---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 16


Днес, 29.03.2006 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Николета Павлова, експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, Георги Димитров, адвокат, Анета Антонова – СУ “Кл. Охридски”, от ВКС – Камелия Ефремова, Мария Кьосева и Йорданка Стоянова – експерти, от АДВ – Венцислава Петкова, Росица Драганова, директор на дирекция “Търговска несъстоятелност”.
Заседанието се ръководи от Валентин Милтенов, заместник- председател на Комисията по правни въпроси.
Уважаеми колеги, аз ви предлагам да започнем, тъй като някои от народните представители са се обадили, че ще закъснеят, но ще дойдат със сигурност.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 502-01-58, внесен от Министерския съвет.
Искам да направя едно встъпление в скоби, за направените предложения, от една страна, на Съвета по законодателство, от който има конкретни бележки, които се надявам да са пред вас. А също така има изпратено писмо до председателя на комисията във връзка с направени технически консултации на експертно ниво с представители на Европейската комисия в областта на взаимното представяне на професионални квалификации, с което те правят няколко предложения, които са отразени в § 7, който също е на вашето внимание. Моля внимателно да ги прочетете и да се запознаете с тях и да бъдат взети под внимание при обсъждането на законопроекта.
Предвидено е създаването на седем нови параграфа в началото от 1 до 7.
Мария Кьосева:
Само едно уточнение. От § 1 до § 7 това са текстовете, които се съдържаха в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби за изменение на Търговския закон в Закона за търговския регистър и тези параграфи са пренесени на съответните места в доклада за второ четене за Търговския закон. От 1 до 7 параграф са съобразени изцяло с терминологията и промените, които вече са приети по Закона за търговския регистър. От 1 до 7 параграф са всички промени в съответствие със Закона за търговския регистър. Гледани са внимателно от работната група, която работи по този законопроект.
Валентин Милтенов:
Имате думата, колеги.
Ако няма някакви забележки, искам да направя предложение да ги гласуваме анблок.
Който е “за”, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма. Приема се.
Параграф 1 по вносител, който с преномерацията става § 8 за търговското представителство. Пред вас, както вече споменах, са направените предложения от Съвета по законодателството и предложението, свързано с писмото от Експертната група в Брюксел.
Мария Кьосева:
В предложенията на Съвета по законодателство по чл. 32, ал. 2 са изготвени и обмислени от колегата Александър Кацарски. Може да гледате предложенията по чл. 32, ал. 2 и текста на вносителя и да кажете кой от двата текста възприемате.
Проф. Огнян Герджиков:
За § 7 ли говорим.
Валентин Милтенов:
За § 2, който е на с. 2
Мария Кьосева:
Говорим за § 1 по вносителя на с. 2, който след преномерацията, след предложението от Търговския регистър става § 8 – на с. 2 по средата. Това е текстът на вносителя по чл. 32, ал. 2 и предложението на Съвета по законодателство в този допълнителен лист, който ви е раздаден като конкретни бележки с обяснения.

Валентин Милтенов:
Направено е предложение за текст на разпоредбата. Това е текстът, който е предложен. А така също и предложението, което е направено в допълнително раздадения ви материал.
Проф. Огнян Герджиков:
Само аз ли не мога да се ориентирам. Става дума за чл. 33.
Мария Кьосева:
За чл. 32, ал. 2. Предложението на Съвета по законодателство.
Проф. Огнян Герджиков:
Да, това е за мен коректното. Тези бележки не знам от кого са писан
Мария Кьосева:
Бележките са от Съвета по законодателство, но авторът е колегата Александър Кацарски.
Проф. Огнян Герджиков:
Смятам, че трябва да се уважи това предложение.
Валентин Милтенов:
Има ли други бележки, уважаеми колеги.
Елиана Масева:
По-добър е този текст, защото се подчертава “които са във вреда на представителя”. Мисля, че това е основното.
Проф. Огнян Герджиков:
И се включва още една хипотеза. (Да.)
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, гласуваме предложението на Съвета по законодателство. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се? Няма. Приехме предложението на Съвета по законодателство за ал. 2 на чл. 32.
Продължаваме нататък. Параграф 2, който е по вносител и след преномерация става § 9.
Мария Кьосева:
Става дума за чл. 33.
Валентин Милтенов:
По него няма предложения.
Мария Кьосева:
Има предложение за създаване на ал. 2.
Проф. Огнян Герджиков:
Бива, така е и по директивата.


Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 2 за чл. 33. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Продължаваме нататък. Параграф 3. Чл. 34 е на вашето внимание. Имате думата.
Проф. Огнян Герджиков:
На мен ми харесва.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 3 за чл. 34. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Параграф 4. Чл. 36. Обръщам внимание, че има предложение на Съвета по законодателство. Моля да обърнете внимание.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз лично бих подкрепил редакцията на Съвета по законодателството. Става дума за това, което е по чл. 36, ал. 1.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения, уважаеми колеги.
Мария Кьосева:
По § 4 (чл. 36) всъщност предложението на Консултативния съвет по законодателство е възприето и от работната група и същия текст ви е предложен по чл. 36, ал. 1, т.е. изцяло е текстът от Консултативния съвет.
Надка Балева:
Предложението на Консултативния съвет звучи много по-правилно като терминология.
Валентин Милтенов:
Ако няма други бележки подлагам на гласуване по буква “б” предложението на Съвета по законодателство. Който е “за”, моля да гласува това предложение. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с § 5 – чл. 37. Също има предложение на Съвета по законодателство.
Надка Балева:
“Ако обичайният размер не може да се установи, възнаграждението се определя от съда по справедливост, като се взимат предвид всички особености на сключената сделка.”
Това е текст за най-голяма прецизност.
Буквалният превод на директивата е “разумно” възнаграждение. Значи другите са неразумни.
Валентин Милтенов:
Проф. Герджиков, да считаме, че предложението на Съвета по законодателство е по-изчистено.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз лично го предпочитам, но без да настоявам кой знае колко. И така става и иначе става.
Валентин Милтенов:
Г-жо Балева, ако сте направили предложение?
Надка Балева:
Оттеглям предложението си.
Валентин Милтенов:
Добре. Подлагам на гласуване § 5 така както е предложен от съвета. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Продължаваме с § 6. Има предложение на колегата Стефан Софиянски. Имате думата за мнения и предложения.
Проф. Огнян Герджиков:
Ад бих обърнал внимание, тъй като ми се струва, че има печатна грешка в текста, който е по вносител.
“В договора може да се уговори друг срок”, т.е. няма нужда от “и” и по-нататък в изречението “..., следващ тримесечието, през което съответната сделка..., а не както е записано “пред”.
Валентин Милтенов:
Мисля, че са основателни направените бележки.
По отношение на предложението на г-н Софиянски.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз не го подкрепям. Може би не е написано съвсем грамотно докрай. Предпочитам това, което го виждам, а не на г-н Софиянски..
Йорданка Стоянова:
Искам да уточня, че може би това предложение трябва да бъде прието по принцип, тъй като на практика, ако в следващия текст на чл. 40 приемете редакцията на Съвета по законодателство, там ще се включи това “обезщетение за вреди”. Той е свързан със следващия текст.
Валентин Милтенов:
А систематичното място тук ли му е? (Да.)


Проф. Огнян Герджиков:
Систематичното място е чл. 40, където е озаглавено “Обезщетение за възнаграждение при прекратяване”. Такова е и по сегашния закон заглавието, макар и да не съм много сигурен.
Надка Балева:
В сегашния закон се говори само за “възнаграждения”.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, имате думата.
Йорданка Стоянова:
В чл. 40 ако приемете редакцията на Съвета по законодателство за чл. 40, там в няколко алинеи се говори а за възнаграждение при прекратяване на договора и за обезщетения. Тъй като в текста на вносителя тези две понятия са объркани и оттам произтичат и забележките на Европейската комисия.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е съвършено вярно, което казвате.
Валентин Милтенов:
Вашето предложение е да приемем по принцип тези текстове.
Проф. Огнян Герджиков:
Предложението на Стефан Софиянски наистина е такова в основата си, но прецизна е редакцията на това, което се предлага от Съвета по законодателство.
Валентин Милтенов:
Подлагам първо на гласуване предложението на Стефан Софиянски с това уточнение, че го приемаме по принцип, след което ще се редактира. Чл. 40 го приемаме по предложението на Съвета по законодателство. Който е съгласен с двата текста.
Всъщност най-напред ще гласуваме предложението на Стефан Софиянски. Който е съгласен по принцип да приемем предложението на г-н Софиянски, моля да гласува. По принцип се приема с така направените уточнения за чл. 40.
Подлагам на гласуване § 6. с така направените редакционни бележки от проф. Герджиков. Който е съгласен с § 6 моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Преминаваме към § 7 за чл. 40, за което стана въпрос. Г-жа Караиванова искаше думата.
Ана Караиванова:
Аз видях, че чл. 40 го е направил Съвета по законодателство или г-т Кацарски, но с оглед на писмата, които сме написали и самата директива, която раздадохме. Текстът е почти еднакъв. В нашето предложение има само добавено след неговата смърт и за наследниците. Второто изречение също липсва. Ще ви моля да поставите и този текст на гласуване, който също е консултиран с проф. Кацарски. Или по-точно той го е написал.
Йорданка Стоянова:
В предложението на Министерството на правосъдието отново са объркани понятията. Не става дума за възнаграждение при прекратяване на договора или за обезщетение при прекратяване на договора, тъй като са различни условията, при които се изплащат двете възнаграждения. Ако става дума за възнаграждение при прекратяване на договора, това не са условията, при които то се изплаща – “да има облаги от клиентелата”. Това са условията, при които се изплаща обезщетение.
Мария Кьосева:
Текстът на Съвета по законодателство го сравнявахме с текста на директивата. Действително по-коректно е това, което е предложено от Съвета по законодателство.
Йорданка Стоянова:
Искам само да добавя, че в предложението на Съвета по законодателство мисля, че в ал. 3 думата “възнаграждението” трябва да се замени с “обезщетението”.
Огнян Герджиков:
Точно така е.
Мария Кьосева:
Г-жо Караиванова, съгласни ли сте от този текст, който сте предложили това, което не е включено от Съвета по законодателство, съвсем коректно ще го огледаме и ще допълним с тази хипотеза, която вие предлагате.
Ана Караиванова:
Ние предлагаме в текста на Съвета по законодателство да се съобразят двете допълнения, които европейските експерти са предложили: хипотезата при смърт и уговорката, че правото не на възнаграждение, а за обезщетение, както приехте сега, се преценява с оглед на всички обстоятелства, включително наличието или липсата на уговорки за ограничаване на дейността. Това са последни консултации, които европейските експерти държали да бъдат отбелязани.
Мария Кьосева:
В ал. 1 ще сложим допълненията, които казахте.
Валентин Милтенов:
Ще удовлетворим европейските изисквания.
Ако няма други предложения и бележки, подлагам на гласуване § 7 за чл. 40 в основното предложение на Съвета по законодателство с така направените уточнения, че ще бъдат внесени коректно двете предложения на Министерството на правосъдието в ал. 1 на чл. 40. който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме нататък. § 8 – чл. 47, който след преномерацията става § 15. Има предложение на работната група. То е на вашето внимание.
Мария Кьосева:
Само едно пояснение. В § 8, където се налагаха промени във връзка с приетия Закона за търговския регистър и параграфи от 8 до 77 – всички те са пренесени от преходния параграф по Закона за търговския регистър и много внимателно текст по текст са огледани всички нови параграфи, които прехвърлихме от Закона за търговския регистър. Отнасят се до вписване и обявяване на актовете.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения и бележки по § 8 . Ако няма други предложения, подлагам на гласуване анблок до § 77. Има ли други предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Мария Кьосева:
Искам да допълня, че много сериозни проблеми видяхме в текстовете по Глава 16. Преобразуване. Тъй като не можеше механично да се пренесе замяната на съда – регистърния съд с Агенцията по вписванията, тъй като там при хипотезите на вливания, сливания, преобразувания, правоприемащи дружества и т.н. няколко кратно г-жа Антонова се консултира с проф. Калайджиев, така че нещата много пъти са коментирани и са проверени. Промените не са чисто редакционни, а са по същество.
Валентин Милтенов:
Продължаваме с § 9, който става § 78. Чл. 272а. Имате думата, уважаеми колеги. Това са предложения на работната група. Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 9. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 10, който след преномерацията става § 81. Има направени няколко предложения. Първото е на колегата Бисеров. Има предложение на Янаки Стоилов, Надя Антонова и Надка Балева, Има предложение на Мая Манолова и народни представители.
Имате думата. Г-н Яни Янев.
Яни Янев:
Аз ще ви помоля да погледнем внимателно предложението на колегата Бисеров. Мен лично ме смущава обстоятелството, че ако основание за откриване на производство по несъстоятелност е всеки “влязъл в сила съдебен акт” относно парично задължение, ние просто трябва да зачертаем глава “Съдебно изпълнение” в ГПК и да отиваме директно към това, което струва ми се, че е твърде силно да се приеме такъв текст. Нека все пак да се мине, да се види, да се установи, че има неплатежоспособност, че няма имущество, с което могат да се покрият задълженията и тогава да отиваме към производство по несъстоятелност, а не всяко съдебно решение. Смятам, че от тази гледна точка това предложение е неприемливо.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз споделям това, което каза колегата Яни. Това означава, че всичко ще минава по канала на несъстоятелността и наистина изпълнителното производство се обезсмисля. Трудно ми е да си го представя. Кажете другите какво мислите.
Мария Кьосева:
Тъй като текстът на вносителя по отношение на влезли в сила съдебни актове, както и актове, с които се установяват публични вземания в момента текат изключително много критики от колеги от теорията - г-жа Валентина Попова и от практиката също, защото по този начин се прикрива един индивидуален изпълнителен процес. Не се използват средствата по Данъчно осигурителния процесуален кодекс или по ГПК с изпълнителните основания, а се отива към това тежко и скъпо производство в несъстоятелността, така че това е смисълът на промяната, която в момента Министерският съвет внася по 608 да не се предвиждат такива предпоставки, които дори са фикция. Те не могат да се преценяват от гледна точка на 631, където пише, че съдът преценява дали затруднението не е временно. Поради тази причина това предложение не може да бъде възприето.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Предложението, което ние сме направили, както виждате, цели в този кръг на неплатежоспособността да попаднат и частните държавни вземания. Инициативата за това ни беше подсказана и от различни държавни органи във връзка с по-ефективната защита. Мисля, че практиката в това отношение трябва да бъде изяснена и затова да преценим дали е уместно да включим към неплатежоспособните търговци и тези, които освен не са в състояние да изпълнят изискуемо публично задължение и частните държавни задължения. Това е целта на предложението. То намира отражение и в други текстове.
Проф. Огнян Герджиков:
Искам да попитам, защото пред себе си нямам закона, но доколкото помня, казано е, че тези публични вземания трябва да са свързани с търговската дейност. А за частните държавни вземания как стои въпроса? Изведнъж ще създадем един много привилегирован режим за тях. Повдигам го въпроса за обсъждане.
Янаки Стоилов:
Нашата идея е, че те трябва да са свързани. Въпросът е да преценим как това по най-добър начин да бъде изразено. Ние сме го предложили като продължение на текста. Ако трябва, те могат да бъдат съчетани, за да не бъде като опашка на сегашния текст. Идеята е те да бъдат свързани с търговската дейност. Като редакция може по-добре да се изрази, а не само да се продължи текстът.
Проф. Огнян Герджиков:
Ако се запише: “свързани”, ще стане ясно, че и за публичните и за частните.
Росица Драганова: директор на дирекция “Търговска несъстоятелност”
в Агенция държавни вземания
Ако може да направя някои уточнения. Искам да уточня защо накрая е сложен този текст и не е уточнено “свързани с търговската дейност”. Получава се следното нещо. Например, при вземания зунк, които са вземания, които държавата е изкупила от търговските банки. Когато това е един кредит, отпуснат от търговска банка на даден длъжник, никой не оспорва, че това е задължение, свързано с търговската дейност. Но практиката на нашия Върховен касационен съд в момента е, че когато държавата на основата на този закон за уреждане на обслужваните кредити е изкупила това задължение от банката, това задължение вече се превръща, според тях, в административно и не е свързано с търговската дейност. Това е нещо, с което аз като юрист не съм съгласна, тъй като за мен чл. 17 от Конституцията оповестява принципа на равенство на частната собственост, независимо от това кой е субектът. Имаме решение на Конституционния съд, който също потвърждава този принцип на равенство. Считам това, че държавата има частно вземане, не бива да се счита, че тя като кредитор трябва да е в по-неблагоприятно положение от останалите частни кредитори. След като една банка за същото вземане би могла да поиска откриване на производство по несъстоятелност, тогава когато кредитът е отпуснат от държавата и това представлява наистина частно държавно вземане, няма привилегиите на публично такова, не считам, че държавата следва да бъде лишена от права да поиска откриване на едно такова производство по универсално принудително изпълнение и че трябва да бъде ограничена само в индивидуалното принудително изпълнение, което знаете, че в някои случаи е невъзможно. За да бъде отписано по някакъв начин това задължение, например, е необходимо да се заведе едно такова производство.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам вашето обяснение, че вие предпочитате да оставим текста във вида, в който го предлагаме, а не в другата редакция, за да преодолеем една практика, макар и необоснована, но съществуваща на Върховния касационен съд. В другия вариант редакцията е по-прецизна и последователна, но тогава ще се окаже, че ние няма да обхванем един реално съществуващ проблем, може би повече от проблема, който цитирате.
Росица Драганова:
Аз като юрист също считам, че редакцията така е по издържана, когато е включено това, което предложиха колегите. Но тъй като проблемът възниква и с това, че Върховният касационен съд оспорва качеството на тези вземания на свързани с търговската дейност – счита, че те не са свързани с търговската дейност, не е ясно за какво държавата дава този превес.
Янаки Стоилов:
Какво е това административно вземане, както те са го формулирали? Какво значи административно вземане?
Венцислава Петкова:
Възможността за откриване на производство, т.е. за искане за откриване на производство по несъстоятелност за частни държавни вземания е предвидена в Закона за събиране на държавните вземания, който е и устройствения закон на Агенцията за държавни вземания. Въпреки всичко ВКС има една сравнително трайна практика въпреки този текст да ни отказва разглеждането на тези молби.
Янаки Стоилов:
Тя тогава противоречи на практиката, защото има практика и по единия и по другия начин. Ако по този начин преодолява старата практика.


Венцислава Петкова:
Това е новата практика, независимо от възможността, която дава Законът за събиране на държавните вземания.
Янаки Стоилов:
Колеги, ако искате тогава да го оставим в по-непрецизния му вид.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз мисля, че текстът има нужда от допълнително консултиране. Аз дори за себе не съм убеден да кажа кое е по-доброто.
Венцислава Петкова:
Пак ще повторя, че възможността е предвидена в закона за събиране на държавните вземания. По този начин ще кореспондират двете разпоредби.
Янаки Стоилов:
Идеята е днес да приключим с този въпрос. Ако искате да го включим текста и да възложим на колегите експерти, включително с хората, които сега ни дадоха допълнително мотиви, да преценят още веднъж редакцията. Предлагам ви да го приемем по принцип и евентуално да имаме възможност следващия път да видим в коя от двете редакции да приемем текста. Да го приемем и след окончателната му редакция ще видим, дали това ще остане като финал на изречението или ще ги включим в изброяването на публичните и частните, свързани с търговската дейност.
Валентин Милтенов:
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Правим една корекция в предложението на вносителя да отпадне изцяло ал. 3 на чл. 608. Има резон в това да отпадне 60 дневния срок, който е условие за предполагане на неплатежоспособност. Ние сме съгласни с това, но предлагаме да остане фактически втората част от текста а именно изписали сме го ясно, че неплатежоспособност ще е налице, когато длъжник е в състояние да плати само претенциите на отделни кредитори. Считаме, че е коректно да остане само тази част на ал. 3 на чл. 608 във вида, в който е в сега действащия Търговски закон.
Валентин Милтенов:
Имате думата, уважаеми колеги.
Мария Кьосева:
Само да направя едно уточнение, че тази редакция е предложена за чл. 608, ал. 3 и от Консултативния съвет по законодателство, т.е. за добавяне на ал. 3 в чл. 608.
В текста на вносителя се предлага отпадането на ал. 3, а народните представители и Съвета по законодателство предлагат ал. 3 да има такова съдържание.
Мая Манолова:
Да отпадне само 60 дневния срок.
Надка Балева:
Аз лично възприемам предложението на колегите, които предлагат изменение на редакцията на ал. 3, защото досега съществуващият текст на предполагаемост. Но съдът работи и понятията са или е неплатежоспособен или не, а не предполагаемо, оборима презумция. Така че за отпадането на тази предполагаемост, обвързана със срок на неплащане, което може да бъде по различни причини. Струва ми се, че наистина е разумно да остане текста така, както е предложен от колегите Милтенов, Манолова и Янев, защото тя действително може да е налице във всеки случай при частично плащане. Моето предложение е да приемем направеното от колегите предложение.
Проф. Огнян Герджиков:
Мен малко ме смущава тази ал. 3 както е предложена. Това съдържа в себе си две хипотези.
Първата неплатежоспособност е налице, когато длъжникът е платил само претенциите на отделни кредитори. Какво всъщност дава тази хипотеза – платил някои претенциите на отделни кредитори. Следователно на другите не е платил. Защо не е платил? Защото не иска да плати. Това значи ли, че не е в състояние да плати. Неплатежоспособността предполага да не е в състояние да плати. За това мен тази хипотеза така формулирана ме смущава. Това излиза извън философията на неплатежоспособността като правна категория.
Елиана Масева:
Ако принципът е да обслужва всички дългове, да. Но това ли е принципът.
Валентин Милтенов:
Вашето предложение как да го приемаме. Да отпадне ли или да направим редакция.
Проф. Огнян Герджиков:
Трябва да се помисли спокойно. От това, което чета на прима виста, това е нещо, което ме смущава.
Надка Балева:
От Съвета по законодателство имаме едно листче, на което аз нямам продължението.

Мария Кьосева:
Цялото становище на Съвета по законодателство ви е раздадено още м. декември, когато е написано и е от доста страници. Тук беше откъсната само страницата по представителството, тъй като нямаше предложение на народни представители.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения и бележки, да преминем към гласуване на отделните предложения.
Има предложение в смисъл редакцията на ал. 3 да бъде прецизирана от работната група.
Янаки Стоилов:
Нека да го приемем като идея и след редакцията, която ще бъде направена от работната група, ще го видим отново.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на отделните предложения.
На първо място поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Бисеров. Който е съгласен с неговото предложение, моля да гласува. Няма “за”. Който е против това предложение, моля да гласува. 1 против. Въздържали се? 11 се въздържат. Предложението на Христо Бисеров не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Янаки Стоилов и колегите народни представители. Който е съгласен с това предложение моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Мая Манолова и колегите народни представители с така направеното уточнение, че ще бъде прецизирана редакцията в тази част, че длъжникът е платил частично. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. 11 “за”. Против? Няма. Въздържали се? 1 въздържал се.
Преминаваме нататък. § 11, който с преномерацията става § 82. Няма предложения по него. Текстът е пред вас. Имате думата за бележки и предложения,уважаеми колеги. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Тук става дума за обжалването на решенията на съда по несъстоятелността, с които той приема предложения оздравителен план и го допуска за разглеждане от събранието на кредиторите. Т.е. ние сме против и предлагаме да остане стария вариант, когато и в двете хипотези: планът не е допуснат и планът е допуснат до разглеждане, подлежи по един и същи ред. Т.е. беше различен редът за обжалване на случаите, когато съдът допуска плана и когато не го допуска. Предлагаме редът за обжалване да бъде един и същи и в двете хипотези.
Валентин Милтенов:
Има ли други становища?
Яни Янев:
Нещо, на което ми се струва, че трябва да обърнем внимание, колеги, по отношение на това, че ние приемаме правилата за обжалването на тези определения да бъдат по реда на Глава 19а, т.е. касационното обжалване, при което изключваме възможността в това производство да има представяне на доказателства. А това е един от важните моменти, които също трябва да има възможност особено по отношение на трети лица, които не са взели участие в производството преди това. За тях нещата по отношение на откриването или допускането на откриване на производство на несъстоятелност или не, или другите, които са посочени в текста, остават окончателно без те да могат да имат възможност за каквато и да било реакция. За това моето предложение, което е сурово, съжалявам, че не сме го направили тогава, когато трябваше да бъде като писмен текст, но мисля, че може да се обсъди, е имайки предвид възможността да има изключение в правилата по несъстоятелността извън процедурата по ГПК, да предвидим един специален ред конкретно в обжалването на тези определения пред ВКС, да има възможност да се правят доводи за непълнота на доказателствата, които ВКС да може да прецени и евентуално на следващо заседание да допусне събирането на доказателства и да се произнесе окончателно. Нямаме друг тип процедура, в която да може да се предвиди възможността за събиране на доказателства.
Ал. 2 е третите лица. Тя е във връзка именно, че процедурата е касационна. Те не са имали възможност да представят доказателства при първото разглеждане, защото те не са участвали. За това предлагам да въведем особена процедура в рамките на касационното производство, защото не сме обвързани с ГПК. Имам предвид производството по несъстоятелността.
Ако по принцип се възприеме такава философия, бихме помислили по текст. Предлагам го като вариант.



Янаки Стоилов:
Много ще усложним процедурата, защото това става някаква квази касация, с нови доказателства и не знам дали да не се ограничим само до ал. 3
Мая Манолова:
По реда на въззивното производство.
Яни Янев:
Отиваме на три инстанции. Ние въвеждаме двуинстанционност на обжалването на определенията. Това е предвидената досега процедура.
Мая Манолова:
По-скоро да направим изключение за тази хипотеза по ал. 2 като въззивно, отколкото касационно. Има ли такова производство пред ВКС да може да се прави.
Янаки Стоилов:
Нека да не усложняваме нещата в без това сложната материя.
Мая Манолова:
Добре. Нека върви тогава триинстанционно през въззивно обжалване.
Яни Янев:
Моята идея, колеги, е да съчетаем нещата с бързината на това, което искаме да постигнем с производството по несъстоятелност, от една страна, от друга страна, тъй като все пак сме в производство по отношение на обжалване на определение. Не сме на съдебно решение. Така или иначе тук са определения, които в една или друга форма водят до прекратяване на възможността за развитието на процеса.
Валентин Милтенов:
Предлагам да формулираш конкретен текст и да го предложиш на колегите.
Мария Кьосева:
По този текст имаше предложение на Съвета по законодателство. Аз го предложих за консултация с проф. Мингова. Тя не възприе тази идея на Съвета по законодателство и затова остана нерешен този проблем. Но ако г-н Янев предложи текст, който се консултира с нея и с други колеги, можем да го включим.
Яни Янев:
Както предлага г-жа Манолова, да се предложи триинстанционност на тези случаи.
Мая Манолова:
Аз нищо не предлагам.
Валентин Милтенов:
Г-н Янев, ще направите конкретно предложение на работната група, което ще го включим като редакция.
Янаки Стоилов:
Ако до края на заседанието се направи предложение, ще го обсъдим.
Валентин Милтенов:
Преминаваме към гласуване на направеното предложение от колежката Мая Манолова и група народни представители. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към § 13. Има направено предложение от колегата Христо Бисеров. Имате думата, уважаеми колеги.
Мария Кьосева:
Може ли един въпрос към вносителя. Защо се предлага този процент от 25 на сто.
Предложението на колегата Бисеров е да няма такова ограничение, а въобще отпуснат кредит от съдружник или от акционер. Неговата предложение е да няма ограничение до 25 на сто. Тъй като в момента действащия текст по т. 2 на чл. 616. “отпуснат на длъжника кредит от съдружник.” Коректно се допълва тук “и акционер”. Т.е. предложението на Христо Бисеров е отново връщане към сега действащия текст само с едно допълнение “или акционер”.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения.
Николета Павлова:
Може би тук се има предвид хипотезата, че за да няма спекулативно отпускане на кредит от някакъв съдружник, който е без значение в съдружеството, просто по този начин да се играе грубо казано с това право. За да се даде по-голяма тежест на тази хипотеза, че длъжникът – понеже става специален случай, т. 2 го отделя.
Валентин Милтенов:
Тук се поставя въпроса, ако има 24%, все пак това е сериозно участие. Въпросът е принципен.
Николета Павлова:
Защо е приет точно този праг? Но мисля, че това е била логиката, когато е направено това предложение. лично моето мнение е, че не може да се избяга и по-добре е да няма процент.


Валентин Милтенов:
Има ли други мнения и становища. Ако няма, подлагам на гласуване предложението на колегата Христо Бисеров. Който е съгласен с неговото предложение този праг от 25% да отпадне, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се. Предложението на колегата Бисеров се приема. Параграф 13 се приема се предложението на колегата Бисеров.
Параграф 14. Има предложение на работната група. Имате думата.
Мария Кьосева:
В § 14, в ал. 4. В случаите, в които този закон предвижда призоваването да се извършва чрез публично оповестяване...”
Такова публично оповестяване е текстът е от Търговския закон, когато се предвиждаше да има публично оповестяване при регистър, който се води от окръжните съдилища по несъстоятелност. Би следвало понятието “чрез публично оповестяване” да се замести с “обявяване в търговския регистър” – чисто редакционно.
Аз имам един въпрос отново към вносителя. Смущава ме ал. 2.
“(2) Кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната посочва съдебен адрес в страната.”
Ако не посочи такъв адрес, този кредитор как ще бъде призован.
Реплика: Няма да бъде призован.
Мария Кьосева:
Да не възникне проблем с оглед участието му в процеса. Аз лично си направих труда да питам колеги, които казаха, че има дори съдебна практика на съда в Люксембург и това е във връзка с Кодекса по международно частно право. Има международен елемент тук. Поставям въпроса за размисъл. Има смущения по този текст.
Надя Антонова:
С две думи, колеги. Наистина трябва да измислим текст да се шанс на тези кредитори, които са в чужбина, да участват в процеса. Защото, по мое разбиране, правото на участие в един процес е част от правото на защита и много съществена негова част и съм склонна да обмислим тази теза за призоваването. Благодаря.
Валентин Милтенов:
Има ли други становища?
Мария Кьосева:
Тъй като в общите бележки на Съвета по законодателство е обърнато внимание, че има регламент в областта на несъстоятелността и тези изменения на Търговския закон не са съобразени с този регламент. Притесненията ми идват от това, че те въобще не са внесени в момента за обсъждане. Колегите от Съвета по законодателство посочват, че така или иначе този регламент 2007 г. ще действа. Ако това е някаква защитна мярка относно призоваването. Обръщам ви внимание за това.
Янаки Стоилов:
Ако могат вносителите да ни кажат идеята за рационализация на производството с ал. 2 е ясна и аз по принцип я подкрепям. Защото ако призоваването става по седалището в чужбина, това ще отнеме повече време и ще оскъпи целия процес. Според мен, става много тромаво и почти невъзможно производството. Единствено да се разбере дали ние имаме някакъв формален проблем с въвеждането на съдебния адрес в страната с риска после да бъде атакувано решението. Ако по този въпрос имате категорично мнение. Иначе идеята на вашето предложение е ясна. Ако тя не е атакуема, можем да я възприемем.
Николета Павлова:
Аз мисля, че този проблем може да бъде преодолян след “съдебен адрес в страна” се сложи запетая или пък ново изречение: “в противен случай поканата публично се оповестява.” Тогава минава по общия ред за останалите кредитори. Те са равнопоставени. Мисля, че това е имано предвид, когато е записано това, че в противен случай ,когато няма посочен съдебен адрес, се постъпва по общия ред. Струва ми се, че се подразбира това, но ако се добави, мисля, че ще се избяга от неудобството и от притеснението, че няма да имаме призоваване, оповестяване и т.н.
Мария Кьосева:
Т.е. в момента действащия текст: при неизвестен адрес той да се призовава еднократно чрез Държавен вестник, ние ще направим и тази хипотеза, ако няма посочен адрес, да се обявява в търговския регистър.
Валентин Милтенов:
Обединяваме ли се около това, уважаеми колеги.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 14 с така направените корекции в ал. 2 и ал. 4. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Има предложение на работната група за създаване на нов параграф 86 със следната редакция. Тя е пред вас. Имате думата.
“Чл. 620, ал. 6 се изменя така:
“(6) Не се събира държавна такса при вписване на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана по чл. 630, ал. 1, т. 4 и на обща възбрана.”
Камелия Ефремова:
По чл. 620, ал. 6 единствено е съобразено с приетия търговски регистър. Други проблеми няма.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване новия § 86. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Параграф 15, който с преномерацията става § 87. Има направени предложения. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Параграфът касае особените правила в производството по несъстоятелност. Ние предлагаме да отпадне предложената от вносителите т. 2, а именно за представителство в процеса на особени организации, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Считаме, че това е неприсъща за нашата правна традиция фигура. Предлагаме да отпадне тази възможност.
Другите промени, които сме предложили, ас по-скоро редакционни.
За подсъдността също сме предложили да не бъде променяна по взаимно съгласие на участващите в производството страни, в случаите, в които се касае за изключения от общото правило.
Мария Кьосева:
Тук има предложение и на г-н Христо Бисеров. Ние внимателон ги огледахме. Те действително са коректни с новата т. 3. Т.е. те са също, както и на колегите Манолова, Милтенов и Яни Янев- за “оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или кредитор по чл. 645, ал. 3 или чл. 647 от Търговския закон”, т.е. това при отменителните искове. Струва ми се, че г-н Бисеров е пропуснал още един текст, който е много важен. Освен чл. 645, ал. 3 и чл. 647 е пропуснат чл. 646, което е много важно. Моля да бъде добавен. Иначе неговото предложение е коректно и е в синхрон с предложението на Манолова, Милтенов и Яни Янев. Става: “оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или кредитор по чл. 645, ал. 3, чл. 646 или чл. 647 от Търговския закон”.
Валентин Милтенов:
Има ли други становища? Ако няма, подлагам на гласуване първо предложенията на Мая Манолова и народните представители. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Христо Бисеров с направената бележка да бъде добавен чл. 646 от Търговския закон. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме нататък с § 16. Има предложение от работната група за наименованието на раздела. Има ли други предложения? Ако няма, подлагам на гласуване § 16 за наименованието на раздел ІІ. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Параграф 17.
Мая Манолова:
Тук ние предлагаме да отпадне публичното оповестяване на съдебните решения, предвидени в чл. 622. След това как ще го синхронизираме със Закона за търговския регистър.
Мария Кьосева:
На с. 17 работната група е разгледал това, тъй като този текст за включване на съдебни решения беше също приложен в Преходното правило в Закона за търговския регистър и тези решения задължително подлежат на вписване в търговския регистър. Тъй като това вече е прието, следва предложението на публичното оповестяване да бъде оттеглено. Редакцията ви е предложена на с. 17 коректно вписват се в търговския регистър.
Мая Манолова:
Оттегляме го.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, имаме предложение във връзка с това, че останалите текстове, които са по предложение на работната група са във връзка с приетите нови моменти от търговския регистър. Аз предлагам да ги гласуваме анблок с оглед на процесуално време. Подлагам на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме нататък. По § 20а, който става § 92.
Янаки Стоилов:
Само да поясня. Това наше предложение е във връзка с другото, което вече приехме и не мисля да го обсъждаме тук отново.
Валентин Милтенов:
Имате ли предложения. Няма. Продължаваме със следващия § 21. По него няма предложения.
Мария Кьосева:
Параграф 21 по вносител, който става § 93. Аз отново имам въпрос по ал. 2.
“(2) Молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление и представителство, съответно ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.”
Питам задължително ли трябва да комулативно това изискване или е редно да бъде съюза “или”. Въпросът ми е към вносителя.
Тук колегите ми подсказват, че е по-добре да бъде само представителство.
Анета Антонова:
Понятието “управление” в търговското право се разглежда в два аспекта: в тесен смисъл и в широк смисъл. В тесен смисъл понятието “управление” е взимане на вътрешни решения без контакт с трети лица. “Представителството” в широк смисъл включва управление.
Янаки Стоилов:
Въпросът е тук, че може да се подаде от представител, който не е орган на управление.
Анета Антонова:
Органите на управление при капиталови търговски дружества, които са управител, управителен съвет, съвет на директори са представителните органи на търговското дружество. Разликата между понятието “управление” и “представителство” може има само при събирателното дружество като персонално дружество. Там може да има съдружници, които могат да имат само управление, без да имат представителство и може да има съдружници, които имат само представителна власт. Там е разликата между понятията “управление” и “представителство”. За мен е “представителен орган”.
Валентин Милтенов:
Негов наследник или представителен орган. Така ли да го запишем?
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем: орган на управление или представител.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване така направената редакция на § 21 в ал. 2. който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Следващият параграф е 22. По него има предложения. Заповядайте, г-жо Манолова.


Мая Манолова:
Това е един принципен въпрос, а именно кой назначава синдика в производството по несъстоятелност. С тази промяна на пръв поглед чисто редакционна, която предлагат вносителите, се дава възможност на съда да назначава не само временния синдик по молба на кредитора, а да вкара синдика в производството. Ние предлагаме да отпадне § 22 и да остане текстът такъв какъвто е в Търговския закон, като последиците от него ще бъдат запазване на стария ред, а именно, че синдикът в производството по несъстоятелност се определя от събранието на кредиторите.
Валентин Милтенов:
Други становища? Ако няма други предложения, подлагам на гласуване направеното предложение от колегите народни представители. Който е съгласен с него, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се направеното предложение с § 22.
Параграф 23. Има предложение, направено от г-жа Манолова, Валентин Милтенов и Яни Янев. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Това е редакционно и касае давността на производството.
Мария Кьосева:
Много моля да се обърне внимание на второто изречение, тъй като този текст е предложен от Съвета по законодателство. Второ изречение на ал. 2 на чл. 628 предизвиква малко смущение: “Ако това не стане, след изтичане на срока за предявяване на вземането или на установителен иск, давността се възобновява.”
Предлагаме малко по-добра редакция:
“Ако кредиторът не предяви вземането си или установителен иск в срок, давността не се смята за спряна.”
Това а аналогична хипотеза, тъй като понятието “давност се възобновява” не съществува, няма такъв термин. Това е в синхрон и с второто изречение на ал. 1 “давността не се смята за спряна.” По този начин имаме огледален образ, а пък е и по-прецизен като сила и като понятие. “Възобновяване на давност” като понятие лично на мен не ми е познато.
Ал. 2, второ изречение: “Ако кредиторът не предяви вземането си или установителен иск в срок, давността не се смята за спряна.”
Първото изречение ни препраща към хипотезата на чл. 685а, където се урежда хипотезата на прекъсване, а второто изречение допълва понятието спиране, ако не бъде предявено вземането или установителния иск. Много сериозни разсъждения има в бележките на Съвета по законодателство, че в текста на вносителя са прекъснати някои от хипотезите и затова са предложени тезиварианти.
Венсцилава Петкова:
Само бих искала да уточня, тъй като участвах в работната група при създаването на законопроекта. Защо при първоначалното предложение е “давността се прекъсва”. От експертите се целеше да има синхронизиране с чл. 116 от ЗЗД. Там подаването на иск за съответното вземане прекъсва давността и всъщност това беше целяемо и затова не е спиране в случая. Тогава възникна спор между нас като експерти дали да е спиране или прекъсване. С цел синхронизиране на това колегите съдии, които имат по-голям опит в тази област предложиха да се прекъсва относно вземането, което е послужило като основание.
Янаки Стоилов:
Те говорят за прекъсване, а не за спиране.
Мария Кьосева:
В това предложение са три такива текста относно давността – 628, 685а и този текст трябва да се чете заедно с 685а. Гледайте § 58 на с. 31. Тъй като 685а урежда въпроса с прекъсването на давността.
Валентин Милтенов:
При така направената редакция са в синхрон. Така ли е? Така направената редакция с двете изречения на ал. 2 е в синхрон.
Мария Кьосева:
С отпадането на понятието “възобновяване”.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним. По вносителя в 628а се говори за прекъсване, а по-нататък в чл. 685а се говори за спиране. По вашите предложения е обратно. Тук говорите за спиране, а там говорите за прекъсване. Питам на какво се дължи тази асиметрия в двете идеи.
Мая Манолова:
Няма асиметрия.
Янаки Стоилов:
Има. Нали разбрахте. Логически първо трябва да говорим за прекъсване, а после за спиране и така е по вносителя. А тук предложенията са обратно – първо казваме какво става по отношение на спирането, а после – на прекъсването. Ако сте имали някаква идея, кажете каква е тя.
Мая Манолова:
Вижте текста на чл. 685 а на с. 31.

Янаки Стоилов:
Логично е първо да разглеждаме текстовете с по-малка номерация, а не обратно.
Камелия Ефремова:
Позволявам си да направя едно уточнение. Тъй като има противоречие не само в практиката, но и в теорията от кой момент трябва да се счита спряна и прекъсната давността. Тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност все пак не цели да се установи самото вземане, а състоянието на неплатежоспособност и затова проблемите са дали може да се приеме, че се спира давността, дали това е процес относно вземането, като не установяваме вземането и съответно не можем да приемем, че е спиране. Ако законът докаже, че се спира, добре. Ако приемем след това, че се прекъсва, е от един по-следващ момент – от момента на предявяване на вземането, защото тогава вече кредиторът тръгва да се удовлетворява. Тези проблеми в теорията стоят от доста дълго време и не намират, според мен, добро решение в проекта.
Ал. 2 трябва да се преработи малко. Аз разбирам, че сега идеята е да спира давността с подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, а да се прекъсва с предявяване на вземането.
Мария Кьосева:
По отношение на второто изречение в ал. 2 текстът, който обсъждахме преди малко, за мен проблемът беше и двусмислието идва от неточната редакция на изречение второ, плюс понятието “възобновяване на давност”, аз се обадих на колегата Кацарски и уточнихме това. Той се съгласи с тази редакция в смисъл, че това изяснява нещата. Това са текстове, дадени от Съвета по законодателство с много сериозни разсъждения и аргументи. Става въпрос за всички текстове уточняващи давността.
Валентин Милтенов:
Има предложение да гласуваме този текст и след това текста, който е във връзка с този текст – чл. 685а (§ 58).
Мария Кьосева:
Все пак, тъй като този път ще има малко повече време до внасяне в пленарна зала, тези текстове отново ще ги огледаме и ще ги консултираме, за да не стане проблем.
Валентин Милтенов:
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от колегите народни представители с така направените редакционни бележки от работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Преминаваме към разглеждане на § 58 за чл. 685а, тъй като е във връзка с вече приетия текст. Имате думата. Намира се на с. 31.
Мария Кьосева:
Двата текста ще ги вържем от гледна точка на понятието “Възобновяване на производството”.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители по § 58 с уговорката, че текстовете ще бъдат синхронизирани с приетия текст на § 23. който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с § 24 и § 25. По § 25 има направени предложения от колегите народни представители.
Мая Манолова:
Членът касае производство по несъстоятелност в случаите, в които длъжникът няма имущество, което да покрие началните разноски. По принцип възприемаме предложението на вносителя, като основната корекция касае случаите в които длъжникът е персонално дружество, а именно да се вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници при преценката на това каква сума трябва да бъде предплатена от молителя за откриване на производството. Иначе текста върви по вносител.
Мария Кьосева:
И още едно уточнение. При ал. 2, тъй като вашите предложения бяха приети за оставането на временния синдик и предлагането му от събранието на кредиторите, т.е. в ал. 2 трябва да се добави “временния” синдик. Това е във връзка с вече приетия текст.
Тъй като текстът по вносителя е “от молителя” в ал. 1 – от молителя или кредитора или длъжника.
По чл. 625 е уточнението от народните представители.
Ако може тук колегите от името на вносителя да ни помогнат не е ли по-добре да се каже един общ текст: да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625, т.е. да се обхванат всички хипотези. Идеята е молителят или друго лице.
Г-н Янев, ако може и вие да се включите тук. Ние днес го обсъждахме, но вие не бяхте.
Яни Янев:
Аз мисля, че тъй като всички лица, които могат да инициират производството са описани в чл. 625, за да не създаваме дуализъм в разбирането, че молителят е някакво различно лице от описаните в 625, може да бъде: “молител от лицата по 625”, т.е. да стане ясно, че този молител е от кръга на лицата по 625, а не някое трето лице. Това е смисълът. Но така както е изписано се получава, че молителят може да е някой друг извън тези лица. За това трябва да стане ясно, че не става дума за някаква новопоявила се фигура в процеса, а е един от тези по 625. Смятам, че това е логиката на нещата.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители с така направената редакция в ал. 1. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с § 26. Има предложение да отпадне. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Предложението е същностно. Ние вече го приехме, а именно, че не е съдът този, който определя направо синдика в първоначалното си определение за започване на производството. Той определя временния синдик.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване направеното предложение. който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се направеното предложение § 26 да отпадне.
Параграф 27. Има предложение на работната група и от колеги народни представители. Имате думата, уважаеми колеги.
Мая Манолова:
Нашето предложение е свързано с текста, който приехме и който касае откриване на производството, когато липсва достатъчно имущество и с възможността лице-молител по чл. 625 да предплати определената от съда сума, която е необходима за започване на производство по несъстоятелност.
Валентин Милтенов:
Предложението на народните представители е да се създаде нов § 27а.
Мая Манолова:
Второто визира възстановяване на тези суми, които са събрани по този ред за започване на производство тогава, когато няма необходимо имущество.

Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване направените предложения. Първо на работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители, включително и за създаването на новия § 27а. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Продължаваме нататък § 28. Има предложение да отпадне.
Мая Манолова:
Оттегляме това си предложение с оглед предложението на работната група за синхронизация със Закона за търговския регистър.
Мария Кьосева:
Особено се налага да си остане както е по вносител ал. 2, така както е предложен коректно текста от работната група.
Валентин Милтенов:
Включително и със създаването на новия параграф.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване, тъй като първото предложение е оттеглено, предложението на работната група с предложението за създаване на нов § 102. който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Продължаваме с § 29
Мария Кьосева:
По § 102 едно малко разяснение. Във връзка с тази книга, която се води по чл. 634в.
Георги Димитров:
Въпросът беше поставен от колегите от Министерството на правосъдието във връзка с разработена система, в която да се отразява действието на длъжника и кредиторите, комитета на кредиторите и т.н. във връзка с лесното боравене с информацията в производството по несъстоятелност и тази база данни да бъде централизирана. В тази връзка е направеното предложение да се създаде ново изречение 3 със следното съдържание: “Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.”
Валентин Милтенов:
Ние приехме това да бъде допълнено към приетото предложение.
Мария Кьосева:
Тъй като не остана нищо от електронния регистър, който беше предвиден като публично оповестяване в производството по несъстоятелност, тъй като почти всички неща преминаха към търговския регистър, тук остана единствено тази книга, за да може по някакъв начин да се оправдае въобще работата по този проект и придвижването на тези данни по електронен път и да ги има и в окръжните съдилища. Това беше компромис между двата проекта: единият предлагаше публично оповестяване електронно, другият – търговски регистър.
Георги Димитров:
Работната група счита, че това е удачно да се предложи предвид факта, че така или иначе в публичния регистър се обявяват и се вписват само определени актове и съответно се вписват определени обстоятелства, а останалите действия на длъжника, кредитора и т.н., които са посочени по чл. 634в всъщност единствено остават в знание в съдебната система в рамките на производството по несъстоятелност. Би следвало да останат в тази книга и да се автоматизират процесите.
Валентин Милтенов:
Продължаваме с § 29. Имате думата.
Мария Кьосева:
Тук предлагаме и още нещо, което е по същество. Отпадането на чл. 634г да се отмени, тъй като е включен вече в чл. 622 - решенията, които подлежат на вписване в търговския регистър. Чл. 634 се явява излишен.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване направеното предложение от работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Против2 Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 30 след преномерацията става § 104 . Има предложение на група народни представители.
Мария Кьосева:
По отношение на текста на вносителите по чл. 635 и в текста на народните представители тази сутрин, четейки тези два текста в мен възниква един проблем. Тъй като и по вносителя е така, ще моля да ни помогнете. Казва се: “В производството по несъстоятелност и в производствата ...”, (които са изброени от народните представители), “длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице...”.
Обаче какво става, т.е. тези органи се заменят от синдика едва, когато в производството по несъстоятелност вече длъжникът е обявен в несъстоятелност. Т.е. тогава той е десизиран. За мен лично ми се струва, че тук по-коректно ще бъде в производството по несъстоятелност до обявяване на длъжника в несъстоятелност. Дали така не следва да е текстът. Защото иначе в другите случаи нямаме такъв момент.
Реплика: Има.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване направеното предложение на колегите народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема.
Следващият е § 31. Има предложение на работната група. Става § 105. Чл. 636.
Подлагам на гласуване предложението на работната група в § 31. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Следващият §32, който след преномерацията става § 106. Има две предложения: на колегата Христо Бисеров и на колегите народни представители.
Моя Манолова:
Колеги, аз мисля, ако колегата Янев е съгласен, да си оттеглим предложението, тъй като е малко спорен текстът, който предлагаме. Т.е. кои ще са случаите, в които ищецът ще добие качеството на кредитор.
Мария Кьосева:
Само едно пояснение. Тъй като това е текст, който е предложен от Съвета по законодателство, разсъжденията за да бъде предложен този текст: “1. уважаването на които не би създало за ищеца качеството на кредитор” е предложено, за да се отнася само до тези, които са за реализация на вземане, а не и на други субективни права. За това предлагат текстът да бъде по-общо формулиран. Действително не е много ясно кога ще се прецени това качество на кредитор. То може да бъде преценено едва в производството по същество, когато се разглежда, а не при откриване, когато се разглежда допустимостта на молбата. Така че може би по-коректно е действително този текст ад се оттегли, за да не стане проблем.
Валентин Милтенов:
По отношение на предложението на Бисеров.
Мария Кьосева:
По предложението на Бисеров много се чудихме какво точно има предвид. Ако беше дошъл да си обоснове текста, вероятно има някакъв конкретен случай или хипотеза, но действително така не е ясно. Защото ако е с предварителен договор и съдебното решение, което ще бъде по чл. 19, не е много ясно с предварителните договори.
Яни Янев:
Смятам, че можем да оттеглим предложението. Основателни са съображенията на колегите. Действително не можем да обхванем всички дела, които може да води едно лице като ищец спрямо друго. Съгласен съм да оттеглим предложението.
Валентин Милтенов:
Предложението на народните представители е оттеглено. Подлагам на гласуване предложението на колегата Христо Бисеров. Който е съгласен, моля да гласува. Няма “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет се въздържат. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване текста на § 32 по вносител. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Има предложение на работната група за създаване на нов § 107. Имате думата. Подлагам на гласуване § 107. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Предложени за гласуване от § 33 до § 36 анблок. Който е съгласен с тези текстове, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Следващият § 37. Има предложение на народни представители този параграф да отпадне.
Мария Кьосева:
Същото е и предложението на г-н Христо Бисеров за отпадане на ал. 4 и ал. 5., което по същество означава също отпадане на параграфа.
Всички народни представители още при първото четене изразиха несъгласие с този текст на вносителя.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители за отпадане. Който е “за”, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По принцип се приема и предложението на колегата Христо Бисеров.
§ 38. Има предложение на същия принцип.
Мария Кьосева:
Т.е. не се възприема и в този текст. Той е свързан с 646 – да се отчита субективният момент, т.е. при обективно увреждане и извършване на тези сделки. Остава си така, както е в момента по вносител.
Реплика:
Напротив, това предложени по т. 8 на чл. 647 е свързано с предходното ви по чл. 646. Те са свързани.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се § 38.
Следващият § 39. Има предложение на работната група. То е по регистър. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
§ 40. Който е съгласен с предложението по § 40, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Продължаваме нататък от § 41 до § 47. Който е съгласен с така направените предложения от § 41 до § 47 моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приемат се.
§ 48. Има направено предложение от колегите народни представители.
Мая Манолова:
Тук става дума само за редакция.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители. Който е съгласен, моля да гласува.
Мая Манолова:
Предложението на вносителя е за начина, по който се взема решение на първото събрание на кредиторите, а именно с оглед на присъстващите кредитори, докато ни предлагаме мнозинството да се преценява с оглед на общия размер на вземанията на всички кредитори при вземането на решение, тъй като решенията, които се взимат са същностни по отношение на първото събрание на кредиторите.
Аз лично поддържам предложението, тъй като считам, че това е по-справедливия вариант. Наистина в практиката е по-трудно осъществим. Лично моите впечатления са, че първите събрания на кредиторите обикновено присъстват кредитори с малки вземания, така че това не би следвало да създаде някакъв проблем в практиката, но щом като колегите имат друго мнение.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на колегите народни представители по § 48. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Подлагам на гласуване от § 49 до § 60.
Мая Манолова:
Предлагаме и § 49 да отпадне. Във връзка с това, което вече приехме, предлагам да отпадне § 49. Става дума за синдика – за оставането на фигурата на временния синдик.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението § 49 да отпадне. Който е “за” това предложение, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Продължаваме нататък. Предлагам да разгледаме от § 50 до § 60 и да ги гласуваме анблок, тъй като те са в същия синхрон. Ако няма предложения и бележки, подлагам на гласуване. Който е съгласен с параграфите от 50 до 60 моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приемат се.
Преминаваме нататък § 61. Има направено предложение от колегите народни представители в чл. 688.
Янаки Стоилов:
Това е едно допълнително предложение към текста на вносителя по чл. 688 в ал. 3, за да се изтегли момента, в който вземания, които не са платени на падежа, да се предявяват по реда на тази глава. Остава възможността това да стане до утвърждаване на оздравителния план, а не до датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Валентин Милтенов:
Имали други предложения. Ако няма, подлагам на гласуване направеното предложение по §61 от колегите народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 62 и § 63. По § 63 има предложение на работната група.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване двата параграфа 62 и 63. който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приемат се.
§ 64. Има предложение на колегите народни представители. Има предложение и на работната група. Имате думата.
Мая Манолова:
Редакционно е предложението. Уточнява, че става дума за списъка на предявените вземания без служебно и предварително предявените.
Другото е свързано със синхронизация със закона за търговския регистър. Има вече такъв текст, който е приет със Закона за търговския регистър.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване двете предложения по § 64. Който е съгласен с тях, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се § 64.
§ 65. Има предложение на работната група за ал. 1.
§ 66. Също има предложение на работната група.
По § 67 няма предложения.
По § 68 има предложение на работната група.
Мая Манолова:
Предложенията за чисто редакционни в синхрон със закона за търговския регистър.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения подлагам на гласуване § 66, 67 и 68. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма.
§ 69. Има предложение на работната група и на колегата Христо Бисеров.
Мая Манолова:
Вижте текста на чл. 703, ал. 5. “Възражения срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в седемдневен срок от датата на гласуването.”
Т.е. възражения по принцип могат да се правят. И тук в кръга лица, които могат да направят, се включва и кредитор, на който не са приели вземането и е предявил възстановителен иск. По-нататък не се приема плана, срещу който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания. Това съществува като правна възможност.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване първо предложението на работната група. Който е “за” това предложение, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма.
Предложението на колегата Христо Бисеров. Който е съгласен с предложението на колегата Христо Бисеров, моля да гласува. Пет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Предложението се приема.
Продължаваме с § 70. Има предложение на колегите да отпадне. Той е свързан с предходните.
§ 71. Има предложение на работната група. Също е свързано с предходните.
Подлагам на гласуване § 70 и § 71. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приемат се.
§ 72. По него има направено предложение от колегите народни представители.
Мая Манолова:
Касае давността, т.е. че в случаите, в които от момента на утвърждаване на плана за оздравяване.
Мария Кьосева:
Този текст по чл. 707б е свързан с трите текста, които вече гласувахме. Специално тези три текста ще бъдат огледани още веднъж едновременно. Те са всички от Съвета по законодателство.
Валентин Милтенов:
Гласуваме по принцип § 72. с уговорката за уточняване. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с § 73. По него няма предложения.
След това има предложения на работната група за създаване на нови параграфи от 150 до 152 във връзка със Закона за търговски регистър.
Продължаваме с § 74, § 75, § 76, § 77 и § 78. По тях няма предложения.
Подлагам на гласуване анблок от § 73 до § 78. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
По § 79 има предложение на колегите народни представители.
Мария Кьосева:
Текстът с уточнението по принудителното изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс е чисто редакционен. От Съвета по законодателство са ни предложили два текста. Единият от тях е този, който е по-общия и по-прецизния текст – препращане към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 79. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
По § 80 също има направено предложение от колегите народни представители.
Има предложение са създаването на нов § 80а.
Мая Манолова:
Тук предложението ни е свързано с възможността синдикът произволно да определя с колко по-ниска да бъде цената на продаваната вещ от определената начална такава по чл. 717, което е с пазарната й цена. Ако имаше такъв текст, трябваше някакъв параметър да се предложи или е най-добре да отпадне.
Мария Кьосева:
Или критерий, както е сега в текста.
Яни Янев:
Ако искате, да бъде по изпълнителното производство по ГПК, за да има ред и да не е по произволна преценка.
Мария Кьосева:
Г-н Янев, аз съм съгласна с Вас, но това, което сега е предложено няма никакъв критерий колко по-ниска може да бъде тази цена. Ако искате отново към ГПК, както беше. Допълнително ще предложим текст, тъй като тук предложението беше за отпадане изцяло предложението. Ако сте против отпадането.
Мая Манолова:
Всъщност текстът е само за отпадането на продажната цена. Иначе процедурата по пряко договаряне или продажбата чрез посредник си съществува.
Мария Кьосева:
Предложението за отпадане на параграфа е, че няма критерий колко по-ниска може да бъде тази цена.
Янаки Стоилов:
Нека по принцип да приемем да отпадне текста на вносителя и да остане да действа сегашния текст плюс добавката за препращане по реда на ГПК за начина на намаляване на цената. Нека така да се оформи текста.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване направеното предложение по § 80 на колегите народни представители Мая Манолова, Милтенов и Янев.
Мая Манолова:
Ние го оттегляме и предлагаме да се направи редакция от комисията по реда на ГПК.
Валентин Милтенов:
Предложението се оттегля с уговорката за редакция на работната група на текста на вносителя.
Преминаваме към следващото предложение на колегите народни представители Янаки Стоилов, Надя Антонова и Надка Балева за създаване на нов параграф 80а. Г-н Стоилов има думата.


Янаки Стоилов:
Тук сме пазили промяната на Търговския закон за включване на идея, която има за цел да реши поне в някаква степен остър социален проблем за това как при несъстоятелност лицата работници и служители, които са ползвали определени жилища могат да ги придобият. Опитали сме се да опишем този ред, който едновременно да гарантира техните интереси, подобно на процедурата по Закона за собствеността, така че те да могат да ги закупят, ако отговарят на посочените условия и да не бъдат засегнати прекалено от техните интереси. Това е и в интерес на кредиторите и на лицата, които ползват жилищата, които са били в обхвата на имуществото на този, който е обявен в несъстоятелност.
Мария Кьосева:
Единственият проблем, който възниква при мен е, от кой момент да се изтегли това за жилищата. Тук се предлага към датата на решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8., а това е събранието на кредиторите.
Т. 8. Определя реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им.
Това е в един по-късен момент. Аз се чудя дали да не се изтегли моментът решението за откриване на производството по несъстоятелност. Т.е. малко по-голяма закрила от гледна точка на време – да бъде от момента на откриване на производството по несъстоятелност. Текстът може да бъде така:
“Когато към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, жилища, собственост на длъжника, са предоставени по наем...”.
Т.е. чл. 677, ал. 1 е малко по-късен момент.
Татяна Дончева:
Въпросът е ползва ли ни по-ранния момент, ползва ли ни реално. Какви са хипотезите. Имаме една дата на откриване на производството по несъстоятелност. Една по-следваща дата на събранието на кредиторите, което казва как ще се осребрява имуществото. Кой е казал, че осребряването ще засегне цялото имущество. Кредиторът може да няма нужда да продава всичко, а да продава само части. Решението на събранието даже може въобще да не засяга цялото имущество на длъжника и длъжникът да продължи да съществува като някакво друго имущество. То даже може да включва активи за производство или някои други недвижими имоти и част от това имущество да бъде жилища. Какво това застрашава наемателите? Те могат да си продължат да си бъдат в същите отношения, същите лица. Тук смисълът е, че в процедурата по чл. 677 решават кредиторите, че ще продават тези жилища, в които живеят наематели. Това е логичната дата. Защото от тогава става ясно, че някой може да засяга – така, както е предложението.
Надка Балева:
По отношение на прихващанията - ал. 3, изречение второ. “... работниците и служителите имат право да направят прихващания за вземания за неизплатени трудови задължения” – безспорно, но и осигурителни задължения. Осигурителното задължение на работодателя се дължи на държавата. На какво основание работникът или служителят ще встъпи в правата на държавата за това вземане. Каква е гаранцията, че той като си ги удържи, ще ги преведе за своя сметка и няма да ощети държавата.
Янаки Стоилов:
Въпросът е да не му прави прихващане, с които той да си плаща жилището, а пак да останат висящи неизплатени задълженията по отношение на осигуряването. Да остане само за трудовите задължения.
Валентин Милтенов:
Да отпадне за “осигурителните”. (Да.)
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 80а. Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Следващия § 81. Има предложение на колегите народни представители за отпадане.
Мая Манолова:
Аз лично считам, че е съвсем неразумно предложението да отпадне ал. 3 на чл. 72, защото по този начин ще бъде блокирана абсолютно дейността на длъжника след започване на производството. Т.е. изключително трудно, ако не разполагат с тази възможност лица, които могат да бъдат потенциални кредитори след тази дата ще влязат в каквито и да било търговски отношения с лицето, което е в несъстоятелност. Мисля, че този текст трябва да остане - чл. 721, ал. 3, респ. да отпадне предложението на вносителя за неговото отпадане.
Валентин Милтенов:
Има ли други предложения, уважаеми колеги.
Мая Манолова:
Изобщо не схващам логиката защо се прави това предложение.

Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване направеното предложение от колегите народни представители за § 81 в чл. 271, ал. 3 да не се отменя. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
§ 82. Има предложение от колегите народни представители.
Има предложение да се създаде нов § 82а от Христо Бисеров.
Мария Кьосева:
Много мислихме какво иска да включи г-н Бисеров. Ако той беше тук, за да обясни в т. 1 кои са тия други разноски – дали за адвокатски хонорари, дали за консултантски. Това е заедно с държавната такса. Не е ясно какво иска да каже с чл. 723, т. 1. Не е ясно кои са тези други разноски, направени до влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Държавната такса е ясно, тя и в момента я има.
Реплика: Най-вероятно за вещи лица.
Мария Кьосева:
Предполагам, че са такива, но дали трябва да бъде в този ред тук. Имаме т. 3 .разноски п несъстоятелността. А той предлага т. 1 в 723 да придобие нова редакция. В чл. 723. Разноски по несъстоятелността в момента т. 1 гласи:
“1. в държавната такса за откриване на производство по несъстоятелност;
2. възнаграждение на синдика;
3. дължимите на работниците и служители суми;
4. разходи за попълване и управление и
5. определената издръжка на длъжника и неговото семейство.”
Той предлага тази т. 5 да отпадне. Т.е. смята, че това не трябва да бъдат разноски по несъстоятелността.
Надка Балева:
Кой ще ги поеме?
Валентин Милтенов:
Подлагам първо на гласуване предложението на народните представители по § 82. Който е съгласен с това, моля да гласува.
Яни Янев:
Предлагам в § 82 в чл. 722, ал. 1 създаването на нова т. 7 със следния текст: 7. предплатените суми по чл. 629б и чл. 632.
Т. 7 става т. 8 и т.н.


Мария Кьосева:
Аз имам един въпрос към вносителя, тъй като това е нещо, което откривам сега. Предлага се отпадането на т. 6 в реда на вземанията по предходния § 82 по вносител. Т.е. публично правните вземания на държавата и общините като данъци, мита и такси да не бъде отделен ред вземания. Това ли е идеята. Генерално отпада този ред. Т.е. държавните вземания публично правните въобще отпадат от този ред и отиват къде? Нека вносителят да ни обясни идеята публично правните вземания да бъдат самостоятелен ред по чл. 722 след като се предлага да отпадне т. 6. това е един изключително важен въпрос и аз една сега в момента го констатирам. Идеята вероятно е държавните вземания да не бъдат привилегировани, а да бъдат както всички останали. Това е концептуален проблем. Обръщам внимание на народните представители, че това е предвидено в момента с този проект.
Предвижда се създаването на ал. 3.
“(3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Агенцията по държавни вземания по реда на Данъчно-процесуалния кодекс.”
Това наистина трябва да бъде ясно, че се прави в момента.
Янаки Стоилов:
По този въпрос има ли изрично становище на Министерството на финансите?
Венцислава Петкова:
По този начин ще бъде намалена значително събираемостта на публичните вземания. Това е , което сме отбелязали.
Янаки Стоилов:
Това ли искате?
Венцислава Петкова:
Не го искаме, естествено. Това беше като предложение на туининг-партньора по несъстоятелност, тъй като не трябвало публичните държавни вземания да бъдат самостоятелни.
Официалното становище на Министерството на финансите е, че чрез отмяната на този текст (чл. 722, ал. 1, т. 6) ще бъде намалена значително събираемостта на публичните държавни вземания.
Янаки Стоилов:
Според мен, да не променяме тук Търговския закон.
Венцислава Петкова:
Аз съм съгласна.
Валентин Милтенов:
Колеги, предлагам редакцията на Яни Янев за създаването на нова т. 7, която беше цитирана, след което точките се преномерират.
Мария Кьосева:
Съжалявам, че това в момента го хванах, но ако се отмени тази точка 6, т.е. вие приемете да бъде досегашния ред, ще ми позволите назад да се върна и ако някъде в текстовете има свързан текст с този да го поправим.
Яни Янев:
Ние можем да опростим реда, защото тези плащания по чл. 629б и 632 всъщност са плащания за разноски, които се правят авансово. Ние можем да изчистим текстовете, защото сега предлагам разноските да станат т. 7, които досега са били т. 3 по индивидуалните вземания. За това е алогично да имаме два различни подхода по отношение на едни и същи плащания. Всъщност разноските дали ще бъдат направени авансово, за да бъде открито производството по несъстоятелност и дали ще бъдат в хода на несъстоятелността, няма смисъл тези, които са направени авансово да бъдат по-зле третирани от тези, които са направени в хода на несъстоятелността. Трябва да изчистим текстовете за това нещо. Не знам дали е необходимо някъде да го кажем, но това са си разноски и за това има т. 3 за привилегированите вземания. Буквално казано в момента няма смисъл от този текст, който ние сме предложили – възстановяването, когато се натрупат достатъчно пари. Отпада изцяло текстът на 632, ал. 2 от Търговския закон. Ние сме предложили § 27 да отпадне. А всъщност и нашето предложение да отпадне по § 27. Защото казваме, че средствата, които се плащат, се плащат за разноски.
Мария Кьосева:
Това всъщност е и хипотезата, която може би има и г-н Бисеров, тъй като това е преди откриване на производство по несъстоятелност. Това е единствената разумна хипотеза, за която аз се сещам, че може да има преди откриване на производството по несъстоятелност, ако някой е платил, за да може да бъде открито.
Янаки Стоилов:
Комисията не подкрепя т. “а” на вносителя по § 82 и цялата т. 2.
Мария Кьосева:
Струва ми се, че има още един текст, който е свързан с чл. 722 и ще го видя.
Валентин Милтенов:
По § 82 с направеното предложение на нова т. 7.
Яни Янев:
Оттеглям го. Ще предложа на колегите § 27а също да го оттеглим. То е включено в привилегированите плащания и няма смисъл да има отделен текст.
Янаки Стоилов:
В този текст се приема предложението на тримата народни представители.
Предлага се в т. 1, буква “а” да отпадне и т. 2 по предложението на вносителя.
Валентин Милтенов:
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Продължаваме нататък от § 83 до § 88. Имате думата. Ако няма предложения и бележки да гласуваме. Те са по регистъра. Подлагам ги на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува. Приемат се. Против и въздържали се няма.
§ 89. Има направено предложение от колегата Христо Бисеров.
Има предложение на работната група. Има и предложение на народните представители.
Мария Кьосева:
Коректно е тук предложението на Христо Бисеров. Прекратява се, стига да няма предявен иск по чл. 694 за установяване на несъществуването на прието вземане.
Не му е добра редакцията, но идеята е приемлива, ако няма такъв предявен иск по чл. 694. Абсолютно резонно е предложението на г-н Бисеров ако по чл. 694 има предявен иск.
С допълнението, което предлага работната група – “подлежи на обжалване в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.”
Валентин Милтенов:
По принцип се приема предложението на Христо Бисеров с редакцията на работната група. Подлагам на гласуване § 89 с така направената редакция. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Има предложение за създаване на нов § 89а от народните представители. Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 89а. Който е съгласен, моля да гласува.
Надка Балева:
Какво значи “възстановяване в правата”?

Мария Кьосева:
По този въпрос предложението е направено, изхождайки от бележките, дадени от Съвета по законодателство. Има много подробно обяснение. Коректен е текстът. Наистина трябва да остане “възстановяване в правата”, тъй като това се отнася за физическите лица, които са участвали в управлението на обявяването в несъстоятелност в търговско дружество. В случай, че производството – възстановяване правата на длъжника, а тъй като не е само на длъжника, другия текст на ал. 2, че се прилага и за физическите лица, които са участвали в управлението на обявеното в несъстоятелност търговско дружество.
Надка Балева:
Не е ли по-правилно да се каже: “възстановяване на правата”.
Това предложение е на Съвета по законодателство. В момента главата обхваща възстановяване само правата на длъжника, а реално има и възстановяване на физическите лица, които са участвали в управлението.
Янаки Стоилов:
Тогава заглавието да бъде “Възстановяване на права”.
Валентин Милтенов:
С тази редакция се приема § 89а. – Възстановяване на права.
§ 90. Има предложение на народните представители. Те са във връзка с това. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
По § 91 до § 93. Има предложение на работната група.
Мария Кьосева:
Обръщам внимание, че на с. 46 има предложение на работната група, което технически не е отразено където трябва, което гласи: “Предложените от вносителя § 94, 95, 96, 97, 98, 100, 101, 102 и 104 да отпаднат”, тъй като те всички се отнасят до публично оповестяване и електронния регистър, който беше предложен преди влизането на закона. Ще ги преместим на систематичното място.
По същество, където има други предложения, трябва да ги видите.
Валентин Милтенов:
По § 91, 92 и 93 имате ли предложения. Има предложения на работната група. Ако няма, подлагам на гласуване трите параграфа с предложената редакция на работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се. Няма против и въздържали се.

Мария Кьосева:
Само едно уточнение. Там, където има предложение на народни представители с оглед подобряване на редакцията на тези текстове, формално трябва да бъдат оттеглени, защото те се отнасят до съществуването на тоз публичен регистър. В параграфите, които изброихме, че отпадат.
Валентин Милтенов:
По допълнителните разпоредби има предложение на работната група да се създаде нов § 174.
Янаки Стоилов:
Какво е “интернет страница” по смисъла на този закон е обособен елемент в глобалната интернет мрежа. Да падне “обособен ресурс”, за да го направим по-достъпен текста. Също така да се замени “визуализация” с “онагледяване на съдържанието”.
Георги Димитров:
Ние доста се потихме около това да облечем в юридически изказ технически термин. Истина е, че онагледяване носи друго смислово съдържание. Онагледяване означава, ако има някакво съдържание, да го онагледиш смисъла на това съдържание. Тук идеята е, че като се композира една страница, тя трябва да се композира от различни елементи, които са графики, текст. Става въпрос, че трябва да е достъпно за зрението.
Янаки Стоилов:
Там, където са напълно заместими да използваме български думи. За това “визуализация” да заменим с “онагледяване”. Вместо “ресурс” да говорим за елемент в глобалната интернет мрежа. Тук не ни интересува, че това е ресурс, а е нещо, което е обособимо и ни дава цялата информация, която сте описали.
Георги Димитров:
“Елемент” може да се разбере като технически обособен елемент Т.е. може да има няколко интернет страници. За това се използва “ресурс” като понятие, но както прецените.
Янаки Стоилов:
Достатъчно е. дали един или няколко елемента, ние казваме, че интернет страницата е нещо, което съдържа всички тия неща на една страница. Може да са повече, може да са няколко интернет страници.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване § 174 с така направените редакционни предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма.
Съгласно така направената отметка за така предложените параграфи, които да отпаднат отиваме на § 99. Преходни и заключителни разпоредби. По него няма предложения. Ако няма бележки, подлагам на гласуване § 99. Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
§ 103 с направените предложения за образуваните и неприключили производства, който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Има предложение на работната група за създаване на нов § 177.
Георги Димитров:
Това се налага предвид факта, че настоящият Закон за юридически лица с нестопанска цел всъщност препращаше, предвиждаше да съществува възможност за откриване и произвеждане на производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон. Настоящите текстове на Търговския закон предвид факта, че ние съобразихме всички текстове със Закона за търговския регистър, а трябва да се запази възможността да се провежда производство по несъстоятелност като се прилагат правилата на Търговския закон и смисъла на елементите вписване в регистъра и обявяване следва да бъдат съответно заменени с “вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и обявяване съответно с обнародване в Държавен вестник. Режимът за тях се запазва. По принцип за работната група този режим е много екзотичен. На нас не ни е позната система, където има прилагане на производство по несъстоятелност за юридически лица с нестопанска цел, защото това е институт на търговското право – търговската несъстоятелност. Най-лесно би се решил проблемът, ако въобще се отмени този режим, но сега го има.
Валентин Милтенов:
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване новия § 177 с така направените редакционни предложения. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Следващият параграф е предложение на работната група за създаване на нов § 179.
Георги Димитров:
Това е книгата, която се води в окръжните съдилища, в която се вписват действията на синдика, на събранието на кредиторите и т.н. Трябва да се определи все пак с някакъв акт как се води книгата.
Мария Кьосева:
От гледна точка на Закона за нормативните актове това не му е мястото тук. Ще го преместим в Допълнителна разпоредба.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване новия § 179 с направеното уточнение да му бъде намерено точното систематично място в Допълнителната разпоредба. Който е съгласен, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Приема се.
Последният § 105.
Янаки Стоилов:
Той трябва да отпадне нали?
Мария Кьосева:
Търговският закон беше внесен м. декември, но няма необходимост в момента да има някакъв период за влизането му в сила, т.е. по-дълъг вокацио легис с оглед тази електронна база данни, която се предвиждаше в производство п несъстоятелност. Единствено обаче се налага, да се посочат всички параграфи от търговския регистър.
Янаки Стоилов:
Проблемите са два. Параграф 181 както е тук трябва да остане, като там се изпишат съответните текстове, които се отнасят за търговския регистър и да се обвържат с другия закон. А общо за изменителните разпоредби в Търговския закон просто трябва да отпадне параграфа. За това § 181 да се попълни за кои разпоредби се отнася.
Мария Кьосева:
Оставили сме многоточие, защото ще има много голяма преномерация с оглед на отпадането. Когато уточним текстовете за търговския регистър, всички ще изброим тук, че влизат в сила заедно с влизането в сила на Закона за търговския регистър.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване § 105 да отпадне.
Новият § 181 да бъде уточнен.
Който е съгласен, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря на всички.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, имате нещо да допълните ли?
Яни Янев:
Колеги, връщам ви на § 12 - ал. 2. на чл. 613а (с. 14, горе), където предвиждаме трети лица да могат да обжалват специално решенията по чл. 630 и чл. 632.
Предложението е да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) В случаите по ал. 2 третите лица прилагат към жалбата влезлите в сила съдебни решения и акт, установяващ публично-правно задължение. Те могат да посочат и други писмени доказателства.”
Следващото изречение може да се обособи в отделна алинея или да бъде продължение на тази алинея:
“ВКС се произнася по допустимостта на доказателствата за закрито заседание и дава възможност на трети лица да ги представят в съдебно заседание допуснатите.”
Ние говорим за това, че приемаме формулата, че всички производства, които са по ал. 1 обжалване на решенията и определенията отиват директно във ВКС и се разглеждат по конституционната процедура по ГПК. Тъй като тук даваме възможност и приемаме като философия, че четвъртите лица също могат да се включат в обжалването, но тъй като за тях това ще бъде една единствена инстанция, да допуснем и да съчетаем процедурите по несъстоятелност с правилата на ГПК по надкасационното производство.
Янаки Стоилов:
Ще го предоставите текста. Идеята я разбрахме. Но да не се окажат много заинтересовани и ощетени без всякаква възможност. Разбирам идеята на г-н Янев за все пак някаква възможност за едно квазикасационно производство, в което те да предявят тези искания.
Яни Янев:
Г-н Председател, ние във всички случаи на тези хора минималното, което можем да им дадем, е да им дадем възможност да представят акта за публично правното вземане и съдебното решение.
Янаки Стоилов:
Редакцията ще се огледа още веднъж. Ние да гласуваме идеята.
Надя Антонова:
Колеги, ако искате да помислим по този въпрос. Прав е колегата Янев, че се създава проблем с третите лица, които за първи път встъпват в процес. Обаче аз сериозно се притеснявам от това какво ще се случи, ако с касационната жалба представят и писмени доказателства, това означава другата страна да вземе становище по тия доказателства и не ви ли е ясно или впрочем не можем да предвидим отсега до каква степен касационното производство ще се промени при тази процедура. Дали не е по-добре да погледнем чл. 231 от ГПК и да им дадем възможност да подадат молба за отмяна на влязло в сила решение.

Янаки Стоилов:
То ще стане много късно тогава.
Надя Антонова:
Вярно е, че ще стане много късно, но дайте да помислим. Коя е по-малката беда в случая.
Янаки Стоилов:
Ще има такива казуси и те са обикновено доста чувствителни.
Надя Антонова:
Да, така е. Но аз не вижда никаква особена пречка да дадем шанса на третите лица, които не са участвали в процеса, да се появяват по чл. 231 от ГПК като искат отмяна на влязлото в сила касационно решение.
Мария Кьосева:
Всичко ще бъде продадено вече.
Идеята е, че тук тези трети лица нещото, което много сериозно социално ги засяга е, че те не могат на практика да представят доказателства и да обжалват началната дата на неплатежоспособност, а тя е фаталната дата.
Яни Янев:
Тъй като ние по принцип приехме възможността.
Мария Кьосева:
Още един вариант. С оглед на процесуалната икономия, предложените решения от окръжен съд да минат на ВКС. Другият вариант е тези решения да се обжалват пред апелативен съд, за да могат да се представят нови доказателства. Трети вариант просто няма. Тук ще минираме малко идеята за бързина, но няма друг начин тези хора как да се защитят. Ние формално им предоставяме правото на участие, а те реално не могат да представят доказателства.
Яни Янев:
Ще се получи разнопосочна практика.
Мария Кьосева:
ВКС си остава категорично, защото има касационни основания.
По тези решения изходът е да има триинстанционност. Друг начин няма за участие. Другото е, което предлага г-н Янев. Третото е както и досега, тъй като и досега те нямат решение по този въпрос и в момента Търговския закон всъщност не им дава възможност да представят нови доказателства. Сега с този закон също не се предлага решение. Въобще тези трети лица какво правят. Най-важното е началната дата на неплатежоспособност.

Янаки Стоилов:
Колеги, аз ви предлагам засега третите лица да могат да предявят претенциите си и още веднъж работната група да обсъди дали това да стане на апелативно ниво и после да се обжалва само пред ВКС или варианта, който се предлага. Може би първият вариант е по-чист да се направи двуинстанционно производство на апелативно ниво, което е малко нетипично. Там ще могат да се представят доказателства, а ВКС само ще проверява прилагането на закона.
Мария Кьосева:
С една единствена молба да дадете малко по-дълъг срок за приключване до влизането им в пленарна зала, тъй като има много неща за изчистване.
Валентин Милтенов:
Подлагам на гласуване предложението на колегата Янев за ал. 3 на § 12. Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. Против няма. Въздържали се няма. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Колеги, само да ви съобщя, че следващото заседание ще е в другата сряда.Ще поставим на разглеждане трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Използвам присъствието на представителите на Министерството на правосъдието, за да се ориентират във времето. А вероятно по следващата седмица ще преминем към разглеждането за първо четене на промените в Наказателния кодекс.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)