---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 25.01.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието - Маргарит Ганев - заместник-министър, Елена Владимирова -експерт в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, от Върховната административна прокуратура - Цони Цонев, проф. Кино Лазаров – експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховния административен съд - Светла Петкова и Александър Еленков, Иван Тодоров – адвокат и проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата.
Заседанието се ръководи от Валентин Милтенов, заместник- председател на Комисията по правни въпроси.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, при хипотезата на спадащ кворум откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05 г., внесен от Министерския съвет-продължение.
За да насоча вашето внимание, искам да припомня, че от предишното заседание стигнахме до чл. 51 от Административнопроцесуалния кодекс, който приехме включително, като отложихме чл. 46 и чл. 47. Сега искам да се върнем на тях. Има изготвени предложения от работната група.
Ще ви припомня дебата, който се състоя.
На първо място, това беше по заглавието на чл. 46, което трябваше да отговаря на съдържанието на този текст. По същество още няколко важни момента, свързани с адреса. По-скоро трябваше да се уточни дали може страна в производството да дава обясненията си по реда, предвиден в чл. 46. Става въпрос за даването на първоначални обяснения, страните трябва да се явят пред административния орган, водещ производството. Ако се допуска даването на обяснения по този ред, то тогава трябва да отпаднат думите “лице по чл. 44 и 45”.
Има направено предложение от работната група наименованието на текста да бъде: “Особен ред за извършване на някои процесуални действия”.
По отношение на адреса идеята е да се обявят и двете хипотези на постоянен и настоящ адрес. Да включват и двете хипотези, тъй като временно и постоянно пребиваване не е точната терминология, която вече се използва.
Аз откривам дискусията. Ако нямате възражения по така направените предложения.
Надка Балева:
Би ли прочел текста в последния вариант.
Валентин Милтенов:
Заглавие:
Особен ред за извършване на някои процесуални действия.
Чл. 46. Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което е на адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които следва да бъдат извършени. В случай, че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.
(2) При устно изслушване по ал. 1 се съставя кратък протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения и пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.
(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на даващото пояснения лице.
Филип Димитров:
Означава ли това, че ние приемаме първият разпит на свидетеля може да бъде направен само при съответния орган, а такава делегация е допустима едва при втория разпит на свидетел, но и при първи разпит на страна. Това ми се вижда малко неразумно. С отпадането на думата “показания” всъщност това става. Това ли искаме да постигнем? Страната може да дава обяснение, сиреч още първото си изявление, в ситуация на разпит по делегация, а свидетелят може само пояснения, сиреч не и показания да дава по делегация. Това ли искаме да постигнем? (Не.) Ако не искаме това, да добавим думата “показания” във всички текстове.
Светла Янкулова, експерт.
Считаме, че в това производство няма свидетел. Има само трети лица. Те дават само сведения. Страната решихме да дава първоначално обяснения, които да бъдат допълвани с пояснения и въобще няма термин “показания”. Никой не дава показания. Около това се обединихме миналия път. Става въпрос за първоначалните обяснения, които дава страната, които не са регламентирани в отделен член. Тук въпросът е дали могат да се дават по този ред, който прилича на делегиране или когато се дават първоначалните обяснения, трябва страната да се яви пред административния орган, който води производството. Защото както е по вносител, ако виждате, лицето (чл. 44 и чл. 45) – по чл. 44 това е трето лице, неучастващо в производството, а по чл. 45 е предвидено, което ние миналия път променихме, страната, която да дава пояснения. И сега трябва да решим този ред за какво да се отнася.
Филип Димитров:
Разбирам за какво говорите. Това, което се мъча да си представя, възможност при издаването на индивидуален административен акт да има свидетел или не за нещо. В момента признавам, че не мога да се сетя за хипотеза, но ако сте сигурни, че не е възможно да има такава, не възразявам.
Светла Янкулова:
То може да има, но ще дава трето лице, неучастващо в производството, което дава сведения. Просто не го наричаме свидетел.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения. Заповядайте.
Надка Балева:
По ал. 3. Какви са вижданията за критерии, основания за съмнения за “самоличността на даващото пояснение или показания лице”. Говоря именно за телефона. Това лице така или иначе неговите данни – дали ще бъдат наречени пояснения или показания, от тях ще зависи издаването на конкретен административен акт. При положение, че то след това се откаже или каже, че това не е вярно, много разширяваме тук възможността за анонимно даване на сведения при тази формулировка:
“Административният орган може да получи сведения, пояснения или показания и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на даващото пояснения или показания лице.”
Иван Тодоров:
Тъй като част от колегите изхождат по-скоро от практиката си, която имат в съдилищата и от наблюденията си в съдилищата. Не забравяйте, че производството се развива пред административен орган. Ако сложим същите правила пред административния орган, както ги има в съда, то това няма да е административно производство, а ще стане съдебно производство, което се развива пред административен орган. Наличието на евентуална оперативна самостоятелност, въобще изпълнително-разпоредителната дейност предполагат бързина и неформалност при осъществяване на действията. Има случаи, когато съвсем спокойно административният орган може да е сигурен кое е лицето отсреща, което звъни на телефона, който е даден, познава гласа на лицето. Има толкова много случаи, където няма да има съмнение. Това нещо не представлява чак толкова голяма сложност за доказване. Не трябва да мислим само след това какво ще стане пред съда. Все пак не всички административни актове отиват в съда. Има сума ти административни актове, когато има само една страна в производството, което няма и след това кой да обжалва. Има какви ли не работи. Във всички закони, които съществуват в чужбина с изключение на австрийския, нещата са направени неформално да се развият – устно да се развият по телефона, да не се правят протоколи, да не се натоварва по този начин производството. А в Австрия хората споделиха следното. Ние сме направили най-формалния закон, а и най-дългия и това ни пречи изключително много и опорочава изпълнително-разпоредителния характер. Става като съдебно производство и забавя много нещата. Казвам ви това от практическа гледна точка. Не трябва да се отива във формалности, не трябва да се забравя, че това е административно производство пред административен орган.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, ако имате някакви предложения, имате думата. Ако няма, да формулирам последно промените, които се отнасят до чл. 46.
Иван Тодоров:
Дали да не сложим и “показанията”.
Светла Янкулова:
Нали отпаднаха!
Иван Тодоров:
Защото може производството да се развива в един административен орган, а страната може да е някъде много далеч и ако в случаите, както в чл. 45 се говори за показания, защо да не могат да се съберат показания и по делегация. Само го поставям въпроса, ако решите, че може и по делегация.
Филип Димитров:
Г-н Тодоров, ако не дай боже се окаже, че има някакъв случай, в който трябват показания, те ще се окажат изключени и ще трябва да се върви на друга процедура. По-добре е да ги сложим, дори и да не възникне такава хипотеза никога.
Светла Янкулова:
Те паднаха миналия път. Те бяха за страна и така бяха формулирани за страна, а не за трети лица, не за свидетели. Бяха за страна и отпаднаха. Сега нямаме готовност така да ги сложим.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председателстващ, може ли един процедурен въпрос.
Валентин Милтенов:
Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Искам да помоля да гледаме закона малко по-експедитивно. Няколко заседания посвещаваме на този закон и сме на чл. 50. Гоним срокове и обективно някъде до месец законът трябва да влезе в пленарна зала и да мине. Да не се връщаме към неща, които вече тук са дискутирани и сме взели становище.
Също така, ако може да не се четат текстовете. Ние всички ги имаме пред себе си. Да започваме веднага дебат, ако има такъв. Ако до 1 минута никой не се е обадил, там където няма предложения, да гласуваме.
Валентин Милтенов:
Не смятам да подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Подлагам на гласуване чл. 47 с новото наименование “Съдържание на призовката и разходи за призоваване”.
Който е съгласен с така предложените два текста, моля да гласува.
Проф. Анелия Мингова:
Нали досега говорихме за чл. 46.
Валентин Милтенов:
Става въпрос за чл. 46 и чл. 47, в който разликата е само в наименованието.
Проф. Анелия Мингова:
Чл. 47 е с наименование “Призовки и разходи за призоваване”.
Валентин Милтенов:
Има ново наименование “Съдържание на призовката и разходи за призоваване”.
Преминаваме нататък. Искам да обърна внимание на следващия чл. 48. Право да се откаже даването на сведения и обяснения. Тук пак е същия въпрос, тъй като страна по принцип не може да се възползва от това право да откаже да дава обяснения, идеята на работната група е да откаже обяснения или да остане право да се откаже даване на сведения и пояснения.
Елиана Масева:
Има ли санкция за отказ?
Валентин Милтенов:
Ще помоля някой от работната група да вземе отношение дали е съгласен с така направеното предложение.
Проф. Кино Лазаров:
Става дума за чл. 48, ал. . Аз смятам, че не може да се задължава нито със санкция, нито по друг начин освен с поставеното социално положение.
Валентин Милтенов:
Идеята тук е, че обясненията се дават в един първоначален момент, а пък поясненията на един по-късен етап.
Проф. Кино Лазаров:
Няма значение.
Валентин Милтенов:
Значи предлагате да остане същата редакция, която сме приели.
Светла Янкулова:
Само да уточня. В чл. 48, който миналия път приехме, но нещо има противоречие в него по вносител, е “сведения и показания”. Показания ги заменихме с пояснения. Но понеже миналия път приехме предложението на г-жа Манолова, което съдържа “обяснения” и затова да уточним за обяснения ли се отнася, за пояснения или въобще страната да няма право да отказва да даване на обяснения и пояснения да се отнася само за третите лица, които дават сведения. Защото няма логика страната да отказва да дава обяснения или пояснения. Има повече логика за третите лица. Това е.
Валентин Милтенов:
Какво предлагате? Да включим и пояснения.
Проф. Кино Лазаров:
Само “сведения”.
Светла Янкулова:
Да остане само “сведения”.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване.
Иван Тодоров:
Само една бележка. Ако страната, примерно, ще направи така, че за да даде съответните сведения, показания или каквото и да е друго, трябва да разкрие престъпни обстоятелства, с които тя е свързана, трябва ли това нещо да се запази като нейно задължение. Само си го задайте този въпрос.
Елиана Масева:
Не може. Това е принцип.
Иван Тодоров:
То е принцип, но все пак, ако това е кодекс, трябва да бъде вътре. Би следвало да помислите за това нещо. Имайте предвид, че това са го пипнали в Министерски съвет и не е текстът, който излезе от комисията. Казвам ви го това, защото нещата бяха прецизирани. По принцип Министерският съвет “показания, обяснения, и т.н.3, 4” те не ги различават. И за да съкратят текстовете някъде са останали две от нещата, а другото място са други, но те това не го виждат. Не че имам нещо против да мине по-бързо кодекса, но имайте предвид, че след това, че тук са две думички, а на друго място – други две думички, ще стане голямо главоболие. По-добре е всички неща да си фигурират, защото до голяма степен всички неща важат и за страните. Някой път страните не са заинтересовани от производството. Те са на обратната страна, защо трябва да бъдат задължавани да си влошават положението. Защо трябва да са по-зле от третите лица - тия, които имат обратен интерес от издаването на акта.
Валентин Милтенов:
Г-жо Масева, искахте думата.
Елиана Масева:
Аз искам да ви кажа, че точно по отношение на страните и на неучастващите в производството би могло текстът да бъде много по-стегнат. Да се каже, че неучастващите дават еди-какво си.
Валентин Милтенов:
Това да го уточним като отделна алинея.
Елиана Масева:
Да. Органът има право... Това в два текста може да се формулира.
Вижте, че и за нас е трудно. Това са пояснения, обяснения, сведения. Освен това никъде не казваме кой какви задължения и права има по този закон. Не може ли да се попреработят малко текстовете. В чл. 45 и чл. 46 да се каже: неучастващите правят еди-какво си, участващите еди-какво си. И административните органи това докато го усвоят, ще мине петилетка.
Светла Янкулова:
Всъщност е казано. Само за обясненията не сме казали какво представляват. Иначе за сведения за неучастващи по някакъв начин има обяснения какво представляват.
Елиана Масева:
Да кажем: страните дават обяснения, пояснения, сведения. Неучастващите в производството дават какво - показания и какво?
Валентин Милтенов:
Сведения!
Светла Янкулова:
Неучастващите дават само сведения, а страните дават обяснения и пояснения.
Ако приемем това, което казва г-н Тодоров, тогава тук трябва да включим и според вече приетата от нас терминология “и обяснения и поясненията” и ще стане:
“Никой няма право да отказва да дава сведения, обяснения или пояснения.”
Валентин Милтенов:
Има ли становища по така направеното предложение последно.
Подлагам на гласуване така направеното предложение. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Колеги преминаваме нататък. Чл. 52. Има направено предложение от колежката Манолова. Имате думата по чл. 52.
Иван Тодоров:
Става както е предложено. Не се променя въобще и в единия и в другия случай смисъла, така че нямам възражения.
Валентин Милтенов:
По предложението на колежката Манолова?
Проф. Анелия Мингова:
Приемаме го.
Проф. Кино Лазаров:
Да го приемем.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на Мая Манолова. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване така предложения текст на чл. 52 с приетото предложение на колежката Манолова. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Чл. 53. Съгласие или мнение на друг орган.
Чл. 54. Спиране на производството.
По чл. 54 има предложение също на Мая Манолова. Имате думата колеги. Заповядайте, г-н Тодоров.
Иван Тодоров:
Извинявайте, че често се намесвам, но в комисията съм готвил тази глава и затова малко повече се обаждам Моля да ме извините за това.
Смятам, че в ал. 1, т. 3 не е подходящо да се приема предложението, защото текстът “без установяването на които актът не може да бъде издаден” е много по-точен и намаляване доста повече случаите, където тези неща могат да се случват. Другата формулировка е доста по-обтекаема и, според мен, е рисковано да се отива към нея. Имайте предвид, че когато става въпрос за административни органи, на тях трябва да им е по-ясно и по-разгърнато като формулировка и затова и предишното предложение на г-жа Манолова съм склонен да се приеме, защото едно е “доказателствени средства” друго е “способ”. Способи звучи по-разбираемо, доказателствени средства е по-точно. В случая обаче вижте колко по-ясно е “без установяването на които актът не може да бъде издаден”, докато “чието установяване е от значение за издаването на акта” – думата “е от значение” е много по-субективна.
Затова моето предложение е ал. 1 да се запази така, както е формулирана.
Валентин Милтенов:
А по останалите предложения?
Иван Тодоров:
В т. 5 няма проблем да се добави думата “друго”. Нямам възражение думите “без техния краен акт” да се заменят с “преди тяхното приключване”. Т.е. това, което г-жа Манолова предлага в т. 2 спокойно може да се приеме.
Надка Балева:
Колеги, предложението на г-жа Манолова е коректно и считам, че следва да го подкрепим. Защото формулировката на вносителя буквално тълкувана означава, че престъплението е основание или елемент от процедурата по издаване на административния акт по-точно. Ами не става въпрос за това. Говорим за нещо съвсем друго – че установяването е от значение за издаването на акта и затова предложението на Манолова, мисля, че е много удачно. Конкретно говоря за ал. 1, т. 3.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения? Г-жо Манолова, ако искате да вземете отношение. Гледаме вашето предложение по чл. 54. Дебатът е по ал. 1, т. 3. “когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, без установяването на които актът не може да бъде издаден.”, за което Вие давате друго предложение.
Мая Манолова:
Предложението е чисто редакционно.
Валентин Милтенов:
Точно това е, че май не е чисто редакционно, а е по същество.
Мая Манолова
Във всичките си предложения съм се стремяла да синхронизирам съответните текстове между кодексите, т.е. с Гражданския процесуален кодекс и Наказателния процесуален кодекс и по този е формулирана тази хипотеза в ГПК. Това ми беше идеята – нещата да звучат по един и същи начин. Още повече възприехме тук с колегите от предния път позитивната форма на изразяване. Това са ми съображенията. По този начин е формулиран съответния текст в ГПК.
Валентин Милтенов:
Колеги, ако няма други предложения поставям на гласуване предложението на колежката Манолова в ал. 1, т. 3. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Предложението на колежката Манолова се приема.
По отношение на останалите две точки считаме, че няма възражение и се приемат и те.
Подлагам на гласуване двата текста: чл. 53. Съгласие или мнение на друг орган и чл. 54. Спиране на производството с така приетите предложения. Който е “за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Двата текста са приети.
Преминаваме нататък. Чл. 55 – Възобновяване на спряно производство, и чл. 56 – Прекратяване на производството.
Няма направени предложения. Имате думата колеги.



Надка Балева:
Не е ли по-добре редакционно: Чл. 55, ал. 1 “след като бъдат отстранени пречките за движението му” да стане: “след като отпаднат основанията за спирането му”.
Валентин Милтенов:
Съветът по законодателство има предложение да се създаде нова ал. 3 на чл. 56:
(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.
Имате думата, колеги. Заповядайте.
Мая Манолова:
По принцип и аз имах такова предложение. Тъй като в предния текст в чл. 54, който визира спирането на производството, възможността за обжалване е обвързана със съобщаване на страните, така че за симетрия би следвало да има такава ал. 3., която да възпроизведе чл. 54, ал. 4.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че това може да се приеме, но сегашният текст на ал. 3 да си остане като изречение, защото става дума за частна жалба.
Валентин Милтенов:
Да стане ал. 4.(Да.)
Подлагам на гласуване двата текста с така направените предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемат се двата текста.
Преминаваме към следващия текст – чл. 57. Срокове за издаване на индивидуалния административен акт.
Имате думата, колеги. Има направени предложения от народните представители Касабова, Мингова, Милтенов и Янев. Заповядайте, г-н тодоров.
Иван Тодоров:
Аз лично се присъединявам към предложенията. Аз поддържах и в работната група да бъдат по-къси сроковете и специално този случай, който колегите предлагат е много подходящо предложението, тъй като става въпрос именно за случаи, където нещата са доста по-ясни. Така че 7 дневен срок в този случай е един много сполучлив компромис.
В предложената от тях ал. 3 имам една техническа забележка:
“(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 1 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.”
Тъй като в ал. 1 по принцип се предвижда 14 дневен срок, няма смисъл да съществува, тъй като срокът е 14 дни в общия случай. Може да се каже по ал. 2 е 14 дни, ако се налага експертиза. Може това да са имали предвид колегите, тъй като те създават ал. 2, където срокът е 7 дни. Тогава в ал. 3 би следвало да се каже: “по ал. 2, когато има експертиза, срокът да е 14 дни.” Може би това са имали предвид.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, имате ли мнение?
Иван Тодоров:
Вместо ал. 1 да се запише ал. 2. В предлаганата от колегите ал. 3 вместо “ал. 1” да бъде “ал. 2”.
Иначе предложенията, според мен, са много подходящи.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението с така направеното уточнение от г-н Тодоров. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се така направеното предложение.
Поставям на гласуване чл. 57 с така приетото предложение на колегите – Срокове за издаване на индивидуалния административен акт. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към следващия важен текст на чл. 58. Има предложение да го отложим.
Иван Тодоров:
Аз възразявам срещу предложението да се отложи, тъй като текстът е изключително важен. Тук присъстват повечето от хората, които имат отношение към този текст – г-н Димитров, г-жа Мингова и вносителите – проф. Кино Лазаров, представители на Върховния административен съд и нека да не го отлагаме. Това е възлов въпрос и трябва да се реши.
Валентин Милтенов:
Добре. Отварям дискусията по чл. 58 – Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие. Имате думата, колеги. Заповядайте, г-н Тодоров.
Иван Тодоров:
Аз много категорично подкрепям направеното предложение за вкарване на “мълчаливото съгласие” като общ принцип. Смятам, че за българската правна система и българската действителност това ще е изключително важен стимул за администрацията да започне да функционира много по-отговорно и много по-оптимално.
Второто нещо е, че случаите на мълчаливо съгласие много сполучливо са определени в направеното предложение, така че няма опасност да възникнат за държавата и за останалите граждани или юридически лица неблагоприятни последици от мълчаливото съгласие. Т.е. на практика с въвеждането на мълчаливото съгласие като принцип и с предвидените изключения се постига един много добър баланс между мълчаливо съгласие и мълчалив отказ. И не само това. В случаите, когато трябва да има мълчаливо съгласие това се дава. Те няма да са повече от случаите на мълчалив отказ, нито обратното. Защото като количество даже мълчаливият отказ леко преобладава като количество. Така въведено като принцип това ще е един много напредничав и много примамлив текст да фигурира в българското законодателство. С оглед на влизането ни в Европейския съюз почти всички хора в Европа много се радват на такива текстове и аз мисля, че ще бъде много сполучливо в настоящия момент.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви. Заповядайте, г-н Димитров
Филип Димитров:
Аз много горещо ще подкрепя този текст, защото ако ще си говорим за оценка на административната ефективност оттук нататък. Това е практически основният способ, с който това може да се постигне. Административният орган или знае какво върши или сбърква и съответно бива санкциониран или започва автоматично да издава откази в резултат на което пак бива санкциониран понеже става ясно, че се получава море от безсмислени откази. Т.е. това е единственото, сигурно не е единственото, но едно от важните средства, за да бъде поставена в състояние на оценимост и прозрачност администрацията. Така че съм категорично за.
Проф. Анелия Мингова:
Само едно изречение към това, защото виждам, че има обща идея предложението ни да се приеме. По-подробно г-н Димитров би могъл да представи предложението, тъй като той е автор на този принцип в един предходен закон в миналия парламент, който приехме.
С едно изречение искам да кажа, че всъщност тук обръщаме модула на отношението “гражданин-държава” и даваме много ясен знак, че в този род отношения ние трябва все повече да изнесем напред правото на гражданина, говоря и за юридическите лица, разбира се, по отношение на властовите институции, които в момента се явяват в лицето на органа, издал или очаквано да издаде административния акт. Това е в основата на предложението и мисля, че този принцип трябва да залегне именно в този основен закон-кодекс. От тези съображения сме се ръководили с всички уговорки на изключения, когато би се създал риск, ако принципът за мълчаливото съгласие бъде въведен абсолютно.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-н Димитров.
Проф. Валери Димитров:
Уважаеми колеги, аз ще добавя само няколко съображения.
Първо, ние с проф. Лазаров обсъждахме тези текстове, консултирахме ги и дори мисля, че той ще каже за това. Необходимо е още едно допълнение тук в смисъл кога не се прилага мълчаливият отказ. Принципът на мълчаливото съгласие не бива да се прилага не само когато става дума за актове, въз основа на които се придобиват правоспособност или друго правно качество или когато става дума за спорни актове, издадени в резултат на спорни производства. Такива са, например, концесионни, приватизационни процедури, т.е. там където има няколко участника и има състезание. Очевидно е, че административният орган трябва да се произнесе с някакъв изричен акт и трудно би могло при мълчание, резултат от състезанието да се изяви само чрез мълчание на административния орган. Тук също има едно разумно изключение.
Като цяло, мисля че е възприет моделът, който е в Закона за ограничаване на административното регулиране. Трябва да се има предвид, че там има предпазни механизми – има допълнително уведомяване на административния орган, че е настъпило мълчаливото съгласие. Той би могъл да реагира, ако има някакъв риск, би могъл да спре съответното действие или сделка и т.н., ако смята, че това би могло да доведе до някакви увреждания на публични интереси или правата на определени лица. Но така или иначе има достатъчно предпазни механизми, за да не се злоупотребява с това.
В същото време предимствата от подобно разрешение са, според мен, несъизмерими. Защото няма начин да дисциплиниращ администрацията да действа по определен начин, освен именно по този начин. Ще дам само два примера: В България по този начин при тези условия са поставени две, вярно много специализирани, компетентни и отговорни администрации – администрацията на Централната банка и администрацията на Комисията по финансов надзор. Те действат при определени свои актове чрез мълчаливо съгласие в смисъл, ако пропуснат сроковете, се прилага мълчаливо съгласие. Досега те не са пропуснали нито един срок. Няма такъв случай, защото следят с десет очи да не пропуснат такъв срок. Това е наистина дисциплиниращо, изключително дисциплинира администрацията. Освен това, това решава проблема за извечния спор, когато съдът отмени един мълчалив отказ, понякога злонамереното упорство на администрацията много често обезсмисля дори самото съдебно решение. Получават се и такива случаи. Това е едно много радикално средство и за да не бъда голословен и с това приключвам. Трябва да се има предвид, че подобно радикално разрешение е възприето съвсем наскоро в испанския процесуален кодекс.
Мая Манолова:
Аз ще гласувам “за” с голямо вътрешно колебание, тъй като си давам сметка, че това е едно от революционните нововъведения в този кодекс. Безспорно, стъпка в тази посока следва да бъде направена именно поради недостатъците и лошите практики, които има администрацията в своята работа, но колебанието ми е свързано с това, че все пак предвид възможностите на администрацията да се пренастрои към подобен механизъм на работа и евентуално възможните злоупотреби от недобросъвестни граждани да ползват тази процедура при определени хипотези, като се надявам в крайна сметка опасенията ми в практиката да не се оправдаят. Безспорно, ако искаме да приемем нещо модерно, трябва да приемем тези текстове. Но аз лично съм с вътрешно колебание, че при прилагането им в практиката ще се получи броят ефект, който очакваме.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви. Г-н Тодоров има думата.
Иван Тодоров:
Съвсем кратко. Имам предложение към направеното предложение, което мисля, че е доста важно. Предлагам в ал. 4 след думите “отказ в случаите” да се добави: “когато това не е мълчаливо съгласие”. Смисълът на предложението е следния.
“(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ в случаите и при условията, предвидени в специални закони.”
Идеята е във всички случаи, когато това не е мълчаливо съгласие, да се счита за мълчалив отказ. Защото мълчаливият отказ е най-могъщата гаранция за гражданите и организациите след мълчаливото съгласие.
Второто нещо - нещо, което има много хубава и трайна практика на Върховния административен съд, разгледано в историята на първо място от проф. Лазаров, сегашната ал. 3:
“(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.”
да влезе като алинея след ал.4, която предлагат колегите и другите алинеи да се преномерират.
Смятам, че тези две допълнения са много важни от гледна точка на самата същност на мълчаливия отказ. Имайте предвид, че повечето актове, независимо от въвеждането на принципа за мълчаливото съгласие и то за най-важните и съществените актове, като количество, останалите актове ще са малко повече отколкото мълчаливото съгласие така, както колегите са го изброили. При това положение единствената защита на гражданите и организациите в случаите, когато не се произнася органът в срок, това да бъде мълчаливо съгласие, за да може след това те да го обжалват по съдебен ред след изтичането на срока. Ако въведем този принцип, задължително е да въведем и ал. 3, където когато се отмени единият отказ, се счита отменен и другият.
Тъй като колежката изказа някои опасения, предполагам, че и проф. Лазаров ще изкаже опасения за мълчаливото съгласие, искам само да дам едно много важно практическо уточнение.
Забележете в случаите на мълчаливо съгласие, примерно, Агенцията за приватизация има мълчаливо съгласие. Ще ви дам само два примера с изключително важни сделки. Примерно, по сделката за БТК, именно защото имаше мълчаливо съгласие, се премахна възможността Надзорния съвет на агенцията да стои и да бездейства.
И още един пример. При сделката за Бояна-филм всички членове на Надзорния съвет бяха в отпуска по новогодишните празници именно поради опасността да възникне мълчаливо съгласие да бъдат обвинени че са се скрили, всички прекъснаха отпуските си, дойдоха и гласуваха. Просто ви казвам как мълчаливото съгласие на практика действа стимулиращо върху администрацията.
Валентин Милтенов:
Разбрах ви. Само за ал. 3 да кажете какво е вашето предложение.
Надка Балева:
Ал. 3 за бъде възпроизведена в чл. 58 като ал. 4.
Иван Тодоров:
Точно така.
Надка Балева:
Лично аз считам, че е разумно, защото прекратява, т.е. елиминира възможността при отмяна на мълчаливия отказ ново съдебно производство за отмяна на изричния отказ.
Валентин Милтенов:
Проф. Лазаров, ако имате нещо редакционно да кажете.

Проф. Кино Лазаров:
Аз съм съгласен по принцип с изказаните тук съображения. Наистина ние с проф. Димитров много работихме върху този текст и стигнахме до общо съгласие, но той трябва да издиктува за протокола случаите към ал. 2 – случаите на спорни производства.
Проф. Валери Димитров:
Да, така беше. Чета:
“(2) Мълчаливото съгласие не се прилага при лиценз, регистрация и всеки друг подобен акт, който е условие за законосъобразното извършване на определен предмет на дейност, съответно за придобиване на правоспособност или друго правно качество, както и случаите, когато административният акт се издава в резултат на състезателно производство.”
Става дума, че при състезателно производство това е спорна администрация и винаги трябва да има изричен акт.
Проф. Кино Лазаров:
Две думи във връзка с предложението на колежката Манолова.
И в мен има едно опасение. Тези опасения бяха изказвани и по време на работата по законопроекта в комисията, че може да се получи хипотеза, при която да бъде застрашен или даже увреден интереса на трето лице. За това аз се питам дали не може, като имаме предвид, че чл. 152 е предвидил едномесечен срок, както за съгласието, така и за отказа, за мълчаливото съгласие да бъде поне два месеца, както имаше в един от вариантите.
Реплика: А третото лице?
Проф. Кино Лазаров:
Третото лице не знае, на третото лице не е съобщено.
Иван Тодоров:
Проф. Лазаров, това ще отиде при съдебното обжалване. Мълчаливият отказ да се обжалва в еди какъв си срок. Това ще отиде при съдебното обжалване. Няма смисъл тук да го въвеждаме.
Проф. Кино Лазаров:
Чл. 152 е производство пред съд. Аз не казвам, че тук. Просто свързвам нещата.
Валентин Милтенов:
Нека сега да се съсредоточим върху дискусията по така направеното предложение.
Г-н Димитров, искам само да ви попитам дали имате нещо по така направените предложения от г-н Тодоров.

Проф. Валери Димитров:
Не! Невъзразявам.
Мая Манолова:
Неразбрахме дали това, което добави в ал. 2 г-н Димитров, го приемаме като предложение.
Валентин Милтенов:
Аз говоря за направените предложения на г-н Тодоров и по отношение на тях да вземе отношение, а по ал. 2 не сме гласували.
Мая Манолова:
Г-н Димитров прочете ал. 2 и добави нови текстове.
Валентин Милтенов:
Г-н Димитров, за ал. 2 стана въпрос, ако може да кажете.
Проф. Валери Димитров:
Колеги, по принцип издаването на административния акт е едно безспорно производство. Това е преобладаващото. Само че понякога то е спорно производство, състезателно, когато има участници с противоречиви интереси, когато един от тях получава отказа в резултат на състезателна процедура – концесионна, приватизационна или обществени поръчки, както беше доскоро и доколкото виждам пак ще се възстанови този модел, че актовете по възлагане на обществени поръчки и по определянето на участник – на победител в процедурата по обществени поръчки е административен акт. Имате няколко участници и един печели състезанието. В случая административният орган трябва да се произнесе с изричен акт. Това е една от хипотезите, когато, т.е. същото е както при акт, с който се придобива правно качество или правоспособност. Това също е едно разумно стесняване на приложното поле.
Валентин Милтенов:
Вие предлагате да се добави това към ал. 2.
Проф. Валери Димитров:
Мълчаливото съгласие не се прилага и в тези случаи, когато административният акт се издава в резултат на състезателно производство, без значение какво – дали е приватизационно.
Валентин Милтенов:
Колеги, имате думата по така направеното предложение от г-н Димитров.
Надка Балева:
Приемаме го.


Светла Янкулова:
Ако позволите само някои уточнения по ал. 2. Казали сме: “за придобиване на правоспособност или друго правно качество”.
Нали правоспособността има друг смисъл по Закона за лицата и семейството и въобще какво ще е това друго правно качество. Не сме ги определили конкретно.
Освен това, “всеки друг подобен акт, който е условие за законосъобразното извършване на определен предмет на дейност”, не е ли много общо формулирано.
Проф. Валери Димитров:
Вижте, правно качество е търговското качество. Примерно говоря. Когато придобивате качеството на едноличен търговец, вие не променяте цялостно правоспособността си, но придобивате и това правно качество, за да участвате в търговския оборот. Когато вие придобивате някаква професионална квалификация и правоспособност, когато придобиете статута на частен съдия-изпълнител или придобиете статута някакъв регистриран участник в някаква професионална общност, вие придобивате едно професионално качество.
Светла Янкулова:
Да, но тук сме употребили общата дума “правоспособност”, да обясним ли, че става въпрос за професионална някаква.
Проф. Валери Димитров:
Придобиване на правоспособност понякога при лицензирането при административния акт се придобива цялостна правоспособност, защото възниква правен субект. Много често лицензиращите актове пораждат правни субекти, както е когато има изключителен предмет на дейност. В някои случаи си има правен субект, който обаче в резултат на административния акт придобива ново правно качество. Допуска се.
Валентин Милтенов:
Г-н Еленков има думата.
Александър Еленков:
С новата редакция и добавката към ал. 2, която г-н Димитров предложи, на мен ми се струва по-удачно ал. 4 да стане:
(4) “Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ в случаите на ал. 2.”
Валентин Милтенов:
Това променя редакцията, която даде г-н Тодоров.
Иван Тодоров:
Едно и също е.

Проф. Валери Димитров:
В ал. 2 са стесненията, така да се каже изключенията от приложното поле на мълчаливото съгласие. Може да се каже със специален закон. Всеки специален закон може да отрече този принцип и да каже: Тези актове издавани от тези административни органи мълчанието ще се квалифицира като отказ, а не като мълчаливо съгласие.
Иван Тодоров:
Не може да бъде, например, мълчаливо съгласие в случаите, когато еди-какво си. За това е може би по-добре да се каже: когато не е мълчаливо съгласие тогава е мълчалив отказ, за да ....
Мая Манолова:
Има хипотези, които са по специални закони, които не се изчерпват със ситуацията по ал. 2.
Проф. Валери Димитров:
Ако позволите, г-н Милтенов, само да уточня.
Колеги, след като уреждаме принципа, че мълчанието на администрацията се квалифицира като съгласие, т.е. одобрение да се извършат определени действия и т.н., т.е. елиминира адресата на административния акт да извърши нещо, да направи нещо, това означава, че ако специалният закон, за да се квалифицира намерението на администрацията като отказ, трябва да има изрична разпоредба в специалния закон, която да изключва принципа на Административнопроцесуалния кодекс. Ако специалният закон мълчи в това отношение, ако той не предвижда такава изключваща специална норма, това означава, че ще се прилага този принцип – ако не попада в изключенията по ал. 2, когато е лиценз или акт. В ал. 2 са изключенията.
Иван Тодоров:
Но въпросът е в следното. В еди-кои си случаи не може да има мълчаливо съгласие без да казва, че това попада в случая на мълчалив отказ. В този случай ще се получи ситуация, когато случаят не попада в.
Проф. Валери Димитров:
Да. Аз затова съм съгласен с теб, че когато не е мълчаливо съгласие е мълчалив отказ, за да няма междинни положения.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-жо Масева.


Елиана Масева:
Може ли все пак да попитам по ал. 2 изключението – “който е условие”. Значи няма мълчаливо съгласие, когато издаването на акта е условие за законосъобразно извършване на определен предмет на дейност. Може ли да посочите производство пред административен орган, което не е свързано с извършване на дейност, която е законосъобразно и законово регламентирана.
Проф. валери Димитров:
Г-жо Масева, когато става дума за търговска дейност и изобщо за стопанска дейност, но тук навлизаме малко в приложното поле на друг закон – Закон за ограничаване на административното регулиране, но принципът е, ако се спрем на Търговския закон, по принцип търговците свободно избират предмета си на дейност, имат свобода да изберат своя предмет на дейност. Какъв тип бизнес да правят е работа на търговеца. Съдът, който действа, когато се регистрира едно лице като търговец, съдът действа като административен орган, а не като правораздавателен орган. Регистрационният съд, неговото решение легитимира избрания от търговеца предмет на дейност. Когато обаче определен предмет на дейност поради рисковия си характер е подложен на лицензионни или регистрационни, или разрешителен режим, трябва да има някакъв административен акт, който предшества обикновено търговската регистрация. Така е в 39 вида дейност (бизнес), които са изброени изчерпателно в закона за ограничаване на административното регулиране има лицензионни режими. Там винаги лицензът като административен акт предшества търговската регистрация. Обикновено лицензиращият орган казва: имаш право да извършваш първо, второ, трето, четвърто, пето и нищо повече от това.
Елиана Масева:
Това е ясно. Но аз ви питам за най-масовата практика при издаване на административни актове при административни производства. Примерно, отивам в общината и искам дами се издаде строително разрешение – разрешение за строеж. Минават 2 седмици при условията на мълчаливо съгласие. Ако се изпълни това условие, че това строително разрешение е действително условие за законосъобразна дейност, значи няма мълчаливо съгласие. За изменение на кадастъра, за промяна в границите, дори, ако щете и за свидетелство за наследници. Това е законоустановена дейност.
Проф. Валери Димитров:
Това не е предмет на дейност. Обърнете внимание, предмет на дейност. Това е бизнес. Когато аз искам строително разрешение, това е едно еднократно действие. Обаче когато аз осъществявам някаква дейност като търговец или като юридическо лице с нестопанска цел, този предмет на дейност е дефиниран или в закон, или в някакъв административен акт или е свободно избиран от субекта, който го извършва. Тази дейност, която той извършва системно и постоянно е неговият предмет на дейност. Аз не строя непрекъснато. Ако строя непрекъснато съм строителен предприемач-търговец и това е моят предмет на дейност. Има се предвид именно предметът на дейност като стопанска или нестопанска дейност. Юридическите лица какво имат? Примерно строителното разрешение не попада в изключващата норма, защото строителното разрешение не е свързано с предмет на дейност.
Елиана Масева:
Не попада. Но с това строително разрешение имам мълчаливо съгласие и започвам да строя и засягам интересите на куп лица. Административният орган – общината, може да спре строежа. Тук става дума за най-масовите действия, които трябва да се имат предвид при тази регламентация.
Проф. Валери Димитров:
Нека да развием хипотезата. То е уредено. Има уведомление и възможност да се спре строежът, ако се смята, че засяга страна на трети лица. Значи има предпазни механизми.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, да се съсредоточим върху предложенията, които бяха направени. Ако трябва, да ги припомня отново.
Проф. Анелия Мингова:
Аз съм съгласна с това, което иска да добави г-н Димитров в ал. 2, но ми се ще да потърсим друга формулировка. Защото “състезателно производство или спор” е нещо съвършено различно. А ние тук не говорим за спор между административния орган и лицето или страните, които искат нещо, а говорим за конфликтна конкуренция и противоречиви интереси между самите страни, така както са формулирани във вече приет от нас текст преди няколко заседания: или при конкуренция или когато участват страни с противоречиви интереси. Защото може да има и страни с еднакви интереси. Например, двама наследници искат някакво удостоверение, или каквото и да е.
Валентин Милтенов:
В случаите, когато участват страни с противоречиви интереси.
Иван Тодоров:
Противоречиви и несъвпадащи интереси.

Проф. Анелия Мингова:
Каквото и да е, само да избегнем ...
Проф. Валери Димитров:
Пак повтарям, може би изразът “състезателно производство” е житейски най-добре обяснено. Когато има конкуренция.
Проф. Анелия Мингова:
Или конкуренция на интереси. Между страните, а не между органа и това. Там няма състезателност.
Проф. Валери Димитров:
И още един пример да дам. Често се разпределя ограничен ресурс.
Валентин Милтенов:
Последно какво се предлага? Конкуренция на интереси или противоречиви интереси.
Проф. Валери Димитров:
Конкуриращи се интереси.
Валентин Милтенов:
Последно обобщавам така направените предложения за ал. 2 на чл. 58. В ал. 2 да бъде добавено така направеното допълнение: “както и в случаите, когато има ..
Проф. Валери Димитров:
“административният акт е издаден в резултат на производство, в което участват страни с конкуриращи се интереси.” Може би става дълго, но е ясно.
Валентин Милтенов:
Ще прочета предложенията, за да стане ясно и да можем да гласуваме:
Ал. 3 по вносител да стане ал. 4. Това е предложението на г-н Тодоров.
В ал. 4. от предложението на колегите, “когато това не е мълчаливо съгласие”.
Г-н Еленков предложи ...
Александър Еленков:
Оттеглям предложението си.
Валентин Милтенов:
Добре. По така формулираните три предложения има ли други уточнения. Проф. Лазаров, заповядайте.



Проф. Кино Лазаров:
Не може ли да отпадне като излишен изразът “друго правно качество”? Много неопределен израз. Какво значи “друго правно качество”?
Валентин Милтенов:
Г-н Димитров, чухте ли какво каза г-н Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Аз предлагам да отпаднат думите “друго правно качество”
Проф. Валери Димитров:
Не знам. Не че възразявам, но “друго правно качество” разширява хипотезите, когато ще се прилага мълчаливия отказ.
Проф. Кино Лазаров: Разбира се.
Иван Тодоров:
Според мен, е подходящо да остане “друго правно качество”. Нека да не отиваме в крайност. Само едно предложение, г-н Димитров и се надявам да го коментира, обаче.
В ал. 2 преди “предмет на дейност”да стане “определен, постоянен предмет на дейност”.
(Общо несъгласие.)
Проф. Валери Димитров:
Колеги, спомням си една статия на покойния проф. Таджер. Тя беше в новото списание “Търговско право” “За предмета на дейност на търговеца”. Всички знаем за какво става дума.
Иван Тодоров:
Имайте предвид, че когато отиде това при администрацията, съвсем не винаги те ще разбират това, което ние разбираме.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, ако няма други предложения подлагам на гласуване предложението на народните представители с така направените уточнения: трите предложения за ал. 2, ал. 3 и ал. 4.
Който е съгласен, моля да гласува. Г-н Ралчев се обади, че гласува “за”.
Надка Балева:
Само едно уточнение. Ал. 3 от първоначалния текст като изречение второ ли става?
Валентин Милтенов:
Става ал. 4, като другите се преномерират.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържал се. Приема се ал. 58.

Елиана Масева:
Вие го гласувахте, но аз мисля, че това е въпрос, който трябва подробно да се разгледа с хипотези и примери. Не може просто така. (Революция.) Добре, революция, обаче за 7 дневен срок трябва да уведоми и за 7 дневен срок той ще построи 10 етажа. И какво като уведоми? И какво като общината спре, докато издаде акт, не може да му откаже?
Проф. Валери Димитров:
Има административно наказване за неуведомяване.
Иван Тодоров:
За второто, което е скандална сделка, хората се събраха и го обсъдиха. Можеше да се скрият и да не го обсъдят.
Елиана Масева:
Спирането се прилага само до отстраняване на нарушението. В този случай не може да бъде ...
Валентин Милтенов:
Колеги, аз мисля, че вече гласувахме чл. 58. Какво е това сега?
Продължаваме с чл. 59. Форма на индивидуалния административен акт.
Има направено предложение от колежката Манолова.
Проф. Анелия Мингова:
Какво стана с чл. 58?
Валентин Милтенов:
Гласувахме предложенията. Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 58. Който е “за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Чл. 59. Форма на индивидуалния административен акт.
Има предложение на колежката Манолова.
Мая Манолав:
Мисля, че вече го разглеждахме този въпрос и не е нужно да го обосноваваме.
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам едно предложения. В ал. 3 думите “или знаци” да отпаднат. Комисията го реши, но то е останало тук и в чл. 21, ако не се лъжа, където беше определение на административните актове. Просто думите “със знаци” “или знаци” да се заличат. Да остане “действие или бездействие”, защото и знаците са действие.
Валентин Милтенов:
Това е едно от предложенията на г-жа Манолова, което е прието от комисията. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 59 в тази му редакция. Който е “за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Чл. 60. Предварително изпълнение.
Има предложение на народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов.
Има и второ предложение – на колежката Манолова. Имате думата, колеги. Г-жо Манолова?
Мая Манолова:
Аз мисля, че ми е резонно предложението доколкото сочи кой ще възстанови предишното състояние. Говоря за предложението по ал. 6., за да е ясно, кой го възстановява. Дали вносителите не са имали нещо друго предвид?
Що се касае до второто ми предложение, разбира се, то е дискусионно. Предлагам това с оглед да не подлежи на обжалване определението за спиране на изпълнението на административния акт с оглед все пак създаване на някаква стабилност. Но мисля, че самият факт че това се урежда в момента по един или друг начин е вече плюс, тъй като в досега съществуващата правна уредба имаше известни противоречия в практиката на Върховния административен съд дали подлежи изобщо на обжалване определението, с което се спира или отказва спирането на изпълнението или не.
Валентин Милтенов:
Имате думата, колеги. Г-н Цонев, заповядайте.
Цони Цонев:
Аз считам, че предложенията по трите алинеи – 5, 6 и 7 са коректни и точни и допринасят за прецизиране на тези текстове.
Конкретно за предложението по ал.7, то е в съзвучие с един от основните принципи, който се налага чрез този кодекс за бързина на производството.
Александър Еленков:
Останалите участници не могат да изразят становище. Това нещо се компенсира с допуснатото обжалване и затова ще помоля г-жа Манолова да си оттегли предложението за ал. 7.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-н Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Този въпрос беше един от най-дискутираните по време на работата по кодекса. Трябва да се отбележи, че текстът на ал. 7 по общия ред не е много прецизен и смятам да бъде с частна жалба.

Светла Янкулова:
Или да бъде по реда на Глава 13, защото Глава 13 от този кодекс създава реда за обжалване на определенията.
Валентин Милтенов:
По реда на Глава 13. (Да.)
Проф. Кино Лазаров:
Да запишем по реда за обжалване на определенията.
Мая Манолова:
Вие ме убедихте за момента, че така е по-добре, но все пак нека стои като възможна опция моето предложение. Ще се въздържа даже аз да го гласувам. Просто нека да бъде обмислено в процеса докато тече обсъждането на второ четене.
Валентин Милтенов:
Аз ще предложа безспорните предложения.
Мая Манолова:
Не го отлагайте. Нека да се гласува, но да стои като предложение. Няма да го оттегля.
Александър Еленков:
Когато по производството по частната жалба се представят допълнително съществени доказателства, с които инстанцията е решила въпроса със спирането, уважила или отказала, не ги е имала предвид.
Мая Манолова:
Може би съм обременена от конкретиката, с която мисля като адвокат, пререшаването допълнително, според мен, създава повече неудобства.
Проф. Кино Лазаров:
Но това е най-важният момент в производството – да се изпълни актът. И ако тук няма гаранции за законосъобразно решение. Трябва да има гаранции.
Иван Тодоров:
Правя едно предложение, което може би ще е някаква форма на компромис, в края на ал. 6 да сложим едно изречение: “определението подлежи на незабавно изпълнение.” Т.е. това, че съдът примерно е спрял предварителното изпълнение да се приведе в действие, независимо от обжалването по-нататък и по този начин все пак решението на състава на съда да има приоритет пред решението на административния орган, независимо, че определението подлежи на обжалване пред следващата инстанция. Тогава ал. 7 спокойно може да остане: “Определението подлежи на обжалване по общия ред.” Общият ред е частна жалба.
Ако искаме да бъдем съвсем ясни: “Определението подлежи на обжалване с частна жалба по общия ред.” Или пък “с частна жалба” е напълно достатъчно.
Надка Балева:
Г-н Милтенов, изразът “незабавно” въобще мисля, че е неприложим в случая. Такъв термин може да се използва само, когато говорим за работа на органите за противопожарна и аварийна безопасност. Какво значи съдът “незабавно”? Какво ще стане? Ако ние запишем “незабавно” каква е логиката да подлежи на обжалване, ако от незабавното изпълнение настъпят неотстраними последици. Какъв е смисълът тогава на едно отменително решение по частната жалба при тази изрична разпоредба за незабавно изпълнение.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-н Еленков.
Александър Еленков:
Само при положение, че подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Глава 13. Ако ще подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Глава 13, има чл. 237, ал.1, която казва: “частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане.” То е същото. И да си оттегли предложението колегата Тодоров, нищо не се променя.
Иван Тодоров:
Ако се запази общият ред – чл. 237.
Проф. Кино Лазаров:
Общият ред обикновено се има предвид за обжалване на жалбите. Като кажеш “общия ред” само ще внесеш разколебаване и съмнение.
Валентин Милтенов:
Предложение на Съвета по законодателство:
“Общият ред” да бъде заменен по реда на Глава 13.
Проф. Кино Лазаров:
И това може да стане.
Проф. Анелия Мингова:
И да напишем, че по реда на Глава 13 нищо не казваме, защото в самата Глава 13 е казано, че в посочените от този закон случаи, определенията подлежат на обжалване по този именно ред. Така че ако сложим точка след “подлежи на обжалване”, е достатъчно. Това е определение, не е решение. Това е най-изчистеното. Само че да кажем: “определението на съда”, защото само с две думи едно изречение виси алинеята.
Валентин Милтенов:
“Определението на съда не подлежи на обжалване.”
Подлагам на гласуване първо безспорните предложения, включително на колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов и на колежката Манолова по т. 1. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам формално на гласуване предложението на колежката Манолова по т. 2 за ал. 7. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Един “за”. Против? Няма. Въздържали се? 10 се въздържат. Предложението в тази точка не се приема.
Текстът на т. 7 е: Определението на съда подлежи на обжалване.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 60 – Предварително изпълнение, с така приетите предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Надка Балева:
Извинявайте, с уговорката, че в срок 3 дни, както гласувахме на предното заседание.
Валентин Милтенов:
Тази уговорка си остава. Това решение беше взето от комисията на предишното заседание.
Продължаваме с чл. 61. Съобщаване. Има предложение на колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов. Имате думата, колеги.
Заповядайте, г-н Тодоров.
Иван Тодоров:
Аз смята за целесъобразно да се приеме промяната. Още повече има един много важен фактор, а именно излизането в Държавен вестник вече влиза почти във всички информационни системи, почти във всички правни информационни системи, които покриват някъде около 120 хил. човека и всъщност това което излиза в Държавен вестник се мултиплицира в многократно по-голям тираж с няколко кратно по-голям достъп и освен това, който пусне търсене в интернет веднага ще му излиза името. Т.е. излизането в Държавен вестник вече не е само формалност, то става и реалност. Смятам, че е целесъобразно това предложение.
Валентин Милтенов:
Няма редакция в това предложение, което виждам аз. Дайте предложение за редакция.
Иван Тодоров:
Съобщението става чрез публикация в Държавен вестник по реда на ГПК. След първата запетайка в ал. 3 се казва: “съобщаването става чрез обнародване в Държавен вестник по реда на ГПК.”
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения? Колеги, обединяваме ли се около това предложение.
Надка Балева:
Така както е предложен текстът, и лицето не живее на посочения адрес, съобщението еди-къде си се оповестява. Ние имаме въведени принципи, че за юридически лица, ако те си сменят седалището и адреса на управление без да уведомят, се считат редовно призовани.
С предложението, което се прави за обнародване в Държавен вестник, ние съществено се отклоняваме, въобще влизаме в пълно противоречие с тази разпоредба, защото лицето може да бъде не само физическо.
Иглика Иванова:
Съобщението се оповестява по реда на ГПК, защото там я има тази хипотеза за юридическо лице, което си е сменило адреса. Просто да препратим към ГПК.
Валентин Милтенов:
Г-н Еленков, заповядайте.
Александър Еленков:
Моля ви, колкото се може по-малко да има препращания към ГПК, иначе какъв кодекс правим.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-н Цонев.
Цони Цонев:
Лично на мен ми се струва, че с тази процедура ще направим доста сложен процеса. Все пак сме във фаза на производство пред административния орган, а не в съдебно производство. Лично на мен това предложение ми се струва неудачно.
Валентин Милтенов:
На колегите народни представители? (Да.) Вие какво предлагате?
Цони Цонев:
Предлагам да си остане текста така както е в ал. 3 от работната група.
В ал. 1 предлагам така: Административният акт, съответно мълчаливото съгласие, както и отказът да се издаде акт... Трябва да вкараме “мълчаливото съгласие” като терминология в текста за съобщаване, за да може да създадем механизъм за защита на третите заинтересовани лица.
Надка Балева:
Как мълчаливо съгласие. То е мълчаливо, то няма акт.
Цони Цонев:
Как ще разберат трети заинтересовани лица, за да могат съгласно 152 да упражнят правомощията си и да защитят правата си, ако няма някакъв механизъм, по който те да бъдат уведомени. Г-н Димитров съобщи преди малко, че в закона за административното регулиране има създаден такъв механизъм за защита правата на третите заинтересовани лица.
Светла Янкулова:
Ако позволите, по отношение на последното казано, доколкото тук съобщаването е задължение на административните органи, а те при мълчаливото съгласие не се произнасят, така че няма как да ги уведомят за това.
Ако позволите една друга редакционна поправка в ал. 3. думите “той не живее” да бъдат заменени с “не е намерен на посочения от него адрес”.
(3) Когато адресът на някой от заинтересованите лица не е известен или не са намерени на посочения от тях адрес...
Валентин Милтенов:
По ал. 1 има ли някакви други бележки по казаното от г-н Цонев.
Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
За заинтересованите лица предложението е много основателно. То кореспондира с мълчаливото съгласие по 58 в действителност. Но да се запише в отделна алинея.
Валентин Милтенов:
Дайте предложение. Но ако не сме готови, дайте да го отложим и да вървим нататък.
Проф. Анелия Мингова:
Ако има заинтересовани, за да могат те да имат права в това производство, съответно и да са заинтересувани да узнаят за акта или за отказа, те трябва или да бъдат привлечени, или да са встъпили и да придобият качеството страна, както тук пише в няколко теста по-преди. Ако имат защитени права, ще си търсят правата по общия ред. Те могат ли след това да се включат в това производство.


Иван Тодоров:
Много правилна е забележката, че в съдебното производство и в административното производство се действа по различен начин. По принцип в административното производство се изхожда от следната концепция. Всеки, който е заинтересован, автоматично изключва административният орган да не си направи труда да го предизвика. Защо е направено това. За да може, когато дойде след това време за обжалване, участвал неучаствал ти си имал качеството на страна и ще можеш да обжалваш. А това, че не са ти спазени правата е основание да обжалваш в момента, когато си научил. В съдебното производство те изхождат от други съображения, главно под въздействие на ГПК, където трябва да участваш в самото производство, за да си страна. Така че са разрешени по различен начин. Модерното разбиране в света в последно време е да имаш качеството страна, независимо дали ефективно са те привикали за участие. Защото много често те изключват от участие с цел да не създаваш главоболие.
Казвам ги нещата, защото поне съм изхождал от административното производство, независимо от участието, а от обективността на интересите, но изрично обяснявам, че в съдебното производство от обратния принцип са изхождали.
Елиана Масева:
В административното не е задължително заинтересовани да се канят, да дават сведения.
Иван Тодоров:
Не е задължително и затова те имат качеството на страна.
Валентин Милтенов:
Колеги, дайте редакция на ал. 1. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че един хубав текст се съдържа в чл. 17 от Закона за административното производство, който частично е произведен тук. Там се казва, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани граждани и организации, включително и на тези, които не са участвали в производството. Това трябва да се добави в края на ал. 1.
Но има нещо друго. Струва ми се, че не сме готови или сме изморени, да оставим тази алинея със задачата да търсим как би могло да се осъществи защитата на тези, които са засегнати от мълчаливо съгласие.

Мая Манолова:
В чл. 58, ал. 8 от предложението на колегите Мингова и Касабова е казано, “че е уведомил за това съответния административен орган”. т.е. да се вмени задължение на административния орган да уведоми заинтересованите лица (ал. 8) За това уведомление административният орган да е длъжен да уведоми заинтересованите страни.
Валентин Милтенов:
Предлагате го като редакция?
Мая Манолова:
Да, нещо в този смисъл. Административният акт, отказът да се издаде акт, а също и уведомлението
Проф. Кино Лазаров:
По чл. 61, ал. 1.
Надка Балева:
Ние говорим за мълчаливо съгласие.
Мая Манолова:
Моля да прочетете ал. 8 на чл. 58. Т.е. административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за уведомлението на лицето, което се ползва от мълчаливото съгласие, че започва да предприема действия. Нещо в този смисъл.
Валентин Милтенов:
Ако не сме готови, да го отложим. Предлагам процедурно предложение за отлагане на чл. 61. Който е съгласен, моля да гласува. Отлагаме чл. 61.
Чл. 62. Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване.
Проф. Анелия Мингова:
Да приключим до Раздел ІІ. Кое е съображението ми, колеги? За да можем утре да предложим тази част от доклада, която е готова досега. Все пак трябва да имаме малко време да се формулира, комисията да се подготви.
Валентин Милтенов:
Следващият раздел няма предложения, ако искате да го гласуваме.
Проф. Анелия Мингова:
Ако искате да го гласуваме анблок, може. Този раздел ще го завършим.
Валентин Милтенов:
По чл. 62 има предложение от Съвета по законодателство в ал. 2 да се създаде изречение второ: “За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица”. Сегашното изречение второ става изречение трето.
Има ли становище по това предложение.
Александър Еленков:
Не биха ли могли двете изречения да се обединят в едно: “... се съобщава на заинтересованите граждани и подлежи на обжалване...”.
Валентин Милтенов:
Чисто редакционно е това. Който е съгласен с така направеното предложение в чл. 62, ал. 2, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване трите текста: чл. 62, чл. 63 и чл. 64. Който е съгласен, моля да гласува.
Александър Еленков:
Може ли една бележка. Провеждахме обсъждания на проект. Тези обсъждания, които се провеждаха с административните органи и техните администрации, се направи едно предложение, което на мен ми се струва много удачно. Оказа се, че в чл. 155, където говорим, че административният орган е длъжен да изпрати жалбата заедно с преписката и въобще в чл. 155 за първи път се говори за преписка, хората от администрацията не са наясно какво е това преписка. Само юристите, които са учили административно право и са полагали изпит са наясно. И се оформи едно становище в чл. 63, ако е възможно, ако счетете за удачно, да се създаде нова алинея 2 примерно със следното съдържание:
(2) Искането на молителя, разпорежданията по предходната алинея, събраните в хода на производството доказателства и издадения административен акт се събират в една преписка или едно канцеларско дело.
Помолиха хората и аз се почувствах задължен да ви уведомя. Това е искане на хората от администрацията.
Елиана Масева:
Не считате ли, че това е една излишна дейност – всички разпореждания да бъдат записвани, подписвани. Това няма ли да затрудни администрацията.
Иван Тодоров:
В настоящия момент се счита, че като има разпореждане, винаги то трябва да се подпише и да се датира. Напротив, тук казваме, че трябва изрично да го предвиди специален закон, за да се датира. Т.е. смисълът на чл. 63 е обратният – да не се затормозява производството. “В предвидените в този кодекс или в специален закон случаи”, т.е. във всички останали случаи не се предвижда това. Т.е. да не се подвеждат административните органи да го правят писмено това нещо.
Елиана Масева:
Това наистина навежда на мисълта, че по-добре е всички разпореждания да са в писмена форма. Щом като има изрични случаи, в които се казва разпореждане, защо да казваме само предвидените със закон. Това звучи много респектиращо и всеки би се придържал към писмените.
Иван Тодоров:
Тук се казва точно обратното – само в предвидените случаи писмени разпореждания, а в другите случаи няма. Защо да искаме от някой да ни представи нещо. Вдига се телефонът и се казва дайте еди-какво си.
Елиана Масева:
Тогава формулировката “не се издават писмени разпореждания, освен в предвидените в закона”.
Иван Тодоров:
За самия административен орган става дума. Никоя страна нищо не прави.
Валентин Милтенов:
Проф. Лазаров имате думата.
Проф. Кино Лазаров:
Аз смятам, че дефиниция на преписка е нещо съвсем излишно. Такава дефиниция може само да има, когато административният орган е решил да хитрува и накрая не изпраща цялата преписка и т.н. Но аз си спомням, че ние някъде казахме, че административният орган следва да изпраща цялата преписка на съда.
Валентин Милтенов:
Предлагате да не се вмъква такава ал. 2. Идеята ви е да не се включва нова ал. 2? (Да.)
Уважаеми колеги, имате ли други предложения или мнения по предложенията или да остане текста така, както е предложен. Става въпрос за чл. 63.
Елиана Масева:
Трябва да се формулира: “не се издават разпореждания, освен в случаите предвидени в закон”
Валентин Милтенов:
Вносителите ще кажат ли нещо по така направеното предложение?

Иван Тодоров:
Да се започва с отрицателната форма, а иначе смисълът е същия?
Валентин Милтенов:
Как звучи според вас по добре? В отрицателен или в положителен смисъл.
Иван Тодоров:
Все пак да не започва така изречението.
Валентин Милтенов:
Г-жо Масева, да разбирам ли, че правите предложение редакцията на чл. 63 да изглежда във вашето предложение, което направихте.
Елина Масева:
Оттеглям го.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване последните три текста на чл. 62, 63 и 64. Няма да има нова ал. 2. Тя ще бъде внесена към чл. 155.
Колеги, бяхме в процедура на гласуване. Подлагам на гласува последните три текста с редакцията, която беше предложена в чл. 62. Който е съгласен с чл. 62 с редакцията, която беше за уведомяването, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване чл. 63.
Реплика: Нека да помислим по редакцията.
Валентин Милтенов:
Ако искате да го отложим? (Да.) Да считам, че има процедурно предложение за отлагане на чл. 63?
Мая Манолова: Да.
Валентин Милтенов:
Мая Манолова прави процедурно предложение. Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува. Приема се.
Последният текст от този раздел – чл. 64. Необжалваемост.
Има ли бележки и предложения по него? Ако няма, го подлагам на гласуване. Който е “за”, моля да гласува.
Елиана Масева:
“Производствените действия” не е хубаво.
Реплика: Може само “действията по издаването”.
Валентин Милтенов:
Обединяваме ли се около това предложение?


Иван Тодоров:
Това не е точният термин. Процесуалните действия е хубаво предложение.
Валентин Милтенов:
Тук ми напомнят, че в Закона за висшия административен съд има “производствени действия”.
Светла Янкулова:
В Закона за висшия административен съд има като термин “административно-производствени правила”.
Проф. Кино Лазаров:
Тогава да стане:
“Административно-производствените действия по издаването на административния акт не подлежат на ...”
Валентин Милтенов:
Колеги, обединяваме ли се около това предложение? (Да)
Подлагам на гласуване чл. 64 с така направеното предложение. който е “за”, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се. Благодаря ви.
С това приключваме днешния заседателен ден. Закривам заседанието. Благодаря на всички участници. Пожелавам приятна и спокойна вечер.

Председателствуващ:
В. Милтенов


Стенограф-протоколчик: