---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 7

Днес, 04.03.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, и Петър Василев, главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията към МП; от Главна прокуратура – Пламен Пачев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Приемане на общия законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3 от 19.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-117 от 17.10.2008 г., внесен от Бойко Великов и група народни представители и № 854-01-48 от 15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102 от 17.12.2008 г., внесен от Министерския съвет - продължение.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 954-01-31 от 06.02.2009 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и № 954-01-41 от 23.02.2009 г., внесен от Татяна Дончева и група народни представители.
(По точка трета заседанието е съвместно с Комисията по въпросите на държавната администрация.)



По първа точка - Приемане на общия законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет, от Бойко Великов и група народни представители и от Елеонора Николова и Мария Капон.
Има ли някакви въпроси? Тук са включени разпоредбите, които се съдържат в трите законопроекта, приети на първо четене. Те са допълващи се и не са конкуриращи се. Мисля, че само на едно място имаше алтернативност - в законопроекта на г-жа Николова и в този на Министерския съвет (§ 56). Може би тук да приемем изменителния, тъй като другите са за отпадане в общия проект, което не пречи те да отпаднат. По-добре е да приемем текста, в който не отпадат тези текстове, а да приемем само неговата промяна, което дава възможност при второто четене да се направят предложения за отпадане, тъй като ние трябва да изберем един от двата варианта.
Има ли възражения срещу този подход? Няма. Да приемем, че се поддържа.
Нека да гласуваме проекта за общия законопроект. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
Остава да преценим дали срокът да е обичайния – една седмица, а може би около две седмици да бъде. Ние така мислехме в началото, но се забави приемането му. Може би от 10 до 14 дена. След представянето на доклада в залата ще гласуваме този срок. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията и задържането под стража, внесен от Министерския съвет - продължение.
Колеги, продължаваме с разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Уточнени са текстовете, които приехме на предишното заседание до чл. 176. Сега предстои да гледаме чл. 176.
Глава тринадесета. Освобождаване от местата за лишаване от свобода.
Г-жо Министър, ако имате бележки, че ги чуем.
По Глава тринадесета има едно предложение по чл. 183. То е уточняване на редакцията на вносителя.
Красимир Ципов: експерт.
В ал. 3 термините “алкохолна, наркомана и друга зависимост” сме дали редакция “страда от алкохолизъм или от друга наркомания”.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки. Това е формулировката от Наказателния кодекс.
Реплика: “Страда от алкохолизъм и наркомания”. Защо от “друга”.

Янаки Стоилов:
И двете са верни, според мен. Да не се хващаме за думата. Защото самата наркомания може да бъде пристрастяване към алкохол, цигари, наркотици и т.н., но ако трябва да се разграничат житейски, може да бъде алкохолизъм и наркомания. Над определена степен всяко пристрастяване е наркомания. Добре, остава “алкохолизъм или наркомания”, за да са все пак отделени.
С това уточнение приемаме Глава 13.
Глава четиринадесета. В чл. 186 има редакция. Тя защо се появява на две места.
Красимир Ципов: експерт.
Променили сме систематичното място на чл. 196, който по текста на вносителя е даден в началото. Решихме, че е удачно този текст да дойде накрая.
Доколкото в тази глава друго не е предвидено при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните се прилагат общите разпоредби.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви бележки по Глава 14. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз не съм чел в детайли закона, но обществено полезен труд не е ли вид наказание също. Мисълта ми е, че тук се променя смисълът. В основния текст – “превъзпитанието и подготовката им за живот на свобода”. Този термин “обществено полезен труд” ми звучи като от старото време. Подготовката на друго наказание ли е наречено “обществено полезен труд” като пробацията или за нормален труд в обществото.
Янаки Стоилов:
Трябва да бъде “подготвени за трудова дейност”, защото това вече не е наказание. Това е последицата.
Миглена Тачева:
Какво не му харесвате на нашия текст, та сте го ограничили до обществено полезния труд. Той като излезе няма само да се труди, а трябва да го ресоциализираме, за да може да живее в обществото.
Янаки Стоилов:
“Превъзпитанието и подготовката им за живот на свобода”.
Миглена Тачева:
Този текст е по-добър.
Янаки Стоилов:
Добре. Остава първоначалната редакция. Други бележки има ли по тази глава? Други бележки по Глава 14 няма. Приемаме я с първоначалната редакция по този текст.
Току-що получавам едно писмо от една неправителствена организация, но то е по текст, който вече сме приели. За това ще им се напише писмо, че този въпрос вече е обсъден.
Глава петнадесета. Тук е отпаднало определението на това какво е доживотен затвор.
Миглена Тачева:
Защо е отпаднало?
Янаки Стоилов:
Не знам дали не е подразбиращо се – доживотен е до края на живота.
Борислав Ралчев:
Какъв е смисълът. Има ли разлика в терминологията, в която юридически е заложено нещо. Едното е безсрочен, а другото е доживотен. Това е характеристика на наказанието. Играем си на термини.
Миглена Тачева:
Безсрочното не е ограничено, а доживотен е ограничено.
Янаки Стоилов:
Ако искаме да даваме някакво определение на подразбиращ се термин? Първо, дали трябва да даваме определение на всичко, което е житейски ясно. Ако има определение, трябва да го слагаме в Наказателния кодекс, а не в Закона за изпълнение на наказанието. Ако го има в НК е достатъчно. Тук няма друго съдържание.
Редакцията, която се предлага, е добра. Текстът на чл. 197 е добър така, както се предлага.
По чл. 199 също има друга редакция.
Красимир Ципов: експерт
Г-н Председател, тук в ал. 2 “срочно наказание лишаване от свобода” отпада думата “срочно”.
Борислав Ралчев:
Има ли смисъл от ал. 2? (Има.) Защо?
Петър Василев:
Има смисъл от ал. 2, защото дава едно съществено и ново право на осъдените на доживотен затвор. Ако прилагаме само първа алинея, те нямат право на награди извън района на затвора, а това им дава право след замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода да ползват и такъв тип награди.
Борислав Ралчев:
Той със самия факт на замяната му се превръща в друг вид затворник.
Янаки Стоилов:
Нека да го има това. Все пак е своеобразен военен устав.
Миглена Тачева:
Остави този устав. Ралчев е абсолютно прав.

Янаки Стоилов:
Законът за наказанията е нещо като уставите в армията. Те дори и ясните неща ги описват в множество подразделения, за да са ясни на всички адресати.
Миглена Тачева:
Това беше във фатмакския период. Вече не сме в този период, според мен.
Петър Василев:
Става дума за това, че като се замени доживотният затвор с лишаване от свобода, това лишаване от свобода вече може да се изтърпява в заведения от открит тип – нещо, което до момента няма.
Борислав Ралчев:
Да, това е така, но то следва от самия статус на такъв затвор. Ти го правиш доживотен и оттам идват ограниченията. Като махнеш доживотното, отива в нормалната атмосфера.
Петър Василев:
Все пак трябва изрично да посочим, че може да бъде поставен в условията на открит тип и това е важно. Можем да му заменим доживотния затвор с лишаване от свобода, но можем и да не му го заменим.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним. Има само един въпрос по същество. Другото е малко казуистика. Ако бъде заменено наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, автоматично ли той се премества в друг тип затворническо заведение.
Петър Василев:
Не. Трябва от замененото наказание лишаване от свобода да му остане остатък пет години и в зависимост от поведението му съдът да прецени дали да отиде или да не отиде. Тук по-скоро законът дава индикация, че се смекчава доживотният затвор с възможността при определени условия и предпоставки.
Миглена Тачева:
Ако съдът го направи друг тип затворник, във всички случаи вие изпълнявайки го, ще трябва да го сложите в друго заведение.
Петър Василев:
За да го направи съдът друг тип затворник, трябва да има законова делегация. За да постанови съдът да се изтърпява наказанието ....
Борислав Ралчев:
Какво казваме? Ние говорим за размера на наказанието, а не за начина на изтърпяването му.
Миглена Тачева:
Съдът определя размера и режима.

Янаки Стоилов:
Изясни се въпросът и мисля, че наличието на текста е по-добър вариант за ориентация на всички, след като по същество няма спор. Само спорът е дали това да бъде записано или не.
Борислав Ралчев:
Нека да се отнасяме малко по-уважително към юридическата материя. Не съм съгласен да труфим текстовете и да твърдим, че хората, които ще ги прилагат са аборигени. Ние това правим в момента.
Янаки Стоилов:
След като тези, които ще го прилагат казват, че за тях е по-добре да го има, за да не възниква такава дискусия.
Борислав Ралчев:
Няма такъв филм “за нас е по-добре”. Законодателството е за нас и за тях. Когато едно нещо е ясно, когато си има правила, няма защо да труфим закона, както досега многократно го направихме.
Петър Василев:
В общите текстове за доживотния затвор е казано първо, че те се поставят на специален режим, което е изключение от общото правило. Казано е, че не могат да се награждават с това и това. И изведнъж като казваме, че доживотният затвор се заменя с лишаване от свобода.
Борислав Ралчев:
А за този, който не е осъден на доживотен затвор, пишеш ли му къде можеш да го прехвърлиш.
Петър Василев:
В предходните текстове пише и то подробно е разписано.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, имате ли предложение за отпадане на този текст? (Да.) За отпадане на ал. 2? (Да.) Ще подложим тогава на гласуване. Тези, които са за отпадане на ал. 2 в новата редакция, моля да гласуват. Четири “за”. Останалите са против и въздържали се.
Ще гласуваме общо Глава 15 с предлаганата промяна. Които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”.
Миглена Тачева:
Всъщност само е махната думата “срочно” от ал. 2 и останалият текст е преписан.
Петър Василев:
Така е и за това не възразяваме.
Янаки Стоилов:
В окончателния доклад може да се запише само думата, която е различна, без да се изписват изцяло текстовете. Там където е възможно да не се повтаря цялата редакция, може да се запише само разликата.


Миглена Тачева:
След като това не е нов смисъл просто не е необходимо да се преписват текстовете.
Янаки Стоилов:
Права сте за това нещо. Често като се правят предложения за второ четене, заради една-две думи се преписва целият текст, вместо да се каже каква е разликата.
Лишаването от свобода не е безсрочно, така че е излишно да се нарича срочно. Винаги като му определят присъда лишаване от свобода се казва колко години.
Приемаме Глава 15.
Преминаваме към Част трета. Изпълнение на наказания без лишаване от свобода.
Глава шестнадесета. Изпълнение на наказанието пробация.
Тук има предложение по чл. 203 на Диана Хитова и Стойко Танков. Предлага се нова т. 5 в чл. 203, ал. 3.
Аз мисля, че това са предложения, които колегите са направили по искане на пробационни служители. Имате думата.
Петър Василев:
Поставя се принципно въпросът дали при изпълнение на наказанието пробация е необходимо да бъде въведен института на прекъсване изпълнението на наказанието. Нашето становище е, че прекъсването на изпълнението на наказанието има смисъл, когато това наказание се изтърпява в условия различни от обичайните условия, при които осъденото лице живее и работи. Прекъсване на изпълнение на наказанието има смисъл при лишаването от свобода, тъй като осъденият след прекъсването се извежда от условията на изолация и му се дава възможност чрез временно пребиваване в обществото да реши едни или други възникнали за него проблеми.
Защо сме против прекъсването освен това съображение?
Като имаме предвид, че пробацията се изпълнява по местоживеене на лицето, не е необходимо да се прекъсва изпълнението, защото няма да се променя статута. Даваме си сметка, че възникваха затруднения в практиката, когато отиде на шестмесечно лечение. Но са предвидени текстове (вижте чл. 211, ал. 2)
“Когато се налага отсъствието да продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител съгласува разрешението със съответния районен прокурор.”
Може по време на лечение лечението да се зачита за изтърпяване на наказанието пробация. В другия случай той се лекува 6 месеца и като го изпишат от болницата да търпи още 6 месеца пробация за това, че се е лекувал. Прекъсването е това.

Борислав Ралчев:
Какъв е районният прокурор, че ще взима решение. Няма такова нещо. Недейте така. Как така районният прокурор ще взима становище по една постановена присъда.
Петър Василев:
Съгласува се решението. Прокуратурата е орган по надзор за законност върху изпълнението на наказанието.
Надка Балева:
Пробационният служител издава разрешението и само го съгласува с прокурора.
Борислав Ралчев:
Не може да го съгласува. Има разделение на властите дори и там.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним въпроса. Какви може да са мотивите да се иска прекъсване на изпълнението на наказанието пробация. Това в полза на осъдения ли е или на някой друг?
Петър Василев:
Решението е в полза на осъдения. Мотивите са изложени в първата алинея.
“Чл. 211 (1) Пробационният служител може да освободи осъдения от полагането на подпис за срок от 10 дни:
1. по причини от личен или обществен характер.”
Общественият характер, ако му се наложи някъде да работи като ценен специалист.
Янаки Стоилов:
Тези 10 дни за срока на наказанието ли са?
Петър Василев:
Тези 10 дни се зачитат за изпълнение на наказанието без да полага подпис.
Янаки Стоилов:
Въпросът ми е в рамките на наложеното наказание пробация една година еднократно или на няколко пъти му се дават 10 дни.
Петър Василев:
Колкото пъти има необходимост.
Янаки Стоилов:
Защото от текста не се разбира максимално до 10 дни или веднъж до 10 дни.
Петър Василев:
Прокурорът може до 10 дни да решава всеки конкретен случай, ако е налице някоя от тези три хипотези. Може да му даде 1, 2, 3 – до 10. Може няколко пъти. Това, което е над 10 дни се съгласува с прокурора.
Аз искам да направя и нещо друго, което се прави с този проектозакон. Ежедневната регистрация вече не е ежедневна. С преходните разпоредби е казано, че най-много два пъти седмично може да бъде. Така че по-малко ще са тези хипотези.
Борислав Ралчев:
Не говорим за това. Говорим за принципа.
Пламен Пачев:
Г-н Стоилов, като представител на Прокуратурата, моля да взема отношение и аз.
От практиката конкретно и категорично прокурорът прекъсва изпълнението на наказанието лишаване от свобода по аналогия пренасяйки и въпроса за наказанието без лишаване от свобода пробация. Казвам от практиката, която е от 2005 приложението на наказанието се налагаше, въпреки че в НПК не е предвидена такава възможност за прекъсване на изпълнението. За отлагане – да, т.е. преди започването, но за прекъсването. Имаме и конкретни случаи. Примерно при труд в полза на обществото счупва и двете ръце. По време на прекъсването не му се зачита изтърпяно наказание, а след това му се зачита. При тази ситуация, хем е срочно това наказание, по-леко е от лишаването от свобода, трябва ли да оставим по този начин да се заобикаля законът. За това съм съгласен с прекъсването, но не съм упълномощен.
По принцип в последната част (§ 7) Раздел Vа
Янаки Стоилов:
Не сте съгласен с новата т. 5.
Пламен Пачев:
Предложението за прекъсване не става от съответния съд. Прави се от съответния прокурор.
Съгласен съм накрая преходните и заключителните разпоредби много добре е дадено.
Подкрепям по принцип въпроса за прекъсване изпълнение на наказанието. То е срочно. С изтичане на срока всичко се погасява. При тази ситуация къде остава корекционно възпитателната работа с лицето.
Янаки Стоилов:
По Глава 16 какво подкрепяте и какво не подкрепяте?
Пламен Пачев:
По Глава 16, т. 5 да отпадне.
Аз имам предложение по чл. 207, ал. 2.
“Когато не се яви без уважителни причини три дни след изтичане на указания срок, осъденият се довежда принудително, за което се уведомява съответния прокурор.”.
Първо, никъде няма процедура и никой не е оправомощен по ЗИН да довежда лицето принудително. За това аз предлагам следната редакция:
“Когато не се яви без уважителни причини три дни се уведомява съответния прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане.”
Принудителното довеждане е уредено в НПК - свидетели, подсъдими и обвиняеми. По Закона за съдебната власт по аналогия органите на съдебната охрана (чл. 146) така сме го записали и в нашите указания.
Янаки Стоилов:
Може ли още веднъж да го прочетете.
Пламен Пачев:
“Когато не се яви без уважителни причини три дни след изтичане на указания срок, се уведомява съответния прокурор, който разпорежда принудителното му довеждане.”
Така както е записано излиза, че само ни уведомяват, а пробационната служба да си го довежда принудително.
Янаки Стоилов:
С тази редакция приемаме ал. 2.
Г-н Ралчев, какъв въпрос имате?
Борислав Ралчев:
Какво стана с предното възражение.
Янаки Стоилов:
Прокуратурата каза, че не поддържа т. 5.
Борислав Ралчев:
Нека да попитам. Какво прави прокурорът при изпълнение на наказанието. Привежда в изпълнение, първо. Второ, законност във всичките му фази. Оттам нататък какво прави прокурорът там.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нека аз да задам нещо като контра въпрос.
Дадени са някакви права на осъдения - до 10 дни пробационният служител може да му разрешава или не. Но ако той трябва да ползва по-големи права, кой ще направи тази преценка или ще кажем, че той по-големи права не може да ползва.
Борислав Ралчев:
Въпросът е съвсем принципен, г-н Председател.
В края на краищата за това са разделени нещата: досъдебно производство, прокурор повдига обвинението, съдът съди, осъжда и до тук.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие предлагате да няма допълнителни права осъденият.
Борислав Ралчев:
Нямам нищо против. Не съм вътре в материята. Може да оторизираме пробационния служител, но прокурорът няма място там. Не донякъде, не отнякъде. Ако прокурорът го правите орган по изпълнение на наказанието и решаващ орган сигурно ще има хиляда хипотези, в които нещо трябва да се произнесе.


Янаки Стоилов:
Ако възприемем този класически поглед към разделение на властите, тогава ще кажем, че осъденият на пробация няма да претендира за никакви по-големи права, тъй като никой не може да му ги разреши.
Борислав Ралчев:
Не е така.
Янаки Стоилов:
Как да не е така. Иначе ще изкушим пробационният служител да му дава нещо повече от това, което му дава закона.
Миглена Тачева:
С това предложение на депутатите, което гласи: “изготвяне на предложения до съответния съд за прекъсване изпълнението на наказанието.”
Янаки Стоилов:
Не говорим за прекъсването. Възраженията на г-н Ралчев са по чл. 209.
Пламен Пачев:
Г-н Председател, прекъсването на лишаването от свобода прокурорът изпълняваше наказанието. При отлагането на пробацията, т.е. преди да започне, пак прокурорът – вкарано е в НПК. Сега става въпрос за прекъсването, което го няма. Много отдавна съдът прекъсваше. Според мен, не му е мястото тук и практиката не е такава.
Янаки Стоилов:
Спорът се пренесе вече по чл. 211. Въпросът е ако не възложим на прокурора, кой ще дава тези разрешения. Искаме осъденият да сезира съда, за да му разреши повече от 10 дни.
Пламен Пачев:
Прокурорът може да отложи изпълнението на пробацията, а ако е започнала, друг ще му прекъсва изпълнението. Значи той може по-голямото, а не може по-малкото.
Петър Василев:
Аз уважавам аргументите на г-н Ралчев и много пъти са ни критикували, че прокурорът го вкарваме като орган по изпълнение на наказанието. Ако приемете такъв компромисен вариант, когато се налага отсъствието на продължи повече от 10 денонощия, пробационният служител внася предложение в пробационния съвет и пробационният съвет да разрешава по същество прекъсването. Да стане: “се съгласува или се утвърждава от пробационния съвет”.
Борислав Ралчев:
Логиката е много проста. Понеже прокурорът има съответните разпоредителни функции до органите някого да го затворят или да го заведат еди-къде си - до тази фаза да. Оттам нататък има цяла администрация с всичките й права. Трябва да има система в органа. Това, което се предлага сега, не възразявам. Не може прокурорът да решава тези неща.
Петър Василев:
Даже ако искате до 5 дена да е пробационен служител, а след това пробационния съвет.
Пламен Пачев:
Г-н Василев, а кой ще контролира пробационните съвети.
Янаки Стоилов:
Прокурорът като еднолично му разрешава, някой може да му търси отговорност. Но като се вкара в пробационния съвет с 5-6 служители, ще стане както при общинските съвети.
Пламен Пачев:
Г-н Председател, решението на прокурора има инстанционен контрол – районен, окръжен, апелативен, касационен. Тук пробационният съвет взима решението и край. Никой не го контролира. Той така може да си изтърпи наказанието.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че това решение е в полза на разрешаващия и на този, който получава разрешението и не знам кой ще го атакува.
Пламен Пачев:
По принцип подкрепям да си остане възможността за прекъсване изпълнение на наказанието така, както е в преходните разпоредби.
Янаки Стоилов:
Спорът се пренесе във връзка с чл. 211 и сега по чл. 203 кой да разрешава повече от това, което може да разрешава пробационния служител. Дали пробационният съвет или прокурорът? Това е сега дискусията, която да я приключим с някакво решение.
Борислав Ралчев:
Като чели прокурорът е над тази служба.
Надка Балева:
В чл. 203, ал. 3 е предложена нова т. 5 – ангажира съдебния контрол върху прекъсването на изпълнението. Защото предложението е пробационният съвет изготвя предложението до съда за прекъсване изпълнението на наказанието.
Спорът идва от друго във връзка с чл. 211. Освобождаването от полагане на подпис за какъвто и да е срок прекъсване ли е или не е прекъсване. Оттук идва спора.
Реплики: Не е! Зачита му се за изтърпяно наказание.
Надка Балева:
Тогава не мога да приема, че няма да има ограничение. Защото прекъсването го прави пробационния съвет – иска съдът да постанови прекъсване. А тук в чл. 211 дава права само на пробационния служител, който пряко отговаря. И без ограничения. Колко пъти по 10 дни?
Какво означава “обществен характер”? Примерно, да отиде в чужбина с правителствена делегация. Е ли това обществен характер и колко пъти може да стане. Тук се дава много голяма свобода, която ми се струва, че не е твърде оправдана. След като това освобождаване от подпис е направено, по този начин изтича наказанието. На практика това е освобождаване от изтърпяване на наказание. С този текст за това се дава възможност.
Янаки Стоилов:
Вие какво предлагате да остане от него?
Надка Балева:
Аз предлагам предложената т. 5 да остане, защото така се ангажира съдебният контрол.
Петър Василев:
Нека да разсъждаваме за чл. 211, ал. 2, защото с аналогично съдържание е и чл. 213, ал. 6. Като ги решаваме нещата, да ги решаваме комплексно.
Тук коментираме прекъсването на една от пробационните мерки. Това е подписът. Никога пробацията не се изразява само в подпис. Така че ако няколко пъти по 10 дни се случи да го освободим от полагането на подпис, това не означава, че го освобождаваме от изпълнение на цялото наказание. Ако трябва да влизаме в съда прекалено сложно става производството. Вижте за какво става дума. Предложението ми беше за пробационния съвет и смятам, че това е по-добрият вариант.
Пламен Пачев:
Пробацията е единно наказание. По 42а, ал. 1, т. 1 и 2 са двете задължителни мерки. Ние не можем да говорим за едната или за другата. Касае се за кардинално решаване на въпроса за прекъсване на изпълнението. Практиката много отдавна е престанала въпросът за изпълнението да решава съда и за това т. 3 в чл. 203 – не може съдът. Прекъсване на наказанието лишаване от свобода се прави от прокурора, отлагането го прави прокурора, отлагането на изпълнението на наказанието пробация го прави прокурора, а само прекъсването на пробацията ще вкарваме в съда. Няма логика в това. Нека прекъсването да си остане пак на прокурора.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Има логика и наистина е въпрос на принцип. Отлагането е преди да започне да се изтърпява наказанието и за това е дадена като правна възможност това да го прави прокурора. Когато обаче вече се изпълнява наказанието, Ралчев е прав, че ние имаме система от органи, които отговарят за изпълнението на наказанието и това е Главната дирекция “Изпълнение на наказанието”. Нека да остане така, както е нашият текст. До няколко дни да бъде пробационния служител, но може да се прецизира, защото ние нямаме срок до 10 дни, ако сме приели в преходните и заключителните разпоредби, сега Василев ми напомня, да се подписват два пъти на седмица, а не както е сега. Малко там да прецизираме нещата. Тук да се сложи някакъв срок. Следващото да бъде пробационния съвет над някакъв срок, в който във всички случаи може да участва прокурор.
Пробационен служител, пробационен съвет на регионални нива, на областни нива, на главна дирекция – за какво е цялата тази система за изпълнение на наказанията.
Янаки Стоилов:
Предлагате в ал. 2 вместо прокурора да бъде пробационния съвет.
Пламен Пачев:
Ще ви дам един пример от практиката. Човекът е осъден на пробация 3 години. Подписите са задължителни и другата пробационна мярка е полагане на труд в определени часове. Човекът е катастрофирал и 6 месеца трябва да бъде в корито. По 10 дена ли ще удължаваме.
Миглена Тачева:
Ще отложите изпълнението на наказанието.
Пламен Пачев:
Това искам да стане, за да можем да отлагаме. Наказанието е започнало. Но има такива обективни факти от практиката. Трябва ли през това време да му се зачита или не.
Миглена Тачева:
Веднъж се казва, да му се прекъсне изпълнението, втори път – да му се зачитат тези дни.
Пламен Пачев:
Г-жо Министър, когато се прекъсва, не се счита за изтърпяно наказание. Това, което е до 10 дни се зачита. За това предлагам да остане възможността за прекъсване на изпълнението, както е при лишаването от свобода.
Янаки Стоилов:
Това за прекъсването в кой текст ад се отрази?
Пламен Пачев:
Г-н Председател, в преходните добре е дадено в Раздел Vа. Но не знам дали не трябва в Глава тринадесета.
Янаки Стоилов:
Какво преходно има в това да уредим прекъсването на изпълнението на наказанието. Въпросът с прекъсването не е преходен въпрос. Той или трябва да се реши тук и да не се връщаме към него.
Петър Василев:
Ако разрешите няколко аргумента против прекъсването.
Говорим за коритото и за 6 месеца необходимо лечение. Нека да изходим от логиката на подписа. Какво се цели с подписа като вид пробационна мярка. Не да му отежним живота на осъдения, а да му докажем, че той е под контрол и че неговото поведение се наблюдава. Като стои в коритото 6 месеца по голям контрол от това какъв може да бъде.
Янаки Стоилов:
Другото, което се каза, че той трябва да полага определен труд през това време.
Петър Василев:
В случая той обективно не е в състояние да полага този труд. Ние ще го държим в коритото 6 месеца и след това да го караме нови 6 месеца да се подписва. Така ожесточаваме изпълнението на наказанието. С предлагания вариант времето за лечение се зачита за изтърпяно наказание и аз считам, че с това се постигат целите на наказанието. Защо трябва да правим измислени неща.
Борислав Ралчев:
Въпросът е кой да го реши, а не дали трябва или не трябва. (Как кой?) Който е оторизиран по закон за решава.
Петър Василев:
Едната хипотеза е пробационният служител с прокурора. Логиката ни е, че прокурорът правилно или неправилно е въздигнат като орган по изпълнение на наказанието с НПК и с хипотезата, че той прекъсва изпълнението на лишаването от свобода. Кажете с каква логика, след като прокурорът прекъсва лишаването от свобода, в т.ч. и доживотния затвор в случай че бъде заменен с лишаване от свобода, ще трябва съд да се занимава с пробацията с два подписа на осъдения. Абсолютно безпредметно и абсурдно като хипотеза и много сложно като техника.
Борислав Ралчев:
Няма логика. И това трябва да се промени
Петър Василев:
Считам, че предложенията изцяло са в духа на целите, които се преследват с наказанието и за това предлагам да си остане прокурора, колкото и смущаващо да е.
Ако един ден, следвайки европейските принципи, извадим прокурора от органите по изпълнение на наказанията, не възразявам, нека да стане, но едновременно и с лишаването от свобода.
Г-н Ралчев си спомня, че на предишното заседание ние отделихме почти толкова време на това дали прокурорът да съгласува петте дена домашен отпуск или да не съгласува.
Янаки Стоилов:
Г-н Василев, тук се очертава алтернативата в ал. 2 или да оставим текста, който го има сега, или другият вариант пробационният служител да предлага и решението да се взима от пробационния съвет. Това са двете възможности. Остава да изберем едната от тях. Да обсъждаме повече смятам за безпредметно.
По едните въпроси имаме решение на пробационния служител. По другите, които са с по-голяма значимост, той прави предложението и решението се взима от прокурора. Другият вариант е ако няма да бъде от прокурора,да се от пробационния съвет, в заседанията на който участва прокурор. Предлагате да сложим и още една инстанция за контрол на тези решения?
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз искам да обърна внимание на нещо, което ми прави впечатление и дано да не съм в грешка.
Утре, когато гледаме Наказателния кодекс, ще видите колко законопроекта има за изменение на НК в частта относно вида и размера на наказанията в посока на завишаване на тежестта на санкциите. Същевременно по този законопроект ние приемаме някои положения, с което се облекчава самото изпълнение на наказанието. Струва ми се, че изпадаме в противоречие. От една страна, искаме да завишаваме размера на санкциите, а друга страна – наказанията на либерални.
Борислав Ралчев:
Кой казва, че наказанията са либерални. Затворите пращят, не могат да поберат затворниците.
Надя Антонова:
Колеги, само обръщам внимание, без да се изключвам от това число, че ние имаме някакво противоречиво поведение. От една страна, в материалните закони увеличаваме размера на санкциите, от друга страна, съдилищата благодарение и на нас, прилагат чл. 55 къде щяло и къде нещяло, стигаме до либерална съдебна практика и сега тук либерализираме изпълнението на наказанието.
Само казвам, че ние изпадаме в противоречие. За това не възразявам пробационният съвет да взема решение за прекъсване на наказанието пробация. Според мен, като хипотеза трябва да съществува. Животът го налага – прекъсване на наказанието пробация. Ако го взима това решение пробационния съвет, аз ви питам какъв контрол ще имаме ние върху решенията на пробационния съвет, включително и за тези 10 дена с подпис или при липса на подпис. Защото ако е толкова либерално наказанието, ние ще го обезсмислим това наказание пробация и всъщност то ще бъде най-лекото наказание, което се произнася.
Борислав Ралчев:
Г-жо Антонова, доколкото разбрах участва прокурор в този пробационен съвет. Щом участва и взима решението, а после отиваме и го питаме отново какво ще каже по същия въпрос.
Янаки Стоилов:
Законът казва и нещо повече, ако четем нататък: “окръжният прокурор упражнява надзор върху дейността на пробационните служби и съвети”.
Надя Антонова:
Това е едно пожелание. (Това е императив.)
Като е императив, тогава окръжният прокурор го правим безпомощен, защото пробационният съвет трябва да има задължение да уведоми окръжния прокурор в определен срок за взетите решения. Нали така, ако искаме окръжният прокурор да не е с вързани ръце.
Миглена Тачева:
Окръжният прокурор може да иска протокол от всяко заседание и всичко да чете.
Надя Антонова:
Тази сутрин, когато обсъждахме Закона за амнистията, доколкото си спомням министърът на правосъдието каза, че прокуратурата трябва да бъде освободена, за да се бори с организираната престъпност, по което аз не възразявам. А сега товарите окръжния прокурор да чете протоколите на пробационните съвети.
Казвам, че чл. 211 трябва да бъде ограничен колко дена и колко пъти по време на изтърпяване на наказанието и пр. Иначе изпадаме в противоречие.
Янаки Стоилов:
Колеги, дискусията е ясна, но въпросът е дали ще се формулират някакви конкретни предложения. Призовавам ви да формулирате конкретни предложения, за да приключим с тази тема.
Петър Василев:
Моля ви прочетете чл. 214. Ние спорим за няма нищо.
“Чл. 214 (1) Задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията на свободното придвижване могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения.”
Дайте 7 млн. лв., ще покрием страната както е от GSM операторите и всички с гривната ще ги знаем къде и какво правят.
Янаки Стоилов:
Колеги, преминаваме към гласуване, защото не постъпиха повече конкретни предложения. Преди това г-жа Масева.
Елиана Масева:
Това за прокурора може би трябва да се изчисти концептуално по отношение на изпълнението на наказанието.
Обаче, в чл. 211, ал. 1, т. 1 мисля даже да отпадне цялата точка първа. Какво значи “по лични причини или обществен характер”?
Янаки Стоилов:
Лични причини – починал е неговият дядо.
Елиана Масева:
Добре, по лични причини да остане, но какво значи “обществен характер” за осъден на пробация. За обществен характер може да каже имам събрание в Луковит, ако е партиен функционер.
Янаки Стоилов:
Първо ще гласуваме ал. 2 на чл. 211, като едното предложение тук е за прокурора, а другото – за пробационния съвет. Ще ги гласуваме последователно. В общата конструкция на текста няма промяна.
Първо ще гласуваме за пробационния съвет, тъй като то е допълнително предложение.
Които са за това пробационният съвет да взима решението по предложението на пробационния служител, моля да гласуват. Два гласа “за”. Не се приема.
Сега подлагам на гласуване чл. 211, ал. 2 както е в текста. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Има и още едно възражение - да останат ли “причини от обществен характер” (т. 1).
Г-н Василев, може ли да поясните за причините от обществен характер.
Пламен Пачев:
Мога ли да поясня аз, ако ми позволите. (Да.) За обществения характер се включва, ако едно лице има 5-6, 3-4 присъди. Започнало е изтърпяване на едната. Постановени са другите. Между тях е налице правилото на съвкупност. Трябва да се определи едно общо наказание пробация, което повече от 3 години не може да бъде. От “обществен характер” за това казвам, че трябва да се прекъсне, за да не бъде задържан неоснователно над срока.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за т. 1 на чл. 211, ал. 1, че може да се освободи осъдения от полагането на подпис за срок до 10 дни “по причини от личен или обществен характер”. Питам какви могат да са причините от обществен характер. Примерно, той продължава да заема някаква висока обществена длъжност и за това трябва да му се даде възможност. Сигурно това са мотивите.
Петър Василев:
От 1968 г. има такава формулировка “обществен характер”. Използваме я при лишаването от свобода. При лишаването от свобода се използва. Изплува ми следната хипотеза. На пробация може да попадне всеки, включително и високо отговорен специалист. Ако се наложи за 4-5 месеца нещо да прави в чужбина – да защитава проект, да работи някъде.
Янаки Стоилов:
Това е служебна причина или лична. Обществена е, ако се занимава с някаква обществена дейност.
Петър Василев:
Ако толкова ви смущава обществения характер го махаме.


Янаки Стоилов:
Записваме “служебен” вместо “обществен”. Т. 1 става: “по причини от личен или служебен характер.”
Сега остана да гласуваме допълнителното предложение, което Диана Хитова и Стойко Танков са направили за нова т. 5 в ал. 3 на чл. 203.
Които го подкрепят, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”.
Борислав Ралчев:
Моля да се повтори какво се гласува. (Искате прегласуване?) Да.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, преди малко гласувахме ал. 2. Мисля, че с това гласуване сега, гласуваме две взаимно противоречащи си разпоредби. Преди малко гласувахме и подкрепихме идеята, че прокурорът ще разреши прекъсването на изпълнението над 10 дни. Сега изведнъж същото това правомощие, което преди малко дадохме на прокурора – прекъсване на изпълнението на наказанието, отвъд десетте дни.
Янаки Стоилов:
В процедура сме на прегласуване. Които подкрепят т. 5 нова към ал. 3 на чл. 203 да гласуват. Шест гласа “за”. Останалите, които не подкрепят предложението. Пет гласа. Приема се тази точка.
Мисля, че има известно противоречие. Комисията ще го внесе по този начин доклада.
(Моля да се отбележи този текст, за да не бъде пропусната дискусията, защото тук се говори доста дълго по него.)
Друго предложение отново на Диана Хитова и Стойко Танков по чл. 210. Имате ли, г-жо Хитова, нещо да добавите по вашето предложение преди да гласуваме.
Тук предлагате ежедневно да се подписва, а вносителите предлагат да се разреди това подписване. Всъщност в това е разликата и да преценим какво решение да вземем.
Които подкрепят това допълнително предложение по чл. 210, моля да гласуват. Един “за”. По чл. 210 не се подкрепя предложението.
Чл. 210 остава в новата редакция, която е дадена.
Има още едно предложение по чл. 219 за нова ал. 4.
Борислав Ралчев:
Преди това имам един въпрос към г-н Василев. Какво е това в ал. 4 на чл. 210.
Петър Василев:
Представете една община някъде си. Ние нямаме пробационни служители във всяка махала.
Борислав Ралчев:
Имате предвид оторизирано от него длъжностно лице ли?

Петър Василев:
Не! А че се изпълнява по план, който се съгласува.
Борислав Ралчев:
Откъде накъде ще се съгласува с началника на участъка.
Петър Василев:
За да ни посочи човек, който да...
Борислав Ралчев:
Няма такъв филм. Пробационният служител си определя длъжностното лице. Какво означава съгласувано с участъка. Остава и с началника на участъка, а него го има във всяко населено място.
Янаки Стоилов:
Това е текстът по вносител. Нормално е да съгласува с МВР, за да разбере дали участъкът ще е отключен в часа, в който го пращат да се подписва.
Борислав Ралчев:
На пробационния служител е определено да определи длъжностното лице, а не на началника на участъка.
Янаки Стоилов:
Началника на участъка трябва да бъде привлечен към изпълнение на мярката. Ако той няма отговорност по този закон, пробационният служител какво ще направи сам.
Петър Василев:
Това е начин да се даде правна възможност на органите на МВР да осъществяват наблюдение върху контингента. Казано е, че се утвърждава планът, съгласувано с началника.
Янаки Стоилов:
Споделяме вашите мотиви.
Г-жо Хитова, Вашето предложение по чл. 219. (То е подкрепено.)
И неподкрепеното по чл. 220, ал. 2. – за фонд затворно дело.
Диана Хитова:
Идеята е, че няма нужда от такова изброяване.
Янаки Стоилов:
Нека да остане, тъй като идеята е, че те преимуществено се изпълняват там, но и в някои случаи другаде. Това не пречи като указание.
Борислав Ралчев:
С началника на участъка остана ли? (Да.)
Янаки Стоилов:
И още едно предложение на Диана Хитова и Стойко Танков по чл. 224.
Диана Хитова”
“Преместване в други затворнически заведения” считаме, че не трябва да се изслушва становище на пробационен служител. Той няма отношение към изпълнение на наказанието лишаване от свобода – преместване от един затвор в друг.
Янаки Стоилов:
Г-н Васил, Вие какво ще кажете.
Петър Василев:
Нямам възражение да отпадне. Логиката обаче е, че участието на пробационния служител при вземането на такъв тип решения, му дава възможност да проследи развитието на осъдения още по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, за да може в последствие, когато този човек стигне до предсрочно освобождаване, той да е наясно какво точно е правено с него по време на изпълнение на наказанието, за да може при условията на пробацията да надгради това, което е правено в затвора. Това е логиката. То не пречи. Пробационният служител трябва да има отношение по този въпрос.
На началника на пробационната служба му даваме права, които са свързани с началника на затвора. Той има възможност да ангажира и началника на затвора.
Янаки Стоилов:
Г-жо Хитова, оттегляте ли предложението си при тези мотиви.
Диана Хитова:
Оттеглям го.
Янаки Стоилов:
По чл. 226 има също предложение на Диана Хитова и Стойко Танков – ал. 1, т. 1.
Диана Хитова:
Идеята на предложението е да се индивидуализира максимално.
Янаки Стоилов:
Ние това вече го решихме за по-голяма гъвкавост на подписката.
По чл. 227, ал. 2. Тук е по процедурата.
Петър Василев:
Тук има нещо по-съществено. Предложението е да се даде дисциплинарна власт на пробациониня инспектор. Възраженията ни са в няколко посоки:
Ние имаме 500 пробационни инспектора. Това значи 500 души носители на дисциплинарна власт грубо казано. 326 са тези, които се занимават с пряка пробационна дейност. Така даваме правомощия само на 28 пробационни началници, които да постановяват наказанието.
По-нататък в чл. 227, ал. 3 кой изслушва. Изслушва началника на областното звено. Заповедта може да се обжалва пред главния директор. Ако дадем дисциплинарна власт на пробационния инспектор, ще стане още по-тромаво – 4-5 степени: пред старшия пробационен инспектор, пред началника на звеното и докато стигне до главния директор, той ще си изтърпи наказанието.
Реплика: Да се оттегли предложението.
Диана Хитова:
Оттеглям предложението си по чл. 227, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Добре. Следващото предложение е на Надка Балева в чл. 228 да се създаде нова ал. 4.
Има предложение на Диана Хитова и Стойко Танков по ал. 3 на чл. 228.
Диана Хитова:
Това е във връзка с идеята, че контролът по отношение на пробацията трябва да е на съответния районен прокурор, а предложението е на окръжния във връзка с другите предложения.
Петър Василев:
Става дума за равносметка. Хипотезата е следната.
Изтърпява наказание пробация. Към определен период от време идва мярка за неотклонение задържане под стража по друго дело. Влиза със задържането под стража по друго дело, след това се получава друга осъдителна присъда. Става една съвкупност от наказания, по която прокурорът, привеждащ присъдата в изпълнение трябва да вземе становище дали да се търпи наказанието. Не може да търпиш 3 месеца пробация, след това 6 месеца задържане под стража, след това лишаване от свобода за пет години, примерно, и да остават още три месеца пробация след пет години лишаване от свобода. Трябва да стане едно общо наказание, ако прокурорът прецени, че има условие за общо наказание.
Янаки Стоилов:
Става дума за изчисляване на изтърпяната част.
Петър Василев:
Ние му даваме информация, а той какво решение ще вземе.
Янаки Стоилов:
Вместо “прави равносметка” пишем “изчислява изтърпяната част”, защото той това прави.
Миглена Тачева:
Не можем ад пишем “изчислява”. Как пробационният служител ще изчислява и ще праща на прокурора, който да преценява какво да направи.
Борислав Ралчев:
Не е работа това на прокурора. Пак стигнахте до там. Как не можем да се разберем по един елементарен въпрос.
Янаки Стоилов:
“Равносметка” носи оценъчен характер, не е механичен.
Пламен Пачев:
Г-н Председател, във връзка с чл. 228, ал. 3. На един осъден на пробация се води определена папка. Там се смята колко е изтърпял и колко не. Това е много важно в последствие, когато има друго деяние, по въпроса за изтърпяното наказание. За това считам, че трябва да остане така, както е направено с едно допълнение в редакцията на вносителя: “... прави равносметка за изтърпяната част от наказанието пробация и я изпраща на окръжния прокурор по местоизпълнение на наказанието.” Предложението на прокуратурата е: “на съответния прокурор, привел в изпълнение присъдата.”
Янаки Стоилов:
Това е предложението на г-жа Хитова.
Пламен Пачев:
Тъй като при тази ситуация този, който привежда присъдата в изпълнение, ако има други деяния, той ще направи предложение за определяне на общо наказание. Той отговаря за изпълнението и ще бъде уведомен за движението.
Янаки Стоилов:
Съответния прокурор е съответният по ранг прокурор, а не персоната. Прокуратурата е юридическото лице.
Ще бъде: “В тези случаи пробационният служител пресмята изтърпяната част от наказанието пробация и изпраща на съответния прокурор по местоизпълнението на наказанието, привел в изпълнение наказанието пробация.”
Приема се по принцип предложението на г-жа Хитова с тази редакция.
Г-жо Балева, вашето предложение.
Надка Балева:
Имам предложение за нова ал. 4 на чл. 228, в която редакция изрично е посочено, че става въпрос за вече започнало изпълнение на наказанието. Сега оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, имам едно питане. Книжата отиват при прокурора. Ако той види, че има условия за акумулация, предлага. Ако няма условия за акумулация какво става? Струва ми се, че г-н Василев зачекна този въпрос.
Петър Василев:
В такъв случай моето предложение е там, където обсъждахме измененията в Наказателния кодекс и въпроса беше един ден пробация се заменя с един лишаване от свобода или едно към две, или едно към три, както прецените. Остатъкът от пробацията се приравнява към лишаването от свобода и към тези 10 години лишаване от свобода се прибавя.
Борислав Ралчев:
Не може ли да си довърши пробацията.

Петър Василев:
Не може да си довърши пробацията, а след това да влезе в затвора. Или пък обратното, не може да изтърпи 10 години затвор.
Борислав Ралчев:
На какво основание се заменя пробацията със затвор при неизпълнение условията на пробацията?
Петър Василев:
Има неизпълнение на условията на пробацията, защото за да му дадат 10 години затвор!
Янаки Стоилов:
Сега гласуваме цялата Глава 16. По текстовете, по които няма предложение, няма да ги гласуваме текст по текст. Там където имаше алтернативи, ние вече ги решихме, така че в общата редакция с приетите и отхвърлени предложения моля да гласуваме Глава 16. Благодаря ви. Против? Двама “против”. Приема се.
Глава седемнадесета.
Глава осемнадесета.
Няма предложения по тези две глави.
Може би само ще заменим “неправителствени организации” с “обществени организации”, защото това е легалният термин. Ще използваме терминологията за НК – обществена организация.
Приемаме Глава 17 и Глава 18.
Миглена Тачева:
“Обществена организация” и “неправителствена организация, регистрирана с обществена полза” има голяма разлика. Обществена организация беше ОФ. Тя не е “неправителствена организация с обществена полза”.
Янаки Стоилов:
Продължаваме с Част четвърта. Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража.
Има ли предложения по текстовете на вносителя? Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Какви са условията за приложението на ал. 2 на чл. 244 по отношение правомощията на прокурора. Каква е формулировката? Как и кой ще прецени извън прокурора, че имаме усложнена фактическа обстановка или правна такава? Това зависи ли от неговата квалификация или не? Нали разбирате, че тук е заложен произволът. Гледа се делото във Варна, отиваш на свиждане на човека в Петрич, понеже някой си е преценил. Тези номера ги правеха много навремето.
Петър Василев:
Този случай не е такъв. Хипотезата е следната.
По чл. 244 ал. 1 обвиняемите и подсъдимите се преместват в затвор или поправителен дом след като има заключителен акт.
Във втория случай прокурорът може по изключение да разпореди превеждането в затвор преди да е съставен заключителен акт, ако има усложнена правна или фактическа обстановка по разследването, а не да го премести от Варна в Петрич или от Силистра в Белене.
Борислав Ралчев:
Има едно основно правило, че разследващите действия се извършват там, където е извършено престъплението.
Петър Василев:
Това го има в общата част.
Борислав Ралчев:
И сега питам кой е този, който ще прецени извън прокурора и това дали е в зависимост от неговата квалификация и знания. Кое е правна и кое е фактическа сложност. И да те прати от разследващи действия, и ако действието се извършва във Варна отива в Ловеч.
Надка Балева:
То пише “след като са приключили действията по разследването”.
Янаки Стоилов:
Два са въпросите и нека да намерим решение. Има се предвид в първия случай преместване от ареста – от следствения арест в затвора, но трябва да кажем, че този затвор трябва да бъде в съответния съдебен район, където е арестът. Т.е. да бъде преместен в най-близкия затвор спрямо мястото, където е задържан.
Борислав Ралчев:
Има си правило и тук се въвежда едно изключение. Щом се въвежда изключение питам. Извън волята на “господа” прокурор, кой е другият, който ще определи дали неговите действия са законосъобразни или не. Дали неговите правни знания няма да го доведат във всеки един случай, в който той намери за добре, да приеме, че имаме сложност.
Янаки Стоилов:
Дайте двата въпроса да ги отделим.
По първия въпрос записваме: “преместване от ареста в затвора, който е в съответния район”.
Петър Василев:
Това го има на друго място. Но няма възражения и тук да го запишем.
Надка Балева:
Не може да се запише, защото не във всеки район има съответното заведение. Примерно, поправителните домове за непълнолетни са само два – един за момичета и един за момчета.


Петър Василев:
Във втория случай защо прокурорът трябва да бъде контролиран. Следствените арести са по-лошата част от местата за лишаване от свобода. С преместването на обвиняемия и подсъдимия в затвор или поправителен дом правата му не се ограничават, напротив.
Борислав Ралчев:
Но го правят умишлено. И вместо да отиде във варненския затвор за дело, което се гледа във Варна, го изпраща еди-къде си.
Янаки Стоилов:
Този въпрос го решаваме в първата част на текста.
Борислав Ралчев:
Моля да четете изключението – второ, за което говорим. Писнало ми е да ходя в Ловеч.
Петър Василев:
За Ловеч става дума, защото във Варна няма място за настаняване на нерецидивисти. С новия закон този въпрос съвсем се урежда, защото рецидивистите и нерецидивистите не се разделят физически.
Борислав Ралчев:
Питам как ще стане така, че да преценим субективния фактор по отношение на прокурора Х. Т.е. въз основа на какво? На неговата квалификация, правните му знания, неговата преценка.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нали това е ограничено от самия закон - от НПК за срока, в който трябва да се изготви обвинителния акт. Той не може да го удължи повече от това, което му дава право закона. Т.е. става дума за няколко седмици. Този текст не означава, че извън процесуално той може да го изпрати в затвора и да каже: Този въпрос е много сложен и аз 6 месеца ще пиша обвинителния акт.
Яни Янев:
Г-н Председател, струва ми се, че има различие в ал. 1 и ал. 2. Защото в конкретния случай в ал. 1 ние говорим за внасянето на обвинителния акт. Но в ал. 2 говорим с оглед на усложнена фактическа и правна обстановка и изготвянето на заключителния акт ще се забави. Тук не говорим за обвинителния акт. Това трябва да изясним и това ми е въпросът към г-н Василев. Когато говорим по ал. 2 за заключителния акт, имаме предвид присъдата ли. Две нива са на въпроса. Ако ние и в първи и във втория случай имаме предвид обвинителния акт, няма смисъл да правим втората алинея. Ако във втората алинея имаме предвид нещо друго, ние трябва да кажем защо правим изключение от първата. До там се свеждат нещата – или имаме едно правило, което е разписано в първа алинея и е ясно, че след като приключи предварителното разследване, с внасянето на обвинителния акт този човек се привежда в затвора и там си чака. Защото ние трябва да обосновем защо след като е вече в този затвор, защо след някакви други усложнения трябва да го местим в друг. Това е ал. 2.
Янаки Стоилов:
Г-н Василев, тук за какъв акт става дума – за присъда, за обвинителен акт?
Петър Василев:
Не става дума за присъда, защото ако е за присъда, няма да говорим за обвиняем. Става дума за обвинителен акт. В първия случай казваме следното. По принцип обвиняемите и подсъдимите с обвинителен акт се преместват от ареста в затвора. Във втория случай казваме, че ако има усложнена фактическа обстановка, която препятства срочното и своевременното изготвяне на обвинителния акт, по преценка на прокурора този човек вместо в ареста, може да иде в затвора, но говорим за затвора по местоводенето на досъдебното производство.
Борислав Ралчев:
Говори се за преместване.
Янаки Стоилов:
Ние това го записахме в първата част, г-н Ралчев.
Остава открит само въпроса за преценката на фактическата и правната обстановка.
Ако запишем в първата част на изречението, че той се премества в затвора, който е най-близък до мястото, където се води делото, тази част от злоупотребата е невъзможна. Единствено остава, ако те продължават този срок, в който по делото не се изготвя заключителния акт. Но в НПК има срокове, в които да се изготви този акт и би трябвало по-горния прокурор да може да контролира или да иска от съда този контрол.
Борислав Ралчев:
Това е на теория. Аз ви казвам каква е практиката. Втората алинея на чл. 244 трябва да отпадне.
Надка Балева:
Г-н Председател, тук има две различия в терминологията, която дава основание за различно тълкуване.
Ал. 1 казва, че се изпраща в затвора, т.е. привежда се от следствения арест в затвора след съставяне на заключителен акт от разследващия орган, което на практика означава (разследващият орган е следователят или разследващия полицай) или с писмено разпореждане на съдията след внасяне на обвинителния акт в съда. Това означава, че той, ако не го изпратят след като приключи заключителното постановление на разследващия, той може да си стои в ареста и да чака съдията да го изпрати като се внесе обвинителният акт.
В ал. 2 става въпрос за “заключителният акт ще се забави”. Не пишем “обвинителен акт”, както е в ал. 1, а пишем “заключителен акт”. Какво се има предвид. Това трябва да изясним. Защото под заключителен акт може да означава или обвинителното постановление на разследващия, или обвинителен акт.
Янаки Стоилов:
Може да иска да го прекрати и да му трябва време.
Надка Балева:
Ако постановлението на разследващия орган е с мнение за прекратяване, няма прокурор който да смее да го държи, защото носи отговорност за това.
Петър Василев:
Притесненията на г-н Ралчев са основателни частично, но те не идват от чл. 244, ал. 2, а идват от чл. 247, ал. 3, където е казано:
“(3) Обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело се настаняват изолирано само ако съгласно разпореждането на прокурора или съда са изпратени в различни затвори.”
Според мен чл. 244, ал. 2, според мен, не създава притеснение с добавката, че уточняваме затвора по местоводенето на досъдебното производство.
Борислав Ралчев:
Г-н Василев, ти взимаш за пример подсъдимите, за които говорихме. А другият начин е един подсъдим да бъде изпратен в Петрич.
Петър Василев:
Няма да може да стане. В Петрич може да бъде изпратен в следствения арест на друго основание – ако трябва да прави очна ставка, ако трябва да бъде разпитан по някое друго дело и т.н. и става дума за една временна мярка за няколко дни. В този случай действително има такива основания, но ние не сме в състояние осъдени по едно и също дело да ги държим изолирано, защото те ядат наедно и също място. Като ги заболи зъб ходят при един и същи зъболекар. Мястото за престой на открито е едно и също. И няма логика. А да не говоря, че ние ги държим изолирано доколкото можем, ако като отиват в съда и конвоя и престоя в съдебната зала, всичко е там. Няма никаква логика от гледна точка на наказателно изпълнителната администрация да ги настаняваме изолирано, защото мярката за неотклонение, единствената цел с която се налага, е да не извършат друго престъпление и да не се отклонят от наказателно преследване. А иначе дали ще се осуети разкриването или не, вече не е цел на мярката за неотклонение.
Янаки Стоилов:
По чл. 244 решихме да добавим: “преместването от ареста в затвора, който е най-близкият по местонахождението на ареста.”
По чл. 247 нещо предлагате ли?
Борислав Ралчев:
Да отпадне ал. 3. Г-н Василев произнесе необходимите слова: “мярката за неотклонение осигурява на подсъдимите явяването в съда. След като вече официално някой висш орган на прокуратурата казва, че мярката за неотклонение се взема и с оглед процесуалното поведение, нека да си говорим като хората.
Янаки Стоилов:
Не можем ли да кажем, че по правило обвиняемите и подсъдимите по едно и също дело се настаняват изолирано. Т.е. те ще бъдат в различни килии, а дали ще контактуват от време на време. По принцип казваме, че те се настаняват изолирано едни от други.
Петър Василев:
Изолираното настаняване в рамките на един затвор или в рамките на един следствен арест е практически невъзможно. Ние можем да ги сложим да спят отделно.
Янаки Стоилов:
Защо? Примерно, ако се хранят на смени, ако се разхождат на смени, могат да бъдат в различни групи.
Петър Василев:
А колко часа трябва да има в денонощието, за да се разхождат отделно.
Борислав Ралчев:
Задържането не е свързано с изолация, когато всички следствени действия са завършени.
Янаки Стоилов:
Предлагате ал. 3 да отпадне?
Борислав Ралчев:
Да. Няма място в тази фаза. След като заключителният акт е готов и остава само да се гледат, да се държат изолирано. И сега практиката е такава. Питам кое е основанието да създаваш повече причини, отколкото е необходимо. Държат го заключен, за да може да отиде в съда и за да не избяга.
Петър Василев:
Ние ги разделяме по много съображения. Например, ако единият е взел пари на заем и не може да ги върне. Ако единият предпочита компанията на друг, а ние смятаме, че му е противопоказна. Това са различни хипотези, но не са задължителни.
Борислав Ралчев:
Вижте и чл. 246, ал. 2. “.... освен ако има изрично разпореждане на съответния прокурор или съд”.
Г-н Василев, кога съдът или прокурорът взимат изрично становище по този въпрос.
Кой е казал, че подсъдимите не могат да си говорят помежду си.
Петър Василев:
Обвиняеми и подсъдими освен в затвора и следствения арест, има и навън и те са в болшинството от случаите.
Янаки Стоилов:
Ще направим така:
В чл. 246 оставяме ал. 2, като добавим “освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд.”
А ал. 3 на чл. 247 може да отпадне, защото тя по друг начин казва същото.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, говорим за право и за Правна комисия. Кое е основанието на прокурора, който си е завършил цялата работа и е господар с всички необходими средства на досъдебното производство, внесъл си е обвинителния акт и казва: “Ти ще отидеш на майната си!” Кое е основанието, за да може един съд да каже: “Ти отиваш в Петрич!”
Янаки Стоилов:
Тук още не го е внесъл, защото става дума и за обвиняем.
Тук говорим, че по правило прокурорът не може да ги размества, но ако има някаква специална причина, той трябва да мотивира в своето постановление необходимостта от такова разместване. Това остава само като изключение. Да не отиваме толкова далеко, защото има такива ситуации, в които наистина може преди да е завършил с обвинителното заключение да се налага за някакъв период да бъдат разделени.
Петър Василев:
Г-н Ралчев, още едно предложение. Ако запазим ал. 2 на чл. 246 и съответно ал. 3 на чл. 247 нека да предвидим, че разпореждането на прокурора или съда за изолирано настаняване ... може да се обжалва някъде си.
Яни Янев:
Едно предложение за редакция, колеги, защото ал. 2 на чл. 244 ми се струва, че я забравихме покрай другите текстове.
За ал. 2 на чл. 244 предложението ми е в следния смисъл.
“Прокурорът може да разпореди и преместването в затвор или в поправителен дом на обвиняемия”, но да кажем по ал. 1, за да е ясно, че и по ал. 2 действат правилата по ал. 1, но в хипотезата на това, че има време до изготвянето на обвинителния акт. Т.е. да не се различават правилата на ал. 1 и това разпореждане за преместване да не е различно от онова, което вече приехме по ал. 1. Т.е. при същите условия да бъде преместването, независимо от това, че има още нещо да се умува докато се завърши заключителният акт.
Янаки Стоилов:
То няма никакви условия по ал. 1.
Яни Янев:
Има. Нали казахме, че условието е да бъде в най-близкия затвор.
Янаки Стоилов:
Точно това записахме по ал. 2.
В чл. 246 правим тази добавка.
В чл. 247 пада ал. 3.
Борислав Ралчев:
И по мое предложение да отпадане второто изречение на ал. 2.
Янаки Стоилов:
То няма второ изречение.
Борислав Ралчев:
Текста след запетаята “освен ако има изрично разпореждане на съответния прокурор или съд.”. Става въпрос за текст на чл. 246, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Това изключение го запазваме. Остава “освен ако има изрично мотивирано разпореждане на съответния прокурор или съд.”
Борислав Ралчев:
Какво значи мотивирано?
Янаки Стоилов:
Той трябва да посочи защо се отклонява от правилото, че те трябва да са заедно. Той трябва да посочи в този случай, тъй като разследването изисква тези лица да не контактуват.
Борислав Ралчев:
Няма такова нещо, тъй като това е мярка за неотклонение. Г-н Василев, а не аз, каза какво й е предназначението.
Петър Василев:
Това законът го казва, а не аз.
Янаки Стоилов:
Ама законът казва и нещо друго, което никой от двама ви не цитира, освен да се отклони и да извърши друго престъпление, и да не повлияе на доказването. (Няма такова нещо.)
Петър Василев:
По-раншната формулировка беше “да осуети разкриването на обективната истина”, което вече не съществува.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нека сега компромисно да приключим. Тъй като това е предложение за отпадане, ще го направите в залата. Ние като Комисия подкрепяме ал. 3 да отпадне от чл. 247, а за ал. 2 на чл. 246 ще направите предложението за отпадане на текста в зала, за да бъде дебатът по-оживен за второто четене.
Има ли още някакви бележки по текстовете до края на тази част.
Борислав Ралчев:
“Чл. 248 (1) В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато има съответно разпореждане на прокурора или на съда.”
Съдът ли трябва да каже, за да се премести от южното в северното крило? Какво общо има съдът тук?
Петър Василев:
А кой? Началникът на затвора ли да го каже? По-добре е да го каже съда. Има съответни разпореждания на прокурора и на съда.
Янаки Стоилов:
Тук за съда може да отпадне. Какво съдът ще решава дали да го отключват или заключват. Нали в някои случаи прокурорът е орган по режима.
Борислав Ралчев:
Няма такова нещо. Прокурорът проверява законността.
Петър Василев:
Става дума за лица, за които се предвижда доживотен затвор.
Борислав Ралчев:
Няма да казва прокурорът. Разберете го. Прокурорът свършва до едно нещо и провежда контрол за законосъобразност – администрацията да не нарушава закона, а не той да прави закона, нито пък съда. Съдът след като произнесе присъдата, и край, няма го вече съда. Как не можем да разберем елементарни неща.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате: В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато грубо и системно нарушават установения ред, без да казваме кой, защото това е на администрацията.
И е казано, че в случаите по ал. 1 това се прави с писмена заповед на началника на затвора и се обжалва пред районния съд. (Да.) Добре.
Петър Василев:
Ако никакво нарушение не е направил, а постъпва с тежко обвинение, какво ще го правим, къде ще го сложим.
Борислав Ралчев:
Там където определя законът, а не прокурорът, а не съдът. Те са свършили.
Петър Василев:
Аз предлагам тук вместо “има съответно разпореждане на прокурора или на съда” да бъде “за обвиняеми и подсъдими по дела, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор.”
Борислав Ралчев:
Това не го ли пише някъде другаде.
Петър Василев:
Не, тук трябва да го напишем.
Янаки Стоилов:
Добре, кажете тогава с какво да заместим т. 1.

Петър Василев:
Първото изречение си остава така:
“В затворите и в поправителните домове обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато:
1. са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор” или
“за извършените деяния се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор.”
Янаки Стоилов:
И т. 2 си остава.
Петър Василев:
Да, т. 2 си остава.
Борислав Ралчев:
Прочетете ал. 2 и ще видите къде е логиката.
“(2) В случаите по ал. 1, т. 2 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора или на поправителния дом. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ наздор за законност.”
Янаки Стоилов:
Добре. Други бележки има ли?
Борислав Ралчев:
Има. Вижте чл. 250.
“Чл. 250 (1) Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд.”
Петър Василев:
Тук става дума за следното. Могат да бъдат преместени от един арест в друг във връзка с някакви процесуално следствени действия. Може да е за разпознаване. Може да е за разпит като свидетел.
Янаки Стоилов:
Ние този въпрос вече го решавахме на предишните места, а сега отново се появява тук.
Борислав Ралчев:
Ако става въпрос за преместване си има затворническа администрация.
Янаки Стоилов:
Тук ще запишем така:
“Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само при извършване на определени процесуални действия по разпореждане на наблюдаващия прокурор.”
Без да посочваме основанията. Защото той може да е обвинен по няколко престъпления.
Петър Василев:
Предлагам ви такава формулировка:
“Обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг по разпореждане на наблюдаващия прокурор или по разпореждане на съответния съд само за извършването на процесуално следствени действия.”
Надка Балева:
В чл. 251, изречение второ, това нещо се съдържа.
“В изключителни случаи те могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг само с писмено разпореждане на съответния прокурор или съд.”
Янаки Стоилов:
Ама за тези, за които няма постановена мярка задържане под стража.
Така че текстът на чл. 250 си остава с допълнението “само за извършването на процесуално следствени действия.”
Чл. 251 е за тези, за които не е постановена мярка задържане под стража.
Остават си чл. 250 с допълнението в ал. 1 и чл. 251 без промяна.
Можем ли да приемем цялата тази глава с направените допълнения.
Приемаме Част четвърта до края с направените допълнения.
По Допълнителните разпоредби има ли въпроси?
В Преходните и заключителните разпоредби ще отпадне § 6 за Наказателния кодекс и ще ги включим в текстовете за второто четене на НК. Ще бъдат прехвърлени като предложения за второто четене. Предложенията и на вносителя и на народните представители ще бъдат прехвърлени за второто четене.
Красимир Ципов: експерт.
Трябва да се каже за влизането в сила на закона, защото вносителите не са предложили нищо.
Янаки Стоилов:
Има ли някакъв преходен период?
Красимир Ципов: експерт.
За изпълнението на имуществените наказания има една особеност, защото в текста на вносителя е предвидено да се осъществява от Агенцията за държавни вземания. С последните изменения на ДОПК Агенцията за държавни вземания става част от НАП, а тези изменения влизат в сила от 1 май. За това молбата ми е да се обмисли вариант след 1 май, или 1 юни, или тримесечен срок от обнародването на закона в Държавен вестник.
Петър Василев:
Аз бих подкрепил едно предложение да влезе в тримесечен срок след публикуването по простата причина, че в системата на Главната дирекция са 5 хил. души служители, от които 50 са прочели текста внимателно, а за другите ни трябва период за обучение, за да може като влезе закона в сила да знаем, че го прилагаме грамотно още от първия муден.
Янаки Стоилов:
Ще запишем, че законът влиза в сила три месеца след неговото обнародване.
Г-н Василев, ще ви помоля след като изготвят доклада експертите, да се погледне дали са отразени текстовете, които приехме.
С това приключваме дискусията в Комисията за второто четене на законопроекта. В течение на другата седмица ще се изготви доклада и ще се пусне.
Благодаря ви за участието.
Сега продължаваме със съвместно заседание с Комисията по въпросите на държавната администрация.
По точка трета - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесени от Иван Костов и група народни представители и от Татяна Дончева и група народни представители.
Давам думата на вносителите накратко да представят своите законопроекти. По законопроекта от Иван Костов и група народни представители има ли кой да представи законопроекта. Те поддържат ли го? (Да.) Поддържат го, но няма да го представят? (Няма.) Добре.
Следващият законопроект кой ще го представи? Заповядайте, г-жо Дончева.
Татяна Дончева:
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има само едно предназначение, една амбиция – да прецизира първоначалния законопроект, като в правните разрешения създаде ясна практическа рамка как се прилага Законът за конфликт на интереси след като е ясно, че всяко лице от списъка на публичните длъжности всъщност има двойно качество. Едното, произтичащо от това, че той има правомощия и задължения по служба, защото заема онова, което обхваща публичната длъжност, а другото е неговото лично качество – качеството му на личност и качеството му на субект в гражданския оборот.
Това, което предлагаме, обхваща няколко основни теми. Те са изписани в мотивите и аз не бих искала да ги преповтарям, макар че общо взето по-кратко не могат да бъдат написани.
Корекцията, която ви предлагаме в приложното поле досежно публичните личности е в т. 8 и в т. 25. Кметовете на населени места ги присъединяваме в обхвата на закона, а същевременно прецизираме т. 25 – служителите в администрацията, до които той се отнася, тъй като сегашната философия на закона обхваща повсеместно служителите, повсеместно ги контролира и някак си презумпцията за конфликт е заложена в самия закон. Обикновено това са служители, дори и такива, които нямат функции по разпореждане, регулиране, управление на материали ценности, на сключване на сделки, на участие в търгови проекти и т.н. и на практика обхващат ненужно цялата администрация. Същевременно от голяма част от длъжностните лица от списъка се иска да декларират, да съобразяват хипотетични конфликти на интереси, които я възникнат, я не възникнат, познания за лица и техни отношения, за които те биха могли изобщо да нямат представа. Могат да се направят по отношение на т. 25 възражения, че ако не са обхванати всички държавни служители тотално, може да се въведе двоен стандарт и различна практика. Но така или иначе има малки и големи общини, малки и големи администрации, при които няма тъждественост на структурата на длъжностите. В едно и също нещо могат да се вкарат включително и различни правомощия, които при всички случаи трябва да бъдат съобразявани, когато се преценява едно лице за конфликт или не.
В Глава шеста е другата съществена промяна – “Установяване на конфликт на интереси”. В досегашната редакция пълномощието да се установява конфликт на интереси спрямо кметове и общински съветници беше на съответния общински съвет. Считаме, че при сегашното състояние на общинските съвети, при тяхната голяма фрагментираност, това ще даде възможност темата с конфликта на интереси да бъде по-скоро продиктувана от решаване на между партийни отношения, на бизнес отношения, на необходимости да бъдат оттеглени кметове и общински съветници според желанието на съответното мнозинство в момента, а не и поради наличието на реални конфликти, поради което ви предлагаме състав от съветници да направи проверката за конфликта, но произнасянето за това дали има или няма конфликт, да направи съответния административен, както е по аналогията на другите публични длъжности – Върховния административен съд. Процедурата, която предлагаме, е абсолютно идентична. Уточнили сме страните в производството и тези, които могат да обжалват. Страните в производството при всички случаи е лицето, за което производството се отнася. Но освен него, предлагаме единственият, който участва, да бъде прокурора.
Конституирането на комисиите е невъзможно по няколко причини. Първо, защото те не са правни субекти. Второ, защото те могат да имат различни мнения по казусите, включително различно процесуално поведение и всичко друго различно. Предлагаме тъй нареченото “заинтересовано лице” да се изключи като фигура, така наречения “доносник”, който може да бъде известен или неизвестен. Защото няма как да има правен интерес това лице от това да движи производство срещу друго лице. По-разумно е прокурорът да влезе в хипотезата на двигател на процеса и той, разбира се, ще има правото да поддържа предложението или да не поддържа предложението, както в нормалния административен процес.
Последиците при установяване на конфликта на интереси в Глава осма. Предлагаме да се препраща към съответните специални нормативни актове при освобождаването от длъжност на лицето. Досегашната редакция на закона създаваше впечатление, че вън от специалните нормативни актове Законът за конфликт на интереси създава ново правно основание за освобождаване на съответното лице, без да се описва процедура, по която може да стане самото освобождаване от длъжност, а не констатирането на конфликта. В това, което сме ви предложили, препращаме към съответните специални нормативни актове. Т.е. ако става дума за държавен служител, при който е установено конфликт на интереси, освобождаването става по Закона за държавния служител, ако става дума за лице по трудово правоотношение освобождаването става по Кодекса на труда, ако става дума за лице общински съветник или кмет – става по Закона за местно самоуправление, при хипотезите, които там са предвидени от инстанциите, които са необходими и по този ред.
Досегашната редакция предвиждаше отнемане на трудовото възнаграждение, за което се твърди, че е получено в условията на конфликт на интереси. Това сме предложили да отпадне, защото възнаграждението е за положен труд. Ако трудът е положен, възнаграждението се дължи. Останалото може да остане – отнемане на всякакви придобивки, но възнаграждението се дължи.
С малки добавки сме направили уредба за налагане на административни наказания в някои случаи, когато конфликтът на интереси е констатиран от орган, който няма право да налага административни наказания, например, както е Висшият съдебен съвет, сме предвидили как Административният съд, който ще гледа производството, да може да ги налага.
По отношение на декларацията. Има няколко открити въпроса, които ще продължат да бъдат открити и до второто четене. Един от тях е съдържанието на декларацията. Правната уредба на декларацията от пръв поглед се вижда, че в първите три точки тя е много сходна с декларацията, която публичните длъжности подават в Сметната палата. Доводът, който е надделял при първото четене, да бъде сложена тук в този формат, подавана в друг орган, е била, че общинските съветници не подават такива декларации. Но това е лесно преодолимо. Сега става задължение за деклариране пред два различни органа, което общо взето няма оправдание. Но сме се съобразили с обстоятелството, че така или иначе министър Грънчарова-Паси, е поела определени ангажименти да има декларация. Иначе бихме могли да отидем на по-лесния вариант – всичката тази информация да бъде на разположение на всички комисии за контрол и да отидем на простия вариант, в който лицата не са задължени тотално да декларират. Първите три обстоятелства са и без това в Сметната палата. Всички останали информации се съдържат в Информационно обслужване – в системата ДАКСИ, и във всичко останало. Така че комисиите, които създадем за контрол на конфликт на интереси, по т. Първа особено, могат да действат по сигнали и могат да ползват цялата информация на Сметната палата, цялата информация на Информационно обслужване, което е за фирми, за свързани лица, за сдружения, за търговски регистър и за всичко останало, и съответно да правят констатации, каквито намерят за добре. Предложили сме ви един междинен вариант, но не го смятаме за затворен. Бихме могли да продължим дискусията.
Досегашната декларация т. 4 – до т. 6, имаха следното странно съдържание. Т. 6 гласеше: “Друга информация за частен интерес”. Посочва се всяка друга, която лицето сметне за необходимо под страх от наказателна отговорност. Тук Правната комисия и колегите знаят, че декларациите по чл. 313 в българското право са тясна категория. Това обикновено са извадени държавни функции, които лицето вместо държавния служител декларира. То обикновено е за обстоятелства, които са безспорно ноторно известни само на лицето и престъплението по 313 е на практика на формално извършване. Т.е. ако констатират, че има нещо невярно, вие сте отговорен за умишлено престъпление, като доводът за това престъпление на формално извършване и че всички обстоятелства, които ви карат да декларирате са ви абсолютно известни. Това обикновено са декларациите за семейно и материално положение. Има и още две-три хипотези. Но разширяването на наказателна отговорност за всякакви обстоятелства прави невъзможно твърдението, че става дума за умишлено престъпление., особено ако не можете да вмените на лицето познание или задължение за познание на обстоятелствата.
Точка 5 – “свързани с мен лица” по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба, това е за така наречените “икономически, политически и пр. отношения на свързаните лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси са:” Тъй като това е много широка категория лица – до първи братовчеди, роднини по сватовство, техните имуществени и политически отношения, които могат да започнат от заеми, получени подаръци, общи начинания, примерно, общо живеене в жилищна кооперация, съсобственост върху нещо и свършат до общо участие във фирми, участие в управителни съвети, някакви форми на познанство, които са приятелски и други отношения, които могат да бъдат тълкувани като форма на повлияване при вземане на решения, очевидно е нелепо.
Точка 4 – “имам сключени договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актове и действия при изпълнение на пълномощията и задълженията ми по служба”. Това е класическа презумпция за конфликт, която никое лице не може предварително да има. Първо, защото колкото и души да познавате, вие не може да знаете техните активности. От това, че имате сключен договор за нещо, което е да речем договор за наем с едно лице, което има фирми, които биха могли да дойдат при вас да кандидатстват за поръчка за дограма на общинския съвет. Няма как на наемодателя предварително да вмените познание, че вие с вашата фирма за дограма някъде някога ще кандидатствате, а може и въобще да не кандидатствате. Деклариране на такива обстоятелства, които презумират конфликт и карат декларатора да си представя невъзможни хипотези върху обстоятелства, които той не може да знае, са нещо, което не може да подлежи на деклариране.
Това, което ви предлагаме, ако приемем, че декларацията ще остане по причини от политически характер, от това че сме поели ангажимент и независимо от обстоятелствата, че първите три точки де факто могат да бъдат спокойно заместени с декларацията на Сметната палата, ако общинските съветници ги вкараме в оня режим. Предложили сме три редакции. Аз специално ви обръщам внимание на декларацията, защото това е ключов и критичен въпрос.
Точка 4 - “имам сключени консултантски договори” (разбирайте всичко – счетоводни, данъчни, адвокатски и за всякакъв вид консултации, разбирайте и строителни консултации) “с лица, които извършват дейност в области , свързани с вземаните в кръга на правомощията или задълженията ми по служба решения.”.
Точка 5, където беше за частния интерес, “имам частен интерес към дейността на следните, свързани с мен лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.” Т.е. лицето да трябва да декларира частния си интерес в момента доколкото той му е известен, ако го има, а не нещо, което би могло хипотетично да възникне след време. За това има друг текст от закона, който казва, че ако лицето с дограмата дойде да си поръча дограмата и вие сте в качеството на лице, разрешаващо кой да сменя дограмата, тогава сте задължен да декларирате, че имате с това лице частен интерес към тази дейност.
Точка 6 предлагаме да отпадне, както и да се заличи наказателната отговорност по чл. 313 по понятни за юристите съображения.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Дончева. Имате думата за изказвания. Има ли изказвания. Представянето беше много подробно. Ако има въпроси, ако има допълнително казуси извън посочените. Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз веднага казвам, за да пестим време, че ще подкрепя законопроекта, който Татяна Дончева представи. Но искам да попитам вносителите за следното.
Първо, очаквах редакция в определена посока на чл. 2, ал. 1 от закона, където се регламентира един предполагаем конфликт на интереси. Мисля, че това беше една от основните слабости на действащия закон. Тук се упрекваме за предполагаем конфликт на интереси, а според мен, такъв рестриктивен закон не бива да работи. Ще ми се да помислим в тази посока – да се санкционира действителният конфликт на интереси, а не предполагаем такъв.
Мисля, че би следвало да обърнем внимание и на текстове, които защитават обекта на проверка. Правилно в представянето на новия законопроект ни се каза, че изхождайки от нашите нрави и пр. обстановка, е възможно със сигнали за конфликт на интереси да се преследва всъщност нещо друго – законът да бъде инструмент на недобросъвестни лица, които могат и да останат анонимни. Т.е. възможността за превратно приложение на закона е по-голяма от обикновено. Не е ли добре според вносителите на законопроекта да помислим и за защита на лицето срещу което е подаден сигнал, тъй като този другар, който е подал сигналът остава анонимен, има специални права тук, да го защитаваме от тормоз. Не е ли добре да помислим за някаква защита и за лицето, срещу което е сигналът?
По отношение на чл. 25 – установяване на конфликт на интереси, мисля че има разум в това, което се предлага в законопроекта. Но ми се струва, че трябва да помислим за чл. 25, ал. 2, т. 3 – кой е органът, който установява конфликта на интереси на общинските съветници и кметовете. Действащият текст е, че органът е комисия на съответния общински съвет. Вие предлагате да бъде общински съветници. Добре, нека да са общински съветници. Но принципът на тези общински съветници, които се избират, според мен, трябва да бъде законово регламентиран. Защото това създава практически приложения в практиката. Какво значи общински съветници, на какъв принцип избрани и т.н. Дали да не бъде “постоянна комисия на общинския съвет”. Добавили сте постоянна комисия на Народното събрание. А тук е дали да не помислим за постоянна комисия на общинския съвет и така да препратим към правилата за организация на общинските съвети и принципи за съставяне.
Пак чл. 25 на нашето внимание – чл. 25, ал. 2, т. 5 “органите, които установяват конфликта на интереси това са служител”, а вие предлагате “служители” към органа, който ги избира и назначава. Някои общини изпитват затруднение и ми се струва, че в много от тях ще възникнат затруднения, тези служители, специално назначени, това ли им е трудовата функция на тях – да установяват, или възможно е и друг служител да бъде определен и допълнително да бъде натоварен – в щатното разписание да се предвиди и тази му функция – да установява конфликт на интереси. Общините питат: нарочен служител ли е и само с това ли ще се занимава, да си променят ли щатното разписание и да въвеждат нов служител, или служител, чиято длъжност съществува, да бъде допълнително натоварен с функциите по установяване на конфликт на интереси, което е свързано с щатно разписание, бюджет на общините и т.н.
Накрая “свързаните лица”. Аз оценявам това, което е направила групата, която внася законопроекта, но ми се струва, че много условности остават. Подмяната на думите “политически отношения” с “политически зависимости” дали решава въпроса? Добре е да го уточним още по-категорично, защото тези “политически зависимости” и “политически отношения” е твърде спорен. Мисълта ми е да прецизираме въпросния параграф 1 в посока стесняване на приложното поле, прецизно, ясно, точно. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Кътев.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги, по данни на Националното сдружение на общините на заседание на все още действащата подкомисия в лицето на г-жа Гинка Чавдарова, на кметицата на Перник, която всички познаваме – наша колежка от БСП, на председателя на Общинския съвет на община Смолян и на още други лица сътрудници бяха изнесени данни, цитирам: “Сто на сто от 264 общини има създадени такива комисии. 95 на сто от хората, които трябва да си подадат декларации, са ги подали.” Това е за сведение на Комисията, за да не се казва, че не знаят как да ги направят и все едно започваме от нула. Знаят и са си ги направили.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Г-н Янев. След това г-н Димитров.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, ще коментирам проектозакона, който е внесен от колежката Дончева и група народни представители. Аз мисля, че това е полезен законопроект в по-голямата си част. Той дава възможност да се доразвият в правилна посока текстове, които сме възприели. За нещата, които подкрепям, няма да взимам думата. Ще кажа няколко принципни несъгласия, които сме обсъждали с колеги в рамките на НДСВ, които ако на второ четене не намерят своето редакционно развитие вероятно тези текстове, които ще коментирам сега, няма да подкрепим.
Като цяло този законопроект има място да бъде подкрепен по принцип.
Какво имам предвид?
На първо място, по § 1. В § 1 развитието на текста и редакцията, която е дадена в т. 25 на чл. 3, считам, че този текст трябва да се допълни в аспекта на това, че когато се възлагат функции на лица, които по принцип не участват и не са в кръга на тези които са по управление, разпореждане и контрол в рамките на съответните администрации ad-hoc се включват в съответни органи (комисии), би трябвало по отношение на тях, щом като ad-hoc им се възлагат такива функции, които по своето естество ще бъдат предрешавани на тръжни процедури или на конкурсни процедури, те също да попадат в кръга на хората, които ще подават декларация по повод когато изпълняват такива функции. Защото когато се създава комисия по тръжна процедура или комисия по процедура за назначаване на служители, вие знаете, че могат да участват в тези комисии и лица, които не са обхванати от определението “служители, които изпълняват действия по управление, разпореждане и контрол”. Аз мога да ви кажа, че в една дирекция “Правна”, ако участва ръководителят на дирекцията, той попада в тази категория, но ако бъде изпратен един юрисконсулт в една такава комисия, който работи в тази дирекция, той не попада в тази категория. Аз имам предвид, че може да се доразвие текстът с тази хипотеза. Той не попада, защото не изпълнява действия по управление, разпореждане, регулиране и контрол. А в момента колегата Кътев ме подсеща, че в тази категория не влизат и политическите съветници в съответните администрации. Всъщност това е доразвитие на текста.
Конкретно несъгласие имаме с текста на § 2, а именно тук да се ограничи единствено и само в случаите, когато имаме обвързване при изпълнение правомощията си или задължение по служба. Това е за чл. 8.
Колеги, чл. 8 има значително по-широко съдържание в първоначалния текст на закона и очевидно онова, което сме заложили в първоначалния текст на закона, поне моето виждане е такова, е не да ограничаваме онези въздействия, които има едно лице, заемащо публична длъжност само в рамките на неговите задължения при и по повод на служба, а онези нерегламентирани въздействия, които всички знаем, че по своето естество се упражняват. За това текстът на закона е общ. За това предлагам да не се променя и да не се стеснява приложението на текста “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба”, а да си остане във варианта в който е, защото е ясно, че ние не се предпазваме и не държим да се пазим от това, което е в рамките на правомощията ни по служба, а ясно е тук се има предвид да се пазим от онези въздействия, които са и извън тези правомощия.
Това е един от текстовете, който няма да подкрепим.
Следващият текст, който няма да подкрепим при второ четене, това е по § 5, т. 2. – изменението на текста на чл. 14, т. 3. “Договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актовете или действията на лицето, заемащо публична длъжност.”
Считам, че в конкретния случай по същия начин обвързването само и единствено в рамките на консултантски договори прекалено свива параметрите на действие на закона – нещо, което предварително е ясно, повече от прозрачно е, че когато има обективен договор за консултиране, това са неща, които биха могли да бъдат ясно декларирани, докато останалата широка палитра от търговски взаимоотношения, които могат да възникнат, практически остават извън обхвата на този текст, когато свием нещата само до консултантски договори.
Несъгласие има също и с т. 4. Т.е. отмяната на т. 5. Смятам, че това касае пълната отмяна на текста на чл. 14, т. 5. “всяка друга информация за частен интерес, която лицето сметне за необходимо да посочи.” Аз не мисля, че е грешно по преценка на лицето, заемащо публична длъжност, ако прецени, че има друга такава информация, то да я посочи.
По отношение на § 6. Това е един от текстовете, чиято промяна по принцип възприемаме, но като чели е по-добре за подобряването на текста това отстраняване от длъжност да го конкретизираме, че трябва да бъде временно, докато трае причината на конфликт на интереси.
Принципният въпрос дали да е комисия или постоянна комисия, считаме, че този дебат в края на мандата на парламента да отиваме към създаване на постоянна комисия, която да упражнява тази функция все едно да нямаме изпълнение на този закон по обясними причини и не виждам защо трябва да го правим. Всички условности по функционирането на една постоянна комисия очевидно ще затрудни изпълнението на този закон и може да се каже, че той практически няма да проработи до края на мандата на този парламент. Понеже този дебат сме го водили много дълго във връзка с комисията за контрол на дейността на ДАНС и там въпросът за постоянна комисия или нещо друго не беше различна тезата освен създаването на нова комисия.
По § 14 не възприемаме тезата за отмяната на ал. 2 на чл. 33. Ние сме за запазването на този текст с конкретизация, че възнаграждението, което е получено да отива в полза на съответния бюджет, а не този, който е получавал пари от общината, да се укрива отнемането. Ако считате, че този текст говори за всички средства, което лицето е получавало, тогава по-добре да конкретизирате текста.
Янаки Стоилов:
Приема се, че облагодетелстването от конфликта е по-голямо от заплатата и затова се предлага това.
Яни Янев:
Само че облагодетелстването от конфликта не е ясно какво е в много случаи и не може да бъде определен неговият материален субстрат.
С текста за отпадането на чл. 313 и вероятностите за това ако се запази в декларацията всяка друга информация по чл. 14, т. 5 дали това ще води до директна наказателна отговорност. Аз бучна истина, колеги, и ми се струва, че наказателната теория по отношение на документните престъпления не се е променила поне от годините, когато сме учили това нещо. Документни престъпления се извършват единствено при пряк умисъл и са престъпления на формално извършителство. Доказването на прекия умисъл е елемент от доказването на престъплението. И в конкретния случай тук когато става въпрос за съобщаване на обстоятелства, които законът ти предоставя на твоя преценка да съобщиш, естествено е, че не могат да бъдат елемент на това престъпление, защото чл. 313 казва: “носиш наказателна отговорност за онези факти, които законът те задължава да съобщиш.” Всяка друга информация, която по твоя преценка съобщаваш. В конкретния случай наказателната отговорност може да се носи само за онова, за което законът ни задължава, а не за онова, за което той ни предоставя дискрецията да преценим да съобщим или да не съобщим. От тази гледна точка, ако някой се страхува, че по чл. 313 той ще бъде подведен заради т. 5 на чл. 14 мисля, че е в заблуда. Защото чл. 14, ал. 5 ти дава възможността за развитието в българското общество максимално да се открие какво правим ние като публични личности и къде се засичат нашите частни интереси, което се очаква да се случи. За това става дума. И тогава, когато някой по собствено желание желае да съобщи такъв факт, защото той желае да бъде честен спрямо избирателите си и спрямо българското общество, ние му казваме: “Ти ще си го криеш и ще декларираш само това, което законът ти казва.”
Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз имам също имам реплика във връзка с декларацията по чл. 313.
Разбрах че мотивите на г-н Янев са да отпадне позоваването в декларацията на чл. 313 тъй като по закон не отпада отговорността по чл. 313 за обстоятелствата, които лицето е задължено да декларира. Аз съм склонен да го възприема. Но тук искам да припомня две тълкувания на прокуратурата на най-високо ниво по отношение на едно за мен странно разбиране за приложението на чл. 313. Те са се появявали като публични тълкувания за обсега на приложимост на чл. 313. Едното беше, когато обсъждахме закона за публичност и деклариране на доходите на длъжностни лица. В декларацията пред Сметната палата в съответния формуляр беше пропуснато позоваването на чл. 313, тогава Прокуратурата каза, че тя не може да възбужда наказателно преследване, защото декларацията не се позовава на чл. 313. Тогава тезата на мнозина от нас беше, че ако има формалните основания, това не изключва наказателната отговорност, по принцип проверката, за да се констатират фактите на разминаването, умисъла и т.н.
Другото интересно тълкувание на Прокуратурата, което аз не съм чул от нейните представители, на академично ниво е, че отговорността по чл. 313 се свежда само до деклариране на обстоятелства, от които лицето може да черпи права, а не просто за установяването на ...
От тази гледна точка ако имаме толкова различни тълкувания в юридическите среди, може би е основателно да остане позоваването на чл. 313, за да възстановим традиционния смисъл, с който този текст се е използвал в нашето право.
Татяна Дончева:
Никога не се е използвал така традиционно. Много ограничени хипотези за обстоятелства, които са ноторни и в които се казва, че вместо да ходиш до чиновника да ти даде бележка, декларираш ти.
Миглена Тачева:
Декларация за наследници и още една декларация. Това са двете декларации.
Янаки Стоилов:
Декларация за наследници не може да се даде след промяната, която се направи в Закона за наследството, в която самите служители с юридическо образование се позовават на различни текстове и дават различни данни за кръга на наследниците. Така че добросъвестно лицата не могат да ги посочат.
Но аз го поставих този въпрос, за да не изглежда, че ние бягаме и искаме да снемем този въпрос от депутатите. Да се уточним по съдържанието на чл. 313.
Г-жа Антонова има реплика. След това г-н Димитров, г-н Узунов и г-н Кътев.
Надя Антонова:
Аз се опитах да изслушам внимателно колегата Яни Янев. Опитвам се да разбера и съм сигурна в благородните мотиви, които НДСВ има, за да направи това изказване чрез колегата Янев и да ни предупреди, че няма да подкрепи този законопроект на второ четене при определени условия.
Яни Янев:
Казах в началото, че по принцип подкрепям законопроекта, но определени текстове няма да подкрепим, които аз коментирах.
Надя Антонова:
Сега говорим за първо четене, когато законът се приема изцяло и по принцип.
За да се улесним и да имаме предвид вашите благородни намерения, вие възразявате по предложението в § 2, чл. 8, т.е. по добавянето, което се прави в законопроекта “при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.” Тогава бъдете любезен на второ четене да ни направите предложение, като изчерпателно посочите видовете нерегламентирани контакти. Изчерпателно, ако обичате, така както изчерпателно е добре да се посочат договорите. Моля изчерпателно да ни изброите нерегламентираните контакти, както и изчерпателно да изброите и договорите, след като изразът “консултантски договори” не ви харесва. Моля изчерпателно да изброите онези договори, при които няма конфликт на интереси. Защото ако не се направи изчерпателно, това ще доведе до неприложение на същия този закон, особено в неговата административно наказателна част.
Що се касае до чл. 14, т. 5 – лицето, всичко което смята, че е конфликт на интереси, да го декларира – този текст е мъртъв текст. Ако смятате да го реанимираме, може би трябва да ни помогнете с допълнителни предложения в тази посока.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Няма нужда да спорите по чл. 313, тъй като той не се прилага.
Сега искам да ви отворя една друга страница и тя се състои в това.
Първо, дължа извинение на всички вас, на всички присъстващи и на целия български народ, че съм гласувал този закон в първия му вид. Поименно се извинявам. Знам, че няма да ми бъде простено и ще бъдат прави хората. Но не може с хипотези да се работи в закон. Знание и действия във всички точки. Това са двата компонента на този закон. Разбира се, че има конфликт на интереси. Разбира се, че това явление е много важно. Но ако някой е давал обещания, които не ги е съобразявал, все пак ние трябва да имаме мнението на едно народно българско събрание и особено на Правната комисия, а не от типа на ОФ. В този смисъл обърнете внимание как се процедира, когато имаш властта. Може ли да се образува предварителна проверка? Може. Колко време трае?
Какво става, г-н Янев, с целия период докато дойдат умните юристи, които знаят перфектно наказателното право, за да започнат да чепкат прекия умисъл. Нали знаете колко време ще мине. Значи трябва да бъдем прецизни.
Целият закон трябва да го подчиним на две думи: знание за това, което трябва да съобщиш, и действия, които имаш право да вършиш. Всичко друго е произвол.
Яни Янев:
Аз няма да се впускам в големи подробности с моята дуплика на колегите, но ще кажа, по репликата, която направи колегата Антонова, тя иска да ме хвърли в територията на вицовете от рода коя година е хвърлена бомбата над Хирошима и колко са жертвите, ако обичате поименно. На тази въдица няма да се хванем да работим! Аз ще ви дам простия пример, защото така както е сложен текста по чл. 8 “лице, заемащо публична длъжност няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването и постановяването на актове, да изпълнява контрол или разследващи функции, да налага санкции, да сключва договори и да извършва други дейности в частен интерес.”
Аз казвам следното. Това всичкото е само нещото, което попада единствено и само в кръга на неговите интереси. Кажете ми много ви моля тогава има ли случаи, когато предстои да се издават актове в изпълнителната власт някой народен представител случайно да е минал през някой кмет или на някое друго място и да е седнал да си поговори или на други места в изпълнителната власт. И понеже това не ни е в нашата служебна характеристика да ходим да се месим какво правят органите в изпълнителната власт, когато издават съответните актове, това вече изпада.
Татяна Дончева:
Г-н Янев, по този член не можеш да си купиш кафе. Нямаш право да сключваш договори в свой интерес, защото това е парекселанс договор в твой интерес. Какво ти предлагат вносителите? Да бъде направена накрая добавка: “При изпълнение на служебните си права или задължения”. Т.е. когато ти си народен представител, не можеш да действаш в частен интерес, не можеш да сключиш договор с частен интерес, но когато действаш като частно лице, ще си действаш в частен интерес – ще си купиш пуловер и както си искаш ще го избереш и ще го платиш. Когато получиш от мен подарък за рождения си ден, защото си ми познат, няма да го сложиш в чл. 8, защото тогава просто никой не може да дойде на твоя рожден ден. Това са прости работи. Тук става дума, че при изпълняване на службата и функциите си, не можеш да действаш в частен интерес, а като частно лице ще си действаш в частен интерес. Какво разширяваш хипотези до не знам къде!
Яни Янев:
Естествено, че в рамките на служебните задължения не може, защото не му разписано, но извън това той може да го прави. И това е големият смисъл.
Янаки Стоилов:
Колеги, много моля да се отговори от г-жа Дончева и от г-жа Николова след като завършат колегите с изказванията и въпросите си.
Яни Янев:
Аз изчерпах моите аргументи в случая. Що се касае до приложението на чл. 313 ще го умуваме допълнително.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Г-н Председател, аз лично считам, че законопроектът така, както се предлага, трябва да бъде подкрепен. Разбира се, че има текстове, които могат да бъдат направени по-съвършени. То всеки един законопроект може да бъде направен по-съвършен и в стремежа си за тази съвършеност променихме така законопроектът на Министерския съвет, което ни доведе до това нещо, което днес се чудим как да променим, за да бъде работещо. Защото не е важно само да имаме Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, а е важно да имаме работещ механизъм.
Ще започна от чл. 8. Разбира се, че трябва да се добави това, което предлагат вносителите, защото няма да влизам в детайли за МобилТел и за всички тези неща, които от седмици дебатираме. Трябва да има какво е всъщност конфликтът на интереси, когато изпълняваш определена публична длъжност и тя да не бъде зависима от някакъв частен интерес, от което да следва и материална облага. Освен материална облага, има и нематериална или поемане на друго задължение. Това е разковничето на целия законопроект. За мен чл. 8 трябва да остане така.
Ще говоря принципно, защото очевидно е, че трябва да се подготвим за второ четене по конкретни текстове.
Всички си спомняме от трудовото законодателство, че дадено трудово възнаграждение не може да бъде върнато. Има текст, който сега открих – “добросъвестност при получаване на трудово възнаграждение” – чл. 271 от Кодекса на труда, където е казано в ал. 2. “виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане” ще дължат обезщетение на бюджета. Няма как да задължиш този, който е положил труд, да му вземеш заплатата. Ние ще нарушим разпоредба на Кодекса на труда. Говорим, че срещу труд винаги има възнаграждение. А като недобросъвестно е декларирал или не е декларирал, това е друга работа. Той подлежи заради документно престъпление на извършено престъпление. Но дайте да не навръзваме някакви неща, които после много трудно ще можем да направим.
Съгласна съм и с текста на декларацията. Какво означава тази разпоредба на т. 5, по която спорим всички. Всяко друго обстоятелство обаче, което ти пожелаваш. Ами ако не пожелаваш да го декларираш. И откъде ти да знаеш органът, който всъщност контролира, защото това е идеята на тези декларации – да има съответен контрол, и този който е сбъркал или е допуснал нарочно нарушение, да следва санкция.
За това нека да говорим за принципните неща. Необходим е този законопроект. Ние поехме ангажимент да бъде разработен. Тогава нямаше спор къде ще се подава едната или другата декларация. Имаше една декларация. Да не влизаме в онзи дебат, който вече е приключил много отдавна. Трябва да се направят текстовете толкова съвършени, че да могат да се изпълняват и като се изпълняват, да могат да се контролират. Всичко друго е само за да попълваме някакви безумни декларации, които да се “размахват” и които да не водят до същината на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-н Димитров, заповядайте.
Илко Димитров:
Аз искам да благодаря за изказването на министър Тачева, защото тя върна дискусията на земята с един прагматизъм и обективизъм, от който ние се нуждаем. Защото по този закон се развиват две опасни тенденции:
Едната е наумотворчески шовинизъм и наумотворческа истерия – някои хора си въобразяват, че защитават текстове, които са последна инстанция и последна дума на правната мода. Това е едната опасност
Другата опасност е този закон да бъде така преработен между първо и второ четене, че да не го познаят и неговите създатели, а тук се оказваме и всички ние.
И двете тенденции трябва да се укротят, но не знам как ще стане това. Може би с повече смирение и повече отговорност към това, което трябва да направим. А това, което трябва да направим, е да се коригират наистина недомислиците, които сме допуснали през м. октомври. С повече смирение, като съжалявам, че я употребявам тази дума, но ми омръзна месеци наред да се занимаваме и да защитаваме тези, които просто са незащитими, но ги защитаваме, защото ние сме ги лансирали. Повече смирение и повече обективност.
Това го казвам и в контекста на съображенията, че има тенденция за допълнителни промени между първо и второ четене, които да коригират вече предложени текстове от вносителите и така направени, че да изменят логиката на внесения проект. Аз наистина пледирам за повече стриктност към тази първоначална логика, която ние имахме, а тя беше не да променя философията на закона, а да коригира недомислиците.
В този смисъл бих искал да отговоря на г-жа Антонова, че корекция на чл. 2 не е целесъобразно да бъде направена, тъй като това е същината на дефиницията. Впрочем тя е добре развита и като каскада от понятия.
По чл. 8 вече се изказаха съображения, които аз поддържам.
Пак казвам, ние се нуждаем от повече стриктност, от повече правна дисциплина и от по-малко егоизъм. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Имат думата последователно г-н Узунов, г-н Кътев и след това вносителите ще отговорят.
Венелин Узунов:
Първо, много ми е трудно да се изказвам пред хора, които са много вещи в правото и са с високи професионални качества.
Искам да благодаря на министър Тачева за това, че се стреми да приземи нещата и да направим един работещ закон, защото моите опасения наистина бяха такива за варианта, който се предлага, тъй като виждам, че има още несъвършенства.
Благодаря на Комисията и на г-жа Дончева за това, че покани Националното сдружение на общините, обсъди се с много широк кръг от тези, които ще прилагат закона, които са си казали своите мнения. Вярно е, че очакванията след всичко което стана с този закон, бяха той да се преобърне към така наречената “тежест на доказване”, а не това, което наблюдаваме повече като хипотези.
Имам съвсем практични въпроси, на които ако можете да ми отговорите, за да се види дават ли тези промени решение или не ги дават.
Примерно, в чл. 7 имаме ли конфликт на интереси, когато общинските съветници трябва да вземат решение за тяхното възнаграждение. По Закона за местното самоуправление общинските съветници вземат решение за това.
Втори въпрос, има ли конфликт на интереси, когато областният управител, който трябва да осъществява контрол върху работата на общинските съвети на кметовете на общини, ако в една малка област с четири общини в едната община е жена му, в другата е брат му, са общински съветници и взимат решение. А той трябва да осъществява контрол върху решенията, които взима общинският съвет.
Миглена Тачева:
Това е 1 глас от 7 или от 13, така че малка е вероятността.
Венелин Узунов:
Но този глас може да се окаже решаващ. Ако този е седмият глас, който е решаващият?
Примерно, има ли конфликт на интереси и кметът на общината може ли да знае кои ще се явят на определен конкурс, след като решенията за конкурса ги взима общинския съвет. И къде кметът трябва да декларира това, защото кметът на общината трябва да проведе цялата процедура, но той не взима решението за тази процедура, а го взима общинският съвет.
Друг въпрос. Общински съветник юрист попада ли под ударите на закона, ако дава правни консултации, които са свързани с участие в такива процедури.
Тези неща трябва да намерят отражение в закона. Между първо и второ четене имам 10-12 конкретни неща, които ще ги предложа да ги обсъждаме.
Реплика: Няма да могат да се изпишат.
Венелин Узунов:
Няма да могат да се изпишат, но те ще се появят в практиката и тогава има опасност отново законът да блокира.
Миглена Тачева:
Става дума за прилагането на закона и когато са ясни принципите, много лесно се прилага.
Венелин Узунов:
Аз ще подкрепя закона и колегите сигурно ще го подкрепят на първо четене, но между първо и второ четене нека да дадем нещата от практиката, за да видим дали могат да намерят решение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Узунов. Г-н Кътев, заповядайте.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги,
На 5 юни 2008 г. Комисията на която ние сме гости, т.е. вашата в продължение на около два часа и нещо е разисквала законопроекта на първо четене в рамките на 13 страници в рамките на изказвания от всички парламентарни групи, включително и г-жа Антонова се е изказала и мога да цитирам, но да не губя вашето време, няма да го направя. Г-жа Дончева по това време е била някъде в командировка и не е присъствала.
Миглена Тачева:
Г-н Кътев, това е законопроектът на Министерския съвет.
Олимпи Кътев:
Много добре се изразявам, г-жо Министър, и не ме прекъсвайте. Дайте ми право като народен представител да кажа това, което мисля.
Правната комисия с много забележки е свършила своята работа в този момент. И до там – на 5 юни миналата година. От тогава до сега ни вопъл ни стон. Пардон, преди няколко седмици се реши, че Народното събрание е излъгано, измамено, подведено от едни нещастни хора, които в една Комисия по държавна администрация работят, които си нямат хабер и понятие от темата, и добре, че се намериха тук едни хора, които да спасят България – 5 хиляди души от затвор, 10 хиляди души от разстрел, да могат да си пият кафетата, да си оправят брачните договори и какво ли не, и какво ли не! Заплахи, обиди към нашата Комисия, в която искам да подчертая, че има пет представители на нашите коалиционни партньори БСП, двама представители на ДПС, включително уважаемия заместник-председател на Комисията поп равни въпрос – г-н Бисеров, и т.н.
Второ, този проектозакон и вече приет закон, не е по прищявка нито на НДСВ, камо ли пък на г-жа Грънчарова-Паси. Напротив, лично министър-председателят, нашият министър-председател я е задължил тя да контролира това, което се прави по закона. Така че ангажиментите са на правителството, включително на министър-председателя, а не на НДСВ и на Гергана Паси. Така че не прехвърляйте някаква защита, каквато НДСВ се стреми да прави от някакви позиции, които са безпринципни, неправилни и изобщо не биха могли да се подкрепят.
Две неща има опасни в този проект, който предлагате, и те убеждавам всички в тази зала, че ще се случат. Ефектът ще бъде един – законът няма да проработи до края на това Народно събрание. Повтарям, законът няма да проработи до края на мандата на това Народно събрание, особено в частта на прилагането на закона на висшия ешелон включително. Така че политическата отговорност, която се поема, трябва да се сподели. Който иска да поеме тази политическа отговорност, нека я поеме.
Удължаване на срока на декларациите!
Уважаеми вносители, вие направихте ли си една проста аритметика, аритметика е това, не е геометрия или сложна висша математика, че удълженият срок изтича на 30 март, а сегашният закон е още на първо четене и по най-нормалните технологии на действие в Народното събрание ще приключи около 30 март. Какво правим тогава? Удължаваме наново срока? Така ли? Удължете го, обаче Брюксел-обществото и министър председателят!!!
Реплика: Какво Брюксел?
Олимпи Кътев:
Какво друго, като само от Брюксел ви е страх. Кой да ползвам друг?
Така че политическата отговорност си я поемете, колеги, ако го направите това.
Колегата Янев го каза. Направихте си промените в закона без да искате мнението и становището на НДСВ, направете си го.
Г-жо Антонова, ако искате да ви цитирам какво сте казали на въпросното заседание, защото бяхте навън, когато започнах да говоря, готов съм да го направя. Повтарям, “много е добър закона, много ми харесва, трябва да се разшири приложното поле на...”. Става въпрос за закона на Министерския съвет.
Виждам опасност за неприложение на закона, още повече и вашето предложение да се пипне чл. 2 и още някои. Това е нашето мнение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Кътев. Има думата г-н Такоров. След това г-жа Николова. С това ще приключим дискусията и ще преминем към гласуване.
По повод на опасенията на г-н Кътев искам да кажа, че това, което е зависело от нас като Комисия, ние сме го направили. Защото в първия възможен момент след внасянето на законопроекта ние го поставяме на разглеждане в двете комисии на първо четене. Това дава възможност следващата седмица той да бъде обсъден и евентуално приет за първо четене в пленарна зала. Оттам нататък аз очаквам, както беше и процедурата при първоначалното приемане на закона в Комисията по администрацията максимално бързо да бъдат разгледани предложенията за второ четене и залата да го приеме до края на месеца.
Заповядайте, г-н Такоров.
Румен Такоров:
Г-н Стоилов, аз съм щастлив, че все пак създадохме някакъв закон, който да бъде обект на дискусия в Правната комисия. Изказвам се като член на Комисията по държавната администрация.
Първо, аз мисля, че вкарването на кметовете на населени места не е удачно поради простата причина, че те по Закона за местно самоуправление имат само едни функции, които са разпоредителни – да назначават секретарите на населените места, за които в договорите, които се подписват с тях, се подписват и от хора от общинската администрация. Те нямат никакви разпоредителни функции. Но ако ги пишем тях, къде отиват кметските наместници. Те са почти равностойни по функции като тях.
Второ, вносителите и министър Тачева казаха, че всеки труд се заплаща. С моето изказване в момента искам да защитя десетките, които са записани в § 7, ал. 7 – заместник-министри, областни управители и заместник-областни управители, които защитават общинските и държавните интереси в търговските дружества. За тях казваме, че те могат да участват, но без възнаграждение. Аз питам те полагат ли труд или не полагат труд тези хора. За другите, които са хванати в конфликт на интереси – той са работили, взели са си комисионните, ние ще му платим възнаграждението, но тези хора, които имат ангажименти и отговорности? В момента говоря за тези, които продължават да защитават държавните и общинските интереси в търговските дружества и те единствено могат да ги защитават, но да не получават възнаграждение за труда, който полагат. Питам нормално ли е ли не е нормално? Те носят отговорности със своите подписи и със своите действия там!
Реплика: Това е открит въпрос.
Румен Такоров:
Открит въпрос и аз за това го поставям, защото ако минем по процедурата и този въпрос не е поставен, ние не можем да направим по тези текстове предложения.
Татяна Дончева:
Направете каквито предложения искате.
Румен Такоров:
Споделям това, защото, ако стриктно спазваме процедурата, няма да можем да го направим това.
Другото, което искам да кажа на вносителите, на което може би на практика не са обърнали внимание и за което искам да видим по какъв начин да го направим. Никъде не е написана процедурата по какъв начин ще се действа ако например декларацията е сбъркана при подаването, или леко е непълна. Какво правим?
Татяна Дончева:
Носиш наказателна отговорност по чл. 313. (Защо?) Защото така пише в декларацията. Щом си го направил, няма леко или тежко.
Румен Такоров:
Съжалявам, г-н Председател, въведете ред във Вашата комисия. В нашата комисия един говори, а другите слушат.
И още нещо. За поетите задължения. Кое е по-тежко задължение, за да го описваме в декларацията – като си теглил кредит до 5000 лв. или си ипотекирал собствения си апартамент за този, който предния ден е спечелил общинска поръчка за купуване на някакъв имот и ти си ипотекирал своето жилище в негова полза. Кое е по-голям конфликт на интереса в декларацията да го напишеш, че си теглил 5000 лв. или си ипотекирал жилището си в полза на този, който е купил имота. Това също никъде не е отразено. Това нещо го казвам от практиката. Това беше за кмета от Велико Търново.
Миглена Тачева:
Текстовете, които сега се предлагат са по-съвършени.
Румен Такоров:
Г-жо Тачева, когато приемахме този закон Вие бяхте в залата. Моля да не влизаме в такива разправии. Завършвам.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Николова от името на вносителите. Преценете въпросите, които са по-съществени, да отговорите.
Елеонора Николова:
На въпросите на г-н Кътев няма да отговарям, защото неговите въпроси са всъщност въпроси, които се решават вътрешно в тройната коалиция, аз съм от опозицията и за това на тези въпроси аз не отговарям.
По същество г-н Кътев не постави друг въпрос, който да се отнася до смисъла и до философията на внесените промени.
Мисля, че в Правна комисия просто с дитирамби не се решават нещата. Виждате, че сме работили много прецизно по текстовете с единственото съзнание те да станат работещи. Защото си даваме сметка, че една неяснота, една непълнота на текста го прави неприложим. За да искаме този закон да проработи, трябва всички въпросителни във връзка с хипотезите да бъдат по възможност обрани, така че текстовете да са безкрайно ясни, без да се променя философията.
В този смисъл веднага минавам към въпросите, които г-н Яни Янев постави.
Г-н Янев, въпросите, които Вие сега поставихте, бяха поставени от г-жа Паси. Явно те са били дискутирани във вашата група. Г-жа Паси беше удовлетворена от отговорите, които чу. И тъй като Вие не сте могли да разговаряте вероятно след това с нея, ги задавате същите.
По същество. В т. 2 чл. 2, т. 25 ние мислехме да има и т. 26 за точно това, което вие сега предлагате. Дискусионно беше дали тези служители, които участват в тръжни или конкурсни процедури би трябвало на самостоятелно основание да бъдат включени. Не ги включихме по простата причина, че в т. 25 са разпоредителни, контролни и регулаторни функции всъщност изчерпват и правомощията на тръжните и конкурсните процедури.
Освен това, по Закона за държавния служител всички служители, които участват в такъв вид комисии, които подпомагат органа на разпореждане – кмета или министъра, по същество подписват специален вид декларация по Закона за обществените поръчки и по Закона за концесиите.
Отговарям, нямаше нужда от тавтология в т. 25. В специалните закони задълженията и ангажиментите на лицата, които подготвят тръжни процедури и участват в тях, са добре дадени.
За чл. 8. Това е хубав въпрос и аз искам ад ви обясня. Ние разсъждавахме така. Трябва ясно и категорично да бъде казано, че частните интереси възникват тогава, когато смесваш своя личен интерес със службата, която ти е предоставена. В чл. 2 има каскада от определения. В ал. 1 се казва какво е конфликт на интереси. В ал. 2 се казва какво е частен интерес, но частният интерес се разбира пред хипотезата на ал. 1. В ал. 3 се казва що е облага, но тази облага пак се схваща в контекста на ал. 2 и ал. 1, поради което ние се отказахме от необходимостта в ал. 2 да добавяме “при и по повод на изпълнение на службата си”, защото тази каскада, така технология на изписване на правните текстове прави излишно това уточнение, защото то се съдържа.
В чл. 8 когато ние използваме “частния интерес” самостоятелно като понятие и то в контекста на последната хипотеза – да сключва договори и да извършва други дейности в частен интерес, бяхме длъжни да уточним, че той възниква само при и по повод изпълнение на длъжностната функция на лицето. Защото сключването на всякакви договори априори не може да възникне конфликт на интереси. Така че това уточнение беше необходимо за яснота и за приложение на текста на целия закон с неговата философия и смисъл.
За нас беше много важно в § 1, където даваме цялото определение за “свързани лица” ние от много мъглявото и общо понятие “политически и икономически отношения” да запишем “зависимости”. Защото отношенията е едно, а зависимостта вече е конкретна хипотеза, която може да бъде изпълнена с конкретен фактически състав и да бъде доказана. За това “зависимости” е точно понятие, което ще попречи действително разпоредителни и всякакви други действия да бъдат диктувани от такъв политически или икономически интерес.
В декларациите беше много ясно в чл. 14 да кажем за “консултантски договори”. Това са казуси, които възникнаха при работата на местните съвети. Защото “договори с еднолични търговци или юридически лица, които биха се облагодетелствали” е много общо понятие. Когато кажеш, че имаш договор, с който си съветвал едно лице и по повод на твоята съветническа функция дали като финансов консултант, дали като правен консултант ти си давал съвети и продължаваш да даваш съвети на своите корпоративни клиенти и въпреки това не се отзовеш от действието, което извършваш в общинския съвет като общински съветник, тогава вече е ясна хипотезата на конфликт на интереси. Защото сега в общинските съвети има страшно много адвокати. Не може един адвокат да опише всичките си две хиляди клиенти, ако е единственият водещ адвокат в района. Но той задължително трябва да посочи консултантските си договори с тези водещи строителни и други фирми, които по право и по презумпция участват в обществените поръчки на една община. Имали сме предвид да създадем работеща хипотеза, а не мъглява такава, която да не може да обслужи – кух текст.
Много важно беше важно да се каже това на хората, че когато декларираш, когато си добросъвестен, когато си вникнал в смисъла на закона и в частния интерес и знаеш, че докато си на публична длъжност не можеш да бъдеш ръководен от частен интерес, ти да можеш да го дефинираш и за това сме казали много ясно. Декларирам, че имам конфликт на интереси със следните свързани лица, че бих могъл да имам частен интерес от дейността на следните свързани лица и ги изброяваш конкретно. Защото не можеш да бъдеш хипотетично убеден в това. Когато казваш за едни хора, че хипотетично за тях може да възникне конфликт на интереси и от тази декларация все пак произтича наказателна отговорност, това е въпрос, който в Правна комисия не може да бъде обсъждан, обидно е за Правна комисия, трябва да кажеш много ясно и категорично какво трябва да се декларира. Значи декларираш в момента това, което знаеш. Но си длъжен с една последваща декларация да декларираш всяка хипотеза, в която ти изпадат.
И въпроса, който г-н Такоров или г-н Узунов постави. Ти си кмет. Не знаеш, че общинският съвет ще вземе решение да продаде определен терен в конкурс. Ти правиш конкурсната процедура. В тази конкурсна процедура, когато се яви първия или втория, или ако щеш пети ти братовчед да участва в тази процедура и ти имаш личен интерес от това, тогава ти ще заявиш личния си интерес и възможността от конфликт на интереси и ще се отведеш.
Презумпцията е била да декларираш това, което с всичката добросъвестност и правилно приложение на службата можеш да предвидиш и да видиш. Не можеш да декларираш нещо, което няма как в съзнанието ти да възникне и никога в бъдеще да не възникне. Дадохме много примери, проиграхме много казуси и аз се радвам, че министърът на правосъдието е тук, за да види, че действително нашата воля на комисия е била такава – да направим закона работещ, да не променим нищо от неговата философия и рестрикция, но да кажем ясно и категорично, че текстовете са ясни и че “няма хлабаво”, както се казва, и че който наруши текстове, ще бъде отстранен.
По чл. 313 се каза, че няма какво да се направи.
Мисля, че това бяха всички въпроси.
По въпроса за възнагражденията съвсем категорично е, това е теория от трудовото право, че когато получаваш възнаграждение по повод на премиран труд, няма как той да ти бъде отнет. Има достатъчно други административни наказания, които ще доведат до тази справедливост, към която се целим.
Лицето, което е уличено в конфликт на интереси, има постановено решение за него за конфликт на интереси, то ще бъде санкционирани и с административното наказание глоба, каквато е предвидена. Така че тази финансова справедливост и щета, която трябва да претърпи лицето по повод на това, че е в тази ситуация, това ще бъде сторено.
А дали има конфликт на интереси, отговарям на г-н Узунов, когато общинските съвети взимат решение за своето възнаграждение, това е сложен въпрос, но те изпълняват правомощия, което им е вменено със закон. Знаете, че със Закона за местното самоуправление и местната администрация доста се свиха рамките, в които тази свобода на общинските съветници може да бъде дадена.
Разбира се, че законът не може да отговори на всички хипотези, но ние се помъчихме да отговорим на принципните въпроси. Защото когато един закон се прилага, трябва да е ясна неговата философия. Всичкото друго е въпрос на приложение и на практика и аз съм сигурна, че в практиката тези въпроси ще бъдат оценени.
Мисля, че това са въпросите, които се поставиха.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова, за подробните отговори.
Може би трябва да помислим и да не стесняваме до “консултантските договори”, тъй като те могат по друг начин да формулират договора. Знаете колко различни договори има. Той няма да бъде наречен консултантски. Въпросът е за определението “консултантски”, но това е въпрос за второ четене.
С това дискусията приключи на тази фаза. Мисля, че се засегнаха подробно всички въпроси, подобно на темата с амнистията, защото всеки параграф поражда поредица от проблеми. По-нататък дискусията ще продължи.
Подлагам на гласуване двата законопроекта.
Олимпи Кътев:
Г-н Председател, моля за едно процедурно предложение.
За да нямаме разправии с колегите от Правна комисия, предлагам Правна комисия да гласува отделно от Комисията по въпросите на държавната администрация.
Янаки Стоилов:
Така е и по правилата, така че аз това и ще направя.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Иван Костов и група народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Елеонора Николова:
Аз възприемам идеята, която колегите от ДСБ внасят – да се бърза максимално с приемането на закона и със срока така че докато ние се разпуснем като Народно събрание декларациите да бъдат факт, да бъдат качени на интернет и да се изпълни замисъла на закона. В този смисъл идеята е добра. Важното е, че тя може да бъде обслужена само след като се приеме този закон, няма пречка ние да приемем и по-кратки срокове, така че идеята, която колегите от ДСБ имат, да бъде изпълнена с изменителния закон.
Янаки Стоилов:
Освен това, много хора са си подали декларациите и вие добре предвиждате спрямо изменителния закон вече подалите ги, да преценят дали да подадат нови или да останат старите. Така че да уважим тези, които са изпълнили първоначалното съдържание на закона.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, внесен от Татяна Дончева и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Заповядайте, г-н Кътев.
Олимпи Кътев:
Уважаеми колеги от Комисията по въпросите на държавната администрация, моля да гласуваме двете предложения с някои уточнения.
Първо, председателят на Комисията ме задължи като заместник-председател да проведа гласуването. Тъй като в нашата Комисия има практика, когато депутат е заявил пред председателя на комисията своето становище за гласуване, аз обявявам, че г-н Веселин Методиев обяви, че подкрепя неговия си закон и е против другия.
Колегите Васил Антонов и Дяков са точно на обратното мнение. Т.е. подкрепят законопроекта на Татяна Дончева и група народни представители и не подкрепят предложението на Методиев, Костов и група народни представители.
Моля, които са съгласи да подкрепят проектозакона на Иван Костов и група народни представители, моля да гласуват. От тук присъстващите няма “за”. Но всъщност един “за” – г-н Веселин Методиев. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Не се приема.
Моля колегите, които подкрепят законопроекта на г-жа Дончева и група народни представители, да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Няма. Приема се на първо четене този законопроект. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря на колегите от Комисията по въпросите на държавната администрация.
Закривам заседанието.

Председател:
( Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: