---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 15.01.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Стефан Фиков, заместник-министър, и Петър Василев, главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията към МП; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра; от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник главен прокурор и Пламен Пачев, прокурор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, преди да открия заседанието на Комисията по правни въпроси искам да ви информирам, че отново ни предстои напрегната работа, защото освен темата за изпълнението на наказанията, в следващите ни предстои да обсъждаме множество промени в Наказателния кодекс, законопроекти за амнистията, законопроекти за изменения в Закона за съдебната власт и редица други по-малки законопроекти, които са внесени и предстои да се обсъждат. Апелирам за добра организация на вашето време с оглед провеждането на заседанията на комисията.
Откривам днешното заседание при обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, № 802-02-43 от 20.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, № 802-02-44 от 20.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-010102 от 17.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 802-01-103 от 22.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.

По първа точка - Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет.
По втора точка - Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея, внесен от Министерския съвет.
Мисля, че можем да дадем възможност на г-н Фиков да представи и двата законопроекта, тъй като те са в рамките на една тематика и след това, ако имате въпроси и изказвания, да ги направим общо. Заповядайте.
Стефан Фиков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
О името на Министерството на правосъдието ще ви представя законопроектите за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела и Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея.
Към настоящия момент между двете държави няма сключени двустранни договори за правна помощ по наказателни дела и за екстрадиция. Това означава, че правната помощ и екстрадициите се реализират по дипломатически път на основата на взаимност. Това е изключително тромав и формализиран начин и не отговаря на съвременното динамично развитие на отношенията в тази материя.
През последните години значително се увеличи правният обмен между Република България и Република Корея. Все повече граждани и фирми от едната държава, пребиваващи и работещи на територията на другата държава се нуждаят от защита на техните права и законни интереси. След влизането в сила двата договора ще осигурят точно тази защита. Договорите бяха подписани на 1 октомври 2008 г. Корейската страна също е процес на ратификация и е заявила намерението си да ратифицира договорите до края на месец януари.
Предложените договори са в съответствие с вътрешното ни законодателство, отговарят напълно на съвременните тенденции в сферата на международната правна помощ по наказателни дела и на примерните образци на ООН в съответната материя и не противоречат на ангажиментите на България към Европейския съюз в тази област. Убедени сме, че те ще осигурят трайна договорна основа за взаимодействие на българската и южнокорейската правосъдни системи и органи в борбата с различните форми и прояви на международната престъпност, особено с транснационалната организирана престъпност. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли въпроси и изказвания по тези два законопроекта. Няма. Пристъпваме към тяхното гласуване.
Моля тези, които подкрепят приемането на Законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Корея, да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за екстрадиция между Република България и Република Корея. Които са “за”, нека да гласуват. Благодаря ви. Въздържали се и против? Няма. Единодушно се подкрепя.
По следващите две точки.
По четвърта точка - Обсъждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, става безпредметно, защото аз имах намерение ние да формираме наше становище по този законопроект, но тъй като Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, която е водеща, проведе извънредно заседание във вторник, на което беше обсъден този законопроект, а днес приключи и неговото обсъждане на първо четене в пленарна зала, освен ако има някакви допълнителни бележки, които вероятно във водещата комисия трябва да бъдат доуточнени.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет.
Отново г-н Фиков ще представи законопроекта. Тук във връзка с този законопроект сме поканили и представители на Главна прокуратура – г-н Първанов, и г-н Василев от Министерството на правосъдието, на които можем да препишем авторството до голяма степен на законопроекта. Но сега първо да чуем г-н Фиков, а след това в дискусията вероятно ще получим допълнителни отговори на поставените въпроси.
Стефан Фиков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ще ви представя резюме на проекта на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Законодателната уредба на изпълнението на наказанията е предпоставка за хуманното третиране на закононарушителите и гаранция за спазване на правата на човека. Предлаганият проект е стъпка към модернизиране функционирането на пенитенциарната система и привеждането й в съответствие с международните минимални стандарти относно местата за задържане и Европейските правила за затворите.
Изготвянето на нов Закон за изпълнение на наказанията се налага, защото действащият ЗИН е на близо 40 години – от 1969 г. До момента има направени 26 изменения и допълнения.
Със закона се предлага нов ред за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и изпълнението на нов вид наказания без лишаване от свобода – пробацията.
Променя се системата на местата за лишаване от свобода – затвори и поправителни домове. Към затворите се създават затворнически общежития от открит и от закрит тип, а към поправителните домове – затворнически общежития от закрит тип. Премахва се общежитието от закрит тип за рецидивисти и нерецидивисти и от преходен тип, което е в интерес на лишените от свобода.
В проекта се определя минималната жилищна площ необходима за един лишен от свобода, с което се създават нормативни гаранции, съобразени с близки до нормалните битови условия.
Определят се задължителните специализирани програми за адаптация на лишените от свобода.
На следващо място, гарантира се правото на образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, а за лицата до 16 годишна възраст се въвежда задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода.
Най-после подробно е регламентирано медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
Детайлно са развити функциите и правомощията на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Предвижда се ред и начин на употреба на сила, помощни средства и оръжие. За първи път се въвежда законова забрана за изтезание, жестоко или нечовешко отношение в наказателно изпълнителната дейност.
В докладите на европейските експерти от партньорските проверки по глава “Правосъдие и вътрешни работи” и на Европейския комитет против изтезанията има редица препоръки. За това е дадено ново задължение в задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията за свободно придвижване да могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения. Това ще създаде облекчения, както за контрола, който трябва да осъществяват пробационните служители, така и за осъдените.
Всичко това са аргументи и от практиката на Европейския съюз за правата на човека.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате думата за въпроси и изказвания.
Г-жо Балева, заповядайте.

Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, гости, безспорно не е необходимостта от нова нормативна уредба във връзка с изпълнение на наказанията и задържането под стража като мярка за неотклонение. Все пак става въпрос за първо четене, така че детайлно мисля, че не е необходимо да се разглежда законопроектът, но аз имам няколко въпроса, които на пръв прочит поне в мен предизвикват известно недоумение, меко казано.
Във връзка с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от проекта, се предвижда, че “изтезание, жестоко или нечовешко отношение” –липсата на достатъчна жилищна площ. В следващ текст (чл. 43, ал. 3) е предвидено не по-малко от 4 кв. м. Имаме ли готовност да осигурим това изискване от момента на влизането на закона в сила? Защото си давате сметка, че след като сами пишем, че неосигуряването на достатъчна жилищна площ по изискването е изтезание, жестоко или нечовешко отношение, за колко дела във връзка със защита правата на човека става дума и какъв капан залагаме.
Освен това, в проекта е предвидено, че пак “изтезание, жестоко или нечовешко отношение” е липса на медицинско обслужване. Чл. 255, ал. 1 предвиждате най-малко един път седмично посещение на лекар на изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Имаме ли тази готовност или това е нова, отсега поставена мина, за дела срещу държавата.
Необяснимо е за мен предвидената в чл. 97, т. 2 забрана лишените от свобода да не могат да даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат. Никаква логика аз не виждам в това вие да им забранявате да си разменят книгите, които притежават, а им осигуряваме право дори на собствен личен абонамент за преса.
Във връзка с чл. 113, ал. 1, уреждаща възможността за употреба на физическа сила по отношение на лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Т. 1 ми се струва, че не е в защита на правата на лишените от свобода. Допуска се в проекта употребата на физическа сила при явно неподчинение – за това няма проблем, но при отказ да се изпълни законово нареждане или забрана – твърде общо ми се струва това. Би следвало все пак да има някаква регламентация в кои случаи, не разбира се изчерпателно изброени, на неизпълнение на законово нареждане или забрана, да може да се прилага физическа сила. Защото тази обща разпоредба не е от най-добре защитаващи интересите.
Чл. 161, ал. 2. “Лишените от свобода могат да кандидатстват във висше училище за задочна или кореспондентска форма на обучение.”
Доколкото аз съм запозната става въпрос за дистанционно обучение. Не знам откъде е дошъл този термин “кореспондентска форма”. Но тук г-н Председателят е по-компетентен от мен – възможно е да има и такава.
Осигурявате право на лишения от свобода да кандидатства във висше учебно заведение. В същото време в чл. 75, т. 3 е казано, че “лишените от свобода могат да се ползват от всичките си права с изключение на правата, чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.”
Според мен, кандидатстването във висше учебно заведение на лишен от свобода, което автоматично води до отпуски за посещение на очни занятия, явяване на изпити. Значи това право безспорно е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
Това бяха най-общите неща, които ми се струва, че са в нарушение на някои основни принципи, които вече споменах. Приключих. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Балева.
Ако позволите, бих генерализирал вашите въпроси, които заслужават внимание сега и особено при по-нататъшното обсъждане. Дали някои от правата на лишените от свобода не са прекомерно завишени с оглед на реалните стандарти, съпоставени към общото социално ниво, с което разполагат голяма част от гражданите. От друга страна, дали някъде не са въведени излишни ограничения там, където е възможно да бъдат упражняват правата, тъй като нейните примери бяха и в двете посоки. Нали приемате така да бъде разгледан въпроса с конкретните примери. И в двете посоки има такива проблеми, които заслужават внимание. Вероятно по-нататък вносителите ще отговорят.
Г-н Милтенов иска думата. Заповядайте.
Валентин Милтенов:
Аз само искам да допълня г-жа Балева. Наистина се намираме на първо четене и по принцип трябва да обсъждаме духа на закона, но безспорно текстовете предизвикват у колегите основателни въпроси.
Обръщайки внимание на последните страници и гледайки § 11, там наистина е оставено празно място от кога влиза в сила законопроекта, но се вижда от текста на чл. 43, ал. 3 - след три години.
Може би по-скоро трябва да имаме малко повече яснота доколко ще бъде обезпечен този законопроект чисто финансово. Изпълнителната власт как вижда нещата в това отношение. Заделени ли са необходимите средства. Ако не са заделени, по какъв начин те ще бъдат ангажирани с привличането на нови средства. В тази връзка е необходимо да знаем, за да не се окажем в парадокса, че приемаме поредния закон, който ние реално не можем да изпълним.
В тази насока бихме искали да чуем отговори от изпълнителната власт. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Милтенов.
Моят въпрос генерализира дискусията, която започна. Защото ние създадохме в последните години обратна логика на законодателните промени. Приехме Наказателно процесуалния кодекс. А сега говорим за необходимост от нов Наказателен кодекс, който вероятно ще бъде обсъждан от следващото Народно събрание. Сега приемаме нов Закон за изпълнение на наказанията при вероятно променена система на наказанията и тяхното изпълнение.
Въпросът е, приемайки сега този закон, ако бъдат направени съществени промени, които бъдат изразени в Наказателния кодекс, смятате ли, че той ще бъде достатъчно пригоден, защото ще се наложат промени, но ако това са не големи промени, е оправдано неговото приемане. Ако той ще трябва отново да бъде цялостно преработван като чели е твърде къс хоризонтът, с който тук водим дискусията.
Другото, до което опира, е до създаването на по-добри условия, които изискват значително финансиране.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз искам да изразя общо отношението на прокуратурата към този законопроект. Считаме, че той е навременен и че липсата на такъв законопроект, който би станал закон в скоро време няма да попречи на лишените от свобода да търсят своите законни права доколко България е възприела с подписване на международни договори определени параметри, критерии за ограниченията, които следва да се налагат на лишените от свобода при изтърпяване на наложеното им наказание. Знаем вече, че имаме присъди от съда в Страсбург именно по повод на нечовешко отношение поради това че не е предоставена достатъчна жилищна площ на лишените от свобода. Така че дали ще го запишем в закон или не, те ще продължат да търсят своите права, тъй като България е поела ангажимент да приведе своите затвори към съответните международни изисквания.
Считам, че този законопроект е една много голяма крачка напред и ние го подкрепяме.
Доколкото имаме все пак някакви възражения, предлагам да дадете думата на г-н Пламен Пачев, който ресорно в прокуратурата отговаря за тази дейност и с оглед качеството му на бивш главен директор на Главна дирекция за изпълнение на наказанията, би могъл конкретно да каже някои свои бележки, които аз подкрепям. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Това са бележките, които писмено сте представили или други? (Да.) Ако принципно можете да ги представите, без да навлизаме в подробностите им, заповядайте, г-н Пачев.
Пламен Пачев:
Уважаеми народни представители,
Колеги, ще бъда кратък. Знам че е обсъждане на първо четене.
Присъединявам се към всичко това, което казаха г-н Първанов и г-н Фиков. Искам да отбележа само едно от изключителните достойнства на този законопроект.
За първи път се акцентира на т. 1 от целите на наказанието – да се поправи и превъзпита деецът. В една или по-точно близо две глави – социална дейност, превъзпитателна, корекционно възпитателна, всичко това е уредено прекрасно и допълнено с медицинското обслужване. Досега залагахме само на втората част – да се отнеме възможността да дееца да извършва престъпления.
Вторият добър баланс, който е намерен в законопроекта, е въпроса за наказанията лишаване от свобода и без лишаване от свобода - така наречената пробация най-общо казано. За първи път няма предимство едно пред друго наказание. Намерен е балансът и наказанията са поставени равно поставено в закона. Само искам да кажа, че за 2007 г. наказанията без лишаване от свобода са 44.2% от всички постановени от съдилищата в Републиката наказания, което е в подкрепа на тия неща.
Конкретно. Г-н Председател, изложили сме в нашето становище конкретно по членове бележки и мисля, че не е тук мястото да ги повтарям, но искам преди всичко да обърна внимание, че в момента е внесен Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, което казахте и Вие, г-н Председател. Предстои той да бъде гледан. Има разминаване в този закон и в това, което е предложено.
Във връзка с наказанието пробация. Предлага се промяната на чл. 25, ал. 3, когато се заменя наказанието пробация с лишаване от свобода се предлага промяна в НК да бъде ден за ден. Сега действащата нормативна уредба е два за един. В предложението за изменение на Наказателния кодекс чл. 59 е записано друго – един ден задържане, за един лишаване от свобода или за три дни пробация. Т.е. три различни уредби. Просто трябва да го уеднаквим. Това да се има предвид. В Преходните и заключителните разпоредби е дадено ден за ден пробрацията. Тази редукция, духа и смисълът, който е, в чл. 59 и сега действащия чл. 25 трябва да се спази и уеднакви във всички законопроекти. Ако се приеме така в ЗИН, явно че по-късно се съгласува Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и ще стане разминаване.
В Преходните и заключителните разпоредби в § 6, т. 1. “В чл. 25, ал. 3 думите “два дни пробация се зачитат” се заменят с “един ден пробация се зачита” за един ден лишаване от свобода.
Аз предлагам с оглед сериозността и утвърждаването на това наказание без лишаване от свобода и превратното тълкуване на тези редукции, ще се изпълни смисъла на закона, да бъде ден за ден, както е предложено в Закона за изпълнение на наказанията от Министерството на правосъдието. Тъй като замяната на пробацията с лишаване от свобода е казано “изцяло или частично”, без да дава някаква редукция. Считам, че така ще бъде по-дисциплинираща тази норма и същността на наказанието без лишаване от свобода.
Борислав Ралчев:
Ако е ден за ден, как ще ги подредим.
Пламен Пачев:
Касае се за виновно поведение и неизпълняване на това наказание.
Борислав Ралчев:
Говорим за тежестта на наказанията. Ако е ден за ден как ще ги подредим.
Пламен Пачев:
Тук е при замяна.
Борислав Ралчев:
Няма никакво значение.
Пламен Пачев:
Отиваме на по-тежкото де факто – лишаването от свобода, при неизпълнение на по-лекото – пробация.
Борислав Ралчев:
Там е работата. Ако е по-леко е по-леко.
Пламен Пачев:
Ако не слуша имам предвид. Нали за виновно поведение се касае.
Борислав Ралчев:
Виновното поведение винаги се преценява. Малко отгоре 2 грама или 2 грама отдолу. А нямаме и чиста редукция. Това малко не върви. Трябва да се помисли.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към свободна дискусия, а не съм обявил такава. Нека да завърши г-н Пачев и след това ако има по тази или друга тема изказвания, ще ги чуем.
Пламен Пачев:
Г-н Председател, тъй като е обсъждане на първо четене, за тези две неща мисля че са важни и затова ги изложих, за да няма разминаване. С това завършвам. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Кузманова има думата като представител на МВР. След това г-н Бисеров.
Николета Кузманова:
Г-н Председател, в контекста на предходното изказване само бих искала да споделя едно свое мнение по въпроса.
Прави впечатление, че Законът за изпълнение на наказанията на няколко места въвежда доразвитие на правилата за определяне на наказанията, което е материя по правило несъотносима към материята на този закон. Така или иначе ние имаме вече достатъчно дълго време кодификация на наказателното право – правилата относно системата на наказанието, определянето и приспадането на различните видове наказания систематично би следвало да се отнасят в Наказателния кодекс, а не в Закона за изпълнение на наказанията.
Вярно е, че има противоречие между ЗИН и този ЗИД на Наказателния кодекс, който предстои да бъде разглеждан от Народното събрание. Смятам, че правилният начин е да се уреди материята само в Наказателния кодекс и тези текстове, които доразвиват Наказателния кодекс в Закона за изпълнение на наказанията просто да бъдат заличени. Те са на няколко места и са точно във връзка със съотношенията между различните видове наказания. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Във връзка с въпроса, който г-жа Балева повдигна във връзка с жилищната площ, вижте в Заключителните разпоредби какво става.
Чл. 43, ал. 4, която определя 4 кв. м. само този текст влиза след три години, и то 3 години след приемане на програмата по § 2, която се приема в 6 месечен срок от приемане на закона. Това е опит да заобиколим някакво задължение и да го тласкаме във времето напред или наистина е свързано с програма, която е свързана с финансирането.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и изказвания. Г-н Милтенов.
Валентин Милтенов:
Искам да допълня нещо към казаното от г-н Бисеров. В крайна сметка дали можем да получим малко повече информация въобще за системата за изпълнение на наказанията, примерно, сега какво е положението и какво трябва да бъде и да видим какво са необходимите средства. Примерно, това може ли да се случи или не може да се случи. Да видим накъде ще се развива – какви са тенденциите, дали са необходими повече средства в тази посока, за да се изпълни или не и по какъв начин. Изключително важна е финансовата обосновка в тази връзка.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Във връзка с това, което и Вие казахте, по времето, когато се е приемал Наказателния кодекс, който и сега действа (през 1968 г.) и тогава Законът за изпълнение на наказанията е приет едва след като е приет Наказателния кодекс. Не е ли по-добре да изчакаме новия законопроект за Наказателен кодекс, който доколкото знам е готов, и тогава да се гледа този законопроект, макар че този законопроект наистина е добър и аз ще го подкрепя на първо четене. Но смятам, че тези разминавания, които съществуват и в момента, бихме ги избегнали с едно такова изчакване, за да не изпаднем в една по-смешна ситуация.

Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания и въпроси? Няма. Преценете как да отговорите. Ако трябва да се включат и другите колеги.
Стефан Фиков:
Г-н Председател, ще ви помоля да дадете думата на главен комисар Петър Василев, който е главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Василев.
Петър Василев
Ще се опитам да отговоря на конкретните въпроси и на поставените в по-общ план.
По въпроса за чл. 43, ал. 3, с който се предвижда 4 кв. м. минимална жилищна площ, само ще посоча, че за страните от Европейския съюз минималната жилищна площ и понастоящем е 6 кв. м. Ние предлагаме 4 кв. м. като компромисен вариант. Съдят ни в момента в Страсбург и не само в Страсбург и националните съдилища също постановяват осъдителни присъди срещу Министерството на правосъдието за лоши битови условия в затворите. Така че ние не можем да разчитаме на това, че като нямаме норма, която да регламентира минимума жилищна площ, ще си спестим осъдителните решения, било на съда в Страсбург, било на националните съдилища. Тези негативи ние не можем да си ги спестим и ще ги търпим при всички случаи. Аз предлагам тази уредба да бъде приета така, както е предложена, защото все пак тя гарантира някакъв минимум, който като цяло да се постигне. Вярно е, че се предвижда три годишен период за привеждането на системата на затворите в съответствие се тези изисквания, принципно три години са и много и малко. От контактите ни със западните фирми установяваме, че един затвор се строи за две години. Така че ако имаме подходящо финансиране от няколко такива фирми партньори, могат за две години да ни решат въпроса.
Друг е въпросът, че ние с обсъждането на проекта предложихме на Министерството на финансите една еднократна субсидия за строителство на нови затвори да ни бъде определена от около 100 млн. лв. и получихме отрицателен отговор. Казаха ни, че програмата трябва да я осъществяваме в рамките на бюджетния кредит, с който разполагаме. Той е около 6 млн. лева годишно.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, г-н Василев, че се намесвам, но сме в темата и за да не се връщаме, ще кажа следното. При закриването на толкова много военни поделения, някои от които бяха добре обособени, заградени и при възможно преустройство на помещенията, няма ли да могат да се използват за по-бързото решаване на този въпрос.


Петър Василев:
Армейските помещения могат много бързо да бъдат приспособени като места за заключване. Само че затворът не е място само за заключване. Аз съм резервиран по този начин да решаваме въпроса. Ако ще правим европейски затвори, армейските помещения ще ни помогнат, но трябва и още нещо. Нашата стратегия включва два армейски имота да бъдат пригодени за затворени за в бъдеще. Единият е в Търново, а другият е в района на Хасково – Харманли. Но не трябва да преекспонираме тази възможност, защото така решаваме въпроса палиативно и непълно. Според мен, а и според Стратегията на Министерството на правосъдието, задължително е поне на територията на София да имаме един съвременен нов затвор, изграден на празно място в съответствие с всички изисквания на европейските стандарти. Иначе винаги ще бъдем сочени за негативен пример. Нашата стратегия предвижда два нови затвора: един във Варна и един в София. Аз смятам, че това трябва да се отстоява, защото е нужно и е необходимо.
Искам да обърна внимание на още едно нещо. Новата версия на Европейските правила за затворите, приета 2006 г. и е в сила за нашата страна, изрично отбелязва, че никакви финансови затруднения и финансови липси не могат да оправдаят несъответствията на националните законодателства с европейските стандарти за третиране на правонарушителите. Смятам, че ние в това отношение трябва да се съобразяваме.
Борислав Ралчев:
Какво казва Министерството на финансите?
Петър Василев:
Да се съобразяваме. Имаме възможност за кредит. Има държавно предприятие “Фонд затворно дело”, което развива стопанска дейност и е възможно при подходяща организация на стопанската дейност на лишените от свобода да решим една не малка част от проблемите си в това отношение.
Конкретно по другите въпроси.
Чл. 255 - дали може лекар поне веднъж седмично да преглежда лишените от свобода. Този стандарт и в момента сме го изпълнили. Имаме възможност, а и не само възможност, а имаме и констатации от инспекциите на международните правозащитни органи да осигуряваме незабавен медицински преглед в рамките на 24 часа след задържането. Имаме две специализирани болници в местата за лишаване от свобода и медицински центрове към всички затвори и по-големите затворнически общежития, така че този стандарт не поражда притеснения дори и на този етап.
Чл. 97, ал. 2. Действително учудващо е, че даряването и заменянето на вещи се забранява на лишените от свобода. Но нека да имаме предвид, че става дума за една общност затворническа, събрана по принудителен начин, която има свой облик и вътрешен живот малко трудно обясним за общественото мнение и е различно от обществената среда. Много е сложно едно дарение каква стойност има. Защото не се знае то в резултат на какво е. Вие гледате потресаващи кадри на Нова телевизия за един кренвирш какви програми се изпълняват в затворите. Една цигара също е с особена стойност при нас. Нека да остане тази норма. Предлагам да се приеме текстът, който е предложен, защото трудно ще го контролираме при положение, че осигурим нормални условия. Ако всеки затворник е сам в затворническо помещение, както е в Европа, няма проблеми с контрола. Но ако са 200 души в коридора? В затворите трябва да има такива условия, каквито в Европа се предлагат и това е нашето предложение. Това не е нова разпоредба. Това е възпроизвеждане на съществуващ текст. Не виждам кой знае какви основания и мотиви да променяме нещо, което съществува.
За чл. 113, ал. 3 – за употребата на физическа сила за неизпълнение на законово разпореждане или забрана. Съгласен съм, че трябва да има по-прецизна регламентация. Разчитали сме, че по прилагането на този закон ще бъде приет правилник и ще можем там по-детайлно да разгледаме различните хипотези. Ако се прецени, че още в законовата разпоредба трябва да има по-прецизна редакция, готови сме да обсъдим този въпрос и да предложим малко по-различно решение.
Що се касае до възможността лишените от свобода да кандидатстват във ВУЗ. Ако откажете тази възможност, ще бъде по-лесно за нас като администрация, но не би следвало така да разсъждаваме. Не трябва да разглеждаме нещата само за доживотните присъди. Има различни категории лишени от свобода и за тези, които изтърпяват наказанието си в откритите и в преходните затворнически общежития и в момента това не е проблем. Има такива лишени от свобода, които следват или продължават да следват висшето си образование. По-скоро в обратната хипотеза - ако сме ги задържали като студенти, ние им даваме възможност в условията на затвора да не прекъсват следването си, а да се явяват под някаква форма и да продължават обучението си. В закрития затвор в Белене имаме висшист. Той е випускник на Шуменския или на Търновския университет. Така че има възможности. Тук по-скоро въпросът е ако ще следва във ВУЗ защо им забраняваме интернет, но влизаме много дълбоко в тази материя. Има възможности и има интерес на висшите учебни заведения да имат за студенти лишени от свобода. Явяват се преподавателски екипи в затвора, провеждат обучителни мероприятия с лишените от свобода и аз смятам това за много полезно. Присъствието в затвора на такива квалифицирани преподаватели е само от полза. И вместо лишените от свобода да гледат в тавана и да мислят какво лошо да направят, да имат поне за какво да беседват и коментират. Предлагам текстът да си остане така, както е предложен.
Трябва ли ни нов закон и на този етап ли ни трябва новия закон. Вярно е, че действащият Закон за изпълнение на наказанията е приет със стария НК – април 1968 г., разликата е в месеци. Най-добрият вариант е когато върви успоредно подготовката на трите основни закона в наказателната област – Наказателния кодекс, Наказателно процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, но така или иначе и в момента тази логика не се следва. Имаме един нов Наказателно процесуален кодекс.
Аз искам да кажа и нещо друго. Над 80% от текстовете в предлагания нов Закона за изпълнение на наказанията се отнасят до наказанието лишаване от свобода и доживотен затвор. Какъвто и нов Наказателен кодекс да има, без лишаване от свобода и без доживотен затвор едва ли ще останем. Вярно е, че в областта на пробацията са възможни някои промени и изобщо в системата на наказанията. Опитали сме се промените в областта на пробацията да бъдат съгласувани със специалисти, на които евентуално ще се разчита при подготовката на новия Наказателен кодекс. Разчупили сме и доста промени внасяме в тази област, особено в регистрацията по постоянен адрес.
Смятам, че приемането на този законопроект в този му вид няма да е сериозна беда, ако не става успоредно с подготовката на новия Наказателен кодекс. Лично аз смятам, че трудно могат да се очакват сериозни разминавания, които да ни въздържат за обсъждането на Законопроекта за изпълнение на наказанията на този етап. Но както решите. Ако смятате, че трябва да се отложи приемането на Закона за изпълнение на наказанията, няма пречка да стане в един по-късен етап.
Г-н Пачев повдигна въпроса за съотношението пробация – лишаване от свобода. Моето лично мнение също е редукцията на пробацията с лишаване от свобода да става при формулата едно към едно.
За тежестта на наказанието. Действително пробацията е по-лекото наказание, но става дума, че тази редукция ще се прилага при отрицателно поведение на осъдения на пробация. Веднъж му е даден шанса вместо в затвора да му бъде въздействано в обществото. Ако тази привилегия с поведението си той е доказал, че не я заслужава, нормално е замяната на пробацията с лишаване от свобода да става в по-тежък режим. Замяната става със съдебно решение. Единствено при множество престъпления въпросът може да е малко по-особен. Но и при множество престъпления също имаме усложнена конструкция, която е свързана с поведението на самия осъден. А нека да не забравяме, че разликата между домашния арест понастоящем и задържането под стража е също толкова голяма, колкото между пробацията и лишаването от свобода. Но домашният арест се зачита едно към едно със задържането. Това са моите разсъждения. Задължителното заселване го няма. То не е пробационна мярка. Става дума за мерките за контрол върху поведението на правонарушителите. Става дума за регистрацията по настоящ адрес, за посещенията и за срещите с пробационния служител. Една такава форма на едно към едно подчертава възможността и значимостта на пробацията. Защото все пак пробацията се въвежда съгласно разпоредбите на закона като алтернатива на лишаването от свобода и тя трябва да включва в съдържанието си достатъчно възпиращи ограничения, които да действат позитивно върху поведението на осъденото лице. Това са моите разсъждения и за това аз предлагам такава формула.
По въпросите, които бяха поставени, нямам какво друго да кажа.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Василев. Думата иска г-н Янев.
Яни Янев:
Видимо, колеги, законопроектът е една значителна стъпка в развитието на пенитенциарното право в нашата страна и за мен впечатлението е позитивно особено с оглед на акцента, който се поставя върху възпитателните мерки в рамките на този закон. От тази гледна точка смятам, че не трябва да имаме никакво колебание във връзка с подкрепата му и приемането на първо четене на този законопроект.
Едно от нещата, които бих поставил като проблем, е че в мотивите изключително много се набляга във връзка с необходимостта от приемането на този закон на обстоятелството, че предходният закон именно поради множеството промени е бил подкрепят и за неговото прилагане е било необходимо да бъдат приемани редица подзаконови нормативни актове, правилници и наредби. Това е едно от основанията да понасяме в момента и тежестта на определени присъди – решения на Европейския съд, с оглед на това, че всички правила във връзка с ограничаване на права би трябвало да бъдат заложени в закон.
В Преходните и заключителни разпоредби виждам на първо място, че се предвижда категорично правилник за прилагането на закона. Ако не ме лъже паметта, май досегашният Закон за изпълнение на наказанията нямаше правилник за приложение, коригирайте ме, ако има. (Има.) Но от друга страна, пак в Преходните и заключителните разпоредби казваме, че всички тези, които са издадени до момента наредби и правилници във връзка с приложението на закона, ще бъдат прилагани дотолкова доколкото не противоречат на новия закон, докато не бъдат създадени нови такива. Всъщност не попадаме ли пак в един от капаните на това, което се стремим да преодолеем. Защото този закон има институти значително по-подробни от досегашния, но ние пак залагаме на това, че евентуално ще имаме с приемането на този закон подзаконови нормативни актове, които ще действат дотолкова доколкото не противоречат на новия закон, т.е. пак сме в това, което отрича европейската практика. Дали това няма да бъде предпоставка в крайна сметка ние отново да носим тежестта на решенията на Европейския съд за правата на човека по повод на приложението на новия Закон за изпълнение на наказанията.
Може би в периода, в който ще се изготви този правилник да се изчисти всичко онова, което е разпиляно в множество наредби, правилници и т.н. Да има един закон с един акт за неговото приложение, за да няма такава разпиляване на нормативните актове.
Или другото, във времето до създаването, да има едно ясно указание какво от старото и досега действащо законодателство, което е издадено по повод на стария закон, всъщност не се прилага и какво остава да се прилага по повод на това, което е заложено в § 10 от Преходните и заключителните разпоредби.
В тази насока бих желал да чуя вашето мнение.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания и въпроси. Няма. По този въпрос дали имате становище, г-н Василев?
Петър Василев:
Смятам, че 6 месеца е нормалният период. Ако трябва и в тримесечния срок може да стане факт Правилника по прилагането на закона. Имаме достатъчно сериозна практика и няма да ни затрудни подготовката на този правилник. По-сложен е въпросът дали само с един правилник ще можем да свършим работата, защото е много разнообразна и много сложна дейността в затворите. Примерно, как да комбинираш постовата и конвойната служба със стоматологичното или психиатричното обслужване на лишените от свобода. Или как да комбинираш стопанската дейност с изолацията и с дисциплинарните мерки на затворниците. Доста е хетерогенна материята, за да можем да я съберем в един правилник, но ако се налага и такива опити ще направим, ще търсим такива възможности. В момента има един правилник с около 4-5 наредби, които регламентират отделните страни от дейността на местата за лишаване от свобода. Въпрос на решение! Ако трябва в един правилник, ще се търси вариант. Но 6 месечен период след влизането в сила на закона е достатъчно като срок, за да бъде обновена нормативната уредба по прилагането му.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. С това приключваме обсъждането на този етап.
Предлагам ви да гласуваме на първо четене Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват. Дванадесет гласа “за”. Единодушно от присъстващите се подкрепя.
Мисля, че ще бъде достатъчен, след минаването му в пленарна зала на първо четене, двуседмичен срок за предложенията, тъй като законопроектът е обемист и съдържа разнородни проблеми. Така ще могат въпросите, които се поставиха и други да бъдат преценени и да се направят предложенията.
Следващата седмица заседанието ще бъде в четвъртък за обсъждане на множеството законопроекти за промени в Наказателния кодекс. Но, ако се наложи, можем да го проведем и в сряда.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: