---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 17

Днес, 14.05.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Росица Дичева, Виктория Нешева, Красимир Войнов; Даниела Митева, Изпълнителен директор на Агенция по вписванията; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Пенка Йорданова и Теодор Илиев, и народните представители Захари Георгиев и Пламен Ранчев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 902-01-17 от 18.03.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-29 от 06.02.2009 г., внесен от Иглика Иванова и Георги Анастасов, и № 954-01-24 от 30.01.2009 г., внесен от Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 954-01-79 от 03.04.2009 г., внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 954-01-76 от 01.04.2009 г., внесен от Пламен Ранчев.
4. Обсъждане на Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 954-02-65 от 29.04.2009 г., внесен от Татяна Дончева и Христо Бисеров.


По първа точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесени от Министерския съвет; от Иглика Иванова и Георги Анастасов, и от Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова.
Разполагате с общия законопроект. Това е съчетание на различните законопроекти. Имате ли някакви въпроси и допълнения? Ако нямате, да приемем този общ проект. Утре да бъде обявен и раздаден и някъде до понеделник-вторник да е срокът, тъй като по него се очакват уточняващи предложения с оглед на дискусията, която имахме на първо четене. Вероятно и някои допълнителни въпроси ще има за да можем другата седмица в сряда да го разгледаме на второ четене в Комисията.
Има ли бележки по представения общ проект? Няма. Приема се. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители.
По този законопроект има едно предложение, което е направено от Силвия Алексиева за промени в чл. 40, ал. 2. Имате думата по него. Г-жа Алексиева се извини пред мен, че трябва да пътува, тъй като има ангажименти в нейния район, но е представила предложението съгласно изискванията на правилника. Членовете на комисията също могат по наличните текстове да направят предложения.
Има ли въпроси и предложения? Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Такава точка в законопроекта, приет на първо четене, няма.
Янаки Стоилов:
Идеята на нейното предложение е в действащия текст думата „единствен” да се заличи. Тя има предвид в действащия закон, чл. 40, ал. 2 в т. 1 да се заличи думата „единствен”.
Аз ще ви прочета текста на закона:
„Чл. 40 (2) Замяна на имат частна общинска собственост или на право на строеж върху имот частна общинска собственост с имот или с право на строеж, собственост на физически лица или на юридически лица може да се извърши, когато:
1. е единствен способ за прекратяване на собствеността на общината и на физически или юридически лица.”
Предлага се да отпадне думата „единствен”.
Втората промяна, предложена от г-жа Алексиева, създават се точки 4 и 5.
Първата е единствен способ за прекратяване на собствеността;
Втората е единствен способ за изпълнение на задълженията, произтичащи от международен договор;
Третата, е имотите, предмет на замяна са включени в проект за уедряване по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи.
Предлага се:
т. 4. „е между общината и държавата или между общини;”
Т.е. да се допусне замяната на общинска с държавна собственост или между общини.
И т. 5. „в други случаи, определени в закон.”
Това са предложенията, по които имате думата.
По т. 1 тази допустимост е, когато замяната е способ за прекратяване на собственост на общината, на физически или юридически лица. Т.е. разширява се полето, било то с продажба, замяна без да се изисква .... Замяната кога може да бъде единствен способ? Защото винаги има различни способи за прекратяване на съсобственост и тя никога не може да бъде единствена. Аз дори не мога да се сетя какъв е този случай, в който замяната е единственият начин за прекратяване на съсобственост.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Захари Георгиев:
Ако мога да кажа две думи по този текст.
Приложението на това изменение – то първоначално не е било единствен способ, приложението показва, както каза Председателят, няма такива случаи. Когато един съсобственик – юридическо или физическо лице, трябва да предаде съсобствеността си на общината или на , той може да бъде възмезден чрез пари - чрез левова равностойност, или чрез терен или каквото и да е. По този начин се дава и такава възможност.
Колкото до другите два текста за замяната между общините, съществуваха в предишния закон, но поради не знам точно по каква причина са отпаднали и пречи за приложимото поле на държавата и общините да правят свои равностойни замени.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че в т. 1 има основание да отпадне думата „единствен”, защото няма как самата замяна да е единствен способ. Има най-различни начини за прекратяване на собствеността и те обикновено съществуват паралелно един на друг.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Първо по репликата, че в първоначалния текст не са фигурирали тези промени. Но така или иначе направените предложения са свързани с предложението за изменение, което е предмет на разглеждане днес. Защото по § 1 предложението е за допълване със следния текст „освен в случаите по ал. 2.”, а предложенията за промени са точно във връзка с ал. 2.
Без думата „единствен” беше предишния текст и аз не знам защо е включено това ограничение, още повече, че ние допуснахме една промяна, с която решение за замени се взимат с 2/3 от гласовете. Т.е. гарантира една по-голяма сигурност на безпринципни сделки.
Приемам предложенията за нови точки и ще кажа защо. Ще ви дам един много елементарен пример, но това е факт. По текста „между общината и държавата или между общини”. Съществуват ученически лагери в населено място в Балкана на морето. Не бива да ограничаваме този начин на уреждане на взаимоотношенията, което е в интерес и на двете общини.
Подкрепям направените предложения така, както са направени.
Янаки Стоилов:
По другите предложения? Мисля, че т. 4 е безспорна.
По т. 1 изяснихме предложението.
Т. 5 е по-скоро някакво застраховане, ако възникне ситуация и се налага в някакъв закон да се предвиди още някакво основание. Аз не мога сега да ги предвидя всички, но това е за това.
Имате думата. Заповядайте от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Теодор Илиев: дирекция „Държавна собственост и жилищна
политика в МРРБ
Известна ми е процедурата за изменения и допълнения на закони, но бих искал да кажа, че тези изменения в Закона за общинската собственост влязоха едновременно с аналогични такива в Закона за държавната собственост. А сега в момента се променя само единият закон. Длъжен съм да го кажа това нещо, въпреки че ми е ясно че по никакъв начин бих могъл в настоящия момент да направя каквото и да било, за да променя процедурата.
Причината е техническа, а не концептуална. Тъй като по повод на разглеждането на промяна в Закона за общинската собственост се прави това уточнение. Вероятно, ако се постави на някакво обсъждане Законът за държавната собственост, щяха възникнат същия род проблеми. Наистина не би трябвало по принцип да има такова разминаване, но ако преценяваме за целесъобразни тези предложения, може би трябва да ги приемем с очакването в някакъв бъдещ не далечен момент да се уточни в подобен смисъл и съдържанието на Закона за държавната собственост.
Мисля, че все пак трябва да отдадем предпочитания на мотивите за обоснованост на промяната, въпреки липсата на пълна симетрия на режима на двата вида собственост.
Борислав Ралчев:
Смятате, че другият закон ще възпрепятства този?
Теодор Илиев:
Не, просто винаги сме се старали огледално да ги изписваме.


Янаки Стоилов:
Това значи ли, според вас, че сега ние в преходна разпоредба в Закона за държавната собственост можем да включим съдържанието на т. 4 и т. 5. (Може.) Тогава нека да го направим. Мисля, че това е една техническа промяна. И по трите въпроса трябва да се постигне това, нали? (Да.) Разпоредбите са симетрични в Закона за държавната собственост и там да отпадне също „единствен” в съответната точка и да се добавят нови точки 4 и 5. Само че там текстът ще бъде само между община и държава и в други случаи, определени в закон.
Приемаме предложенията, които са направени.
По основния текст, приет на първо четене, има ли промени? Няма.
Първо ще гласуваме предложението на г-жа Алексиева и по трите точки.
Които са „за”, моля да гласуват. Шест гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се.
Нека да гласуваме и това да се добави преходна разпоредба в Закона за държавната собственост с почти идентично съдържание, за да се уеднакви режимът в тази област. Моля да гласуваме. Предполагам, че ще е същото гласуването за преходните разпоредби? Благодаря ви.
С шест гласа „за” и трима „въздържали се” се приема.
Имате думата по основния текст. Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, по § 2 от предложението на Захари Георгиев и група народни представители ще изкажа някои съображения против.
Като цяло този способ замяна на жилище срещу жилище – идеята с тези социални програми, досега не съм видял някоя община да има такива социални програми и надали ще направят. Това предложение е по-скоро за благозвучие. Като се има предвид какъв е жилищният фонд и каква е жилищната политика в общините най-много да се създадат някакви формални социални програми на база постъпили заявления, за да се оформят някои сделки. Защото изобщо няма жилищна политика в национален мащаб и най-вече за големите общини, където има сериозни жилищни проблеми. 99% от тези замени ще се извършват по схемата, по която и досега са ставали – ще се заменят жилища в неатрактивни квартали и зони срещу атрактивни жилища. И като стане по тези данъчни оценки, реално пак ще бъде ощетявана общината. Това е масовата практика. Няма случай, при който замените да се извършват с някаква друга цел. Ако има някаква жилищна политика, някаква програма някъде да се изгради нещо, тогава се отчуждава жилището. Ако това е проблемът да бъде отчужден имот или жилище, за да бъде построено нещо ново. Дълги години съм се занимавал и знам каква е практиката. Това е голямо обиране на общините. Примерно, за София основният интерес е към централната градска част, скъпи апартаменти и навсякъде така. Винаги се измислят някакви много висши цели, предлагат се от неатрактивните квартали жилища, намират се връзки, лобира се в общинския съвет, прокарват се и се взимат атрактивни скъпи имоти, които са в пъти по-скъпи. Замяната като цяло е вреден способ и непазарен.
Янаки Стоилов:
Но това да не изключва възможността оттук нататък да се прилага някаква жилищна социална политика.
Второ, аз съм съгласен с това, че законодателството трябва да ограничава формите, чрез които се осъществява корупция. Но ако ние по общата презумпция, че може да има корупция, че сме констатирали корупция, би трябвало да спрем почти всички дейности и тогава ще намалим и корупцията.
Иван Сотиров:
Уважаеми колеги, ако жилищна програма и жилищна политика, тя не може да се базира на няколко замени с жилища. Голямо престъпление беше, че особено в големите градове не се направиха такива програми, при които на пазарни цени да се продадат скъпите жилищни имоти, които са в централната градска част, защото никъде в света не се практикува скъпи имоти в централната градска част да се ползват за настаняване на хора със социални проблеми и те точно бяха разпродадени на безценица и чрез замени бяха ощетени общините. Ако има сериозна политика, то тогава атрактивните имоти, които са съсобственост - държава - общини, частници - общини, те просто трябваше да бъдат разпродадени на търг, да се вземат пари и те да бъдат инвестирани по една социална програма в изграждане на жилищни комплекси. Но това умишлено не се правеше, защото е много по-изгодно точно по този път, по който милиарди се източиха от държавата и от общините чрез такива непрозрачни сделки. За това аз съм категоричен противник на такъв тип възможности.
Янаки Стоилов:
Г-жа Масева, след това г-н Янев и накрая г-н Георгиев да аргументира предложението си.
Елиана Масева:
Когато казваме социални програми, това пролича и от изказването на колегата, означава, че все пак законът трябва да маркира някакви критерии. Аз разбирам в житейски смисъл какво означава това, като примерно многодетни семейства с три деца в боксониера или пет деца, но все пак законът трябва да дава критериите, за да не се злоупотребява.
Тук даваме една преференция и под формата на променената ал. 2 може да се спекулира наистина.
Яни Янев:
Няколко теми за размисъл.
Първо, предложението, което се прави да е допустима замяната между общински жилища с жилищни имоти на физически лица, ясно е, че тук не става въпрос за замяна на жилище с жилище, защото жилищният имат е по-широкото понятие и това е парцел в регулация, който е отреден за жилищно строителство. От тази гледна точка може да се приеме, че законът е даден с превес в интерес на общините. Защото ако има граждани, които имат жилищни имоти, но не биха могли да ги застроят и са в неатрактивни зони на населените места, общината може да му предостави жилище и да вземе този имот и да извърши социалната програма за това, за което е приета. Може да го отчужди. Обаче отчуждаването е с пъти по-сложна процедура, а замяната може да стане при условията на съгласие. Ако няма съгласие от гражданина, тази замяна не може да се случи. Тук много ми е важно да разбера замисъла, дали това е преводът на това, което схващам като текст.
Второ, въпросът за социалната програма – дали този, който е заменител, този който е партньорът по замяната на общината е обхванат от социалната програма или социалната програма абсолютно независимо действа от страните по сделката.
Трето, във всички случаи, колеги, за да избегнем идеята за възможните злоупотреби за замяна на евтини имоти със скъпи имоти и т.н., нека измерителят да си бъде такъв какъвто е по принцип – да бъде извършена замяната по пазарната оценка. За да бъде защитен интересът на двете страни по отношение на цената на имота нека кажем „по-високата от данъчната или пазарната”. Защото в единия случай ако някой по някаква причина е по-висока данъчната оценка на заменяемия имот, ще бъде ощетена държавата или общината. Ако е по-висока оценката на получения имат, ще бъде ощетен съответно гражданина или този, който прави замяната. Един общ критерий, който да равно поставя страните в сделката.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Заповядайте, г-н Георгиев. Чухте възраженията, ако се налагат някои уточнения, да ги направите.
Захари Георгиев:
Първо, когато се касае за социални програми, те са приети от общинския съвет и касаят точно определени територии, където е приложима тази социална програма.
Второ, искам да припомня на тези, които са забравили, че ние миналата година приехме специално изменение – цяла глава в Закона за устройство на територията, която даде възможност по облекчени условия именно да се строят такива социални жилища като комплекс за нуждаещи се от социални жилища хора. Това е евтино строителство, по-малки отстояния, по-ниска етажност – нещо, което става и с финансиране със средства от Европейския съюз За такъв тип програми става въпрос.
Представете си един квартал, който е голям колкото един средно голям общински център, като Столипиново с 60 хил. Души, където трябва да се приложат именно такива програми и ги има създадени от доста време в Пловдив.
Препятствието чрез замяна не позволява да се инвестира в действия от рода на това отделни квартали да се отчуждават, зануляват се като строителство, изграждат се на тяхно място нови на отчуждените, тези които са с права се възмездяват или отиват в оборотни жилища и впоследствие се възмездяват с такива, каквито са построени там – за такива случаи става въпрос.
Става въпрос и за някои други случаи, когато трябва да се отчуждават и заменят жилища на хора, чиито жилища трябва да се използват за временно настаняване на такъв тип случаи, за които говорих преди малко. Т.е. за да се предприеме едно такова мащабно строителство в такива квартали е необходима тази възможност.
Иначе можем да продължим изграждането на подобни комплекси и програми десетилетия и да нямаме никакъв резултат. Примерно, в Пловдив има неуспешен опит, когато вместо ниско бюджетни жилища построиха скъпи мезонети. Не бива да бъде така. За това трябва да се приложи нещо подобно, за да може да се замени. И това, което каза г-н Янев, замяна на жилище за жилище и то само веднъж по тази програма. Никакви такива други изпълнения, примерно, от някакво друго място и е пожелал да се замени. Говорим за фиксирани в програма на общинския съвет социални жилища.
Яни Янев:
Става дума за замяна на имот, който е в територията, обхваната от програмата. Т.е. заменителят, неговият имот, който той предоставя, е в територията, обхваната от програмата.
Борислав Ралчев:
Как ще накарате частен заменител да приеме държавната оценка и как ще се осъществи самото отчуждаване. Ще го конфискуваме ли?
Иван Сотиров:
Г-н Георгиев, когато се прави такава програма, това е публично мероприятие и тогава се влиза в хипотезата на отчуждаване, защото аз не виждам как ще стане на парче, когато се говори за цял квартал. Тогава се влиза в хипотеза на отчуждаване за реализиране на публично мероприятие изграждане на социален комплекс и тогава законът допуска при досегашните разпоредби, защото ние сме предвидили, че замяната е допустима и когато има обезщетяване срещу отчуждаване. Замяната е забранена само когато няма обезщетяване срещу отчуждаване и когато има ликвидиране със съсобственост. То е по Конституция допустимо. Тогава да се фиксира, че при обезщетение срещу отчуждаване.

Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Имаше предложение от г-н Сотиров за отпадане на § 2. Тези, които поддържат отпадането на § 2, моля да гласуват. Един глас „за”. Не се приема.
Подлагам на гласуване трите параграфа в законопроекта. Тези, които са „за”, моля да гласуват. Благодаря ви. С девет гласа „за”, един „против” и един „въздържал се” се приема текстът.
Докладът ще се оформи с предложенията на г-жа Алексиева и с предложенията, приети на първо четене и с преходните разпоредби по Закона за държавната собственост.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Пламен Ранчев.
Имате сумата, г-н Ранчев. След това ще чуем представителите на Търговския регистър и от Министерството на правосъдието. Аз бях изискал официално становище от Министерството на правосъдието, което не съм получил до този момент, но сега ще го чуем.
Заповядайте, г-н Ранчев.
Пламен Ранчев:
Предложението, което съм направил за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, има чисто практически характер и го налага приложението на самия закон и слабостите, които в хода на неговото приложение бяха констатирани и най-вече от гледна точка на издаването на документи, необходими на фирмите за бизнеса. В София и в другите областни градове са разкрити бюра, където Агенцията по вписванията предоставя тази услуга. Всеки момент може да се изисква издаването на удостоверение за актуално състояние и други преписи от документите по регистрацията на съответната фирма. Но за съжаление, в един голям град като София, където няколко служителки трябва да обслужват няколко стотин хиляди фирми, това не се оказа удачно. Да не говорим за другите областни градове.
Освен това, трябва да отчитаме и факта, че единствено в областните градове има такава възможност и това означава, че от малките населени места в областта всички са длъжни да отидат до областния център, да разходват средства за транспорт, да чакат, да загубят половин ден, за да си извадят едно удостоверение, което с оглед идеята, заради която беше създаден търговския регистър – да може всеки да влезе чрез интернет в регистъра и да си направи съответната справка, да си свали необходимите документи не съответства на реализацията му.
За това предлагам да се разшири възможността за удостоверяване на тези документи така че нотариусите, за които по закон техните заверки имат удостоверителна сила, да могат да ги удостоверяват и това ще облекчи значително гражданите в ползването на тази информация за техните нужди. Като отчетем, че в София има над 130 нотариуси и в почти всички населени места – говоря за градове и областни центрове, където има достатъчно голям брой нотариуси, явно е, че плюсът е очевиден.
Още повече, както стана модерно да се позоваваме на европейска практика, такава е практиката в Германия, Австрия – там нотариусите удостоверяват със своя подпис и печат всеки официален документ от Търговския регистър.
Мисля, че предложението е свързано и с още един елемент, който не съм го отразил в мотивите, но всеки може да се увери в това, спестяват се и значителни разходи. Сега за да се получи такова удостоверение, трябва да се внесе държавна такса. В повечето случаи тя се внася в банка, където се плаща банкова комисионна. Имам предвид, че в повечето случаи банката е една, не може всеки да я ползва, тъй като по обясними причини може да е далече от сградата на регистъра, през друга банка комисионната се удвоява и разходът става много по-голям от самата такса, която се плаща за това удостоверение. Докато при нотариусите таксата е ясна и тя ще бъде в размера, какъвто е определен в нотариалната тарифа без никакви допълнителни утежнения и банкови комисионни. Мисля, че и в това отношение е плюс и облекчава гражданите.
Считам, че направеното предложение заслужава да бъде обсъждано и прието. Практиката ще покаже, че е било удачно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ранчев. Имате думата, колеги. Заповядайте, г-жо Митева.
Даниела Митева:
Ако ми позволите ще кажа накратко какви са мотивите и каква е позицията на Агенцията по вписванията по отношение на направеното предложение и след това ще ви депозираме в писмен вид нашите аргументи.
Агенцията не подкрепя направеното предложение и е против по четири основни групи:
Към настоящия момент регламентацията изрично предвижда, че справки могат да се издават във всички териториални звена на Агенцията незабавно.
Също така са предоставени възможности за ползване на услугата и по електронен път с електронен подпис. Т.е. тук териториалният принцип няма значение.
Също така да не забравяме, че и нотариусите са разположени по районните съдилища, където Агенцията има териториални звена.
Също така, един от аргументите, който беше изтъкнат, е, че сега действащата уредба не съответства на практическите нужди на бизнеса. Нека не забравяме, че Законът за търговския регистър предвиди възможността да не се изискват удостоверения от държавни органи, органите на местно самоуправление и местната администрация, на лицата на които е възложено упражняването на публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, включително и банките. Т.е. изключително е стеснен кръгът на организациите, които да изискват предоставянето на удостоверение за актуално състояние или справки в писмен вид.
Също така, един от аргументите, които ние изтъкваме срещу това предложение е това, че противоречи на Закона за нотариусите и нотариалната дейност направеното предложение, защото в него не се разглеждат случаите, когато в съответен съдебен район няма нотариуси и тогава ще могат ли съдиите да извършват такива дейности по представянето на справки и услуги.
Третият аргумент, който Агенцията смята, че е изключително основателен, е, че съгласно българското законодателство цялата дейност е възложена на Агенцията по вписванията и в частност на Търговския регистър и не може да се правят сравнения със системите в Австрия и Германия поради следната причина. В Австрия и Германия все още регистрацията се извършва и най-вероятно така ще бъде и занапред, в съдилищата, а на нотариусите са възложени функции такива каквито имат длъжностните лица по регистрация в България. Например, те извършват проверка на заявителите дали лицето, което иска да извърши регистрация, може и притежава тези качества. Т.е. част от функциите по проверка на законосъобразността са възложени на самите нотариуси, за това не може да се прави аналогия между двете системи – между Австрия и Германия и българската система.
Четвъртият аргумент, който ние изтъкваме е, че този регистър се основава на принципа на самофинансирането и тези такси, които са предвидени за издаване на удостоверение и справки са именно разходно ориентирани. Една такава промяна и едно допълнение нотариусите да извършват такава дейност ще доведе до драстична промяна и дисбаланс във финансирането на Агенцията. Защото Агенцията е разчела и е представила финансова обосновка за тези справки и удостоверения, които издава, в размер на 5 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка следваща. Нотариусите няма да извършват никакви разходи, освен разпечатване от системата и за това по този начин ще бъде ощетен фиска и в частност бюджета на Агенцията.
Янаки Стоилов:
За какъв процент грубо от приходите на Агенцията става дума годишно? Това не е водещ аргумент. Но все пак искам да се ориентирам. Имате ли приблизителна представа? Това го няма във финансовата обосновка.
Даниела Митева:
Някъде около 30% предполагам, че са приходите от удостоверения и справки, защото те се издават ежедневно. Но мога да го проверя и да ви предоставя точна информация.

Пламен Ранчев:
Ако може да отговоря на всяко едно от възраженията, за да можем да ги обсъдим.
Г-жо Митева, това, което чух от Вас, потвърждава у мен убеждението, че действително тази промяна, която предлагам, е изключително подходяща и навременна. Ще ви кажа защо.
Първо, Вие си противоречите с това, което казахте преди малко. Съгласно закона действително доста от институциите и организациите не са длъжни да искат такива удостоверения. За вас това беше аргумент, че едва ли не, не е необходимо да се прехвърля тази дейност върху нотариусите, защото много малко хора искат такива удостоверения. От друга страна, твърдите, че това е едва ли не 30% от прихода ви. Ако никой не иска такива удостоверения, защо изобщо идват хора при вас, за да си ги вадят. Защо държите толкова да останат при вас, щом тази дейност е незначителна.
Това действително не са юридически аргументи. Това е всъщност единственият ви аргумент – намаляване на приходите.
Ние всъщност създадохме търговския регистър, за да ви осигурим приходи ли или да облекчим гражданите? Отговорете ми на този въпрос. Ако тези хора висят пред бюрото ви в София цял ден, за да си извадят едно удостоверение, а да не могат да отидат при нотариус и да си свършат бързо работата, аз не виждам какъв е смисълът от този търговски регистър.
Освен това, в областните центрове, където има създадени такива бюра, действително става по-бързо, но не във всички населени места има такива центрове и вие го знаете много добре. Само в областните центрове има. А в една област има доста населени места и общини, където няма, а там има нотариуси. И никъде не съм предлагал съдиите, където няма нотариуси, да издават такива удостоверения, за да го тълкувате по този начин. Аз казвам по Закона за нотариусите нотариус да удостовери с подписа си и с печата си – удостоверява това, което разпечатва от регистъра, което така или иначе вие сте го издали и аз мога да си го разпечатам, но никъде няма да ми го приемат без удостоверителния знак.
Борислав Ралчев:
Къде пише, че така създаден документ, както Вие предлагате, няма правни последици.
Пламен Ранчев:
Второ, ако действително тези институции не искат удостоверение, аз изобщо нямаше да поставям този въпрос.
Борислав Ралчев:
Защо е необходимо това да го правим, когато според мен, и сегашна заверка на нотариуса никой няма право да я оспори. Той не казва нищо друго, освен това че е станало пред него.
Пламен Ранчев:
Не може да се приеме като документ.
Янаки Стоилов:
Законопроектът е кратък, което не значи, че трябва едновременно да бъде обсъждан от всички. Законопроектът е кратък, но е с доста отражения и за това нека да чуем всички аргументи за и против.
Сега давам думата на г-н Ранчев, след това на г-жа Митева, за реплика и след това г-н Янев и останалите колеги, които искат да изкажат аргументи за или против това предложение.
Пламен Ранчев:
Мисля, че не тези аргументи трябва да ви ръководят в работата, г-жо Митева, но в хода на приложението на Търговския регистър установихме доста съществени несъвършенства на този регистър и не заради закона. Вие ги знаете много добре. Те са чисто технически, които обаче могат да доведат до големи и сериозни проблеми на тези, които прибягват до услугите на този регистър. С Вас сме говорили за дублиране на имена и за невъзможността за получаване на навременна информация.
За електронния подпис, тъй като го споменахте, колко ползват електронен подпис. Иначе аз нямам нищо против, но много малко хора ползват електронен подпис. Ако беше толкова просто и ясно, аз изобщо не бих поставял въпроса. Ако всички ползват електронен подпис, всички си вадят информация и само в краен случай удостоверение, защото почти никой не го иска никъде, но не е така. Практиката показва друго. И практиката всеки може да я установи като отиде и види какво става в бюрото в София и колко се чака. Вярно е, че в другите градове по-малко се чака.
Даниела Митева:
Не е вярно това.
Пламен Ранчев:
Как да не е вярно. Аз лично съм чакал. Ходил съм в Сливен и в Хасково съм си вадил удостоверение. И там, за да си извадиш удостоверение загубваш около час и половина, след като те върнат да отидеш до банка, за да си внесеш таксата, където плащаш комисионна на банката, която е по-голяма от размера на таксата, която трябва да внесеш за удостоверението. И ако съм дошъл от районния град в областния център, за мен отива целият ден за едно удостоверение, което може да ми го издаде нотариуса в моя районен град за пет минути без никакви допълнителни разходи.
Понеже бяха такива аргументите на г-га Митева за това аз отговарям с такива мои аргументи.
Янаки Стоилов:
За съжаление, ние трябва да ограничим малко предмета на дискусията, защото се поставят и други основателни въпроси, като например този, който спомена г-н Ранчев, че в България много от преводите към банките са по-скъпи отколкото стойността на самия превод, но това е въпрос на воля за държавна регулация в една по-широка сфера, която засяга финансовите операции.
Но сега нека да видим измерението на въпроса. Г-жа Митева, ако имате конкретни контрааргументи.
Диана Хитова:
Ако може един въпрос, тъй като сега не мога да си спомня.
Имаше ли в Закона за търговския регистър разпоредба, която да дава приоритет на електронния регистър пред хартиения носител или обратно. Кое е приоритетното в случай на противоречие в съдържанието.
Янаки Стоилов:
Ние запазихме първенство на писмения вариант. Заповядайте, г-жо Митева.
Даниела Митева:
Тук се каза, че няма юридически аргументи. В четири страници са описани подробно, ако искате ще ги прочета.
По това, по което аз искам да взема отношение е, че категорично не мога да се съглася, че след измененията, които бяха приети в Закона за търговския регистър, е имало в Агенцията опашки или пък се е чакало час или половин час. Така че нека тези остарели твърдения просто вече да не се коментират.
Пламен Ранчев:
Колко остарели?
Даниела Митева:
От месец август миналата година.
Пламен Ранчев:
Как от август, след като преди две седмици ходих и видях. Вижте кога съм внесъл предложението.
Даниела Митева:
Категорично не мога да се съглася с Вас. Ежедневно съм там.
Пламен Ранчев:
Вие сте ежедневно там, но аз ходя един път и ако трябва да чакам цял ден, за мен е загубен ден.
Борислав Ралчев:
Аз моля да ми отговорите на следния въпрос. Поднасям ви един документ, изходящ от вашата институция с пълните му атрибути, каквито и да са. Отивам при нотариуса и искам един препис от този документ и го заверява. Какво прави нотариусът? Удостоверява идентичност между вече издаден документ и този, който той заверява. Имате ли нещо против това от юридическа гледна точка.
Янаки Стоилов:
Това няма пречка да стане. Г-н Ранчев предлага нещо друго. То е не да се направи заверен препис от документа, издаден от Агенцията, а направо да се вземе извлечение от електронния носител информацията и документът да се издаде от нотариуса. Така че той предлага нещо друго от това, което няма пречка и сега да стане.
Яни Янев:
Колеги, струва ми се, че тук главният въпрос, който ние трябва да решим и то в чисто юридически аспект, е, допустимо ли е документ, при който нотариусът не е участвал в неговото съставяне. Защото какво установява нотариусът. Той удостоверява волеизявления, които са направени пред него или действия, които са направени пред него. В конкретния случай няма такова нещо, което той да удостовери. Единственото, което той ще удостовери е часът, минутата, секундата и датата като съдържание. Какво друго съдържание ще удостовери?
Пламен Ранчев:
Което вижда в електронния регистър, това ще удостовери.
Яни Янев:
Колеги, принципът на нотариалната работа е друг.
Пламен Ранчев:
Не е така, колега.
Яни Янев:
Единственото нещо, което удостоверява нотариусът е, че тази разпечатка, която е извадена от търговския регистър по електронен път, е издадена на 14 май в 15:30 часа. Нищо повече. В този смисъл нотариусът не утвърждава съдържанието.
Пламен Ранчев:
Ние не искаме да го утвърждава.
Яни Янев:
Тук е разковничето. Защото това е единственото, което той може да направи и което ще има валидност на действие, извършено от самия нотариус, е само потвърждаването, че той е направил разпечатка в този час и минута и нищо повече.
Борислав Ралчев:
А какво правят в институцията? Обясни ми , моля те.
Пламен Ранчев:
Същото правят в институцията.
Яни Янев:
Първичният документ и съставянето на документа, който е вписан или самото вписване е извършено в тази институция и тя е в правото си да извършва тези справки, защото тя е извършила действието.
Аз казвам нещо друго. Нотариусът не извършва никакво действие.
Колеги, това ви поставям като въпрос, защото това удостоверение, каква ще е неговата юридическа стойност, когато е издадено от Агенцията и разликата в неговата доказателствена стойност, когато ще бъде издадено от нотариуса. Питам ви, защото естеството на двата вида дейности е съвсем различно. Единственото, което може да удостовери и да е валидно удостоверено от нотариуса е, че той е изтеглил от интернет тази справка в еди-колко си часа и нищо повече. Той не може да отговаря по какъвто и да е начин за съдържанието на удостоверението, докато идентичният документ, издаден от Агенцията носи отговорността за съдържанието на този документ. Разбирате ли къде е разликата.
Янаки Стоилов:
Ние колкото и да сме юристи, нека да не усложняваме нещата до тяхната безсмисленост. Защото какво значи, че ако нотариусът сваля определено съдържание, той не удостоверява съдържанието на това, което се показва, а удостоверява само едно действие, което той е извършил. Ясно е, че в случая смисълът е насочен към отразяването на едно съдържание, което се намира към тази дата и към този час в Търговския регистър. Следователно, ако това нещо се приема, ясно е, че то замества действията на служебните лица от Търговския регистър. Да казваме, че той прави едно действие, което удостоверява само действията на нотариуса е безсмислено, защото никой не се нуждае от това. Така че който подкрепя или не подкрепя, трябва да знае, че в случая нотариусът замества действията на длъжностните лица и удостоверява едно и също съдържание, което биха направили, както длъжностните лица, така и той самия. Това е реалното значение на законопроекта и да не усложняваме до безсмисленост дискусията.
Пламен Ранчев:
Така е записано и в предложението.
Янаки Стоилов:
Аз искам да сме наясно какво оспорваме и какво подкрепяме.
Г-жа Хитова иска думата.
Диана Хитова:
Според мен, това което е казано в предложението на колегата Ранчев с други думи е казано, че в момента в който издава този документ нотариусът той всъщност прави заверка за време и за съдържание на съдържащото се в Търговския регистър, както е по Закона за нотариусите.
Според мен тук се появява проблемът във връзка с въпроса, който поставих. След като приоритет имат документите, които се съхраняват в Търговския регистър пред електронния вариант, излиза че тази заверка за съдържание не е най-сигурната.
Аз ще подкрепя този законопроект, но при второ четене, според мен, тук точно трябва да се доработи и да се помисли какво трябва да стане. Защото съдържанието на това, което е записано в Търговския регистър не съответства на документите, излиза че тази заверка е оспорима.
Янаки Стоилов:
Този казус при спор ще възникне по същия начин, независимо кой е удостоверил съдържанието, защото те също дават съдържанието въз основа на електронната информация. Само ако някой атакува тази информация, тогава ще се направи фактическо съпоставяне – справка между електронния регистър и първичните документи. Така че спорът ще съществува и в единия и в другия случай.
Други становища, предложения или аргументи за едното или за другото становище?
Борислав Ралчев:
Чиновникът прави ли нещо друго, освен да отвори електронния регистър, когато издава такова удостоверение или не?
Янаки Стоилов:
Ако се приеме, че те имат два източника, от които може да се удостовери дадена информация, ако вие възразявате, че нотариусите всъщност използват един продукт, който вие поддържате, значи ли че бихте допуснали от ваша гледна точка това изменение, ако се предвиди, че самите нотариуси трябва да плащат някакъв абонамент, някаква регистрация към Търговския регистър, за да могат по този начин да извършват тази дейност. Това ли ви е единственото сериозно смущение?
Даниела Митева:
По отношение на финансирането има два варианта, ако се приеме такова предложение, според нас: да се внася държавната такса от нотариусите в Агенцията, а те да взимат сума над държавната такса. Защото тези такси са организирани и се събират на базата на самофинансирането. Така че е редно те да ги внасят при нас.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Подсказахте ни вариант, който трябва да търсим. Вероятно трябва да се иска някакъв частичен размер от таксата, която се внася при вас.
Пламен Ранчев:
Това значи, че няма да заработи това предложение.
Янаки Стоилов:
Ние трябва да намерим баланса, за да не се окаже много неизгодно от финансова гледна точка на потребителя. Но ако тази финансова разлика не е драстична, тогава наистина някои биха предпочели малко да се оскъпи услугата, но да я получат по-бързо и с по-лесен достъп. Ние трябва да имаме идеята, подкрепяйки или неподкрепяйки закона. Защото тук освен определена услуга за бизнеса, защото ние все пак трябва да гледаме интересите на потребителите на информацията и да им осигурим по-широк достъп до тази информация. Но това е едно преразпределяне на пазара между Търговския регистър от една страна, и част от нотариусите от друга страна. Когато става дума за търговския аспект, трябва да държим за цената на това прехвърляне на дейността. Мисля, че ние сме хората, които трябва да го направим.


Пламен Ранчев:
Оказа се, че няма правни аргументи, а има само финансови. И повече от ясно е, че това е причината. Но, както казахте, г-жо Митева, този Търговски регистър е създаден именно за това, за да не се вадят такива документи и да се разнасят между институциите и фирмите, а институциите да си ползват от електронния регистър информацията, която им е необходима. Т.е. ние очакваме, че това в крайна сметка ще стане в близките години и институциите ще престанат да изискват на хартиен носител тези удостоверения, а ще си правят сами справките.
Следователно каква е логиката вие да искате нотариусите да внасят някакъв процент обратно при вас, т.е. това е предложението, което г-н Стоилов направи, а не го искате от всички институции, които ползват този регистър. Но когато правихме Закона за търговския регистър не го правихме, за да осигурим средства на Търговския регистър. Той е бюджетно учреждение и не е вярно, че се самоиздържа. Частично получавате тези такси вие и не се ощетява фикса. При тази ситуация вие имате интерес да запазите този режим, който е, но няма да назначите примерно още 100 служители, за да облекчите гражданите. Ако това стане,аз няма да правя такова предложение. Ще го оттегля. Не бихте назначили, нали? Разбирате къде е цялата работата. С двама служители искате да приберете всички такси, но хората от това страдат. Това е истината. Ако назначите 20, ще се облекчи работата, но пък ще ви трябва по-голяма сграда предполагам за София. За другите областни центрове не говоря. Но тогава ще ви паднат приходите, защото ще ви трябват повече служители.
Янаки Стоилов:
Ние така или иначе трябва да мислим за решение, вместо да чакаме да получим становище.
Борислав Ралчев:
Не можем ние да решим въпрос на финансовото министерство.
Янаки Стоилов:
Това е въпрос на регистъра, а не на финансовото министерство.
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че спорът, който тук се води, е чисто финансов спор за разместване на финансови придобивки от една институция в друга. Няма защо да се крием за това. Какво значи да не отидеш в Агенцията по вписванията, където действително няма опашки – отиваш и веднага си получаваш удостоверението, да отидеш и да чакаш пред нотариуса, пред който има опашка от много хора.
С оглед на това, че сделките на нотариусите са паднали, няма защо изрично да им носим нови приходи, защото аз това виждам като краен резултат. Това е един чисто лобистки текст и не е толкова в интереса на гражданите какво ще се случи, а как евентуално да създадем нови приходи на нотариусите, към които всички имаме отношение, защото работим с тях като адвокати.
Аз все пак мисля, че разумът на Търговския регистър беше такъв, че да има една институция, която извършва всички действия. Удостоверението са венеца на тази дейност, която преди това се извършва в реално време. А освен това, всички знаем, че сега никъде не се чака. Аз пак питам какъв е разумът от това да сменим опашката там, където я няма, за да я пратим там, където при нотариуса по принцип има много повече хора, които правят всякакъв вид удостоверявания. С какво всъщност ние облекчаваме гражданина? Пак казвам, разместваме имуществените приходи от една институция в друга и от такова едно гласуване аз бих се въздържала.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Ранчев.
Пламен Ранчев:
Г-жо Николова, отговарям Ви веднага. Явно не сте прочели това, което предлагам. Прочетете го добре и ще видите какво пише там. Там пише тези документи да могат да се издават и от нотариуса. Ако на Вас ви се струва, че опашката пред нотариуса е голяма, отидете в Агенцията, където считате, че няма никакви опашки и си поискайте това удостоверение и си го получете.
Няма никакъв лобистки текст. Разширява се възможността на гражданите да получат една услуга много по-достъпно и по-лесно.
Разбирам Вашия аргумент. Вие така или иначе трябва да бъдете опозиция. Най-интересното е, че Вие сте юрист и не защитавате интересите на гражданите, а говорите неща, които даже не са съобразени с това, което съм предложил. Вижте го поне. Аз не изключвам Агенцията от кръга на издаване на документи. Напротив, тя си остава. Просто предлагам и нотариусите да го правят. Аз имах идеи и адвокатите да могат, но да не стигаме до там.
Янаки Стоилов:
На тях все още не сме им възложили държавни функции.
Пламен Ранчев:
Да, нямат държавни функции. Но тази бюрокрация така или иначе усложнява безкрайно много и без това не лекия ден и дейност на фирмите.
Янаки Стоилов:
Един въпрос, за да изясним принципно дискусията, преди да я завършим.
Нали принципът в Търговския регистър е, че достъпът до него е свободен и безплатен, когато всеки търси необходимата му информация. И обратно, когато се издават определени удостоверения, това е платена дейност. Нали така? (Да.) Ние този принцип, според мен, не трябва да го подменяме. Т.е. свободен и безплатен достъп за потребителите и таксуване на услугата, когато се издава определен документ.
След като нотариусът ще издава документ, който ще има удостоверително значение, тогава аз смятам, че е логично някаква част от таксата, не в пълния размер, той да заплаща на Търговския регистър. Защото не можем в този случай да се отклоним от другия принцип, че когато се издава един документ, а нотариусът няма никакъв принос за информацията, която се съдържа там, за него това само да бъде безплатно.
Според мен, тук е продължението на законопроекта на г-н Ранчев и мисля, че от Търговския регистър трябва да ни предложат решение, което не е просто нотариусът плаща таксата, а отделно потребителят плаща и на нотариуса. Трябва може би да се предвиди някакъв баланс в това направление, ако искаме да приемем това решение, което виждам, че е преобладаващо като становище да се облекчат нуждаещите се от такова удостоверяване на съдържанието.
Аз съм един от най-големите противници на това да създаваме феодални системи на заплащане, но това е вече една разширяваща се практика, която някой трябва да намери воля в следващите години да прекрати. Т.е. че държавните дейности се финансират от държавата, а не се дават на откуп на различни институции, както това вече не е само в тази област.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Само едно изречение в допълнение, ако се възприеме логиката, която предлага Янаки Стоилов, би трябвало във всички случаи достъпът до регистъра тогава, когато нотариусът ще издава удостоверения, да става на базата на електронен подпис. Трябва да има следа. Иначе Агенцията под никаква форма не може да си вземе парите от нотариусите. Така че, ако това се възприеме, то трябва да има доразвитие и в процедурата по отношение на начина, по който нотариусите ще ползват информацията с цел издаване на удостоверение.
Янаки Стоилов:
Вие можете ли да ни предложите, ако сега се получи подкрепа по принцип, за да сме сигурни, че по-нататък ще постигнем това решение, защото не е достатъчна само тази алинея, да ни предложите още два текста за правилата на заплащане от нотариусите и вероятност за въвеждането на задължителен електронен подпис, за да може да се проверява техният достъп в този случай до системата и да има едно обвързване на действията.
Даниела Митева:
Това, което искам д предложа, е писменото ни становище, тъй като явно аз не успях да убедя народните представители, все пак да се запознаят с него.

Янаки Стоилов:
Въпросът е, че сега ще гласуваме по принцип.
Даниела Митева:
По отношение на Вашето предложение трябва много сериозно да се помисли. Това най-вероятно ще даде отражение и в наредбата за водене на регистъра и наредбата за служебния достъп.
Янаки Стоилов:
Вие така ги отправяте в бъдещето тези въпроси, че за мен опасността е, че ако сега това се приеме в този вид на първо четене и се приеме на второ четене, няма да имате време за тези продължителни разсъждения.
Аз исках предварително писмено становище от министерството и не го получихме. Ако бях ви го предоставил, сега щяхме да спестим част от тази дискусия. Писменото становище се получава днес в хода на заседанието. Ориентирахме се в общи линии какво е. За това аз отправям все пак настойчива молба, ако получи подкрепа законопроекта, вие до вторник другата седмица да ни предоставите тези бележки, които имате към съдържанието, за да могат те да бъдат отразени в окончателния вариант на такъв законопроект. А как ще променяте наредбата е действие, което зависи от вас.
Даниела Митева:
Ако всяка една промяна рефлектира върху системата изисква технологичен процес, което от своята страна изисква време, за да бъде реализирано.
Янаки Стоилов:
Ние можем да го въведем след два-три месеца. Въпросът сега е друг. Аз ви възлагам някакво задание, защото виждам, че в повечето колеги има намерение да се подкрепи такава промяна. И ако тя мине, аз не искам тя да мине еднопланово, за да ощети регистъра и за да не държи сметка за всички тези измерения на въпроси, които обсъждахме.
Други мнения. Няма.
Ще пристъпим към гласуване на проекта, като в становището ще бъдат отразени всички тези въпроси и проблеми, които възникват. Явно, че този въпрос се нуждае от допълнително обсъждане, ако получи подкрепа, за което ще чакаме и последващите по-конкретни предложения.
Подлагам на гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от г-н Ранчев. Тези, които по принцип го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Седем гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се по принцип законопроектът.
В такъв случай ще очакваме да ни направите предложения към неговото съдържание преди разглеждането му за второ четене. Благодаря.

По четвърта точка - Обсъждане на Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Аз не виждам никой от вносителите, но предполагам, че те си поддържат предложението. Преди да ви дам думата, искам да ви съобщя, че тук има една модификация, по-точно допълнение на тяхното предложение с преходни и заключителни разпоредби, ако, разбира се, се подкрепи, за да се направи прехода от сегашния режим на подаване на декларациите към тези, които биха постъпвали в другата комисия.
Разполагате ли с материала? (Да.) Г-н Янев иска думата. Заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, едно от нещата, което ми се струва, че не е съобразено или не е направен необходимия консулт, е въпросът за преминаване като цяло на дейността по Закона за конфликт на интереси като постоянна комисия към Комисията за борба с корупцията, е бил разискван в самата корупция и доколкото ми е известно има решение, с което комисията е заела позиция да не се ангажира с тази тема. И от тази гледна точка за мен щеше да бъде любопитно вносителите дали са провели разговори с председателя, защото е ясно, че ако се отива някъде, където няма нагласа да се върши работата, това е за пореден път да блокираме и въобще нищо да не се случи с приложението на самия закон. От тази гледна точка щом колегата Николова е тук и предполагам, че тя ще вземе становище, но искам да разбера дали е ясен този факт. Този въпрос щеше да бъде ориентиран към вносителите, ако те бяха тук.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, тъй като въпросът има две страни, в промяната на закона се предвиди тази дейност да се върши от специална парламентарна комисия. Поради съдържанието на закона ние при всички случаи трябва да търсим такава комисия. На принципа кой е пожелал, може би трябва да разсъждаваме дали да бъде тази комисия или някоя друга – имам предвид тази, която е посочена в проекта за решение или някоя друга.
Яни Янев:
От тази гледна точка там където работата е вършена, организирана и се е провеждала до момента, няма никаква пречка това да продължи да се върши в Комисията по държавна администрация. От тази гледна точка една теза. Тук битката не е за Олимпи, нека това да го разграничим категорично, а и от друга гледна точка, че самата Комисия за борба с корупция по своето естество е заявила, че няма отношение и не би желала да се занимава. Т.е. големият проблем за прилагането на този закон в крайна сметка е да не се правят действия, които отново да отложат прилагането му във времето.

Янаки Стоилов:
Днес сме 14 май. Тази комисия би могла да извърши някакви конкретни действия до към 29 май. Ние трябва може би чисто практически да разсъждаваме за тази промяна в правилника, дано тя наистина да е последна за този мандат, защото имам чувството, че и до предпоследния ден на парламента, ще има предложения за промени в правилника на това Народно събрание. Т.е. трябва да преценим, ако този въпрос утре бъде решен от Народното събрание, в оставащите две седмици кой и какво има да свърши, а такава работа вероятно има да се върши.
Г-жа Николова и след това г-жа Балева.
Елеонора Николова:
Комисията за борба с корупцията не е отказала да приеме тази дейност, а просто е разсъждава по принцип, че това е помощен орган на Народното събрание и че не може да подменя решението, което самото Народно събрание ще формира. В този смисъл нито има отказ, нито има съгласие за приемане. Комисиите са помощен орган към Народното събрание и не е редно такова становище да се иска от самата комисия.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз ще подкрепя направеното предложение по няколко съображения:
След като има влязъл в сила закон, който предвижда постоянна комисия, това означава, че ние трябва да приведем този въпрос в съответствие със законовото изискване.
На второ място, не мога да приема изразеното мнение или поне аз така го възприех, с този проблем да се занимава Комисията по въпросите на държавната администрация, тъй като по принцип Законът за конфликт на интереси е антикорупционен закон. И ако има някоя постоянна комисия, която да е ангажирана, то това е точно Комисията за борба с корупцията, която може да поеме и установяване на конфликта на интереси. А тепърва да създаваме нова комисия просто е нелогично.
Така че аз подкрепям по тези съображения направените предложения, включително и с преходните разпоредби, защото трябва да се реши въпроса с подадените декларации. Другото е въпрос на технология какво ще вършат и докога.
Янаки Стоилов:
Възможните решения не са много. Освен Комисията за борба с корупцията, това може да е и Комисията по администрацията или Комисията по парламентарна етика.
Борислав Ралчев:
Но не и държавната администрация. Нали ние не сме администрация. Ако сме администрация, там и е мястото. Ако не сме администрация?
Плюс това, доколкото знам, и по двете линии на бъдещите правителства, ще заличават това министерство и симетрията между постоянни комисии и министерства няма да бъде същата.
Яни Янев:
Като реплика на колегата Балева, ако разрешите.
Нямаше никаква пречка, когато приехме закона, ние се съгласихме, че подкомисия в Комисията за държавна администрация може да върши тази работа. Колеги, нали разбирате, че е чисто формално. В момента всякакви преструктурирания практически до нищо друго не води. Нищо друго не се случва. Има няколко действия, които по същество има да се извършват – три-четири неща, съвсем спокойно в рамките на Комисията по държавната администрация хората, които досега са го вършили, ще си свършат тази работа и ще приключи. Ясно е, че събранието по пълноценност няма да има. Чисто формален е актът в момента да се прави промяна.
Борислав Ралчев:
Какво са свършили досега? Ако са свършили нещо по тази линия да го чуем. Но аз не знам да са свършили.
Яни Янев:
Единственото, което можеше да прави комисията до момента е да събира декларациите и никаква друга дейност. И ако това е упрек към комисията? Но сега има други неща, които трябва да се свършат.
Борислав Ралчев:
Не е упрек, но не е дейност.
Яни Янев:
Колеги, налага се за кратко да заместя колегата Стоилов. Заповядайте, ако има дебат.
Надя Антонова:
Предлагам да изчакаме да се върне г-н Стоилов.
Яни Янев:
Нямаше дебат във Ваше отсъствие, така че може да се премине към гласуване.
Янаки Стоилов:
Какви са предложенията? Едното е това, което е на вносителите и другото е Комисията по администрацията.
Яни Янев:
Да, не като подкомисия, а Комисията по държавна администрация да се занимава, имайки предвид, че хората, които са вършили работата досега, ще я вършат пак.
Янаки Стоилов:
Тя е към администрацията, но на практика ще се възложи на самата комисия, независимо кои лица от комисията, ще я извършват.

Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз бих искала да кажа нещо, което едва ли ще се счете като правен аргумент.
Трябва да си отговорим на един въпрос. Искаме ли комисията или подкомисията или проверката за конфликт на интереси да бъде извършена своевременно или искаме нещо друго. Аз самата се колебая какво становище да взема, защото от една страна по закона тази проверка трябва да бъде извършена от комисия, а ние недогледахме нещата и направихме подкомисия. И формално буквата на закона е нарушена. Сегашният текст на закона, изискващ комисия, не съответства на нашата структура, която сме създали. Без съмнение буквата на закона е нарушена. И не само това. Тук може да се постави въпросът този орган дали въобще е компетентен да извършва такава проверка. Всичко това, според мен, звучи убедително юридически.
От друга страна стои съображението, че всъщност тази проверка и този Закон за конфликт на интереси трябва да заработи. Народното събрание е органът, който трябва да даде тон в тази посока. Няма смисъл да създаваме закони, които не работят по формални съображения, защото никой не го разбира. И всеки би счел, че народните представители не са склонни точно те да бъдат поставени на екрана и хората да са наясно с техния конфликт на интереси.
Тук стои задачата да преценим искаме ли законът да заработи, та макар и с известно съмнение относно буквата на закона или искаме нещо друго. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам от тези мотиви да се запази в общи линии в рамките на досегашната комисия дейността и да няма губене на време за прехвърляне на документация, за възлагане конкретни задължения на ръководството на комисията.
В такъв случай едното предложение, което е променящо текста и което първоначално ще гласуваме.
Става излишен проекта за решение за промяна в правилника и би трябвало парламентът да приеме решение, с което възлага на Комисията по администрацията извършването на тази дейност. Но това не е промяна в правилника, освен ако не трябва да преименуваме комисията в Комисия по администрация и установяване на конфликт на интереси. Ако това се възприеме, аз не виждам защо трябва да правим промяна в правилника. Просто трябва да се каже, че се възлага на Комисията по администрацията тази дейност. За какво да и променяме наименованието. Ние в Правната комисия не сме описали всички въпроси, с които се занимаваме.
Ако искате да гласуваме този вариант:
Предлагаме на Народното събрание не да променя правилника, а да възложи на Комисията по администрацията тази дейност с едно свое решение.
Ако това се приеме, можем да го формулираме като решение, което да бъде наше становище към внесения проект за решение.
Приемайки по принцип идеята на вносителите, да кажем, че предлагаме това да стане не чрез промяна в правилника, а чрез едно решение за възлагане на тази дейност до края на мандата.
Тези, които подкрепят този вариант, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Така ще се оформи нашето становище по повод предложението за промяна в правилника.
Другата седмица ще се постараем да направим заседанието в сряда. Имаме в дневния ред ГПК за второ четене, Закона за търговския регистър, ако мине на първо четене в зала.
Предлагам другата седмица да направим последно заседание на комисията, за да няма никакви допълнителни въпроси за последната пленарна седмица.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: