---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 4

Днес, 01.02.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Николета Павлова – експерт в Съвета по законодателство, от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от министерство на регионалното развитие и благоустройството – Калин Рогачев, заместник-министър и Теодор Илиев, експерт в отдел “Държавни имоти”, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, и народните представители Петя Гегова и Минчо Спасов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието. Три точки са включени в дневния ред:
1. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 19.01.2006 г., получено на 20.01.2006 г. с приложено искане на Главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 11/2005 г., за установяване противоконституционността на разпоредбите на чл. 132г, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на второ четене на Административнопроцесуалния кодекс, № 502-01-12/10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет-продължение.

По първа точка
Това искане се свежда до оспорване на разпоредбата, която приравнява лицата на които е наложена мярка “задържане под стража” към тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода по повод ограничаване на правото на кореспонденция за това, че върху нея може да се упражнява контрол от съответните длъжностни лица.
Вие преценете дали ние да изразяваме становище по същество или пък да не се възползваме от тази възможност в предвидения срок за изготвяне и представяне на становище пред конституционния съд. Той се е обърнал към парламента, защото става дума за оспорване на разпоредба, която е приета от народното събрание.
Какво становище имате по въпроса? Заповядайте, проф. Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Народното събрание всички знаем не е длъжно да се произнася по този въпрос и като чели е по-разумно да не се занимаваме с него и да взимаме отношение по този въпрос. Това е моето виждане.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Не виждам.
Предлагам тези, които подкрепят предложението на проф. Герджиков да не се произнасяме по същество на искането, да гласуват. Благодаря ви. Приема се от всички.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет.
По законопроекта са направени предложения за второ четене. Тук е заместник-министър Рогачев от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте, за да участвате в дискусията.
По § 1 има предложение на Елиана Масева и Евгени Чачев за отпадане, предложение на Надя Антонова и предложение на Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров, които предлагат промени в ал. 3 на чл. 32. Ако вносителите желаят да обосноват предложенията си, да заповядат. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Аргументите са както на първо четене, че принципът, който се възприема за пазарна оценка и за равностойно парично обезщетение считаме, че не е справедлив. Нуждае се от уточнение и малко повече размисъл във връзка с изработването на критерии, за да може да се отчетат индивидуалните качества на имота, поради което предлагаме § 1, тъй като е свързан с други основни параграфи, регламентиращи тази оценка, да отпадне като неприемлив.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Благодаря, г-н Председател.
По § 1 аз съм внесла предложение, като идеята ми е предлаганият текст на чл. 32, ал. 3 по-скоро да претърпи редакционна, отколкото принципна промяна. Като взех повод от дискусиите по повод на критериите за определяне на пазарна цена и възраженията, които се направиха и в пленарна зала и в комисията, да не се ползват като критерии само сделките в Агенцията по вписванията, аз направих моето предложение. Считам, че тези имоти, на които не може да се направи пазарна цена правилно законопроектът препраща към Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и двете наредби по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и другата наредба по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, тъй като в тях се съдържат доста изчерпателно и доста прецизно, според мен, формулирани критерии за пазарните цени на въпросните имоти.
Повтарям, моето предложение цели всъщност една редакционна промяна в текста.
Взимам повод и от предложението, което са направили колегите Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров, като считам, че идеята за редакционна поправка в предложения чл. 32, ал. 3 е обща и би могла да се подкрепи от комисията. Благодаря.
Филип Димитров:
Текстът е наказателен по отношение на собственика, като първо го поставя в неравностойно положение по отношение на всички негови съседи, евентуално титуляри на подобни имоти, които биха качили цената си след отчуждението на неговия, а той единствен бива наказан затова, че им е помогнал по този начин и защото критериите, които са приложени за изчисляване на пазарната цена са всъщност очевидно критерии по занижени обявени цени в обичайната практика. При това положение въпросът е дали искаме да наказваме собствениците с експроприаторска стръв или не искаме да правим това. Ако искаме да правим подобна стъпка, тогава с или без традиционните корекции, параграфът би трябвало да мине. Ако собствениците не са ни врагове, би било редно да се приеме предложението за отпадане на § 1.
Янаки Стоилов:
Г-жо Гегова, Вие ще обосновете ли предложението си?
Петя Гегова:
Нашето предложение е в смисъла, в който г-жа Антонова направи разяснение по нейното предложение и ние го подкрепя също.
Христо Бисеров:
Аз искам да направя предложение за отпадане на израза “преди влизането в сила на подробния устройствен план” в ал. 2.
На първото гласуване в комисия бях против закона. В зала също се изказах против. Основният ми аргумент е, че става въпрос не затова дали ги считаме за врагове или не, а става въпрос за едно право, закрепено в българската Конституция в чл. 17 – правото на собственост. Правото на собственост е доста сериозно право. Там е казано, че трябва обезщетението да е равностойно. И че отчуждаването е толкова изключителна мярка, че интересът на собственика трябва да бъде водещ пред интереса на държавата. Аз така го разбирам. Аз не разбирам защо неговият имот ще се оценя към момента преди влизане в сила на подробния устройствен план. Единственият отговор, който мога да получа и който е верен, е, че така е по-евтино на държавата. Няма друг отговор на този въпрос. Защо на човека, на когото ще се отчуждава имота, ще му се оцени към един момент от преди една година, примерно. Защо? Някой ще ми отговори ли на този въпрос. Има ли друг отговор на този въпрос. Това, че държавата е правила план, че е вложила някакви пари. Колко са тези разноски. Те съизмерими ли са с това право на отделния човек, на отделния индивид. Това е несъизмеримо. Така че не е въпрос само на справедливост, а е въпрос на противоконституционност, според мен.
Моето лично мнение е, че, ако Конституционният съд бъде сезиран, той няма да приеме тази норма. Аз няма да участвам в такова сезиране, но това е истината.
За това ви предлагам текста “преди влизането в сила на подробния устройствен план” да отпадне от ал. 2.
Янаки Стоилов:
Има думата заместник-министър Рогачев.
Калин Рогачев:
Мога да взема отношение само по два от поставените въпроси. Първо на г-н Бисеров. Трябва да е “преди влизането в сила на подробния устройствен план”, защото за голяма част, да не кажа за всичките обекти, за които се отчуждава земята, е труд на администрацията десетки години. В случай като магистрали наистина е труд десетки години – докато се мине през утвърждаване на трасе, геоложки и всякакви други проучвания. Това е труд десетки години.
Христо Бисеров:
Човекът си е плащал данъци през тези десетки години. Той е гражданин на българската държава, не е от Англия или откъдето и да било.
Калин Рогачев:
Обектите, които се правят също са за гражданите на Република България, а не за някакви други граждани.
По отношение на предложението на г-жа Антонова искам да обърна внимание, че ако махнем израза “липса на данни за извършени сделки в съответната служба по вписванията”, г-жо Антонова, това няма да се върже с предложението ви в § 13, защото там говорите за “вписаните в службата по вписвания сделки”. Ако тук отпадне, няма да се върже с § 13.
Надя Антонова:
Аз съобщих моята идея, като съм внесла това предложение. Идеята е текстът да бъде изчистен редакционно. Може да се приеме предложението да отпадне само изразът “данни”, който е двусмислен наистина. Въпросът е да се направи една по-добра редакция на закона с оглед на едно по-добро приложение.
Калин Рогачев:
Смятам, че предложението на г-жа Гегова е по-точно, тъй като по този начин ще може да се свърже и с текста по § 13.
Янаки Стоилов:
Аз мисля да разделим спора по принцип от уточняване на редакцията, защото тя ще бъде следствие от това, което се реши по основната дискусия.
Според мен, в случая раздвоението в позициите идва от това на какво да се даде предпочитание. Действително, че единият критерий е най-добрата защита на правата на собствениците. Другият критерий, който мисля, че също не трябва да се подценява, е необходимостта от модернизация на инфраструктурата на страната. Няма как да си затворим очите и пред този проблем и те според мен имат еднакво значение в тяхната съвкупност, както по отношение на имотите, които ще се отчуждават, така и по отношение на тази инфраструктура, която ще трябва да се изгражда чрез използването на тези имоти.
Безспорен факт е, че след изготвянето на устройствения план, именно изготвянето на този план е една от причините да се повиши цената на имота. Тя не се дължи на собственика, а се дължи на допълнителните действия, извършени от държавата. Именно за това трябва да се търси един момент и така разбирам предложението на вносителя. Ако трябва да го илюстрираме с конкретни данни, ако не съществува разпоредбата така, както тя се предлага в изменителния закон, означава, че на околовръстния път на София за неговото изграждане ще бъдат вложени по-малко средства, отколкото ще струва отчуждителната процедура. И тогава възниква въпроса в състояние ли е страната да извършва тези процеси. Това е дилемата и затова аз споделям основно идеята на вносителя, а в каква редакция ще бъде изразена, това подлежи на уточняване. Мисля, че след като се изчерпа дискусията, ще гласуваме направените предложения за отпадане в ал. 2 и 3 и с оглед на тях, предложенията на вносителите на предложението.
Има ли други изказвания?
Филип Димитров:
Малко по-малко брутално би било, ако поне бяхме предвидили да им дадем облигации на тия хора или нещо от този род.
Янаки Стоилов:
В случая им се предлага парично обезщетение и дискусията е на каква снова да бъде определено паричното обезщетение.
Филип Димитров:
За разликата говоря, г-н Стоилов. Тя ще е значително по-голяма може би от самото обезщетение.
Елиана Масева:
Аз искам да възразя по повод на предложението, което се лансира като редакционно, защото, първо, то създава и двоен стандарт. Не може поради случайност, че има регистрирани сделки, принципът да е осреднена стойност. Ако няма, тогава да се позоваваме на критерии на действащи правилници. Освен нарушаването на основни права и свободи на българските граждани и правото на равностойно обезщетяване съгласно Конституцията, има и неравноправно третиране на различни субекти, които имат еднакви права. С редакционната поправка още повече утежняваме положението на текста по чл. 32. като незаконосъобразен и антиконституционен.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли?
Яни Янев:
Колеги, очевидно е, че трябва да се потърси модела, по който да бъдат обединени двата подхода: необходимостта в страната да се правят инвестициите, да могат да бъдат реализирани и да бъдат усвоявани средствата от европейските структурни фондове, които неминуемо в една или друга степен ще засегнат собствеността на определени граждани в страната и от друга страна, да бъде намерен механизма, по който тези имоти, които ще бъдат отчуждавани да получат една справедлива, както всички ние се стремим да направим справедливата оценка. Аз няма да репликирам г-н Бисеров по отношение на тези съображения, които казах в пленарна зала, но действително в крайна сметка шансът един имот да попадне на трасето на даден структурен обект е процес, който продължава много дълго време, за да се случи това обстоятелство.
Имах едно предложение, което обсъждахме с колеги, но тъй като през периода, през който можеха да се правят тези предложения отсъствах от страната, не можах да го доразвия и допълнително защитя. За мен въпросът би бил решен, ако ние приемем, че е възможно да се задължи Министерският съвет след приемането на тези текстове да се разработи методика, която да съобразява тези цени.
Какво имам предвид? Ясно е, че след приемането на един устройствен план имотът и съседните имоти естествено, че ще получат различна оценка. Ако ние имаме механизъм, по който да се направи преценката за това в каква степен се завишават стойностите на съседните имоти във времето след извършването на одобряването на плана, защото процесът на увеличението на стойността започва веднага след приемането на плана, даже още преди започването на отчуждителните процедури. Трендът в това, че ще се случва нещо на дадено място, започва веднага след като е ясно какво ще се случи, би ни довел до възможността да се достигне до едни по-реални и по-точни оценки и по-реално да бъдат обезщетени хората – това, което очевидно всички искаме да направим и търсим такъв механизъм, но за съжаление не виждам в до момента направените предложения нещо конкретно от тази гледна точка.
Колеги, ако ние считаме, че може да се търси добър механизъм, да направим предложение за удължаване на срока, макар че не знам дали вече можем това да направим, тъй като не е в мен правилника.
Янаки Стоилов:
Нека да не се отклоняваме от съществото на дискусията.
Яни Янев:
В крайна сметка идеята е или да се удължи срокът, за да може да се помисли по варианти.
Другото, което е като вариант и възможност, в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост да бъдат заложени онези механизми, с които да се търси справедливото пазарно обезщетение с въвеждането на допълнителни критерии.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Г-н Стоилов, вярно е, че аз съм тук за разглеждане на Административнопроцесуалния кодекс, но имам нескромните претенции, че измененията на този закон, който в момента гледате, се правят до голяма степен заради Върховния административен съд и неговата практика. Мисля, че бих могъл да взема отношение и по този въпрос.
Ние имаме една даденост в Конституцията – справедливо (равностойно) обезщетение. Въпросът е дали трябва това конституционно определение да го детайлизираме в закон, в подзаконов нормативен акт или в заключението на вещото лице. Понеже досега винаги са го водили справедливо обезщетение след даване на мнение от вещо лице-специалист. Вярно е, злоупотреби големи има. Защото, ако по средата на една нива построим София, земята около тази нива вече ще струва злато, но ако не построим София, няма да струва нищо, ще си бъде нива.
За мен въпросът е дали законодателят трябва да се нагърби с това да детайлизира какво значи равностойно със закон и дали това е възможно. Дали можем да намерим някакви наистина обективни критерии какво значи равностойно. Защото дори тези подходи – сделки с тези имоти, но сделки се извършват с нивите, но утре тази нива вече ще бъде площад. И очевидно и тези сделки не могат да бъдат критерии. Аз лично нямам отговор на този въпрос, но понеже знам, че до голяма степен практиката на Върховния съд е причина да се инициира тази законодателна инициатива на правителството, предоставям на вас да решите. Аз нямам отговор. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Така или иначе тук се предлага критерий, който в по-голяма степен е обективен от досегашния. Той може да не е най-сполучливият, но в някаква степен, ако разглеждаме въпроса не само от гледна точка на финансовата страна, която безспорно е важна, но и като едно от средствата за намаляване на корупцията, мисля, че е и антикорупционен, защото знаем под какви въздействия често могат да се дават тези оценки и това става. Мисля, че този факт също не е за пренебрегване.
Други становища? Г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
Само едно допълнение. Ако обърнете внимание в процеса на изменение на този закон всички срокове са от приемането на решение за изменение на ПУП до започване на изграждането на обекта, са страшно много сгъстени. От тази гледна точка няма да се сравнява бивша нива, грубо казано, с площад. Просто е невъзможно от гледна точка на скъсените срокове в закона. От друга страна, над 90% от решенията на Върховния административен съд по подобни дела е, че имотът се оценява съгласно предназначението му преди влизане в сила на подробния устройствен план. От тази гледна точка ние нищо друго не правим, освен да препишем или да узаконим тази постоянна практика на Върховния административен съд, която е правилна, според нас.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясниха въпросите поне като проблематика. Сега трябва да търсим решението. Последователно ще се произнесем по направените предложения.
Първото предложение е на г-жа Масева и на г-н Чачев за отпадане на § 1. Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. 5 “за”. Против? 8 “против”. Не се приема.
Предложението на г-н Бисеров, което е: В ал. 2 да отпаднат думите “преди влизането в сила на подробния устройствен план”. Които са “за” това предложение, моля да гласуват. 6 души “за”. Против? Няма. Въздържали се? 7 “въздържали се”. Не се приема.
По предложението на г-жа Антонова и г-жа Гегова. Тук трябва да намерим някакво обединяване в редакцията. Можем ли това, което предлагат г-н Спасов, Гегова и Владимиров да приемем.
Предлагам с едно гласуване да се подкрепи по принцип предложението на г-жа Антонова в редакцията, която се дава от тримата народни представители за отпадане само на думите “данни за”. Които са съгласни, моля да гласуват. 7 гласа “за”. Против? 1 против. Въздържали се? 5 се въздържат. Приема се това предложение.
По § 2 има предложение на г-жа Масева и г-н Чачев. Т. 1 да отпадне.
Г-жо Масева, мисля, че вашето предложение е производство от предложението по § 1, така че направо можем да го подложим на гласуване. Които подкрепят това предложение, нека да гласуват. 3 “за”. Против? 1 против. Въздържали се? 9 въздържали се. Не се приема предложението.
Гласуваме предложението на вносителя за § 2. Които го подкрепят, моля да гласуват. 8 “за”. Приема се това предложение.
Параграф 1 и 2 са приети.
Предложение на Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров за създаване на § 2а. Моля да го обосновете, г-жо Гегова.
Петя Гегова:
Това предложение е продиктувано от практиката. При реализацията на по-големите инфраструктурни проекти, те обикновено минават през имоти на стотици собственици и процесът на оповестяване, изплащане на обезщетенията след което всъщност имота се смята за отчужден, трае доста продължително време. Както споменах, което предлагаме с чл. 39а вече съществува на практика, но нямаше законово основание това да се извършва. Предложението е продиктувано именно в тази връзка. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз имам въпрос. Ясна е идеята на предложението. Възможно ли е ситуация, при която собственикът на имота не може да бъде установен. Защото във всеки един случай има някакъв собственик там, може да съществува спор, може да не е известен адресът на собственика, за което смятам вече, че вашето предложение е необходимо да бъде включено, но дали може да има отчуждителна процедура на имот, на който не може да бъде установен собственика. Може да има спор за собственост, но така или иначе има претенденти за тази собственост. Не може да е анонимен собственикът? Изяснете каква е идеята.
Петя Гегова:
Собственикът съществува на практика. По-често е, когато адресът не може да бъде установен на настоящия собственик, но въпреки това има и такива случаи, не само когато адресът не е известен, но и самият собственик.
Надя Антонова:
Аз оценявам и разбирам необходимостта от тези текстове и затрудненията в учредителното производство, които биха могли да бъдат предизвикани от неизвестен адрес на собственика, но тук имаме разписани процедури по процесуалните закони, когато адресът е неизвестен какво следва – да минем към препратка към тези процедури при неизвестен адрес. Ако направим самостоятелна хипотеза за неизвестен адрес на собственика, мен ми се струва, че за гаранция трябва да разпишем и начина, по който това се установява, когато адресът е неизвестен. Необходимо ли е да го правим при положение, че има такива норми в нашите процесуални закони.
По отношение на неизвестната собственост на имота или когато собственик на имота не може да бъде установен. Сигурна съм, че има такива практически проблеми и приемам хипотезата, която проф. Мингова спомена, при спор за собственост. Да единствената хипотеза, която на мен ми идва на ум, при която може да се чуди административният орган кой е собственикът, но дайте да го конкретизираме така: При спор за собственост. Защото общото ми предложение, когато собственик на имота не може да бъде установен, първо не се сещам да друга хипотеза, още повече става дума за недвижими имоти – там се води документация, има дворищно регулационни планове, разписни листове към тия планове, там се упоменаваха кои са имотите, ако собственикът е починал водят се наследниците на собствениците. Та затова тази хипотеза е много ограничителна, освен при спор за собственост.
Освен това, притеснението ми идва и от факта, че тук има момент на преценка от административния орган. Един собственик може да се легитимира с множество документи, включително и тапии за собственост на въпросния имот. Може би административният орган, дано не е така, но се създава хипотеза, създава се възможност за преценка на административния орган. Да кажем, според мен, твоят документ за собственост не е достатъчно легитимиращ теб за собственик на въпросния имот. Този момент на една евентуална преценка на административния орган относно собствеността на имота трябва да се преодолее, да се премахне и затова предлагам този текст да бъде ограничен. При спор за собственост при неизвестен адрес да направим препратка към съществуващите процесуални разпоредби към момента. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-н Рогачев иска думата.
Калин Рогачев:
По отношение на спора за собственост, тази хипотеза е уредена в сега действащия чл. 39, ал. 5 и тя е точно по този начин уредена, както предлага г-жа Гегова, т.е. да се даде по сметка на областния управител. Правилно не е вкарана тази хипотеза в текста, тъй като тя е уредена.
По отношение на неизвестния адрес, ако обърнете внимание, текстът в ГПК не е приложим. Там става въпрос за призоваване, за връчване на призовки и т.н. Като казахте процесуални норми, имате предвид ГПК, нали така? (Да.) Ако видите чл. 50, ще видите, че не може да се приложи автоматически. Не може, тъй като там се иска да е върната призовката с отметка, че не е намерен на адреса. За сметка на това съобщение има и когато се отчуждава от областен управител, а когато става въпрос за национални инфраструктурни обекти решението със списъците се обявява в Държавен вестник. Така че това спокойно може да се приеме за реда на съобщаването. В този смисъл считам, че предложението на г-жа Гегова е прецизно, имайки предвид хипотезите за спор, предвидени в ЗДС, а за неизвестен адрес процедурата също е изписана в ЗДС чрез съобщението на областния или чрез обявата в Държавен вестник.
А що се отнася до неизвестен собственик, за съжаление наистина има такива случаи, тъй като в момента както знаете върви възлагането на кадастрална карта на цялата територия, надяваме се това да оправи донякъде нещата, но проследявайки процеса на създаването на кадастър, не са малко местата, където на мястото в графата на собственик пише неизвестен. Не знам защо, но се получава де факто така. Ние взимаме данни и от общинските служби “Земеделие и гори”, когато става въпрос за ниви и селскостопански земи и от Службата по кадастър там където има приети и влезли в сила кадастрални планове, така и от Службите по вписвания – използва се информацията от максимално голям брой държавни служби и въпреки това има случаи, в които собственикът е неизвестен. В този случай може би, като малко импровизирам, логиката е такава, че държавата по този начин извършва своята престация като предоставя обезщетението, то ще е по сметка на областния управител, върху него се натрупват лихви и т.н., така че във всеки един момент, ако се явят няколко собственика, ще минем към хипотезата, която е уредена. Но с течение на времето така обхващаме всички възможни хипотези.
Христо Бисеров:
Кой член казахте – 35 ли?
Калин Рогачев:
Чл. 39, ал. 5.
Христо Бисеров:
Чл. 35 е когато има спор за собственост. Чл. 39, ал. 5 – кой внася парите тогава по сметка на областния управител? (Инвеститора.) А защо инвеститора, а не държавата, която отчуждава.
Калин Рогачев:
Парите са по бюджета. Не може държавна фирма да отчужди за държавни нужди. Винаги е държавни органи или ведомства и от републиканския бюджет се заделят пари точно за тези процедури по отделните ведомства – дали ще бъде Изпълнителна агенция “Пътища” или някоя друга и затова от този бюджет и те са конкретния инвеститор.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се изясни въпросът. Можем да пристъпим към гласуване на предложението. Които го подкрепят, нека да гласуват. 9 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? 1 въздържал се.
По § 3 няма предложения.
По § 4 също.
Нека да гласуваме тези текстове. Благодаря ви. Приемат се.
По § 5 предложение на г-жа Антонова. Заповядайте.
Надя Антонова:
Чл. 55, ал. 2 урежда доброволната делба на недвижимите имоти. Действащият текст в момента е, че тази доброволна делба се извършва със съгласието на министъра. Аз си давам сметка, че съгласието е действие, което предхожда самия акт на доброволна делба, но въпреки това внасям предложението пред думите “съгласието на министъра” да се прибави изразът “предварително писмено съгласие”. Имам предвид факта, че това е закон, който е предназначен за четене не само от юристи и въпреки доброто ми отношение към администрацията и нейния капацитет, в практиката се срещат значителни затруднения в този случай. Съгласието бива давано по различен начин, включително и с едно “Да” върху молба, върху искане и пр. По този начин освен, че с създават не добри и оборими практики в самата администрация, от друга страна се накърняват правата на добросъвестните преобретатели, защото ако няма това предварително писмено съгласие, което обхваща всички параметри на делбата, добросъвестния преобретател – било държавата, било физическото лице, е подложено на риск тази сделка да бъде атакувана и, за съжаление, с доста сериозен успех да бъде съборена по съдебен ред. Това е най-общо моето съображение за предложението, което съм внесла.
Янаки Стоилов:
Предлагате: “Доброволната делба по ал. 1 се извършва от областния управител с предварително писмено съгласие на министъра...”
Надя Антонова:
Предварително писмено съгласие.
По същия начин да се реши и втората част от ал. 2 – думите “предварително писмено” да бъдат добавени.
Янаки Стоилов:
“С предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството...
Елиана Масева:
А “предварителното” на кое е предварително?
Надя Антонова:
На искането за доброволна делба, на отпочването на производството.
Филип Димитров:
Мъча се да си представя в практиката какво се случва на обезщетените собственици, които искат да извършват такава делба в техните пътешествия до министъра, респ. други ведомства и обратно. Всъщност не утежнява ли това процедурата много повече, отколкото в противния случай.
Яни Янев:
От практична гледна точка е възможна хипотезата, при което областният управител да започне процедурата по делбата, да извърши всички необходими действия, да изпрати за съгласуване до министъра и той да откаже да съгласува. Т.е. ние въртим една машина няколко месеца или една година и след това министърът отказва да съгласува. За това има логика за предварителното даване на съгласие да се отпочне процедурата, което гарантира в някаква степен, макар и да не го задължава, но така или иначе министърът е уведомен, че се започва такава процедура и ако той има някакви основания да откаже по принцип извършването на доброволната делба, да не се започва процедурата в администрацията, да не се губи време. В тази насока има логика.
А що се касае до възможността да се тълкува двойна, т.е. да приключи процедурата, а след това министърът да дава съгласие за нея, аз мисля, че ако има такова разбиране, след приключила делба когато фактическият състав на делбата настъпва и ако министърът тогава трябва да се произнесе, то вече не е съгласие, а утвърждаване, което е различна хипотеза от даването на съгласие.
В чисто практически аспект нещата стават така, че предварителната подготвена документация за извършването на делбата с предварителна заповед, която е проект на заповед, се изпраща на министъра, който дава съгласие върху така подготвените документи за извършването на делбата и едва след това се издава окончателната заповед за доброволната делба. Това е практиката към настоящия момент.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е ясен въпросът. Да гласуваме предложението. Които подкрепят това допълнение по отношение действията за съгласието на министъра и на ръководителя на ведомството, да гласуват. 8 гласа “за”. Против?
Яни Янев:
Има нужда от редакционна корекция.
Янаки Стоилов:
Ако има, вие не го казахте. Ние не гласуваме по принцип, а гласуваме конкретното предложение. Ако имате някакво допълнение в редакцията, кажете, за да прочета.
Яни Янев:
Тук ние считаме, че това е процедура, която дава основание да се започне работата по делбата, е едно. Другото е съгласието на министъра за приключването на делбата.
Янаки Стоилов:
Нали го нарекохте утвърждаване.
Яни Янев:
В момента е елементът на съгласието е към края на процедурата.
Янаки Стоилов:
Ние гласувахме предложението на г-жа Антонова. Сега искам да чуя дали има някаква допълнителна редакция, било тя самата или някой друг, за да я формулираме и евентуално да приемаме.
Заповядайте, г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
Аз мисля, че както каза г-н Янев, наистина тук трябва да уточним за какво предварително съгласие става въпрос. Дали както той го разбира и го казва преди започването на процедурата или съгласие за извършването й. Това, което той спомена, като се образува преписка с проектозаповед и всички документи, тогава се дава съгласието в смисъл на утвърждаване от министъра като представител на държавата. Тя е елемент от фактическия състав за извършване на сделката. Т.е. когато се стигне до извършването на делбата, министърът трябва да даде съгласието за всеки един от елементите – оценка, план и други елементи. В този смисъл ще е последващо съгласие от предварителното съгласие въобще да се започне някаква процедура. За това нека да се уточни. Предварително писмено съгласие относно въобще започването на процедурата или предварително писмено преди да се извърши фактически подписването на сделката. Аз мисля, че предварително писмено съгласие за фактическото сключване и подписване на сделката е безспорно ясно. То няма как да се извърши без да има съгласие от страна на министъра за всеки един от елементите, които включва този фактически състав.
Янаки Стоилов:
Вижте в ал. 2 на действащия текст, който е променен 2005 г.
“(2) Доброволната делба се извършва със съгласието на министъра и областния управител за имотите предоставени на ведомства със съгласието на ръководителя на ведомството.
(3) Доброволната делба се извършва въз основа на заповед на областния управител и договор за делба между съединителите.”
Това са последователните действия.
Калин Рогачев:
Именно съгласието в тоя случай е абсолютно за всеки елемент от страна на министъра. Кажете как вие разбирате това предварително съгласие.
Янаки Стоилов:
Тогава ал. 2 трябва да бъде:
(2) Започването на доброволната делба се извършва със съгласието ...
А ако трябва в действащата ал. 3, там където вече казваме за завършването, да кажем да утвърждаването на тази делба. Така ще бъдат ясни нещата.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева.
Струва ми се, че ако ние въведем изисквания за предварително писмено съгласие за отпочване на процедурата, реално нищо не постигаме. Защото при отпочване на процедурата няма параметри. Тогава какво става? Вижте там, почвайте нещо! И повече се дезинтересира министърът ли ще бъде ръководител, или еди-кой си. Струва ми се, че не е необходимо това предварително съгласие преди отпочване на процедурата.
Янаки Стоилов:
Тогава въобще каква е целта на предлаганата промяна? Защото сегашните текстове са от 2005 г. Там е записано: “Доброволната делба на съсобствен имот между държавата и физически и юридически лица се извършва по предложение на съсобствениците до областния управител, съответно до министъра и ръководителя на ведомството. Предложението за доброволна делба между останалите собственици може да направи областния управител, министъра или ръководителя на ведомството.” и по-нататък са другите две алинеи.

Калин Рогачев:
Технически е просто.
Янаки Стоилов:
Но понеже не е формулирано като техническо предложение – само да се допълнят думите, а е подменена цялата алинея.
Предлагате да остане досегашния текст. Това е техническа промяна, а не е по същество.
Поддържате ли предложението си, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Поддържам предложението си и съвсем накратко една яснота да внеса.
Става дума за предварителното писмено съгласие на министъра при извършване на делбата. Т.е. процедурата по назначаването на вещи лица, по оценката вече е извървяна, тъй като тя може да се развие не само по инициатива на държавата. Аз считам, че ако съгласието на министъра е предварително и писмено преди извършване на делбата.
Янаки Стоилов:
Преди започване на процедурата?
Надя Антонова:
Процедурата си е започнала. Става дума са съсобствени имоти, държавата е равнопоставена със своя съсобственик и пр., който също може да инициира тази доброволна делба. Там не можем да слагаме изискване министърът да се съгласи дали ще се делим или няма да се делим. Ние сме равнопоставени като съсобственици – държавата и гражданите.Не е необходимо, според мен, съгласието на министъра да бъде давано още в началото дали въобще да започне делбения процес. Според мен и смисълът на моето предложение е, предварителното писмено съгласие на министъра да бъде давано в момента като се извърши делбата, значи преди извършването на делбата. Значи започнало е производството и преговорите по прекратяване на съсобствеността чрез доброволна делба, уточнено е, че има съсобственост ,уточнени са квотите, уточнена е цената на имота, вероятно са се уточнили и кому да бъде възложен съсобствения имот. Всички тия параметри вследствие на административните процедури са приключили, уточнени са параметрите по един бъдещ договор за доброволна делба и тогава вече министърът да даде едно предварително писмено съгласие, обхващащо всички параметри на този договор за доброволна делба.
Янаки Стоилов:
И после да даде вече окончателно съгласие.
Надя Антонова:
Преди издаване на заповедта на областния управител и преди подписване на договора за доброволна делба министърът да каже писмено “Одобрявам”. Да съгласен съм, еди-кой си имот да се възложи на Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да допълним вашето предложение, ако приемем тази идея, защото трябва да се конкретизира по отношение на кой момент е предварително, защото тази предварителност е много дълга, а вие казвате вече към финализацията на делбата, а не към самото извършване.
Надя Антонова:
Аз разбирам, че в комисията има различно разбиране.
Янаки Стоилов:
Различно става от самата редакция на текста.
Надя Антонова:
Възможно и това да е причината, г-н Председател. На мен ми се струва, че ал. 2 започва така: “Доброволна делба се извършва с”, значи говорим за извършването на доброволната делба, т.е. когато е извървян пътят по оценяването, по уточняването на квотите на съсобствениците и пр., т.е. това е моментът, който предхожда заповедта на областния управител и подписването на договора за доброволна делба. Ако колегите смятат, че има двусмислие, да кажат.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че систематично двете алинеи изясняват момента на тази предварителност. Вече е в заключителната фаза, но е предварителна само по отношение на действията в ал. 3. Така мисля, че може да бъде, ако достатъчно ясно се разбира.
Смятате ли, че е достатъчно това допълнение, за да не е двусмислен текстът, че не става дума за искането на два пъти съгласие от страна на министъра.
Калин Рогачев:
Досега на практика не е имало проблем, тъй като фактическият състав включва съгласието, тъй като то няма да се изпълни докато няма съгласие. Аз единствено виждам тук проблем да не започнат преписки с областните управители към кой момент кое считат за предварително съгласие. Както прецените, естествено, но тук може да се мисли едно, а на практика да се окаже съвсем друго. Ако кажем само “писмено съгласие”?
Янаки Стоилов:
От друга страна, актовете на министъра не могат да бъдат в устна форма.
Калин Рогачев:
И това е вярно, така че нямам нищо против, ако трябва да се приеме. Но ви обръщам внимание, че самият текст показва, че има проблем.
Янаки Стоилов:
Трябва да пристъпим към решаване на този наглед незначителен въпрос, по който се впуснахме в много дискусии.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Антонова. Мисля, че изяснихме неговия доуточняващ характер в редакцията на ал. 2 и 3. който го подкрепя, моля да гласува. Приема се и в двете части на ал. 2.
Параграф 6 за отпадане на чл. 58, ал. 4. от г-жа Антонова и предложение на г-жа Масева и г-н Чачев § 6 да отпадне, но в същото време искат да отпадне и един израз в чл. 58, ал. 2.
Тъй като не знам дали всички разполагат със закона, предлага се в чл. 58, ал. 4 гласи: “Въз основа на решение на Министерския съвет областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж.” Предлага замяната “учредява на ведомства” с “може да учредява”. Т.е. като някаква модалност е дадено. Това се предлага да отпадне. Какви са съображенията.
Надя Антонова:
Накратко, колеги аз предлагам да се запази старата редакция на чл. 58, ал. 4, която е императивна, тъй като след като се реши от Министерския съвет да се учредяват необходимите права, в случая право на строеж, след като МС е взел такова решение да се учреди на ведомство право на строеж, предложението е, че областният управител може да учредява, което означава, че може да не се съобрази с решението на Министерския съвет, дава се възможност на преценка от страна на областния управител, което смятам, че не е приемливо. За това досегашната редакция на ал. 4, която е императивна, смятам, че е по.целесъобразна и по-редна.
Янаки Стоилов:
Моля да чуем мотивите на вносителя на това предложение.
Калин Рогачев:
Нашето предложение е в смисъл, като махаме думата “учредява н ведомства” разширяваме кръга на лицата, на които може да се учреди. Т.е. не само на ведомства, а на всякакви лица. Има ли сме предвид преди всичко очакванията, които ще предложим Народното събрание Закон за жилищни асоциации, като сдружения с нестопанска цел, имащи за цел построяване на жилища за социално слаби и т.н. Само заради това. Ако остане в този смисъл, Министерският съвет може да учредява от страна на държавата право на строеж само на ведомства, а не и на други лица. Идеята ни е, че специално в този случай ще бъде изцяло със социална насоченост построяването на жилища. Но както прецените.
Янаки Стоилов:
Всъщност тук промяната е по-голяма. Те предлагат разширяване на кръга на субектите, на които може да се учредява безвъзмездно право на строеж след като Министерският съвет е взел по принцип такова решение, областният управител да може да направи това не само по отношение на ведомства. От тази гледна точка вече е друга идеята. Не става дума за възможност областният управител да се отклони от решението на МС по отношение на ведомството, а за принципни решения на МС областният управител вече да може да направи това по отношение на различен кръг от субекти. От тази гледна точка може би трябва да се подкрепи предложението на вносителя. Ако те, примерно, поемат ангажимент, както разбирам, да изградят някакви жилища и да предоставят част от тях безвъзмездно на държавата или на общините, това сигурно ще бъде възможно.
Калин Рогачев:
Става въпрос за решение все пак на Министерския съвет и не е просто ей така някой си. Към настоящия момент режимът е следния: Ако се учредява право на строеж на други лица извън ведомствата, съгласно § 1, мисля че беше, остава само чрез търг, а без търг или безвъзмездно може да се учредява само на ведомства. Ако искате тогава да запишем: сдружения с нестопанска цел.
Янаки Стоилов:
Вие сте казали: може да учредява и безвъзмездно право на строеж. Т.е. то може и да е възмездно, но давате възможност и безвъзмездно.
Калин Рогачев:
Но това е всичко по решение на Министерския съвет, защото субектът, който решава това – това е Министерският съвет.
Янаки Стоилов:
Тъй като въпросът е принципиален, има ли възражения по принцип на това предложение?
Яни Янев:
Ние отиваме към едно значително по-ограничено вещно право, което е правото на ползване и когато става въпрос за безвъзмездно учредяване право на ползване, го решава само Министерския съвет, но той определя и субекта в полза на кого се учредява. В конкретния случай, когато ще учредяваме право на строеж, аз не виждам къде остава въпроса за преценката на областния управител. Защото Министерският съвет като каже, че е безвъзмездно учредяването на правото на строеж.
Когато говорим за ограниченото вещно право на ползване чл. 56, ал. 2 от ЗДС, то текстът на решението е: 1. Министерският съвет дава съгласие да бъде учредено право на ползване на еди -кое си юридическо лице за 10 години, и в т. 2. Възлага на областния управител да сключи договор.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев поставя въпроса защо тези два режима са различни?
Калин Рогачев:
Не може да не е адресирано. Естествено, че не може. Иначе как ще учреди право на строеж ей така по принцип. Абсурд! Още повече, че това е решението на Министерския съвет. Той фактически представлява държавата като собственик.
Елиана Масева:
Идеята е съвсем различна. Не може Министерският съвет на ведомствата, на които също дейността им се финансира от държавния бюджет, да имат по-ограничена процедура и по-ограничено право на строеж. Какъв е смисълът да се строят общински жилища, държавни жилища без ясни социални правомощия. Това е една привилегия и разширяване на кръга за корупционни практики. Принципът за всички останали субекти е търг и конкурс.
Калин Рогачев:
А защо да не построява социални жилища държавата или да подпомага социалните жилища. Защо?
Елиана Масева:
Защото това не е задължение.
Калин Рогачев:
Вярно, че не е задължение, но това е някаква форма на публично партньорство, най-малкото може да се каже. Както решите.
Янаки Стоилов:
Това се прави в много страни, когато държавата има някаква форма на съучастие в изграждането на такива обекти, които ще се използват от определени лица. Това не е някаква практика, която не съществува. Въпросът е дали като юридическа конструкция има някакви спорове по нея.
Г-жа Антонова, Вие поддържате ли вашето предложение, защото то вече се отклонява от идеята на вносителя.
Надя Антонова:
Разбирам, но това обяснение, което сега чухме от представителите на вносителите наистина много промени нещата. То не беше изяснено в първоначалния етап.
Янаки Стоилов:
То не ги променя в този момент. То ги променя с внасянето на закона.
Надя Антонова:
Но ако обърнете внимание на дискусията в нашата комисия на първо четене на закона, имаше дискусия по този текст. Това обяснение за разширяване на кръга на лицата, които могат да имат безвъзмездно право на строеж, не беше дадено. Сега звучи. Моето предложение изхожда от съвсем други съображения, които бяха обсъдени на първо четене и това за мен е много ново, което чувам сега от вносителя. Ако тук се имат предвид нови субекти, които щели да строят в полза на държавата, на социалните домове – да, но това предоставяне право на строеж не е безвъзмездно.
Янаки Стоилов:
В случая ще бъде безвъзмездно, защото и те нещо безвъзмездно трябва да предложат след това от това, което са построили.
Надя Антонова:
Те няма да плащат. Ще възмездят с обекти от това, което е построено.
Янаки Стоилов:
Точно това казвам, че някакъв компенсаторен характер има и по отношение на едната престация и на другата.
Калин Рогачев:
Хипотезата с обезщетения с обекти я има. Това е друга, нова хипотеза. Така или иначе хипотезата на право на строеж вместо цена обезщетение с обекти я има и тя е в чл. 58, ал. 2. Но тук става въпрос за изначално безвъзмездно даване на право на строеж, защото обезщетението е възмездно.
Янаки Стоилов:
Не говоря за отчуждаване.
Калин Рогачев:
И аз не говоря за отчуждаването, а за хипотезата за право на строеж срещу обезщетение я има регламентирана и я хващаме тази хипотеза. Даваме нова хипотеза въобще на безвъзмездно учредяване на право на строеж в полза не само на ведомства, а и на други лица, естествено по решение на МС, тъй като това е органът, който може да вземе такова сериозно решение.
Янаки Стоилов:
Ясно, ще преминем към гласуване на предложенията.
Първо предложенията за отпадане на текста – има две такива предложения. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. 5 души са “за” отпадането. Против? Няма. Въздържали се? 5 “въздържали се”. Не отпада предложението.
Другото предложение е на г-жа Масева по чл. 58. Аз не виждам къде има такъв текст.
Елиана Масева:
Само в членуването. “Новопостроената” означава, че само в случаи, че там се строи сграда. Но ако държавата има такава възможност и е възможно да обезщети, според нас няма пречки този израз да бъде в закона - “новопостроената сграда”. Въпрос на възможности.
Янаки Стоилов:
Не се прие предложението за отпадане. Аз се опасявам, че резултатът може да се възпроизведе, ако гласуваме предложението на вносителя. Така или иначе то фигурира в текста. Трябва да го оставим в текста.
Христо Бисеров:
Трябва да го гласуваме.
Янаки Стоилов:
В залата трябва да го гласуваме, защото в комисията и по отношение на двете предложения един и същи резултат ще се получи.
Яни Янев:
Ако изхождаме от практиката, която имаме в случаите – правя аналогия с безвъзмездното учредяване на правото на ползване, там обикновено целта е здравни, хуманитарни, образователни и културни цели.
Второ, практиката, която се наложи в Министерския съвет не е изписана, но се прави само по отношение на неправителствени организации, които са регистрирани в обществена полза. Т.е., ако вносителите приемат да бъдат допълнени с такива критерии тези изисквания, смята че...
Янаки Стоилов:
Ние тук не можем да ги допълним, няма как да стане.

Яни Янев:
Като предложение на комисията евентуално да се допълнително конкретизира.
Калин Рогачев:
Г-н Янев, само ще ви обърна внимание на още едно нещо. Ако се притеснявате за търговски дружества, няма как да стане, защото освен съгласието на Министерския съвет по Закона за държавната помощ трябва да мине през КЗК. От тази гледна точка аз не виждам опасение, ако някой реши от Министерския съвет да се учредява безвъзмездно търговско дружество, то задължително ще отиде в Комисията за защита на конкуренцията. Хипотезата е още по-утежнена за учредяване на безвъзмездно право на строеж в полза на търговски дружества. Единствено точно за тия сдружения става въпрос.
Яни Янев:
Неправителствени организации, регистрирани в обществена полза.
Калин Рогачев:
Има в момента такива, които правят изцяло на собствена инициатива, а идеята ни е да подпомогнем това социално строителство, като някакъв вид контрибуция от страна на държавата.
Янаки Стоилов:
Да не подновяваме дискусията. Това мисля, че я доизясни. Сега подлагам на гласуване текстът на вносителя. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Гласуваме § 6. Оказва се, че и двата текста засега нямат подкрепа. Ще останат в доклада предложенията. И двете предложения не са подкрепени от комисията.
Христо Бисеров:
И трите предложения.
Янаки Стоилов:
Двете са идентични. Просто се дублират.
В залата ще се реши. Комисията не подкрепя нито на предложителите, нито на вносителя.
Параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 няма предложения. Моля да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
По параграф 13 има предложение на г-жа Масева. Няма да го подлагам на гласуване, защото то е производно. Ще пишем, че с оглед приет текст на § 1, не се подкрепя предложението.
Г-жа Антонова предлага точка 2 да се промени по начина, по който е записан. Искате ли да разясните разликата.

Надя Антонова:
Съвсем накратко. Това, което предлагаме е опит за конкретизация на сделките, които са вписани в агенцията по вписванията и които могат да послужат при определяне на пазарните цени. Аз предлагам при определяне на пазарните цени да се преценяват онези сделки, по които поне една от страните е търговец.
Съображението ми е, че когато двете страни са физически лица, обикновено това са роднини в различни степени на родство и при покупко-продажби в нотариалните актове се пишат данъчните оценки като пазарни цени. Разбира се, данъчните оценки са много занижени и това би могло да повлияе неблагоприятно върху определяне размера на пазарната цена. За това предлагам една от страните да е търговец, като имам предвид, че това с сделките между търговци на недвижими имоти по понятни причини в нотариалните актове се отбелязват действителните пазарни цени. Имам предвид ипотеките, по които банките като търговци също търсят реалната цена при обезпечаването на кредита си. Опитала съм се да го направя най-общо и да избегна и да избегна казуистичното изброяването на видовете сделки, въпреки че казуистичния подход показва предимства. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Следващото предложение на Минчо Спасов, Петя Гегова и Борислав Владимиров е по същата тема. Те също предлагат конкретизиране на критерия за пазарни цени, само че по друг начин – описателен, като изброяват сделките.
Яни Янев:
Ако искате аз да го докладвам, понеже преди да се изпише текстът, го коментирах с колегите.
Идеята е освен онези сделки, които всички знаем, че се вписват по занижени цени, да предложим да бъдат съпоставени и сделките, които са достижение на пазарното развитие на нашата икономика и които са неименуваните сделки за прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство или учредяване на вещни права срещу задължение за строителство, където стойностите са абсолютно реални. Защото, когато говорим за това, че един имот ако е незастроен имот има една цена, а когато е предмет на сделка срещу извършване на строителство, неговата реална цена не е тази, която е посочена от страните, а е реалното обезщетение, което се получава, т.е. че има механизъм, по който се търси справедливата оценка на един такъв имот.
Другото, което е, че параметърът само на едната страна търговец, която предлага колегата Антонова, изключва възможността ние да ползваме параметрите на сделки, които са сключени пред съдия-изпълнител при тръжна процедура. Защото тук може да се яви гражданин - едната страна да бъде гражданин по сделката. Всъщност да се явят само граждани по сделката, а да не е търговец, а тук имаме една пазарна цена, която се получава. За това смятам, че е добре да бъдат включени и изброяването, както е направено, но не възразявам, ако прецените колеги, за да не бъде ограничително, защото в крайна сметка на пазара може да се появи и някакъв друг тип неименувана сделка, да кажем “и други”. При свободата на договаряне може да се появи и някаква друга сделка. Но това беше логиката, за да обхванем на този етап с изричното изброяване масовия тип сделки и не само между физически лица, между частни субекти, а и там, когато инициирането на сделката покупко-продажба или учредяване на вещни права, е инициирано от държавна институция, било съдия-изпълнител при произнасяне на публична продан, продажба от държавни институции на държавна собственост чрез тръжна процедура, както съответно и при учредяване на право на строеж при тръжна процедура от държавна институция. Благодаря за вниманието.
Калин Рогачев:
Аз мисля, че и двата подхода са правилни. Предлагам, ако искате просто при изброяването да се допълнят, за да не бъде ограничително изброяването, “както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец”. Изброяването е добре, но за да не стане ограничително, да добавим “както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец”. Така ще обхванем всякакъв неименувани договори.
В предложението на Минчо Спасов и Петя Гегова просто след думата “общини”, да се сложи запетая и добави текста “както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец”.
Янаки Стоилов:
Нека да го прочета, защото текстът става много голям и да видим дали няма да е много замъглено съдържанието му.
Т. 2. “Пазарни цени” са осреднените цени от сделки с имоти, вписани в Агенцията по вписванията сделки за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от съдия-изпълнителя, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на дванадесет месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Калин Рогачев:
Но в началото на отпадне “вписани в Агенцията по вписванията”, защото се повтаря.
Янаки Стоилов:
Става: “Пазарни цени” са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба ...” и текстът продължава.
Нека така да гласуваме редакцията на т. 2. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Проф. Анелия Мингова:
Да коригираме “съдия-изпълнител” с “държавни и частни съдебни изпълнители”, тъй като така приехме закона. просто няма съдия-изпълнител.
Янаки Стоилов:
Ако има родовото понятие, направо “съдебни изпълнители”.
Проф. Анелия Мингова:
Няма такова понятие. Едните са държави, а другите са частни и са съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Тогава да го съобразим с другата промяна.
Продължаваме с предложението за т. 3. Предлагате пред “оценител” да се запише “независим.” Така ли е?
Христо Бисеров:
Има ли независим?
Яни Янев:
Не съм го коментирал специално този текст с тях, но мисля, че идеята е следната. Най-вероятно се касае за това, че когато се извършват такива оценки, възможно е оценителят да е на служба в рамките на самата администрация. Т.е. има такива експерти, които са в рамките на администрацията и включително такива, които имат защитени права на оценители. Идеята е когато казваме “независим” смисълът е да бъде лице извън администрацията.
Христо Бисеров:
Оценителят не може да бъде свързан поначало.
Яни Янев:
Логиката, която е заложена тук, е да не бъде лице от структурата на администрация, защото не са единични случаите, в които имат правото да бъдат оценители и не изключва да бъдат оценители по отношение на други процедури.
Янаки Стоилов:
Ако така, можем да кажем за оценител се наема лице с добра репутация, което не работи в съответната администрация и не се намира в еди-какви си роднински отношения с отчуждаванията. Това са двете значения и това би било доста по-конкретно, ако искате.
Калин Рогачев:
Нашето предложение е да отпадне израза “с добра репутация”, тъй като това честно казано сме го преписвали буквално от директива, което впоследствие няма някакво определение. Нашето опасение е, че ще се стигне до проблеми в съда, ако остане.
Янаки Стоилов:
Разбрахме се по смисъла. Въпросът е дали добавянето на “независим” изяснява двата аспекта на тази независимост. За това се питаме или трябва да кажем за какво става дума.
Тогава да кажем, че оценител на имоти, но изискването към него трябва да го кажем в друга алинея. То е въпрос на допълнително изискване, а не на неговото качество на оценител.
Тук текстът ще бъде в допълнителна разпоредба:
“Оценител на имоти е лице, което ... и се запазва изброяването.
Ако искате да сложим една нова буква, в която да кажем, което не работи или не е служител в съответната администрация и не се намира в роднински връзки.
Калин Рогачев:
Не знам дали ще се разбере, че става въпрос за администрацията-инвеститор.
Янаки Стоилов:
Отчуждител или инвеститор.
Калин Рогачев:
По закон е инвеститор.
Янаки Стоилов:
Тогава нека да запишем буква “г”:
г) не е служител в администрацията-инвеститор и не се намира в роднински отношения...
Реплика:
Би могло примерно да работи в търговското дружество, на което ще му бъде отчуждаван имота.
Христо Бисеров:
Ако е съсобственик, тогава не е служебна връзка.
Яни Янев:
В такъв случай, когато не е субект на отчуждаването.
Янаки Стоилов:
Нека да ги изясняваме едно по едно.
г) ...., който не е служител на инвеститора, не е заинтересован от отчуждаването и не се намира в роднински отношения по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен.
Ще се помъча да повторя това, което ще приемаме.
г) оценител на имоти е лице, което не е служител на инвеститора, не е заинтересовано от отчуждаването и не се намира в роднински отношения по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен.
Горе вече няма нужда да се записва “независим”, защото ние сме описали в какво се състои неговата независимост. Горе остава само “оценител на имоти е лице, което ...”. Тази редакция остава.
Които са съгласни нека да гласуват. благодаря ви. Приема се текстът.
По параграф 14 няма предложения..
Параграф 15 е за един преходен режим. Има предложение на г-жа Масеваи г-н Чачев. Нека него да гласуваме. Мисля, че това вече сме приели.
По параграф 17 има предложение на г-жа Антонова.
“В преходните и заключителните разпоредби думата “необходимите” се заменя със “съответните”.”
Нека да го приемем. Благодаря ви.
Има още едно предложение § 20. Този закон влиза в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”.
Каква такава голяма спешност придаваме на тези няколко дни.
Надя Антонова:
Моето предложение за срока за влизане в сила е, за да поговорим налага ли се всъщност такава спешност за влизане в сила с оглед защита на обществения интерес.
Ако искате да го оставим без коментар кога влиза в сила този закон и да се спазва общият принцип за трите дена от обнародването. Направила съм го, за да коментираме този въпрос.
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма нужда да приемаме някаква по-голяма спешност.
Оттегляте ли го или да го гласуваме.
Надя Антонова: Оттеглям го.
Янаки Стоилов:
С това приключваме.
Има още едно предложение, с което искам да ви запозная.
Обърнато ни е внимание за едно несъответствие между Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. То не се отнася буквално към обхвата на изменителния закон, но ако става дума за преодоляване на несъответствие мисля, че можем да излезем от това ограничение, което налага правилника. Става дума за това, че в чл. 2, ал. 4 се употребява изразът:
“Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговски дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Тук се сочи, че в Закона за общинската собственост се използва по-общата и точна формулировка “юридически лица с нестопанска цел”, а не само фондациите. Ако преценим, че трябва да има такова съответствие, това да бъде направено и в този закон. Да използваме по-общата законова формулировка, защото става дума и за някакви сдружения, а не само за фондации.
Тогава, ако приемате, в чл. 2, ал. 4 да заменим “не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговски дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.”
Нали няма възражение?
Ивайло Христов:
Въпросът е дали го учредявате с транслантивен ефект или не. Трябва този въпрос да се изясни. Защото “с имущество на държавата” означава, че държавата никога не си е отчуждила имуществото чрез създаването на един нов субект, каквото е сдружението или фондацията. Тя може да учреди право на ползване, право на строеж или някакви такива неща. Така че текстът трябва да бъде доста прецизиран. Сегашният текст просто не е коректен, не е прецизен.
Янаки Стоилов:
“Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.”
Тук говорим,че имуществото е прехвърлено и тя не е негов титуляр.
Калин Рогачев:
Става въпрос за имотите и вещите, а не за някакви вещни права.
Янаки Стоилов:
Тук става въпрос за уеднаквяване, защото тя може да го направи и по отношение на едно персонално дружество, като сдружението на гражданите. Дали това е целесъобразно е друга дискусия.
Нали можем да го приемем. Юридически е чист въпросът. Най-малкото трябва да се запитаме защо в другия закон е приета по-широката формулировка.
Можем да го предложим като предложение на комисията като един авансов параграф – нещо като 0а. Идеята е да не променяме номерацията. То си остава като предложение на вносителя, но не е подкрепено и в основния вариант и в допълнителния. Да се направи като 1а и ще предхожда параграф 1.
Калин Рогачев:
Като сте казали, че може допълнителни текстове, удобно ли е да предложим още два текста извън обхвата на предложението.
Янаки Стоилов:
Нека да ги чуем. Но аз тук се позовах на това, че става дума за правно-техническо несъответствие между два закона, които третират принципно една материя.
Калин Рогачев:
Тогава можем да го приемем това за правно-техническо предвид на размерите, при които се прехвърлят определени разпоредителни сделки към Министерския съвет, а кои не. Става въпрос за чл. 45, ал. 2, който визира замените на държавна собственост. Там е посочено, че замени над определена стойност, като данъчни оценки, отиват към Министерски съвет. Посочена е сумата 500 хил.лв. Тя е посочена от тази гледна точка, че министерският съвет да не се занимава с дребни сделки. А предвид на това, че се увеличи данъчната основа на имотите тази година, нашето предложение и “500 хил.лв.” да се замени с “800 хил.лв.”, тъй като ще изпаднем в ситуация министерският съвет да решава дребни сделки. Такава е била идеята. Сега с увеличаването на данъчните оценки нашето предложение е от 500 да стане на 800.
Янаки Стоилов:
Пак е малка. Поне над 1 млн.лв. трябва да бъде.
Калин Рогачев:
Добре, 1 млн.лв. да бъде. Понеже сме по-скромни.
Обърнете сериозно внимание на факта, че ще занимаваме МС с несъществени неща.
Ако приемете тази идея, в чл. 47, ал. 1е същата ситуация

Янаки Стоилов:
Ако не възразявате, нека да променим пак за същото.
“Продажбата и учредяването на ограничени вещни права върху имот частна държавна собственост, чиято данъчна стойност нахвърля 500 хиляди се извършва с решение на Министерския съвет и в този случай по предложение на министъра на регионалното развитие”
Министърът да ги решава до 1 милион, а Министерският съвет – над 1 милион.
Мисля, че можем да го направим. Ще го мотивираме с оглед на приетите изменения, които станаха непосредствено преди Нова година и след внасянето на проекта сме актуализирали нещата. Вижте кои параграфи с букви се падат с оглед на номерацията на законопроекта в доклада да ги включим.
Който подкрепя тези предложения, моля да гласува. Благодаря ви. Приемат се.
Приехме и § 1а, който е за юридическите лица с нестопанска цел, а не само за фондациите и двата параграфа за завишаване на стойността на разрешението от 500 хиляди на над 1 милион, а с това и становището по доклада за второ четене.
Благодарим ви за участието.
По трета точка – Продължение на обсъждането и приемането на текстовете от Административнопроцесуалния кодекс.
Колеги, трябва да наложим по-високо темпо, тъй като изглежда настъпи малка демобилизация след много по-напрегнатата работа по НПК. Надявам се, АПК дори и да не бъде с такъв ускорен ритъм, все пак да се движи доста по-ускорено.
Има от миналото заседание два отложени текста – чл. 61 и чл. 63. Аз предлагам сега да не се занимаваме с тях. На тях ще се върнем допълнително, макар че те няма да предизвикат големи затруднения. Те кореспондират донякъде с института на мълчаливото съгласие, по който имаше доста дискусии и по който мисля, че пак останаха някои недоизяснени въпроси и може би ще се наложи да се върнем към тяхното доизясняване, защото в този вариант, както е примерно чл. 58, ал. 2, това може да предизвика доста затруднения в практиката, а не облекчаване, което наглед създава този мотив. Но на тази дискусия може би още веднъж ще обърнем внимание преди да внесем доклада, а сега да продължим с Глава ІІ. Общи административни актове, чл. 65 и следващите.
По чл. 65 няма предложения.
По чл. 66 има един въпрос за “представителните организации” дали тази формулировка е достатъчно ясна кои са представителни организации.
От Съвета по законодателството също е отправена такава бележка.
Яни Янев:
Понеже този термин “представителни организации” за нашата практика е нов, не е получил нормативното си уреждане, но по същество онова, което се случи покрай варненския пример с многото пирамиди, хората, които бяха пострадали от пирамидите си направиха техни организации за защита на техните интереси. Всъщност техният проблем наложи да се създадат някакъв тип организации и в тях са обединени хора, които имат еднакъв интерес по отношение на един правен проблем. От тая гледна точка ми се струва, че животът налага да се търси решение на това какво представляват “представителни организации”, но понеже ние нямаме практика на употребата те да бъдат субекти на представителство в процес, в този смисъл моето предложение е да помислим за едно малко по-детайлно виждане.
Янаки Стоилов:
Проблемът не е само с процесуалното представителство, а дали са представителни и по отношение на осъществявания интерес, защото примерно за съсловните организации, за синдикатите е намерено някакво определение, критерии дали те са представителни или не, но тук няма такъв критерии какво е представителна организация. Дали тя трябва да включва по-голяма част от заинтересованите от един проблем или нещо друго?
Имате ли някаква идея как да определим коя организация е представителна? Заповядайте, проф. Лазаров.
Проф. Кино Лазаров:
Може би така трябва да остане. Когато се работеше върху законопроекта, стана въпрос за понятието организация дали трябва непременно да бъде юридическо лице и се прие, че не е необходимо непременно да бъде юридическо лице. Възприе се една допълнителна разпоредба, че организация е юридическо лице или сдружение на юридически лица или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Тук тези “представителни организации” отговарят на всички тези изисквания, но може би не винаги ще бъдат създадени въз основа на закон. Но може би практиката ще намери отговор.

Янаки Стоилов:
Това е ясно, че ние разширявайки правосубектността не само към юридически лица ги включваме, но често може да възникне спор между еднородни организации в една област, коя е представителна и коя не е и съдът как ще реши или администрацията този въпрос.
Проф. Кино Лазаров:
Конкретно ще се преценява.
Янаки Стоилов:
Конкретно, но кой е критерият.
Проф. Кино Лазаров:
Не може да се каже другояче.
Борислав Ралчев:
Различните общества имат 15-20 организации и всички казват дай ... Много сериозен проблем. И нормално тези, които са най-напористи, макар и никого да не представляват, печелят. Поне да може да бъде оспорвано тяхното представителство.
Проф. Кино Лазаров:
Така е, но има и случаи, когато действително.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам следното. Сега да не губим време, да приемем така текста, но в допълнителните разпоредби да се потърси някакво определение, макар и приблизително, какъв е критерият за представителност на една организация по смисъла на този закон.
Яни Янев:
Г-н Председател, може да отпадне думата “представителни”.
Реплика: Да отпадне думата “представителни”.
Янаки Стоилов:
“Чл. 66 (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересуваните лица или по друг подходящ начин.”
Поне тези, които са известни, че съществуват, ще ги уведомят. Така мисля, че е по-добре. Няма възражения срещу отпадането на определението “представителни”?
Други промени тук не с предлагат.
Чл. 67. Тук може да си остане, че те могат да представляват заинтересуваните лица? (Да.)
Чл. 68. Право на достъп до информацията по преписката. Няма някакви възражения.
Чл. 69. Форми на участие на заинтересуваните лица в производството.
Може би тук в чл. 69, ал. 2. “Административният орган осигурява на заинтересуваните лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган...” - да отпадне думата “достатъчно”.
В чл. 68 също да отпадне определението “представителни”.
В чл. 70.
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам по чл. 70 предложение.
Сигурно сте забелязали, че почти във всяка алинея се говори за “чужда държава”. Това е държава, чиито права, свободи, законови интереси на неопределен брой техни лица граждани могат да бъдат засегнати от наш общ административен акт. Тази разпоредба е инспирирана от препоръка № R-16 на Комитета на министрите. Когато се работеше по този текст, стана въпрос дали трябва да остане “чужда държава” или да остане “съседна държава”, както е в препоръката.
Янаки Стоилов:
Най-добре е да бъде “друга държава”, тя може и да не е съседна, така че без да е чужда или своя, тя е просто друга държава.
Проф. Кино Лазаров:
Обърнаха ни внимание германски колеги, които казаха, че ни поемаме голям ангажимент, когато включваме чужда или друга държава, а да си остане “съседна държава”, както е в препоръката. Защото това може да има и финансови аспекти - да се причинят вреди на неопределена държава по не върви. Ако е съседна държава лесно.
Янаки Стоилов:
Те имат предвид доколкото има някои трансгранични проблеми, които възникват в съседни територии. Това вече е аргумент по същество. Така че да приемем тогава “съседна”, тъй като все пак ограничаваме обхвата на това задължение.
Проф. Кино Лазаров:
Във всяка от алинеите “чужда” да се замени със “съседна”.
Янаки Стоилов:
Това е по-благоприятно и за българската страна. Тогава да използваме “съседна”.
В чл. 71.
Проф. Кино Лазаров:
Вместо “представителни” да стане “или техните организации”.

Янаки Стоилов:
Чл. 72. Съобщаване на акта.
Чл. 73. Общ административен акт, издаден в неотложни случаи.
Чл. 74. Субсидиарно прилагане. Да остане само “субсидиарно прилагане” без допълнителното описание в заглавието.
Предлагам с тези промени да гласуваме Раздел ІІ. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІІ Нормативни административни актове.
Проф. Кино Лазаров:
Заместник-министърът на правосъдието помоли, ако може този раздел да се остави за по-голямо обсъждане, защото е спорен този раздел. Правната дирекция на Министерския съвет е изцяло против, а също и Съветът по законодателство. Нека да го поставим на по-широко обсъждане.
Янаки Стоилов:
Т.е. дали е необходим да съществува тук такъв раздел?
Проф. Кино Лазаров:
Именно, защото това е материя изцяло от Закона за нормативните актове. Но мнозинството от нас смята, че трябва да има тук такъв раздел, както има за индивидуалните и общите, така да има и за нормативните актове –издаване, обжалване и изпълнение. Обаче издаването е предмет на Закона за нормативните актове, изпълнението също. Само остава обжалването по съдебен ред. За обжалването по съдебен ред има уредба. Но ако смятате сега да го обсъждаме, аз не бих възразил.
Янаки Стоилов:
То покриването не е пълно тук. Т.е. няма тъждество, но има в значителна степен застъпване.
Проф. Кино Лазаров:
Частично покриване. Понеже Законът за нормативните актове казва, че този закон цели да усъвършенства подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове. Остава обжалването. Обжалване по административен ред не е предвидено, защото в повечето случаи авторите на нормативни актове са или Министерския съвет или министри, или ръководители на други ведомства, остава само обжалването по съдебен ред. То е уредено подробно.
Янаки Стоилов:
Но тук се урежда нормативен административен акт като специален случай на нормативен акт.
Проф. Кино Лазаров:
Да. Но също така се постави въпроса защо да бъде “нормативен административен акт”, а да не бъде “подзаконов нормативен акт”. Защото компетентност в повечето случаи, с изключение на подзаконовите нормативни актове на общински съвети ще бъде Върховния административен съд. Във Върховния административен съд отива обжалването. Това нещо е разработено и включено. Ако отпадне, трябва да се каже още в чл. 1, че се урежда издаването на спорните административни актове, както и изпълнението и обжалването по съдебен ред на нормативни.
Пак ви казвам, че министърът помоли.
Янаки Стоилов:
Малко странно е, че вносителите ни го представят в този вид, а те същите след това искат да отпадне.
Проф. Кино Лазаров:
Не е така. През цялото време беше спорно.
Янаки Стоилов: Така излиза.
Проф. Кино Лазаров:
Така излиза, но през цялото време беше спорно.
Янаки Стоилов:
Спорно, но имаме някакъв официален текст.
Проф. Кино Лазаров:
Ако искате, дайте да го обсъдим.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да го обсъдим. Ако стигнем до някакво съдържание с оглед на него да се ориентираме. Т.е. този път да не решаваме дали остава или отпада, да видим съдържанието и ако съдържанието ни удовлетворява, ще решим въпроса с оставането или отпадането. Нека да погледнем текстовете.
Тук е въпросът коя терминология наистина да използваме и дали по същество това има значение, защото Конституцията борави с административни актове, а Законът за нормативните актове с подзаконови. Въпросът е дали някакво реално разграничение можем да направим на тези актове.
Проф. Кино Лазаров:
Въпросът не е само до терминология, а по същество. Защото, ако се употреби нормативен административен акт то актът трябва да бъде нормативен по предмет и административен с оглед на автора. Но ако се каже подзаконов нормативен акт, тогава ще се включат и нормативните актове на тези органи с нормотворческа компетентност, които не са административни. Може да се постави въпроса дали да се раздели компетентността. Става дума за обжалването по съдебен ред. Дали да се раздели, примерно, между Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Но както върви практиката досега, тези актове се обжалват пред Върховния административен съд, това не бива да го сменяме, защото Върховният административен съд вече натрупа доста опит в тази работа и е по-близо, в много малка степен ще бъдат на не административни органи актове.
Янаки Стоилов:
Тогада да възприемем формулировката “подзаконови актове” и те да си вървят по досегашния ред на обжалване.
Проф. Кино Лазаров:
Аз изцяло съм съгласен. Чл. 75 е само за издаването. Те са 7 текста. Почти всичко го има в Закона за нормативните актове. Единственото е за удостоверяване и обнародване.
Янаки Стоилов:
Тук имаме специален случай на подзаконови административни актове като определение. Защото там се говори как се извършва прилагането на закона по нормативен път, а тук се казва, че нормативните административни актове са категория на подзакновите актове. Всъщност към тях е пренесен общо взето този модел. Така че няма буквално повторение от тази гледна точка.
Проф. Кино Лазаров:
Няма буквално повторение, но по-чисто ще бъде да се каже: “подзаконов нормативен акт” навсякъде.
А що се отнася до издаването, тук е големият спор между Правния отдел на Министерския съвет и Съвета по законодателство и някои от нашите членове. Това върви от край време и затова няма как да представим и двата варианта.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ние можем да вървим по текстовете по вносител. Те не създават някакъв проблем?
Проф. Кино Лазаров:
Не създават.
Янаки Стоилов:
А налагат ли те някаква промяна в предишните, в първоначалните текстове?
Проф. Кино Лазаров:
Не. Само в чл. 1 трябва да се каже “подзаконовите”.

Янаки Стоилов:
В чл. 1 в коя точка е?
Проф. Кино Лазаров:
В чл. 1 още в първата точка трябва да се каже: Издаването, оспорването и изпълнението на нормативни актове, както и обжалването по съдебен ред на подзаконовите нормативни актове.
Ако се приеме концепцията на Съвета по законодателство, че трябва да се урежда издаването и изпълнението на подзаконовите нормативни актове трябва да се уреди в Закона за нормативните актове.
Ако искате да направим една работна група с представителите на едното и на другото становище и да се опитаме да представим нещата.
Янаки Стоилов:
Тази теоретична дискусия няма да я задълбочаваме, защото тя има много малки практически ефекти и да търсим решението. Аз мисля, че това е може би удачното решение, да си остане издаването, оспорването и изпълнението на административни актове и съдебното обжалване на подзаконовите актове. Така мисля, че обхващаме всичко.
Няма противоречие на редакцията на чл. 75 и чл. 1. Защото чл. 75 разглежда като вид нормативните административни актове на подзаконовите актове. А в чл. 1 допълваме, че обжалването по съдебен ред вече разширява този кръг и включваме “и други подзаконови актове”. Не виждам някакво логическо разминаване.
Реплика: Кои са тези други?
Янаки Стоилов:
“Други” са наредбите, които издават общинските съвети. Те са подзаконови актове, без да са административни. Те са нормативни подзаконови и се обжалват по административен ред, без да са буквално административни актове.
Николета Павлова:
Ако може общо предварително, тъй като малко се размиха нещата за “нормативните административни актове”. За този раздел г-н Ганев изрично каза, като аз предавам неговото мнение в момента, той ми поръча да заявя, че министерството поддържа тази глава така, както е предложена.
Янаки Стоилов:
Това още повече ни облекчава, защото аз не виждам проблем да я приемем. Аз разбрах, че едва ли не вносителят в хода на дискусията е с някакво променено становище.


Николета Павлова:
Точно затова исках да внеса уточнение, защото разбрах, че имаме разминаване.
Янаки Стоилов:
За това предложих да обсъждаме в съществуващия вариант Раздел ІІІ и само, ако се налага някакво уточнение, да бъде направено в чл. 1. Запишете го, сега няма да го гласуваме, а да го имаме в готов вариант след като уточним този раздел, тогава да направим евентуално допълнението в чл. 1.
По чл. 75, 76, 77, 78 и 79 преди предложението на народните представители, т.е. преди чл. 80 имате ли някакви бележки?
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам едно предложение във връзка с нормативните административни актове на общинските съвети. Става въпрос за чл. 80, ал. 3.
Янаки Стоилов:
Сега гледаме до чл. 79 включително, а чл. 80 след това ще го гледаме, защото по него има предложение. До чл. 79 има ли някакви бележки.
Светла Янкулова:
По чл. 76, ал. 3 дали да се обсъжда относно “нормативни административни актове на общинските съвети, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.”
Дали не е добре да отпадне “неуредени от тях” и да остане само “съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение”. Защото знаем, че законът е този, който урежда обществените отношения напълно.
Янаки Стоилов:
Основателен е въпросът. Трябва да видим: “Общинските съвети издават нормативни административни актове...” Според мен, няма нужда “административни актове”, защото те издават “нормативни актове”. Тези актове не са административни. Тук е направен опит да им се сложи определението “административни”, за да има логическо съответствие с предишните закони, а те не са административни тези актове. За това предлагам да отпадне “административни”, а този проблем, както проф. Лазаров спомена, да го решаваме в чл. 1 с обхвата на закона. Защото това не са административни актове. Ако някой твърди обратното, да каже аргументи.

Проф. Кино Лазаров:
Последните години се създаде една теория, че административните актове биват индивидуални, общи и нормативни.
Янаки Стоилов:
За общите мога да приема, че има такава междинна категория, но твърдя, че актовете, които приемат общинските съвети в по-голямата си част не са административни, защото те са по-скоро съпоставими с актовете на парламента. Като представителна институция те могат дори първично някои отношения да уреждат, така че те не са разпоредителни актове в този смисъл и няма нужда да им слагаме определението административни.
Казвате да отпаднат думите “неуредени от тях”. Няма нужда от “неуредени”. Те могат да са уредени и неуредени.
Проф. Кино Лазаров:
Не може. Това трябва да си остане. Има го в Закона за нормативните актове.
Светла Янкулова:
Става въпрос да се обсъди дали в подзаконов нормативен акт на общински съвет дали могат първично да се уреждат обществени отношения. Според мен, това е дискусията.
Янаки Стоилов:
Няма нужда, според мен, да я водим тази дискусия, ако направим по-обща формулировката:
“Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.”
Уредени или неуредени, няма за какво да се занимаваме с тоя въпрос.
Проф. Кино Лазаров:
Възприема се.
Светла Янкулова:
“Неуредени от тях” отпада.
Янаки Стоилов:
В много случаи могат наистина да са подзаконови, като доразвиващи, а в други случаи могат да имат и някои първично значение, да не произтичат буквално от други. Важното е, че ние определяме, че те не могат да са в нарушение на по-висшестоящи по ранг. Това е важното.
По чл. 77 и чл. 78 няма бележки, нали? Заповядайте.

Цони Цонев:
По Чл. 78, ал. 1 имам предложение да се добави едно второ изречение: “Копие от проектите на нормативните административни актове на Министерския съвет се изпращат на Върховната административна прокуратура.”
Предложението ми се базира на една добра практика, която съществуваше в бившите главни и във Върховната административна прокуратура, ние изисквахме проектите за нормативни актове и по тези, които представляваха особено важен обществен интерес, давахме становище относно тяхната законосъобразност. Знаете какво се получи с някои актове за тока, водата, матурите, така че доброто нещо е, че се осъществява по този начин един превантивен надзор за готовност от страна на прокуратурата, който е най-добрата форма за надзор.
Янаки Стоилов:
Да, но това дали е оправдано, защото да речем изпращат ви по това задължение проект за нормативен акт. Вие им изпращате становище, че според вас този проект противоречи на закона
Цони Цонев:
В срока, който е за страните, изпращаме им становище, ако преценим, че някой текст от този нормативен акт противоречи на текст от закон, им казваме: По наша преценка, бъдете добри, прегледайте още веднъж този текст. Той противоречи на закона. Нашето становище не е задължително за Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Това би означавало, че ако те не се съобразят с това становище, вие след това ще атакувате този акт.
Цони Цонев:
Така или иначе, ние можем да го атакуваме винаги. Можем да го атакуваме две години след като бъде приет, но тогава ще са настъпили вече и
Янаки Стоилов:
Приема се като някакво предупреждение за
Цони Цонев:
Точно така. Става дума за превенция – превантивен надзор на прокуратурата, който така или иначе ние го осъществяваме.
Янаки Стоилов:
Добре. Кажете колеги какво ви е становището по този въпрос. Това може да има някакъв ефект.
Надка Балева:
Не възразявам.

Проф. Кино Лазаров:
Само за Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Не за Министерския съвет. За проект за нормативни актове.
Надка Балева:
Само за Министерския съвет.
Яни Янев:
Само за Министерския съвет, тъй като ...
Янаки Стоилов:
Добре, но така излиза, че вие ще упражнявате този контрол само по отношение на Министерския съвет, а не по отношение на други ведомства, които създават също такива актове. Какво е логиката примерно, не по отношение на актове на министри или на държавни регулаторни органи, които понякога имат не по-малко значение, а всъщност се упражнява само един контрол върху актовете на МС. Аз бих го приел, ако обхватът е по-голям, но така изглежда поставен Министерският съвет в някаква по-неблагоприятна позиция от всички други административни органи, които често издават актове, засягащи в не по-малка степен интересите на гражданите. Защото, примерно, на Агенцията по регулиране на цените, имат не по-малко значение нейните проектоактове, отколкото актовете на МС. Така че за мен няма принцип тук.
Цони Цонев:
Принципът е този, че актовете на Министерския съвет винаги разкриват една най-висока степен на обществена значимост.
Янаки Стоилов:
Това е по теория. На практика аз ви дадох примери, че има други актове, които са с не по-малко обществено значение.
Цони Цонев:
Нека да бъде и на министрите, ако не възразявате. Има специализиран отдел, който би могъл да поеме тази задача.
Янаки Стоилов:
Аз даже по-скоро бих мислил да се адресира това предложение към нормативните актове на министри и на държавни регулаторни органи, защото Министерският съвет има някакъв контрол върху неговата дейност и по-голяма публичност, а върху тези органи няма нито парламентарен контрол, освен последващ съдебен контрол.


Цони Цонев:
Искам да уточня. Прокуратурата никога не осъществява контрол. Тя няма такива правомощия. Контролът е едно, надзорът е друго. Контролът означава да имаш компетентност да отмениш акта, да дадеш разпореждане.
Янаки Стоилов:
Добре, надзор. Тук малко по-свободно боравим с терминологията, но така или иначе става въпрос, че
Цони Цонев:
Нашето предложение не е задължително за никого. Ако прецени, че има рационално звено в него, да го вземе. Ако прецени, че няма нищо.
Янаки Стоилов:
За мен най-полезно би било за днешната действителност да искаме това за актовете, които издават държавни регулаторни органи, защото те именно не преминават нито през МС, нито през парламент и най-накрая засягат най-голям брой граждани.
Реплика: Това значи, че прокуратурата има предварително създадено мнение и че тя задължително след това ще се вмести.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним основния текст преди да решим това:
Чл. 78 (1) Компетентният орган изпраща проекта за мнение на съответните заинтересувани органи и организации, които представят становището си в писмена форма.
Дайте пример обикновено кои са тези проекти за нормативни актове , на кого се изпращат за становище.
Защото ние по основния текст трябва да видим какво той включва, за да търсим неговото разширяване.
Проф. Кино Лазаров:
Това са тези, които сега изпращат проектите си на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието. Щом е подзаконов нормативен акт и административен орган,
Янаки Стоилов:
Но тук пише, че уведомяването става чрез средствата за масово осведомяване. Явно става дума за някакъв по-широк кръг от адресати, а не само за тия, които са съучастници в изготвянето на нормативния акт.
Проф. Кино Лазаров: Е да.
Янаки Стоилов:
Не, нещо друго е това. Това е вменяване на едно обществено, а не служебно задължение – едва ли не адресатите на акта да участват в обсъждане на неговото съдържание. Това е вече нещо по-претенциозно и аз затова питам до каква степен това ще се разпростре при изготвянето на проекта за нормативни актове. Ето пак: “чрез изпращането на проекта до организации”, “представителни” ще махнем .. на заинтересованите лица.
Проф. Кино Лазаров:
Понеже не е възможно практически и е много затруднително да изпращат и самия проект на отделни лица, затова първата алинея предвижда задължение само за заинтересовани органи и организации, докато втората алинея става вече по-смекчена форма на самото оповестяване чрез средствата за масово осведомяване.
Янаки Стоилов:
Тук Министерският съвет още според текста на вносителя излиза, че преди Министерският съвет да издаде някакво постановление, трябва да му публикува проекта в някакъв ежедневник и след това в едномесечен срок гражданите да дадат предложение по него.
Надка Балева:
Ал. 1. “... изпраща проекта за мнение на съответните заинтересувани лица...” Това е императивна Разпоредба.
Янаки Стоилов:
Не, органи и организации. Лица чак няма.
Надка Балева:
“На съответните заинтересувани органи и организации ... в писмена форма.” Императивна норма така, като е формулирана.
Ал. 2 дава възможност да не се изпълнява ал. 1. Защото изпращането до заинтересуваните определя кръга, на които трябва да се изпрати. В ал. 2 “чрез публично оповестяване в средствата за масово осведомяване.” Значи това не е изпращане до съответните заинтересовани органи и организации. Изглежда, че в ал. 2 трябва да е алтернативно – “или чрез изпращане, или по друг подходящ начин”. Нещо не е точно.
Янаки Стоилов:
Не, паралелно е. Не е алтернативно, а паралелно.
Ако не се предложи някаква по-стеснена редакция, аз ще предложа да отпадне този текст. Може в някакъв стеснен вариант да остане, но в този вариант е неприложим изцяло и след това ще възникне въпроса дали това е основание за оспорване на вече издадения нормативен административен акт.

Яни Янев:
Колеги, по отношение на представянето и публичността на дейността на административните органи, хубаво е да не го отричаме изцяло текста.
Янаки Стоилов:
Кажете до каква разумна граница?
Яни Янев:
Диспозитивно – може.
Янаки Стоилов:
То ако е може, той може да го направи без да пишем в закона.
Проф. Кино Лазаров:
Един аргумент имам, който може би ще бъде в затруднение. Искам да посоча един аргумент, който ще доведе може би до затруднение при решаването на проблема. Такъв текст в нашата правна система има от 2003 г. Това е чл. 2а от Закона за нормативните актове, където се казва, че лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в интернет или чрез оповестяване му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от 1 месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Янаки Стоилов:
Много хубаво Давате ни допълнителен аргумент да отпадне този текст, защото вече го има уреден принципно този въпрос.
Проф. Кино Лазаров:
А този текст всъщност не се прилага.
Янаки Стоилов:
Това показва каква е стойността на много от приеманите текстове. Не че идеята е лоша, но тя е направена така, че не работи.
Тук ви предлагам и ще гласуваме да отпадне чл. 78, заради това, че въпросът принципно е уреден със Закона за нормативните актове.
По чл. 79 няма бележки, нали? Или по-точно и чл. 79 отпада.
Проф. Кино Лазаров:
Чл. 79 не е лош текст. Нека си остане. Ако има по някакъв начин стигнали до органа възражения, след като ...
Янаки Стоилов:
Ако са постъпили, независимо по какъв ред, нека да се имат предвид.
В чл. 75 няма промяна. В чл. 76 в ал. 3 отпадат думите “административни и неуредени от тях”. Чл. 77 остава с интересното заключение: за всеки нормативен акт се изготвя проект, все едно че може да бъде приет без да има някакъв проект.
Проф. Кино Лазаров:
Това е наивен текст.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да го махнем, като чели човек може да напише нещо преди да го е измислил. Нека да отпадне чл. 77. За да се приеме актът, трябва да се внесе проектът. Как ще се приеме, ако няма проект и да пишем, че трябва да има проект.
Чл. 77 и чл. 78 да отпаднат.
Чл. 79 остава.
Нека да гласуваме тези предложения до тук, ако нямате възражения. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря. Приемат се.
Заглавието е: “Подзаконови нормативни актове”.
Проф. Кино Лазаров:
Правилно относно заглавието на раздела.
Янаки Стоилов:
Чл. 80 - има предложение на Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
Светла Янкулова:
Да бъде субсидиарно прилагане, както гласувахме в предходния раздел. Мисля, че е по-добре редакционно.
Янаки Стоилов:
Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове. Да, добре.
Надка Балева:
Неуредените в този дял? Не е ли раздел. Тази думичка “дял” някак си.
Проф. Кино Лазаров:
Има дял - дял, глава, вътре раздел – така, както следва. Има си дялове.
Янаки Стоилов:
Само за раздел, защото се отнася до нормативните актове. Само за него е. Нека да се коригира.
Да приемем предложението на тримата народни представители? Благодаря ви. Приема се.
Останалата част от текстовете в този раздел също ги приемаме с направените уточнения. Благодаря ви.
Глава шеста. Оспорване на административните актове по административен ред
По чл. 83 няма предложение.
По чл. 84. Тук има една бележка за оспорването на актовете на общинските съвети.
“(1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актове на:”
То няма нужда от общинските съвети, защото те нямат горестоящи органи, така че няма защо да ги изписваме. Защо ги изключваме?
Проф. Кино Лазаров:
За презастраховка. Излишна презастраховка.
Янаки Стоилов:
Кой може да каже, че имат висшестоящ орган.
Проф. Кино Лазаров:
Има текстове, че те подлежат на обжалване по съдебен ред пред съответния окръжен съд, ако не е казано в друг закон.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да отпадне “общинските съвети”, защото те, първо, казахме, че не са буквално административни актове и второ, те нямат горестоящ орган, за да ги описваме и да ги изключваме.
Значи без т. 6.
Надка Балева:
На Висшия съдебен съвет кой му е висшестоящия административен орган?
Проф. Кино Лазаров:
В чл. 84, ал. 2 си е казано:
“Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.”
Той решава тези неща.
Янаки Стоилов:
(1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете на:
Нека всичко да остане. Обжалването е по административен ред, а не определя характера на актовете.
Проф. Кино Лазаров:
Има нещо друго. Областните управители – те имат ли по-горестоящ административен орган? Министерският съвет. (Имат.) Трябва ли да се отвори такава врата, че и техните актове да отиват. Сега не подлежат на обжалване.
Янаки Стоилов:
По административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган. Областните управители дали да бъдат изключвани от този ред?
Проф. Кино Лазаров:
Трябва да бъдат изключени, защото ще се затрупа Министерският съвет с жалби по индивидуални. Това е оспорване на всички видове и категории административни актове. Ако не се лъжа по чл. 20 от Закона за нормативните актове не подлежат на обжалване.
Янаки Стоилов:
Областните управители са изключени по ал. 1, независимо от това, че попадат в обхвата на ал. 2. Двете алинеи имат различен обхват и няма проблем. Ал. 1 не е за по-горестоящ. Ал. 1 изключва административния ред. Ал. 2 е на принципа на висшестоящия. Така че няма да променяме нищо.
По чл. 84 други бележки няма.
По чл. 85. Мисля, че има някакво уточнение по термините.
Светла Янкулова:
На някои места в кодекса е използван терминът “целесъобразност”, а на други места е използван терминът “неправилност” и трябва да изберем един от двата.
Янаки Стоилов:
Според мен, да използваме “законосъобразност и целесъобразност”, защото “неправилност” е нещо по-друго.
Проф. Кино Лазаров:
Това нещо беше дискутирано и в крайна сметка приехме, че всеобщо е понятието “целесъобразност”.
Янаки Стоилов:
Да го поправим навсякъде, защото “правилността” по-скоро се отнася към обосноваността на акта, защото тя е логическа категория. Тук трябва по-общо и целесъобразността включва и други неща извън правилността.
Проф. Кино Лазаров:
Освен това, има допълнителна разпоредба, която определя какво е целесъобразност. За това навсякъде вместо “правилност” да се запише “целесъобразност”.
Янаки Стоилов:
По чл. 86 няма бележки.
Цони Цонев:
Може ли по чл. 86. Чл. 86, ал. 1 – срокът за оспорване на административния акт на заинтересованата страна и прокурора е 14 дни. Това просто е нереалистично кратък срок за прокурора при положение, че той не се уведомява за отделен административен акт. Заинтересованата страна има тридневен срок, в който трябва да се изпрати съобщението, ако то е по пощата с обратна разписка. Обикновено уведомяването протича в срок от 10 до 15 дни, през това време срокът за прокурора е изтекъл. Предлагам да се увеличи срокът поне на един месец, защото ако оставим един такъв нереалистичен срок, просто нищо не правим.
Проф. Кино Лазаров:
Това предложение е правилно, според мен, и трябва да се направи разграничение. Жалбата се подава в 14 дневен срок, прокурорът протеста в едномесечен срок. Имаше го в някой от вариантите, но сигурно е отпаднал.
Янаки Стоилов:
От кой момент в едномесечен срок.
Цони Цонев:
От издаването на акта.
Янаки Стоилов:
Според мен тук въпросът е не да съкращаваме срока, а да видим дали по някакъв начин прокуратурата да може своевременно да се уведомява за това тя да има някакъв начин за узнаване, защото за разлика от страните тя няма този задължителен ред на уведомяване и наистина понякога за нея този срок е нереално кратък. Но ако удължим с един месец, това значи да удължим цялото производство, не само за прокурора.
Проф. Кино Лазаров:
Аз не мисля, че едно забавяне с 16 дни кой знае колко ще допринесе за интересите на заинтересованите.
Янаки Стоилов:
Това значи, че за всяко едно обжалване ни правим срока от двуседмичен месечен. Това за мен не е целесъобразно с оглед на ускоряване на административното производство. По-скоро можем да мислим, че прокурорът от узнаването на акта също трябва 14 дневен срок, но тогава се поставя въпросът, че има някакво разминаване на сроковете. Примерно, за едните ще е 14, за него на практика ще е 18 дни, защото той може да е уведомен за този акт няколко дни по-късно.
Проф. Кино Лазаров:
И може да бъде уведомен по всякакъв начин.
Яни Янев:
Адрес и т.н. Казваме, че по-бавно ще бъдат уведомени в маса от случаите заинтересованите страни отколкото прокурора. Но все пак за прокурорите е ясно къде им е седалището и т.н., има административна служба, която е длъжна и приема всичко, което идва до тях, докато в много случаи заинтересованите страни ги търсят дълго,. докато им връчат съобщенията.
Янаки Стоилов:
Не може да стане, защото за много от тия актове няма служебен път, по който прокурорът да се уведомява. Това означава, всички актове, които се издават, да ги изпращат на прокурора. Това практически не е възможно.
Цони Цонев:
В Португалия техният административнопроцесуален кодекс, който е най-новият в Европа и най-добре представен като най-модерен и добър административен кодекс, там въпросът е уреден така. За гражданите и за заинтересуваните страни е даден тримесечен срок от уведомяването възможност да обжалват. За прокурора този срок е едногодишен. Те не се страхуват, че някак ще им се наруши бързината на процеса.
Янаки Стоилов:
Как се движат при тях производствата в такъв случай.
Цони Цонев:
Това е тяхната уредба. Аз имам един текст, който мога да ви предложа в този вариант – 14 дневен срок за страните и един месец за прокурора. На практика те ще се покриват. Като се включи срокът за уведомяване на страната и 14 дневният срок, от който започва да тече срока за обжалване за заинтересованата страна и едномесечния срок на прокурора почти се изравняват.
Надка Балева:
От кога?
Янаки Стоилов:
От издаването на акта. Аз съм готов да направим това нещо, защото на практика производството няма да се е развило в тези две седмици. Най-много то може да е насрочено и няма да е проблем прокурорът да се присъедини към него, защото не вярвам този спор винаги да бъде решен в тези десетина дни, за които ще е практическата разлика. Тъй като става въпрос още за административната фаза на процеса, аз за съдебната бих приел и там да мислим, защото съдебният процес не може да се развие. Самото му насрочване ще отнеме повече време от разглеждането и тогава можем да дадем на прокуратурата по-голям срок, защото това е най-съществената фаза. Но за производството по административен ред предлагам да не го променяме, защото това наистина означава, че във време, когато може висшестоящият орган да реши проблема, ние ще го задържаме, за да мине един месец от издаването на акта.
Проф. Кино Лазаров:
Съгласен съм с това, което казахте вие и в подкрепа на становището ви мога да посоча един текст, който предстои да се разглежда, за съдебното обжалване - чл. 152, ал. 4.
Чл. 152. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.
Янаки Стоилов:
Мисля, че така защитаваме интересите на страните и има възможности за включване на прокурора. Трябва да се гарантира във финалната фаза неговото участие, ако той не е успял да използва другите възможности преди това в административното производство.
По чл. 87 други бележки има ли?
Елиана Масева:
По т. 2 трите имена и личния номер за чужденец... или адреса, заявен в службите за административен контрол.
Какъв е терминът според закона?
Янаки Стоилов:
Според мен трябва да бъде трите имена, личния номер за чужденец и настоящия му адрес или адресът, заявен в съответната администрация, защото те съобщават в тези органи, а не за контрол.
Проф. Кино Лазаров:
В съответния административен орган.
Янаки Стоилов:
В съответната администрация. Няма контрол.
Проф. Кино Лазаров:
В съответната администрация, защото е административно обслужване.
Янаки Стоилов:
В ал. 2 на чл. 87.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията, вместо “оплакванията”. Добре.

Проф. Кино Лазаров:
“Оплаквания” е грозна дума.
Янаки Стоилов:
Оплаквания е точна дума, защото той е недоволен. Но понеже не е завършило производството, добре е да бъде “искания”.
Елиана Масева:
Още по чл. 87, ал. 3.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са допустими пред органа, издал оспорения административен акт.
Има ли разпоредба, в която да се определят допустими доказателства.
Янаки Стоилов:
Нека, ако не са представени пред предишния орган, да дадем възможност административният орган, който окончателно решава спора да се основе на всички факти и доказателства.
Проф. Кино Лазаров:
Има разпоредба.
Янаки Стоилов:
За да не стане повод той да му откаже да приеме нови доказателства и да каже, аз ще реша по тези, които сте представили на първата инстанция. Нека в случая да не формализираме.
Проф. Кино Лазаров:
Всички доказателства, които не са забранени от закона, би трябвало да се допуснат и те са допустими в първата фаза. Нека да има и във втората фаза, защото органът може да реши преписката по същество. Не е ли така?
Янаки Стоилов:
Ал. 3 в този си вид дава възможност всичко това да се реши.
Надка Балева:
Предлагам следното: Всички доказателства, които са допустими по този кодекс.
Янаки Стоилов:
То набляга на вида на доказателствата, а ние в случая говорим не за вида, а за обхвата. Защото той е пропуснал нещо да представи на първия орган и го представя на втория не като вид доказателство, а като конкретни факти и доказателства.
Мисля, че не създава проблем тази редакция и да не задълбаваме по неща, които са ясни.

Елиана Масева:
От този текст излиза, че пред този орган има някаква различна категория допустими доказателства. Защото тук така се индивидуализира, че ако не са допустими пред органа, не се събират. За това обърнах внимание.
Проф. Кино Лазаров:
Вие сте права, но
Елиана Масева:
Които са допустими по кодекс, по закон, а не точно пред този орган.
Реплика: Дали не трябва да се каже, че не са представени.
Цони Цонев:
Тогава да кажем: Могат да се представят доказателства по чл. 37 – доказателства, които се събират при издаването на индивидуален административен акт. Описани са кои са тези доказателства, които в това производство могат да бъдат използвани.
Проф. Кино Лазаров:
Няма нужда да посочваме текстове.
Цони Цонев:
Вместо “които са допустими пред органа” да кажем, че това са доказателствата по чл. 37.
Янаки Стоилов:
Отделението на този текст е, че това са доказателства, относими към конкретното производство, някои от които могат да не са били представени на органа, който първоначално се е произнесъл по случая. Т.е. ние не спорим за това каква категория са тия доказателства, а даваме възможност на едно по-неформално производство, в което да се увеличат доказателствата, отнасящи се към претендираните.
Яни Янев:
И не са били представени пред органа. Защото освен всички доказателства, има и едно друго отваряне на възможността, да повторим отново целия процес и пред този орган. За това нека да бъде: които са относими към искането и не са били представени пред органа, ...
Проф. Кино Лазаров:
“Относими” е терминология на съдебните секретари.
Според мен, текстът е добър. Да вървим по-нататък.
Янаки Стоилов:
Тогава да помислим така да бъде:
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
Т.е. това съдържа идеята, че той няма да прави повторно събиране. Той ще използва вече тази преписка с всички неща и към нея ще се добавят допълнителните, ако има такива. За да не излезе, че административният орган ще прехвърли тежестта върху гражданина да му представя всичко, въпреки че това едва ли ще стане.
Прочитам още един път текста:
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
Така нали е още по-ясно.
Чл. 88.
Надка Балева:
Какво се има предвид “освен когато подлежи на вписване в съответния регистър”? (Чл. 88, ал. 2, т. 2)
Проф. Кино Лазаров:
Това е напълно излишно. Усложнява ненужно процеса.
Янаки Стоилов:
Да си остане: удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице. “освен когато” и до края текстът да отпадне. Текстът след запетаята отпада.
По чл. 89 няма бележки.
По чл. 90 има предложения. Моля да ги видите – за отпадане на т. първа. Защо се предлага да отпадне? Тук не трябва ли да изискваме от органа да я препрати, а не да прекратяваме производството.
Проф. Кино Лазаров
В ал. 2 е казано.
Янаки Стоилов:
Не подкрепяме предложението, защото жалбата или протестът трябва да бъдат оставени без разглеждане, когато са подадени по неподведомствения орган, но да допълним ал. 2, че органът, който прекратява това производство, го изпраща на компетентния орган. Защото са малко случаите, когато гражданите си загубват правата, смятайки, че са подали някакво искане пред един орган, то там е приключило и те после се чудят какво да правят.

Проф. Кино Лазаров:
Да, но трябва само да се прецизира, че става дума за т. 1.
Светла Янкулова:
В случаите по т. 1 жалбата се изпраща на компетентния ...
Янаки Стоилов:
В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи административното производство се прекратява от по-горестоящия административен орган.
Казано е:
(1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане
За това, следвайки точките, мисля, че е най-логично за този, който прилага закона, да кажем:
В случаите по ал. 1, т. 1 искането, жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи административното производство се прекратява от по-горестоящия административен орган.
Така мисля, че е съвсем ясно.
Проф. Кино Лазаров: И така може.
Янаки Стоилов:
По този начин не се приема предложението на Българинов, Софиянски и Каракачанов.
Мая Манолова предлага “регионален административен съд” да се замени с “окръжен съд”. Този въпрос го оставям, когато ще стигнем до съдебната част да намерим общото решение. Тогава всички текстове, които са предвидени, ще бъдат съобразени.
Чл. 91 е съобразяване на срока. Тук няма бележки.
Чл. 92. Забрана за изпълнение на акта. Също няма бележки.
Чл. 93. Преразглеждане на акта.
Чл. 94. Изпращане на преписка.
Чл. 95. Компетентен орган.
Светла Янкулова:
По чл. 95 има предложение от Съвета по законодателство за една нова алинея. Пропуснато е да се определи кой е компетентният по горестоящ орган на изпълнителните органи и община.
Янаки Стоилов:
Предложението е в чл. 95 да има една нова алинея
“Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.”


Проф. Кино Лазаров:
Това е пропусната първа част от ал. 2 на чл. 27 от ЗАН. Технически пропуск.
Янаки Стоилов:
Нека да я включим като ал. 3, а ал. 3 става ал. 4.
Светла Янкулова:
По-точно, да е ал. 4. Първо да кажем за актовете на кмета и после за актовете на специализираните органи, които са към кмета.
Янаки Стоилов:
Понеже ал. 2 е: “Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.”, по-добре е ал. 3 да бъде за специализираните други органи, вече които не са в йерархията, а в структурата на самата община и накрая да остане за актовете на кмета, че се оспорват пред областния управител.
По чл. 96. Тук също има някакви редакционни предложения:
“Лице, което не работи в съответната администрация” е по-добре да се замени като редакция.
По чл. 97.
Светла Янкулова:
Тук чисто редакционно, понеже има едно утежняване, по-добре е да отпадне: “да разгледа жалбата или протеста” и да остане само: “в определен от компетентния орган срок” и продължава текста.
Янаки Стоилов:
Текстът става:
Чл. 97. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда..., без жалбата или протеста.
Чл. 98 няма бележки
По чл. 99 Да бъде нецелесъобразен.
В чл. 100 няма бележки
Предлагам ви с тези уточнения, които направихме, да се гласува цялата Глава шеста – Оспорване на административните актове.
Надка Балева:
Чл. 98. Заинтересуваните лица могат да бъдат изслушвани от компетентния да разглежда жалбата или протеста орган в разумен срок.
Не е ли много разтегливо това понятие.
Янаки Стоилов:
Разтегливо е, но не виждам как да го направим по-определено. Тук е административно производство. Смятате ли, че трябва да определяме някакви дни.

Проф. Кино Лазаров:
Не трябва. Това е срокът, който предшества срока за издаване. В този срок ще го разгледа.
Янаки Стоилов:
Ние като фиксираме срока за издаване и изискваме това да стане достатъчно време преди окончателното издаване на акта.
Проф. Кино Лазаров:
“Разумен срок” е излишно, според мен, но е нужно за външна консумация.
Янаки Стоилов:
Нека да гласуваме цялата глава. Гласуваме Глава шеста. Които я приемат, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме с Глава седма. Възобновяване на производства по издаване на административни актове.
Няма предложения по чл. 101, чл. 102.
По чл. 103 какво има? Предложение на Мая Манолова.
Чл. 103. (1) В случаите по чл. 101, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва – предлага се да отпадне “по инициатива на административния орган” и само да бъде: “по предложение на прокурора или омбудсмана и по искане на страната.”
Т.е. във възобновяването тя изключва самият административен орган.
Проф. Кино Лазаров:
Мога ли да дам едно пояснение.
Този текст, че се извършва възобновяването по инициатива на административния орган, предвижда само в случаите, когато при отказ или друга причина, да кажем отказ или създава само права за гражданите – от административния акт не са придобити права, или друга причина, каквато и да е тя, въпросът може да бъде преразгледан от самия административен орган.
Янаки Стоилов:
Когато става дума за нарушение на закона.
Проф. Кино Лазаров:
Не, не е за нарушение на закона. За нарушение на закона става дума в чл. 101, ал. 5 – там е за нарушение на закона. А другото е когато поради някакъв отказ, защо да не поиска отново от административния орган и той ако го убеди втори път, че е решено погрешно, да го преразгледа този въпрос.

Янаки Стоилов:
Тук спорът е само за първата хипотеза.
Проф. Кино Лазаров:
Как за първата?
Янаки Стоилов:
Ние говорим за чл. 103.
Проф. Кино Лазаров:
Чл. 103 препраща към чл. 101, т. 1.
Минчо Спасов:
Г-н Председател, аз мисля, че не бива да отпада предвиденото, защото това ще е най-лесният начин за гражданите да реализират правата си – да се обърнат към самия административен орган, който вече познава казуса. Иначе, ако ги лишим от правото да се обърнат към самия административен орган, че трябва да уведомяват прокурора или омбудсмана, той наново да се запознава с преписката.
Янаки Стоилов:
Те и сега са разделени. Това е производството по възобновяване. На прокурора, на омбудсмана и на заинтересуваната страна са дадени широки възможности за възобновяване. А на органа е дал акта само, когато той констатира, че е незаконосъобразен.
Проф. Кино Лазаров:
Когато от административния акт не са придобити права (чл. 102)
Янаки Стоилов:
Искането на страната е алтернатива на другото.
Проф. Кино Лазаров:
Има опасност да се даде право на самия административен орган да преразглежда въпроса, има опасност и с оглед права на трети лица, само ако са придобити такива права. А чл. 103 препраща към чл. 102, когато не са придобити права. Но ако смятате, че има опасност да се упражнява давление срещу административния орган, подкуп и т.н. – но това все го забраняваме, а то все си става.За кого има опасност, ако не са придобити права. И понеже е без срок в тия случаи, без да са налице условия по чл. 101, аз съм склонен да приема, че трябва да отпадне инициативата да не е на административния орган, а да е по предложение на прокурора и омбудсмана.
Янаки Стоилов:
Приемаме предложението на г-жа Манолова да отпадне самоинициативата на органа по т. 1 и това да бъде дадено като възможност на прокурора и омбудсмана, а на страната - при останалите основания.
Това е по чл. 103.
Надка Балева:
А по чл. 102 решихме ли.
Янаки Стоилов:
По чл. 102 какъв спор има?
Цони Цонев:
Имам чувството, че по чл. 103 при преписването е отпаднало едно “и”. “..., в случаите по чл. 101, т. 2-7, и по чл. 102 и по искане на страна в производството.”
В текста е записано едно тире, което трябва да изчезне.
Надка Балева:
“Чл. 102. ..., въпросът може да бъде преразгледат от административния орган и без да са налице условията по чл. 101.”
Няма никакви срокове за преразглеждането. Не са придобили права. Никой не го иска и административният орган решава.
Каква ни е гаранцията, че при това решаване не се създават условия за възникване в бъдеще на права за някого. Според мен този текст е излишен.
Проф. Кино Лазаров:
Нали падна този текст.
Янаки Стоилов:
Не. Ние досега чл. 103 обсъждахме.
Яни Янев:
Когато имаш инициативен орган, който констатира сам, той не може да започне производството по отмяната и издаването на акта ако няма потвърждаване от иницииралата страна, страната, която е искала издаването на този административен акт.
Янаки Стоилов:
Според мен, чл. 102 е много по-спорен от това, което обсъждахме в чл. 103. Защото какви са основанията на административния орган, които не покриват нито едно от условията на чл. 101 да се преразглежда актът, което, според мен, дори е опасно, защото първият път ще му откажат, а вторият път ще се съгласят вече без да се позовават на някакви законови основания защо са му отказали.
Надка Балева:
Правя предложение да отпадне този текст.
Янаки Стоилов:
Целият чл. 102 да отпадне.


Проф. Кино Лазаров:
При това положение трябва да отпадне и текста в чл. 103, където е казано: “и по чл. 102”.
Янаки Стоилов:
А в чл. 103 приемаме ли да отпадне “по инициатива на административния орган”. (Да.)
По чл. 104 няма предложения. По чл. 105 – също, по чл. 106.
По чл. 106 има предложение в ал. 5. “В случая чл. 101, т. 5 вторият по време административен акт се обезсилва.” – Незаконосъобразният административен акт се отменя.
По чл. 107 няма бележки
По чл. 108 също. По чл. 109 също няма.
Надка Балева:
По чл. 109 има едно недомислие. Какво възобновяване, когато има отказ от издаване на акт.
Проф. Кино Лазаров:
Възобновява се производството.
Надка Балева:
Заглавието на текста е: Оспорен пред съда административен акт.
Проф. Кино Лазаров:
Тук става дума, че в другите хипотези този акт не е обжалван пред съда. Когато е обжалван пред съда, ще искаш отмяна по чл. 231 от ГПК и се прилагат тези разпоредби за отмяна. Зависи какво е решил съдът и ако са налице условията по чл. 231 от ГПК, които са почти същите с чл. 101.
Янаки Стоилов:
Проф. Лазаров, смятате, че редакцията на чл. 109 е ясна. (Да.)
Нека сега да гласуваме това, което уточнихме.
В чл. 101 няма бележки.
Чл. 102, които са съгласни да отпадне, моля да гласуват. Благодаря ви.
В чл. 103 отпада “чл. 102” и гласуваме предложението на г-жа Манолова да отпадне “по инициатива на административния орган”. Гласували двама “за”. Един се въздържа. Това означава, че засега не се приема предложението на Мая Манолова. Остава като предложение с възможност нататък.
Проф. Кино Лазаров:
Какво остава сега?


Янаки Стоилов:
Остава си “по инициатива на административния орган”. Чл. 102 отпада, но в чл. 103, ал. 1 “по инициатива на административния орган” остава.
Чл. 104, чл. 105, в чл. 106 промяната, която казахме – “незаконосъобразният административен акт се отменя”., което предполагам, че го подкрепяте. Благодаря. Това се приема. Приема се цялата Глава седма.
Глава осма.
Чл. 110. По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
Тук Съветът по законодателството има бележка. Да се помисли относно “други органи, които осъществяват публичноправни функции”.
Проф. Кино Лазаров:
Те ще прилагат по аналогия този текст.
Янаки Стоилов:
Казали са ни да помислим. Засега аз не измислям нищо друго. Ако имате предложения, дайте ги. Те също не са измислили.
По чл. 110 има предложение и на г-жа Касабова, Мингова, Милтенов и Яни Янев: в ал. 4 след думите “административни органи” да се добави: “и длъжностни лица в съответните администрации”.
Яни Янев:
Колеги, защото много често нещата са парализирани – преди да се произнесе органът, знаете много добре, че една преписка се мотае в администрацията и това дава възможност да бъдат сигнализирани съответните органи.
Проф. Кино Лазаров:
Това предложение е уместно с оглед на неформалния характер на процедурата.
Янаки Стоилов:
Тогава да го добавим след “административни органи и длъжностни лица в съответните администрации”.
От Съвета по законодателство са възразили срещу употребата на термина “корупция”, тъй като не е легален термин. Това че няма такъв състав.
Проф. Кино Лазаров:
Това не значи, че няма такова явление.

Янаки Стоилов:
Нека да остане, защото самата корупция може да има различни форми и някои от тях съставомерни. Все пак тук законът е по-описателен и не препраща към конкретен текст.
“Сигнали могат да се отправят за злоупотреба с власт...”.
Т.е. да се знае, че не става дума за някаква по принцип злоупотреба, а за злоупотреба в рамките на правомощията им.
“Лошо управление (мисля че е по-добре от “стопанисване”) на държавно или общинско имущество или за други незаконни или нецелесъобразни действия или бездействия”.
Предложението, което допълнително е направено.
В чл. 111 има също предложение от Съвета по законодателство.
“(2) Никой не може да бъде преследван заради предложение или сигнал, подадени при условията и по реда на тази глава.”
Предлага се да стане:
Никой не може да бъде преследван само на основание на подаване на предложение или сигнал ...
Проф. Кино Лазаров:
Текстът е добър. Да си остане.
Янаки Стоилов:
Ясно е. За какво да го обременяваме.
Реплика: Не е точно така. Аз за първи път се сблъсквам с такъв текст. Реално това означава, че без значение е какво пише в сигнала и предложението и се изключва наказателната отговорност. На практика там е възможно да се говори за клеветническо твърдение...
Проф. Кино Лазаров:
Тогава да добавим “само”. “Само заради предложение или сигнал”.
Янаки Стоилов:
По-добре тогава по-кратко да го кажем:
“Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.”
Т.е. не визираме съдържанието.
Цони Цонев:
То и съдържанието да визираме, г-н Председател, не виждам никакъв смисъл, защото в чл. 110 казваме, че това са предложения и сигнали, отправени до административни органи. Съдържанието и да съдържа данни за престъпление, административният орган в случая не е надлежен орган. Така че пак няма никакъв смисъл.

Янаки Стоилов:
Става дума, че в това, което той е пуснал до него, ако има някаква клевета или пък някакви неверни те могат вече да предизвикват реакцията на компетентните органи.
Проф. Кино Лазаров:
Само заради подаването не може.
Янаки Стоилов:
Никой не може да бъде преследван само поради подаване на предложение или сигнал, подадени при условията и по реда на тази глава.
Необходимо ли е “по реда и при условията на тази глава”, което нищо не казва.
Проф. Кино Лазаров:
Нека да остане.
Цони Цонев:
С оглед на тази глава, става дума за сигнали, които се отправят именно до административни органи, а не до прокурора.
Янаки Стоилов:
Т.е. да остане е по-добре.
По чл. 112. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът може да подава предложение или сигнал.
Тук няма предложения.
По чл. 113 няма бележки.
По чл. 114. Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител по телефон, (отпада телеграф, защото няма вече в страната), телекс, факс или електронна поща.
Ако искате да не го махаме, защото един ден може би ще се възстанови. Като техническа възможност нека да остане, независимо, че сега няма.
(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
Устните също се регистрират.
По чл. 115. Няма бележки.
По чл. 116. Сигналите не могат да се разглеждат от органите....
Проф. Кино Лазаров:
Сигналите не могат да се решават...
Янаки Стоилов:
По чл. 117. Предлага се в ал. 5 да отпадне думата “мнения”. Добре, да отпадне.
Проф. Кино Лазаров:
Искам да ви върна на чл. 116 за секунда.
Трябва да си остане “решават”, защото е предвидено те самите да ги уважат, поради което трябва да остане решават, като родово понятие.
Янаки Стоилов:
Добре. Да остане “решават” в ал. 116. Защото в някои случаи, когато те ги уважават, не е пречка да решат въпроса.
По чл. 118 няма.
По чл. 119 защо се предлага вместо “прекратяване” “приключване на производството”? Това е предложение на Съвета по законодателство. По-точно е.
Чл. 119. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.
Прекратяването е преди произнасянето по същество.
Предлагам да гласуваме тази глава с редакционните бележки. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към Раздел ІІ. Предложения.
Не виждам предложения. Имате ли бележки. Ако няма, да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
Продължаваме с Раздел ІІІ. Сигнали. И тук няма бележки. Моля да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
С Дял трети ще продължим на следващото заседание.
Благодаря на всички вас, които останахте до този по-късен час и участвахте в заседанието.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: