---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 18.02.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Деница Недева и Ивелина Йонкова; от Министерството на правосъдието – Петър Василев и Борислав Петков; от Главна прокуратура – Пламен Пачев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.), № 902-00-4 от 09.02.2009 г., внесена от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102 от 17.12.2008 г., внесен от Министерския съвет.

По първа точка - Обсъждане на годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2009 г.).
Разполагате със проекта за становище въз основа на тези проектоактове, които се отнасят към предмета на дейност на Комисията. Това е вече една рутинна процедура. Ако имате по нея предложения за допълнения и изменения, заповядайте.
От вносителите на програмата, вие желаете ли да кажете нещо във връзка с представянето на тези актове не поотделно, а за подхода и за тяхното включване в програмата. Заповядайте.
Деница Недева:
Добър ден. Тъй като това, както Вие казахте, вече е една рутинна процедура, не отменя самия факт, че тази програма, която приема Министерският съвет и въз основа на която Народното събрание приема приоритетите си е нещо, което е изключително важно за страната като пълноправен член, тъй като ни помага да идентифицираме онези области, които имат значение за страната и към които ние ще проявяваме особено внимание и особена активност.
В предварителен порядък се запознах с това, което е изготвено като проект на становище от страна на Комисията за приоритетите, които смята да предложи. Естествено от вас зависи дали да бъдат в този вид или не, но във всички случаи подкрепяме предложените актове за проследяване. Разбира се, оставаме на инициативата на Народното събрание в течение на годината също да инициира срещи с ресорните ведомства, в случая Министерството на правосъдието, за получаване на допълнителна информация по развитието на тези досиета. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има ли други, които да изразят становище. Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Имам един въпрос. Виждам, че в проекта за доклад се съдържат на три места по три изречения, свързани с актуална информация на Народното събрание и допълнителна информация за позициите, които изразява България по обсъжданите актове и нещо по-конкретно за наказателната политика. В крайна сметка за какво иде реч? Колкото и да е глупав въпросът, нека да го зададем. Защото нашата практика е показала, че сме изправени пред едно изречение: “Така искат европейските институции”. С други думи, ние трябва да направим един регистрационен режим. Да речем, че не е това общото правило. Дали става въпрос за това?
Янаки Стоилов:
Вашият въпрос, както го разбирам, е дали те ще внесат информация за проектопозиция в Комисията преди да бъде изразена пред европейските институции. Това ли е въпросът?
Борислав Ралчев:
И това е въпросът. И в този смисъл, ако трябва, Вие прецизирайте този въпрос и с оглед на проекта на доклад, който ни е раздаден за мнение и който сигурно ще гласуваме след малко.
Деница Недева:
В една част от подготвения проект на становище са включени досиета – въпроси, които вече Европейският съюз разглежда, които са били част от програмата и на Народното събрание и на Министерския съвет за 2008 г. и дебатите, по които не са приключили. Народното събрание, в частност Правната комисия, се е информирала за изработването на първоначална рамкова позиция по тези въпроси. Тъй като преговорите са един динамичен процес и има случаи, в които се налага включително и промяна на вече приета рамкова позиция, от това, което е посочено като становище, става ясно, че Правната комисия продължава да счита тези въпроси за важни и ще продължи да изисква актуална информация от компетентните ведомства за това как текат преговорите на ниво работни групи на съвета или в различните формации на съвета по тези въпроси. А в края на самия доклад са посочени нови досиета, които предстоят да бъдат разглеждани и по които България все още няма рамкова позиция. А правилото там е, че когато се представи самото предложение от Европейската комисия и започне разглеждането, ние трябва да изготвим рамкова позиция, която да бъде одобрена в рамките на установения механизъм за координация по европейските въпроси, следствие на което, ако този въпрос е включен и в годишната програма на Народното събрание, вие се информирате и дебатирате. Приемането на рамкова позиция, по което и да било досие, първо не е окончателният документ, тъй като в рамките на дебата, първоначалното предложение на Комисията по даден акт може да претърпи и то значителни промени. Това е един динамичен процес, двустранен и интересът от страна на изпълнителната власт и на законодателната власт е да се информират взаимно за това как текат дебатите след приемане на рамкова позиция.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам по въпроси, които се смятат за важни от страна на ангажираните министерства или за силно дискусионни в процеса на формиране на позицията да се подава информация, която при преценка ние можем да обсъдим. И обратното, ако от народните представители по такива въпроси има интерес, може, чрез ръководството на Комисията, те да бъдат поставени пред българските специализирани институции на изпълнителната власт за отчитане на такива мнения или за получаване на допълнителна информация.
Мисля, че можем като заключение тези две направления да ги отбележим в края на по-конкретната част, която съдържат проектоактовете и материята, по която ще се обсъждат такива въпроси.
Други мнения има ли? Няма. С това допълнение, което ще бъде включено в доклада, моля да го гласуваме. Благодаря ви. Единодушно се приема.

По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет.
Проектодокладът е обсъждан в работен вариант и с вносителите. Към него има направени предложения за редакция и предложения от народни представители. Сега нека да преминем към конкретните разпоредби.
Има предложение за промяна в наименованието на закона. Има ли по този въпрос становище?
Надка Балева:
Досега се казваше “Закон за изпълнение на наказанията”, защото той третираше само изпълнение на наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове. Мярката за неотклонение не е наказание. Това е мярка за процесуална принуда във връзка с осигуряване присъствието на лицето за извършване на необходимите досъдебни следствени действия. И ако ние напишем като заглавие, че това е “Закон за изпълнение на наказанията”, това означа че на практика няма место в него регламентирането на мярката задържане под стража. За това мисля, че така, както е предложено от вносителя, отговаря по-точно на съдържанието на закона.
Борислав Ралчев:
Ако запазим предложеното заглавие, аз знам предварително отговора, но трябва да се запитаме защо нямаме нищо казано и по отношение на 24 часовата мярка по МВР. Защото става въпрос за съдържателна част на едно действие, а не за това чия функция е то. На мен ми се струва, че във всички случаи нещо трябва да бъде свързано точно в този закон, за да не станем свидетели на вече случващи се неща. Регламентите трябва да бъдат ясни.
Янаки Стоилов:
Това се отнася до съдържанието.
Борислав Ралчев:
Няма лошо. Ако разделителната линия в този случай е кой налага мярката, то според мен е важна съдържателната част, че определено лице се поставя под определен ограничителен регламент. Няма никаква разлика в режима дали е за 24 часа или за 72 часа и т.н. Това са все ограничения върху правото на личността.
Пламен Пачев:
Г-н Стоилов, като представител на прокуратурата ще кажа. До сега беше “Закон за изпълнение на наказанието”. Въпросът за мярката за неотклонение задържане под стража беше глава от този закон, без да беше изнесен в заглавието. Считам, че добре беше уредена. Съгласен съм с г-жа Балева, че трябва да остане предложението на вносителя и мярката за неотклонение “задържане под стража”, имайте предвид процесуалната 72 часа. 24 часовата мярка е по друг специален Закон за МВР, а в проекта за нов Наказателен кодекс по чл. 59 е включена и тази 24 часова мярка, която трябва да бъде призната за изтърпяно наказание. Така че по този начин нещата се решават. Считам, че трябва да остане.
Борислав Ралчев:
Ама ще чакаме да влезе онова третото, което го няма още в сила. Имам предвид Наказателния кодекс, за който Вие споменахте.
Пламен Пачев:
Г-н Ралчев, когато се произнасяме прокурорите по предложението на чл. 59 зачитането на ареста, ако съдът не го е направил, ние си прилагаме както 72 часовата процесуалната, която не беше включена, така и 24 часовата и го признаваме. Мисля, че законово само трябва да бъде фиксирано.


Борислав Ралчев:
Вие казахте: “Ние си го прилагаме”. Но на друго място не го прилагат.
Пламен Пачев:
Игра на думи. Признаваме го като изтърпяно наказание.
Борислав Ралчев:
Напротив, не е игра на думи. Това е съдържателната част.
Янаки Стоилов:
Аргументите са по-скоро за запазване на заглавието по вносителя. Да гласуваме предложението за: “Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража”.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
“Част първа. Общи положения. Специализирани органи по изпълнение на наказанията.” Тук няма промяна.
В “Глава първа. Общи положения”, също.
Комисията предлага редакция на чл. 1. Има ли някакви бележки. Всъщност тази редакция отпада при положение, че се прие предложението за “Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража”. Така че се връщаме към предложението на вносителя.
Които са “за” чл. 1 по вносител, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се чл. 1 със заглавията по вносител.
Чл. 2. Има уточнена редакция.
Надка Балева:
По т. 5. Не мисля, че е много добре “взаимодействие с частния сектор въз основа на дългосрочни договорни отношения”. Първоначалният вариант е “взаимодействие с държавни, правителствени и неправителствени органи и организации; дългосрочни договорни отношения с частния сектор”. Какво имате предвид?
Янаки Стоилов:
Сигурно с фирми, в които да работят.
Петър Василев:
Става дума за публично частното партньорство.
Борислав Ралчев:
Защо “дългосрочни”. Договорът може да бъде дългосрочен и краткосрочен? Така ограничавате. А може да има и договор за една година.
Петър Василев:
Един частен затвор е до 20 години. Той може да бъде и краткосрочен.
Янаки Стоилов:
Щом са договорни отношения защо да сочим с кого са. Договорът е граждански и търговски, защо да сочим насрещната страна?


Надка Балева:
Регламентира се възможността за частния сектор да се сключват договори. Ако това го няма, може да се постави въпросът не е ли това противоречащо на закона, тъй като това е една държавна дейност определено. Така че не е излишно да остане “с частния сектор”, като се изключи определението “дългосрочни”.
Янаки Стоилов:
Не е много юридически “частен сектор”. Това е популярна лексика.
Борислав Ралчев:
Аз мисля, че “договорни отношения” е най-прецизната формулировка, без ограничения.
Яни Янев:
Дотолкова доколкото преди това са изброени, според мен, това създава проблем, защото се казва: “взаимодействие с държавни органи, правителствени и неправителствени организации” и договори само с частния сектор. Като чели с другите няма да има договори.
Христо Бисеров:
Защо да не се каже “и юридически лица”.
Янаки Стоилов:
Наистина може би да бъде така:
“взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и юридически лица”. Там ще се включат и граждански сдружения и търговски дружества и всичко.
“Взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и договорни отношения с юридически лица.”
Това обхваща всичко, но звучи все пак като правен текст. Това обхваща всички възможни форми на партньорство.
Ако искате да сте сигурни, може да се каже: “публично частни договори”, защото тези договори имат по-особена природа, ако въобще е необходимо да ги определяме по някакъв начин, или “договори с юридически лица”.
Остава: “Взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица.”
Нека с това уточнение и останалите точки, както са предложени в новата редакция, чл. 2 да го гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
Борислав Ралчев:
Моля да видим т. 1.
“1. осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за намаляване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото.”
Думата “намаляване” е излишна. Направо “възможността ...” е достатъчно. Като го намаляваме, колко ще го намаляваме.

Янаки Стоилов:
Нека да остане текста, за да не звучи максимилистично, защото тук наистина има степени на това ограничение.
Надка Балева:
Да се запише “ограничаване” вместо “намаляване”.
Янаки Стоилов:
Добре, “ограничаване”.
Борислав Ралчев:
Това не е функция на изпълнение на наказанието. Това че ще извършиш престъпление, но малко.
Реплики: Това са цели.
Янаки Стоилов:
Текстът го приехме. Сега преминаваме към чл. 3. Тук има предложение на Надка Балева.
Надка Балева:
Колеги, аз продължавам да настоявам, че следва да отпадне от определението за изтезание жестоко или нечовешко отношение липсата на “достатъчна жилищна площ”. Вярно е, че сега има заведени дела, но те са повечето за това, че е забавено правосъдие, надлежали, престояли като следствени от невнесен обвинителен акт. Но ние, вкарвайки вътре в текста за изтезание за жестоко отношение липсата на “достатъчна жилищна площ”, каквато реално нямаме възможност да осигурим, ние залагаме капана за множество дела, които да се водят срещу държавата.
Плюс това кажете ми какво е жестокостта, ако е в четири квадрата, както предлагаме, при положение, че европейските норми и стандарти са 6 квадрата на лице. Струва ми се, че е твърде пресилено. Защото има един текст “условия за двигателна активност”, който в общи линии поглъща и нормална площ за живеене. За това казвам, че ние сами залагаме по този начин капан за дела срещу държавата. Не мога да се съглася, че това е “жестоко отношение”. Там където семейства са натъпкани по други причини в малка жилищна площ, някъде пишем ли, че това е нечовешко отношение на държавата към тях.
Янаки Стоилов:
Проблемът, който поставя г-жа Балева, мисля, че е основателен, защото в случая ние сочим не просто изискването за предоставяне на нормална жилищна площ, а излиза, че не предоставянето на достатъчна жилищна площ не винаги може да бъде някакво обективно обстоятелство, а че в случая лицето умишлено се поставя при по-неблагоприятни от възможните условия и това вече се превръща във форма на изтезание. А тук вашата идея, според мен, е била да кажете горе долу какви параметри трябва да бъдат осигурени във всички тези най-елементарни блага, от които да се ползват задържаните, а не че липсата на всяко едно в пълен обем е форма на изтезание върху него.
Петър Василев:
Става дума, ако другите са поставени при едни нормални условия за живот, ако умишлено лицето е поставено в недостатъчна жилищна площ, това се счита като изтезание. Но това дали ще го има в нашия закон или няма да го има, това е трайна практика на Европейския комитет против изтезанията и пак ще ни съдят. Така че “достатъчната жилищна площ” се връзва с разпоредбата в чл. 43 от проекта.
Янаки Стоилов:
Добре. Аз ви предлагам само една дума за сменим и тогава идеята на г-жа Балева ще се приеме без изцяло нейното предложение за отпадане, да се каже: “изразяващи се в лишаването от достатъчна жилищна площ”, а не от “липсата”. Защото липсата е нещо, което може да е обективно. По тази логика съдията може да откаже да го осъди, защото го подлага априорно на нечовешко отношение и изтезание, знаейки къде ще отиде.
Борислав Ралчев:
Тогава това е текст, който отива само към администрацията.
Янаки Стоилов:
За правата на задържаните говорим отделно.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, ако позволите, тогава се поставя въпросът защо трябва да изреждаме “храна, облекло” и сигурно ще изтървем някои от удоволствията, които са присъщи на човешкото същество, а не говорим само за “неблагоприятни условия”. Защо трябва да говорим за храна, облекло, отопление, осветление и т.н.
Петър Василев:
За да гарантираме онзи жизнен минимум.
Янаки Стоилов:
Аз ви предложих само да заменим думата “в липсата” с “в лишаване” и тогава смисълът е много по-ясен. Т.е. вие можете да му предоставяте храна, но не му я предоставяте. Това е задължение на администрацията. Има жилищна площ, но не му се предоставя умишлено, а не че тя липсва. Защото много неща липсват и на свободните хора.
Петър Василев:
Логиката не е в това. Ние трябва по някакъв начин този жизнен минимум, който законът гарантира от 4 кв. м. да му ги осигурим. И “липсата на достатъчна жилищна площ” ще бъде налице във всички случаи, в които го поставяме в условия с по-малко от 4 кв. м. Такава е практиката.
Надка Балева:
Г-н Василев, става въпрос не само за жилищната площ. Става въпрос за това, което г-н Стоилов каза. Горе говорите за “умишлено” и след това е изразът “липсата на достатъчна жилищна площ”. Липсата може да бъде обективна. А това, което предлага г-н Стоилов, е “изразяващи се в умишлено лишаване на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление” и т.н., което е нещо съвсем различно. Защото тук става въпрос за виновно поведение на администрацията. Липсата е обективност, а не виновно поведение.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам тази замяна.
Г-н Балева, да кажем, че по принцип възприемаме идеята, която по друг начин е изразена и тогава заменяме думата “липсата” с “лишаване” и другият текст остава целия.
Борислав Ралчев:
И още нещо за т. 2. Накрая е записано: “които могат ад причинят увреждане на здравето”. Значи тук не става въпрос само за нормалния бит. И тогава затворническата администрация, когато получи една легитимация от медицинско лице, че това, което не проветрява и т.н., не ти уврежда директно здравето, не е съставомерно.
Янаки Стоилов:
Можем да гласуваме това, което уточнихме в чл. 3. Приемаме чл. 3 с направената редакция.
Чл. 4. Вижте допълнителната редакция. Кои правителствени организации участват в контрола върху затворите.
Борислав Ралчев:
И кои неправителствени?
Петър Василев:
Неправителствени, примерно Български хелзинкски комитет.
Борислав Ралчев:
На основание на какво?
Петър Василев:
На основание на това, че в дейността по изпълнение на наказанията се допуска контрол от неправителствения сектор.
Борислав Ралчев:
Не това. Друго казвам. Правя си аз един комитет за спасяване на Иванчо и съм една неправителствена организация и “леге-артис” съм я оформил. Идвам в затвора и казвам: Искам да направя това и това. Допускате ли ме като контрол?
Петър Василев:
Преценяваме колко са ви сериозни намеренията и колко са ви големи възможностите да съдействате или да осъществявате този контрол.
Борислав Ралчев:
Как ще стане това? Нали разбирате къде отиваме. Като форма е чудесно, хубаво звучи и гали ушите.
Янаки Стоилов:
Това е вид професия. Тук не е идеята за някакви хора с чисто хуманитарни намерения, които са се събрали и искат да направят това. Това е вид занятие само че поддържано не от държавни средства, а от нечии други средства. Т.е. това е една паралелна, квази държавна дейност, представена като чисто неправителствена.
Петър Василев:
Само искам да ви посоча за пример, че в Англия действат около 90 неправителствени организации, включително за защита на гейовете в затвора, на жените и т.н.
Борислав Ралчев:
Въпросът е кои са съотносимите организации.
Петър Василев:
Тези, които могат да вършат нещо полезно за ресоциализацията.
Янаки Стоилов:
А кои са правителствените организации.
Петър Василев:
Правителствените са всички тези институции, които са регламентирани.
Янаки Стоилов:
Има ли такива, които не са държавни органи? Какви са тези организации? Аз не се сещам и за това питам.
Петър Василев:
Разни комитети, през различни периоди имаше обществено-държавни органи, които действаха. Ние предвиждаме една възможност. Този закон не се приема за две или три години. Може обективно да възникнат такива обстоятелства. Детски педагогически стаи и редица други. По Закона за МВР правителствени организации, които имат отношение към борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Има ги най-различни такива.
Янаки Стоилов:
Тогава да ги запишем така:
“държавни органи, организации и юридически лица с нестопанска цел.”
Има и обществени неформални сдружения? Така ли е? Т.е. за вас не е задължително те да имат правосубектност.
Аз ви предлагам. Не трябва ли нещо друго да ограничим. Да кажем, че това са: “държавни органи, организации и сдружения, които са регистрирани в обществена полза.” Защото ако това е някаква частна група, тя какво ще се занимава да изследва условията, да иска от един или друг контакти. Тя или има някакво обществено прокламирано значение, или иначе всяка една група може да упражнява свой натиск в свое направление. Едни ще се интересуват от едно нещо, други – от друго.



Петър Василев:
Аз нямам възражение да сложим някакво ограничение, но на практика ние можем да търсим съдействие от неформални групи. Примерно, дружество на наркомани, отказали се от наркомания, идват и реално помагат. А в затворите е по-важно да дойде някой, който да проповядва нещо в интерес на ресоциализацията, отколкото да търсим формално основание кого да не поканим.
Борислав Ралчев:
Ако дойде една секта?
Петър Василев:
Не могат. Те не са официално регистрирани.
Янаки Стоилов:
Тогава целта не е най-подходяща по ал. 1, защото тези организации щели да контролират спазването на законността. Те могат да нямат никаква представа от законността. Те могат да са полезни с оглед постигане целите на наказанието, а как ще проверяват законността. Т.е. трябва по-общо да се каже, че за постигане целите на наказанието могат да се осъществяват контакти и контрол от страна на държавни и обществени организации. Но да им възлагаме спазването на законността на такива организации?! Защото някаква организация ще дойде, ще напише едно писмо, ще отиде до някаква чужда институция и ще се каже: Тази организация има контролни функции и е установила, че в България не се спазва законодателството за изпълнение на наказанията.
Петър Василев:
Не виждам нищо страшно. Контролът от неправителствения сектор е принцип, с който ние сме свикнали.
Борислав Ралчев:
Минахме времето на зрелия социализъм. Нека сега да бъдем по-конкретни и по-ясни. Затворът си е затвор, а не пансион за благородни девици. Нека да направим прецизни неща.
Петър Василев:
Много ми се иска да споделя точно нашето становище. Тези организации работят в полза на администрацията.
Борислав Ралчев:
И не е в съзвучие с международното затворническо право и за това трябва да се формулира, като мотивираме, че интерес и правосубектност да се влезе в затвора, трябва да имаш легитимация. 90-те организации в Англия, за които споменахте, легитимират ли се?
Петър Василев:
Те са най-различни. Но имат устави, правилници.
Пламен Пачев:
“Спазването на законността при изпълнение на наказанията се контролира...”. Да отпадне “подлежи на системен контрол”.
“Спазването на законността при изпълнение на наказанията се контролира от държавните правителствени и неправителствени организации, регистрирани с обществена насоченост.”
Янаки Стоилов:
Тук става дума за две отделни неща. Аз съм против това да възлагаме контрол за законност на органи, които нямат нищо общо със законността. Ние трябва да сме по-либерални във възможните контакти, включително и на неформални организации със затворническата администрация за цели, които се смятат за полезни. А когато става дума за контрол за законност, той трябва да е доста по-квалифициран и няма защо да ги месим. Тогава можем да дадем право, когато става дума за контролни функции на организации, които са в обществена полза.
Петър Василев:
Това е едно можене, според мен, а не е задължително.
Янаки Стоилов:
То като може, този за който се казва, че го може, има право да го иска.
Петър Василев:
Аз нямам нищо против. Това е дискусия, която работи в полза на администрацията. Но имаме 4 инспекции от Европейския комитет против изтезанията, регулярни. Има нови Европейски правила за затворите в редакцията им 2006 г. В общите принципи точно такъв израз е употребен и в Европейски правила за затворите и в констатациите в докладите на Европейския комитет, така че това са неща, които са съобразени с европейските стандарти.
Янаки Стоилов:
Доста падна качеството на европейските актове, защото се пишат от какви ли не чиновници, така че той е правов или в много условия смисъл. Те ги пишат като обществени организации.
Петър Василев:
Те са препоръки, които нямат императивен характер, но когато се преценява хуманността и принципите на дейност на една система, липсата на такива формулировки директно рефлектира в оценката.
Янаки Стоилов:
Нека да се опитаме да формулираме две алинеи от ал. 1. Приблизително да звучат така:
“За постигане на целите на наказанието се осъществява взаимодействие между държавни органи, специализирани правителствени и неправителствени организации.”
Другата алинея да гласи:
“Контролът при изпълнение на наказанията се осъществява от държавни органи, организации и от граждански сдружения, регистрирани в обществена полза.”
Така можем да ги разделим двата проблема.
Борислав Ралчев:
А законността изтървахме ли я?
Янаки Стоилов:
Аз умишлено изтървавам законността. Говорим за контрола. Контролът е едно по-общо понятие. Той не е само контрол за законност. Може да бъде контрол за условията в по-общо значение.
Останалите алинеи си остават. Разделяме само ал. 1 на две нови алинеи.
Бихте ли ги прочели, г-н Ципов, за да уточним, ако се налага, съдържанието.
Красимир Ципов: експерт.
(1) За постигане на целите на наказанието се осъществява взаимодействие между държавни органи, специализирани правителствени и неправителствени организации.
(2) Контролът при изпълнение на наказанията се осъществява от държавни органи, организации и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза.
Борислав Ралчев:
Пак питам законността къде отиде?
Янаки Стоилов:
Ние умишлено избягваме законността. Говорим за контрол по-общо. А следващия член е прокуратурата упражнява надзор за законност.
Добре. Чл. 4 го приемаме в тази редакция. Благодаря.
Чл. 5. Има предложение на г-жа Балева и предложение за обща редакция. Каква е целта тук?
Надка Балева:
Така както в следващите разпоредби след чл. 5 е уточнено и детайлизирано какво могат да правят съдиите и какво са длъжни да правят по отношение на съдиите органите по изпълнение на наказанията. За това предлагам на чл. 5 една по-детайлизирана редакция, защото Законът за изпълнение на наказанията е специален по отношение на Закона за съдебната власт и за това съм предложила това детайлизиране.
Янаки Стоилов:
То е включено в допълнителната редакция. Има ли някакви бележки по общата крайна редакция, в която е прието и предложението на г-жа Балева.
Борислав Ралчев:
Когато упражняваш надзор за законност, очевидно няма защо някой да напише отдолу, че имам право да проверявам.
Надка Балева:
Защото в чл. 6 е записано по отношение на съдиите и техния контрол е казано какво могат.
Борислав Ралчев:
Да, но след малко ще попитам какво правят съдиите в затвора.
Янаки Стоилов:
Добре, чл. 5 го приемаме така.
Петър Василев:
Какво правят съдиите в затвора. Ще ви дам пример. Ако примерно съдията разглежда едно дело за бягство от затвора, той ще дойде да види откъде точно е избягал. Може с оглед на делото. Защо да няма място в затвора съдията? А адвоката има място в затвора. (Разбира се.) Плюс това, това е действащ текст. 40 години действа този текст.
Яни Янев:
Не му е работа на съдията да го прави това. Дайте да не ги объркваме нещата. Съдията трябва да съди. Не му е работа да дава акъл. Имайте предвид, че за посещение в съда във връзка с това, което казахте – оглед. Това е процесуално следствено действие по НПК. Никакъв проблем няма. В рамките на наказателния процес, когато се наложи да направи оглед, ще дойде и ще направи оглед и той ще констатира наблюденията си и пропуските в затворническия режим и ще го цитира в съдебното решение, в присъдата и нищо друго. Той няма място да идва да дава акъл. Аз съм бил прокурор и не си спомням съдия да е ходил нито в ареста, нито в затвора.
Янаки Стоилов:
Има ли случай извън конкретното процесуално действие съдия да дойде в затвора.
Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, аз мисля, че текстът както е предложен от вносителя, е много ясен и не виждам защо трябва да го натрупваме. Ние правим съчинение по картинка. Става въпрос за чл. 5.
“Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността.”
А чл. 6 го махаме. Какво да прави съдията вътре. Няма никакви функции той във връзка с изпълнение на наказанията, ама никакви. Никой няма да го спре като длъжностно лице от системата, ако иска да влезе в затвора, защото е пожелал инцидентно и по повод.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, може ли да се обединим?
Янаки Стоилов:
Нека тогава да приемем подробната редакция на чл. 5 и да отпадне чл. 6.
Борислав Ралчев:
Искам ад кажа за чл. 5. Може ли да се обединим по редакцията на ал. 1 на чл. 5.
“(1) Прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт.”
И всякакви други от рода това ще ми осигуриш, друго ще ми осигуриш пада.
Янаки Стоилов:
Има две предложения: едното е подробната редакция на г-жа Балева.
Надка Балева:
В Закона за съдебната власт е казано, че надзор върху изпълнение на наказанието лишаване от свобода упражнява прокурора. Няма детайлно разписване той къде и кога да ходи. (И няма да има.) И казвам, това е специален закон – Закона за съдебната власт, който му дава правомощията да посещава тези места.
Борислав Ралчев:
Щом имаме делегация към друг закон, който прави обема, стига толкова.
Янаки Стоилов:
Нали в чл. 146 от Закона за съдебната власт е описано. Заповядайте.
Пламен Пачев:
Г-н Председател, това е по наше искане. Наказанието пробация и лишаване от свобода превежда в изпълнение и контролира прокуратурата. Общи са разпоредбите по чл. 146 по Закона за съдебната власт, че можем да освободим. Тук са дадени задължения на администрацията по съответния ред и ни дава право какво да изисква. Моля нека да остане този член. Досега беше в Закона за изпълнение на наказанието, служеше ни, не сме имали проблеми с администрацията. Бил съм в тази администрация и мисля, че това е достатъчно. Това е специален закон да урежда нещата и трябва да си остане.
Янаки Стоилов:
Т.е. в по-конкретен вариант.
Пламен Пачев:
Да. Нека да си остане.
Ако позволите да взема отношение по чл. 6 за съдиите. Съгласен съм вас. Предлагам ад остане. Но в интерес на истината досега толкова години, прави сте господа депутати, бил е мъртъв член. Съдиите не са били вътре. Те нямат място там. Горе-долу такава уредба има и в досегашния Закон за изтърпяване на наказанията.
Борислав Ралчев:
Ако трябва да има чл. 6 аз ще запиша: Забранявам на съдите да ходят там.


Янаки Стоилов:
Аз виждам единствената полза примерно съдия, когато гледа наказателни дела да посещава затвора, за да има представа за ефекта от неговите решения. Иначе той си върши само процесуални действия, ако гледа конкретно дело. Това смятам за оправдан мотив, ако трябва някакво наблюдение да се прави от страна на съда.
Борислав Ралчев:
Не е ли уронване на престижа на прокуратурата да пишем някъде, че той има право да се вижда насаме. На всичко има право: да упражнява контрол за законност и т.н, на всичко има право, а вие искате да го вкарате в 3-4 алинеи.
Пламен Пачев:
Г-н Депутат, в кой закон пише, след като контролирам за законност, къде е записано, че имам право насаме. Нали трябва да е записано в този специален закон, за да го контролираме.
Елеонора Николова:
Вие си спомняте какво стана с Попова, когато задържани лица казаха, че тя е ходила да упражнява натиск по отношение на тях. Просто отваряме вратата, за да има такива лъжливи твърдения.
Пламен Пачев:
Г-жо Николова, имам предвид задържаният се жалва от някакви действия. Да може самостоятелно пред прокурора да изложи.
Янаки Стоилов:
Аз ви правя предложение. Ще пристъпим към гласуване и всеки ще си определи мнението. Мисля, че се дадоха аргументи. Защото все пак Законът за изпълнение на наказанията е нещо като уставите в армията. Т.е. колкото повече подразделения са описани, това като чели е по-полезно отколкото вредно. Защото това е един закон, който реално е разписан в отделни елементи, така че не трябва да се разчита само на неговото абстрактно значение. Приемам мотивите за по-подробната редакция на чл. 5.
В чл. 6 предлагам малко да съкратим съдържанието. Да остане ал. 1 без края на текста, т.е. да отпадне “и да правят предложения за подобряването й.” Защото това не е функция на съда той да прави предложения за подобряване на работата.
В ал. 2 да остане следния текст:
“Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват на съдиите съдействие при осъществяване на дейността по ал. 1, да осигуряват достъп в местата за лишаване от свобода и пробационните служби и възможност да разговарят с осъдените.”



Борислав Ралчев:
Говорим за институционалност. Какво общо има в съдебната система съд-прокуратура-адвокатура, съобразно функциите. Съдията като удари чукчето и неговата работа е свършила.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен с Вас в процесуалния смисъл. Това е все едно да кажем, че ние като народни представители в момента, в който сме избрани, си правим законите и до следващите избори не отиваме, защото нашата основна функция е тази. Този човек, който върши тази дейност, той вече в извънпроцесуалното си качество, според мен, не е вредно да посети мястото, където фактически се проявява изпълнението на нещо, с което той се занимава. Не с конкретната негова присъда, а с мястото, където се отразяват решенията му. От тази гледна точка е полезно.
Борислав Ралчев:
Един съдия няма нищо друго освен процесуално качество. Цялата му дейност е подчинена на процесуалното му качество. В длъжностното му качество той ли да отиде да види какво става в затвора.
Яни Янев:
Примерно, заместник-председател е на наказателната колегия на съответния съд. От тази гледна точка. Той не отива по неговото дело.
Борислав Ралчев:
Съгласих се.
Янаки Стоилов:
По делото той отива по процесуалния закон, а не по Закона за изпълнение на наказанията. Но като човек, заемащ длъжността “съдия”, а не правораздаващ, за него този контакт може да се окаже необходим и полезен. Даже някаква група съдии да отидат, които се занимават с наказателно правораздаване, за да проведат среща със затворническата администрация, със затворниците.
Предлагам ви да приемем чл. 6 в редакцията, която ви прочетох, т.е. да отпаднат нещата, които създават впечатление на някакви административни отношения, защото такива няма, а да остане като право на достъп.
Чл. 5 си остава с подробната редакция за прокуратурата.
Ще ги подложа на гласуване поотделно.
Които са “за” чл. 5 в допълнителната редакция, която включва и предложението на г-жа Балева, моля да гласуват. Благодаря.
Има двама “въздържали се” или “против”?
Борислав Ралчев:
Моето предложение е за запазване само на ал. 1.
Янаки Стоилов:
Четири на два гласа. Оставяме за залата, като комисията подкрепя подробния вариант.
По чл. 6. Има ли предложения за отпадане на чл. 6. (Да.)
Които са за отпадане на чл. 6, моля да гласуват. Трима “за”. И трима не са. Чл. 6 остава.
Сега ще ви помоля да подкрепите съкратената редакция на чл. 6, за да имаме някакво становище. Редакцията е:
“(1) Съдиите могат да се запознават с работата по изпълнение на наказанията и с мярката за неотклонение задържане под стража.
(2) Органите по изпълнение на наказанията са длъжни да оказват на съдиите съдействие при осъществяване на дейността по ал. 1, да осигуряват достъп в местата за лишаване от свобода и пробационните служби и възможност да разговарят с осъдените.”
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 7. По него няма предложения. Надявам се да не възникнат.
По ал. 2 за омбудсмана необходимо ли е да се конкретизира “по всяко време”. В смисъл по всяко време, което той избере.
Надка Балева:
Как по всяко време. Ако отиде през нощта нарушава правата на възможността за почивка.
Янаки Стоилов:
Не е казано, че може да ги буди, но може да отиде да види дали спят.
Нека да остане така.
По чл. 8 също няма предложения. Трябва да се съобрази редакцията с това, което вече приехме.
Освен това, може би трябва да се махне и “в съответствие с действащото законодателство”, защото иначе се създава впечатление, че само тук има някакво съобразяване със законодателството. Защо сте писали в съответствие със законодателството? Имайки предвид, че публично частното партньорство в повечето случаи е в нарушение на законодателството, а тук все пак да бъде съобразно с него.
По чл. 9 има предложения за редакция.
Ал. 2 “осъдените се подпомагат при избора на поведение”. Това как да го разбираме?
Петър Василев:
Даваме му възможност, ако иска да ходи на училище, ако иска да се включи в курс за придобиване на квалификация.
Янаки Стоилов:
Защо не го кажем по-разбираемо. Може би новата редакция е добра.
Борислав Ралчев:
Нека да го прочетем: “Доброто поведение на осъдения се поощрява...”
Петър Василев:
Казваме какво не трябва да правят. Разясняват се последиците от лошото поведение.
Борислав Ралчев:
Текстът на вносителя е по-добър. Защото тук в новата редакция се разбира, че доброто поведение е функция от обратната страна. А те са самостоятелни дейности.

Надка Балева:
По-логично е да се каже първо, че на осъдените се разясняват последиците от неизпълнение на регламентираните в закона задължения и ограничения по време на изтърпяване на наказанието. И второ изречение: Доброто поведение се поощрява .....
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, още веднъж кажете текста, за да се запише.
Надка Балева:
Изречение първо:
“На осъдените се разясняват последиците от неизпълнение на регламентираните в закона задължения и ограничения по време на изтърпяване на наказанието.”
Изречение второ:
“Доброто поведение на осъдените се поощрява.”
Янаки Стоилов:
Не е ли добре да добавим: “като се предоставят възможности за избор на поведение” и т.н. Той може да работи, ад не работи. Едно е поощряване на доброто поведение, друго е ориентиране за подходящ избор. За това нека да останат две алинеи, но първа алинея да бъде, че първо се разясняват последиците.
Или вие искате да започнете с добрата страна на нещата.
Нека да остане структурата на вносителите:
(1) Доброто поведение на осъдените се поощрява и им се предлагат възможности за избор на подходящо поведение.
Втора алинея да бъде това, което г-жа Балева прочете:
(2) На осъдените се разясняват последиците от неизпълнение на регламентираните в закона задължения и ограничения по време на изтърпяване на наказанието.
Така приемаме чл. 9. Благодаря ви.
С това завършихме Глава първа.
Глава втора. Министър на правосъдието. Тук няма някакви новости.
Чл. 10 и чл. 11. Предлагам да ги приемем.
Борислав Ралчев:
Да попитам за Етични кодекс като го прави министъра, как ще стане съдържанието му на етичен кодекс. (т.10.) Говорим пак за функция.
Петър Василев:
Има действащ Етичен кодекс. Нарушението на Етичния кодекс е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
Янаки Стоилов:
Не го ли правят самите служители и министърът да го утвърждава или нещо такова.

Надка Балева:
Тук пише, че министърът издава Етичен кодекс за поведението на държавните служители.
Борислав Ралчев:
Като издава министъра, да направи наредба за етично поведение.
Янаки Стоилов:
Наистина са разменени тези роли, защото от един Етичен кодекс има смисъл, ако вие го правите като администрация и го консултирате и той с някакви изменения или не утвърждава вашите етични правила, които вие – организацията на заетите в затворното дело прилагате. А министърът би трябвало да прилага някакви изисквания от закона и наредбата. В случа той налага наказания по Етичния кодекс. Така ли е?
Петър Василев:
Нарушенията на Етичния кодекс са основания за дисциплинарна отговорност. Забележете министърът издава Етичен кодекс за поведението на държавните служители, които не са само в затворите.
Борислав Ралчев:
Не може да издаде Етичен кодекс. Министърът издава наредби и заповеди.
Янаки Стоилов:
Министърът няма такъв акт. Да запишем:
“Министърът утвърждава Етичния кодекс за поведението на държавните служители.”
Петър Василев:
Не знам дали в Закона за държавния служител не е някаква друга формулировката.
Янаки Стоилов:
То не е въпросът дали е правила или кодекс. Въпросът е, че министърът издава заповеди и наредби, а за такъв акт трябва да е съставен и той да го утвърди. Ще остане утвърждава, без да пишем акта, защото са оказани актовете на министъра и той ще го утвърди с някой от актовете, които издава.
Има ли други бележки по тези правомощия. Г-н Янев.
Яни Янев:
Дали по чл. 11, ал. 1 министърът може да делегира със заповед правомощия на заместник-министър или на главния директор. Тези правомощия, които са изписани в чл. 10, ал. 2, струва ми се, че част от тях просто не могат да бъдат делегирани. Дали не трябва да ги фиксираме по-точно в чл. 10 или да ги оставим в общия смисъл и министърът да си преценява сам.
Янаки Стоилов:
Има и друг принципен въпрос, че той дори и да може да делегира всички, би трябвало да ги делегира на политическо лице – на свой заместник. Но ако министърът делегира на главния директор на дирекцията, излиза, че там се съединява изпълнителната с разпоредителната власт. Целта е министърът да управлява и контролира. Ако той делегира на директора министерските функции, излиза, че всъщност се съединява цялата власт. Въпросът е в случая дали това да не стигне само до ниво заместник-министър.
Яни Янев:
Ал. 1 може само да делегира право на заместник-министър. Даже бих казал, че и това не може. Но така както са записани в чл. 10, ал. 2 не всичко може да се делегира. Някои са само право на министъра.
Борислав Ралчев:
В правомощията на държавната структура не е ли казано какво може да прави министъра и какво заместник-министъра.
Яни Янев:
Тук са формулирани точно и ясно всички правомощия на министъра на правосъдието във връзка с дейността по изпълнение на наказанията.
Янаки Стоилов:
Г-н Василев, аз предлагам следното.
Да се видят точките и да се запази общата възможност на министъра на правосъдието да делегира със заповед правомощия на заместник-министъра по определени точки.
А що се отнася до главния директор на дирекцията, също би могъл да делегира някои, но само такива, които имат оперативен характер. Например, това, което е записано в т. 4. “определя показатели и критерии за разпределяне на средствата за издръжка на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.” Т.е. това, което е въпрос на оперативно управление, а не на самата политика, която е негова отговорност.
Борислав Ралчев:
Щом на него му е дадено, той може само да утвърждава предложения, а функцията си е негова.
Янаки Стоилов:
Той на заместника си може да делегира. Защото дали е титуляра или заместника, те имат покриващи се правомощия и една и съща институционална роля. Но ролята на директора вече е различна и би могло най-много министърът да му възлага това, което се отнася до оперативното управление. Защото иначе излиза, че той се разтоварва от политически отговорности и с тях се натоварва лице, което няма неговата отговорност.
Борислав Ралчев:
Тогава защо ги изписваме неговите правомощия в 25 текста, за да може после да ги разхвърля надолу.
Яни Янев:
За да може министърът да прецени дали той лично, или ще делегира.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да прегледате текста, за да не се бавим. Запазвайки чл. 11, ал. 1 да кажем, че министърът на правосъдието може да делегира със заповед правомощията на заместник-министъра по точки, като в първата категория се включва т. 1. Т.е. може да си има заместник-министър по затворите и той да се занимава постоянно с наказателно изпълнителната област, по взаимодействието с държавните органи, по определяне на дългосрочните условия с частния сектор. Точки 1, 2 и 3 да отидат към него, т. 7. класификатор на длъжностите, т. 8. структурата и щатовете, т. 9. категориите длъжности, т. 10. утвърждаването на Етичния кодекс. За т. 14 имам колебание къде да отиде. Т. 15 и т. 16.
На главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” правомощията по т. 4, т. 11- униформеното облекло, т. 12 – използване на имотите, т. 13 – за условията на труд.
Г-н Василев, на практика по тия точки Вие с какво се занимавате пряко.
Петър Василев:
Възможността да се делегират правомощия на главния директор не касае само изредените точки в правомощията на министъра. В текста на закона, например, има следното: определя списъка на вещите, които лишените от свобода имат право да държат при себе си. Това го прави министърът на правосъдието. Може той да делегира правомощия на главния директор той да определи какво да държи затворника при себе си и какво да не държи. Това го има в текстовете на закона по-нататък. Тук фактически това е една генерална разпоредба, която упълномощава министъра по отделни въпроси, посочени в закона, да даде правомощията на главния директор за по-голяма оперативност.
Янаки Стоилов:
Няма пречка това да стане. Можем да посочим една точка “и в други случаи, посочени в този закон.” Всъщност това го има в т. 16. Но когато става дума за тези, да ги наречем “основни функции”, при тях изрично да кажем докъде това може да става. Това не изключва другите по-нататък. И тогава ще кажем: “министърът на правосъдието може да делегира със заповед правомощията на заместник-министър по предходната разпоредба.
Петър Василев:
Да възложи на главния директор отделни функции по:
Янаки Стоилов:
В ал. 2 да запишем: министърът на правосъдието може да възложи изпълнението на определени правомощия по този закон на главния директор на дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Така мисля, че е съвсем ясно. Благодаря ви. Така го приемаме.
Преминаваме към Глава трета. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
В чл. 13 има въпросителни? Какви са тези “национални правителствени правозащитни органи”?
Петър Василев:
В новата редакция е отстранено това нещо.
Пламен Пачев:
Във връзка с чл. 13 искам да попитам нещо.
Миналия път, когато се събрахме, не мога да разбера при назначаването “с не по-малко от 5 години управленски опит”. Къде? (За кого?) Примерно в чл. 13. Къде управленски опит? Какъв да е бил? Отдел, организация? Това ли имате предвид?
Янаки Стоилов:
Управленски опит в държавното управление или управленски опит в каквато и да е структура?
Петър Василев:
В държавното управление.
Янаки Стоилов:
Трябва да го кажете. Защото той може да има управленски опит, примерно, на фирмено ниво.
Петър Василев:
Ние сме дали 10 години юридически стаж на определени места, от които поне 5 години управленски опит. Т.е. да е бил на началническа длъжност.
Янаки Стоилов:
В текста тогава по-ясно трябва да се каже.
Пламен Пачев:
Примерно, да е юрисконсулт на затвора. Той не е управлявал никой.
Петър Василев:
Ако е юрисконсулт в Главната дирекция ще управлява 20 юрисконсулта.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем: “... и с не по-малко от 5 години управленски опит” къде?
Петър Василев:
Няма значение къде.
Янаки Стоилов:
Казахте, че има значение къде. Става дума за някакви държавни структури най-общо свързани с тази дейност. (Чл. 13, ал. 1, последния абзац.)
Петър Василев:
Ние казваме да има 10 години юридически стаж и сме посочили в кои области – които имат отношение към дейността на местата за лишаване от свобода. От тези 10 години да има 5 години управленски опит.
Янаки Стоилов:
В системата на държавното управление. Нали така можем да кажем. (Може.) Без да го квалифицираме като юридически в затворите или където и да е другаде.
Пламен Пачев:
Трябва да се изчисти този текст, защото това е основание при назначаване и за да си нямаме неприятности, трябва да бъде ясно и заковано. Иначе ще се атакува. Защо да не махнем въобще тези “5 години управленски опит”.
Петър Василев:
Защото примерно може да се направи главен директор човек, който освен себе си не е ръководил никого.
Янаки Стоилов:
Ако допълним “в системата на държавното управление” достатъчно широки са тези 5 години.
Тук правим отклонение от принципа, защото ние за всички държавни длъжности изискваме някакъв официален държавен стаж, а само за затворите приравняваме на държавния юридически стаж и някакъв стаж в международна или национална обществена организация.
Петър Василев:
Ако е в международна е добре, защото може да е бил наш представител в Европейския комитет против изтезанията и да е проверявал затворите в цяла Европа.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да е международна правителствена организация.
Петър Василев:
Ако ви смущава “неправителствени”, нека да отпадне.
Янаки Стоилов:
Добре. Тогава да стане: “в национални и международни правителствени правозащитни организации”.
Може ли да има правителствена правозащитна организация.
Петър Василев:
Ако е бил съдия в Страсбург.
Янаки Стоилов:
Това не е правителствена организация. Това е международна длъжност. И който е отишъл в Страсбург няма да дойде да управлява затворите, така че да не решаваме невероятни хипотези. Да остане: “международни правителствени организации”. Да отпадне “правозащитни”. (Нямам възражение.) И да си остане “и с не по-малко от 5 години управленски опит в системата на държавното управление.”
Това е по чл. 13. Други бележки няма. Приемаме го.
По чл. 14 няма.
По чл. 15 – няма.
Стигаме до чл. 16 новата редакция.
Петър Василев:
В чл. 16 е по-скоро редакционна поправката.
Янаки Стоилов:
Този термин ли “звена” да се използва.
Петър Василев:
Ако искате “служби”.
Янаки Стоилов:
За мен е по-административно “служби”. “Звена” е като земеделски термин.
Петър Василев:
Това е термин от действащия закон.
Янаки Стоилов:
Знам. И други закони доста свободно използват такава неадминистративна терминология. Нека навсякъде да ги напишем “служби”, а не “звена”. Областните служби са териториални служби. Те имат национална и териториална компетентност.
Борислав Ралчев:
Моля да видите ал. 2 на чл. 15.
Янаки Стоилов:
Началникът на затвора може ли да делегира на друг освен на заместника си тези функции.
Пламен Пачев:
Заместникът не е ли по право.
Янаки Стоилов:
Казва се “на определено от него длъжностно лице”. Какво е това длъжностно лице?
Петър Василев:
Ако остави примерно заместника по социалната дейност да го замества по време на отпуска, той ще делегира правомощията по “контролно охранителната дейност на инспектора по охраната.
Янаки Стоилов:
Ясно. Т.е. не винаги е възможно на следващия по степен.
Добре. Приемаме до край Глава трета.
Преминаваме към Глава четвърта. В нея няма предложения. Ще я приемем изцяло. По Глава четвърта има само нова редакция на чл. 27.
Петър Василев:
Има нова редакция само на ал. 5. Вместо “акт на министъра на правосъдието”, да е “определени с акт на Министерския съвет”, за оръжието. Други промени в чл. 27 няма.
Има ли някакви бележки по Глава четвърта? Няма. Приемаме я.
Преминаваме към Глава пета. Съвет по изпълнение на наказанията. Има ли някакви колебания по Съвета по изпълнение на наказанията? Няма. Приемаме го.
Преминаваме към Глава шеста. Психологическа лаборатория.
Чл. 34 до чл. 36.
Чета редакцията на чл. 146 от Закона за съдебната власт.
В чл. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, където приехме за прокуратурата, виждам, че чл. 146 даже по-подробно урежда въпроса отколкото това, което сме записали в чл. 5. Не искам да ни подвеждате. Не виждам какво да даваме повече на прокуратурата, след като са написани повече неща в чл. 146.
- правото да посещава без предварително разрешение;
- да проверява документи;
- да разговаря насаме със задържаните;
- да разглежда предложения;
- да нарежда писмено на органите по изпълнението;
- да го уведомяват за определени действия.
И какви правомощия упражнява прокурора:
- да дава задължителни писмени указания;
- да освобождава незабавно всеки, който е незаконно задържан;
- да спира изпълнението на незаконосъобразни заповеди.
Борислав Ралчев:
За съдиите пише ли нещо?
Янаки Стоилов:
За съдиите не пише. Там нямаме дублиране.
Можем да оставим от текста на чл. 5, ал. 1 и ал. 2. Защото ал. 2 съдържа възможността за някакви общи препоръки за подобряване на работата и задължението за оказване на съдействие.
Чл. 5 казва горе-долу същото, само че в чл. 145 са дадени като правомощия на прокурора, а в чл. 5 като задължение на затворническата администрация по отношение на прокурора. Нека да остане. Тя държавата ни функционира по такъв начин, че правото, което има един, не се е смятало доскоро като задължение на този, към който е насочено.
Яни Янев:
Има предложение за отпадане на текста и ако не се лъжа, беше предложение на г-н Ралчев.
Янаки Стоилов:
Нека да я продължим в залата тази дискусия. В доклада го имаме и в двете разновидности, да не се връщаме сега, защото сме го гласували.
По психологическата лаборатория няма въпроси.
Борислав Ралчев:
Текстовете в Психологическата лаборатория са насочени камо към служащите, а не по отношение на затворниците.
Петър Василев:
Тя дава методически указания.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме я тази глава.
Яни Янев:
Чл. 36 е специфичен. “Данните и резултатите от психологическите изследвания са поверителни.”
С това създаваме ли им статут на класифицирана информация. (Така е.) Но това е поверителни в кръга на ниво “поверително”. В смисъл дали съответства на терминологията на Закона за класифицираната информация.
Янаки Стоилов:
То е заради данните и резултатите. Нека да остане.
Преминаваме към Глава седма. Държавно предприятие “Фонд затворно дело”. Това е една важна материя, но няма бележки по нея.
По предприятието има ли спорни въпроси – за структурата на управление, за дейността. Даже има необходимост да се развива и още по-активно тази стопанска дейност.
Приемаме Глава седма.
Част втора. Изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Глава осма. Места за лишаване от свобода. Тук няма предложения. Има ли бележки по този раздел. Няма.
Надка Балева:
Колеги, вижте чл. 46.
“Чл. 46. (1) Омбудсманът може да препоръчва на министъра на правосъдието да бъде закрит, реконструиран или разширен определен затвор, затворническо общежитие или арест, където поради висока степен на пренаселеност или лоши хигиенно-битови условия не може да се осъществява поправително въздействие или съществува опасност за увреждане на физическото или психическото здраве на задържаните лица.
(2) Препоръката по ал. 1 се внася в едномесечен срок в Министерския съвет от министъра на правосъдието. В тримесечен срок Министерският съвет обявява взетите мерки за решаването на проблемите.”
Янаки Стоилов:
Не е лошо. Т.е. той да предлага, Министерският съвет да обсъди и да реши едно или друго. Приемаме го.
Преминаваме към Раздел втори.
В чл. 47, ал. 3 се казва: “Постъпилите от арестите лица се настаняват в приемното отделение на затвора за срок 5 денонощия.”
Само за доизясняване. Това значи ли, че винаги 5 денонощия те трябва да стоят в този междинен режим или това е “до 5 денонощия”.

Петър Василев:
Не е “до 5 денонощия”, а минимум 5 денонощия. Защото това е минимално необходимото време да бъде прегледан от лекар и други такива неща.
Янаки Стоилов:
За срок от 5 денонощия.
Продължаваме. Вижте, ако обичате, до края на раздел втори дали има нещо неясно. Няма.
Раздел трети. Има предложение за редакция по чл. 60. Няма бележки. Приемаме Раздел трети.
Раздел четвърти. Преместване на лишените от свобода. Няма бележки. Приемаме ги в тази редакция.
Раздел пети. Режим в местата за лишаване от свобода.
Петър Василев:
Нещата са по-скоро производни от един предишен вариант на проекта, в който се предвиждаше нещо различно от този или по-скоро не бяха синхронизирани. Имаше идея в един от проектите режимът да не се определя от съда, а съдът да определя само тима на заведението. Възприехме, че след като досега режимът е определян от съда, нека и за в бъдеще да е така.
Борислав Ралчев:
Нека да променим НК.
Петър Василев:
Ние го променяме НК. Защото слагаме освен режима и типа на заведението. Но не бяха синхронизирани.
Янаки Стоилов:
Правилно ги приемаме – да останат и двете неща.
Петър Василев:
Текстовете, изписани в черно, фактически е корекция на несвършена работа при смяната на идеята в един от проектите. Просто не бяхме съобразили технически.
Янаки Стоилов:
Благодаря. До края на Раздел пети ги приемаме така текстовете.
Раздел шести. Комисия по изпълнение на наказанията. Гледаме текстовете до началото на Глава девета. Приемаме ги в тази редакция.
Преминаваме към Глава девета. Правно положение на лишените от свобода.
Какво е това “Средства на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода.”
Петър Василев:
Предлагаме нова редакция:
“Средства за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода.”
Янаки Стоилов:
Тук има предложение на Борислав Китов. Това е във връзка със здравните осигуровки.
Петър Василев:
Като стигнем до чл. 128 ще кажа какво приемаме фактически.
Янаки Стоилов:
А предложението на Борислав Китов да го приемаме ли тук?
Петър Василев:
Не, защото то нищо не прави. По чл. 78, ал. 3. “На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите в страната закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.”
Обаче искам да ви кажа, че полагащото се в абсолютни цифри към днешна дата е между 15 и 80 лв. на човек на месец. Като имаме предвид,че повечето от тях имат задължение за издръжка, задължения по различни граждански искове и т.н. две трети от максималния размер на сумата 80 лв., две трети е 53-54 лв. На него му остават 27 лв. С тези 27 лв. как да си плаща здравната осигуровка. Трябва да му останат и на него да си купи сапун, цигари и т.н.
Янаки Стоилов:
Неговата идея е лишените от свобода да си плащат за здравното осигуряване както останалите. Вие казвате, че това е непосилно поради големите удръжки от възнагражденията, които им се правят.
Този аргумент трябва да се изтъкне, ако не се приема предложението, че всъщност тези лица не са освободени от някакви финансови ангажименти. Дори, напротив, на тях им се удържа много по-голяма част от заработеното, така че няма как с остатъка те да покрият здравното осигуряване.
Борислав Ралчев:
Искам да коментираме малко повече по ал. 3 на чл. 76.
Янаки Стоилов:
Оспорвате това да бъдат наблюдавани по време на срещите?
Борислав Ралчев:
Не могат да бъдат записвани, но могат да бъдат слушани. Защото има различни опити в последно време. В ареста седи полицая до теб, а техниката е необозрима, че всеки може да те записва както пожелае.
Питам какво означава “наблюдавани”?
Янаки Стоилов:
Сигурно в смисъл да има визуална връзка или с камара, за да се види, примерно, какво си предават лицата.
Борислав Ралчев:
Или да сложим “не могат да бъдат слушани и записвани”.
Янаки Стоилов:
Това може, но може би “подслушвани”.
Борислав Ралчев:
Да намерим точната дума, защото тя е актуалният проблем в работата.
Янаки Стоилов:
Идеята е да няма възможност да се намесва в комуникацията. Той може да го слуша без да го записва.
Добавяме думата “да бъдат подслушвани и записвани”.
Надка Балева:
“Подслушвани” не е подходяща. По-добре да бъде “слушани”. Да стане: “не могат да бъдат слушани и записвани със звукозаписна техника”.
Ако се даде друга редакция, ще е добре. Но така работно го записваме.
Петър Василев:
Да отпадне “звукозаписната техника”.
Янаки Стоилов:
Добре, “записвани”.
Не се подкрепя предложението на Борислав Китов.
Правим допълнение в чл. 76, ал. 3
Пламен Пачев:
Г-н Председател, ако разрешите да изкажа едно мнение по чл. 76.
Имам предвид следното. В ал. 2 е записано:
“Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат.” След това срещи с адвокат.
В момента имаме и по НПК когато е, касае се за защитник. Заобикаляйки закона за защитник може да бъде съпруг, съпруга, по права линия. Понякога се злоупотребява с това. Трябва ли да запишем “по конкретно дело”. Примерно, една преписка съпругата казва, че е подала молба за прекъсване на наказанието, пълномощно като се конституира като защитник и всеки ден е на свиждане при него като адвокатско без ограничение. За това предлагам да запишем “по конкретни дела”.
Борислав Ралчев:
Не може да се запише, защото той може да поиска един съвет.
Пламен Пачев:
По практиката, трябва да има защитник и съпругата му може да бъде защитник.
Янаки Стоилов:
Тук се говори за адвокат.
Пламен Пачев:
Имайки предвид, че и съпругата може, няма ли да я допуснем.
Янаки Стоилов:
Съпругата не може да бъде. Тя или е адвокат или е защитник. Защитник може да бъде и съпругата, но тук пише, не защитник, а адвокат. А адвокат е професионално качество, а не роднинско.
Ако идеята е роднините, които могат да са защитници в процеса, да се срещат по реда на свиждания и т.н. е едно, а тук е за правата на лишените от свобода да имат достъп до адвокат. Това е нещо по-тясно от контакти със защитника.
Пламен Пачев:
Г-н Стоилов, тук е дадено, а го няма в чл. 86, където са правата на лишените от свобода. Молбата ми е ако тук го няма, да преценим къде трябва да го сложим. Трябва да е ясно и точно, защото големи проблеми имаме в тази насока.
Янаки Стоилов:
Добре. В чл. 86 какво да добавим:
“Лишените от свобода имат право на:”
Пламен Пачев:
Така нареченото адвокатско ....., което няма право на ограничение. Това са правата, че има два пъти месечно свиждане с близките, но срещите със защитника, в които влиза адвоката и ... са без ограничение.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате да запишем в чл. 86.
Пламен Пачев:
Не знам дали да бъде като отделна алинея.
Надка Балева:
Не знам дали правим разлика за нещо друго. Става дума за лишени от свобода, което означава при изпълнение на наказанието. За какъв защитник става дума през този период.
Яни Янев:
Няма защитник.
Янаки Стоилов:
Не минава ли в рубриката “Свиждания” само.
Надка Балева:
За адвокатите правилно е записано.
Янаки Стоилов:
Говоря за чл. 86. Какво друго да запишем. Не мога да разбера проблема. Нека да чуем, за да видим има ли проблем.
Пламен Пачев:
Примерно, той е с мярка задържане под стража. В момента влиза друга присъда по отношение на него. Веднага се слага изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Дори и да няма мярка, той може да има гражданско дело.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате в чл. 76, ал. 2 да запишем:
“Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор по конкретно дело, по което те са обвиняеми.”

Надка Балева:
Не може по конкретно дело, защото сме записали, че нямат право да бъдат слушани и записвани. Как ще уточните по конкретно дело.
Петър Василев:
Има една комуникационна система “Контел”, която е унгарска и е въведена в затвора. При постъпването всеки лишен от свобода може да даде до 10 телефонни абоната, с които да разговаря. Може да са 10 адвоката, 10 роднини. Повече не се допускат в системата. Във всички затвори действа тази система.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има ли други бележки.
Накрая има едно предложение на г-жа Балева за покупко-продажби по между си.
Надка Балева:
Как ще забраните да даряват и заменят по между си вещите, с които разполагат. (Чл. 97, т. 2) Една елементарна хипотеза. Лишен от свобода, който няма близки или те не желаят да го посещават. Няма дрехи. Ние ще забраним на друг затворник да му даде дрехи. Не говоря за злоупотреба с това и с цел търговия. Но вие му забранявате да даде, ако има два пуловера да даде единия на другия човек или да си разменят по една цигара. Това е прекомерно ограничаване на правата, което не бива да се допуска. Защото за неизпълнение на установения режим има санкции. И това може да се използва за санкциониране.
Янаки Стоилов:
Ако примерно един получава едно списание, а друг – друго, за тази замяна какъв е проблемът.
Петър Василев:
Такива сделки са забранени във всяка затворна система, а не само в българската. Идеята е, че не може това да става. Ние узаконяваме правото на силния. Ние не можем да разберем доколко е доброволен дарителският акт. Няма никаква причина, ако има два панталона или две фланелки и иска да дари на изпадналия по някакъв начин, това да стане чрез администрацията. Ще отиде при социалния работник, който отговаря за него и ще каже: Давам тази фанела на Х или на У и т.н. Целта е да няма помежду им негласна договореност, защото не можем да преценим доколко е доброволен актът. Примерно, сега има движение в затворите, ако искаш да си ползваш колетната пратка, дайте 5% на организация, която гарантира правото ти, че колетната пратка ще я ползваш само ти.
Надка Балева:
Г-н Василев, Вие ще имате достатъчна възможност за наблюдение върху затворниците. Имате и други мерки. Имате и уши, които ще ви обяснят за какво става въпрос. Нека да пишем неща, които са реални и оправдани житейски. Просто ставате смешни. Как ще забраните размяната на цигари?
Янаки Стоилов:
Тъй като те не могат да констатират действителната воля, за това искат да ограничат нещата и да бъдат един филтър.
Преди да приключим да видим дали се подкрепя предложението на г-жа Балева.
Надка Балева:
Оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Остава текста на вносителя. Г-н Ралчев, какво имате вие?
Борислав Ралчев:
Чл. 88 не ми е ясен. Не изразявам становище, само казвам, че не ми е ясен. Ал. 3 – за особено ценните специалисти, попаднали в затвора.
Янаки Стоилов:
Ще запишем “на изявени специалисти”, а те самите могат да си поискат удостоверение. Става въпрос на някаква целесъобразност.
Завършихме с този раздел.
Преминаваме към Раздел втори. Дисциплинарни мерки за поощрения и наказания.
Г-жо Балева, каква е разликата на вашето предложение по чл. 99.
Надка Балева:
Към чл. 99 се създава нова ал. 2. Наградата домашен отпуск до пет денонощия се дава с писмено съгласие на съответния прокурор.
Петър Василев:
Има две предложения от г-жа Балева.
Едното е да има изрична разпоредба, че лишените от свобода на специален режим не могат да бъдат награждавани с 5 денонощия домашен отпуск. Ние го приемаме. Нека да го има. Този изричен текст не пречи, макар че практически не е възможно лишен от свобода на специален режим да бъде награден с домашен отпуск. Защото става дума за осъдени на доживотен затвор, които по закон нямат право на домашен отпуск. А другата категория, които са на специален режим, това са затворници с лошо поведение, които по време на изтърпяване на наказанието са го показали и са поставени на специален режим, за да могат да бъдат настанявани в постоянно заключени помещения. Не може затворник с лошо поведение да го наградиш с домашен отпуск за добро поведение.
Ние не възразяваме и сме приели това предложение. Включена е изрична разпоредба, че лишените от свобода на специален режим не могат да бъдат награждавани с домашен отпуск.
Другото предложение на г-жа Балева е за прокурора, че прокурорът трябва да дава писмено съгласие при наградата “домашен отпуск за 5 денонощия”. Това е действаща разпоредба. Аз не възразявам тя да бъде запазена.
Аргументите ми да липсва от предложението на вносителя. Има по-съществени, по-значими домашни отпуски, които не се санкционират писмено от прокурора. Примерно, 14 дневната годишна почивка, която затворникът може да изкара извън района на затворническото общежитие. При това 14 работни дни, което означава поне 20 дена календарни.
Другото, което е, то следва от логиката на закона. Ние прокурорът го вадим от член на комисията по бившия чл. 17, сега Комисия по изпълнение на наказанията и му даваме възможност да присъства ,но без право на глас. Прокурорът ще получи и сведение за това кой излиза в домашен отпуск. Но ако го сложим да се съгласува писмено, като елемент от процедурата, ще ви кажа, че имаме няколко дисциплинарни производства срещу началниците на затворите за нецелесъобразно прилагане на наградата “домашен отпуск”, в които прокурорът трябва да го привлечем като съучастник, защото той писмено е санкционирал и е дал съгласието си за домашен отпуск. На нас лично това нещо не ни пречи. Нека да има писмено съгласие, но то не върши работа. То не е в полза на прокурора.
Янаки Стоилов:
Поддържате ли си предложението, г-жо Балева в тази част.
Надка Балева:
Оттеглям го.
Янаки Стоилов:
Остава текста, който е даден.
Стигаме до края на Раздел втори, чл. 111.
Приемаме раздел втори в предложената редакция.
Преминаваме към Раздел трети. Тук има още едно предложение на Надка Балева –да отпадне т. 1 на чл. 113, ал. 1.
Надка Балева:
Предлагам да отпадне, защото е много общо. Както е надолу “при физическа съпротива”, “за предотвратяване на бягство” и е нормално при “физическа сила” да се ползват и “бойни приложни техники”. Но могат да употребят и физическа сила при “явно неподчинение или отказ да се изпълни законово нареждане или забрана.” Примерно, нареждаш му да спи, а той не иска да спи или да се храни и за това прилагаш физическа сила. Малко ми се струва, че това ще даде възможност за нещо, за което сме твърде много критикувани. Не виждам при тази формулировка как може да остане. Ние от една страна, хем разширяваме – либерализираме по отношение на задържаните и на изтърпяващите наказание, от друга страна, разширяваме възможностите за насилие. Или да се изчисти текста и да се напише с по-голяма конкретност или да отпадне.

Борислав Ралчев:
Защо пишем бойни изкуства и приложни техники. Физическата сила си е физическа сила. Измеренията й са различни.
Пламен Пачев:
Бих искал да попитам дали г-жа Балева оттегли предложението си във връзка с отпуската от 5 денонощия. (Да.)
Янаки Стоилов:
Да, оттегли го. Сега остава въпроса дали оттегля следващото, което е по чл. 113. (Не.)
Добре. Гласуваме го в редакцията “и/или” и остава текста надолу.
По раздел трети оставяме така текстовете.
Борислав Ралчев:
Не може ли в т. 2 на чл. 116, ал. 1 да сложим “защита от непосредствено нападение”.
Яни Янев:
Тук не трябва да пропускаме нещата, че този текст има своя превантивен характер и не трябва да бъде обвързан непременно с текста на неизбежната промяна.
Янаки Стоилов:
Така приемаме до края раздел трети. Ако някакви уточняващи думи се появят по-нататък, те могат да бъдат обсъждани в смисъл на известни редакционни уточнения.
По Раздел четвърти няма бележки.
Преминаваме към Глава десета. Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Тук същите аргументи ли са валидни към предложенията на Борислав Китов.
Петър Василев:
Само се отказваме от редакцията на ал. 3 на чл. 128.
“(3) При спешно състояние, изискващо настаняване в лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода и при прекъснати здравно осигурителни права на лишения от свобода дължимите вноски със задна дата се превеждат чрез Министерството на правосъдието за сметка на републиканския бюджет.”
Съгласно аргументите на доц. Китов ако не оттеглим предложението си за тази алинея, думите “за сметка на републиканския бюджет” да се заменят с “от възнаграждението по чл. 78, ал. 1”, който го обсъдихме и който не работи. Така че нищо не става.
Ал. 2 си остава.
Янаки Стоилов:
Какъв е проблемът, ако тези вноски се внасят от удържаната част от възнаграждението им. Нали им се удържа голяма част от заработеното възнаграждение.

Петър Василев:
Не всички работят – 60% не работят. Тях какво ще ги правим. Няма да ги лекуваме ли?
Янаки Стоилов:
Те не работят по собствено желание или защото няма работа?
Петър Василев:
Относителният дял на работещите в затворите е някъде около 40%.
Янаки Стоилов:
Някой път не е ли по-изгодно, тъй като мисля, че това е едно от другите предложения на Борислав Китов, затворникът да се лекува в съответната прилежаща болница, а не в затворническа болница, която изисква да бъде транспортиран, допълнително да се правят разходи. Защото понякога зависи от заболяването, зависи от режима и не се налага.
Петър Василев:
Той може да пожелае да се лекува в Правителствена болница, защото някои имат пари. Ами той няма да излезе оттам.
Янаки Стоилов:
Аз задавам въпроса не толкова за избора, колкото администрацията да може да прецени дали да го настани в специализираната затворническа болница или в някаква друга болница, в която може да е по-удачно или по-изгодно лечението.
Петър Василев:
Администрацията ще го настани в болнично заведение извън местата за лишаване от свобода в случаите, че в условията на затворите липсват възможности за лечение.
Янаки Стоилов:
Това ли трябва да бъде единственото основание. В някои случаи може да се окаже, че е много скъпо транспортирането му или пък е рисково да бъде транспортиран до съответната специализирана болница.
Петър Василев:
То самото изпълнение на лишаването от свобода е скъпо нещо. Но ние не се отказваме от затвора като наказание. Така че това се калкулира. Ако искаме да бъде затворник, ние ще го държим като затворник дори и в случаите, когато е болен, но имаме условия и възможности да го лекуваме.
Янаки Стоилов:
Ако той е на някакъв по-лек режим и се смята, че няма да се отклони и тогава може при по-облекчени условия да се лекува.
Петър Василев:
Ползва се здравно обслужване в лечебните заведения по местонахождението на затворите.
Янаки Стоилов:
От предложенията на г-н Китов има ли някои, които подлежат на приемане. Ще ги отбележите кои се приемат и кои не.
Петър Василев:
Част от предложенията са редакционни.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще се отразят тези, които се приемат.
Нещо друго по медицинското обслужване.
Пламен Пачев:
Аз имам една редакционна бележка, г-н Председател.
В чл. 135, ал. 4. Тук се има предвид, че не следва да се нарушава режимът на изолация и охрана, когато са навън. Да отпадне само “при”. Така излиза, че началникът на затвора се грижи само за охраната при транспортирането. А при настаняването му за лечение? Предлагам да стане:
“(4) Охраната, транспортирането и лечението на лишените от свобода в държавни и общински лечебни заведения се организира и осъществява под ръководството на началника на затвора, затворническото общежитие или поправителния дом.”
Янаки Стоилов:
Добре. Стигаме до края на Раздел първи. Приемаме го.
Раздел втори. Профилактична дейност и насоки на медицинското обслужване на лишените от свобода. Тук няма предложения. Приемаме го.
Раздел трети. Снабдяване с лекарства.
Раздел четвърти. Здравен контрол и хигиена в местата за лишаване от свобода. Няма предложения. Приемаме ги.
Продължаваме с Глава единадесета. Социална дейност и възпитателна работа.
Има предложение на г-жа Балева по чл. 161.
Надка Балева:
Чл. 161, ал. 2 дава възможност да се кандидатства във висше училище за задочна или кореспондентска форма на обучение.
Първо, в действащото законодателство кореспондентска форма на обучение няма изобщо. Има дистанционно обучение. А не можем да запишем дистанционно, защото това означава да им се осигури интернет връзка.
Освен това, не е ли разширяване на правата за кандидатстване, защото тук не става въпрос за задължителното образование на непълнолетните. Тук става въпрос за възрастни затворници, имам предвид пълнолетни. Струва ми се, че това противоречи на чл. 75, т. 3, защото там се казва, че правата им се ограничават, когато тяхното упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
Присъдата е изолиране от обществото. При задочна форма на обучение, за дистанционното казах вече, е длъжна администрацията да му осигури явяване на очни занятия два пъти в годината и явяване на изпити. И това не е награда за добро поведение, а си длъжен да му осигуриш.
Струва ми се, че това е прекомерно разширяване на правата на лишените от свобода. Още повече като имаме предвид в колко малко случаи се постановява ефективно изтърпяване на такова наказание.
Янаки Стоилов:
Да отпадне т. 6.
Надка Балева:
Може и да се приеме някога, но засега нямаме такава форма на обучение.
Янаки Стоилов:
А те имат ли при някакви ограничени условия достъп до интернет в някои от затворите.
Петър Василев:
Не. Но имат при определени условия възможност да завършат висшето си образование. Ако са постъпили в затвора като студенти, няма пречка да им се даде възможност чрез прекъсване да завършат образованието си.
Янаки Стоилов:
Така приемаме текстовете.
Преминаваме към Раздел трети. Творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Тук няма предложения.
Красимир Ципов: експерт.
В заглавието има изменение: “Творчески, културни и спортни дейности. Упражняване на правото на вероизповедание.”
Янаки Стоилов:
То трябва да е “Упражняване на свободата на вероизповедание”, тъй като по Конституция е така. Сверете го, но мисля че е свобода.
Раздел четвърти. Самодейни органи на лишените от свобода. Няма бележки.
Раздел пети. Наблюдателни комисии.
Яни Янев:
Един въпрос по чл. 166.
“Чл. 166 (1) На лишените от свобода се осигурява възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползването на съответна литература.”
Как става това?
Петър Василев:
Почти всички имат параклиси. Нямаме затвор, в който да няма. Имаме две църкви, а в останалите затвори има параклиси.
Яни Янев:
А за другите вероизповедания как става?
Петър Василев:
За другите вероизповедания има приспособени помещения за религиозни обреди.
Новото, което правим е, че даваме възможност на щатна длъжност да бъдат назначавани свещенослужители от религиозното вероизповедание, което изповядат болшинството от лишените от свобода. Т.е. ако в някои затвори преобладават изповядващи не източноправославното вероизповедание, можем да назначим на щат представител на другото вероизповедание.
Забележете, че има една уговорка, че удовлетворяването на религиозните потребности не може да нарушава реда в местата за лишаване от свобода. (чл. 166, ал.2). Защото е малко трудно примерно всяка сутрин да осигурим място на мюсюлманите да си опъват килимчетата за молитва. Просто не сме в състояние да го направим това нещо.
Янаки Стоилов:
Има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков в чл. 171, ал. 1 да се създаде нова т. 7. Това предложение не се подкрепя.
Приемаме раздел пети без това предложение.
Глава дванадесета. Работа в местата за лишаване от свобода. Тук няма предложения. Приемаме я.
За днес приключваме до Глава тринадесета. Освобождаване от местата за лишаване от свобода.
Следващата седмица ще се наложи да направим заседания в сряда и в четвъртък. В сряда да довършим този законопроект и по възможност да започнем НК. В четвъртък да завършим с обсъждането на НК, тъй като там има една-две сложни теми, като тази със съкратеното производство, което ще изисква достатъчно внимание, за да намерим решение.
Аз ще поканя всички институции, защото въпросът е много сложен и тежък. Дори ще се опитам да ви подготвя една кратка справка на основата на анализа на няколко окръжни съдилища по прилагането на съкратеното производство от времето на неговото въвеждане само с основните изводи, които не са изцяло съвпадащи, но общо взето са в една посока. Или по-скоро ще ви представя резюме на становищата на ръководствата на окръжните съдилища, които са дали мнение.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: