---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




ПРОТОКОЛ
№ 16


На 11 май 2009 г. от 11.00 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по правните въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, зам.-председател на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на определението на Конституционния съд от 7.05.2009 г., получено на 7.05.2009 г. с приложено искането на 70 народни представители от 40-то народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по конституционно дело № 5/2009 г., за установяване на противоконституционност на § 3, т. 4; § 23, т. 2 и § 80 от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, 31 от 2009 г.) и на свързаните с тях текстове от ЗИНП.

***
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието. Заседанието е свикано от председателя на Народното събрание във връзка с определението на Конституционния съд, което ни е изпратено, с което определение Конституционният съд се произнася, че допуска за разглеждане по същество искането на 70 народни представители от 40-то народно събрание за установяване на противоконституционността на параграфи от Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители.
Като страна по делото съдът конституира и Народното събрание, наред с Министерския съвет и „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори. Имаме възможност до днес включително да представим – всъщност този срок е за вносителя - ако желае, да представи допълнителни съображения, ние имаме възможност да представим становище на Народното събрание, да изработим становище на Народното събрание. Знаете, че Комисията по правни въпроси има определена практика в тези случаи, така че смятам най-напред да обсъдим спазваме ли тази практика, или се отклоняваме от нея и след това евентуално да говорим по същество за някакво евентуално становище.
Желае ли някой от колегите да вземе думата? Откривам дискусията. Заповядайте!
Аз ще си позволя да припомня практиката на Комисията по правни въпроси. Тя е с няколкогодишна давност вече, може би повече от два мандата, Комисията по правни въпроси да не взема становища по дела пред Конституционния съд, с които се оспорват текстове от закони, които са били предмет на разглеждане, включително и в Комисията по правни въпроси, и по които народното представителство се е произнесло с дебати и с гласуване. Това е практиката досега.
В настоящия случай един допълнителен детайл е налице, че Комисията по правни въпроси не е водеща по този законопроект, вече закон. Така че ако решим да спазваме досегашната практика, по-скоро бихме предоставили възможност, макар че Конституционният съд си я има, да се запознае с всички стенограми от обсъждане на този законопроект във водещата комисия, в зала, на първо четене, на второ четене, с резултатите от гласуванията на първо четене и на второ четене, с дебата във водещата комисия и в зала във връзка с ветото на президента и с проведеното гласуване във връзка с това вето. Това е единият подход. Аз като припомнят тези обстоятелства, аз изказвам лично становище в подкрепа на такава позиция.
Заповядайте да обсъдим все пак въпроса.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, в действителност това е така, практиката и на 39-ото, и на 40-ото народно събрание сочи, че не вземаме отношение и становище по делата, тъй като винаги има две страни и тъй като това е явно от аргументите, които се случват по време на разглеждането в комисиите и в зала на Народното събрание. Тези становище ярко се открояват.
Що се отнася обаче до това, дали да се представят допълнително доказ0ателства, мисля, че процесуално това е недопустимо от страните, освен от вносителя, ако това е изрично упоменато като допустимо процесуално действие.
По съществено обаче в решаването на този въпрос по този начин, според мен, и нееднократно съм изказвала мнение, че нито едно решение на комисия в парламента не може да ангажира Народното събрание. Това, че има такава практика, считам, че тя е незаконна, нереална, несъответстваща на волята на Народното събрание, когато се призовава като страна Народното събрание или се иска становище, това трябва да бъде гласувано от парламентарна зала, така че още един аргумент в подкрепа на това, че комисията, както временната комисия, така и правната, която е нарочена за редовна - не считам, че тук има някакъв проблем с компетентността становищата да се разглеждат от Правна комисия), няма такова правомощие – нито конституционно, нито законово, да внася становища пред Конституционния съд.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз мисля, че няма нищо по-формално от днешното заседание. Практиката е еднозначна, безспорна, изработена в две народни събрания и няма каквато и да е причина тя да бъде пробивана. Тази практика е изградена на базата на коректност, на това, да не се сугестира Конституционния съд от решения или становища на комисията и най-многото, което може да направи комисията, е, да бъде, така да се каже, подпомагащ орган за изясняване на спора, ако можем да го наречем така. Така че може да се изпрати от комисията да се вземе решение за целите, пълните стенограми, за да може да се тълкува волята на законодателя при формирането на обжалвания акт, на обжалвания закон, и нищо друго, защото Конституционният съд се нуждае от едно такова тълкуване, легално тълкуване. Така че мисля, че с това трябва да приключим.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Някой друг колега желае ли да вземе становище?
Ако няма други становища, мога да си направя извода, че това е преобладаващото становище, което означава, че бихме могли да се ориентираме към заемане на позиция, че Комисията по правни въпроси не трябва да изработва становище, съобразно по въпросното конституционно дело, ,позовавайки се на досегашната си практика и отчитайки едно допълнително обстоятелство, че делото е насрочено за утре и няма как едно евентуално становище на Комисията по правни въпроси да бъде легитимирано допълнително в залата. Съгласни ли сте с такава позиция?
МАЯ МАНОЛОВА: Имам едно съображение по аргументите. Всъщност решението е Комисията по правни въпроси да не даде становище не поради това, че няма време за обсъждане на този въпрос в пленарна зала, нито пък че водеща комисия при приемането на закона е била комисията по изборно законодателство, а основният мотив и аргумент е, че това е констатнтната практика на Народното събрание въпросът да се обсъжда в Правна комисия и да се вземе едно решение, че тогава, когато става дума за атакуване на текстове от закон, който е бил обсъден и приет от Народното събрание, Комисията по правни въпроси не дава становище. Всъщност, би имало някакъв резон да се дава становище в случаи, в които даден текст е приет без дебат или в съкратени срокове, но тук това са текстове, които бяха дълго, подробно дискутирани и в Комисията по изборно законодателство, и в пленарна зала бяха казани всички аргументи, смея да кажа, за и против, и едва ли може да се каже нещо ново, още повече че във всички случаи става дума за преценка на три поставени в това конституционно искане въпроса, които са на целесъобразност. Така че дали ще продължим или що повторим аргументите, които вече казахме в зала или не, това на практика няма някаква стойност. Така че и аз подкрепям предложението да не излизаме със становище, но с ясния мотив, че това не се налага, защото такава и константната практика на Народното събрание през последните два парламента и защото всички аргументи за и против са изложени и в Комисията по изборното законодателство, и в пленарна зала.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Използваме първите пет изречения от изказването на г-жа Манолова, за да мотивираме становището си.
Нямаме точка „Разни”.
Закривам заседанието.
/Край – 11.25 ч./


ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
/Христо Бисеров/



Стенограф-протоколчик: