---

П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 15.03.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Елена Владимирова Веселина Малева, проф. Кино Лазаров, експерт в Съвета по законодателство на НС, от Върховна административна прокуратура – Цони Цонев, от Върховния административен съд - Константин Пенчев, Боян Магдалинчев, Александър Еленков, Светла Петкова, Иван Тодоров, адвокат, от Министерството на икономиката и енергетиката – Лъчезар Борисов, зам.-министър, от Министерството на държавната администрация и административната реформа –г-жа Иванова, директор на дирекция и Мартин Аврамов, от Агенцията за обществени поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор, Христина Кирчева и Надежда Милковска, Матей Марев, председател на Арбитражен съд към АОП, Галя Манасиева, директор на дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки” и от Комисията за защита на конкуренцията – Веселин Божков.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми експерти,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Заключително обсъждане на второ четене на проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12/10.08.05, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от Любен Корнезов – продължение.
4. Проект на решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на МПС, № 654-02-02, внесен от Минчо Христов Куминев на 06.01.2006 г.
Виждате, че дневният ред е обемист. Заседанието ще бъде дълго, но се надявам да не е толкова тежко, въпреки материята.
По първа точка
Пристъпваме към обсъждане на отложените въпроси в Административнопроцесуалния кодекс.
Първият от тях се отнася до чл. 18 относно вида на съдилищата, които разглеждат административни спорове.
По чл. 18 има предложение на Мая Манолова.
“В чл. 18 думите “административен съд” се заменят с “окръжен съд”, а “Софийски регионален административен съд” се заменят със “Софийски градски съд”.
Нейното предложение е за създаването на административно отделение, или практиката, която съществува сега, на административни отделения. С оглед на решението на този въпрос по-нататък ще продължим с гласуването на текстовете. Знаете, че в пленарна зала ние гласувахме съдържанието на редица разпоредби с уговорката, че след като решим какви ще бъдат съдебните органи, които разглеждат тези дела, това ще го отразим в съдържанието, включително и на приетите текстове.
В момента не виждам г-жа Манолова. Кой ще мотивира предложението. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз възприемам идеята в направеното предложение за промяна в първоначално внесения законопроект.
В мотивите на законопроекта се говори за около 9-10 регионални административни съдилища, без тяхната бройка да е уточнена. Ако приемем тази идея, това на практика означава, първо спорове къде ще бъде седалището на този регионален съд и второ, битовото устройване на този съд. Но основното е, че по този начин ние правим това правораздаване за ограничен кръг хора - хора с по-големи финансови възможности.
От друга страна, като допълнение към аргумента ми да останат административните отделения, е и въпросът за натовареността на тези регионални съдилища. Защото една област, примерно, има около 10-15 общини. Това са на 10 нива административни органи, ако три обслужват единия регионален съд, това значи 30 общини да се съберат на едно място. За каква бързина тогава говорим.
Ще си позволя в тази връзка да се прехвърля на преходните и заключителните разпоредби. Според проекта законът влиза в сила 3 месеца след обнародването. В § 2 обаче се говори, че в срок от 9 месеца от обнародването , тепърва Висшият съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието ще определя броя, седалището и съдебните райони на регионалните административни съдилища и назначава съдиите в тях. Този вакуум също ще създаде много проблеми.
Мисля, че разумното е да приемем да останат отделения към окръжните съдилища и да намерим подходяща форма за тяхната обвързаност с Върховния административен съд, защото така или иначе те ще бъдат специализирани отделения.
Янаки Стоилов:
Други становища? От членовете на комисията има ли други становища? Г-н Цонев и след това г-н Тодоров.
Цони Цонев:
Въпросът за и против създаване на специализирани административни съдилища е спорен още от момента, когато за първи път се заговори за формата на реформа в административното правораздаване. В интерес на истината на първата национална конференция по тези проблеми аз също застъпих становище против създаване на такива съдилища. Тогава се обсъждаше формат от 10 или 12 такива специализирани административни съдилища по две основни причини:
Първо, намаляването на броя на съдилищата, които разглеждат този вид дела от 29 на 12, примерно, неминуемо ще доведе до ограничаване достъпа до правосъдие и нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция. Това няма никакво съмнение. Едно е гражданите, примерно, на Златоград да обжалват административни актове в Смолян, друго е да тичат до Пловдив.
Второто съображение е, че това е скъпо удоволствие и нямам представа дали държавата в този момент може да си го позволи. По-късно обаче, когато работната група се запозна с това как работят, функционират и най-вече какви са резултатите от дейността на тези съдилища, и особено след като посетихме на място Литва, Германия и Португалия и видяхме как работят и какви резултати постигат тези съдилища, коренно промених становището си в смисъл считам, че предимствата и преимуществата на тази организация на работа е много по-голяма от тези два недостатъка, които посочих.
Предимствата са в няколко насоки, според мен. Първо, с тези съдилища ще се създаде така необходимата в тази област специализация. Какво означава това, ако може да послужи като пример обстоятелството, че един магистрат, който работи в наказателната материя борави с два-три закона –НК, НПК и Закона за изпълнение на наказанието, грубо казано, разбира се, един граждански съдия работи с няколко десетки, докато един съдия в административното производство работи с цялото законодателство. Специализацията в този процес ще доведе несъмнено до бързина на производството, първо и второ, по-важното, ще доведе до уеднаквяване на съдебната практика. А уеднаквяването на съдебната практика е най-съществената и най-сериозната и единствена гаранция за преодоляване на корупцията в административното правораздаване. А има ли някаква съдебна практика, няма място за корупция. Кой ще дава пари на административен орган или на първоинстанционен съд, когато знае, че делото отива във върховния съд и ще се реши по утвърдената практика и че няма никаква друга възможност за това.
Янаки Стоилов:
Вашите аргументи надделяват в подкрепа на изграждането на административни съдилища.
Цони Цонев:
Ако се създадат такива съдилища, ще бъде решен и един следващ въпрос, който също е спорен. Има подготвен вариант за нов Административно-наказателен кодекс и там един от обсъжданите въпроси е този – кои съдилища да се занимават с тези дела. Ако бъдат създадени такива специализирани административни съдилища ще отпадне този въпрос. Тези съдилища ще поемат и този вид дела.
Последно, това е просто бъдещето. Не знам дали проявявате интерес да ви посоча в кои европейски страни има такива съдилища. Общо 14 са: Белгия, Германия, Естония, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Финландия, Франция, Чехия и Швеция. Въпросът е, че новите закони, които се приемат в европейските страни са все в насока за създаване на такива съдилища. Това е новата модерна тенденция. Само в Румъния има специализирани отделения, такива каквито се предлага да бъдат създадени у нас.
Иван Тодоров:
Ще бъда кратък, но искам да кажа няколко, според мен, много важни аргумента, които би било хубаво да се вземат предвид.
Преди всичко това е един изцяло експертен въпрос и не би следвало да има никакви политически окраски. Това е, според мен, първа и отправна гледна точка, тъй като става въпрос аз неща, които ще виреят при всяка една политическа система. Това, което е много важно, е, че не трябва да откриваме топлата вода, когато тя е открита. Всички експерти, без нито едно изключение, които участваха в работата на работната група ни препоръчаха да бъдат създадени такива съдилища, без нито едно изключение.
Янаки Стоилов:
Ако не възразявате, бих искал да се намеся. Въпросът е колкото експертен, толкова и политически, защото тук, според мен, е крайно оспоримо, че създаването на една структура за управление е само експертен въпрос. Това не може да бъде само експертен въпрос.
Иван Тодоров:
То е въпрос на политическо решение. Аз имах предвид, че не бива да се политизира въпросът от гледна точка на разрешение.
На второ място, ако погледнем всички нови законодателства, всички нови адиминистративнопроцесуални кодекси и административни закони, всички те са насочени към въвеждане на административни съдилища. Типичен случай е Португалия, типичен случай е Литва. Забележете, ако погледнем държавите с размерите на България, даже и по-малките държави като Естония и Литва, и те се насочват към създаването на специализирана система от административни съдилища. Нещо повече, Австрия, която е била крепост на общите съдилища изключително дълго време, където има специализирани комисии за разглеждане на споровете, в края на краищата и те стигат до разрешението, че трябва да създадат административни съдилища.
Аргументите са изключително прости и ясни. Трябва да има различна инстанционност. Не може както е в момента – във Върховния административен съд, в един и същ съд да са и двете инстанции. Това нарушава основния принцип – един въпрос в една инстанция да се разглежда по максимално независим начин, от един специализиран съд с една единна практика.
Второ, в момента при наличието на тези административно отделения липсва специализиран подбор на съдиите. Нещо повече, на много места съдиите по съвместителство са административни съдии. Не само граждански , не само търговски, но и наказателни дела. Примери са Враца, Разград и други. Абсолютни примери в това отношение могат да се посочат колкото искате и като резултат от това се получават решения, които биха били срам за много от студентите по право, които се явяват във втори курс на изпити.
Следващото нещо, което мисля, че е изключително важно, е, че при всички положения, дори да се приеме аргументът, че съдилищата не трябва да се отдалечават от хората, да се запази тяхната бройка – колкото са окръжните съдилища, при тези изложени аргументи това има абсолютен превес. По-добре е да има отделна система на административните съдилища. Дори да е малък административният съд, разходите които ще се увеличат поради обособяването на съда, ще са пренебрежимо малки в сравнение с резултата правилно да се решават административните дела. Аз имам мнение, че административните съдилища трябва да бъдат по-малко поради една много проста причина – ще има по-голяма специализация, по-големи финансови възможности. В момента не сме преди 30-40 години, когато нямаше как да се придвижиш от едно място на друго. Напротив, до някои големи градове е по-лесно да се стигне, отколкото до някой областен център. Нещата вече могат да се развиват и по интернет и това е написано в кодекса. А освен интернет, все още съществува пощата и всеки може да си пусне нещата по пощата.
Освен това, не забравяйте, че вече глобализацията между отделните адвокати, адвокатски кантори, свързани адвокати е такава, че не е проблем в един окръжен град да се явява съвсем друг адвокат, който работи д адвоката в едно малко населено място. Нещата са много по-прости и много по-ясни в сравнение с преди.
Ако сега ние не създадем системата на административните съдилища, ще останем на една много голяма крачка назад в миналото. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Други желаещи да вземат отношение. Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
От името на Министерството на правосъдието поддържаме проекта така, както е внесен и смятаме, че има нужда от специализирани регионални административни съдилища, тъй като най-после ще изпълним със съдържание чл. 119, ал. 2 от Конституцията, който говори, че е възможно да се създават специализирани съдилища. Знаете в обществото от дълго време се спори – трудови съдилища ли да има, за непълнолетни ли и сега с този проект мисля, че успешно може да се изпълни със съдържание.
На второ място, може би ще повторя някои от аргументите и на г-н Цони Цонев, смятаме, че създаването на такива регионални съдилища има предимство най-вече в създаването на ефективност и бързина, като са отделени от общите съдилища, затрупани с прекалено много граждански, а и наказателни дела.
На трето място, това е създаване на специализация на административните съдии и повишаване на техния професионализъм, уеднаквяване на съдебната практика и най-вече сближаване на българската и европейската практика в областта на административното правосъдие. Знаете, че една от важните глави, която е на вниманието на наблюдаващите ни органи е Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” и там непрекъснато министърът на правосъдието е атакуван за създаване на бързина и ефективност в съдебната система, въпреки че той пряко няма възможности да влияе. Затова именно чрез законодателната инициатива и чрез законодателството ние смятаме, че може да се постигне това важно изискване, както за сближаване и прилагане на европейското законодателство и директивите, смятаме, че създаването на тези съдилища ще доведе до възможност за по-добро обучение по европейското право, така също и специализация на съдиите, както вече казах. За това поддържаме проекта.
Що се отнася до броя на тези съдилища, вярно е, че са…
Янаки Стоилов:
Сега не обсъждаме броя на съдилищата.
Бих искал тези, които ще се изказват да имат предвид два въпроса, които ще поставя, за да не се налага след това да ги разискваме.
Аз се отнасям с непредубеденост към търсенето на решение по този въпрос, съзнавайки много добре, че има доста силни аргументи и за едното и за другото становище, макар и от различен ред. За да дам пример в подкрепа на създаването на административни съдилища, мога да посоча множество закони, по които производствата е основателно да се движат по административен ред. Защото ние ще обсъждаме след това промените в преходните разпоредби, което вносителят не е направил, но ние се постарахме да направим. Освен това има закони, където не е чисто механично това препращане. Ще дам пример с данъчните производства, които в общия смисъл също би следвало да се разглеждат като административни производства. Там също да променим законите, ако се реши да съществуват такива съдилища, т.е. да отпадне дискусията дали те ще бъдат ефективно натоварени. Те ще бъдат натоварени даже и при по-голям брой.
Но има и един друг аргумент в противоположна посока. Не знам дали някой си е поставил този въпрос. Аз лично не му намирам сполучливо решение. Конституцията прогласява: структурата на прокуратурата в съответствие със структурата на съдилищата. Ако се създадат административни съдилища, излиза че би следвало да се създадат било регионални или окръжни, освен сега съществуващите прокуратури, т.е. ние трябва да създадем още една паралелна структура. Според Конституцията е задължително, ако ние следваме Конституцията. Какъв друг вариант имаме? Ако виждате друг вариант, посочете какъв да бъде той.
Това са моите въпроси. Заповядайте, г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Една голяма част от това, което бях решил да кажа предварително, се изложи от колегите, които говориха преди мен. Аз ще кажа само няколко думи в подкрепа на разбирането на становището, че следва да бъдат създадени регионални административни съдилища. Осъзнаваме много добре, че решението е политическо, но експертите са тук затова, за да ви подпомогнат при взимането на това решение. От сега съществуващите 29 окръжни съдилища и Софийския градски съд, информацията ни е, ч в 14 от тях има създадени специализирани административни отделения, а в останалите 15 са налице административни състави. Практиката показва, че там където няма създадени административни отделения, правосъдието е изключително бавно. Знаете защо? Затова защото това, което каза преди мен г-н Тодоров, че в окръжните съдилища съдиите, които се занимават с административна материя много често се въртят и повече са граждански и наказателни съдии и много по-малко административни. Същевременно административната материя е толкова динамична, колкото не е динамична променяща се гражданското право, гражданското законодателство или наказателното законодателство. А една много динамично развиваща се материя, каквато е административната, налага много по-голяма специализация. Тази специализация естествено ще дойде в резултат на продължителна работа с една и съща материя, а не непрекъснатото променяне и вливане на съдиите от едни състави в други и оттам в различна материя.
Това са, според мен, и според по-голяма част от работната група, когато обсъждахме този въпрос, приоритетните моменти, които налагат създаването на регионални съдилища, а не оставането и създаването на административни отделения по места.
И още нещо. Ако останат административните отделения, какъв ще бъде режима и статута им, на какъв режим на подчинение ще бъдат те. Естествено е, че ще бъдат магистрати, но на подчинение на председателя на съответния окръжен съд или на някакво подчинение на председателя на Върховния административен съд относно – не административно, относно тяхното предложение за назначаване, повишаване, понижаване и т.н. Такъв двуяк режим не виждам как би могъл да се съвместява и съчетава.
Отделно от това, като знам, че един от аргументите срещу създаването на регионалните съдилища, е евентуално разходите, които са свързани с тяхното откриване и създаване. Този въпрос в работната група го коментирахме. Ние не забравяме, че и по места отчасти ще има съдействие от местните органи – било от областните управители, било от кметове там, където ще бъде седалището, и най-вече в частта относно сградния фонд.
Имайки предвид и съвременната европейска тенденция, която е към създаването на единна система за административни съдилища, считаме, че това е далеч по-удачния вариант, отколкото оставане на сегашната позиция, която времето показа, че не е от най-добрите.
Янаки Стоилов:
Проф. Лазаров, заповядайте. След това г-жа Манолова.
Проф. Кино Лазаров:
Аз се съгласявам изцяло с изказването на колегите Цонев, Тодоров и Магдалинчев и затова ще бъда изключително кратък.
Преди около месец, когато заседавахме тук, първият въпрос беше къде сега има административни съдилища. Тогава липсваше такава информация, ние повдигахме рамене и се чувствахме неудобно. Като се събра тази информация се видя, че всъщност преобладаващо число европейски държави са възприели тази концепция.
Второ, няма никаква опасност тези съдилища да останат без работа и без дела за разглеждане. Защото сега, в момента, в Министерството на правосъдието изчаква своето обсъждане Административно-наказателен кодекс. Като оставим настрана дали да бъде кодекс или закон на мястото на сегашния Закон за административните нарушения и наказания, можем да заключим, че само тези дела ще бъдат най-малко половината.
И още нещо. Първоначално аз бях привърженик на идеята за 10 административни съдилища. След това в работната група…
Янаки Стоилов:
Решихме, че сега няма да обсъждаме броя на съдилищата. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Ще бъда съвсем кратка, тъй като тази дискусия я водим от няколко месеца, къде пряко, къде задочно, с г-н Панчев дискутирахме задочно чрез медиите, така че повечето от аргументите вече са казани, казани са контра тезите, така че са засегнати почти всички въпроси.
Тук ще си позволя, с риск да разсърдя председателя, да не се съглася с него, че е възможно да се разглежда въпроса за създаването на административните съдилища извън въпроса за техния брой, защото в крайна сметка става дума и въпросът ще опре до това какво ще струва създаването на регионални административни съдилища и кой ще плати тази цена.
Янаки Стоилов:
Не да не се обсъжда, а отделно да се обсъжда.
Мая Манолова:
Аз разбирам, но просто няма как да се разглежда отделно, защото всички съображения в крайна сметка се свеждат до това дали цената по създаването на административни съдилища ще се плати от българските граждани, ако става дума за 10-12 съда, тъй като каквото и да си говорим, това неимоверно ще оскъпи производство и то за обикновения български гражданин.
Не мога да се съглася, че тук можем да говорим за интернет, а не е сериозно също така, че обжалването и цялата процедура по него да върви единствено и само чрез ползването на куриерски и пощенски услуги и пр. А ако се създадат 10-12 съда те ще бъдат скъпи, непосилни за обикновения гражданин и това ще бъде равносилно на отказ, на препятстване на достъпа до правосъдие за обикновените български граждани.
От друга страна, това ще противоречи на самата логика на този кодекс, тъй като ние в него възприехме, давайки статут на индивидуални актове на всякакви актове на администрацията, изразени с действия, бездействия и пр., т.е. разширяването на кръга на актовете, които подлежат на съдебен контрол ще се обезсмисли чрез създаването на препятствия за гражданите да потърсят реално правосъдие.
От друга страна, не мога да се съглася също така, че в момента няма специализация в административното правораздаване, или че практиката със създаването на няколко съда, които гледаха данъчни или митнически дела е решила някои от тези въпроси. Нито производството стана по-бързо във всеки един от съдилищата, които гледат данъчни и митнически дела, нито практиката стана единна. За пример данъчните дела се наложи тълкувателно решение на Върховния административен съд по едни проблеми, които се решаваха по съвършено различен начин от различните съдебни състави и в момента в никакъв случай не може да се говори за уеднаквяване на практиката.
В крайна сметка въпросът се свежда до това, ако ще говорим за създаване на административни съдилища – тук плюсовете се казаха достатъчно добре, аз няма да ги изтъквам, става дума за това какво ще струва реално създаването на 28 или 29 съда на правораздавателната система на България. Защото нека си го кажем, и това е възможно чрез предложението, което сме дали, чрез създаването на административни отделения да бъдат решени много от повдигнатите въпроси по отношение на субординацията и подчинението на Върховния административен съд чрез механизми за предлагане на тези отделения от председателя на Върховния административен съд, за специализацията на делата. В крайна сметка ще бъде въпрос на конкретно гласуване към кой от вариантите ще се пристъпи. Аз мисля, че вариантът със създаването на 29 административни съдилища, ако бъде обосновано, че те няма да струват толкова скъпо, чрез съдействие евентуално на органите на местната власт, е един приемлив вариант, предвид другия вариант със създаването на 10-12 съда, който реално щеше да създаде множество проблеми на гражданите, които се нуждаят от защита срещу действия на администрацията.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, изложените аргументи в подкрепа на идеята за създаване на административни съдилища наистина са много сериозни. Те очевидно отчитат европейската тенденция, с която ние трябва да се съобразяваме. В същото време обаче, за съжаление, те не дават решение на въпроса за достъпа на гражданите до правосъдие. Защото създаването на 10 регионални административни съда очевидно ограничава достъпа, особено на жителите на малки общини. Представете си жител наедно село от община Ивайловград или община Кирково какви усилия ще му коства той да защити правата си пред един регионален административен съд евентуално в Пловдив. И всякакви аргументи за това, че новите технологии навлизат, все още не са достатъчни, за да помогнат на този гражданин в тази малка община. Според мен, ако искаме да уважим европейските тенденции и в същото време да не засягаме правото на всеки български гражданин да има лесен и равноправен достъп до правораздаване ни води към идеята във всеки окръжен съд да има административно отделение. По този начин намираме едно решение към настоящия момент, което е достатъчно прагматично, достатъчно евтино, осигурява възможност за специализация на съдии във всяка една област и във всеки един окръжен съд и не нарушава правото на всеки един гражданин да има относително лесен достъп до правораздаване. Според мен това е правилното решение – административни отделения към всеки окръжен съд.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли по въпроса? Г-н Димитров.
Филип Димитрова:
Ние 15 години изстрадваме един опит за по-малка държава, който не е до същ в стандартите на Европейския съюз с надеждата, че нашите страни, имам предвид България, когато влязат в Европа ще внесат в нея нещо относително по-различно. За това с риск да прозвуча и да бъда отново обвинен в англосаксонски и други пристрастия, мога да си представя лъва на правосъдието с две глави. Но ако станат две и телата, ми идва малко в повече. Идеята, че съдът е единен има много сериозно философско отношение към въпроса за това колко много държави искаме да имаме. Вярно е, че европейската тенденция е такава. Вярно е, че в Европейския съюз има много страни, които като чели искат в по-голяма степен да снемат тази тенденция, да изградят пирамидата на отделния административен съд и поначало да се отнасят към администрацията по един особен начин. Има известен резон и в това, че наистина по този начин се намалява достъпа и това в известен смисъл е търсено, ако трябва да бъдем докрай честни. Търси се освобождаване на тези институции от натоварването им с “глупостите” на обикновения гражданин с цел защита на администрацията. Това е европейската тенденция, ако трябва да бъдем честни. Не съм сигурен, че в този смисъл трябва директно да приложим опита.
Това, което тук се говори, варианта за 29 отделения или съдилища, според мен, е малко като това от коя страна можем да счупим яйцето. Трябва ли ни тази висша степен на специализация, която е по-различна от степента на специализация, която би имало при обособени отделения. И няма ли това отново да разцепи тялото на правосъдието, което ми идва малко в повече, ако се размножи твърде много. Давам си сметка, че това е аргументация, отблъскваща поддържащи тази теза, и звучи особено, но мисля, че вариантът с обособяването на 10 или 12 съдилища означава едно много драстично разделяне на административното съдопроизводство от останалото.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други становища има ли в тази дискусия, които да допълнят някои аргументи за едното или другото решение. Проф. Лазаров, заповядайте.
Проф. Кино Лазаров:
Очертаха се три варианта. Първият вариант достатъчно добре обоснован и няма да го обосновавам. Той е за 12 административни съдилища.
Янаки Стоилов:
След изказването на г-н Филип Димитров, вариантите сигурно ще са повече, защото той каза, че в общите съдилища и не трябва да се създават някакви други структури.
Проф. Кино Лазаров:
Това е малко неизяснен или неизбистрен вариант, за да се брои за четвърти вариант.
Тази цифра 12 не е случайно посочена. Ние имахме комисия от изтъкнати 5-6 специалиста, които проучиха този въпрос и са го обосновали добре в един доклад. Те стигнаха до извода къде трябва да бъдат седалищата и колко да бъдат административните съдилища. Аз затова поддържам този вариант.
Но, много опасен вариант е да се създават 28 или 29 съдилища, повтарям административни съдилища, защото има данни, че в много от сегашните окръжни съдилища почти няма административни дела. Това ще бъде катастрофално да има 29 административни съдилища.
Третият вариант е дали да има административни отделения във всеки окръжен съд. Това е, което вие трябва да избирате - между 12 специализирани административни съдилища или 28 административни отделения към окръжните съдилища.
Янаки Стоилов:
Г-н Тодоров, мисля, че не се налага експертите да си правят реплики. Аз мисля, че експертите даже трябва да говорят по-кратко от народните представители. Но тук се получава обратното Ако имате някакъв аргумент, който не е казан, нека него да чуем.
Иван Тодоров:
Във всички държави, в които няма административни съдилища, има специализирани административни юрисдикции. И във Великобритания и в Съединените щати 90% от административните дела се гледат от административни юрисдикции. Следователно във всички държави на света, без изключение, има специализирани правораздавателни органи, занимаващи се с административно правораздаване. В европйските държави, където все още няма административни съдилища, какъвто е случаят с Австрия, също има специализирани административни правораздавателни юрисдикции. Следователно явлението е глобално и общо за голямата част от света. Това е първото нещо.
Второто нещо във връзка с цената, което е много важно. Имайте предвид, ако въпросът е само за обособяването на съдилищата, това може да бъде абсолютно безплатно. В същите сгради, където са окръжните съдилища, могат да се обособят със същия брой хора административни съдилища. На практика това, че в няколко съда ще сложат по още двама-трима съдии повече от гледна точка на разходите от бюджета е едно нищо.
И последно нещо, аз по-скоро съм склонен да си оттегля въобще подкрепата за 10-12 съдилища, а да се отиде към 29 съдилища именно от гледна точка на икономичност и използване на съществуващата база. При това положение, ако основният аргумент е материалното затруднение, административните съдилища на практика могат да се създадат без пари, ако това е въпросът.
Всички тук си говорим как все пак трябва да намалим корупцията. В момента в правораздаването има само един единствен успешен механизъм за борбата с корупцията, а именно налагането на единна практика. В момента административните отделения поради своята обособеност от Върховния административен съд просто не следват неговата практика. По този начин се маха най-основният механизъм за борба срещу корупцията в правораздаването. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
Тъй като имаше втори тур на излагане на аргументи в подкрепа, без да правя реплика, искам да констатирам отново, че дори вторият тур на аргументи не даде отговор на въпроса какво правим с практическото накърняване на правото на гражданите на лесен достъп до правосъдие. Очевидно, че не може да се даде отговор на този въпрос, дори да има и трети тур от аргументация. Защото аз пак продължавам да питам какво прави гражданинът от село в община Ивайловград и един такъв подобен в община Кирково. Вместо да отидат до Хасково, респ. До Кърджали, те ще ходят до Пловдив. Вероятно ще трябва и там да си наемат адвокат, защото адвокатът от Ивайловград и околията няма да отиде в Пловдив, защото клиентът няма как да му плати разноските. Той ще трябва да си търси адвокат в Пловдив. А как ще го намери адвоката в Пловдив и очевидно няма да може да си осигури адвокат.
Освен това, аз смятам, че няма как да решим въпроса за броя на административните съдилища, защото не можем в закона да напишем колко ще бъдат тези съдилища. Най-малкото няма такава дадена редакция досега. Плюс това, аз не смятам, че Народното събрание може толкова лесно да си позволи да направи тази финансова оценка и да каже можем ли да направим 29 окръжни административни съда. За да не правим непремерени крачки, предлагам да направим крачка напред, която не е непремерена голяма и е достатъчна – това е да създадем административни отделения във всеки един окръжен съд.
А по въпроса за борбата с корупцията. Тези съдии в тези административни отделения не трябва ли да се съобразяват с практиката на Върховния административен съд, не е ли тя задължителна за тях? Един съдия от едно административно отделение или от един административен съд не е ли еднакво длъжен да спазва практиката на Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова вие ли искате думата, или г-н Ралчев.
Проф. Анелия Мингова:
Първо г-н Ралчев иска да направи малка реплика.
Борислав Ралчев:
Само един аргумент. Проблемът за фиска не е проблем за заплатите и за сградния фонд на съответните съдилища. Проблемът е за разходите и те трябва да се калкулират и спестените разходи на гражданина също да влязат в сметката. Тогава мисля, че резултатът е предопределен, за да кажем дали е икономически изгодно за държавността и за държавата, няма да смятаме само колко разходи ще поеме бюджета евентуално, а трябва да калкулираме и колко разходи ще има за гражданина за това ходене на по-далечно разстояние, адвокати и т.н. В този смисъл очевидно е, че фискалният момент не може да бъде определящ, защото резултатът ще бъде точно обратния.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми колеги, за да можем да вземем становище по този въпрос, мисля ,че трябва да тръгнем от нещо, което е в основата на внесения законопроект за нов Административнопроцесуален кодекс. Аз си спомням това, което председателят на Върховния административен съд още при първото обсъждане в комисия каза:
Есенцията на кодекса, който се предлага, е обособяването на съдилищата, които ще разглеждат административни дела. Вярно е, че самата аз изразявах позиция, която правеше възможно това, което е предложението в законопроекта - тези дела да продължат да се разглеждат от самите окръжни съдилища, като се направи едно обособяване на отделенията. Струва ми се, обаче, премисляйки, защото много месеца минаха от първоначалното разглеждане на кодекса, разговорите, които сме водили с практикуващите юристи, разговорите с колегите професионалисти от работната група, която дълги години е обмисляла подхода си към решаването на този въпрос и разговорите ни с колегите не само от нашата парламентарна група, но и от други, доведоха НДСВ до убеждението, че ние трябва да подкрепим замисъла, заложен в законопроекта, а именно структурата на административните съдилища като първоинстанционни съдилища по разглеждане на тази категория дела, да бъде обособена в структурата на другите, предвидени в конституцията съдилища. В този смисъл аз изразявам позицията на НДСВ за подкрепа на тезата, която е залегнала в законопроекта за обособяването на административни, как ще се нарекат регионални или по друг начин съдилища, зависи от техния район на действие. Смятам, че има достатъчно конституционна основа за поддържането на тази теза. В крайна сметка, независимо от различните категории дела и от различния предмет на категориите дела, ние можем да обособим три основни групи дела по техния предмет. Това са граждански, наказателни и административни. Ако прибавим конституционната аргументация, че за една от тези категории дела има обособен Върховен административен съд, то много по-голяма е логиката инстанционното разглеждане на тази категория дела също да бъде обособено откъм структура. В този смисъл тезата, че трябва да има обособени съдилища, на мен и на моите колегите се явява принципно поддържана с предложението в законопроекта, принципно аргументирана от това, което чувахме при обсъждането на първо четене, а също и в зала. Въпросът, който може би беше основен за тезата да няма такова обособяване, беше изнесен не затова дали да се обособят структурно съдилищата, а какво да бъде нивото на обособяване. Тръгнахме по-скоро от идеята, че те ще бъдат ограничени на брой ,въпреки че това не е заложено в законопроекта и оттам дойде контрааргумента за достъпа до правосъдие, който би бил силно нарушен. За това струва ми се, че отговорът на въпроса, че достъпът до правосъдие няма да бъде нарушен бихме могли да го дадем тук, решавайки, че районите на действие на съответните административни съдилища няма да разделят територията на страната на 8, 10 или 12, а бихме могли да направим едно уеднаквяване на принципа за първоинстанционност, който струва ми се, наблюдаваме вече, като основен първоинстанционен съд, в новия Наказателнопроцесуален кодекс, който приехме, в проекта за Гражданскопроцесуален кодекс, който сега предвижда, че окръжните съдилища ще станат основни първоинстанционни съдилища, ако идеята на принцип на административно правораздаване е да се движим към двуинстанционност, за разлика от триинстанционността, която все пак остава за другите категории дела, то е логично да изведем не като основен, а като единствен първоинстанционен съд такъв, който обособен по структура и по подчинение има такъв район на действие, който съвпада с района на действие на съдилищата, които правораздават по граждански и по наказателни дела.Отговаряйки си на тези въпроси, които признавам си, на мен самата ми трябваше по-продължително време, за да си изградя собствената позиция, аз стигам до извода, че на всичките въпроси ние бихме могли да отговорим по един задоволителен начин, ако преценим, че основното, идеята, част от концепцията на този административен кодекс е и обособяването на структурата в съдилищата, които ще правораздават по административни дела, но да решим от еднакви принципи и въпроса за принципите на правораздаването - част от достъпа до правосъдие, като направим едно уеднаквяване на нивата откъм гаранции за такъв достъп и предложим като законова норма, създаването на такива регионални съдилища, но не Висшият съдебен съвет, както е предвидено в законопроекта, а ние тук като комисия да застанем достатъчно отговорни да предложим на колегите си в пленарна зала и парламентът в законова норма да фиксира района на действие на тези съдилища, което аз предложих как да бъде ситуирано.
Повтарям още веднъж. Нашата парламентарна група, смятам, че от разговорите, които сме водили, колегите споделят тези аргументи или поне моите впечатления са такива, и бихме могли да се обединим около една такава позиция. Водила съм разговори с г-жа Николова, с колеги от Коалиция за България, с някои колеги от ДПС, като признавам лично с г-н Бисеров не съм разговаряла, но не бих могла да разговарям с всички единствено аз, така че сега излагам тезата на нашата парламентарна група. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Мога да резюмирам становищата, които се оформиха в тяхната последователност.
Едното е за административни отделения в окръжните съдилища.
Другото за създаването на административни съдилища във всички райони на сегашните окръжни съдилища и в седалищата на областните градове – 28 или 29 на брой.
Третото е предложението на вносителя за регионални административни съдилища.
В тази последователност ще ги гласуваме.
Г-жо Николова, искате нещо да добавите ли?
Елеонора Николова:
Ние също имаме крайно решение на парламентарната група. По същия начин нашите разсъждения тръгнаха първо от това, че философията на целия закон е, че се изгражда единна система на съдилища. Ако ние изпуснем този принцип, правим един несъвършен закон, защото той става вътрешно противоречив.
Янаки Стоилов:
Мисля, че никакви противоречия не сме гласували в закона.
Елеонора Николова:
От друга страна, ние се сблъскахме с другата теза, която също е много сериозна за достъп до правосъдие. Защото, ако трябва да говорим за принципите на правораздаването, точно в административното правораздаване принципът за достъп трябва да бъде изведен до край. Защото иначе няма как да облекчим гражданите в тяхната борба с администрацията и защитата им от заповеди, които ежедневно вгорчават живота им. Дори аргументът, че някъде нямало такива дела. Няма дела, защото няма съдилища. Защото хората като знаят, че няма кой да защити интереса им, а няма и специализирани отделения, те нещата са взаимно свързани.
Ето защо, когато попитах г-жа Мингова какво ще правим, от една страна, повика за икономии, от друга страна, ние не правим нищо за един краен добър продукт, мисля, че в най-голяма степен двете тези се събират, че трябва да има 28 регионални съдилища. Тогава принципът за достъп е докрай проведен, от една страна, от друга страна, имаме едно обособяване на съдилищата с всички аргументи, че когато съдилищата са единни, тогава и този инспекторат, който създадохме с Конституцията към министъра на правосъдието, ще работи ефективно. Защото е много простичко един инспектор да разгърне едно дело, той веднага ще разбере дали става въпрос за корупция, ако е нарушена практиката, която съдилищата са създали. Ние събрахме двете тези, които се бориха по между си и приехме, че законът ще стане, той си е такъв, разбира се, докрай ще звучи принципа, че ние създаваме нещо, което конституцията е прокламирала, а от друга страна, решаваме по един чудесен начин въпроса за достъпа до правосъдието. Ние ще подкрепим в зала 28 регионални съдилища.
Янаки Стоилов:
За да се подкрепи, трябва да го предложи комисията, защото такова предложение трябва да излезе от комисията.
Г-жо Манолова, вие поддържате ли вашето предложение, защото то е първото в последователността, когато ние приемаме решение по въпроса.
Мая Манолова:
Честно казано аз съм изключително разколебана, защото и аз като г-жа Мингова изживях целия този процес на явни и после вътрешни противоречия, докато нещата кристализираха в крайна сметка за това, че е възможно решението на повечето от проблемите в рамките на 29 регионални административни съда, като другият сериозен аргумент, на който няма как в качеството си на управляващи да не държим сметка – въпроса за цената. И след като спестихме тази цена на гражданите, сега трябва да прехвърлим на държавата, ако ще правим 29 регионални съда. Лично моето вътрешно колебание и противоречие е изключително голямо и продължавам да нямам крайно решение на този въпрос.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване.
Проф. Кино Лазаров:
Може ли преди това само една дума. (Да.)
Аз също съм изживял тези колебания и да ви кажа откровено, още ги изживявам. Но както виждам нещата, според мен, вие трябва да избирате, понеже идеята за 12 административни съдилища очевидно няма да успее да получи вашето мнозинство, да изберете 12 административни отделения към сегашните окръжни съдилища. Това е най-евтино и ще постигнете другите цели.
Янаки Стоилов:
Колеги, завършихме дискусията. Преминаваме към решение. Достатъчно сложен е въпросът. Твърде много време му посветихме. Допълнителни аргументи едва ли могат да се чуят. Формулирах трите предложения. Имате ли някакви предложение за поредността на тяхното гласуване. При всички положения предложението на вносителя съгласно правилника ще го гласуваме най-накрая, ако въобще се стигне до него. Тогава сме пред алтернативата, т.е. във всички случаи ние знаем бройката от дискусията, която аз чух. Въпросът е дали това ще бъдат 9 административни съда или 29 административни отделения.
Имате ли предложение за поредността, в която да гласуваме тези въпроси.
Ако искате първо да предложа за 29 административни съдилища? Тези, които подкрепят този вариант, това ще определи по-нататък гласуването на другите предложения. Нали няма възражения по този начин да гласуваме, доколкото това излиза като становище от редица членове на комисията.
Христо Бисеров:
А какъв е текстът?
Янаки Стоилов:
Като текст ще го предложим допълнително. Вие виждате, че дискусията е твърде принципиална и затова мисля, че трябва първо да преодолеем тази фаза. Другата, редакционната, смятам, че ще е по-лесна.
Тези, които поддържат становището за 29 административни съда в рамките на сегашната териториална компетентност на окръжните съдилища, да гласуват. 12 гласа “За”. Против? Няма. Въздържали се? 2 въздържали се. Приема се.
Сега предлагам наименованието. Мисля, че е най-добре да бъдат наименовани “административни съдилища”. Да не ги наричаме нито окръжни, нито регионални. Да не ги наричаме окръжни, за да не ги смесваме със сегашните окръжни съдилища с гражданска наказателна компетентност. Те няма да са регионални, защото ще съвпадат със сегашните граници на областите и с териториалната компетентност на окръжните съдилища. Нека да запишем, че това са административни съдилища и се създават в седалищата на сегашните областни центрове.
Проф. Анелия Мингова:
Имат район на действие територията на окръжните съдилища със седалище седалището на окръжния съд.
Янаки Стоилов:
Да използваме терминологията на Закона за съдебната власт, а не за административно-териториалното деление.
Христо Бисеров:
За да стигнем до това решение, което искате, текстът трябва да е такъв, че да гарантира, че във всеки областен център ще има такъв съд, защото ако текстът е така формулиран, както сега го чух, това означава, че можем да направим в Ямбол, но можем да прескочим Хасково. Искам да обърна внимание, че текстът трябва да е такъв, че да гарантира във всички областни центрове ще има такъв състав, а не да може да се извършва някакъв подбор и да се окажем след време с 12 административни съда.
Янаки Стоилов:
Уточняваме параметрите. Вярвам, ще ми възложите доверието за редакцията. Става дума за административни съдилища в рамките на дейността на сегашните окръжни съдилища и в седалището на всеки един окръжен съд, т.е. бройката е за 29, защото става дума и за Софийска област.
Реплика: Как ще бъде наречен тогава софийския административен съд.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е ясно решението на въпроса. Нека да преминем към решаването на другите въпроси. Редакцията ще я уточним. Тя по същество не предизвиква оттук нататък спорове.
Това наименование, което гласувахме, ще се отрази върху всички разпоредби.
Следващия въпрос е по предложението на г-н Филип Димитров. В момента го няма, но ще го гледаме като се върне.
Преминаваме към преходните и заключителните разпоредби.
Всичко в преходните и заключителните разпоредби в Закона за администрацията по отношение на административните услуги. Тук има представители на Министерството на държавната администрация – г-жа Иванова, директор на дирекция.
Тъй като миналия път обсъждахме дали да отпаднат изцяло законите, които уреждат административното обслужване, имаше колебание по този въпрос дали може да се смята, че всички дейности се покриват от административните актове. Вие изглежда смятате, че все пак има някои специфични правни и фактически действия, които попадат в полето на административните услуги. Накратко да ни кажете аргументите по тази част на преходните разпоредби дали да останат в проекта.
Г-жа Иванова:
Позицията на Министерството на държавната администрация и административната реформа е да съществуват текстове в допълнителна разпоредба на Закона за администрацията, които да дават дефиниция и на “административно обслужване” и на “административна услуга”. Може би не в този вид, в който бяха формулирани в началото.
Янаки Стоилов:
Вие в друг вид ще ни ги предложите ли?
Г-жа Иванова:
Ще ви ги предложим.
Тъй като все пак миналата седмица беше приет Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията в Народното събрание на второ четене и там има разпоредби, които вече предвиждат наличието на такава дефиниция. Ще припомня, че се създава чл. 5а, в който се предвижда общите правила за организация на административното обслужване в администрацията да се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар. На много места фигурират понятията “административно обслужване” и “административна услуга”. В този смисъл, тъй като според нас, “административно обслужване” е едно по-широко понятие, включващо не само издаване на индивидуални административни актове, но и други правно-технически действия, които са изброени така, както беше първоначалния доклад на комисията, аз считам, че би следвало да се запазят тези текстове, с нова редакция, която ще дадем.
Янаки Стоилов:
Редакцията не се отклонява съществено оттук записаната.
Може ли да я прочетете и след това да я предоставите на експертите, ако тя не среща принципно възражение. Нека да я чуят колегите.
Иванова:
“Административно обслужване” по принцип може да бъде съкратено и опростено.
Янаки Стоилов:
Това е т. 6 на с. 88 в проекта, с който разполагате.
Иванова:
Създава се допълнителна разпоредба:
“Административно обслужване” е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на държавната администрация, както и от организации, предоставящи обществени услуги.
Оттам нататък “административна услуга” е издаването на индивидуални административни актове.

Янаки Стоилов:
Мисля, че това може да отпадне, защото издаването на административен акт си е административен акт. Да уредим другите случаи извън издаването на административен акт.
Иванова:
Все пак трябва да е по-широко понятие. Защо да не включим и понятието за индивидуален административен акт.
Янаки Стоилов:
Защото ще стигнем до предишното виждане до преди 20 години, че самото правосъдие е вид услуга. Ако така го таксуваме, можем да включим и съдебното решение като услуги.
Иванова:
“Извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо и юридическо лице.”
Остават също от доклада и т. г) консултациите и т. д) експертизите.
Аз не знам дали стана ясно.
“Административна услуга” е:
а) издаването на индивидуални административни актове
б) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административно-правен режим, които се дават по силата на административен акт или които са свързани с издаването на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължение на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
Янаки Стоилов:
А “обществени услуги” и “организация” си остават както са.
Иванова:
Да, защото фигурират в Закона за администрацията.
Янаки Стоилов:
Единственият дискусионен въпрос е за индивидуалните административни актове дали те не се покриват в категорията административни услуги. Нека това да решим. Мисля, че другите предложения не предизвикват някакви възражения. Само по този въпрос можете да вземете накратко отношение, за да го решаваме.
Г-н Тодоров, имате думата.
Иван Тодоров:
Така както е изброено съдържанието на “административна услуга” то бива два типа. Или е индивидуален административен акт, процесуален акт или процесуално действие от административно производство. Няма нито един случай да е нещо друго. И няма как да бъде. Ако е експертиза, експертизата е процесуално действие, което изрично е уредено в производството по издаване на индивидуални административни актове. Ако някъде в някой закон е уредено, че администрацията трябва да извърши консултация, това ще бъде по силата на определението за индивидуален административен акт.
Янаки Стоилов:
Вносителите посочват мотиви, че лицето трябва да получи някаква устна или писмена справка. Това очевидно не е административен акт, но е някакво действие, което все пак трябва да бъде уредено и да улесни, да информира гражданина при реализация на неговите права.
Иван Тодоров:
Законово уредената справка е индивидуален административен акт, ако бъде отказана. Като кажем справка, ние разбираме нещо незначително, едва ли не нещо да се погледне. Обаче въпросът е такъв, че без така наречените справки не могат да се продължат каквито и да дейности нататък или да се издадат други важни документи.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че все пак е в интерес на гражданите да запазим някаква уредба за дейността на администрацията, когато тя трябва да извършва такива наглед незначителни от правна гледна точка, но от житейска не по-малко важни действия, за да могат гражданите да се информират, да се насочват за осъществяване на техните права. Аз искам само да разграничим случаите, без да навлизаме толкова в тази дискусия. Дали е уместно да останат самите административни актове, за които е безспорно уредена процедурата в тази категоризация. Или да кажем, да дотук това е административен акт, когато цялата процедура в кодекса и в други закони е уредена и тя предизвиква правни последици, а всички останали действия, които са съпътстващи, нямат самостоятелно значение, те да бъдат “административни услуги” и вносителите са се опитали да ги опишат и оттам да регулират задълженията на администрацията по тяхното предоставяне. Така че има някакъв принос.

Иван Тодоров:
Тогава е по-добре да остане и административен акт, за да не се заблуждават някои от гражданите или от административните органи кога нещо подлежи на административно и съдебно обжалване или кога се спазва процедурата за издаване на индивидуален административен акт. Защото ако изключим административният акт от това изброяване, тогава ще излезе, че има административни услуги като отделно понятие от индивидуалния административен акт и съпътстващи процесуални актове. И тогава може да се влезе в заблуждение дали ще се спазва определено административно производство, дали това нещо подлежи на определено обжалване и т.н. Ако искаме да се запази понятието “административно обслужване” в широкия, житейски смисъл на думата, нека по-добре тогава да си сложат вътре индивидуален административен акт и тогава няма да има опасност от това объркване.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля да приемем това, което предлагат представителите на Министерството на администрацията в редакцията, която те прочетоха и ще я представят.
Моля, които са съгласни с това, да го гласуваме. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
Г-н Димитров, връщаме се към вашето предложение. Ние го приехме не за да водим дискусия. Само в една част, когато се обсъждаше дали това да се разпростира ограничение за конфликта на интереси за лица, които са извън държавните служители, но работят в администрацията. Този въпрос остана да решим.
Другият въпрос, който възникна след приемането на текста и по който могат да възникнат практически проблеми, е как да се действа, когато лица, които могат да се намират в конфликт на интереси, които още не са държавни служители, но идват от други дейности, които извършват или други длъжности, постъпвайки на работа в администрацията, те автоматично могат да се окажат в определението за конфликт на интереси, без да им даваме възможност те да бъдат приети в администрацията, а оттам нататък да прекратят този конфликт на интереси. Мисля, че съдържанието на предложението, както го гласувахме, ще породи изначално такива проблеми не само за заварените служители, а и за новопостъпващи.
Ако искате да чуете първо представителите на Министерството на администрацията или първо те да чуят Вас и след това накратко да се споделят мотивите.

Филип Димитров:
Ако ми позволите три кратки съображения, част от проблемите ще отпаднат.
Второто изречение от така предложения § 43 досежно ал. 4 на чл. 29а. е написано в един разширен вид. Очевидно няма се предвид това. Това е смесване на едно предложение от Закона за държавната администрация.
“Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществени поръчки с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение.”
Мисля, че по този начин фиксираме нещата. Това е техническа грешка и нека да не я обсъждаме.
Вторият въпрос, който вие поставяте за придобиването на качеството, всъщност възниква по причина на това, че ние пропуснахме предложената ал. 5. Там се казваше, че в двумесечен срок трябва да се декларира наличието на конфликт на интереси. Т.е. трябва да се декларира конфликтът на интереси без указания за срокове. Очевидно с възникването му или узнаването му, но в двумесечен срок трябва да бъде ликвидирано. Очевидно е, че в голяма част от случаите ликвидирането на конфликта на интереси се изразява в подаване на декларация, че такова нещо няма да се прави, ако то е било правено преди и след това държавният служител е постъпил на съответната длъжност. Но така или иначе двумесечният срок съществува, за да може да бъде ликвидиран конфликта на интереси, та макар и с декларация. Мисля, че ако възприемем този текст, който е бил последно изречение на ал. 4, но е отпаднал, в което се казва:
“Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, лицето се освобождава от заеманата длъжност.”
Ако искате би могло да бъде заменено с “той се третира като укрит” и с това да приключим. Ще почета още веднъж редакцията:
“Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се третира като укрит.” Или “... той се смята за укрит”.
Янаки Стоилов:
Представителите на администрацията имат думата по този въпрос, да направите уточнения или ако имате други предложения.
Мартин Аврамов:
Според нас, предлаганите от г-н Филип Димитров хипотези се включват в сега действащия закон. Едва ли трябва да отнемам време и да ви цитирам трите разпоредби на чл. 29а от Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Припомнете ни ги, защото може би не всички разполагат със закона.
Мартин Аврамов:
Ал. 1 установява задължение за държавния служител да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързаните с него лица имат във връзка с функцията, която осъществява администрацията до 31 март всяка година, но и винаги, когато възникне. .
Ал. 2 установява задължение за неучастие (това е максимално широка хипотеза) при обсъждане, подготовка или вземане на решение в случаи на заинтересованост или при наличието на отношения, които могат да породят основателни съмнения в безпристрастността.
Ал. 3 урежда задължението за писмено уведомяване на органа по назначаването.
Оттук, ако погледнем конкретно предложението.
Янаки Стоилов:
От това, което прочетохте, мисля, че нямаме проблем с приетия текст. Защото той се оказва специален по отношение на този текст. Текстът на действащия закон очертава рамката, а тук се казва във всеки един случай, когато има конфликт на интереси. Защото в тази рамка има възможност всеки един случай да бъде преценяван. Ние не променяме рамката на действащия закон, а допълваме определено съдържание, което е строго фиксирано. Ние не казваме, че това изчерпва всичко, но казваме, че винаги в тези случаи е налице конфликт на интереси, без да се налага административният орган да преценява дали служителят се оказва или не в конфликт на интереси. От тази гледна точка нямаме проблем.
Мартин Аврамов:
По конкретната хипотеза. Говори се за държавен служител, който запазил или придобил някои от изброените качества. Запазил означава, че той е назначен след като има качеството на съдружник и всички други, които са изброени. В чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител е налице абсолютна забрана за назначаване, което води след себе си предвидената в чл. 107, ал. 1, т. 7 не възможност, а задължение на органа да освободи служителя без предизвестие.


Янаки Стоилов:
Мисля, че е основателна тази бележка и тук трябва да прередактираме приетото предложение на г-н Димитров, ако правилно мога да преценя ситуацията. Да бъде: “конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързани с него лица са придобили или не са прекратили след назначаването качеството”, а не “са запазили”. Защото с другата алинея, която той предложи, ние искаме всъщност това да направим. Нали така излиза в конфликтната ситуация.
Мартин Аврамов:
Мога ли да продължа, за да бъде ясно. Ще бъда съвсем кратък.
По отношение на последващо придобиване на качеството, тогава самият държавен служител ще се яви в положението на несъвместимост. Тогава по чл. 103, ал. 1, т. 4., т.е. “общо основание за прекратяване служебното правоотношение поради несъвместимост с чл. 7, ал. 2, т.е. санкцията е още по-голяма – следва да бъде освободен, а не дори да декларира. В случая се урежда по-малката хипотеза – пир възникване на конфликт. А конфликт не би трябвало да възникне след като първо, има абсолютна забрана за назначаване при наличието на такива отношения и второ, задължение за освобождаване, когато възникне несъвместимост. И накрая свързаните лица са дефинирани в § 1. Т.е. на практика стигаме до една тавтология – просто повтаряме съществуваща уредба. А идеите, които могат да се постигнат с приемането на този текст, според нас, са уредени в действащия закон. Може би по-скоро ще внесем неяснота с тези допълнителни разпоредби.
Ако искате да ви припомня и допълнителната разпоредба за свързаност, защото едва ли имате възможност в момента да се запознаете.
Първо, “свързани лица са съпрузи, роднини по права без ограничения, съребрена до четвърта, роднини по сватовства – втора; лица, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото притежава акции или дялове; трето, съдружници; четвърто, лице, което участва в управлението на дружество или притежава повече от 5 на сто дялове и акции; пето, лица, едното от които е направило дарение в полза на другото.”
Т.е. на практика се обхващат всички основни хипотези и ние извеждайки понятието за свързани лица го дефинираме с един от неговите признаци.


Янаки Стоилов:
Тук то е допълнено “с определени търговски действия”, които се извършват.
Мисля, че нямаме проблем в това отношение. Има основание частично това, което казвате, но смятам, че това няма да създаде проблеми в практиката, ако ние избегнем противоречието. Да не се окаже, че изнасяме твърде напред момента на този конфликт, това, което споменахте малко по-напред във вашето изложение и затова смятам, че ако ние прередактираме само текста за придобиването и непрекратяването на този конфликт, защото това, че нещо е забранено от закона не означава, че то не може да се случи. Ние именно уреждаме случая, когато това стане. А вече по-нататък вие цитирахте уредбата какви са последиците. В това отношение нямаме проблем.
Г-н Димитров, приемате ли в тази посока да прередактираме.
Филип Димитров:
Може наистина да се има предвид това съображение, което изложи председателят на комисията. Тук става въпрос за една специфична търговска дейност. Наличието на “свързано лице” с някого само по себе си не е конфликт на интереси. “Свързано лице” е характеристика на статуса на лицето спрямо някого, а не е характеристика на някакво отношение към закона. то става отношение към закона дотолкова доколкото е налице извършено действие и тъкмо това действие, описано тук, то се изразява най-общо казано в “сключване на сделка с” или “получаване на обществена поръчка от” институцията, в която работи длъжностното лице. Формулирахме го, за да бъде съвсем стриктно от правна гледна точка, юридическото лице с чиито ръководител той се намира в служебно правоотношение. Става въпрос, за да не може някой да договаря сам със своето ведомство, казано по старому и неговите свързани лица да не могат да договарят с това ведомство. Защо? Защото очевидният конфликт на интереси идва оттам, че човекът, работещ в това ведомство на съответната позиция може да повлияе на взимането на съответното решение. Вярно е, че той не трябва да участва във взимането на тези решения тогава, когато те се гласуват. Идеята е, че качеството, което той има, независимо от това дали ще бъде седнал на масата или няма да бъде седнал на масата, когато се взима решение, да бъде сериозно съмнение върху естеството на тази сделка. Затова именно се въвежда тази дефиниция за конфликт на интереси. Това е за свързаните лица.
По отношение на придобиването и загубването. Да, вие сте прав, че съществува ограничение те да станат държавни служители, ако някои от посочените качества. В същото време обаче санкционна разпоредба е предвидена – загуба на съответната длъжност. Действително специално по отношение на придобиването стои въпроса за това, в смисъл той е логически свързан с останалите текстове, които ние предложихме, за увеличените санкции, които са свързани и с връщане на някакви трудови възнаграждения и допълнителни възможности, които стоят пред закона. Дали терминът “запази” по отношение на самото лице държавен служител трябва да остане, сигурно би могло да се дискутира. Аз мисля, че ние нямаме пречка да го запазим, защото ние говорим и за укрит и не ликвидиран конфликт на интереси. Това, което казвате тук, че декларирането е по-малко тежко изискване отколкото ликвидирането, не е съвсем точно, защото тук чрез акта на не деклариране или не ликвидиране след декларирането в срок, се попада в едно състояние, което влече след себе си санкции, това е състоянието на укрит конфликт на интереси. Ако махнем и това, няма да сме направили кой знае какво ново. Ето защо предвиждането на такива санкции, които дават възможност да се приравни на укрит конфликт на интереси едно такова запазване, без да е декларирано или придобиване без да се декларира и в срок да се премахне ни изправя пред една доста по-диференцирана хипотеза. Тя наистина се вмества в общата категория на службите, за които вие говорите, но представлява една сериозна спецификация по отношение на тях.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, не полагайте усилия във всичко да убедите експертите. Ние сме приели по принцип предложението. Аз ще ви прочета редакцията и ако тя не предизвиква възражение. Само да ни прочетете след това допълнителната алинея, защото те поставиха един въпрос, който мисля, че е основателен, за да не създадем това затруднение. Тази втора алинея, която прочетохте в предишното си изказване. Аз преди това да прочете редакцията на приетия текст.
“Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързани с него лица не са прекратили или са придобили след назначаването си качеството на...”. (всичко се запазва).
Така ние обхващаме възможните случаи. С това запазване се избягва неговото двусмислие. Сега прочетете другата алинея.
Филип Димитров:
Може би не алинея, а последно трето изречение от този текст.
“Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се третира като укрит.”
Янаки Стоилов:
“Той се смята за укрит.”
Нали следите текста. Това е текстът, който е приет миналия път.
Реплика:
Заедно с отнемането в полза на държавата ли?
Янаки Стоилов:
Не, ние сме приели и аз ще ви прочета текста. Вие разполагате с него без тази част от предложението на г-н Димитров, което е прието с новата редакция.
“Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не е прекратило или е придобило след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства съответно е определен за изпълнител на обществени поръчки с юридическото лице, с чиито ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществени поръчки с търговско дружество с преобладаващо държавно или общинско участие.”
Добавя се и последното изречение. Това е текстът, който ние ще предложим да приемане. Възражение по този текст имате ли?
Мартин Аврамов:
Изречение второ на практика се включва в хипотезата на изречение първо и не е ясно очно какъв е предметният обхват. Т.е. има се предвид случаи, в които е свързан.
Янаки Стоилов:
Но е назначен в администрацията. Тогава той ще се окаже в нарушение със самия факт на назначаването. Затова му се дава двумесечен срок той да обяви това обстоятелство и да го прекрати. Тогава няма да има конфликт на интереси. Т.е. вие не сте ограничени да привличате хора в администрацията от по-широк кръг, независимо, че те са се намирали в това състояние, ако те прекратят да бъдат в него.
Питам дали забелязвате да има формално противоречие с оглед действащата уредба, тъй като ние сме намерили предметното поле и по съдържание това решение не предизвиква някакви затруднения.
Мартин Аврамов:
Буквално противоречие няма. По скоро по същество това, което дискутирахме.


Янаки Стоилов:
Ако се забелязва някакъв проблем, моля да се каже. С темата прекратяваме и отиваме по-нататък.
Светла Янкулова /експерт/:
По чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител има забрана за извършване на търговска дейност на едно лице и не може да бъде назначен за държавен служител, ако извършва такава търговска дейност. Фактически тази редакция.
Янаки Стоилов:
Да, но той може да се намира, да бъде в определени отношения с други лица.
Светла Янкулова /експерт/:
Но тук имаме и едноличен търговец. Фактически ще позволим на едно лице да стане държавен служител, въпреки че има търговски качества.
Янаки Стоилов:
Нека да гласуваме в предложената редакция текста. Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме нататък. Срокът за създаването на съдилищата. Не помня дали уточнихме това. Аз мисля да предвидим, ако приемете, те да бъдат създадени към 1 януари 2007 г. Нека по този въпрос да чуем г-н Пенчев.
Г-н Бисеров, вие предложение ли имате?
Христо Бисеров:
Става въпрос за § 3, ал. 2, където се посочва 9 месечен срок за създаване на административните съдилища. Очевидно идеята е да се търси датата 1 януари 2007 г. Но какво става? Финансовият ресурс за създаването на 12 съда, а за създаването на 29 е няколко пъти по-голям. Той е повече от два пъти, очевидно. Целият въпрос е, че Висшият съдебен съвет ще иска нова бюджетна рамка очевидно в следващия бюджет. Тук беше казано, че административните отделения ги има горе-долу в половината от окръжните съдилища. Очевидно е, че с новия бюджет ще се реши този въпрос. Но идеята към 1 януари ние да имаме нов бюджет, който ще може да действа и ще можем да назначим всички съдии в административните съдилища не е реалистична. Защото трябва да назначим и персонала. Примерно, идеята, че в сградата на окръжния съд ще се помещава и административния, но стаите трябва да бъдат разделени. Т.е. практически е невъзможно на 1 януари да заработи бюджет и да може Висшият съдебен съвет да назначи всички съдилища, а те да назначат и персонала си. Но ако сложим 12 месеца, може би ще бъде разумното решение, при което от периода от 1 януари до 1 април при задействан вече бюджет, Висшият съдебен съвет да може да извърши цялата тази сложна операция. За това аз ви предлагам срока да бъде 12 месеца. По този начин даваме възможност на Висшия съдебен съвет да си изпълни ангажимента.
Янаки Стоилов:
Г-н Пенчев, само по уточняването на срока. Заповядайте.
Константин Пенчев:
Най-напред искам да благодаря на комисията за мъдрото, по моему, решение, което взе. Вие знаете, че аз първо бях привърженик на 12 съда, но по-мъдрото решение е това, което вие в момента взехте.
Янаки Стоилов:
Ние създаваме и по-голяма отговорност с него.
Константин Пенчев:
Искам да ви уверя, че с тази отговорност доколкото мога ще гледам наистина да се справя достойно. Смятам, че ще направим една система на административно правораздаване, която ще бъде модел за европейско правораздаване.
Специално за това, което г-н Бисеров казва. Аз лично на практика го виждам така. Аз не виждам пречка Висшият съдебен съвет след като влезе в сила закона да започне да назначава председателя и съответно съдии, считано от 1 януари. При всички положения трябва да има определени поне председатели, за да може те да действат в търсене на сгради, на служители. Този въпрос мисля, че няма да затрудни Висшия съдебен съвет, който в този си състав се справи с две много големи предизвикателства – първото беше да преназначи всички административни ръководители и второто в момента около 500 следователи ние ги преназначаваме за прокурори и за съдии. При една добра организация ще се справим и с това. Това не е проблем.
Що се отнася до бюджета, аз знам, че в този бюджет има предвидени 5 млн.лв. за стартиране на тази реформа. Така че и това не е пречка. За мен е важно да започнат делата да се гледат вече в тези съдилища. Така че според мен, 1 януари е по-добрата граница, но каквото и да приеме парламента, ние винаги можем да се справим.
Янаки Стоилов:
Г-н Пенчев, дали бихте могли да кажете дали другият срок да го запазим, тъй като даваме три месеца срок за влизането на кодекса в сила. Т.е. сегашните окръжни съдилища да прилагат новия кодекс. Това целесъобразно ли е в тримесечния срок, а само срокът за създаването на съдилищата да го уточним – от началото на годината или това, което предлага г-н Бисеров. По вносителя общият срок е три месеца, в който трябва да започне прилагането на кодекса от сегашните съдилища.
Константин Пенчев:
За мен е реален този срок и трябва да се спази – 3 месеца, защото този кодекс трябва да действа, независимо, че от сегашните съдилища. За мен няма проблем този срок да се запази. Вие преценете дали 1 януари 2007г. или това, което предлага г-н Бисеров – 1 април 2007 г. Така или иначе срокът ще бъде инструктивен.
Янаки Стоилов:
Никакъв инструктивен. Ние прекратяваме с инструктивните срокове в тази област, защото това е въпрос, в който тези органи да създават организация.
Константин Пенчев:
Ние ще бъде готови за 1 януари 2007 г., но ако вие решите 1 април 2007 г. ще се съгласим и с това. Ваше право.
Янаки Стоилов:
За мен е много важно, че Вие като председател на Върховния административен съд и като член по право на Висшия съдебен съвет след като изразявате този ангажимент смятам, че той на нас ни дава възможност да стартираме тази процедура.
Надка Балева:
По § 4 от материала, който днес ни беше раздаден.
Тази формулировка е много неясна и много неточна. Така, както е предложен текстът, излиза, че докато започнат да функционират регионалните административни съдилища ще важи стария ред. В същото време казваме: законът влиза в сила три месеца след неговото обнародване. Струва ми се, че за да се създаде яснота, по-добре би било текстът на § 4 да звучи така:
“Административните дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд до започване функционирането на регионалните административни съдилища се довършват в същите съдилища и по досегашния ред.”
Янаки Стоилов:
Така излиза, че ако те бъдат създадени на 1 януари, което ще създаде затруднения. Това решение, което се предлага, е още по-сложно.
Надка Балева:
Неприключените производства се приключват в същите съдилища, където е започнало тяхното разглеждане.
Янаки Стоилов:
Това е идеята на текста.
Надка Балева:
А по кой ред?
Янаки Стоилов:
Значи да уточним реда. Според мен, е безспорно,п че те ще приключат там където са започнали. Въпросът е по кой ред?
Надка Балева:
Да уточним този въпрос и да формулираме текста.
Иван Тодоров:
Като се създадат съдилищата абсолютно невъзможно е делата да бъдат прехвърлени.
Янаки Стоилов:
Ние това не го и предлагаме.
Иван Тодоров:
Само ще кажа две думи и след това ще предложа текст.
Първото нещо е, че като се започне нещо по един ред, по принцип не може да се смени редът. Аз считам, че най-простото и хубаво разрешение е дело, което е започнало в досегашните съдилища, да се приключи в досегашните съдилища по досегашния ред. Това е първият принцип. Това е най-безпрепятственият начин за приключване на едно дело. Не са промените само чисто процесуални, а те са и институционални и поради тая причина трябва да се запази този ред до края на приключване на делото.
Второто много важно нещо е.
Янаки Стоилов:
Ясно. Да смятам, че Вие и г-жа Балева предлагате да падне края на § 4 и да се запази текстът. Т.е. да отпадне: “до започване функционирането на регионалните административни съдилища.”
Иван Тодоров:
Много важно е новите съдилища да не започнат задръстени. Това е изключително важен въпрос за административното правораздаване.
Янаки Стоилов:
По този въпрос има ли възражения? Няма. Гласуваме отпадането на текста: “до започване функционирането на регионалните административни съдилища.” Благодаря ви. Приема се.
Да гласуваме срока, в който ще бъдат изградени и ще започнат да работят административните съдилища.


Христо Бисеров:
Ангажиментът на г-н Пенчев ни дава едно спокойствие обаче, вижте как е написан текстът.
“В срок 9 месеца от обнародването на този кодекс Висшият съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието определя броя, седалищата и съдебните райони на административните съдилища и назначава съдиите в тях.”
Продължавам да твърдя, че както е редактиран текстът означава, че след 9 месеца ние трябва да имаме изградени съдилища, готови да функционират. Тази реплика, която г-н Пенчев каза, ми подсказва, че вие наистина гледате на този срок по-скоро като на инструктивен срок, защото няма как на 1 януари при положение, че бюджетът още не действа, той – бюджетът за следващата година не може да бъде задействан на 1 декември предната година, няма как в Хасково да има административен съд със сграда, с председател, с канцелария, с назначени служители с всичко, което се извършва. Просто няма как. Точно това подсказва, че Вие гледате на този срок като инструктивен и поради обективни обстоятелства той ще бъде удължен. Защото работата по реализирането на тази реформа стартира практически, след като бюджетът влезе в сила. Вие можете да се подготвяте много сериозно, много детайлно, но не влезе ли бюджетът в сила, вие не може да започнете да работите, да назначавате, да ремонтирате помещения, да наемете някъде, ако трябва да правите ремонти и т.н. За това, за да не гледаме на срока като инструктивен, ако кажем в срок до 12 месеца, вече маркираме на практика две дати: 1 януари, когато бюджетът влиза в сила и вие дотогава сте извършили куп подготвителни действия и трите месеца, през които вие реализирате с този бюджет всичко, което сте подготвили. За това да превърнем срока в задължителен и да ви маркираме отговорността, която поемате, мисля, че е по-разумното решение.
Янаки Стоилов:
Тогава, ако искате да разделим нещата. До началото на годината да бъдат извършени всички необходими подготвителни действия от Висшия съдебен съвет, а от 1 март да започне разглеждането на делата. По-добре е с някаква фиксирана дата – 1 март, като мисля, че два месеца са достатъчни за този преходен период от назначаването до започване на работата. Да останат действията, които Висшият съдебен съвет трябва да извърши до Нова година, а от 1 март да започне гледането на делата в административните съдилища.
Г-н Магдалинчев, този модел по принцип приемате ли го?
Боян Магдалинчев:
Приемам го, но бих искал да се направи една корекция във връзка с § 3, ал. 2., че Висшият съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието определя броя, седалищата...
Янаки Стоилов:
Това отпада, защото ние вече приехме, че това се определя със закон. Това автоматично отпада и го разглеждам като редакционен въпрос вече.
Този въпрос е изяснен.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, гласувахме текста на § 4. Но става дума за кои започнали. Започнали до влизането в сила на този закон или до създаването на новите съдилища? Не е ясно това от текста.
Янаки Стоилов:
Добре. Дайте това да решим. Защото ние решихме, според мен, висящите до влизане в сила на този закон. Но имаме и друг срок - 1 март. Тогава да фиксираме срок до края на годината и да се знае, че от началото на годината всички тези искове ще се подават в новите съдилища.
Иван Тодоров:
Нещата са много ясни. Докато няма създадени административни съдилища, те отиват в досегашните съдилища. В момента, в който се създадат, те отиват в тях. Вие предлагате 1 март, което е много сполучливо предложение, означава, че след 1 март ако някой подаде жалба, тогава тя отива в съответния административен съд.
Проф. Кино Лазаров:
Не се знае кога ще влезе в сила закона. не се знае кога ще бъде обнародван.
Иван Тодоров:
Предложението да има точна дата е изключително хубаво, защото това създава една хубава организация още отсега.
Мая Манолова:
Един чисто практически въпрос. Кой ще догледа този огромен обем от административни дела, след като приехме, че реално съдиите от административните отделения ще преминат към административните съдилища.
Реплика: Това не сме го приели.
Проф. Кино Лазаров:
Но не навсякъде. Някъде няма административни отделения.

Янаки Стоилов:
Ние приехме, че те ще се догледат в районни и окръжни съдилища, където са започнали.
Искате ли да гласуваме алтернативата за 1 април и 1 март.
Христо Бисеров:
Няма нужда да употребяваме такива дати. До 12 месеца от обнародването. Това означава, че на практика Висшият съдебен съвет ще може да реализира цялото това превъртане, да го наречем, между датата, която бюджетът влиза в сила и датата, която дава този закон. Ако можете да се справите до 1 март, добре.
Янаки Стоилов:
Аз държа не на точната дата, а че винаги фиксирането на дата в закона има мобилизиращо значение и ориентиращо за гражданите. Защото 12 месеца звучи условно, докато каквато и да е дата, нека в закона да я запишем и да се знае, че започването е в един фиксиран период, защото това е свързано с бюджет и организация на работата. Да се сложи някаква начална дата на определен месец. Предложението беше да ги създадем в началото на годината, а гледането на делата да започне малко по-късно.
Боян Магдалинчев:
Трябва добре да се ориентираме, защото с § 140 изключваме приложението на целия § 3.
Янаки Стоилов:
Този въпрос, който поставяте е основателен, но трябва да изключим от алинея еди-коя си, която влиза в сила еди-кога си. Защото по отношение на нея законът ще влезе в един друг момент, а другите последващи действия ще бъдат отложени.
Би трябвало да фиксираме датата. В срок до ... Висшият съдебен съвет създава административни съдилища и назначава съдиите в тях. Административните съдилища започват ...
Надка Балева:
Нали законът ги създава.
Янаки Стоилов:
В срок (който определим) Висшият съдебен съвет назначава съдиите в административните съдилища. Отделно изречение в смисъл, че административните съдилища започват разглеждането на делата или административните съдилища започват да функционират от (определяме датата).


Боян Магдалинчев:
Може да се фиксира, че до 31 декември 2006 г. Висшият съдебен съвет назначава. Функционирането на съда да започне еди-кога си.
Янаки Стоилов:
Така предлагаме, две изречения.
Има ли възражения подготвителните действия да бъдат извършени до края на годината? Няма. Това го приемаме.
Кажете за срока, в който започва образуването и разглеждането на делата, т.е. функционирането, ако не намерим по-подходяща дума, от коя дата да бъде. Нека да фиксираме определена дата.
Проф. Кино Лазаров:
1 март 2007 г.
Янаки Стоилов:
Друго предложение за дата имаме ли?
Христо Бисеров:
Това означава, че за два месеца председателите на съдилищата ще успеят да се организират: сгради, канцеларии, чиновници.
Янаки Стоилов:
Сградите трябва да са осигурени до края на годината. Приемаме, че до края на годината е подготвителният период. Те постъпват, започват да си получават заплатите,назначават си веднага служителите през януари, през февруари подготвят всички неща и м. март постъпват делата, образуват ги и започват да ги разглеждат. Така приемаме.
Проф. Анелия Мингова
Към тази дата трябва да предвидим преходното правило с оглед производствата по висящите дела. Защото ако не започне да функционира този съд, към този момент има висящи дела и те са висящи и след влизане в сила на този кодекс. Има висящи, които са сега към момента на влизане в сила – след три месеца от обнародването, и висящи дела, които ще бъдат образувани и неприключили до въпросната дата.
Янаки Стоилов:
Според мен, трябва да предвидим, че по новия ред постъпват от 1 март в тези съдилища – се образуват и разглеждат от 1 Март.
Проф. Анелия Мингова:
Образуваните до този момент.
Янаки Стоилов:
Те си вървят по стария ред. По отношение на заварените със закона дела се приключват по досегашния ред пред досегашните съдилища.
От 1 март административните дела се образуват и разглеждат.
Има ли някакъв друг междинен период?
Константин Пенчев:
Заварените дела до момента на влизане в сила се разглеждат от сегашните съдилища по досегашния ред. Въпросът е когато този кодекс влезе в сила като процесуални правила, постъпилите дела до 1 март (между 1 януари и 1 март) остават в старите съдилища, но по кой закон да се гледат – по стария или по новия закон. Това е въпросът.
Проф. Анелия Мингова:
Въпросът е докъде ще ограничим обратното действие.
Александър Еленков:
Предлагам ви § 4 да стане с две алинеи:
(1) Заварените административни дела в районните и окръжните съдилища (продължава сегашния текст)
(2) Всички жалби, искови молби, подадени от влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс до създаването на административните съдилища за образуване на административни дела в окръжните съдилища и се разглеждат по реда на този кодекс.
Янаки Стоилов:
Т.е. за тях се прилага новата процедура, но пред старите органи, за да не се губи време за тяхното разглеждане.
Иван Тодоров:
Ако се приеме това нещо, ще се объркат нещата. Инстанциите са различни.
Янаки Стоилов:
За това се предлага да се образуват пред окръжните съдилища и да си вървят по новия ред. Мисля, че това решение е сполучливо. Има ли възражения.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам възражения. Простете ми.
Когато говорим за компетенции на органи, те не могат да бъдат отделени нещата и проблемите от това, кой се произнася от реда, по който се произнася. Ако ще правим такава преходна разпоредба, трябва да бъде по стария ред и старите съдилища до функционирането на новообразуваните.
Янаки Стоилов:
Т.е. до 1 март всичко си върви по стария ред пред старите органи.
Проф. Анелия Мингова:
Да, иначе ще се създадат маса затруднения.

Христо Бисеров:
Ще приемем ли втората алинея?
Янаки Стоилов:
Не. Отиваме към по-ясни разрешения.
До 1 март всичко върви по стария ред пред старите органи.
Христо Бисеров:
Създаването на един административен съд може да стане на 20 януари. Но това не означава, че на 20 януари някой може да отиде с жалбата там, защото има създаден съд.
Янаки Стоилов:
В наредбата ще запишем така, че образуването и разглеждането на делата пред административните съдилища започва от 1 март 2007 г. За другите случаи всичко си върви по стария ред пред старите органи.
Иван Тодоров:
Г-н Председател, дали мога да прочета едно предложение, как да се съчетаят двете алинеи, защото иначе не е ясно.
Има два въпроса. Първо сега образуваните дела, преди влизането на кодекса в сила, ние със сега съществуващия § 3 казваме: те продължават по досегашния ред в досегашните съдилища.
Има втора възможност, която за един юрист не би следвало да е проблем, но в практиката ще възникне като проблем, а именно. Влиза кодексът в сила. Знае се, че от 1 март примерно или от еди-кога си се образуват административните съдилища, къде трябва да отиват тия дела – в досегашните или в новите съдилища, и втори въпрос – по какъв ред да се разгледат.
Янаки Стоилов:
Ясно. Редакцията ще я направим. Ние решихме, че висящите дела вървят пред досегашните органи по досегашния ред. И ако трябва да запишем, за делата, които са образувани след влизането на кодекса в сила, те също се разглеждат по досегашния ред пред досегашните органи до 1 март.
Иван Тодоров:
С други думи, до създаването на регионалните административни съдилища делата се образуват и разглеждат в досега съществуващите съдилища.
Ще възникне един проблем, ако бъдат по новия ред.
Янаки Стоилов:
Казваме, че до 1 март и новообразуваните дела вървят по стария ред пред старите органи.

Иван Тодоров:
Въпросът е, че и след 1 март трябва да продължат да вървят по стария ред, които са образувани в окръжните съдилища.
Янаки Стоилов:
Да, ще вървят. То е същото като с НПК.
Проф. Анелия Мингова:
Да, ще вървят. Тогава бих задала въпроса какъв е смисълът на § 140 за влизане в сила три месеца след обнародването, като то явно ще влезе в сила от 1 март. § 3 ще влезе в сила от обнародването, както е предвидено, само че нищо останало не може да влезе в сила до 1 март, включително и тези отменителни текстове от другите преходни разпоредби. Нищо не може да влезе в сила. Като променяхме ГПК, тъй като на мен това ми е в съзнанието, той влезе в сила от 1 април 1997 или 1998 г. Правим ли тук нещо, което е свързано с датата 1 март или която и да било, тогава и самият кодекс влиза в сила на тази дата с функционирането на съдилищата.
Янаки Стоилов:
Да не възникнат някакви проблеми от европейско естество.
Проф. Анелия Мингова:
Това е немислимо да го направим. Това е смешно.
Мая Манолова:
Обжалването на административните актове е само една от процедурите, които се уреждат в АПК. Тук има процедура по издаване на актове, спорове по административен ред. Това са производства.
Проф. Анелия Мингова:
Говоря за съдебните производства, за които става дума. Да се направи преглед на текстовете.
Янаки Стоилов:
Тогава да напишем, ако трябва, че за съдебното обжалване сроковете започват от тогава, а административните процедури да си текат по новия ред.
Иван Тодоров:
Г-н Председател, има само един единствен проблем. Когато на централен орган актът се обжалва вместо пред Върховния административен съд се обжалва пред Софийски градски съд. Това е единствената разлика, която ще се появи. Няма никакъв проблем, веднага след влизането на кодекса в сила да се прилага цялата процедура по кодекса, тъй като това е процесуален закон и няма никакъв проблем. Един процесуален закон като влезе в сила могат да се прилагат автоматично новите процесуални правила. Това е общо правило за всеки един процесуален закон, ако не се уреди друго нещо. Единственият проблем, който ще възникне е, че част от обжалванията на централните органи, които сега отиват пред Върховния административен съд, ще отиват по новия закон пред Софийския.
Янаки Стоилов:
Няма да отиват, ако кажем, че разпоредбите, които уреждат съдебното обжалване на административните актове, влизат в сила от еди-кога си. Така че започва да работи администрацията по тия правила. В съда ясно фиксираме откога тези правила действат. Мисля, че така няма да има объркване и няма да има нужда от препращане към отделни разпоредби.
Това го включваме като отделна алинея или ще видим систематично как е.
Преминаваме към следващите проблеми.
Проф. Кино Лазаров:
Разпоредбите относно обжалването, съдебното обжалване влизат в сила от 1 януари 2006 г.
Янаки Стоилов:
Има едно предложение на г-жа Касабова по отношение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Тя предлага тази отговорност на държавата да се отнася и за общините. Т.е. по отношение на актовете, издадени от общините, които попадат в тази категория, отговорността да бъде и за общините, подобно както е и за държавата.
Проф. Кино Лазаров:
Напълно правилно.
Янаки Стоилов:
Това приема ли се. Има ли възражения да ги чуем.
Които са за това предложение, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли ? Не виждам. Въздържали се? Не виждам, Приема се.
Моят въпрос за прокуратурата остана без отговор. Ще създаваме ли административни прокуратури.
Проф. Кино Лазаров:
Това нека да не го решаваме.
Янаки Стоилов:
Тук въпросът е формален, а не е практически.
Иван Тодоров:
Той е много формален, но има две неща в Конституцията. Едното е, че следва структурата, а другото е, че е централизирана. Тъй като има Върховна административна прокуратура и тази върховна административна прокуратура си покрива цялата дейност на прокуратурата, израз на централизацията на прокуратурата. Т.е. има си специализирани органи.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, след като има окръжни прокурори, те са окръжни прокурори и за административните и за наказателните въпроси. Така че пак има някаква симетрия.
Продължаваме нататък само в изброителен ред. Моля ви да внимавате, тъй като отиваме към един обемен по съдържание въпрос за изменението в други закони. Те са ви раздадени и само, ако има някакви възражения и допълнения, могат да се чуят. Освен тях, има някъде, където препращането не може да бъде директно. Затова ще ви изброя тези закони и ако го приемаме, дали да ги включим.
Едното е в Данъчно осигурителния процесуален кодекс в чл. 156, ал. 1 е казано, че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението, може да се обжалва чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението. Тук ако искате също да препратим пред административния съд по местонахождението.
Приема ли се? За всички е ясно, че това може да стане от 1 март. Компетентността и обжалването на данъчно-осигурителните актове го прехвърляме към административните съдилища. Има ли възражения по този въпрос. Тъй като данъчните органи са с друга структура, тези които са издадени от областните трябва да отидат при съответните областни административни служби, а тези които са от регионалните да отидат при съответните регионални. Данъчните органи са на двойно ниво – имат регионални структури. Идеята е съответният административен съд да се разпределят по-равномерно. Във всяка област актовете, които се издават, да се обжалват там, а тези, които се издават от регионалните, те да се обжалват в 5 или 7 административни съдилища.
Мая Манолова:
Административното обжалване е задължително преди съдебното.
Янаки Стоилов:
Ние пак отиваме към съответния.
Следващия закон е Кодексът за социално осигуряване. Възприемаме същия принцип – пред съответния административен съд.
По семейния кодекс мисля да не ги пипаме. За настойничеството нека си върви по граждански ред, по гражданските съдилища.
Ядрени вреди. Те са подсъдни на Софийския градски съд. Въпросът е дали да ги прехвърляме пред Софийския административен съд. Това са за ядрена безопасност по Виенската конвенция. Ядрена вреда е по-скоро граждански спор. Да си остане пред сегашния. Да не го променяме.
По Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд Има общински служби по земеделие и гори във всяка община и ако ги централизираме, ще бъде още по-трудно. Тогава трябва втората инстанция да бъде Върховен административен съд. Това е сложна материя. Има голяма практика по нея, конфликтна.А там има спорове примерно за по един декар земя и всички да ходят до Върховен административен съд
Боян Магдалинчев:
За земеделските земи първоинстанционното производство е в районния съд, но се развива като касационно производство пред Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Да я оставим така тази практика – пред районния съд и Върховния административен съд.
Но това, което чета в закона е друга практика от това, което г-н Магдалинчев казва. Това е Законът за собствеността върху горите и земите. За горите първата инстанция е пред районния съд, другата е пред окръжния съд.
Боян Магдалинчев:
Ако решаваме районните съдилища да са първа инстанция, то втора инстанция касационна да бъде Върховния съд.
Янаки Стоилов:
Досега мислехме как да се облекчи Върховният административен съд. Аз ви предлагам тук да правим симетрични промени. Сега е било районен съд. Да си остане, а решението на районния съд да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд, сега е окръжен. Т.е. ние много трудно в момента можем да направим всички тези преценки за промените. Нека само да уеднаквяваме нивата. Вместо да отидат пред окръжния съд, ад отидат пред административния съд. А след време, ако тези дела намалеят по количество, тогава можем да им вдигнем нивото – първа инстанция да стане административния и втора касационна инстанция да стане Върховния административен съд. Но докато тази вълна попремине може би сега е добре само да променим симетрията.
Предлагам ви, ако няма възражения, да добавим във второто изречение вместо “окръжния” да добавим “съответния административен съд”.
По Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. В ал. 4 производството е пред съответния окръжен съд по седалище. Значи трябва да стане пред съответния административен съд по седалището. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
По въпроса за държавната собственост да си останат като искови производства пред общите съдилища.
Заповедта на областния управител подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на имота.
В ал. 3. По негово искане съответния административен съд по местонахождението на имота, съответно Върховния административен съд.
По Закона за закрила на новите сортове на растенията. Има съдебен контрол по Закона за закрила на новите сортове растения. Сега обжалването е пред Софийски градски съд. Става дума за решения на петентното ведомство. Нека да запишем пред Софийския административен съд.
Това го нямате. Принуден съм да ви чета извадката за кореспондиращите промени.
Следващият е за решенията на трудово експертните лекарски комисии по Закона за здравето. Решенията на Националната експертна лекарска комисия трябва да бъде пред Софийския административен съд по реда на ЗАП.
По Закона за държавния служител за дисциплинарната отговорност са подсъдни на административните съдилища по АПК.
По Закона за кадастъра и имотния регистър. Пак трябва да бъде по реда на ЗАП пред съответния административен съд по местонахождението на имота.
По Закона за марките и географските означения пред Софийския административен съд.
По Закона за местното самоуправление и местната администрация законността за избор на общински съвет може да се обжалва пред административния съд, вместо окръжния.
По Закона за МВР, ал. 2 там също става по реда на ЗАП. Обжалване пред Софийския административен съд по реда на АПК.
По Закона за местните избори обжалването също трябва да е пред административния съд, въпреки че изборният процес не е административен. Тук можем, ако искате, да не го променяме.

Проф. Кино Лазаров:
И сега са административни спорове. Пред административния съд по АПК.
Янаки Стоилов:
Пред административния, съответно Софийския административен съд в ал. 1.
По Закона за митниците. Пред административния съд по местонахождението на органа.
По Закона за собствеността на одържавени имоти не го променяме.
По Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти оценките и установените квоти и отказите на областните управители, ръководителите на ведомствата да удовлетворят искането за обезщетение подлежат на обжалване по реда на ГПК е досега. Веднъж имаме окръжен съд, ГПК, а за министрите - Върховния административен съд. Досега е било по реда на ГПК
Боян Магдалинчев:
Досега по този закон (чл.6, ал. 3), когато актът е издаден от областен управител, те са подсъдими на окръжните съдилища. А когато актът е издаден от министър, тогава са подсъдни като първа инстанция на Върховния административен съд.
Янаки Стоилов:
Значи тук нищо не променяме.
Закон за обезщетяване за отчуждени имоти, за наемните правоотношения заповедта може да се обжалва пред административния съд по реда на АПК.
Закона за отбраната и въоръжените сили –Заповедта за кадрова служба, в административните съдилища по реда на АПК.
По Закона за патентите – от административния съд по местонахождението.
Закона за подземните богатства – също.
Закона за патентното ведомство – пак е Софийски административен съд.
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – не го променяме, както и за горите. Решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на
Боян Магдалинчев:
Г-н Председател, може ли тук да се вмъкна още веднъж, тъй като пак се връщаме на стария проблем. Ние по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд приехме първа инстанция – районен, втора инстанция – административен съд.
Янаки Стоилов:
И тук така приемаме.
Боян Магдалинчев:
И тук така, но се получава един парадокс. В чл. 167 ние казахме, че регионалният административен съд разглежда делото в състав един съдия. Значи районният съд е едноличен съд. Регионалният административен съд винаги сме го признавали за първоинстанционен съд и затова казваме, че съставът е едноличен. А тук казваме, че е касационна инстанция. Като е касационна инстанция, пак ли ще бъде едноличен състав.
Янаки Стоилов:
Тогава за тези категории дела да пишем, че той действа в състав от трима съдии.
Боян Магдалинчев:
Ние можем да кажем в случаите, в които действа като касационна инстанция.
Янаки Стоилов:
Къде да го уредим това нещо?
Боян Магдалинчев:
В чл. 167 трябва да създадем нов текст.
Янаки Стоилов:
Нека тогава в АПК да кажем за случаите, когато административният съд действа като касационна инстанция, той заседава в състав от трима съдии.
Боян Магдалинчев:
В чл. 167, ал. 2 записваме това.
Янаки Стоилов:
Да, разбрахме.
По Закона за убежището и бежанците – в административния съд по местопребиваването на чужденеца.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, ако ще има касационни функции административния съд, съответен, това първо трябва някъде да бъде казано и въпроса за състава е вторичен и не може да бъде решаван в кодекс. Ако за горите, земите и не знам си какъв фонд ще правим нещо специално, там трябва да се каже кой какви функции има, защото са различни от общите и какъв състав действа. Ако изобщо е разумно това изключение с оглед на каквито и да било принципи, да има правомощия районен съд, който изобщо не може да гледа административни дела. Занимаваме се от половин година с това, че правим специални съдилища и сега изведнъж казваме: административни по характер дела ще се разглеждат от районен съд и защо, никой не може да ми обясни.
Янаки Стоилов:
Аз не искам да правим по-големи промени в една сложна материя.
Проф. Анелия Мингова:
Ние направихме 280 ...
Янаки Стоилов:
Направихме, г-жо Мингова, защото много хора са платени за тази работа. Ние тук се чудим как да направим административните съдилища и се оказа, че цялата работа е недоправена. Ние поне търсим симетрията в законите. Аз не искам сега да започнем да пренаписваме всички останали специални закони.
Проф. Анелия Мингова:
Ние ги пренаписваме.
Янаки Стоилов:
Ние правим само симетрията с оглед на досегашния ред, без да променяме. Не искам да започнем сега дискусията по земите и горите и да обсъждаме къде е най-подходящо обжалването, след като виждате, че сме направили справка за 50-60 закона и за още 30-40 допълнително, които трябва да уеднаквим, защото вносителят ни е казал, че ЗАП се заменя с Административнопроцесуалния кодекс и е приключил работата си.
Проф. Анелия Мингова:
Чудесно. Нека тогава в тези два закона там да си направим уредбата, а не в АПК. За това става дума само. Ако ще действа с такива функции, казва се че са такива и казва се какъв е съставът. В двата специални закона.
Янаки Стоилов:
Приемам, ще го отразим в специалните закони, че в този случай административният съд действа в състав от трима души. То си е казано, че действа като касационна инстанция.
В Закона за устройството на територията. Там са индивидуални административните актове по местонахождението на имота, цената. Когато интересът е неоценяем, актовете за откази се обжалват пред административния съд, а за София пред Софийския административен съд. Актовете и отказите на министъра пред Върховния административен съд.
По Закона за хазарта. Решенията на държавната комисия се обжалват пред Софийския административен съд.
Единствено си давам сметка, че не сме уредили въпроса по един закон, който беше прецедент в нашата практика – Закон за тълкуване на Закона за чужденците. Има едно конкретно препращане. Аз нямам решение на въпроса. Дано с един случай да е изчерпано действието на този тълкувателен закон. Ако някой има предложение, да го направи. Аз нищо не предлагам.
По Закона за общинската собственост обжалването е пред административния съд по реда на АПК.
С това се надявам, че сме изчерпали дискусията по АПК. Ще ни позволите, ако установим някакви технически несъответствия по тези закони, да ги направим.
Много благодаря на вас и на експертите за тази обемиста работа.
По преходните разпоредби имаме ли нещо друго, което някой да смята, че сме пропуснали.
Светла Янкулова /експерт/:
§ 117 на с. 22. Закона за съдебната власт. В т. 1, бук. “б”.
Янаки Стоилов:
Т. “б” трябва да отпадне. Какво значи “освен ако със закон е предвидено друго”? Конституцията е решила въпроса. Ние не можем да делегираме със закон. Буква “б” трябва да отпадне.
Моля да допълните:
“Административните съдилища действат като първа инстанция и като касационна в предвидените от закона случаи.” Защото имаме два три закона, в които това го направихме.
Благодаря ви.
По втора точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Нека да заповядат представителите на министерството на икономиката и енергетиката и на Агенцията за обществени поръчки.
По Закона за обществените поръчки водеща е Икономическата комисия, но смятам, че това е важен законопроект, който поставя редица юридически проблеми.
Моля представителите на вносителите за такова представяне, което се отнася до проблематиката на комисията, като ни обърнете внимание на това, което смятате за най-важно или дискусионно. Заповядайте, г-н Борисов. Моля да ни извините, че ви забавихме толкова много.
Лъчезар Борисов:
Г-н Председател, бяхме свидетели на доста сериозна работа и действително е по-добре нещата да се решават тук.
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Искам да представя на вашето внимание Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е одобрен от Министерския съвет на 9 февруари т.г.
Предложеният закон е съгласуван с Генерална дирекция “Вътрешен пазар и услуги” на Европейската комисия. Коментарите на дирекцията са отразени и текстът на проекта е одобрен от тази комисия.
Законът за обществените поръчки е в сила от 1 октомври 2004 г. е изготвен в съответствие с директивите от 1992г и 1993 г. На 31 март 2004 г. Европейският парламент прие две нови директиви в областта на обществените поръчки. Държавите членки на Европейския съюз следва да приведат националното си законодателство в съответствие с новата уредба до 31 януари 2006 г.
Директивите уреждат възлагането на обществените поръчки съответно в публичния и комуналния сектор. Те не променят по същество действащата система в областта на обществените поръчки, а по-скоро я усъвършенстват и я правят по-гъвкава с оглед развитието на информационните технологии и изискването на пазара. Целта на директивите е да се осъвременят и опростят процедурите за възлагане на обществените поръчки в Европейския съюз при спазването на основните принципи на Римския договор. Липсата на коренни промени в европейската правна уредба наложи изготвянето на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, а не на проект на нов Закон за обществени поръчки.
В цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от октомври 2005 г. относно степента на готовност за членство в Европейския съюз на Република България се правят препоръки за изменение на нормативната уредба и относно оспорването на процедурите за възлагане на обществени поръчки. С изменението следва да се въведат изискванията на съответните директиви. Подготвените промени с този законопроект са съобразени с приетата от правителството идейна рамка за изграждане на нова система за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки. В този смисъл приемането на проекта на закона ще отговори на сериозните критики, отправени в доклада. С предприемането на тези действия в областта на обществените поръчки ще премине в така наречената “зелена зона”. По този начин ще се избегне възможността за налагане на предпазна клауза, предвидена в договора за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Променена е правната уредба на обжалването на процедурите за възлагане на обществените поръчки. В съответствие с изискванията на
директивите на новия ред се предвижда обжалване на всяко решение, действие или бездействие на възложителя. Жалба пред Комисията за защита на конкуренцията може да се подава до сключване на договора или рамково споразумение. Копие от жалбата се изпраща на възложителя, който може и сам да отстрани допуснатото нарушение до приключване на производството пред комисията. Тук са дадени и сроковете.
Важна последица от въвеждане на новия ред за обжалване е закриването на Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки. По-нататъшното съществуване на такъв специализиран арбитраж е несъвместимо с принципите, върху които е изградена процедурата за обжалване. Идеята за решаване на спорове пред арбитражен съд не е отхвърлена изцяло. Лицата, претърпели вреди в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедури на възлагане на обществени поръчки могат да претендират обезщетение по исков ред пред граждански съд и пред избран от тях арбитраж.
Благодаря за вниманието, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Аз предлагам, ако народните представители имат въпроси и становища, нека да вземат думата. Да използваме присъствието на г-н Божков от Комисията за защита на конкуренцията, на г-жа Павлова от Агенцията за обществени поръчки. Тук е и г-н Марев от Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки. Те могат да използват вашите становища и въпроси, за да могат по-скоро да отговорят на тях, преди да се формира нашата позиция.
Имате ли въпроси и становища? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предвид напредването на времето ще бъда кратка и ще си спестя положителните моменти, които безспорно съдържа този законопроект.
Искам да обърна внимание на няколко пункта, които в мен специално събуждат определени притеснения.
Първото е свързано с въвеждането на Комисията за защита на конкуренцията като един вид особено юрисдикция, която ще се произнася по оспорването на процедури по обществени поръчки. Тук положителното е, че решенията на възложителя са превърнати или по-скоро е върнат обратният им вид на индивидуални административни актове. Мисля, че в общия контекст и на току-що приетия Административнопроцесуален кодекс в рамките на нашата комисия и създаването на регионални административни съдилища би било по-нормално, ако обжалването върви пред тези окръжни административни съдилища, отколкото пред Комисията за защита на конкуренцията. Тук аргументите са много на брой. Едва ли ще изчерпя всички.
Реплика: Да няма административно ниво на обжалване.
Мая Манолова:
Административно да се върви направо пред административни съдилища. Всъщност това беше и идеята с тяхното въвеждане за една по-голяма специализация, за уеднаквяване на практиката, за достъп до правосъдие и пр. и пр. – неща, за които говорихме до преди малко.
Моите притеснения са свързани с това, че тази комисия общо взето има други функции и няма бог знае какъв капацитет за решаване на такива спорове. Освен това, както всички знаем, тя е дислоцирана в София. Обществените поръчки се извършват в рамките на цялата страна и определено централизирането на обжалването би довело до определени затруднения в самия процес по обжалване.
Освен това, не е ясно като какво точно тя ще функционира. Дали ще бъде особена юрисдикция, дали ще бъде и ще изземе функциите един вид по-горестоящ административен орган, който преценява законосъобразността на актовете. Основанията за обжалване е предвидено обжалване само по отношение на законосъобразността на актовете. Няма никакъв синхрон и във връзка със сроковете, които така или иначе ако се приеме, че тя е особена юрисдикция, ние приехме в процесуалните закони двумесечен срок, а след това 14 дневен срок за произнасяне. Изобщо на мен лично действията на комисията в този закон ми приличат на едно странно петно на иначе вече унифицираната система на правораздаване, която се опитваме да създадем, включително и в рамките на самото административно производство и обжалване на актове.
Освен това, други по съществено моменти, които само ще нахвърлям.
Определени притеснения създава недостатъчното детайлно и прецизно разписване на процедурата “състезателен диалог”. Ясно е, за да приложим докрай изискванията на цитираните европейски конвенции трябва да бъде въведена тази процедура, но мисля, че тя може да се прецизира, за да няма съмнение, че ще се създадат условия за безпристрастност и прозрачност при нейното прилагане.
Една от слабостите на съществуващия досега ЗОП беше затруднения достъп или по-точно липсата на достъп на участниците в процедурите до решенията на възложителите, на което не се предлага решение в този проект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Също така, аз съм скептично настроена към създаването на един централен орган за обществените поръчки. Проследявайки това, което правим в областта на административното правораздаване и изобщо като комисия в посока да оскъпяваме максимално процесите и да създаваме нови административни органи, но може би тук трябва да си зададем въпроса е ли е това необходимо, какво ще ползва. По-скоро централизирането на тези функции по възлагане на обществени поръчки, на мен в случая повече ми прилича на създаване на допълнителни предпоставки за развитие на допълнителни корупционни практики.
Притеснение буди, според мен, и процедурата по предлагане на обезпечение в случаите, когато се обжалват индивидуални административни актове - решение на възложителя, което би следвало направо да отпадне или поне да бъде прецизирано.
Това е най-общо.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли от членовете на комисията? Въпроси.
Г-н Марев иска думата. Г-н Божков или г-жа Павлова биха ли желали да вземат думата по въпросите, поставени от г-жа Манолова?
Миглена Павлова:
Ако смятате за необходимо да поясним какви са били мотивите, за да внесем законопроекта в този му вид.
Янаки Стоилов:
Не толкова по законопроекта, а по въпросите, които бяха поставени.
Миглена Павлова:
Дами и господа народни представители,
Основната причина, за да предложим нов вариант, нова система за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки е, че съществуващата досега практика показва неефективност, както при обжалването на процедурите по административен ред по отменения Закон за обществените поръчки, така и проблеми със системата на обжалване по сега действащия закон, когато обжалването става по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. И двете системи имат основен недостатък – липсата на бързина и на ефективност при решаването на тези спорове. Т.е. до момента в който съдът се произнесе, ние вече имаме една приключила процедура, един сключен договор и съответно извършена доставка, извършено плащане и никакви последствия от обжалването. Практиката от досега действащия закон, който влезе в сила 1 октомври 2004 г., показва, че имаме 118 заведени дела по този закон. Получили сме информация за едва 18 влезли в сила съдебни решения.
На следващо място причина за предложената промяна е и отправената сериозна бележка в мониторинговия доклад на Европейската комисия и отнасянето на обществените поръчки в една “жълта област”, където трябва да бъдат положени специални усилия и най-вече по процедурата на оспорване. Изрично е записано в мониторинговия доклад.
Причината, поради която предложихме Комисията по защита на конкуренцията да бъде органът, който да разглежда тези спорове, е следната: на първо място, предлагаме едно административно производство. Тя се явява в ролята на висшестоящ административен орган, а не специална юрисдикция и тя е първа инстанция по гледането на тези спорове. Втора инстанция е Върховен административен съд в тричленен състав. Считаме, че това е органът, който най-близо стои до проблематиката, тъй като основно споровете са във връзка с нарушена конкуренция.
На следващо място, комисията има практика, но това би могъл и г-н Божков да сподели с вас, по отменения Закон за обществените поръчки, както и фактът, че след датата на нашето реално членство в Европейския съюз всъщност част от функциите на комисията ще отпаднат, а тя има формиран административен капацитет.
Може би толкова по обжалването. Ако вие имате някакви други въпроси?
По отношение на процедурата “състезателен диалог”, ако ми позволите. Тя е нова процедура в европейските директиви. Действително може би липсва детайлно разписване стъпка по стъпка на всяко едно действие на възложителя в хода на процедурата, но трябва да кажем, че това е една процедура, която всъщност представлява комплекс от две съществуващи досега процедури, а именно ограничената и процедура на договаряне без обявления, както и че тя се прилага в много ограничени случаи – единствено тогава, когато не може да бъде проведена открита или ограничена процедура поради сложност на техническото задание на поръчката или сложни правно финансови аспекти.
В предложения проект състезателния диалог е включен и при обществените поръчки, а не само при концесията за строителство. Би могло да се реализира при сложни проекти, които са в сферата на ATI технологиите. Това са и примерите, които се дават от Европейската комисия за прилагането на подобна процедура. Възложителят трябва да мотивира избора на тази процедура.
За Централния орган за обществени поръчки. Предвидили сме възможността за неговото създаване в закона, като идеята е допълнително да се поработи върху концепцията за това какъв точно и къде да бъде този орган. създаването му ще стане с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката. Практиката в 80% от страните-членки е, че съществува такъв централизиран орган за обществени поръчки. Практиката показва, че има икономии както на финансови средства по отношение на договорите, които той сключва за цялата държавна администрация, така и по отношение на човешки ресурси и време за подготовката на тези процедури. Тук става въпрос за често срещани, обичайни доставки и услуги, които се възлагат от Централния орган за обществени поръчки.
Яни Янев:
Как тези промени в Закона за обществените поръчки ще се отразят на снабдяването и обществените поръчки по отношение на лицата. Ще съкратим ли, защото виждате какви са резултатите. Имаме ли някъде специализирана процедура в този случай. Защото виждате в момента как държавата се съди и е осъждана,защото тази процедура и специално по отношение на лекарствата животоспасяващи и за онкоболни се бави. Дали има отражение?
Миглена Павлова:
На поставения въпрос ще ви отговоря,че Европейската директива изчерпателно изброява случаите, при които не се прилагат тези правила
И доставката на лекарства не е в обхвата на изключенията. Всичко е въпрос на добро планиране и организиране на тези процедури и тяхното своевременно провеждане.
Янаки Стоилов:
Което ще рече, че ще бъде толкова бавно, колкото и досега.

Миглена Павлова:
Правилата са такива, каквито действат и в Европейския съюз. Единственото, което има като изключение в приложното поле на закона това е по отношение на лекарствата, които се плащат от Националната здравноосигурителна каса за доболнична помощ, тъй като там има рембурсна схема, едно възстановяване на разходи и това не е по същество обществена поръчка. Всички останали случаи – и болниците, и Министерството на здравеопазването трябва да прилага законодателството на обществени поръчки.
Янаки Стоилов:
Не искам да откриваме дискусия за това какъв е критерият в болничната и доболничната помощ, по различен начин да се процедира. Това е тема, която ние не можем в Правната комисия да решим към кого да отправим.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз считам, че не е това Законът за обществените поръчки, в който са отразени принципите за възлагане на обществени поръчки, между които са публичност и прозрачност, свободна, честна и лоялна конкуренция, еднопоставеност на всички кандидати.
В предложението се въвежда нова алинея 2 и в тази нова ал. 2 се отразява възможността възложителят на обществена поръчка, когато предоставя специални и изключителни права за изпълнение на услуга на лице, което не е възложител, актът, с който тези права се предоставят, трябва да спазва един единствен принцип, а именно принципът за недопускане на дискриминация на основата на националност при възлагане на договори. Виждам, че тук другите принципи, като публичност и прозрачност, свобода и лоялна конкуренция не присъстват. Бихте ли ми обяснили причината.
Миглена Павлова:
Този текст, който току-що прочетохте е специално изискване на директивата.
Реплика:
Въпросът е дали се спазват другите принципи.
Галя Манасиева:
Естествено, че тези принципи ще важат, ако се възлага обществена поръчка. Тук става въпрос само за този случай ,когато предоставя специални, изключителни права на някой друг при доставки той не трябва да прилага ограничение на дискриминация на основата на националност. Това изрично е изведено в директивата.
Янаки Стоилов:
Това е препоръка, която трябва да се отрази в по-нататъшното разглеждане при второто четене. Благодаря, г-жо Антонова.
Други въпроси не виждам. Г-н Марев пожела думата и г-н Божков, след което ще приключим дискусията и ще пристъпим към оформяне на позиция. Г-н Божков, заповядайте.
Веселин Божков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми зам.-председатели и членове на Комисията по правни въпрос към Народното събрание,
Първо, ми позволете да извиня нашия председател, че не присъства тук, поради командировка в чужбина.
Второ, ние не се натискаме да бъдем органа, пред който ще става това обжалване, но ако законодателят реши, ние смятаме, че имаме съответния административен капацитет, за да се справим с тази задача. Още повече, че има и такава гледна точка. Съжалявам, че г-жа Манолова излезе, макар и да не искам да влизам в дискусия с нея.
Само няколко аргумента ще приведа защо ние по принцип трябва да бъдем.
Първо, така смята и Европейската комисия и тя недвусмислено го е изразила. Изпратих вече две експертни групи от представители на Главна дирекция “Конкуренция” и Главна дирекция “Вътрешен пазар”, в която ние уточнихме наличието на този административен капацитет. Беше извършен определен мониторинг, включително стигнахме и до момента на структурите, които ще се създадат с цел да извършваме и това правомощие, ако определи законодателят.
Янаки Стоилов:
Европейската комисия смята, че като централизира обжалването пред вас по-добре ще може да контролира процеса. Това ли са й мотивите?
Веселин Божков:
Да, още повече, че такава практика има в Чехия, Германия и Дания. Дори, ако вие ни възложите това задължение, ние вече сме влезли в контакт със съответните служби на Комисиите за защита на конкуренцията на Чехия и на Германия по програма ТАЙКС да извършим обмен на опит в този аспект. След това имаме споразумение с Агенцията за обществени поръчки. Има сграда, имаме една институция, която вече 15 години е развивала някакъв капацитет, още повече, че по стария ЗОП ние също участвахме във вземането на решение в самото откриване на тръжните документации и взимането на
решение като участници в този процес. Много или малко ние участваме и сега, тъй като знаете, че всяко едно решение по Закона обществените поръчки, което е в противоречие или което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията, ако има поставени условия в тръжната документация, които не съответстват с основния предмет на дейност, влизат в приложното поле на Закона за защита на конкуренцията.
Това са аргументите, които ако вземете предвид, можете да възложите на Комисията за защита на конкуренцията да бъде първа инстанция в този процес.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Божков. Г-н Марев, заповядайте.
Матей Марев:
Благодаря, г-н Председател.-
Ще се опитам да бъда кратък.
Предложените промени са с мотив постигане на бързина и ефективност. На мен ми се струва, обаче, че има няколко съществени проблема, които трудно ще доведат до тези цели.
На първо място, не знам защо на вносителя е убягнала системата от налагане на временни мерки за отстраняване на нарушенията. Самите две директиви, които са в оспорването, разграничават случаите на временни мерки за отстраняване на нарушенията и контрол върху решенията. Сегашната система на оспорване, която е предложена, фактически възприема само контрола върху решенията. Временните мерки просто липсват. Като временна мярка е предвидена само спирането. Смисълът на директивата е отстраняване на нарушенията по пътя на налагане на временни мерки. За мен, при действието на нашата правна система, едни принудителни административни мерки, един задължителни предписания за отстраняване на нарушенията биха точно попаднали на мястото на изискванията на директивите.
На следващо място, големият проблем, който съществува сега в оспорването и което е причина да има толкова малко дела. Не са уредени последиците от отменителното решение на съда. Хората не виждат смисъл защо трябва да оспорват, да обжалват, когато има опасност след две години съдът да отмени решението, договорът да е сключен и изпълнен. И сега няма конкретни разпоредби, които да оказват какво следва от това. Липсва такова нещо. Няма го и сега. Проблемът е същия.
Липсва също и система за възстановяване щетите от лицата. Три изисквания поставят директивите: временните мерки, контрол върху решенията, система за възстановяване на щетите на лицата, пострадали от нарушенията.
По отношение на казуса правосъдие. Затруднява се достъпът до правосъдие определено. Няма да се спирам. Аргументи много се чуха. Само ще приключа с една последна бележка. Струва ми се, че вносителят не е взел предвид проектът за Административнопроцесуален кодекс и се е обосновал на смисъла на Закона за административното производство, за да мотивира премахването на арбитражния съд. Лишаването на участниците от една доброволна алтернатива на задължителното оспорване затруднява постигането на бързина. Съвременните тенденции в административното правораздаване, европейският опит в това отношение, има достатъчно препоръки, достатъчно опит в редица европейски държави, където допускат извън съдебни способи за разрешаване на административно-правни спорове. На практика ние лишаваме участниците от сега съществуващата доброволна процедура. Още повече, че самият АПК допуска извън съдебни споразумения. Това всъщност е една форма за извън съдебно решаване на спор. В този смисъл ми се струва, че има резон Арбитражният съд да си остане като една доброволна алтернатива. Всички знаете какви са предимствата: бързина, едноинстанционност, прозрачна е процедурата – всяка страна избира арбитър, липса на възможност на нерегламентирано въздействие. В крайна сметка всяка страна контролира какво става по време на гледане на делото.
Струва ми се, че тези въпроси са сериозни и би следвало между първо и второ четене да им се обърне подобаващо внимание. благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Марев, за концентрираното становище. Вие ако имате някои предложения, може да ангажирате народните представители с тях.
Г-жо Павлова, искате ли да отговорите на някои от поставените въпроси. Защо не са използвани всички тези мерки, за които се казва и смятате ли, че между първо и второ четене могат да се допълнят някои от разпоредбите.
Миглена Павлова:
Г-н Председател, на първо място искам да кажа, че това, което г-н Марев каза, че не отговаря законопроектът на директивите, бих искала още веднъж да ви информирам, че законопроектът напълно е съгласуван с Генерална дирекция “Вътрешен пазар” на Европейската комисия и според тях отговаря на действащото европейско законодателство.
По отношение на това какви бяха нашите мотиви, за да предложим да бъде отменен арбитражния съд, бих искала да ви кажа, че той съществува в една...
Янаки Стоилов:
Бих искал да се спрете на въпроса по отношение на спектъра на мерките и за това какви са последиците, тъй като един от аргументите комисията да отмени решението нищо не следва – парите са изхарчени, действията са свършени.
Миглена Павлова:
Отговорих общо, тъй като спектъра на мерките все пак е регламентиран в самите директиви и казвам, че това, което предлагаме отговаря на изискванията на директивата.
Реплика:
То отговаря, но не е пълно.
Миглена Павлова:
Гоним бързина и ефективност на решаването на тези спорове.
По отношение на арбитражния съд бих искала да кажа, че той съществува в една доста особена форма, тъй като той е съставен за сега действащия закон за обществените поръчки и не е самостоятелно юридическо лице. Създаден е към Агенцията по обществени поръчки. Самата институция, ако можем да наречем че това е институция, представлява председател, който се назначава от Министерски съвет – от изпълнителната власт и открити листи от арбитри, като арбитър по такива дела може да бъде всеки български гражданин с юридическо образование и пет години стаж по специалността.
На следващо място практиката показва три пъти е сезиран този арбитражен съд. Проблем се оказа и факта, че тук имаме не само две спорещи страни – не само възложителят и този кандидат, който оспорва, а имаме и други участници в спора. Т.е. всички те трябва да са съгласни да бъде разгледан пред арбитражния съд, което трудно се получава и решението да важи за всички участници в процедурата. Именно поради тази причина смятаме, че не е необходимо държавата да поддържа специализиран арбитраж за решаване единствено и само на спорове за обществени поръчки.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви.
Лъчезар Борисов:
Г-н Председател, ако позволите, само да добавя.
Аз разбирам личните мотиви на колегата до мен. Не може изпълнителната власт да си приписва форми и на съдебна. Те се разделят вече.
Янаки Стоилов:
Да приключваме с дискусията. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Имам един въпрос. Вашето предложение да се запази като алтернативна възможност функционирането на арбитража. (Именно.) Но в лицето на Комисията за защита на конкуренцията да функционира по силата на закон и алтернативно с оглед на възможността страните да направят своя избор за арбитраж.
Реплика: Това е предложението.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тук е по-сложен въпросът, защото този конкретен съд за обществените поръчки е създаден като някакво поделение на администрацията. Законът не отнема възможността страните да ползват арбитраж. Въпросът е дали държавата трябва да създава специализиран арбитраж, пред който това да се гледа. Нека аргументите да бъдат преценени. Мисля, че това са важни въпроси, но това е само един фрагмент в целия законопроект. Така че той не изключва възможността за арбитраж в областта на обществените поръчки. Въпросът е дали държавата да създава по административен път такъв специализиран арбитраж към самата агенция, който да разглежда тези спорове.
Мисля, че по-голяма тежест имат част от предшестващите въпроси на г-н Марев, даже по някои от тях аз не чух отговор. Смятам, че те опират до много практически проблеми и сега в системата на обществените поръчки. Те вероятно ще се запазят и в бъдеще, и ако той има разрешение на въпросите, които поставя, нека да ангажира и членове на комисията. Смятам, че съвсем сериозно внимание ще бъде обърнато между двете четения на тях.
С това предлагам да приключим дискусията по този въпрос.
Подлагам на гласуване законопроекта по принцип. Тези, които го подкрепят за първо четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря на всички, които участваха в дискусията по този въпрос.


Христо Бисеров:
Г-н Председател, комисията приключи работа по този закон. Сега той ще отиде в Икономическата комисия с едни тежки правни въпроси, които не знам как ще се решат.
Янаки Стоилов:
Аз затова казах, че ангажиментът на членовете на комисията остава главно по пътя на предложенията и мисля, че техният авторитет и способност е достатъчно голям, за да повлияе на въпросите, които имат правен характер. Дори това е изключение от нашата практика по въпроси, по които не сме водещи, ние го обсъдихме, за да ориентираме и вносителите в този по-широк спектър и членовете на комисията, къде си заслужава да бъде обърнато допълнително внимание. Благодаря ви.
По трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността одържавени недвижими имоти, внесен от г-н Любен Корнезов.
Ние вече обсъждахме този законопроект. Дискусията беше много подробна. Сега ако има допълнителни аргументи, моля те да бъдат изказани.
Ще кажа само няколко изречения, които могат да звучат и като встъпителни и като заключителни. Ние като законодатели трябва да потърсим по принцип решение на тези въпроси, които все още са открити. Защото това са били добросъвестни лица, които са придобили имоти от държавата. Действията на държавата не са в някакво принципно отклонение от изискванията за това, че длъжностни лица, които са замествали титулярите са подписвали тези актове, не трябва да води до такива тежки последици там, където те са все още отстраними. Мисля, че като чели твърде едностранчива беше съдебната практика на Върховния съд, търсейки всякакви поводи за атакуване на такива решения.
Ако иска г-н Корнезов, нещо да добави, или някой от вас, но бих желал по принцип на първо четене, въпреки значителните проблеми, които се пораждат от уредбата, да го подкрепим, а по-нататък да имаме достатъчно време да търсим решението на отделните въпроси.
Имате ли допълнителни предложения и становища към това, което вече беше изказано на предшестващите заседания.
Реплика: Да преминем към гласуване.
Янаки Стоилов:
При мен има едно заявено писмено отрицателно становище. Не сме практикували по писмена делегация да се гласува, но г-н Филип Димитров го прави.
Той подкрепя проекта за решение на Минчо Христов и е против проекта на г-н Корнезов. Такава практика не сме имали, но аз държа да ви съобщя, защото и други колеги изразиха едно или друго становище пред мен по този законопроект.
Тези които подкрепят законопроекта, моля да гласуват.
Пет гласа “за”. Против има ли? Двама са против. Въздържали се? Двама се въздържат. Благодаря ви, колеги.
Ще предложим законопроекта за първо четене.
По четвърта точка – Проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторните превозни средства, внесен от Минчо Христо Куминев.
Тази точка ни възложи днес Председателят на Народното събрание. Ще ви предложа приблизителен проект за становище.
Проектът за решение е насочен към създаване на задължение за Министерския съвет в 10-дневен срок от приемането на решението да отмени задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства с изключение на тази по отношение на автомобили, които напускат територията на Република България.
Като основен аргумент за предложението се посочва, че с пререгистрацията се създава несправедлива финансова тежест по отношение на собствениците на автомобили, за които тя се отнася.
Народните представители се обединиха около тезата, че не е в компетентността на Народното събрание в частност на Комисията по правни въпроси да се произнася по този въпрос, тъй като неговата уредба се съдържа в Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение, спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, която е издадена от министъра на вътрешните работи.
Правилата за взаимодействие между законодателната и изпълнителната власт не позволяват Народното събрание с решение да задължава Министерския съвет да прави преоценка на своите решения по целесъобразност. Народното събрание, ако се налага, може да изрази волята си чрез създаване на закон в необходимата материя, в който да уреди обсъжданите въпроси. Поради това е правно недопустимо приемането на решение с такова съдържание, защото би станало дума заедно решение, с което по същество ние променяме нормативен акт на Министерския съвет.
Било по линия на парламентарния контрол или по законодателен път ние можем да препоръчаме или да преуредим този въпрос. В случая би ставало дума за изменение в съдържанието на нормативен акт, приет от Министерския съвет. Поради тази причина аз не виждам смисъл да навлизаме в дискусия по същество. Това трябва да направят специализираните органи евентуално и Комисията по транспорт и съобщения ,на която е разпределен въпроса, да каже дали този срок е достатъчен или недостатъчен. Ние в транспортната част на проблема не навлизаме.
Предлагам ви, ако имате някакви уточнения и допълнения към това становище, да ги кажете. Аз ви прочетох съдържанието на становището с правните съображения, без да навлизаме н транспортната проблематика за продължителността на срока.
Яни Янев:
Бих искал да попитам от техническа гледна точка. Ако Минчо Христов беше направил предложение да бъде проект за решение, с което ние да препоръчаме на Министерския съвет да обърне внимание на този въпрос, щеше ли да има смисъл да взимаме позитивно решение.
Янаки Стоилов:
Ние можем да препоръчаме на Министерския съвет и аз не изключвам това, но не чрез решение по същество непосредствено да променяме съдържанието на тяхното решение.
Яни Янев:
Аз не предлагам това. Това е само препоръка. Защото вижте какво се получава. Ние ще приемем Закона за Търговския регистър и в предложението на вносителя цялата тази процедура остава безплатна, като не е ясно защо, когато се касае за търговци. А тук по отношение на хора, които не са търговци, хора, които трябва да отидат да си платят перегистрацията. В два различни нормативни акта има коренно противоположни решения.
Янаки Стоилов:
Вие сигурно ще ни предложите решение по Търговския регистър.
Яни Янев:
Само искам да кажа, че така е по вносител и ние в работната група не го променяме.
Янаки Стоилов:
Помислете по-нататък при работата в комисията по този закон дали да не се промени. Въпросът е достатъчно сериозен и нека по повод на другия закон да го обсъдим каква да бъде процедурата, дали да има такси по нея.
Които подкрепят това становище, моля да гласуват. Единодушно се приема.
Благодаря ви много и специално на вас, които останахте до края, за твърде напрегната работа.
Другата седмица на заседанието на Правната комисия ще обсъждаме Законопроекта за съдебната власт и за Търговския регистър.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)