---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 4




Днес, 05.02.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Радка Петрова и Славка Каменова; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор и Незабравка Стоева; от Върховния касационен съд – Любка Илиева, заместник- председател; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Главна прокуратура – Петър Раймундов; от Национална следствена служба – Бойко Найденов, директор, Румен Георгиев и Свилен Турмаков, заместник директори; и народните представители Лъчезар Тошев, Пламен Панайотов, Илко Димитров, Минчо Христов и Стела Банкова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:

1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3 от 19.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-117 от 17.10.2008 г., внесен от Бойко Великов и група народни представители и № 854-01-48 от 15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон.
2. Приемане на Общ законопроект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-42 от 24.04.2008 г., внесен от Фатме Илияз; № 854-01-73 от 17.06.2008 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-87 от 16.07.2008 г., внесен от Николай Кънчев и група народни представители; № 854-01-91 от 23.07.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 854-01-113 от 15.10.2008 г., внесен от Ненко Темелков; № 854-01-153 от 28.11.2008 г., внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак; № 854-01-157 от 03.12.2008 г., внесен от Четин Казак и група народни представители; № 902-01-5 от 09.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-13 от 21.01.2009 г., внесен от Яни Янев; № 954-01-12 от 21.01.2009 г., внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева и № 954-01-14 от 21.01.2009 г., внесен от Надка Балева и група народни представители.
3. Обсъждане на Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-60 от 20.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-02-14 от 01.02.2008 г. и № 854-02-76 от 01.07.2008 г., внесен от Мария Капон; № 854-02-90 от 10.09.2008 г., внесен от Борислав Ралчев и група народни представители; № 854-02-12 от 03.12.2008 г., внесен от Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова; № 854-02-126 от 10.12.2008 г., внесен от Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов; № 954-02-5 от 21.01.2009 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 954-02-6 от 23.01.2009 г., внесен от Надя Антонова и група народни представители; № 954-02-7 от 23.01.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и № 954-02-10 от 04.02.2009 г., внесен от Минчо Христов и Стела Банкова.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Давам думата на г-жа Тачева да представи основните изменения в правителствения законопроект. След това ще чуем и другите вносители и след това ще проведем дискусията.
Миглена Тачева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми гости,
Министерският съвет е вносител на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Нека да напомня само, че през 2007 г. бе приет нов Закон за съдебната власт, който бе обнародван в Държавен вестник от 07.08.2007 г. и влезе в сила на 11 август 2007 г.
В разстояние на времето по процеса на прилагането му за период малко повече от една година, органите на съдебната власт и специално групата по наблюдение на приложението на Закона за съдебната власт, която е при министъра на правосъдието, установиха някои негови несъвършенства, да не кажа недостатъци, въз основа на които магистрати и работна група направиха предложение за налагащи се изменения и допълнения на Закона за съдебната власт.
В същото време бяха констатирани и някои неизпълнени препоръки на Европейския съюз в областта правосъдие и вътрешни работи.
По-съществените насоки, в които се предлагат съответните изменения и допълнения се отнасят до:
- статута и организацията на работата на Висшия съдебен съвет, като постоянно действащ орган, въпреки че това не е съвършенството на нормите, които предлагаме;
- някои проблеми, свързани с функционирането на отделните органи на съдебната власт;
- статута на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на експертите, които подпомагат главния инспектор и инспекторите при осъществяване на тяхната дейност;
- дисциплинарните производства;
- правомощията на министъра на правосъдието, възложени му с Конституцията и със Закона за съдебната власт за осъществяване на взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт.
Кои са по-съществените изменения, очертани в предложените насоки.
Принципно правило в Закона за съдебната власт, свързано с организацията на работата на Висшия съдебен съвет, е, че министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет. Сега предвиждаме, когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията да се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет, защото това е нова фигура в статута и организацията на Висшия съдебен съвет след като той стана постоянно действащ орган с новия Закона за съдебната власт. Предвидихме и възможност или ситуация, в която отсъстват и министъра на правосъдието и представляващия, заседанията да се председателстват последователно от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.
Създадена е и допълнителна законова възможност за свикване на заседанията на ВСС от представляващия, когато председателстващият отсъства, въпреки че досега не се е случвало да се провежда заседание на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства.
Запълва се една празнота по отношение на статута на членовете на Висшия съдебен съвет, като се създава законова възможност за задължително им обществено и здравно осигуряване, както и за задължителното им застраховане срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт така, както е за всички магистрати.
Във връзка с определяне на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа, обезщетението при освобождаване от длъжност и размера на годишния отпуск за членовете на Висшия съдебен съвет законопроектът препраща към съответните норми за магистрати.
Предвижда се Висшият съдебен съвет да приеме Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители. В тази посока имаме възражения и от Съюза на съдиите и Консултативния съвет на съдиите.
Освен броя на магистратите Висшият съдебен съвет занапред ще определя и броя на съдебните служители по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт. Аргументът в този смисъл е, че бюджетът на съдебната администрация е част от бюджета на органите на съдебната власт.
Създава се изрична законова възможност Висшият съдебен съвет да предлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки. Това е за прецизиране на текста, въпреки че и без тази норма Инспекторатът няма да откаже проверка на Висшия съдебен съвет.
С цел подобряване на отчетността и съдебната статистика е предвидено справките и статистическите данни в електронна форма да се изготвят от органите на съдебната власт по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, а не от министъра на правосъдието, както беше досега. Със същата цел е предвидено периодичната информация за образуването, движението и приключването на делата също да се предоставя на Висшия съдебен съвет, а не само на Инспектората към ВСС. Допълнено е и на министъра на правосъдието, но ние разсъждавахме във Висшия съдебен съвет – не е необходимо органите на съдебната власт да изпращат изрична информация на министъра на правосъдието. Той ще я получава от Висшия съдебен съвет, за да съкратим тази бумащина, включително и по електронен път.
Изменени са и разпоредбите, предвиждащи възможност за командироване на магистрати, като отпадат ограниченията командироването да се извършва еднократно в рамките на три години за срок от шест месеца.
За обезпечаване на максимална откритост и прозрачност на актовете на съдилищата, законопроектът предвижда вместо всяко тримесечие, тези актове да се публикуват в интернет незабавно след постановяването им.
Конкурсната процедура е оптимизирана, като са отстранени проблемите, възникнали в процеса на правоприлагането. С цел подобряване на кадровата политика на Висшия съдебен съвет, както и с оглед обективност, прецизност и справедливост при атестирането на магистратите в процеса на кариерното им израстване се предвижда за атестирането да се приеме наредба от Висшия съдебен съвет на мястото на досегашната методика, която не показа очакваните резултати. Може би това е свързано не само с наименованието на акта. Предвидено е при атестирането да се вземе предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието.
В действащия закон не е включено изискване за стаж при назначаване на административен ръководител на районна прокуратура, каквото изискване се въвежда сега – най-малко 5 години стаж, аналогично на изискването за административен ръководител на районен съд. Всъщност трябва да кажа, че ние смъкваме изискването, защото досега то беше 10 години за административен ръководител на районен съд. Имаме един или два съда в страната, за които нямаме съдии с такъв стаж и само заради това не бихме могли да излъчим административен ръководител. А преценката е, че 5 години са достатъчни за районното ниво да имаш професионален стаж, за да можеш да заемеш длъжността административен ръководител. Окръжното ниво е разграничено от районното, като там оставяме изискването за 10 години стаж. Завишено е и изискването за стаж при заемане на магистратска длъжност на най-високото ниво в органите на съдебната власт – 15 години. Досега там изискването беше за 12 години.
Предвидена е и възможност главният прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции да създава специализирани междуведомствени звена за разследване под процесуалното ръководство на определен от него прокурор като допълнителна мярка за борбата с корупцията и организираната престъпност. Предвижда се съдебни помощници да има и в районните съдилища, предвид голямата им степен на натовареност, като разбира се тук Висшият съдебен съвет ще съобрази практиката и ще говорим за действително за натоварени съдилища, а те са ясни, когато се вземе статистиката.
След изтичане на петгодишния срок от назначаването на съответния орган на съдебната власт е предвидена възможност съдебните и прокурорските помощници да могат да бъдат назначавани на длъжност съдия в районен съд, съответно прокурор в районна прокуратура без провеждане на конкурс.
Законопроектът предвижда от деня на влизането в сила на закона да се закрият окръжните следствени служби, като отпада и длъжността младши следовател. В тази връзка Висшият съдебен съвет в 45-дневен срок от влизането на закона в сила, следва да преназначи без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30-дневен срок от влизането на закона в сила писмено своето съгласие за това. Преназначаването на следователите може да бъде на длъжност прокурор в окръжна или районна прокуратура, докато за съдия запазваме само възможността това да става на първото ниво. Съображенията са ясни и не считам, че в този състав на Правната комисия трябва да мотивираме допълнително това предложение.
Националната следствена служба се запазва като орган, който извършва разследване по международните дела, по международно правно сътрудничество. При тези промени ще бъде използван напълно капацитета на сега действащите следователи, не на цялата бройка. Тук моите колеги са пропуснали да запишат или по-нататък е записано, че като закриваме окръжните следствени служби, като юридически лица, създаваме териториални следствени отдели, които ще заемат броя на териториалните следствени отдели и щата вътре във всеки брой, ще се взимат с решение на Висшия съдебен съвет на базата на статистика за последните няколко години за образувани дела по окръжни следствени служби най-вече и ми се струва, че има нагласа Висшия съдебен съвет да не направим 28 териториални следствени отдела. Когато говоря за следствието, искам да го изчерпя докрай въпроса, за да не остане някой с впечатлението, че запазваме само национална следствена служба, без да имаме териториални следствени отдели.
Законопроектът предлага и някои други изменения в глава “Инспекторат към Висшия съдебен съвет”, а то е главният инспектор и инспекторите да се освобождават от длъжност преди изтичане на мандата им при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, а не както е досега – шест месеца.
Направено е предложение, съгласно което възнаграждението на експертите в Инспектората да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд. В този смисъл има направени предложения и от депутати, които са идентични, за които принципно ние бихме могли да изразим съгласие.
Предвиждат се промени в дисциплинарното производство, които се свеждат до следното:
Внасят се изменения по отношение на видовете дисциплинарни нарушения, които може да са налице и в случаите на бездействия. Това биха могли да са бездействия, които неоправдано забавят производството, както и такива, които биха довели до накърняване престижа на органите на съдебната власт.
Удължават се сроковете за образуване на дисциплинарно производство, тъй като в практиката се констатира, че в редица случаи за тежки нарушения дисциплинарното производство се прекратява поради изтичане на давностния срок. Изслушването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е част от дисциплинарното производство, поради което то следва да се извършва пред провеждащия дисциплинарното производство дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет, независимо че административно наказващият орган е Висшият съдебен съвет. Досега имаше спор по прилагането на текста.
Дисциплинарното производство по Закона за съдебната власт е административно, поради което препращанията в някои разпоредби следва да са към Административно-процесуалния кодекс, който урежда общите правила на производствата пред административните органи.
Извършването на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е най-тежкото дисциплинарно нарушение, поради което сроковете, свързани с него, започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт. Всичко се досещате защо е направено това предложение.
Удължават се и някои срокове в рамките на дисциплинарното производство.
Променя се и уредбата на съдебното производство за обжалване на решенията на Висшия съдебен съвет, като се предвижда право на обжалване на решението на тричленния състав на Върховния административен съд независимо от резултата.
Някои изменения се предлагат и в Глава двадесета “Взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт”. Те са свързани по-скоро по отношение на информационните технологии и най-вече става дума за единната информационна система за противодействие на престъпността.
Съгласно Закона за съдебната власт министърът на правосъдието осъществява общото ръководство върху дейността по охраната на съдебната власт, която се извършва от Главна дирекция “Охрана”. Със законопроекта се предлага Главна дирекция “Охрана4, която понастоящем е административна структура на Министерството на правосъдието, да стане юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието.
Няколко думи ще кажа по предложенията за единната информационна система за противодействие на престъпността. Знаете, че досега действащия текст в закона има Междуведомствен съвет, който се председателства от министъра и в който членуват много органи ,с изключение на Висшия съдебен съвет. Въпреки че по силата на това, че голяма част от информацията, която е целта на единната информационна система за противодействие на престъпността, респективно потребителите на тази система са в частта органи на съдебната власт, ние сме канили винаги представители – членове на Висшия съдебен съвет, да участват в тази междуведомствена група. Междуведомственият съвет взе решение за продължаване на работата по интегриране на ведомствените системи на единната информационна система за противодействие на престъпността, като за съдилищата тази интеграция се предвижда да стане в рамките на 18 месеца; на МВР и на прокуратурата – в рамките на 6 месеца (това е становището на експертите). Първите два органа казаха, че на тях не им трябват допълнително средства, а Висшият съдебен съвет поиска няколко милиона, като г-жа Петрова ще каже колко са, за да има съвместимост на ведомствената система по управление на съдебни дела на съдилищата със стандартите на ЕИСПП.
Много е спорно къде е мястото на тази междуведомствена информационна система, защото тя е замислена като система, която да дава статистика по движението на едно наказателно производство от образуването в следствието, респективно сега в полицията до затварянето на цикъла осъдителна присъда – Главна дирекция изпълнение на наказанието. Виждате, че вътре в тази система са представени системи, както на органите на съдебната власт, защото говорим за следствие, прокуратура и съд, така и на МВР и на Министерството на правосъдието, както и на Митници, Министерството на финансите, НАП и КАТ, за да има МВР малко повече информация.
Ние сме предложили системата да се администрира, не знам дали точно така е последният вариант на текста, от Националната следствена служба затова, защото там има 100 души, г-н Найденов би могъл да каже, за последните няколко години със суми от бюджета на министъра на правосъдието и със суми от бюджета на органите на съдебната власт и по проекти с европейски средства, там беше укрепван един капацитет, който да работи, включително и със служители, които да набират на ръка информацията от съда и от прокуратурата и да администрират управлението на Единната информационна система за противодействие на престъпността. действията. Логично е, ако администрирането се извършва от орган на съдебната власт, какъвто сега е следствието или Националната следствена служба, контролът да е във Висшия съдебен съвет. Знам, че има възражения от колегите. Може би това не е най-доброто на този етап. Може би най-доброто място е ДАНС, защото тя е органът, който е свързан с националната сигурност, с онези оперативни разработки, които се правят в по-пълен обмен, но коректно е да кажа, че ние сме водили разговори с г-н Сертов и към този момент те също нямат капацитет. Може би е добре на първа фаза да отиде администрирането в Националната следствена служба, а след това цялото звено, когато решим, може да бъде в ДАНС, защото имаме държавна система на Национална информационна система на всичик държавни органи и съвсем логично е ЕИСПП да бъде част от тази национална система.
Говоря по принцип, защото ние казваме нещо, Висшият съдебен съвет ще възрази. Аз разбирам, че не е съвсем мястото там, но пък най-малко е мястото в Министерството на правосъдието, което няма никакви правомощия и капацитет по обслужване на ядрото. Защото от това как ще продължим работата по обезпечаване на ЕИСПП, е въпрос на експертно решение, при положение че цяла Европа отива на децентрализация на ведомствени системи, ние да поддържаме изкуствено едно ядро, за което нямаме и капацитет, а следствието има такъв, включително и административен, и технологичен, и технически капацитет.


Янаки Стоилов:
По този въпрос ако има предложение, включително и от ваша страна, ние можем да го решим законодателно къде да бъде този център на управлението. Иначе ни ориентирате добре в дискусията, но може би законът трябва да отговори на тази дискусия.
Миглена Тачева:
За това казвам сега какви са били съображенията ни. Разбира се, след това можем в детайли между първо и второ четене ще усъвършенстваме във всички случаи някои конкретни текстове.
С това приключвам изложението си. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз ще представя и двата законопроекта: единият, който е подписан от г-н Великов и група народни представители и другият, който е подписан от мен и г-жа Мария Капон.
Разумът на това предложение е да се определи възнаграждението на експертите към Инспектората. И това всъщност вече е направено с предложението, което Министерският съвет внася. Ние държим и на Преходните и заключителните разпоредби, които да създадат стабилитет. Защото знаем, че трудовите възнаграждения са плащани като за районен съдия и прокурор на такова ниво. За да няма Сметната палата забележки към Инспектората е добре в Преходните и заключителните разпоредби да се запише, че “трудовите правоотношения с експертите, възникнали преди влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с измененията на чл. 55, ал. 4.”
По този начин уреждаме окончателно спора какво трябва да получават експертите. Мисля, че по този законопроект няма неяснота.
По отношение на другия законопроект, внесен от мен и от г-жа Капон, предложението е по-различно от това, което сега се дава като уредба в законопроекта на Министерския съвет. Ние сме предложили и това е съгласувано в разговори с Главния прокурор. Главна прокуратура и специално главния прокурор да има правомощието да командирова прокурори в цялата страна за срок от една година при служебна необходимост, като сме подчертали, че тази служебна необходимост не е с оглед да се запълни щат при заболяване и отсъствие по всякакви причини. Тази служебна необходимост да бъде такава, която да гарантира допълнителна безпристрастност и надеждност при разследването. Имали сме предвид това, че тази уседналост, която има по места, пречи понякога (случаят с Дупница), а вероятно ще се появят и много други случаи, защото отдавна страната ни е феодализирана. Няма как един магистрат, който живее 30 години там – говоря за един районен прокурор, много приличен, много авторитетен човек, който си има семейство, няма как от такъв човек да искаме такава героичност, каквато се предполага, за да се изправи срещу своите съграждани, които отдавна определят дневния ред в съответния град.
Същото е и за съдията, и за следователя.
Аз не твърдя, че е най-добрата и изчерпателна редакция, но твърдя, че принципът е важен да бъде обсъден от нас между първо и второ четене, така че двата текста да бъдат съчетани с предложенията на Министерския съвет и да добият звученето по начина, по който аз развивам съображенията си в смисъл да могат ръководителите на системите да командироват в случаи, когато има данни, че има търпимост към определена престъпност през годините, че нищо не е направено от магистратурата в съответното населено място, за да можем да вървим напред не само на думи, а и на дела със справяне с определени корупционни практики и явления, които рушат и притискат общността във всеки един по-малък и вече и в по-голям град.
Тъй като се налага да отида в друга комисия, искам да изкажа две съображения по правителствения законопроект.
Мисля, че въпросът за следователите веднъж завинаги трябва да бъде решен малко по-категорично, аз предлагам една моя гледна точка, която съм съобразила с колегите от следствената служба в Русе. Би могло да се запише един ориентир, който да служи на Висшия съдебен съвет, когато решава броя на териториалните следствени служби. По моя преценка е редно да се запише, че такива следствени служби задължително трябва да има там, където има подразделение на ДАНС – териториални служби на ДАНС. Защото е разумно в смисъл, че следователите работят с материалите, с които ДАНС работи и има разум да се внесе един стабилитет колкото е възможно в съдбата на следователите, с които ние през последните 3-4 години много се упражнихме. Това е първото.
Второ, аз имам един въпрос. Четох един проект на Министерския съвет. Явно, че е изоставено разбирането, че трябва да се коригират текстовете за конкурсите. Имаше един текст, който не го виждам тук, Слава Богу, където беше казано “длъжностите до 20% от свободните ще бъдат”. Виждам, че е отпаднало, за което приветствам вносителите, защото беше некоректно ние да се откажем от един принцип, който вече сме заели.
Моето питане е как ще става с тези помощници? Не е ли това врата за назначаване на наши деца без конкурс. Защото аз съм сигурна кои ще бъдат назначени като помощници към ВКС, към Прокуратурата – това ще бъдат децата на магистратите. Нека да не се лъжем. И след това казваме, че тези хора започват да работят без конкурс. Извинявайте, но аз такова нещо не мога да гласувам.
Това са ми забележките. Аз подкрепям и трите законопроекта.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Вече започна дискусията. Само няколко встъпителни изречения ще ми позволите.
Законопроектът на Министерския съвет предлага широк кръг промени, но мисля, че те могат да бъдат в две направления отнесени: едните, които допълват, изясняват, развиват сега съществуващите разрешения и други, които в известна степен коригират постановки, които се съдържат в Закона за съдебната власт.
Мисля, че ние трябва да затвърдим конкурсното израстване в рамките на съдебната система и това да постигнем чрез реалност на атестирането. Защото досегашната практика показа, че поради твърде формализираните атестации, те не могат да се превърнат в основното средство, което ние искаме да служи на Висшия съдебен съвет като критерии за преценка на кандидатите за различните длъжности. Мисля, че решението на този въпрос е ако въведем и определени качествени показатели за оценка на дейността на магистратите, разбира се, въз основа на приключените от тях дела. Следователно трябва да съчетаем чисто статистическите, времевите показатели за дейността на магистратите с качеството на техните актове. Това означава хората, които им дават оценка, от по-горните нива, които са по-квалифицирани, да могат ад се запознаят със съдържанието на постановяваните от тях решения с преценките, които тези решения са получавали от по-горните инстанции или от преценките на съда спрямо актовете на органите на досъдебното производство. Съчетавайки всички тези елементи ние можем да повишим качеството на съдебната дейност, освен да се ускори дейността на правосъдието.
По въпроса за командироването. Аз мисля, че трябва да създадем исканата по-голяма гъвкавост с оглед решаването на конкретни задачи и заедно с това да не направим така, че чрез командироването да бъдат обезсилени много от изискванията, които изисква преминаването през конкурсите. Това е трудна задача, но трябва да намерим сполучливото й решение. Т.е. да не приравняваме преместването с конкурсите. Преместванията ще си вървят по общия ред, а командироването за определени нужди може да бъде и с по-дълги срокове и с по-голяма гъвкавост при решенията, за да се формират екипите и да се намалят зависимостите в дейността.
Знам, че темата за административния състав е болезнена. Тук ще се възрази, че единствено съдебната власт е законодателно ограничена, макар че по-добре е ако трябва да мислим за повишаване на това съотношение като численост, но не за отпадане на критерия. Разбирам, че вие сте искали да поставите тази тема и тя да бъде обсъждана. За съдебните помощници наистина те могат да бъдат сваляни на най-ниските нива само там, където е най-натоварената дейност. Защото иначе няма основание, да речем на районно ниво, един човек да не му дадем възможност сам да си подготви актовете, да извършва цялата дейност и по този начин да се квалифицира, а това да бъде правено от помощници, които след това ще влязат по по-лекия начин в системата. Така че това може би трябва законово да бъде определено само за кои органи на районно ниво е допустимо, където има огромно натоварване и където поначало делата са понякога по-сложни.
Предлагам ви една идея, която в началото сигурно няма да срещне разбиране в Висшия съдебен съвет, но е част от общото разбиране за държавата – да направим разграничение в статута на служителите, които подпомагат дейността на съдебната власт. За мен в същинския смисъл съдебни служители са само тези, които участват в юридическата дейност и пряко подпомагат властническата дейност на съдебните органи. Законът сега не е такъв – всеки, който работи в съдебната власт, е съдебен служител – нещо, за което според мен няма основание. Хората, които се занимават с обща администрация, с чисто помощни функции, те трябва да бъдат отделени и приравнени с останалите държавни служители и служители по трудово правоотношение. Ако трябва някакъв бонус за спецификата на работата, той може да се предвиди. Но техният статут трябва да е сравним с другите служители, а не сближаван със статута на магистратите. Тази разлика трябва да я проведем и мисля, че вие сте склонни и ще се убедите в потребността на този процес.
По отношение на дисциплинарната отговорност предлагам да помислим дали за леките наказания не трябва да опростим процеса на тяхното обжалване, но това го поставям като открит въпрос.
Смятам, че в тези направления ще са основните усилия. А по другите могат да бъдат уточнявани предлаганите решения в законопроекта. Благодаря ви.
Г-жа Балева иска думата. След това г-жа Илиева.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми гости,
Първо да заявя, че ще подкрепя законопроекта на правителството. По отношение на останалите два, повечето от текстовете са включени правителствения законопроект, но явно колегите няма да ги оттеглят и ще се наложи изработване на един обобщен проект.
Ще подкрепя правителствения законопроект за това, защото в него се съдържат много ценни предложения, които сме пропуснали при приемането на закона да фиксираме. Става въпрос и за промените, свързани с организацията на работата на Висшия съдебен съвет, включително и с предоставената възможност да се предлага извършване на проверки от Инспектората с оглед жалбите, които постъпват директно във Висшия съдебен съвет.
Промените за публикуване на актовете на съдилищата вместо на тримесечие незабавно след тяхното постановяване, което е една гаранция за много по-голяма прозрачност на правораздавателната дейност.
Изключително добри и практични са и предложените промени, уреждащи въпроса за встъпването в длъжност при обжалване на резултата от конкурса. Защото този въпрос досега не беше решен и създаваше редица неудобства при встъпването в длъжност на колеги, спечелили конкурса, обжалван от други техни колеги.
Също така по отношение на удължените срокове за образуване на дисциплинарното производство.
За командировки вече се говори.
Много добра е промяната, която се предлага по отношение на делата, които могат да се гледат по време на съдебната ваканция с включването на делата за осиновяване, където процедурата наистина е без друго сложна, докато не се приемат промените в новия Семеен кодекс.
Всичко това дава основание да бъде подкрепен този проект.
Искам да изразя някои мои притеснения, които не знам дали се споделят от другите колеги. Едното от тях беше вече споменато и от г-жа Николова и от г-н Стоилов, струва ми се, че с някои от промените конкурсната процедура не се оптимизира. А напротив, създава впечатление, че ние се отказваме от основния принцип на конкурсното начало. Говоря за отпадане на конкурса при назначаване на магистрати на апелативно ниво и върховните съдилища и прокуратури. В проекта остава за районни и окръжни. Нека да си дадем сметка, че все пак става въпрос за едни съдилища на едно ниво, чието съдебно решение е окончателно. Струва ми се, че не би бил най-добрия подход отпадането.
По отношение на съдебните помощници вече беше казано. Първо, не виждам смисъл във всеки един районен съд, защото записът е така. Би могло да се прецизира текста с оглед на натовареността, защото тя е различна в различните съдилища.
Отказ от конкурсното начало са и текстовете, които предвиждат автоматично преназначаване на следователи в съответните съдилища.
Реплика: Това е поправено.
Надка Балева:
Добре. Но по отношение на следователите. Поне аз оставам с впечатление, че преназначаването на следователите с оглед на натовареността на съдилищата и прокуратурите, а като чели това преназначаване ще бъде с оглед на тяхното желание и ранг, който те притежават. Няма ли това да доведе до дисбаланс в натовареността на отделните съдилища и прокуратури на различно ниво, съобразно желанието и ранга на тези колеги от следствието, които ще преминат на работа в други сфери.
Може да ви се види дребнаво, но ми се струва, че по отношение на срока на оставката с предизвестие. Вярно е, че 6-месечният срок беше изключително продължителен. Шест месеца той не води никакви дела, получава заплата и т.н. Но не е ли твърде кратък едномесечния срок? Защото все пак този магистрат трябва да приключи висящите производства. Другото означава да започне наново процедурата с нов съдебен състав. Струва ми се , че тук трябва да помислим и да приемем един разумен срок по отношение на срока на предизвестието в оставките.
По отношение на предложението за нова т. 5 в чл. 138 – става въпрос за правомощията на главния прокурор, за създаването на звена съвместно с другите ведомства. Да, и сега се прави, без да има законова основа, само че дали да приемем “звена”, което според мен терминологично означава структурен елемент, или да въведем принципа на съвместни екипи, което сега се прави, което е по-мобилно. Защото другото означава, че ние разширяваме функциите на главния прокурор по отношение на другите ръководители на министерства и агенции. Конкретно става въпрос за ДАНС и за Митниците. Нека да го има, но да се изчисти терминологично.
И само още едно съображение по чл. 193, ал. 3, изречение второ. Става въпрос за класирането според резултатите от атестирането.
Правилно вече беше споменато, че отпада продължителността на стажа като основен елемент. Защото това един път облагодетелствува с оглед допълнителното стимулиране за продължителна работа, но не е достатъчен критерий за повишаване. Струва ми се обаче, че така както се предлага разпоредбата, би довело до твърде субективни критерии. По чия преценка “образцово изпълнение на служебните задължения”. Всеки е длъжен да ги изпълнява така както трябва. Смущаващото е в другото, че по-висока атестационна оценка ще получи магистрат, “който притежава нравствени качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите”. Ако той не притежава тези качества, той подлежи по ново предложения чл. 307, ал.3 на дисциплинарно производство.
Нека да прецизираме и тези текстове, за да бъдат те работещи, а не само добре звучащи. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Балева.
Има думата г-жа Илиева. След това г-н Българинов.
Любка Илиева: Върховен касационен съд.
Приветствам изменението за незабавното обнародване на актовете на съдебната власт, защото всички знаем критиката, която търпим в тази насока от Европа.
Освен това, тази съдебна практика е необходима като основание по новия Гражданско-процесуален кодекс. Страните са ужасно затруднени в посочването й.
Искам да се спра съвсем накратко за тази прословута ал. 3 на § 74 – за съдебните помощници. Присъединявам се към всичко казано досега, че звучи некоректно и не зная как ще я възприеме обществеността. Но мисля, че може би трябва да се предвиди, че там където са натоварени районните съдилища, да бъдат в помощ на районните съдии. Но ако остане в този вид, предлагам да бъде коригиран петгодишния срок с прослужване на пет години. Така ще се въведе синхрон и в разпоредбата на чл. 234 от закона, където се подчертава прослужване на съответната длъжност. Защото ако остане срок, може да бъде срок, в който съдебният помощник е бил и в някаква отпуска или отпуска по майчинство и тогава как ще отиде без конкурс направо на място на районния съдия. Това е вече съвсем отваряне на вратите. Както решите, но поне да не е петгодишен срок. Да бъде прослужил на тази длъжност. Защото в § 122 се казва: “Стаж на лицата, придобит на длъжност следовател в окръжна следствена служба, се счита за стаж по чл. 164, ал. 6.” Преди всичко се говори за придобит на съответната длъжност. Така ще се синхронизира със смисъла на закона.
Не зная дали е много разумно (§ 70) за изменение на чл. 240, ал. 3.
“(3) Младши съдии със стаж над две години може да бъде командирован на свободно място в районен съд в същия съдебен район.”
Там където има много голяма нужда дали не следва да бъде “над една година”. Но както прецените. Мисля, че ако докажат качества, може. Младши съдии, които могат да бъдат избрани на свободни места в районен съд.
В чл. 197, ал. 2. “При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район…”. Мисля, че при атестирането трябва да се има предвид не само натовареността, но и качеството на работата на съдиите, защото то е основното.
Оттук призивът ми към Висшия съдебен съвет при разработване на наредбата, защото е много трудно да се вкарат критериите. Защото всички знаем, какво значи едно голямо дело, но като бройка е едно, а като натовареност – голяма, съпоставено с много по-леки дела или леки дела. Но поне в закона да се вкара и термина “качество”. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Илиева. Г-н Янев, г-н Българинов и г-жа Масева.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, видимо направените предложения, ако мога да кажа с една дума, са изстрадани. Логични са в по-голямата си част и струва ми се, че е напълно естествено, приемайки условностите по необходимост за преработка и допълване на някои от текстовете, да кажем, че за първо четене има всички основания този законопроект да бъде подкрепен.
Част от нещата, които исках да коментирам, ги засегнаха колегите и няма да се спирам на тях. Досега не е спомената промяната в чл. 141, която въвежда допълнителни срокове – междинни срокове за изготвяне на справки по образуването и течението на наказателните производства от главния прокурор и във връзка с това създаването на допълнителни ангажименти към по-ниско стоящите прокуратури, включително и към териториалните следствени отдели. Струва ми се, че това е подходящ текст, защото ние сме със сериозен акцент във връзка с борбата с престъпността и това като чели ще има известна мобилизираща функция в работата на прокуратурите с едно малко притеснение, дали допълнително изготвените отчети, няма да затрудни колегите с бумащина. Но на този етап, имайки предвид, че като цяло се въвеждат електронните форми на изготвянето на отчетите, се надявам, че няма да се губи толкова много време и по-голям ще бъде мобилизиращия ефект от правенето в по-къси срокове на тези отчети.
Що се касае за съдебните помощници, колегата повдигна този въпрос, четейки текстовете аз си мисля, че не е добре директно да им даваме възможността те да бъдат районни прокурори и районни съдии. Може би трябва да се помисли в тази насока, защото техният срок на функциониране, който им даваме – 5 години, за да могат да преминат, той е доста голям срок за получаване на практика в рамките на органите на съдебната система. Би могло да се помисли те да бъдат назначавани директно без конкурс за младши съдии и за младши прокурори. Струва ми се, че ще бъде много, ако ги накараме и три години да бъдат младши съдии и младши прокурори, съответно да имат правата на преназначаване в един по-кратък период на работа на тези си длъжности. Струва ми се, че това ще създаде една по-голяма гъвкавост работата с тези млади хора и тяхното включване в системата.
Ще подкрепя този законопроект.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Заповядайте, г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми гости, аз смятам, че това, което се каза от министъра на правосъдието, че за година и половина може да се направи преценка, че един закон може да работи или не, просто е несериозно. Защото не може за година и половина да се каже, че за този закон, проблемите са такива и такива.
Аз имам една реплика и към г-н Стоилов за по-доброто атестиране. Примерно, председателят на окръжния съд да атестира по-надолу. Как да стане това нещо при положение, че в предния Висш съдебен съвет и в по-предния се назначаваха хора и сега, примерно, този който е горе – председателят на окръжния съд, е майка, баща или еди-кой си на служител в по-долния съд. Как ще има реално атестиране при положение, че съществуват такива назначения. Мога да дам пример за такава обвързаност, която наистина съществува.
Аз не приемам предложенията, които са направени, защото не може преди една година – година и половина, ние да гласуваме този закон, да бъде представен от Министерския съвет и сега изведнъж да се представят съвсем различни неща. Това ли е последователната политика, която се води в съдебната система. Аз мисля, че това е вредно и всички тези предложения, като изключим две, които аз наистина оценявам.
Първото е, че Инспекторатът и Висшият съдебен съвет трябва да получават всички, наричам ги грубо “привилегии”, които магистратите получават. Разбира се, че трябва да получат, защото единият орган е контролиращ, другия – назначаващ, да получава като възнаграждение за дрехи по-малко от един магистрат, това е нелогично. Това е много добро като идея.
Второто е нещо, което беше отбелязано от всички тук, че делата, които ще се обнародват в интернет наистина е много добро и е необходимо за всички практикуващи в съдебната система.
Оттам нататък аз си задавам много въпроси относно предложенията, които са направени.
Първо, интересно ми е да чуя становището на представителите на Висшия съдебен съвет как ще се забрани да се гласува “въздържал се” от член на Висшия съдебен съвет. Защото ако забраним на вас, да вземем да си забраним и на нас.
Има предложение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да включим като следваща точка от дневния ред и тази.
Второто, на което не мога да намеря отговор, е защо се премахва ограничението на експертите в Инспектората. Това не беше споменато от Вас, г-жо Министър. Там от 22 сега съществуващи в закона експерти, се премахват 22 . Предполагам, че може би натовареност или нещо друго, за увеличаване броя на експертите. Искам да чуя някакви мотиви за това предложение.
Друго, за мен е нелогично всяка календарна година по при месеца да бъдат командировани различни служители. Аз мисля, че това, което в момента е по-дисциплиниращо е, че ако се продължава с такива командировки, аз смятам, че когато се командирова дадено лице на място, където няма заета щатна бройка, при един следващ конкурс този човек ще мине през конкурса и да бъде назначен съответния магистрат на съответното място.
Другото, което ме впечатлява и което аз не веднъж съм заявявал е, че сега окончателно се решава следствените органи да бъдат ограничени в работата си и в бройката си, и в представителството в съответните райони. Преди няколко години се разби дознателският апарат. След това върнахме разследващите полицаи дори и без юридическо образование. Сега окончателно се прекратява дейността на следователите. Мисля, че като включим тук това, че няма младши изследователи, това че директорът на териториалният следствен отдел не може да е административен ръководител на орган на съдебна власт, а в същото време да може да назначава на служители и следователи, има някакъв много сериозен дисбаланс, за което сподели и колежката Балева. За мене този дисбаланс е не само, че на следствието по някакъв начин ограничават неговото правомощие, а аз мисля, че това е дисбаланс на цялата съдебна система. Лошото разследване в Министерството на вътрешните работи, което е много сериозен проблем в момента, и работата, която вече следователите нямат, смятам че е един голям проблем на нашата правораздавателна система. И може би трябваше някакъв по-разумен подход за приемственост от следователи към разследващи полицаи, за да може всички тези дела, които се натрупаха последните няколко години, да можеха по някакъв начин да се решават и да се приключват в необходимите срокове.
Задавам като въпрос защо се иска като магистрат във върховните съдилища – Върховния касационен и Върховния административен, както и прокурор във Върховната касационна прокуратура се иска увеличаване на трудовия стаж от 12 на 15 години, а за всички други по-ниски нива си остава. Каква е логиката, за да се иска това нещо.
Интересува ме също при изграждането на тази единна система, за която се говори залегнал ли е необходимия бюджет и може ли да се справите за сроковете, които представихте съответно 3 месеца, 18 месеца и т.н. за изграждане на тази система.
Направи ми впечатление защо един следовател, който е окръжна следствена служба да не може да се премести като съдия в окръжен съд. Мисля, че се променя вече състава на комисията, ако може да споделите.
Това са в общи линии моите забележки. Не смятам, че такава промяна в закона е необходима. За това аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
Относно законопроекта на г-жа Елеонора Николова, смятам, че има известен разум в нейното предложение.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Българинов.
Аз мисля, че проблемът не е в модела за атестирането. Вие поставихте един друг въпрос, който е актуален – за конфликта на интереси в съдебната власт. Но той трябва да се решава именно като самостоятелен проблем. Аз мога да ви дам и други примери, още по-фрапиращи, но това не значи да не се стремим да изградим системата. А другият въпрос трябва да го решаваме. Ако искате може да посветим специална дискусия как да се преодоляват конфликтите в съдебната система и дали в самите етични кодекси, които се приемат, вместо да се повтарят някои законови разпоредби, не трябва да залегнат по-високи стандарти. Защото оттам идват някои от въпросите. Но мисля, че това е друг проблем.
Г-жа Масева има думата и след това г-н Казак.
Елиана Масева:
Уважаема г-жо Министър,
Уважаема г-жо Мингова, върховни съдии, гости и колеги,
Искам да споделя с вас мнението, че този законопроект няма да доведе до съществена промяна в ефикасността на съдебната система, нито ще мобилизира магистратурата да изпълни високите задачи, които й се поставят.
Това е един законопроект, в който има един единствен момент, който може да бъде отбелязан, това е всъщност закриването на следствените служби. Ако се прави някога исторически преглед, това ще е законът, който е закрил териториалните следствени служби и е създал следствени отдели.
2/3 от този законопроект е посветен на административни процедури и подзаконова регламентация. Става дума за заплати. Това е недопустимо. Аз и друг път съм се изказвала по законопроектите, внасяни в Народното събрание, да играем ролята и още по-малко по отношение на съдебната власт на работодател, който определя и възнагражденията. Вместо методика, да било наредба. И всичко това, което говорихме за Висшия съдебен съвет, че е правителството на магистратурата и трябва да поеме своите отговорности, давайки му силата на нормативния акт, отива напразно. Висшият съдебен съвет е органът, който трябва да се занимава с тези неща. Той да си определя ранга на подзаконовите актове, той да се занимава със заплатите, с дисциплинарните производства и в закона да останат само основополагащите правила. Не може законодателната власт да определя заплатите в съдебната власт. Това индиректно, а даже и много пряко означава вмешателство на законодателната власт в независимостта на тази власт. Аз считам, че тази демаркационна линия трябва да се спазва.
Всичко, което се споделя между редовете в този законопроект аз подлагам на критика.
Първо, по отношение на създаването на следствените отдели и разформироването на териториалните следствени служби. Няма критерии. Тук бяха повдигнати въпроси. Аз ще се мъча да не повтарям нищо от това, което казаха колегите. На какъв принцип ще се създадат, с каква численост. Нека да ви припомня само, че следствието тук преди години се закри, защото се съмнявахме в качеството на работата им, защото основният аргумент беше, че там има дълбока корупция. Основните аргументи бяха неспособността да се справят. Днес решението за закриване. Добре, това е още една стъпка в тази посока, но веднага законът ни предлага едно решение, в което аз се съмнявам. Автоматично да бъдат преназначени хората, в чиито качества преди няколко години се съмнявахме, в районни съдии и в районни и окръжни прокурори. Това че законът предвижда двумесечно обучение в Съдийския институт, мисля, че не е достатъчно. Все пак нека с тези аргументи да се направи едно атестиране в системата. И това пак трябва да се вмени на правителството на съдебната власт. Нека да направи един преглед на качеството на тези кадри.
Отново продължаваме с помощниците в съдебната власт. Хубаво, там където няма капацитет, където се задъхват – има такива съдилища, аз вярвам в това, дайте шанс да навлезе магистратурата. Открийте свободни щатни бройки. Това с помощниците е нещо много плаващо, неустойчиво и нестабилно. Тук упражненията, които правим, за да ги въведем направо през отворена врата в съдебната система, ако има дефицит, нека по-добре да влязат открито през отворената врата като магистрати, за да инвестираме в тях и да сме сигурни, че ще останат в съдебната система, отколкото да бъдат креатури с неясно бъдеще и да не им се дава каквато и да било перспектива въпреки обещанията на закона.
Тук има и един доста опасен текст, освен всички безсмислици, за които казах, текстът за създаването на звена за разследване.
Колеги, ние имаме представа какво означава в правен смисъл термина “разследване”. Какви звена, какви групи? Главният прокурор с представители на ДАНС, Митници и за какво са се сетили? Става дума за процесуално качество, разследване. Съгласно специалните закони тези органи нямат право да разследват. Освен това, вие знаете, че имаше практика Висшият съдебен съвет чрез свои актове, било то инструкции или други да създава групи да подпомага борбата с престъпността. Но в един закон, който касае правомощия на съдебната власт, да се запише, че органи, които по специалния закон нямат право да разследват, ние тук да даваме такова правомощие, мисля, че нито е обмислено, нито е редно, нито е редовно.
За единната информационна система. От министъра на правосъдието сега отива във Висшия съдебен съвет без аргументи. Това е просто прехвърляне на топка, прехвърляне от пусто в празно. Тук се каза – 18 месеца са нужни за съдилищата, за да създаде единната система, 6 месеца – за прокуратурата. Само че тя е единна и сроковете трябва да са единни. Освен това, аз не считам, че трябва да бъде изнесена и администрирана от център, който не познава проблемите на съдебната власт. Не може да е статистиката, не може който и да е друг орган, дори и да е технически много обезпечен. Това трябва да са хора, които разбират от съдебно досие и могат така да подредят, да изградят и да използват софтуера наистина за целите на борбата с престъпността. Не мисля, че цялата тази нова регламентация и това изписване на толкова много текстове и хартия, свързани с единната информационна система ще подобри нещата.
Освен това, ние в рамките на четири години правим три поправки. Явно е, че разковничето е на друго място. Явно е, че липсва организация, която да може да създаде този продукт.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Като подобрим политическата система, ще се подобри и съдебната система. Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаема г-жо Министър, членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората,
Уважаеми върховни съдии и колеги юристи,
Наистина законопроектът е доста обхватен и дори тук се чуха някои мнения в неформален характер, че едва ли не може би е бил редно да се внесе изцяло нов Закон за съдебната власт вместо ЗИД. Но все пак проблемите, които той третира, до голяма степен наистина касаят повече административно и социално осигурителни и технически, отколкото преки промени, свързани със статути и кой знае какви структурни промени с изключение на закриването на окръжните следствени служби. Явно, че той е плод на наблюдения и констатации за слабости, за трудности при неговото прилагане за някои конкретни случаи. Струва ми се, че не всички предложения са най-подходящите и ще доведат до по-добър резултат.
На първо място, искам да подчертая, че не чух сериозна аргументация за това защо се повишава изискуемият стаж за заемане на длъжност във върховен съд от 12 на 15 години. Ние не сме доволни от сегашните съдии в тези върховни съдилища. Имаме съмнения, че 12 годишният стаж е недостатъчен, за да могат тези върховни съдилища да издават добри съдебни актове и т.н., че още повече ограничаваме достъпа. Нека да чуем малко повече аргументи, които да ни убедят в необходимостта от това завишаване на изискванията.
Вторият въпрос, който искам да поставя е по отношение на съдебните помощници. Чуха се гласове и възражения. Едното дойде и от съдия във върховен съд. Аз искам да попитам няма ли във върховните съдилища съдебни помощници. Полезни ли са те на работата на върховните съдии, вършат ли ценна работа в подпомагане изготвянето на съдебните актове и на съдебните решения на върховните съдии, подчертавам, на върховните съдии. Като знаем всичко това, като знаем факта, че те отговарят на изискванията на чл. 162 така както отговарят на тези изисквания и младшите съдии и младшите прокурори. Като прибавим към това факта, че те се назначават с конкурс така, както се назначават младшите съдии и младшите прокурори и като добавим и това, че се предлага 5 години стаж на длъжност съдебен помощник във Върховен касационен съд, например, или във Върховен административен съд съдебен помощник, не разбирам защо те трябва след това да бъдат назначавани на длъжност младши съдия и младши прокурор. Т.е. те вече 5 години са работили на такава важна работа и изведнъж ние след 5 години не можем да ги назначим на длъжност съдия в районен съд или прокурор.
Аз се обръщам към колегите и към съдията от Върховния касационен съд, които изразиха мнение. Мисля, че предложението е много коректно, тъй като то представлява някаква възможност, някаква перспектива за тези кадри, които ми се струва, че вършат много ценна работа, която ги квалифицира достатъчно високо, за да им се даде този шанс след това да влязат в съдебната власт и по-специално в магистратурата.
Третият въпрос, който искам да поставя, е, че аз също споделям мнението, че за мен е необяснимо защо след 12 години безуспешни опити ние да изградим една функционираща интегрирана информационна система за противодействие на престъпността, ние ще я прехвърляме сега на Висшия съдебен съвет. Това за мен е негласно признание за това, че Министерството на правосъдието е неспособно да изгради онова ядро, което се изисква в момента по Закона за съдебната власт, не можа да изпълни законовите си изисквания.
Миглена Тачева:
Напротив, г-н Казак, изградено е. Елате да видите ядрото.
Четин Казак:
Ако е изградено, има ли функционираща и добре действаща единна информационна система.
Миглена Тачева:
Имаме изградена ведомствена система но на различен език от Европа.
Четин Казак:
Това е признание, че сега действащия закон и взаимодействието между органите на изпълнителната власт не е на необходимото ниво, за да се освободим от този “горещ картоф” и да го прехвърлим към Висшия съдебен съвет, където ще трябва всичко наново да се започва. И след 12 години ние пак няма да имаме работеща информационна система за противодействие на престъпността и нашите министри на правосъдието и на вътрешните работи няма да има какво да отчитат на срещите с техни колеги и в крайна сметка ще стане както с единната информационна система за усвояване на еврофондовете. Поели сме ангажимент, все още не е изградена. По същия начин е и тук. А след това се питаме защо ни куца борбата с престъпността. Това е една от основните причини наред с всички останали - конфликти на интереси, корупция и т.н. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак.
Опасенията за съдебните помощници идват от това, че всички, които не преминат през конкурсите, но са фаворити по различни линии, могат да станат съдебни помощници и после без тази система да вървят нагоре. Това е рискът, който е много реален.
Четин Казак:
Ако се премахне субективизмът при провеждането на конкурсите, тъй като съдебните помощници също се назначават с конкурс. Ако ние имаме съмнение в обективността на конкурсите, каквото и да се прави, тези случаи са възможни. Решението не е в това да се принизява техният труд, а да се направи така, че да се усъвършенстват механизмите за предотвратяване на такива случаи и допускане на конфликти на интереси и на роднинство в съдебната власт.
Последното нещо, което искам да кажа е, че споделям неудобството, за което спомена и г-жа Масева, че Народното събрание се занимава с възнагражденията на всички други органи, институции, съдебна власт или изпълнителна власт и в щедростта си да не обиди никого и да угоди на всички, се стига до една ситуация, в която на редица органи и институции имат двойно и тройно по-високи възнаграждения от тези на народните представители. Но това остава скрито за широката публика. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми Министър на правосъдието,
Уважаеми Главен инспектор,
Колеги, аз ще бъда много кратък. Ще се спра само на два конкретни въпроса.
Единият е, като взимам повод от изказването на г-жа Масева и г-н Казак, които се смущават от това, че Народното събрание – законодателната власт, определя заплатите на съдебната власт. Аз бих казал, че още по-смущаващо е това, което не се случи в правителствения законопроект. Ние знаем, че Министерският съвет с правилници определя администрацията на всяко едно министерство, агенция и т.н., а се оказва, че законодателната власт прави една рестрикция и определя и по моему по един много странен начин числеността на администрацията на правителството на съдебната власт – на Висшия съдебен съвет. Разберете ме правилно. Знам какви са ви опасенията. Ние можем да назначим 1000 души чиновници или 2000 души понеже ни нямате доверие. Но у вас е хлябът и у вас е ножът. У вас е бюджетът на съдебната власт. И ако ние утре предложим бюджет, в който са включени 1000 души администрация във Висшия съдебен съвет, вие ще ни кажете, че няма да стане. Т.е. ще ни отрежете.
Защо смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да има гъвкавост и свобода в своята администрация? Защото това не е администрация, която обслужва Висшия съдебен съвет, а е администрация, която обслужва съдебната власт. Какво имам предвид?
Говорим за задължението всеки съд да качва в интернет своите решения. Това нещо не могат да го правят съдии. Трябва да го правят хора с някаква компетентност, така наречените системни администратори и компютърни специалисти. Ние в момента назначаваме такива, като гледаме да бъде по най-икономичния начин. Ние казваме: Назначава в Н-ския съд – отпуска бройка за системен администратор, зачисляват го на председателя на съда. В длъжностната характеристика на този администратор пише, че той ще обслужва и прокуратурата. Защото няма нужда от двама администратори, защото е малка прокуратурата. Заплата му се плаща от председателя на съда, а той колко добросъвестно ще обслужва прокуратурата е друг въпрос. И аз питам: Ако имаме 100 щатни бройки за системни администратори, не е ли по-добре да назначим не 100, а да назначим 20-25 компютърни специалисти към Висшия съдебен съвет, които да обслужват цяла България.
Имаме възможност всяко окръжно ниво да има длъжност “връзки с обществеността”, но тя не винаги е необходима. Не може ли към Висшия съдебен съвет да има един пресцентър от 20 души, който да покрие цяла България с кореспонденти във Варна, Бургас и на друго място, както имат вестниците. Дайте ни тази възможност. Ние не искаме повече бюджет. Ние искаме възможност ние да оперираме с този щат. Това е единият въпрос.
Другият е съвсем конкретен въпрос за дисциплинарните производства. Има един текст, в който пише, че решенията на Висшия съдебен съвет могат да бъдат обжалвани от лицето, което се наказва, и от вносителя. Може би идеята е била, аз поддържам тази идея, че Инспекторатът трябва да има възможност като отделен конституционен орган да обжалва решенията на Висшия съдебен съвет. Но какво значи вносител. Всеки административен ръководител е вносител. Ние имаме много случаи, когато поради личностни дразги по места, административният ръководител засипва Висшия съдебен съвет с искания за наказания на конкретен магистрат. Имаме и обратните случаи обаче. Когато с цел да укрие провинилия се магистрат, административният ръководител налага най-лекото наказание, което ние по силата на този закон потвърждаваме или не, или образуваме дисциплинарно производство – наказваме по-тежко магистрата. Има ли смисъл да позволим на този административен ръководител, който не е доволен било от лекотата на наказанието, било от тежестта, да върти две инстанции Върховния административен съд, когато наказващ орган е Висшият съдебен съвет. Дори административният ръководител не е длъжен да поиска наказание. Той може да каже този магистрат не си пише делата, или прави това и това, моля ви накажете го, без да посочва наказание и ние не сме обвързани от това, което той ще посочи. Така че ми се струва, че там трябва да помислим още един път. Да, право на Инспектората да обжалва, дори не само тези решения, може и други решения на Висшия съдебен съвет. Защото все пак той е конституционен орган, който е самостоятелен, макар че е към Висшия съдебен съвет. Но не да даваме възможността на всеки вносител да се изживява като страна по делото и да води съдебни битки докрай.
По въпроса върховните съдии. Вие вдигнахте стажа на районни съдии, на окръжните - 8 години, на апелативните – 10, и изведнъж на върховните – 12, и се получава диспропорция. При мен идват на 40 години млади момичета и момчета съдии и те нямат перспектива.
За съдебните помощници може би трябва да помислите за конкурса. Конкурсът да не бъде централизиран, а да си ги провежда всяко звено.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Пенчев. Може би си заслужава да обсъдим и вашата идея, ако вие подкрепяте тази централизация на съдебната администрация. Тя може би наистина би довела до по-добри резултати, без тази самоцелна численост на различните нива на един тип обслужващи служители.
Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Колеги, аз няма да отегчавам аудиторията повече, защото мисля, че всичко съществено се сподели и от вносителите и от изказалите се народни представители и други колеги.
Моята задача до голяма степен е облекчена от това, което току-що защити като теза г-н Пенчев, защото аз щях да съсредоточа моето изказване върху предложението ни да отпадне изречение второ на ал. 3, от чл. 30, ограничаващ броя на администрацията. Като казвам броя на администрацията, тук визирам и ограничаването на администрацията на Инспектората, защото тези две предложения бяха направени от работната група, но в окончателния вариант на законопроекта не влязоха. Разбрах, че по фискални съображения. Беше обяснено, че ние не можем ад излезем извън рамките на гласувания бюджет, но нека да имаме оперативната самостоятелност да разпределяме администрацията си вътре в рамките на звената на съдебната власт. Апелирам. Дайте ни тази възможност, ние имаме амбиции за своята дейност такава, каквато тя произтича от очакванията към нас като България, страна членка на Европейския съюз с всичките изисквания към съдебната реформа, които тежат и върху нас и са в качествата ни на постоянно действащ орган. В тази връзка тази централизация на администрацията е необходима, защото имаме амбиции по отношение на информационните системи да изградим един единен център, който в крайна сметка да позволи доброто управление на съдебните дела. Така че централизираната администрация само би помогнала да си свършим добре работата. Няма да е решение на проблема, ако числената функция от броя на членовете на Висшия съдебен съвет се промени. По-скоро това не решава нещата. Нещата биха били решени с принципната възможност ние да определяме администрацията. Това не означава, че веднага ще разкриваме щатове. Просто означава мобилност – възможност ад оперираме с оглед нуждите ни от решаване на конкретни въпроси.
По отношение общата бележка, че законопроектът като цели е излишен. Аз бих казала, че той е изстрадан, защото в голяма степен съдържа разпоредби, които биха позволили именно Висшият съдебен съвет, като орган на управление на съдебната власт, да си върши добре работата по конституционните правомощия, които са му дадени. Виждате, че става дума за предложения, които ние се опитахме в аванс да предоставим на вашето внимание още когато предложихме доклада за работата на Висшия съдебен съвет, който беше обсъден. И до голяма степен, макар и не като конкретика, съзрените там проблеми тук са намерили отражение.
По въпроса за конкурсите. Това, което постави като въпрос г-жа Балева. Всъщност за върховните нива и за апелативните нива ние предлагаме да няма конкурси за външно назначение, а не изобщо да няма конкурсите чрез атестация. Няма друг начин за израстване на магистратите. Но от опита, който имахме при единствения досега външен конкурс по новия закон, до голяма степен именно във върховните съдилища нямаше спечелили или издържали успешно изпита външни кандидати. Не е редно някой външен, който има макар и изискуемия 15 годишен стаж като юрисконсулт или адвокат, да отиде като върховен магистрат и да решава определени въпроси. Той е избрал попрището си. За това нека тези конкурси за външно назначаване да бъдат на първо инстанционните нива. Това е нашата идея. Разбира се, вие може да я обсъдите, да я отхвърлите или да я приемете. Но има смисъл кариерното израстване да се подреди и да тръгне по един такъв начин.
Аз не искам да обръщам внимание на конкретни неща. Въпросът за съдебните помощници много внимателно трябва да бъде обмислен. Има конкурс на този етап, но обърнете внимание, той се провежда от администрацията. Това би обезсмислило конкурсите, които Висшият съдебен съвет прави. Нещо там трябва да се уреди. Аз не възразявам да се осмисли идеята и да има някакъв преходен етап, в който да се мине през младши магистратско ниво при облекчени процедури, но все пак да се има предвид, че това е въпрос, който много внимателно трябва да се обсъди. Защото ще рефлектира върху доверието в системата и върху органа, който на практика изгражда кадрите.
Накрая искам да помоля с няколко думи г-жа Петрова, която участваше от името на Висшия съдебен съвет в работната група, много е важно как ще бъде решен въпроса с единната информационна система за противодействие на престъпността. Това не са функции, които по Конституция са предоставени на Висшия съдебен съвет. Моля ви, вижте какво пише в Конституцията и какво пише в закона. Не можем да вършим това. Не искам да казвам къде трябва да бъде ядрото. Трябва ли да има ядро изобщо и тази единна информационна система, която петилетки вече не сработи, дали трябва да е в същия модел. Но не може Висшият съдебен съвет да поеме тази функция. Мисля, че има такова разбиране от днешната дискусия. Ако това бъде прието в закона, аз ви казвам, че ще има провал. Нищо няма да се случи. Нищо по-добро няма да се случи. Имайте предвид това.
И само едно изречение по отношение самата идея на законопроекта. Такава е философията на Закона за съдебната власт, откакто е първото му приемане през 1994 г. Това е неговият обхват. Това регламентира той. Нищо повече не е направено тук, освен конкретизация, детайлизиране на този предметен обхват на закона, който така или иначе съществува. Висшият съдебен съвет има нужда от тази детайлизация. Аз мисля, че нашата работа би била подобрена от това, което вие ще приемете, разбира се с известни корекции между първо и второ четене.
Бих ви помолила с няколко думи г-жа Петрова да сподели в другите аспекти на законопроекта нашите бележки.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Ако засяга принципните въпроси, заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова:
Аз ще се постарая да бъда съвсем кратка. Слушах много внимателно всички, които се изказаха преди мен.
Искам да благодаря преди всичко на вносителя за това, защото прояви разбиране на изключително навременното искане за това изменение на Закона за съдебната власт, тъй като тези текстове, които се предлагат за изменение, наистина са изстрадани. Както каза г-жа Мингова, още в първия доклад, който ние внесохме, направихме предложение за изменение на Закона за съдебната власт. Г-жа Тачева създаде работна група, в която участвах и аз, в която имаше 30 души магистрати, които са с дългогодишен опит в съдебната система от най-високите нива на отделните институции, които направиха своите конкретни предложения в тази насока. Струва ми се, че като цяло законопроектът не е самоцелен. Той е необходим и е изключително навременен.
Няма нужда да повтарям казани вече неща, включително и за единната информационна система. Само за част от присъстващите, които може би не знаят, ще кажа, че в рамките на съдебната система съдилищата работят с четири информационни системи, някои от тях са заварени от години и са така наречените “дарени” по разни фондове. Има и други, които са купени и които работят добре. Но няма пари за поддръжка на подарените и доразвиване.
Смисълът на нашето предложение е да се помисли дали изобщо обсъждането на единната информационна система е мястото в Закона за съдебната власт. Според Конституцията Висшият съдебен съвет е кадрови орган на съдебната система и там са изброени конкретно дейностите, с които той се занимава. Не бихме могли, според нас, ние да се справим с тази задача, нито кадрово, нито финансово, нито от каквато и да било гледна точка. Ще трябва да минат години, в които отново да се констатира, че ЕИСПП не работи. Може би един междуведомствен съвет, какъвто ние предлагаме, тъй като не само изпълнителната власт, а и много други министерства от изпълнителната власт имат ангажименти към дейността на единната информационна система и за това считаме, че не е дейност, която трябва съдебната система да обхваща.
Предложили сме в чл. 150, т. 9 да се коригира текста по отношение на Националната следствена служба, където е казано “администрира дейностите, свързани с единната информационна система за противодействие на престъпността” с допълнение на думите “за органите на съдебната власт”, тъй като ние наистина бихме могли да отговаряме за информационните системи само за органите на съдебната власт, но не и за тези на изпълнителната власт.
Тук беше подхвърлено от г-жа Тачева, аз лично мисля, че може би в ДАНС е мястото, ако изобщо съществува такова ядро.
Янаки Стоилов:
Ако поканим ДАНС, те сигурно ще предложат да отиде в статистиката.
Радка Петрова:
Много ви моля внимателно да се огледат тези текстове, защото с една дума мога да кажа, че това е един “горещ картоф”, който никой не иска да поеме.
Във връзка с чл. 141, ако ми позволите, ще кажа няколко думи. Тук беше казано от един от уважаваните народни представители в смисъл на организационни въпроси. Те съществуват и в сега действащия закон. В предложението на вносителя се конкретизират. Става въпрос за това кой да подава справките и в какъв вид на главния прокурор, за да може той да направи годишния си доклад, който внася чрез Висшия съдебен съвет до Народното събрание. Предложени са изменения на сега съществуващите текстове. Аз лично считам, че ал. 2 трябва да обедини текстовете на ал. 3, ал. 4 и ал. 5.
Янаки Стоилов:
Ние не сме на второ четене. Дискусията издребнява. Ние говорим все пак принципно. Дали втора и трета алинеи ще се обединят или няма, не е част от днешната дискусия.
Радка Петрова:
Само да изясня за какво става дума. Главният прокурор не би могъл да напише своя доклад без първия раздел “Обхват и структура на престъпността”, ако съответните министри на МВР, на Министерството на отбраната не подадат данни за регистрираните разкрити престъпления, за да се отбележи структурата на престъпността. За това ми се струва, че това предложение, което сме направили, е значимо.
Янаки Стоилов:
Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Уважаеми народни представители,
Колеги, ще се постарая да бъда кратък и всъщност ще говоря само по проблема, който се отнася към нас – към следователите.
Уважаеми народни представители, бъдете внимателни, когато провеждаме такава реформа. Всички ние, цялата държава има нужда от едно добро, качествено, независимо разследване. Всички ние разбираме, че в момента нямаме такова. И това не е от вчера или от онзи ден. Аз не бих приел тезата на г-жа Масева, която каза, че заради корупция, но една цяла структура да се закрива, открива, забранява и т.н. Не мога да приема такъв мотив, че следователите са корумпираната част на съдебната система и затова трябва да ги закрием. Такова нещо не може да се приеме.
Виждате това, което се случва в днешни дни. Разследванията, които започнахме срещу полицаи и дознатели трябва много да внимаваме, когато променяме нещо в тази област. За това мога да кажа становището на Националната следствена служба, че ние приемаме всяка една промяна, която води до оптимизиране на работата на досъдебното производство. Считаме, че изграждането на силна национална следствена служба, единна и централизирана, е положително. Но как точно да стане закриването на окръжните следствени служби и ликвидирането на окръжните следствени служби, не бихме могли да приемем ликвидация. Такова нещо не би трябвало да стане.
Не приемаме мотива, че трябва на доизживяване да се оставят следователите и в тази посока да не се отпускат младши следователи, защото трябва да се реши тази професия има ли я или я няма. Мисля, че всички трябва да се обединим около идеята, че независимо разследване, независимо от изпълнителната власт трябва да съществува. В каква форма, вие сте хората, които ще решите.
За единната информационна система. Аз не разбирам защо трябва да се прехвърля като горещ картоф. Напротив, в Националната следствена служба има изграден такъв център. Събира се информация от прокуратурата и от съдилищата. Основата на тази система е поставена. Ако министърът на правосъдието и ако Висшият съдебен съвет ни разрешат, ние ще продължим да я развиваме и считам, че в един момент ще бъде изградена такава. Националната следствена служба има готовност за това. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Найденов. Има думата г-жа Тачева за заключение, преди да преминем към гласуване.
Миглена Тачева:
Няколко принципни неща.
Числеността на администрацията. Безспорно първият вариант на текста беше да отпаднат тези 2/3. Поради тази причина е останало отпадането за администрацията на Инспектората, а на Висшия съдебен съвет остана, защото това беше позицията на министрите на заседание на Министерския съвет. Говорим принципно. Моето становище какво е. Аз смятам, че не трябва да има ограничение на администрацията затова защото няма законов или подзаконов текст, който да ограничава администрацията на другите звена. Говорим за принципни неща. На фона на очертаващата се работа във Висшия съдебен съвет, аз имам справка как 2000 г. са били 20, а сега са 60 и няколко плюс 10 контрольора. Можем да говорим за правомощията от 2000 г. дали са увеличени или не, но нека да не правим дискриминация или рестрикция със закон. От процесите, които вървят в момента във Висшия съдебен съвет, от работата като постоянно действащ орган, аз съм уверена, че след съботното изнесено заседание и след категоризацията на съдилищата, критериите за натовареност на магистрати Висшият съдебен съвет ще съумее в рамките на бюджета си да направи работеща администрация, а не само на ниво администрация Висш съдебен съвет, а и на ниво съдебна администрация на органите на съдебната власт.
По втория принципен въпрос за следствието, който е много важен.
Г-н Найденов пропусна, че ние година и нещо се лутаме и заедно със следователите се опитваме да направим нещо, което 1998 г. някой започна по не най-добрия начин. Нека да говорим като експерти тук. Аз ще опитам да говоря експертно. Нека да говорим за онова, което е оставено и което ние трябва в крайна сметка да решим. Колкото повече го отлагаме, толкова повече утре някой ще пита какво, кой, как стана така, че миналата година прокуратурата прекрати близо половин милион дела по давност, без да бъде търсена наказателна отговорност. Аз няма да говоря сега за качеството на днешните, на вчерашните или на утрешните следователи. Има Висш съдебен съвет, има Комисия по атестациите, нека да го направят и да кажат. Ние се опитахме да намерим една работеща формула така, че да запазим териториални следствени отдели там където трябва да се провежда разследване по конкретните видове дела, които са възложени сега с Наказателно-процесуалния кодекс. Едновременно с това да запазим статута на несменяеми магистрати, защото така пише в Конституцията.
Защо на районно ниво. Ще се опитам да отговоря на въпросите без да са систематизирани.
На г-н Българинов, г-жа Масева и г-н Казак ще отговоря така. Струва ми се, че ако имаш стаж и си бил 10 години окръжен следовател, имаш ранга да станеш окръжен съдия, никога не си влизал в съдебна зала, защото следовател не влиза в съдебна зала, няма нищо лошо да започнеш като районен съдия, да подлежиш на обучение, защото сме казали задължително обучение и да продължиш в кариерата си.
Може да се мисли и вероятно не е най-прецизирано, съдебният помощник да стане направо районен съдия без конкурс. Но можем да мисли и да влезе младши съдия, т.е. да бъде обучаван шестте месеца в Националния институт по правосъдие. Ние трябва да помислим след шестте месеца обучение да има отново изпит преди да влезе в районното ниво.
За гласуването. Това не е предложение на Министерството на правосъдието. Много правилно г-жа Петрова каза – 30 членна работна група, това беше предложение на Съюза на съдиите, които казват, че като си изпратен там, трябва да имаш позиция “да” “не”, а не “въздържал се”.
За командироването. Не може един път да приветствате законопроекта на Елеонора Николова, в голямата си част той е свързан с командироване и става дума за командироване на магистрати, а не на служители. Говорим само за магистрати. Даваме правомощия само по отношение на срока, защото сега срокът ограничава ръководителите на ведомствата да направят това. Включително можем да възприемем ротация на кадрите. Но нали се сещате, за да пратиш един прокурор от София в Бургас ще трябва жилище, работа за съпругата, училище за децата – неща, до които ние може би още не сме израснали.
Нека да кажа няколко думи за единната информационна система, защото нещата не се познават и се говорят ей така.
Г-н Казак, Министерството на правосъдието се занимава с ЕИСПП от 2002 г. Началото на ЕИСПП е 1996 г. Имаше създаден 1997 г. Център за информационни технологии за противодействие на престъпността към Министерския съвет, който беше закрит през 1999 г. и тази дейност премина към статистиката. След статистиката някой реши в 2002 г. с решение на Министерския съвет премина в Министерството на правосъдието.
Какво предлагаме ние сега с този законопроект. Аз ви казах и в самото начало. Това не е най-работещият модел. Най-работещият модел е да създадем един такъв център за информационни технологии към Висшия съдебен съвет. Защото министърът на правосъдието няма правомощия по одобряване на автоматизираните системи на органите на съдебната власт. Това е правомощие и сега на Висшия съдебен съвет. Заради това през годините Висшият съдебен съвет е одобрил една система, след това са въведени четири, след това има проект на ФАР за Н брой пари, изхарчени неразумно, още една система, която е внедрена само в един съд. Мога много дълго да говоря по този въпрос, защото ние сме направили тези анализи. Въпросът е, че има работеща формулировка и звено, което е в Националната следствена служба. Националната следствена служба и следствието все още е орган на съдебната власт. Ако със закон се каже да продължи да се администрира от Националната следствена служба, а министърът на правосъдието да има методическото ръководство, аз не възразявам. Не защото аз днес съм министър, а защото то ще бъде междуведомствена група, в която ще бъдат представени всичик, но нека да влезе и Висшия съдебен съвет там, защото в голямата си част разделът е свързан с органите на съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Г-н Найденов изрази желание, така че в този смисъл има някаква съвместимост.
Благодаря за активното участие в дискусията на всички ангажирани институции.
Сега можем да пристъпим към гласуване по принцип на трите законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Тези, които подкрепят законопроекта на г-жа Елеонора Николова и Мария Капон, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се” Законопроектът се подкрепя.
Следващия законопроект е на Бойко Великов и група народни представители. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С десет гласа “за” се подкрепя и този законопроект.
По законопроекта на Министерския съвет. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. С десет гласа “за” и двама “въздържали се” се подкрепя законопроекта на Министерския съвет.
Благодаря на участниците, които бяха ангажирани в обсъждането на тази точка.

По втора точка – Общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Колеги, предлагам да приемем Общия законопроект във връзка с приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В този материал са отразени предложенията на вносителите. Както препоръчах в края на първото четене, от името на комисията ще предложим да ги нарека осреднени предложения там, където има различни размери на санкциите. Ако приемате това, което е дадено като вариант на комисията за основа, по която ще се правят предложенията за второ четене, ви моля да го приемете, ако няма някакви възражения. Спазили сме този подход. Няма съдържателни промени в приетите предложения, а само уточняване в размера на санкциите, тъй като трябва да имаме едно предложение, което да влезе в този проект.
Има ли въпроси и бележки? Няма. Приемаме го. Благодаря ви.

По трета точка - Обсъждане на Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
И тук имаме около десетина предложения, както и по Наказателния кодекс. Ще помоля тези от вносителите, които присъстват, накратко в рамките на 2-3 минути да ги представят.
Четин Казак:
Предлага тези предложения, чиито вносители отсъстват, да не се разглеждат.
Янаки Стоилов:
Добре. Можем така да направим. Ще го имаме предвид това предложение.
Първото предложение е на Димитър Абаджиев. Той отсъства.
Следващото предложение е на Мария Капон. Тя също отсъства.
Следващото е на Борислав Ралчев. Тук е г-н Димитров и той ще го представи. Заповядайте, г-н Димитров.
Илко Димитров:
Уважаеми колеги, представям пред вас нашето предложение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което вие имате като текст за изменение на съответни текстове в Правилника. Разполагате и с мотивите. Искам да добавя няколко съображения в допълнение към мотивите, които ние сме изложили писмено.
От процедурна гледна точка ние считаме, че е възможно добавянето на подобна хипотеза за провеждането на парламентарен контрол по отношение на изпълнение на задълженията, произтичащи от европейското членство на България доколкото Слава Богу в правилника вече съществува специална глава, която отделя внимание на тази проблематика. Само че тази глава се занимава с проблеми, които касаят по-скоро процедури по представяне на доклади, по заявяване на позиции и единствената брънка, единственото липсващо звено, което ние забелязахме, че наистина липсва в тази глава, е парламентарният контрол. От същността гледна точка ние считаме, че с оглед неблагоприятните резултати, които България инкасира през последната година и неблагоприятните тенденции, на които сме свидетели, Народното събрание се нуждае от възстановяване на превантивната роля на законодателя на пръв орган в системата от органи, които имат задължение по членството на България в Европейския съюз – роля, която в момента ние считаме, че не се изпълнява в пълен обем.
Ние считаме, че отделеното време за парламентарен контрол в петък в рамките на 2.5-3 часа за безкрайно многото проблеми и разнообразни по характер, които се натрупват, не е на нивото на проблемите, пред които България се изправя във връзка с изпълнение на задълженията от членството й в Европейския съюз. Ние се нуждаем от специално внимание, от специален фокус, от възстановяване ролята на Народното събрание в този процес и в крайна сметка от допълване на тази нова глава в правилника с липсващия елемент “парламентарен контрол”.
Ние считаме, че проблемите, които констатираме и тенденциите, които съществуват изискват особено внимание и особено усилие за неща, които не могат да бъдат размити в безкрайната палитра от разнообразни проблеми, които се поставят в петъчните контроли. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Следващото предложение е на г-жа Антонова. Вие всъщност имате две предложения. И двете ли са актуални, г-жо Антонова? Ако искате предишното можем да го смятаме за неактуално и да представите само второто. Заповядайте.
Надя Антонова:
По предното ми предложение има решение на Народното събрание. За това оттеглям първото предложение, което е от 3.12.2008 г.
В предложението, което искам да ви представя съвсем накратко, се прави опит да се разшири възможността на различни структури на гражданското общество да присъстват на заседанията на постоянните комисии и подкомисиите и да вземат становища или най-общо казано да участват при взимането на решенията на постоянните комисии и подкомисии.
Виждам, че има предложение от г-н Тошев, което е много близко по съдържание, което аз също бих подкрепила. Разликата между нашите две предложения, г-н Тошев, се изразява в това, че във варианта, който в момента ви представям, ние сме предвидили възможността тези граждански обединения да вземат участие в разискванията в постоянните комисии по тяхна инициатива – по инициатива на самите граждани, за да не се налага необходимостта някой да ги кани. Дневният ред за заседанията на комисиите е в интернет и те ако се интересуват, идват. Това е разликата. Мисля, че това добре разкрепостява режима на достъп до работата на постоянните комисии.
Още повече, ние тук сме посочили: “граждански, синдикални, съсловни и браншови организации”. Всичко, което е възможно като общност на хора, независимо дали е юридическо лице или не, да присъства. Мисля, че нашият вариант е по-разширителен и за това аз бих подкрепила и двата варианта, но за съжаление трябва да направим едно общо решение, тъй като гледането (гласуването) е само на едно четене.


Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова. Следващото предложение е на Борислав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов. Г-н Панайотов, заповядайте.
Пламен Панайотов:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Предложението ни, направено чрез този законопроект за изменение и допълнение на Правилника за работата на Народното събрание в крайна сметка е много кратко и ясно. То цели да се създаде правно основание за обособяване по самостоятелно перо в бюджета на парламента на известни финансови средства в подкрепа на Студентската програма за законодателни проучвания в Народното събрание. Известно е, че тази програма функционира много успешно от 1999 г. От тогава до днес са направени над 130 законодателни проучвания от студентите, които участват в тази програма за работа в парламента и резултатите от много от тях се използват съвсем ефективно в редица законопроекти, които парламентът вече е приел.
Същевременно от 2006 г. тази програма вече е част и от административната структура на българския парламент и в този смисъл, според нас, си заслужава да се предвиди изрично възможност и за финансиране на студентите, които участват в работата по тази програма. Това в значителна степен би дало възможност да видят плодовете от своя труд и самите студенти.
Надявам се единодушно Правната комисия да подкрепи това наше предложение. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Панайотов, само да поясните практическият ефект от неговото приемане какъв би бил? Да се заплаща за работата на студентите ли? Защото програмата по същество и сега продължава към събранието. Искам да разбера какво различно на практика би станало от това, което е сега.
Пламен Панайотов:
Практическият ефект би бил самите студенти да видят ползите от труда, който полагат. Разбира се, това не е задължително да става по линия на заплащане като възнаграждение за извършената от тях работа. Но така или иначе всеки един от нас, който е работил с тези студенти, знае, че те имат определени нужди, включително на разменни начала да стажуват в други парламенти, а такива средства в момента не се отпускат по самостоятелно перо. С други думи, всичко е оставено за решаване да речем по линия на групите за приятелство или по линия на някои от комисиите на индивидуална молба, отправена било от ръководителя на екипа студенти, било от някой от народните представители, без да има изричен запис, че те разполагат все пак, макар и с някакъв минимален фонд, който е на разположение на програмата.

Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението.
Следващото предложение е на Йордан Бакалов. Кой ще го представи? Заповядайте.
Лъчезар Тошев:
Г-н Председател, това предложение е внесено на 21 януари 2009 г., а предложението на г-жа Антонова на 23 януари. Така че хронологически това предложение го предшества и предполагам, че колегите са взели повод от това предложение и да го разширят с допълнителните описания на организации, които имат право да присъстват на заседанието на комисията.
Една от причините да внесем това предложение е, че има комисии, които поради това че въпросът не е регламентиран, позволяват присъствие на граждани и неправителствени организации, но не винаги им дават възможност да изразяват своите становища. Това смятаме, че не трябва да бъде оставено като дискреция на самия председател на Комисията, а когато присъстват да имат право и да взимат думата. Всъщност те и за това присъстват, да предоставят своето становище.
Бяха изказани възражения от представители на две парламентарни комисии, че това ще направи невъзможно тяхното функциониране поради огромния интерес, който ще се появи за участие в дискусиите на парламентарните комисии.
Мога да ви споделя моя личен опит. През 1997 г., когато станах председател на Комисията по опазване на околната среда и водите, отворих комисията за неправителствените организации – идваха експерти и в началото участваха много активно. По Закона за околната среда имаше над 200 предложения от тях, от които половината се оказаха приети в крайна сметка от Народното събрание и беше много полезно, тъй като те имат своята експертиза, която е много ценна, особено когато се коментира и от представителите на правителството. Но след това постепенно този интерес намаля и започнаха да идват по съответните закони по една-две, максимум три организации, които се интересуваха от съответната тема. Това съвсем не е много.
В следващия мандат бях в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Също така имаше интерес към някои от първите заседания, а след това идваха организации, които специфично се интересуваха от дадената тема. Да кажем, по Закона за даването на убежище и статута на бежанците, имаше две организации, които участваха. Това по никакъв начин не пречеше. Обратното, беше много полезно за работата на комисията.
За това смятам, че не са прави тези народни представители, които се опасяват, че едно такова предложение ще блокира работата на комисиите. Обратно, това дава една странична гледна точка. Тя не е задължителна за народните представители, но ще им бъде полезна, когато формират своето мнение как да гласуват по даден законопроект. Смятам, че такава регламентация има място в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и дори е необходима.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Тошев.
Има едно предложение, което е постъпило вчера или днес от г-н Христов и г-жа Банкова. Заповядайте, да представите вашето предложение.
Минчо Христов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, става дума за едно допълнение в Правилника, което гласи следното:
Създава се нова ал. 6 на чл. 38 със следното съдържание:
“(6) Регистрацията и гласуванията (по парламентарни групи и поименно) се публикуват в 7-дневен срок в сайта на Народното събрание.”
Искам да ви кажа, че по сега действащия правилник се публикуват в 7-дневен срок стенографските протоколи от заседанията, но не се публикуват гласуванията. Доколкото най-важната част от дейността на народния представител е именно приемането на закони, именно гласуването по определени теми, мисля че е редно това да се качва заедно със стенограмата от заседанието.
Мотивите, поради които го предлагаме, са, че много пъти има драстично разминаване между обявените предизборни обещания и позициите в медиите на определени парламентарни групи и отделни народни представители и тяхното гласуване в парламентарната зала.
Друг аргумент е, че често се приемат закони, които облагодетелстват определени групировки и са във вреда на обществото.
За това е крайно необходимо гражданите да бъдат информирани за действията на народните представители и на парламентарните групи. Мисля, че това е изключително необходимо и се надявам вие като комисия да го подкрепите. Благодаря ви.



Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Христов.
Опасявам се, че в момента числеността ни е по-малко от тази, която може да направи безспорни гласуванията. Може би сега трябва да видим дали има измежду предложените теми такива, които предизвикват общо съгласие и по тях да се произнесем, а другите да ги оставим открити засега – да не ги приемаме или да ги отхвърляме. Защото мисля, че няма как другояче в тази ситуация да реагираме.
Минчо Христов:
Г-н Председател, мисля, че няма да има несъгласие от страна на народните представители за един толкова важен, конкретен и ясен законопроект. Искрено се надявам вие като комисия да го подкрепите единодушно. Даже предлагам да започнете с нашия законопроект, тъй като той би могъл да предизвика най-малко дебати и несъгласие.
Янаки Стоилов:
Последното е малко нахално. Ние не стига че го гледаме днес, преди да е официално разпределен, и първо с него да се занимаем, но ще го имаме предвид в същата последователност, както е представен.
Г-н Тошев, Вие имахте още едно предложение във връзка с пропускателния режим.
Лъчезар Тошев:
Ще започна с второто предложение, което е съвсем кратко и напълно безспорно, че внесените писмени предложения се публикуват на електронната страница на водещата комисия. Това е предложение за промяна на Глава седма, чл. 71, ал. 1, като добавка след съществуващия текст, за да може както народните представители, така и тези, които желаят да присъстват на заседанието на комисията, да имат представа какви са постъпилите в срока, определен в правилника, писмени предложения.
Другото предложение, което предизвика известен интерес, е свързано с проблема за гласуването с чужди карти, който, за съжаление, съществува и в нашето Народно събрание. Предложението, което съм внесъл, цели да направи така, че самата система на пленарната зала да не позволява гласуване с чужди карти, да не се изкушават народните представители и да не могат да гласуват с чужди карти. Веднага искам да кажа, че това не е някакво мое откритие. Това е система, която съм виждал в различни парламентарни асамблеи в Европа. Например, в Парламентарната асамблея на Западно европейския съюз. Подобна система има отскоро в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която включва и част от кулоарите.
Предложението е следното. Картата за гласуване, която в момента и идентификационния документ на народните представители да се използва и като карта за влизане в пленарната зала. При влизането системата да регистрира съответния депутат, че е влязъл в пленарната зала и това да се отчита на таблото. Съответно, когато излиза, да не може да излезе без своята карта и това също да се отчита. Така във всеки един момент в залата могат да гласуват само тези, които са в регистрационната система.
Това не е някакво ретроградно предложение щом съществува в различни европейски асамблеи и парламенти. Това е ползване на европейския опит. Изглежда, че и там е имало такъв проблем и за това са стигнали до заключението, че трябва самата система да не позволява това.
Знам, че такива системи за закупени от Народното събрание. Дори след като внесох предложението, понеже имаше коментари, от един колега научих, че за един ден са били монтирани и демонтирани. Целта е била само да се изпробва дали са съвместими. Имаме софтуер в компютъра за гласуване, който е в пленарната зала и който позволява да се свърже с една такава система на входа на пленарната зала. Така че имаме всичко необходимо. Може да липсват няколко бурми, но те ще бъдат закупени в рамките на няколко дена. Ако има политическа воля, това може да стане и оттук нататък да забравим за проблема “гласуване с чужди карти”. Няма да се гласува с чужди карти, защото системата няма да го позволява.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Тошев.
Разбира се, водещи са правилата, но ако трябва да чуем дали технически има осигурена апаратура за въвеждане в момента на такова предложение, за да се ориентираме, заповядайте.
Пролет Михайлова: експерт.
По предложението на г-н Тошев, понеже и по медиите се появиха мнения, това, което аз знам от администрацията на събранието е, че са закупени устройства, които са за входовете на двете сгради за Народното събрание, но не и за пленарна зала.
Към момента на даване на поръчка за изработване на системата за гласуване, не е предвидено и не е имало такова изискване към фирмата, която е направила системата за гласуване. Разбира се, софтуерът може да се промени, и ако приемете такова нещо, системата ще може да се допълни и с това. Към момента няма устройства за входовете на залата. Това, което е монтирано тук в тази сграда от няколко месеца има закупени такива и за другата сграда на Народното събрание.
Лъчезар Тошев:
Само една реплика. Г-н Аврамов, главният секретар, потвърди, че са закупени и смятат да ги монтират през месец юни т.г.
Янаки Стоилов:
Ние няма да правим правилник за следващото Народно събрание.
Пролет Михайлова: експерт.
Аз говорих с г-н Аврамов и това, което казах е информация, която имам от него. Може би не сте се разбрали точно закъде става въпрос да се монтират тези устройства.
Янаки Стоилов:
Както ви предложих вече, ако приемате, искам да се изразят не в хода на дискусията, а съобщавайки отделните предложения, ако по някои от тях има възражения, в момента няма да го подлагам на гласуване. Гласуването можем да го проведем в началото на следващото заседание. Ако смятате, че дискусията е изчерпана, тъй като идеите на вносителите са ясни, да можем при ясни правила да подложим на гласуване тези разнородни предложения. Ако по някои от предложенията тук има общо съгласие, вече можем да преценим дали да ги придвижим на този етап или да изчакаме гласуването на останалите и през това време да се работи по тяхната окончателна редакция.
Пролет Михайлова: експерт.
Ако може нещо уточняващо по предложението на г-н Минчо Христов и г-жа Стела Банкова. Според мен, не е ясно какво се прави с тези резултати от регистрациите и гласуванията в момента. Те се прилагат към всеки стенографски протокол. Така че когато се издадат стенографските протоколи, като приложение към тях има пълната разпечатка от гласуванията по парламентарни групи и поименно за всяко заседание. В момента с експресната стенограма, която в края на деня се изработва и се депозира в библиотеката, към екземпляра в библиотеката също има разпечатка на регистрацията и гласуванията. Те искат да се качват на сайта. Това всъщност е новото. Към момента това, което казах, е разпространението на тези резултати.
Борислав Българинов:
По законопроекта на г-н Минчо Христов. Дори и в Съвета на Европа има такава възможност и се практикува гласуванията в интернет страницата веднага да излизат. Така че не смятам, че това е нещо лошо и нещо, което не бива да се приема.
Аз смятам, че всички законопроекти, които са внесени, са разумни. Само може би трябва да се коригират двата законопроекта, които са едни и същи и може би този, който е по-пълен, да го приемем с малка редакция, разбира се.
Относно това, което се каза за пропускателните устройства. Разбира се, че технически е възможно, но доколкото разбрах от колегите, тези устройства, които са на входовете, те ще се използват за това, че фактически се влиза в сградата. Така че технически може да се използва този вариант и в един много кратък срок могат да заработят тези системи.



Янаки Стоилов:
Аз поемам ангажимент да поискам информация от главния секретар, за да можем по този въпрос да се ориентираме, защото той не е само въпрос на правила, а и на организация.
Има думата г-жа Банкова и след това г-н Бисеров.
Стела Банкова:
Едно малко пояснение ще си позволя да направя.
Стенографските дневници, доколкото знам, не се издават всеки ден. Те се издават на сесия или периодично през един по-дълъг период от време.
Много често има необходимост българското общество да знае веднага, на момента след изключително важни дебати и гласувания в парламента, би трябвало да дадем възможност на хората в България, на гражданите да имат веднага достъп до позицията на отделните политически партии и на отделните народни представители, тъй като не всеки може да има достъп до онова, което е публикувано на сайта на библиотеката, а и българските граждани нямат такъв постоянен достъп до Народното събрание – да взимат информация от библиотеката и от деловодството. За това мисля, че нашето предложение е изключително рационално и то би улеснило адекватната и своевременна информираност на хората за това какви позиции заемат техните народни представители.
Минчо Христов:
Само едно изречение, г-н Председател.
От проучването, което направих, мога да кажа, че такава е практиката във всички европейски парламенти
Христо Бисеров:
Колеги, наистина предложенията заслужават сериозно внимание. Предлагам да ги гласуваме другия път, когато Комисията е в пълен състав. Мисля, че две от тях очевидно можем да приемем още днес с консенсус. Това са двете предложения: едното е на Надя Антонова и група народни представители и другото е на Йордан Бакалов и група народни представители. Да ги пуснем тези две да вървят. На другото заседание да проведем гласуване така щото всичко да си върви по правилника. Т.е. да променяме правилника по правилника.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Аз разбирам изказването на г-н Бисеров като подкрепа за два от проектите, тъй като те са със съвпадащ предмет, но с различно съдържание. Да се изготви текст, който можем да подложим на гласуване, тъй като те са близки, след което да гласуваме окончателната редакция. (Може и така.) Да проведем гласуването по всички проекти заедно, като до тогава ще поискаме информация във връзка с предложенията, които въвеждат някои промени в техническата организация, включително и за студентската програма, да видим дали има някаква нужда от специални разпоредби във връзка с нейното по-нататъшно продължаване.
Другите предложения сами по себе си са ясни.
На следващото заседание ще започнем с гласуването по проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Г-жо Антонова, ще ви помоля, ако искате да се свържете с вносителите на другото предложение, ако се налагат някакви уточнения в текста, за да имаме редакцията, която да гласуваме следващия път.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: