---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 29.01.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Петър Василев, главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията към МП и проф. Милчо Паликарски, от Министерството на икономиката и енергетиката – Ели Анави, директор на дирекция; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра; от Главна прокуратура – Христо Манчев, заместник-главен прокурор и Николай Георгиев, прокурор; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател и народния представител Ахмед Юсеин.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги откривам заседанието. Вече имаме минимално необходимия кворум, за да започнем с обявения дневен ред:
1. Законопроект за амнистия, № 802-01-90 от 26.11.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, № 854-01-125 от 28.10.2008 г., внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 802-01-96 от 09.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Предлагам по първа и точка обсъждането да бъде едновременно след представянето на Законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за изменение на Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин.

По първа точка - Законопроект за амнистия, внесен от Министерския съвет.
Кой ще представи законопроекта от името на Министерския съвет? Ако Вие, г-н Василев, сте упълномощени от името на ръководството на Министерството на правосъдието, бихме чули представянето му. (Да.) Заповядайте, г-н Василев.
Петър Василев:
Законът за амнистията, който е внесен за обсъждане от Министерството на правосъдието фактически се състои от две части:
От една страна, се предлагат за амнистиране и освобождаване от наказателна отговорност и последиците от осъждането лицата, които са извършили умишлени престъпления, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до три години или друго по-леко престъпление, а така също и извършили престъпление по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години и друго по-леко наказание, без тези, които са извършили деянието в пияно състояние. Това са лица, които са осъдени ефективно на лишаване от свобода и не изтърпяват наказанието в местата за лишаване от свобода.
Втората част от законопроекта обхваща лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода и за които се предлага помилване различна част от наказанието – от една година, шест месеца за нерецидивистите. Предлага се и една категория осъдени при условията на чл. 26 от Наказателния кодекс във връзка с промяна в наказанието за този вид престъпления, а така също и лицата, които са осъдени за престъпления във връзка с наркотрафика. Тук целта е да се отстрани появилата се несправедливост във връзка с промените в Наказателния кодекс, извършени в един кратък период от време, които промени поставиха в неравностойно положение отделни категории, лишени от свобода, осъдени за сравнително еднородни, от гледна точка на фактическата обстановка и на вината, престъпления. Става дума за споменатите категории за наркотрафика и осъдените при усложнена престъпна дейност при условията на чл. 26 от Наказателния кодекс преди и след отмяната му.
На последно място, предлагат се две групи лишени от свобода, които са изтърпели значителна част от наказанието си. Става дума за лица, изтърпели 15 и повече години в местата за лишаване от свобода в първата алинея и над 10 години лишаване от свобода за частична редукция на наказанието, тъй като е известно, че продължителният престой в местата за лишаване от свобода вместо ресоциализиращ ефект за съжаление води до личностна деградация и до липса на условия за последваща социална вградимост на осъдените.
В основни линии това са категориите осъдени лица, които се предлагат да бъдат амнистирани или освободени от изтърпяване на част от наложеното им наказание. Това е проект, който фактически до известна степен цели да се намалят отрицателните последици от изпълнението на наказанието лишаване от свобода за по-продължителни срокове.
Благодаря ви за вниманието.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Василев. Аз предлагам и другия законопроект да бъде представен и след това да започнем дискусията.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин.
Г-н Юсеин, Вие ли ще представите законопроекта. Заповядайте.
Ахмед Юсеин:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми дами и господа,
Ние с колегите Касим Дал и Георги Пинчев предлагаме само една, може би нищожна промяна в Закона за амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложени наказания. Става въпрос за една дата – 1 януари 1984 г. Тази дата в Закона за гражданска регистрация миналата година отпадна. Няма я и в Закона за гражданска и политическа реабилитация на репресирани лица. В Наредбата за приложение на закона на няколко места се третира, че имат право да получат някакви обезщетения лица, които са амнистирани. Тези лица, спрямо които са извършени тези действия преди 1984 г., по такъв начин наредбата не им разрешава да могат да се възползват от закона. Кръгът на тези хора не е много голям. Става въпрос може би за 20-30 човека, които са останали живи, но справедливостта трябва да възтържествува. Не може едни, които са след 1 януари 1984 г., да получат някакво обезщетение, а да не получат тези, които са преди тази дата. Това е причината ние с колегите да предложим това изменение.
Самата репресия се установява от Централната комисия и от Областните комисии по издаване на удостоверение за репресия, така че няма да получат някаква компенсация много голям кръг от хора.
Благодаря ви. Ако имате въпроси, мога да отговоря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Можем да започнем дискусията.
В началото аз искам да поставя един принципен въпрос по отношение на правителствения законопроект. По отделните разпоредби мисля, че могат да се проведат разисквания, защото всеки един отделен член поставя значителни самостоятелни въпроси.
Първият въпрос за мен, независимо от наименованието – Закон за амнистия, че чл. 2, чл. 4 и чл. 5 всъщност осъществяват помилване, т.е. освобождават осъдените от определен период на наказанието лишаване от свобода, което изтърпяват. Правото на помилване, съгласно Конституцията (чл. 98, т. 11) е предоставено на президента. Този въпрос, според мен, е първият, на който трябва да отговорим.
Амнистията е два вида и аз това го знам. Но амнистията означава или освобождаване от наказателна отговорност, или заличаване на последиците на осъждането. А освобождаването от изтърпяване на наказанието е помилване. И това се прави по Конституцията от 1991 г. от президента. Ако Народното събрание смята то да го прави също трябва да намери аргументи за това.
Това е моят въпрос, който е преди всички други въпроси в законопроекта.
Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз мисля, че съществува така наречената помилваща амнистия, която съчетава елементи от различните видове амнистии и не се изключва възможността със Закон за амнистията да се получи освобождаване от изтърпяването на част от наложеното наказание. Такива амнистии са правени в България. Аз не очаквах, че ще се постави този въпрос и не съм правила справка в момента, но мисля, че амнистията, която беше направена през 1990 г. също беше помилваща амнистия. Имаше елементи и от едното и от другото. Никога, според мен, не е имало колебание в законодателната техника, че може това да бъде осъществено. Защото помилването от президента е акт индивидуален. То се отнася до определен гражданин, който изтърпява наложено наказание или на когото е наложено с влязла в сила определено наказание. Обаче със закон при положение, че се амнистират определени деяния, може да се допусне и освобождаване от изтърпяване на част от наказанията. Това в България е правено. Има един сборник, който е издаден – Сборник закони за амнистията, там са поместени всичик закони за амнистия. Това не е прецедент.
Янаки Стоилов:
Примерът Ви от 1990 г. не снема въпроса, защото така наречената помилваща амнистия 1990 г. е направена преди действието на новата Конституция и мисля, че тя е направена от Държавния съвет. Тези функции в голяма степен след това бяха прехвърлени, тъй като няма такъв орган, излъчен от парламента, който е някаква институция между изпълнителната и законодателната власт. Така че за 1990 г. това е вярно, но то е в други правни условия и за това трябва да преценим вече в новия правен ред това как да бъде направено.
Даниела Доковска:
Със сигурност онази амнистия по времето на президента Младенов, ако мога така да я определя, защото не помня точно годината, със сигурност става дума за закон, приет от Народното събрание, първо. Второ, новата Конституция не променя нещата, защото помилването винаги е било правомощие само на президента. Но помилването се извършва с указ и е акт по отношение на конкретно лице. Докато законът, когато използва технологията на помилващата амнистия, той се отнася за всички лица, които са адресати на този закон.
Във всички случаи казвам, че помилващата амнистия беше приета от Народното събрание. Преди това има и други такива амнистии. Има такива и в други държави. А промяна в правомощията на президента по отношение на помилването смятам, че няма. Винаги той е правел помилването, а амнистиите винаги са със закон.
Янаки Стоилов:
Имате думата. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Аз да ви призная колеги се отнасят твърде скептично към амнистиите въобще, което сигурно не означава някакъв особен обвинителен уклон, но съм свидетел на резултати от амнистията, които в никакъв случай не са подобрили криминологичната, криминогенната и прочее подобни обстановки. Но се опитвам обективно да разглеждам законопроекта на правителството и ми се струва, че ако се стигне до приемането на този законопроект, той би следвало да бъде приведен в по-друг вид. Откровено казано аз не виждам кой от текстовете би могъл да се гласува на второ четене в този му вид.
Първо, като се започне от целите на законопроекта, изложени в мотивите. Да започнем с това, че “целта на предложения законопроект е до известна степен да облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления” и пр. Не се съгласявам с този мотив на вносителите, че ние правим закон, за да облекчим съдебната система. Ако не ме лъчи паметта, законът е призван да регулира трайно обществени отношения, а не да облекчава съсловия или отегчава съсловия и лица и пр. Още повече практиката показва, че когато ние приемаме закони с цел да облекчим съдебната система, като чели не намираме най-доброто решение с тия закони с оглед интересите на хората. Веднага ви давам примера с чл. 280 по ГПК, когато с цел да се облекчи съдебната система, въведохме допустимост на касационното производство по граждански дела. Резултатът не е облекчаване на съдебната система, а резултатът е практическа липса на касационно производство по граждански дела в Република България. Това е резултатът от приетия чл. 280, за да облекчаваме съдебната система.
Втори пример, съкратеното производство по НПК. Ние го приехме, за да облекчаваме съдебната система. Простете ме, но мисля, че предложението на съкратеното производство възбужда общественото настроение и дразни чувството за справедливост на обществото и според мен, основателно. Там записахме, че самопризнанието на обвиняемия – край (чл. 55) без елементарния критерий, че това самопризнание доколкото спомага за разкриване на обстоятелствата по делото би могло да бъде възнаградено с чл. 55 или друга редукция на наказанието.
Това са два красноречиви примера, според мен, които показват неудачност на законодателството от гледна точка на обществения интерес и от гледна точка на защита на законните права и интереси на всеки гражданин тогава, когато ние като цел на даден закон поставяме облекчаване на съдебната система.
Второ, тук се предлага да бъдат амнистирани деяния, които всъщност ще бъдат разгледани и наказани по чл. 78а. Винаги ще бъдат наложени глоби. Съгласна съм с това, че чл. 78а и тромавото му производство трябва да бъде обмислено, че не бива съдилищата да се товарят с едно сериозно производство и накрая трябва да приключи по чл. 78а. С това съм съгласна. Но дайте да облекчим процесуалния ред на чл. 78а, без да амнистираме деянието. Пак ще разтоварим съдебната система с разумен и облекчен ред, ако толкова държим на това и толкова е важно от обществена гледна точка, въпреки че за амнистия за облекчаване на съдебната система е някак си встрани от моите разбирания.
Да не говорим за това, че ще амнистираме умишлени престъпления. Ще амнистираме не просто умишлени престъпления, а ще амнистираме или по-скоро ще помилваме със закон умишлени престъпления и техните извършители-рецидивисти – ще амнистираме деяния при условията на чл. 26. Дръзко ми се струва. И после, тези лица, които са изтърпявали наказание и са изтърпели 15 години, остават още 5. Знаете колеги кой получава 15 години. Той е елитен екземпляр от ъндърграунд. Този човек би могъл да ползва условното предсрочно освобождаване. Осъден на 20 години, изтърпял 15, освободен условно предсрочно. Имаше възможност за 2/3, ако не ме лъже памет. Значи той не отговаря на условията условно предсрочно. Този човек продължава да бъде такъв и такъв и като чели не е добре да се влива отново в обществото, защото това общество и то сиромашкото има някакви права.
Смятам, че е прав г-н Стоилов, когато основателно се съмнява това Закон за амнистия ли е или за помилване. Сигурно има и помилваща амнистия. Аз не съм силен теоретик, както не съм силен и практик впрочем. Но по чл. 83 от Наказателния кодекс помилваща амнистия не е визирана. Там имаме два вида амнистия. Помилващата амнистия не е между тях. Поправете ме, ако бъркам.
Накрая уважаеми колеги, аз съм изненадана и от допълнителната разпоредба по § 1. “Всичките затруднения или съмнения във връзка с прилагането на този закон се решават от районния съд по местоизпълнение на наказанието в закрито заседание. Решенията на съда са окончателни.”
Съд да тълкува закон, аз не знам. Моята правна подготовка е много скромна и тя не ми позволява да се сетя кога съд тълкува закон. Да тълкуваш една правна норма с оглед казуса, може, но да тълкуваш цял закон е пресилена работа? Извинявайте, никого не искам да засягам.
В интерес на законопроекта ще кажа, че единствено намирам смисъл по чл. 4, ал. 1 –за тези по чл. 354а да помислим какво да правим от гледна точка на справедливостта, тъй като самият размер на санкциите много често беше променян и то с голям диапазон. Моето елементарно чувство за справедливост не се чувства комфортно, когато заедно и също деяние единият е получил присъда и изтърпява 50 години, а другият изтърпява за същото деяние 5 години. В този смисъл бихме могли да помислим.
По останалата част от правителствения законопроект, водена от отношението си към резултатите от амнистията, съм скептична към всички закони за амнистия.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз нямам съмнение досежно характера на тази правна фигура “амнистия”. Тя не е променена от 1968 г. най-малкото по наказателното право, което аз съм учила. Амнистията и помилването са два различни института, добре разграничени. Така че в този Закон за амнистия аз не намирам някакви недостатъци откъм юридически, тълкувателен правен смисъл. Мисля, че за разлика от предходни законопроекти, които сме отклонявали, за които не можахме да намерим никакъв консенсус по между си, този закон е много изчистен, много ясен по отношение на категориите лица и вида милост, които чрез закон ние ще изразим като акт на Народното събрание, защото за това става въпрос.
Мисля, че просто няма колебания за текстовете на чл. 3 и чл. 4 от проектозакона, които ние трябва да подкрепим задължително и веднага, дори и ако законът влезе само в този вид. Защото има една дълбока несправедливост между хора, които в една и съща престъпна група са участвали и са получили различни по вид наказания само благодарение на това в кой момент те са заловени. Чл. 4. - това е за наркотиците. В затворите има хора, които едните имат 20 години, а други – 8 години, примерно, за едно и също нещо. Това напрежение, което е създадено вътре в самите затвори трябва да бъде обрано, защото е изключително несправедливо.
Същото е и с чл. 3. Това групиране на наказанията при условията на чл. 26 – нещо, което нашето наказателно право по принцип отрича такъв дългосрочен размер на лишаване от свобода, който вече няма за задача и функция да превъзпита човека, защото всички теоретици в тази посока казват, че след 5-6 години пребиваване в затвора човек губи шанса да се вгради отново в обществото и да възстанови своите човешки качества, качествата на гражданин на страната.
В този смисъл аз мисля, че законът е изчистен, прецизиран. Аз също имам развито чувство за справедливост и съм възразявала по предходни законопроект за това да влеем в обществото една група хора, които могат да утежнят криминогенната обстановка. И разбира се, за необходимостта да се държи баланс между това какво успява нашата наказателно правна система да даде като справедливост на обществото. Т.е. баланс от една страна, разкрити и осъдени хора и от друга страна, осъдени и разкрити хора, които ние освобождаваме от затворите. Мисля, че този баланс не е драстично нарушен. Законът е добре балансиран. Аз лично ще го подкрепя.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Господин Председател,
Колеги, аз мисля, че не мотивите са основното, което трябва да бъде водещо при обсъждането на законопроекта. Да, факт е, че ще бъде облекчена правосъдната система, защото така или иначе това са точно тези престъпления, които по чл. 78а ще се стигне до освобождаване от наказателна отговорност. Тази наистина тромава машина да я въртим, когато можем да решим въпроса поне на този етап с приемането на този текст мисля, че е по-разумното. Няма никаква пречки за промени в облекчаване на процедурата, но то е оттук нататък.
Не мога да не споделя и аргументите, които вече бяха казани и които са отразени в закона за голямата амплитуда на наказанията, налагани за едно и също деяние през различни периоди, което е грубо нарушаване на основен принцип за справедливост на наказанието.
Аз много повече съм се занимавала с наказателно право, но нямам този уклон и да кажа, че те щом са осъдени на голям срок наказание лишаване от свобода, те нямат право на никакво хуманно отношение, в т.ч. и на освобождаване от изтърпяване на остатъка. Задължителното пребиваване в местата за лишаване от свобода не води до изпълнение и реализиране на основната функция на наказанието превъзпитателна. Напротив, стига се до едно оскотяване, до едно трудно асоцииране по-късно.
Никой не изложи точни данни за отражението на амнистията върху криминогенната обстановка. От дългите години прокурорска практика, няколко амнистии е имало, в първия момент има някакъв ръст на престъпността, но то не е трайни и криминогенният фактор в никакъв случай утежняващ не е амнистията. Много неща се наслагват там.
По предишния законопроект аз също имах възражения. Но по отношение на този закон, казвам, че ще го подкрепя, защото е един хуманен, един справедлив закон – един закон, който изчиства и момента от извършване на наказанието, в който е извършено престъплението и остатъка от тази част.
Спорен е въпросът за преходната разпоредба. Доколкото аз го чета става въпрос за тълкуване на съда по конкретен спор, възникнал с прилагането на закона, а не за тълкуване на целия закон, за да кажем, че съдът не може да се занимава с тези неща.
Ще подкрепя този законопроект.
По отношение на втория законопроект, внесен от колегите народни представители. Така както беше представен проекта явно става въпрос не за наказателно правните последици, а става въпрос за обезщетенията. Смяна на имената е имало по времето на Фердинанд. Ще го върнем ли оттогава, след като нямаме фиксирана дата. Освен това, кой може да каже колко престъпления са именно през този период във връзка със смяната на имената. Всяко едно хулиганство ли, всяка една съпротива срещу орган на власт ли е свързана с това деяние.
След като става въпрос за имуществени претенции за обезщетение, те са наследими. Вече не са тези 20 или 30 души, които са останали живи, осъдени по предишни закони след възстановяването на имената. Става въпрос за нещо съвсем различно. Къде е финансовата обосновка на този закон? Това е задължителен елемент.
По отношение на законопроекта, внесен от колегите, ще се въздържа.
Янаки Стоилов:
Ако позволите по законопроекта на правителството, сега вече няколко конкретни въпроса, извън принципния въпрос, който в началото поставих. Бих помолил от вносителите и от прокуратурата по-късно да коментират, ако законопроектът получи принципна подкрепа, какво да бъде неговото бих го нарекъл коригирано и остатъчно съдържание.
Да правим някакви аналогии за последиците от приемането на този закон с предишни периоди, според мен е трудно. Никой от нас не може да опише някаква ясна социологическа картина, защото периодите, в които е давана амнистия в България в предишни десетилетия много дълбоко се различават от това, което става в годините на криминализирания преход през последните 20 години. Това може да е аргумент в подкрепа на закона или за обратното, но мисля, че да правим изводи, че това ще стимулира или намали престъпността, според мен, е твърде свободно и не може да бъде по някакъв начин убедително доказано.
По чл. 1, според мен, ние трябва при всички случаи да изключим от този кръг, в който наистина става дума за амнистия, чл. 78а, ал. 6. Лица, които вече веднъж са ползвали привилегията за налагането на наказанието или които биха получили по-ниско наказание, да бъдат облекчавани по този начин, според мен, е неуместно. Според мен, тук трябва да помислим.
Освен това, остава въпроса дали ние да освободим само извършилите непредпазливи престъпления или умишлени.
Аз също бих искал да разбера какъв ще бъде обхвата на действието на този текст. Ние имаме вече злополучен опит. Аз не смятам, че тук е имало някакви преднамерени усилия. Но ние след почти всяка промяна на НК или на НПК, изникват по един-два случая, които в обществото предизвикват много остра реакция и това понякога като чели е трудно да бъде доловено, предвидено, обосновано в хода на приемането на закона. Представете си тук в тази огромна рамка какви случаи могат да изникнат и те да бъдат насочени именно към Правната комисия като ответник, а не към някоя друга институция.
По чл. 2, ако се приеме освобождаването от изтърпяването на наказание, според мен, ние трябва да предвидим какво е било неговото поведение. Това се отнася и за чл. 4. Как ние ще освобождаваме рецидивисти, които може да са нарушавали до приемането на закона правилата в местата за изтърпяване на наказание и ние им казваме: Сега сте свободни, заповядайте. Ако целим някакво въздействие върху тези лица, трябва да предвидим, че наред с остатъчния срок от наказанието, администрацията може да установи тяхното нормално поведение за условията, в които те са били и тогава тези лица да бъдат освободени. Това има как да бъде установено. Това също е вид изискване при прилагането на такова облекчаване.
Щом ние се заемаме да правим нещо между амнистия и помилване, явно условията ще бъдат подобни на тези, които се правят при помилването. Иначе, според мен, това съвсем не въздейства по някакъв възпитателен начин или не гарантира на обществото ефекта от подобни актове.
Последно за редуцирането, за намаляването на наказанията. Аз споделям, че при тези престъпления, свързани с наркотиците, когато започна механичното сумиране на наказанията, се получиха драстични разлики.
Остава въпрос трябва ли ние да освободим всички видове престъпления или само тези, свързани с употреба на наркотици, или производството и разпространението на наркотици също ще влязат в това намаляване на наказателната отговорност.
Последният въпрос какво ще прави главния прокурор при прилагането на този закон, тъй като и това е предвидено. Това е за мен въпроса – не какво ще прави съда. Защото в някои случаи може да се наложи да бъдат тълкувани и решавани от съда. Но какво ще прави главния прокурор при изпълнението на закона аз не намирам отговор. Благодаря.
Аз предлагам, ако има и други въпроси, да ги чуем, и накрая да отговорите общо.
Г-жа Хитова иска думата.
Диана Хитова:
Съвсем кратка ще бъда. Аз ще подкрепя този законопроект, но смятам, че почти всички текстове трябва да претърпят съществени изменения.
По чл. 1 не знам защо през цялото време се говори за чл. 78а от Наказателния кодекс, тъй като никъде не е въведено изискването лицето, което е извършило деянието, което се амнистира по този текст, да не е осъждан. Считам, че и този елемент трябва да бъде въведен като обстоятелство, за да бъде това деяние амнистирано.
По отношение на последния текст също искам да възразя (чл. 5). Считам, че това са много тежки деяния, които ще се амнистират. При либералната политика на нашия съд, за да получи едно лице толкова тежко наказание, трябва наистина да е извършило нещо много страшно и жестоко и смятам, че не трябва да бъде амнистирано. Благодаря.
Надя Антонова:
Тъй като вносителят не ни уведомява, а и представителите на съдебната власт не ни уведомяват за ситуацията с висящите производства, нито за влезлите в сила присъди. Колко и кои лица и за какво всъщност се иска от нас да се амнистират. Очаквам да се каже за това. Понеже никой нищо не казва, аз се зачетох в Наказателния кодекс и да видим какво правим.
Иска се да амнистираме непредпазливи престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода до 5 години. Ще ви дам пример аз един текст – чл. 342, ал. 1. “Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, МПС, плавателен съд и еди-какво си, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.”
Ето ви смърт по непредпазливост – до 2 години. И тук няма 78а, защото ограничихме приложението на 78а, но тутакси е амнистиран.
Янаки Стоилов:
Ясно. Много примери могат ад се дадат.
Надя Антонова:
Ценностите на нашето общество много ги променяме, олекотяваме. Ако човешкият живот и допускането на смърт на човек не е ценност, аз не разбирам къде се намирам.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания. Проф. Паликарски, заповядайте.
Проф. Милчо Паликарски:
Само няколко думи за пояснение на чл. 78а. По 78а деецът се освобождава от наказателна отговорност и се налага административно наказание. Така че всички, за които са предвидени до три години или до пет години за непредпазливост няма да бъдат съдени. Те ще бъдат освободени. В затвора няма такива. Те са освободени и им е наложена глоба от 1000 до 5000 лв. единствено тези, които ще бъдат заварени в съда, ще бъдат прекратени в съда и съгласно последната алинея на чл. 1 ще бъдат изпратени на съответния административен орган – на КАТ. Това са предимно катаджийските дела. Ще им се наложи глоба и лишаване от правоуправление и по някога тя е по-голяма от тази, която съдът налага. В затвора ще постъпят само тези, които са до три години и до пет години, за които не се прилага чл. 78а.
Тук понеже са изключени при смъртен случай и тежка телесна повреда, ще бъдат само тези, на които не е приложено в пияно състояние и извършено повече от един път.
В затвора са само две категории.
В ал. 2 се изключва – не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или е причинена тежка телесна повреда или смърт. Значи ще се приложи само, когато е извършено повече от един път в продължение на една година. Съдът това не прилага. Не следят това нещо, нямат данни.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има думата г-н Манчев.
Христо Манчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, това което каза проф. Паликарски отговаря на обективните факти и действащото законодателство в момента. Поради изменението на Наказателния кодекс и увеличаване на предвидената възможност в закона за 78а фактически в сега действащия Наказателен кодекс има, положих усилия да ги изчисля, 337 разпоредби, които предвиждат наказание за умишлени престъпления до три години лишаване от свобода от 426 члена в закона плюс за непредпазливите са 52 члена, ако не ме лъже паметта, или 389 разпоредби в закона предвиждат възможността по Законопроекта за амнистията да се амнистират.
Това обаче, което каза проф. Паликарски е така. С изключение на тези случаи за причинена тежка телесна и смърт, и пияно състояние, практически тези хора, които вече са осъдени и тези, които ще бъдат осъдени, те няма да отидат в затвора. За тях се предвижда едно административно наказание. Отделно този вид (кръг) престъпления с възможностите, които дава новият Наказателен кодекс за съкратено следствие и за споразумение. Има и допълнителни случаи, при които не е задължително лицето, включително и осъдено за престъпление, което не се обхваща от този кръг престъпления по Законопроекта за амнистията, също да получи едно по-леко наказание и да не отиде в затвора. Т.е. разтоварването на затворите не е в пряка връзка със Законопроекта за амнистията. Г-н Василев вероятно има и точните данни, но това, което Прокуратурата има, че не се касае за много хора.
Кръгът обаче на хората, които ще бъдат обхванати от този законопроект, е нещо съвсем различно. За миналата година по данни на прокуратурата имаме около 7700 случая, където е била приложена разпоредбата на чл. 78а. По-предната година – 2007 г., за съжаление за 2008 г. още се обработват данните, преди да се измени закона и да се изключи възможността за пияното състояние, тежка телесна и смърт бяха около 14300. Говоря за лица, които са осъдени с влязла в сила присъда. Висящите досъдебни производства - не водим такава статистика, за съжаление, но предвид разпределението като текстове и като възможности, според мен, някъде около 35% от средно регистрираните годишно за по-миналата година са 116327, а за миналата година вероятно е някаква подобна цифра – 115000 регистрирани престъпления за територията на България. Следователно се касае за около 35000, според мен, образувани досъдебни производства средно годишно.
Въпросът обаче има и друга страна и друго измерение. Прокуратурата е за амнистията. Хубаво е да има амнистия, нормално е, отдавна не е имало, още повече, че ние амнистираме лица, които са осъдени на 2000 лв. глоба. Това е административно наказателната им отговорност. Дали ще бъдат глобени и дали ще бъдат амнистирани е въпрос на политическа преценка, с която прокуратурата не се занимава.
Въпросът е обаче какво попада в този кръг престъпления. Колежката започна да ги посочва с чл. 341. Тук попадат престъпленията, свързани с избирателните права (чл. 167 и следващите). До момента по данни към 15 декември ние имаме осъдени 29 лица за частичните избори, които бяха през 2007 г., от които за 22 присъдата е влязла в сила. Наказанията са пробация и глоба и имаше две с по една година лишаване от свобода. Това са дела, които се наблюдават от европейските експерти и Комисията. Въпрос, който се решава от вас, уважаеми народни представители. Делата, които още висят по наши данни бяха 172 до преди две седмици. Сега не съм ги погледнал. Говорим за 170 висящи досъдебни производства.
В тези разпоредби попадат и повечето от текстовете за документните престъпления (чл. 308, чл. 309, чл. 314), включително и престъплението, за което се предвижда наказание за лекар, който снабдява дадено лице с фалшиво свидетелство за здравословно състояние. В този кръг престъпления попада посредничеството за подкупи (чл. 305а). Попадат така наречените лицензирани оценители, които дават неверни заключения при заменки на имоти. Примерно, нещо са оценили 100 хиляди, а то струва 1 милион (чл. 260) . Попада чл. 219, ал. 1 типичния случай на безстопанственост, някои от възможностите за упражняване чрез сила и заплашване към орган на власт да извърши или да пропусне нещо(чл. 269). И много други текстове, бягство на затворник по чл. 297, ал. 1 и чл. 298.
Реплика: Колко бягства имате?
Христо Манчев:
Аз казвам фактите такива каквито са по закона и какво би се получило. Решението ще го вземе уважаемия парламент.
Мога и много други такива да посоча като текстове, защото това е положението - 337 за умишлени и 52 за непредпазливи. Това е ситуацията. Другото е ваше решение.
По принцип становището на прокуратурата е, че подкрепяме законопроекта. Ние ще се разтоварим и без това работим на празни обороти. Объркана е системата с промяната на чл. 78а. Това е цялата истина. Не е съобразена с възможностите. Нямаме престъпност в България с това законодателство. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Манчев, за тази илюстративност, която дадохте.
Освен това, има и един друг въпрос. Ние ¾ от законопроектите, които гледаме за промени в НК напоследък предлагат драстични увеличения на наказанията. Този законопроект е в друга посока. Но мисля, че големият проблем е липсата на наказателна политика в този закон. Защото той работи с размери на наказания, а не работи с вид престъпления, за които трябва да се освобождават или да не се освобождават от изтърпяване на наказания на лицата. Аз не знам дали можем да попълним това нещо. Просто липсва политика. Иначе самата идея за някакво ограничаване на тези неща, които са предложени, е основателна.
Г-н Бисеров иска думата. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги,
Този дебат в тази комисия ние го водим за втори път. Първият път върху един по-лош закон и сега, според мен, върху един по-добър. Тогава аз казах. Много е лесно да откажеш амнистия. Няма нищо по-лесно от това. Да кажеш, сега Правната комисия ще стане ответник. Да направим по-трудното.
Има Министерски съвет, който е проявил законодателна инициатива. В този Министерски съвет сме пратили хора с глави на раменете. Прокуратурата заявява подкрепа на законопроекта. Ние ли да откажем амнистията? Защо? Защото не ни харесват детайли от закона. Да ги поправим детайлите, които не ни харесват. Да направим по-трудното – да пуснем закон. Да поправим нещата, които не можем да пуснем.
Дебатът по амнистията изобщо като инструмент, обхват и момент на приложение, е дебат, който никога няма да има единомислие. От тази гледна точка аз предлагам да направим по-трудното – да пуснем законопроекта, да го приемем на първо четене, да го критикуваме в детайлите, в отделните елементи и на второ четене надявам се, ще излезе във вид по-добър от този.
По другия законопроект бих искал да ви помоля да не го отхвърляме с лека ръка. Но тук наистина става въпрос за малко живи хора. За нищо друго не става въпрос. За една дата назад във времето. Не става въпрос за пари. Става въпрос за няколко десетки, а и стотици да са, няма значение, останали живи хора, които да амнистираме, както сме амнистирали други, които са няколко хиляди.
За това ви моля да подкрепим и двата законопроекта.

Янаки Стоилов:
Тъй като може би вече дискусията е към края, ще дам думата на г-н Юсеин и на г-н Василев. Има ли други, които желаят да се изкажат? Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми господа народни представители,
Аз бих искала да изразя становището на Висшия адвокатски съвет, който подкрепя законопроекта. Разбира се, дали да се направи Закон за амнистия, дали да се направи амнистия или не е въпрос на политика. Народното събрание преценява дали иска да проведе тази политика.
От една страна е вярно, че много отдавна не е правена такава амнистия.
От друга страна, аз намирам резон в мотивите, които се излагат.
На трето място, виждам, че тук споровете са основно за това дали е хубаво по принцип да се прави амнистия, или не е хубаво. Ако този инструмент беше вреден за обществото, той щеше да бъде изключен от Наказателния кодекс. Тук се чуват изказвания: “Защо ще правим амнистия. Нашето общество това ли заслужава.” Това е един инструмент на наказателна политика. Да, всяко общество може да си позволи амнистия.
И друго нещо. Прави ми впечатление при някои от изказващите се господа, че отварят Наказателния кодекс и казват: Това престъпление, което се обхваща от амнистията, на нас не ни харесва. Вижте какво грозно престъпление. Престъпните деяния по начало всички са обществено опасни и не ни харесват. Въпреки това аз не съм видяла досега нито една амнистия у нас и в чужбина, която да амнистира само непредпазливи деяния. Има амнистии с много широк обхват. Позволявам си да кажа, че амнистията не е български инструмент. Тя е инструмент с много дълги традиции. Още Енрико Фери препоръчва амнистиите в случаите на насищане с престъпност. Той казва, че когато се стигне до един праг на престъпност, държавата трябва да проведе политика на амнистия. А ние в България имаме праг на насищане с дребна престъпност. Това е единият въпрос. За това бих казала, че има политика в този законопроект. Ние имаме праг на насищане с дребна престъпност, защото нашият Наказателен кодекс е стар, всяко деяние в България е престъпно и за всяко се предвижда лишаване от свобода.
Би трябвало, разбира се, да се проведе една широка декриминализация, да се извърши актуализация на престъпните състави. Много регулистичен е нашият Наказателен кодекс и за това за много деяния се предвижда лишаване от свобода, което го няма в съвременните системи. Колегата Манчев каза 337 престъпни състава за умишлени престъпления се предвижда до три години лишаване от свобода – нещо, което в нито една система го няма.
Така или иначе полицията, прокуратурата и съда са отрупани с дребна престъпност. Те не могат да концентрират усилията си върху онази престъпност, която е действително значима и която интересува най-много обществото.
Натовареността на съда ще падне, когато се амнистира, защото производството ще се прекрати на етапа, на който е стигнало, освен ако деецът не поиска да приключи с присъда, без да се пишат мотиви, без да се продължава производството, а наказанията пак ще бъдат наложени по причините, които колегата Паликарски обясни.
Разбира се, аз отново казвам, бих могла да изложа много съображения за амнистията, но това е политически въпрос. Висшият адвокатски съвет може да изрази становище по законодателната техника. Аз бих казала, че я намирам за много добра и смятам, че има една очевидно сбъркана разпоредба, в която се възлагат правомощия по Закона за амнистията върху главния прокурор, само изпълнителната власт може да има такива правомощия по изпълнение на закона.
Освен това, малко е неясна допълнителната разпоредба, където би трябвало да се запише: “Всички затруднения или съмнения във връзка с прилагането на този закон по делата се решават от районния съд ...”.
Има една, според мен, сбъркана разпоредба на чл. 1, ал. 2, където е записано: “Глобите, за които е издаден изпълнителен лист, се събират.” Никога нито един закон не може да свързва събирането на глобите с издаването на изпълнителния лист. Изпълнителният лист е един лист наистина, който не се регистрира никъде. На него може да се напише всякаква дата. Идеята на законодателя би трябвало да бъде друга: “Глобите, наложени с влезли в сила присъди, се събират.” А кога ще издадат изпълнителния лист това въобще не е важно. Важен е изпълнителният титул, който е осъдителната присъда. Редно би било,ако има наложени глоби с влезли в сила присъди, те да се изпълнят всички, а не в зависимост от това дали някой спешно ще напише изпълнителен лист или ще изпълни задължението в срок да го напише и т.н.
Аз мисля, че има резон във всички мотиви, които се излагат от Министерския съвет. За да не повтарям господата, които вече се изказаха, подкрепяйки този законопроект, няма да повтарям мотивите.
Наистина мисля, че нашата система се нуждае от Закон аз амнистията. Дали политически това е изгодно на Народното събрание, това могат да кажат народните представители. Нито един Закон за амнистията не се възприема еднозначно от обществото. Винаги има настроени граждани, които казват: Ето сега нали ние ги хващаме, а те ги пускат. А също винаги има граждани, които са близки на амнистираните и са заинтересувани от амнистията. А има и граждани, които уважават великодушието на държавата. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Доковска. Г-н Юсеин, заповядайте.
Ахмед Юсеин:
Уважаеми колеги,
Уважаеми господа,
По едно стечение на обстоятелствата днес се провежда заседание за амнистиране на едра група български граждани, които са извършили някакви престъпления и сега ги помилваме. Ние с колегите Пинчев и Касим предлагаме една друга група граждани, които заради това, че някои му е хрумнало да им сменя имената и не са били съгласни и са били интернирани, въведени в Белене или в затворите.
В българското общество витае духа, че тези хора са една огромна група, която смуче от държавния бюджет. Когато за първи път се появи законът, кандидатите да вземат обезщетение са били 220 хиляди. Областните комисии са решили, че са репресирани около 100 хиляди човека. Да е жив и здрав Милен Велчев като министър на финансите, който се съгласи и прокарахме през 2004 г. Закона за добавките към пенсиите и обезщетенията и се установи, че в момента получават добавки от НОИ около 6 хиляди човека. Така че да се говори, че групата е много голяма, че държавният бюджет ще бъде ощетен силно, аз не съм съгласен. Защото на тези хора, които имат право на това, първо, удостоверение се издава от централния архив на затвора, ако е бил в затвора. Ако е бил в МВР от архива на МВР. Ако е бил изселен от архива на МВР или от Комисията по досиетата. Ако е бил с цялото семейство или ако е бил сам.
Г-н Председател, ние като Комисия по правата на човека понякога оставаме в много неудобно положение, защото евродепутати се занимават с този проблем в България. Попитайте колегите, които са сега в Страсбург този въпрос отново тази седмица се повдига заради тези обезщетения. Ако разберете колко обезщетения получават репресираните в Полша, в Чехия, в Словакия и в другите страни и колко получават нашите, ще останете с други впечатления и с други убеждения.
Аз ви моля да подкрепите проекта. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Юсеин. Г-н Манчев иска нещо да добави и след това г-н Василев.
Христо Манчев:
Само едно изречение. В Закона за амнистията от 1984 г. и от 1990 г. също фигурира главния прокурор като лице, което трябва да изпълнява.
Отделно, съобразно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс чл. 416, ал. 2 по принцип всяко едно наказание, което е свързано с лишаване от свобода, прокурорът е органът, който следи, надзирава изпълнението на наказанията. Така че ние не се противопоставяме. Няма пречка. И без това трябва да има живот и здраве, ако се приеме законът, всички тези висящи досъдебни производства прокурор ще ги прекратява.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Г-н Василев, заповядайте.
Петър Василев:
Само няколко пояснения. Аз не си позволявам да правя коментар на изразените становища.
По чл. 1 от проектозакона за амнистията лицата, които ще бъдат засегнати от неговото действие не са в местата за лишаване от свобода и по никакъв начин прилагането на Закона за амнистията няма нито да влоши, нито да облекчи положението в местата за лишаване от свобода. Нашата предварителна прогноза е, че по чл. 1 ще бъдат засегнати лица, които са осъдени на пробация. В момента общият брой на осъдените на пробация е малко над 13000. Очакваната цифра за амнистиране по чл. 1 е между 3000 и 4000 души.
По чл. 2. Това са основната група лишени от свобода, които ще бъдат амнистирани. Техният брой по предварителни изчисления към днешна дата, защото към внасянето на законопроекта положението беше малко по-различно, е някъде около 2000-2300 човека. Лишените от свобода не рецидивисти с остатък до една година са около 1300 човека и между тях с остатък до 6 месеца са 958 човека. Това означава, че 958 лишени от свобода по силата на Закона за амнистията ще бъдат освободени февруари, ако приемем условно, че той влезе в сила към тази дата, вместо май. Какво ще влияе това на криминогенната обстановка, на мен ми е трудно да прогнозирам. Същото важи и за рецидивистите. Общият им брой с остатък до 6 месеца е около 1000 души, от които 662 са с остатък до 3 месеца. Нашите изчисления за рецидива или за възвращаемостта из между освободените от местата за лишаване от свобода, вярвам че те са с по-стара дата, показват, че амнистираните се включват в рамките на общата възвръщаемост. Т.е. нито се влошава, нито се облекчава криминогенната обстановка. Общата възвръщаемост у нас е между 19 и 21%. Т.е. между 19 и 21% от освободените от местата за лишаване от свобода рецидивират и вършат ново престъпление в рамките на пет годишния период, защото рецидивът или възвръщаемостта се изчислява в този пет годишен период. По-добри показатели за възвръщаемост има само между условно предсрочно освободените и помилваните с остатъка, където е между 3 и 5% и за отделни категории, лишени от свобода, които изтърпяват наказание при облекчени условия. Става дума за изтърпяващите лишаване от свобода в откритите затворнически заведения, където се настаняват осъдени до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за непредпазливи деяния. Така че криминогенната обстановка в резултат на амнистираните по силата на чл. 2 от законопроекта не би била, няма данни да се смята, че ще бъде повлияна негативно или позитивно.
Малко повече пояснения искам да дам за разпоредбата на чл. 3 от законопроекта. В какво се изразява несправедливостта? Когато имаше механичен сбор на наказанията за отделните видове престъпления, аз си спомням, че в затворите имаше осъдени лица между 70, 90 години, а най-дългият срок на осъдения беше на един от Ловеч с 124 години лишаване от свобода. Тази несправедливост беше коригирана частично със септември 2002 г. Какво се получава обаче? За времето от 8 август 1997 г. до септември 2002 г. осъдените при условията на чл. 26 с работни дни им се събира изтърпяване на наказание 5-6 години. Към тези 5-6 изтърпени години по силата на измененията от 2002 г. се прибавяне най-дългото наказание – 15 години лишаване от свобода. Или на осъдените при тези условия се събираше общо едно сборно наказание между 20-22 години. След септември 2002 г. в една и съща килия съжителстваха лица, които за същите тези деяния получаваха един чувствително редуциран размер на наказанието. Ако примерно бяха извършили 7-8-10 кражби и най-тежкото наказание е 6 години, те вместо да изтърпяват срок 22 години, щяха да изтърпяват 6 години, увеличено с ½ - 9 години. Съгласете се, че между 9 години и 22 години има разлика и тази разлика поражда чувство за несправедливост, което ние смятаме, че може да бъде преодоляно, ако предложената разпоредба бъде приета.
Що се касае за осъдените за наркотици, тук разликите са най-драстични. Аз разбирам, че тази разпоредба като чели се приема с най-малко възражения.
Това, което ме смущава. Ако включим поведението като критерий за амнистия, струва ми се че ще усложним нещата. Първо, поведението на лишените от свобода не е критерий и при помилването. И при помилването от президента в основата на преценката не е поведението на лишения от свобода. Безспорно то се взема предвид, но мога да ви посоча маса примери, в които осъдени с лошо поведение са помилвани с остатъка поради хуманни съображения – лошо здравословно състояние или пък други причини, ако щете и от държавен характер.
Освен това, ще се получи и нещо много сложно. Поведението ще се преценява от администрацията на затвора. Какво означава това? Закон дава право за амнистия, началникът на затвора преценява, че този закон не трябва да засегне лицето, към което има претенции за неговото поведение. Трудно ми е да прогнозирам как и в чия полза ще се решат възникналите спорове на тази основа.
Последното, действително главният прокурор осъществява надзор за законност при изпълнение на всички наказания и на лишаването от свобода най-вече. Всичките ни досегашни закони за амнистия сме ги прилагали в тясно взаимодействие с прокурорите, упражняващи надзорна законност в местата за лишаване от свобода.

Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Василев, за подробните разяснения във връзка с поставените въпроси.
Има ли други въпроси и изказвания? Ако няма, можем да пристъпим към гласуване на законопроектите. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Ако може да се каже общо за броя на амнистираните – общата бройка.
Петър Василев:
Общата бройка към изготвянето на законопроекта беше 3316 души.Тъй като в момента общия брой на лишените от свобода намаля чувствително. Към настоящия момент са 9400 души в местата за лишаване от свобода.
По чл. 2 броят на амнистираните – очакваният брой е за около 2300 души.
По чл. 3 – 350 човека. е
По чл. 4 общият брой е под 60 човека. 58 са към днешна дата. Това са прогнозни данни.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване законопроектите.
Моля тези от народните представители, които подкрепят по принцип Законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет, да гласуват.
Шест гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Трима се въздържат.
С това становище докладът ще бъде внесен за обсъждане в пленарна зала. Благодаря ви.
Сега преминаваме към гласуване по Законопроекта за изменение на Закона за амнистия, освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, внесен от Кесим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин. Тези, които са “за”, моля да гласуват.
Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима се въздържат.
Приема се законопроектът.
Благодаря на всички, които взеха участие в дискусията до тук.
По трета точка – обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Има представител на Министерството на икономиката и енергетиката, тъй като по тяхна инициатива е законопроектът на правителството. Моля накратко да представите законопроекта, тъй като ние тази тема за втори път я обсъждаме в последно време.
Ели Анави: директор на дирекция в Министерството на
икономиката и енергетиката
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен в Народното събрание с решение на правителството от 8 декември 2008 г.
По същество предложението се състои в намаляване на минималния капитал за създаване на дружество с ограничена отговорност от 5000 на 100 лв.
Аргументите в подкрепа на предложението са насочени към насърчаване на предприемаческата активност на българските граждани. По данни на Статистическия институт в България има малко над 27 действащи фирми на 1000 души население. Докато в страните членки на Европейския съюз този показател е около 40, а в някои страни членки това число клони към 100. Ясно е, че изкуствените бариери пред създаване на нови фирми трябва да бъдат премахнати. Сред тях е изискването за минимален капитал на дружествата с ограничена отговорност.
Разбира се, както Вие казахте, съвсем неотдавна, в началото на ноември миналата година Народното събрание отхвърли подобен проект за промяна на Търговския закон. Аз се запознах със стенограмите от обсъжданията, както във вашата комисия, така и в пленарна зала. Позволете ми в телеграфен стил да приведа основните аргументи против.
Първо, при ООД отговорността, ограничена до размера на капитала и ако той е много малък, кредиторите няма да могат да съберат вземанията си. Аз също смятам, че не е вярно.
Сравненията между страни, които няма изискване за минимален капитал и страни с такива изисквания показват, че практически няма разлика в процента на събраните вземания. Други изследвания показват, че понастоящем кредиторите се интересуват от други аспекти, не от капитала, като например паричния поток, пазарните ниши, качествата на управителите и персонала, интелектуалната собственост и пр.
Вторият аргумент е, че ще се нароят фирми фантоми, които ще източват ДДС и ще вършат други измами. В едно съм сигурен, тези 5000 лв. не спират мошениците.
Третият аргумент е предприемачите да се насочат към други организационни форми: едноличен търговец, събирателно или командитно дружество. Разбира се, това е възможно, но при тези организационни форми отговорността им е ограничена. Т.е. бъдещият предприемач и собственик трябва да поеме риска да загуби всичко – апартамента, колата, втория телевизор и пр. Известен ви е списъкът на вещите, към които съдия изпълнителят няма право да насочва изпълнението. Така много хора предпочитат да не рискуват всичко и да се наредят на опашката за социални помощи, което пък не е добре за икономиката като цяло.
Привличам вниманието ви към развоя на събитията след ноември 2008 г. В напреднал стадий е подготовката на регламент на Европейския съюз за нова организационна форма – европейско частно дружество. Става дума за класическо ООД, което да действа на територията на 27-те страни членки. Предложението на Европейската комисия е нормалния капитал да е едно евро. България гласува “за”.това предложение. Нещо повече, това изискване за минимален капитал 1 евро е записано в Европейския план за възстановяване в отговор на финансовата криза, одобрена от главите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет в средата на м. декември миналата година. В резултат може да се получи странната ситуация за стартиращите предприемачи да е по-изгодно да създадат европейско, а не българско частно дружество.
Уважаеми дами и господа депутати,
Мисля, че за всички е ясно, че кризата няма да ни отмине. Вече са налице първите ясни признаци за това. Съответно нашите действия трябва да се адекватни. Всички възможни ресурси трябва да бъдат използвани, като най-големият ресурс са хората, техните инициативи и идеи.
В този контекст моля уважаемите членове на Комисията по правни въпроси да оценят дали това предложение на правителството нарушава Конституцията или други основополагащи документи. И ако това не е така, решението да бъде взето на базата на икономически аргументи.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Безспорно въпросът не е конституционен, така че ние имаме свободата да вземем решението. Надявам се, че мерките срещу икономическата криза ще бъдат доста по-амбициозни от тези, а и ние сме вече доста по-напред от първите й признаци. Вие настоявате да бъде отчетена. Това е основното в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, а не толкова чисто правни аргументи, колкото икономическата целесъобразност за едно или друго решение, включително и това, което предлагате. Откривам дискусията.
Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
За мен предложения законопроект разкрива остър дефицит на професионализъм. Много остър. Гледам мотивите и си казвам: Хората, които са ги писали, толкова ли са неграмотни и как са подвели министър-председателя да се подпише под тези мотиви.
На първа страница се говори, че Европейската комисия на страните членки цели “да ограничи до минимум административните пречки”.
Въпросът за капитала няма нищо общо с администрация и административни пречки.
На страница втора чета: “Изискването за определена сума пари за започване на бизнес е абсолютна формалност.” Това може да го напише абсолютно неграмотен човек.
Пред моите студенти казвам, че капиталът на едно капиталово дружество не дава 100% гаранция. Това е вярно. За това много от страните по света са се отказали от гаранционната функция на капитала. Но около половината и малко повече от половината не са се отказали. В това число са повечето от страните в Европейския съюз. Някои от тях направиха отстъпление, но забележете. В повечето страни има изискване за минимален капитал, който е много по-голям от българското изискване. В Германия това е 25000 евро, в Австрия е 35000 евро и т.н. Ние сме възприели една сума от 5000 лв. Това, че са абсолютна формалност тези 5000 лв. и на следващия ден мога да се изтеглят, това е само за хора, които са лаици и не разбират. Защото в нашия Търговски закон има серия норми, които се стремят да защитят капитала и не допускат или по-скоро се стремят да направят какво? Да гарантират, че чистото имущество на дружеството е равно поне на написания капитал. И ако това се окаже не така, тогава незабавно управителят е длъжен, ако спадне загубата на дружеството под ¼ от размера на записания капитал или чистото имущество спадне под размера на записания капитал, това изисква незабавно управителят да свика общо събрание. Но да го свика не на коледно парти. Така че има гаранционна функция капитала.
Има страни, не малко, които казват: За нас няма значение има ли, няма ли капитал – едно евро, един долар, да вярно. Включително Германия от 1 ноември миналата година въведе един вид ООД, което има друга правна регламентация, което идва да компенсира липсата на капитал, защото там е с едно евро, за да компенсира липсата на капитал, но с други организационни мерки. Например, едно такова дружество, организирано по този закон, така е във Франция, но понеже с Германия съм се запознал по-подробно, такова дружество не може да разпредели печалба, докато не стигне чистия размер на имуществото над размера на изискуеми 25000 евро. Това у нас има ли го предвидено? Няма го. Чули недочули – едно евро ще го направим.
След това там има “проникваща отговорност”. Защото именно отнетата неограничена отговорност на съдружниците, тогава управителят ако допусне неудовлетворени кредитори , тогава върху него пада тази отговорност. Кой управител току-така ще си прави нещата. Значи има серия други механизми. Тези други механизми ги няма никъде. Тук има един единствен текст. Казва се: “5000 лв. стават 100 лв.” Минималната вноса от 10 лв. става 1 лев и може половината да внесеш – 50 ст. Ама такава аматьорщина, такава самодейност уникална. Аз се чудя в нашата държава как е възможно да стигне до парламента такова нещо, което изобщо не е съобразено с истинското дружествено право и с гаранциите на кредиторите. Какво ще постигнем по този начин? Всички събирателни дружества и командитни дружества ,които са, да се преобразуват в ООД, за да избягат от ограничената отговорност и кредиторите да “духат супата”. Това ли искате да направим. След като Мургината специално в доклада си от миналата година каза къде е българският проблем. Българският проблем е точно обратния. Ние искаме всъщност да лекуваме човек с разстройство като му даваме разслабително. Това искаме да направим.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Казак и г-жа Николова искат думата.
Елеонора Николова:
Аз искам да напомня, че преди, когато Мартин Димитров внесе този законопроект, аз гласувах против. Така че сега също убедено ще гласувам против, защото действително по нашето законодателство капиталът има и гаранционна функция. Сега аз не мога да се съглася, че е сериозно, започваш да правиш фирма и нямаш 5000 лв. Защото ти ще ги изтеглиш моментално след регистрацията. Никак не е сериозно да смятаме, че ще развиеш търговска дейност, ако нямаш никакви пари в джоба си. Още по-малко, че ние изискваме да се внесе един размер под 5000 лв. за регистрация на дружество. Освен това, в момента между фирмената задлъжнялост, надлъгването между фирми, неразплащането между фирми – това е основният въпрос въобще на бизнеса в България. Вече се говори за над 50 милиарда между фирмена задлъжнялост. Вярно е, че 5000 лв. са много малко пари. Но поне ги има. До този размер фирмата може да си направи сметка. За мен няма сериозна фирма, която да продължи да съществува във фирмено отделение със записан 5000 лв. капитал. Сериозните фирми, които кандидатстват за банкови кредити, които имат големи обороти и т.н. отдавна са превели размера на капитала си с реално си звучене и стоене на пазара и са увеличи до някаква степен размера на капитала си, който да отговаря на реалното им положение, защото само така в България, когато правиш бизнес, ти можеш да заставаш с имуществото си да даваш гаранция на своите партньори и на банките включително, от които чакаш да получиш оборотни средства, че имаш имущество, с което можеш да гарантираш търговските си сделки.
А ние всъщност тук казваме, че у нас търговските сделки са безпроблемни, капиталът няма никакво значение, т.е. всеки може да регистрира фирма и оттук нататък да си направят веригите за точене на ДДС. Ние не сме обяснили на хора, че в момента, в който се регистрираш като търговец, губиш огромни права по цялата ни социална верига. Това хората не го знаят. Подлъгвайки се по 100 лв. и 1 лв., те ще се юрнат да регистрират отново фирми и след това сами ще се чудят как да се оправят с редица институции, които им дават много бонуси по повод на това, че те нямат такава икономическа самостоятелност. Регистрацията на фирма значи да декларираш икономическа състоятелност и възможност да се справяш сам без протекцията и без помощта на държавата.
За това аз мисля, че тази либерализация всъщност само ще вкара в беля редица хора, които не разбират какво ще си причинят.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Казак, Вие имате думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
С интерес изслушах изказването на проф. Герджиков и съм склонен да споделя основната част от неговите аргументи. Аз и предишния път съм имал възможност да кажа, че за мен целта, която се преследва, не може да се постигне с това средство. Това не е средството, използвайки го, да кажем че ще постигнем някаква цел, която би била по-различна и по-положителна от сегашната ситуация.
Първо, аз не съм чувал някъде оплакване от хора, че началният капитал е пречка за тях да започнат някаква стопанска дейност. Изначалната теза, че едва ли не, сваляйки капитала ние ще стимулираме стопанската инициатива или търговската инициатива на гражданите, аз не я споделям. Защото и към момента всеки който наистина иска да развива стопанска дейност, той има всичките възможности да го направи и капиталът е последното нещо, специално капиталът на ООД, за да започне да го осъществява.
Второто нещо е това, което каза и проф. Герджиков, което е общо известно. В България има огромно количество регистрирани търговски субекти и особено след стартирането на новия вид регистрация – Търговския регистър, т.е. прехвърлянето от съдебна към чисто административен тип регистрация, която след дълги усилия наистина вече постигна онова ниво на бързина и оптимизация, което всички ние желаехме, за какво говорим. За един ден човек може да регистрира фирма.
Съчетано с негативните явления, които се наблюдават от дълги години от източване на ДДС чрез фирми фантоми, чрез изкуствени фалити и т.н., мисля, че ние трябва да търсим мерки не за улесняване на регистрацията на подобен род фирми, а да се търсят механизми за гарантиране стабилността и увереността на кредиторите, че тези фирми наистина са годни за доверие.
И не на последно място, сегашната ситуация, уважаеми колеги, когато кредитирането е тотално спряло, когато сред банките цари такова недоверие към стопанските субекти и към всякакъв вид инвестиционни намерения, може и обратното, но нали все пак банките са тези, които в момента са стопирали кредитирането точно заради царящата атмосфера на недоверие, ние да приемем мярка, която още повече е способна да засили тези страхове, ми се струва контрапродуктивно. Ето защо аз лично ще се въздържа да подкрепя този законопроект.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Заповядайте, особено ако можете да противопоставите контра аргументи на някои от тези, които чухте, ще ни бъдат полезни.
Ели Анави:
Аз разбира се съм в трудна позиция. Виждам, че бяха доста емоционални изказванията. Проф. Герджиков и другите депутати драматично поставиха въпроса, че ако се махнат тези 5000 лв. тези 57 милиарда междуфирмени задължения ще се върнат. Аз бих желал да попитам дали уважаемите членове на Правната комисия имат представа колко струва примерно, дали си струват съдебните разноски да започнете да съдите някой за 5000 лв. Колко години ще ви трябват и колко години ще ви струва? И дали накрая ще успеете да си ги вземете. И какво представляват тези 5000 лв.? Дали не представляват една изкуствена, абсолютно измислена, абсолютно направена от хора, които живеят в някакъв измислен свят. Защото юриспродунцията е изключително уважавана наука, но тя е отражение на реалния свят, отражение на реалното производство и трябва да насърчим хората действително не да нареждат на опашката за социални помощи, а да се опитат нещо да правят сами. Ние няма да ги подведем с тези 100 лв., а ние действително ще им кажем: Дами и господа български граждани, заповядайте, опитайте се да направите нещо. Обаче ако не сполучите, няма да излезете образно казано “голи”. Все пак позволете ми думата “гол” да употребя тук. Много по-драматични думи бяха употребени, образно казано “голи”, оставени само с най-основното си имущество. И това нещо е добре да бъде разбрано.
За това апелирам към вас, виждам много добре как ще гласувате, но апелирам към вас да оставите този въпрос да бъде решен по икономически съображения, а не по юридически. Все едно тези 5000 лв. не са гаранции за никого. Направете едно дружество с капитал 100000 лв. или 1 милион, отидете в банката и да видим дали ще получите кредит, ако не представите редица други неща. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Но ако изцяло отдадем предпочитание на този мотив, тогава трябваше да предложим законопроекта да се гледа в Икономическата комисия, макар че според мен това е и икономическите и правен проблем, тъй като наистина трябва да намерим правните изражения на определена икономическа целесъобразност. Банките не дават кредити по друга причина. Защото те не се интересуват толкова от обезпечението, от капитала. Те се интересуват от реалния оборот, защото това заслужава кредитирането. Така че тези неща не са водещите. Но друга е темата за кредитирането. Този критерий не е относим към кредитната дейност – с или без начален капитал. Той има някакви гаранционни функции.
Четин Казак:
Аз не съм напълно съгласен с това, че банките не се интересуват, когато дадена дойде при тях за кредитиране при нормалните условия. Да оставим сегашната ситуация. По принцип една банка, когато види капитал от 1 милион, сравнявайки го с капитал 100 лв., аз бих се учудил, ако банката не вземе под внимание този аргумент наред с всички останали.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки и коментари, или да преминаваме към гласуване. Няма бележки.
Тези, които подкрепят по принцип Законопроекта за изменение на Търговския закон, моля да гласуват. Един “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се.
С един глас”за”, четири “против” и седем “въздържали се” не се приема законопроектът.
С това становище ще го представим за обсъждане.
Благодаря ви за участието.
С това изчерпваме дневния ред.
Другата седмица в четвъртък ще започнем със Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт. Това е ориентировъчен план.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: