---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 11.01.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър, Нанчо Нанчев и Виктория Нешева, от Националната занаятчийска камара – Рангел Чолаков- председател, и Борислав Белазелков.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, можем да започнем заседанието на комисията.
Най-напред използвам възможността в началото на нашата работа през годината да ви пожелая да бъдете здрави не само за да имате сили да работите в комисията, а за да се радвате и на други удоволствия, които да ви съпътстват през настоящата година.
Преминаваме към обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-51, внесен от Валентин Милтенов.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 554-01-53, внесен от Кръстана Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев.

По първа точка
В заседанието на комисията участва заместник-министъра на правосъдието г-н Бонгалов, който ще представи от името на вносителя конвенцията. Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Уважаеми дами и господа,
Конвенцията от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата в сила от 01 януари 2002 г. е предоставена на вашето внимание.
Конвенцията е сравнително нов международен акт, продукт на държавите от съвременния свят, обединени в Хагската конвенция по международното частно право, чиито член е и Република България от 21.04.1999 г. В преамбюла на конвенцията се посочва, че съставянето й е необходимо с оглед подобряването закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите се държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Отчита се, че защитата на интересите на детето е съображение от първостепенно значение.
Наред с това се посочват и други причини за създаването на конвенцията, а именно породената нужда от ревизиране на конвенцията от 05.10.1961 г., относно правомощието на властите и приложимото право по отношение на защитата на малолетни, както и желанието на държавите-членки на Хагската конвенция да създадат сходни разпоредби в областта на защитата на децата в духа на Конвенцията на обединените нации за правата на детето от 20.11.1989 г.
Разполагате с конвенцията. Тя съдържа 7 глави. Конвенцията се прилага само по отношение на децата ненавършили 18 години, т.е. за деца до 18 години. Основните цели са както следва:
- да определи държавата, чиито органи са компетентни да предприемат мерки, насочени към закрила на личността и имуществото на детето;
- да определи приложимото право, което следва да се прилага от тези органи при упражняване на тяхната компетентност;
- да определи приложимото право за родителска отговорност;
- да осигури признаването и изпълнението на такива мерки за закрила във всички договарящи държави и последно място
- да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави за постигане целите на тази конвенция.
Изрично са посочени случаите, които не попадат в приложното поле на конвенцията. Това са: установяването или оспорването на произход; установяването, както и унищожаването или прекратяването му; определяне на собствено и фамилно име на детето; еманципацията, задълженията за издръжка, кръстене и наследяване, социално осигуряване, мерки от общ характер по въпросите на образованието и здравеопазването, мерки, взети в резултат на престъпление, извършени с деца, правото на убежище в областта на емиграцията. За да се изключи всяко съперничество между органите на различните държави, при вземането на мерки за закрила на личността и имуществото на детето, договарящи държави по тази конвенция се съгласяват със значително ограничаване на компетентността на техните органи.
По общо право компетентните според конвенцията са органите на държавата по обичайно местопребиваване на детето (чл. 5), регламентирани са също така и отделни хипотези, като е определен компетентния орган за вземане на мерки при деца бежанци и деца, които са изселени в друга държава, както и за децата, чиито обичайно местопребиваване не може да бъде установено, при неправомерно прехвърляне или задържане на детето при промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава. Учредено е прехвърлянето на компетентност между органите на договарящи държави, основаващи се на съобразяване с висшия интерес на детето във всеки конкретен случай.
Конвенцията определя също така компетентния орган за взимане на мерки при специфични случаи и на мерки от временен характер за закрила на личността или имуществото на детето, които имат териториален ефект в рамките на съответната държава.
Подробно е уредена материята за приложимото право. По принцип всеки орган упражнява компетентността си и прилага своето собствено вътрешно право (чл. 15)
Предвидени са и съответните изключения от основното правило доколкото защитата на личността или имуществото на детето изискват това да се приложи и да се взема предвид правото на друга държава, с което конкретният случай има тясна връзка.
Регламентирано е приложното право при упражняване на родителската отговорност и при различни хипотези на нейното възлагане и прекратяване, както и относно валидността на сделката, сключена между лице, което имало право да действа като законен представител на детето и трето лице.
Глава ІV. Признаване и изпълнение - от чл. 23 до чл. 28 разглежда признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в другата договаряща държава. Изброени са основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано. По правило приетите мерки от органите на една договаряща държава не се преразглеждат по същество от органите на друга договаряща държава. Обявените за изпълними мерки в тази друга държава се изпълняват така, както са взети от нейните органи (чл. 27 и чл. 28).
В Глава V се установява механизма за сътрудничество между договарящи държави чрез определението във всяка от тях на централен орган, на когото да се прехвърлят задълженията, произтичащи от тази конвенция (чл. 29).
В останалите разпоредби на тази глава се определят права и задължения на централните органи на договарящи държави.
Глава VІ е съставена от няколко разпоредби, чиито предназначение е да осъществят изпълнението. (чл. 40)
Осъществяването на контрол върху действието на конвенцията (чл. 56), както и да решат предварителния характер на събраните и предаваните лични данни.
Чл. 54 и чл. 55 са посочени допустимите резерви по конвенцията.
Глава VІІ от чл. 57 до чл. 63 възпроизвежда обичайните заключителни разпоредби на съставените от Хагската конвенция по международно частно право конвенции.
Конвенцията е ратифицирана със съответните декларации и раздели. С декларация по чл. 29, ал. 1 се определя за централен орган Министерството на правосъдието. Декларацията по чл. 34, ал. 2 определя, че молбите за предоставяне на информация, нужна за закрила на детето следва да се предоставя само чрез нейния централен орган. По този начин ще се улесни получаването на информация от заинтересованите органи.
С резерва по чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 55, т. 1 от конвенцията Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращите се на нейна територия имущества на детето, както и правото си да не признае родителска отговорност или мярка, която е несъвместима с мерки, взети от нейните органи във връзка с това имущество. Така резерва е направена в повечето от държавите, за които конвенцията е в сила като Литва, Латвия, Словакия.
Необходимостта от ратифициране на конвенцията се обуславя от нейното изключително значение за защита на интересите на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателството на договарящи държави по отношение на компетентността, приложимото право признаване и изпълнение на мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на децата.
Като част от частното законодателство разпоредбите на конвенцията ще подобрят възможностите за сътрудничество между Република България и останалите договарящи се държави в тази област.
Друга причина за изискването на Националната програма за приемане на разширението на правото на Европейския съюз като се трансформират по същество възможните ангажименти и приоритети на партньорство за присъединяване във вътрешни ангажименти и национални приоритети.
В съответствие с препоръките на депозитара на Хагската конвенция по международно частно право от 09.10.2003 и поетите ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи Република България вече се присъедини към шест от изготвените от конференцията конвенции, които могат условно да се разделят на две групи: първата група се отнася до правната помощ между правосъдните органи, а втора – до защитата на децата. Предприемането на действия от Република България в посока присъединяване към конвенцията е приета с особено задоволство от Постоянното бюро по време на заседанието на специализираната комисия по общите въпроси и политика на Хагската конференция, проведена в Хага в периода 31.03. 2005 до 01.04.2005 г.
Присъединяването към настоящата конвенция е задължително за Република България с оглед бъдещото ни членство в Европейския съюз.
Конвенцията е подписана от всички държави, членки на съюза, оторизирани за това с решение на Европейския съюз от 19.10.2002 г. Същата е част от общностното право.
Присъединяването на Република България към Конвенцията е предвидено в утвърдения през 2004 г. от МС план за действие по изпълнение Стратегията за ускоряване преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за подборното представяне. Има ли изказвания по законопроекта за ратификация и въпроси?
Ако няма, ще предложа да гласуваме за приемане на законопроекта. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се единодушно.
Ще предложим на Народното събрание ратификацията на законопроекта на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата за първо и за второ четене.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Валентин Милтенов.
Имате пред себе си доклада на комисията.
Заглавието е ясно. По параграф 1 има предложение от Борислав Ралчев и други народни представители
Филип Димитров:
Извинете, правилно ли схващам, че тези предложения, които започвате да преглеждате всъщност до едно са оформени във вид на предложения от онова, което беше достигнато от работната група.
Янаки Стоилов:
Да. В предложението са изписани няколко имена, ако държите, аз мисля, че е правилно да изпишем всички имена в доклада. Поне в началото в окончателния официалния доклад на комисията да се изпишат всички имена.
Филип Димитров:
Направих това уточнение, за да не правя по-нататък сверки на текст по текст и да знам какво гласуваме.
Янаки Стоилов:
По-нататък ще се наложи да уточним някои редакции, защото според мен не са най-прецизно направени. Но като основна идея вече се е изяснило съдържанието на тези предложения. В доклада, поне в началото, ще бъдат изписани имената на всички народни представители, тъй като те се повтарят и в другите предложения.
Предлагам в параграф 1 преди да ги коментираме, ако има допълнително предложения, да се направят. Правно технически да ги обособим и § 1 да включва в чл. 11 думата “еднократно” се заличава, а след думата “защита” се добавя “по определен случай”.
Следващото предложение да бъде § 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “еднократно” се заличава, а след думата “защита” се добавя “по определен случай”.
2. В ал. 2 , изречение първо се изменя така:
“за осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита.”
3. В ал. 3 се създава изречение второ: “Когато по българското законодателство се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж, като това изискване се прилага и в случаите на представителство по чл. 10.”
Това е предлаганото съдържание на параграфи 1 и 2, така както са представени от вносителите с прочетеното от мен правно-техническо оформяне.
Имате бележки? Г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Предлагам ви да обсъдим дали тук да останат думите “като това условие е валидно и в случаите на представителство, съгласно чл. 10”.
Всъщност това е т. 3, § 3., ако ще обсъждаме анблок и трите параграфа.
Янаки Стоилов:
Ще ги обсъждаме поотделно, но независимо от това какво предлагате тук. Да отпадне ли?
Мая Манолова:
Предлагам да отпадне, тъй като чл. 10 визира случаите, при които по договор е уговорена взаимност при представителството на клиенти от български или чужди адвокати от съответните страни и според мен това не би следвало горният текст да бъде включван като условие, т.е. в конкретния договор между двете държави ще се уговарят подробностите и начините, при които ще упражняват своята дейност чуждестранните адвокати. Да не го ограничаваме.
Янаки Стоилов:
Добре, аз съм съгласен да бъде без текста след последната запетая.
Така както си говорите един с друг не разбирам дали има характер на предложение това, което говорите. Г-жа Манолова предлага финалният текст след последната запетая в т. 3 да отпадне.
Филип Димитров:
Аз си позволих, като никога, да оспоря г-жа Манолова, затова че в крайна сметка и тук става въпрос за процесуално представителство. Това е съдържателната част на текста. Ясно е, че то би могло да възникне при и по повод на специфичния ангажимент по чл. 10 – това е нещо, което няма значение за съдържанието на изискванията за представителство.
Мая Манолова:
Аз само го предлагам за обсъждане, а не настоявам. Според мен, евентуално подобна клауза би следвало да се съдържа в съответния договор за взаимност, ако примерно, другото законодателство, тъй като това касае страни, които са извън Европейския съюз, има някакви много други ограничителни условия, евентуално да не би било пречка това предварително поставяне на условие за сключването на тези договори за взаимност при представителство на чуждестранни адвокати. Това ми е съображението.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че е добре да възприемем предложението на г-жа Манолова, тъй като то наистина дава по-голяма свобода в двустранните договори. Сега ние можем да посочим примери в практиката, когато се договаря една такава по-голяма свобода в процесуалното представителство и не би следвало да ограничим тази възможност, когато тя е проява на взаимност и е изгодна и за двете страни.
Филип Димитров:
Международното представителство е това, което има отношение към институцията съд и това е по-силната част от изискванията отколкото договора между страните. Страните могат да решат да освободят отношенията по между си, но в крайна сметка кой има право да се явява пред съда е въпрос на отношението към съда по-скоро, отколкото между тях.
Янаки Стоилов:
Да, но да не се окажем ние като страна, ограничени от това условие.
Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Аз по-скоро взимам думата за редакционна поправка, тъй като нашите специалисти обръщат внимание на “чуждестранния адвокат”. Това е чл. 12, ал. 3, т.3., където “чуждестранният адвокат” би трябвало да бъде с пълен член.
Възползвам се да взема становище, че действително приложението и за мен звучи добре дотолкова, доколкото освобождава договорната свобода на българската държава и на принципа на реципрочност да осигури едно такова представителство на българския адвокат в чужбина, както и техният адвокат в българската страна при по-лесни условия, стига да имаме взаимност на договарянето.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че е по-добре да го свалим от текста. Смятам, че така можем да отговорим на по-голямо разнообразие на случаите.
Добре, нека все пак да гласуваме.
Първо, гласуваме предложението за отпадане на финала на изречението в ал. 3. По другите нямаше предложения и ще ги гласуваме общо.
Искате да се прочете действащия текст на чл. 10?
Надка Балева:
Чл. 10 (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност, съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от 3 месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в седем дневен срок от постъпването на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Проф. Анелия Мингова:
Каква е идеята на предложението за отпадане.
Елиана Масева:
По-гъвкаво, да се договарят. А идеята на закона е да е професионално отношението – да има определен стаж и това да се отнася за случаите по
Мая Манолова:
Изискването за 5 годишен стаж за явяване пред съд. Т.е. това да не бъде препятствие пред чуждестранните адвокати, когато има различен договор.
Янаки Стоилов:
Т.е. само за тези случаи възможността за отклонение. Случаят почти няма практическо значение.
Надка Балева:
Г-н Председател, мисля, че има значение, защото ние с отпадането на този текст не поставяме ли в по-благоприятна светлина чуждестранния адвокат. Защото чл. 10, ал. 1 казва на “взаимна договореност”, но с български адвокат. Значи за българския адвокат остава изискването, докато отпадането означава, че чужденецът е в по-благоприятна светлина, а в крайна сметка български съд е.
Янаки Стоилов:
Нищо. Тогава чуждестранният адвокат ще бъде в ролята на асистент, така че няма проблем, че ще е с по-нисък стаж при положение, че е гарантирана квалификацията от български адвокат, ако реципрочно тази възможност се допуска.
Елиана Масева:
Какво искаме ние да бъде?
Янаки Стоилов:
Малко по-голяма свобода в уреждане на отношенията, а вече дали едното или другото е по-целесъобразно. Мисля, че стана ясно за всички. Нека да не се впускаме в такива подробности по един въпрос, който не е от най-голяма важност.
Постъпи предложение да отпадне това условие във финала на изречението. Искате ли г-н Ралчев, да добавите нещо.
Борислав Ралчев:
Според мен, българският адвокат не може да бъде поставен в такова положение съобразно партньора си – младши, старши или какъвто ще да бъде. Не може ние да даваме на другия адвокат повече права отколкото за българския. Това е толкова ясно, че не може да бъде повече.
Янаки Стоилов:
Българският адвокат пред техния съд би имал същите права.
Борислав Ралчев:
Няма никакво значение. Ние говорим за българската адвокатура и за българските съдилища. И това са правилата, които ще определят поведението на професията.
Проф. Анелия Мингова:
Проблемът е за принципа, защото тук трябва да си отговорим на въпроса кого изравняваме- нашия с чуждестранния адвокат или правото на защита на българския гражданин пред българския съд. Така че не е маловажен въпросът. Според мен, приоритетът е за правото на защита, а вие преценете.
Янаки Стоилов:
Понеже в международните отношения има един друг принцип за взаимност, който е приоритетен. Зависи дали ще търсим решението от международно правна или от чисто вътрешна правна гледна точка. За това ви казах, че всяко от становищата има равностойно значение, защото на различна плоскост са приоритетни тези принципи и трябва да изберем едно от двете.
Борислав Ралчев:
В допълнение на това, което каза г-жа Мингова. В крайна сметка българската система е решила тези изисквания спрямо българската адвокатура да бъдат налице и това е достатъчно точно защото става въпрос за правото на защита.
Янаки Стоилов:
Г-н Бонгалов и с това ще приключим дискусията и ще преминем към решение.
Дими5тър Бонгалов:
По-скоро обратната хипотеза при условията на взаимност, да не говорим за 3 и за 5 години, а за 10 години. Обратната хипотеза е напълно възможна при такива взаимни двустранни договори. Т.е. на базата на тази взаимност да се вкарат по-тежки условия, отколкото са общите принципи в момента, в който се вгледаме във вътрешното си законодателство.
На второ място. Все пак тук има сериозна роля Висшия адвокатски съвет. Той все пак извършва една преценка, прави искания и това не е фриволна дейност на министъра на правосъдието. Т.е. Висшият адвокатски съвет във всеки един конкретен случай би бил сезиран и без него не би могло да се сключи такова споразумение, ако няма ясна визия за всеки конкретен случай. Аз лично не виждам проблем да обсъждаме хипотези във възможности на това договаряне дали ще бъде по-леко или по-тежко, принципът за мен е един и същ. Там има възможност на базата на реципрочността , на базата на международното право да търсим или по-тежки или по-леки условия, съобразно това с каква държава се разбираме и каква е тяхната правна система.
Янаки Стоилов:
Добре. Мисля, че всички сте ориентирани в дискусията и пристъпваме към решаване на въпроса.
Тези, които подкрепят предложението да отпадне израза: “като това изискване се прилага и в случаите на представителство съгласно чл. 10”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Шест гласа “въздържали се”.
С 8 гласа “за”, 1 “против” и 6 “въздържали се” се приема предложението за отпадане на тази част от текста.
Сега подлагам на гласуване на текстовете по § 1 и § 2. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. 15 гласа “за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приети са § 1 и § 2.
Параграф 2 по предложенията на вносителя. Той ще стане § 3. Има предложения. По вносителя ги виждате, по предложителите:
Отменят се следните разпоредби: чл. 13, ал. 2, т. 2, чл. 16, т. 2, чл. 14 и чл. 17, ал. 3.
При това положение, ако това се споделя, комисията не подкрепя текста на вносителя за отмяна на чл. 14 и го подкрепя в останалата му част.
Реплика: Какво приемаме от този хаос.
Янаки Стоилов:
Аз го прочетох. Нека да гласуваме тази промяна вече като § 3, след като вече приехме § 1 и § 2. Които са “за”, моля да гласуват. 15 “за”, приема се. Против и въздържали се има ли? Няма.
Има предложение за създаване на § 2 от същата група народни представители в чл. 14 след думите “адвокатската правоспособност” се добавят думите “и вписан в единния регистър на чуждестранните адвокати”.
Подредбата на параграфите ще направим цялостно. Тук се движим по това, което е от вносителите, за да се ориентирате по-добре.
Има ли предложения и възражения по това предложение. Г-жо Манолова, вие ли искате думата.
Мая Манолова:
Само като повод за дискусия. Чл. 24, ал. 1, т. 3 извън процесуално представителство предвижда и представителство пред административни органи, включително през физически и юридически лица. По първоначалния вариант беше предложено да отпадне чл. 14. Може би тук, за да бъдем съответни на изискванията на съответната европейска директива, да ограничим необходимостта от явяване с български адвокат до представителство пред органите на съдебната власт и пред съответните административни органи, а да му оставим възможност евентуално за представителство пред физически и юридически лица.
Борислав Ралчев:
Колко института ще направим? Колко института на представителство?
Мая Манолова:
Иначе звучи прекалено ограничаващо. Ако искате погледнете чл. 24, ал. 1, т. 3.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е уместно това предложение, за да може представителството на дадено лице пред други лица да не бъде ограничавано с всички тези изисквания, които има процесуалното представителство.
Мая Манолова:
По-надолу стигаме до подобни хипотези, които признавам си, че като коментирахме промените, просто не сме ги доогледали.
По-надолу същото се отнася до знанието на български език. Примерно, в съответната фирма са приели да говорят на английски, защо трябва да ги задължаваме.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тук не трябва да се намесваме в отношенията между хората и да разделим случаите така, че това което предлага г-жа Манолова решава въпроса – в случаите на представителството, което изцяло е от частен характер между различни лица, да не внасяме ограничение, когато става дума за процесуално представителство пред държавни органи на страната, тогава да важат всички изисквания. Мисля, това да го приемем. Има ли възражения (Няма.) Нека тогава с това уточнение да приемем текста. Г-жо Манолова, ще кажете ли как ще звучи текстът.
Мая Манолова:
Може би тук трябва да предложим цялостна редакция.
Янаки Стоилов:
Имате ли я? (Да.) Кажете я.
Мая Манолова:
Думите “може да извършва дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 3” да се заменят със “след вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати може да извършва дейностите по представителство на доверителите и подзащитните и защита и правата на законните им интереси през органите на съдебната власт и административните органи.”
Янаки Стоилов:
Ясно. След това ще го огледаме като редакция. Идеята е ясна, но като редакция ако не е най-сполучлива, след това ще има възможност да се уточни. Нека тези, които възприемат този начин на разделяне на случаите, да гласуват. Моля да гласувате. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Моля да се погледне още веднъж редакцията.
Преминаваме към предложенията за създаване на § 2б
В чл. 15 в началото на изречението пред “тригодишно действително” се добавя “вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати”.
Реплика: Трябва да има “и”.
Янаки Стоилов:
“и вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати”.
Остава текстът:
“В чл. 15 в началото на изречението пред “тригодишно действително” се добавя: “вписване в единния регистър на чуждестранните адвокати и”.
Нали не се налага да чета текстът с промяната, как ще изглежда. (Не.)
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. 15 “за”. Против и въздържали се няма.
Следващото предложение по вносител е за § 3, по което има също предложение. А може би тук се налага с отделни параграфи в чл. 16, т. 2 да се отмени. Ще ви я прочета.
Чл. 16. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат прилага молба, към която прилага …” В случая се предлага да отпадне “документ за успешно положен изпит по български език”.
В чл. 17, ал. 3 – това като следващ, отделен параграф, да се отмени чл. 17, ал. 3 гласи: “След събеседване с чуждестранния адвокат, Адвокатският съвет прави оценка на адвокатската му практика в Република България на способността му да я продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 7.
Борислав Ралчев:
Ако някой може да разбере от тази сигнатура, която е дадена, за какво става въпрос.
Реплика: В първоначалния вариант в § 2 пише изрично.
Янаки Стоилов:
Става дума, че тук предлагаме това да се обособи като отделни параграфи. Защото като законодателна техника самите предложения - с един параграф се отменят няколко други параграфа, мисля, че е по-редно и там, където въведохме нови параграфи, по-ясно ще се следва логиката на действащия закон.
Моля да ги гласуваме, защото по принцип ние тези неща ги приехме вече в обсъждането по същество. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви.
Гледаме § 3, както е в доклада и предложенията на народните представители за чл. 18, ал. 1.
1. Думите “най-малко 5-годишен” се заменят с “изискуемия по правото на тази държава”.
2. В края на изречението точката се заличава, след което се добавят думите: “ и успешно завършил изискуем по правото на тази държава стаж за правоспособност.”



Борислав Ралчев:
Значи може и с един месец. Нали говорихме за 3 и 5, тъй като се установи, че някъде има курсове от 3 години. После се каза, че ще има един до 5.
Янаки Стоилов:
То има главно в България, но някъде са с по-дълъг стаж.
Тук става дума за това, че самото юридическо образование по различен начин се придобива в различните страни. Някъде има общообразователна степен, над която се получава специализирано юридическо образование, което наистина може да е 3 години, а в други страни от самото начало това образование е профилирано и то може да е 4-5 години. Тук мисля, че няма рискове.
Борислав Ралчев:
Доколкото си спомням се постави въпроса на последното заседание да се направи една коректна справка, за да знаем за какво става въпрос.
Янаки Стоилов:
Налице има справка, но може би тя не покрива всички страни, но за много от страните има такава справка.
Г-н Милтенов, ако искате посочете една страна, за да ви кажем как е там.
Валентин Милтенов:
Примерно в Словакия няма посочване на минимален срок. В Полша няма данни. Във Франция се посочва изрично минимален срок от 3 години. Ние за да не създаваме допълнителни конфликти приехме, че най-оптималният вариант е съгласно срока, който го изисква самата държава.
Г-н Ралчев, аз разбирам вашите притеснения. Те се компенсират от това, че въведохме това изискване за процесуалност, която се изисква към колегите ни – необходимия стаж пред съответната съдебна инстанция и от друга страна, този юридически стаж, който се изисква, също трябва да бъде посочен. В тази връзка не би следвало да има притеснение.
Борислав Ралчев:
С други думи искате да вярваме на честна дума. Като че ли сме орган, дето ще четем вестник. Няма да кажа кой вестник.
Валентин Милтенов:
Министерството на правосъдието официално е дало тази справка.
Борислав Ралчев:
Това не е справка.
Янаки Стоилов:
Чета ви окончателно предлаганата редакция за § 3:
В чл. 18, ал. 1:
1. Думите “най-малко 5 годишен” се заменят с “изискуемия по правото на тази държава”.
2. В края на изречението точката се заличава, след което се добавят думите: “и успешно завършил изискуем по правото на тази държава стаж за правоспособност”.
Предлагам да гласуваме този текст. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Мая Манолова:
Предлагам да се промени редакцията на т. 2. Вместо предложения текст да се запише: “и успешно завършил стаж за правоспособност по правото на тази държава.” Просто да се изчисти текста.
Янаки Стоилов:
Сега няма да променяме, но да се види дали редакционно може да се поправи. Ако има някакво наслагване и прекалени повторения, след това ще се провери. Не е проблем това в законодателната техника.
Проф. Анелия Мингова:
Ако няма “изискуем”, няма да има такова условие.
Янаки Стоилов:
Другият вариант е: “и успешно завършил стаж за правоспособност в тази държава”, ако искате да избегнем “изискуемия”, което се включва в нея.
Реплика:
Придобил правоспособност съгласно закона.
Янаки Стоилов:
“И придобил изискуемата правоспособност в тази държава”. Ще уточним редакцията. Смисълът е един и същ и според мен, не трябва да имаме различно тълкуване.
Преминаваме към § 4 в доклада.
Предложенията на народните представители е в чл. 19, ал. 2 след думите: “чуждестранният адвокат” се добавят думите “оказващ съдействие и защита по определен случай”.
Моля да гласуваме този параграф. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Следващото предложение на групата народни представители е да се създаде § 4а.
§4а. Създава се нов чл. 19а със следния текст:
(1) При осъществяване на представителство пред органите на съдебната власт, чуждестранният адвокат е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) Чуждестранният адвокат, вписан в адвокатска колегия упражнява правата по чл. 24, ал. 1, т. 3 на български език.
Какво предлагате? Предлагате да бъде:
Чл. 19а (1) При осъществяване на представителство пред органите на съдебната власт, чуждестранният адвокат е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) Чуждестранният адвокат, вписан в адвокатска колегия упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.
Това е предлаганият текст.
Моля, които подкрепят този текст, да гласуват.
Проф. Анелия Мингова:
Досега не е ли се изисквал български език.
Янаки Стоилов:
Има го в сегашния закон и това беше част от борбата за този законопроект – този процесуален въпрос да се уреди тук и за чуждестранните адвокати.
Има ли искане за подновяване на дискусията, тъй като сме в процедура на гласуване. Това се прие. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към Преходна разпоредба. Има предложение в § 5 “Преходна разпоредба”.
Разпоредбите на чл. 10 има се предвид до чл. 19а.
Реплика: Има се предвид чл. 11.
Янаки Стоилов:
Разпоредбите на чл. 11 до чл. 19а влизат в сила от датата на присъединяването на България към Европейския съюз.
Редакцията на § 5.
“Разпоредбите на чл. 11 - чл. 19а влизат в сила от датата на влизане в сила на договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз.”
Предполагам, че няма възражения по този текст и моля да го гласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Подкрепя с8е. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Имате ли някакви бележки от правно-техническо естество? Няма.
Последния параграф тук е описан като преходен и ще влезе в главата “Преходни и заключителни разпоредби”, като номерацията на параграфите ще бъде уточнена с оглед на начина, по който ги разделихме и гласувахме.
Правно-технически ако в редакцията трябва да се направят по-добрите и по-прецизни уточнения, с което е приет доклада за второ четене на законопроекта.
По трета точка – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите, внесен от Кръстана Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев.
Имате доклада пред себе си, предложенията на г-н Яни Янев и г-жа Кръстана Шаклиян. Има и нови предложения.
Заповядайте, г-н Янев, за да разясните вашата идея.
Яни Янев:
Колеги, бих искал да ви въведа малко в това, което се опитах да направя с тези предложения, които са на вашето внимание, е на първо място, да се изведат в самостоятелни текстове онези обществени отношения, които искат да бъдат защитени в Закона за занаятите. Те се свеждат до няколко групи.
На първо място, са онези отношения, които гарантират условията за осъществяването на занаятчийската дейност, т.е. във връзка с регистрацията и спазването на тези изисквания.
На второ място, това е във връзка с представянето на занаятчията и документите, които той трябва да представя в случай на контрол и пред гражданите да установи това, че той е занаятчия, упражнява дейността си по този ред.
На трето място, това са онези отношения, които касаят защитата на правилата във връзка с обучението – занаятчийското обучение и в конкретния случай за обучението на чираци.
Тъй като всички тези текстове бяха в един общ текст, заложен при първоначалното предложение на вносителите, моята идея беше да ги обособим в самостоятелни основания, тъй като всяко едно от тях и като тежест и като значение не са еднакви, за да бъдат третирани с еднакви наказания.
Второто, което следваше да се направи в тази насока, е едно допълнение, което предлагам на вашето внимание и което излиза извън рамките на първоначалното внушение на вносителите. Това са тези допълнения, които предлагам в чл. 25, като аз съм посочил допълването и внасянето на нова ал. 5, а именно ограничаването със срок на времето, в което трябва да бъде извършено вписването на позитивното решение на занаятчията в съответния регистър и ако имаме случай на отказ, съответно срокът, в който да бъде извършено вписването на решението, след произнасянето на съдебното решение за отмяна на този отказ. Това, разбира се, налага и промяна в ал. 1 на чл. 25. Тези две предложения са извън първоначално направеното предложение по законопроекта от вносителите.
Последното, което тук бих желал да допълня, е, че във връзка с по-правилното структуриране на самия законопроект се налага, като моето първоначално предложение беше да се създаде изцяло нова глава, защото колегите бяха дописали раздели ІV и V в последната глава от Закона за занаятите. По своето естествено това налага да има изцяло нова глава, която да бъде Съдебен и административен контрол. Днес с експертите към Комисията по правни въпроси стигнахме до идеята, че това може да бъде разделено на две самостоятелни глави: отделна глава “съдебен контрол” и отделна глава “Административно наказателни разпоредби. Не знам колегите дали са раздали последния вариант, който обсъдихме. (Не.) Не е раздаден. При това положение остава малко неясно това, което говоря, за съжаление. Имате само моето предложение и това на г-жа Шаклиян.
Янаки Стоилов:
Имат всичко. Аз ще ги прочета във вида, в който казвате, че предлагате правно-технически да се оформят. Като съдържание те нямат различие.
Яни Янев:
Малко допълнително разяснение, което искам да дам е и по отношение на това защо предлагаме да бъдат разширени нещата в рамките на самите регионални занаятчийски камари по отношение на констатирането на административното нарушение и съответно издаването на наказателното постановление.
Колеги, аз се справих с не малка част от нашето законодателство, което касае типа организации, каквато е Регионалната занаятчийска камара. Считам, че тя по някакъв начин тангира по своята структура и замисъл към съсловните организации. И затова приех, че най-близък би бил регламентът, който сме предлагали по отношение регламентирането на тези отношения в рамките на съсловните организации, където това нещо много по-детайлно е разработено. това нещо ние тук не можем да направим, защото все пак сме ограничени в рамките на първоначалното предложение на вносителите – във съсловните организации винаги имаме или дисциплинарна комисия или етична комисия, която се ангажира с разглеждането на тези постъпки и съответно констатирането на административно нарушение и налагане на административни наказания. Такъв орган тук няма. това би било евентуално предмет на по-детайлна регламентация при по-подробно разглеждане на Закона за занаятите. За това приех възможността, която по принцип законодателят е допускал, че може в рамките на самата съсловна организация да има натоварени лица с констатирането на нарушенията и съответно лица, които да налагат наказателното и да постановяват наказателните постановления. И това е нещото, което възпроизвеждам в конкретния случай, като, разбира се, оставаме съдебния контрол по реда на ЗАН върху наказателните постановления.
Това са общо взето моите съображения във връзка с направените предложения. В хода на обсъждането съм готов да дам конкретни пояснения по всеки един от текстовете.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-н Янев. Предлагам да ви прочета параграф по параграф предложенията.
Проф. Анелия Мингова:
Ние ги имаме.
Янаки Стоилов:
Вие ги имате, но някъде има редакционни поправки и преномериране с оглед на това, което се каза, за да можем конкретно като текстове да ги обсъдим и приемем.
§ 1. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думата “вписване” се добавя “мотивирано решение, с което уважава или отхвърля искането”.
б) създава се изречение второ: “Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.”
2. Създава се нова ал. 5.
(5) Вписването се извършва в срок три дни от произнасянето на Регионалната занаятчийска камара. В случай на обжалване на отказ, вписването се извършва в срок три дни от представяне на съдебното решение за отмяна на отказа.
3. Досегашните алинея 5 и 6 стават съответно алинея 6 и 7.
До тук имате ли бележки. Аз ги прочетох, тъй като има отличие от предложението на г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, тъй като този текст излиза от предложението, което съм направил, моля този текст, който е по ал. 1, да бъде като предложение на комисията. Това е нормално.
Янаки Стоилов:
Аз за това направих уговорката, че някои уточнения и допълнения към предложението.
Имате ли по § 1 някакви бележки? Няма. Моля, които са съгласни, да гласуват. 16 гласуват “за”. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? 1 въздържал се.
§ 2. Създава се Глава V с чл. 64.
Глава пета. Съдебен контрол.
Чл. 64 (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или на устава, както и отказите за вписване, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Г-н Белазелков иска да вземе отношение.
Борислав Белазелков:
Като общо становище. Би било добре, ако законодателната комисия се ограничи в приемането само на тези текстове, които са гласувани на първо четене. Защото новите текстове, които се предлагат, създават някои обърквания, които е хубаво да не се създават.
Ако предложенията в чл. 25 не пречат, в смисъл излишни са, но не пречат, нека да си стоят. Т.е. те създават само шум в системата. Но оттук нататък другите предложения биха пречили на разума на закона.
Регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара дейността им е насочена в две посоки. Тя от една страна, е насочена навътре, а от друга страна, е насочена навън. Тези актове на камарите, които са насочени навътре, те се обжалват по исков ред и за това се казва, “когато нарушават закона или устава”. А тези актове не са административни актове. Ако ние кажем, че са административни, те ще бъдат вътрешни административни и ЗАП не се прилага. А актовете, които са насочени навън, дотолкова доколкото се очаква държавата да възложи някакви регулативни, надзорни или други функции на Националната занаятчийска камара, защото това е самоуправлението в икономиката, тези актове ще бъдат административни актове и тогава те ще подлежат на обжалване по реда на ЗАП. Това различие напълно се губи в новите предложения. В старото предложение то може да бъде открито, макар да е малко замъглено. В старото предложение се казва, че “решенията на органите на НЗК и на РЗК, които противоречат на закона или устава, подлежат на съдебен контрол.” Ето го исковия ред.
Янаки Стоилов:
Вижте по ал. 2 – те се обжалват по административен ред. Т.е. само е редакционна промяната. Аз не оспорвам тази идея, но тази дискусия като я водихме на първо четене, тя остана без промяна, защото и по вносителя, и по предложителите сега промяната е редакционна. Тя не е в промяна на реда на обжалване.
Борислав Белазелков:
Въпросът е такъв, че с новото предложение изрично се казва, че редът е административен.
Янаки Стоилов:
И в старото това се казва.
Борислав Белазелков:
Не бива да е. Когато не се казва какъв е, съдът може да прецени...
Янаки Стоилов:
Ал. 2. Административните актове по ал. 1 се обжалват по реда на ЗАП.
Борислав Белазелков:
Да, но само административните, а другите си остават по исковия ред. Оставете съдебната практика да се разбере и сама тя да установи по кой ред ще бъде. Но, ако се приеме втората редакция, на съдебната практика ще бъде много по-трудно. Затова останете към първата, макар да няма пълна яснота. Пълна яснота имаше в стария проект, който беше внесен със самия закон. Мисълта ми е, че новото предложение е една крачка към замъгляване на разликата. Не я правете.
Янаки Стоилов:
Разбирам вашата идея, но ние сме изправени пред един въпрос, който сега трябва по някакъв относително ясен начин да решим. Тази редакция, която се предлага и която вие оспорвате, е поне ясна редакция. Тя може да не е добра, но казва по какъв начин тези актове се обжалват. Докато в другия вариант ние ще се изправим пред много спорове как тези, които са заинтересовани, да обжалват актовете, а съдилищата как да приемат или да отхвърлят като допустими тези обжалвания. Аз искам да ми отговорите, тъй като вие би трябвало да ни насочите как да избегнем залагането на това двусмислие в закона, което е ясно, че няма добро решение, т.е. няма ясно решение. Защото това, което казвате, теоретично е добре, но практически то ще създаде много затруднения и на страните, за които се отнасят тези актове, и за съдебните органи, които трябва да допускат или да отхвърлят тези искания за разглеждане.
Борислав Белазелков:
Ако се говори само за административен ред, че ще получи така, че някои актове съдилищата ще отказват да ги проверяват. Защото административният ред изключва всички вътрешни актове. Ако ние не кажем нищо за реда, а само кажем за видовете актове, тогава съдът ще е длъжен да разгледа всяка жалба, а по който ред иска, по него да си я разглежда. Т.е. съдът ще е длъжен. Например, съдилищата много добре разглеждат жалби срещу актове на общи събрания на търговски дружества, на кооперации, на юридически лица с нестопанска цел. Съдилищата знаят, че това се оспорва с иск. А когато става дума за индивидуални административни актове, тогава вече това е с жалба, това е административно производство и върви в административно отделение.
Проф. Анелия Мингова:
Всъщност г-н Белазелков повтаря дискусията, която водихме на първо четене и колегите, които присъстваха си спомнят, че и аз изказах някои съображения в тази посока. Беше направено едно уточнение, че наистина имат двойнствен режим постановяваните актове в хода на дейността на занаятчийската камара. Всъщност г-н Белазелков има известно основание, като иска по възможност сега да се придържаме към основния текст.
Вярно е, че с ал. 2 и с второто изречение на ал. 1 се създава наистина внушението, че става дума само за административни актове и за обжалване на административни актове. Но възможността да се подчертае в нашето предложение двоякия режим с оглед характера на акта, бихме могли да го избегнем, ако второто изречение на ал. 1 стане второ изречение на ал. 2. А в ал. 2 вместо да кажем: “Административните актове по ал. 1”, защото те не са административни актове по ал. 1, кажем “по този закон” и решаване въпроса. А от нашите мотиви и от това, което ще кажем в пленарна зала и от цялата документация по законопроекта, ще стане много ясно на правоприлагащите органи каква е идеята на законодателя. Т.е. че в ал. 1 става дума за такива решения, които както и в Закона за кооперациите, Търговския закон подлежат на съдебен контрол чрез иск, защото са предмет на граждански дела, на гражданско правни спорове.
Янаки Стоилов:
Това не трябва ли да го кажем изрично в ал. 1. Не искам след това да стане така , че аз да получавам десетки писма в комисията да тълкуваме какво всъщност сме предписали.
Проф. Анелия Мингова:
Подлежат на контрол по общия исков ред. Нека направим така. Наистина отваряме възможността за гъвкав режим според характера на акта. Сега ние, разбира се, не можем да направим това тълкуване в закона, което много елегантно г-н Белазелков ни го представи в актове, насочени навън и навътре. Това наистина е работа на съда, ако той е компетентен.
Янаки Стоилов:
Нека да не надценяваме практиката.
Проф. Анелия Мингова:
Не бихме могли да кажем кое е гражданско-правен акт и кое е административен акт. Това не бихме могли да кажем. Ако искате да формулираме още един път текста по вносител:
Чл. 64 (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или устава, подлежат на контрол по общия исков ред.
(2) Административните актове по този закон се обжалват по реда и сроковете, предвидени в Закона за административното производство.
Борислав Белазелков:
В 14 дневен срок и те се справят.
Филип Димитров:
Това предложение е приемливо.
Надя Антонова:
Недейте така. Този 14-дневен срок е много важен. Той трябва да бъде конкретно казан, съгласно закона. Не е ли редно да помислим за основанията. Тук не се ли разбира материалният закон, ако има нарушение на процедурата.
Янаки Стоилов:
Ако решенията противоречат на закона, как ще ги ограничим със срок.
Борислав Белазелков:
В Търговския закон го пише и няма проблеми с това.
Проф. Огнян Герджиков:
Формулировката е от чл. 74 на Търговския закон.
Филип Димитров:
Не можем ли да запишем сроковете по Търговския закон.
Проф. Анелия Мингова:
Не можем да препращаме.
Янаки Стоилов:
Има ли други становища? Имате ли други предложения за редакция? Г-жа Масева и след това г-жа Манолова. Преди това г-жа Надя Антонова
Надя Антонова:
Колеги, бих искала да кажа две думи. Тъй като коментираме чл. 64 и уточнихме, че по ал.1 решенията, ще се атакуват по общия исков ред, не е ли редно да помислим за основанията, на които ще бъдат оспорени по исков ред тези решения. Тук ни се предлага само “в противоречие със закона и устава”. Добре, тук не се ли разбира материалният закон. Ако има нарушение на процедурата, това би ли било основание да се предяви и да се води успешно иск.
Колеги, противоречието със закона и устава означава, доколкото познавам съдебната практика и закона, противоречие с императивни законови разпоредби, т.е. материално-правни разпоредби. Бих искала да го помислим.
Трябва ли да се приеме, че основание за успешно предявен имотен иск по чл. 64, ал. 1 ще бъде съществено процесуално нарушение. Сигурно няма проблеми, но е добре да прецизираме редакцията, за да не възникнат противоречиви тълкувания в практиката.
Проф. Огнян Герджиков:
Понеже този случай много директно кореспондира с режима по Търговския закон (чл. 74 - практиката по чл. 74) няма никакво съмнение, че противоречието може да бъде и с процедурните правила, може да бъде и с материално-правните императивни норми. За това смятам, че практиката няма да има проблем. Г-н Белазелков вероятно ще ме подкрепи.
Борислав Белазелков:
Абсолютно. Освен това има тълкувателно решение на Върховния касационен съд точно по тези въпроси, така че съмнение в практиката е изключено.
Мисълта ми е, че ще се отклоним от Търговския закон, от Закона за кооперациите, от Закона за юридическите лица с нестопанска цел – във всички тези закони, в нито един от тях не е посочено друго основание, освен нарушение на закона или устава.Да не правим изключение с този закон.
Янаки Стоилов:
Мисля, че изяснихме въпроса. Г-жо Масева, нещо друго по тази редакция.
Елиана Масева:
Аз мисля, че ще бъде уместно да отложим това разглеждане и да внесем много по-прецизни текстове, свързани със съдебния контрол. Между впрочем и административно-наказателните разпоредби не са най-добре формулирани, макар че на миналото заседание имаше бележки.
Принципно мисля, че би трябвало да се спрем и на други предложения. Примерно, действията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари, на контролните органи, освен решенията.
Янаки Стоилов:
Като стигнем до там, тогава.
Елиана Масева:
Това още в чл. 64. Това е съдебният контрол по исков път. Дали не трябва освен решенията и действията на тези органи да подлежат на съдебен контрол. Освен това, мисля, че изобщо тази материя трябва да се развие. От кого може да се предяви този иск? От засегнатото лице. От представител на националната камара, на контролните органи. Тези неща трябва да се упоменат.
Янаки Стоилов:
Не е ли достатъчно да се докаже правен интерес и всеки, който има правен интерес да си предявява искане.
Елиана Масева:
Интересите на тази камара трябва да бъдат обосновани по някакъв начин. Какъв е кръгът на лицата? Могат ли да се присъединяват и други? Може ли от прокурора, примерно. В какъв срок – 14 дневен от съобщението на това решение и действие, от узнаването ли? Съдът може ли да спира изпълнението на тези решения? Не мисля, че така с едно изречение – “подлежат на съдебен контрол”, ние ще си свършим работата в този много важен раздел.
Янаки Стоилов:
Ако формално предлагате, ще подложа на гласуване искането ви за отлагане, но аз предлагам тези въпроси, които
Елиана Масева:
За следващия път да предложим конкретни текстове.
Янаки Стоилов:
До следващия път нищо ново няма да се случи и затова предлагам тези въпроси, на които се натъкваме, да се предлагат решения по тях и да решат членовете на комисията дали те са целесъобразни според тях. Иначе смятам за основателни много от въпросите, които поставяте, но виждаме от заседанието на комисията, че много от въпросите останаха открити между двете четения, така че ако просто отложим заседанието означава да заемем допълнително време, което няма да се оползотвори, за да се напредне в решаването на този проблем.
Елиана Масева:
Наистина така беше но това беше в период на ваканции.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, вие също искахте думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
По начина, по който оформихме окончателната редакция излиза, т.е. от това, което се предлага до този момент излиза, че решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари не са административни актове. Т.е. тези, които не са административни актове се обжалват по общия исков ред, но по начина, по който го формулираме, излиза, че всички те не са административни актове. Може би да се направи уговорката, че решенията на органите на камарата, които не са административни актове, противоречат на закона и устава, подлежат на съдебен контрол по общия исков ред.

Янаки Стоилов:
Това се разбира в редакцията на ал. 2. Защо да казваме два пъти едно и също в двете алинеи. Това е в допълнителната редакция, която се предлага от г-н Янев. Но в редакцията на вносителя, ако ние разделим предметното поле на ал. 1 и ал. 2, мисля, че няма да бъде необходимо да повтаряме, че първите актове, които се обжалват по исков ред не са административни актове.
Нали мога да прочета редакцията и ако по нея имате предложения, окончателно да бъдат чути.
Чл. 64 (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или устава, подлежат на контрол по общия исков ред в 14 дневен срок.
Надя Антонова:
От съобщението.
Янаки Стоилов:
Какво съобщение?
Елиана Масева:
От узнаване или от съобщение. Точно това питаме?
Янаки Стоилов:
Какво предлагате. Необходимо ли е някакво пояснение - от постановяването или от узнаването.
Борислав Белазелков:
Абсолютно не е необходимо. Съдебната практика никога и от времето на Закона за кооперациите от преди промените и сега – от 1990 г. насам, никога не е имало абсолютно никакво съмнение. Който е уведомен за съответното заседание на органа - от постановяването на решението. Който не е уведомен, ако не трябва да бъде уведомяван - от узнаването. Но по това никога никакви проблеми не е имало. Имаме максималния срок – 3 месечния, който е по Търговския закон.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем: от постановяването или от узнаването, но не повече от 3 месеца от постановяване на решението.Остава:
“В 14 дневен срок от постановяване или узнаване на решението, но не повече от 3 месеца от постановяването.”
Елиана Масева:
Освен “решенията”, аз предлагам и “действията”.
Янаки Стоилов:
Практически може ли да възникне случай, който не е решение, а е фактическо действие, което да ...


Борислав Белазелков:
Това го има само в Закона за кооперациите и никъде на друго място – нито в Търговския закон, нито в Закона за жилищно строителните кооперации, единствено заради кооперативното управление в Закона за кооперациите само го има това изключение. Толкова години законът работи без съдебен контрол и проблеми не е имало досега.
Янаки Стоилов:
Г-н Чолаков има думата.
Рангел Чолаков:
Уважаеми г-н Председател, аз също искам да изразя мнението на Национална занаятчийска камара и то е, че ние приветстваме всичко онова, което е прието на първо четене, съгласни сме с него и бихме желали това да бъде внесено и на второ четене.
Освен това, искам да ви уверя, че получихме съобщение от Европейския съюз на занаятите и малки и средни предприятия, че е одобрен проект за промяна на закона от юни месец 2006 г., ако се приеме, че сме от 1 януари 2007 г. вътре, или от юни месец 2008 г., ако е на следващата година.
Янаки Стоилов:
Каква промяна е одобрена?
Рангел Чолаков:
Цяла промяна, цялостно хармонизиране на закона със...
Янаки Стоилов:
Вие смятате за се занимаваме още веднъж с този закон ли?
Рангел Чолаков:
Не. Идеята ни е това, което на първо четене е прието, ако има възможност да се приеме и на второ четене.
Янаки Стоилов:
Да се приемат в тази посока промените. Така разбирам вашето изказване.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Колеги, в никакъв случай не мога да се съглася, че не е необходимо да уточняваме срокове. Не е имало проблеми, защото не са подлежали на съдебен контрол. Когато ние въвеждаме съдебен контрол, независимо от общия исков ред или по административен ред, не може без срокове. Трябва да има стабилност на тези актове. Както каза уважаемия проф. Герджиков, някой ще се сети след три години, че нещо не му харесва, ще има ли право. Ние не усложняваме ли по този начин?


Янаки Стоилов:
Аз мисля, че по това се разбрахме и ще го подложим на гласуване.
Г-жо Балева, остана дискусионен единствено въпроса по предложението на г-жа Масева дали е необходимо да се упоменават и действията освен решенията на органите. Това е единственият спорен въпрос в редакцията на чл. 64. Ако се настоява за него, ще го подложим на решаване.
Надка Балева:
Понеже вносителите са възприели да се ограничим само в рамките на приетите предложения на първо четене.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че те по принцип си поддържат предложението. Мисля, че това, което се отнася до правното изясняване на въпроса, ние ще го решим, защото те ако имаха тези възможности щяха да ги избегнат тези въпроси още при внасянето на законопроекта.
Имате ли някакви предложения по ал. 1. Чета още веднъж текста, след което ще го гласуваме, ако не постъпят някакви предложения и възражения.
Чл. 64 (1) Решенията на органите на Националната занаятчийска камара и на Регионалните занаятчийски камари, които противоречат на закона или устава, подлежат на контрол по общия исков ред в 14- дневен срок от постановяването или узнаването на решението, но не по-късно от три месеца след постановяването му.
(2) Административните актове по този закон се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в Закона за административното производство. Този ред се прилага и при мълчалив отказ.
Това е предлаганата редакция.
Моля, които го подкрепят, да гласуват. 16 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Яни Янев:
В този аспект аз оттеглям предложението си по чл. 64.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев оттегля предложението си по чл. 64.
Следващото предложение. Трябва да се създаде Глава VІ с предложенията, които тук са направени, с членове 65 до 69. Те са под заглавие “Административно-наказателни разпоредби”.
Г-н Янев, вие ги обосновахте. Нещо в допълнение налага ли се? Нека да ги видим като отделни разпоредби.
Реплика: А чл. 64.
Янаки Стоилов:
Чл. 64 е вече оттеглен и ние го приехме в нова редакция на вносителя по предложение на комисията.
Сега преминаваме към Административно-наказателните разпоредби. По чл. 65 – нов вариант на този, който е по вносителя.
Яни Янев:
Чл. 65 касае задължението на занаятчията да започне да осъществява дейността си след вписването в регистъра на съответната занаятчийска камара. Този текст, това задължение е визирано в два от текстовете на Закона за занаятите, както в чл. 4, така и в чл. 11, затова съм посочил и двата текста. Обектът на защита в конкретния случа е да не се упражнява дейност преди да имаш изрично вписване.
Янаки Стоилов:
Имате ли възражение по това различие, което се съдържа във вашето предложение и това, което сега се прави.
Борислав Белазелков:
Аз отново повтарям, че Националната занаятчийска камара поддържа внесените предложения и тези, които са гласувани на първо четене и смята, че няма да е удачно да се правят промени.
Аз говорих с г-н Янев, когато ставаше въпрос за лишаването от правоспособност и му обясних, че това се прави само за извършено престъпление, че трябва наказателен съд, че може само за определен срок и че това отнемане по принцип на правоспособност и на свидетелство не е удачно просто ей така. За това нашето становище е, че това, което е внесено като предложение и което е гласувано на първо четене е по-доброто.
Янаки Стоилов:
Остава ние да преценим. Основната разлика в двете предложения е, че вие г-н Янев предлагате възможност за заличаване, когато не е изпълнено задължението.
Яни Янев:
Те са в следващите текстове.
Янаки Стоилов:
И в този текст “... и може да бъде заличена регистрацията на занаятчията в Регионалната занаятчийска камара”.
Вие поддържате ли Вашето предложение?
Яни Янев:
Оттеглям финала на изречението.
Янаки Стоилов:
Новото е, че вие внасяте наказание за повторност, която е в завишен размер. Това всъщност е разликата спрямо другото предложение.



Яни Янев:
Това е мотивът в конкретния случай. То касае задължението на занаятчията той да се идентифицира, както пред гражданите, така и пред контролните органи.
Янаки Стоилов:
Това няма ли да реши въпроса, ако в предложението на вносителя по ал. 1 на чл. 65 внесем само вашето предложение за санкцията при повторност и ал. 2 си остане отделно в завишения размер за юридическо лице. Защото аз доколкото долавям това е основното различие във вашето предложение и това по първоначалния текст.
Яни Янев:
Няма пречки и така да бъде. Мисълта ми в конкретния случай е, че ако излиза и не се идентифицира пред обществото с това, че той е занаятчия, за това беше идеята евентуално да има ...
Янаки Стоилов:
И за ал. 2, която отсъства от предложението на вносителя. Нали? За задължението по чл. 4, ал. 2, защото тя отсъства като основание за санкция при вносителя. Ако искате да добавим ал. 1 и 2 това, което вие предлагате, и да сложим ново изречение в края на ал. 1: “при повторно нарушение глобата е в размер от 100 до 500 лв.”.
Яни Янев:
Няма смисъл. По чл. 4, ал. 1 няма какво да санкционира.
Чл. 4 (1) Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписването .....
Този текст го извеждаме като самостоятелно нарушение на това, което е в момента на чл. 64. Защото чл. 64 от моето предложение се разминава с чл. 64 на това, което е в момента.
Янаки Стоилов:
Тази преномерация трябва да я направим, защото вашето предложение е по-удачно, тъй като ал. 2 на чл. 4 визира конкретно задълженията на занаятчията да се регистрира. Идеята е една и съща и на двете предложения, но вашето е по-точно в тази му част. И чл. 4, ще запишем ал. 2. Другите текстове си остават. Въпросът е обаче дали да въвеждаме отделна санкция за повторност, защото максималният размер при вас е същият, както в другото предложение. Т.е. този случай може да се отчита на повторност в рамките на санкцията до 500 лв. Вие не предлагате завишаване на горния праг.
Яни Янев:
Точно, защото считам, че това нарушение не е чак толкова съществено, но все пак е нарушение на задължението, но не е толкова тежко и затова допускам евентуално при повторност да има едно завишение в рамките на първоначалния размер да се достигне.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да кажем, че при повторност санкцията не може да бъде по-малко от еди-колко си при същия максимален размер. Изяснявам нещата, защото ще преминем към гласуване. Уточняваме, че в текста на вносителя, приемаме вашето препращане – че става дума по-точно не за чл. 4, ал. 1, а за ал. 2. Това го приемаме. Питам: Необходимо ли е да добавим изречение за санкция при повторност, която при положение, че максималния размер на санкцията е същия и в двете предложения, тогава трябва да въведем само минимум при повторност.
Яни Янев:
Практически са посочени 100 лв. при повторност.
Колеги, ако считате, че това усложнява прекалено много този текст, аз съм готов да го оттеглим. Не е фатално.
Янаки Стоилов:
Тогава нека да приемем текста по вносителя с промяна на ал. 1 с ал. 2 и си остава в двете алинеи, които са предложени. Размерът е същия, който е предложен от вносителите – от 50 до 500 в ал. 1 и от 100 до 1000 лв. в ал. 2.
Моля да отразите, че частично предложението на г-н Янев по чл. 65 е прието и в останалата част е оттеглено. Нали така, г-н Янев.
Яни Янев:
Оттеглям го по отношение на частта за повторност.
Янаки Стоилов:
И за заличаването на регистрацията.
Яни Янев:
И за заличаването на регистрацията.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към чл. 66. Тук допълнителното предложение гласи:
“Чл. 66. Лице, определено по реда на чл. 25, ал. 4, което не изпълни задълженията си по чл. 21, ал. 2 и 3, чл. 25, ал. 4, 5, 6 и 7 и чл. 26, както и ако откаже да предостави информация от регистъра на занаятчиите, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.”
Яни Янев:
По същество това са онези длъжностни лица, които Регионалните занаятчийски камари трябва да определят за извършването на действията по вписване в занаятчийския регистър. Тези текстове, които са заложени, това са задълженията на тези длъжностни лица. Това предвижда този текст, ако те не изпълнят своите задължения съответно да има и някаква административно-наказателна отговорност.
Янаки Стоилов:
Мисля, да го приемем това предложение, защото в единия случай създаваме отговорност за лицата, които не са изпълнили задължения по отношение на дейности, за които следи ръководството, а в този случай се вменяват някакви отговорности на ръководители, които не изпълнят свое задължение. Само да се види дали навсякъде номерацията съответства на това, което е предложено.
Яни Янев:
Занаятчийският регистър е публичен. Т.е. това означава, че всеки, който има нужда, може да отиде и да поиска тази информация. В този случай съответното длъжностно лице, което е назначено, да е длъжно. Ако то откаже неоснователно, да може да се санкционира.
Янаки Стоилов:
В този случай ние трябва да приемем както предложението на вносителя по чл. 66, евентуално и вашето предложение като нов параграф с нова номерация.
Първо, да гласуваме чл. 65, който вече уточнихме. Моля, които подкрепят по вносителя с направеното уточнение чл. 65, да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Които приемат чл. 66 по вносител, моля да гласуват. Благодаря.
Чл. 66 на г-н Янев, който ще бъде нов параграф с нова номерация на текстовете, може би с буква, ако се налага, да бъде следващ текст. Моля, които са съгласни, да гласуват. благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към чл. 67. Чл. 67 по вносителя и вашия, г-н Янев, са различни – различна материя уреждат.
Яни Янев:
Различни текстове са. Но колегите, които са направили първоначалното предложение, те са имали предвид санкционирането на нарушаване на условията за извършване на занаятчийско обучение. За това аз прецених, че е редно да бъде обособен в отделен текст, защото считам, че това е едно от съществените нарушения. В основата на занаятчийството стои правилното провеждане на обучението и обучението на чираците и провеждането на цялата процедура така, както трябва да бъде. Освен това, в самия закон е предвидено това да се извършва по ред, за който Националната занаятчийска камара трябва да приеме правилник. За това считам, че трябва да бъде обособено като самостоятелно нарушение с завишена санкционираност, ако бъдат нарушени тези условия.
Това са мотивите за обособяването на самостоятелен текст.
В конкретния случай в логиката на това, което каза г-н Белазелков аз приемам това, което съм предложил, а именно отнемането на майсторското свидетелство, да не го залагаме на този етап. Ние нямаме твърдения и чак толкова много случаи, за да стане това такава тежка санкция. Ако в практиката се появят такива случаи, няма да има пречка да бъде завишена отговорността.
В този смисъл моето предложение за чл. 67, както е предложен като текст, да остане в редакцията на ал. 1 и да отпаднат алинеи 2 и 3. Т.е. оттеглям ал. 2 и 3.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения по това предложение? Няма.
Нека това да бъде следващата разпоредба, която да включим.
Остава чл. 67 в единствената алинея, което прави г-н Янев. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Това са две отделни предложения за процедурата. Това, което е в чл. 67 по вносителя и чл. 68 по предложението на г-н Янев.
Застъпват ли се вашите предложения?
Яни Янев:
Не. Те са отделни предложения.
Всички текстове, които касаят административните нарушения и наказанията за тях са доразвитие на текста по вносител на чл. 65. Този текст съм го развил в три отделни текста.
Янаки Стоилов:
Ние чл. 65 го приехме. (Да.) Вие предлагате процедурата, по която да се осъществява тази отговорност.
Яни Янев:
Отделно дотолкова доколкото имаме текста, който касае процедурата на чл. 66 и чл. 67 влиза при мен в чл. 68, в който посочваме процедурата. Текста на чл. 67 и чл. 68 по вносител го предлагам в процедурата по същество за констатирането и налагането на административните наказания в чл. 68 е развит. По вносител е само чл. 67. По вносител са чл. 66 и 67, а при мен са съчетани в един текст – чл. 68.
Янаки Стоилов:
Разликата каква е?
Яни Янев:
Разликата е, че по вносител предложението беше областният управител да бъде административно наказващия орган. Аз предлагам да останат нещата в рамките на Занаятчийската камара, т.е. актовете да се съставят от лице, определено от Управителния съвет, а наказателните постановления да се издават от самия председател на Управителния съвет на Регионалната занаятчийската камара. По подобен начин са решени нещата в останалите съсловни организации. Констатирането и налагането на административните нарушения остава в рамките на управителните органи на тези съсловни организации.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Белазелков.
Борислав Белазелков:
Няма пречка органите на занаятчиите да установяват административните нарушения. Това е добро. Но вярно е, че и Регионалните занаятчийски камари и Националната занаятчийска камара са публични тела, но те не разполагат с абсолютно никаква власт. С власт да отмерва наказание може да разполага администрацията и обжалване пред съд. Значи административно наказващия орган не бива да бъде едно публично тяло. Административно наказващият орган може да бъде който искаме ние, но трябва да е в рамките на централната администрация някой. Или ще е кмет, или ще е областен управител, или началник на МВР, или министър, но не би следвало едно публично тяло да бъде административно наказващ орган. И вече неговото наказание да подлежи на обжалване пред съд по реда на ЗАН. Това са публични тела, които се занимават със самоуправление, с надзор, с регулация, но чак и да наказват!.
Янаки Стоилов:
Има различна практика. Въпросът, който поставяте, е принципен.
Яни Янев:
Веднага ще дам примери, защото разгледах и за другите организации. Например, в Закона за съсловните организации на лекарите, където изрично е казано: наказателните постановления се издават от председателя на Управителния съвет на регионалните...
Борислав Белазелков:
Това е друг въпрос, съвсем друг въпрос за дисциплинарни нарушения. Установяването на дисциплинарни нарушения и налагането на дисциплинарна отговорност и глобата като дисциплинарна отговорност е нещо съвсем различно. Това няма нищо общо. А ние тук правим административнонаказателни разпоредби. Това е съвсем различно нещо. Занаятчийската камара смята, че не й е работа да налага глоби. Председателят на Националната занаятчийска камара е тук.

Янаки Стоилов:
Мисля, че е по-добре занаятчийските органи да констатират нарушенията, а административните органи да налагат административни санкции. Това е разделение на властите.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз казах, че тук не се касае за дисциплинарни нарушения. Касае се за административни нарушения, които се налагат по този начин. Чета Закона за съсловните организации на лекарите:
“Наказателните постановления се издават от председателя на Управителния съвет” и т.н. Извършва се съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Обжалването е по този ред.
По същия начин са решени нещата и в Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Т.е. законодателят вече е възприел един модел на тези организации. Ако ние се придържаме към тези организации, можем да го прилагаме по този начин закона. Ако искаме да товарим даден държавен орган, на който въобще не му е работа да се занимава с проблемите на занаятчиите, да налага административните наказания, е друг въпрос. Аз мисля, че най-малко удачно е в конкретния случай да товарим...
Янаки Стоилов:
Ясен е проблемът. Нека да го обсъдим. Действително, че напоследък се установи практиката, грубо казано, за известно феодализиране в рамките на определени съсловни организации на административната отговорност. Тази практика общо взето последователно се застъпва в тези години и мисля, че можем да констатираме, че тя не е особено ефективна, защото трябва едни хора, които са колегиално свързани, да санкционират други хора за техните нарушения. В повечето случаи никой никого не санкционира.
Но е правилно и това, което се каза, че ако ние сега въведем разделяне на констатиращите органи, които са професионалните органи, от санкциониращите, които са държавните, това ще бъде отклонение от един модел, който е преобладаващ в организацията на тия дейности. Можем да избираме и едното и друго. Нека да преценим кое от двете, защото това е финалът в осъществяването на тази отговорност.
Аз разбирам, че Занаятчийската камара проявява въздържаност и притеснение тя да е санкциониращият орган. Питам обаче, тя няма ли да се притеснява и да констатира нарушенията, защото това също е част от тази й функция.

Рангел Чолаков:
Ние вече изградихме вътрешни комисии във всяка Регионална занаятчийска камара, които действат заедно с комисията за търговия и защита на потребителите и съответните държавни институции. Така че тези комисии вече горе-долу са сформирани. Знаят се точно правилата, по които се работи. Но страшно много сме притеснени, ако ние тръгнем да издаваме наказателни постановления. Мисля, че няма да сработят тук нещата. Г-н Белазелков може би по-добре ще го каже.
Борислав Белазелков:
Аз вече го казах.
Елиана Масева:
Освен това, в тези съсловни организации с натурализирани държавни функции и оттам идва логиката, че те могат да бъдат и административно наказващ орган. А тук в Закона за занаятите е съвсем различно. След като има изградени комисии би могло те да бъдат този орган. Управителните съвети определят човек, който да съставя актовете, а издаването на наказателно постановление е.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем различни мнения, а не да влизаме в диалог, колеги. Заповядайте, г-н Христов.
Имайло Христов:
Аз си мисля, че и миналия път, когато обсъждахме този законопроект на първо четене, аз имах възможността да кажа, че имаме проблем с философията на законопроекта. В този смисъл всичко, което обсъждаме по-нататък е само следствие от неразрешения първичен въпрос. Както и да го усукваме, това не е технически юридически въпрос – за същността на актовете, респ. за същността на тяхното обжалване и респ. за същността на тяхното налагане. Това, което каза колегата Белазелков аз напълно го споделям като становище.
Тук е въпрос на законодателна политика. Ще продължаваме ли ние със законодателната практика на частните корпоративни тела да даваме публични функции - империум, защото това е издаване на административен акт и респ. наказателно постановление, или не. Този въпрос ние трябва да го решим принципно.
Второ, тук адресатът на този законопроект – Занаятчийската камара, казва, че не иска да наказва, защото: а) това не и е работа и б) защото по този начин ние й даваме държавни функции.
Христо Бисеров:
Не, а защото не иска да поема отговорност.


Ивайло Христов:
Естествено, че не искат да поемат отговорност. Но няма нищо лошо в това.
Така че ние преди да го решим въпроса по кой ред, какъв закон и т.н., ние трябва да си решим този принципен въпрос.
Янаки Стоилов:
Ние го решихме вече в първия текст, като казахме, че по отношение на административните актове се прилага административният ред. А сега говорим за тези административни актове дали да възложим допълнително административно-санкциониращите функции на управителните органи на това професионално тяло.
Ивайло Христов:
Аз си мисля, че тук не може да се постигне никакъв компромис, а по-скоро трябва да отидем на варианта, като съжалявам, че трябва да се върнем на чл. 66, който вече приехме по вносител, където се казва, че актовете за констативните нарушения се издават от председателя на съответната Регионална занаятчийска камара по решение на Управителния съвет. Все едно този текст предопределя какво ще решим за чл. 67 – актовете по констатации и респ. наказващия орган. Единият вариант е да ги разделим, а в другия случай – да ги обединим.
Логиката за констатиращите актове е, че хората, които са вътре в съответната структура знаят по-добре за какви нарушения става въпрос. Логиката за изнасянето на тази констатация извън решаващия орган, е това, което вие казахте. Тук има конфликт на интереси. Аз лично смятам, че като някакво палиативно решение по-скоро трябва да се придържаме вероятно по вносител по чл. 67.
Надка Балева:
След като приехме, че е по административен ред, има някои неточности във формулировката. Актове за констатирани нарушения не се издават, те се съставят. И не е “за констатирани нарушения”, а “акт за установяване на административно нарушение”.
Тези комисии, които са, могат да съставят констативен протокол и той да бъде основание упълномощеното лице да състави акт за установено административно нарушение. А се издава наказателно постановление въз основа на този акт.
Янаки Стоилов:
Но ще бъде много тежка процедурата да я разделим така на три. Нека да се съобразим с това.
Надка Балева:
Не я делим. Аз говоря само за формулировка на текста.

Янаки Стоилов:
Аз смятам за по-приемлива вашата формулировка, но аз искам становището ви по дискусията как да разделим двете дейности или да ги обединим.
Надка Балева:
За установяване на административните нарушения се съставят ... ще говорим от кого, и нататък за издаване на наказателно постановление няма.
Лично моето мнение е, че актовете следва да се съставят от председателя на съответната Регионална занаятчийска камара по решение на Управителния съвет, така както е предложението, но да не прехвърляме функцията, санкциониращата на областния управител. Какъв е проблемът, ако наказателните постановления се издават от председателя на Управителния съвет на Националната занаятчийска камара. Колегиалността между тях е явна. Нежеланието да се ангажират и със санкционираща функция, но това е едно самостоятелно звено и е в тези рамки. Като как на областния управител ще му вменим в задължение и това?
Янаки Стоилов:
А не мислите ли, че по-голяма е гаранцията за правата на самите занаятчии, ако санкциониращият акт се издава от един държавен орган, защото той няма да е тясно обвързан от констативния акт и има възможност за самостоятелна преценка в някаква степен.
Надка Балева:
Лично аз не съм убедена в това.
Янаки Стоилов:
Иначе той попада в една професионална йерархия, която ще бъде или твърде толерантна към нарушенията, или пък той ще трябва изцяло да бъде подчинен на тази професионална йерархия, която едва в съда може да потърси някаква защита. Това като чели показва досегашната практика на съсловните организации.
Яни Янев:
Г-н Председател, само едно допълнително пояснение. Защо предложих наказателното постановление да се издава от председателя на Регионалната занаятчийска камара. Защото, ако отидем към издаване на наказателно постановление от председателя на Националната занаятчийска камара, нали разбирате, че подсъдността на всички наказателни постановления ще бъде София и това вече е проблем за хората в цялата страна.



Янаки Стоилов:
Дискусията не е за това сега. Дискусията е дали да оставим изцяло развитието на санкционната процедура в рамките на камарата или финалът на тази процедура да бъде изведена към държавната администрация. Това е принципният въпрос.
Може би да се придържаме към варианта на вносителя основно даже и с малко експериментална цел. Колкото и да не е съпоставима практиката на камарата и на другите професионални организации, да видим кой от тези модели на отговорност ще се окаже по-сполучлив или несполучлив, за да може да се ревизира и там където е необходимо практиката в едната или в другата посока. Аз си давам сметка, че ако възприемем това, което се предлага в приетия на първо четене законопроект, то ще бъде по-скоро отклонение от общия режим на отговорността, която се осъществява чрез органи на съсловните организации, получили административни функции. А тук ще разделим констативната част между професионалните органи и държавните административни органи.
Яни Янев:
Едно от нещата, които имах предвид, за да отклоня от тази отговорност областните управители по съставянето на наказателните постановления, колеги е, че в миналото Народно събрание близо 30 нормативни акта бяха приети, които възложиха нови функции на областните администрации, без да бъдат създадени каквито и да било условия за увеличаване на техните щатове. Аз си представям в момента какво ще стане, ако им сложим и това като едно задължение. Това е от чисто практическо съображение.
Янаки Стоилов:
Сега пък се увеличиха заместник-областните управители и на тях може да се възложи такава дейност.
Яни Янев:
Но това е в рамките на същия щат. Не е увеличен щатът на областните администрации, на нито една от тях.
Янаки Стоилов:
Но хората, които ще издават постановленията са налице.
Яни Янев:
В конкретния случай саморегулирането е един от основните принципи. В крайна сметка държавата подпомага процеса на организирането на занаятчиите, но оттам нататък в основата е тяхната саморегулация.
Янаки Стоилов:
Но ние сме свидетели на друг процес – колкото повече нараства саморегулацията, толкова повече се увеличава държавната администрация, а би трябвало да бъде обратно. Така че пак няма корелация.
Ще подложим на гласуване и двата варианта, но поне трябва прецизно да ги формулираме.
Кажете, г-жо Балева, вашата редакция на чл. 66.
Надка Балева:
Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от председателя на съответната Регионална занаятчийска камара по решение на Управителния съвет.
Янаки Стоилов:
Какво значи по решение на Управителния съвет?
Елиана Масева:
Лице, определено от председателя на съответната Занаятчийска камара. Това “по решение на Управителния съвет” доникъде няма да доведе.
Янаки Стоилов:
Прочетете го, ако обичате, с това да ги съставя председателят на Регионалната занаятчийска камара или упълномощено от него или от Управителния съвет лице.
Христо Бисеров:
Защо да разширяваме?
Янаки Стоилов:
Нека да бъде председателят. Те функциите не са чак толкова много. Той ще си вземе юрист, който ще подготвя нещата.
Остава:
Актовете за установяване на нарушения се съставят от председателя на съответната Регионална занаятчийска камара.
Чл. 67. Въз основа на съставения акт областният управител или упълномощено от него лице
Реплика:
Оправомощено трябва да бъде, а не упълномощено.
Янаки Стоилов:
Добре. Оправомощено от него лице издава наказателно постановление. Обжалването става по реда и сроковете, както е предвидено.
Другият вариант е, който предлага г-н Янев. Ще избираме един от двата варианта.
Какво се предлага в ал. 2.
Борислав Белазенков:
Установяването и обжалването – цялата процедура по ЗАН.
Янаки Стоилов:
Установяването е на нарушението. Едното е по ЗАП, а другото е по ЗАН. Би трябвало да препратим към Закона за административните нарушения и наказанията. Тук е грешно записано по ЗАП.
Да пристъпим към гласуване.
Тъй като предложението на г-н Янев е допълнително, подлагам на гласуване първо неговото предложение. Тези, които подкрепят неговото предложение, да гласуват. Четирима “за”. Против? Четири против. При равен кворум не се приема.
Сега трябва да гласуваме другото предложение, което е по вносителя, с направените уточнения. Тези, които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Гласуват 6 гласа “за”. Против? 2 против. Със шест гласа “за” се приема предложението по вносител с направените уточнения.
Следващото предложение отпада, тъй като този въпрос го решихме.
С това смятам, че сме приели един подобрен вариант на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
Надка Балева:
Ние понеже гласувахме, че издаването на наказателните постановления по реда на ЗАН. Няма ли да бъде по-прецизно да кажем: осъществяването на наказателната отговорност се извършва по реда на ЗАН, защото това включва и съставянето на актовете по реда на ЗАН.
Янаки Стоилов:
Записано е. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Янаки Стоилов


Стенограф-протоколчик: