---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 17



Днес, 05.04.2006 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Мария Колева, експерт в Съвета по законодателство на Министерството на правосъдието, Димитър Димитров и Тодор Тодоров - Информационни системи на МП, от Национална следствена служба – Румен Георгиев, заместник-директор, от Върховния касационен съд – Румен Ненков, от Пловдивския апелативен съд – Радка Петрова, заместник-председател и народните представители Илко Димитров и Минчо Спасов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми магистрати,
Откривам днешното заседание на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет, № 654-01-35, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители и № 654-01-36, внесен от Валентин Милтенов и Яни Янев.
В заседанието участва заместник-министъра на правосъдието г-жа Караиванова. Благодаря на представителите на магистратурата, които също се включват в това заседание – г-н Румен Ненков, заместник-председател на Върховния касационен съд, г-н Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба, г-жа Радка Петрова, председател на Пловдивския апелативен съд.
Ако прецените по-нататък в дискусията може да изразите становище по законопроектите.
Давам думата на г-жа Караиванова, да представи законопроекта на Министерския съвет.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми народни представители,
Предлаганият от Министерството на правосъдието проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт съдържа нова регламентация, необходимостта от която произтича от препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, проведени през последните две години, както и от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. В същото предложените промени представляват по-нататъшно развитие на част от приоритетите на съдебната реформа, съдържаща се и в актуализираната стратегия.
На първо място, промените се отнасят до въвеждането на конкурсното начало при постъпване в органите на съдебната власт. Със законопроекта се предвижда провеждането на конкурс при назначаване на младши съдии – такъв какъвто и в момента съществува, и на второ място, при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебна власт.
Чл. 127а предвижда провеждането на конкурс за назначаването на младши съдии и младши прокурори и младши следователи. Издържалите този конкурс постъпват на задължително шест месечно обучение в Националния институт по правосъдието. Т.е. сменя се редът. Досега беше назначават се и тогава постъпват, а сега първо да се обучат и тогава да постъпят.
Чл. 127б предвижда провеждането на конкурс и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт. На законово ниво е предвидено планирането на назначенията на младши съдии, въобще магистрати, като планираните щатни бройки не могат да се променят след обявяването на конкурса. С това се предотвратява една практика да се трансформират бройки от младши магистрати в редовни магистратски длъжности.
Дава се широк достъп до информация за свободните длъжности в органите на съдебната власт и се предвижда възможност за директно кандидатстване на магистрати за назначаване, повишаване и преместване на свободни места в органите на съдебната власт в чл. 125б, ал. 3, с което се отговаря на една от критиката, че планираната кариера зависи прекалено много от административните ръководители в съдебната власт.
В законопроекта ясно се очертават две основни форми на обучение, които се предвиждат в Националния институт по правосъдието, а именно първоначално и текущо. След успешно издържан конкурс за младши магистрати следва задължително шест месечно обучение в Националния институт по правосъдието, което завършва с изпит и след това разпределение в органите на съдебната власт. Както вече казах променен е редът. По време н обучението обучаваните получават месечна стипендия в размер на 80% от основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност. Завършилите курса на обучение поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на 5 години. Лице, което не завърши успешно обучението си и не изпълни задължението си за работа в органите на съдебната власт възстановява на държавата разноските по обучението.
На следващо място се допълват функциите на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието. Вярвам, че те ще се съобразят и със законопроекта, внесен от народните представители. С оглед на повишаване на ефективността на работата на съдебния инспекторат в законопроекта се въвежда изрична разпоредба при неправилна или противоречива съдебна практика същият да подготвя проекти за предложения до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен и Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти за становища по направените предложения за издаване на тълкувателни решения. Тази негова функция е пряко свързана с досегашната му функция за извършване на анализ и обобщаване практиката на свършените дела.
На съдебния инспекторат се възлага освен това и осъществяването на текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическата правоспособност. Предвижда се съдебният инспекторат в рамките на своята компетентност да може да изпълнява и други задачи, свързани с дейността на органите на съдебната власт и които са му възложени от министъра на правосъдието.
Освен това, министърът на правосъдието, съгласувано с висшия съдебен съвет следва да издаде правилник за организацията на работата на съдебния инспекторат.
Въвежда се и конкурсното начало във всички случаи на назначаване на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Създадени са изрични разпоредби за въвеждането във всички случаи на назначаването, като са определени условията за провеждане на конкурса.
Увеличава се продължителността на стажа за придобиване на правоспособност от 3 месеца на 6 месеца. Знаете, че той ту се продължава, ту се намалява, но 3 месеца са прекалено кратък срок за добиване на практически възможности.
Предвидена е и законова възможност магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет да могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт. По този начин се надяваме, че магистратите ще вложат по-голямо старание в обучаването на юристите.
Предлаганите промени имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт. Тези промени са съобразени с основните насоки на провеждащата се съдебна реформа, включително с изискванията за прозрачност и висока професионална квалификация.
Смятам, че и другите предложения на народните представители са съобразени. Нашият проект беше внесен декември месец, когато измененията на Конституцията не бяха факт. Съобразени са, допълват се взаимно, те са по-разширени и няма пречка да бъдат приети и двата, както и третият законопроект, внесен от народния представител Валентин Милтенов.
Христо Бисеров:
Благодаря ви. Колеги, предлагам да дам думата на колегата Стоилов да представи другия законопроект, внесен от група народни представители. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги,
Вносители на законопроекта от народни представители сме заедно с Илко Димитров, Христо Бисеров, Надка Балева, Мая Манолова, Минчо Спасов и Надя Антонова.
Необходимостта от този законопроект произтича от приеманите и вече приети промени в Конституцията на Република България в частта им относно съдебната власт и правомощията на министъра на правосъдието.
Другата група промени се отнасят до усъвършенстване на дисциплинарното производство по отношение на съдии, прокурори и следователи.
В представянето на законопроекта аз ще се спра на тези две групи промени.
Освен това, искам да подчертая, че ние сме предвидили поне з първи път официално, разпределението на делата между съдии, прокурори и следователи да се извършва на случаен принцип – практика, която вече е въведена повече или по-малко в някои от магистратурите, но която трябва да бъде официално приложена при разпределението на делата.
Измененията и допълненията в законопроекта могат да се обособят в няколко основни насоки:
Във връзка с предвидените правомощия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието мога да кажа, че те са насочени към постигане на основните изисквания в областта на правораздаването, а именно по-добра отчетност, по-голяма прозрачност и по-голяма ефективност. Смятаме, че частично в предвидените изменения, доколкото те не обхващат всички въпроси в Закона за съдебната власт отговарят на тези изисквания.
Във връзка с предвиденото правомощие на Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор, законопроектът урежда промяна в реда за изготвяне на годишните доклади. Информацията за дейността на съдилищата се изготвя от всеки административен ръководител за дейността на съда, който ръководи и се изпраща на административния ръководител на горестоящия съд. По този начин тя постъпва в обобщен вид в съответния върховен съд и предвидените отчети на висшите ръководители на съдебната власт биха могли да имат предвид информацията, която е предоставена за дейността от всички нива на съдебната система.
Предвид на изричното указание на Конституцията, че докладът на главния прокурор обобщава дейността на прокуратурата и на разследващите органи, законопроектът предвижда директорът на Националната следствена служба да изпраща своя доклад на Главния прокурор. Също така се предвижда редът за получаване на информация за дейността на дознателите да се урежда със съвместна инструкция между Главния прокурор и министъра на правосъдието.
Относно взаимодействието между министъра на правосъдието и органите на съдебната власт във връзка с проектобюджета на съдебната власт и управлението на имуществото смятаме, че проектът изяснява тези дискусионни въпроси, които бяха предмет на обсъждане при редактирането на текстовете на Конституцията. Предвижда се, че предложения по съставянето на проекта се правят от Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието, като след получаването той изготвя проектобюджета в съответствие с параметрите, предвидени за държавния бюджет, като може да поиска и становище от административните ръководители на органите на съдебната власт. Министърът внася проектобюджета, подчертавам проектобюджета във Висшия съдебен съвет, който от своя страна го обсъжда и може да прави в него изменения и допълнения, т.е. Висшият съдебен съвет приема бюджета на съдебната власт, след което го внася в Министерския съвет и контролира изпълнението му. Т.е. основните правомощия на Висшия съдебен съвет в тази насока не са променени. Той запазва водещото си положение в бюджетната процедура, като обаче са създадени условия за много по-тясно взаимодействие между Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието, с което се надяваме пред следващите години да се намалят различията в становищата, които представят министърът на правосъдието, респ. по-нататък Министерският съвет и самото предложение на Висшия съдебен съвет.
В третото направление – управлението на имуществото на съдебната власт, министърът се подпомага от дирекция. Законопроектът предвижда, че имуществото се предоставя на министъра по реда на Закона за държавната собственост, а той от своя страна може да предостави непосредственото управление на административните ръководители на органите на съдебната власт.
Следващото направление е разширяване на правомощията на инспектората към министъра на правосъдието. Предложенията са насочени, както по отношение на субектите, които съдебният инспекторат може да проверява, така и с уточняване на някои от дейностите. С предложената редакция на чл. 35б, ал. 2 отпада забраната за проверка от страна на инспектората по отношение на върховните съдилища и прокуратури – една промяна, която произтича от Конституцията, тъй като правомощието на министъра на правосъдието да проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата се отнася за всички степени на съдебната власт. Наред с това се запазва досегашната възможност върховните магистратури сами да организират системи за вътрешен контрол в тази насока, а също така се допуска осъществяването на проверки по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители. Мисля, че е излишно да даваме аргументи за тази чувствителна област, в която бяха извършени едни от най-големите злоупотреби през последните години и че е необходимо тези саморегулиращи се системи също да бъдат и под външно наблюдение освен да се разчита само на самоконтрола, който съответните камари осъществяват. Създава се и възможност за инспектори да се определят и действащи магистрати от апелативните върховни съдилища, без да се прекъсва дейността им. Според нас, това е допълнителен начин за затвърдяване на взаимното доверие между властите, като в проверките, които се извършват на апелативно ниво и на ниво върховни магистратури, се разчита, че ще участват и съдии, въобще магистрати, за да може по този начин да се повиши вътрешният капацитет в дейността по проверките.
При дисциплинарното производство по отношение на съдии, прокурори и следователи законопроектът предвижда те да започват пред административния ръководител. Това е начин да се повиши отговорността и възможностите на преките административни ръководители да носят по-голяма част от ангажиментите за доброто организиране на съдебните дейности. Ако се установи, че е извършено нарушение и то е основание за налагане на по-леките наказания – забележка или порицание, наказанието се налага от административния ръководител. Висшият съдебен съвет запазва компетентността си да налага по-тежките наказания, както и да осъществява дисциплинарни производства по отношение на самите административни ръководители.
Това са почти всички съществени изменения, които предвижда законопроектът. Нашият стремеж е бил той да засяга теми, които са извън правителствения законопроект, да осигури своевременното прилагане на приетите промени в Конституцията и да се надяваме, че ако те бъдат приети, така ще осигурим и достатъчно време и възможности на правителството и на всички, които участват в подготовката на нов Закон за съдебната власт. Смятаме, че по този начин той няма тази спешност и оттук нататък, след като извършим нашата работа в следващите седмици, много повече да залагаме на качеството, отколкото на спешността на законодателните промени. Благодаря.

Христо Бисеров:
Г-н Янев, вероятно Вие ще представите третия законопроект. Заповядайте.
Яни Янев:
Уважаеми г-н Председател,
Колеги, законопроектът, който представям на вашето внимание - сме вносители с колегата Валентин Милтенов – касае един тесен сегмент от проблемите, които се разискват като цяло с направените настоящи предложения, но считаме, че е особено важен от гледна точка на това, че един от основните елементи, които ще доведат до подобряване на ефективността на работата на съдебната система като цяло, прозрачността в нейната работа, обмяна на информацията е именно въвеждането на единни стандарти по отношение на използването на информационните технологии, без които очевидно няма човешка дейност на съвременния етап, която може да мине. Сегашната практика показва, че в зависимост от инициативността на председатели на различни съдилища в една или друга степен са въведени информационни технологии в работата на съдилищата. Очевидно е, че трябва да има възможност всички те да говорят на един език и всички те да работят по единни правила. Тези най-общи мотиви наложиха да предложим на вниманието на Народното събрание включването в Закона за съдебната власт в Глава трета да бъде създаден Раздел VІІІ “Информационни технологии”, в който предвиждаме информационното обслужване на дейностите на съдебната власт да се основават на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.
На следващо място, дейността по изграждането, внедряването и координирането на тези информационни системи да бъде функция на Министерството на правосъдието, както и възможността Министерството на правосъдието да осъществява експлоатацията на централните компоненти на една такава система.
Работата ни по Закона за търговския регистър показа колко е важно внедряването на информационните технологии, още повече, че този регистър изцяло се базира на най-съвременните информационни технологии, именно тази работа да бъде координирана и тези принципи и стандарти на информационно обслужване да бъдат единни за системата. Именно по тази причина ние предлагаме работата на тази информационна система в практическото и приложение да бъде на базата на една съвместна наредба, разработена от министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
Това е общи линии законопроектът и мотивите към него. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Имате думата за становища по трите законопроекта. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, явно, че във всички предложения за промени в закона целта е една – подобряване работата на съдебната система, където са и основните критики – въвеждане на изискванията за прозрачност с висока степен на професионална квалификация.
Имам някои несъгласия с внесения проект от министерския съвет в насока. Лично на мен ми се струва неуместно да въвеждаме нов изпит след завършване на курса за обучение на спечелилите вече конкурс за младши магистрати. По този начин ми се струва, че ние подценяваме или имаме някакво недоверие към преподавателите във висшите учебни заведения, които готвят тези юристи, защото те вече са взели един държавен изпит, след това са се явили на практико-теоретичен изпит отново, след това са се явили на конкурс, който са спечелили, за да бъдат назначени, след което ние въвеждаме една нова контролна изпитна комисия. Просто лично на мен ми се струва, че това не е необходимо.
Разумно ми се струва тази разпоредба, която въвежда намаляване на възнаграждението от пълния размер до 80% от длъжността, за която е спечелен конкурсът, съответно най-ниската прокурорска, съдийска или следователска длъжност, което наистина е справедливо с оглед натовареността и отговорностите по време на курса в сравнение с тези на действащите магистрати.
Неприемливо, поне за мен, е предлаганото допълнение към ал. 3 на чл. 147. За каква липса на свободна длъжност в съответния съдебен район и за откриване на допълнителна щатна бройка от съответния орган на съответната власт може да става дума при изричната разпоредба на чл. 127а, ал. 3, изречение последно, че “планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса.” Още повече, че съгласно новопредложения текст на чл. 127в, че в Държавен вестник се обнародва не само броят и видът на длъжностите, за които се обявява конкурсът, но и органите на съдебната власт, за които те се отнасят.
Считам, че във връзка с професионалното развитие на вече назначените по установения ред младши магистрати в закона би могъл да се уреди и статут и основни права и задължения на следовател, прокурор и съдия-наставник. Такъв институт е познат и в континенталната правна система във Франция, Испания, Португалия, не съм сигурна, но мисля, че и в Съединените щати. А и в историята на магистратурата в България вече е съществувала фигурата на съдията-патрон.
По отношение на първоначалното назначаване на длъжност в органите на съдебната власт положително е отпадането на досега съществуващата възможност за съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба да бъде назначено лице и без изискуемия 2 години стаж. Т.е. изискването е добро с оглед на по-високата професионална квалификация и подготовка на назначените на тези длъжности. Резонно е и въвеждането на конкурсното начало и за тези длъжности, при положение, че до обявяването на конкурса няма предложен кандидат от органите на съдебната власт.
Не зная защо в промените на чл. 127б обаче не се предвижда изискване свободните длъжности по органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях да се обнародват в Държавен вестник, както при всички останали процедури за назначение по този закон.
Считам също, че с оглед на по-добрия професионален подбор е уместно и предложението да отпадне съществуващата привилегия за работилите като съдии и прокурори или следователи и то придобили статут на несменяемост за назначаването им като съдия по вписването или държавен съдия по вписванията, още повече, че е налице значителна разлика в размера на трудовите възнаграждения и това предполага други мотиви, които в никакъв случай не трябва да бъдат толерирани и привилегировани.
Не намирам основателни аргументи в подкрепа на предложението тези две категории съди пи вписванията и държавни съдия-изпълнители да бъдат поощрявани с парични награди (§ 21 от проекта на Министерския съвет). Точно професионализма и нравствените качества са елемент от служебните им задължения, а такива материални поощрения за останалите магистрати не са предвидени. Няма резон.
Второто основно направление в предлаганите в проектозакона на Министерския съвет промени се отнасят до разширяване на правомощията на съдебния инспекторат, като наред със съществуващите такива са добавени някои нови, за които обаче би могло да се спори дали са контрол по организацията на дейността на съдебните органи или дават възможност за намеса в работата на тези съдебни органи по същество. Обосновано е, поне по моето скромно мнение, към функциите на инспектората да се добави плюс проверката на организация по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела и проверката за приключването им в срок, в каквато насока са основните критики към магистратурата. Възлага се и текущият контрол за правилно организиране и провеждане на стажа. Не е тайна, че в повечето съдилища този стаж протича формално.
Необосновано обаче и нерезеонно считам предоставянето на правомощия инспекторатът да подготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието за издаване на тълкувателни решения, “при неправилна или противоречива съдебна практика”, както е записано в проекта. Една такава функция едно , че изисква детайлно запознаване с делата и оценка за правилността на решаването им, но, според мен, с тази функция се изземват или по-меко казано, дублират се функциите на въззивната и касационната инстанция.
Неприемлива е и предлаганата в проекта обща формулировка, че в рамките на своята компетентност инспекторатът изпълнява и други задачи, свързани с дейността на органите на съдебната власт, възложена от министъра на правосъдието или Висшия съдебен съвет. Без да е предвидено изрично в какви случаи и по какъв ред ще става това, на практика се създава възможност за дописване от посочените органи на определените от закона правомощия на съдебния инспекторат, което считам, че е недопустимо.
Лично за себе си аз не намирам и мотиви в подкрепа на предложението срокът, за който се назначават съдебните инспектори да бъде удължен от две на пет години. Вярно е, че по-продължителният срок им дава една по-голяма сигурност, но е твърде възможно това да доведе и до обвързване с инспектираните, съответно корупционни практики.
Третото основно направление на предлаганите промени се отнася до увеличаване на продължителността на стажа за придобиване на юридическа правоспособност от 3 на 6 месеца. Действително това ще осигури по-добра професионална подготовка по отношение на практическото запознаване на дипломираните юристи с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт. Ако за стажа в следствието и прокуратурата 1 месец можем да приемем за разумен срок, то за съда – първоинстанционен и второинстанционен, респективно граждански и наказателен, месечният срок е напълно недостатъчен.
В крайна сметка мисля, че трябва да приемем на първо четене законопроекта и между първо и второ четене да изчистим тези неща.
И само още една дума по повод законопроекта, в който участват като съвносител – по отношение правомощията на министъра на правосъдието. Аз мисля, че ние сме отворени този текст да го обмислим, да се съобразим и с мнението на действащите магистрати, за да изчистим това двусмислие, което евентуално би се получило като някаква оценка за намеса на изпълнителната в работата на съдебната власт. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания. Аз си давам сметка, че промените са такива, че много трудно можем да направим разлика в дискусията между първо и второ четене, защото те засягат редица проблеми, но все пак там, където става дума за продължителност на срокове и други такива, само да ги маркираме, без да се впускаме в подробности. Тук да обърнем внимание на тези въпроси, за които се смята, че имат принципиален характер.
Заповядайте, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз ще направя моите бележки и по двата законопроекта успоредно. Разбира се, че приветствам утвърждаването на конкурсното начало. Присъединявам се към казаното от г-жа Балева, че не е необходимо да се правят два конкурса: един път, когато младшият съдия кандидатства по принцип за мястото и за влизането в института, и след това с неговото приключване. За мен обаче остава открит въпроса за това какво се случва с тези млади хора работят години като младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Съвършено ясно е, че на тях се дава възможност след това да се движат в системата там където има ваканции. Тук опира въпроса за изтичането на срока за тяхната несменяемост. Представете си казуса един младши съдия, който две години е бил в един съд и е показал категорична неспособност да се справя с делата. Просто не е роден за тази професия, а след това отива някъде, където не е познат и така набързо навърти годините, които го правят несменяем. Мисля, че трябва да се помисли за един текст, който задължително да вменява задължение на ръководителите на съответните съдилища да правят атестация на младши съдия, прокурор и следовател в момента, в който двете години на тази длъжност приключат. Защото това е много важно за кариерното му израстване по-нататък. Това е филтърът, в който един човек, който ще тежи на системата, трябва да се сложи в този момент.
Мисля, че трябва да бъдем изключително внимателни, дори бих препоръчала да изоставим засега текстовете за съдебни инспекторати, за функциите на министъра на правосъдието най-вече с оглед на много сериозната беда, в която всички се намираме. Разумът на чл. 130 може да бъде тълкуван много предпазливо и то само в посока, че министърът на правосъдието подпомага със своя кабинет и със своите служители дейността на Висшия съдебен съвет и на магистратурата. Само по този начин може да се възприеме работата му по изготвянето на бюджета. Така или иначе конституционен принцип е, че съдебната власт е независима и че тя има право на свой бюджет. В този случай ние трябва да допуснем министърът на правосъдието само до възможността със своя екип, със своите служители, които има на разположение да подпомага изготвянето на този бюджет. Иначе ние казваме нещо различно – че Висшият съдебен съвет подпомага по някакъв начин и винаги ли той внася пред министъра на правосъдието своите искания. Сбъркана е посоката. Трябва да бъде точно обратното – министърът на правосъдието може да има виждания по определени въпроси за бюджета и те ще се крият в това, че ние му предоставяме обслужването на собствеността. Когато управляваш една собственост и я обслужваш, ти имаш виждане и за разноските, които трябва да се направят по поддръжката на тези вещи. Тук съвършено ясно е, че службите на Министерството на правосъдието могат да имат някакво виждане и от тях да бъде инициативата за капиталовите разходи, които могат да залегнат. Но само инициатива в тази посока и дотолкова доколкото Висшият съдебен съвет не е направил такива предложения Даването в повече правомощия на министъра на правосъдието ще задълбочи кризата, в която сме изпаднали.
Моите забележки са също и в посока на това, че ясно и категорично между второ и трето четене, когато се правиха редакционните бележки на Конституцията беше казано, че инспекторатът може да се разположи само в тесен сегмент по следене на образуване и движение на делата. Даването на възможност на инспектората да прави предложения за тълкувателни решения фактически показва старата идея, която беше изоставена. Старата идея, че този инспекторат следи всъщност как се решават делата. Защото само това значи да правиш предложения за тълкувателни решения. Това значи да хванеш дело по дело, да видиш къде съдиите са сбъркали, да обобщиш сбърканата практика или неправилното приложение на закона. Мисля, че категорично е изключено точно инспекторатът да прави това, още повече, че малко по-нататък в текстовете се вменява на председателите на върховните съдилища да обобщават практиката на съдилищата, които стоят под тях. Това значи, че ние на два органа едновременно вменяваме едни и същи задължения, които са най-важните.
Всъщност това е цялата философия за строежа на съдебната власт. Ние сме натоварили върховните съдилища по начин, че те не могат да вършат най-важното – да уеднаквяват практиката, да я правят единна за всички. Това е най-важният процес в изкореняване на корупцията. Когато върховният съд е натоварен по начин, че може да се огледа, може да помисли, може да работи академично, тогава магистратите ще напишат и тези тълкувателни решения и тези решения, които след това ще посочат практиката на съдилищата, която ще бъде еднаква. Това всъщност е най-същностното призвание на върховните съдилища. Ето защо като е дадена възможност и задължение на председателите на съдилищата да ги натоварваме с едни несвойствени функции,да обобщават цялата практика – нещо, което трябваше да прави Висшия съдебен съвет, защото там се вкарват всъщност докладите на по-ниско стоящите председатели. Всички председатели са длъжни да вкарват доклад. Сега казваме на председателите на съдилищата да правят доклад. В това няма нищо лошо, защото те по този начин ще видят и неправилната практика и ще направят разумните предложения за тълкувателни решения и постановления на върховния съд на пленума така, че да уеднаквят практиката. Категорично трябва да се извади от инспектората, категорично.
По-нататък пак в посока на това доколко министърът на правосъдието може да навлезе в територия на съдебната власт. По отношение на обучението на магистратите. Категорично министърът на правосъдието с министерството, което управлява може да подпомага обучителния процес и структурирането на висшето училище за магистрати. В никакъв случай не е той лицето, което трябва единствено еднолично да отговаря за това обучение. Защото тук ще се поставят вече други въпроси. Няма ли да влияе той по-нататък в кариерното уреждане на хората, които са завършили това обучение. Още повече, че съдебната практика се следи от висшите магистрати и те в най-силна степен трябва да вземат участие в обучението на младите колеги.
Толкова. В този смисъл могат да бъдат и бележките по законопроекта, внесен от колегите от Комисията по правни въпроси г-н Стоилов, г-жа Балева и други в смисъл, че има текстове, които са записани отпреди приемането на Конституцията и второ, тук ние можем ад си позволим да бъдем по-прецизни и по-предпазливи, защото все ми се струва, че някои от текстовете няма да останат в този вид, в който сме ги приели.
Що се касае до законопроекта на колегите Милтенов и Янев, ги подкрепям, защото създаването на единна информационна система е само в плюс на съдебната система, нещо което от поне 10-15 години очакваме да се случи. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Използвам случая да ви кажа, даже го смятам да подразбиращо се, че текстовете в този параграф ще бъдат така, както са в окончателния текст на Конституцията, защото законопроектът беше подготвен на по-ранна фаза. Мисля, че тук не можем да имаме никакви колебания.
Не искам да звучи като реплика, а като принципно пояснение. Ние можем да вземем предвид много от това, което казахте, в търсенето на редакция при разписването, при технологията на реализация на правомощията, но мисля, че няма да е точно да разглеждаме министъра на правосъдието като помощен орган на съдебната власт. В никой случай министърът на правосъдието не е този, който осъществява съдебната власт и по това сме категорични. Той има функции по осигуряване на съдебните дейности, но той все пак е част от друга власт. За това мисля, че не би било уместно ние да го разглеждаме като само асистиращ орган и в този случай,запазвайки решаващите правомощия на Висшия съдебен съвет, ние трябва да преценим кои са дейностите по администриране на съдебната власт, за да може точно там той да осъществява съответните дейности. И само като аналогия мога да посоча парламентът е органът, който приема държавния бюджет, но само Министерският съвет е този, който може да му предложи проект, който Министерският съвет може да приеме, да измени или да отхвърли. Тук по аналогичен начин министърът на правосъдието може да направи предложението и това е органът, който обобщава тези предложения, но решаващата функция, правомощията са на висшия съдебен съвет. Това, което той приеме, това отива като проект на бюджет на съдебната власт. Това е част от проблема за разделението на властите. Мисля, че никакви смущения не трябва да има в тази област.
Мая Манолова:
Ще взема отношение съвсем накратко, тъй като доста обстоятелствени бяха и вносителите и колегите, които се изказаха.
Безспорно е, че наред двете цели, а именно да бъдат прецизирани функциите на инспектората, да бъде въведено конкурсното начало при назначенията в съдебната система и целта да се доразпишат функциите на Националния институт по правосъдие не на последно, а според мен на първо място стои въпроса да се доразпишат подробно механизмите и процедурите за прилагане на промените в Конституцията, които бяха направени. Считам, че такава е целта и на законопроекта, който сме внесли с колегите и то да разпишем тези процедури и механизми по начин, който по никакъв начин да не остави и най-малкото съмнение, че се правят опити за намеса във функционирането на съдебната власт от страна на изпълнителната или законодателната такава. Такава е нашата цел и аз призовавам, ако някой счита, че не сме изпълнили в пълен обем тази цел, в периода между двете четения да бъдат направени промени именно в тази посока. Това беше идеята в третите поправки в конституцията и самият факт, че променяме Закона за съдебната власт непосредствено след тяхното приемане, е шанс да ги доразвием по начин, по който всякакви двусмислици, възприемани от колеги в България или извън България да бъдат премахнати.
В този смисъл аз считам, че предложението, което сме направили по отношение на част от функциите на министъра на правосъдието е удачно. Тук няма да се съглася с колегата Николова по отношение на функциите на министъра на правосъдието при изготвянето на проектобюджета на съдебната власт, тъй като ако помислим логично какво се получава на практика. Винаги всяка година се внасят два варианта на проект на бюджет на съдебната власт – един от Висшия съдебен съвет един от правителството, и винаги мнозинството приема предложението на правителството. Това е практиката и просто няма как да кажем нещо друго. Това, което ние се опитваме да направим с колегите, доразписвайки участието на министъра на правосъдието в този процес, е опит тези два проекта да бъдат максимално сближени и то не в посока правителствения проект, а с по-ранното участие на министъра на правосъдието в този процес, да бъде изменен изначално проектът, който ще внесе правителството за проектобюджет на съдебната власт. Все пак това е един двустранен процес. Затова тук сме записали, че министърът на правосъдието събира информация от висшия съдебен съвет, от административните ръководители. Естествено той я събира не самоцелно, а тук върви един двустранен процес, в който той участва като член на правителството в изготвянето на варианта за бюджет на правителството. Аз съм сигурна, че с това още при подготовката на следващия бюджет разликата между двата проекта ще бъде много по-малка, защото ще има взаимодействие при тяхното изготвяне. Такава е била целта. Ако тя не се разбира от разписването на текстовете, може да бъде прецизирана. Но това е идеята. Естествено е, че окончателният вариант на проект на бюджет на съдебната власт се обсъжда, преценява и внася от Висшия съдебен съвет. Тук функцията на министъра на правосъдието е по-скоро свързваща между правителството и Висшия съдебен съвет като участник и в двата органа и ние се надяваме тя да донесе именно този резултат - сближаване на двата проекта.
Аз мисля, че е удачно и предложението, което сме направили и по отношение на управлението на имуществото на съдебната власт и по отношение корекциите по изготвянето на докладите на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Тук съм съгласна с колегата Николова, че не са достатъчно прецизно разписани правомощията на инспектората. Мен ме притеснява възможността, която е създадена за инспектората да прави предложения на министъра на правосъдието за становище в случаите, в които става дума за противоречива съдебна практика. Нека да оставим тази дейност на колегите от върховния касационен съд и Върховния административен съд. Може би наистина, ако посоката, в която вървим чрез приемането на процесуалните закони, Адиминистративнопроцесуалния кодекс, НПК и ГПК ще върви към разтоварване на тези съдилища и към тяхното ориентиране към по-същностни задачи, като например каквато е уеднаквяването на съдебната практика. Защото, съгласете се, това е един от най-големите проблеми във функционирането на нашата съдебна система, че съдилищата – един и същи съд и един същ съдебен състав има случаи, в които по различен начин решава един и същи казус – нещо, което може да бъде преодоляно, ако Върховният касационен съд е спокоен и има достатъчно време да се занимава именно с тази дейност. Нека да я оставим на него. Аз също предлагам това правомощие на инспектората да отпадне.
Може би по-конкретно да се разпишат другите му правомощия, които са свързани с проверката на организацията на образуването, движението и приключването на делата, за да не остане никакво съмнение, че правим някакъв опит да намесваме в това по какъв начин съдиите да си решават делата, защото всички, които по един или друг начин, а ние всички тук сме свързани с работата на съдебната система и през ум не ни минават подобни идеи.
И няколко думи по първоначалния законопроект. Считам, че липсва симетрия. В някои от функциите прекалено подробно са разписани някои въпроси, а в други случаи тези въпроси са оставени на преценка на съответния орган. Аз считам, че трябва да остане изпита в края на обучението, защото той създава симетрия между това, което приехме – нов модел за израстване на кариерата по Закона за МВР. Разписано е кой ще го организира този изпит, по какви правила ще протича той и може би трябва да паднат конкретиките, които касаят Националния институт по правосъдието, а именно какъв отпуск ще ползват магистратите, как ще се формира неговият бюджет, защото това по-скоро са оперативни въпроси. Това е моето мнение.
Аз също съм против паричните награди, защото ако се стимулират част от работниците в съдебната система, трябва да се стимулират и останалите. Може би всички трябва да имат адекватно заплащане, за да бъдат стимулирани да работят добре.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Манолова. Г-жа Караиванова, сигурно искате да направите някакво пояснение във връзка с казаното.
Ана Караиванова:
Аз не зная защо всички уважаеми народни представители ги уплаши правомощието на съдебния инспекторат да дава предложения за тълкувателни решения.
Уважаеми колеги, министърът на правосъдието от приемането на Закона за съдебната власт (чл. 86) има право да прави тълкувателни решения, така както го е имал и преди това – предложения за тълкувателни решения. Това право, доколкото знам, г-н Ненков излезе, в последните 15 години е много рядко упражнявано. Този текст не е атакуван никога и никой не е отричал правото на министъра на правосъдието да прави предложения за тълкувателни решения. Ако погледнете и досега действащия текст в частта за инспектората (чл. 35б), който също е подлаган многократно на контрол за конституционносъобразност, в него има една т. 3, която казва: “анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите”. Питам аз, като анализира и обобщава свършените дела, какво друго да констатира освен неправилно приложение дори и на тълкувателните решения, които не са отишли на инстанционен контрол, не са подложени на инстанционен контрол.
В допълнение на тази точка, вярно е, че в Съвета по законодателство направиха забележка, че това е вътрешно служебен въпрос е защо ще се регламентира тук, дали инспекторатът ще му подготвя предложенията. Той може да възложи на Съвета по законодателството да му изготвя предложенията. Може и на външни експерти. Тази точка казва, че те трябва да му подадат, анализирайки свършените дела, да му подадат тази информация. За това е направено това предложение. С нищо няма да засегне, те са свършени, решени дела. Направете редакцията така, че да се изпълни със съдържание това правомощие на министъра на правосъдието. Той също трябва да има възможност, когато анализира тази практика и не мисля, че застрашава. Може да се приеме, че е вътрешно-служебен въпрос, но в днешно време всичко много подробно разписваме, защото щом не е написано в закон, някой казва: не е задължително.
В тази връзка и допълнителните му правомощия: да изпълнява и други дейности, възложени му. Инспекторатът, например, изпращат го да участва в изпитните комисии за юридическата правоспособност; в комисиите за държавни изпити. Самите те желаеха да се пише, че участва в други дейности, които са пак във връзка с проверката за подготовката на юристите.
За изпитите след завършването на Националния институт по правосъдие. На въпроса на народния представител Николова. Вашата идея след двете години да има такъв изпит горе-долу е пренесена тук. Защото от НИП казват, че те ги обучават практически основно е дадено и след това да видят дали става за магистрат, има съответните качества, не само отличните оценки и назубрените текстове, затова беше предвидено това. НИП също, позовавайки се на своя опит, говореха, че трябва да има още едно сито. Вярно е, че се натрупват прекалено много изпити в един кратък период.
Янаки Стоилов:
Това за изпитите ще го помислим още. Кандидатите са колко местата, така че трябва да покрие някакви общи изисквания. Това ще го обмислим.
Има думата г-жа Масева и след това г-н Ненков.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Тези проекти се очакват с нетърпение от магистратурата, тъй като очакванията са свързани с това каква трактовка, какъв превод ще даде Народното събрание на промените в Конституцията. Двете основни задачи, които са изпълнени с тези законопроекти, са свързани с правомощията на министъра на правосъдието и въвеждане на конкурсното начало.
Това, което аз приветствам в законопроекта на правителството, е подробното разписване на конкурса. В този законопроект има и доста пропуски и доста неща, които ни тревожат, тъй като явно че има несъвпадение в нашето разбиране за това що е независима съдебна власт и кое представлява взаимодействие и кое откровено вмешателство в съдебната власт. Аз считам, че в тези законопроекти се поддържа тенденцията за вмешателството на изпълнителната власт в съдебната власт. Това ярко личи от текстовете, както на правителствения законопроект, така и в проекта на групата народни представители.
Това, което е записано по отношение на проектобюджета е наистина тревожно. Не може проектобюджетът като инициатива на министъра на финансите да включва параметрите, определени от Министерския съвет. Извинявам се, но това вече не е взаимодействие. Ако това наричате взаимодействие, би следвало досегашната практика също да се квалифицира като такава. Висшият съдебен съвет и съдебната власт и досега получаваше параметри чрез Министерството на финансите. Но министърът на финансите, който пряко участва вече в този процес, не може да си взаимодейства със съдебната власт като предварително, още в един предварителен процес той излиза с един проект, който копира проекта на изпълнителната власт.
Освен това, забележете, как теоретично е регламентиран този процес: “Министърът на правосъдието изисква становища”. Значи не Висшият съдебен съвет изготвя бюджета по предложение и параметри на министъра на правосъдието, а министърът на правосъдието го изготвя. Щом като в текста на закона е записано, че той изисква само от представителите на съдилищата становища.
Освен това, в закона твърде шокиращо е и това, че министърът на правосъдието се разпорежда даже и с движимите вещи. А това, според нас, означава, че вмешателството и в детайли е уредено. Не може съдебната власт, на която се изготвя бюджетът от министъра на правосъдието да не бъде във възможност да упражнява правата си, за да се устройва битово и да прилага даже информационните системи. Това означава ли, че съдилищата няма да могат да закупуват компютри, движими вещи и т.н. Считаме, че отиваме твърде далеч в намеренията изпълнителната власт да се бърка на съдебната.
Освен това, в законопроекта, свързан с конкурсите. Има нещо, което е доста тревожно и си задавам въпроса не са ли те самоцел. Броят на конкурсите трябва да отговаря на броя на свободните щатни бройки. Само че след втория изпит след квалификационния курс, ако нямало свободно място, излиза че при наличието на обективни причини и при невъзможност да се осигури такова свободно място се открива щатна бройка по желание на този, който е участвал в конкурса. Или това е някаква недоразумение в текста, или има някаква концепция, която, според мен, трябва да е много далеч от идеите на конкурсното начало и свободните места, които се обявяват в съдебната система.
Освен това, доста интересно е предложението, че на министъра на правосъдието в законопроекта на Министерския съвет се вменява задължението да изготвя доклад за динамиката, структурата, причините за престъпността в Република България. Считам, че това е несъвместимо с правомощията на министъра на правосъдието. Има министър на вътрешните работи, където се извършва дознанието, досъдебната фаза на разследването – това е първият пост в борбата с престъпността и ако сме искали, т.е. ако Министерският съвет или вносителите народни представители са искали да кажат нещо, то мисълта също отива отвъд границите на възможното.
Освен това, тук вече беше споменато и няма да повтарям нито една от вече изречените забележки. По отношение на тълкувателните решения на инспектората, така както е записано в действителност създава впечатление за втори център извън съдебната власт. Не може тълкувателна практика да се обобщава от не съдии. Правомощието на министъра на правосъдието по чл. 86 е да има инициатива в съответни органи, в съответната магистратура при констатирана противоречива практика, тъй като по отношение на сигналната функция той може да има такива сигнали, но не той обобщава. Обобщава магистратурата. Това е крайно разбиране, което противоречи на нашето виждане за независимост на съдебната власт.
Мисля, че това са основни положения, с които, както по отношение на конституционните промени, така и във връзка с тези законопроекти не можем да се съгласим.
Освен това, въвеждането на информационните технологии, Раздел ІІІ от законопроекта на колегите Янев и Милтенов. В Закона за съдебната власт има един раздел, който се отнася до единната информационна система за борба с престъпността. Този раздел, който вие предлагате някак си виси и няма никаква кореспонденция с идеята и целта да се въвежда електронна система при управлението на процесите и администрирането в съдебната система. Тази част се нуждае от една съществена и същинска преработка, за да може тези органи, които са определени ведно с това, което вие предлагате, да бъде хармонизирано, да бъде в симетрия, за да има някакъв ефект.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Масева. Интересно е само, че част от критиките се отнасят към сега действащия Закон за съдебната власт в частта на това, което беше разяснено от г-жа Караиванова и в другото, което допълнихте, за наказателната политика. Това са действащи разпоредби в сегашния Закон за съдебната власт. Не знам дали внесените законопроекти трябва да дават повод да разширяваме дискусията по отношение на други разпоредби, които не се променят. Но интересно, може би времето също влияе върху промяната на възгледите за едни и същи разпоредби, защото и двете съществуват в действащия закон.
Елиана Масева:
Г-н Стоилов, аз не знам диаметрално, ветрилообразно или как ще го квалифицирате е ваш проблем, обаче ние приехме изричен и специален текст по отношение на министъра на правосъдието. Ако сте имали намерение той да отговаря за борбата с престъпността, нещо трябваше да бъде записано в българската Конституция. Сега, за съжаление, с изчерпателното изброяване ни задължават да се движим в рамките на конституционните разпоредби без други волни програми.
Татяна Дончева:
Аз ще изразя и от името на моите колеги желанието да подкрепим трите законопроекта. Да заявим, че ние сме били, сме и ще бъдем за взаимодействия, а не за вмешателство. И ако има идеи от страна на всички парламентарни групи и от страна на представителите на магистратурата, които имат някакви мнения, съображения, колебания, съмнения дали онова, което е написано в текстовете във връзка с Конституцията са вмешателство или взаимодействие, имат други предложения да редакции, ние ще приемем всичко това. Още повече, че правенето на обобщен законопроект и внасянето на предложения по обобщения законопроект създава такива възможности. Бъдете поканени, активни и каквито предложения дадете, предварително заявяваме, че ние сме за взаимодействие, а не за вмешателство. Разбира се, на всички ни е ясно, че тълкувателна практика може да се обобщава от който може да я чете и разбира. И това може да става по вестниците, упражненията на Юридическия факултет, защото откакто сме били студенти сме срещали преподаватели, които иронизират практиката на Върховния съд и това се съдържа и в днешния ден. Друг е въпросът каква сила има обобщението на тълкувателната практика, което не е извършено от Върховния съд. Това е съвсем друга работа. Никой няма да претендира, че инспекторатът, че министърът или отделът на не знам си кой си, като обобщи практиката и каже, че според него това води до такива изводи, че това ще ангажира съдилищата да правораздават по определен начин – няма да ги ангажира. Но за сверка на часовника това не е лошо.
А що се отнася до разбирането трябва ли балансът на властовите позиции на държавата да включва концентрация в Министерството н вътрешните работи за сметка на правосъдието и да правим от Министерството на правосъдието едно смехотворно министерство, което е жив санаториум, аз смятам, че няма човек, който се занимава с политика, да обича Министерството на правосъдието като санаториум. Министерството на правосъдието трябва да тежи. Тежестта може би няма да бъде колкото на вътрешното министерство, но то трябва да тежи достатъчно много, за да има смисъл неговото съществуване. Извинете ме, но има европейски държави, където Министерството на правосъдието де факто е на правосъдието и вътрешните работи и ако решим, че борбата с престъпността не е свързана и с правораздаването, не говорим сериозно. Аз съм привърженичка на това Министерството на правосъдието да си поеме административните задължения като всяка една нормална държава за улеснение на работата и в този смисъл ще подкрепим трите законопроекта. А пък всички колеги, и колегите магистрати, които имат светли идеи за това как да си взаимодействат без да се вмешават, ние ще приемем това.
Борислав Ралчев:
Очевидно тук присъстващите са в една или друга степен дългогодишни съпричастни на съдебната дейност и всеки има свое мнение по въпроса. Няма спор по същината на проблема. Какво пречи една институция на процеса на обобщаване на съдебната практика, защото в крайна сметка е ясно кой ще произнесе вердикта - очевидно единствено и само Върховният съд, било в неговите отделения или по някакъв друг начин. Какво лошо има да има на въоръжение още един способ. Ако този способ се окаже негоден, некачествен, точно качествените, върховните съдии ще бъдат тези, които ще приемат окончателните становища по тези въпроси. Защо да се лишаваме и особено като знаем настоящата практика, че върховните съдилища са претрупани от дела и ще трябва да мине известен период от време, в който и по законодателен ред да им се даде възможност, както се казва “да глътнат малко въздух”, да може този процес да се ускори. За нас е важно, че същностно всички мислим в една посока. При това положение като се знае кой взима окончателните решения, не виждам никакви рискове и в това отношение. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Спасов, заповядайте.
Минчо Спасов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще започна с една лингвистична забележка. Ние тук изхождаме от тезата, че министърът на правосъдието по някакъв начин се явява началник в съдебната система. Нека си спомним откъде идва думата “министри”. “Министри” е служение. Един министър, истинският министър трябва да бъде служител, да подпомага тази система. Дотук с лингвистиката.
Искам да кажа, че във втория законопроект, който беше представен от г-н Стоилов, се посочва нещо добро, а това е диференциация на дисциплинарно наказващия орган по отношение на различните по тежест дисциплинарни наказания. В тази връзка аз смятам, че има място за продължаване на това усъвършенстване в дисциплинарното производство като изрично предвидим в законопроекта основанията за налагане. Т.е. да детайлизираме основните нарушения, които са основание за започване и респективно налагане на дисциплинарно наказание. Аз имам готовност между първо и второ четене да предложа на вашето внимание няколко конкретни деяния, които могат да бъдат класифицирани като дисциплинарни нарушения от страна на магистратите и респективно да предвидим в законопроекта и задължителност за налагане на дадено наказание при наличие на дадено нарушение. Благодаря.
Янаки Стоилов:
От народните представители има ли други, които желаят да вземат думата.
Елеонора Николова:
Само една реплика на г-жа Дончева и на г-н Спасов.
В последните ваши финални изречения фактически се доближиха функциите. И Татяна каза много хубаво – пълно администриране на съдебната система. Това е функцията на министъра на правосъдието. Пълно администриране, така че магистратите да са освободени от всякакъв баласт. Беше нелепо съдии да правят търгове за майстори, които да им боядисват покривите. Г-н Спасов правилно разтълкува лингвистичното съдържание на министър – “служене”. Така го виждам и аз, като служене.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Това беше по-скоро като допълнение към последните изказвания. Няма други от народните представители. Г-н Ненков, заповядайте.
Румен Ненков:
Аз естествено тук съм само в едно единствено качество – в качеството си на експерт. Вече от 1980 г. съм съдия и съм работил 8 месеца в Министерството на правосъдието. Знам, че тази тематика за баланса между изпълнителна, законодателна и съдебна власт е един сложен проблем, който винаги е бил на вниманието на съдиите и на участниците в другите власти. Въпросът тук е, че ако ще правим истинска съдебна реформа, тя не може в никакъв случай да бъде оцветена, а това трябва да бъде едно общо усилие на представителите на всички власти. Винаги съм изповядвал тази теза. Изхождайки от принципни позиции, дори винаги ме е дразнило това, не знам дали понякога и ние не даваме този тон, или вие, като говорим, че съдебната власт не е била достатъчно контролирана. Думата “контрол”, според мен, е изключително вредна. В целия демократичен свят се говори за отговорност на магистратите. Отговорност, ако не познават закона грубо го нарушават, отговорност, ако излагат престижа на правосъдието или отказват правосъдие на хората. Но в никакъв случай контрол. Сега всички говорим за контрол. Какво значи контрол. Те се контролират при решаване на делата единствено от закона и фактите. Само това ние ще държим да се запази. Ние не искаме Висшият съдебен съвет да се превръща в интендантство, както се беше превърнал досега. Ние искаме да бъде какъвто е и смисълът на Конституцията, да бъде единствено и само кадрови орган. Естествено обаче държим на запазването на някои принципи.
По същество искам да кажа няколко думи.
Първо, по отношение на дисциплинарната отговорност, за което мисля, че колегата Георгиев може да ме допълни, но аз имам да поставя един въпрос в по-едри краски. Сега има наказания, които могат да бъдат налагани от административните ръководители, като те не са наказания, а са с морален ефект – обръщане на внимание и т.н. Добра е идеята административните ръководители в една съкратена процедура да налагат наказанията, които не са свързани с понижаване, за да бъдем в рамките на Конституцията. Помислете дали се налага това веднага сега да става, тъй като и при действащите норми тези наказания се налагат много рядко. Анализът на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет за миналата година показа 55% увеличение на наложените наказания и то на тежките, включително и на дисциплинарно уволнение. Налага ли се да го правим сега, след като достъпът ще бъде до административните съдилища, които ще бъдат създадени най-рано на 1 април догодина. Има работна група, в която и аз участвам заедно с представители на Висшия съдебен съвет, в която работна група ще направим всичко възможно да се прецизира тази процедура. От материално правна гледна точка колегата беше абсолютно прав, че дори има разминаване между материално правните основания за дисциплинарната отговорност така, както са уредени в Закона за съдебната власт и така както са по Конституция. Има проблем, но така или иначе системата работи и за леките наказания не е най-важното. По-важното е да прецизираме закона в окончателния му вариант, който до м. ноември трябва да бъде готов. Да не рискуваме да препращаме към съдилища, които ще бъдат създадени и реално ще съществуват от догодина. По-лесно е да се говори за правителствения законопроект, защото в него има безспорни идеи.
Като говоря за дисциплинарно производство, апропо, въпреки че и досега министърът на правосъдието винаги е имал правомощия да сезира Висшия съдебен съвет, повече от едно две дела годишно не са образувани по негово искане. Така че всички наказани 40-50 магистрати не са по предложение на министъра на правосъдието. А от 15 години съм във върховния съд и в наказателната колегия и колегията не е разгледала нито едно предложение на министъра на правосъдието за уеднаквяване на тълкувателната практика. Това са безспорни факти.
По първия законопроект мисля, че идеите са добри. Връщането на тоталното конкурсно начало е нещо добро. Искам иронично да ви напомня, че не ние го отменихме – не магистратите го отмениха, а парламентът го отмени, защото то съществуваше.
Добро е може би първоначалното назначаване да бъде като идея след като се премине курсът на обучение в училището. Помислете и за идея, тъй като самите окръжни съдилища нямат много голям интерес да разкриват бройки за младши съдии. Нямат интерес и тези, които са в професията го разбират това нещо. Помислете дали по същия ред през училището да не минават чрез конкурс и така наречените съдебни помощници, които работят във върховните съдилища и това да бъде един друг резерв за първоинстанционните съдилища. Защото те получават същото практическо обучение, а не по-лошо отколкото получават младшите съдии. Това е един възможен резерв за първоинстанционните съдилища.
По отношение на съдебния инспекторат. Действително се нуждае от известно изчистване и прецизиране, но все пак министърът трябва да получи от някого информация, за да може да упражни правото си. Тази информация ще му я даде инспектората. Разбира се, ние не трябва да допускаме – инспекторатът не се произнася по делата естествено, той единствено събира информация за министъра. Лично аз винаги съм казвал, че за мен винаги ще е по-добре инспекторатът да наблюдава движението на делата и във върховния съд. Аз не съм го отрекъл. Ще кажа с какво не съм съгласен по-нататък.
С това по първия законопроект приключих.
По законопроекта, който е свързан с информационно-техническото обслужване. Аз съм съгласен, че трябва да се намери начин да се обединят усилията на цялата система, защото те са разнопосочни на отделните съдилища.
Повече въпроси поставя, обаче, Вашият законопроект, г-н Председател. Аз не крия моето отношение към някои от промените на Конституцията. Казал съм го много преди европейските експерти да го кажат, с които не съм се срещал. Естествено вие можете да си приемете каквато си искате Конституция. Трябва да видим доколко идеите на Конституцията са въплътени в предложенията.
Първо, въпросът за годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.
Струва ми се, уважаеми господа, че вие ще допуснете грешка. Ще допуснете грешка, ако създадете втори център на наблюдение на движението на делата. Ние възлагаме на министъра на правосъдието да проверява организацията на движението и приключването на делата. Този целият информационен масив отива в Министерството на правосъдието. Там е и статистиката. Питам? Там ще се обобщи едната информация, а същата информация трябва да дойде и във Върховния съд. Върховният съд не е прокуратура. Съдилищата не са структурирани пирамидално. По отношение на администрирането на делата върховните съдилища нямат никакви възможности и правомощия по отношение на по-долните съдилища. За какво е необходимо? Така както е записано този доклад ще съдържа и администрирането на делата в по-долните инстанции. Защото тези доклади какво съдържат?
Татяна Дончева:
Каква е тази казуистика?
Румен Ненков:
Ако не искате да ме слушате, аз тогава да не говоря.
Янаки Стоилов:
Няма да подновяваме дискусията, но да чуем мнението.
Румен Ненков:
Никаква казуистика няма. Представете си от цялата страна идват докладите до председателя на върховния съд. Това отива и при министъра на правосъдието, защото е негово конституционно задължение. Това е едно дублиране и не се сърдете, че ви казват дайте съдебен инспекторат към съдилищата. Кой ще събира тази информация. Това е една страшна администрация, която искате. Нека Върховният съд да се отчита за собствената си администрация, да се отчита за това каква е неговата тълкувателна практика по отношение на изпълнението на конституционното му задължение по чл. 124 и 127. Стеснете го този доклад. Този всеобхватен доклад за дейността на всички съдилища в страна, просто не ви е нужен, защото отива и в Министерството на правосъдието и сте го възложили на министъра на правосъдието.
Продължавам по-нататък. По отношение на бюджета на съдебната власт.
Уважаеми колеги, проект за проект на бюджета не е чак толкова съществено. За мен това е въпрос технически. Щом като и Конституция и закон се заеха да казват, но аз смятам, че счетоводители правят проекта и счетоводни отдели, но щом трябва да правим проект за проекта, хубаво, може би политическата цел е да се стесни разликата между проекта на Висшия съдебен съвет и очаквания проект, който ще приеме Народното събрание. В края на краищата суверени сте да решите каквото искате.
По отношение на управлението на имуществото - да управлява имуществото на съдебната власт. За съжаление, смятам, че в нормите, които се предлагат става дума за друга терминология, като придобиване и разпореждане. Много моля консултирайте го със Съвета по законодателство. Въпросът е, ако не можем да си купуваме и книги без министъра на правосъдието или компютри, действително това е едно средство за посегателство върху независимостта на съда. Едно е да управляваш имуществото, едно е да управляваш сградите. Управлението е нещо различно от придобиване и разпореждане. Аз не съм специалист по гражданското право, но нека текстовете да се прецизират.
Стана дума, г-н Председател, че за участието в организирането на квалификацията на съдиите няма съответствие между вашия законопроект в момента и така, както е приета...
Янаки Стоилов:
Аз казах, че редакцията на текстовете е по-ранна от редакцията на текстовете в Конституцията и тя ще бъде отразена така както е приета Конституцията.
Румен Ненков:
Тогава не се налага да взимам отношение по този въпрос. Само ще напомня за европейския стандарт и ние трябва да го спазим. Европейският стандарт изисква по отношение на квалификацията известно, макар и малко доминиране на Висшия съдебен съвет.
С това приключвам, като още един път ви предлагам спокойно да обмислите въпроса за докладите.
Янаки Стоилов:
Г-жо Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз няма да излагам общи виждания по трите законопроекта. Бих искала да предложа нещо, от което ще има практическа полза. Смятам съвсем конкретно да се спра на три текста и те са от законопроекта, който е внесен от г-н Янаки Стоилов и група народни представители. Това го правя, защото смятам, че ако тези текстове бъдат приети, те ще създадат проблеми в прилагането им.
Първият текст е на чл. 168, в който се създава нова ал. 2 със следната редакция:
“(2) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му.”
Останалите участници в производството, повечето от тях имат интерес да бавят производството и непрекъснато се опитват да направят това, от една страна. Тук е употребена думата “виновно”. Съдията не може да бъде невинен, защото той действа целенасочено в наказателен смисъл при пряк умисъл, бихте казали вие, и освен това е вменяем, поради което действайки по този начин, ако някой друг участник стане причина за забавянето за производството, съдията трябва да носи отговорност. Аз бих предложила тук, за да няма никакви недоразумения, да се сложи запетая след “забавянето му”, и да се добави “в нарушение на закона”, така че да има причинна връзка на неправомерното поведение на страната и евентуално оттам и неправомерно поведение на съдията.
Смятам, че съм права.
Освен това, искам да добавя и още нещо.
Янаки Стоилов:
Искам само да изясним смисъла. Ще ви дам конкретен пример. Явява се вещо лице по едно дело, което казва, че е възпрепятствано. То посочва, предлага на съдията дата, на която да пренасрочи заседанието, на което да представи експертизата си. Съдията провежда заседанието. Вещото лице тогава по някакви си нови причини не се явява. Съдията, ако не е санкционирал вещото лице, няма ли да се смята за съучастник в забавянето на процеса. Това е.
Радка Петрова:
Точно съдиите и то по-голямата част от тях страдат от неправомерното поведение на страните, които искат да отлагат делото и на които са дадени много широки процесуални правомощия да го правят и в тази връзка аз искам да кажа нещо.
Янаки Стоилов:
Съдията е наложил санкция. Той снема от себе си отговорността в този случай. Това е смисълът. Продължете. Аз не искам да влизам в дискусия.
Радка Петрова:
Ние го правим непрекъснато, но там е работата, че тези санкции не знам доколко помагат, но има много случаи, в които делото неоснователно се забавя, но се използват законови процесуални възможности и аз много искам да ви помоля вас да стесните този кръг от процесуални възможности, които дават възможност на страните да забавят процеса. Например, защо присъствието на адвоката неоснователно е генерализирано в този свят на такива възможности за комуникация. Защо е задължително явяването на адвоката и неявяването му поради това че той бил болен или че имал дело в друг съд, трябва да бъде повод за отлагане на делото, като той може да комуникира със съда и по всякакви други способи: писмено, факс и т.н. Аз не виждам никакъв смисъл от едно просто присъствие на адвоката в съдебната зала, който нищо не прави и това да бъде генерализирано в нашия процес.
Колеги, ако ми позволите да продължа, чл. 173, ал. 1.
“(1) Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до 6 месеца от откриването, но не по-късно от една година от извършването на нарушението.”
Това са принципи, които поначало касаят дисциплинарни нарушения и точно този текст всъщност е практика в работата на Върховния административен съд. Само че има един проблем. Оказва се така, че най-често срещаните случаи на дисциплинарни нарушения на съдиите, това е не написването на съдебните актове в срок. Вие сигурно знаете, че има драстични случаи, в които има забавяне на съдебните актове с две-три-пет години и то огромно количество на съдебни актове. Обаче практиката на Върховния административен съд е, че след като председателят на съответния съд не е направил предложение за дисциплинарно нарушение, примерно, в рамките на 6 месеца, този съдия не носи отговорност. Или ако той е забавил написването на съдебния акт повече от една година, примерно, вече 3 години, тогава е погасено. Според мен, касае се за една хипотеза като продълженото престъпление, поради което тук ви предлагам пак да се сложи запетая, и текстът да стане:
“(1) Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до 6 месеца от откриването, но не по-късно от една година от извършването на нарушението, ако то е преустановено.”
Продължавам с чл. 183а. Това мисля, че е общо. Първото най-общо нещо, което искам да кажа е, че смятам, че за текстовете трябва да има систематика в подреждането им. Това е нещо много важно за всички закони. Не знам дали ви е известно, че точно липсата на систематическо подреждане на текстовете при изменение на Наказателния кодекс доведе до много проблеми в тълкуването, може би и до някои оправдателни присъди. Адвокатите бяха много доволни от това систематическо подреждане.
По въпроса за систематиката. Чл. 183а трябва да има връзка със чл. 183, който казва: При налагане на дисциплинарно наказание понижаване в длъжност за определения срок, Висшият съдебен съвет създава временна длъжност и т.н. Нищо общо няма с този текст.
Следователно систематическото подреждане на този текст трябва да бъде там, където се предвиждат нови правомощия на административните ръководители или там, където се предвижда редът за обжалване. Смятам, че не е удачна заповедта на административния ръководител – става въпрос за тази заповед, с която той се произнася за по-леките наказания – забележка и порицание, да се обжалват от заинтересованите лица пред регионалния административен съд. Тук искам да ви попитам: Тези актове на регионалния административен съд пред кого ще се обжалват. Но това е по-малката болка.
Другото е, че някак си не е резонно, примерно, заповедта на председателя на Върховния касационен съд да се обжалва пред съответния регионален административен съд. И още нещо. Там, където се създадат в едни много малки райони регионални административни съдилища, примерно, в окръжния съд има 5 души, в регионалния административен съд 3 души, които отиват в окръжния съд, могат да влияят много междуличностни отношения или път отношенията, които вече са били създадени между административния ръководител на съответния окръжен съд и съдиите,които ще работят в регионалните съдилища. Смятам, че не се гарантират правата на административно наказаните. Бих предложила тук заповедта на административния ръководител да се обжалва пред Висшия съдебен съвет, а пък решението на Висшия съдебен съвет да би могло да се обжалва пред Върховния административен съд или направо да се обжалва пред Върховния административен съд. Благодаря ви.
Румен Георгиева:
Аз ще се изкажа като частно лице. Съжалявам обаче, че я няма г-жа Дончева. Тя внася много приятен нюанс.
Нашата служба няма бележки по трите законопроекта. Аз си позволявам да се изкажа само защото наскоро правих едно обобщаване на дисциплинарната практика във Висшия съдебен съвет и проследих еволюцията на законодателството. От тази гледна точка взимам отношение само по този сегмент от единия законопроект.
Идеята началниците да наказват с леките наказания беше отхвърлена от Народното събрание през 2002 г. Автор на тази идея е един колектив, в който има и трима следователи начело с един наш уважаван професор. На времето тя е идеално формулирана от гледна точка на Конституцията с това, че Висшият съдебен съвет не може да бъде ограничен да налага наказания , съдържащи понижаване, преместване и т.н., но всички други по-леки наказания биха могли да се въвеждат по по-ускорен ред. Идеята е още по-стара и от стария Закон за устройството на съдилищата, където имаше бързо дисциплинарно производство от министъра на правосъдието Но сегашната система, ако бъде приет закона, ще бъде доста объркана. Ще се създадат много сериозни вътрешни противоречия.
Първо, идеята, че дисциплинарното производство ще тръгва от шефовете, те ще налагат малките наказания, а ако има нужда за по-тежко ще върви нагоре процедурата към Висшия съдебен съвет е невярна, неточна. За 2005 г. има вече 5 дисциплинарни дела, по които са наложени наказания, в които дисциплинарното обвинение от 5-членен на Висшия съдебен свет. Освен началниците вече дисциплинарната процедура от миналото изменение – след първата поправка в Конституцията, върви от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. Не даваме отговор на този въпрос.
На следващо място, всеки момент ще излезе практика на Върховния административен съд, още не е обнародвано това решение, което всеки момент ще излезе, че Висшият съдебен съвет не е обвързан, когато решава дисциплинарното дело с предложителя. Този състав, в който са почитаемите колеги, наложи три уволнения, когато бяха предложени по-леки наказания.
На следващо място, нашата дисциплинарна система в момента не съдържа изчерпателно изброени дисциплинарни нарушения и техните наказания, както е наказателното право. Следователно никой не може да каже за тази постъпка какво се полага. Има двама уволнени съдии, които са предложени за намаляване на заплатата. След като няма такъв дисциплинарно наказателен кодекс, как ще определите къде да спре наказанието. Това е едно много съществено вътрешно противоречие.
На следващо място. Защо е нужно това сега – да се пипа дисциплинарната отговорност, когато в момента след всички анализи, които правихме една група хора, силно ще похвалим действащата уредба, която сега ще бъде отново разстроена.
Вярно, има препоръка от едни испанци да има изчерпателно излагане на дисциплинарни нарушения и техните наказания, което по силата на сега действащите норми трябва да стане в така наречените етични правила, които Висшият съдебен съвет утвърждава. Иначе е невъзможно да стане.
На следващо място. Пипането сега на дисциплинарната отговорност пак може би изхожда от презумпцията, че магистратите са корумпирани мързеливци и трябва да бъдат дисциплинирани. Една теза, която аз дълбоко не споделям, въпреки че нашето ведомство е с затихващи функции и има най-много хванати с белязани пари.
Беше казано вече, че в съдебната система има йерархия. Как пратите наказан върховен съдия пред регионалния административен съд да си обжалва наказанието. За какво ви е това?
В крайна сметка трябва ли в момента да се пипа тая материя, като се внесат такива редица бомби със закъснител - вътрешно противоречие на закона, след като действително след няколко месеца ще има нов закон.
Правя тези забележки само от добро чувство, да кажа нещата сега, въпреки че е много по-хубаво да се пишат статии. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Искам само да обърна внимание, че в проекта се запазва инициативата на членове на Висшия съдебен съвет да инициират дисциплинарна отговорност. Някои от предложенията мисля, че ще ни бъдат от полза, тъй като ако Висшият съдебен съвет установи основания за налагане на по-леко наказание, естествено че няма нужда да го връща на прекия административен ръководител, за да започне процедурата. Ние имаме малко по-голямата амбиция, за да направим тези промени, които в момента биха могли допълнително да стимулират постигането на тези цели пред съдебната власт, без да чакаме новия Закон за съдебната власт. Защото България работи в едни критични срокове и ние бихме искали да дадем този инструментариум и на съдебната власт и на всички институции, които имат отношение, за да могат тези резултати да бъдат затвърдени и подобрени. Това е идеята на тези законопроекти, а не просто да чакаме новия закон. А аз казах да дадем възможност на Министерския съвет този път да разполага с достатъчно време за внасянето на един достатъчно солиден и аргументиран проект, който надявам се и с ваше участие ще бъде изготвен във време, което се прецени за необходимо.
Благодаря на всички участници в дискусията.
Ще подложа сега на гласуване законопроектите. С оглед на резултатите ще ви предложа как да действаме по-нататък.
А тъй като виждам, че гостите си тръгват, ще разчитам, ако се приемат законопроектите, да ни представите до седмица вашите предложения, за да можем да ги отчетем било от народните представители, които искат да ги използват, за да ги официализират или пък в работен план в самата комисия при окончателното редактиране на тези изменения. Ако имате предложения, можете по официален и неофициален път да ни ги представите. Благодаря ви.
Подлагам в последователността на представянето на гласуване законопроектите.
Първо законопроекта, внесен от Министерския съвет. Тези от народните представители, които го подкрепят, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Двама въздържали се. Приема се законопроектът.
Които подкрепят втория законопроект, внесен от група народни представители, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Един против. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се законопроектът.
По третия законопроект, внесен от г-н Милтенов и г-н Янев. Които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, моля за малко внимание. Тъй като законопроектите са взаимно допълващи се, предлагам ви при съставянето на обобщения законопроект сега да уточним три проблема, с което да може да бъде извършена последващата работа, ако Народното събрание подкрепи становището на Правната комисия.
В редакцията на обобщения проект ще бъде буквално отразена конституционната редакция, защото в нашия проект са използвани редакциите на една по-ранна фаза.
По въпроса за срока за установяване на дисциплинарните нарушения и за самото наказание, предлагам да се приеме това, което е в проекта на Министерския съвет. Там тези срокове са малко по-дълги и тъкмо така смятам, че ще отговорим на някои от бележките, които бяха направени. Там има съвпадение между двата законопроекта и да не предлагаме алтернативни решения.
По въпроса, който променяме и смятам, че трябва да възприемем, е да включим текста за възможността на инспектората да проверява организацията на делата на всички нива на съдебната система, което произтича от приетите промени в Конституцията.
Ако приемате тези три уточняващи промени, които са по същество, нека работно обобщеният законопроект да бъде подготвен. Ние имаме две възможности. Едната е да се съберем в състава на комисията и да приемем този законопроект. Другата, ако имате доверие, при положение, че парламентът гласува промените, да се даде мандат, тъй като всички други въпроси са всъщност по изписване и съчетаване на законопроектите, т.е. ние нямаме някакви проблеми по същество, да не събираме допълнително комисията, а да се смята, че поне тези, които са подкрепили законопроектите, подкрепят и обобщения законопроект, за да може след като бъде изготвен и представен от мен, по-нататък да текат сроковете за предложения, които ще бъдат в обичайния седмичен срок.
Последно, за да бъдем прецизни, в седмичната програма тези законопроекти са включени за утрешното заседание. Ако нямате възражения, тъй като формално според правилника ние трябва да имаме 24 часа не само от внасянето на законопроектите, но изготвянето на становището на комисията, тези законопроекти са били от месеци или от седмици на разположение на народните представители и ако нямате процедурни предложения, нека заради изготвянето на становището, за което само няма да бъде спазен този срок, утре да можем да ги разгледаме в пленарна зала. Надявам се, че това разбиране ще е налице.
Предлагам ви следния график на работа.
Тези законопроекти трябва да ги приемем при всички случаи до края на работната седмица. За да може да се представи обобщеният законопроект веднага след това и да можем да запазим поне седмичния срок. Защото, ако ние забавим нашата работа, ще се принудим да съкращаваме срока. Аз не бих желал да ви ограничим, т.е. да разполагаме поне със седмичния срок, което означава, че на едно или две заседания на седмицата преди 20 април трябва да представим становище на комисията по второ четене, за да може до 20 април парламентът окончателно да се произнесе по тези предложения. Добре разбирате, че това е за нас някакъв фатален срок. Другото зависи от работата на парламента. Това е приблизителният график за комисията.
За следващата седмица планираме да се занимаем с първото четене на проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Ако се появят някакви допълнителни въпроси, ще ги поставя на вашето внимание.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)