---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 20.05.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник министър, Виктория Нешева и Красимир Войнов, експерти; от Върховния касационен съд – Симеон Чаначев, заместник-председател; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия адвокатски съвет – Валентин Бенатов, главен секретар; от Асоциацията на банките – Ирина Марцева, главен секретар; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател на Съвета.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има необходимия брой регистрирани членове, за да започнем заседанието с една точка в дневния ред:
Обсъждане на второ четене на предложенията по общия законопроект, № 953-03-39 от 14.05.2009 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 902-01-17 от 18.03.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-29 от 06.02.2009 г., внесен от Иглика Иванова и Георги Анастасов, и № 954-01-24 от 30.01.2009 г., внесен от Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова.
Докладът сте го получили. Може би не сте имали възможност да се запознаете подробно с него, но предпочетохме да дадем възможност един ден повече за предложения. Виждате, че предложенията са доста повече, отколкото първоначалния законопроект. Нека в тяхната последователност да ги обсъдим и да се приемат съответните решения.
По новите параграфи, които са предложени от г-жа Манолова, има ли някакви коментари, възражения, уточнения? Няма възражения. Приемат се.
По § 1 на вносителя има допълнително предложение от г-жа Манолова по чл. 303.
Заповядайте, г-жо заместник-министър.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, разговарях с г-жа Манолова по телефона, тъй като Министерството на правосъдието не поддържа това предложение, г-жа Манолова каза, че то й е дадено от председателя на Софийския районен съд и ме упълномощи да изразя пред Комисията становището, че не го поддържа.
Янаки Стоилов:
Остава предложението по вносител? (Да.) Някой от народните представители поддържа ли предложението на г-жа Манолова? Не. Остава текста на § 1 по вносител.
По § 2 има предложение на Любен Корнезов. Има и същото предложение от Даринка Станчева.
Сабрие Сапунджиева:
Ние подкрепяме това предложение.
Янаки Стоилов:
Има ли по това предложение други становища? Няма.
Подкрепяме предложенията по § 2.
Предложението по § 2б по чл. 314 има ли становища различни от това, което се предлага?
Сабрие Сапунджиева:
По чл. 314 нямаме възражения.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Г-н Чаначев, заповядайте.
Симеон Чаначев:
В чл. 314 се създава ал. 4. Струва ми се, че нормата така както е редактирана, е малко неясна с оглед на това, че „при съединяване на искове по чл. 310, т. 1 с други искове”, кои са тези други искове, с които ще става това съединяване. И как ще става тази преценка, която е предвидена в ал. 4. Например, присъединяване с инцидентен установителен лист как ще се извършва тази преценка?
Янаки Стоилов:
Вие смятате ли, че има място за такава алинея и необходимо ли е да се уточни нейното съдържание или оспорвате изцяло целесъобразността от такава алинея.
Симеон Чаначев:
Не е необходима такава алинея.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване това предложение. Който го подкрепя, моля да гласува. Един „за”. Не се приема това предложение. Отпада създаването на § 2б.
Параграф 3 е по вносител.
Параграф 4 също е по вносител.
След това има една поредица от допълнителни пред9ложения за нови параграфи. По тях има ли становища?
Нека да чуем съдържанието на действащата разпоредба.
Петър Бончовски: експерт.
Действащият чл. 390, ал. 1 от ГПК гласи:
„Чл. 390 (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождение на имота, който ще служи за обезпечение.”
Доколкото разбирам идеята с новата ал. 2 „При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот , компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота”.
Във всички случаи, когато се иска данъчна оценка при обезпечение на бъдещ иск да е компетентен окръжният съд, тъй като съгласно настоящата ситуация за данъчна оценка се чака две-три седмици, пред което време просто имотът изчезва след като е направено искане за обезпечение. Това бяха аргументите и на съдия Красимир Влахов, когато направи тези предложения на първо четене.
Сабрие Сапунджиева:
Няма причина да се изменя подсъдността. Не може ad hoc да се внасят такива предложения. Това е и в философията на кодекса. Трябва да отпадне това предложение.
Освен това, когато определяме подсъдност на окръжния съд, трябва да имаме и достъпа до правосъдие.
Янаки Стоилов:
Това с нещо ще повлияе ли на производството – да го ускори или да го забави.
Петър Бончовски: експерт.
Ще го ускори определено. Сега се чака по две-три седмици за данъчна оценка.
Янаки Стоилов:
Ако този съд, който ще гледа делото, ако той определя оценката, това може би опростява процеса и по-бързо ще се разрешат.
Сабрие Сапунджиева:
То е по данъчна оценка.
Освен това по общата подсъдност за спорове за недвижими имоти са подсъдни на районния съд. Сега изведнъж това отива в окръжния съд.
Янаки Стоилов:
Ние разделихме подсъдността според стойността на имота. Така че няма генерално правило - някъде е районния, а другаде е окръжния съд.

Петър Бончовски: експерт.
Ако мога все пак да поясня проблема. Някои искове са подсъдни на районен съд относно недвижими имоти, някои са подсъдни на окръжен. Тази подсъдност се определя от цената на иска, която се определя от данъчната оценка. Когато се иска обезпечение на бъдещ иск, трябва да се представи и данъчна оценка, за да се определи цената на иска и за да се знае само обезпечението на кой от двата съда ще е подсъдно. Т.е. ако се направи директно пред окръжен съд, окръжният съд иска данъчна оценка, за да определи дали е компетентен само по обезпечението на бъдещия иск, което забавя нещата от порядъка на две до три седмици. През това време, особено в по-малките градове, имотът изчезва. Това е смисълът на промяната.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че има основание това предложение. Всеки ще прецени при гласуването, тъй като се чуха аргументи за и против.
Подлагам на гласуване предложението. Който подкрепя създаването на нова ал. 2, моля да гласува. Пет гласа „за”. Против? Двама „против”. Приема се предложението.
По другите параграфи има ли дискусии? Няма.
Приема се § 4а с ал. 2.
По § 4б, 4в и 4г има ли бележки?
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Ако си спомняте миналата или по-миналата седмица намерихме идентичен текст в Закона за движението по пътищата – пак за съдебния изпълнител. Сега пак за съдебния изпълнител. За това някой да ни обясни логиката. Може би вносителят на това предложение? Имаме си закони, които се спазват. Какви съдействия? Какво значи съдействие? Всеки гражданин има право да съдейства.
Янаки Стоилов:
Действително става дума за едно повторение на уредба, която съществува.
Г-н Дичев, заповядайте:
Георги Дичев:
Аз също не разбирам какъв е смисълът на това предложение за промяна на редакцията на чл. 431. Не виждам никаква логика. Може би излиза, че се ограничава съдействието от страна на полицията, защото е казано: „предвидените в този кодекс случаи.” В кодекса изобщо такива не са посочени. Изобщо това предложение, според мен, няма никакъв смисъл.
Сабрие Сапунджиева:
Какво значи кметът на общината да оказва съдействие. Кметовете на общини съдебни изпълнители ли ще направим? Няма нужда въобще от този текст. Тези неща са уредени в Закона за частното съдебно изпълнение и в Закона за съдебната власт.
Янаки Стоилов:
Аз не мога да разбера мотивите на вносителя, защото тези текстове съществуват и в Закона за МВР като задължение.
Сабрие Сапунджиева:
В Закона за частното съдебно изпълнение, в Закона за съдебната власт и защо трябва да ги уреждаме тук. Ние изобщо не подкрепяме този текст.
Янаки Стоилов:
Да не би МВР нещо да се нуждае да ги упълномощят да действат по този закон.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, тези отношения са уредени и за МВР, включително с инструкция, която съществува, издадена от министъра на вътрешните работи. Уредено е в Закона за съдебната власт и за Закона за частното съдебно изпълнение.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване този текст. Който го подкрепя, моля да гласува. Става дума за § 4г. Благодаря ви. Не се приема.
Остават приети § 4а, § 4б и § 4в.
По нататък текстовете са по вносител. Това са § 5, § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, 11, 12, 13, 14 и § 15.
Бележки има ли по тези параграфи. Заповядайте. Кажете по кои от параграфите са бележките ви?
Ирина Марцева: главен секретар на Асоциацията на банките.
Тъй като предложенията са такива каквито ги видяхме във внесения законопроект, който е минал на първо четене, но това, което ние искаме да кажем и заради което присъстваме на днешното заседание касае § 6, § 7 и § 8. Това са предложения, които на практика променят начина, по който се извършва продажбата при принудително изпълнение. Според нас, те в голяма степен връщат положения от стария ГПК, който беше в сила до м. март на предходната година.
Според нас, аргументите за такава генерална промяна не ги намираме в текущата ситуация, даже по-скоро смятаме, че в сегашната ситуация трябва да се търсят методи и начини за ускоряване реализацията на обезпеченията, отколкото да се пристъпва към неясно каква защита, според нас, на длъжниците. Според нас, би трябвало да се отбележи и да се има предвид, че тези текстове касаят не само банковите длъжници, а те касаят всякакъв вид длъжници – физически и юридически лица в държавата.
Освен това, обществото в крайна сметка не се състои само от длъжници, тъй като всеки един от нас би могъл да бъде и в ролята на взискател. Т.е. да се придава такава голяма тежест на защита на интересите на длъжниците е изключително необосновано, особено в условията на световна финансова криза.
Като имаме предвид какви огромни суми се заделят в момента в Европа и в Щатите и в други държави за подкрепа на банковите и финансовите сектори, което за щастие у нас не се налага, въвеждането на забавяне на производството и на практика блокирането му, което би се получило ако наистина се приемат тези текстове, за нас е абсурдно. Т.е. нашият призив е да не се приемат тези промени, още повече, че няма никаква сериозна обосновка, според нас, те от какво са предизвикани. Кой по какъв начин е доказал, че за едната година от действието на ГПК тази му част е създала практически проблеми и невъзможност. Всички знаем, че новият ГПК беше приет с големи очаквания и надежди, че най-после по някакъв начин изпълнителното производство ще се отпуши.
В момента се предлага да започне публичната продан от пазарната цена. Това е логически абсурд. Няма как да се наддава за цена над пазарната. Очевидно е, че ако имотът е продаваем при цената, по която се обявява, тя може да достигне над пазарната, но не може да започне наддаване от пазарната. След това се прилага обжалване на оценката. Такова обжалване по такъв начин посочено дори и в предишния ГПК не е имало, но при прилагането му се е стигнало в крайна сметка до него. Тук става въпрос за обжалване не на някакъв акт или действие на съдия-изпълнител, а за обжалване на един способ при изпълнението, което, според нас, е дори процесуално неправилно.
Нека да си дадем сметка, ако всички тези неща се състоят, какво в крайна сметка ще се случи, кога и по какъв начин който и да било кредитор, защото не става въпрос само за банките, ще успява да си събира вземането, ако е стигнал до принудително изпълнение. Имайки предвид това, че в сегашните условия съвсем нормално и се очаква и вече се наблюдават такива признаци да се влошава качеството не само на портфейлите на банките, но и въобще събираемостта на вземанията Фирмената задлъжнялост също нараства.
С въвеждането на тези промени всъщност какво целим? Какъв ще бъде крайният резултат? Цената коя част от обществото ще я плати. Защото не всички сме длъжници, още по-малко всички да сме неизправни длъжници. В крайна сметка, ако за банките събирането на вземанията отново стане едва ли невъзможна задача, това още повече ще възпрепятства достъпа до кредитиране и ще оскъпи още повече кредитите. В крайна сметка ако се стигне до дестабилизация, т.е. до невъзможност за събиране на вземания и се наложи, както виждаме в някои държави, намеса на държавата, това означава, че всички ще платят цената.
Ние просто апелираме да се прояви по-трезва оценка на ситуацията и това чий точно интереси защитаваме.
Още повече, че ГПК, според нас, принципно неправилно е да се правят някакви съществени промени, тъй като той е в сила от една година, все още се нагласява практиката по прилагането му.
Янаки Стоилов:
Ако се налага, може да вземете думата преди да завърши изцяло дискусията. Ние по време на първото четене със значителна подкрепа стигнахме до убеждението, че трябва да се потърси компромисно решение. Действително, че необосновано да се стартира процедурата от пълния размер на пазарната цена и за това идеята беше тази стартова цена да бъде по-висока от сегашната – някъде около 70%. Мисля, че това би балансирало интересите на взискателите, на длъжниците. По този въпрос, без големи дискусии, можем да го отразим в § 7.
По отношение на обжалването също трябва да се направи преценка, защото в много случаи обжалването на оценката не е толкова средство за защита на длъжника, колкото допълнително средство за забавяне на изпълнението. Така че там трябва да се види, ако има защита, тя да не блокира в такава голяма степен развитието на процеса.
За повторната продан трябва да се прецени дали да променяме процента, какъв да бъде той, имайки предвид тази промяна до която ще достигнем окончателно. Мисля, че при такъв вариант могат да се сближат до голяма степен позициите и да не се предизвикват усложнения и в банковата система.
По тези въпроси предлагам да се уточнят конкретните предложения и да стигнем до тяхното приемане.
За 70% дали може да се приеме без сериозни възражения?
Реплика: Нали се уточняваме за 75%.
Янаки Стоилов:
Беше между 65 и 75% - дали да е две трети или твърд процент, е въпрос на пресмятане. Каквито предложения има, заповядайте, стига да не се движат в много тесен диапазон, ще вземем решението.
Колко се предлага? 70 или 75%. Всяко число, което е с нула, по-лесно за пресмятане. Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
По отношение на първоначалната цена. Аз съм вносител на този ЗИД и не съм считала да започва от пазарната цена по простата причина, че трябва да има наддаване, да има някакво развитие в този процес. Но 50%, според мен, е твърде скромно и целта на целия този законопроект, който сме внесли с Диана Хитова е да се балансират интересите и на кредиторите и на длъжниците и на съдебните изпълнители. За това при първото обсъждане в Правна комисия ние се спряхме на първоначална цена 75% от пазарната. Казвам тази цифра, защото я конкретизирахме на предното заседание на Правната комисия. Разбира се, ако Правната комисия реши, може да стане и 35% от пазарната. Аз само повтарям това, което го обсъждахме миналия път.
Янаки Стоилов:
Това, което решихме, беше около 70% без да фиксираме с точност и не го правя на проблем. Просто казвам, че сме в рамките на дискусията, която проведохме.
Надя Антонова:
Добре, но имайте предвид, че при втора продан тази оценка се смъква. Целта е да се запазят интересите и на кредитора и на длъжника колкото и да са наглед противоположни. Защото ако един имот се продаде на по-висока цена, без съмнение за това ще допринесе и по-високата първоначална цена, толкова повече пари ще си прибере кредитора за погасяване на вземането. Така че по-високата първоначална цена е и в интерес на кредитора. Освен , ако не цели някаква спекулативна печалба като получи имот на половин цена и после го продаде, както се продават напоследък.
Янаки Стоилов:
Смятате, че няма рискове трудно да започне продажбата на такъв имот при ¾ от цената.
Надя Антонова:
Това е ¾ пазарна цена. Без съмнение този имот е привлекателен.
Янаки Стоилов:
Това че има пазарна цена не е гаранция че е привлекателен.
Надя Антонова:
Бих купила такъв имот, който е на ¾ от пазарната цена. И всяко нещо друго бих купила, ако е на 3/4 от пазарната цена. Размерът на цената е много важен стимул, поне за мен.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да гласуваме за 75%, с което да отпадне и обжалването на оценката. Защото тя като е фиксирана цената, какво ще се обжалва по нея?
Надя Антонова:
По втория въпрос - по въпроса за оспорването на оценката. Моля колеги да си припомним, че по ГПК оценката се определя без вещо лице. Ние сме въвели едно странно принудително изпълнение и аз не съм сигурна, че въобще е в нечий интерес това.
Първо, няма вещо лице. Съдебният изпълнител я определя. Изхождаме от обикновения случай на добросъвестност на съдебния изпълнител. Аз твърдя, че всеки съдебен изпълнител е добросъвестен, но да затваряш един процес по принудително изпълнение, оценка и продажба на имот у едно лице, кажете ми къде е гаранцията за запазване правата на другите участници в процеса. Целият процес никаква гаранция няма.

Янаки Стоилов:
Ние не оспорваме Вашето предложение по т. 2 – да се назначи вещо лице, което да определя цената.
Надя Антонова:
Аз предлагам да бъде назначено вещо лице. Терминът е „може ако има искане.” Ако има искане се назначава. Ако няма искане за вещо лице не се назначава.
Мисля, че размерът на оценката трябва да бъде обжалван. Когато един такъв сериозен процес се затваря у едно лице, ако ще цялото да бъде в „бяло”, няма гаранция за защита на правата на другите хора – другите участници в процеса.
Да понякога обжалването на оценката се използва за шаканиране на процеса, за неговото забавяне. Но дайте да изхождаме от обикновения случай. Както твърдим, че банките, кредиторите и съдебните изпълнители добросъвестно упражняват своите права, защо твърдим, че длъжниците упражняват правата си шаканирайки процеса. Аз ви казвам, че много често най-добросъвестно длъжникът счита, че неговият имот е подценен и този човек има право да претендира да му се определи действителната оценка.
Аз мисля, че разговаряхме по този въпрос, но да направим аналог с публичното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Там кредитор е държавата за публични изпълнения. Там публичният изпълнител, който също е юрист, той си назначава едно вещо лице да му определи оценката на имота или на вещта. После се назначават три вещи лица. После се обжалва тази оценка. Там редът е различен. Тук никой не се разтревожи, че държавата като кредитор е поставена в неблагоприятна позиция, та допускаме такава редица обжалвания. Аз смятам, че всички кредитори са равнопоставени.
По отношение на банките. Аз мисля, че банките не бива да се притесняват, че с нещо нашето предложение ще им влошава кредитните портфейли. Първо, защото банките искат обезпечение на 120-130%, ако не и по-голям процентът. Второ, по Закона за банките и кредитните институции всяка банка има право да прекрати предсрочно договора за кредит при неплащане на една вноска. Правете го, ако считате, че трябва да си обезглавявате длъжниците. Имате законова възможност – просрочена е една вноска по главницата, принудително производство. 75% от цената? Как така ще ви се ощети портфейла. Вие не само ще приберете вземането, но ще върнете и пари на длъжника. Ще ми се да помислим по този въпрос.
Това е целта на законопроекта. Кризата е за всички – и за кредитора, и за длъжника. Ако трябва да разсъждаваме и от фискална гледна точка, трябва да се поощри длъжникът, защото той е длъжник, плаща и не му режете главата като му вземете имота, за да ви плати още веднъж при следващия кредит, да си плати данъците и пр. Кризата е за всички. Дайте да подкрепим всички. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да преминаваме към решаване на въпросите последователно.
Първо да решим въпросите по § 6 и § 7 и накрая § 8,защото двата параграфа са за цената и начина на нейното определяне, а другият е за начина на нейното оспорване.
Г-жа Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, това предложение за обжалване на цената е мое и аз поддържам. Считам, че имам много сериозни аргументи. Не можем да оставим такова важно действие на съдия-изпълнител, защото определянето на цената е действие на съдия-изпълнител и в това отношение смятам, че нямаме различни мнения, не можем да го оставим безконтролно. Не може бързината на производството да бъде единствен принцип на гражданския процес в която и да е от неговите фази. Трудно ми е да си представя по-благоприятна среда за корупция, освен еднолични и безконтролни решения.
Освен това, ако говорим за някакво едва ли не затлачване, спиране и т.н. на изпълнителното производство, нека да се сетим, че сега сме малко в по-различна ситуация в сравнение с това, което беше по предишния ГПК. Тук имаме едно обжалване пред районен съд, една единствена инстанция в едно заседание. Колко толкова много ще се затлачи изпълнителното производство? Еднократно, един път! Това е. Но трябва да има съдебен контрол.
Още повече аз мисля, че трябва да разсъждаваме не само от своята си гледна точка, примерно случая банките, защото такова произволно определяне на цената без възможност да се иска корекция, може да увреди сериозно интересите именно на кредитора. Защото ако длъжникът притежава един единствен имот, той бъде продаден на цена под вземането, кредиторът няма да бъде удовлетворен. Той така и така си губи имота. На него му е все едно нататък какво ще става. Защо трябва да се грижи той да интересите на кредитора, за да може кредиторът да събере цялото си вземане. Ще вземе 50%, стига му толкова. Няма друг имот. Въпросът приключва.
Мисля, че наистина трябва да се погледне по-сериозно на тези неща. Нека да не считаме, че кредиторът на всяка цена е някакъв престъпник, който ще измами всички и ще влачи 7-8 години производството.
Повтарям, една инстанция, едно съдебно заседание, пряко сили две, ако има нещо по процедурата евентуално нередовно, и въпросът се изчерпва. Но трябва да има съдебен контрол. Не може да оставим нещата без контрол. Не мога да си спомня къде в ГПК има решение, което не може да бъде контролирано от някого по-нагоре и не се сещам.
Янаки Стоилов:
Ще ви дам думата по § 6. Но нека да решим въпросите с § 7 и § 8, които мисля, че не са толкова разделителни.
Предлагам ви в § 7 в т. 1. буква „б” „50 на сто” се заменя със „75 на сто”.
Това е едната възможност.
По т. 2 не „при необходимост”, а „по искане”, т.е. че винаги може пред съдебния изпълнител да се поиска назначаването на вещо лице. И ако не се поиска съдебният изпълнител не е длъжен да назначава.
В § 8 вместо „при начална цена равна на 80 на сто от нейната пазарна стойност” да бъде „50 на сто от нейната пазарна стойност”. Така запазваме приблизително съотношението при повторна продажба, ако за 75% от цената не е имало възможност да се продаде, да бъде 50 на сто от пазарната, а не както е сега в закона, защото той дава една още по-ниска база спрямо първата цена. Така може би по-твърд е критерият винаги с пазарната цена да се поставя стартът.
Ще гласуваме тези неща и ако има още някакви коментари по обжалването, преди да вземем решението.
Подлагам на гласуване стартовата цена. Които са за 75 на сто, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се това предложение.
По другите няма възражения. Приемаме с прочетените редакционни промени.
Защо след като съдия изпълнителя може да определи, никой от него не иска той да назначава. Той винаги може да се консултира. Когато никой не иска от него друг да определи цената, той ще я определи.
Надя Антонова:
Съдебният изпълнител не може да се консултира с когото и да било за цената. Като няма познания, се назначава вещо лице или ползва консултант.
Георги Дичев:
Съвсем накратко. Имаме движими вещи, имаме недвижими имоти. Уредбата в момента е такава, че там където се говори за движимите вещи, се прилага и за недвижимите имоти. За това може би е добре да се разграничат, за да се получи яснота. Не може да отива съдия изпълнител да описва един стар телевизор, който струва 20 лв. и да трябва да се назначава вещо лице.
Доколкото разбирам тук говорим за недвижимите имоти, където и в момента практиката е да се ползва вещо лице.
Янаки Стоилов:
Ако е някаква много скъпа движима вещ, там също може би трябва да има вещо лице.


Георги Дичев:
За специалните знания, за които говори колежката, например ако трябва да писва нумизматична стойност или някакви накити.
Янаки Стоилов:
Примерно един много скъп автомобил, който да е по-скъп от един недвижим имот.
Георги Дичев:
Много лесно, точно за пет минути може да се направи справка в интернет колко струват тези автомобили. Това не е никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате редакцията „по искане на страната се назначава вещо лице”.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз предлагам да не правим тази корекция. Мисля, че текстът така както сме го внесли „за определяне на цената може да бъде назначено вещо лице”. Страните не са направили искане. Но вещото лице не е компетентен. Той няма специалните познания, но понеже няма направено искане, няма да се назначи вещо лице. Как ще се определи цената. А за интернет, мисля, че говорим несериозно. Производителят може да дава на колата 200 хиляди евро, но колата е катастрофирала и е некадърно поправена. Дали наистина ще струва 200 хиляди. Значи трябва да има вещо лице.
Освен това. Имаме колекции от картини, монети и т.н. Нито едната, нито другата страна прави искане. Как ще се оправи без вещо лице съдия-изпълнителя. Той няма такава компетентност.
Янаки Стоилов:
Нека тогава да разделим въпроса. Ако има искане на страната, винаги е длъжен изпълнителят да назначи вещо лице. Ако няма искане, нека той да преценява дали да назначава или да не назначава.
Георги Дичев:
Аз за това исках ад ви кажа, че става въпрос за движими и за недвижими. Ако говорим за движимите вещи може да си остане редакцията, която е на вносителя. Защото текстът „за определяне на цената на веща може да бъде назначено вещо лице” не създава проблеми в практиката. Ако имаме такъв случай, при който не мога да го оценя – нямам специални знания, назначавам вещо лице. Страната също може да поиска от мен и аз ще бъде принуден да назнача, след като в случая аз нямам специални знания. Така че този текст не създава проблеми, според нас, в практиката.



Янаки Стоилов:
Ние говорим за това, че даваме възможност на съдия изпълнителя да назначи по своя преценка вещо лице. Но когато страната е поискала, той не може да преценява дали да го назначи или не.
Това гласуваме, а ще се оформим като редакция допълнително.
Който подкрепя това, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
За 50% от пазарната цена при повторната продажба. Тук няма други предложения. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Сега остана да завършим дискусията и да вземем решение по това дали да се обжалва вече определената от съдия изпълнителя или от вещото лице оценка.
Заповядайте да чуем още веднъж вашите аргументи.
Ирина Марцева:
Извинявам се, че взимам думата отново, но следвайки хода на дискусията, с последната редакция, която се прие, т.е. с възможността една от страните, в случая става въпрос за длъжника да поиска назначаването на вещо лице, ние смятаме, че в този случай обжалването става изключително безпредметно.
Още повече, аз мисля, че тук се забравя, че става въпрос за наддавателна процедура. Ако цената така или иначе не съответства и е по-ниска от това, което би трябвало да бъде, за това има наддавателна процедура – тя ще достигне цената, на която имотът може да се продаде.
По отношение на това, че обжалването е еднократно, мисля, че всички си дават сметка, че не става въпрос за това. Недобросъвестните длъжници ще правят повече от едно обжалвания. Това са нашите опасения. Аз пак казвам, става въпрос за една малка група от обществото, чиито интереси ние се опитваме да защитаваме с риска да увредим интересите на останалите. В крайна сметка забавянето на процеса за тези длъжници ще се плати от всички останали. За това мисля, че никой не си прави илюзии, а дългът ще продължава да расте. Дългът няма да намалява.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате да има обжалване?
Валентин Бенатов:
Аз си позволявам, следвайки становището, което изложих в предишното обсъждане, да заявя, че категорично поддържаме § 6 на законопроекта, защото ако не съществува правото на обжалване, всичко е само в пожелателен аспект. Няма да има възможност да се контролира законосъобразността на действията на съдебния изпълнителен по въпроса за определяне на оценката.
На второ място, страхът от забавяне на изпълнението поради обжалване е пресилен, тъй като по сегашната уредба въззивното обжалване изисква абсолютна изчерпателност на аргументите на жалбоподателя и посочване на всички доказателства. То е едноинстанционно производство и с оглед ускоряването на самото въззивно обжалване не би забавило съществено изпълнението, поради което от името на Висшия адвокатски съвет аз моля членовете да Комисията да приемат без колебание този текст.
Георги Дичев:
Аз ще бъда максимално кратък. На първо четене се изложиха всички аргументи и не искам ад се повтарям. Само в едно изречение.
Този текст, който в момента се предлага да се възстанови, всъщност много години съдия изпълнителите искаха да се промени – да го няма. Това беше най-големият проблем. Имахме на практика законово спиране. Срещу всяка оценка в 90% от случаите длъжникът подаваше жалба, за да забави производството. Искаме бързина на производството – длъжникът вече е осъден, а в същото време му даваме възможност да оспорва началната цена на търга. Този търг се огласява публично. Идват наддавачите. След това той може да обжалва постановлението за възлагане. Не е вярно, че не може да обжалва и няма право на защита. Той може да обжалва постановлението за възлагане, може да съди и съдебния изпълнител за вреди по чл. 45 ЗЗД. Така че защитата на длъжника я има. За това нещо сме се борили толкова години, а сега се връщаме назад.
Аз апелирам от своя страна: Не го правете, защото ще блокираме изпълнителното производство.
Янаки Стоилов:
Тъй като текстът е приет на първо четене и е в доклада, правилно е да гласуваме, тъй като се прави предложение за неговото отпадане, първо за отпадането на § 6. Които поддържат отпадането на § 6, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Трима „против”. Приема се отпадането на § 6.
Остава гласуваната редакция с промените в § 7 и § 8 и отпадането на § 6.
Тъй като ме помолиха от МВР, макар че текстът го минахме и трябваше да се кажат възраженията, но правя изключение, макар че може би ще възразят колегите, по отношение на отхвърленото предложение в § 4г за това как полицията съдейства на съдебните изпълнители.
Кажете в рамките на няколко една-две минути защо според вас е бил необходим този текст и без него не може МВР да върши тази дейност. Заповядайте.
Представител на МВР:
Молбата ми да го подкрепите този текст, тъй като първо, това което се случва в чл. 431 има неправилна терминология. Правилната терминология е „полицейските органи” и я има в различни алинеи на закона, следователно използването на „органите на полицията”, „органите на Министерството на вътрешните работи” – всъщност органите от наша страна, които оказват съдействие това са полицейските органи. Трябва да го изчистим.
Янаки Стоилов:
Ако това е някаква редакционна бележка? „Органите на МВР” е по-общо понятие. Вие знаете, че полицейските органи го правят това. По същество това променя ли нещо?
Представител на МВР:
По-ясен е текстът. Знаем кои са. Молбата ми е текстът да е „полицейските органи”.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че има някаква пречка полицейските органи да оказват съдействие. Ако има такава пречка, да правим промяна.
Представител на МВР:
Има пречка. В предвидените от кодекса случаи държим на тази редакция и молим да бъде подкрепена.
Янаки Стоилов:
Какво на практика ще стане по-различно? Как по-добре сега полицейските органи ще съдействат на съдебните изпълнители. Нещо по същество ще се промени ли, като променим редакцията.
Представител на МВР:
Знаем в кои случаи оказваме съдействие.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че някой може да оспори от засегнатите страни без този текст намесата на полицейските органи.
Представител на МВР:
Искаме тази редакция да бъде приета и текстът в ал. 5, която казва какъв е редът, по който се спира от движение моторно превозно средство да се уточни, че това се извършва чрез въвеждането на ограничението в националния регистър на пътните превозни средства.
С г-н Ралчев по време на дискусията по Закона за движение по пътищата го обсъждахме този въпрос. Обсъждахме, че е хубаво мястото на текста да бъде написано в ГПК.
Борислав Ралчев:
Защо във всички закони, когато трябва да се оказва някакво съдействие от полицията, да пишем. Във всички закони трябва да направим едно такова изречение, вместо да промените Закона за МВР.
Представител на МВР:
По време на обсъжданията на Закона за движение по пътищата, ако си спомняте, обсъждахме, че мястото на този текст е в ГПК.
Борислав Ралчев:
Тогава въпросът се постави, че го има в ГПК и трябва да го има и в Закона за движение по пътищата, защото нямало кой да прави проверки.
Представител на МВР:
Няма го. При обсъждане на промените в Закона за движение по пътищата имаше изрично искане от страна на съдебните изпълнители да има такъв текст.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Разбрахме. Ще го подложа още веднъж на гласуване. Разбрахме мотивите за включването на „полицейските органи” в трите точки. Които са „за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Ще го включим този текст с положително становище.
Преминаваме към § 9, 10, 11, 12 – до § 16. По тях няма бележки.
По § 16 има едно предложение. То е уточняващо.
Г-жо Сапунджиева, по него имате ли някакво съображение?
По § 17 има предложение.
До Преходните разпоредби, ако има някакви бележки по параграфите, моля да ги чуем.
Красимир Войнов:
По § 16. Разгледахме предложението и мислим, че можем да го подкрепим. Дава яснота с оглед бъдещото приложение на тази разпоредба. Има известно терминологично различие, но като яснота и формулировка мислим, че е удачно. Благодаря.
Същото смятаме и за § 17.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви възражения? Няма. Приемаме тези предложения.
Преминаваме към Преходните разпоредби.
Това за документите за самоличност произтича от приетото предложение на двамата народни представители. Нали така. Приемаме ги тези предложения, тъй като са в съответствие с приетите досега.
Следващото предложение е на г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Това мое предложение е съгласувано с Нотариалната камара и с нейния председател. То касае два пункта:
Първият е свързан с необходимостта от създаването на регистър –информационна система като база данни, която да се поддържа в рамките на Нотариалната камара, която е предвидена в Наредба № 32 на министъра на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. В тази информационна система ще се съдържат данни от служебните регистри на всички нотариуси и най-вече информация, свързана с издадени пълномощни, оттегляне на пълномощни, завещания и т.н. Това предложение цели и е в подкрепа на общите усилия за изграждане на единна информационна система, която да ограничи в максимална степен измамите с имоти и най-вече с недвижими имоти. От тази гледна точка тази система в последствие може да бъде свързана с други информационни системи на Агенцията по вписванията Есграон и т.н.
Мисля, че това е едно разумно предложение, което следва да бъде подкрепено, тъй като така или иначе тази информационна система е предвидена в тази наредба, която е подзаконов акт, но е добре тя да бъде закрепена и на законово ниво.
Второто предложение е свързано с възможността да се гарантира правото на нотариусите спокойно да се кандидатират, ако желаят, за народни представители и в този случай подобно на адвокатите да не губят правата си след това. Т.е. докато са народни представители да се даде възможност на техните помощници – помощник-нотариусите, да упражняват вместо тях някои от техните функции, да имат право да заверяват документи и т.н. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
По отношение на последното предложение мисля, че би имало твърде ограничено действие, ако се приеме, тъй като ние можем да предвидим да се пази мястото на нотариуса, но няма как помощник-нотариусът да изпълнява всички функции, които има нотариуса. Тогава ще възникне въпроса за избор на друг нотариус за съответния период. Но как ще се реши с него въпроса ми се вижда трудно.
Четин Казак:
С изключение на удостоверителните правомощия на нотариуса, които не могат да бъдат предоставени на заместник-нотариуса.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Министър.
Сабрие Сапунджиева:
Първата част на предложението подкрепяме, като имаме една редакционна бележка.
„Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1.”
По-прецизен е изказът, ако г-н Казак приеме.
По отношение на второто предложение. Категорично заявявам пред цялата комисия, Вие г-н Стоилов сте информиран, че министърът на правосъдието – г-жа Тачева, е против това предложение.
Изразявам личната си позиция пред Комисията, защото ние имаме различни свободни професии. Професията на нотариуса е свободна професия и би следвало да имаме симетрия на нормите по отношение на свободните професии. След като един адвокат може да се явява в съда и да защитава правата на своите клиенти, бидейки народен представител, защо един нотариус да не може да бъде народен представител и неговата кантора да работи и да осъществява и удостоверителните функции, които се изпълняват в кантората.
Янаки Стоилов:
А той самият ще може ли да работи?
Сабрие Сапунджиева:
Защо да не може. Каква пречка има в това. Аз не виждам да има конфликт на интереси.
Аз изразявам позицията. Разбирам защо е било това ограничение преди 10 години, когато е стартирала нотариалната реформа. Винаги, когато стартира една такава реформа и държавата делегира свои функции на частни лица, държавата със законодателни мерки се стреми да гарантира интереса на гражданите и да охранява техния интерес. Десет години вече имаме извършена нотариална реформа, която Слава Богу показва добри резултати и аз не виждам държавата да проявява, да има различна мяра по отношение на различните свободни професии Отделен е въпросът, че не би следвало това предложение на Нотариалната камара показва, че имаме неизпълнени задължения. Дори аз лично приемам вината в качеството си на заместник министър на правосъдието, че не стигна времето в рамките на този мандат, а вече няма такова, да се направи една стратегия за продължаване на реформите в нотариалната сфера. Защото обществените отношения отидоха далече напред, а реформата е останала в 1998 г. Тези частични изменения идва да покажат, че промяната в обществените отношения се нуждае от законодателни промени. Поради което аз считам, че законодателят би следвало да прояви разбиране и за различните свободни професии да има еднакви критерии.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Има две становища по този въпрос.
Ще подложа на гласуване двете точки поотделно.
По т. 1, които приемат предложението, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По т. 2 разбрахте в какво се състои съдържанието на предложението. Тези, които подкрепят т. 2, моля да гласуват. Двама „за”. Които са против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Не се приема предложението по т. 2.
Има две предложения, които засягат Закона за съдебната власт и множество предложения, които засягат Административно-процесуалния кодекс.
Искам да поясня. Ние сме ги включили в доклада. И двете групи предложения са обосновани като много необходими. Едното е за съдебната власт във връзка с това, което съществува като становище от висшия съдебен съвет. Изпратено е и до мен такова писмо, в което според членовете на Висшия съдебен съвет, което е подписано от неговия представляващ – г-жа Мингова, че при сегашното съдържание на Закона за съдебната власт обжалването на назначенията на административните ръководители препятства възможността те да стъпят в длъжност.
Ще искам да кажете дали наистина това е общото тълкуване или разбирането на съдебните органи, пред които се водят тези производства и оттам е продиктувано предложението да се даде възможност те да встъпят в длъжност и да тече обжалването на тези назначения.
По т. 2 не го коментирам предложението, защото го смятам за излишно и неуместно. Как да им се брои мандата? Ако те ще встъпват в длъжност какво да им се брои.
По този въпрос нека да чуем г-н Пенчев. След това г-н Ралчев.
Константин Пенчев:
Г-н Председател,
Като представител на Висшия съдебен съвет ще кажа защо счетохме, че е необходимо да ви помолим за тази промяна. Аз също за т. 2 дори не знам, че има такова предложение – тече или да не тече мандата.
Вие знаете, че досега имаше двоен режим на обжалване на назначенията. Тези, които се назначават за редови позиции по реда на конкурса чрез атестиране, решенията се обжалваха в седемдневен срок и се решаваха на една инстанция от Върховния административен съд в тричленен състав, като се казваше изрично, че избраният не може да встъпи в длъжност докато решението не влезе в сила. А обжалването на избора на административни ръководители вървеше по общия ред (чл. 36 от Закона за съдебната власт) – всяко едно решение подлежи на обжалване в 14-невен срок. Жалбата не спира изпълнението освен ако съдът постанови други и т.н.
Не можахме да разберем кой е внесъл това искане за промяна. Не е ясно дали министерството е било инициатор или групата към Висшия съдебен съвет, която работеше. В чл. 167 се казва, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила, административният ръководител трябва да встъпи в длъжност, което на практика означава, че всяко едно обжалване възпрепятства влизането на решението в сила и административният ръководител не може да встъпи в длъжност. Обжалването е по общия ред на две инстанции и т.н. Сами разбирате, че във времето то ще продължи поне 5-6 месеца едно такова дело. Съответно административният ръководител не може да си изпълни основните функции – да предложи своите заместници, защото още не е встъпил, и става един хаос.
За това нашата молба е да върнем старото положение, че ръководителят може да встъпи в длъжност в срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет. Винаги съдът, разбира се, по пътя на съдебния контрол, ако прецени че много важни са обстоятелствата, може да спре. Т.е. в конкретния случай няма да встъпи, защото еди-какви са обстоятелства са налице, които са важни и ние спираме изпълнението. Това е молбата на колегите. Това са и съображенията.
Янаки Стоилов:
Имат думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Предложението е удачно, но трябва да го синхронизираме с чл. 187 от Закона за съдебната власт, където се говори за седемдневен срок за обжалване (ал. 1), а ал. 2 казва, че при подадена жалба кандидатът не встъпва в длъжност. Т.е. трябва да падне ал. 2 на чл. 187.
Не знам кой от двата срока да изберем. Аз предпочитам кратките срок. Встъпването в длъжност да бъде 14 дневен срок.
Ако изберем седемдневния срок, ще запазим ал. 1 на чл. 187.
А ако приемем предложението на Мая Манолова вторият 14 дневен срок ще стане седемдневен.
Т. 2 пада. Пада и ал. 2 на чл. 187.
Константин Пенчев:
Да стане една инстанция.
Янаки Стоилов:
Нека да уточним по същество, след което експертите ще кажат дали се нуждаят от някакво пояснение във връзка с редакцията на текстовете.
Срокът за обжалване на административните назначения е седемдневен. Разглежда се на една инстанция. Влиза решението в сила. При това положение е ясно как да се синхронизират чл. 167 и чл. 187.
Приема ли се това? Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Опитвам се да преценя дали наистина постъпваме съвсем адекватно. Защо? Имаме решение. 14-дневен срок за встъпване. В това време има вече подадени жалби. Изтекъл е срокът. Т.е. този, който встъпва, ще встъпи за един период от един месец или два месеца, докато се произнесе съдът. Надяваме се, че съдът ще се произнесе бързо. Той встъпва, започва да работи, и след два месеца съдът казва не. Дали няма да създадем по-голям хаос по този начин. Това си мисля.
Янаки Стоилов:
Другият вариант тогава е да оставим на административния съд да преценява - това, което беше досега, дали да спре изпълнението или да не го спира. Това е другият вариант.
Това са двете възможности.
Г-жо Иванова, изречението го има „Жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго.” Т.е. отново се допуска възможност съдът да направи тази преценка.
Константин Пенчев:
Моля само да вметна нещо. Досегашната практика на Върховния административен съд показва, че големият процент от жалбите се отхвърлят. Т.е. няма опасност за масови отмени и създаване на някакъв хаос.
Янаки Стоилов:
По начина, по който уточнихме решението, ще се редактират текстовете.
Които подкрепят, моля да гласуват. Приема се само първа точка с промяната, която уточнихме. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Сега преминаваме към другия въпрос. Да ги наречем текстове за промяна на подсъдността в АПК.
Предложението на г-н Янев е мисля само уточняващо.
Яни Янев:
Фактическа грешка от предния текст, който сме приели.
Янаки Стоилов:
Приемаме го.
По промените в АПК. Аз много повече щях да бъда улеснен, а и всички ние, ако те бяха внесени като отделен законопроект. Мисля, че са основателни мотивите за едно по-балансирано разпределение по отношение на подсъдността на административните дела.
Мисля, че можем да погледнем тези предложения. Но ако те се гледат, трябва да ги ограничим само до формални въпроси на подсъдността. Защото измежду тези предложения се промъкват и текстове, които според мен надхвърлят тази задача. Това са текстове за обществените поръчки, около земите, около оценки. Даже някой изглежда иска да въвлече административният съд в управлението, а не в правораздаването. Даже бих казал, че тук има и няколко лобистки текстове. Много ясно прозира как по определени въпроси остава да се решават на местно ниво, за които обаче има големи материални интереси.
Ако няма възражения от колегите в Комисията, да се ограничим в разглеждането само на текстовете, които променят подсъдността. От тях да изключим тези, които се отнасят до държавни регулаторни органи, които не са в изпълнителната власт – различни комисии, които обаче също приемат понякога много важни решения и мисля, че тези актове трябва да се приравнят към решенията на органите на централната власт – на министрите и на правителството. По този начин да се види това, което може да рационализира процеса, като се постараем, ако това бъде прието, те да влязат в сила някъде от есента. Тук се предлага да влязат от 1 януари. Тогава се питам защо да не ги посветим на следващия парламент тези занимания, ако има такъв срок вокацио легис.
С тези предварителни ограничения, ако не възразявате, да се гледа тази тема.
Заповядайте, г-жо Сапунджиева.
Сабрие Сапунджиева:
Г-н Председател, аз няма да взимам отношение по съществото на текстовете, защото сега ги виждам, поради което не сме ги обсъдили. Ще се изкажа по отношение на текстовете в качеството си на ръководител на работната група за мониторинг по АПК, която е създадена към Министерството на правосъдието.
Моля членовете на Правната комисия да имат предвид, че един от критериите за наблюдение на Европейската комисия върху Глава „Правосъдие и вътрешен ред” за напредъка е мониторингът върху новите процесуални закони, а именно Наказателно-процесуални кодекс, Административно-процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс. Ние вече сме изготвили доклада до Европейската комисия. Той е преведен на английски език и е предаден на експертите.
Следващата мисия, която трябва да пристигне на място да извърши проверката по съдилища, ще бъде на 15 юни. В нашия доклад и в изводите на работната група за мониторинг ние никъде не сочим, че ще правим изменение в Административно-процесуалния кодекс. Ако сега направим такива изменения, които не са внесени в работната група за мониторинг по АПК, в която Върховният административен съд е представен с трима съдии, единият от които е заместник председател на съда и досега дума не е отворено за тези неща в работната група по мониторинг и сега изведнъж в Правна комисия като израз на лоша законодателна техника се предлагат толкова много изменения на АПК в преходна разпоредба в ГПК, аз мисля, че държавата България ще изпадне в много тежка позиция, поради което предлагам да се внесе отделен законопроект за измененията в Административно-процесуалния кодекс.
Да бъдат така добри колегите от Върховния административен съд да внесат тези предложения в работната група за мониторинг на АПК. Те да се обсъдят, да влязат в доклада, който България представя пред Европейската комисия за работата по Административно-процесуалния кодекс след влизането му в сила в двете фази – в административното производство – във фазата на производството пред администрацията и в съдебната фаза. Ние да докладваме пред Европейската комисия, че имаме еди-какви си проблеми и чак тогава да се премине към такива изменения.
Ако сега парламентът приеме тези изменения, аз пак повтарям, държавата България ще изпадне в много тежка позиция, защото докладът е преведен на английски и е предаден на Европейската комисия и проверката ще бъде на 15 юни на място. Това е важен доклад за България. Ние се опитваме да се отървем от този мониторинг. И сега ако се опитаме да направим това?
Освен това, не е коректно спрямо колегите от Върховния касационен съд.
Предлага се промяна на подсъдността днес, тук я виждаме всички, включително и колегата Чаначев, аз мисля, че тук трябва да присъства и председателят на Върховния касационен съд – г-н Груев, те трябва да имат писмено становище по тези въпроси.
Моля да ме извини г-н Пенчев с цялото ми уважение към Върховния административен съд, но в рамките на тези четири години, когато съм заместник-министър на правосъдието, Върховният административен съд считаше, че всичко трябва да се гледа там. Хубаво! Но сега изведнъж се оказва, че той е много натоварен. Но не може по този начин да станат тези изменения.
Просто ви моля дори и заради мониторинга, заради проверките, които ни предстоят, никакви текстове за изменение в АПК да не се гледат, защото ние вече сме докладвали, че такива няма да правим. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам г-н Янев да поеме ръководството на заседанието, защото се налага да напусна заседанието поради други поети ангажименти.
Нека след дискусията, която ще се проведе, да се реши могат ли и докъде да бъдат направени тези промени и тогава да бъдат разисквани конкретните предложения.
Яни Янев:
Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Аз ще бъда кратък. Моята позиция е принципна. Няма да влизам в детайли. Само искам да поясня тази неяснота, че едва ли не Върховният административен съд прехвърля компетенции на Върховния касационен съд с тези предложения, има грешка. Има се предвид касационна инстанция. Това е друга тема.
Моята молба към вас, господа народни представители, е няма значение в какъв обем. Аз също не смятам, че трябва да се променя генерално АПК, нито пък ако има лобисти – не казвам има или няма, не съм ги писал аз тези текстове. Идеята на работната група, която създадохме след нашия отчетен доклад, в която участваха проф. Кино Лазаров и проф. Емилия Къндева, в която участваха и двама от Върховния съд, които са членове на комисията по измененията – Марковски и Боян Магдалинчев, идеята беше ако може по някакъв начин в най-бърз порядък да се свали подсъдността от Върховния административен съд, което за нас е излишно, не е в изискването на Конституцията, на административните съдилища, които бяха създадени и които е редно да бъдат натоварени също със съответната работа. Това беше идеята.
В какъв обем - един текст да измените, аз ще ви бъда благодарен.
Същото се отнася и за следващите предложения за специалните закони.
Идеята е само тази. Ние знаем, че АПК в един момент трябва да бъде изменен, но това очевидно е една дълга работа, която трябва да бъде добре обмислена от следващия парламент. Това няма да стане в срок по-малък от две години.
Ако можете да помогнете нещо само по темата подсъдност, нищо друго не искаме, помогнете. Благодаря ви.
Яни Янев:
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Спомням си по памет и моля да бъда извинен, ако не съм много прецизен. Имаше една подсъдност на военните старшини и пр., които всички стигаха до върховния съд. Имаше 4-5 хиляди дела. Ако можете да ни помогнете в този смисъл на една съотносимост на преценката, ако има такива неща, които могат да бъдат на друга инстанция.
Константин Пенчев:
Законът за МВР, Законът за отбраната – всичките уволнения са на две инстанции във Върховния административен съд. Земеделските земи също са на подсъдност на Върховния административен съд.
Сабрие Сапунджиева:
Това още веднъж показва, че трябва да се направи работна група в по-широк мащаб и да се обсъдят много подробно тези изменения.
Извинявам се, че отново взимам думата. Това, което г-н Пенчев каза изцяло го поддържам, но това още веднъж доказва, че трябва да се направи работна група в разширен мащаб в органа, който има законодателна инициатива. Защото във Върховния административен съд е създадена работна група и изведнъж се появяват тези текстове тук, но Министерството на правосъдието като орган, който има законодателна инициатива не знае за тази работна група и днес тук научава за тези изменения, включително и задължение на министъра да осигури сгради и т.н.
Яни Янев:
Възраженията, които каза заместник-министъра са ясни и по отношение на задълженията на министъра.
Колеги, имаме ли волята да разгледаме текст по текст и да направим прецизна преценка за това, което е логично и допустимо или изцяло да отхвърлим идеята за тези промени.
По тази причина аз искам да чуя ако има и други желаещи за мнение, след което ще подложа по принцип предложението за разискване и ако има воля да продължим работата текст по текст, все пак сме в процедура на второ четене, ще продължим и ще отхвърлим отделни текстове. Ако няма такава воля, очевидно не можем да продължим по тази процедура.
Моля за становище. Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Г-н Председателстващ, аз съм съгласна, че Върховният съд е затлачен с трудови дела и че мястото им не е там. Но се присъединявам към становището на г-жа Сапунджиева дотолкова доколкото ние също за първи път виждаме тези текстове, а сме между първо и второ четене. Тези текстове не бяха внесени и не са обсъждани на първото разглеждане. Сега между първо и второ разглеждане и така на крак аз лично не мога да се ориентирам в текстовете. Това трябва да се чете, трябва да се видят основните текстове, да се преценява. Още повече, тук се прескача по всички видове закони. Дори и да се спрем на това, за което г-н Пенчев ни моли, тя молбата му наистина е основателна, само относно подсъдността, пак трябва да извършим някакъв анализ и да прецизираме текстове.
Мисля, че на финала на Народното събрание да работим по този начин през ГПК да уреждаме АПК не ни прави чест.
Освен това, съдилищата излизат скоро в лятна ваканция.
Може би е хубаво да завещаем на новото Народно събрание – 41-то, на база на един сериозен анализ, който Министерството на правосъдието ще направи на цялостната ревизия на АПК, защото вече има достатъчно време за наблюдение върху него и евентуално промените няма да бъдат една и две, а ще бъдат много повече, тогава да се направи систематически със сериозно обсъждане. Защото с бързата работа и по ГПК и по всичко останало, вижда се докъде сме я докарали.
Аз лично нямам становище по текстовете по тази причина – виждам ги за първи път сега.
Яни Янев:
Има ли други становища по темата? Аз ще си позволя, колеги, ако няма други становища да кажа следното.
Никой от нас не се заблуждава в коя процедура сме и че сме извън всякакви законови процедури. Съзнаваме възможността всички тези текстове, които са предложени, по своето естество да бъдат атакувани впоследствие в Конституционния съд тези промени. Но ще напомня на всички вас, че не веднъж се случва това в рамките на това Народно събрание, че необходими текстове, за които имаше воля и за които имаше съгласие, че могат да бъдат промени в рамките на второ четене на законопроекти, особено преходни и заключителни разпоредби, за да не ви напомням, че ние сме правили без внесени от вносител, промени в преходни и заключителни разпоредби 54 закона. Т.е. имаме я тази практика, която не бих казал, че е позитивна.
Ако ние в момента отчетем обстоятелството, че в конкретния случай имаме един съществен проблем, който именно възможността за нормална съдебна дейност в рамките на Върховния административен съд и което всъщност рефлектира във възможността за реализиране на правата на българските граждани, няма да бъде чак такъв голям грях, ако се опитаме да направим тази грешка и в края на мандата си.
Аз апелирам към вашия разум. Нека да се опитаме да навлезем по същество по проблема, а не априори.
Г-жо Николова, ще започнем да ги обсъждаме и ще ги подлагаме на гласуване текст по текст. Ако има такива, които са категорично неприемливи, естествено, че няма да ги възприемем. Ако има такива, които имат разум и се обединим около това, че е редно тези текстове да бъдат възприети, ще ги възприемем.
Аз ви предлагам този подход. Но независимо от това, както и председателят преди да тръгне подсказа една обща нагласа, ако ние решим да тръгнем текст по текст и това ще подложа първо на гласуване.
Други мнения и становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията.
Който е за това да започнем работа по Преходните и заключителните разпоредби за промени в АПК, моля да гласува. Два гласа „за”. Против и въздържали се очевидно са повече. Няма съгласие.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: