---

П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 09.03.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието –Елена Владимирова, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от Върховния административен съд - Боян Магдалинчев и Иван Тодоров, адвокат.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми експерти,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Продължаваме с
Обсъждане на второ четене проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05, внесен от Министерския съвет-продължение.
Предстои да обсъдим Дял пети. Изпълнение на административните актове и съдебните решения.
По чл. 273. няма предложение.
По чл. 274 – както се разбрахме, накрая ще решим въпроса за съдилищата, които разглеждат административните дела.
По чл. 275 няма предложение.
По чл. 276 също.
По чл. 277 е редакционно предложението.
По чл. 278, 279, 280 и 281 – няма предложения.
Ако вие имате нещо по тези текстове.


Светла Янкулова-експерт:
Само по чл. 273 вместо “удостоверение” не трябва ли да бъде удостоверения.
Надка Балева:
Дали е най-подходящо “удостоверения”.
Янаки Стоилов:
Въпросът за съдебните изпълнители при този двойнствен режим дали административните актове ще бъдат изпълнявани само от държавните съдебни изпълнители. Има логика – административно производство, би трябвало те да се занимават с тях. Може би административните актове като изпълнение трябва да бъдат възложени точно на държавните съдебни изпълнители.
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам една бележка. Чл. 278, ал. 2 към края: “Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба”да се добави: “която спира изпълнението.”
Така е обсъждано в Съвета по законодателството. Важно е, за да не се спре изпълнението, защото трябва обратно изпълнение да става в някои случаи и се създават големи затруднения.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да го добавим, което да не усложнява допълнително производството.
Други бележки има ли по тези текстове? Г-н Янев.
Яни Янев:
Аз мисля, че колежката Балева е права. Не е точен терминът “удостоверени”.
Надка Балева:
Или установени такива, предвидени в други закони
Проф. Кино Лазаров:
Това не може ли да отпадне съвсем.
“На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания по този кодекс.”
Напълно достатъчно. Другото какво е. “Удостоверени от тях” е много неясно. Те са си по този кодекс.
Янаки Стоилов:
Остава: “... по този кодекс.” Трябва да се сложи точка. Няма нужда от останалия текст.
Надка Балева:
Не се говори в законите, а в закона. Значи става въпрос за...

Янаки Стоилов:
Идеята на другата част е, че има и в други закони изпълнителни
основания и те също се изпълняват по този ред.
Проф. Кино Лазаров:
Няма значение по кой закон.
Надка Балева:
Взимане на банка. Взимане на електроснабдяване. Не се изисква.
Янаки Стоилов:
То не е изпълнително основание по този кодекс. Трябва да бъде:
“На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания по този кодекс или по друг закон.”
Надка Балева:
Или предвидени в друг закон.
Янаки Стоилов:
Значи остава “или предвидени в друг закон”.
Светла Янкулова-експерт:
Чл. 275, ал.1 пак се среща “удостоверени от изпълнителни основания”.
Надка Балева:
Породени от изпълнителни основания по чл. 274.
Проф. Кино Лазаров:
“Породени от основания по чл. 274.”
Филип Димитров:
На всяко изпълнително основание по който и да било закон.
Проф. Кино Лазаров:
Колега Димитров, няма друга процедура. Просто не съществува в нашата система друга процедура. В друга ще има само материално-правното основание, за да препрати към кодекса за процедура.
Янаки Стоилов:
Като казваме, “предвидени в друг закон”, имаме предвид, че тя е изпълнително основание – другият закон препраща към кодекса, а не въобще.
Филип Димитров:
Да се включи “или по други закони, препращащи към този кодекс, защото в чл. 275 изрично говорим за данъчно-процесуалния кодекс.
Надка Балева:
Те не могат да препращат, защото този кодекс го няма все още в правния мир.
Янаки Стоилов:
Ние сме извадили много такива препращания, които вносителят не е подготвил. Той бланкетно е направил едно препращане, а сега трябва да се направят конкретните препращания.
Така остава текста:
“На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания по този кодекс или предвидени в друг закон.”
Боян Магдалинчев:
Във всички случаи специалния закон ще препраща към кодекса.
Янаки Стоилов:
Тук имаме предвид, че другият закон ще се позовава на процедурата по административнопроцесуалния и тогава няма да има колебание какъв е видът на това изпълнително основание.
Проф. Кино Лазаров:
Това създава известна затрудненост в това, защото трябва във всеки закон специално да се предвижда.
Янаки Стоилов:
Ако не е исково производството – нещо по ГПК, би трябвало тогава да препраща. Как другояче да се реши въпросът?
Проф. Кино Лазаров:
Тук още ще кажем: или административноправни задължения по друг закон.
Яни Янев:
Изпълнителните основания са достатъчно общи в чл. 274, които обхващат всички възможни хипотези на административни актове, които ще подлежат на изпълнение по АПК. В този смисъл, струва ми се, че в какъвто и да е друг закон да се постановява издаването на индивидуален административен акт, той се обхваща от изпълнителното основание, които се посочват в 274, и които се аргументират по 273 – тяхното изпълнение. Те могат да бъдат различни като видове актове.
Янаки Стоилов:
Чл. 274 конкретизира чл. 273. Ако има колебания по 273, по 274 даже законът да не препраща изрично, ще се определи, че попада в този.
Нека да гласуваме целия този раздел с направените уточнения. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви.
Раздел втори. Започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението.
По чл. 282. Започване на производството. Няма предложения.
По чл. 283. Покана за доброволно изпълнение. Също няма.
По чл. 284. Отсрочване и разсрочване на изпълнението. няма предложения.
По чл. 285. Обезпечителни мерки.
По чл. 286. Спиране на изпълнението. Няма предложения.
По чл. 287. Възобновяване на производството.
По чл. 288. Прекратяване на производството.
Чл. 289. Приключване на изпълнението.
Чл. 290. Протоколи и постановления.
Чл. 291. Давност. Има едно предложение на Българинов, Софиянски и Каракачанов за отпадане на ал. 2 на чл. 291.
Вие имате ли предложения и бележки по този раздел.
Елиана Масева:
По текста на чл. 282, ал. 2. “Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана или по писмена молба на заинтересуван гражданин или организация.”
Надка Балева:
Омбудсманът по принцип е посредник между гражданите и институциите. Защо той ще има инициативата?
Боян Магдалинчев:
А защо не?
Иван Тодоров:
Защото по принцип в другите раздели е дадено право на омбудсмана да образува производства и съвсем естествено той може да образува и да участва в изпълнителния процес на административното производство като цяло. По принцип в другите държави, където има омбудсман, омбудсманът има право да участва в административното производство, да образува дела, да защитава граждани. Омбудсманът трябва да се занимава със защита, примерно, на по-стари граждани, да им окаже някакво допълнително съдействие, което е съвсем нормална функция на омбудсмана. Той не замества лицата. Той действа на практика от името на лицата, но едновременно с това той се явява и самостоятелен участник, което е също нормална правна фигура в съдебното производство и в административното производство.Той има статута на прокурора. Той изразява становища по делото.
Янаки Стоилов:
Тук трябва принципно да решим въпроса. Ясна е дискусията. Каква е ролята на омбудсмана. Защото ние сме го определили конституционно, че той се застъпва за правата на гражданите. Той не е защитник. Трябва да преценим дали на него да му дадем функцията за една допълнителна възможност на лицата чрез него да претендират за свои права или пък той да осъществява процесуално представителство, което вече е някаква по-силна форма, когато той самият встъпва в ролята на други органи и на други лица, които се занимават със самото представителство. Възможно е и едното и другото решение, но все пак между тях има разлика. Ако решим принципно този въпрос, по-нататък сигурно няма да се връщаме към него. Аз не помня в текстовете, които гласувахме, той се появяваше на едно място.
Светла Янкулова-експерт:
Чл. 103. Инициатива за възобновяването.
За възобновяване на административното производство кой има инициативата, освен административния орган или прокурор, сме приели, че и омбудсманът има инициатива да иска възобновяване на административното производство.
И за предложенията и сигналите също сме го приели.
Филип Димитров:
Едва ли има смисъл да се връщаме към темата.
Янаки Стоилов:
Добре. Някакви други въпроси по този раздел има ли?
Светла Янкулова-експерт:
В чл. 288 в т. 5 може би има технически пропуск. След думата “взискателя” трябва да се добави сигурно думата “документ” или с официален документ.
В т. 6 след “когато” явно е пропусната думата “задължението” – “когато задължението е с оглед на личността й”.
Янаки Стоилов:
На с. 78 има само едно предложение.
Иван Тодоров:
Давността всъщност не премахва материалното право и тогава не виждам необходимост да се премахва служебно. Това значи да се промени правното положение служебно. Ако давността не се приложи, а има такава давност, няма да се получи незаконосъобразно положение. Напротив, от материално правна гледна точка при прилагането на давността, ще се получи някакво незаконосъобразно положение.
Филип Димитров:
Мисля, че мотивът на колегите е бил по-скоро стилистичен отколкото логичен и мисля, че е по-добре за сигурност да остане текста.


Янаки Стоилов:
Има ли някой ,който поддържа предложението за отпадане? Няма.
Надка Балева:
Какво стана с т. 6.
Янаки Стоилов:
По т. 6 е технически пропуск.
Гласуваме Раздел ІІ. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Раздел ІІІ. Изпълнение срещу граждани и организации.
По него няма предложения. Има ли бележки?
Светла Янкулова-експерт:
Има на Съвета по законодателството.
Чл. 292, изречение второ съюзът “той” да се замени с “органа по изпълнението”. Тя е редакционна бележка, за да стане по-ясно.
В чл. 293, ал. 4 “по реда на Раздел ІV” трябва да бъде: “по реда на Раздел VІ.” Това е техническа грешка.
Янаки Стоилов:
Имате ли някакви предложения по Раздел ІІІ? Няма. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Раздел ІV. Изпълнение срещу административния орган.
Които са съгласни с Раздел ІV и това редакционно уточнение, моля да гласуват. Благодаря ви.Раздел V. Искова защита.
Надка Балева
Раздел ІV гледаме, нали?
Янаки Стоилов:
Даже го приехме.
Надка Балева:
Как ви се вижда това “от 70 до 1200 лв. седмично”? Амплитудата не е ли твърде голяма.
Иван Тодоров:
Има огромен интерес. По моему даже е твърде малка. Предложението, което беше направено беше за много по-големи размери. Комисията обаче не го прие. Беше до 20 хил. лв. Това е минимумът, който може да се сложи.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемам да се върнем към чл. 296. Тук се появяват две нови разрешения. Аз не ги оспорвам, но все пак нека да преценим. Едното е тези седмични глоби и техния диапазон.
Второто изречение също е нововъведение, където вече се въвежда индивидуална отговорност за участие в колективен орган. Може би има основание за някакво вътрешно персонализиране на тази административна отговорност, но това също е ново решение. Да преценим тези въпроси.
Проф. Кино Лазаров:
В Съвета по законодателството обсъждахме този въпрос много дълго и някои поддържаха и аз съм също на това мнение, да не бъде седмично, а месечно. Да си останат в тези размери глобите и имуществените санкции, както в чл. 296, но да бъде месечно.
Янаки Стоилов:
Това значи, че ги намаляваме четирикратно.
Проф. кино Лазаров:
Намаляваме ги, но така е по-логично.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да преценим размерите и тогава да видим диапазона.
Иван Тодоров:
Моето мнение е, че с оглед на бързината на административното производство налагането на месечни глоби ще гарантира със сигурност едно бавно течене на производството. Във всички държави, или поне тези с чиито законодателства съм се запознал, хората отиват към все по-кратки срокове за налагане на така наречените изпълнителни глоби. В последното поколение закони се отива вече към налагане на дневни глоби за изпълнение. С оглед на българските условия, с оглед на това, че правим първа стъпка към такива неща, решихме, че седмичната е най-оптималния вариант. Това по първия въпрос.
По втория въпрос.
Янаки Стоилов:
Нека първо да изчерпим въпроса за глобите. Не е ли по-добре да ги сложим от 50 до 1000 лв. – някакви по-твърди суми. Плюс това тогава разликата ще е двадесеткратно най-голямата. Все пак може да се диференцира достатъчно. Да остане седмична. От 50 до 1000 лв. Така малко ще снижим долната граница за някои по-маловажни случаи и да не е повече от двадесеткратна разликата. Тя горе-долу ще се запази от това предложение, което е.
Иван Тодоров:
Аз нямам възражение.


Янаки Стоилов:
Добре, нека да е от 50 до 1000 лв. Приемаме този принцип за седмично изчисляване на глобите.
По втория въпрос.
Проф. Кино Лазаров:
Те са две. Едното е за физическо лице, а другото е за държавна организация – от 500 до 10 000 лв.
Янаки Стоилов:
Ние говорим за ал. 1.
Проф. Кино Лазаров:
Чл. 293, ал. 1.
Янаки Стоилов:
Сега говорим за чл. 296. В чл. 293 не ги променяме. Там си остават от 50 до 1000 и от 500 до 10 000 лв.
Тук е завишено, защото става дума за орган.
Ако искате долната граница да я намалим, т.е. да бъде 50 лв., а горната да остане 1200 лв., за да има разлика между длъжностните лица и останалите граждани. Т.е. да има по-голям максимален размер, а минималният да е същия.
По втория въпрос за разликата в гласуването.
Надка Балева:
Аз лично не мога да възприема този текст така, както е: при колективно решение “глоби не се налагат на членовете му, гласували за изпълнението на задължението.”
Проф. Кино Лазаров:
Но това е много разумно. Как ще отговаря този, който е бил против. Това е много разумно.
Филип Димитров:
Колективният орган или изпълнява това, което му е задължение или отказва да си изпълни задължението по същество. Малцинството, което все пак е искало да бъде изпълнено това задължение, по естествено и по-логично от това не виждам.
Яни Янев:
Ние поставяме въпроса още веднъж, че едва ли не ние глобяваме колективния орган, защото той ще си позволи да реши нещо друго. Не отваряме ли някаква друга врата. Излиза, че когато е постановил съдът глоба или нещо друго, ние даваме допълнително основание по силата на този кодекс, колективният орган да се събере и да умува и с 3 на 5 се решава, че няма да се изпълнява. Малко алогично ми се вижда това нещо, защото ние позволяваме едва ли не колективният орган да пререшава.
Иван Тодоров:
Да не се пререшава, защото имаме вече влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила индивидуален административен акт, има орган по изпълнението и когато колективен орган откаже да го изпълни, трябва да има някакъв механизъм тези хора да бъдат накарани да го изпълнят. Без динамични глоби няма друг механизъм освен физическа разправа.
Янаки Стоилов:
Аз го приемам това. Как ще процедираме в случая, когато просто органът бездейства. Тук пише гласували. Ние вменяваме отговорност само според гласуването. Много по-ефективно е да кажем, че ако органът не предприеме някакви действия, те ще бъдат глобени членовете му, а не само, ако са гласували.
Филип Димитров:
Фактически разликата е, че в едни случаи, когато органът трябва да извърши някакъв акт, който изисква било при подписване от всички, било някаква форма на решение за действие, е възможно да възникне тази втора хипотеза. Тя е съвършено специална по отношение на общата разпоредба на първото изречение.
Янаки Стоилов:
Имате предвид, че ал. 2 решава този въпрос.
Филип Димитров:
Имам предвид, че ал. 1 го решава. Всъщност второто изречение има специален случай. Само когато колективният орган с някакво решение трябва да осъществи изпълнението, защото има и такива случаи.
Янаки Стоилов:
Това гласуване е само частен случай на неизпълнение на съдебното решение.
А ал. 2 като чели генерализира въпроса: “Глобите по ал. 1 се налагат и при всяко неизпълнение на задължението”
Проф. Кино Лазаров:
Задължение за въздържане от действие. Може би тук трябва да се обобщи.
Янаки Стоилов:
Само когато има задължение за пасивно поведение. Пак изрично не казваме какво става, ако органът бездейства.

Филип Димитров:
Ако органът бездейства, тогава сме в хипотезата на изречение първо.
Иван Тодоров:
Забележете, че е в отрицателна форма. Казано е: “Глоби не се налагат в определени случаи.” Нищо не казва за налагането на глобите, когато е по общия ред. Просто тук изключваме случая, когато някой е гласувал за изпълнение на дадено решение, защото няма смисъл да бъде наказвано длъжностно лице, което не е виновно и което си е изпълнило задълженията. Иначе чисто редакционно ние можем да го извадим като ал. 3 или ал. 4.
Янаки Стоилов:
Самата ал. 1 е доста тромава в редакцията си и предизвиква като чели затруднения. Вижте как звучи:
“Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на задължения орган, органът по изпълнението...”
Кой е органът по изпълнението?
Проф. кино Лазаров:
Мъчен е текстът.
Янаки Стоилов:
“... при виновно неизпълнение глоба на длъжностните лица...”. Значи имаме три категории: виновни длъжностни лица, орган по изпълнението и задължен орган. Става едно напластяване, което размива и смисъла на текста.
Иван Тодоров:
Ако се каже по-кратко, няма да е ясно. Когато един колективен орган получава едно задължение, не може толкова ясно и кратко да се каже.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че тази неяснота от подробностите е все пак по-ясна, отколкото една по-кратка формулировка.
Проф. Кино Лазаров:
Така е. Аз по-скоро държа да приемем този текст за гласуването и той ще има извънредно голямо значение. Защото ще започне да се отбелязва в протоколите кой как е гласувал. И това е единственият път, за да се реши законосъобразно и справедливо отговорността на колективен орган.


Янаки Стоилов:
Значи не стигаме до някаква по-сполучлива редакция от тази, която е дадена.
Иван Тодоров:
Ако искате чисто редакционно да го направите по-добре, тъй като тук редакционно са пипали след нас, това изключение “ако задълженият орган е колективен”, за което ставаше въпрос, може да го изведете в отделна алинея – трета или четвърта, и ще бъде по-сполучливо разрешението. Но и така, ако остане, няма никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека така да остане. Само променяме цифрата: да остане от 50 до 1200 лв.
Яни Янев:
Щом като е колективен органът, всички отговарят.
Янаки Стоилов:
Да, но едните са проявили добросъвестност и са отстоявали за изпълнението, те защо да отговарят.
Проф. Кино Лазаров:
Това е несправедливо и незаконосъобразно.
Филип Димитров:
Седем души орган. Двама от тях искат да се изпълни законът. Останалите петима казват: Гледайте си работата. Ние ги глобяваме.
Надка Балева:
Ако не са провели гласуване.
Филип Димитров:
Да са провели.
Иван Тодоров:
За да бъдем още по-точни. Ако, например, един съдия по административно наказателно производство трябва да разглежда въпроса, той ще каже така: председателят на колективния орган не го е свиквал на заседание, тогава членовете не са могли да упражнят правото си на глас, те конкретно нямат вина и не може да им се наложат глоби. Това е въпрос към административно наказване.
Елиана Масева:
Защо с такова условие започва текстът. Това е административно-наказателен текст за индивидуален или колективен орган. Тук административен орган няма. Защо е това лице, когато не може да се извърши от друго. Защо е това наслагване, за което председателят говори.
Филип Димитров:
Може би когато действието зависи изключително от волята на задължения орган.
Проф. Кино Лазаров:
Не става дума само за орган. Задължени могат да бъдат и други лица, които не са органи. Тази хипотеза се има предвид.
Янаки Стоилов:
А смекчава ли се тяхната отговорност, ако те твърдят примерно, че това може да го изпълни някой друг, вместо тях и те затова са бездействали. Това наистина внася, като чели прекалена модалност. Значи те ще отговарят само, ако някой друг вместо тях не свърши работата.
Иван Тодоров:
В случаите, когато някой друг може да свърши работата, примерно, представете си, че задълженото лице само може да си свърши работата или някой от служителите в администрацията, може да свърши работата. Защо трябва обезателно да се промени графикът на колективния орган, за може той да им свърши работата някой друг, когато той може да свърши това.
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали органът е предприел действия някой друг да я свърши, защото, ако той е казал на някой да свърши работата, няма да възникне проблема. Ние сме в ситуация, когато той нито е разпоредил, нито сам е свършил нещата и да изследваме имало ли е друг начин. Изключено е тук самият заинтересован. Когато това се отнася до негов собственик интерес, от него може да се очаква активно поведение и той да си приведе в изпълнение акта. Но, ако тръгнем, че това са длъжностни лица, защо трябва ние да казваме кое е това друго лице, което евентуално би могло да свърши работата и да установим, че никой друг не е могъл да я свърши и едва тогава да се ангажира отговорността на тези, които пряко са били задължени да я свършат.
Иван Тодоров:
Отговорът на този въпрос е следния. Когато имаме един административен орган, този административен орган обикновено в целия свят е едно или няколко длъжностни лица, които са претрупани от работа. Обикновено изпълнението в редки случаи става пряко от административния орган. В много случаи изпълнението става от длъжностни лица, които изпълняват функции - практическото изпълнение. Обикновено като се занесе изпълнителния титул и когато административният орган, примерно председателят на този орган, вземе мерки да изпълни това, изпълнението става и без да се ангажира самият административен орган.
Янаки Стоилов:
То тогава няма да сме въобще в хипотезата на ал. 1, защото няма да има проблем по неизпълнението.
Иван Тодоров:
Въпросът в този случай е, че не са взели мерки да се изпълни по някакъв друг начин, опирате до колективния или до индивидуалния орган и те ако не са си изпълнили задълженията, трябва обезателно да им се наложат глоби. Все пак не трябва да се прекалява с глобите. Чуждестранните експерти ни казаха, че ако стриктно се налагат глоби за неизпълнение на задълженията на всеки държавен служител, те трябва да имат по десетки глоби месечно. И никой няма да иска да стане държавен служител. Идеята е друга, когато трябва да се наложи глоба, обезателно да се наложи глоба, а не да се слагат глоби за щяло и нещяло и накрая да не се налагат никакви глоби, защото в момента, примерно, 75% от случаите завършват с мълчалив отказ. Имайте обаче предвид, че наложените глоби са под 0.1 десета процента. Т.е. тотално не функционира налагането на наказания.
Янаки Стоилов:
Но има и друг проблем. Аз си го представям точно в администрацията, независимо дали са централни или местни, как някакви лица, които се стремят да осъществят някакви свои права, в едни случаи признати права, в други случаи – не толкова категорично установени, всички тия неща се напластяват при съответния орган – едноличен или колективен, лицата които отговарят пряко за изпълнението казват: органът не ми е наредил нищо. Той пък казва, там си има непосредствени изпълнители и защо ще се ангажира моята отговорност. Аз с толкова неща се занимавам и като чели това ще размие и отговорността.
Иван Тодоров:
Аз съм склонен да го приема това нещо. Във всички западни законодателства са формулирани по този начин нещата и хората излизат с тези аргументи. Обаче, въпросът е такъв, че нашата система не е чак толкова прецизна, че да отидем на толкова префинено даване на административно наказателната отговорност. Аз лично не бих възразявал.
Янаки Стоилов:
Тогава дайте да направим една формулировка:
Когато задълженият орган не е изпълнил, или не е възложил изпълнението на друго лице, органът по изпълнението и т.н. Да не разшифроваме, защото има две възможности: или сам да изпълни или да възложи изпълнението на друг. Ако той не е направил нито едно от двете неща, няма изследваме вътрешните служебни отношения, винаги отговорността е негова.
Когато задълженият орган не е осъществил изпълнението или не го е възложил на друго длъжностно лице, органът по изпълнението и т.н. – текстът да продължи.
Иван Тодоров:
Ако разрешите, г-н Председател, ще бъде най-просто, ако се махне първата част от изречението и започне с: Органът по изпълнението налага...
Янаки Стоилов:
Органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган глоба от 50 до 1200 лв. седмично...
Тук не трябва ли да го поясним, ако те не са изпълнили или не са възложили изпълнението.
Елиана Масева:
Защо “изпълняващи функциите на държавен орган”. Това говори, че ние искаме упълномощените лица, които заместват органа и изпълняват задължението, да накажем, а не самият орган.
Иван Тодоров:
Самият орган не може да се накаже, защото той е обект на административното право. Може да бъде едноличен, може да бъде колективен. Персоналният субстрат на всеки административен орган са длъжностните лица, физическите лица, които изпълняват тези функции.
Яни Янев:
Колеги, ние не можем да приемем, че в един колективен орган, който има задължението с решение да издаде един административен акт, той може да делегира правата си на един отделен служител да го издаде вместо него. Това е абсурдно. Защото законът задължава колективният орган да издаде административния акт.
Янаки Стоилов:
Остава текста в съкратената редакция:
“Органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба от 50 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Ако задълженият орган е колективен, глоби не се налагат на членовете му, гласували за изпълнение на задължението.”
Иван Тодоров:
Ако приемете предлагам следната редакция, която мисля, че по-добре ще звучи: “При виновно неизпълнение на задължението органът по изпълнението налага...
Проф. Кино Лазаров:
Много се запецнахме на този текст.
Янаки Стоилов:
При виновно неизпълнение на задължението органът по изпълнението налага ...
Проф. Кино Лазаров:
Както прочетохте текста в съкратения вариант да остане.
Янаки Стоилов:
Ще започне текста с: При виновно неизпълнение органът налага глоба....
Приели сме текста. Това беше редакционно уточнение.
Раздел V. Искова защита.
Тук няма предложения. Нека да приемем Раздел пети. Благодаря ви.
Раздел VІ. Обжалване на действията на органа по изпълнението.
Един въпрос, който попътно го засегнахме, но категорично да го решим. Смятаме ли, че възлагаме изпълнението само на държавните съдебни изпълнители. Идеята беше, че е административно производството и когато казваме съдия-изпълнител, те нали са на две категории сега, за да не възникват колебания, кои изпълнители ще ги изпълняват. Понеже съдебният изпълнител е в две качества и трябва все пак да е ясно кой ще изпълнява тези неща.
Надка Балева:
Логиката е, след като става въпрос за административно производство, резонно е органът по изпълнението да бъде държавния съдия-изпълнител.
Янаки Стоилов:
Такава беше идеята, но да добавим държавния съдебен изпълнител.
Надка Балева:
Защото оставяш и възможността за преценка. Кой ще избереш и на какво основание.

Иван Тодоров:
Г-н Председател, има едно важно положение. В Закона за частните съдебни изпълнители изрично е казано, че няма разлика между едните и другите. Все пак парламентът е проявил веднъж воля и ги е приравнил частните и държавните съдебни изпълнители. При това положение аз не мисля, че има каквото и да е основание да се прави разлика между тях. Така наречените частни съдебни изпълнители също са хора, които са лицензирани от държавата по специален ред и по силата на закона изпълняват абсолютно същите функции. Не виждам никакво основание да им се отнемат тези функции.
А основната идея на кодекса е следната. В зависимост от това какъв вид задължение имаме: дали са гражданско-правни, дали са публично правни, дали е събиране на парични вземания те да се изпълняват по този ред, по който се изпълняват съответните задължения. Ако в резултат на административния акт възникват облигационни задължения, например, тогава тези задължения ще се изпълняват по реда на ГПК. В този случай по реда на ГПК и частните и държавните съдебни изпълнители осъществяват абсолютно еднакви функции. С административните актове могат да възникват всякакъв род задължения във всякакъв клон на правото. Поради тази причина не виждам никакви причини ние да ограничаваме съдебните изпълнители. Ще противоречи и на изразената воля и на този принцип да се изпълняват задълженията по начина, предвиден в специалния закон. Примерно, Законът за събиране на държавните вземания, ако става въпрос за парични задължения, които държавата трябва да събира.
Янаки Стоилов:
Наистина са разнообразни задълженията. Практически от това ще последва, че при частните съдебни изпълнители ще отидат тези, които са за събиране на парични вземания, защото те от другите няма да се интересуват. А за държавните ще останат само задълженията по някакви действия. Т.е. ние често за изпълнение на административни актове, които поначало се издават от държавните органи, ще пратим парите да ги събират частниците, а не да постъпват в държавата. От тази гледна точка, според мен, ние в този закон не сме ограничени с оглед на онзи закон, защото той е все пак насочен предимно към гражданския процеси и последиците от него. А тук става дума за един процес, който засяга държавни органи и длъжностни лица. Ние можем да преценим кое е по-целесъобразно. Аз не твърдя едното или другото, но мисля, че по въпрос не можем автоматично да приемем едното или другото решение. Трябва да преценим кое е по-сполучливото. Ако сега не го решим, значи не го решаваме.
Проф. Кино Лазаров:
Много важно е да се има предвид, че изпълнителите налагат и наказания и то чувствителни наказания в хода на изпълнителното производство въз основа на доказателствата. Не би ли трябвало да бъде държавен орган?
Иван Тодоров:
Частните съдебни изпълнители са държавен орган.
Янаки Стоилов:
Не, не са държавен орган. Колкото нотариусите са държавен орган, толкова и частните изпълнители. Той изпълнява някакви държавни функции, но не става орган.
Иван Тодоров:
Добре, изпълнява държавни функции по абсолютно същия начин. Имайте предвид, че целта на законите и на този нов Закон за частните съдебни изпълнители е да стане изпълнението по-ефективно. Както гражданското производство има нужда от по-ефективно изпълнение, така и административното производство има същата нужда. Поради тази причина нека да не ограничаваме по-ефективното съдебно изпълнение. Защото частните изпълнители по цял свят стават все по-ефективни. Примерно, в Холандия резултатите са поразителни. Същото стана и в Полша.
Второ, имайте предвид, че налагайки глоби, всички глоби отиват на съд. В края на краищата съдът ще прецени законосъобразна ли е глобата или не. Няма опасност частният съдебен изпълнител да наложи глоба и това да остане ей така.
Проф. Кино Лазаров:
Става дума кой налага глобата. Това е държавна функция.
Елиана Масева:
Основната идея в закона беше да се конкурират по действия и по този начин да се подобри услугата.
Янаки Стоилов:
Но при изпълнение на граждански задължения.
Елиана Масева:
Няма значене. Зависи от това кой по-добре си върши работата. Затова оставихме паралелното съществуване. Няма никаква логика сега отново да ги диференцираме, защото основната идея на закона ще бъде погубена.

Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, тъй като вие направихте това предложение, формално поддържате ли го да се възложи на държавните съдебни изпълнители. Защото явно по този въпрос има различни мнения. Комисията трябва да избере едното от двете решения.
Надка Балева:
С оглед на това, че правата им са абсолютно еднакви, оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Тук ми напомнят, тъй като не е пред мен закона, че не е толкова драматичен избора, който правим с решението. В Закона за частните съдебни изпълнители е възложено на министъра на правосъдието той да решава дали да се възлагат на частните съдебни изпълнители събирането на публични задължения. Така че в този случай там може да се прави някаква преценка дали всички тези действия да им бъдат прехвърлени.
Тук общата формулировка не я променяме. Приехме Раздел V. Искова защита.
Раздел VІ. Обжалване на действията на органа по изпълнението.
Светла Янкулова-експерт:
Тук се предлага от Съвета по законодателството наименованието да стане:
“Обжалване на постановления, действия и бездейства на органа по изпълнението.”, тъй като в чл. 300 се вижда, че не само действия, а и бездействия и постановления на органа по изпълнението се обжалват. В тази връзка да допълним заглавието.
Проф. Кито Лазаров:
Много дълго заглавие става.
Янаки Стоилов:
Не, няма нужда. Все едно да искаме в заглавието на едно съчинение да намерим всичко, което пише в съдържанието Не е постижимо това
Други предложения има ли?
Проф. Кино Лазаров:
В чл. 304 в първата алинея се казва, че “съдът задължава органът по изпълнението да извърши дължимото”, трябва да бъде: “като определя и срок за това.”
Янаки Стоилов:
Раздел VІ, които го подкрепят, моля да гласуват. Приема се.
Раздел VІІ. Възстановяване на положението и обезщетителни мерки. По него няма предложения.
Има само една бележка от Съвета по законодателството, които предлагат ал. 2 на чл. 305 да отпадне – за правомерните вреди.
Проф. Кино Лазаров:
Това е една празнота в нашето законодателство.
Янаки Стоилов:
Те защо предлагат да отпадне. Все пак това урежда един частен случай на обезщетение.
Светла Янкулова-експерт:
По Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани се отговаря само за вреди от незаконни и незаконосъобразни актове и действия. Такава им е идеята.
Проф. Кино Лазаров:
Става дума за вреди, причинени на трето лице, а не на длъжника по изпълнението. Това е справедливо.
Янаки Стоилов:
Нека да остане.
Проф. Кино Лазаров:
Въпросът е дали държавата е готова да плати, да поеме този финансов дълг.
Янаки Стоилов:
Тя трябва да е в състояние, защото все пак третото лице няма нищо общо и ако му бъдат причинени вреди, кой ще ги обезщети.
Проф. Кино Лазаров:
Това би било много напредничаво решение.
Янаки Стоилов:
Нека да остане ал. 2.
Надка Балева:
Не може “правомерна вреда”.
И още в заглавието: “Възстановяване на положението”. Предлагам: “Възстановяване на нарушените права и обезщетение.”
Какво е това възстановяване на положението. На кое положение? Никъде този термин до чл. 307 включително, го няма.
Проф. Кино Лазаров:
“Обезщетяване на вреди, причинени при изпълнението.”
Иван Тодоров:
“Обезщетителни мерки”, може да се запише.
Проф. Кино Лазаров:
Не, това “обезщетителни мерки” не става.
Янаки Стоилов:
Какво заглавие предлагате?
Проф. Кино Лазаров:
“Обезщетение на вреди, причинени при изпълнението”.
Янаки Стоилов:
То има и възстановяване, а не само обезщетяване.
Може: “Възстановяване и обезщетяване”, без да пишем мерки и на каквото и да е друго.
Проф. Кино Лазаров:
Може.
Яни Янев:
Колеги, ние отиваме към отговорност за обезщетяване от страна на административния орган. Административният орган може да не е физически изпълнител на самата заповед. В крайна сметка административният орган може да си постанови една абсолютно законосъобразна заповед, но тази заповед примерно, ще се възлага на една конкретна фирма, която слага вместо 1 кг. тротил, слага 5 кг. тротил и събаря съседната кооперация. Защо административният орган, държавата респективно общината, трябва да отговаря за некачественото неправомерно ... .
Янаки Стоилов:
Тя ще търси от този, който е извършил действието, а не да го търси засегнатото лице. Защото като взимат парите не питат, а после защо ги търсят да плащат.
А нещо в редакцията на ал. 2 предлага ли се да се променя.
Надка Балева:
Да отпадне думата “правомерно”.
Янаки Стоилов:
По-скоро се има предвид причинени от изпълнението на правомерни актове, а не че самите вреди са правомерни.
Проф. Кино Лазаров:
“Правомерни” отпада.
Янаки Стоилов:
Така приемаме Раздел VІІ. Възстановяване и обезщетяване. И в ал. 2 без думата “правомерно”. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Дял шести.Адиминистративнонаказателни разпоредби
Глава осемнадесета. Административни нарушения и наказания.
Чл. 308. Наказание за неиздаване на административен акт или документ.
Има предложение на народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Валентин Милтенов и Яни Янев.
Тук се въвежда отговорност за непроизнасяне.
Борислав Ралчев:
Какво означава предписание?
Проф. Кино Лазаров:
Предписание да се издаде административен акт, когато съдът не може да реши.
Надка Балева:
Когато съдът задължава органа да издаде административен акт или документ и определя срок за това. Във връзка с чл. 178. Но съдът не издава предписания. Той не е комисия.
Проф. Кино Лазаров:
Поради фактическа сложност съдът не може да реши делото по същество. Той го връща на административния орган и му дава указание по тълкуването и прилагането.
Янаки Стоилов:
То нали пак е решение.
Надка Балева:
Аз предлагам друга формулировка:
“Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган или решение на съда да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба ...”.
Янаки Стоилов:
Да, но има едно повторение.
Проф. Кино Лазаров:
Съдът издава акт не само с определение, не задължава административният орган да издаде акт, а с решение.
Иван Тодоров:
Може да е определение.
Проф. Кино Лазаров:
Не може да е определение, Иване. Това е въпрос на решаване на делото по същество.
Янаки Стоилов:
Как с определение ще му възложи.
Проф. Кино Лазаров:
Как с определение? Той отменява акта или предписва, като му дава указания по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни.

Борислав Ралчев:
Какво пише в Наказателния кодекс? Там има идентична норма.
Проф. кино Лазаров:
Има. Но то е за неизпълнение.
Филип Димитров:
Защо да не преминем към вариант: Административен орган и съдебен акт. Съдебен акт е едно, административен акт е друго.
Проф. Кино Лазаров:
Излиза, че и нареждането е на съда.
Янаки Стоилов:
Мисля, че ако го заменим с “решение” е достатъчно. То ще замени почти всички случаи.
“Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган или решение на съд да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба...”.
Иван Тодоров:
Има случаи на задължителни указания в определения. Има такива случаи и аз съм се сблъсквал. Сложете “акт”.
Янаки Стоилов:
Определението е по движението на делото. Може ли с определение да се дават нареждания на други органи. Кажете какво ще е това определение, в което и указания ще се съдържат.
Боян Магдалинчев:
Действа като касационна инстанция по отношение на определението на първата инстанция и го разрешават спора по същество в рамките на частната жалба. В края на краищата първоинстанционният съд се е произнесъл с определение и това определение на първоинстанционния съд се обжалва пред касационната инстанция. Тя тогава с определение се разпорежда пак. При това положение може ли да се използва този съдебен акт и определение на съда.
Янаки Стоилов:
Става дума, че ние тук не разпростираме действието на Административнопроцесуалния кодекс по отношение на отношенията в съдебната система. Защото той няма да обхване случаите, когато, примерно, окръжния съд не изпълнява едно определение на Върховния административен съд. Там е друг редът на отговорността.
Проф. Кино Лазаров:
Да си остане “предписание на съда”.

Боян Магдалинчев:
Казвайки само “решение”, ние ще дадем вероятна възможност за тълкувание.
Янаки Стоилов:
Тогава не е ли по-прецизно касационната инстанция да издаде решение по повод на определението, а в определението да вкарва съдържание на решението.
Иван Тодоров:
Има случай, примерно, не е административен акт, образувано е административно производство, съдът прекратява делото с определена интрига, но вътре може да иска да се възстановят права и дава някакви задължителни указания за възстановяване на права.
Проф. Кино Лазаров:
Защо не си остане “предписание”.
Янаки Стоилов:
Тук се получава едно напластяване на термини, но по-добре е вместо благозвучието, да има все пак яснота по съдържанието.
“Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган или акт на съд, да издаде съответен административен акт или документ...”.
По предложението “за непроизнасяне в срок”.
Яни Янев:
Г-н Председател, аз като един от вносителите на този текст ще си позволя да ви обърна внимание, че пряко с разпоредбата за мълчаливото съгласие са ал. 2, чл. 308б и чл. 308в. А 308а е един общ случай, който би могло да се сподели. Отделен е въпросът дали при това положение, тъй като той имаше смисъл и всички тези глоби са предвидени с оглед дисциплиниращия ефект на мълчаливото съгласие, трябва да остават в същия размер, в който са заложени тук.
И при това състояние на нещата аз лично подкрепям текста на чл. 308а.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че все пак си запазва значението, защото все пак мълчаливите откази трябва да са някакво изключение, а не правило в дейността на администрацията. Така че да си остане:
“Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт...”
Не знам дали последното е необходимо? Да редуцираме поне основния състав.
Яни Янев:
200 – 2000 оставихме за неизпълнение на съдебен акт. В крайна сметка трябва да има някаква градация.
Надка Балева:
Г-н Председател, мисля, че санкцията е изключително висока. Защото за съдебен акт 200 лв., че не е изпълнен,но тук че е пропуснал, още повече, че се поставя въпросът че не отпада и дисциплинарната отговорност за тези пропуски при тези заплати на служителите. В Наказателния кодекс се обсъжда глобата да бъде съобразно доходите, а тук се предлага много висока глоба.
Янаки Стоилов:
Добре, предложете от до колко.
Боян Магдалинчев:
Тук означа по чл. 308, че е минал един контрол, било по административен ред, било по съдебен ред и органът е задължен да издаде акта и му се налага глоба от 200 до 2000 лв. ,ако не го стори това. В хипотезата на 308а от 1000 до 5000 лв. Т.е. даже в този случай да не е минал съдебният контрол и да няма задължения. Органът просто бездейства. Може би нещата трябва да се разместят малко.
Янаки Стоилов:
Да видим първо 308а - основния текст.
Каква е разликата на новопредлагания текст с чл. 309.
Надка Балева:
Тук е за жалби.
Янаки Стоилов:
Тогава по основния текст да започнат глобите от 50 до 500 лв.по основния състав да бъдат.
Яни Янев:
Г-н Председател, мисълта ми е следната. Първият основен състав да бъде за неизпълнение в срок на длъжностното лице, което е чл. 308а, ал. 1. След това да отидем към чл. 309 и след това да отидем към сегашния текст на чл. 308. И вече съобразно това да градим размера на глобите. Струва ми се, че с оглед на йерархията и уважението на институциите трябва най-голямата глоба да бъде, когато не изпълниш съдебно решение.
Боян Магдалинчев:
Да, наистина трябва да се разместят нещата.
Янаки Стоилов:
Тогава в основния състав трябва да бъде от 100 до 1000 лв.
По чл. 309 да бъде от 150 до 1500 лв.
А там да остане от 200 до 2000 лв.
Проф. Кино Лазаров:
В чл. 310 ли?
Янаки Стоилов:
Повторно
Иван Тодоров:
Чл. 308а да стане чл. 308, чл. 308 да стане чл. 309.
Янаки Стоилов:
Чл. 308а е първият текст, където по описания състав санкцията е от 100 до 1000 лв.
По чл. 309 си остава от 150 до 1500 лв.
По чл. 310 става от 200 до 2000 лв.
Боян Магдалинчев:
Може ли само да ви дам един пример, за да разберете. Това ние много сериозно го дискутирахме в работната група. Практиката в последно време показа грубо неизпълнение на съдебните решения. Общинският съвет предсрочно прекратил правомощията на кмета на общината. На следващия ден решението се връща отново със същите мотиви и по същия начин пак се прекратява. Отново се отменя и трети път се връща. 3-4 пъти се правят едни и същи неща. Това са случаите за общините Девин, Раковски и още много други места.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви, като дойде проекта за наказателен кодекс, там да разширим пределите на наказателната отговорност, когато повторно за едно и също нещо не е изпълнено съдебно решение, което е осъдително и тогава да има наказателна отговорност. Дали ще е в глоби или лишаване от свобода, е отделен въпрос. Това мисля, че трябва да се градира – последиците, а не просто да завишаваме глобите. Защото те и в единия и в другия случай нямат сами по себе си голямо въздействие.
Приемаме да бъде: от 100 до 1000 лв. за 308а; от 150 до 1500 – за чл. 309 и от 200 до 2000 лв. – по чл. 310, ал. 1, а по ал. 2 - този частен случай - от 500 до 2000 лв., какво му е различното.
Иван Тодоров:
На първо място е чл. 308а като основен текст. След това е текстът на чл. 309. След това да се обединят чл. 308 и чл. 310 в един текст и нататък си продължават по същия начин.
Янаки Стоилов:
Съобразявам се с това, което каза г-н Магдалинчев. Защото ние сме предвидили отговорност от 200 до 2000 лв., когато не се изпълни разпореждане на висшестоящ орган или решение на съд за издаване на акта. С какво ще се различава тогава състава на чл. 310, ал. 1 и на чл. 308
Боян Магдалинчев:
Въпросът действително сега възникна. Разликата на практика и сега се поставя, ние в чл. 308 казахме съдебен акт, т.е. вкарахме решения, определения, разпореждания.
В чл. 310 нещата стоят малко по-различно. Тук се говори за вече влязло в сила съдебно решение. Ако трябва да диференцираме нещата, защото при съдебното решение имаше разрешен с влязло в сила съдебно решение (чл. 310. (1)). Ако ги диференцираме нещата, можем да кажем тогава не “съдебен акт”, тук може да остане само отговорността за административния орган и след това като ал. 2 можем да кажем: за неизпълнение на решение или съдебен акт.
Янаки Стоилов:
Т.е. чл. 308 да остане само за административен орган – разпореждане. А съдебното да си остане това, което е сега чл. 310.
Боян Магдалинчев:
И санкцията може да се коригира – да не бъде от 200 лв. до 2000 лв., щом се предполага, че съдебният контрол е най-сериозната форма на проверка законосъобразността на акта. И вече нещата като тежест и значимост се подреждат.
Янаки Стоилов:
Тогава по основния текст разделяме само за длъжностно лице, което не изпълни разпореждане на по-горестоящ административен орган глобата да бъде от 100 до 1000 лв.
Тогава за бездействието на длъжностното лице да бъде от 50 до 1000 лв. (по чл. 308а).
По чл. 309 си остава от 150 до 1500 лв.
За съдебен акт да бъде от 200 до 2000 лв.
Така има съразмерност. Ние трябва да разграничим кое е административно нарушение, кое е престъпление. Този въпрос трябва да го обсъждаме при другия случай. Ако можем да категоризираме съдебните решения или предмета за който те се отнасят, представляват по-висока степен на някаква обществена опасност, тогава тях ще ги квалифицираме като престъпление. Тук да си остане само административната отговорност.
Ще се подредят така, както ги изброихме. Но това е технически въпрос.
Други въпроси има ли по тази глава.

Боян Магдалинчев:
Ал. 2 на чл. 310 отпада ли?
Янаки Стоилов:
Тя има ли някакво собствен смисъл?
Боян Магдалинчев:
Ал. 1 е съдебно решение и са диференцирани нещата.
Ал. 2 е за другите актове.
Янаки Стоилов:
Дайте да я махнем. Ние ще говорим за съдебен акт. Ал. 2 на чл. 310 отпада.
Проф. Кино Лазаров:
И чл. 310 ще бъде: “влязъл в сила съдебен акт”.
Да видим за дневните глоби. Не трябва ли да възприемем принципа за седмичност. Защото все пак преминавайки от безкрайност сега да не отидем на дни, а на седмици, както възприехме да бъде.
Проф. Кино Лазаров:
Има логика в това.
Янаки Стоилов:
При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица от неизпълнението.
Яни Янев:
В такъв случай възниква и въпроса за мястото на чл. 312 за продължаване на нарушението. Започваме да им слагаме всяка седмица. Каква ще е разликата, защото той казва, след връчването на наказателното постановление нарушението продължава.
Янаки Стоилов:
Може, когато е примерно, до един месец, се броят седмично. След един месец може и дневно да ги въведем. Но, според мен, да отпадне е по-добре. Ако започнат да се прилагат седмичните, ще въведем и дневни глоби!
Чл. 312 отпада.
По чл. 313 няма предложение.
По чл. 314 – ще се съобрази с общото.
Това за “административната реформа” е допълнително предложение.
Добре. Да гласуваме Глава осемнадесета. Ще се подредят технически въпросите, които уточнихме. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви.
Преминаваме към допълнителната разпоредба. Ние водихме някаква дискусия по нея още в началото. Сега налага ли се уточняване на съдържанието й.
Тук има едно предложение от народните представители Касабова, Мингова, Милтенов и Янев за “стопанска дейност”. Мисля, че то е във връзка със съгласието, защото в другия закон си има определение. Тук не се налага някакво специално определение. Може би само по буква “б” за “административен орган” има едно по-широко определение. То освен доктринално има ли някакво практическо значение това определение в закона.
Яни Янев:
Има значение дотолкова, доколкото, колеги, ако си спомняте, когато правихме промени в Закона за занаятите спорихме за това кога ще приключат публичните функции на недържавни органи във връзка с налагането на административни глоби и т.н., това уточняване има смисъл, защото специално за “както и всеки друг орган, който въз основа на специален закон е овластен с административни правомощия”. В тази си част има значение с оглед на приетата вече практика недържавни органи, непублични институции да възлагаме функции на публични институции.
Янаки Стоилов:
Добре. Това ще го приемем като т. 4 – допълнително определение.
Яни Янев:
Към т. 1.
Янаки Стоилов:
Използвани са различни критерии, така че трябва да видим. Единият критерий е формален и се намира към изпълнителната власт, а вашият е по-друг.
Реплика:
Аз мисля, че е по-пълно това, което се дава в предложението.
Янаки Стоилов:
То поглъща другото предложение.
Иван Тодоров:
То поглъща, по-елегантно е. Освен това, имайте предвид, че има представителни органи, които не са към съдебната система и които не са някакви частни органи, а законът им възлага.
Янаки Стоилов:
Вносителят борави с “компетентност”. “Правомощията” са равностойни, но кое от двете да възприемем.
Иван Тодоров:
“Компетентност” е точният термин. “Правомощия” е повече разговорен термин.
Проф. кино Лазаров:
И двата са възприети.
Янаки Стоилов:
И двата са възприети. Въпросът е дали сме го употребявали вече по-напред.
Проф. Кино Лазаров:
“Компетентност” по-рядко се употребява.
Янаки Стоилов:
Компетентност има повече административно звучене. Правомощия е малко по-юридически, но са равностойни.
Иван Тодоров:
Компетентност все пак е хубаво да се наложи като термин, защото в административното производство ...
Янаки Стоилов:
Нещо като ефективност и ефикасност.
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам едно предложение.
Янаки Стоилов:
Значи възприемаме по-широкото определение по т. 1., което предлагат четиримата народни представители вместо това по т. 1 на вносителя. Има ли възражения?
В първата част те го определят според принадлежност към системата на изпълнителната власт. Но в другата част “както и всеки друг орган, който въз основа на специален закон е овластен с административни правомощия”. Може би трябва да бъде: “както и всеки носител на административни правомощия въз основа на специален закон.” Да не казваме “орган” тук.
Иван тодоров:
“Всеки носител на компетентност в системата на изпълнителната власт” е най-точното.
Янаки Стоилов:
Не, ние пак повтаряме в изпълнителната власт. Тогава да бъде: “на административни правомощия” или “на административна компетентност”. Но няма как втория път да го определяме пак по мястото.
Иван Тодоров:
Административна компетентност е по-правилното.
Янаки Стоилов:
Ще го видим. Вижте “компетентност” по закона дали се употребява някъде.
Иван Тодоров:
Г-н Председател, “правомощието”, Вие сте политик и по-добре знаете, но аз оставам с впечатлението, че когато един орган има правото и задължението да извърши нещо, това е правомощие. Но някой път е само право, а някой път само задължение.
Янаки Стоилов:
По начало административните органи нямат права в този смисъл, защото те не действат от собствен интерес.
Иван Тодоров:
Някой път имат оперативна самостоятелност, но нямат задължението.
Проф. Кино Лазаров:
Нещо друго искам да предложа. На много места се употребява изразът “нецелесъобразен акт”. Предлагам да запишем:
“Нецелесъобразен е административният акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.”
Да го запишем като определение в първия параграф като последна точка – т. 4.
Янаки Стоилов:
Запишете го. Ако е в противоречие с целта на разпоредбата, какъв ще бъде.
Проф. Кино Лазаров:
Това е противозаконно.
Янаки Стоилов:
Ще бъде в противоречие на закона.
Проф. Кино Лазаров:
Това изискване за законосъобразност изрично е включено в Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Изрично е казано.
Янаки Стоилов:
Подвеждащ е терминът, защото определяме нецелесъобразност не чрез отклонение от целта, а чрез отклонение от оперативна самостоятелност. Това помага ли ни нещо?
Проф. Кино Лазаров:
Помага, разбира се. Защото съдебният контрол не може да се включи да обхване този смисъл за целесъобразност.

Янаки Стоилов:
Говори се, че не е упражнил по добрия начин оперативна, а не че не е действал.
Реплика: Не е спазил добрите практики.
Янаки Стоилов:
И това ще бъде самостоятелно основание за обжалване ли?
Проф. Кино Лазаров:
То е обжалване само по административен ред. Това е от панти века така.
Янаки Стоилов:
Приемаме определението по т. 1 малко по-подробното и добавяме текста за целесъобразността, но тя трябва да стане т. 3, а т. 3 да стане т. 4, защото “повторно” се отнася само към отговорността.
Проф. Лазаров, може ли да прочетете още един редакцията.
Проф. Кино Лазаров:
“Нецелесъобразен е административният акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.”
Филип Димитров:
Самостоятелност има. Тя е упражнена в тези граници, но е упражнена неправилно, което ще рече в несъответствие с добрите практики.
Янаки Стоилов:
Нека да не разсъждаваме сега по това. Това не е основание за отмяна на акта, но може административният орган, горестоящият да е преценил по друг начин.
Проф. Кино Лазаров:
Основание за обжалване само пред по-горестоящия орган.
Иван Тодоров:
За “Административен орган” бих искал да попитам дали правилно съм разбрал, че звучи по следния начин:
“Административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административна компетентност.”
Янаки Стоилов:
“..., както и всеки носител на административна компетентност въз основа на специален закон.”
Иван Тодоров:
При тази формулировка може да се наложи бъдещо изменение на този кодекс...


Янаки Стоилов:
Тогава ще се наложи да променят и тази разпоредба. Все пак ние да не се вживяваме като автори на всички бъдещи изменения.
Да отпадне “специален” и да остане само “въз основа на закон”.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Г-н Димитров, имате едно предложение по темата за държавния служител.
Филип Димитров:
След като възприехме идеята за детайлизиране на процедурата си мисля, че едно детайлизиране на дефиницията, която се съдържа в четвъртата алинея на чл. 29а, би било от полза. Ал. 5 и 6 така, както са предложени, съдържат нещо по-различно – те съдържат вече и самите санкции. Аз, разбира се, бих се радвал, ако приемете всичките. Но ако решите, че ал. 5 и ал. 6, които вече се обсъждат няколко пъти в контекста на Закона за държавния служител, в контекста на Закона за държавната администрация, сега да ги обсъждаме и тук.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тяхното място беше в Закона за държавния служител.
Филип Димитров:
Аз също. Но, ако им е малко обсъждането, аз съм готов тези санкционни разпоредби да ги внесем в отделен закон, но мисля, че ал. 4 би намерила място тук.
Янаки Стоилов:
Тя пак ще е промяна в Закона за държавния служител.
Филип Димитров:
Да. Тя просто детайлизира дефиницията на едно нещо, което вече е поставено.
Янаки Стоилов:
Добре, да я видим. Тя е извън обхвата на тази допълнителна разпоредба, а е всъщност предложение за допълнителна разпоредба по другия закон.
Филип Димитров:
Може да бъде допълнителна разпоредба. Няма пречка. Аз си я представях като чл. 29а.
Янаки Стоилов:
Може би е добре да я изведем от основното тяло, защото тя там борави с категорията. Да дадем определение и тъкмо ще бъдем юридически по-изрядни – да не правим промяна след няколко дни на един закон, който е приет. Ако се приеме по съдържание, да стане като предложение за допълнителна разпоредба в Закона за държавния служител. Понеже не се отнася като допълнение към кодекса, а като допълнение към друг закон, само да погледнете съдържанието, за да видите дали в него се налагат промени. Това е материална норма и е точно за Закона за държавния служител. Но понеже като се обсъждаше закона се каза, че някъде другаде щели да го приемат. Аз не знам къде беше другото място. Сега остава само тук. Според мен, е добре да има определение, след като ние предвидихме процедура за установяване на конфликт на интереси, все пак да кажем какво разбираме под това нещо. Предполагам обаче, че тази редакция може да бъде по-кратка и ако имате предложение, дайте го. За това моля всеки да го погледне и да се уточни какво да бъде съдържанието.
Надка Балева:
Добре е да кажем. Приемаме ал. 4, за да поясним какво имаме предвид, когато говорим за конфликт на интереси. Но след това в ал. 5 и 6.
Янаки Стоилов:
Ал. 5 и ал. 6 отпадат. Говорим само за определение какво е “конфликт на интереси”.
Филип Димитров:
Можем ли да формулираме нещата така:
Когато деклариран конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, същият се счита укрит.
Янаки Стоилов:
Сега не говорим за санкцията. Сега говорим какво е конфликт на интереси. Дайте да видим определението и тогава да разписваме нещо друго, ако трябва.
Филип Димитров:
Не предвиждаме санкция.
Проф. Кино Лазаров:
Може ли без това изреждане на длъжностни лица. Просто по принцип определение от едно изречение.
Филип Димитров:
Запазил или придобил – очевидно.
Янаки Стоилов:
Конфликт на интереси има, когато държавен служител е запазил или придобил след назначаването си качеството на едноличен търговец, съдружник, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, или свързани с него лица са запазили или придобили след назначението, качеството на едноличен търговец...
Елиана Масева:
Може да се рационализира: “когато държавен служител или свързани с него лица са запазили ...”
Филип Димитров:
Така е най-точно, за да няма колебание, че “което” се отнася и за двете.
Янаки Стоилов:
Да не се повтаря. За свързаните лица ясно ли е?
“Конфликт на интереси има, когато държавен служител или свързани с него лица са запазили или придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен съвет или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки с държавната институция.”
Този термин трябва да го уточним. Той не извършва сделки с държавата, защото тя е юридическо лице. Трябва да го кажем ясно това.
“... или нейни търговски дружества, както и когато кандидатства пред тях за обществени поръчки.”
Да уточним само “когато извършва сделки”, защото всъщност сделката се извършва с юридическото лице, а не с органа. Да кажем:
“... когато извършва сделки с юридическото лице, което е държавен орган или общински.”
Филип Димитров:
Министерството като юридическо лице не е държавен орган. Държавният орган е министърът.
Янаки Стоилов:
“..., което извършва сделки с юридическо лице,.”
Трябва да фигурира понятието “юридическо лице”. Да намерим връзката. Имаме два категории. Едните, които заемат държавна длъжност и другите, които са просто държавни служители. Държавният служител не е представител.
Филип Димитров:
Ако сме съгласни, че “учреждение и ведомство” представляват термини, които могат да бъдат използвани.
Янаки Стоилов:
Те са административни термини. Те не са термини, които са страна по сделката. При всички случаи трябва да има “което извършва сделки с юридическото лице” и да се намери връзката между юридическото лице и физическото лице.
“..., което извършва сделка с юридическото лице, с чиито представител държавният служител се намира в служебни правоотношения.”
Те може да са и трудови. Какъв термин използвахме.
Светла Янкулова-експерт:
Ние използвахме “лице, работещо в държавната администрация”.
Янаки Стоилов:
Тук трябва да е същото.
Светла Янкулова-експерт:
Нали пипаме тук Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Добре. Прочетете го целия текст.
Светла Янкулова-експерт:
“Конфликт на интереси има, когато държавен служител или свързани с него лица са запазили или придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен съвет или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки с юридическото лице, с чиито представител държавният служител се намира в служебно правоотношение или техни търговски дружества, както и когато кандидатства пред тях за обществени поръчки.”
Янаки Стоилов:
Мисля, че е ясно.
Иван Тодоров:
Трудно е с един представител да имаш служебно правоотношение. Първо, може да бъде всякакъв представител, включително и търговски. Второто нещо, не могат да бъдат служебните и трудовите правоотношения с представители на юридическото лице или с държавата. Лични отношения няма.
Янаки Стоилов:
Тогава ще употребим ръководител. Защото представителите могат да са различни. Но когато кажем: “юридическото лице, с чиито ръководител длъжностното лице е в служебни правоотношения” тогава се разбира, че в негово лице вече се съединява и ръководството на юридическото лице и ръководството на административния орган и няма колебание. Ясен е въпросът.
Къде изпадна обаче общината?

Светла Янкулова-експерт:
“... търговски дружества с държавно или общинско участие.”
Янаки Стоилов:
Така се покриват всички възможности.
Надка Балева:
Всичко в едно изречение?
Филип Димитров:
Става въпрос за търговски дружества на това юридическо лице, респективно общината.
Иван Тодоров:
Става дума, че държавата и общината чрез своето дялово участие контролират съответно търговско дружество. Това е абсолютно различно.
Янаки Стоилов:
Тогава дайте да спрем изречението до там и да добавим едно второ изречение, че това се отнася и за случаите, когато държавата или общините имат контрола върху търговски дружества, в които имат дялово участие. В такъв смисъл.
Филип Димитров:
Това се отнася и за сделките, респ. поръчки от търговски дружества с ....
Янаки Стоилов:
Когато държавата и общините имат контролиращо участие.
Г-н Тодоров, нали контролират е подходящо. (Да.) Оставяме го като второ изречение.
Филип Димитров:
Няма да ви тормозя с ал. 5 и ал. 6.
Янаки Стоилов:
А за съпрузите ще има ли текст?
Филип Димитров:
Беше коментирано в зала. Аз бих го поддържал, защото мисля, че това така или иначе представлява по българското законодателство...
Реплика:
Това второ изречение не трябва ли да отпадне, ако го правим като допълнителна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Изречението, “Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен...”, няма да го има. Остават само изреченията, които са определителни.
Продължаваме с § 2.
Надка Балева:
Ако позволите, г-н Председател, какво остана. Моля да бъда извинена, но не разбрах.
“Конфликт на интереси има винаги, когато държавен служител или лице, работещо в администрацията...” Кое остава?
Янаки Стоилов:
Остава само “държавен служител”, защото правим промяна в онзи закон.
Надка Балева:
Какво означа изразът: “лице, с което живее във фактически съпружеско съжителство”. Живее в съжителство.
Янаки Стоилов:
Въпросът е редакционен. На всички ни е ясно за какво става дума. Означава, че фактически живеят като семейство без да имат брак.
Реплика:
Получава се известна тавтология: живее в съжителство
Янаки Стоилов:
“Което се намира във фактическо съпружеско съжителство”.
Реплика:
Да падне “съпружеско”. Да остане само “съжителство”.
Янаки Стоилов:
Да, но така поставяме други казуси. Може ли да има съжителство между еднополови. Ние не сме толкова прогресивни. Термините имат свой смисъл. Кажете кое искате да постигнем. Ще използваме израза: “..., с което се намира във фактическо съжителство.”
Предлагам ви единствено за следващия път да оставим въпроса за това кои са съдебните органи, което в началото на следващото заседание да го решим.
Тук имаме още няколко преходни и заключителни разпоредби. Моля да ги погледнете, за да знаем, че сме ги приели, въпреки че експертите след това ще се наложи да поработят още, защото е много сложен проблемът с препращането. То не е напълно симетрично в различните закони. Ако се налага някаква консултация, следващия път ще ви дадем и тези текстове да ги видите.
Сега да гледаме другите, по-тривиалните от § 4.
Филип Димитров:
Може ли да мотивирам следващото предложение.
Янаки Стоилов:
Кое следващо предложение?
Филип Димитров:
То е свързано с въпросите, които няколко души поставиха в зала за административните функционери, ако може така да се каже. Предложението е допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител да се прилага и за лицата по Закона за администрацията.
Янаки Стоилов:
Кои са тези лица по Закона за администрацията.
Филип Димитров:
Това са лицата, които се намират в административна позиция – висшите администратори.
Янаки Стоилов:
За кого говорим? За областни управители, за министри?
Аз ви предлагам, тъй като сме много притеснени във времето, това са въпроси, които трябва да имат и материална и процесуална уредба. Ние го коментирахме. Ако искате да внесете един по-ясен текст отделно, където да се решат тези въпроси към съответните закони, да се види за коя категория лица към кой закон тези промени трябва да бъдат правени.
Филип Димитров:
Ако ние вкараме сега тази разпоредба да важи освен за тези, които са получили работа от съответно юридическо лице и за тези, които назначават служители.
Янаки Стоилов:
Кои освен държавните служители искаме да включим още?
Филип Димитров:
Всички от категорията държавен служител, т.е. лицата от политическите кабинети, министри и т.н.
Янаки Стоилов:
Да се формулира, че тази разпоредба се прилага и за лицата, които работят в администрацията на органите или как го употребихме вече.
Филип Димитров:
За лицата, заемащи административни длъжности по този закон (Закона за държавната администрация) се прилагат правилата на допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Трябва да кажем кой закон, защото този закон е друг закон.
Част от тези лица не знам дали имат същите задължения като държавните служители да декларират всички тези неща. Става дума, че те ако не са обхванати от основния текст да декларират интереси, ние няма как да препращаме, че конфликтът на интереси се разбира по същия начин. Това препращане има смисъл, ако е по-широк кръгът на лицата, които трябва да декларират такива интереси. Защото аз не знам за другата категория лица да има такова изискване.
Надка Балева:
В тази разпоредба в § 4 допълнително са включени съдия или прокурор.
Янаки Стоилов:
Това отпадна. Казахме, че за тези категории трябва да се внесе законопроект и той да се гледа било в Закона за съдебната власт или в друг закон или в правилника по-подробно да се направи уредба. Сега не сме готови да го решим този въпрос.
Аз единствено поставям въпроса, ако ние правим някакво препращане, да не се окаже, че препращаме негодно, защото за част от тези лица, ако няма задължение да декларират конфликт на интереси, дори да кажем, че го разбираме по същия начин, нищо няма да направим.
Филип Димитров:
С други думи, единствената възможност действително тогава и всъщност тя първоначално беше записана по този начин, е: “за лицата, заемащи административна длъжност по този закон (тя е преходна в Закона за администрацията) се прилагат правилата на чл. 29а и заключителната разпоредба от Закона за държавния служител.”
Това е, което може да бъде внесено.
Янаки Стоилов:
Ако има такава категория лица, върху които тежи същото задължение, има смисъл да го приемем. Кои лица ще обхване.
Филип Димитров:
Лицата, които са над обикновените държавни служители.
Елиана Масева:
По Закона за администрацията, това са органите – областни управители, държавни, изпълнителни и т.н. Освен това има една категория, които са обща администрация, които са по трудово правоотношение. Не може с тази препратка ние да задължим всички категории лица по Закона за администрацията. Трябва да има препратка в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда, защото той регламентира трудовите договори, а не Закона за администрацията.


Янаки Стоилов:
Някои ведомства направиха лицата да не са по служебни правоотношения, а да бъдат по трудови и понякога те имат не по-малък конфликт на интереси там.
Елиана Масева:
Трябва да бъде регламентирано с Кодекса на труда.
Филип Димитров:
Те са описани в Закона за държавната администрация. В смисъл, тези лица, които са описани в Закона за държавната администрация, дори да са по трудови договори, са тези, които имат сериозни конфликт на интереси.Лицата по този закон, сиреч по Закона за държавната администрация, това са длъжностите, които са изброени в него. А те по същество са всички длъжности над нивото на държавния служител.
Янаки Стоилов:
Ние за тях нямаме процедура, по която да гледаме тези въпроси, ако те не са обявили конфликт на интереси.
Филип Димитров:
Приложението на чл. 29а създава това задължение и за тях.
Янаки Стоилов:
По кой ред то ще бъде осъществявано, защото няма такъв ред. Ние и да им го вменим да декларират, няма ред по който да се установява дали са го направили.
Аз ви предлагам да помислите. Не съм готов да предложим смислено решение. Или ще ни липсва процедурата или пък ще направим процедура за несъществуващо материално задължение.
Филип Димитров:
Поемам ангажимента, че в мига, в който този текст влезе в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната администрация и Закона за държавния служител ще бъде заведен иначе се получава очевидна несправедливост.
Янаки Стоилов:
Параграф 4. Имате ли бележки по § 5, 6, 7 и 8.
Надка Балева:
Ако позволите, една редакционна бележка в § 4. “висящи производства” – неприключилите производства.
Янаки Стоилов:
“Висящи” го махнахме.
Г-н Магдалинчев, по кой параграф имате бележки?


Боян Магдалинчев:
По предложението на народните представители по § 4. Но явно сега се обсъжда основния параграф 4. Не може съдия или прокурор да участва в търговски дружества. Законът му въвежда забрана.
Филип Димитров:
Сложени са в общия кюп, за да засегнат свързаните лица.
Янаки Стоилов:
Няма други бележки от 4 до 8 параграф? (Няма.)
§ 7 не го разглеждаме, защото следващия път ще трябва да предложим много по-подробно разписание за непосредствените препращания. Защото там възникват редица сложни казуси, че някои производства се развиват по един ред, те се поставят пред едни органи, а по друг ред на разглеждане. Нека да ги изпишем за следващия път, за да видим дали се налага някакво уточнение по тях да бъде правено. Вероятно § 7 ще отпадне, защото ще има нещо много повече от § 7.
По § 9 няма бележки. Има ли проблем с отмяната и отпадането на някой от тези закони.
По § 10, 5а. Налага ли се той да остане? Значи трябва да отпадне тук. Всичко, което е свързано със Закона за държавната администрация да отпадне нали? Чл. 5а отпада като цяло.
Елиана Масева:
Трябва да се сравни.
Янаки Стоилов:
Аз се надявам, че в Комисията за държавната администрация е направено, защото сега няма да доуточняваме редакционно приетия закон чрез тия разпоредби. Вчера се прие този закон.
Светла Янкулова-експерт:
Може би само тези изменения, които са свързани с отмяна на Закона за административното обслужване на физически и юридически лица. От т. 6, където се дава определение какво е “административно обслужване” и “административна услуга”. Те трябва да останат тук.
Янаки Стоилов:
Значи от т. 6 нататък.
Иван Тодоров:
Г-н Председател, не съм много съгласен. Защото всички административни услуги вече представляват индивидуални административни актове. Скицата е типичен административен акт вече.
Янаки Стоилов:
Издаването на едно удостоверение за съдимост административен акт ли е?
Иван Тодоров:
При действието на Закона за административното производство са точно такива. Идеята е следната. Тъй като издаването на скица в края на краищата е един констативен акт. Констативните актове бяха изключени от приложното поле на Закона за административното производство и бяха включени в приложното поле на Закона за административно обслужване на юридическите и физическите лица. Идеята е такава и съвременното законодателство на всички държави вървят в тази посока. Много често констативните актове са по-важни отколкото самите конститутивни актове, сега действащите индивидуални административни актове. Поради тази причина и ние считаме, и западните експерти също считат, че трябва да се уеднакви режимът на издаване и защита. И не само това. В другия Закон за обслужване съдебната защита в края на краищата стига до същата, каквато са дали по Закона за административното производство. Процедурата на практика остава същата. Какъв е смисълът от разделянето?
Според мен, свидетелство са съдимост се издава от органите на съдебната система и не съм сигурен дали въобще...
Янаки Стоилов:
Той е по-скоро административен акт.
Иван Тодоров:
По същество е такъв, но всъщност има много актове на съда, които са за съдебна администрация. Независимо, че са съдебна администрация, те попадат в приложното поле на актовете на съда. Кой горестоящ орган ще обжалва издаването на свидетелствата за съдимост. Няма такъв, разбира се.
Янаки Стоилов:
Вносителят ни е дал при Закона за администрацията, че има “административно обслужване” и “административна услуга”
Иван Тодоров:
Много хубаво, че са ги дали, но няма смисъл от тази работа.
Янаки Стоилов:
Може би е по-добре да останат тези неща по т. 6, защото няма да навредят, а тяхното отменяне може да създаде някаква празнота.
Като се квалифицира като административна услуга, няма възможност за защита. Определението на административна услуга се покрива с това, което е за административен акт. Ако не изцяло, частично се покрива. А за услугите няма предвиден ред, по който да се обжалват откази. Тогава да отпада и т. 6. Не се ли натъкваме на по-голям въпрос от този, който обсъждаме. Защото безспорно има една категория междинни актове, които не са същински административни актове, но все пак се доближават до тях, а именно в областта на услугите. Ние се нуждаем от един текст, в който да опишем, че именно отказите по тях се обжалват по същия ред, по който административните актове и това да бъде всичко. Тогава ще обхванем всички тези случаи, когато трябва да се издадат скици, удостоверения за съдимост или удостоверения да дипломи и т.н. и се знае, че влизаш в административната процедура, ако не можеш да постигнеш интереса си от тази услуга.
Иван Тодоров:
Точно това е опасността, всички тия неща са административни актове.
Янаки Стоилов:
Това не сме го казали.
Иван Тодоров:
Казали сме го. В чл. 21 съвсем ясно е казано в ал. 3 и ал. 4
“(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.”
Кажете ми административната услуга как да не попада тук.
Янаки Стоилов:
Тогава отпада т. 6.
Елена Владимирова:
Колегите от Министерството на администрацията не разбраха, че попадат в хипотезата на чл. 21 административните услуги и искаха изрично да им посочим кои алинеи точно.
Янаки Стоилов:
Като са искали, да са си ги поискали в другата комисия. Ние тук не сме всякакъв ограмотителен орган на други помощни органи на Народното събрание. Те този закон го приеха преди два дни и спокойно можеха каквото им трябва в Закона за администрацията да го вземат оттук. Има го вече и ако те са имали интерес, да са го взели. На нас не ни трябва това определение при наличието на чл. 21.
Елена Владимирова:
Аз не знам какво са приели.
Боян Магдалинчев:
Кой акт ще се обжалва. На служителя, на когото е вменено задължение да извършва тази дейност или на органа. Защото в единия случай казваме волеизявлението на административния орган, но когато не го казваме, а пряко то се извършва т определен служител, който е натоварен с тази дейност. Неговите ли действия ще се обжалват.
Янаки Стоилов:
Най-логично е да се обжалват неговите действия пред неговия административен ръководител. Това е най-простото и най-ефективното. Всеки един служител си има административен ръководител.
Т. 3 трябва ли да отпадне също – “обществени услуги”.
Мисля, че всичко в т. 6 отпада.
Вчера гласувахме закона. ние няма да преправяме направеното вчера. Ако това е било важно, фигурира тук предложението, то е трябвало да се извади и да се пренесе в другия закон.
Още веднъж го сверете, за да видите какво е.
Ако отпаднат тези неща, ще отпаднат и предложенията, които са към тях за организация на административното обслужване.
Ако отпаднат тези текстове, отпадат и предложенията, направени по тях в § 10.
По § 11 има предложение.
“Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”
Светла Янкулова-експерт:
В преходни и заключителни разпоредби на ДОПК се променя чл. 1 от Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. Добавя се “юридическите лица” в чл. 1, без да се променя заглавието на закона.
Проф. Кино Лазаров:
В началото имаше идея да се промени заглавието, но после се отказаха.
Светла Янкулова-експерт:
Но така или иначе в чл. 1 фигурира.
Янаки Стоилов:
Да се провери дали по този въпрос има някакво решение, за да не го преправяме още един път.
Проф. Кино Лазаров:
Т. 1 трябва да отпадне.



Янаки Стоилов:
Според мен, общините трябва на самостоятелно основание да ги включим. По-добре е изрично да се каже, защото това не следва автоматично. Нека да се сравни. Ако там се говори въобще за юридически лица, може би има основание тук да приемем предложението и за общините и да преценим дали да прекръщаваме закона. Ще се сфери това нещо и остава възможността това предложение да го включим.
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам едно предложение по отношение на т. 5 от § 11. Предложено е досегашната ал. 2 да стане ал. 1. Понеже според сега действащия текст делата по този закон пред съда се разглеждат в присъствието на прокурор, предлагам т. 5 да отпадне.
Янаки Стоилов:
Дали да отпадне участието на прокурор в делата, когато става дума за вреди, причинени от държавата. Нека да остане да участва. В такъв случай т. 5 отпада.
§ 12. В Закона за съдебната власт има редица изменения. Аз мисля, че можем да ги махнем оттук. Те са само за съдилищата, така че да останат. Нали ще правим промени и там.
§ 13. Закона за административните нарушения и наказания.
Проф. Кино Лазаров:
Изцяло трябва да отпадне.
Светла Янкулова-експерт:
Само да погледнете т. 1. Тя е свързана с друго. Чл. 63. като отпаднат думите от чл. 63 “по реда на Закона за Върховния административен съд” в ЗАН може би ще се получи празнота относно касационното обжалване на наказателните постановления. Ще се получи следното. Решението на районния съд, който е първа инстанция при обжалване на наказателните постановление, подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд. Това ще бъде изречението. Сега имаме добавка “по реда на Закона за Върховния административен съд”. Може би това се вързано с промените, които вие споменахте.
Янаки Стоилов:
Иначе излиза, че ще бъде триинстанционно обжалването?
Проф. Кино Лазаров:
Ще бъде по реда на НПК.



Янаки Стоилов:
Нали Законът за административните нарушения и наказания си действа. При това положение ние трябва да решим каква е процедурата за обжалване на наказателните постановления.
Какво искаме да променим?
Проф. кино Лазаров:
Сега излиза, че производството е по Закона за Върховния административен съд, а пък основанията за отмяна са по НПК. На практика така се получава.
Янаки Стоилов:
А сега действащия текст е решението подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
Проф. Кино Лазаров:
Процедурно само. Не е изрично казано, но на практика е така.
Янаки Стоилов:
Какво искаме да направим.
Светла Янкулова-експерт:
Може би да не отпада тук т. 1 в този параграф, а да се приеме да отпаднат думите: “по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Янаки Стоилов:
Тогава ще е недовършено изречението.
Светла Янкулова-експерт:
Или да го заменим с “по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
Филип Димитров:
С отмяната на Закона за Върховния административен съд на практика то минава по АПК. Няма къде другаде. Т.е. предложението, което са направили тук една група колеги да се приеме и въпросът приключва.
Янаки Стоилов:
Тук най-накрая трябва да имаме изречението:
“Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Филип Димитров:
“По реда на Глава 12 от АПК.”
Янаки Стоилов:
Може и така да го формулираме.

Проф. Кино Лазаров:
Понеже остава нещо от онзи закон в този в проекта, аз предлагам да използваме положението, че в чл. 63, ал. 2 е предвидено, че определенията, с които се прекратява производството по ЗАН не подлежат на обжалване изобщо. Да пишем, че по ЗАН обжалването е с частна жалба.
Светла Янкулова-експерт:
Т.е. да приемем т. 1 изцяло от § 13, т.е. да се приеме изцяло т. 1 и т. 2 да отпадне, тъй като са приети промените.
Янаки Стоилов:
Т.1 буква “а” трябва да я видоизменим по начина, по който я продиктувахме и да приемем буква “б”, както е предложена и другите нататък отпадат.
Цони Цонев:
Г-н Председател, можем ли още малко да помислим по ал. 1, т. 1. Заменяме Законът за Върховния административен съд с Административнопроцесуалния кодекс. В Закона за Върховния административен съд нямаше посочени касационни основания. В Административнопроцесуалния кодекс ги сочим точно касационните основания. Обаче при административното нарушение и наказание има едно касационно основание, явна несправедливост на наложеното административно наказание. Къде отива това основание.
Янаки Стоилов:
Тогава не можем ли да кажем откъде взимаме основанията. Тогава можем да кажем, че подлежат на касационно обжалване на основанията предвидени в НПК и се разглеждат по реда на Глава 12 от Административнопроцесуалния кодекс.
Надка Балева:
Какво е това прехвърляне НПК, АПК?
Филип Димитров:
Какво страшно има в това? Кой юрист няма да го разбере?
Янаки Стоилов:
Нека да се запише.
По § 14. Няма бележки.
По § 15. От кога да влиза кодекса?
Проф. Кино Лазаров:
Аз имам бележки от кога да влиза кодекса. Според мен, минимум една година.


Янаки Стоилов:
Ще си създадем проблеми. Нека да го консултираме. Защото той се забави доста.
Проф. Кино Лазаров:
Ако се въведат административни съдилища е необходимо една година.
Янаки Стоилов:
Това ще го решим. Ще пишем, че кодексът се прилага от датата на членство на България в Европейския съюз.
Благодаря ви. Следващата седмица ще продължим в сряда. Ще получите дневния ред. Остава ни да гледаме Закона за съдебната власт. По-нататък, надявам се не след дълго, да се подготвят предложенията по Търговския регистър и промените в Търговския закон. Междувременно сигурно ще постъпи проекта за изменение в Наказателния кодекс. Това ще ангажира нашето внимание.
Ако няма нещо друго като съобщение, вероятно в сряда от 14.30 ще е заседанието на комисията.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: