---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 19.03.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, и Петър Василев, главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията към МП; проф. Милчо Паликарски; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра; от Министерството на транспорта – Киров, и Валентин Божков от дирекция “Правна” на МТ; от Главна прокуратура – Николай Георгиев; от Национална следствена служба – Румен Георгиев, заместник-директор; и народните представители Олимпи Кътев и Иво Сеферов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Приемане на общия законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-4 от 12.01.2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители и № 954-01-21 от 27.01.2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.
2. Допълнително обсъждане на три текста от подготвения доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за амнистия, № 802-01-90 от 26.11.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 954-01-53 от 11.03.2009 г., внесен от Ваня Крумова и Светослав Спасов; № 954-01-54 от 11.03.2009 г., внесен от Радослав Илиевски и група народни представители; № 954-01-58 от 13.03.2009 г., внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители; № 954-01-59 от 13.03.2009 г., внесен от Бойко Боев; № 954-01-62 от 17.03.2009 г., внесен от Александър Радославов и Иво Сеферов.
По първа точка - Приемане на общия законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Вие разполагате с общия законопроект, но има и едно допълнение, което съответства на приетия законопроект с останалите вносители. То съдържа по-малко изискване за определяне на парламентарно представените партии и би трябвало да залегне в общия доклад. При второто четене могат да бъдат изразени едни или други мнения чрез предложенията.
Нещо друго налага ли се да се уточни в съдържанието на общия законопроект? Заповядайте.
Светла Янкулова: експерт.
Налага се накрая на с. 3 - по законопроекта на г-жа Иванова има ал. 11, ал. 12 и ал. 13, а по законопроекта на г-н Дъбов са предложени промени в Закона за политическите партии да се създаде чл. 32 - по същество предложенията са почти еднакви. Трябва да се реши в кой закон – дали само в Закона за държавната собственост да има промени, или да се промени Закона за политическите партии. На с. 3 от представения ви проект се намират тези текстове.
Янаки Стоилов:
Г-жо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Колеги, това е бил общо взето смисълът на моите предложения, водена от две неща:
Първо, съвсем наскоро правихме изменение в Закона за политическите партии. Освен това, ако тези разпоредби отидат там, ще стоят буквално като кръпка. Защото в Закона за политическите партии не се третират тези въпроси. Примерно, въпросите за помещенията под наем са в Закона за държавната собственост. Т.е. логично е там да бъде възможността за партиите да наемат и възможността да закупят. А в Закона за политическите партии изобщо нямаме такива разпоредби. Така че идеята е една и съща, текстовете са почти идентични, но ми се струва, че като правна техника е по-добре този вариант, който ние сме предложили.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че това, което казвате е по-добре, защото това няма да влезе в противоречие с някои от действащите разпоредби в Закона за партиите, а цялостно да бъде уреден този проблем в Закона за държавната собственост.
Други въпроси има ли? Няма.
С тези допълнения и уточнения приемаме общия доклад и той ще бъде предоставен на народните представители. След неговото оповестяване ще тече едноседмичния срок.
Благодаря ви.
По втора точка - Допълнително обсъждане на три текста от подготвения доклад за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
По въпросите, които се повдигнаха по време на дискусията. Може би е по-добре да тръгнем от по-лесните към по-трудните.
Първият от тях е за уточнението в редакцията на § 5 и 6 – този, който се отнася до чл. 78а – допълнението за допълнителните ограничения за приложението на чл. 78а.
Г-н Ралчев постави въпроса, че е твърде казуистичен този подход, който е предложен. Ако имате предложения за по-обща редакция, като запазим идеята, че посегателството срещу орган на власт да подлежи на изключване. Поне така аз схванах идеята и смятам, че е добре ние да я отразим. Т.е. запазвайки идеята на вносителя, но в една по-обща редакция.
Борислав Ралчев:
Навсякъде и по много текстове пипаме я наказанието, я нещо от този род с по една година специално за полицейския орган. На мен ми се струва, че при тези диапазони на наказанието, които са по правило заложени в Наказателния кодекс, съдът много по-лесно би отчел кой орган на власт при изпълнение на каква част от службата си са били накърнени неговите права и изпълнение на задълженията му са препятствани, за да може чрез своята присъда да намери точната мярка. Докато така се получава едно с нищо необосновано различно третиране на органите на властта. Ние в закона казваме по този начин, че този орган на властта е по-важен от друг орган на властта. Това е абсолютно неправилно е недопустимо от моя гледна точка. Ако трябва да защитим всички органи на власт, ще ги защитим. Нямам нищо против. А съдът в рамките от една до пет или от две до десет за конкретния случай ще си реши.
Това е моята теза и ви моля да я подкрепите.
Янаки Стоилов:
Тогава редакцията би могла да бъде – да прецените тази идея, която да се изрази по достатъчно общ начин – “както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.” Това е възможно най-общата редакция.
Борислав Ралчев:
Ако може проф. Паликарски да каже мнението си.
Имайте предвид, че в много от текстовете има и контратезата – от орган на власт, който извършва и другото. Така че трябва да бъдем адекватни.

Янаки Стоилов:
Ако искате да погледнем на въпроса и в двете му страни. Дали да изключим приложимостта на чл. 78а не само при посегателство срещу органа, но и когато орган със своите действия е нарушил закона. Така че можем да го изключим и в двете части. Но тук приложението е за допълнителна защита на органите, а не за по-висока санкция на органите.
Борислав Ралчев:
Искам да кажа адекватно и с една и съща мяра да се търсят.
Янаки Стоилов:
Аз предложих един вариант за решение. Ако има други предложения, които да бъдат мотивирани, нека да ги чуем от членовете на Комисията и от гостите, които сме поканили. Има ли становища?
Г-жа Кузнамова.
Николета Кузманова:
Използването на понятието “орган на власт” е прецизно, защото това е понятие, с което работи цялата особена част. За това няма спор.
Само обръщам внимание на народните представители, че според определението в чл. 93, т. 2 какво е орган на власт по смисъла на Наказателния кодекс, там се включват органите на държавна власт, на държавно управление, на съдебната власт плюс служителите в тях, на които са възложени властнически функции. Т.е. обсегът на лицата става значително по-голям от първоначално предложената идея. Но така или иначе засилената защита се постига с оглед на факта, че ще се обхващат всички лица, принадлежащи към категорията “орган на власт”.
Борислав Ралчев:
Това е идеята.
Янаки Стоилов:
Тук единствения риск е прекалено широкия обхват, за който не можем да преценим до каква степен ще повлияе върху развитието на различни дела, но това е прецизният подход по принцип. Конкретно дали е най-сполучливото решение, нека ако има становища, да се изкажат и след това да преминем към гласуване.
Има ли други предложения. Няма.
Приемаме с тази разширена редакция предложения текст. Така той ще бъде внесен като редакционна промяна в доклада за обсъждане в пленарна зала.
По § 6 – дискусията, която вече на няколко пъти водихме, за признаците, които формират определението на престъпна организация. Ние сме предложили това, което се съдържа в § 6 и мисля, че то е добра основа за дискусия в пленарна зала и има възможност да се избере едно или друго решение. Аз нямам някакви допълнителни мотиви в тази дискусия, но тъй като и министър Тачева постави въпроса в пленарна зала, за това реших отново да го поставя на вашето внимание.
Той е с алтернативно решение – или отпада имотната облага, като задължителен признак в общото определение (чл. 93, т. 20) или то остава – трябва да се възстанови като елемент на определението. Трето решение там няма.
Има ли някакви мотиви, които допълнително да бъдат посочени в полза на едното или на другото решение.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Не съм аз този, който има собствено мнение по този въпрос в тази дълбочина, в която имах възможност да слушам двете тези. За това, според мен, тази детайлна подготовка и прочит на всичко това, което е във връзка с международните елементи на този състав, може би трябва по някакъв начин да се изчистят. Защото и двете страни си останаха на собствените си становища. Едните казаха: Ние прочетохме това и това, а другите - обратно.
Понеже явно тази норма има значение и в други направления, по повод ангажиментите, които имаме в тази връзка и във връзка с претенциите, които имат отделните европейски институции, на мен ми се струва, че колкото и да е неправилно, малко на по-друго ниво. Аз не се наемам на интерпретирам двете тези. Не знам кой в пленарна зала ще го направи. Ако колегите имат тази възможност, не възразявам. Но за себе си казвам, че нямам.
Янаки Стоилов:
Ако г-жа Кузманова има някакви допълнителни съображения, да ги чуем.
Ще помоля за следното. Нали можем да разчитаме, че това решение, което предизвика различни тълкувания от гледна точка на нашите ангажименти и последиците, които би имало, да бъде размножен само в тази му част и да бъде на разположение на народните представители от комисията, ако те решат по-нататък да се включат в дискусията в пленарна зала, отстоявайки едното или другото становище.
Мисля, че г-жа Кузманова ще го предостави, тъй като се тълкува едно и също решение. Те не се позовават на различни актове, а правят различни тълкувания върху един и същи текст.
Ще помоля в началото на другата седмица този текст да бъде на разположение в комисията, за да могат народните представители, които искат, да го вземат и да го ползват.
А сега да чуем, ако имате някакви допълнения към вашите мотиви и с това да приключим дискусията.
Николета Кузманова:
Безспорно ще предоставя това решение, което министър Тачева беше така любезна да ми даде.
Искам да направя само едно уточнение, че всъщност ние не спорим върху един и същи текст, а спорим за два различни текста от едно решение.
Министър Тачева се позовава на текста в решението, който дава определение на понятието “престъпна група” и казва: “Две лица са гласували воля за престъпление, за което се налага наказание повече от четири години и съответната имотна облага.” Това решение обаче относно понятието “престъпна група” реално в нашия Наказателен кодекс не е въведено. Защото в нашия Наказателен кодекс има понятие “организирана престъпна група” (чл. 93, т. 20), като организираната престъпна група в нашия кодекс е синхронизация на нашия кодекс с Конвенцията за борба с организираната престъпност. И за това в нашето определение има изискване за три лица, които да са съгласували воля за престъпление, за което се предвижда наказание повече от три години. Т.е. ако се позовем на факта, че сме въвели това решение, това би било невярно от гледна точка на това, че ние понятие “престъпна група” в нашия кодекс нямаме. Ние боравим в момента с “организирана престъпна група”, “група” и “организация”, но не и понятието в самото рамково решение. За това нашето позоваване е на четвърта алинея на това решение от предходен текст, която допуска изключение от решението и казва: Няма пречка държавите сами да решат да инкриминират дейности на други групи, а именно, примерът, който се посочва там е дейност на група, която не изисква имотна облага, когато се образува.
Така че двете тези реално не са срещупоставени. Те просто са двата елемента на това рамково решение: понятието, които трябва да въведем и което живот и здраве ще стане с новия Наказателен кодекс и изключенията от това понятие, където се намираме в момента.
Няма никаква пречка Народното събрание да реши и да запази понятието “организирана престъпна група” в някаква модификация, различна от тази, която дава като рамка рамковото решение.
Вариантите са два: да си остане, както Комисията е подкрепила текста на вносителя за отпадането на изискването за целта за имотна облага и пленарната зала да реши, че ще остави определението за организирана престъпна група във вида, в който е в момента.
Янаки Стоилов:
Ако резюмирам, ние използваме три термина: организирана престъпна група, група и организация. Но ние нямаме термина “престъпна организация”, който използва това решение. Така че ние каквото и да правим, трябва да го възприемаме не в чисто буквалния смисъл, а в целта, която то преследва. Защото ние иначе трябва да напишем новия Наказателен кодекс, който да използва една по-обща категория, а не толкова различни термини, които покриват различни ситуации.


Борислав Ралчев:
Може ли един въпрос? Какво значение има за практиката имуществения момент?
Николета Кузманова:
Много съществено. Ще използвам за илюстрация основния текст на чл. 321 от НК, който инкриминира образуване или членуване в организирана престъпна група. Практиката за да направи квалификация, че аз, колегата от прокуратурата и колежката сме направили организирана престъпна група, ще трябва да установи, че сме три лица, съгласували сме воля за престъпление, за което се предвижда повече от три години наказание и целим от престъпната ни дейност да генерираме доходи. И ако не установят всички тези елементи, няма организирана престъпна група. Може да има някаква друга организация на престъпната ни дейност, но тя не е организирана престъпна група. Това е значението.
Позволявам си да припомня, че 2006 г. същата комисия направи корекция в чл. 109, като премахна “организирана престъпна група” и въведе там понятията “група” и “организация” и реално облекчи режима на установяване, като каза: две лица са ни достатъчни, без значение за какво престъпление са съгласували.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не се налага да правим никаква ревизия в доклада. По този въпрос, ако има становища, които ще бъдат изразени в пленарната зала, ще бъдат обсъдени допълнително и ще се реши.
Проф. Паликарски, заповядайте.
Проф. Милчо Паликарски:
Все пак след изменението от 2001 г. до сега няма осъден човек за организация и членство в такава група. Има осъдени хора, които са извършили престъпление друго в такава група. А идеята на текста за борба с организираната престъпност беше стария чл. 321, който беше изменен 2001 г., казваше: Който създава и организира. То и сега е така, само че е организирана престъпна група. Значи самото създаване, самото членуване и само ръководене на такава група, без да си извършил някакво престъпление, за което е създадена, е престъпление и носиш отговорност. И това е борба с организираната престъпност.
А този текст с тези определения води до там, че се наказва само за участието. Те са извършили някакво престъпление и се казва: Вие го извършихте в организирана престъпна група. Текстът е квалифициращ състав. В НК има такива квалифицирани състави. Това е основната слабост.
Второ, на което не се обръща внимание, в целта се изисква групата да е създадена с цел. Аз не шега казвам. Прокурорът като пише обвинителния акт и съдът трябва да иска учредителния устав на организацията, за да види с каква цел са създадени – с цел да вършат користни престъпления или с цел престъпления, наказуеми над еди колко си години. Ако са извършили такова престъпление, те могат да кажат ние не сме създали групата с такава цел. Ние сме я създали с безкористна цел. Целта се изисква към момента на създаването на групата. И ако са създали група с цел да вършат умишлени убийства, безкористни, само да убиват хора или терористични действия, това не е престъпна група по определението на нашия Наказателен кодекс.
Янаки Стоилов:
Ще бъде, ако отпадне имотната облага.
Проф. Милчо Паликарски:
Ако отпадне имотната облага ще бъде. Но това изсилване, по моему беше изсилване 2001 г., да се приравни изцяло с тази Конвенция, като стария чл. 321 казваше: “организирана престъпна група са три и повече лица, сговорили се да вършат престъпление в страната или чужбина.”
Янаки Стоилов:
Тук дискусията става повече теоретична, защото ние не променяме никой от съставите на специалната част. Така че дали ще се прилагат съществуващите текстове е въпрос на практиката, а тук даваме едно определение, което е с малко по-широка рамка при отпадането евентуално на един от неговите признаци.
Николета Кузманова:
Пропуснах да обърна внимание на един от аргументите в изказването на министър Тачева във връзка с отнемането на имуществото.
Янаки Стоилов:
Отнемането на имуществото е по състави. То не е по определение. Там се прилагат състави. Ако го има състава, ще се отнема, ако го няма, няма да се отнема. Това според мен би било валидно, ако има някаква обща квалификация и вече органите по отнемането преценяват дали попада в общата квалификация. Но след като ние ги препращаме във всеки случай към разпоредби на Наказателния кодекс не се налага.
Така запазваме редакцията. Ще се реши в по-нататъшната дискусия и при гласуването.
Проф. Милчо Паликарски:
Може ли само нещо да допълня.
Когато е по отделни текстове, както стана дума сега, ще му се отнеме имущество и ще носи отговорност само този, който е участвал в престъплението. А идеята е да се отнеме имущество и да носят отговорност всички, които участват в групата, а не в престъплението. Това в момента избягва.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че ако запазим квалифициращия признак в определението за имотна облага, тогава ако някой е извършил визираното престъпление по Наказателния кодекс и към него се предприемат действия за отнемане на имуществото, това препятства да се отнеме имуществото на друго лице, което участва в престъпна група.
Проф. Милчо Паликарски:
Ако го махнем, ще се отнеме имуществото на цялата престъпна група, за които се докаже, че членуват в тази група.
Янаки Стоилов:
Вие сега ни казвате: Гласувайте този текст да отпадне.
Проф. Милчо Паликарски:
Напротив! Това е борбата с организираната престъпност. Така се провежда – да се наказва организацията на група.
Янаки Стоилов:
Следователно това е аргумент в полза, че независимо, че групата може да няма извличане на имотна облага користна цел, пак ще може да се конфискува имуществото.
Проф. Милчо Паликарски:
Самото участие в групата е престъпление.
Янаки Стоилов:
Сега преминаваме към най-сложния и най-дискутиран въпрос за съкратеното производство по отношение на различните варианти въз основа на това, което вече ние в комисията сме обсъждали и сме приели. Да видим какво да модифицираме в текста. Разбира се, ще има гласове и нищо да не пипаме в него. Аз знам предварително. Но мисля, че се налага още една стъпка да бъде направена и нека да видим коя е най-сполучливата в това отношение.
Вие сте проследили или поне сте информирани за дискусията в пленарната зала, така че аз не искам допълнително да говоря извън това, което вече всеки от нас е имал възможност да каже и в по-широк формат. Да видим дали хората, които тук участват имат предложения. Заповядайте.
Чл. 58а, респ. във връзка със съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.
Има ли становище от МВР, прокуратурата и съда, и разбира се от колегите депутати, които досега не са се включвали в дискусията. Те ще имат и друга възможност, но като последващ коментар, да чуем повече мнения.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Ние подкрепяме по принцип. Тъй като това съвпада в някаква степен с предложението на Прокуратурата от предишните заседания на Комисията. Но предвид времето и така, както бяхме организирани, към настоящия момент нямаме готовност да представим аргументи или да обсъдим предложението по-задълбочено. Но понеже принципно съвпада с това, което прокуратурата предлагаше към онзи момент, го подкрепяме доколкото се отнасяше за умишлените убийства, ако правилно съм разбрал, като ограничаване приложението по отношение на деянията, които са свързани с престъплението умишлено убийство.
Янаки Стоилов:
Аз съм готов да го обсъждаме само в квалифициращите състави, тъй като това беше дискусията. Дали по чл. 115 и чл. 116 или дали само по чл. 116.
Също така трябва да имаме предвид, че се причинява смърт и при редица от общо опасните умишлени престъпления, така че те задължително не трябва да бъдат изключени в този случай. Трябва да гледаме по резултата, а не по вида на престъплението.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, аз вчера в зала развих моето виждане по въпроса, че ограничението на прилагането на съкратеното производство, ние не трябва да търсим по отношение на конкретно престъпление, а трябва да го търсим по отношение на резултат и по отношение на един квалифициращ белег при извършване на престъпленията и конкретно става дума, когато престъплението е извършено в пияно състояние, независимо от това дали пияното състояние е елемент на квалификацията или не.
Само един допълнителен аргумент, тъй като след малко ни предстои да се занимаваме със Закона за амнистията. На мен ми прави впечатление, че текстът, който ни е предложен от Министерския съвет на чл. 1, ал. 1, т. 2 също изключва: “тази разпоредба не се прилага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт.”
На мен ми се струва, че тази обща характеристика, когато има резултат смърт или тежка телесна повреда или когато има извършено престъпление, независимо дали квалифициращ елемент е пияно състояние, но е факт, че е извършено в пияно състояние, да не може да се прилага съкратеното производство.
Това са едни общи критерии, които не визират отделно престъпление, но слагат една обща мяра и оттам нататък дават възможност на съда във всички останали случаи, извън тези, които излизат с тези характерни белези, да прилага съкратеното производство. По този начин, според мен, ще се получи оня баланс, който се стремим да получим. Първо, да имаме бързина на производството. Второ, да не е накърнено общественото чувство за справедливост, когато имаме тези тежки последици при извършване на престъплението.
Янаки Стоилов:
Умишлено или независимо от формата на вината.
Яни Янев:
Независимо от формата на вината. Да има резултат. Щом резултатът е такъв, нека да не отиваме към съкратеното производство.
Надя Антонова:
Първо, искам да кажа, че това, което ще споделя с вас, се споделя и от колежката Елеонора Николова, с която току-що се разделихме. Тя изрично ме помоли да ви предам, че това, което ще говоря, е и нейното становище.
Като разглеждаме съкратеното производство да въведем законови основания, при които то да се прилага не по начина, по който е в момента. Чувам от колегата Янев нещо много близко до това, което ние мислехме с Елеонора Николова – да бъде изключено приложението на съкратеното производство тогава, когато има умишлено причинена смърт, независимо от вида престъпление. Може да е грабеж, може да е умишлено при пряк и евентуален умисъл, когато умишлено причинена телесна повреда следствие на което е настъпила смърт и, разбира се, в пияно състояние. Принципът е горе долу както по чл. 78а - по резултата на престъпленията да се изключи приложението.
Второто, което искам да споделя с вас, дано не връщам дискусията обратно, но на мен ми се струва, че самопризнанието само по себе си направено не би следвало до такава степен да дава предимство на обвиняемите и на подсъдимите в частност. Самопризнанието е важно нещо и то следва да получи бонуси тогава, когато самото самопризнание допринася за разследването. Ще ми се да помислим дали не е добре самопризнанието да бъде обвързано и с момента, в който е направено – дали в началото на досъдебното производство, и дали това самопризнание на дееца води до разкриване на фактите и на обстоятелствата по делото.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова, макар че това не е редакция. Идеята е ясна. Вие казвате с процесуалния смисъл съкратеното производство да се толерира, когато направеното признание за фактите допринася съществено за разкриване на обстоятелствата по делото.
Надя Антонова:
Когато той дава едно съдействие, признавайки си, разкривайки фактите и обстоятелствата по делото и получава бонус. Мисля, че има разум.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други становища? До тук се очерта известен спектър от възможните решения. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Чл. 370 има предвид само процесуална икономия. Казваш: Тези писмени доказателства ги признавам. Няма да ги събираме ,няма да ги обсъждаме – такива, каквито са.
Втора алинея – признавам всички факти. Това е процедурата. Ти пестиш само процедура и в никакъв случай нищо друго.
Искам да ви кажа, че както тези неща са признати, има оправдателни присъди и те са заложени в самия текст.
Когато говорим за тези текстове трябва да знаем какво се цели чрез тях. От тях се добива само процесуална икономия.
Янаки Стоилов:
Става дума за признаване на фактите и това на всички ни е ясно.
Борислав Ралчев:
Но не на вината и не на самопризнанието.
Янаки Стоилов:
Самопризнанието няколко пъти се използва. Има се предвид самопризнание за изложените факти. Той може да каже: Аз признавам тези факти и това е самопризнание.
Борислав Ралчев:
Няма самопризнание. Няма място. Признаваш всички факти – положителни и отрицателни, наведени от свидетели и от самопризнание на лицето, както го абсолютизирате. Фактите не са атрибут на отделния човек-участник в процеса. Това трябва да бъдем наясно. Ако това си изясним, ще разберем за какво става въпрос. Тук ние абсолютизираме. Като чели в този процес има само един подсъдим и него сме го сложили да го събличаме от ляво и от дясно. Не е така. Всички факти гледаш и казваш: За това няма да губим време вътре да го обсъждаме. Започвайте да пледирате върху фактите. И това не е измислено в българската правна система.
А това, което пише в чл. 74, го четете внимателно. Никаква вина няма място.
Янаки Стоилов:
Ясно е. Законът е пред нас. Разбираме за какво става дума. Вече говорим за решенията въз основа на това, което съществува.
Борислав Ралчев:
Пияното състояние го гледате много еднозначно и много популистки. Пияно състояние е и 0.6, пияно състояние е и 2.6. Никой не може да бъде адвокат на този, който е в тежка степен на алкохолно повлияване. Но материята е много специфична, за да можем да слагаме на един кантар и този феномен, който има 4 промила в кръвта и този, който не си е направил сметката от вечерната ракия и половина за 7 часа сутринта по 0.15 на час да ги елиминира и дали има моите килограми или на колежката Балева. Само на грам живо тегло. Това е единствената промяна.
Янаки Стоилов:
Ясно, г-н Ралчев. Вие възразявате срещу пияното състояние.
Борислав Ралчев:
Трети принцип. Тежката телесна повреда навсякъде върви анблок и като нещо, което като чели е свързано само с отрязания крак. Ако отворите съдебната практика, ще видите, че големите спорове в тежката телесна повреда са при мозъчните увреждания – трайност, нетрайност и т.н. Там са 90 на сто от казусите. И там зависи на какво вещо лице ще попаднеш, дали ще отидеш при тежка телесна или ще останеш в средната. И в теорията има много спорове по тези въпроси. И ние се водим по някакви външни белези.
Нека да ви кажа и още нещо. Транспортното престъпление квалифициращите елементи не са в причинна връзка с резултата. Искам много точно Правната комисия да осъзнае това, което казвам. По този въпрос спор няма. Квалифициращите белези не са в причинна връзка с резултата. Те са състояние на дееца. Така че един път махаме от чл. 78а, втори път махаме в другите състави и обезкостяваме всички тези промени, които са станали. Нямам нищо против да премахнем всички привилегировани състави, да дадем една много широка дискреция на съда и тогава да се решава. Ама ние да признаем ей така свише кое престъпление, без да му знаем характеристиката – какво е в конкретния случай, това е абсолютно порочно. Ние точно тогава връзваме ръцете на съда. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Вие подкрепяте с тези аргументи редакцията във вида, в който тя вече е съставена. (Да.)
Чухте възможните предложения. Ще ви моля в изказванията си да ги модифицирате или пък, ако има нещо в мотивацията, което е съществено, да бъде добавено или оспорено, за да се ориентираме към решението, което можем да вземем, за да предложим поне за по-нататъшно обсъждане.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Това, което г-жа Антонова предложи, принципно беше предложено от Прокуратурата тогава. Ние подкрепяме именно в този аспект предложението. Въпросът е сега това, което се постави, да се направи преценката доколко този институт, има се предвид съкратеното съдебно следствие, би спрял да работи, ако се възприемат тези критерии. Обаче ние намираме това за много по-справедливо, но пак казвам, ние не можахме да подкрепим миналия път и сега нямаме готовност за толкова кратко време дискусията с нещо повече, освен с обема, който посочихме като случаи, които са разгледани и да го видим по състави, което би дало една качествена представа за нещата. Ние се ангажираме това да го направим по-нататък, но тогава няма да има значение..
Янаки Стоилов:
Ние каквото направим сега, защото няма да работим със състави, ще работим по общи понятия.
Николай Георгиев:
Така е по-добре във всички случаи.
Само искам да възразя на г-н Ралчев и то не толкова като възражение, че действително тук става дума за признаване на фактите, но признаването на фактите е обвързано по един абсолютен начин, автоматично води до разрешаване на материално правен въпрос в размера на наказанието сведен до един минимум или как да го наречем. Така че това няма никакво значение дали ще го наречем – то има значение, и е прецизно да кажем “признаване на фактите” и никой не спори по този въпрос. Въпросът е да се опосреди някак си връзката така, щото да се постигне една по-голяма справедливост. Ние не казваме да е чрез отделни престъпления. Това, което бе подходено преди малко, е по-доброто.
Янаки Стоилов:
Аз не познавам австрийската наказателна система, но сега по едно от скандалните дела се оказа, че обвиняемият за много тежки престъпления е направил пълни признания и въпреки това се предвижда най-тежката присъда.
Сега да чуем проф. Паликарски, след което ще преминем към гласуване. Ще ви предложа една много прецизна каскадна поредица, за да може всяка от хипотезите, които са принципно посочени, да се види какво да се приеме и какво да не се приеме. Заповядайте.
Проф. Милчо Паликарски:
Аз само две неща искам да кажа. Първото е, че идея, че това съкращава много наказателния процес е малко пресилено измислена. Защото производството е само в първата инстанция. Значи съкращава само на първата инстанция – вместо четири часа или един ден, два дни на един ден или на два часа. А като отиде на втора инстанция и по-нататък, си се движи по общия ред. Както е случаят със Стависки, но такива случаи са хиляди. Така че голямо съкращение няма. Това не е толкова практическия резултат. Практическият резултат е в наказанието и почти в безнаказаността.
От тези идеи, които се дадоха, като разбира се сега е късно да се обсъждат другите, но на мен ми се струва най-приемлива ал. 6, която беше предложена на чл. 78, струва ми се за момента, поне да се изключат убийствата, пияното състояние, тежки телесни повреди и съвкупностите, причиняването на смъртта. Какво имам предвид. Те са изключени. Не може да се приложи чл. 78 спрямо тях. По чл. 78 не може да се наложи глоба. И ако е пияно състояние, той ще отиде в затвора, ако е до три години лишаване от свобода. А ако го е извършил в пияно състояние и извърши самопризнание, няма да отиде в затвора, а ще отиде по това производство, ако е над три години – да кажем пет или шест години лишаване от свобода. Ще излезе, че в пияно състояние до три няма да отиде в затвора, а ще отиде в затвора в пияно състояние до шест – няма да отиде в затвора.
Второ, в полза на това, за което стана дума – поне да се изключи причиняване на смърт. И нещо друго, ако се погледне в споразумението, за да се сключи споразумение между прокуратурата и да се намали наказанието, има изискване да бъде обезщетен пострадалия. В това производство го няма това изискване. В съкратеното производство го няма това изискване. И те казват. Слагаме му пробация. На пострадалия му казват отивай да се лекуваш, където искаш и си гони нещата. Значи още веднъж се удрят правата.
Янаки Стоилов:
Сега да формулираме какви възможности за избор имаме.
Ще ги гласуваме последователно, като започнем от тези, които имат по-голяма тежест. При гласуването ще разделим нещата на елементи, защото материята е доста сложна и може да има различно отношение към различните признаци.
Първо да гласуваме за причиняване на смърт умишлено. А след това ще гласуваме дали това може да бъде и по непредпазливост. Тук говорим не за гласуване на редакцията, а за гласуване на смисъла.
Тези, които са за изключване от обсега на съкратеното производство причиняването умишлено на смърт, моля да гласуват.
Борислав Ралчев:
Може ли да ви помоля за нещо друго. (Да.) Степента да я направим с едно стъпало по-надолу. Горното стъпало ще бъде – ще има ли отделни текстове, които ще ги изключим.
Янаки Стоилов:
Не, няма да има текстове. Ние говорим за резултат. И с оглед на това, което тук по същество се приеме, ще формулираме редакцията – дали да е умишлена, дали да е непредпазлива. Текстове няма да има. Ще гледаме резултата. Текстовете ние не можем да изброим, защото това е много рискован подход. Ще трябва да използваме няколко десетки текста сигурно.
Които подкрепят да се включи в ограничението причиняването умишлено на смърт, моля да гласуват. Благодаря ви. Това се приема.
Гласуваме дали да се включи умишленото причиняване на тежка телесна повреда. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Които поддържат да се включи причиняването на смърт по непредпазливост, моля да гласуват. Г-н Янев беше на тази теза. Има ли други, които я поддържат? Няма.
Николета Кузманова:
При пътно-транспортните престъпления смъртта винаги е по непредпазливост.
Янаки Стоилов:
Знаем. Ние говорим за съкратеното производство.
Има ли, които поддържат за причиняване на смърт по непредпазливост? Г-н Янев, това не се приема.
Тогава не се приема и за непредпазливост при тежката телесна повреда.
Третият случай, който се повдигна, беше за пияното състояние. Кой поддържа това предложение? Добре.
В материалната част текстът става (в 58а):
Николета Кузманова:
Това не може да бъде в материалния закон.
Янаки Стоилов:
Един нов текст в чл. 369а, който трябва да гласи, че съкратеното съдебно следствие не се прилага или допуска (не съм сигурен за терминологията, но смисълът е този) при умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда, както и за престъпление, извършено в пияно състояние.
Николета Кузманова:
Терминът е “допуска”.
Янаки Стоилов:
Това е смисълът на гласуваното. Точната редакция ще се направи допълнително. Ще се синхронизира текстът.
Дискусията за пияното състояние ще продължи в залата. Аз не я смятам за предрешена поне по отношение на пияното състояние, защото там е друг признакът.
Другото предложение беше в същинската процесуална част – в кой момент е настъпило признаването на фактите.
Предложението, което г-жа Антонова направи, но трябва да ми кажете диапазона – чл. 370 – чл. 374, къде точно и по какъв начин приблизително да се формулира, за да видим като редакция как да го подложим на гласуване.
Ще цитирам чл. 372, ал. 4 гласи:
“В случаите по чл. 371, т. 2 подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В случаите по чл. 372, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подобно е положението и в чл. 373.
Г-жо Антонова, кажете Вашето предложение за кое се отнася.
Надя Антонова:
Г-н Председател, извинявам се, но не мога в момента да кажа конкретно къде да бъде систематичното място. Но като смисъл е:
Съкратеното съдебно следствие се допуска (както ни убеждават от доктрината) тогава, когато признанието на фактите или самопризнанието (законът работи с термина “самопризнание”) е настъпило в началото на досъдебното производство.
Вторият вариант е ако самопризнанието или признанието на фактите е допринесло за разкриване на фактите и на обстоятелствата по делото.
Янаки Стоилов:
Да чуем и г-жа Балева. Предлагам ви да насочим вниманието към значението на признанието на фактите, а не толкова към момента. Според мен, е по-важно какво отражение имат фактите, за да се докаже обвинението.
Надка Балева:
Становището ми е точно в подкрепа на тази ви теза. Защото твърде субективно е “в началото на производството”. Ако следователят е извършил всичките действия на 40-тия ден. Това ели в началото на производството или към края на производството. Така че не времето трябва да бъде критерия, който да определя значението на самопризнанията. Трябва да се съсредоточим върху това с признаването на факти, на детайли, дали той наистина е допринесъл за разкриване на обективната истина или когато е притиснат от категоричните доказателства, от отказа на прокуратурата за споразумение, решава да се възползва по този начин и се стига до този изключително голям дисбаланс между наказанията, ако той не беше признал фактите, установени и доказани и ако той е предприел този ход на признаване като защитна реакция с цел естествено получаване на изключително ниска присъда. Така че въобще да не анализираме дали в началото или в края.
Янаки Стоилов:
Приблизително текстът са бъде и тогава по повод на неговото уточняване, ако има други становища.
Борислав Ралчев:
Не можем да говорим за досъдебно производство.
Янаки Стоилов:
Ние не говорим. Аз ще го формулирам, че съдът, а не досъдебното производство.
Съдът допуска съкратеното производство когато признанието на фактите от дееца допринася за установяване на обстоятелствата по делото.
В този смисъл да е текстът, като ще се доуточни. Фактите винаги допринасят. Дали да не сложим съществено допринасят, защото те винаги допринасят.
Николай Георгиев:
Само да ви насоча към чл. 321, макар че е по друг повод, но в ал. 5 се ползва “съществено улесни разкриването и доказването” на еди какво си. Нещо подобно. За улеснение ви насочвам, понеже се търси редакция.
Янаки Стоилов:
Повтарям в какъв смисъл, като допълнително ще се редактира текстът.
Съдът допуска прилагането на съкратеното производство когато признаването на фактите от дееца съществено допринася за разкриването и доказването .....
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Запишете го и помислете, уважаеми колеги, че освен подсъдимият в това производство участват и други лица. Вашата формулировка държи сметка само за това, което е казал “он”. Нищо общо няма със съдържанието на текста. Текстът има предвид всички обстоятелства, всички факти, които са установени в процеса до този момент. А вие казвате само ако той е направил това.
Янаки Стоилов:
Да, за да се ползва от облагите на това производство. А иначе те ще бъдат съпоставени с всичик факти, за да се види дали това, което той признава, не е в противоречие с другите факти.
Борислав Ралчев:
В каква процедура, г-н Председател, ще приемем, ако това е установено и това не е.
Янаки Стоилов:
Ама нали в целия процес в крайна сметка е установено.
Борислав Ралчев:
В чл. 370 какво имаме? Да си го обясним по бабешки. Свършило е досъдебното производство, отиват книжата в съда, явява се страната и казва:
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, продължете. Пречат ви разговорите ли?
Борислав Ралчев:
Нека да завършат, а може би и Министърът ще влезе в пренията.
Миглена Тачева:
Аз идвам за обсъждането на Закона за амнистията. А чувам, че вие обсъждате НПК, а аз не знам, че ще се обсъжда НПК.
Борислав Ралчев:
То и ние не знаехме.
Янаки Стоилов:
Това го обявихме в пленарна зала, включително и по повод на Вашето искане за преразглеждане на § 6.
Сега остана само по чл. 58а, респ. във връзка с НПК за съкратеното производство, тъй като тук уточнихме допълнителни елементи.
Борислав Ралчев:
Да си довърша мисълта. Да обясним на колегите, ако е вярно това, което казвате Вие, да преценим къде лъже, къде манкира и къде каква цел има, трябва да произведете нещо като производство и ми кажете какво е то. Как в този момент съдът, който трябва да признае нещо или не, вижте чл. 370, ал. 1, ще слага на кантар този иска само да спечели от наказанието, дали има значение дали признава фактите или не, дали има значение или не дали признава всички протоколи, когато това става накрая.
Казвам, че това, което в момента формулирате е един правен абсурд. Добре, дайте ми отговор като вносители. Какво е това производство, което ще се развие, по каква процедура пред съда в тази му част по чл. 370. Не отиваме на чл. 372-374. Вие въвеждате процедура. Дайте да я чуем каква е? Състезателна?
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Антонова, тъй като тя имаше някакви възражения от процедурен характер, а сигурно и по същество по това, което се каза.
Надя Антонова:
Г-н Председател, възразявам по начина на водене на заседанието на Комисията. Не така. Едни и същи говорим едно и също. Никой не си е сменил позицията от десет дена насам или петнадесет дена насам. Няма смисъл непрекъснато да възпроизвеждаме едно и също. Ясни са позициите, ясни са аргументите на страните. Защо си го повтаряме, след като явно няма да се склоним. Дайте да гласуваме в Комисията, да влиза в зала и залата да решава. Но да повтаряме петнадесет дена едни и същи аргументи непрекъснато, според мен, това не е най-умелият начин да се ръководи една Комисия.
Янаки Стоилов:
Ще се съобразя с вашата бележка. Аз се стремя да бъда по-толерантен към различните становища, тъй като материята е сложна. Но действително вече е въпрос на формулиране на някакво решение.
Моля сега да се прочете текста, който ще подложа на гласуване, в частта, която остана да се реши процесуалната страна.
Мирослава Манолова: експерт.
“Съдът допуска съкратено съдебно следствие когато признаването на фактите от подсъдимия съществено улесни разкриването и доказването на извършеното престъпление.”
Янаки Стоилов:
Г-жо Кузманова, искате думата по тази редакция ли? Заповядайте.
Николета Кузманова:
Опасявам се, с молба да ме извините предварително, че в тази редакция се объркват два различни института. Едното е материално правното основание за изключване на наказването, чието систематично място е в материалния закон. Норми от рода на “деецът не се наказва”, ако направи “доброволно се разкрие пред органите на властта”. Това е едното.
Второто, което е, начинът по който се формулира текстът, към този момент на практика не решава въпроса да стимулира подсъдимия да направи признание още на досъдебното производство. Дори напротив, казва му: Стой и мълчи, докато стигнеш в съд, защото едва там ще преценят дали улесняваш или не разкриването на престъплението.
Формулировката “улеснява” е формулировка за досъдебното производство. Въпросът е, ако ще се прави някаква корекция в тази посока, тя би следвало да бъде изобщо дали да съществува това основание или не. Опасявам се, че иначе ще стане много голямо объркване. Тогава към този момент чл. 371 казва: “При предварително изслушване на страните”, т.е. делото вече е стигнало в съд. И продължава в т. 2. “Признае фактите в обвинителния акт”, т.е. те вече са описани, и то само обстоятелствената част, а не всички.
Аз не смея да давам редакция, защото не съм подготвена, но от това, което слушах досега, мисля, че тази формулировка по-скоро ще доведе до разнобой.
Ограничението на приложното поле, подобно на споразумението, е по-прецизно. Признавам, че не съм подготвена точно. През цялото време, слушайки ми беше трудно да разбера каква е целта на занятието. Но доколкото разбирам целта е да го стимулираме обвиняемия да си признае още в досъдебното производство. Не я постигаме, г-жо Антонова.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви следното. Този въпрос, ако няма настояване за допълнително формулиране на текст, да го приключим. Ако има формулиране на предложение – това, или друга модификация, разбира се, че ще го гласуваме.
Но искам да припомня, че Върховният касационен съд прие тълкувателно решение, което мисля, че засяга точно процесуалната страна на въпроса и можем да оставим на него.
С това, което решихме, мисля, че можем да приключим нещата и дискусията да се пренесе в залата.
Така да приключим и дискусията по уточненията във връзка с отложените текстове от доклада в пленарната зала.
Редакцията, която приехме за НПК във връзка с НК за изключването на съкратеното съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда и пияно състояние. Това се прие.
По трета точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за амнистия, внесен от Министерския съвет.
Имате доклада с направените към него предложения.
По заглавието няма спорове, тъй като законопроектът по принцип е приет.
Преминаваме към чл. 1. Законът е кратък, но с много широк обхват, за това моля да се концентрирате.
Има предложение от г-гжа Антонова за отпадане на част от чл. 1. Заповядайте.

Надя Антонова:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, за да не взимам думата непрекъснато, искам да ви кажа, че моите предложения са насочени към стесняване на приложното поле на Закона за амнистия по начина, по който не веднъж съм споделила с Правната комисия и в пленарна зала, идеята на моите предложения е да не се амнистират деяния, които са извършени при умишлена форма на вина.
Това е и предложението ми в ал. 1, т. 1 на чл. 1. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Сигурно ще чуем и мнение против, след което да се ориентираме към гласуване. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
Имам предложение в подкрепа на казаното от колежката, предлагам в дефинитивната норма, която определя що е амнистия, да паднат умишлените престъпления и така ще се съглася.
Янаки Стоилов:
Тя предлага в този случай да отпаднат. Тя не предлага промяна в определението.
Заповядайте.
Йосиф Герон:
От името на Съюза на юристите в България благодарим за поканата от страна на Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Третирам Вашето участие в режима на заинтересовани организации, макар че не знам Съюзът на юристите в какво качество толкова се интересува от тези проблеми. Но имат право организации, в чиито предмет на дейност са обсъжданите въпроси, при открития режим на заседанията да участват. Заповядайте, да кажете Вашето мнение.
Йосиф Герон:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предполагам, че не е успяло да стигне до Вас нашето писмо, което вчера или онзи ден беше внесено, с което предлагаме да отпаднат от приложното поле на Закона на амнистията престъпленията по чл. 209, ал. 2, чл. 308, ал. 1 и чл. 309 от Наказателния кодекс.
Съюзът на юристите в България от октомври месец 2008 г. инициира и поддържа сериозна кампания свързана с имотните измами. За чест на Министерството на правосъдието веднага бе създадена работна група, която да работи по всички нормативни актове и други организационни мерки, които следва да се вземат за предотвратяване на това епидемично разрастване на имотните измами. Нашето най-голямо опасение е, че ако се амнистират тези престъпления, тъй като по-голямата част, да не кажем почти всички имотни измами практически се подвеждат като документни престъпления, а не като документни измами и попадат под приложното поле на чл. 308 и чл. 309 от Наказателния кодекс. Т.е. ще бъдат прекратени стотици висящи дела за имотни измами и всички тези пострадали лица, които разчитат на по-големите възможности на наказателния процес за събиране на доказателства за престъпни обстоятелства, няма да могат да използват тази възможност. Ще се отиде единствено в гражданския процес, който е с много по-ограничени възможности. За това ние подкрепяме предложението на г-жа Антонова в тази му част – за тези умишлени престъпления да се изключат от приложното поле на Закона за амнистията.
На 17 март, сиреч онзи ден, на заседание на назначената от г-жа министъра работна група по имотните измами, това наше предложение също беше подкрепено.
Янаки Стоилов:
Всъщност Вашето предложение се поглъща от предложението на г-жа Антонова, което е по-общо.
Йосиф Герон:
Ако не се приеме общото, да се вземе предвид нашето предложение.
Янаки Стоилов:
Ако то не се приеме, а това се поддържа от някои от народните представители, той може да се позове да го формулира като предложение, което да се съгласува. Тук няма формулирано такова предложение. Ако не се приеме по-широко по обхват предложение, тогава народен представител може да формулира устно това предложение, което преди малко чухме от г-н Герон. Така че няма какво да коментираме пред каква ситуация сме изправени, за да преценяваме.
Има ли други коментари? Г-жа Тачева и след това г-жа Дончева или обратното.
Татяна Дончева:
Общото впечатление да отпаднат всички умишлени, т.е. предложението по чл. 1, ал. 1, т. 1, дали има възможност да го разделим в хипотезите, което е разделено по-нататък. Защото на мен най-притеснителните случаи на умишлените престъпления са когато в резултат на периода, в който нямаше продължавано престъпление има едни и същи неща.
Миглена Тачева:
Аз също смятам, че не би трябвало да отпада ал. 1, т. 1 за това, защото: първо, няма да влизам в професионален спор за това дали може да се прави амнистия, т.е. дали може със законодателен акт да се прави амнистия така, както е изказването на г-жа Антонова в пленарна зала и че това е само правомощие на президента – президентът може само да помилва. Амнистията е различно от помилването. Има два вида амнистия, които са разписани в Наказателния кодекс. Има от Девети септември досега 13 амнистии, които са по различни текстове. Нека да говорим действително за принципни неща.
По какъв критерии ще разграничим умишлено извършено престъпление от непредпазливост и ще кажем: По непредпазливост може да има амнистия, когато е умишлено, няма да има амнистия. Когато нашият критерий е свързан с приложението на чл. 78а. Говорим за това, когато е извършено за първи път. Говорим за това, че в крайна сметка съдът ще наложи глоба от хиляда до пет хиляди лева. То е задължение, защото този е институтът, който се прилага когато от деяние, извършено умишлено и по непредпазливост до три години и до пет години лишаване от свобода съответно, извършено е за първи път, отговаря на съответните условия съдът прилага чл. 78а. Трябва ли да хабим този ресурс на прокуратурата, за да може след две години разследване да получи някой глоба. За това казваме, че остава ал. 4 и изрично да се запише, за да е ясно, че те ще си понесат административно наказателната отговорност, каквато апропо ще бъде същата, защото те ще бъдат освободени от наказателна и ще им бъде наложено наказание глоба – административно наказание.
По другите текстове. Чл. 2. Тогава г-жа Антонова е по-добре да предложите целия текст на Закона за амнистията да отпадне, защото то си губи смисъла, идеята и духа на предложения законопроект.
Писмото е от вчера в Министерството на правосъдието, въпреки че отдавна се обсъжда този законопроект, нямаме данни за осъдени лица за имотна измама. Нека да видим текста. Ако е до три години, наказанието ще бъде пак глоба.
Татяна Дончева:
Става дума за друго.
Янаки Стоилов:
Моля ви да не коментираме текстове. Ако някой народен представител каже, че поддържа предложенията на г-н Герон алтернативно, тогава ние допълнително ще ги обсъдим и ще ги гласуваме. Това беше негово насочване в дискусията и то е функция от това дали ще се приеме или не предложението на г-жа Антонова.
Миглена Тачева:
В продължение на това, което попита г-жа Дончева.
Янаки Стоилов:
Ама ние обсъждаме нещо, което аз не съм чул – някой да заяви, че го предлага на вниманието на Комисията. Нека да видим по основния въпрос дилемата. Ако някой каже, аз поддържам не на вносителя, т.е. не поддържам предложението на г-жа Антонова, а поддържам предложенията които бяха направени за определени текстове, тогава да продължаваме дискусията.


Надя Антонова:
Считам се за длъжна да взема думата пак по повод твърдението на уважаемия министър на правосъдието, който подложи на съмнение моите познания по обща част на наказателно право.
Г-жо Министър, ако някой претендира, че разбира от наказателното право изцяло или не е добре информиран, или не знае за какво става въпрос. В случая аз си позволявам да спомена, че съумявам да направя разликата между амнистията и помилването не само форма, не само по правни последици, а и по техния автор. И аз никога не съм твърдяла в зала, че помилване се прави от Народното събрание. Ако евентуално протоколът е такъв, много е възможно да съм допуснала lapsus. Но с моите скромни познания за света, позволете ми да ви кажа, че се ориентирам що е амнистия и що е помилване.
По отношение на чл. 2. Ако правилно съм разбрала фразата, че моето предложение за отпадане на чл. 2 всъщност обезсмисляло Закона за амнистия. Правилно ли Ви разбрах, г-жо Министър.
Съображенията ми да отпадне чл. 2, казани с едно изречение, са, че тези господа лишени от свобода, които не са рецидивисти и тези рецидивисти, които са лишени от свобода, могат да бъдат освободени от изтърпяването на наложеното наказание условно предсрочно, но разбира се, при определени условия, както добре знаем. Така че ние си имаме институт, по който тези лица, които са изтърпели 2/3 от присъдата си, да бъдат освободени от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и този институт се нарича условно предсрочно освобождаване.
По чл. 354 – ония баснословни присъди, когато се кумулираше наказанието, съм съгласна. Но тотално за рецидивистите при наличие, че има институт условно предсрочно освобождаване при еди-какви си условия, аз и моето чувство за справедливост не е склонно да възприеме текста на чл. 2 от Закона за амнистията.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да преминем към гласуване на предложението по чл. 1, което е направила г-жа Антонова – в ал. 1, т. 1 се заличава.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се предложението за отпадане.
При това положение не се налага да се връщаме към частичната дискусия по текстовете, които се предложиха.
В останалата част текстът остава. Няма възражения срещу него.
Миглена Тачева:
А можете ли да ни кажете мотивите.
Янаки Стоилов:
За второ четене не внасяме мотиви. Мотиви са необходими при самата дискусия при поддържане на едно или друго предложение. Предполагам, че колегите се опасяват от случаи като “Ванко 2”, условно да го нарека, за много неща, които изникват от приемането на този текст.
Преминаваме към чл. 2. Смятам, че дискусията по чл. 2 беше проведена. Г-жа Антонова каза мотивите си и по чл. 2. Има ли някакво друго мнение. Ясни са нещата. Те са за рецидивистите. Тя предлага да отпадне чл. 2.
Има ли някакъв друг коментар.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, твърди ли се, че в чл. 2 не попадат непредпазливите деяния или се отнася предложението на колежката само за умишлените, като логично продължение на това, което досега гласувахме.
Янаки Стоилов:
Няма такова деление в чл. 2.
Борислав Ралчев:
В чл. 1 гласувахме принципния въпрос. Г-жа Антонова каза по принцип. Уважавам нейното мнение. Всичко що е умишлено престъпление, няма място за амнистия. И понеже гласувахме едното, разбрахме се, сега питам коректно.
Считате ли че в приложното поле на чл. 2 няма непредпазливи деяния или ще трябва да формираме нещо, което да е свързано с умишлените такива.
Реплика: Свързани са нещата.
Борислав Ралчев:
Все пак сме Правна комисия, г-н Председател. Не сме транспортна.
Янаки Стоилов:
Да не подценяваме нещата, защото има представители на Транспортната комисия.
Борислав Ралчев:
Аз за това го казах. Не знам, не съм готов свише да ми бликне нещо от главата.
Татяна Дончева:
Първо, аз смятам, че ал. 4 на чл. 1 не може да отпадне автоматически, защото в чл. 1, ал. 1 оставяме т. 2 – непредпазливите престъпления. Така че за тях амнистията не е пречка за реализиране на наказателна отговорност. Нека да си остане ал. 4.
Освен това мисля, че между чл. 1 и чл. 2 няма формално юридическа връзка (Има.) Има като концепция, като политика. Ако кажем, че по отношение на всичик умишлени, правим нещо. Но тук става дума за следното. Като махнем умишлените, които са леко наказуеми, ние казваме с гласуването си в ал. 1, че лицата, които са осъдени за умишлени престъпления, макар и малко, няма да им се заличат осъждането и последиците. Това е друга работа от онова, което се иска в чл. 2. Тези лица си продължават да бъдат осъдени. Там са лица, които са изтърпели много и имат от едно до шест месеца, да ги гласуваме.
Борислав Ралчев:
По пътя на машинката на гласуването нали знаеш колко пъти сме минавали.
Янаки Стоилов:
Няма никаква машина. Говорим по три пъти за едно и също.
Борислав Ралчев:
Но трябва да се разбираме, като говорим и затова ви питам, за да формирам моето калпаво мнение.
Ако логиката на г-жа Антонова е тази да няма амнистия за умишлено престъпление, независимо дали е леко или тежко – ние вече го гласувахме и приехме, няма логика за тежките умишлени престъпления във фаза изтърпяване да кажем има амнистия, а за леките няма амнистия.
Янаки Стоилов:
Нека да гласуваме чл. 2. В зависимост от резултата дали той ще отпадне или ще остане, тогава могат да се правят някакви уточнения към текста, ако той остане, с оглед на гласуваното по чл. 1.
Предложението на г-жа Антонова е за отпадане на чл. 2. Тези, които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Седем души “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Един не участва в гласуването. Приема се отпадането на чл. 2.
По чл. 3 няма предложения. По текста на вносителя има ли някакви възражения или корекции? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Мирослава Манолова:
По чл. 3, ал. 2 искам да кажа, че Наказателният кодекс не познава допълнителни наказания на главни и допълнителни деления и за това ви предлагам в ал. 2 “относно другите видове наказания, наложени заедно с лишаване от свобода”, а не “допълнителни” наказания. Текстът става:
“Не се прилага относно другите видове наказания, наложени заедно с лишаване от свобода.”
Другата бележка по ал. 1, която е от становището на Консултативния съвет.
Така както е формулирана нормата, се амнистират и се имат предвид явно увеличаването по силата на чл. 24 на наказанието, но не повече от сбора на отделните наказания. А в нормата на чл. 24 се държи сметка, че така увеличеното наказание не може да надвишава границата, предвидена в общата част за съответното наказание, в случая лишаване от свобода. За това, ако това е била идеята на вносителя, да стане до една втора, което не може да бъде повече от двадесет години, нито да надминава сбора от отделните наказания.

Янаки Стоилов:
Г-н Василев, имате ли някакви бележки към това уточнение? Необходимо ли е то, освен в редакционната част по ал. 2, която мисля, че няма нужда да обсъждаме.
По ал. 1 нали чухте каква е бележката.
Проф. Милчо Паликарски:
Тук не става дума за съвкупности от наказания. Те неправилно са го разбрали.
Янаки Стоилов:
Т.е. може да остане в предлаганата редакция. (Да.)
Николета Кузманова:
Друго е опасението, което изрази колежката. Че увеличавайки с една втора може да се стигне до надвишаване на максималния размер на наказанието лишаване от свобода. Нали правилно съм разбрала? (Да.) Значи остатъкът, който трябва да изтърпи с едната втора не бива да бъде повече от 20 години. Това е бележката на Съвета, че наред с “не повече от сбора на отделните наказания”, трябва да се добави и “не повече от максималния размер за вида наказание”. Защото иначе би се получило увеличение, което е непозволено от общата част.
Проф. Милчо Паликарски:
Това е така, но когато има съвкупност от престъпления. Тук не говорим за съвкупност, а говорим за стария чл. 26, който казваше, че когато е извършил повече от едно престъпление, се изтърпява, като се сумират всички. И ако едното наказание е 30 години, другото – 20 години, и в затворите имаше 50 години и 80 години. Тук не става дума, че щом има едно наказание 20 му се опрощават останалите. Не е това принципът.
Янаки Стоилов:
Идеята е, че може да бъде увеличено с една втора от максималния срок на самото наказание, а не на присъдата.
Проф. Милчо Паликарски:
На най-тежкото, което му е наложено, на дееца.
Янаки Стоилов:
На него най-тежкото, което му е наложено, а не което е предвидено за престъплението.
Вие предлагате тази редукция да остане – намаляването, както е тук, спрямо наложеното му наказание, а не спрямо текста на закона за съответното престъпление. Добре. Това се поддържа от вас.
Чухте двете становища. Те имат разлика по същество в ал. 1.
Николета Кузманова:
Амнистията не попада в изчерпателно изброените случаи, в които може да се отиде до 30. Това е бил аргументът на Съвета, за да направи тази бележка.

Петър Василев:
Не могат да се извършват престъпления при продължено престъпление за деяния, за които се предвиждат 30 години.
Проф. Милчо Паликарски:
Ако оставим това нещо да не се случи, да не се пише в закона, ще си остане решението на Върховния съд за § 90, което не спазва въобще тези 30 години, за които се говори.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате да се запише?
Проф. Милчо Паликарски:
Това, което е записано. Върховният съд има сега едно решение.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията на вносителя с редакционната поправка в ал. 2. които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема.
По чл. 4 има предложение на г-жа Антонова за отпадане.
Надя Антонова:
Оттеглям го.
Янаки Стоилов:
Някой поддържа ли го това предложение, за да знам дали да го гласуваме. Заповядайте, г-жо Кузманова.
Николета Кузманова:
Чл. 4 обхваща амнистиране на всички лица, които са осъдени за престъпления, свързани с наркотици. И тук се включват: производство, разпространение и всякакви други – държане, пренасяне и т.н., без значение дали лицето е било зависимо, в какъв период и как.
Смятаме, че не бива на тази категория лица да се дава амнистия.
Янаки Стоилов:
Те няма ли да отидат в режима на чл. 3 по този начин. Или тя е на собствено основание.
Тогава може би г-жа Антонова си поддържа предложението.
Татяна Дончева:
Не може да го поддържа. Не може да има много голяма амплитуда в наказания, които са наложени в близък период от време за едни и същи деяния. Не може в затвора да се намираме аз и ти в една килия за едни и същи наркотици осъдени и аз да съм осъдена на три години, а ти да си осъдена на 30 години. Не го ли разбираш това, момиче. Това нещо освен злоба и ненавист нищо друго не ражда. Какво превъзпитание?
Какво ти предлагат хората. Погледни какъв срок са ти написали. Освобождават ги над остатъка над осем години по едното. Над 12 години по другото, над 20 години по третото. Как можете да поддържате за едно и също нещо един да има 30 години, а друг – три години. Не може да имате никакви аргументи. Това просто животът го отхвърля.
Янаки Стоилов:
Оттегляте ли го? (Да.) Г-жа Антонова оттегля предложението си.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз ви моля да видим чл. 1, ал. 2. Връщам дискусията с една дума. Тук става въпрос за глобите, които се амнистират. Последното изречение: “Глобите, за които е издаден изпълнителен лист, се събират.” Да стане:
“Глобите, постановени с влязъл в сила съдебен акт, се събират.”
Янаки Стоилов:
Добре, ще го подложа на гласуване.
Но първо, след като оттегляте вашето предложение, моля да се гласува редакцията на вносителя по чл. 4. Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Сега да гласуваме предложението по чл. 1, ал. 2.
Проф. Милчо Паликарски:
Но ние казваме, че ги амнистираме, като ги освобождаваме от наложеното наказание. А наложеното наказание е глоба. В следващия текст казваме: освобождаваме ви от наложеното наказание, но наложените наказания се изпълняват. Какво е това освобождаване, като казваме, че се изпълняват. За това се реши да е единствено с образуваните дела, където в Агенцията за вземанията има преписки, взимали са една част, останали са 20 лв. или 10 лв. и ще стане каша. А амнистирането е, че ги освобождаваме от наказания. А наказанието е само глоба. А след това казваме, че щом е наложена глоба, тя се събира.
Янаки Стоилов:
Да, но казвате, че за глобите, за които е издаден изпълнителен лист, се събират. Казва се, че за едните могат да се съберат, а за другите - не могат.
Проф. Милчо Паликарски:
Но те казват, че в Агенцията ще стане такава каша с вече събрани части, а други са останали.
Надя Антонова:
Аз си поддържам предложението.
Г-н Паликарски, ако искате да знаете, аз съм против амнистирането на имуществените наказания. Как така ще амнистираме наказанието глоба. Няма да бъде амнистиран. Ще си плати глобата. Няма да го амнистираме въобще наказанието глоба.
Янаки Стоилов:
Чуха се мотивите. Г-жа Антонова поддържа предложението. Чу се едно възражение. И още едно възражение от г-н Ралчев и тогава ще гласуваме.


Борислав Ралчев:
Само че трябва да се има предвид, че имуществените санкции са по принцип субсидиарно наложено наказание. Ние амнистираме основното наказание, а допълнителното такова – няма логика. Държавата има нужда от пари ли?
Янаки Стоилов:
Не само. Може да се каже, че той е освободен от по-тежкото наказание и ще си плати по-евтиното.
Борислав Ралчев:
Значи от по-тежкото ще го освободим, а от по-лекото няма. Има логика в общата част.
Четин Казак:
Г-н Ралчев, аз доколкото си спомням, основната цел на този закон беше да освободим, да помогнем на ведомството на г-н Василев, а не на ведомството на г-жа Мургина.
Борислав Ралчев:
Ние го лишихме вашето разбиране от смисъл. Вие закъсняхте малко.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване уточняващото предложение на г-жа Антонова за второто изречение на ал. 2 на чл. 1. Които го подкрепят, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Не виждам. Правят се изказвания против, а после няма гласове против.
По чл. 5. Има предложение за отпадане на чл. 5. Заповядайте, г-жо Антонова. Налага ли се нещо да мотивирате?
Татяна Дончева:
Тук става дума малко бонус да дадем на тези, които са изтърпели фактически голям срок – 15 и повече години.
Янаки Стоилов:
Разбирам, че г-жа Антонова си поддържа предложението. Ако нейното предложение не се приеме, тогава ще предложим преди предложението на вносителя, това което предлага г-жа Дончева. Има известна каскадност в този процес.
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Г-н Председател, така както е предложението, означава механично изчисляване на пребиваването н местата за лишаване от свобода и механично приспадане. Тук няма дори елементарното условие за поведение в затвора. Така че въпрос не е дали пет или две години. Въпросът е принципен.
И има още нещо. Това не са случаите, които по предходния текст с голямата амплитуда в санкциите при промяната на наказанието. За да му наложено наказание лишаване от свобода над 20 години, при тази либерална съдебна практика, не става въпрос за убийство по чл. 115, а и за квалифицирано, а сега ние да им дадем бонус, аз такова решение не бих взела и няма да подкрепя оставането на този текст.
Борислав Ралчев:
Да не бъркаме основни институти на наказателното право. Доброто поведение е там, където го търси колежката Антонова.
Янаки Стоилов:
Г-н Паликарски и след това преминаваме към гласуване.
Проф. Милчо Паликарски:
Само искам да кажа, че никой не може да убеди някого, че един човек стоял 15 години в затвора, като му намалиш пет години, като стои още пет години, ще се постигнат някакви положителни резултати.
За тежките престъпления навсякъде са доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и чак тогава имаме лишаване от свобода.
Янаки Стоилов:
Може и обратния аргумент. След като вече е изкарал десет години, вече и да излезе, той няма да се поправи. Така че двата аргумента се неутрализират взаимно.
Да чуем г-н Казак и тогава ще преминем към гласуване.
Четин Казак:
Само една реплика. В текста на чл. 5 не е посочено, не е направена разлика между добро поведение и не добро поведение.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Антонова за отпадане на чл. 5. Които са “за”, моля да гласуват. Осем “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Един който не участва в гласуването.
По чл. 6. Имате думата, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, по чл. 6 ми се струва, че съм допуснала фактическа грешка, като съм предложила чл. 6 да се заличи. Текстът на чл. 6 по вносител е, че “освобождаването от изтърпяване на наказания по чл. 2, 3 и 4 не заличава последиците на осъждането”, поради което го оттеглям това предложение.
Николета Кузманова:
Без значение от вида амнистия, дали тя амнистира престъплението или амнистира само лицето, задължителна последица от амнистията е заличаване на факта на осъждането.
Вашето предложение е много коректно, тъй като то реално казва, този закон амнистира, а не помилва. Ако тази норма се запази, реално в тези текстове няма да има амнистия, а ще има помилване, което не е конституционно правомощие на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Амнистията може да заличава по принцип наказуемостта на определени деяния. И може по отношение на лицата да заличава или не последиците. Според мен, този текст има място в закона.
Николета Кузманова:
Напротив! Не е така. Това е основната разлика между помилването и амнистията.
Янаки Стоилов:
Добре, цитирайте текста, на който се позовавате.
Николета Кузманова:
НК, чл. 83. “Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от отговорност и от последиците от осъждането за определени престъпления.”
Никога при амнистията не е била свързана с изключване на заличаване на факта на осъждането.
Проф. Милчо Паликарски:
Първият вид амнистия ,който заличава престъпния характер на деянието, заличава осъждането. Но сега представете си, ние казваме до шест месеца. Но шест месеца могат да му остават шест дни. Той е стоял 15 години в затвора, пускаме го шест дни предварително и казваме: Той не е осъждан! Няма такова нещо.
В тези случаи, когато имаме амнистия, която освобождава от изтърпяване на наказание, лицето, което е било в затвора, изтърпяло е наказанието му се пише в свидетелството за съдимост, че е изтърпяло наказание.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че коректното тълкуване на чл. 83 допуска и двете възможности. Защото първата част на чл. 83 казва когато това деяние по принцип ние не го смятаме за престъпление, независимо че има осъдени лица, ние ги амнистираме, защото това вече няма да бъде престъпление.
А другия случай е, че той може да освободи от наказателна отговорност и от последиците за осъждането. Двете неща са отделни. За това аз мисля, че има основание да остане текста.
Проф. Милчо Паликарски:
От какви последици, в какъв размер ще бъде това решава органът.
Николета Кузманова:
Г-н Стоилов, извинявайте, че се намесвам без да сте ми дали думата. Не позволявайте всички вие, които сте безспорни авторитети в областта на правото да станете пример в рамките на обучението по наказателно право как събранието не прави разлика между помилване и амнистия. Въпросната помилваща амнистия,която се спряга като термин кой откъдето се сети и по какъвто и да е начин обхваща единствено и само случаите, когато не се заличава престъпния характер на деянието, а онези случаи, в които само се посяга върху размера на наказанието. Но във всички учебници по наказателно право това е изведено като съществен белег на амнистията – без значение дали заличавам характера или освобождавам, винаги заличавам факта на осъждане.
Янаки Стоилов:
Нека сега да видим дали учебниците не трябва в известна степен да бъдат пренаписани. Те законите не са вечни, а ние искаме учебниците да са вечни. Сега ще задам въпрос, а вие ще отговорите. Опростявам нещата, даже ги профанирам.
Ако има лица, които са извършили кражба и законът каже, че кражбата или определени деяния няма да бъдат престъпления, тогава ние по този начин опрощаваме изцяло деянията, извършени от тези лица, независимо че те са били престъпление към дадения момент. Но когато престъплението си остава и за дадените лица, ние казваме, че ги освобождаваме от наказателна отговорност и от последиците на осъждането. Ние можем да изберем дали да го направим или не. Не сме длъжни да го направим.
Петър Василев:
Само искам да кажа едно нещо. Аз не знам новите учебници какво пишат за амнистията, но ние имаме Закон аз амнистия и освобождаване от изтърпяване на наложено наказание от 1990 г. По силата на този закон са освободени 4 хиляди души приблизително, но нито на един последиците от осъждането не е заличено. И не трябва да се смята, че всяка амнистия заличава престъпния характер на деянието. За това в чл. 83 има два вида амнистия и тя е отчетливо разграничена. Първият случай заличава престъпния характер и последиците от осъждането. Във втория случай – само освобождава от изтърпяване на наложено наказание. Имаме практика. Това значи, да се върнем 20 години назад и да амнистираме деяния на лица, които са освободени.
Янаки Стоилов:
Тезата на г-жа Кузманова е, че във втората разновидност на амнистията, двете неща винаги вървят заедно. Когато не е заличен престъпния характер, в другия случай освобождаването от отговорност върви с последиците от осъждането на определени престъпления. Защото те не са дадени с “или” в закона, а са с “и”. Буквално тълкуването поддържа нейната теза. Практиката е по-гъвкава в това отношение.
Четин Казак:
По моето скромно мнение, без да съм специалист пеналист, е, че трябва да правим разлика между освобождаване от изтърпяване на наказанието, какъвто е чл. 1 и другите текстове, в които се съкращава част от наказанието, каквито тук се предвиждат в чл. 3, чл. 4 и т.н. При този случай, г-жо Кузманова, според мен, не е задължително да се заличат последиците от осъждането.
Когато ние имаме амнистия, която обхваща освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на цялото наказание, тогава може да се заличат, тогава наистина има задължително заличаване. Но когато човекът е лежал 10 години и вие му съкращавате две, как ще му заличите последиците от осъждането. Това е първо.
Второ, дори в първия случай, според мен, не се касае за амнистиране на престъпния характер, т.е. престъпният характер се премахва, но не се премахва престъпният характер на състава на престъплението като такъв. Няма декриминализация на самия вид престъпление. Това е разликата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не трябва много да се увличаме. Според мен, теоретичният въпрос остава открит. Тази дискусия не го изчерпва, защото има аргументи той да продължи. Но смятам, че практическото му значение тук не е много голямо, защото ние стеснихме значително обхвата на амнистията, така че както и да се възприеме едната или другата теза, това няма да има голям ефект, защото повечето от тези хора, които са осъдени за умишлени престъпления, те си остават там, където се намират в момента.
Проф. Милчо Паликарски:
Като излязат от затвора, трябва да се броят за неосъдени. Тези, които сега са тук и им намаляваме за наркотиците, след пет години като излязат, ще кажат че не са осъждани.
И понеже става дума за теоретично, аз по учебници не знам, ако ние приемем тази теза, че заличава всички последици на осъждания, значи целият закон трябва да го отхвърлим, защото ние тук съкращаваме от наложени наказания част, а не заличаваме цялото осъждане.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, Вие си поддържате предложението? (Да.) Подлагам на гласуване предложението на г-жа Антонова. Тези, които го поддържат, моля да гласуват. Един глас “за”. Не се приема. Остава текстът на вносителя.
Преминаваме към Допълнителната разпоредба. По нея няма предложения.
Надя Антонова:
Ако ми позволите, имам бележки по § 1.
“Всички затруднения или съмнения във връзка с прилагането на този закон се решават от районния съд по местоизпълнение на наказанието в закрито заседание. Решенията на съда са окончателни.”
Предлагам след “районния съд” да прибавим “пред който делото е висящо”.
Мирослава Манолова:
В тази връзка ще кажа, че по всички закони за амнистия, приети до момента, такава разпоредба, каквато е по § 1 няма. Има разпоредба със следната редакция7
“Спорните въпроси, възникнали по прилагането на този закон, се решават от съда, който е издал присъдата или на който е подсъдно делото за съответното престъпление.”
Такова нещо, каквото те са предложили, няма.
Това обхваща и двата случая: и момента, в който има присъда и момента, в който делото е.
Янаки Стоилов:
Може ли тогава идеята, която предлага г-жа Антонова с малко допълнение, да я включим.
Мирослава Манолова:
Това е текст от действащите закони за амнистия. Във всички закони е по този начин.
Янаки Стоилов:
Да чуем само редакцията или да коригираме тази.
Мирослава Манолова:
“Спорните въпроси, възникнали по прилагането на този закон, се решават от съда, който е издал присъдата или на който е подсъдно делото със съответното престъпление.”
Опасявам се, че ако остане в редакцията “затруднения или съмнения”, първо, кой ще решава какво е затруднение и какво е съмнение. Второ, защо се измества районния съд по местоизпълнението на наказанието.
Янаки Стоилов:
Да, но тук идеята е друга, че те искат да привлекат съда, където се намира затвора, за да може най-бързо той да се произнесе по този проблем, а не да се върне в съда, където е бил осъден.
Да чуем вносителите и тогава ще продължим ад коментираме.
Проф. Милчо Паликарски:
Едната идея е тази, че първо трябва да се ходи от София във Варна, за да се решава някакъв си въпрос.
Второ, те са преписали от всички закони досегашни, видели са какво е писано, но за да има спорен въпрос, трябва да има кой да го оспори. Представете си какво ще стане, ако се даде на тези хиляди хора да оспорват въпроса. А тук не става дума за спорен въпрос, а става дума администрацията на затвора като не е наясно, точно както в НПК всички съмнения и затруднения във връзка с присъдата.
Надя Антонова:
Не съм съгласна районен съд да тълкува закона.
Проф. Милчо Паликарски:
Всички затруднения и съмнения във връзка с присъдата, както е чл. 373, ако отиде в съда по последната присъда, кой ще тълкува.


Янаки Стоилов:
Ад ви предлагам идеята, която предлагате само с едно допълнение. Текстът да бъде: “Всички затруднения или съмнения във връзка с прилагането на този закон по конкретно дело се решават от районния съд по местонахождението.”
Идеята е ако има някакъв спор дали той попада в обхвата на амнистията или не, да се обърне към съда.
“Всички спорове..
Проф. Милчо Паликарски:
Когато кажете “спорове” значи има спорещи страни. Това значи, че затворникът ще оспорва. Няма спорно производство, за да има спор.
Янаки Стоилов:
Тогава предлагам ви да гласуваме редакцията на вносителя с допълнението, което направих: “по конкретно дело”, за да е ясно, че там ще се разглеждат конкретни въпроси, а не по принцип какво казва закона.
Затворническата администрация може да каже: Аз точно прилагам закона и няма защо да ходя в съда.
Проф. Милчо Паликарски:
Там има прокурор, който упражнява надзор за закона.
Янаки Стоилов:
Редакцията, която предложих с допълнението, нека да гласуваме текста. Благодаря ви. Възражения? Няма. Приема се.
Преминаваме към Заключителните разпоредби. По тях няма предложения. Питам само защо седем дневен срок се предлага.
Петър Василев:
За да можем да подготвим нещата. Ние нямаме списък на лицата, които подлежат на амнистия.
Надка Балева:
Г-н Василев, все още няма яснота какво ще бъде прието в пленарна зала. Моето мнение е, че този срок не е достатъчен. Ще ви кажа защо. Защото не се знае какво ще се приеме в пленарна зала в крайна сметка.
Петър Василев:
Законът влиза в сила в срок седем дни след обнародването му. Дори в първоначалния вид ни е достатъчен, за да свършим работа.
Янаки Стоилов:
Тогава аз предлагам да запишем две седмици, за да сме сигурни. (Нямам възражение.)
Които подкрепят този срок, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
И сега една бележка по заглавието на закона, която може да се приеме като условна с новия му обхват. Нека да чуем.



Красимир Ципов: експерт.
Понеже чл. 3 и чл. 4 бяха подкрепени, предлагам ви законът да има наименование: Закон за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание.
Надка Балева:
Защото на практика за чл. 3 и чл. 4 няма амнистия, а има освобождаване.
Проф. Милчо Паликарски:
Такова заглавие беше сложено, но се премахна, защото парламентът не може да приема закони за освобождаване. По чл. 83 парламентът приема амнистия, която е два вида: първият - заличава, и вторият – освобождава. Да се запише нещо обяснително, което го няма по закон.
И в Конституцията пише: Парламентът дава амнистия. Не пише освобождава от изтърпяване на наложено наказание.
Надка Балева:
Т.е. амнистията е актът, от който последва освобождаване.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека да го преценим това. Мисля, че е въпрос на правна прецизност. То не променя сега приетия обхват и последиците.
С това приключваме дискусията по този закон на ниво Комисията.
Има ли въпроси, някой да смята, че нещо сме пропуснали, защото приключваме обсъждането и гласуването по този законопроект.
Г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Аз предлагам да отхвърлим въобще предложението за амнистия.
Янаки Стоилов:
Това ще го направите в залата, тъй като вече се прие в един доста по-тесен обхват да има амнистия. В залата ще го направите това предложение. Благодаря.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Ще дам думата на вносителите. Но преди това иска думата г-н Ралчев по процедура. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
Уважаеми колеги, считам, че е недопустимо разглеждането на тези законопроекти на основание чл. 69 от Правилника за работа на Народното събрание, който гласи:
“Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, които се отразяват в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.”
Така че условията са три, както аз ги виждам. Ако се твърди, че разбиването на един законопроект на пет, десет или двадесет части, променя съдържателната му част, да бъде обявено. Второ, да бъде защитено чрез мотивите и тогава да продължим нататък.
Аз твърдя, че ако отделни “намигвания и гримирания” има в отделни текстове, съдържателната част е една и съща и. Ще помоля вашите сътрудници да изчистят текстовете, които сме гласували и ако има някаква по-съществена част, да продължим.
Янаки Стоилов:
Ние това можем да го направим само ако те по принцип се приемат и преминем към другата фаза.
Борислав Ралчев:
Не е допустимо процедурно да продължим.
Янаки Стоилов:
Аз приемам да обсъдим този въпрос. Но в другата част как да се махнат дублиращите текстове, това е последващо действие.
Борислав Ралчев:
Това е като второ условие.
Янаки Стоилов:
Този въпрос може да го поставите към водещата комисия, а не към нас. Г-жа Балева има обратно процедурно предложение.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Възражението на г-н Ралчев е неоснователно, независимо от пунктовете въз основа само на едно единствено, което той прочете – при условие, че са отхвърлени на първо четене. Припомням на колегите, че на първо четене тези текстове бяха приети. Те не бяха приети на второ четене в пленарна зала.
Борислав Ралчев:
Бяха отхвърлени на прегласуване на първо четене. Така че няма възражение от г-жа Балева.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам тежестта на вашите аргументи. Но има една допълнителна сложност на ситуацията. Аз не я правя в буквално оспорване на това, което казахте като мотиви. Но добре разбирате, че проявата на волята на парламента да не направи компромис и да пусне на първо четене този законопроект и да го ревизира евентуално на второ четене, днес ни изправя отново пред същия въпрос. Т.е. това, че парламентът прояви по-голяма взискателност към правителството, в момента може би трябва да ни накара да гледаме малко по-толерантно поне на част от направените предложения. Защото ако парламентът беше решил да не заяви своята воля заради някои оспорени текстове, част от които липсват във всеки един от внесените законопроекти, ние щяхме може би да водим тази дискусия в момента за второто четене. И Вие знаете, че бяхте един от най-активните хора, които оспориха законопроекта, и мисля, че това предизвика частично ефект.
Борислав Ралчев:
Аз разбирам, че има няколко текста, които трябва да ги приемем. Съобразно директивите – за камионите и още нещо, което специалистите ще ни кажат. Това като компромис да.
Но аз Ви моля, г-н Председателю, да обърнете вашата логика в обратната страна – какво е отношението на изпълнителната власт към Народното събрание в целия аспект на отношения между властите. Какво означава един отхвърлен законопроект анблок, сега да ни се внася чрез разни елементарни неща, разбито на пет части.
Аз твърдя, че ако има нещо малко по-различно в запетайките и точките, това е една стотна от новите предложения. Готов съм на този компромис само при твърдото заявление, че това е европейско изискване и трябва да стане до месец март. Чувахме ги тези неща тук и там в пресата. Тези неща да бъдат доказани и да стане. Останалото е просто нарушение на Правилника на Народното събрание и е израз на едно абсолютно неглижиране на изпълнителната власт на Народното събрание като институция.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нека да ви помоля да преминем към дискусията по същество, да се направи преценка кои от тези предложения могат с по-солидна аргументация да бъдат подкрепени и кои не. Защото ние не сме водеща комисия. Аз много лесно бих се освободил от произнасянето и да кажем, че тези законопроекти ние нямаме основание да ги обсъждаме и тогава изцяло в ръцете на водещата комисия ще бъде тази дискусия и вие няма да можете да направите от правна гледна точка възражения, част от които вероятно основателни, които можем да чуем. Нека да можем ад кажем аргументи по същество, а в частта за взаимоотношенията между парламента и правителството, е за след шест месеца. Защото няма много време да се връщаме към този основен въпрос.
Сега нека да дадем възможност на вносителите накратко в най-съществената част да мотивират своите предложения. Дори ако трябва да кажат от кои могат евентуално да се откажат и кои твърдо ще поддържат. Тогава вие по същество да можете да изразите своето мнение.
По първия законопроект на Радослав Илиевски тук не виждам кой може да го представи. Ако г-жа Антонова се върне, ще й дадем тази възможност.
По следващия законопроект на г-н Мирчев, който предполагам г-н Кътев ще представи. Заповядайте.
Олимпи Кътев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ще бъда кратък. Само ще изброя точките за информация на г-н Ралчев.
По първа точка. С цел подобряване на качеството при подготовката и обучението на водачите на моторни превозни средства се предвижда въвеждане на категоризация на центрове за обучение.
Второ, инструкторите, които извършват подготовка и обучение на кандидатите не могат да бъдат членове на изпитна комисия.
Трето, при първоначалното издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства водачите получават ежегодно една трета от контролните точки до постигане на максималния брой.
Четвърто, въвежда се установяване на нарушения с помощта на технически средства.
Пето, задължават се тези, които стопанисват пътя да сигнализират всички участници, където са налице препятствия или опасности, застрашаващи безопасността на движението.
Шесто, когато се управлява моторно превозно средство от неправоспособен водач, то се спира от движение за срок от един до три месеца.
Седмо, въвежда се административно наказание безвъзмезден труд в полза на обществото от 80 до 160 часа.
Осмо, при предоставяне на моторно превозно средство на неправоспособно лице собственикът на автомобила се наказва с глоба до 300 лева, а при повторно такова – до 600 лева.
Девето, наказва се с глоба до 1000 лева който управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право или превозното средство е спряно от движени, а при повторно глобата е до две хиляди лева.
Десето, за превишаване на скоростта глобите се увеличават до 250 лева.
Единадесето, за неизползване на предпазни колани глобата се увеличава на 50 лева, включително и още 50 лева за водача, ако в моторното превозно средство пътуват пътниците без предпазни колани.
Дванадесето, глобата с фиш се увеличава до 100 лева, като при съставени актове въз основа технически средства, наказателното постановление не подлежи на обжалване.
Това предложение е направено от проф. Мирчев, Минчо Спасов, Съби Давидов, Иван Иванов и Олимпи Кътев.
Смятаме, че нашето предложение по принцип се различава от предложението на Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, ако обичате да чуете, защото след това ще възразявате. Това е отговор във връзка с процедурата, че има разлика от внесените предложения спрямо първоначалните.
Олимпи Кътев:
Различават се по принцип и никакви опити на колеги като Ралчев не могат да спрат конституционното право на народни представители да правят предложения за промени в закони. Разбира се, ако беше от управляващата коалиция, може би можеше да направи нещо процедурно, но сега вече е късно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Да чуем г-жа Антонова като вносител на другия законопроект.
Надя Антонова:
Мотивите, с които ние внасяме нашия законопроект бих ги изложила схематично с оглед времето, с оглед тематиката и предмета на закона, който неколкократно е обсъждан.
Целта на промените са да се постигне по-успешно регулиране на обществените отношения, свързани с безопасността на движението и това реално да доведе до ограничаване на пътно-транспортните произшествия.
Бих разделила нашия законопроект на две части.
Първата част е повишаване изискванията към младите шофьори, казано най-общо.
Втората част е административно-наказателната част, в която са предвидени нови състави на административни нарушения, завишаване санкциите на съществуващи, както и за глобите с фиш – да се завиши размера на глобата, която може да се налага с фиш на сто лева, както необжалваемост на наказателни постановления, тогава когато тези постановления са съставени въз основа на изготвени веществени доказателствени средства от технически средства или системи за явно видеонаблюдение.
Това е посоката, в която е внесен нашия законопроект. Готова съм да го обсъждаме на първо четене.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Антонова.
Ще помоля г-н Киров по петте от внесените законопроекти накратко да чуем мотивите.
Има и един законопроект от Александър Радославов и Иво Сеферов, който също ще бъде представен.
Има и един от 18 март, по който ние даже сме водеща комисия. Доколкото разбирам става дума за превозни средства, които са ретро автомобили, които са разглеждани не толкова като превозни средства, а като вещи. Това е законопроект, внесен от Ваня Цветкова, Светослав Спасов и Бойко Боев.
Заповядайте, г-н Киров.
Киров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз съм подготвен да представя един от законопроектите, внесен от Иво Сеферов и Александър Радославов, по който ние сме работили.
По другите, които бяха приети на първо четене от Комисията по транспорт и съобщения, но аз не съм участвал на експертно ниво в тяхната подготовка.
Бих могъл най-общо да изразя становището на Министерството на транспорта, което беше изразено пред Комисията по транспорт и съобщения, което се свежда до това да бъдат приети на първо четене и разбира се, да бъдат направени някои корекции между първо и второ четене, защото имаше забележки по някои текстове.
Аз ще се изкажа по едни текстове, които г-н Ралчев със сериозни основания оспори в пленарна зала при дебатите на първото четене на законопроекта. Това са въпросите, свързани с одобряване на типа на превозните средства и техническите служби, които следва да дават становища и да изготвят протоколи за одобряване на типа на превозните средства. Възраженията на г-н Ралчев бяха основно по това не дали трябва или не трябва да се приемат текстовете, а къде е тяхното място – в закона или в подзаконови нормативни актове. Аз не съм юрист. Аз съм инженер и си признавам, че това не е моята най-силна дисциплина.
Искам да уверя и председателя и всички народни представители, че бяха направени съществени преработки и текстът, който беше изключително обемист, е съкратен в рамките на четири страници. В тези четири страници се урежда редът, като първо се уреждат правомощията на органа по одобряване на типа на превозните средства, които задължително трябва да бъдат уредени. Защото всяко едно превозно средство преди да бъде пуснато в движение трябва да съответства на одобрен тип или да бъде одобрено като такова. До този момент този въпрос е бил уреден по следния начин - министърът на транспорта или упълномощено от него лице, но юристите считат, че законът трябва да уреди типа на одобряващия орган и това е практиката в други държави.
Другият въпрос е уреждане на статута на техническите служби, които имат правомощията да издават протоколи въз основа на които компетентният орган по одобряване на типа на превозните средства, определен вече със закон, дават държавното заключение за това дали това превозно средство следва да бъде допуснато за движение по пътищата.
Освен това се уреждат и други въпроси, които към момента са абсолютно неуредени в правната материя. Това е одобряването на превозни средства, които са в малки серия, одобряването на превозни средства, които са произведени извън Европейския съюз и по тази причина не са одобрени и одобряването на изменения в конструкцията на превозни средства. Действително това е малко специфична материя, но аз ви уверявам, че на експертно ниво е положен огромен труд тази материя да бъде съкратена.
Тъй като имаме срокове, свързани с това разпоредбите на директивите 2007/46 и 2002/24 да бъдат въведени в срок до 29 април, аз чисто експертно се обръщам към вас с молба да изразите положително становище по приемането на тези текстове и разбира се, ни най-малко не оспорвам правото на народните представители между първо и второ четене да прегледат още веднъж текстовете и да изразят становището си по-обстойно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Киров. Нека сега г-н Сеферов да представи накратко законопроекта, който вече беше коментиран. След това имате думата за изказвания.
Иво Сеферов:
Уважаеми колеги, аз мисля, че мотивите бяха изнесени пред вас и основанията за проектозакона. Мисля, че е безспорна необходимостта от тези допълнения и промени в закона,тъй като досегашната практика показва, че уязвимостта на решенията на правилници, наредби, заповеди на министъра от правна гледна точка са големи. Именно това са основанията да считам, че тези промени са належащи. Повече специалистите ще кажат. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Не съм оспорвал техническата част и не се бъркам в тази работа. Техническата част колкото е по-подробна, толкова е по-хубава.
Според мен това не може да бъде закон. Нещо повече, вашите юристи в министерството трябваше да съобразят, че всичко това, което бяхте подготвили като готова материя, само с едно чукване на заглавието и на финалната част на подписа, можеше да стане наредба и досега да е влязла в сила и да си изпълните задълженията към евроинституциите. Благодаря ви.
Валентин Божков: дирекция “Правна” на МТ
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
С предложените изменения в Закона за движението по пътищата се въвеждат изискванията на две директиви: 2007/46 и 2002/24.
Първата директива създава рамка за одобряване на превозните средства. Измененията спрямо първия законопроект, състоящ се от 27 страници изменения в момента са сведени до четири страници, отнасящи се само до типовото одобряване. В закона сме оставили единствено текстове, които създават правно основание за издаване на наредби от министъра на транспорта, които да регламентират на подзаконово ниво материя, свързана с типовото одобряване, както и основните положения, свързани с определянето на изпълнителния директор на Автомобилна администрация като орган по одобряване на типа и текстове, свързани с въвеждане на административно-наказателни разпоредби. Това е по-специално § 8 относно чл. 178а, тъй като директивата въвежда изискване в съответната страна членка да бъдат предвидени съответни мерки срещу лица, които пускат на пазара превозни средства в нарушение на изискванията за сертификати за одобряване на типа. Т.е. ние трябваше да предвидим в закона санкции срещу пускане на пазара на превозни средства без сертификат за одобряване на типа. Това в наредба нямаше как да регламентираме.
Също така в закона бяха регламентирани още на първата страница в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата се вижда създаване на четири правни основания за издаване на подзаконови нормативни актове.
Първата е от министъра на транспорта, който следва да издаде Наредба за условия и ред за одобряване на типа на нови моторни превозни средства.
Съвместна наредба на министъра на икономиката и министъра на транспорта за създаване и начин за нанасяне на пин кода на превозните средства.
Наредба за индивидуалното одобряване на превозните средства.
Тук ние сме се стремили в максимална степен да изчистим текстове от предишния проект и тук да оставим само най-съществената материя, относима към ниво закон и техническите подробности по реализиране на мерките, свързани с одобряване на типа да разпишем като процедура в съответните наредби.
Тези текстове, както и административно-наказателните отговорности са регламентирани в настоящия проект, който предлагаме на вашето внимание. Т.е. проектът е съществено преработен спрямо предварително предложения.
Янаки Стоилов:
Мисля, че въпросите получиха отговор, тъй като се въвеждат състави на нарушения, което наистина би следвало да бъде на законово ниво направено. Иначе по принцип директивите могат да се въвеждат, независимо от ранга на юридическия акт. Но когато става дума за юридическа отговорност, това би трябвало да бъде в закона като основание.
Борислав Ралчев:
Защо не си улесните работата и да кажете нещо много просто. Става въпрос за това всяко едно превозно средство, което се намира напътя, да отговаря на всички изисквания. Примерно чл. 138. Имам предвид старото предложение: “На пътища за обществено ползване се допускат превозни средства, отговарящи на изискванията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.”
Това не ви ли е рамката. Говоря за техническите характеристики, която да ви отвори вратата да си свършите за два дена работата.
Къде вие виждате, съобразно Закона за нормативните актове и правилника за приложението му, обръщам вашето внимание, че там има факти, свързани с евроизискванията, да си свършите работата с наредбата. И само екзистенц-минимума, който ще го видим, да направим закона. Нали знаете, че всичко това ще влезе после в изпитни комисии и ще стане една такава боза, че никой не може да я оправи. Добронамерени сме. Разберете го.
Валентин Божков:
Мога да конкретизирам. Не се касае за издаване на една наредба по правното основание на чл. 138, а се касае за различни обществени отношения, които няма как да бъдат регламентирани с един акт. Няма един акт, който да регламентира всички отношения, свързани с типовото одобряване. Имаме няколко наредби, които следва да бъдат издадени и ние именно заради в закона сме оставили само правните основания за издаване на тези наредби и буквално няколко текста, които регламентират основните принципи на тази дейност, а именно определяне на компетентния орган, основните изисквания, на които следва да отговаря техническата служба и административно-наказателните санкции.
Борислав Ралчев:
И по-добре е Народното събрание да свърши тази работа, отколкото министърът.
Янаки Стоилов:
Явно има дискусия за обхвата на този минимум от законови разпоредби, който дава по-нататък възможност за доразвитие на уредбата. Но мисля, че това е въпрос на уточняване на обхвата в рамките на второто четене, което трябва да стане в специализираната комисия. То мисля, че не поставя под съмнение въпросите, които бяха формулирани.
Борислав Ралчев:
Материята е повече правна, отколкото транспортна.
Янаки Стоилов:
Така е, но разчитаме, че участват и юристи в Транспортната комисия и че има достатъчно време между двете четения.
Тази препоръка ще бъде отразена като част от вашето изказване, г-н Ралчев, в становището на нашата комисия – да се обсъди още веднъж и да се прецизира обхвата на тези разпоредби. Аз не се ангажирам да го направя още на тази първа фаза на дискусията.
Специално за чл. 138, за който вие говорихте, започва добре. Казва се на какви изисквания по принцип трябва да отговарят превозните средства. Ал. 2 казва кой е компетентния орган. Ал. 3 препраща към определен вид.
Борислав Ралчев:
Ал. 2 не може ли да направи препратка с наредба на министъра.
Янаки Стоилов:
Според мен, не. Защото това е за определен тип превозни средства.
Борислав Ралчев:
А Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” къде е, към кого е.
Янаки Стоилов:
Към Министерството на транспорта.
В ал. 3 не казва органа, а казва по реда на кой закон се прави това.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, говорим само за Закона за нормативните актове. Ако някой ми каже, че това не може да бъде в подзаконов нормативен акт, млъквам веднага. И ми каже защо? Досега не чухме такова нещо, освен за наказанията.
Янаки Стоилов:
Този въпрос за мен може да стои само по отношение на ал. 5 от чл. 138. Защото тя е производна от другите текстове. Нека това да се прецени.
Ако ние сме толкова взискателни, трябва да поставим тези въпроси към преобладаващата част от правото на Европейския съюз, защото то няма дори тази степен на обобщеност, която има националното ни законодателство.
Пристъпваме към гласуване.
За да опростя гласуването, ще попитам най-напред има ли някой, който е против някои от внесените законопроекти. Имаме пет законопроекта и затова питам има ли някой, който е против някои от законопроектите.
Вие,г-н Ралчев, против кой сте?
Борислав Ралчев:
Аз съм против трите.
Янаки Стоилов:
Това ще го отбележим в протокола.
При това положение с девет гласа “за” и двама “против” се подкрепят петте законопроекта по принцип.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: