---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ





ПРОТОКОЛ
№ 5


Днес, 08.02.2006 г. от 14.45 часа се състоя редовно заседание на Комисията по правни въпроси при следния


ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05 г., внесен от Министерски съвет – продължение.


Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията по правни въпроси. На заседанието присъстваха и: Маргарит Ганев – зам-министър на правосъдието, Николета Павлова – експерт в Съвета по законодателство на Министерство на правосъдието, Цони Цонев – Върховна административна прокуратура, проф. Кино Лазаров – експерт в Съвета по законодателство на Народното събрание, Емилия Къндева-Спиридонова – експерт, Александър Еленков – ВАС, Боян Магдалинчев – ВАС, проф. Валери Димитров – Сметна палата, Николета Кузманова и Светла Янкулова – експерти – Народно събрание.

***
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при условията на спадащия кворум.
Ще започнем по обявения дневен ред - разглеждане на второ четене на Административнопроцесуалния кодекс.
На миналото заседание стигнахме до дял 3 “Производства пред съда. Сега ще продължим с чл. 129. Искам да ви уведомя, че дискусионният въпрос за административните съдилища, както говорихме, ще го оставим за заключителната фаза, а сега ще приемем текстовете под условието, което ще определи окончателното решение. Така че независимо от формулировката няма да се влияе съдържанието в останалата му част Затова предлагам да се съсредоточим върху направените предложения извън тези, които са за вида на съдилищата и след това ще се съсредоточим върху този дискусионен въпрос и по него да се чуят аргументите, преди да вземем окончателното решение.

ГЛАВА 9 “ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ”
По чл. 129 няма предложения.
По чл. 130 има предложение на Мая Манолова, което е пред вас. Имате ли някакви бележки по това предложение?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Не във всички случаи в процесуалните разпоредби са определяни срокове за разглеждането им и затова ние сме използвали този термин от Европейската конвенция, където е заложен, един разумен срок. Така че задължително трябва да се фиксират тогава и сроковете в процесуалните закони, за да може да се обвържат нещата с предвидения срок така, както е предложението по чл. 130, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагате тук да се запази разумен срок, а там, където има конкретни срокове, те да бъдат фиксирани, а не цялостно да се заменя. А по втората част? При наличие на интерес?
НАДКА БАЛЕВА: Чл. 129 изрично казва, че производството се започва по искане на заинтересувано лице, което предопределя наличието на интерес, което не считам за необходимо при тази императивна разпоредба в чл. 129 да добавяме и тук – при наличието на интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам тези, които подкрепят предложението на госпожа Манолова, да гласуват. Искате да се изкажете, но да не се изказват всички предложения. Ако не сте много настоятелни, мотивите се чуха – ако има някой, който поддържа предложението, да чуем мотивите. В другия случай мисля, че е по-добре да преминем към гласуване. Нека които подкрепят предложението, да гласуват. Няма Против? Вие “за” ли сте, г-н Димитров?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Формулата разумен срок, която естествено е възприета в много законодателства, в нашия случай ни изправя пред драмата, с която сме добре запознати на българските съдилища и това, че въпросът със сроковете и за времето е един от най-големите им проблеми. Давам си сметка, че може би след някоя и друга година това ще изглежда другояче. Но в момента да поощряваме възможността за разкатаване на делата, която съществува типично, е според мен неблагоразумно.
Според мен, ние бихме могли да предвидим някакъв общ срок и изрични дефиниции на срока нататък във всеки един от конкретните случаи, за да може, ако, не дай Боже, направим някой пропуск, все пак да има някакъв общ срок, на който да се позовем. Но разумният срок обаче при нашите условия, за съжаление, най-вероятно ще бъде неразумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Споделям съображенията Ви, но предлагам да съсредоточим нашето внимание в разпоредбите, където могат да се предвидят конкретни срокове, защото тук и да запишем “разумен” и “предвиден”, ако ние не предвидим такива срокове, по-нататък вече в детайлизацията на производствата с това няма да решим същия проблем. Затова не виждам този спор да е толкова значителен, защото каквото и да запишем тук ако по-нататък няма срокове конкретни, които да определят развитието на производствата, ние ще се изправим пред същия проблем, който е основателно поставен. Така че затова аз призовавам вниманието да бъде предимно към конкретното уреждане на сроковете, където това се смята за необходимо и възможно, а общата разпоредба дали ще бъде в тази или в другата редакция, според мен не променяме принципно ситуацията.
КИНО ЛАЗАРОВ: Трябва да се има предвид, че в нашето най-ново законодателство има срокове, които са неразумно къси. Ако има необходимост от друг специален срок, той ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова. Който подкрепя предложението, моля да гласува! Няма. Против? Няма. Въздържали се?
Комисията гласува предложението с 0 гласа за, 0 гласа против и 12 гласа въздържали се.
В такъв случай остават текстовете на вносителя по 129 и чл. 130.
По чл. 131 предложенията на г-жа Манолова са за административните съдилища. Казахме, че този въпрос ще го решим отделно, така че не го подлагам на обсъждане. Тя има и предложение по подточка 8, което вече е за промяна, така че по него да се произнесем.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: В чл. 139 всичките предложения са само в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, аз затова казвам, че няма да ги обсъждаме, но да се произнесем по предложението по точка 8, което няма отношение към темата за административните съдилища.
КИНО ЛАЗАРОВ: Точка 8 е излишна и ще го вземем предвид, бележката е правилна, защото няма производство и това е неискреност по съдебния акт. Има по чл. 97 от ГПК възможност за установяване на искреност или неискреност на документ. Това е достатъчно. Но за неискреност за съдебния акт няма процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагате да отпадне в тази част?
КИНО ЛАЗАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Има предложение на Съвета по законодателството в чл. 131, ал. 1, т. 1. Редакцията е да се промени искане за съдебен контрол върху издадени административни актове. Предпочитате да бъде пояснено за разновидностите ли? Но те и предметно са различни. В т. 1 предложението е да бъде “искане за съдебен контрол върху издадени административни актове”. Тоест издаването не е предмет в този случай.
Тук влизаме в друга дискусия, която се е водила още от времето на първите решения на Върховния съд в Съединените щати дали може съдът да замести администрацията в издаването на актовете, които тя постановява. Някак нашата дискусия по определен начин възобновява този спор. Може ли съдът да издаде административен акт?
КИНО ЛАЗАРОВ: Има хипотеза, при която съдът решава делото по същество. Това е случай на обвързана компетентност. Съдът отменя незаконния административен акт и постановява решение, което фактически заменя административния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но тогава редакцията не е точна, защото той не издава административен акт, а самото съдебно решение изпълнява тези функции. Така че при всички случаи трябва да променим редакцията.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: В точка 1 става въпрос за искания за издаване. Възможно е да е отказано издаването на административен акт. Тогава спорът възниква не за самото издаване, а за това дали законосъобразно е отказано да бъде издаден такъв административен акт. Ние го имаме това като един от основните принципи, че вече ще има контрол върху пасивното отношение на административния орган.
Господин Стоилов, мога ли да използвам случая, за да не взимам втори път думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: По този текст?
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: По същия член, ал. 3. След “не подлежат на съдебно обжалване административните актови, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната”, да се добави “освен ако специален закон не предвижда друго”. Имаме конкретни случаи – тук е и заместник-министърът на правосъдието – по Закона за чужденците има други случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм съгласен. Но там не можем ли да предложим общия принцип, че специалният закон не отменя общия. Това са т.нар. правни догми, които не винаги са записани като правни разпоредби. Така че ефектът ще е същият, само че вече извлечен по тълкувателен път.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Това е все пак кодекс. По-добре е още тук да бъде създадена тази възможност и да е ясно. Иначе при прочитането излиза, че това са актове, изключени въобще от съдебен контрол.
МАРГАРИТ ГАНЕВ: В Министерство на правосъдието е подготвен Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България, по-специално относно чл. 46, който предвиждаше една поредица от хипотези, когато отстранението на чужденците от българска територия не подлежеше на контрол, тъй като България загуби дело пред Европейския съд по правата на човека и освен това Комитетът на министрите на Съвета на Европа направи настоятелна препоръка към България в тази насока, че е държава, която не спазва основно изискване на Европейската конвенция. Поради тази причина ние сме задържали внасянето на проектозакона до минаването през парламента на Административнопроцесуалния кодекс, за да може в максимално висока степен да съобразим разпоредбата, която ще предвиди съдебен ред на контрол върху тези актове. Но дотолкова, доколкото при нас съществува идеята те, с оглед на това, че засягат националната сигурност и не могат да бъдат гледани от обичайните инстанции при административни производства, трябва да бъдат концентрирани само във Върховния административен съд. За нас ще бъде от доста съществено значение, ако бъде предвидено в АПК нещо, което да ни улесни, за да не срещнем противодействието, че закон от по-нисък ранг предвижда особена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест Вие искате да го запишем тук, за да имате аргументи пред неюристите, за да направим нещо, което никой от нас не оспорва, че може да направи?
МАРГАРИТ ГАНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Можем ли да приемем със съгласие двете предложения, за да не ги подлагам поотделно на гласуване. Едното предложение е да отпадне “и съдебни” – предложението на г-жа Манолова с изложените мотиви. Другото предложение е да направим уговорката, освен ако това не е предвидено в закон за актовете, които се отнасят към областта на външната политика и сигурността. Така че който приема тези предложения, моля да гласува! Благодаря Ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Комисията гласува предложенията с 12 гласа за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се.
С тези промени се приема текстът. Точка 1 остава след изложените мотиви в редакцията на вносителя.
По чл. 132 – съединяване на жалби, чл. 133 – спорове за подведомственост, 134 – двуинстанционност на производствата няма предложения. Имате ли вие някакви бележки? Няма.
Предлагам който е съгласен, да ги гласуваме. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Комисията гласува предложението с 12 гласа за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се.
Чл. 135 – родова подсъдност. Тук също няма предложения. Местна подсъдност. Нека да видим цялата тази материя в родовата и местната подсъдност, ако има някакви бележки по нея.
КИНО ЛАЗАРОВ: По родовата подсъдност имаше едно предложение, върху което си струва да се замислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кое е то?
КИНО ЛАЗАРОВ: От Съвета по законодателство е. Да се създаде чл. 8, а другите да се преномерират. “Оспорване на актове на административни юрисдикции, създадени със закон”. Това не са административни актове, а правораздавателни, но се генерализира обхватът на кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се заменят “други актове” с “актове на други юрисдикции”?
КИНО ЛАЗАРОВ: Не да се заменят, да имат възможност да оспорят.
РЕПЛИКА: Точка 8 да стане точка 9.
КИНО ЛАЗАРОВ: Да. Нова точка да бъде – оформяне на актове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението на Кино Лазаров е за нова точка в ал. 2 на чл. 135.
КИНО ЛАЗАРОВ: Аз ви представям само едно предложение, което беше правено в Съвета по законодателството, което според мен си струва да обмислим. Става дума, че “оспорване на актове на административни юрисдикции, създадени със закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Пример ще ни дадете ли за такава юрисдикция?
КИНО ЛАЗАРОВ: С новата Конституция те намаляха много. Но сега такива в последно време – създаване на арбитражни съдилища, на други. То е по Закона за защита на конкуренцията комисията е юрисдикция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че идеята не е лоша, защото това са, да ги наречем така, квази административни, квази юрисдикционни актове и все пак е добре да има контрол върху тях.
КИНО ЛАЗАРОВ: Има и нещо друго. Ако се обжалват пред Върховния административен съд, гаранциите за законност на тези решения са по-големи. Иначе специалните закони могат да кажат - пред окръжния, пред районния и къде ли не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дайте редакцията точно. Точка 9 ли да стане или точка 8?
КИНО ЛАЗАРОВ: Точка 9 нека да бъде, но няма значение. Точка 8 става 9.
“Оспорване на актове на административни юрисдикции, създадени със закон.” Това пак има голямо значение – “създадени със закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли нужда да поставим “административни”, защото някои от тях е дискусионно да не са административни?
КИНО ЛАЗАРОВ: Не са административни!
АНЕЛИЯ МИНГОВА: По-дискусионно е дали са юрисдикции. Дали са административни е по-малко дискусионно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разрешават някакъв род спорове.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Ще позволите ли да припомня спора, който съществуваше и който Конституционният съд разреши с мотивите на решението си по Закона за защита на конкуренцията. В тези мотиви Конституционният съд в прав текст казва, че при действието на Конституцията от 1991 г. особени юрисдикции не могат да съществуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не значи, че ги няма. Опитваме се да уреждаме живота все пак, а не просто винаги да бъдем буквално с мотивите на Конституционния съд.
ИВАН ТОДОРОВ: Има друго нещо, което е много съществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не заобикалям решението.
ИВАН ТОДОРОВ: Става въпрос за друго нещо. Дори да не е казано някъде, че нещо подлежи на съдебно обжалване, никъде не е казано. Има желязна съдебна практика, че всички административни актове подлежат на съдебно обжалване, освен ако изрично не е написано, че не подлежат. Има и тълкувателно решение на Пленума на Върховния съд още от 1976 г. по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това трябва да подсилва мотивите за този запис.
ИВАН ТОДОРОВ: Напротив. Ако използваме думата “юрисдикция”, очевидно текстът ще е противоконституционен. В края на краищата се забраняват от Конституцията други правораздавателни органи. Думата юрисдикция има само един смисъл. Дори някъде фактически да съществува такова нещо (а съществува!) все пак да не вкарваме противоконституционни текстове в самия кодекс.
Що се отнася до това дали подлежат или не подлежат, ако има такива фактически юрисдикции, те подлежат. Желязна съдебна практика е тълкувателно решение на пленума – никаква възможност за друго тълкуване. Въпросът е дали трябва да напишем очевидно протикоконституционен текст в кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Проблемът е, че някои от тях не подлежат на контрол, но по-скоро е защото самият закон ги е изключил от контрола, а не за това, че по предмет няма аргументи да бъдат…
ИВАН ТОДОРОВ: Ако специалният закон ги изпише от контрол, кодексът не може да ги вкара.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Решенията на юрисдикцията не са административни актове. Ако ще има юрисдикции, трябва да се предвиди в кодекса, че техните решения подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
ИВАН ТОДОРОВ: Дори да се атакува един административен акт пред юрисдикция, въпросът е, че административният акт при всички положения подлежи на съдебен контрол, независимо дали се атакува пред юрисдикции или не. Примерно, някой казва, че горестоящият административен орган е юрисдикция. Защо е юрисдикция? Защото решава правораздавателен спор с почти сигурна присъда на нещо. Така че въпросът кое е юрисдикция и кое не е юрисдикция е друг въпрос.
Въпросът е, че самият административен акт винаги подлежи на съдебен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Някакви допълнителни аргументи?
ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че това предложение е излишно. Точка 8 изрично посочва, че пред Върховния административен съд могат да се оспорват актове, посочени в закона. Всички тези, както вие ги наричате, особени юрисдикции, за мен това не са особени юрисдикции. Може би процедурата пред тях е близка до съдебната, специално в Комисията за защита на конкуренцията, сега в новосъздадената Комисия за защита от дискриминация и т.н. Това са особен вид, т.нар. независими държавни органи или независими административни органи, при които наистина е предвидена някаква квази съдебна процедура, но в крайна сметка и в техните специални закони - и в Закона за защита на конкуренцията, и в Закона за защита срещу дискриминацията, не се сещам за други подобни в момента, но има и други подобни комисии, например Комисията за регулиране на съобщенията може би – там във всеки един закон изрично е посочено, че техните актове се обжалват пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че въпросът се изясни. Тук се говори за други актове дори, без да се ограничава дали са административни като естество. Мисля, че е доста по-широка възможността и тя не прегражда възможността за обжалване, ако специалният закон е преценил.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: За принципните разпоредби искам да кажа. Да остане точка 8 така, както е, а да се прегледат Преходните разпоредби и за закони, където не се предвижда обжалването на решения на административни комисии и се казва, че са окончателни, да бъде вписано в Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава прегледайте този въпрос и предложете някакво решение, когато стигнем до там, ако чрез него можем да решим някои практически въпроси.
По местната подсъдност няма бележки, нали?
Има предложения на съвета – “е възпрепятстван” да се замени с “не може”. “когато компетентният съд не може да разгледа делото”, а не “когато е възпрепятстван”.
Тук се отваря една вече по-съществена дискусия – жалбата се подава по адреса на жалбоподателя, а не по седалището на административния орган. Това засяга вече местната подсъдност. Предлагат вече критерият да бъде къде е жалбоподателят, а не къде е административният орган. Това вече е съществена промяна, ако смятаме, че трябва да правим някаква промяна. Аз поставям само въпроса.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Имам една редакционна бележка по повод на чл. 135. “Оспорваният срещу актове на Българската народна банка”. Точка 4. От гледна точка на юридическа прецизност, и то именно през призмата на административното право, Българската народна банка не е орган, тя е институция от типа на учреждение. Тоест тя обхваща една система от органи. Органи, които са компетентни да издават административни актове, са управителният съвет на Българската народна банка, който е колегия, управителят на БНБ и подуправителят. Тоест всеки акт има конкретен издател, а не Българската народна банка като цяло.
Казвам го по повод на това, защото като цяло знаете, че от гледна точка на административното право не министерството е органът, а министърът. Министерството е система от служби и от органи, оглавявани от министъра. Но автор на административния акт е винаги министърът като едноличен административен орган. Имате или еднолични, или колегиални административни органи. В случая при БНБ, която е институция, тя обхваща няколко категории органи. Затова бих предложил следната редакция: “Оспорвания срещу актове на оправомощените органи на Българската народна банка”. За това става дума, тези, които са оправомощени от Закона за БНБ и закона за банките да издават административни актове. Или органи на Българската народна банка, но не самата банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава трябва само да добавим: “срещу актове на органите на БНБ”.
РЕПЛИКА: “Към БНБ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво значи “към”? Те са на банката, те са или управители, или подуправители…
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те са вътре в системата на банката.
КИНО ЛАЗАРОВ: Аз участвах в обсъждането на един законопроект за банките – казваше се другояче, но там се възприема вече, че в много случаи административните актове на органи на БНБ ще бъдат обжалвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това не го подлагаме на съмнение.
КИНО ЛАЗАРОВ: Натам върви развитието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, но тук е въпрос на редакция.
КИНО ЛАЗАРОВ: Може би точка 9 решава въпроса – “други актове, посочени+
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук го има – “оспорване срещу актове на органи на БНБ”. Това е редакцията и няма спор по нея.
По въпроса за критерия за подсъдност имате ли някакви мнения?
ЧЕТИН КАЗАК: Защо е възприет принципът за подсъдност наместо подсъдност по седалището на административния орган, а не по местожителството на жалбоподателя? Ние в случая отново подпомагаме администрацията, вместо гражданите. Мисля, че е по-удачно да е по местожителството на жалбоподателя гражданин, отколкото на административния орган, издал акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предполагам, понеже принципът е, че винаги е компетентен съдът по седалището на ответника, доколкото в случая е ответник администрацията. Това е общият принцип. Въпросът е дали той да се променя за административното производство.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: И технически е неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не се окаже, че ако наглед по-удобният вариант подсъдността е по местоживеенето на подателя, ако той трябва да заангажира с постигнатото решение компетентния орган, дали това няма да му създаде впоследствие затруднения той да води делото на едно място, а съдът извън седалището на органа вече да насочва към него това изпълнение. Преценете кое е по-рационалното.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Административното производство се е развило през този орган. Всички доказателства, всичко това е там, при него. Защо трябва да се мести?
НАДЯ АНТОНОВА: … за данъчните дела
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест случаят да бъде по местоживеенето на жалбоподателя, а не на органа? В някои случаи ще се окаже, че административният и съдебният орган са в различни седалища, което не знам дали не създава допълнителни затруднения?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Никога не може двете страни да имат еднакво седалище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В повечето случаи имат, защото често административното производство се води там и където е седалището, примерно, на окръжния съд.
НАДКА БАЛЕВА: Нали принципът е за отличаване процедурата за гражданите, а не за администрацията? Администрацията си ще намери начин да се яви в този кръг…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, формулирайте предложение, за да го гласуваме!
ЧЕТИН КАЗАК: “Делата се разглеждат от регионалния административен съд, в района на който е местоживеенето или адресът на управление на жалбоподателя.”
РЕПЛИКА: Постоянния адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е точният термин. “Адресът”. Той може да е и настоящ.
ЧЕТИН КАЗАК: В района, на който е адресът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да чуем вариант на редакция и тогава ако има по нея уточнения.
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Може би е удачно да бъде “Делата се разглеждат от Регионалния административен съд, в района на който е адресът, съответно седалището или адресът на управление…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Адресът на жалбоподателя!
СВЕТЛА ЯНКУЛОВА: Да, и седалище, и адрес за управление за юридическите лица. И двете категории да бъдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ако кажем “адресът на жалбоподателя”, какво друго да казваме? За какви физически и юридически лица да говорим?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Няма такива адреси, има седалища на управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да бъде “адресът или седалището на жалбоподателя”.
Не ни вкарвайте в алтернативни варианти!
ЯНИ ЯНЕВ: Да обсъдим и такава хипотеза. Знаете, че нерядко се случва когато административните органи издадат акта, да засегнат един широк кръг лица или граждани. Нерядко се случва засегнатите да живеят на различни места от територията на страната. Тогава вижте какво се получава. Един административен орган обикновено издава акта си и той е свързан с конкретна територия, която е в неговата териториална компетентност. Хората, които са засегнати, в по-голямата си част ще живеят в района, в който е териториалната компетентност на административния орган, но немалка част е възможно да бъдат на различни места в страната. Тогава ние разпиляваме един и същи случай, един и същи административен казус го пращаме да се разглежда в N броя административни съдилища, независимо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво е предложението ви в такава ситуация?
ЯНИ ЯНЕВ: Ще се опитам да дам пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, дайте предложение, господин Янев. Тези усложнения до какъв извод водят?
ЯНИ ЯНЕВ: Единият от изводите е, че по-подходящ е вариантът на първо четене да си остане там, където е седалището на административния орган, да бъде съдът на разглеждането, по моя преценка.
Вторият вариант е да бъде там, където са по-голямата част от засегнатите от административния акт граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те предварително могат ли да бъдат определени?
ЯНИ ЯНЕВ: Това може да се определи тогава, когато административният орган издава акта. Изпраща се съобщение и т.н. и се вижда къде живеят по-голямата част от тези, които са засегнати.
НАДКА БАЛЕВА: Да знаят къде живеят по-голямата част от засегнатите.
ЯНИ ЯНЕВ: Не засегнатите. Подлежи когато административният орган издава акта, той посочва: този акт подлежи на обжалване еди къде си, пред еди кой си компетентен съд. Това се посочва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие давате уместен пример, че настъпват редица усложнения във връзка с конституиране на страните и оттам – с принципа за местната подсъдност. Ние трябва да го имаме предвид, защото аз не мисля, че в определянето на принципа трябва да има условности и отклонения от този принцип. Когато решаваме въпроса в едната или в другата посока, всеки трябва да прецени към кой от двата принципа се придържа.
Мисля, че ще бъде погрешно да въведем някакво изключение от правилото още тук, при определяне на местната подсъдност. Така че знаете двата варианта.
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: От Министерство на правосъдието съм. Ние поддържаме така, както е предложена нормата за чл. 136 за местната подсъдност, защото считаме като вносители, че определено ще се получи затруднение, ако не и в голяма степен бъркотия, ако го кажа с неправен език, ако определим местната подсъдност по местожителството или по местоживеенето или седалището на жалбоподателя. Вече се изказаха съображения. Няма да ги повтарям. Но подкрепям съображението, изложено от г-н Еленков, че наистина когато административният орган е издал акта, той е станал съсредоточен и всичките и доказателства, които е събирал, и всичко, което е необходимо и съпътстващо процедурата по издаването на акта. Това ще облекчи съда при разглеждането на спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В друга посока изказвания? Чухме аргументи за всяко от двете решения. Никое от тях не е безспорно.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Изправени сме пред невъзможност от страна на съда да разгледа спора. Става дума за спора на компетентния съд. А обикновено компетентният съд е този по седалището, по териториалния обхват на дейност на административния орган. В тази хипотеза на ал. 3 когато той не е в състояние по една или друга причина да разгледа спора, нека да предоставим възможност на Върховния административен съд да определи разглеждането, компетентния съд, който ще разгледа спора, да даде правилна преценка, като то ще бъде в рамките, примерно: в съдебния район на най-близкия съседен регионален административен съд. Върховния административен съд да прецени кой ще бъде, а не да го фиксираме, защото това е изключение от общото правило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест поддържате ал. 3 като една възможност за отклонение от принципите.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Само че редакцията да бъде: когато компетентният съд е възпрепятстван да разгледа делото, Върховният административен съд постановява пренасянето в съдебен район на най-близкия съседен регионален административен съд. Даваме правото на преценка в конкретната хипотеза, която е изключение от общото правило Върховният съд да го прецени, тъй като сега това нещо го подсилва и ГПК, без да фиксираме с нормата в кой регионален съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В случая ги има и двете възможности.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Право на преценка на съда е, защото той ще го прецени. Практиката сочи, че Върховния административен съд насочва спора там, където е най-близко между страните, но не да го фиксираме с местоживеене или със седалището на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: За изместването на съда към жалбоподателя, а не към органа, има това предимство, че често съществува фактическа зависимост поради териториални, персонални и други контакти между административните и съдебните органи и при тези условия съдът на местоживеенето на жалбоподателя, ако то е различно, би следвало да се предполага, че ще е в още по-голяма степен независим при разрешаване на спора. Това е един аргумент в полза на другото, защото и двете, казахме, че имат своите неудобства, но те са от различно естество.
Вашето предложение ще го формулирате. То е в рамките на основната хипотеза, но като друг вариант и ще го продиктувате после, за да го гласуваме с оглед на решаването на основния спор.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Във връзка с ал. 2 и ал. 3 е употребено понятието “местоживеене”, а по Закона за гражданската регистрация няма такова. Предлагам да се спазва терминологията, която приехме при чл. 47,ал. 2 за призовките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: За адреса?
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: За настоящ адрес. Тогава много говорихме, ако си спомняте чл. 47, ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, ще запишем само “адрес”, защото повечето от гражданите нямат настоящ адрес, а ако имат, той измества другия и играе ролята на съдебен адрес. Така че е достатъчно. Мисля да пристъпим към решаване на въпроса. Тук ще го запишем “не е в състояние”, за да сочи към някакви обективни фактори. Мисля, че не е добре нито “възпрепятстван”, нито “не може”. “когато компетентният съд не е в състояние”, защото това включва, да кажем, случаите на отвод. “Не е в състояние” според мен сочи на някаква обективност, а не на възпрепятстван от някакви други външни обстоятелства или пък “не може”, което носи някакъв субективен елемент. “Не е в състояние”, без да визираме. Мисля, че това е по-чиста проблематика. Но това ще изясним в редакцията на ал. 3. Сега първо да решим принципния въпрос за подсъдността.
Подлагам на гласуване предложението за промяна. Тези, които смятат, че местната подсъдност трябва да се определя по адреса на жалбоподателя, моля да гласуват. 9 гласа “за”.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Както когато има множество ответници, тогава може да бъде компетентен съдът по седалището или местожителството на всеки един от тях. Същото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не повтарям гласуването в тази му част. Видях, че има 9 гласа “за”. Тези, които са за другия вариант, да гласуват! Подчертано надделява това предложение за промяна.
Комисията гласува с мнозинство направеното предложение.
В ал. 3 – делата се разглеждат в района, в който е адресът или седалището на жалбоподателя. Когато е в чужбина, си остава.
Ал. 2 – тези, които са подкрепили промяната в ал. 1, трябва да гласуват за отпадането й. Да я смятаме за отпаднала тогава? Отпада алинея 2, с оглед на предишното решение.
Господин Магдаленчев, предлагам да прочетете Вашата редакция на ал. 3.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Моето предложение за редакцията на ал. 3 е следното: “когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, Върховния административен съд постановява пренасянето му в съда на най-близкия регионален административен съд. Съзнателно избегнах думата “съседен”.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Имам една молба – да предоставите решаването на въпроса на Върховния административен съд на друг регионален административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така много широко става – във всеки друг. Защо да не кажем “в съседен”, без да определяме кой е най-близкият, защото понякога наистина е малко трудно да се определи тази степен на близост. Само “съседен”. Това дава малко по-голяма гъвкавост, защото той може да е съседен от едната или от другата страна, да не го измерваме винаги, защото транспортната схема е нещо различно от географските отстояние.
Нека остане “съседен”.
С тези промени предлагам да се гласуват чл. 135 чл. 136 за родовата и местната подсъдност. Които ги подкрепят, моля да гласуват! Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Комисията гласува предложението с пълно единодушие с 13 гласа “за, 0 гласа против и 0 гласа въздържали се..
Член 137.
НАДКА БАЛЕВА: Не виждам логика за срока за възражения за местна подсъдност. Проектът предвижда “до приключване на устните състезания пред първата инстанция”, което означава призоваване, събиране на доказателства, стига се до пледоарии и едва тогава някой прави възражение за подсъдност. Просто няма логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Тогава да го заменим с “до започване на устните състезания”.
НАДЯ АНТОНОВА: Както е в ГПК - “до първото редовно съдебно заседание”.
ЯНИ ЯНЕВ: Или имаме определена законова подсъдност, която подлежи на контрол в един момент, или нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз затова ви предлагам да запишем: “възраженията се правят до започване на устните състезания”, защото това е един момент, в който по същество се развива делото. Дотогава нека да могат да се правят, ако се констатират някакви…
НАДКА БАЛЕВА: Съдът събира доказателства, губи си времето, може да се стигне и до отлагане на заседание за събиране на нови доказателства и едва тогава, представете си, се повдига спорът за подсъдност, уважава това възражение и всичко започва отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приемам възражението Ви.
НАДКА БАЛЕВА: А съкращаването на сроковете – доникъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приемаме, че въпросът с подсъдността е от императивен ред, а не е въпрос на договаряне между страните.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Според мен забележката на г-н Димитров е правилна. Ние вече имаме текстове, които определят правилата за местната подсъдност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние знаем, че диспозитивните норми могат да бъдат дерогирани от страните. Ако я няма тази алинея, принципът е същият, но той се прилага само ако страните не са уговорили специално подсъдност. Тази алинея казва, че те не могат да се договарят по въпросите на подсъдността. Ако някой оспорва това, вече има основание да се предлага отпадането на ал. 1. Това е отговорът защо е ал. 1.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Чл. 92 навежда колегите на мисълта на редакцията в ГПК. В чл. 92, ал. 4 – в предишните алинеи са изброени специално, но тук се казва така: “във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника най-късно в първото заседание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Най-късно в първото заседание” ли? В първото заседание могат да се съберат доказателствата, могат да започнат и самите дискусии. То е първо заседание. Въпросът ми е: когато предлагате “първото заседание”, спорът може да е навлязъл по същество и вече да се развива в първото заседание. Излиза, че отново могат да се правят възражения в първото заседание, когато вече делото се обсъжда по същество и е преминало фазата на събиране на доказателства. Това добре ли е? Това не е добре. Според мен е по-добре: “до започване на устните състезания”, а не “в първото заседание”, защото в първото заседание могат да се случат много неща.
МНОГО РЕПЛИКИ ЗАЕДНО:…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да го конкретизираме. Възражения за местна подсъдност на делото. Предлагам ви редакция, която да кажете дали решава всички тези въпроси, които повдигате.
“Възражения за местна подсъдност на делото могат да се правят само не по-късно от първото заседание и преди започване на устните състезания”. Така мисля, че се решават всички въпроси.
Тук казваме кога може да го направи, а не кога да го разгледа съдът. И във всеки един момент могат да се правят възражения.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: При тази хипотеза, в която устните състезания биха започнали в първото заседание, това може да стане в първото заседание, но не след като те вече са започнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чета редакцията: “Възражение за местна подсъдност на делото може да се прави…” Тук няма да въвеждаме нова категория, защото даването на ход на делото е едно предварително действие често по отношение на това…
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Предлагам ви редакция: “в първото заседание, но не и след започване на устните състезания”.
НАДКА БАЛЕВА: Устните състезания не са проблем.
ИВАН ТОДОРОВ: Едно уточнение. Даването на ход на делото – това е първото нещо, което прави съдията, след като страните казват, че не възразяват, примерно, че нямат болнични листа и т.н. Преди да се даде ход на делото, не може да се направят никакви възражения в самото съдебно заседание. Може писмено, но не и в съдебното заседание. Това, което г-н Филип Димитрова предложи, е много подходящо и ще ви кажа защо. Деветдесет процента от делата протичат преди устните пледоарии. Средно устните пледоарии във Върховния административен съд са три минути и половина, изчислено. Всичко останало – ново заседание, експертизи, всякакви други неща – всичко е до устните състезания. Устните състезания са абсолютно фиктивни в момента от гледна точка на време, така че това, което се предложи, е може би от практична гледна точка най-подходящо. И за да се избегнат двете “но”-та, може да се каже “и преди еди какво си”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Възражения за местна подсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание до започване на устните състезания и това е редакцията, която ще гласуваме. Ако не се приеме, този дебат ще го продължаваме колкото искате. Нека да гласуваме тази редакция на текста. Тези, които са съгласни, моля да гласуват. (Ако не се приемат, ще приема други предложения.) Три гласа “за”. Някой прави ли друго предложение?
НАДЯ АНТОНОВА: “Не по-късно от първото съдебно заседание”. “Не по-късно от първото заседание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как “не по-късно от започване на първото”? Вие какво включвате в първото заседание? Започнало е първото заседание!
НАДЯ АНТОНОВА: Започнало е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Според Вашето предложение той не може да поставя този въпрос. Трябва да го е поставил писмено преди съдът да започне заседанието. Ако това предлагате, да го приемаме!
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Ако това е общо становище, нека да бъде “могат да се правят при даване ход на делото”.
КИНО ЛАЗАРОВ: Може: “най-късно в първото заседание”.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това преди малко не се прие.
РЕПЛИКИ: “Най-късно в първото заседание”.
- Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ще стигнем до неуместното предложение на вносителя, че до приключване на устните състезания могат да се правят предложения…
РЕПЛИКИ: Не. Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как? То се включва.
ИВАН ТОДОРОВ: Преди даване ход на делото има две значения в практиката: преди даване, когато делото е по същество, преди даване ход на делото на самото заседание, преди даване ход на делото въобще. Като отложите ход на делото, гледайте какво става в съдилищата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да кажем “до даване на ход на делото по същество”.
ИВАН ТОДОРОВ: Не. Няма смисъл. Ако искате съвсем да спестите нещата, сложете така: “до даване на ход на делото” – и толкова. Но имайте, предвид, че съдилищата в своята практика не винаги са наясно какво значи даване ход на делото. Тук има съдии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбрах, че и тук има разногласия, а какво остава в съдилищата!
ИВАН ТОДОРОВ: Ще видите какво ще стане! Приемете го, и след това стойте и гледайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: За да няма още по-голямо объркване от съществуващото, ако така възприемаме своята мисия. На един елементарен въпрос му отделяме толкова време и вместо да го направим по-ясен, той става все по-замъглен.
НАДЯ АНТОНОВА: Въпросът е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Важен е, но ние не го решаваме като важен, а като някакъв доктринален спор.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: При местната подсъдност, според Гражданскопроцесуалния кодекс, какъв е принципът? Принципът е, че съдът не следи служебно за местната подсъдност. Обикновено по местожителство на ответника по ГПК се прави не по-късно от първото заседание по делото. Има една междинна хипотеза – това е подсъдността по местонахождение на недвижимия имот. Там законодателят (ГПК) използва точно това – “до устните заседания по делото”. Там се приема, че се дава на ответника правото едва ли не да направи едно възражение за неподсъдност в един по-дълъг период. Защо така е приел законодателят, не зная.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото имотът няма да се премести.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да. В случая се възприема точно това разрешение, което не зная защо е възприето тук. Иначе ако волята на законодателя е пак съдът да не следи служебно за местната подсъдност, но да се взима някаква дисциплина в процеса, сега би трябвало да възприемем наистина на чл. 92 според ГПК редакцията, която никога не е будила спор.
По отношение на това кога се дава ход на делото, бих припомнил на господин Тодоров, че имаше едно старо решение на стария Върховен съд кога може да се прави чрез възлагане на имота - когато след допускане на делбата в условията на резонност съдът е дал ход на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какво предлагате? Нашето желание, според мен, е да изместим по-напред приключването на спора за подсъдността.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Трябва да възприемем казаното в ГПК!
ИВАН ТОДОРОВ: Едно уточнение. Може да има десет заседания по едно дело и всяко да е за едно събиране на доказателства. В първото заседание казват “допустимо е всичко”, дават ход на делото”. Когато отиваш в съда и застанеш пред съдията, всеки път той пита съдиите “Имате ли възражения по даване ход на делото?” Те казват, че нямат. И на всяко едно заседание съдията казва: “Давам ход на делото.” Сега кажете ми кога давате ход на делото – след първото заседание, когато дават ход на делото, след всяко едно текущо заседание, или давате ход по същество?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че не спорим по предложението, което е дала Мая Манолова “най-късно в първото заседание”. Цялата дискусия беше в кой момент в течение на първото заседание това може да се прави, защото в някои случаи с едно заседание може да приключи делото и в първото заседание, когато спорът е по същество, може те отново да спорят за подсъдността. Искаме да избегнем това. И аз не знам защо не се прие предишното предложение, което изключваше този спор. Сега дайте друго предложение, за да не смесваме дискусията по същество в разглеждането на делото с изясняването на предварителните въпроси по подсъдността след първото заседание.
ИВАН ТОДОРОВ: В първото заседание даваме ход на делото, много е просто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали казвате, че ходът на делото бил по същество и по процедура?
РЕПЛИКА: “Най-късно в първото заседание”.
НАДЯ АНТОНОВА: Застъпвам тезата този текст да получи редакцията на чл. 92, ал. 4 от ГПК, а именно: “Отводът за местна подсъдност да бъде правен до първото съдебно заседание”, “не по-късно от първото съдебно заседание”, тоест преди даване ход на делото, когато съдиите могат да си направят възражения за местна подсъдност. Вярно е, че се протоколира. И при това – първото “редовно” заседание. Много е важно първото редовно заседание, защото една от страните като представи официални документи, това … другата страна да ги оспори по реда на чл. 154 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагате: “най-късно от първото заседание до даване на ход на делото по същество”?
НАДЯ АНТОНОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Първото заседание е едно много широко понятие.
НАДЯ АНТОНОВА: Първото съдебно заседание въобще не е широко понятие. Това е съдебното заседание, което се провежда при първото призоваване на страните, което в ГПК се нарича, когато страните дават становища по жалбата, когато посочват доказателства. Това е първото съдебно заседание.
Въпросът е, че много е важно да бъде в първото редовно заседание, когато страните са редовно призовани и когато действително се проведе съдебно заседание. Затова аз казвам: “първото редовно съдебно заседание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако не са редовно призовани, то не може да се състои.
НАДЯ АНТОНОВА: Но съществува спорът, както припомни господин Пенчев, за делбените дела. При възлагането на имотите кое е първо заседание, дали първото редовно. И в практиката се налага да го поправят: “първото заседание”, “първото редовно съдебно заседание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не може да има редовни заседания, защото те тогава ще са проведени в някакво нарушение на процесуалните права. Нека кажат “първото заседание, проведено според изискванията на закона”. Според мен е излишно.
Не можем да делегираме тези действия или пък ненаправени възражения в нередовно…
НАДЯ АНТОНОВА: Моята мисъл беше следната. Поддържам тезата за първото редовно заседание за това, че когато страните по него представят доказателства, а те не са ограничени да ги представят в първото редовно заседание, тогава е моментът, когато другата, присъствалата страна може да го оспори по чл. 154, страната поради опрощение, незнание, малограмотност, не направи това възражение по 154, представилият ги смята, че не са оспорени, страната се сеща за това и преди даване ход на съдебните прения ти прави възражение за местна подсъдност да започва ново производство пред другия съд и прочее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли различно предложение от предложеното най-късно в първото заседание?
Рефлексът тук изглежда е, че едно дело може да се гледа на множество заседания и всяко заседание почти нищо да не решава. Изхождайки от тази лоша практика, ние сега се нагаждаме към нея и казваме: “първото заседание едва ли не е само запознаване на съдебния състав със страните, а всичко, което се случва, се случва няколко месеца по-късно”.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: След като отпадна първото предложение, което беше най-съкращаващо сроковете – “най-късно в първото заседание до започване на устните състезания”, аз подкрепям предложението на госпожа Манолова “най-късно в първото заседание”. Не може фактът на представяне на доказателства да бъде съображение, защото доказателства се представят и със самата жалба, така че това трябва да остане, след като другото е отпаднало.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Доколкото си спомням, в практиката никога не е имало съмнение досежно това какво представлява възражението за подсъдност. Трябва да го изложим възможно най-напред. Доколкото аз си спомням в последните 40 години, нещата винаги са били свързани с “до даване ход на делото”, защото иначе губим време. В това е идеята на целия проблем. “До даване ход на делото” – и с това приключваме
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ние обсъждаме срока на възражението, а не обсъждаме кой е легитимиран да го прави. Този текст е формулиран при условие, че подсъдността е в интерес на ответника и тя ако не бъде спазена при подаване на жалбата, той единствено има право да прави възражение. В ГПК няма друга хипотеза – тази, която ние приехме сега, че е по адреса на жалбоподателя. В този случай никой няма правен интерес да прави отвод за неподсъдност. Ответникът не би могъл да го прави. Как ще го прави? Не е в негова полза. А ако самият жалбоподател се е отказал от това си право, което на всичкото отгоре не е абсолютна предпоставка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо? Ответникът защо да не прави възражение, ако един съд казва: “не е моя работа да се занимавам с това дело”?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тогава да предвидим, че и местната подсъдност е абсолютна предпоставка и да не си играем на отводи – това искам да кажа – при обърнатата подсъдност, така, както е само алинея 1. Това ще означава, че съдът служебно си го препраща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест предлагате ответника?
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Какво бихме направили, ако имаме няколко жалбоподателя с различни адреси и седалища? Тогава наистина може да има едно сериозно възражение, защото има различен интерес – къде, точно в кой регионален съд ще се гледа делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест хипотезата, която приехме. Има един по-сложен въпрос: когато имаме, да кажем, петима жалбоподатели срещу решението на един административен орган, но тези жалбоподатели са с различни адреси и всеки се позовава на правото си да заведе делото по свой адрес. Едно дело ще бъде заведено в няколко различни съдилища. Тогава ответникът какво може да прави като възражение, когато той трябва да отговаря на няколко различни места и съдът по кой критерий ще реши тогава в кой компетентен съд?
ИВАН ТОДОРОВ: Аз като възразих срещу Вашето гласуване, Вие възгълчахте. Този текст, който го приехте, е безумен. Прегласувайте си го, защото иначе ще стане 30 дела в 30 съдилища. И накрая ще се чудите какво да правите.
Второто, което е много просто: първата и втората алинея не си противоречат, защото при наличието на втората алинея ако никой не направи възражение, тогава това няма да е съществено процесуално нарушение и няма да е основание Върховният административен съд да отмени решението. Това е смисълът на съществуването на двете алинеи. Съдът задължително следи. Но ако все пак той пропусне това нещо, втората алинея дава възможност това да не се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като страните все пак не са реагирали и това нещо се регулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: А на въпроса кой може да прави това възражение какъв е отговорът?
КИНО ЛАЗАРОВ: Всеки участник в процеса.
ИВАН ТОДОРОВ: Отговорът е много ясен – като искате да бъдете чисти юридически, напишете така: “най-късно от първото съдебно заседание, но не по-късно от даването ход по делото”.
ИВАН ТОДОРОВ: По принцип първото съдебно заседание започва с момента на даването на ход на делото и се получи малко безсмислица, но ще бъде пък ясно. За да бъдем съвсем точни, аз пояснявам защо. “До даване на ход на делото” и точка. Това е юридически прецизният текст. Друг е въпросът дали съдиите ще се съобразяват с това нещо и аз ви казах причините за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те нали първо дават ход на делото и после започват всички други неща?
ИВАН ТОДОРОВ: Първо питат страните дали да се даде ход на делото. Ако те не възразят и ако съдът счита, че трябва да се даде ход на делото не по същество, а просто въобще. И тогава започва първото съдебно заседание. Следователно, ако искате да бъдете съвсем прецизни, кажете: “до даване ход на делото”. Тогава няма да има смисъл от първото съдебно заседание, защото понятието “първо съдебно заседание” е малко извънзаконово понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ход на делото къде се употребява? Не си спомням този израз да е употребен някъде.
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Исках да приключа с един пример по ЗУТ. Възражение по някакъв регионален план или друг някакъв. Имотите са си там, местната подсъдност е ясна, вече е променена по чл. 136, дори съсобствениците на един имот, които биха искали да възразяват по един такъв акт на общината, могат да бъдат на абсолютно различни места и всичките имат право да атакуват, да искат да бъде на техния адрес или седалище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така подновявате другата дискусия.
НИКОЛЕТАВ ПАВЛОВА: Да, но искам да кажа примери кой има право да прави възражение по подсъдността. Наистина ние се изправяме пред една много усложнена обстановка.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: В чл. 136, ал. 1 е регламентирана подсъдността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на госпожа Манолова. Ако някой формулира друго предложение? Имаше едно друго, което не се прие. Сега се приемат предложенията за редакция и всички те ще бъдат гласувани. Ако някой прави предложение, накратко може да го мотивира и ще ги гласуваме по реда на тяхното постъпване. Госпожо Балева, имате ли предложение?
НАДКА БАЛЕВА: Исках да отложим гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако няма предложение, няма да водим дискусия повече. Няма да отложим. Аз предлагам да гласуваме предложението на госпожа Манолова. Дискусията се изчерпа. Които го приемат, моля да гласуват. Благодаря. Против има ли? Няма. Въздържали се – двама. Това е промяната, която настъпва в ал. 2.
Комисията гласува предложението с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Смятате ли, че трябва да прегласуваме въпроса за местната подсъдност, че трябва да я приемем?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, но се изказаха допълнителни съображения. Аз поставих въпроса за легитимацията. Нещата се объркват още повече при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Подлагам по същество въпроса подсъдността критерият да бъде седалището на административния орган, да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Не се приема.
НАДЯ АНТОНОВА: Ние сме за жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В хипотезата като има 20 жалбоподателя и 5 съда, предлагате ли някакво разрешение кой съд ще е компетентен тогава?
Само органът е един и същи, и предметът на спора е един и същи, ако са различни ищците по този спор.
НАДЯ АНТОНОВА: По ЗУТ например: административните актове много често са свързани с недвижими имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Недвижимият имот е един и всички се събират около имота.
НАДЯ АНТОНОВА: Подсъдността да бъде по адреса на жалбоподателя...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбирам, че поддържате взетото решение.
ЯНИ ЯНЕВ: Само един пример, ясен, точен, от практиката. Прокарването на газопровода на “ПЕТРЕКО” – 60 км, минаваше през 800 частни имота, в които имаше над 2000 собственика, част от които живееха извън страната. За да се приеме планът за един такъв обект, на всички тези хора са изпращани и всеки един от тях има възможността да обжалва. Те живееха във всички краища на страната и част от тях – в чужбина. Ако приемем, че ще е по седалище, трябва да сложим забележка - до компетентния съд в България, защото може да се даде някъде извън страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да не пресилваме нещата.
ЯНИ ЯНЕВ: И тук става въпрос за един единствен акт. Това е заповед за одобряването на териториално-устройствения план за този водопровод, който е 60 км и областният управител го знае, защото минава през четири общини. Ако някой реши да обжалва или няколко човека, ще вкараме в абсолютната невъзможност който и да било съд в България да разгледа този казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е напълно ясен. Това възражение на господин Янев убеди ли ви, защото ние наистина ще се изправим пред практическата невъзможност много от делата да бъдат гледани?
НАДЯ АНТОНОВА: Вижте чл. 139 от проекта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В коя алинея? Въпросът за пълномощника е един а въпросът за подсъдността е друг. От всеки ще събират по някакъв начин информация къде са заведени дела и след три месеца като установят, че в пет съдилища има такива дела, те ще накарат страните да се разберат в кой съд да подновят искането си.
НАДКА БАЛЕВА: Предлагам след направените последни становища да прегласуваме въпроса за подсъдността, конкретно, дали по адрес на жалбоподателя или така, както е по вносител, защото лично аз ще подкрепя в този случай това, което каза Янев, с оглед на действително решаване, а не забатачване на спора допълнително. Ще подкрепя предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам ви тогава да се върнем към предложението критерий за местната подсъдност да бъде седалището на органа, който е издал акта. Има ли някой, който възразява срещу това? Има поговорка, че пътят към ада е постлан с добри намерения; ние можем да си мислим, че правим нещо добро, а то да се окаже точно обратното?
Които са “за” подсъдността – по седалището на административния орган, да гласуват!
Благодаря ви.
Връщаме се към това разрешение. Тогава си остава Вашето допълнение в ал. 3.
Чл. 138.
КИНО ЛАЗАРОВ: А чл. 137? Имам предложение само за нова алинея по чл. 137. Имам много съществено предложение. Предлагам ал. 3 на чл. 137 със следното съдържание: “Решението на Върховния административен съд не може да бъде обезсилено само затова, че делото е било подсъдно на регионалния административен съд.” Има текст в ГПК – чл. 54: “Решението на Окръжния съд не може да бъде отменено само затова, че искът е бил подсъден на районния съд.” Имаше такъв текст, който впоследствие отпада, и в предишните варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тоест искате да кажете, че ако не е направено възражение за подсъдността, това не опорочава акта?
КИНО ЛАЗАРОВ: Да. Просто по принцип не може да бъде отменено едно решение на Върховния административен съд само на това основание. Така е и в ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие казвате, че Върховният административен съд не може да отмени решението?
КИНО ЛАЗАРОВ: Не. Неговото решение не може да бъде обезсилено (не отменено) само затова, че делото е било подсъдно на решение на регионалния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо ни е необходима тази разпоредба? Няма ли тук рискове понякога той излишно да изземва дела от Върховния административен съд, които са подсъдни на други съдилища? Защо той ще се занимава с тази работа? Тук може да се злоупотреби с тази разпоредба – някой да реши дело, което не се отнася за него. Това е единственият риск.
КИНО ЛАЗАРОВ: В замяна на това пък инстанциите се преместват с една нагоре и той ще възразява пред петчленен съд. Аз смятам, че в ГПК добре стои този член.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Ако проф. Лазаров държи, то това може да бъде – решението на регионалният административен съд дали може да бъде отменено само затова, че спорът е бил разгледан от регионалния административен съд?
КИНО ЛАЗАРОВ: Това значи на Върховния административен съд ще изземва компетенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам да продължаваме с чл. 138. По него има предложения на Мая Манолова. То е пак по същата тема, която обсъждаме. Няма предложения.
Чл. 139 – има предложение числото 20 да се замени с числото 10. по него ще се произнесете.
НАДКА БАЛЕВА: Предложението на Манолова е не само за заличаване на ал. 4.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: То е свързано с генералното предложение да няма административни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е свързано със същата идея; да не го гледаме сега.
НАДКА БАЛЕВА: Общи административни съдилища – не става въпрос за кои административни съдилища.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Госпожо Балева, спорове за подсъдност - между общите и административните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали пак предполага наличието на структурата, така че да не го гледаме отделно.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Ако няма да има административни съдилища, няма да има такъв спор. Това е идеята на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В чл. 139 тя предлага когато в делото участват повече от 10 лица, тогава да има вместо 20, 10, така че да го преценяваме това нещо.
В чл. 140 има повдигнати други въпроси, така че ще го гледаме отделно.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Те са във връзка двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма предложения по чл. 138. Има една – повече редакционна – промяна, която е отбелязана тук, че определенията, постановени по спорове за подсъдност не подлежат на оспорване. Малко по-конкретен е изразът на ал. 7, отколкото при вносителя. Ако искате, да възприемем тази редакция, защото тя е още по-ясна. “Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на оспорване.” – това да бъде редакцията на ал. 7.
Други предложения няма.
Да гласуваме чл. 138. Тези, които са “за”, моля да гласуват! Благодаря ви.
Комисията гласува единодушно “за” предложението.
НАДКА БАЛЕВА: “Обжалване” да си остане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Като дума ще го преценим накрая.
РЕПЛИКА: “По подсъдността”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре.
Чл. 139. Предложение е да свалим числото на 10.
РЕПЛИКИ: Да. Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. “Пълномощник” или “представител” – това е въпросът тук.
ЯНИ ЯНЕВ: По-редното е да бъде “представител”, защото той ще бъде назначен служебно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава да говорим за “представител”, а не за “пълномощник”.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: В чл. 139 терминът е “общ пълномощник”, затова и тук е “общ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Представител” е по-общо, така че да използваме представител.
ЯНИ ЯНЕВ: Когато те се съгласят, те може да имат общ пълномощник. Когато съдът ги назначава, не е пълномощник, а е представител, защото е служебно назначен.
РЕПЛИКА: - Така е и в заглавието.
- Така и в заглавието терминологията трябва да бъде оправена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 3 само да заменим думата, така ли?
РЕПЛИКА: И в ал. 1 ако те не посочат такъв…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява”. И после в ал. 4. Тя е обща. В ал. 1: “Когато в делото участват повече от десет лица” – ако го приемем, “ с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат такъв”. “Общ пълномощник”. Ако те не посочат такъв, тогава съдът назначава служебен представител.
ЯНИ ЯНЕВ: Има представител на Министерство на правосъдието, да каже по ал. 4 и в двата случая ли касае текста, или в случая само на служебното назначаване на представител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че и в двата случая. Ал. 4 и двата случая ли има предвид?
РЕПЛИКА: “Общия назначен от съда пълномощник”
ЯНИ ЯНЕВ: Има нещо друго. Тук съдът ги задължава. Поради това те решават да ангажират, общо взето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете каква да бъде редакцията тогава. Щом боравим с “пълномощник” и “представител”, тогава ще кажем: “Разноските за общия представител се заплащат от съда”. Тогава е ясно, че се отнася само към втората хипотеза.
Които са съгласни с “10 души”, моля да гласуват!
ЯНИ ЯНЕВ: Има една опасност, ако го приемем само така. Явява се един човек в съда. Но той няма възможност да заплати сделката за общия пълномощник, който съдът го задължава да ангажира, защото са повече от 10. Тогава те трябва да се откажат от обжалването и … не може да плати. Дори се опасявам, че такова нещо ще ограничи правата.
Когато е назначен от съда, е ясно, че е от съда. Но когато съдът задължава страните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма разлика в двата случая, защото в единия случай той ги задължава и те си посочват. В другия те не посочват и той им назначава. И в двата случая инициативата за общия пълномощник или представител е на съда.
НАДКА БАЛЕВА: Има закон за правната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Законът за правната помощ е направен, за да подпомага бедните, а не да подпомага адвокатите. Така че това не е аргумент. За едни може да са налице основанията за правна помощ, за други – да не са. Така че това не решава въпроса.
ЯНИ ЯНЕВ: Остава само вариантът за назначения от съда служебен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Казваме, че няма съдът да му плаща, а се плаща от страните.
НАДКА БАЛЕВА: Съдът вече няма в бюджета си средства за служебни защити. Има само за вещи лица и експертизи, защото това, което се предвижда, отива в бюрата за правна помощ. Но средства откъде ще се вземат, за да се плати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защо не въведем принципа, че разноските са за сметка на този, срещу когото е уважен искът. Предложете редакция, в която страната, срещу която е решението, тя да поеме разходите за общия представител.
НАДКА БАЛЕВА: “Разноските за общия представител се понасят от административния орган…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: …съразмерно с уважената част от оспорването, от което следва, че в другия случай се понасят от страната, която е предявила иска.
Добре. Така оставяме, в тази редакция. Съразмерно с уважената.
Идеята е, че няма някакви квалифициращи изисквания. Той може да е един човек от тези десет и всъщност да говори от тяхно име. Според мен, именно не трябва да ограничаваме възможността, тоест това не съвпада с представителството – защитата от страна на адвоката. Идеята е тези хора да говорят в един глас, а не всеки да иска нещо различно от съда. Тогава те няма нужда да имат някакви специални качества.
Текстът – така, както го приемаме, означава, че всеки един без някакви специални изисквания може да бъде такъв представител, пълномощник от името на жалбоподателите.
Съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях.
РЕПЛИКА: Но пак трябва да има изрична клауза, че е от техните…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Доста е рисковано. Ако той не е съгласен, ще провали цялото дело.
РЕПЛИКА: Но съдът не може да задължи друг, освен лице, което да си има правоспособност да представлява…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако те не посочат такъв, процесуален представител, се назначава служебно от съда.
Лицата си поемат пак разходите за него в неуважената част от иска им.
Приемаме по този начин чл. 139.
Комисията гласува единодушно предложението.
ЯНИ ЯНЕВ: Още едно допълнение към чл. 139. Участието на малолетни и непълнолетни.
Приехме за 10. В чл. 139 няма възражения, с тези уточнения.
Чл. 140. Има предложение на Мая Манолова.
Там промяната от 20 на 10 я приехме. Другата е по ал. 5.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Въведохте две понятия в чл. 139. Трябва да намери отражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще синхронизираме текстовете. Това е правно-техническа, редакционна работа.
Предлагам ви да гласуваме предложението на госпожа Манолова. Благодаря ви. Приема се, и така и целият текст на чл. 140 с тези промени.
Комисията гласува предложението единодушно.
Чл. 141. Има предложение от Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приехме целия чл. 140 с тези промени, които са в предложението на Мая Манолова.
НАДКА БАЛЕВА: Ал. 4 как ви звучи? “…както и втори път в някой от следващите три дни, в час,различен от първия, призовката се оставя в пощенската й кутия и се смята за връчена. Тези обстоятелства се удостоверяват от длъжностното лице по призоваването.” Каква гаранция има това дали е точно така? Такива гаранции няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какъв друг начин може да се избере?
НАДКА БАЛЕВА: Общите правила за призоваването. Ние приехме при административното производство правила…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Влезем ли в този дебат, мисля, че никога няма да го решим. Темата с призоваването си е стара, банална тема, отработена и дайте да си разпишем това, което е отработено в десетилетията, даже в столетията, вече с процесуалните норми, с ГПК, както е сега действащия, да го препишем тук. Общо взето, това да бъдат принципите и да решим въпроса аналогично. Няма основание да има да въвеждаме някакъв друг режим. Това са гаранциите, това е защитата. Другото, според мен, е опасно.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Мога да ви кажа причините за създаването на този текст.
РЕПЛИКА: Масово призовкарите вземат пари.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Призовките се връщат масово със забележки, все по-често се увеличават тези случаи. Лицето, търсено многократно, не е намерено.” Решихме да създадем някаква фикция; дано помогне за решаването на този проблем.
Длъжностно лице е лицето по призовките.
НАДКА БАЛЕВА: Всички срокове са дадени. И изведнъж тук вкарваме час!
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Часът само трябва да е различен от първия, за да не се окаже… Ако трябва някой да удостоверява - удостоверяването на длъжностното лице…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази тема е много по-сериозна, отколкото ал. 4. Но поставяме въпроса по-общо. Сега няма да навлизаме в подробностите, защото не можем да намерим решение в рамките на редакцията. Може и да се помисли за някакво по-радикално решение в областта на призоваването, което, да речем, да се опитаме да въведем чрез Административнопроцесуалния кодекс, и то по-нататък да се разпростре върху целия съдебен процес, защото тук с някакви палеативни мерки няма да стане работата.
Това е наистина един от наглед дребните, но много спъващи процеса елементи. Аз затова казвам: ако ние сме в състояние да предложим добро и радикално решение, нека да го направим чрез Административнопроцесуалния кодекс, и то по-нататък да се разпростре върху другите видове процеси. Но то няма да стане с промяната само на някаква алинея тук!
НАДКА БАЛЕВА: Обаче ние имаме едни общи правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Които знаем, че също не са добри.
НАДКА БАЛЕВА: Не са добри, но така или иначе сме ги възприели, защото по-добри не сме измислили. Юридическо лице – ако то си е променило адреса, без да уведоми съда, то се счита редовно призовано. По същия начин страната – тя ще бъде или физическо лице, което е посочило в жалбата си адрес, или юридическо лице, което също е посочило в жалбата – говорим, ако е жалбоподател, адреса си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Магдалинчев, този въпрос няма да го разискваме. Аз сега ще предложа да отпадне ал. 4, но в състояние ли сте до следващата седмица да ни предложите нещо по-амбициозно, което ние сме готови да обсъдим, ако то решава по-радикално и по-добре проблема с призоваването?
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Действително по този въпрос, който обсъждахме и в работната група при подготвянето, се водиха много сериозни дискусии и много сериозни спорове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но резултатът не е толкова амбициозен.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Не може да се намери един еднозначен отговор. От практиката най-слабото в процеса е точно процедурата по призоваването. Вече ние не можем да вървим по този случай, когато едно дело се отлага седем-осем пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съгласен съм, но ние и в НПК не ги решихме. Сега и да приемем втори кодекс. Няма да го решим. В други ден ще обсъждаме ГПК – и там няма да го решим. Най-накрая ще се окаже, че правим нови закони, а всички стари недъзи ги възпроизвеждаме.
Готов съм да работя по въпроса още с някой друг, за да чуя гласа и на други хора.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Искам само да напомня. Тук не е въпросът и за редовното провеждане на заседанията на съда, а това е едно от основанията за отмяна на влязло в сила решение. Така че трябва да бъде то много лесно фиксирано, защото иначе не бихме могли да проверим дали страната е била лишена от възможност да участва на делото. А така, както е предложен текстът тук, в никакъв случай не може да бъде установено и проверено, за да служи за основание на отмяна на влязло вя сила решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Някой може ли да се ангажира – не един човек, а няколко души до следващото заседание, да предложат промяна в системата. Когато мислят всички, никой не предлага.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е непосилно. Това не е въпрос да го решим, даже ад хок ако решим приемането на този кодекс. Това за мен е много сериозен въпрос, който трябва да бъде решен от видни професионалисти, и то комбинирано – и в наказателното право, и по административно, и по гражданско право. Това е въпрос на много сериозна дискусия на високо научно ниво, и на практическо, разбира се. Така че приемането сега на общите принципи, които са в ГПК, не е нищо друго, освен съобразяване с тази система, която до момента съществува като много лоша, но и единствено възможна и най-добра, изстрадана през годините.
За цялостна промяна мисля, че трябва много сериозна дискусия и много сериозна работа. Сега ние не можем да го направим това. По-добра система при създаването на този кодекс в никакъв случай не можем да измислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, имайте го предвид, ако наистина се стигне до някакви идеи, мисля, че не са за пренебрегване и докато не сме завършили работата по кодекса. Ако се предложат такива, трябва да ги обсъдим, дори и в рамките на един отделен текст или поредица от текстове.
Сега предлагам да гласуваме за отпадане на ал. 4. Благодаря ви. Приема се.
Комисията гласува предложението единодушно.
Така се приема и чл. 140.
Чл. 141 – предложение на госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Изложението ми е достатъчно подробно и касае възможността – всъщност идеята тук е за облекчаване на призоваването, което би могло и би следвало, според мен, изрично да се запише, тъй като такава е идеята, че призоваването в случаите, в които имат общ пълномощник страните, може да става чрез него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вашето предложение цели да разшири кръга на това, което подлежи на връчване. Това е разликата с предложението на вносителя?
МАЯ МАНОЛОВА: Да. Тук идеята е и в призоваването да се отрази общата идея за бързина на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли възражения?
РЕПЛИКА:
МАЯ МАНОЛОВА: Тук се третира представителството на повече страни, мисля, че е удачно да се включи, като тук ние сме добавили думите “призоваването може да бъде извършено” – в случаите, в които има изричен отказ от страна на пълномощника това няма да се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека да гласуваме това предложение. Който го подкрепя, да гласува! Благодаря. Приема се.
Комисията гласува предложението единодушно.
Ако има някакъв акт, който удостоверява към кой момент е снето пълномощието, тогава връчването няма да има действие. Ако липсва в съда, въобще не може да се води спорът. Нали пред съда ще представя в кой момент е било оттеглено пълномощното? Ако връчването е станало след момента на оттеглянето, решението на съда е ясно. Ако те не могат да връчат такъв акт, който доказва оттеглянето на пълномощното, тогава какво значение има целият спор?
РЕПЛИКА: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава няма ли опасност те да създават някакви фалшиви оттегляния на пълномощия и с това само да се злоупотребява допълнително?
Във всеки момент след това, с оглед благоприятния изход на делото, той може да твърди, че са му оттеглени пълномощията.
Преминаваме към “отлагане на делото”.
Чл. 142. Г-жа Манолова има предложение.
МАЯ МАНОЛОВА: То е с оглед бързина на производство и е достатъчно ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението Ви е да няма повече от три месеца при отлагането на делото.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е с цел симетрия, която възприехме в Наказателнопроцесуалния кодекс и евентуално такива промени ще има и в ГПК при неговото предстоящо разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Тук не можем ли даже да скъсим тези срокове? Или да остане “не по-късно от три месеца”?
ЯНИ ЯНЕВ: Засега по-реално е да са три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Които подкрепят това предложение, моля да гласуват! Благодаря. Приема се единодушно. А с това и чл. 142.
/Комисията приема решението единодушно./
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Чл. 143. Има предложения за срокове. Пак се предлага съкращаване.
МАЯ МАНОЛОВА: Тук предложението е с оглед бързина, вече и в административното производство.
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: По повод отлагането, в случая - болничните листове – ал. 1, мисля, че донякъде се постигна по-добро развитие на нещата с промяната на чл. 107 от ГПК, когато се представлява пълномощникът, едновременно да се представят болнични листове и от адвоката, и от страната… Това е вторият срок в процеса – отлагане поради болнични листове. Непрекъснато се издават болнични листове. И ние сега тук не въвеждаме една такава дисциплинираща мярка по чл. 142.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Тук съюзът е “и”. Ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което се налага. Тоест ако е “или”, тогава... Възпроизвеждаме текста от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: В този случай трябва и двамата да боледуват по-дълго от три месеца и да се отложи делото. Ясно е, че ако има такива обективни основания, този тримесечен срок не може да бъде спазен. Но ако това не е рядкото изключение, тогава при наличието на който и да е от двамата да може да се насрочи и да се гледа делото.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Да, това имаше предвид колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Така приехме чл. 142.
Чл. 143. някакви възражения към тези възражения към съкращенията на сроковете имате ли?
НАДКА БАЛЕВА: Аз лично не виждам логиката сега в голяма разлика в сроковете. Ако не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване е два месеца. Не виждам логика ако погрешно е указано, че не подлежи на обжалване, срокът да бъде шест месеца – три пъти по-дълъг срок.
РЕПЛИКА: Разликата е, че в първия случай липсва информация, а във втория случай е подадена невярно.
/Много реплики в залата, едновременно изказани./
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлага се в първия случай да стане един месец, а във втория – два.
ЯНИ ЯНЕВ: Аз приемам логиката на ал. 1 и би могло да се съкрати, защото така или иначе човекът знае, че може да обжалва. И да обжалва погрешно и не на място, има механизъм, по който това се поправя. По ал. 2 обаче да поставяме срок, някак си ние стимулираме некоректното отношение на административния орган. Това означава, че когато той нарочно, умишлено вкара тази заблуда, ние лишаваме хората от възможността и слагаме праг на възможността те да реагират с твърдението, че не подлежи на обжалване.
От тази гледна точка ми се струва, че ние може да имаме по възможност два начина за решаването на проблема. Единият случай е ние да не ограничаваме възможността за обжалване на актове, в които е посочено погрешно, че не подлежат на обжалване. Вторият случай е за да направим изключението, ако от тези актове има изпълнение, настъпили са промени – материално състояние и т.н., тогава вече в този случай процедурата да отива по реда на отмяната, а не на обжалването. Всъщност иначе сега като сложим шест или два месеца, ние стимулираме административния орган некоректно да се посочва, че актът не подлежи на обжалване. Това е сериозно.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Коя отмяна имате предвид? По чл. 231 ли?
ЯНИ ЯНЕВ: Да.
РЕПЛИКА: Няма съдебно решение. Какво ще отменят?
ЯНИ ЯНЕВ: Административния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ние сме в главата за обжалване. Нека тогава да не съкращаваме втория.
ЯНИ ЯНЕВ: Ние тук не говорим за обжалване на съдебното решение. Ние говорим за административния акт и възможностите за неговото атакуване. Щом като пише, че той не подлежи на обжалване, означава, че административният орган постановява, че той е влязъл в сила. И това е умишлено въвеждане в заблуждение на заинтересувания.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Една сравнителна правна бележка. Точно тази забележка ни направиха колегите в Германия. В Германия въпросът е решен по този начин. Погрешно ли е указано, че не подлежи на обжалване, няма срок.
ЯНИ ЯНЕВ: Не може да отидеш на касация без обжалване.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: В Германия тази бележка ни я направиха колегите. Ние обаче решихме, че все пак трябва някакъв срок. Преценката какъв да бъде срокът е ваше решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако няма някакъв срок, това вече създава много сериозни затруднения за някаква стабилност, защото по отношение на едни лица да е влязъл в сила, други да го обжалват някога си, става много сложно.
КИНО ЛАЗАРОВ: Аз смятам, че текстът – става дума за този член 141, е добър, сроковете са балансирано определени и по отношение на един към друг и трябва да остане така. Това, което каза колегата Еленков, че в Германия има такова нещо, аз мога да кажа, че има и други законодателства, в които изобщо не тече срок. Но това е крайност, и то нежелана крайност, защото пречи на влизането на акта в сила и т.н. Ако има основание по чл. 231 от ГПК, нека да го поискат това нещо. Затова предлагам да си остане текстът така, както е съставен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Срока шест месеца тук няма да го съкращаваме. Госпожо Манолова, нали чухте – предполагам, че ще оттеглите предложението си по точка 2, защото този срок е в интерес на засегнатия от акта, така че там няма защо да съкращаваме срока за обжалване, когато той е подведен от органа, издал акта. А по алинея 1 за срока един месец и нещо?
МАЯ МАНОЛОВА: И по алинея 1.
ПРЕДС Само удължаването е два месеца. Там може да внесем за съкращаване, или да си остане два месеца.
МАЯ МАНОЛОВА: Малко по-настрани от сроковете. Административният орган не е уведомил заинтересуваното лице, че издаденият от него акт подлежи на обжалване, което означава шест месеца дадена възможност. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Шест месеца, ако той е посочил, че актът не подлежи на обжалване.
МАЯ МАНОЛОВА: Именно. Не подлежи на обжалване. С непосочването какво правим, при положение, че вече този акт е влязъл в сила и са извършени други действия, породени точно от този акт? Това ме притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този въпрос би трябвало да има отговор в следващите текстове, защото тук няма как да получи отговор. Той би трябвало вече да засяга последиците от отменени актове, така че това би трябвало да търсим решение, ако такова не е предложено в други текстове. На този въпрос би трябвало да има отговор по-нататък.
Какво предлагате?
... /Много реплики в залата, едновременно изказани./
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този въпрос по-нататък няма ли отговор – за последиците, защото тук се сблъскват две противоположни гледни точки. Едната гледна точка е, че тези актове по начало съдържат някаква потенциална порочност и те могат винаги да бъдат обжалвани. Но ние приемаме, че все пак някакъв срок трябва да има, макар и дълъг.
Другото възражение е, че ако в този период актът е влязъл в сила, извършени са действия, какво ще стане, ако след пет-шест месеца някой е обжалвал акта и той евентуално бъде отменен? Какво става с всички тези последици, които са породени от неговото действие?
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: ... Актът, който е бил – било по разпореждане на административния орган, който го е издал, било по решение на съда, когато съдът решава друго. Абсолютно същото е решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този отговор даден ли е? Дори то се предполага приравняването?
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: По-нататък при изпълнението.
ПРЕДС: Да, би трябвало. Добре.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Има още една подробна картина. Член 101 – възобновяване на производство по издаване на административни актове. Там става дума за влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, когато е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Това е абсолютно същата последица, така че след като веднъж се допуска такава хипотеза, не би трябвало да ни притесняват последиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава ви предлагам да гласуваме чл. 143 както е по вносителя, без други промени.
ЯНИ ЯНЕВ: Едно пояснение само, господин председател. Приемаме ли срока? Шестмесечният срок санира ли този недостатък на акта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: След изтичането той става необжалваем.
Трябва да има все пак някакъв предел, защото другото вече е... така че от всички недостатъци трябва да изберем по-малкия, да ги сведем до някакъв период от време.
Тъй като госпожа Манолова оттегля предложението си по чл. 143, предлагам да го гласуваме така, както е предложено от вносителя.
ЯНИ ЯНЕВ: Въздържам се по отношение на алинея 2.
Комисията гласува предложението с мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Приема се и в двете части.
Член 144. няма предложения.
Член 145. Обосновете предложенията от Съвета по законодателството.
КИНО ЛАЗАРОВ: Това е един от най-оспорваните текстове в проекта. Първоначално беше, че преценката в съответствие с Нотариалния закон се прави към момента на съдебните прения.
Постепенно се стигна до това, че във всички случаи се преценява към момента на издаването. Тук се получават големи несправедливости и несъответствия със законността.
Първо, аз предлагам да има алинея 2: „Ако след издаването на административния акт последва закон, който е по-благоприятен за обжалващия и от акта не са възникнали права, законосъобразността му се преценява по новия закон.” И алинея 3. Настъпване за това дава Наказателният закон. Там е инспирирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уместно ли е това приравняване на двата?
КИНО ЛАЗАРОВ: Ще помислим. Нека да прочета другото.
Третото, на което аз повече държа, е, че настъпването след издаване на акта на нови факти по отношение за делото се преценява към момента на приключване на съдебното дирене. А тук този текст вече го няма в нашето законодателство – и в административното, и в гражданскопроцесуалното. Става въпрос за ал. 3. Например, чл. 25 от Закона за Върховния административен съд гласи: „Страните по делото могат да посочват нови доказателства, както и доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства от съществено значение за делото.
В ГПК е ч 188, ал. 3: „Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са означени за спорното право.”
За втория – доколкото предполагам, ще има възражения – затова, подтикнат от чувството за справедливост – както в Наказателния закон последва нов закон и той е по-благоприятен, защо да не е така и в административно-процесуалния закон – ако не са възникнали за някого другиго...
ЯНИ ЯНЕВ: Принципно приемам логиката на проф. Лазаров. Единственото, което при нас ще бъде проблем е тук, че ние в Наказателния закон имаме определение за това кой е по-благоприятният. Тоест ние трябва да развием тезата в административното правораздаване кой ще бъде по-благоприятният закон, което ми се струва, че ще бъде много сложно. Това е притеснението ми.Иначе като идея, като философия е добре да бъде така.
По отношение на алинея 3 нямам възражения.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Аз не мога да се съглася с аргументите и с предложените нови допълнения, защото съдебният контрол е контрол за законосъобразност. Това е контрол за съответствието на административния акт с действащото законодателство към момента. Всичко друго би направило да изглеждат – извинявайте за неюридическия израз – глупаци хората и органа навремето, които са издали акта в съответствие със закона. А тези, които не са издали в съответствие със закона, след това ще бъдат някак си...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Промяната на закона ще бъде основание той да подаде ново искане.
КИНО ЛАЗАРОВ: Но защо да го подтикваме към втори мъчителен процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ:: Той не е съдебен, той ще бъде административен процес.
ЕМИЛИЯ КЪНДЕВА: Думата справедливост е подходяща за наказателния процес. За административния процес основният принцип е за законосъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че нещата се изясниха. Поотделно ще гласуваме алинеи 2 и 3, защото те решават различни въпроси.
Има ли такива, които подкрепят предложението за по-благоприятен режим?
РЕПЛИКА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: По алинея 3? Другото е: настъпването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на съдебното производство.
Ние тук създаваме една обща разпоредба. За новите факти би трябвало да го третираме някъде другаде, в развитието на процеса, а не тук, като основание.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Ние имаме в раздела за отмяна нови обстоятелства или нови факти, нови писмени доказателства. Щом като съдът ще установи факти, които са съществували, но административният орган не ги е установил, последицата е отмяна на акта. Това е, съобразяване на акта с тези факти.
РЕПЛИКА: Въпросът е какво е по-добро от гледна точка на процесуалната икономия. Ще поддържаме молба, а той вече е подал и идва закон, който е благоприятен за него...
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Третата алинея, за която говори г-н, изцяло възпроизвежда чл. 188, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Към която ние препращаме.
КИНО ЛАЗАРОВ: Естествено. То е важно.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Работната група предложи друг текст. Текстът на чл. 145 сега е от вносителя (или от Министерски съвет). Работната група предложи текста „Съответствието на административния акт в материалния закон се преценява в момента на постановяването на съдебното решение, освен ако актът не е приведен в предварително изпълнение.” Това беше текстът, който ние предложихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това ни връща към дискусията, че административният орган е постановил правилно своето решение, но промени – законодателни или други, са настъпили и вече съдът не осъществява контрол за законосъбразност, а издава нов административен акт при новите условия.
АЛЕКСАНДЪРЕЛЕНКОВ: Явната ми практика, позовавайки се на правилото на чл. 188, ал. 3 досега беше следната... Ние казваме, че новите факти могат да бъдат и правни, изменението на закона е такова обстоятелство и изменяме решението на административния орган. Затова предложението на работната група...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако се отиде по-нататък, би трябвало служебно да бъдат ревизирани всички актове, които са издадени, ако по тях няма изпълнение.
НАДКА БАЛЕВА: ... заради опция на административния орган, присъждане в негова тежест за нещо, което той правилно е решил към конкретния момент на издаване на акта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз се опасявам, че при разширяване на тези функции на съда, тогава всеки трябва да обжалва един административен акт, от който не е доволен, независимо дали смята, че това е законосъобразно или не, очаквайки в този период от няколко месеца, че все нещо ще се случи и неговият въпрос ще бъде решен по друг начин от този, който е решила администрацията.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Точно така.
ПРЕД. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това вече е едно отслабване на авторитета на самото обжалване.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Понеже вие гласувахте вече текста на чл. 145, аз само се опитвам да кажа, че ако остане в тази редакция на чл. 145, тогава чл. 188, ал. 3 от ГПК, по силата на препращането от чл. 147, ще е само за фактическите обстоятелства, но не и за изменението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това вече има някакъв резон.
КИНО ЛАЗАРОВ: Понеже виждам, че втората алинея е тръгнала към отмяна, към неприемане, аз поддържам само ал. 3. Иначе имайте предвид, че това всъщност е теоретически въпрос и въпрос на съдебната практика. В чуждите законодателства, достъп до които ние имахме, няма такъв текст. Ако не приемете и двете алинеи, по-хубаво е да отпадне и първата алинея, защото това е теория. Ако приемете ал. 1 и ал. 3, те са в състояние да решат множеството от възникналите затруднения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: А ако я няма ал. 3, тя не се ли обхваща от чл. 147?
КИНО ЛАЗАРОВ: Може да се каже, че е пак по неуредени въпроси. Тук първата алинея ще пресече предположението на чл. 183, който е един изпробван текст за адмистративнопроцесуалното право и в гражданския процес. Защо да не го възприемем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате ли възражения?
НИКОЛЕТА ПАВЛОВА: Да. Като вносител искам да заявя, че ние поддържаме текста така, както е предложен, по чл. 145, с една алинея. Аргументите бяха изложени вече, професор Къндева подробни ги разви. Стабилитетът на административния акт много се губи, ако приемем всички останали предложения. Освен това няма друга основа за съда да прецени законосъобразността, освен дали актът е издаден в съответствие с действащото право. Всичко останало е – да дадете една широка възможност на съда по свои субективни преценки да отменя актове, да постановява нови. Много важно обстоятелство е също, че тогава ще се прилагат различни критерии за различните адресати на административния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега ще гласуваме само ал. 5. Променете финала, професор Лазаров! Ние ще я гласуваме. Какво предлагате на финала на редакцията? „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента наприключване на” какво?
КИНО ЛАЗАРОВ: На „съдебното дирене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Такъв термин „съдебно дирене” нямаме другаде.
КИНО ЛАЗАРОВ: Може: „на устното състезание”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, така.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Автоматично става приложимо на чл. 188, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но понеже се спори дали в случая става дума за субсидиарност, по-добре е да го запишем, а не да препращаме към чл. 147, защото тогава той може да изключи по силата на чл. 145, ал. 1. Така че да не бъде дискусионен въпросът.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Там е „новонастъпили факти” – в чл. 188.
ИВАН ТОДОРОВ: „Настъпилите след подаването на жалбата”.
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Точно така – настъпили след подаването на жалбата!
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: Чл. 188, ал. 3: „Съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, тоест след подаването на жалбата. Ако трябва да се изключи възможността да е вземат предвид от съда новонастъпилите факти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кажете по този въпрос дали става дума само за нови доказателства, установяване на нови факти или за новонастъпили факти?
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ: И едното и другото.
НАДКА БАЛЕВА: Говорим за стабилност на актовете. Приемаме член 145 към момента на издаването. Изведнъж казваме: да, за новоустановени факти безспорно трябва да се вземат под внимание, ако те не са били установени по време на издаването на този административен акт, който се оспорва в момента. Но ние сега да вкарваме новонастъпили факти?
КИНО ЛАЗАРОВ: Добре, може да кажем: „установяването след издаването на акта на факти от значение за делото” и така да продължава. Значи, че не са били установени в първата фаза.
НАДКА БАЛЕВА: Давам един друг пример – за незаконно строителство, защото е в нерегулиран имот, започнато е и т.н. Обжалва се. Междувременно този имот влиза в регулация. Това вече е нов факт, ново обстоятелство или основание. Какво правим? Влизаме в пълно противоречие с член 145.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Става „новооткрити”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, за това говорим. Сега в редакцията го предлагаме по-умерено: „Установяването на нови факт от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания”.
РЕПЛИКА: Така го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Който така го приема, моля да гласува. И така ще се отрази като ал. 2 на член 145.
/Комисията гласува предложението единодушно „за”./
Член 146. Няма предложения.
Член 147 – би трябвало да променим заглавието „Субсидиарно прилагане на ГПК” и текста – както е даден. Имате ли някакви възражения? Нека с това уточнение да гласуваме! Благодаря ви.
/Комисията гласува единодушно „за” предложението./
Текстът остава същият.
ИВАН ТОДОРОВ: Една техническа редакция на чл. 147. Трябва да се каже: „... в този дял „въпроси”, а не „случаи”.
ПРЕДС. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Каква е разликата между „случаи” и „въпроси”?
РЕПЛИКА: В съдебната практика „случай” означава прецедент.
ПРЕДС. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как приехме предишните? Би трябвало да има някаква симетрия.
„По въпроси, които не са уредени в този закон” – чл. 11 от Закона за Върховния административен съд.
ПРЕДС. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Въпросът е и тук да бъде както и преди сме го приели.
Вече сме на средата на работата. Другата седмица може да се наложи и в четвъртък да продължим. Освен това отсега ви ориентирам, че следващата седмица ще трябва да се занимаваме и с Търговския регистър. Това ще бъде вероятно първият въпрос и след това да продължим с административно-процесуалния кодекс и в четвъртък да продължим, за да можем да приключим до края на месеца в комисията с този проект.
Благодаря!
Закривам заседанието.
***
/Заседанието завърши в 17.05 часа./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНАКИ СТОИЛОВ


СТЕНОГРАФ: