---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 14

Днес, 22.04.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Илонка Райчинова, заместник министър, и Росица Дичева; и народния представител Захари Георгиев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с обявения дневния ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 954-01-79 от 03.04.2009 г., внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители.
2. Обсъждане на изготвения от работната група за второ четене проект на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Предварително искам да ви се извиня за това, че днес се прие решение за удължаване на пленарното заседание и не би следвало ние да дублираме с нашата работа пленарното заседание. Но предвид на съкратеното време и постоянно настъпващите промени в програмата на парламента ден за ден, ме кара да проведем заседанието, защото и утре ситуацията ще бъде подобна и това би означавало през цялата седмица ние да нямаме възможност да разгледаме въпросите, които са включени в дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители.
Законопроектът е кратък и г-н Георгиев ще го представи накратко, за да се ориентирате какви проблеми са продиктували тази законодателна инициатива.

Захари Георгиева:
Уважаеми колеги, този закон е свързан с някои изменения в Закона за устройството на територията и други предшестващи изменения на същия Закон за общинската собственост.
Създадохме през последните години възможност за изграждане на така наречените социални жилища в големите агломерации, които са при облекчен устройствен и строителен режим, за да се задоволят нуждите на хора с нисък социален статус и най-вече в така наречените квартали с етнически малцинства. Но в същото време, смея да твърдя, и по моя инициатива и настояване приехме ограничителни мерки, за да спрем спекулацията и злоупотребите с имоти общинска собственост чрез замени да се правят така наречените замени “кон за кокошка” и да се ощетява по този начин публичната собственост.
Прилагането обаче в последните месеци на буквалния текст на закона означава, че такива социални проекти не биха могли да се реализират, защото в голямата си част там се касае за замяна на жилище за жилище, за да се отчужди жилище и да се построят на това място социалните жилища, на други групи население да се ползват жилищата им за саниране и т.н. Това продиктува потребността да подготвим с колеги този законопроект доколкото бихме могли да използваме и наличните финансови ресурси на оперативна програма “Регионално развитие” за изграждане на подобни социални жилища в големите градове. Не носи риск, защото вероятно забелязвате, че се касае за единични такива случаи, когато има програми на общинските съвети и не може да се реализира в повече от един конкретен случай замяна на жилище за жилище и то на равностойни жилища по техните данъчни оценки.
Аз съм на ваше разположениe да отговарям на въпроси по това предложение.
Искам да споделя с вас и още нещо. Тази норма, която приехме така драстично, до известна степен спъва общините в този момент, защото отчуждителните процедури, които те имат право да извършват освен за инфраструктура, а така също за социални, здравни и образователни нужди, при липсата на финансов ресурс ги спира да започнат да го правят това. Те разполагат с някои свободни имоти, които ако отидат на свободния пазар да се продадат и тогава се влезе в процедурата за отчуждаване, парите придобити от свободните продажби ще потънат в общия общински бюджет и няма да могат в една бюджетна година да стигнат до реализация на тези процедури. Споделям това с вас, защото от общините постъпват сигнали, че не само това е подходящо да се промени, но и някои други възможни за замени действия от тяхна страна. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев. Има ли въпроси и изказвания.
Това е, както разбирам, предложение за разширяване на основанията за замени на общински имоти, тъй като беше значително ограничена тази възможност. Това е един допълнителен случай.
Заповядайте г-н Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз смятам, че може да се подкрепи този законопроект. Разумен е и не виждам причина да не го подкрепим.
Янаки Стоилов:
Други изказвания няма. Който е съгласен да се подкрепи на първо четене предложения законопроект, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя. През следващата седмица ще го предложим на вниманието на Народното събрание за включване в програмата.
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
По втора точка - Обсъждане на изготвения от работната група за второ четене проект на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет.
По този проект беше извършена голяма по обем и сложност работа. Смятам, че докладът, който е представен, дава възможност по него Комисията да вземе решение по някои от най-оживено дискутираните въпроси, които подлежат на алтернативно решаване. За това ви предлагам да гледаме проекта по глави, така че да можем в рамките на не повече от две заседания за комисията да го приключим и да подготвим доклада за второ четене.
Заповядайте, г-н Герджиков:
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам едно допълнително процедурно предложение.
Днес да прескочим най-деликатните въпроси с оглед надеждата, че на следващото заседание ще има по-голяма представителност, когато да се решат най-важните въпроси – те са един-два, а сега да се минава по глави, които са без особен проблем, за да можем по-лесно да вървим напред.
Надка Балева:
Има резон в предложението, което направи проф. Герджиков, но в други текстове има предложения, които са свързани точно с най-проблемния въпрос по чл. 13. Какво ще правим с тях. Значи ли това, че ще прескачаме и тях.
Например, предложенията на колегите от СДС. Те засягат и са свързани с евентуалното приемане на някои текстове.
Проф. Огнян Герджиков:
Те са няколко въпросите, свързани с основния. Те, разбира се, ще изчакат решаването на основния и това ще предопредели как ще се решат.
Янаки Стоилов:
Аз мисля да приемем това предложение и поради факта, че днес заседаваме в по-малка численост от обичайната. Нека да дадем възможност на всички колеги, които искат да изразят отношение поне с гласуването си по тези въпроси, да могат да го направят, защото днес се дублират различни ангажименти и да не се подлага на оспорване доклада.
Ако не възразявате, г-жо Балева, да възприемем този подход. След това няма да бъдем затруднени съобразно с гласуването по основния проблем да се отрази това в съдържанието и на останалите текстове.
Моля ви нека така да процедираме.
Моля ви да погледнете по Глава първа предложенията на работната група, предложенията на народните представители. Заповядайте.
Надка Балева:
По Глава първа, чл. 2, т. 1 на с. 2. принципи на уреждане на семейните отношения. Не ви ли се струва, че по-добре би било редакционно да бъде:
“1. закрила от страна на държавата и обществото на брака и на семейството.”
Защото тази формулировка навежда на мисълта, че ще закриляме брака и семейството от посегателството на държавата и обществото.
Янаки Стоилов:
Т.е. предлагате “закрила от държавата и обществото на брака и на семейството.” (Да.) Добре.
Борислав Ралчев:
Искам да попитам под семейство разбират ли се и деца.
Янаки Стоилов:
Не навършилите пълнолетие се включват.
Борислав Ралчев:
Защото на много места някои, които желаят да подчертаят отношението си към децата, един път се говори за семейство, втори път – за деца.
Янаки Стоилов:
В някои случаи са изведени като самостоятелен субект, който се нуждае от особена закрила и там се говори отделно за тях.
Ако някъде се налага да съобразим тази формулировка за семейството със съдържанието на предложените текстове, можем да го направим. Тук е дадено, че имат особена закрила. Значи цялото семейство се закриля, а децата в него особено.
Има ли други въпроси и предложения по Глава първа. Няма.
Има ли някой, който подкрепя предложенията на Мартин Димитров за уточняване на съдържанието на принципите; на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов за трайност на брачния съюз, право на брак.
По тези предложения има ли някой , който ги подкрепя. Няма.
Борислав Ралчев:
Тук има друг момент. Хората, които са внесли тези предложения, не са тук. Нямам претенции към това, което правим.

Янаки Стоилов:
Всички вносители на предложения са поканени.
Приемаме Глава първа с направеното редакционно уточнение от г-жа Балева по предложението на работната група.
Борислав Ралчев:
Какво значи защита на възпитанието на децата? Чл. 3. Цели на кодекса.
Янаки Стоилов:
Това не се подкрепя.
Преминаваме към Глава втора. Сключване на брак.
Има предложения. Има подкрепено предложение на Елиана Масева и Антонела Понева. Също и на Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, на Надка Балева.
Тук прескачаме чл. 7. От тази глава се отлагат чл. 7 и чл. 13.
Борислав Ралчев:
Какво подкрепяме по чл. 4.
Янаки Стоилов:
По другите няма бележки. Приемат се текстовете по работната група, които са включили и предложения на част от народните представители. Така се приемат текстовете на Глава втора без чл. 7 и чл. 13.
Преминаваме към Глава трета. Лични отношения между съпрузите.
По чл. 15. Взаимност между съпрузите. Всички ли неща трябва да фигурират.
Борислав Ралчев:
И “вярност” ли?
Янаки Стоилов:
Това означава, че отклоненията от всяко едно от тези изисквания може да бъде основание за прекратяване на брака.
Борислав Ралчев:
Има хора, които са се разбрали по отношение на верността.
Янаки Стоилов:
Съпрузите могат да имат разногласия по редица въпроси и да запазват различията си или по някои от тях да ги преодоляват и да стигат до общи мнения.
Борислав Ралчев:
Разбирателството е общата формула и тя е добра.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате да отпадне “вярност”. (Да.)
Нека да уточним текста: “взаимно уважение, общи грижи за семейството” не предизвикват възражения. По останалата част имате ли предложения за някаква редакция частична или заместваща.
Текста остава така: “Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.”
Борислав Ралчев:
И по чл. 16 имам възражения.
Янаки Стоилов:
Защо. Това е класически принцип – “съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.”
Борислав Ралчев:
Ако се махне думата “важни” текстът става по-чист.
Янаки Стоилов:
Не, нека да си остане така.
До Глава четвърта има ли други бележки? Няма. Приемаме с това уточнение Глава трета.
Глава четвърта. Имуществени отношения между съпрузите.
Вижте текстовете до началото на Раздел ІІІ.
Аз виждам, че има гости на заседанието. Не ви предлагам да се включите, тъй като тази дискусия сме я водили многократно и в случая само оформяме решенията по нея. Предполагам, че не настоявате на този етап поне, да изразявате някакво становище, защото в работната група тази възможност е била дадена на всички представители на организации.
Реплика: Ние имаме писмено становище и ще ви го предоставим.
Янаки Стоилов:
Вие имате право да вземете отношение и аз не го оспорвам. Но в случаите, когато е имало работна група и тази възможност е била дадена в работната група, смятаме, че с оглед рационализацията на работата би било твърде забавящо процеса на реализиране на решенията.
По текстовете до Раздел ІІІ има ли бележки? Няма. Приемаме главата за имуществените отношения.
Преминаваме към Раздел ІІІ – Законов режим на разделност, и Раздел ІV – Договорен имуществен режим. Гледаме общо текстовете до Глава пета.
Борислав Ралчев:
Искам да ви върна на чл. 27. Това важи ли при условията на пълнолетие на децата?
Янаки Стоилов:
За ползването на семейното жилище ли? Тук няма нищо за децата.
“Ненавършилите пълнолетие деца”. Когато са навършили пълнолетие няма тази хипотеза. Не се взимат предвид интересите на навършилите пълнолетие деца.
Борислав Ралчев:
Считате ли, че едно семейно жилище трябва да остане под попечителството на разведения съпруг въвеки.
Янаки Стоилов:
Този въпрос е актуален към хипотезата на прекратяване на брака, когато е ползвано жилището от другия съпруг.
Има ли бележки по договорния режим и режима на разделност? Няма. Така ги приемаме.
Преминаваме към Глава пета. Прекратяване на брака. До края на Глава пета има ли въпроси? Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз искам да обърна вашето внимание на чл. 61. Родителски права след развода, в частност личните отношения между родители и деца в тази ситуация.
Имаме направено предложение за две нови алинеи и допълване на една от съществуващите, които не са възприети от работната група. На това заседание на работната група не съм била и не знам какви са били мотивите.
Но от всичко това, което би следвало да се уреди при развода, специално тази част – лични отношения родители – деца, е най-схематично отбелязана в текста на вносителите. Подробно издръжката, подробно жилището – точно тази част – отношения родители – деца, е спомената с половин алинея.
Първо, това е изключително важно. Естествено става въпрос за случаите, когато са лоши отношенията между родителите. Потърпевши са децата и то силно потърпевши. Слушахме експерти – синдром на родителско отчуждаване, което се оказва доста голям проблем.
Освен това, в практиката това наистина е проблем, който съпътства отношенията на бившите съпрузи от момента на развода и не само докато станат пълнолетни децата, а и за години напред. Изцяло се прекратява връзката дете – родител на когото не са предоставени родителските права. Тотално не се спазват определените режими, изпълнителни производства и
Т.н. – изключително кошмарно което можем да си представим и всичко това е за сметка на децата.
Това, което ние сме предложили, в някаква степен почива на едно тълкувателно постановление на Върховния съд, което е от доста отдавна. На мен ми се струва, че си заслужава тук да бъдем малко по-подробни, въпреки че по принцип работната група вървеше към максимално опростяване на законовите текстове – да не трупаме излишни думи и фрази. Но в случая си струва. Достатъчно важна е материята.
А и практиката сочи, че от пестеливата разпоредба на закона съдебните решения в мотивите си са още по-пестеливи от рода на това: “Съдът прецени, че с оглед интересите на децата, еди-какво си се налага.” Никакво обсъждане, никакви мотиви, никакви критерии. Абсолютна схема. Аз мисля, че всички сте убедени, че това са изключително важни отношения. Те формират буквално живота, съществуването и личностите на децата, които от много ранна възраст са в условия на разведени родители. Струва си да запишем нещо малко по-подробно, за да е ясно какво трябва да обсъди съда, на какво трябва да даде отговор.
Янаки Стоилов:
Тази инструкция по същество, която се дава в двете алинеи, тя не се ли осъществява до голяма степен от съда в неговите решения. Защото ако в решенията има произнасяне по тези въпроси в какви дни и периоди децата могат да се виждат, да се взимат, да се поддържа контакта. Т.е. ако практиката е наложила произнасяне по тези въпроси, тогава наистина лаконичността на текста е за предпочитане. Ако има спор и ако в тези решения остават открити много от въпросите, тогава наистина вашето предложение би въвело като задължителен елемент произнасянето по тези въпроси.
Иглика Иванова:
Точно това е, което ме е накарало да направя предложението. Защото съдът от години върви в едно клише, което е неразбиваемо. Определя режим на лични отношения всяка първа и трета събота от 9 до 16 часа и 20 дни през лятото, несъвпадащи с отпуската на майката. И трябва чудо някакво да стане, за да се излезе вън от този режим. Това Коледа, рождени дни, празници въобще не се обсъжда по никакъв начин. За съжаление, трябва да кажа, майките са обикновено тези, които провеждат тази линия на поведение анти на интересите на децата си. Обажда се примерно бащата по телефона, за да пита как е детето, защото има здравословен проблем. Майката отговаря: Не съм длъжна да ти казвам и затваря телефона. Бащата иска да чуе детето. Отговаря му се: Нямаш режим за чуване на детето. И отново телефонът се затваря. Това са абсурди, които са ежедневие. За това ми се струва, че практиката го налага и най-вече интересите на децата.
Надка Балева:
Аз се опасявам, че ангажирането на съда с детайлизиране на личните взаимоотношения, значително много ще го затрудни. Струва ми се някак си пресилено “редът за осъществяване на други форми за контакт”. Как ще определиш със съдебно решение контактите по телефона. Кой ще контролира спазването на решението в тази насока. Това вече е прекалено много.
По ал. 4. Предлага се ал. 3 да стане ал. 4 – това изброяване на обстоятелствата, с които трябва да се съобрази съдът при определяне на родителските права, те са наложени от практиката и досега не са създавали проблеми. Във всички случаи съдът се съобразява и с възпитателските качества на родителите, с привързаността на децата към тях, със здравословното състояние, с възможност за помощ от други лица. Тук проблеми не сме имали. Но това няма да натежи, ако го впишем, независимо, че досега се спазва.
По отношение на “телефон, интернет връзки и други подобни” – малко трудно реализуемо е това.
Янаки Стоилов:
Става въпрос за текста на с. 35, не приетото предложение.
Ако искате да включим един малко по-синтезиран вариант. В ал. 3 да остане текста:
“Личните отношения между родителите и децата включват: определен период или дни, в които родителят може да вижда и взима деца, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и членовете на семейството.”
В ал. 4 да бъде добавен текста: “възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите...”, т.е. да отпадне “моралните им качества”. “Вината за разстройството на брака” може да остане, защото това може да е някакво обективно основание.
Борислав Ралчев:
Тази формулировка навява на това, че трябва да има изчерпателен характер, която никога не може да бъде добита. Общата формулировка е по-добрата.
Надка Балева:
“Вината за разстройството на брака” не винаги има решаваща роля във взаимоотношенията между родители деца. Защото ако приемем една брачна изневяра като основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не във всички случаи това е дезангажиране от отглеждането на детето.
Иглика Иванова:
Това е само един от елементите. След като сме приели, че вината за разстройството на брака има значение при предоставяне на семейното жилище, при издръжка на бивш съпруг и т.н., точно тук при децата ли ще я махнем.
Борислав Ралчев:
Вината има значение за издръжката за бившия съпруг. (Да.) Недейте така. Досегашни грешки не трябва да се продължават.
Аз имам едно питане. Видях една ремарка, свързана с дядото и бабата, на които може да бъде възложено. Знам, че навремето имаше.
Надка Балева:
Има други текстове за това.
Янаки Стоилов:
Понякога за децата може да е по-добре за живеят при бабата и дядото.
Борислав Ралчев:
Не оспорвам това. Само добавям още една щриха. Някъде могат да бъдат постановени мерки.
Янаки Стоилов:
Дори имах един парадоксален случай. Тези едни един човек дойде да поиска съдействие в закона да се даде възможност той да осинови детето на дъщеря си, която била готова да се откаже, тъй като е разведена. А майката и бащата са готови да предоставят родителските права на бабата и дядото. И сега има житейски казуси, които са крайни, но има родители, които са съгласни техните родители да осиновят децата им.
Борислав Ралчев:
Аз предлагам да не отиваме към натруфени текстовете. Колкото повече са натруфени, толкова е по-лошо.
Иглика Иванова:
Аз съм съгласна с предложението да отпаднат части от текстовете на ал. 3 и ал. 4.
Янаки Стоилов:
Ако искате в края и на двете алинеи да добави “и други”, т.е. да не се смята, че те са лимитирани.
Ще ги гласуваме общо в съкратената редакция, която прочетох.
Които приемат нова ал. 3 и сегашната ал. 3 да стане ал. 4 с корекциите, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По принцип предложението е прието и с редакцията на комисията да се съобрази текста.
Приемаме и останалите текстове в Глава пета.
Преминаваме към Глава шеста. Произход.
Тук се отлага обсъждането на чл. 66.
Надка Балева:
Аз съм направила предложение по чл. 64. Не е прието от работната група. Става въпрос за предвидената възможност навършилото 14 години дете да може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.
Янаки Стоилов:
Защо да отпадне?
Надка Балева:
Защото ми се струва, че тук се дава възможност от 14 години до 19 години – в срок от пет години то да оспорва. Ако майката не желае да оспорва бащинството ще му назначим основен представител по общите правила.
Но има нещо друго. Струва ми се, че е прекалено ниска възрастта 14 години. Знаем какви промени стават в децата на тази възраст и да дадем възможност да оспорва бащинството. Според мен, това крие изключително голяма опасност.
Приемам предложението, направено от Иглика Иванова и Георги Анастасов, че детето може да оспори бащинството до изтичане на една година от навършване на пълнолетие.
Янаки Стоилов:
Защо пише, че не е прието. Всъщност това предложение е прието.
Предложението на г-жа Балева по принцип е прието, а конкретно е прието предложението на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което е включено в текста на работната група.
Идеята е пълнолетният да оспорва, а не непълнолетното дете. До пълнолетието ще може само майката, а детето след навършване на пълнолетие. Разликата е, че до навършване на пълнолетие няма собствено право за оспорване на бащинството.
Отлагаме чл. 65.
Илонка Райчинова:
Мисля, че това предложение произтича от регламента за правата на децата. Мисля, че проф. Цанкова изрично спомена откъде произтича този въпрос.
Янаки Стоилов:
Ще Ви помоля да проверите този въпрос и ако има някакви формални основания това може да бъде мотив за връщане към текста в пленарна зала, защото в момента не сме напълно сигурни. Тук решението е по целесъобразност. Ако има някакви формални основания, те могат да бъдат взети предвид.
Преминаваме към чл. 67. Припознаване.
Чл. 70. Иск за установяване на произход от майката. Това има връзка с фактическото съжителство? Кой вариант поддържате?
Надка Балева:
Моето предложение е за отпадане на чл. 70. и то е прието.
Янаки Стоилов:
До Глава седма има ли бележки извън отложените два текста?
Надка Балева:
Чл. 73 за установяване на произхода. Предвижда се детето да има право да предяви иск за установяване на произход на самостоятелно основание, независимо дали майката е предявила иск и той не е бил уважен.
Аз предлагам тази възможност по ал. 2 да отпадне. Къде отива силата на присъдено нещо между същите страни. Майката е водила иск да определи съда, че еди-кой си е баща да детето й. Съдът отхвърля иска, разбира се, въз основа на събраните доказателства. Струва ми се, че тук трябва да има трайност на тези отношения. А ние даваме възможност дори при отхвърлен иск, детето на собствено основание наново да води срещу същото лице.
Янаки Стоилов:
Това даже е парадоксално решение. Според едното решение той няма да е баща на детето, а според иска да детето може да се окаже негов баща. Едното решение на детето не отменя решението по отношение на майката. За майката той няма да е баща, а за детето ще е баща.
Надка Балева:
Предлагам да отпадне този текст.
Диана Хитова:
Аз имам същото предложение. За мен работната група е приела, че подкрепя по принцип предложенията. То е същото. Има противоречие в становището на работната група.
Аз се солидаризирам с г-жа Балева. Защото не може да се създава противоречиво решаване на този въпрос.
Освен това, този въпрос толкова дълго да стои във времето не окончателно решен.
Иглика Иванова:
Аз ще се опитам да възпроизведа аргументите на работната група защо е отхвърлено това предложение, защото и моето е аналогично.
Горе-долу аргументите бяха, че когато майката води този иск, тя има кратък период от време, ако тя го предяви само от свое име, а не като майка и законна представителка на детето, значи лишаваме детето от правото на такъв иск, а то е заинтересовано определено.
Янаки Стоилов:
Възможно ли е майката симулативно да води този процес, защото само тогава е рисковано майката да води иска с цел да прегради възможността детето да постигне друг резултат.
Иглика Иванова:
Тук наистина има доста какво да помислим. Защото майката може да не е имала възможности да докаже. Дадоха даже аргумент и това, че преди 20 години медицината беше на ниво, когато даваше с някакво приближение вероятността ответникът да е баща на детето. А за тези 20 години техниката стигна до практика на почти 100% сигурност. Т.е. ако преди 20 години майката е водила такъв иск и не е успяла да го докаже, няма логика да лишим детето първо, от правото на иск и второ, от възможността то само да събере доказателства, с които да докаже произхода си. Ако майката е предявила искът само за себе си, а не и като законна представителка на детето, детето няма да е било страна в първото дело.
Това са аргументите на работната група.
Отделно е дали наистина не създаваме една несигурност и то в дълъг период от време. Минават 20 години.
Освен това, макар и майката да предяви иска само от свое име, детето задължително се конституира и задължително се назначава представител.


Янаки Стоилов:
Предлагаме ал. 2 да отпадне, защото ал. 1 обхваща всички случаи: до три години от раждането от майката, до три години от навършване на пълнолетие на детето.
Борислав Ралчев:
Защо три години?
Янаки Стоилов:
Тук сроковете трябва да са по-дълги. Ако майката не е предявила този иск, детето може три години от навършването на пълнолетие да го води. Ако този иск има резултат преди това, то няма да може да го заведе.
Борислав Ралчев:
Съгласих се. Но нали разбирате, 18 години - един дълъг период, увеличен на 21 години. Недейте така. Тази несигурност трябва да бъде ограничена максимално, защото има такива случаи.
Янаки Стоилов:
И двете имат по три години – и майката три години от раждането и детето три години от навършване на пълнолетие.
Борислав Ралчев:
А защо майката трябва да има три години, а не пет, примерно. Остава и тя да не знае. И тя като не знае, става по-сложно.
Надка Балева:
Мисля, че е резонна забележката, която колегата Ралчев направи и че най-доброто би било да уеднаквим режима. Той е свързан със сроковете при оспорване на произход, който е до една година от навършване на пълнолетие с иска за установяване на произход от бащата и да бъде предявен от детето до изтичане на една година от навършване на пълнолетието. За майката струва ми се, че е нормално да бъде три години, защото там става въпрос и за изследвания, които до навършване на една година на детето не могат да бъдат направени.
Борислав Ралчев:
Не става въпрос за това. Става въпрос за предявяване на иска, а изследванията идват след това. Ако тя не знае и първо трябва да си направи изследванията и тогава да предявява иска, проблемът е друг. Аз не съм се занимавал с тази материя около 25 години, но знам, че тогава изследванията на кръвните групови фактори, бяха стигнали до 120 теста. Това е някъде около 1980-1985 г. Така че нещата са много сигурни.
Янаки Стоилов:
Понякога може да има не медицински пречки, а някакви социални пречки в първата година да се предяви този иск.
Борислав Ралчев:
Защо за социалните пречки на един от 100 хиляди случаи да правим някакви огромни срокове. Питам кое е разумното нещо на майката да се дава тригодишен срок. Оспорването е едногодишно, а тук три години.
Янаки Стоилов:
Тя първата година детето ли да гледа или дела да води. Понякога това не е за нея водещото.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, на такива майки са осигурени в значителна степен социални защити, имам предвид в доходи и други неща.
Янаки Стоилов:
Аз нямам предвид финансовите въпроси, а това, че има други по-важни въпроси в първата година на детето за неговото отглеждане, отколкото за воденето на делата по произхода. Но нека да чуем вносителите.
Борислав Ралчев:
Не виждам логиката за едното да е една година, а за другото – три години. Каква е разликата?
Росица Дичева:
Идеята на ал. 2 е само когато искът, предявен от майката, не е бил уважен. Когато искът, предявен от майката и не е бил уважен, тогава се прилага ал. 2. Детето да има право.
Надка Балева:
Отхвърлен е искът. Значи има влязло в сила решение.
Янаки Стоилов:
Тази ситуация е абсурдна. Ние вече я преодоляхме. Защото ще се окаже, че по отношение на майката това не е бащата на нейното дете, а по отношение на детето, това е неговият баща. Защото едното решение не обезсилва другото. И двете решения са валидни. По-късното решение не отменя по-ранното. И тогава ще излезе, че това дете е на майката. За детето той е негов баща, а по отношение на майката, не му е баща.
Борислав Ралчев:
Плюс това нали се отнася за онзи период на родителите на детето, когато то не е било субект.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 ще падне. Ние тук вече говорим за срока – дали една или три години ще остане от раждането, респ. от навършване на пълнолетие или три години, както е предложен. (Три години.) Добре.
Досега нямаше възможност детето да предявява иск, ако майката е предявила. Практически има ли такива случаи, когато детето настоява примерно за установяване на произход във връзка с наследяване. Сигурно това са за последващи имуществени отношения.
Росица Дичева:
Да, проф. Цанкова каза, че има такива случаи и точно заради това възниква необходимостта да бъде приета такава разпоредба.
Иглика Иванова:
Детето във всички случаи трябва да има право да предяви такъв иск.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се отмени решението по отношение на майката по този иск.
Иглика Иванова:
Ако не е водено дело за това, само в този случай.
Илонка Райчинова:
Ако такова дело не е било водено. Мисля, че това е разумният подход.
Иглика Иванова:
То ако е водено и спечелено, няма да води. А ако е загубено, вече е решен въпросът. Детето се конституира по такова дело и има представител. Назначава му се особен представител. Той има право да поиска експертиза, да оспори експертиза, да събира доказателства.
На мен ми се струва, че идеята на ал. 2 е имала място тогава, когато експертизите даваха някаква степен на вероятност или на изключване. Но сега, когато не само с кръвно груповите , но и ДНК тестовете дават на 100% отговор на въпроса дали ответникът е баща или не, наистина ще влезем в едно противоречие.
Янаки Стоилов:
Тогава ще преформулираме ал. 2. Тя за мен и да няма е ясно, но нека все пак да има запис:
“Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата, когато такъв не е бил предявен от майката.”
Тук трябва ли да повтаряме за трите години. Въпросът за трите години го има в първа алинея. Казано е:
“(1) Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от детето до три години от навършване на пълнолетието, и от майката – в тригодишен срок от раждането на детето.”
За това ал. 2 единствено може да бъде:
“Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата, когато такъв не е бил предявен от майката.”
Илонка Райчинова:
Наистина ал. 2 става излишна.
Янаки Стоилов:
Тогава текстът трябва да е алтернативно казан – “или от майката”. И тогава текстът трябва да започне с майката.
“Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието.”
И тогава ал. 2 отпада.
Други бележки има ли по тази глава?
За чл. 75, който става чл. 73. Защото има два варианта тук. Каква е разликата между двата варианта? Отлагаме го!
Няма други бележки. Приемаме Глава шеста.
Преминаваме към Глава седма. Родство. Тук няма бележки. Няма и новости. Приемаме Глава седма.
По Глава осма. Тук отлагаме чл. 85.
Тук искам да поставя един въпрос. Той може би е преждевременен, но тъй като е свързан с осиновяването, ще го поставя сега.
Г-жо Райчинова, ако може и Вие да изразите мнение.
Става дума за два отделни института, които в момента нямат никаква връзка по между си. Единият е на осиновяването, другият е на приемното семейство.
Дали не можем да намерим известна зависимост и последователност между тях в случаите, когато лица желаят да станат приемно семейство и да създадем облекчен ред за осиновяване на деца, които определен период са били отглеждани от приемно семейство и за това е дадена положителна оценка за грижите за отглеждането и възпитанието на децата. Защото доколкото знам сега са изолирани случаите на приемно семейство. Това е малко грубо казано вид бизнес. Т.е. хора, които разчитат да получават някакво възнаграждение и полагат грижи за деца.
Според мен ние можем десетократно да увеличим привлекателността на приемното семейство, ако деца бъдат отглеждани в това приемно семейство и се даде право на хората, които са ги отглеждали не по-малко от една година, да могат по съкратен ред да поискат осиновяването на тези деца. Тогава преходното семейство ще стане в повечето случаи един преход към осиновяването и трайната връзка между това семейство и детето, което вече ще има и родители в лицето на това първоначално приемно семейство. Това ще бъде за мен радикална стъпка и тя не само ще увеличи случаите на приемни семейства, но ще увеличи многократно и случаите на осиновявания без задължителните затруднения.
Знам че има някои неудобства във връзка с това кои деца ще попаднат в приемните семейства, кои ще останат неосиновени, но при всички случаи мисля, че ефектът ще е по-скоро положителен.
Илонка Райчинова:
Аз мога да изразя само някои съображения, които ни накараха да няма такъв подход.
Първото съображение е, че в момента няма правна пречка едно семейство, което иска да бъде приемно и отговаря на условията, станало е такова да бъде вписано в регистъра на кандидат осиновителите в България и да си направи процедура за осиновяване. Т.е. от една страна ние нямаме пречка това да се случи.
От друга страна, обаче има Хагската конвенция, която поставя един основен принцип и този принцип трябва да бъде съблюдаван както при националните, така и при международните осиновявания. Принципът се изразява в това. Ние търсим родители за детето, а не дете за родителите. Ако едно приемно семейство би имало предимство да осинови детето, което е при него, тогава означава, че се създават предпоставки по наша преценка, аз не твърдя, че съм 100% права, но това е нещо, което ни притеснява – създават се предпоставки приемните семейства да спекулират да приемат деца за определен период от време, за да могат така да си изберат детето, което искат. Аз мисля, че това е абсолютно недопустимо и не бива да го правим, още повече, че е в пряко нарушение на Конвенцията, ако това го допуснем. Т.е. позволяваме те да имат привилегия да избират децата, каквато привилегия няма нито един останал кандидат осиновител в нито една процедура – национална или международна, и не може да има заради Конвенцията.
Самият факт, че припознаването решава този въпрос и това е изключително разпространена практика в България – да се осиновява чрез припознаване и цъфти една страхотна търговия по този въпрос, не бихме искали да се създава още една предпоставка, вместо това да са хора, които да знаят, че просто се грижат за децата, да се спекулира и да се заобикаля. Аз не виждам тогава защо трябва да се записват хората за кандидат осиновители в България. Няма причина – ще станат приемни семейства или ще припознават, и институтът за национално осиновяване по предвидения за това ред изобщо отпада като необходимост. Защото тя е една трудна процедура и изисква мнението на редица специалисти в редица области. Аз не бих искала да има възможност компетентното становище дали това семейство е годно за осиновител или не, да бъде преодолявана по този начин. Защото едно приемно семейство е проучвано по един начин, а за едно семейство за кандидат осиновител има много повече изисквания.
Това е съображението, което лично мен ме възпира да приема този подход.
Янаки Стоилов:
Аз все пак намирам малко аргументи, които опровергават идеята.
Илонка Райчинова:
Освен това, ще ви кажа, че проблемът с осиновяванията изобщо не е в това, че няма кандидат осиновители. Това от опит мога да го заявя след всички статистики и изследвания, които направихме. Кандидат осиновители има стотици хиляди. Просто нищо не се случва в регионалните дирекции и регионалните съвети за национално осиновяване. Доказателство за това е фактът, че за международни осиновявания за 2008 г. има 500 предложения (закръглявам ги) с един Съвет за международни осиновявания. Ние имаме 28 регионални съвета за национално осиновяване и те сборно имат около 500 предложения. А в същото време ни се обаждат стотици хиляди хора, за да търсят съдействие да осиновят. Причините са много и не бих искала да ги изразявам. Това, което съм установила, не мога да го докажа.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че част от опасенията са преодолими за разлика от припознаването, което е заобикаляне на закона. Защото той автоматично с припознаването придобива възможността за родителство. Докато в приемното семейство за един достатъчно дълъг срок мисля, че силно се намалява възможността за селекция на децата. Защото, ако този срок е много дълъг, той след като вече е преминал изискуемият срок и бъдат преценени неговите качества за родител, които са по-високи от това да бъде приемно семейство, т.е. не отпада преценката на органите за начина на отглеждане на детето.
Единственият въпрос, който няма как да получи само положително решение, това беше, че приемното семейство дава по-големи възможности за подбор от страна на родителите по отношение на децата. Но като чели тази слабост е допустима в името на това да се намерят семейства за повечето от децата, които все пак биха могли да бъдат отглеждани извън социални домове или дадени за международни осиновявания.
Илонка Райчинова:
Семейства има. Проблемът не е в липсата на семейства. Проблемът е в това, че никой не им предлага деца.
Янаки Стоилов:
Тогава те няма да бъдат зависими от бюрокрацията или от злоупотребите в бюрокрацията, защото много по-лесно е детето да се вземе в приемно семейство и когато се прецени как то е отглеждано и ако това е достатъчно продължителен период, вече само да се премине към процедурата, която си върви по съдебния път. Не се отменя процедурата на осиновяване. Но отпада въпроса за предлагането на деца, за изразяването на съгласие и т.н. Облекчава се предварителната част от процеса на осиновяване.
Илонка Райчинова:
Не споделям това виждане. Мисля си, че този дълъг период, за който Вие говорите, колко дълъг е.
Янаки Стоилов:
Можем да обсъдим. Но не по-малко от година – година и половина.
Илонка Райчинова:
Всички български семейства кандидатстват за малки деца, по възможност до една или две години, да не са ромчета и да са абсолютно здрави. Ако може да приличат на тях и да са със сини очи.
Второ, едно дете за осиновяване като процедура се бави много повече. Т.е. преди да бъде дадено в приемно семейство ще е минала една година. След това ще живее една година в това семейство и оттам нататък не знам. Мисля, че търсим ключа не там, където е загубен, а там където е светло. Не ни е проблемът в приемната грижа.

Янаки Стоилов:
В момента този институт е почти като фактическото съжителство, ако то стане. Т.е. ще има много съжителства, но много малко от тях ще са регистрирани. И така е с института на приемното семейство. Ние имаме институт на приемно семейство, а приемни семейства почти няма – нямат и 200 бройки.
Илонка Райчинова:
Ако не ме лъже паметта, ние имаме вписани около 134 семейства за приемна грижа, като от тях не повече от половината са виждали дете.
Янаки Стоилов:
Значи това е един неработещ институт. Г-жа Балева има думата и след това г-н Казак.
Надка Балева:
Г-жо Райчинова, фактът, че детето, което се настанява в приемно семейство не отпада от децата, за които има възможност да бъдат осиновени. Не крие ли по-голяма травма за детето възможността, когато то е свикнало с тези родители, т.е. с приемното семейство, което полага грижи за детето и когато изведнъж това дете се предложи и се получи съгласието на съвсем различни хора, а то е свикнало с този дом и с тези грижи и изведнъж го вадим от тази среда. А в същото време казваме, че по принцип Семейният кодекс, една от основните му цели е защита на интересите на децата.
Няма ли възможност да се завишат критериите за одобряване на приемни семейства и да им дадем възможност тези хора да осиновят детето, за което са се грижели.
Казвате, по този начин те биха могли да си избират дете. Те така или иначе пак има известен избор на детето, за което ще полагат грижи в приемно семейство. Но пък от друга страна са по-добре защитени интересите точно на тези деца.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем и другите мнения, и след това ще отговорите, г-жо Райчинова.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз без да претендирам, че съм специалист в тази материя и че съм участвал в работната група – не съм участвал, но аз изказвам опасението за следното. По принцип звучи логично да се даде някакво предимство на приемното семейство при осиновяването на детето, за което е полагало грижи, което вече познава и детето ги познава и т.н.
Единственият въпрос е в това, че може би сега няма голям интерес към придобиване на статут на приемно семейство, но какво ще стане, ако се даде наистина такова предимство, ако законът предостави такова предимство, ние няма ли да отворим вратата именно за заобикаляне на цялата процедура по осиновяване, общата, особено когато ако общата процедура цели и създава предпоставки именно за ограничаване на възможността за подбор, за избор на дете, като същевременно подобна възможност съществува при приемните семейства. Т.е. ние няма ли да отворим вратата за това дадено семейство, ако иска да си осинови дадено дете, да го постигне това минавайки първо през приемно семейство и след това кандидатствайки за осиновяване.
Янаки Стоилов:
Аз това го намирам за добро, а не за лошо. Т.е. вече ще върви процедурата в съдебната й част за осиновяването, но в много случаи родителите могат да пожелаят да се установи един траен контакт с детето и да преминат към осиновяване. Наистина много ще намалеят случаите на сегашното осиновяване. Аз това го намирам по-скоро за предимство, а не за недостатък.
Четин Казак:
Със сигурност г-жа Райчинова има много по-добри наблюдения от мен, но все ми се струва, че има много семейства, които искат да осиновят. Но проблемът е, че огромната част от тях искат да осиновят точно определена група деца. А има една много голяма група деца, които никой не иска да ги осинови и именно за това да се стига до осиновяване в чужбина. Това е проблемът. И ако ние продължим да улесняваме възможността тази голяма група родители, които искат да осиновят точно определена група деца, да заобикалят всички механизми, които законът предвижда, за да даде шанс на всички деца да бъдат осиновени, отново ще се стигне до това, че тази малка група деца ще бъдат обект на голям интерес и всички ще бъдат взимани първоначално в приемни семейства и след това осиновявани по облекчен ред, а другата група деца пак ще си остане без родители.
Иглика Иванова:
Аз споделям това, което каза Янаки Стоилов и Надка Балева, че първо трябва да мислим за интересите на децата.
Второ, при положение, че ние не гарантираме абсолютно никаква сигурност на приемните семейства, защо се чудим, че те са малко на брой. За да вземеш да гледаш дете се иска нещо много повече от чистата търговия. Защото имаш грижи и то не малко, има или поне трябва да има контрол от социалните служби как се справяш с тази задача. Т.е. не е само да вземеш детето и да прибираш парите за него. Нормално е тези хора, отглеждайки едно дете, да се създава една емоционална връзка, която е двустранна. Нека все пак да отчитаме чувствата на тези хора, които са поели грижата за чуждо дете, което никак не е лесно. От една страна, детето се привързва към семейството, при което се отглежда. От друга страна, тези хора, които го отглеждат, те също имат някакви чувства. Дайте да не мислим, че всички са само търговци, ампутирани от всякакви емоции. И те знаят във всеки един момент, че в един момент това дете просто ги напуска. Край! Как ще ги мотивирате да направят втори, трети и четвърти такъв опит. Значи те ще отглеждат едно дете една-две или три години и в момента в който се привързват към него и то към тях, хоп някой друг е наред. Взимат им го! Как те ще преодолеят този шок и тази травма, за да вземат второ дете, като рискуват по същия начин това дете също да им бъде отнето.
Илонка Райчинова:
Практиката показва, че децата в приемни семейства няма за тях искане за осиновяване на дете от приемното му семейство. Дори да се опитат да кандидатстват, да се запишат и да поискат това дете. Дали ще им го дадат или не е отделен въпрос. Ние говорим за това да им го дадат приоритетно. Няма такива искания.
Янаки Стоилов:
Каква е според Вас причината? Само заради заплащането ли са приемни семейства.
Илонка Райчинова:
Не искат да ги осиновяват. Гледат ги. Очевидно те така издържат и себе си. Аз не казвам, че те са лоши приемни родители, но те очевидно не искат този ангажимент. Ние осиновяваме постоянно в чужбина деца, които идват от приемни семейства. Няма искане на тези родители да се впишат като кандидат осиновители.
Янаки Стоилов:
Тогава моят аргумент се засилва, че всъщност ако дадем тази възможност приемни семейства ще бъдат потенциални осиновители. Защото сега тези хора дори нямат подобен мотив за трайна връзка с децата.
Илонка Райчинова:
Те не искат да бъдат. Те не са подали документи.
Янаки Стоилов:
Ако те разберат предварително, че отглеждайки едно дете могат да го осиновят, тогава материалният мотив няма да е водещ, за да се превърнат едни хора в приемно семейство, а евентуалната трайна връзка, която те ще установят и чрез осиновяване с детето.
Илонка Райчинова:
За мен институтът на приемната грижа изобщо не цели осиновяване. Той сам по себе си не е създаден с такава цел.
Янаки Стоилов:
Той е социална програма като другите социални програми, без да отчита много по-силните емоционални ефекти от тези отношения.
Илонка Райчинова:
Притеснява ме само това, че ще останат само “лудите” да минават по общия ред за осиновяване. Едните чрез приемна грижа, други – чрез припознаване, и тогава институтът на националното осиновяване като процедура просто не знам защо остава.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам, че ние зад един наистина благороден мотив, всички абсолютни деца независимо от техните качества да са в абстрактно равна позиция, ние обричаме много по-голяма част от тези деца с липса на бъдеще, отколкото ако поне държавата се съсредоточи върху тези деца, които така или иначе в домовете ще продължат да се отглеждат или ще бъдат дадени за международно осиновявания, но голямата част от децата все пак да си намерят семейства и родители.
Илонка Райчинова:
Г-н Стоилов, категорично искам да заявя, че изследвах този въпрос, защото го взех много присърце. Проблемът не е в това. Децата могат да имат своите семейства по друг начин и по друг ред. Къса се нишката и десетки органи нищо не работят. Това го заявявам категорично.
Бях председател на работна група, назначена от премиера. Изследвахме всички сфери на това законодателство. Нямате представа за какъв батак става дума, за законови и подзаконови нормативни актове. Нито един орган не знае какво прави другия. Има десетки сеца, които стоят с неуредени документи от 2003 г. Никой нищо не прави. За това не се осиновяват деца. Другата част е, че не работят органите, които трябва да се занимават с това.
Не е проблемът в това, повярвайте ми. Няма проблем да го напишем. Аз ще дойда след три години и ще ви покажа, че няма да има никакъв ефект.
Янаки Стоилов:
Да, но ако нямаме работещи институции, тогава какъвто и закон да приемем, той няма отношение към действителността.
Илонка Райчинова:
Няма пречка да го напишем. Но ако го напишем, първо трябва задължително той да се конкурира с всички останали кандидат осиновители, когато става дума за равни условия, които предлага в името на интереса на детето, само тогава да има предимство заради тази емоционална връзка.
Янаки Стоилов:
Да, но и като се отчита и фактът, че той се е грижел за детето като негово предимство.
Илонка Райчинова:
Казах само заради емоционалната връзка и то ако я има, защото има приемни семейства, които се грижат за децата, но емоционална връзка няма.


Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев иска думата и след това г-н Казак. Нека да се ориентираме да избираме едното или другото решение, защото в зависимост от това ще се отрази на текстовете.
Борислав Ралчев:
Аз избирам предложението на г-жа Райчинова. Всъщност и за това вдигнах ръка, за да кажа, че ние бъркаме същността на двете институции. Едното си е осиновяване, а другото си има друга характеристика. И далеч не съм съгласен с логиката на г-жа Иванова, защото тя очевидно бърка субектите, които желаят да осиновяват. Това са различни неща. Ако Мадона тръгва да осиновява в Африка сигурно съображенията са други, но ние се намираме в България.
На второ място. Защо всички тези характеристики на отношенията между отглежданото дете и приемното семейство да не бъдат релевирани и съобразени от съда. Защо да не го направим. Няма ли да е по-важно за съда точно това – наред с всички останали условия.
Янаки Стоилов:
Това ако не сме го предвидили, съдът как ще го въвежда като критерий.
Борислав Ралчев:
Съдът има пълното право на дискреция.
Янаки Стоилов:
Там е грешката, ако има неограничена дискреция.
Борислав Ралчев:
Добре. Ще бъда по-точен. Да има пълното право на преценка. Ако някой не си гледа работата, не го мотивира и т.н. е отделен въпрос. Но ние говорим за закон, а не за приложението му. Законът дава пълното право на съда и го задължава всичик обстоятелства по всеки един казус да бъдат изследвани. И на първо място ако не изследва какви са отношенията между детето и хората, където е живяло две или три години и какви са условията, които му предлагат другите, то тогава да го махнем от съда, да го дадем на някаква друга институция, която така и така няма да върши работата.
Янаки Стоилов:
В момента няма автоматизъм между приемната грижа и предлагането на точно това дете за осиновяване, ако тези, които осъществяват приемната грижа, не кандидатстват за осиновители.
Борислав Ралчев:
Не можем да създадем в един такъв институт законово преимущество. Не можем да го създадем.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че можем. Въпросът е дали е целесъобразно. Може и едното и другото.

Борислав Ралчев:
Аз казвам, не че не е целесъобразно, а че не може.
Четин Казак:
В допълнение на това, което казах. Нали целта на всички тези промени, като съжалявам, че г-жа Райчинова не сподели всичко, което знае за фактическа ситуация, ние целим да улесним общия ред на осиновяване. Т.е.да стимулираме осиновяванията, да направим така, че тези деца да не стоят с години само защото някой не се е съгласил, не се е подписал и т.н. Именно правейки това, ние създаваме улеснения, включително и за приемните семейства, ако наистина желаят да осиновяват, да го направят по общия ред. Те могат и сега. Но да кажем, че сега общият ред е много труден, сложен и т.н.
Янаки Стоилов:
Примерно, един човек гледа едно дете, казва че иска да осинови, а те му казват, че ще му предложат кого да осинови. Някаква абсурдна ситуация.
Илонка Райчинова:
Това е не вярно, защото когато един съвет заседава, интересът на детето е регламентиран с Конвенцията. Всяко решение на кого да предложиш едно дете, единственият важен и основен критерий наред с правните предпоставки е интересът на детето. Ако това приемно семейство е искало да осинови дете изобщо, то щеше да бъде вписано в регистъра на кандидат осиновителите и няма пречка наред с това да бъде семейство, което полага приемна грижа. Тогава, когато съветът разглежда кандидатурата на някакво дете и това приемно семейство е вписано за кандидат осиновител, няма такъв съвет, който да преодолее този аргумент, че това е в интерес на детето, освен ако не говорим за злоупотреба. Но няма приемни семейства, които да са вписани за кандидат осиновители. Това е проблемът.
Борислав Ралчев:
Това е разликата в института. Едното и другото са нещо различно.
Илонка Райчинова:
Изискването за защита интереса на детето ще дойде веднага критерий емоционална връзка, защото те са го гледали една година. И това трябва да се докладва и ако някой спазва закона, това ще се случи.
Янаки Стоилов:
Чуха се мотивите. Нека да се ориентираме към едно от двете решения, за да имаме вече някаква яснота, защото тя трябва да има текстуален израз. Защото ние тук спорим за това дали има някаква зависимост между двата института, като е ясно, че те са различни. Въпросът е всеки сам за себе си.


Проф. Огнян Герджиков:
Този въпрос е изключително дискусионен. Много съм мислил и все не мога да го измисля докрай. И плюсове и минуси имат и едното и другото. Но все ми се струва, че може да се намери някакво златно сечение и то да е горе-долу следното.
Приемното семейство би имало предимство за осиновяване на детето, което то отглежда, ако е вписано в регистрите за осиновителите. Това е като първа предпоставка. И ако най-малко една година това дете е било в приемното семейство. Едва тогава това приемно семейство може да има предимство при осиновяване.
Илонка Райчинова:
И ако докладът на социалните работници сочи, че то е гледано добре.
Проф. Огнян Герджиков:
Разбира се, че ако е гледано добре, а не е държано във вериги в мазето. Някакво такова решение струва ми се би могло да се запише.
Борислав Ралчев:
Съдът какво ще прави тогава?
Янаки Стоилов:
Съдът ще си осъществи процедурата по осиновяването.
Този вариант като чели балансира решенията. Само да ги формулирам като идея, а като текст ще го съставим допълнително.
Да се предвидят като условия, че ако едно лице или лица осъществяват приемна грижа не по-малко от една година за детето при проверка на съответното качество на тази дейност и ако те междувременно са се вписали в списъка на осиновителите, може с предимство да се осъществи процедурата за същото дете. Те могат в процеса на приемната грижа да решат да осиновяват или още преди това да решат и има такъв междинен период.
Какво значи при равни други условия.
Илонка Райчинова:
При равна защита интересите на детето с останалите кандидати.
Янаки Стоилов:
Като пример го илюстрирайте, за да видим в какво ще се изрази. Защото примерно едни родители гледат детето с по-скромни възможности, а другите казват, че те имат пет пъти по-големи доходи и то ще живее в лукс при нас и вие не може да бъдете осиновители.
Илонка Райчинова:
Никога досега не сме правили такива преценки дали имат повече или по-малко пари, дали са с висше образование или не. По-скоро става дума за нуждите на детето. Детето влиза в даден съвет и там се движи от лекари, от социални работници – каква нужда и каква потребност има от всякакъв род грижи – от медицински, през социални и какво ли още не. Тогава се прави подбор на родителите, които имат по-подходящо образование – да речем са с медицинско образование и биха приели този недъг на детето. Или са хора, които имат финансови възможности да платят операцията на това дете, защото има заешка уста или нещо друго. Тогава този критерий има значение. В никакъв случай не така елементарно: ако имат пари значи са добри, ако нямат пари значи са лоши.
Янаки Стоилов:
Проф. Герджиков, можете ли да формулирате приблизително текста след тази дискусия.
Проф. Огнян Герджиков:
Като имаме предвид тези критерии ще направим един текст.
Янаки Стоилов:
Тогава до следващото заседание да се формулира текстът и да се види систематичното му място, за да има отделна разпоредба по този въпрос.
По принцип го приемаме, а ще го гласуваме като редакция на следващото заседание.
Борислав Ралчев:
Не сме казали такова нещо. Едното е да има такъв привилегирован текст.
Янаки Стоилов:
Ако искате тогава да гласуваме да има такъв текст първо, а следващия път, ако се приеме, ще гласуваме редакцията.
Тези, които приемат да има такава зависимост между двата института, моля да гласуват. Благодаря ви. Видимо мнозинство.
Кои са против? Двама “против”. Приема се.
Следващия път по повод на конкретната редакция ще се произнесем отново.
По въпроса за осиновяването има ли някакви други бележки.
Надка Балева:
По вносител се предоставя възможност на навършилия 14 години осиновен да получава информация за произхода си. Считам, че 14 годишната възраст е твърде ниска, за да се предоставя такава информация (с. 69, горе, чл. 110).
Аз лично не споделям и предложения от колежката текст, който е приет от работната група – “навършилият 16 години.”
Извинявайте, но навършилият 16 години не е излязъл от пубертета. “При наличие на важни причини”. Кой ще прецени важните причини от дирекция “Социално подпомагане”. Не даваме ли възможност за един твърде субективен подход.
Струва ми се, че това, което предлагам, че право на информираност да може да има пълнолетно лице. Ние сме преценили, че с оглед навършването на тази възраст има и физическата и необходимата психическа зрялост, за да може да контролира поведението си.
Защото иначе навършилият 16 години са му се скарали вкъщи и му забраняват да включва интернет, защото е развалил успеха – важна причина, тормозят го психически, и му казват кой е истинският произход.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате?
Надка Балева:
Аз предлагам след навършване на пълнолетие да има право на информираност.
Янаки Стоилов:
Тук пак ще се цитира международна конвенция за правото на непълнолетния да знае.
Илонка Райчинова:
Освен Конвенцията, искам да ви кажа, че мен ме е срам за този институт, че го има в България, за правото на тази тайна. Защото кому е нужно да пазиш тайна от детето, за да си мисли то, че нещо нередно се е случило, че има от какво да се притеснява и това да се пази в тайна. Аз виждам, че от българските деца, осиновени в чужбина, няма нито едно от тях, което да не знае от първата си съзнателна секунда, че то е родено в България от български родители и че е избрано от родителите си. Те се гордеят с това. Аз не знам от какво ние се пазим.
Искам да ви кажа, че на международната конференция, която организирахме с представители на 23 страни, точно този въпрос беше повдигнат и категорично беше споделено от всички становището, че е крайно време този институт да отпадне, защото навява на мисълта да скрием нещо, което е нередно, а това не е така.
Янаки Стоилов:
То това е въпрос на народопсихология, на някакви обществени реакции. Това не е правен въпрос.
Надка Балева:
И мисля, че това е преценка на осиновителите дали да му кажат или не, а не на Хагска или каквато и да било друга конвенция и съвети.
Имате ли точния текст на тази директива, за която говорите. Защото ми се струва, че всичко, което искаме да приемем, го оправдаваме, че има директива.
Янаки Стоилов:
Няма такава. То е нещо като със заболяванията. В западната култура се смята, че болният трябва да бъде максимално информиран, а по тукашните ширини се смята, че той трябва да бъде щаден максимално, като неговото състояние бъде представено за по-добро отколкото е всъщност. И това като чели от различните хора се преценява по различен начин. Защо да им натрапваме кое е добро за тях. Нека те да преценят.


Иглика Иванова:
Аз лично виждам смисъла на тези 16 години – 14 са малко, съгласна съм с това – в най-деликатната възраст не малко трагедии са предизвикали точно услужливите комшийки, които се включват в най-неподходящия момент.
Тези 16 години аз ги свързвам с възможността на 16 години да се сключи брак. Логично е в този момент с оглед наследствени болести, евентуални родствени връзки и т.н., все пак бихме могли да дадем възможност да се разкрие произходът.
Борислав Ралчев:
Аз съм против уведомлението.
Янаки Стоилов:
Значи остава 16 години.
Г-н Ралчев, Вие друга ли възраст предлагате?
Борислав Ралчев:
Аз съм против уведомлението. Но ако питате мен, аз съм за 26 или 28 години и мога да го обоснова. Защото до 18 години няма голяма разлика между 16 годишния и 18 годишния. Психиката не е укрепнала, ценностната система не е създадена, твърдя го това и започват внушения по един или друг начин. Човек трябва да бъде в по-стабилно състояние, за да може като го научи. Ако не го научи, според мен, е по-добре. Защото българският манталитет е такъв. Но това зависи от семейството. Семейството е това, което може да прецени, както го правят сериозните семейства. Останалото е въпрос на гафове.
Янаки Стоилов:
Тук има два въпроса. Единият е въпросът за възрастта, на която да бъде уведомен. А второто е “важни причини”. Този разтеглив текст има ли някакво относително установено съдържание кои причини са важни. Защото примерно, ако е въпрос да встъпи в брак с определено лице, което може да е в роднински връзки, това е много важна причина. Но дали можем по пътя на тълкуването да се формулират важните причини. Т.е. този текст достатъчно ли – “важни причини”.
Другият въпрос е да гласуваме за 14, 16 и 18 години.
Проф. Огнян Герджиков:
Нека да го подложим на гласуване. Това е най-доброто. “Важни причини” навсякъде го има. Относително определени правни норми във всеки конкретен случай се преценява и т.н. Така че няма смисъл тук да разсъждаваме повече.
Борислав Ралчев:
18 годишният да научи истинския си произход важна причина ли е?
Проф. Огнян Герджиков:
Едно голо желание не върши работа. Трябва да има важна причина.

Борислав Ралчев:
Добре. На 18 години съм и комшийката ми пошушва нещо на ухото и аз искам да науча кой е майка ми и баща ми. Според мен, по-важна причина от тази няма.
Янаки Стоилов:
Има ли друго предложение за възрастта, освен 16 и 18 години.
Тъй като 16 години е предложение по работна група, първо да гласуваме предложението за 18 години.
Който е “за”, моля да гласува. Двама “за”. Остава 16 години.
Други бележки има ли по раздела за осиновяването, включително и за прекратяване на осиновяването.
Нещо по международните осиновявания налага ли се? Цялостно гледаме проблема за осиновяванията. Текстовете са много на брой.
До края на Глава осма има ли бележки? Заповядайте.
Росица Дичева:
В чл. 114, ал. 2, т. 2 да се измени така:
“упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество по международните осиновявания.”
Янаки Стоилов:
Това е правомощие на Министерството на правосъдието?
Росица Дичева:
Пропуснато е, че упражнява контрол.
Янаки Стоилов:
Това е чл. 118, който става чл. 114. (Да.)
Илонка Райчинова:
Трябва да се добави точка, която да гласи: “упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество по международните осиновявания.”
Дейността е на Министерството на правосъдието по международни осиновявания с оглед на процедурата – разрешения и т.н.
Янаки Стоилов:
Нека да го добавим:
“упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество по международните осиновявания.”
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, мога ли да попитам нещо. Дали бихме могли да чуем аргументи във връзка с това “при наличието на пълнолетие дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения, като основание за разваляне на осиновяването”.
Дълбокото разстройство в отношенията между рождените родители и децата много често е налице. Можем ли да прекратим на това основание роднинство. Каква е разликата между осиновяването и роднинството.
Реплика: В момента имаме такива случаи.
Янаки Стоилов:
Т.е. тук не действа изцяло фикцията за родителството при осиновяванията. В този случай се появява тази юридическа връзка, която не е тъждествена на биологичната. Това е.
Защо говорим за правомощия на министерството, а не на министъра на правосъдието и органите.
Илонка Райчинова:
На министъра трябва да са. Органът по конвенцията е министърът.
Янаки Стоилов:
Би трябвало да бъде: “Правомощия на министъра на правосъдието.” И съответно на другите органи, на които той ги предоставя. Така че ще го прередактираме този текст.
Илонка Райчинова:
Бих помолила в редакцията на чл. 114, на която се намираме в момента, ал. 4 да отпадне. Това е хипотеза, която е абсолютно невъзможна и не може да бъде осъществявана. Става дума министърът на правосъдието да изразява становище, когато има проблеми между осиновеното дете от България и осиновителите в друга страна, като ползва становището на компетентните области в областта на закрилата на децата български органи. Ако едно дете е осиновено и е в чужбина с постоянно местопребиваване в друга държава, министърът на правосъдието не знам какво становище би изразил. Нито български компетентен орган може да даде становище, нито пък министърът на правосъдието би имал каквато и да било позиция, защото той не познава случая и не би могъл да го познава.
Нищо не се изисква от чуждото законодателство. Ако чуждото законодателство поиска, то може винаги да ни поиска. Въпросът е ние да не сме длъжни да дадем, защото министърът на правосъдието няма какво да каже, защото не познава обстановката. Кажем ли “може” те ще ни искат становище във всеки случай, защото в международните договори като пише “може” директно става.
Янаки Стоилов:
А как тогава прилагате ал. 5, когато е казано, че до две години от осиновяването, ако има нарушения, министърът на правосъдието може да се обърне към съответната страна.
Илонка Райчинова:
Тук говорим за след осиновителен контрол, който по Конвенцията означава: Компетентните органи на страната по приемане на детето на всеки шест месеца за тези две години изпращат на министъра на правосъдието доклад от учителя, от съседите, от социалния работник, от лекаря, от роднините и има пълна картина за начина по който се адаптира и развива детето. Т.е. ние там имаме документи от органите на приемащата страна.
Янаки Стоилов:
Добре. Предлагате ал. 4 да отпадне.
Илонка Райчинова:
Да, тя няма никакъв смисъл и е невъзможна за изпълнение.
Янаки Стоилов:
Добре. Има ли възражения по това.
Надка Балева:
Ал. 2 на чл. 112 казва:
“Осиновяването на дете български гражданин с обичайни местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази държава.”
В случая ние, когато изрично в чл. 112, ал. 2 е казано, че нашите закони нямат никаква стойност, защо тогава казваме, че министърът ще изрази становище в случаите по чл. 112.
Илонка Райчинова:
Аз казвам, че тази разпоредба трябва да отпадне. Просто няма смисъл. Вие давате още един аргумент в подкрепа на това.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че тук можем да говорим за отпадане на второто изречение на ал. 4. Защото след като нашите органи в един период от две години следят какво се случва с това дете, т.е. те имат информация. И ако законодателството на съответната държава изисква такова становище, ние какво ще правим. Ще кажем нас не ни интересува. Как да не ни интересува. Първо, било е български гражданин това дете, и второ, имаме информация. Въз основа на тази информация ще кажем.
Надка Балева:
Чл. 112 говори за информация преди осиновяването, а не след като вече е осиновено и на всеки две години се изготвя доклад за него.
Иглика Иванова:
Аз си мисля, че след като нашата държава получава една информация от различни органи, които не са държавата, чието законодателство се прилага в случая. Това са училища, лекари и т.н. Защо нашата държава да не може въз основа на тази информация да изрази становище – и може и е длъжна.
Янаки Стоилов:
Нека да остане текстът.
Иглика Иванова:
Без изречение второ. То е малко безсмислено. Защото наистина нашите органи нямат тази информация.
Янаки Стоилов:
Добре. Променяме текстът: вместо “министерството” става “министърът на правосъдието”.
От ал. 4 отпада изречение второ.
До тук има ли други бележки по осиновяването.
Илонка Райчинова:
Да, по чл. 123 предлагаме да има нова ал. 4. (с. 83, чл. 128, който става чл. 123.) “Разрешение за посредничество.”
Предлагаме да се създаде нова ал. 4, тъй като се оказва, че е отпаднал
въпросът с отнемане на разрешенията за посредничество.
“(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международни осиновявания.”
Янаки Стоилов:
Този текст защо го няма?
Илонка Райчинова:
Идея нямам защо го няма.
Първо, заглавието на чл. 128, който става чл. 123, става “Разрешение за посредничество.”
Създава се ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международни осиновявания.”
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме го с това допълнение.
До Глава девета има ли други предложения? Няма.
Приемаме Глава осма. С това приключваме за днес.
На следващото заседание ще продължим с Глава девета.
Имайте предвид, че следващия път трябва да завършим доклада. Другата седмица заседанието ще бъде вероятно в сряда, защото четвъртък ще е последният работен ден и няма да бъде удобно.
Следващата сряда ще се постараем да завършим, включително и по отложените текстове.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: