на местни избори партии, които са създадени и за които не е имало формалната възможност да участват в национални избори, тъй като са създадени след провеждането на такива, да остане във варианта, който беше предложен в предния доклад на Правната комисия, защото дава такава възможност. Наистина тук остава опасението, че някои партии, особено ако падне изискването за 5000 души членове, респ. за 5000 подписа, ще бъдат създавани партии единствено и само за участие в местни избори. Но от друга страна, пълно щастие няма, така че трябва да се направят компромиси, включително и с нашите първоначални намерения.
Аз съм принципно съм против отпадането на изискването за 5000 души, защото ще стане много лесно да се прави партия. Но след като го има записано изрично.
Христо Бисеров:
То не е записано изрично. Не трябва да бъде по-трудно отколкото създаването на обикновено сдружение или фирма. Това може да звучи нормално в една друга държава. На Балканския полуостров правенето на партия и правенето на фирма да е еднакво лесно, някак си не ми върви.
Мая Манолова:
Ако буквално четем Венецианската комисия те ни предлагат да преосмислим цифрите. Може да си остане някакво изискване, например може да не е 5000 подписа. Може да е 2000 или 2500 подписа, все пак да има някакъв праг, отколкото да отпадне въобще.
Корекцията, която касае участие в политически партии на граждани, които нямат българско гражданство, но имат избирателни права, според мен трябва да се прецизира. Защото според различните изборни закони различни групи граждани имат изборни права. Например, ако гледаме изборите за европейски парламент или изборите за местни органи, или изборите за национален парламент, има известни различия, така че все пак да следваме някакъв по-универсален текст, защото в различните изборни законодателства този въпрос няма съвсем идентично тълкуване.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам следното. Тъй като ние сме в една особена ситуация, връщайки се към доклад, който вече сме приели и с оглед на дискусията да включим тези предложения, които са по допълнително разискваните въпроси, а именно за гражданите, които имат избирателни права по българското законодателство; за отпадането на цитираната точка за 5000, като е възможно да запазим досегашното решение и да обсъждаме в диапазон от 1000 до 5000 някаква промяна, тъй като това може да бъде и в рамките на редакционно предложение, когато става дума за самите числа, след съдържа идеята и за отпадане, значи може да се обсъжда и по-малко.
Като задължителни елементи на доклада, т.е. които са получили подкрепата на Комисията, да включим това, което е свързано с финансовите отчети, защото то е производно от уредбата, която сме приели.
Последният § 26 да бъде маркиран както текста, който обсъждахме за изискванията към партиите в коалицията, за да остане открит въпроса за дискусията в пленарната зала.
Имаше едно допълнително предложение, като алтернативен вариант, който направи г-жа Николова, за партиите, които са в коалиция, те да могат да се явяват самостоятелно, ако са преминали 4%.
Такъв текст да формулираме ли? Да го поставим, без да го разискваме повече и да се произнасяме сега по него.
Това ще се изготви като допълнителен доклад.
Моля да гласуваме общо решението за допълнителен доклад, без това да ангажира непременно позицията на всеки един по отделните въпроси, тъй като тя може да бъде различна, да се отрази в допълнителния доклад, който ще се обсъжда през другата седмица заедно с основния доклад.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, въпросът е принципен. Ужасно е 300 партии, на рестрикциите могат да се търсят и по други посоки. Защото това е една бариера, което няма нищо общо с – една партия може да има регионален интерес. Може да е национална, но да няма позиции в цялата страна, но да има позиции в североизточна България. И това го има в цяла Европа. И изведнъж ние правим една бариера – първо на парламентарни избори, 1%. Това не върви с оглед целта, която имаме. Нашата цел е да няма фантоми, които си вадят чрез платежно средство регистрацията. Да намерим по-рационални средства. Така заставаме срещу принципен въпрос – регионална партия не може да има с регионални интереси и присъствие значимо. Не го виждам като рационално средство. Говоря по принцип.
Янаки Стоилов:
Добре. Тъй като засега няма други предложения, за да можем да изготвим този доклад още утре и да го разпространим най-късно в първото заседание на следващата седмица, ви моля да гласувате по така направените предложения, които допълнително ще бъдат разисквани. Осем гласа “за”. Против? Двама “против” Въздържали се? Двама се въздържат. С осем гласа “за”, двама “против” и двама “въздържали се” - така ще бъде изготвен доклада, без по тези предложения да пишем становището на комисията, но те ще се съдържат в него.
По втора точка - Обсъждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2008 г. – Регламент относно статута на европейското частно дружество, внесена от Министерския съвет.
По трета точка - Обсъждане на рамкова позиция на Министерския съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2008 г. – Решение на Съвета за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси, внесена от Министерския съвет.
Раздадени са ви проектите, които се отнасят до обсъждане на рамкови позиции на Министерския съвет по т. 15 и т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2008 г. – Решение на Съвета за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси и на Регламент относно статута на европейското частно дружество, и двете внесени от Министерския съвет.
От Министерството на правосъдието кой ще даде кратка допълнителна информация по това, което се предлага. Заповядайте съвсем накратко да посочите основната цел. Народните представители разполагат със становищата и ако имат някакви въпроси, могат да ги поставят.
Нели Маданска:
Ние сме подготвили едно съвсем кратко резюме, което представя същността на европейското частно дружество и степента до която са стигнали работите по изготвянето на регламента. Ако прецените, че ще бъде полезно за народните представители –членове на Комисията, бихме могли да го раздадем. Съвсем кратко е, в рамките на половин страница.
Междувременно ще представя историята на работата по регламента за европейско частно дружество от няколко години. То е част от общата инициатива за опростяване на бизнес средата и намаляване на разходите при учредяване и функциониране на малките предприятия. Продължение на идеята за европейско дружество, но тук вече в контекста на интересите на малките предприятия, които както комисията преценява, макар че заемат около 90% дял от всички дружества. Само около 8-9% осъществяват реално дейности извън своите държави, така че идеята е да се стимулира работата на малките предприятия възможността те да развиват свой бизнес на територията на целия Европейски съюз.
Какво е особеното относно това дружество? То е от вида, подобен на дружествата с ограничена отговорност, познати по нашето право, но всъщност регламентът ще създаде една нова дружествена форма – наднационална, която ще бъде регулирана от правилата на европейското право. Предимство ще бъде гъвкавата уредба. Проектът на устав на дружеството, който ще бъде унифициран и ще дава възможност на всички, които желаят да учредят такива дружества, да го ползват. Това ще намали разходите им.
Възможността за промяна на седалището, без това да води до изискване за прекратяване на дружеството и учредяването му в друга държава членка и всичко това се приема от комисията, че ще съдейства за развитието на малкия и среден бизнес. Тези предимства са и в основата на позицията на Република България, която подкрепя като цяло идеята за регламент.
По-спорен в момента е въпросът с капитала, нещо което започна да се повдига като дискусия и в България. Регламентът в този вид предвижда капиталът на дружеството може да бъде и 1 евро. Веднага искам да подчертая, че предвижда съответни гаранции за правата на кредиторите и на третите лица, които да балансират тази идея. Например, разпределение на печалба може да бъде извършено само след като бъде направен преглед на състоянието на дружеството. Има изискване списъкът на съдружниците да бъде публичен, както и тяхното участие в капитала също да бъде оповестено. Има и други различни мерки. Това е един дискусионен момент, който все още се дискутира от държавите членки.
Друг дискусионен момент е участието на работниците и служителите в управлението на дружествата. За България той не представлява особена трудност, тъй като ние нямаме големи традиции в тази сфера. За това в тази посока можем да проявим и по-гъвкаво отношение и да предоставим на държавите членки да изберат най-добрия модел, който ще съчетае интересите на всички държави членки.
Като цяло България поддържа подготовката и приемането на такъв регламент. Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
Ако няма, подлагам на гласуване приемането на позицията, която беше представена, изразена от Министерския съвет.
Първо по Регламента относно статута на европейското частно дружество. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По Решение на Съвета за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси. Заповядайте.
Борислав Петков:
Проектът на посочения документ беше разгледан за първи път през месец януари 2007 г. от работната група “Сътрудничество по наказателно правни дела към Съвета”. Предложението за създаването на този проект на решение е съвместна инициатива на 14 държави. Продиктувано е от анализа на дългогодишното функциониране на Евроюст, оценен като едно от най-показателните и комплексни въплъщения на сътрудничество и координараност на действията на държавите членки.
Измененията на този акт са в няколко направления: разширяване на оперативния капацитет на Евроюст; засилване и подобряване на координиращите функции; облекчаване на процеса на обмен на информация и разширяване на възможностите за набиране на допълнителна информация, както и повишаване на капацитета на Евроюст с оглед засилване на сътрудничеството с трети държави извън Европейския съюз.
В хода на дебатите по време на проведените множество работни заседания се стигна до консолидирана версия на текста. Актът беше приет през месец юли 2008 г. Последствие е съгласуван с Европейския парламент. На последното заседание на ПВР бяха обсъждани някои лингвистични въпроси и очакваме предстоящо обнародване в официален вестник на Европейския съюз.
Рамковото решение още не е влязло в сила. Предвижда да се транспонира във вътрешните законодателства на държавите членки не по-късно от две години след влизането му в сила.
Към настоящия момент националният представител на Република България в Евроюст е определен с решение от 31.01.2007 г. на Министерския съвет и правомощията му са регламентирани със заповед на Главния прокурор. В Министерството на правосъдието действа Постоянна междуведомствена работна група с участие на експерти от Министерството на правосъдието, прокурори и съдии, която има за предмет на дейност именно въвеждане в националното законодателство на рамковите решения – наказателната материя. Предвидено е свикване на заседание в средата на месец януари догодина, на която да се прецени необходимостта от създаване на законова регламентация на правомощия на националния представител в Евроюст, както и начините на взаимодействие на българските съдебни власти и Евроюст и начините на получаване и изпращане на информация.

Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има ли въпроси към проекта за становище. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
За какво става въпрос? Малко по на български какво ще приемаме, по какъв начин и за какво се отнася. Добрите намерения са ясни. Разбрахме ги. Фактически рамковото споразумение е в съответната област на националното право. И това разбрахме. Какво ще изпълняваме и чии ще бъдат решенията, които ще изпълняваме. Редът сигурно ще се намери.
Борислав Петков:
Решения няма да изпълняваме. Това е един орган на Европейския съюз, на който основната му насока е да улеснява и да координира сътрудничеството между държавите членки при отправяне на молби за правна помощ. В случая това е един орган със седалище в Хага. Състои се от национални прокурори. Към настоящия момент България има един определен национален представител от Върховна касационна прокуратура.
Борислав Ралчев:
Да разбирам ли, че това са процедури? Има ли материално право вътре? Ако има, да го чуем и него.
Борислав Петков:
Става дума единствено за процедури – начин за обмяна на информация, за съгласувани действия, за подпомагане и образуване на съвместни екипи за разследване, координирани доставки с оглед предоставяне на най-ефикасна помощ с оглед предприемане на бързи мерки при изпълнение на важни молби за правна помощ.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Няма. Които подкрепят позицията на Министерския съвет по Годишната работна програма в частта на посоченото решение, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се позицията. Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Не може да има против, защото не знаем за какво става въпрос. Аз искам само едно изречение да кажа.
Когато се поднасят такива актове, които имат международно значение и от които ще последват ангажименти, много често се сблъскваме с това, че някой е приел някакъв акт някъде и ние вече сме задължени, въпреки другите възможности да имаме други мнения по въпроса. Вчера стана същото нещо в пленарна зала.
В случая чудесни фрази и съм за фразите. Но искаме да знаем, когато говорим за наказателно право за сътрудничество за какво сътрудничество говорим – във фазата на оперативните действия, във фазата на досъдебната фаза, доказателствените средства, в съдебната фаза – за какво иде реч. Ако има яснота, да я знаем. Ако няма яснота, ще приемем добрите фрази.
Борислав Петков:
Аз мога подробно да ви уведомя какво касае това рамково решение.
Борислав Ралчев:
Като чета тази позиция го отдавам като лична причина, че не мога да я разбера.
Янаки Стоилов:
Може би по-подробно трябва да се направи връзка между доклада и самия проект за решението. Защото възможността на България, ако има някакви предложения към този проект, да ги направи в тази процедура. Защото той с нас или без нас, вероятно ще се приеме. Проблемът е обаче, ако ние имаме някакво свое становище, да повлияем върху съдържанието на проекторешението.
Борислав Ралчев:
За да стигнем до свое становище, трябва да знаем общото какво е.
Янаки Стоилов:
Ние имаме проекторешението, имаме и становищата по него.
Борислав Ралчев:
Текстът на рамковата позиция е чудесен. Всички инициативи подкрепяме и т.н. А за какво става въпрос аз лично не разбрах. Разбрах, че се отнасят за процесуалното и материалното право.
Борислав Петков:
Ако може аз да допълня.
Янаки Стоилов:
След като сме гласували е излишно, тъй като текстовете са на разположение – няколко десетки страници е проектът и съпътстващите го разяснения, така че той сам дава повече отговори на въпросите, отколкото разясненията, които могат да се дадат.
Борислав Ралчев:
Десетки не можах да видя, защото на нас са ни раздадени по-кратки копия.
Янаки Стоилов:
Имате поне тези 14 страници.
Борислав Ралчев:
Въпросът е като се прави доклад, да бъде коректен. Да не играем ролята да не кажа на какво. Упрекът ми не е към експерта, който представи решението. Има маниер да се поднасят нещата, който не е добър.
Нели Маданска:
Това е стандартът, който ни изискват.
Борислав Ралчев:
Нека да бъде стандарт. Но вие съобразете и с нашия стандарт. Той е очевидно нисък. За какво става въпрос? И ще излезе, че другите държави имали дерогация за 2012 г., а ние се връщаме на 2000 г. с “да” предварително, без да знаем за какво става дума.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нали разполагате с този текст, който е 25 с. Със самия проект на решение. (Нямам го.) Тогава аз ще ви го предоставя. Ако имате в процеса на заседанието някакви допълнителни въпроси, ще ги поставите, а сега да продължим с останалите точки от дневния ред.
Борислав Ралчев:
Не знам дали бих могъл на навляза в едно такова дълбоко съдържание. Илюзия. Но нека да бъдем малко по-коректни. Да се поднасят нещата във вид, в който ще бъдат възприемани по принцип. Който иска да се “зарови”, ще намери начин да го направи.
Янаки Стоилов:
Самите доклади да бъдат изготвени с по-голямо внимание към определени въпроси, засягащи съдържанието, а не само описание.
Тъй като тук става дума за изисквания, които засягат нашата работа, аз искам да припомня това, което ние сме разисквали и по което ние сме се произнесли.
“Рамковите позиции следва да се внасят в Народното събрание в сроковете, предвидени в чл. 97б, ал. ... от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с оглед съвременното упражняване на функциите на парламентарно наблюдение и контрол.”
Тъй като ние сме в края на парламентарния сезон, за да имаме повече време да ги анализираме и разискваме по същество, означава да разполагаме и с малко повече време, така както се предвижда. Така че това мога да отправя като изискване към изпълнителната власт. Защото вие повдигате един въпрос, който наистина има значение, но за да можем ние да имаме при необходимост критично отношение към съдържането на самите актове, трябва да имаме и повече време, за да се запознаем с това съдържание.
Борислав Ралчев:
Позволете ми да цитирам:
“Република България, отчитайки съществената роля на ЕСМ, като орган подпомагащ ..... досега е подкрепяла всичик инициативи за предприемане на мерки, консолидирани... Република България подкрепя напълно ... “.
Кажете за какво става въпрос. Може да бъде приложено и към ветеринарната спогодба с пълна мяра.
Янаки Стоилов:
Като споделям изразената претенция, че трябва да се обръща по-голямо внимание на тези актове, които предстои да се приемат в различните институции на Европейския съюз. Това е въпрос до голяма степен и на национален капацитет. Защото аз няма да правя сравнение с други парламенти с какви възможности разполагат в самия Европейски парламент и в Брюксел, за да започна формирането на своята позиция още в процеса на първоначалното изготвяне на актовете, да информират своите парламенти, а не да разчитат само на позициите на изпълнителната власт в оформянето на тези мнения. България за тази дейност разчита само на това.
Борислав Ралчев:
Тогава защо минава през Правната комисия на парламента? За сведение или за какво?
Янаки Стоилов:
Защото ние самите сме приели като свое право да можем да изразяваме становище и мнение, с което се съобразява правителството. Това е нашият отговор и мисля, че това е правилно. Когато се гласуваше това, ние всички подкрепихме, че парламентът трябва да бъде част от този процес на формиране на националната позиция. Аз ви казвам, че българският парламент разполага в момента с един човек, който на място се занимава с цялата тази работа, докато други парламенти разполагат с много по-голям капацитет, когато те си формират позиции, разчитайки освен на мнението на изпълнителната власт и на своите собствени представители, не като народни представители, а като експерти, които могат да са в течение на този процес.
Борислав Ралчев:
Ние искаме мъничкото – да разбираме за какво става въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз казах, по-рано да се предоставят тези становища, за да можем ние да ги предоставим на всеки, който се интересува, не само с обобщеното становище, а със съдържанието на самия проектодокумент.
По четвърта точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за собствеността, внесен от Стойко Танков и Бойко Великов.
Тук е г-н Танков. Той накратко ще представи мотивите на законопроекта.
Стойко Танков:
В §1 на Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността е прието, че давността за придобиване на държавно общински имоти спира да тече към 31 декември 2008 г. С настоящия законопроект ние предлагаме този срок да бъде удължен с още 5 години, достатъчно време общинските и държавните ведомства да могат да обхванат и регистрират имотите общинска и държавна собственост.
Логичен е въпросът защо това не е направено досега. Аргументите от областни управители са, че има редица административни пречки, най-вече във взаимодействието между общините и областните управи. Според областните управители, за да приключи напълно този процес на отписване на имотите в полза на общините на приватизираните предприятия, на реституираните собственици, на одобряването на кадастралните карти и тогава ще се създаде възможност за по-пълна кодификация на имотите държавна собственост.
Това са накратко мотивите за удължаване на този срок.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Танков. Докато досега удължавахме този срок с една година, сега с цели пет години. Има ли някакво съвпадение със срока 2013 г., когато изтича усвояването на европейските фондове. (Не.) Да преценим тогава за три или за пет години. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ще подкрепя този законопроект, още повече, че миналата година и по-миналата година – два пъти последователно бях вносител на същия законопроект с различни срокове. Но все пак си мисля, че очевидно от мотивите и от моята честа комуникация с областните управители тази дейност не върви, Бог знае колко, с бързи темпове и на бързи обороти, да не оставяме пет годишен срок, защото това ще доведе до доста голямо безхаберие. Не повече от две години срок, в който да се спре давността.
Яни Янев:
Колеги, приемането на тези текстове с непрекъснато удължаване на давността без да се предприемат други мерки за решаване на този проблем, няма да се реши. Тук става въпрос за един категоричен субективизъм и нежеланието на големите общини, защото това не е характерно за по-малките общини, да не предават актовете за държавна собственост, които продължават да се съхраняват в техните деловодства, тъй като всички актове за държавна собственост се съхраняваха в общините, да бъдат в областните администрации, за да бъде извършена преценка съответният имот е ли или не е държавна собственост и ако той не е, да бъде деактуван и съответно общината да го актува като общинска собственост. Това е проблем, със сигурност го знам, за Варна. Разговарял съм и с колегите областни управители в София. Същият проблем е и за София. В по-малките общини не е толкова висящ проблем, но това са няколко десетки хиляди преписки за държавна собственост.
Тук въпросът стои и до това, че обективно след категоричното намаляване на щатовете в областните администрации, а до 1996-97 и до 2000 г. са били отпускани специално щатни бройки за областните администрации, за да може този въпрос да се решава. Има нужда от човешка ръка, която да върши тази работа. Тази работа машина не може да я свърши. С по 5-6 човека в отделите “Държавна собственост” тази работа няма да се свърши още 20 години. Защото това е огромен обем работа. По тази причина аз предлагам срокът да е две годишен, но да има и други организационни мерки от страна на правителството, защото срокът след две години пак ще се удължи. Не просто пасивното удължаване на срока на давността. А трябва да има и други мерки, които да се вземат. Иначе ще си виси и непрекъснато ще се удължава срокът.
Янаки Стоилов:
Има предложение за пет години, за три и за две години.
Г-жо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Колеги, аз както и предходната година изразявам твърдото си несъгласие с отново удължаване на този срок. Мотивите ми са много. Като започнем от това, че аз съм принципен противник на мораториумите, защото те не решават никакви проблеми. Те само ги отлагат във времето. И практиката го доказва.
Към такава мярка трябва да се пристъпва само в изключителни случаи, при наличието наистина на някаква много специална нужда. От мотивите, че държавата трудно контактувала със службата по кадастъра е несериозно. Това е направо подигравка. Ние ли да отидем да организираме или със законови разпоредби, докато някой чиновник някъде се сети да си свърши работата.
Тук се поставя въпроса за неизяснена собственост по приватизация. Как ги приватизирате, как ги продавате, как ги купувате тези имоти, като не е била изяснена собствеността толкова години вече. За какво говорим? Каква равнопоставеност на собствеността има, когато ако аз съм съсобственик с държавата не мога да придобия нейната част, за която се грижа и я поддържам, докато държавата срещу мен отдавна щеше да си е приложила давността. До кога? Колко пъти вече правим това? И пет години, и две години няма да свършат работа. Ако продължаваме по този начин на непрекъснати отстъпки, никога няма да го решим този въпрос.
Освен това, фразите “застрашена от придобиване от трети лица”. Гражданите, които съвестно в продължение на десетки години се грижат за държавната собственост, защото в повечето случаи става въпрос за съсобственост, те са онези шайка разбойници, които само чакат да изтече давността и да заграбят държавните имоти. Недейте така! Това е абсурд.
Освен това, искам да ви кажа, че имам известно наблюдение върху работата на общините. Там където се описват и отписват държавните и общинските имоти, това далеч не се прави, за да бъдат защитени държавните интереси. Това се прави, за да бъдат раздадени тези имоти на определени хора. И ако ние подкрепяме този процес, не виждам въобще за каква работа от гледна точка на принципи на правото тук става дума.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Аз ви предлагам да преминем към гласуване дали по принцип се приема необходимостта от удължаването на срока. След това, ако по принцип се подкрепя, за какъв срок да бъде удължаването.
Тези, които са за подкрепата на обсъждания законопроект, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Трима се въздържат.
С девет “за”, един “против” и трима “въздържали се” се приема.
Сега да решим какъв да бъде срока. Имаше предложение за две, за три и за пет години.
Борислав Ралчев:
Кое по ред удължаване е това?
Янаки Стоилов:
Трето. Аз предупредих миналата година и трябваше да бъде поне с няколко години. Тогава имаеш обещания, че за една година ще се свърши работата. Сега поне е малко по-реалистичен подходът.
Г-н Танков, заповядайте.
Стойко Танков:
Аз мисля, че две години е реалистичният срок.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, нека да не си играем на налучкване. При поредното удължаване на срока попитахме, защото идеята, ако си спомняте, беше за 6 месеца. Ние попитахме: Ще се справите ли в този срок? И ние отпуснахме още 6 месеца, през който период не се направи нищо.
Аз ще си позволя да цитирам колегата Румен Ненков, че срещу безхаберния чиновник със закони не можеш да се бориш. И това е едно потвърждение на неговата теза.
Но пет години е изключително продължителен срок, който им дава възможност отново първите три години да не пипнат нищо. Аз съм убедена, че две години няма да стигнат. Защото следващата година е свързана с ангажименти на администрацията, за това предлагам да се обединим около срок три години, за да не се налага колегите от следващия парламент отново да увеличават срока с една година.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов, Вие по срока какви предложения имате?
Борислав Българинов:
Аз имам предложение представители от министерството да дойдат тук и да кажат какво е тяхното мнение.
Янаки Стоилов:
Тук има представител на министерството. Заповядайте, да кажете вашето мнение.
Теодор Илиев: Дирекция “Държавна собственост и жилищна
политика” в Министерството на регионалното развитие
и благоустройството
Аз бих могъл да говоря единствено като чиновник. Но искам да ви кажа, че това, което г-н Янев каза за липсата на хора или за лимитирания административен капацитет е абсолютно вярно. За пример давам, че за цялата държавна собственост на централно ниво в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в отдел “Държавна собственост” работят 8 човека. Ние говорим за десетки хиляди имоти и за сделки, за проверки, за заповеди. Почти същото е горе-долу като съотношение по областните администрации. Въпреки реституцията и приватизацията все още има огромен брой имоти държавна собственост. Нашата идея, ако говорим за това като идея, е да се модернизира в известен смисъл механизма за събиране на информация и за създаване на една наистина модерна информационна система за наличния актив държавна собственост. Това може да стане единствено чрез вкарването му по електронен път. Но събирането на тези данни е наистина много трудоемка работа. Има страшно много спорове към настоящия момент между държавата и собственици на приватизирани предприятия. Ще ви кажа защо е така.
При повечето от приватизационните сделки в рамките на периода от 1992 г. насам начинът, по който са приватизирани предприятията е с изключително лошо качество на описване на приватизирани активи.
Освен това, за мен има един абсурден начин, по който са се деактували имотите на преобразуваните след 1994 г. предприятия, където не се прави нотариален акт, а се съставя акт за държавна собственост.
Реплика: Какви мерките могат да бъдат предприети?
Теодор Илиев:
Мерките могат да бъдат чрез увеличаване на служителите, както на централно ниво, така и в областните администрации. По този въпрос сме издали две указания към областните управители. Това е право на министъра на регионалното развитие и благоустройството да дава указания към областните управители. В момента в който даден областен управител чрез неговата администрация направи каквито и да било действия по отношение на даден имот, никой оттам насетне – дали става въпрос за съставяне на акт, за някакво уведомление на дадено лице, оттук насетне тази давност се прекратява, защото собственикът е проявил отношение към имота си. Това сме го записали изрично със съответните указания ,които засягат въпроса с придобиване на собственост.
Янаки Стоилов:
А имате ли поглед как работят различните области? Т.е. дали някои са много напреднали, а други много изостанали. Така ще се ориентираме каква е активността на тези, които се занимават с тези неща.
Теодор Илиев:
Не мога да се наема категорично с такова мнение. Имам лично персонално мнение. Тази информация не е обобщавана.
Янаки Стоилов:
По продължителността на срока какво мнение изразявате?
Теодор Илиев:
Министерството подкрепя варианта с 5 години.


Борислав Ралчев:
Беше ми трудно да разбера, защото пише, че държавата се легитимира по отношение на горите със служебна бележка или удостоверение и скица. Давам ви съвет. Вместо да отлагаме с години, направете и вие такъв нормативен демарш – с едно удостоверение и с една скица всичко да стане държавно.
Реплика:
Така е по Закона за горите.
Борислав Ралчев:
Няма лошо. И тук така да стане. Едното от двете е вярно, както добре разбирате.
Янаки Стоилов:
Г-жа Масева и след това г-жа Иванова.
Елиана Масева:
Аз искам да ви попитам като представител и сигурно служител в тази дирекция – не сте директор, какво правите по отношение на контрола по актуването и деактуването, защото това е правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Контролната ви дейност в какво се изразява?
Теодор Илиев:
По отношение на имотите публична държавна собственост министърът на регионалното развитие и благоустройството е този, който отписва със заповед от книгите за държавна собственост имотите, за които пада основанието или са неправилно актувани. Това основно става при наличие на съдебни решения.
Иглика Иванова:
Както разбирам, колеги, ще мине това предложение, въпреки че аз повтарям, че тук е въпрос на принципи. Отново за пореден път в рамките на този парламент в каря годината, когато няма никакво време за реакция, това се поставя за гласуване и щем не щем ще го приемем, въпреки че не е редно. Извинявайте, но когато за пореден път се иска такова нещо, при това за срок от пет години, да си бяха дали труда вносителите или тези, които са ги помолили да внесат предложението, да бяха направили поне една справка за какво точно става дума. Примерно, за първата една година толкова преписки решени, за втората една година – толкова преписки решени. Специално пред нас като юристи не се опитвайте да пробутвате информацията за висящите дела. Абсолютно същата история беше и миналата година.
Янаки Стоилов:
Ще разчитаме за следващата седмица, когато се постави въпроса в зала, да ни подготвите една справка за извършената дотук работа през годините на удължаването или поне през последното удължаване в рамките на областите и на централно ниво кои са основните проблеми, какви въпроси са били решени като брой случаи и какви са ви поне приблизително очакванията, за да се мотивират народните представители за подкрепата на това, което ние тук разискваме.
Ще ви моля в оставащите два дни – в края на тази седмица и началото на следващата, да се изготви една такава справка, която представителят на министерството да представи при обсъждането на законопроекта. Няма да изпращам официално писмо. Използвам присъствието ви тук, за да се подготви тази справка.
Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Имам процедурно предложение за отлагане на този законопроект до идването на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да можем да разберем каква е политиката на министерството в това отношение. Смятам, че това е вид парламентарен контрол, защото толкова години вече ние се самозалъгваме, че вършим някаква работа. С поредното удължаване на този срок ще дадем възможност след няколко години колегите, които са след нас по същия начин да увеличат срока без да има някаква политика в това отношение. За това процедурното ми предложение е за отлагане на разглеждането и явяването на министъра на регионалното развитие и благоустройството за даване на обяснение относно политиката на правителството по този законопроект.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че това процедурно предложение за отлагане е всъщност друг начин да се изрази отрицателното мнение по същество, което се направи. Защото ние сега сме в процедура за обсъждане на второ четене на законопроекта.
Ние го приехме по принцип и сега разискваме годините. Аз не възразявам срещу критиките, които се направиха, но те се пренасят от обсъждането по принцип към обсъждането, което ние правим по конкретните години.
Борислав Българинов:
Искам отлагане разглеждането на законопроекта до следващо заседание.
Янаки Стоилов:
Ние вече го подкрепихме. Ако се отложи, означава да не се приеме. А ние по принцип решихме, че ще се приеме, и обсъждаме какъв да бъде срока на удължаването. За това моля да не се злоупотребява.
Борислав Българинов:
Аз моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз имам право на това.


Янаки Стоилов:
Подлагам Вашето процедурно предложение за отлагане на разглеждането. Който го подкрепя, моля да гласува. Трима “за”. Не се приема предложението.
Комисията е подкрепила по принцип законопроекта. И тъй като в доклада трябва да се внесе и конкретното предложение за срока, по вносител той е 5 години, какво е нашето становище по този въпрос.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, аз още първия път, когато се удължи срокът, изразих скептицизъм като знам нивото на държавната администрация и изобщо на правителството като организация и воля да се реши проблема с регистрите на имотите и със собствеността, че този въпрос няма да бъде решен не в рамките на една година, както беше първото удължаване, че изобщо няма да бъде решен във времето, защото това е един сериозен проблем, че няма интерес от публичната администрации – дали са държавни или общински, да се водят публични регистри на имотите. Това е нещо, което го има в специалните закони, защото така по-лесно става злоупотребите.
По отношение а конкретния въпрос, лично за мен, знам че много хора ще възразяват, още в 37-то Народно събрание съм поставил този въпрос, няма логика публична собственост – държавна и общинска, да се придобива по давност. Вярно е, че се говори за равнопоставеност на собственост, но ще ви кажа какви са моите съображения. Това не е ситуацията, при която аз имам частен имот и понеже не го стопанисвам, някой друг го придобива по давност. Това е собственост на данъкоплатеца. Това не е собственост на кмета и на държавния служител. Ако той не я стопанисва, той трябва да бъде санкциониран, а не това да бъде повод някой да го придобие по давност, защото това е предпоставка за злоупотреби. И станаха много далавери и безобразия в тази посока и затова се налага това удължаване на мораториума. За мен не е идентична хипотезата аз имам частен имот и не го стопанисвам и някой го придобива по давност. Но аз като данъкоплатец не приемам, че някой чиновник, понеже не си е свършил работата – не стопанисва и не поддържа имота, и някой друг го е приел и да се придобие по давност.
Янаки Стоилов:
Този въпрос сме го решили, съобразно с вашите мотиви. Сега сме за срока.
Иван Сотиров:
Аз смятам, че изобщо не трябва да има срок. Срокът е безкраен.
Янаки Стоилов:
Понеже ние сме възприели един принцип, че всички субекти са равнопоставени по отношение на частната собственост. А държавата също може да притежава частна собственост и общините и затова разискваме проблема.
По сроковете не чух да има други предложения, освен пет, години, три години и имаше предложение и за две години. Поддържа ли се предложението за две години?
Борислав Ралчев:
Нека да има в доклада текст, че ще формираме мнението си, когато получим данните от министерството.
Янаки Стоилов:
Аз ще отразя в доклада, че ние сме поискали становище от министерството като част от доклада, който ще предоставим със становището за подкрепа по принцип на законопроекта. Сега ще гласуваме по това какъв да бъде срока.
Подлагам на гласуване допълнителното предложение за три години. Който са “за”, моля да гласуват. Седем гласа “за”.
Ако искате да гласуваме за другите години, за да се ориентираме.
Които са “за” две години. Един “за”.
Които са “за” пет години. Трима “за”.
В такъв случай предлагаме срокът да бъде три години.
Които са против, моля да гласуват. Трима “против”. Един “въздържал се”.
Тези, които са “за” три години, моля да гласуват. Осем гласа “за” три години. Против? Един. Въздържали се? Пет “въздържали се”.
Това ще добавим като предложение за второ четене – срок до 31 декември 2011 г.
Разбира се, тази дискусия ще продължи и в залата. Благодаря ви.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Първо, благодаря на тези от вносителите на законопроекти, които са дошли. Не знам дали имам право да им се извиня, но моето предложение днес да обсъдим само законопроекта по изключение от правилата, внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак, който се отнася до наказателните разпоредби, свързани с посегателства, които засягат културно-историческото наследство. Това беше наша официална препоръка от името на Комисията тези разпоредби да бъдат извадени от Законопроекта за културното наследство и не бъдат прикачвани. Защото ние не сме допускали промени в Наказателния кодекс, които да се правят съпътстващо покрай редица други разглеждани законопроекти.
Фатме Илияз:
Това означава ли, че нашите предложения няма да се гледат?



Янаки Стоилов:
Вашите предложения ще ви помоля да не ги обсъждаме сега, а в следващата сесия, когато очакваме и правителствен законопроект, всички тези законопроекти ще бъдат обсъдени и ние по тях ще се произнесем.
Фатме Илияз:
Тогава да не бяхте ни поканили.
Янаки Стоилов:
Аз за това ви се извиних, тъй като ви поканихме съгласно изискването ние да разглеждаме всичик законопроекти, макар че в областта на наказателното право тази процедура не знам доколко е приложима, защото всеки един състав си е отделен закон и приемането на единия не обуславя приемането или отхвърлянето на другия. Но съгласно процедурните правила, ние го подготвихме, и ви моля още веднъж за извинение, ако комисията сподели това разбиране.
Фатме Илияз:
Но защо не ни казахте предварително.
Янаки Стоилов:
Нямаше как да ви кажа, защото аз и сега не го казвам окончателно, тъй като това трябва да е становище на Комисията. Аз съм съставил дневния ред така, както изискват правилата. И само ако комисията се съгласи с това изключение, ние можем да се ограничим в обсъждането на един от тези законопроекти.
Правя това предложение и по точка шеста – проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да не се занимаваме с нищо друго, освен с последното предложение в частта му до финансовите правила на парламента, тъй като сме в края на годината. Т.е. да не се занимаваме с никакви обсъждания на промени в самия Правилник за дейността на Народното събрание на този етап.
Сега да се върнем на точка пета.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Колеги, аз категорично отхвърлям да приема този подход. Смятам, че не трябва да правим изключение от правилата. Имаме десет законопроекта по НК и смятам, че трябва да ги гледаме в пакет. А това, че в момента тече Закона за културното наследство не ни задължава да изваждаме промените в НК на преден план. Законът може да влезе в сила малко по-късно. Никой не казва, че трябва да влезе в сила на Нова година или когато го приемем. Няма нужда за една-две седмици да правим промяна в практиката си. В края на краищата това са прецеденти по тълкуването на чл. 68, ал. 1 от правилника. Наистина може да се тълкува, че материята е различна, но практиката винаги е била когато става въпрос за един закон, да се гледат всички предложения.
По същия начин гледам и на следваща точка. Там има много хубави предложения, които много лесно можем да приемем, като предложението на г.-жа Капон питанията да излизат на интернет сайта. Отговорите също. Защо трябва да го отлагаме.
Там можем да направим единствено изключение по бюджетната точка, заради края на бюджетната година можем да го направим. Но това е едно изключение, защото става въпрос за правилник, където няма нужда от две четения.
Аз предлагам, ако няма да гледаме всички промени в НК, да няма такава точка в дневния ред.
По шеста точка да направим това малко изключение по бюджета.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че другата седмица трябва да правим заседание.
Христо Бисеров:
Да, ако трябва да си завършим работата, да проведем заседание. Ако нямаме готовност да гледаме всички промени по НК, точка пета предлагам да отпадне.
Янаки Стоилов:
Предложенията са две и възможностите са две. Г.-н Янев има думата и след това ще гласуваме.
Яни Янев:
Колеги, с пълното съзнание за правилността на позицията, единственото съображение в конкретния случай е притеснението, за което беше говорено многократно, за да се стигне до това предложение с всички уговорки, че то не е в точно изпълнение на правилника, това е че през тази седмица тече на второ четене Закона за културното наследство. И понеже той въвежда една нова регламентация, една нова терминология, идеята е да не се допусне разминаване във времето на публикуването на единия закон и текстовете от НК, който един ден ще бъде “голяма врата”, през която да влязат много възможности за заобикалянето на закона с оглед на новата трактовка, която предлага Наказателния кодекс в съответствие с текстовете на Закона за културното наследство. И наистина погледнато стриктно нито едно от другите изменения, които се предлагат в Наказателния кодекс по такъв начин не са в зависимост от другото действащо законодателство, както единствено това предстои да се случи по отношение на този закон.
Народното събрание винаги творчески прилага своите правила. Те не могат да бъдат схоластика в никакъв случай. А още повече, когато имаме идеята за това, че Министерският съвет готви цялостни промени с една цялостна нова визия на базата на цялостна наказателна стратегия за прилагане на наказателното право. Очевидно е, че сега, ако ние разгледаме и приемем редица текстове, това до голяма степен ще бламира онова, което предстои да се случи с един общ правителствен законопроект. Обратното, бих казал, тъй като тази материя е изцяло нова в голямата си степен от текстовете изцяло съобразена с един материален закон, който предполага много състави и отговорности, които се фиксират в НК, за мен е ясно, че тук коренна промяна в един правителствен законопроект едва ли ще се получи на базата на това, което ние ще приемем. Докато по отношение на всички останали, които не са обвързани с друго действащо материално право очевидно е, че е възможно ние да приемем текстове, които да излязат извън концепцията на това, което ще ни предложи Министерския съвет.
Това е логиката, заради което аз предлагам да приемем това, което ни предлага колегата Стоилов и да разгледаме днес тези промени на първо четене.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Г-н председател, подкрепям казаното от колегата Янев и имам още един аргумент.
Това е единственият законопроект з промени в НК, в който се предлагат промени и в НПК. А ние другата седмица по програма ще гледаме Наказателно-процесуалния кодекс. Има логика да разгледаме този законопроект, за да може предложените в него промени да влязат с приемането на промените в НПК. А не в края на януари отново да поставим въпроси по току-що обнародвания Наказателно-процесуален кодекс.
Янаки Стоилов:
Казаха се аргументите. Ще поставя на гласуване този въпрос. Тези, които са съгласни да разгледаме сега споменатия законопроект за промяна в НК, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Двама “против”.Въздържали се? Четирима “въздържали се”.
Тъй като има някои, които не са се ориентирали, предлагам да прегласуване въпроса. Искам по този въпрос по-категорично да се изрази едното или другото мнение.
Тези, които са сега да обсъдим само законопроекта, внесен от г-н Янев, Червеняков и Казак, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест гласа “въздържали се”.
Няма да можем да разгледаме законопроекта. Отпада разглеждането на точка пета от дневния ред.
По шеста точка – Проекти на решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам ви от предложението на г-жа Антонова, г-н Янев и г-жа Хитова само § 3 и § 4.
Има и едно предложение, г-н Ралчев, от вашата група, което днес се раздаде по финансовите правила, но не сме го включили. То е във връзка с програмата “Студенти на стаж към парламента”, защото и сега Народното събрание в рубриката “други” финансира тази програма. Според мен, с него или без него, положението е същото.
За това да видим § 3, § 4 и § 5 от решението. Има ли бележки.
Г-жо Антонова, искате ли нещо да кажете по предложението в частта на § 3, § 4 и § 5.
Надя Антонова:
Представям параграфите, засягащи финансовите правила по бюджета на Народното събрание.
Това, което сме предложили за нова ал. 4 и за § 4 и 5 от Заключителните разпоредби го правим по препоръка на Сметната палата, тъй като всички добре знаят, че Законът за устройството на държавния бюджет приехме със самостоятелен бюджет на парламента, че приехме изменение в Правилника за дейността на Народното събрание в тази връзка. Но повод отчета за касовото изпълнение на бюджета на парламента проф. Валери Димитров беше любезен да ни обърне внимание да изчистим процедурата по отчета за касовото изпълнение на бюджета на парламента. За това са тези внесени предложения в § 3 и § 4. В крайна сметка проф. Димитров има основание да обръща внимание на § 3, колкото и да се съпротивлявахме, защото има такива предложения.
Що се касае до § 1 и § 2 така и така правилникът е сложен на дневен ред, сметнахме, че биха могли тези процедури да бъдат усъвършенствани така както сме ги записали по § 1 и § 2. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз бих предложила в новата ал. 4 (§3. т. 1.) – създава се нова ал. 4. От бюджета на Народното събрание ...., след “квалификация на народни представители” да сложим точка.
Защото така записан текста излиза, че лидер на парламентарно представена политическа сила, който не е народен представител, също ще ползва блага от парламента. И лидерът може да не е народен представител.
Янаки Стоилов:
Вие възразявате ли срещу това.
Иглика Иванова:
Възразявам, разбира се. И най-вече възразявам срещу това, че се залата на парламентарно представени политически сили, защото този абсурд като определение продължава да стои в нашето законодателство. Народни представители, които са 9 човека и не са парламентарно представени съгласно онова абсурдно определение няма да могат да ползват тези блага, а лидерът на една политическа сила, който не е народен представител, ще ги ползва. Аз не говоря за царя. Аз съм сигурна, че царят няма да дойде тук на квалификационни курсове. Аз говоря по принцип. Стига с това творение на правни норми интуито персоне.
Янаки Стоилов:
Държите ли да гласуваме за отпадане на тази част от текста.
Борислав Ралчев:
Целият текст трябва да отпадне. Кой ти пречи сега да си организираш курсове.
Янаки Стоилов:
Трябва да има правно основание, което е изтъкнато от проверяващите финансови органи.
Г-жо Иванова, предлагате ли да гласуваме отпадането на фразата, която цитирахте. (Да.)
Който поддържа това да отпаднат “лидери от всички парламентарно представени политически сили” моля да гласува. Един “за”. Не се приема.
Гласуваме по т. 1, 2 и § 4 и § 5. Които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
Докладът ще бъде внесен с тези предложения.
По другото предложение, което е на Светослав Спасов. Ние и досега имаме решение на този въпрос. Може би трябва да се каже в мотивите. Бихте ли цитирали текста, който се предлага. Нека да чуем текста.
Пролет Михайлова, експерт:
Текстът, който се предлага от г-н Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов, е в чл. 1 да се създаде ал. 5 със следното съдържание:
“(5) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание.”
Янаки Стоилов:
А какъв е действащият текст, който посочва какви програми могат да се финансират. Мисля, че имаме по-общ текст, но сега не мога да го цитирам.
Пролет Михайлова, експерт:
Общият текст, който беше с последното изменение, когато се прие самостоятелни бюджет, включваше това, че бюджетът финансира разходите по дейността на Народното събрание като цяло, на народните представители, парламентарните групи и парламентарните организации и международната дейност.
Янаки Стоилов:
Тази студентска програма знам, че се финансира. На основание на кой от тези текстове.
Пролет Михайлова, експерт:
Тя в момента е включена към дирекция “Библиотека и парламентарни проучвания” и в рамките на бюджета на народното събрание се финансира. От две години самостоятелно се финансира. Тя стартира още 1999 г.
Янаки Стоилов:
Т.е. няма пречка за нейното финансиране през последните години като самостоятелна дейност, която се извършва от Народното събрание.
Пролет Михайлова, експерт:
Няма. Това, което като бюджет се дава от администратора на програмата обикновено се утвърждава и влиза в бюджета. Бюджетът за материали – компютри, интернет връзки, за ръководителите на проекти, които са външни и се заплаща труда им. Няма заплащане на студентите, които участват в програмата.
Янаки Стоилов:
От този текст откъде следва, че трябва да има заплащане на студентите. Ние не създаваме права на трети лица с този текст, а за какво парламентът може да направи разхода. А той няма пречка да го направи сега, ако реши.
Пролет Михайлова, експерт:
Сега текстът както е даден, просто чука на “отворена врата”, защото нищо ново не казва. Аз съжалявам, че вносителите ги няма.
Янаки Стоилов:
Освен като израз на добро отношение към програмата, това не решава проблем, който да е възникнал.
Пролет Михайлова, експерт:
Не знам дали в правилника трябва да попадне такава норма. Това е програма, която събранието трябва да прецени дали има нужда от нея, дали ще продължи във времето, въпреки че в тригодишната бюджетна прогноза разходите за тази програма са заложени, доколкото знам, до 2011 г.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не се налага нещо друго. Ако този въпрос се постави, че трябва да се разглежда заедно с финансовите правила, ние сме ориентирани в дискусията. Мисля, че не се налага някакво друго действие от наша страна в момента.
Има ли някакви други изказвания по темата или извън нея.
Яни Янев:
Г-н Председател, имам процедурно предложение. Когато гласувахме по точка пета дали да се гледат или да не се гледат всички предложения по НК, всъщност ние гласувахме само дали може да се гледа самостоятелно едно от предложенията. Ние не сме гласували да отпадне точка пета от дневния ред.



Янаки Стоилов:
Това е вярно. Но такъв беше смисълът на дневния ред. Ако искате сега ще го поставя на гласуване, но си тръгнаха и хората, които бяха дошли по този въпрос.
Христо Бисеров:
Вече нямаме кворум.
Янаки Стоилов:
Аз не предлагам да гласуваме. Съжалявам, че този въпрос остана открит.
Закривам заседанието. Благодаря ви за участието.



Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: