---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л

№ 26


Днес, 07.12.2005 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: народните представители – Анастасия Мозер и Георги Пинчев и от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев - заместник-министър, Александър Кацарски и Николета Павлова – експерти, и Нели Маданска, инспектор.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Започваме заседанието на комисията при обявения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-81, внесен от народните представители Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов – второ гласуване.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 502-01-58, внесен от Министерския съвет.
По първа точка
Разполагате с доклада, който включва направените между първо и второ четене предложения. Те са пред вас. Нека в поредността, в която са представени, да бъдат обосновани от техните вносители и да ги разискваме.
Първото предложение е на народните представители Татяна Дончева и Елеонора Николова, което се отнася до чл. 32, ал. 2. Някои от вас ще се изкаже ли? Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, благодаря ви.
Уважаеми колеги,
Фактически, внасяйки този текст, ние сме се съобразили с последната минута, която изтичаше и която можеше да ни позволи да дискутираме отново един въпрос.
Както знаете промяната в Закона за политическите партии беше направена по инициатива на Новото време точно в стила на преходния казус със синята лампа на колегата от “Атака”, която му беше отказана. Казвам това, защото горе-долу такъв е бил мотивът. Тук всички от нас се занимават с политическа дейност и знаете колко е важно да се запази клубната база. Разбира се, не в точно елементарен стил, в който се прави трактовката, че ние държим да запазим кръчмите в страната, а в смисъл такъв, че политическите партии, особено по-старите вече са достигнали до момент, в който искат да развиват друга дейност – издателска дейност, рекламна дейност, социологическа дейност, т.е. дейности, които подпомагат чисто политическия характер на работата. В този смисъл аз мога да дам и пример. На СДС се налага да търси офис за възстановения вестник “Демокрация” и ние сме се насочили към един офис. Това е култовата кръчма “Синия лъв”, която сега ние искаме да превърнем в редакция на вестника. Ето един пример, в който едно помещение, което е предоставено на СДС, което се е ползвало в предходните години като ресторант, сега може да се ползва за една дейност, която действително подпомага дейността на партията. В този смисъл си заслужава всички като юристи, слава богу тук сме само такива, да помислим има ли възможност, редно ли е отново да се дебатира въпросът за необходимостта от клубни помещения.
Както знаете отнемането на клубните помещения роди различни вариации в държавата. В Благоевград се регистрираха определен брой фондации, които пренаеха помещенията. Т.е. законът беше заобиколен. Непоставянето на въпроса ясно и категорично, води до такива практики и аз ще се радвам, ако тук всеки един от колегите покаже има ли възможност да се дебатира отново този въпрос и ако той се дебатира, каква правна форма може да получи. Благодаря.
Татяна Дончева:
Още две думи.
Рязкото решаване на този въпрос доведе до едно разбиране, че на практика партийните клубове са вид офиси, вид канцеларии, в които някои събират членски внос или са някакви помещения за заседания. Партийната дейност всъщност предполага събиране на една общност. Тя може да се събира, за да дискутира, за да чете вестници или просто за да общува, да разговаря, но трябва да има за това условия. И както във всеки един офис си устройват кафене, или място където могат да си купят и закуска, смятам, че не е еретична идеята помещения, които са клубна база, да бъдат организирани и така. Смятам, че законът трябва да преследва случаите, в които имаме пренаемане на помещения, използвани вместо за партийни за търговски нужди, използвани от формации, които де факто отдавна практически не съществуват и нямат дейност. Смятам, че няма нищо лошо, когато една партия е организирала кафене, в което нейните симпатизанти разпространяват рекламни материали, пият кафе, четат вестници и дискутират, в това няма нищо престъпно, нищо, което законът трябва да преследва или да забранява. Смятам, че идеята на г-н Кошлуков във вида, в който тя беше прокламирана и приета с популистки цели просто не отразява нито реалностите, нито фактическата полза. В този смисъл е нашето предложение, за да се направи преценка каква е базата, на кого е раздадена и евентуално да се направи преглед и преразпределяне. Има формации, които са нови и влиятелни и които очевидно нямат клубна база. Особено в големите градове има едно засилено неравностойно и несправедливо разпределение на клубна база. Смятам, че това касае всичко. Сляпото разбиране, че всеки, който продава кафе или кебапчета в едно помещение, където се събират те, е абсолютно деструктивно. Виждали сме по света навсякъде, че хората също така са устроени. Продават си материали на партиите в такива помещения. Смятам, че това е редно. Погледнете футболните фенове и други помещения на неправителствени организации.
Предложенията, внесени от другите колеги, също ще подкрепя. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Говорим само по първото предложение на г-жа Татяна Дончева и г-жа Елеонора Николова. По нея ли искате думата, г-н Пинчев? (Да.) Заповядайте.
Георги Пинчев:
Аз напълно подкрепям мотивираното предложение на колегите Татяна Дончева и Елеонора Николова. Искам да кажа, уважаеми дами и господа, че клубовете никога не са били места, където партийни хорове са изпълнявали само песни. Така е било и преди девети септември. В този дух много добре говори г-жа Дончева. Какво се оказва?
Моите уважения към младите хора от Новото време, които направиха много конструктивни предложения и те бяха приети в Закона за политическите партии. Но специално това положение имаше за цел да удари, както те се изразяваха, така наречените стари партии. Не можем с такъв подход ние да се съгласим и аз мисля, че това предложение е много добро. Даже бих казал, че то трябва леко да бъде поправено и надявам се самите вносители да го направят, в смисъл ние да се върнем до това, което беше до 23 март т.г., когато този закон, след връщането му от Президента, беше приет окончателно на второ четене. Нека насила да не тласкаме политическите организации, които имат отдадени помещения, към корупционни практики – да търсят богаташи, които да ги спонсорират и които после от тях да изискват това или онова. Знаете за какво става дума.
Аз безрезервно подкрепям това предложение. Моля всички колеги от Правната комисия безрезервно да го подкрепят.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, повдигнатият въпрос наистина е необходимо да бъде малко повече дебатиран. Защото очевидно, че има една традиция на българския политически живот, условно казано във времето дали на чаша вино или на чаша кафе, а по-съвременните може да са свикнали на чаша уиски да го правят, изобщо не е задължително, когато говорим за клубен живот, да си представяме нещата, че там е едно място, където хората само се събират на събрания. За това аз лично подхождам към направеното предложение с известни уговорки, защото действително е необходимо да бъде създадена една легална форма, пот която политическите партии в местата, където си провеждат техния живот, да има една приятна обстановка за хората, които работят там, но същевременно трябва да се опитаме по някакъв начин да ограничим това, на което всички сме свидетели и което се ширеше през последните години – на невероятните парадокси партийните клубове да се използват за какво ли не – от най-популярното явление кръчма, до магазини за авточасти, за мебели и т.н. Споделям личен опит. За да можем да направим една добра регламентация на това, което се предлага и то да бъде работно и да бъде обществено приемливо, аз смятам, че ние трябва да дадем отговор на няколко различни въпроса.
На първо място, за да бъде обществено приемливо, ние трябва по някакъв начин този тип дейност, която ще се осъществява в клубовете да бъде лимитирана. Т.е. да бъде казано каква ще е. Казаха се някои от нещата – издателска дейност. Напълно нормално. Да се направи каже или лека закуска за членовете на клуба също е напълно нормално. Не коментирам нещата, но защо да не е и кебапче и гювече, но виждате, че така нещата отиват в другата фаза, когато ние вече не говорим за клуб, а отиваме към ресторантската форма на дейност.
На следващо място, веднага ще се повдигне въпроса за неравно поставеното разпределение на клубната база в страната между отделните политически партии. когато една политическа партия в един град има 20 и повече клубове, а друга – има само една, вие сами разбирате какво значи държавата косвено да предоставя възможности за финансиране на политическите партии чрез извършване на стопанска дейност в тяхната клубна база.
Това са неща, за които ние във всички случаи трябва да намерим добрата формула, за да може тази идея да е работеща и обществено приемлива. В противен случай ние пак бихме отишли в онази друга крайност, на която сме свидетели и до момента. За съжаление, под една или друга форма има някаква търпимост, защото много рядко се случва да бъде приложена санкцията на закона такава, каквато е заложена в пълната му строгост спрямо нарушителите.
Не на последно място, ако ние отидем и предоставим възможността в тези клубове да има някаква форма на стопанска дейност, нека да обърнем внимание върху другия факт, че тези помещения се отдават при една преференциална наемна цена, която не е нищо повече освен нивото на амортизационните отчисления върху дадения клуб, върху дадената сграда и евентуалните разноски във връзка с ползването на енергия, вода и т.н. Ако ние допуснем вътре извършването на стопанска дейност, дали не бихме били упрекнати от други участници в стопанския оборот, че ние предоставяме такива преференциални условия специално на партиите, защото в съседната сграда, където има съседно кафене, кафето няма да е 10-20 стотинки, а ще е много повече, защото наемателят там плаща пазарна цена за наема. този въпрос е деликатен и трябва да помислим как да го регламентираме, за да може да бъде приета тезата за обществено приемливо функционирането по този начин на партийните клубове. Благодаря.
Татяна Дончева:
Партиите се финансират пряко от държавата. Никой друг не се финансира пряко. Смисълът е укрепване на политическата система. Но, разбира се, че трябва да се преосмисля и разпределението на базата, и на наемите. Въпросът е, че това въобще няма да става със закона. Просто няма как да стане в закона. въпросът е, че ние като имаме политическа воля и сме управляваща коалиция и претендираме да управляваме огромната част от общините, опозицията също е подкрепила този закон, т.е. и там, където и те имат кметове съответно ще го направят, смятам, че това е най-голямата гаранция. Иначе за справедливото разпределение е абсолютно резонно поставен въпрос.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Мозер.
Анастасия Мозер:
Благодаря. Аз съм тук затова, защото нашият представител в тази комисия е в командировка, а и като вносител на част от това, което днес ще се разглежда. Ние подкрепяме идеята, която е в дъното на това предложение за поправка. Знам, че някои ще кажат, че една организация трябва да се поддържа от членски внос и т.н. В нашата организация членският внос за пенсионери е някъде към 50 ст. на година, защото не можем да им наложим по-голяма тежест. Тяхната тежест е достатъчно голяма от ниските пенсии. Аз считам, че е по-разумно да се даде някаква възможност за някаква стопанска дейност в тези клубове, но съм съгласна и с това какво точно ще се прави, защото разбрах, че в някои дори е имало и казина. В нашите няма. Същевременно тези клубове са място, където хората се събират да общуват помежду си. Вие знаете, че по време на избори ние много често сме правили събрания в кръчми, както ги наричате. Те вече рядко се казват кръчми, а са клубове и какво ли не. Като говоря не за наши помещения, а за кръчми в самите населени места. Струва ми се, за много по-добро и точно за предотвратяване на тези възможни корупционни тенденции, човек да се надява някой да му направи тази услуга и да даде на партията пари, вместо това, което някои от нашите изкарват от тези кафенета, е да си платят наема. Защото те нямат други средства за издръжка, а ние на централно място се поддържаме от субсидията, която получаваме, се помага на нашата централа за осветление и отопление и тези неща стават все по-трудни и трудни.
От името на БНС искам да кажа, че ние ще подкрепим предложението на народните представители и се надяваме, че то ще включи не само издателска дейност, но и някаква възможност за друга стопанска дейност, като например възможността да има кафене, без да се излиза от рамките на една възможна и скромна дейност, която да помага на организациите да съществуват. Защото тук става дума, както каза и г-жа Дончева, за укрепване на политическата система. Това е все пак някаква подкрепа за политическите партии.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, в предния парламент, когато се гласува новият Закон за политическите партии Движението за права и свободи беше една от политическите сили, която подкрепи този текст, който в момента е в с8ила, като тогава ние преценихме за абсолютно меродавните аргументите за това, че трябва да се пресекат някои явни злоупотреби, които се вършеха с някои клубове на политически партии. само че от тогава досега практиката, за съжаление, ни показва, че когато от едната крайност се отиде в другата, не винаги резултатите са очакваните и не винаги са положителни. когато се въведе явна и чиста забрана да се върши каквато и да е дейност в тия клубове, общо взето политическите партии, на които те са предоставени, се оказват в ситуацията да избират или тези клубове да стоят затворени през по-голямата част от времето, тъй като общо взето хората не винаги желаят ежедневно да се събират, за да вършат някаква политическа дейност там, или политическите партии трябва да ги възстановят на наемодателя – държавата или общината, тъй като не могат да ги използват по предназначение. Тук беше споменат аргумента, че наемът е нисък в сравнение с пазарните цени. Само че нека да не забравяме, че тези юридически лица, които наемат на пазарни цени имоти, но които явно в тях развиват търговска дейност, те общо взето от печалбата покриват не само наема, а и всички останали разходи. Далеч не маловажен е фактът, че не толкова наемът е този, който би тежал на една политическа партия, колкото другите разходи, които са свързани с използването на имота, като електричество, вода, отопление през зимата и т.н. Това са разходи, за които политическата партия трябва да намира отнякъде средства. Ако ти и забраниш тя по някакъв начин да набавя средства, освен от членски внос, който в почти всички политически партии е абсолютно минимален и пренебрежим с оглед на социалното положение в страната и нашето желание винаги е било да се пресекат всички тайни източници на финансиране на политическите партии, нерегламентирани и т.н., общо взето ние не изпълняваме желаните цели с една такава абсолютна забрана за извършване на каквато и да е дейност друга, освен политическа. Разбира се, всеки текст би могъл да бъде критикуван, би могло да се желае неговото усъвършенстване. Аз също бих предпочел, когато се регламентира използването на тези клубове, да се направи по-ясна и детайлна регламентация за какво те не могат да се използват, Но докато това се направи, мисля, че трябва да се намери вариант, в който тази абсолютна забрана, която въведохме, да бъде смекчена, за да може политическите партии да използват тези клубове за някои дейности, които наистина биха подпомогнали и които биха били обществено полезни, като например, дейности свързани с благотворителност.
От тази гледна точка на този етап тази забрана такава, каквато е в настоящия момент, не е добра и трябва да бъде ревизирана. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, членове на Правната комисия,
Изказвам позицията на парламентарната група на Демократи за силна България, а това е и моята лична позиция. Когато се приемаше поправката в чл. 32, ал. 2 ние подкрепихме с идеята, че това е здравословно за политическата система и че това ще се отрази благоприятно върху имиджа на българските партии, които за първи път централизирано се субсидират от държавния бюджет от 1999 г.
Злоупотребата с помещенията, които се предоставят на българските политически партии е явна и не е тайна за гражданството и за общественото мнение. Така че още тогава считахме, че този текст отговаря не само на теоретичните изисквания на духа и нормата на Закона за политическите партии и уставите на партиите, но е и в духа на морала за осъществяване на политическа дейност в България. Аз не искам да давам примери на всички присъстващи тук за какво се ползват тези помещения и не мога да се съглася, разбира се, с доводите, че по този начин ще бъде ограничена клубната дейност.
Действително освен централизираната субсидия, политическите партии, които имат участие в избори с над 1% имат и специални преференции и по този Закон за политическите партии. С него обаче с чл. 32, ал. 2 се забрани преотдаването под наем, ползването от трети лица, т.е. набирането на доходи по този начин.
С тази поправка, която се предлага сега, “освен, когато подпомагат дейността на партията”, е явно, че всъщност се отваря една широка врата, която по никакъв начин не решава проблема, за който вносителите говорят. Защото, ако подпомага дейността на партията, това означава, че и при пренаемането и при отдаването повторно на ползване, партиите ще ползват или финансови, или икономически облаги, които според действащия текст не им се следват.
Освен това, от чисто юридическа гледна точка искам да изтъкна и съображението, че съгласно чл. 22 от Закона за политическите партии ние приехме текст, съгласно който политическите партии не могат да осъществяват стопанска дейност. Това беше добре мотивирано, добре изяснено и не считам, че в 39-то Народно събрание е имало народни представители или тези, които сега четат закона, които да не са разбрали какви ясни политически цели преследва това.
Съгласна съм, че много от политическите партии за обиколиха закона. Страхувайки се от тази забрана, те регистрираха сдружения с нестопанска цел и общинските съветници, които са представители на различни политически партии се договориха и така раздадоха помещения под формата на NGO (НПО) на самите политически партии. Според мен, обаче е важно да помислим точно как да пресечем тази фалшификация, защото най-неразумното и най-нелогичното е политическите партии в България да дават тон как може да се заобикаля и как може да не се спазва законът.
Категорично казвам, че този текст няма да бъде подкрепен от мен в рамките на тази комисия, а също така и от нашата парламентарна група в зала.
Елеонора Николова:
Аз зная, че политиците освен прагматични съображения, можем да излагаме и такива, които са на база на демагогията.
В качеството си на бивш кмет аз развалих един мебелен магазин, едно мебелно изложение с огромна площ, за да го отдам на партията, която представлява г-жа Масева. Този офис може да се издържа само при положение, че в партията постъпват значителни суми, дали чрез фондации или по друг начин. Ние говорим за нормална клубна дейност, когато се предполага, че политическите партии нямат такъв финансов ресурс и искат да се осветят напълно. Не може да бъде привилегия само богати граждани да членуват в политически партии. По дефиниция към политическия живот имат слабост и хора на различна възраст и ние като политици трябва максимално да осветим начина, по който политическите партии се издържат. Безспорно ясно е на всички, които сме тук, че субсидията, която получават партиите на база получени гласове на парламентарни избори, не са достатъчни. Те стигат да се издържат централите им в София. Вие с ръка на сърцето можете да кажете, че клубната дейност и партийните дейност по места, особено в малките градове, е изключително затруднена, защото точно издръжката представлява големия проблем, за което говори и г-н Казак. Заплащането на отоплението, на електричеството и всичко останало препятства клубния живот. Като политици ние трябва да си дадем сметка и затова, че по отношение на политическата партия има криза на политическата система. И ако ние искаме тази криза да отзвучи, нямаме друг начин, по който бихме могли да осъществим това.
Янаки Стоилов:
Смятам, че по този въпрос всеки ще изрази позицията, която смята за обоснована.
Към края на дискусията и аз искам да ви поставя въпрос. Ако търсим решението в посоката, която се предлага, дали това е най-подходящата редакция. Защото тук е казано следното. Аз ще ви прочета текста на действащия закон. Предполагам, че вие разполагате с него, но за да се види как той би изглеждал с допълването.
Чл. 32, ал. 2. Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен когато подпомагат дейността на партията.
Тук чухме мотивите за дейността. Въпросът обаче е кое да бъде критерий. Дали това, че дейността, която се развива, ще подпомага в крайна сметка партията или критерият, който аз ви предлагам да помислим, е да се запази и основното предназначение, за което са получени помещенията. Защото може да има всякакъв род дейности, които не са от политически и съпътстващ характер. Примерите, които се даваха за магазини, да речем, и средствата, които се получават, естествено е, че ще подпомагат дейността на партията. Но нашата цел е тези помещения да не преустановяват основното си предназначение, за което са предоставени, без да изключват възможността за някакви съпътстващи дейности, които са съвместими с това основно предназначение. Ако това е идеята, каквато отговаря на масовата практика, а не на злоупотребите с нея, мисля, че малко можем да променим редакцията. Краят на изречението да бъде в духа в който се предлага: “когато се запазва и основното им предназначение.” Това не изключва възможността там да се сервира кафе, или дори откриването на някакви рекламни щандове или помещения за материали, които аргументи ние можем да изведем и от сегашния текст, в който се казва какви дейности могат да развиват партиите и дейности, от които те могат да се финансират. Т.е. там могат да имат издателски щандове, да продават книги, да има рекламни материали – дейност, която няма да означава изцяло да се прекрати политическото ползване на помещението. Защото ясно е, че във времето, в което хората не се събират там да заседават, или няма някакви собствено партийни мероприятия, тези съпътстващи дейности, които са от по-широк характер, могат да се развиват. Ние обаче трябва да прекратим случаите, когато тези помещения, получени за политическа дейност, изцяло са преотдадени на други организации и те нямат нищо общо с политическата дейност, която развиват партиите. А такива примери също има и ние не би трябвало да ги поощряваме.
Идеята на вносителите е да се направи редакция, която да намали злоупотребите и представителите на държавата и на общините могат впоследствие да осъществяват контрол и да видят дали тези помещения наред със съпътстващите дейности са запазили и своето предназначение на политически клубове. Ако искате така да преформулираме текста. Ще го прочета още веднъж. Ако някой смята, че има по-добра редакция, да каже.
“Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен когато се запазва и основното им предназначение.”
За подпомагане не говоря. Защото всяка една дейност, от която постъпват финансови средства, тя подпомага дейността на партията. Въпросът е да не се променя изцяло предназначението, за което са предоставени клубовете. това е моята идея. Аз приемам да потърсим редакцията, която ни удовлетворява. Примерът, който даде г-н Янев за магазин за мебели или за резервни части, той също ще подпомага дейността, тъй като ще носи приходи на партията и тя може да влага добросъвестно тези пари за своята дейност.
Аз имам резерви и нека да продължим дискусията.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, предлагам следното.
Г-н Стоилов, доколкото разбрах, преди да прочетете окончателната си редакция, последното предложение мисля, че общо взето подразбрахме, че вие имате предвид кумулативно – освен, когато подпомагат дейността на партията и се използват, като не се изменя тяхното предназначение. Това е логиката на текста.
Янаки Стоилов:
Мисля, че така решаваме въпроса с вашето предложение и допълнението. Има ли други предложения по редакцията. Ако няма, да прочета окончателната редакция, за да видите дали е сполучлива:
“Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица, освен когато подпомагат дейността на партията и когато се запазва основното им предназначение.
Татяна Дончева:
Второто “когато” да падне.
Янаки Стоилов:
“… и се запазва основното им предназначение.”
Това ли е текстът ? Давам думата само, ако има предложения по редакцията. Заповядайте.
Яни Янев:
Г-н Председател, големият проблем в тези случаи на преотдаване, е, че държавата и общините отдават тези помещения в рамките на стотина лева, а те се преотдават за много стотици левове по наем.
Янаки Стоилов:
Това съображение го казахте. Това до редакцията ли се отнася.
Яни Янев:
В този смисъл едно допълнение. когато се преотдава такова помещение под наем, нека да бъде съгласувано с принципала, който го дава под наем – общината или държавата.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам сега да не разширяваме предмета на изменителния закон. Вероятно ще трябва да се върнем към този закон най-малкото, когато изтичат някои от сроковете, които сега предстои да обсъждаме с оглед на тяхното удължаване.
За мен е много дискусионен въпросът, че държавата трябва да подпомага по същия начин всички партии, които са вземали над 1% и някои да съществуват само заради тази си дейност, без някога да променят политическия си статус. Но това са въпроси, редом с въпроса, който поставя г-н Янев, към които може би трябва да се върнем на принципно основание с множество други промени.
Сега нека да се произнесем по направеното предложение. Аз няма повече да чета редакцията. Тя включва предложението на вносителите плюс предложението, което устно направих.
Тези, които подкрепят така променения текст на чл. 32, ал. 2 моля да гласуват. 15 “за”. Против? 1 против. Въздържали се? Няма.
Приема се предложението в прочетената редакция по § 1, отнасяща се до чл. 32, ал. 2.
Следващото предложение е на народните представители Георги Пинчев, Иван Колчаков, Мартин Димитров, Христо Кирчев и Петър Мръцков. Някой желае ли от вносителите да го обоснове. Г-н Пинчев, заповядайте.
Георги Пинчев:
Нашата парламентарна група по време на първо четене се въздържа, но аз предложих по време на това изказване срокът да се удължи само за 6 месеца. Защото предостатъчно дълъг срок беше даден от 23 март до 31 декември на тази година. Ония партии, които трябва да си приведат уставите в съответствие с новите изисквания на Закона за партиите, да го направят. И когато уважаваната от мен комисия, тук е вземала решение да подкрепи предложението на г-жа Мозер за удължаване на срока за цяла година, може би не малка част от участниците в нея, не са знаели, че много партии са си провели конгресите, а може би не са знаели, че и партията на г-жа Мозер един месец преди вие да приемете това решение тук, е била насрочила своя конгрес и както знаете той беше проведен в миналата събота едновременно с конгреса на БСП.
Няма смисъл да удължаваме сроковете и да правим този закон неработещ в тази му част. Ще станат цели две години през които този закон няма да работи. Не можем да намесваме Народното събрание в решаване на вътрешно партийни спорове. Аз спирам дотук, освен ако някои не направи така, че да ме предизвика да кажа каква точно е истината и какви изказвания са направени на един от конгресите в Зала 3 на НДК.
Аз моля, колеги, да не правим крайни истории и да се приеме този нормален срок, защото шестте месеца са напълно достатъчни за пререгистрация и на последните, изостанали в това отношение политически сили в България. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мозер, заповядайте.
Анастасия Мозер:
Искам да кажа, че поддържам първоначалното предложение не за друго, а защото ние допреди малко говорихме за финанси на организациите. Ние току-що направихме един конгрес, който мина и сега да правим догодина по средата на годината друг конгрес, когато редовният конгрес е по друго време, не е редно. Причината поради която аз съм направила това предложение за удължаване на срока до края на 2006 г. е, че ние догодина си имаме редовен конгрес, който започва да се организира. Минава, както знаете, през много етапи, както при нас, така и при вас. Струва ми се, че освен ако някой мисли, че ще има скоро избори и затова е необходимо да ограничаваме броя на партиите и организациите, аз не съм една от тях и затова не виждам някаква бърза работа, с която трябва да се справим.
Освен това, нека да добавя и другото, което беше казано, че в този закон за промяна на имената има нещо възродителско и аз не мога да се откажа от тази идея. Защото да налагаш да си променят наименованието организации, които са били в четири парламента и са в парламента с доста депутати, да налагаш тази промяна, не е най-доброто за нашата демокрация. И понеже беше споменато, че в тази си точка законът може да бъде променен, ние имахме готовност да внесем подобно нещо, затова моята идея беше да се даде по-голяма възможност да се види и това предложение дали би минало през този парламент, особено за парламентарно представените партии и организации. Защото те така са се явявали на избори, така са избрани и по този начин се получава по някакъв начин някаква подмяна на вота. Това беше моето съображение.
Освен това, стана въпрос, че БСП прави своите конгреси през април, но в края на м. юни не мисля, че е най-подходящото време като краен срок в този период да се правят подобни събития. За това аз не виждам нещо толкова трагично и драматично в това да има още половин година срок.
И още нещо. Ние правихме парламентарни избори, кметски избори, което отвлече вниманието и енергията в много отношения. Догодина ще правим президентски избори. Това е моето становище. Още веднъж ще повторя. Не мисля, че ни предстоят избори, за да взимаме такива драстични мерки. А и другото трябва да се опита -дали няма възможност законът да бъде променен в тази му част.
Георги Пинчев:
Искам да кажа на по-младите колеги, които не са били в 38-то Народно събрание. Този шестмесечен срок, който се смята за недостатъчен, искам да кажа на уважаемите колеги, че г-жа Мозер още в понеделник в Софийски градски съд си внесе промените, с които да регистрира резултатите, включително и за новото име на своята партия. Така че времето е достатъчно. А съгласно закона за един месец съдът ще се произнесе. Изобщо целият този проблем отпада. Още веднъж моля, уважаеми колеги, да се ориентираме към златната компромисна среда от 6 месеца.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, когато обсъждаме тази идея за промяна на § 4, не бива да забравяме какво е основното съдържание на § 4 и какво § 4 на закона в крайна сметка изисква. Той изисква партиите в определен срок да приведат своите устави в съответствие със закона. Това е основното изискване на § 4. Всички сме съгласни, че това трябва да бъде изпълнено, защото как ще има партии, които не са си привели уставите в съответствие със закона. И това нещо не може да бъде разсрочвано до безкрайност във времето в края на краищата.
Това че има и второ изискване по отношение на имената, това е по-малкото условие, което законът ни поставя. Не бива да изпадаме в плен на битката между няколко партии за едно или две имена. Нека да си я водят те на политическия терен, а не на законовия терен. От тази гледна точка ние смятаме, че отлагането във времето на това решение не трябва да бъде прекалено далече и затова приемаме, че по-разумният срок е средата на другата година и ще подкрепим точно тази позиция.Благодаря.
Янаки Стоилов:
Мисля, че се чуха аргументите и за по-краткия и за по-дългия срок. Ако някой не настоява много да вземе отношение по този въпрос за сроковете, смятам, че можем да пристъпим към неговото решаване.
Предлагам ви тези, които подкрепят предложението срокът да бъде 30 юни 2006 г., моля да гласуват.
Михаил Миков:
Преди да се гласува, моля да се види и редакцията на г-н Бойко Радоев.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че редакцията на г-н Бойко Радоев е по-добра, така че ние сега решаваме въпроса за срока. Ако се приеме по-краткият срок тогава това ще бъде в редакцията на г-н Бойко Радоев. Ако не се приеме, тогава остава предложението, което е по вносителите за по-дългия срок.
Смятаме ли дискусията за приключена, защото възникват някакви спорадични въпроси.
Христо Бисеров:
Редакцията на Бойко Радоев касае само ал. 1.
Янаки Стоилов:
Предметът е един и същи и на двете предложения. Той просто е изписал текстът.
Подлагам на гласуване. Тези от вас, които подкрепят срока за регистриране на партиите според изискванията на действащия закон да бъде до 30 юни 2006 г., моля да гласуват. Гласували “за” 14. Против? Няма. Въздържали се? 2 въздържали се.
С 14 гласа “за” и 2 “въздържали се” е прието предложението на г-н Бойко Радоев, което се отнася до срока от половин година.
С това приключваме. Утре ще внесем доклада и можем да гледаме този въпрос и на пленарно заседание съгласно програмата на парламента.
Благодаря за големия интерес към този въпрос, който се оказа широко достъпен.
По втора точка - Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 502-01-58, внесен от Министерския съвет.
Продължаваме нашето заседание във втората му част за измененията в Търговския закон. Ще участват и г-н Маргарит Ганев, заместник-министър на правосъдието. Сигурно Вие г-н Ганев, ще направите кратко представяне на измененията. Г-н Александър Кацарски, който участва като експерт от Министерството на правосъдието. В същото качество са и Нели Маданска и Николета Павлова. Заповядайте, г-н Ганев, да направите представянето.
Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представените предложения за изменение и допълнение на Търговския закон идват като една последваща стъпка в стремежа за неговото подобряване с оглед на динамизиращите се пазарни отношения, от една страна, и от друга страна, с оглед на предстоящото членство на България в Европейския съюз. Те условно казано могат да бъдат разделени на две части : изменения в Раздел ІІ на Глава VІ на Търговския закон. Имам предвид довършване на хармонизацията на уредбата на търговските представители, като по този начин Директива 86/653 за съгласуване на законодателствата на държавите-членки относно търговските представители, работещи на свободна практика се транспонират в българското законодателство. Изрично е установено кои от разпоредбите относно търговския представител имат императивен характер, разширени са задълженията и на двете страни по договора, както е прецизирано и съдържанието. В този смисъл може да се твърди, че с приемане на тези изменения и допълнения, Търговския закон изцяло ще бъде хармонизиран с екюкоминитер.
Във втория аспект изменения относно материята на уредба на несъстоятелността. Там общо взето се открояват няколко пункта: изменение относно материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.; изменение относно фазата по разглеждане на молбата по откриване на производство по несъстоятелност; изменение и допълнение относно процесуалните правила в производството по несъстоятелност; изменение относно попълването на масата на несъстоятелността; изменения относно синдика като орган на производството по несъстоятелност; изменения относно предявяването и приемането на вземанията; изменения относно оздравителното производство; изменения и допълнения относно осребряването.
Това са 8 пункта. При необходимост бих могъл да прецизирам някои от новостите при желание от ваша страна. Всъщност би могло да се каже, че с приемане на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон България ще бъде в състояние да посрещне всички предизвикателства от предстоящото й членство в ЕС. Ние нямаме констатирани други сфери, в които се изявяват претенции за хармонизация. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ганев. Имат думата последователно г-н Миков и г-жа Касабова.
Михаил Миков:
Имам един въпрос. Без да се възприема заядливо и лично, г-н Ганев, правили сте статистика последните 3-4 години колко пъти сме изменяли Търговския закон. Всеки път с всяко изменение посрещаме тези предизвикателства и след няколко месеца пак ги посрещаме. Т.е. една молба, ако може тук да си дадем клетва, че в близките 6-8-10 месеца няма да има промени, т.е. поне веднъж годишно да правим изменения на Търговския закон. Такава молба бих отправил и по Наказателния кодекс, защото и там е същата работа. На 3 месеца му идва цикъла на Търговския закон и на Наказателния кодекс.
Правили ли сте такава статистика?
Маргарит Ганев:
Без съмнение даваме си сметка за тази динамика. Във всеки случай предполагам, че поне върху мен нада ли ще бъде тази отговорност, защото в рамките на тази година сме правили две предложения. Понеже стана актуално 30 юни 2006 г. по повод на предходните изменения, аз поемам задължение до средата на следващата година да няма.
Янаки Стоилов:
Г-жо Касабова, заповядайте.
Камелия Касабова:
Г-н Председател, за съжаление и моето изказване ще бъде горе-долу в духа, в който спонтанно г-н Миков изказа, без да сме се консултирали преди това и без да е чел закона.
Наистина неприятно е усещането, че през м. август ние направихме една промяна на Търговския закон в част Обща – едни промени, които бяха констатирани като недостатъци в мониторинговия доклад. С отстраняването на тези промени в Общите положения на Търговския закон, говоря само за общи положения, а не за част “Несъстоятелност”. В края на краищата рапортувахме, че дружественото право е хармонизирано.
Всичко това поставя един сериозен въпрос пред нас. Съгласна съм, че в тази материя на търговския представител, където е първата част от промените, изцяло много прецизно се възпроизвежда Директива 86 от 1986 г. на Европейския съюз. Но това безкрайно прецизно възпроизвеждане на директивата от своя страна поставя няколко други въпроси.
Необходимо ли е това възпроизвеждане? Страда ли институтът на търговския представител от такива недостатъци, които да пречат на неговото правоприлагане. Не могат ли всички тези промени, които в голямата си част са редакционни, да се извлекат по тълкувателен път. Моят отговор е могат. Нека да не смесваме хармонизацията на българското право с неговото буквално уеднаквяване с разпоредбите от Европейския съюз.
Според мен, поправката, която е в първата част в областта на търговския представител, е по-скоро самоцелна, без да отчитам, че с няколко от параграфите в законопроекта се постига едно попълване на нормативна празнота, която по своему е необходима. Ще спомена кои са тези три пункта в законопроекта.
На първо място, считам за удачно възпроизвеждане на разпоредбата от директивата, която регулира текста за обичайния размер на възнаграждението на търговския представител, а именно когато в договора има празнота, страните са пропуснали да уговорят този размер. Досега разпоредбата гласеше, че се прилага обичайният размер. В литературата основателно се критикуваше една подобна разпоредба, защото в недостатъчно развитата търговска практика, недостатъчно развития институт на търговския представител в българското право, се затруднява в определянето на обичайния размер. В момента текстът се допълва с разпоредбата на директивата. Необходимо транспониране на директивата от моя гледна точка, разбира се, е и случаят, когато търговският представител има право на възнаграждение след прекратяване на договора по чл. 40, ал. 3, когато с усилията си е съдействал за развитие на клиентела. Когато такъв договор се прекрати по вина на търговския представител засега разпоредбата предвиждаше той да няма право на възнаграждение. Транспонацията на директивата дава възможност за едно справедливо решение в случаи, когато е прекратен в резултат на нетрудоспособност, на обективни обстоятелства това възнаграждение да се запази, включително и уредбата на прехвърляне на правата по договора на трето лице със съгласие на търговеца – една хипотеза, която не е уредена, не може да бъде извлечена по тълкувателен път. По този начин с новата уредба търговският представител губи право на възнаграждение при тази хипотеза, защото се е дезинтересирал вече, нетърпи имуществени щети от това прехвърляне.
Третото позитивно нещо, което намирам в законопроекта е в чл. 47 от Търговския закон – прекратяване на договора. Досега липсваше уредба, която също би могла да се извлече по тълкувателен път, но много спорно, че, ако един договор е сключен като срочен и страните безпроблемно продължат да го изпълняват след това, той с тези конклудентни действия се трансформира в безсрочен. Това в момента е излишно разписано.
Извън тези конкретни действия, които усъвършенстват института, но не бих казала в никакъв случай, че са необходими на този етап, всички останали 8 параграфа от законопроекта произтичат от мандатната същност на договора за търговско представителство и не е необходимо пред всеки член от Търговския закон колко пъти той е изменян.
Аз с дълбоките ми уважения към г-н Кацарски, който е готвил законопроекта и който изключително прецизно е възпроизвел директивата от гледна точка на това да не променяме закона, да създаваме това усещане за такава правна нестабилност, бихме поговорили кои от текстовете не биха били толкова необходими и просто да отпаднат от законопроекта, ако няма нищо против.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам вашето изказване, че вие сте склонна да подкрепите законопроекта заради някои от изменителните разпоредби, и смятате, че други просто трябва да отпаднат при второто четене.
Камелия Касабова:
Не че не са възможни, но просто в една кратка материя от няколко теста правим огромни промени, които нямат съществения смисъл, от който те се налагат.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-н Герджиков, г-жа Манолова. Вие г-н Казак въпрос или изказване? (Въпрос.) Добре, по реда на изказванията ще го направите.
Огнян Герджиков:
Аз не мога да не започна от това, от което започна г-н Миков и г-жа Касабова. Действително това е една огромна, много тежка язва в нашата практика да законодателстваме на парче – нещо, което продължаваме да правим със същия ентусиазъм и по този начин искаме да кажем на света колко лошо законодателстваме, колко нестабилно го правим. Ако не си извлечем по-сериозна поука, действително поставяме едно много лошо впечатление с тази изключително несериозна работа - да се работи почти като самодейци. Не да се променя Търговския закон в една комисия и сега да се предлага ново изменение, да се хармонизираме с една директива, която е близо от 20 години. нима тази директива не се знаеше преди 5 месеца. Тя е от 1986 г. Защо сега дойде гениалната мисъл на Министерството на правосъдието да го внесе сега.
Аз споделям напълно казаното от г-жа Касабова. Даже бих казал, че и чл. 47 не е необходим, защото “тацида полонгацио” е нещо, което е известно на всички, които се занимават с право, за такива договори, които имат продължително действие. Но нека да кажем, че то би могло да бъде предмет на промяна. Действително има текстове, които могат да се променят. Г-жа Касабова ги спомена, които са в областта на представителството.
Ако премина към следващата част, където са по-съществените изменения, там действително нещата изглеждат трагично, което може да не е точно, но като си помисля само, че едно съвпадение на обстоятелствата, когато се създаваше част четвърта на Търговския закон – “Несъстоятелност”, в същото време и немците направиха нов закон за несъстоятелността. Стана по едно и също време. Само, че немците като го направиха 1994 г. и го приеха, влезе в сила от 1 януари 1999 г. и от тогава досега доколкото знам няма нито една промяна. А ние като го приехме 1994 г. досега направихме 25 или 30 промени в материята на несъстоятелността, като за тези материално правни предпоставки за неплатежоспособност само за последните няколко години сме ги изменили 5 пъти. Непрекъснато с нови формулировки кое е неплатежоспособност, има ли презумпция, да няма ли презумпция, каква да бъде презумпцията за тази неплатежоспособност и през 5 месеца ние сменяме позицията си. Това показва наистина едно изключително несериозно отношение към един изключително отговорен процес законодателстване.
За това, че става дума за несериозно отношение, мога да ви демонстрирам и от това, което виждам като проект. В § 73 пише:
“В чл. 709, ал. 4 след думата “съда” се добавя “по несъстоятелността”.”
Като чели някой може да се усъмни, че това е същият този съд, а ще го прати в някакъв друг съд. Просто една такава абсолютно самоцелна, безсмислена, необяснима с каквото и да било промяна.
Или пък малко по-надолу. “в изречение второ думите “15 дни” се заменят с “14 дни”. Много е важно този ден. Просто без този ден ние пропадаме отвсякъде. Едни такива неща, признавам си, много силно ме дразнят. Може би съм малко краен в изказването си, но искам да сложа една лампа червена. Аз непрекъснато ще си позволявам да обръщам внимание на това, че ние трябва да имаме една стратегия, когато законодателстваме и да законодателстваме сериозно, професионално.
В крайна сметка, въпреки това мое гневно изказване, аз ще подкрепя по принцип измененията в Търговския закон, но нека все пак вносителите да имат едно на ум. Благодаря ви.
Мая Манолова:
Като се присъединявам към това, което беше казано от представители на доктрината в тази област, аз бих искала да изложа някои свои съображения в качеството си на практикуващ юрист, а именно такива, които касаят състава на несъстоятелността. Аз лично изключително скептично се отнасям към новата концепция за служебното назначаване на синдика от съда, като се отнема възможността за това на първото събрание на кредиторите. В последствие се създава една възможност при особено квалифицирано мнозинство от 2/3 първото събрание на кредиторите да извърши смяна на синдика, но такова мнозинство на вземанията почти е невъзможно, така че синдикът ще остане несменяем след назначаването му от съда. Това разгледано в контекста на промяната за това, кой определя текущото му възнаграждение, а именно това отново е съдът, създава предпоставки за определени корупционни практики и недобросъвестно определяне на изключително високи размери на възнагражденията на синдиците. Все пак трябва да изхождаме от това, че самото производство е създадено в интерес на кредиторите и на сами длъжник, а натоварването на това производство с едни изключително високи разноски, включващи възнаграждението на синдика е против самата идея на това производство.
Освен това, това квалифицирано мнозинство противоречи на общата норма по 656а, с която се възприема по какъв начин събранието на кредиторите взема решение, а именно това е с обикновено мнозинство. Аз лично считам това решение за не особено удачно.
По същия начин стои въпроса и с промяната, т.е. добавянето на още един елемент във фактическия състав на нищожността на действията и сделките, които са предвидени в 646 и 647, а именно за тяхното разваляне става необходимо доказването на знанието на третото лице за съществуващата неплатежоспособност на длъжника. Това изключително би затруднило тези отменителни искове. А също мисля, че е в противоречие с общата логика и с интересите на кредиторите.
Аз лично се отнасям скептично и към замяната на обнародването в Държавен вестник с публичното оповестяване чрез електронна база данни, както е предвидено в проекта за изменение. Доколкото знаем, че с обнародването в Държавен вестник са свързани редица преклузивни срокове и предвид, че тази система още не е особено надеждна, тъй като още не е действаща, евентуално би поставила под съмнение спазването на тези срокове.
Тук има и някои чисто интересни решения, като, например, представителството на кредиторите от юридически лица с нестопанска цел, за които също нямам обяснение кое налага въвеждането на подобни правни фигури.
Четин Казак:
Аз имах един въпрос, но горе-долу си отговорих сам. Искам само да изкажа като една евентуална хипотеза. Разбира се, присъединявам се към критиките на колегите относно това, че става малко несериозно на толкова кратки интервали от време да се внасят промени в Търговския закон, някои от които доста дребнави. Опитвам се да си го обясня, но може би и г-н заместник-министъра ще изкаже подобна обосновка, че общо взето след всеки моноторингов доклад или след всеки мониторингов процес или пък някаква комисия, която идва в България, общо взето след всеки акт, с който се изказват препоръки към България по някои моменти, ние веднага се втурваме да внасяме някакви промени, за да могат да се изпълнят тези препоръки. Явно случаят е такъв. Явно след поредната делегация на Европейската комисия, която е дошла за мониторинг на глава “Дружествено право” са констатирани подобни слабости. Явно е констатирано, че България не е транспонирала изцяло и буквално директивата от 1986 г. и явно това е причината. Наистина това буди раздразнение, както у доктрината, така и у практикуващите, които работят ежедневно с тази материя. Благодаря.
Камелия Касабова:
Въпреки че вносителят много кратко представи мотивите по законопроекта, аз моля хората, които са работили частта на несъстоятелността, да ни откроят ясно основните принципи на промяната, за да можем да кажем ясно да, ще подкрепим този законопроект. Защото не знам какво правим в момента.
Янаки Стоилов:
Преди това г-н Димитров искаше думата и след това ще се отговори на въпроса.
Филип Димитров:
Въпросът ми не е свързан всъщност с Търговския закон. Той е свързан с 643 или по-скоро в частта за “свързаните лица”. Дефиницията на свързаните лица, на която ние се натъкваме непрекъснато на различни места, страда от един съществен недъг и той е, че ако тя наистина трябва да ни предпази от реални отклонения от добрите нрави и почтеността в съответната дейност, в случая търговската, би било редно да имаме предвид една типична в момента хипотеза за българското общество, това е хипотезата на фактическото съжителство. Докато отсъства този елемент в категорията “свързани лица”, ние стимулираме на няколко равнища неблагоприятни практики, което лично на мен ми създава известно притеснение. От друга страна, не бих могъл да приема тезата, че може по какъвто и да било начин (двата текста са свързани) да бъде облекчена възможността за доказване на знанието, тъй като можем да разширим кръга на свързаните лица. Но представете си какво става с гражданския оборот в момента, когато започнем да си доказваме по отношение на всяка сделка наличието на знание в смисъл да приемем наличието на знание априори.
Янаки Стоилов:
Може да отговорите, г-н Ганев, или от експертите, които са с вас.
Маргарит Ганев:
Благодаря, г-н Председателю.
Само от гледна точка на критиките за динамиката в измененията на законодателството бих искал да изтъкна, че много често ние сме изправени пред позиции от страна на Европейската комисия и особено на съответните главни дирекции, които и за нас са до известна степен смущаващи. Например, по повод на Търговския закон през м. февруари 2005 г. бяха правени консултации в Брюксел и ние бяхме уверени тогава, че със съгласуването с първа, втора и единадесета директиви общо взето нашите проблеми са решени. Впоследствие обаче се оказа, че именно оттам отново идентифицираха наличие на такива проблеми и ние нямахме никакъв друг избор освен да се опитаме да отговорим и то своевременно, тъй като е добре известно, че започна мониторирането по глава “Дружествено право” и по-специално първата по рода си партньорска проверка беше през лятото на тази година. В този смисъл аз изцяло споделям критиките.
Янаки Стоилов:
По същество в аргументацията имате ли нещо да отговорите Вие или експертите.
Маргарит Ганев:
Що се отнася до материята за несъстоятелността, това беше по принцип по повод направените бележки. А що се отнася до аргументацията, г-жа Нели Маданска и г-жа Николета Павлова, които ще отговорят по същество.
Камелия Касабова:
Как са формулирани критиките в доклада на Европейската комисия и с кои промени ние отговаряме на тези критики и до каква степен те не са самоцелни. Доколкото аз знам по несъстоятелността няма бележки в мониторинга на ЕС.
Нели Маданска:
Да, така е. Относно производството по несъстоятелност нямаме конкретни забележки от наблюдаващите ни във връзка с предприсъединителния процес. Тук предисторията е малко по-различна. Предлаганите на вашето внимание промени в Част четвърта произтичат от едно две годишно наблюдение върху производствата по несъстоятелност и изобщо проблемите в тази материя, които Министерството на правосъдието извърши в хода на изпълнението на един проект, финансиран по програма ФАР – туининг-проект с наш партньор австрийското Министерство на правосъдието и именно в хода на тази работа.
Камелия Касабова:
Мисля, че не е необходимо повече обяснение. Всичко е ясно.
Нели Маданска:
Добре. В такъв случай има ли смисъл повече да говоря.
Янаки Стоилов:
Аз също искам да кажа някои неща, които са относими към проекта в по-малка степен, а са по-общо по нашето взаимодействие.
Смятам, че наистина законодателството трябва да бъде по-задълбочено. Дори ако изследваме в случая търговското право, можем да открием реални проблеми, които създава българската действителност, които дори нямат пряко отношение към европейската проблематика и могат да обосноват промени в Търговския закон. В същото време ние правим промени, които нито са продиктувани от практически проблеми на прилагането, а се оказва, че част от тях може би са продиктувани от това, че експертно българската позиция не е била достатъчно убедително защитавана пред другата, европейската страна, за да може да се даде солиден отговор на въпросите.
Освен това, аз искам да ви препоръчам по-нататък да не се превръща законодателството в оправдаване на средствата, които използват някои групи да пишат закони. Предайте това и на ръководството на министерството. Всъщност това го казвам на г-н Ганев. Това започна преди няколко години и с нестихващи темпове продължава. Кажете го и на хората от правителството, кажете го и на европейските партньори. Нашето законодателство не се прави, за да оправдаваме усвояваните средства по различни проекти. Защото по този въпрос ще се наложи да говорим в залата и пред обществото, ако наистина по този начин продължават да се движат част от проблемите.
Последното, което няма отношение към този законопроект, но тъй като чух, че се подготвят промени в Закона за съдебната власт, по принцип аз приветствам това, можем да включим и народни представители в тази група, но заедно с това чух и за планове ние да приемем в началото на годината промени в Закона за съдебната власт, а след това да представите някакъв нов Закон за съдебната власт. Настойчивата ми препоръка е каквито са необходими промени, колкото и многобройни и съществени да са, да се направят в този изменителен закон и по-нататък да не се занимаваме с нов Закон за съдебната власт след няколко месеца. А още повече ще имаме ориентация, ако се пристъпи към конституционната процедура за промени, в какъв обхват могат да бъдат тези промени в Закона за съдебната власт, така че те да се готвят общо взето паралелно с хода на процедурата по промените в Конституцията.
Това по повод на конкретния законопроект използвам да кажа за по-ефективната ни работа.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, аз искам да направя една реплика към самите нас. Аз се присъединявам към тези забележки, които отправяте, но искам да ви призова, когато тези забележки са толкова остри и толкова категорични, те да бъдат отправени към министъра, а не към заместник-министъра. Защото вие разбирате, какво се получава. Нека да бъде поканен министъра на правосъдието, а може и ресорен вицепремиер и тези забележки да бъдат поставени по този в известен смисъл ултимативен начин. Иначе те са верни по съдържание.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че г-н Ганев като заместник-министър ще предаде на целия екип.
Христо Бисеров:
Той ще предаде, но не може да ги предаде така, както тук се казват нещата.
Янаки Стоилов:
Той може и мисля, че може да увери, че това вероятно е позицията, която ще се споделя от повечето членове на Правната комисия. Ние искаме да работим в достатъчно добро взаимодействие и наистина работата ни да води до практически резултати, а не до неща, които нито обществено ще дават необходимото отражение, нито пък са може би винаги най-сполучливите.
Заповядайте.
Нели Маданска:
Само да доуточня. Все пак аз започнах с работата по проекта, финансиран от ФАР, но искам да кажа, че предложенията, дадени ни от австрийските експерти, бяха подробно проучени при нас. Тъй като ние самите имахме сериозни критики и несъгласие с тези предложения, беше сформирана работна група само от български експерти, действащи юристи от практиката, която извлече само полезните препоръки. Голяма част от сега предлаганите предложения са резултат само от труда и от предложенията на българските експерти точно относно наболели важни въпроси с проблеми и трудности в практиката. Тук има сериозна работа на български експерти извън въпроса с фаровското финансиране.
Янаки Стоилов:
Приключихме дискусията. Можем да пристъпим към гласуването на законопроекта. И по-нататък според резултата да продължим нашата работа.
Тези които подкрепят за първо четене предложените изменения в Търговския закон, моля да гласуват. 9 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? 2 въздържали се. Благодаря ви.
Преди да приключим заседанието, искам дави предложа следващата седмица да се занимаваме главно с обсъждане на предложенията за промени в приетия на първо четене проект за Административнопроцесуален кодекс. Следващата седмица вероятно ще се наложи да направим две поредни заседания, тъй като се надявам в две заседания да можем да обсъдим всички предложения така, че комисията да е готова с доклада за второ четене. Ако Народното събрани прецени и има възможност да сме в състояние да го приемем до края на годината. Искам обаче в комисията да приключим този законопроект.
Имате ли някакви възражения? Мисля, че нямаме кой знае какъв избор друг. Нека да се опитаме в две поредни заседания, вероятно в сряда и четвъртък в комисията да приключим с този законопроект. Ако във вторник има извънредно заседание на парламента, естествено, че ние не можем да правим заседание. Ще се ориентираме в програмата на парламента и ще ви уведомя най-късно в петък за работата ни. Ако има някои други въпроси и ако се наложи, ще ги включим и тях.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: