---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 22

Днес, 27.04.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, зам.-министър, Виолета Обретенова, експерт, от Върховна касационна прокуратура – Ангел Илиев, прокурор, Минчо Спасов и Илко Димитров – народни представители.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Господа народни представители,
Откривам заседание на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет, № 654-01-35, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители и № 654-01-36, внесен от Валентин Милтенов и Яни Янев – продължение.
Днес трябва обсъдим и приемем параграфите от 34 до края на законопроекта.
Преди това ви връщам към отложените за днес параграфи, които обсъждахме вчера в комисията, отнасящи се до провеждането на конкурсите в съдебната система. Консултирах се с някои от колегите. Както знаете вчера приехме и то единодушно за всяко вакантно място в съдебната система да се обявява конкурс. Мисля, че има аргументи да запазим този приет принцип и начина, по който той е разписан в § 30. Но в следващия § 31, където определяме реда за провеждане на конкурсите, споделям го като идея и искам да го обсъдим преди да мислим за конкретните изменящи или допълващи редакции. Да запазим изискването, че конкурсът се провежда чрез изпит от специална комисия, когато става дума за заемане на места на районно и окръжно ниво с предвидените оценки и оттам предложение на конкурсната комисия до Висшия съдебен съвет. За другите две нива, обаче – апелативното и касационното, да запазим провеждането на конкурс, което дава възможност на всички, които отговарят на изискванията на закона да кандидатстват, но конкурсът да се провежда по документи. Мотивът ми е, че едва ли е целесъобразно когато в повечето случаи вече става дума за магистрати, те да се явяват на изпити, където да получават конкретни оценки, да решават казуси, което са правили стотици пъти. На първите нива като водещ критерии да бъде квалификацията, а на по-горните нива вече са определящи лоялността и други качества. Т.е. ако става дума за грешки, те не са просто професионални грешки. Затова там преценката вече няма нужда да бъде чрез провеждането на изпит, а конкурсната комисия по представените документи, които ние можем да опишем подробно, независимо,че има кореспонденция с други текстове в закона за съдебната власт, но тук можем да ги изпишем допълнително и да ги разширим, включително и за лица, които идват отвън системата да кандидатстват какви документи трябва да представят. Комисията ще класира и предлага всички, които отговарят на изискванията, защото конкурсите са централизирани, да ги предлага на Висшия съдебен съвет. По този начин ние запазваме възможността Висшият съдебен съвет да се съобрази или да коригира резултатите, които е представила конкурсната комисия. Запазва се неговата решаваща роля в назначаването, в случаи и на повишаването на магистратите.
Искам да се ориентирам дали има други виждания, дали се споделя този модел за конкурсите и ако това е преобладаващото, да търсим редакциите, защото това би наложило промени на няколко алинеи в § 31.
Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател, аз подкрепям това, защото наистина не е логично и някак си е обидно за апелативните инстанции и за върховните да ги подлагаме отново на изпит. Това са хора, които са работили дълги години, отговарят на всички изисквания. Ние отменяме изпита за младшите магистрати след приемния конкурс, а тук тези хора да ги подлагаме отново на изпит, смятам за неприемливо. Тук колегите подхвърлят дали не е целесъобразно да има събеседване. Аз мисля, че с нищо няма да допринесе за по-добър подбор събеседването.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е по-добре за тях да предвидим да се прилага атестацията, справка от инспектората за направените проверки и други документи, които биха дали цялостна ориентация.
Надка Балева:
Но това е въпросът – да се искат справки от инспектората за извършени вече проверки, ако кандидатства магистрат. Ако е външен човек може би препоръка.
Янаки Стоилов:
Ако става дума за адвокати, да искаме някакво становище от адвокатския съвет. То не е обвързващо напълно за конкурсната комисия, но е ориентировъчно. Ако е в друга организация е работил, от съответната организация също може да се даде някаква атестация за неговата работа, за да се види дали там откъдето той идва се оценява по един или друг начин неговата дейност. По този начин ще има приблизителна симетрия. Ние даваме достатъчна възможност на изпитната комисия и на Висшия съдебен съвет да направят своята преценка, като те не са напълно обвързани от това предложение.
За районния съд конкурс няма да се провежда, ако кандидатът е влязъл с конкурса за младши магистрат. За тези случаи ние имаме разпоредба, която гарантира, че на приетите в института конкурсите съответстват поне приблизително на броя на местата, които ще се открият на районни ниво, за да може тези хора, които са издържали изпитите за вход в системата, след това да заемат освобождаващите се места на районно ниво. Но ако някой иска да кандидатства на районно ниво, без да е минал този конкурс, тогава само в този случай той трябва да се явява на конкурс. Трябва да има едно много прецизно планиране от Висшия съдебен съвет на потребностите и освобождаване на местата. Т.е. те ако обявят 100 конкурса, трябва да са сигурни, че поне в 85-90% от случаите те ще разкрият места за районни съдии и районни прокурори там, където наистина тази потребност ще възникне, а не просто да правят конкурси незнайно защо.
Татяна Дончева:
Става въпрос, че конкурсите обикновено са през младши или директно през районен съд.
Янаки Стоилов:
За окръжно ниво също ще има конкурс с изпит.
Татяна Дончева:
Най-много ще са конкурсите за окръжно ниво, защото там нищо няма да се признава.
Янаки Стоилов:
Там е на собствено основание.
Татяна Дончева:
На апелативно ниво конкурсът е по документи.
Да го изписваме тогава.
Илко Димитров:
Когато е по документи конкурсът не е ли добре да опишем технологията, защото при тези конкурси трябва да е много ясно кой се класира и защо.
Янаки Стоилов:
Понеже е централизиран конкурсът, там няма нужда да се излъчи един печеливш. Те могат да ги класират в определен ред според броя на местата. Може да има 5 или 10 места.
Татяна Дончева:
Преди да пристъпим към изписването на алинеите нека да уточним. При всички случаи представянето на документа за завършено висше образование в дипломата има някакви оценки. Какво представят те за стажа си? Формуляр от който е видно колко години стаж има.
Янаки Стоилов:
Това е по 126 и 127 от Закона за съдебната власт.
Татяна Дончева:
Ще представят също и атестация, която е приложена към личното досие, ако са действащи. Примерно, когато става въпрос за един адвокат. Той може да получи атестация и от съдиите. Когато това е един известен адвокат, те могат да му дадат достатъчно висока атестация. Става въпрос за следното. При конкурса по документи ще има огромна възможност за субективност. Въпросът е ще сложим ли някаква база, в рамките на която да се върти субективността.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това и да се опитаме, не можем да го направим. Нека по-добре ние да заложим нещата, дори да ги оставим по-отворени, а когато следващия път обсъждаме законите и имаме вече някаква практика, тогава да преценяваме дали да я ограничаваме или да я разширяваме.
Татяна Дончева:
Ако искате да препратим специално за тези конкурси по документи Висшият съдебен съвет да си направи наредба.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам, че ако дадем възможност за наредба, дали ще се получи точно това, което е нашият замисъл.
Татяна Дончева:
Ще ви дам един чисто практически пример. Няма конкурс по документи. Примерно, кандидатства един окръжен съдия от Габрово за място в апелативния съд. Има огромна разлика между окръжния съд на Габрово с неговата трудност и брой дела и Софийския градски съд. Не само като трудност дела, а и като специализация. Напълно е възможно в Софийския градски съд вие да прекарате 5 години и да гледате само трудови спорове. А този от Габрово да се окаже един много комплексен магистрат. Когато се кани на горно ниво, това е и досега, обикновено става така. Извън това, че мога да си харесам някой, който искам да си взема, защото ми е близък и симпатичен, прави впечатление, че делата от съдилища в Търговище и Кърджали са много добре подготвени, много мотивирани, хората показват една много добра подготовка. Обикновено такива съдии ги командироват в горния съд, поработват известно време и се вижда ,че човекът има общо ниво. Това как да се изпише на конкурса. Идва друг, който казва, от 800 дела има само 10 върнати. Но те могат да са най-простите дела. Той може да има абсолютно средна занаятчийска квалификация, която е подходяща за окръжния съд на Търговище, на Смолян или да е строго специализиран и пълен профан в по-широки клонове на правото. Когато говорим за конкурса с изпита тогава е лесно. Освобождаваме бройка за наказателен съдия, каним го да си реши наказателния казус и ако може да го реши, всичко е добре. Не се интересуваме какво е правил досега. Но нещо в крайна сметка трябва да напишем. Или с наредба на Висшия съдебен съвет, или тогава казваме, че конкурсът няма да е всеобщ. За върховното ниво няма да правим конкурс и по документи няма да правим конкурс.
Янаки Стоилов:
Няма проблем да възложим на Висшия съдебен съвет да направи такава наредба, но трябва да опишем поне на едро условията, така че той да се движи в тези щрихи и ако се нуждае от някаква детайлизация, да го направи в наредбата.
Татяна Дончева:
Иначе просто няма да можем да направим класиране при конкурс по документи. Хората ще трябва да покажат само формално, че имат диплома за висше образование. Поне едно събеседване да се проведе. Така с вижда обща култура, обща квалификация.
Янаки Стоилов:
Ние запазваме възможността на административния ръководител ад изразява становище. Това също е някакъв допълнителен елемент като информация. Ние оставяме и по-голяма свобода на Висшия съдебен съвет, който се предполага, че ще действа съобразявайки се с всички аргументи, които чува.
Татяна Дончева:
Мен през 1990 г. ме правят заместник градски прокурор на София на 30 години и се оказва, че по същото време шефът ми в районна прокуратура кандидатства са преместване в София. Ако някой му е искал атестат, ти смяташ ли, че някога щеше да има атестат освен съдържанието, че някакъв келеш на два петъка е преместен в София. За какво говорим сега. Какво значение има атестата. Я си поискайте от плевенската прокуратура, които не си говорят по между си и не събират от години. Конкурсът не е място за поява на субективизъм. Ние го правим, за да може ако някой има конфликти, проблеми да може да отиде , ако е добър, на друго място.
Янаки Стоилов:
Ние не можем да лишим Висшият съдебен съвет от своя преценка, тъй като ние не трябва да си представяме конкурса, че се предлага един човек и Висшият съдебен съвет назначава, повишава или неповишава този човек. Тук говорим за един по-широк кръг, защото са централизирани конкурсните места и там дискусията може да се води за всеки един случай поотделно. Всички тези подробности могат да бъдат отчетени. Тази конкурсна комисия на високите нива има за цел да изрази някакво ориентировъчно мнение и евентуална подредба, която по-нататък не премахва решаващата роля на Висшия съдебен съвет. За това мисля, че няма да се получи проблем при по общото описание на процедурата, давайки възможност Висшият съдебен съвет да я уреди в по-големи подробности като процедура.
Ана Караиванова:
Колеги, няма най-доброто решение. Причините за да предложим текст при първоначално встъпване на външен човек, че се провежда конкурс беше, че това е съществувало в закона 2002 г., а след това е променено и след това са направени няколко назначения на професори, с което е нарушен законът, но да не отваряме толкова вратата. В крайна сметка са назначени хора отвън без да са били в системата, докато други чакат с години да ги повишат. От друга страна, вярно е, че влиянието на административния ръководител е голямо. Това го сочи и предприсъединителният съветник към Висшия съдебен съвет. Една от критиките му е, че се създава много голяма зависимост от административния ръководител и това влияе на редовия магистрат как ще решава делото така, че да се хареса на ръководителя, за да го предложи той за повишаване. Ние се опитахме да направим някакъв баланс при външно лице, което постъпва, без да е било нито един ден в системата, да се прави конкурс, за да се види този човек, въпреки че в конкурса не могат да се преценят и другите качества, които сега се изискват за съдия в разни други препоръки, примерно, спокойствие, начин на водене, знания – качества, които му дават право да бъде един добър съдия. За това нашето предложение беше при първоначално постъпване, т.е. никога не си работил в тази система – конкурс. При другите, за да не зависят само от предложението на административния ръководител, да може не само по предложение на административния ръководител, но и сам, като се освободи место в по-горния съд или прокуратура, да се обявят тези места, за да знаят и другите магистрати и да могат пряко да си подават молбите за кандидатстване в комисията, която е описана в 30а – в комисията по атестирането минават предложенията. Бих искала да добавя и това за инспектората. В наредбата е установено, че без да са членове, от инспектората присъстват на заседанията на тази комисия и ако имат материали, т.е. проверявали са скоро, предоставят материалите за съответния магистрат. Така че да не ги задължаваме те да представят. Тази форма на взаимодействие практически е направена. Ако има някакви данни, инспекторатът ги представя.
Струва ми се, че в такъв скоростен порядък да сменяме всичко, някъде няма да можем да съгласуваме текстовете и може да се стигне до там, че най-накрая главният прокурор няма да е магистрат.
Янаки Стоилов:
Г-жа Караиванова ни връща към изходното положение.
Ана Караиванова:
В крайна сметка решението е ваше. Аз се съобразявам и с това, но все още нещо ми е притеснено.
Янаки Стоилов:
Аз оценявам, че е твърде крайно това решение, но с приложението, ако направим този компромис, мисля, че нашата система едновременно взима положителните страни от континенталния модел и в същото време става малко по-отворена ,като допуска възможността да влизат и външни не само когато няма желаещи, макар и тяхното влизане не трябва да се смята, че ще бъде масово при наличието на изискванията, които ще бъдат преценявани от самите магистрати. Те естествено ще проявяват ревност, така че ако нямат убедителни аргументи за качествата на външния човек трудно можем да очакваме, че те с голямо желание ще привличат външни желаещи.
Елеонора Николова:
Аз също мисля, че се доближихме до едно справедливо решение по отношение на магистратите, защото най-голямото напрежение се получава при движението от районен към окръжен съд. Обикновено там има думата съответния председател. Ако във всеки голям съд, където са на по три-четири крила и пера и обикновено този, който е близък до шефа, той затова е близък, за да може кариерно да расте. Давайки възможност всички съдии, които се смятат подготвени да отидат в по-високо ниво съд или прокуратура, да се явят на един конкурс, това създава чувство на справедливост. За това са и тези инспекторати, които могат да дадат справка за това какво са видели, като са проверявали. Така ще бъде по някакъв начин задоволено чувството за справедливост, което в тази система е много силно развито. Мисля, че като спрем на окръжно ниво в общи линии сме изчерпали нещата, защото малко са съдиите, които след това продължават в някакво друго ниво – апелативен и върховен съд, поради това, че няма чак толкова много места. Мисля, че ние решаваме по справедлив начин основното движение на кадрите на районен и окръжен съд.
Янаки Стоилов:
А на горните нива подборът как да става, според вас.
Елеонора Николова:
На горните нива аз не възразявам, ако е по документи. Все пак системата не е затворена. Дава се възможност и на външен човек да кандидатства. Важното е да се намери мерилото за външните лица. Какво трябва да представлява то, за да се види, че те не са по-малко от един магистрат с 10 годишна практика.
Татяна Дончева:
Мисля, че ние ще ги стимулираме да влязат от окръжно ниво, което е относително прилично ниво за йерархия и най-широко ниво. Като влязат оттам, вече оттам нататък
Янаки Стоилов:
Да попадат изцяло в ръцете на административния ръководител.
Татяна Дончева:
То и във върховния съд може да си в ръцете на административния ръководител.
Борислав Ралчев:
Очевидно е, че има два принципа и всеки един води до крайна мяра, особено при нашите условия и няма никакъв начин да добием абсолютната справедливост, когато организираме и двата конкурса. Така че нека да се ръководим от чисто прагматични цели. Струва ми се, че един млад човек, който е влязъл на ниво районен съд и е работил, ясна представа ще добият неговите ръководители и околните от неговата работа. Това е мярата. В крайна сметка абсолютна справедливост няма. Ако отидем в едната мяра, ще нарушим кариерния принцип, което не е резонно. Нали се стремим да минем към определени правила. Ако отидем в другата мяра, ще затворим система и нека да си го кажем тук, че съвсем не сме очаровани от настоящия състав на системата. Знаем какво стана през последните 15 години и особено в първите 10 от тях – какво и как се формира и има някои хора, които имат абсолютното чувство на неподсъдност, защото са и несменяеми. Така че аз също подкрепям тази теза, че базата е районен и окръжен съд и до тук, а оттам нататък ще приемем всички възможни варианти, колкото и да са несправедливи. Няма решение на тези неща.
Татяна Дончева:
Г-н Ралчев, да опитаме следното. Да оставим § 33 и § 34 или поне в същия вид за районно и окръжно ниво. Оставили сме текстовете, които казват, че ако си постъпил като младши, ти се зачита конкурсът. Оставяме апелативен и касационен съд де факто без конкурс. Въпросът е само да е ясно, че първо, свободните бройки се оповестяват и че документи могат да си подадат всякакви хора.
Янаки Стоилов:
По-добре е да създадем два начина на конкурс, а не да кажем, че няма конкурс. Защото ние по същество правим конкурс, защото всеки желаещ може да се яви там и те са длъжни да се произнесат по неговата кандидатура.
Татяна Дончева:
Ако кажем така, то трябва нещо да опишем. Има Висш съдебен съвет, има комисия и те да опишат по-подробно как смятат да става това.
Янаки Стоилов:
Да се ориентираме вече към текстовете.
При това положение § 30 не се налага да се променя.
Татяна Дончева:
§ 30, който става § 33.
Янаки Стоилов:
Да. Но в § 31 първите алинеи също няма нужда да се променят. Но там, където говорим за изпита, трябва да конкретизираме, че това се отнася за кандидатстващите на районно и окръжно ниво. Ще го изпишем прецизно, каквато е терминологията на закона със съответните изисквания какъв успех трябва да изкарат. В класирането участват тези, които са издържали изпита.
Елиана Масева:
Аз съм против тази диференциация. Законът трябва да обяви само, че има конкурс. С едно изречение да се обяви какви са нивата и различията и да се препрати към акт на Висшия съдебен съвет. Няма оценки, няма писмени и устни изпити и т.н. Защото все пак съгласно конституцията Висшият съдебен съвет е кадровия орган.
Янаки Стоилов:
Нали той трябва да действа по закон.
Елиана Масева:
Може да действа по закон, но Висшият съдебен съвет има право да приема актове и да определя процедури, изисквания и критерии, защото той е кадровикът на съдебната власт. В противен случай означава, че законодателната власт определя критериите към съдебната власт и това не е много редно. Нека ние да кажем, че има конкурс. Нека да кажем, че до окръжен съд този конкурс се различава с изпит, а след това е по документи, но по условия и ред, определени с наредба от висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Г-жо Масева, аз приемам една част от изказването, че ние можем с различна степен на абстрактност тук да определяме критериите и конкретност респективно. Но второто ми принципно различие е кой, ако не законодателят определя критериите. Защото съдебната власт е вид правоприлагаща власт и ако тя си определя изцяло критериите и тя ги прилага, тогава всъщност ние нямаме законодателна власт. Ако не е законодателят този, който определя критериите, ролята на правоприлагащата власт каква е. Тя да си създава критерии и тя да си ги прилага.
Елиана Масева:
Не, г-н Председател. Законодателят е достатъчно да каже, че има конкурс. Но какъв ще бъде изпитът точно, оценки, бал и т.н. – това са подробности, които не са от правомощията на законодателната власт.
Янаки Стоилов:
Аз приемам за оценките, че това са подробности и можем да обсъждаме, но какъв да бъде конкурсът, това не е подробност.
Елиана Масева:
Тук ще пишем наредба на Висшия съдебен съвет, така ли. Те си имат атестационна комисия, имат си конкурсна комисия и изведнъж ние ще им пишем наредбата.
Янаки Стоилов:
Колеги, дайте да гледаме вече текстовете. Мисля, че принципно нямаме различия. Стигнахме до ал. 6. Аз съм готов ал. 6, ако искате, да я оставим само до края на второто изречение.
“Конкурсът включва писмен и устен изпит. Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.”
Това за оценките наистина може да остане в наредбата, ако иска висшият съдебен съвет да определи и оценка “Добър 4” за минимална. Аз не държа на това. Това е дискусия по същество. В общи линии критериите трябва да бъдат определяни в закона, за да е ясно все пак този конкурс в какъв изпит се състои. Другото за оценките може да отпадне. Ал. 6 остава със следния текст:
(6) Конкурсът включва писмен и устен изпит. Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
Според мен ал. 5 също трябва да остане. Тук трябва да кажем, че конкурсът за районно и окръжно ниво включва писмен и устен изпит. Ще създадем нова алинея за другите. Но преди тази нова алинея трябва да видим ал. 5 дали ще бъде обща или отделна за конкурсната комисия, където се извършва класирането. Ал. 5 трябва да си остане към ал. 6 за конкурсната комисия, когато има изпит. Другата конкурсна комисия няма да действа по тези правила, защото тя няма да провежда изпит. Тя може да не е същата, защото там трябва да има изискване, че в конкурсната комисия се включват хора равни или по-високи п ранг на тези, които ще участват в конкурса. Защото не може човек с по-ниска квалификация да изпитва за по-високото ниво. Там ще имаме допълнителни изисквания за комисията.
Филип Димитров:
Г-н Председател, струва ми се, че е важно ние да формулираме общи правила за комисията за всичките конкурси. Ако трябва да конкретизираме допълнителни изисквания за комисията, която провежда конкурса по документи добре. Ние ще спечелим, включително и с оглед на европейските ни проблеми, ако формулираме това като една комисия, а нека да има допълнителни изисквания тогава, когато тя извършва специфична дейност.
Янаки Стоилов:
Ще ви прочета ал. 5
“(5) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет.”
Мисля, че тук трябва да добавим още едно изречение в смисъл:
“Членовете на конкурсната комисия трябва да са със същия или по-висок ранг спрямо тези, които кандидатстват.”
След това идва текстът, който обсъждахме в ал. 6.
Да помислим сега за текста за апелативното и върховното ниво в смисъл, че конкурсът в апелативното и върховното ниво се провежда по документи и да изпишем в точки 1, 2, 3 и т.н. какви са тези документи.
Накрая ще остане алинеята, в която казваме, че конкурсната комисия извършва класиране, защото тя ще важи и за двата случая.
Илко Димитров:
Г-н Председател, аз си позволявам да помоля да помислим дали не е хубаво за тези високи нива да се съпровожда конкурсът по документи със събеседване, защото непосредственото впечатление е особено важно, а особено за такива нива. Тези проблеми няма да са чак толкова много, че да затрудняват комисията, но пък ще дадат сигурност в преценката, която според мен е неоценима.
Янаки Стоилов:
Кажете, ако това е преобладаващо, можем и така да го направим. Ако искате, можем да го съчетаем. Конкурс по документи със събеседване с кандидатите. Кажете, включваме го като отделна алинея, но като номерация не казвам къде още.
Елеонора Николова:
Така и така че имаме проблеми с колегите магистрати. Остава нерешен въпроса с ръководителите на съдилищата и прокуратурите. Ще го включим ли чрез конкурс.
Янаки Стоилов:
Засега това не се предлага. Това го предложи вчера г-жа Куцкова, но нека да се мисли за това във връзка с новия Закон за съдебната власт. Ние тук не предлагаме конкурс за административни ръководители. Това засега е извън обсега на нашите занимания.
Моля да казвате какви документи се представят на конкурсната комисия от кандидатстващите. Нека да използваме закона. Може ли да ни четете точките и да възпроизвеждаме тези, които смятаме да включим и евентуално плюс тях и други.
Николета Кузманова (експерт):
В действаща разпоредба на чл. 30а, ал. 6 са изброени:
Към предложението за назначаване на съдия, прокурор и следовател се прилагат:
1. заявление от кандидата;
Янаки Стоилов:
Това го включваме.
Николета Кузманова (експерт):
2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Това за утвърждаването сега да не го включваме, защото ние ще възложим на Висшия съдебен съвет да приеме наредба и там може да включи и други неща. Възпроизвеждаме сега това, което го има в действащия закон.
Кадрова справка, но кой я изготвя.
Николета Кузманова (експерт):
По образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Аз не питам кой прави образеца, а кой прави кадровата справка.
Реплика:
Административният секретар прави справката и я подписва ръководителят.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да кажем: кадрова справка, представена от съответния ръководител или от ръководителя на съответната организация. Ако е да адвокат е от адвокатския съвет, ако е преподавател, ще е от университета. За случаите, когато той не е в организация, се представя от самия кандидат. Нещо такова трябва да кажем.
Николета Кузманова (експерт):
Ако остане само: кадрова справка за кандидата, без да се уточнява кой ще я прави.
Янаки Стоилов:
Ако не се уточнява, няма и задължено лице, а ние искаме да кажем, че винаги, когато той е в организация, това е съответният ръководител, а ако той не участва в такава, я изготвя самостоятелно.
Уточняваме: Кадрова справка, представена от ръководителя на съответната организация, а ако няма такава, от самия кандидат.
Николета Кузманова (експерт):
3. Оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

Янаки Стоилов:
Тук ще го разширим. Трябва да бъде:
3. Оценка от ръководителя на организацията, в която участва кандидата.
Идеята ми е, че за адвоката трябва да се даде оценка от адвокатския съвет, примерно. Колеги, кажете как да го формулираме, за да е по-общ текстът. Горе-долу както формулирахме предишния текст. Само че изискването по т. 2 е по-скоро за данни (информация) а по т. 3 е за някаква оценка (препоръка). Мисля, че е най-добре “оценка” да кажем. Т.е. да има оценъчен елемент това, което ще представи. Ние използваме по-скоро участието му в организация, а не трудово-правна.
Николета Кузманова (експерт):
Оценка от ръководителя на съответната организация, ако има такава.
4. Документи, доказващи, че са изпълнени изискванията на чл.- 126 и чл. 127.
Чл. 127 е изискването за стаж за съответните нива, а чл. 126 е да е завършил висше юридическо образование, изискуем стаж и юридическа правоспособност, да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление и да притежава необходимите нравствени и професионални качества.
Янаки Стоилов:
Добре. Включваме го.
Николета Кузманова (експерт):
Няма повече. Това е.
Янаки Стоилов:
Това са текстовете, които са в Закона за съдебната власт, които ние приблизително възпроизведохме. Има ли някои други изисквания за документите по отношение на кандидатите.
Г-жа Караиванова каза, че за справката от инспектората те на колегиална основа го правели, но дали не трябва да го предвидим.
Защо няма атестация тук?
Николета Кузманова (експерт):
Това е оценката. Това се представя пред комисията по атестация и тя извършва атестацията.
Янаки Стоилов:
Каква комисия по атестация. Ние сме вече в процедурата по конкурса. Няма процедура на атестация. Въпросът е, че последната атестация, която му е изготвена, трябва да бъде представена. Това ли се покрива с оценката или това е друго.
Николета Кузманова (експерт):
Това тук е друго. Не може да се представи атестация.
Янаки Стоилов:
Как да не може да се представи. Нали те на определени периоди се атестират. И той трябва да представи последната актуална атестация. Има един документ за атестирането и въпроса е той да бъде представен. Т.е. да опишем, че ще бъде представена и последната му атестация, за да знаят хората каква е последната му работа.
Минчо Спасов:
Няма ли да е уместно да запишем и документи за защитени научни степени или за квалификация.
Янаки Стоилов:
Те ще бъдат в рубриката “и други” и ще се опишат.
Николета Кузманов:
Как да го запишем, да го формулираме това за последната атестацията.
Янаки Стоилов:
Последната атестация, която е изготвена. Това е смисълът.
Николета Кузманова (експерт):
Това, според мен, влиза в оценката на ръководителя.
Янаки Стоилов:
Атестацията се готви от атестационна комисия. Оценката на ръководителя може да е една, а атестацията може да е по-различна. Те не са напълно съвпадащи. Така ще имаме две оценки.
Колеги, включваме и последната актуална атестация на кандидата. Защото оценката е от ръководителя, а атестацията е от комисията, която е преценявала неговата дейност.
Тези две точки са за магистратите.
За атестацията и справка от инспектората кажете за какъв период назад.
Г-жо Караиванова, има ли някаква задължителна периодичност на проверките, която обхваща всички магистрати. Т.е. за какъв период да включим справка от инспектората
Ана Караиванова:
В 30б пише: “Атестирането се извършва при придобиване статут на несменяемост, както и при повишаване в ранг или в длъжност на съдиите и прокурорите” След това пише как се прави атестирането. Тази комисия е задължена.


Янаки Стоилов:
Значи тази комисия, когато той кандидатства, трябва да му направи атестиране. Как това да го обвържем с текста, за да не казваме някаква налична атестация, а по конкретния повод. Въпросът е дали да искаме всички атестации, които са му правени, да бъдат приложени, или само последната, която се прави във връзка с конкурса.
Ана Караиванова:
Да, атестацията, която се прави във връзка с повишаването.
Николета Кузманова (експерт):
Не могат да ги атестират преди да са се явили на конкурс.
Янаки Стоилов:
Г-жо Караиванова, моля да изясним. Когато кандидатът си подаде документите трябва ли да бъде във връзка с кандидатстването, ако е магистрат, да бъде атестиран по повод на конкурса или не.
Ана Караиванова
Щом си подава документи за повишаване или в ранг или в длъжност са му длъжни да му направят атестиране.
Янаки Стоилов:
Какъв е срокът за атестирането.
Ана Караиванова:
Комисията по атестирането внася резултатите в 14 дневен срок от постъпване на предложението.
В ал. 3 се казва: Редът за извършване на атестирането, както и за периодичното атестиране се определят от Висшия съдебен съвет с наредба. До тази наредба не съм допряла, признавам си.
Янаки Стоилов:
Не знам дали няма да смутим конкурса и дали не е по-лесно в случая ние да вземем последната атестация, която е правена, и която да се приложи, за да не спираме конкурса затова, че някои от кандидатите трябва да бъдат атестирани, защото пък други въобще няма да бъдат атестирани в този конкурс. За това е може би по-добре да използваме последната налична атестация, а не да откриваме процедура за атестация във връзка с конкурса.
Следващото е пак за магистратите – Справка от инспектората за извършените проверки. Кажете дали с някакъв период да я ограничим тази справка, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Ако искате да не го пишем това.
Янаки Стоилов:
Ще го напишем. Само кажете какъв срок да има.
Ана Караиванова:
Ако не са правили проверки.
Янаки Стоилов:
Възможно е някой магистрат въобще да не е бил проверяван за период за 3-4 години.
Ана Караиванова:
За три години може и да не е проверяван, въпреки че сме записали ежегодно.
Янаки Стоилов:
Сега в закона сме записали, че ежегодно се правят.
Тогава да кажем: Справка от инспектората за извършените проверки за последните три години.
Аз не се сещам за други изисквания към документите.
В т. 5 или 6 да добавим: и други документи за научни степени и удостоверяващи квалификация.
Надка Балева:
Научната степен не е условие за заемане на длъжността.
Янаки Стоилов:
Ние го даваме това като факултативно – ако има такива. Все пак да дадем възможност да се направи някакъв цялостен преглед.
“Документи, които удостоверяват притежаването на научни звания, степени и придобита допълнителна квалификация.”
Колеги, моля да запазите тишина и да чуете документите, които предвиждаме. Ако някой се сети и за друга категория документи, докато се четат тези, да предложи увеличаване на точките. Като редакция ще ги прецизираме още, но така описани ще ви ги прочетем.
Николета Кузманова (експерт):
Кандидатът представя следните документи:
1. заявление за кандидатстване;
2. кадрова справка за кандидата от ръководителя на съответната организация, а ако няма такъв, от самия кандидат.
3. оценка от ръководителя на съответната организация, ако принадлежи към такава;
4. документи, доказващи че са изпълнени изискванията на чл. 126 и чл. 127 от Закона за съдебната власт;
5. последното решение за атестация;
6. справка от инспектората за направените проверки за последните три години за кандидатите от органите на съдебната власт;
7. други документи, удостоверяващи притежаването на научни степени, научни звания и придобита квалификация.
Янаки Стоилов:
Аз не се сещам за друго.
Колеги, това са документите. Записваме текст, че конкурсът се провежда по тези документи и събеседване в резултат на което се прави класиране и то се представя на Висшия съдебен съвет.
Татяна Дончева:
Аз мога ли да бъда против документите, които изброихте. Защо?
Конкурс по документи. Добре. Има документи за постъпване на работа. Дайте да дадем на Висшия съдебен съвет да изброява тези документи. Има си формуляри. Човекът като е в кариерата, неговото досие се пази – в съда, във Висшия съдебен съвет, в Министерството на правосъдието. Дават му папката, в която се намира всичко. Като е външен човек, му се казва какъв набор от документи, и той ги представя. Ще пропуснем нещо с това изброяване. Има някакъв тип документи за постъпване на работа, който общо взето е стандартен. И не случайно, като постъпвате на работа ви изискват документ дали се водите на психоотчет. Защо да го правим ние това. Това да го дадем на Висшия съдебен съвет. За това ви питах как ще изглежда конкурса на ония две нива. Защото не е само въпросът до това колко документа ще сложат. АЕ въпросът е как ще ги подбираме. Като искаме да го кръстим конкурс, макар че за мен файдата е следната: Да са задължени да обявяват местата, да има право всеки магистрат или външен човек да участва, да си зави, че желае да участва и хората ще му кажат какви документи да си представи. Трябва ли да има събеседване или не трябва да има събеседване, но това да го каже ВСС.
Янаки Стоилов:
Не, това ние ще го кажем, както сме казали за изпита.
Ние уточнихме и не връщаме дискусията.
Конкурсът за апелативно и върховно ниво се провежда по документи и след събеседване. И пак се класират.
Татяна Дончева:
По наредба на Висшия съдебен съвет. Аз въобще не съм сигурна защо половината от нещата ние ги искаме и дали няма още толкова, които трябва да впишем. Защо?
Янаки Стоилов:
Нали възпроизведохме почти текстовете от атестирането и даже ги допълнихме.



Татяна Дончева:
Мога да ви дам пример. През 1990 г. възникнаха няколко нови клона на правото, които бяха много актуални – търговско право, регистри и други работи.
Янаки Стоилов:
Това е в рубриката за квалификация.
Татяна Дончева:
Само че ако търсите такива съдии и имате нужда примерно от отделение по изобретателско, патентно и еди-какво си право. В този случай какъв съдия ви трябва. При това положение има резон Висшият съдебен съвет за този конкурс за съдия той да поиска еди-каква си квалификация.
Янаки Стоилов:
Ние сме го предвидили.
Татяна Дончева:
Ние сме предвидили. Но аз съм била аспирант по административно право, но това може да няма никакво отношение за длъжността. Тук не става въпрос да си поиска добавката за научно звание. Защото може да се окаже, че научната квалификация е противопоказна на съдийската длъжност. Защото те са царе да кажат, че може и така, и така, а пък решението да е съвсем друго. Аз съм виждала безпомощни научни работници в районната прокуратура.
Янаки Стоилов:
Няма правило в тези отношения, но ние се опитваме да създаваме правила.
Татяна Дончева:
За това ви предлагам следното Висшият съдебен съвет може винаги да си издаде наредба.
Янаки Стоилов:
Той пак ще си издаде наредба. Ние не му отнемаме правото да си издаде наредба. Я си представете, че те изискват някакви документи, които отговарят само за лицата, които са вътре в системата и те по този начин изключват възможността да кандидатстват хора извън системата. По този начин всъщност се изпразва от съдържание това, което правим.
Татяна Дончева:
Ако системата иска да ограничи конкурса, тя по всякакъв начин може да го ограничи и да ни кажат, че конкурсът примерно се провежда за Янаки, защото Янаки трябва да стане върховен съдия, независимо че всички ние тук сме си подали документите, но конкурсът е за Янаки. Най-добре вие научните работниците знаете, че като каже научния съвет така ще е, така ще стане.
Янаки Стоилов:
Но има и други две неща, че понякога не са много хората, които отговарят на тези изисквания и второ, че има някаква колегиалност и хората предварително проявяват някакво съобразяване. Това е и сред магистратите не е лошо, ако те самите смятат, че единият трябва едната година да отиде в по-горния съд, а другият след една или две години.
Татяна Дончева:
Първо, аз се притеснявам от това бързане. Защото в такава ситуация няма начин да не стават и тъпи грешки. Защо изписваме с такива подробности. Дайте да бъдем достатъчно категорични, че конструкцията е вярна, че въвеждаме конкурсно начало в два вида конкурси, изписали см конкурса, за да няма шикалкавене и оттам нататък да дадем нещата в ръцете на Висшия съдебен съвет.
Ана Караиванова:
Колеги, нося си писмото с оценката на Тимо Сума. Приветства разпределението на делата за случаен избор – това, което сме му изпратили като проект, за да се произнесе. Приветства и разпоредбата, ограничаваща достъпа до тази професия до онези, които са избрани чрез конкурс (чл. 127). Това са двете положителни неща.
Янаки Стоилов:
Те стават още повече с нашите документи.
Вече сме уточнили документите и казваме, че Висшият съдебен съвет издава наредба по реда за провеждане на конкурсите в съответствие с тези текстове.
Надка Балева:
Досега ние визирахме районни и окръжни съдилища, апелативни и върховни. Регионалните административни съдилища останаха извън – регионални административни, които са в областните центрове.
Янаки Стоилов:
За тях ако искате ще създадем една преходна разпоредба, като кажем, че конкурсите с изпити важат и за тях, защото те са приравнени към окръжно ниво. За районния и окръжен административен съд се провеждат конкурсите с изпит.
Надка Балева:
На с. 18 от свитъка, който днес беше раздаден в парламента, ал. 7 не е ли излишна.
“(7) Конкурсната комисия извършва класирането според резултатите, като балът от всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит. Когато кандидатите имат равен бал, класирането се извършва въз основа на средната оценка от семестриалните и държавните изпити.”
Това редно ли е в закона да го описваме. Не претоварваме ли закона с излишен текст.
Татяна Дончева:
Нали трябва да е ясно, че спечелилият конкурса ще бъде назначен.
Янаки Стоилов:
Не е ясно, защото конкурсът е за много хора и се представя списък на всички, които са издържали конкурса в поредността. Аз споделям казаното и тук може да отпадне второто изречение за равния бал, защото препращаме нещата към наредба и те ще определят там при равен резултат какво да правят.
Елиана Масева:
Може ли един въпрос. Във връзка с тези текстове и във връзка със състава на комисията, дали не е моментът в който, понеже това не е комисия на Висшия съдебен съвет, т.е. не е Висшият съдебен съвет, а комисия, да отграничим конкурсните комисии за прокурори и за съдии. Защото това, което коментирахме и което експертите констатираха, че по този начин Висшият съдебен съвет, назначавайки и съдии и прокурори със състав от съдии и прокурори взаимно си влияят и по този начин поставят в зависимост прокурорите и съдиите.
Янаки Стоилов:
Така влиянието ще се увеличи, защото прокурорите ще предлагат прокурори пак на Висшия съдебен съвет и съдиите пак на висшия съдебен съвет. Ние така не намаляваме. Докато те са заедно във висшия съдебен съвет конкурсните комисии, когато става дума са съдии, по-логично повечето членове на комисията да са съдии, а не прокурори. Това Висшият съдебен съвет ще го реши. В тази наредба те могат да кажат, че мнозинство н конкурсната комисия имат тези магистрати, които провеждат конкурса по съответната специалност. Като е за наказателен принос, ще назначат трима съдии, един наказателен и един прокурор. Като са за граждански, може и да няма прокурор.
Елиана Масева:
Нашата цел е да прекъснем тези неща, защото се пазарят.


Янаки Стоилов:
В едни случаи казваме, да го уредим много общо, а в други – много конкретно. Ние търсим някакво средно ниво на общност в уредбата по всички въпрос.
Елиана Масева:
Това са неща, които са сърцевината на съдебната власт., а не е биография и справка.
Янаки Стоилов:
Ако искате в ал. 5 можем да добавим едно изречение, че членовете на конкурсната комисия се назначават съобразно със това за какви специалисти се провежда конкурсът.
Ние трябва да променим ал. 7, че конкурсната комисия извършва класирането на резултатите според тяхното представяне на писмен и устен изпит.
Това е за тези, които се явяват на изпит.
За другите също конкурсната комисия в резултат на документите и събеседването също прави предложение до Висшия съдебен съвет.
Татяна Дончева:
Защо да не запазим алинеята, че за апелативно и върховно ниво ще бъдат по документи. Къде слагаме?
Янаки Стоилов:
Някъде по средата на текстовете, някъде след ал. 5, където казваме, че конкурсът се провежда.
Ал. 5 я променяме, като казваме, че конкурсът за районното и окръжното ниво и за административните съдилища се състои в писмен и устен изпит. А другото ще бъде една-две алинеи по-нататък, след като изчерпим как завършва курса за тези с изпит. За другите ще уредим документите.
Татяна Дончева:
Стават 15 алинеи.
Янаки Стоилов:
Не 15, а някъде 7-8 ще станат. Някои от алинеите ще отпаднат в сегашния вид.
Татяна Дончева:
Защо не направим 127б и да разделим текста.
Николета Кузманова (експерт):
Чл. 127б има.
Татяна Дончева:
Ако искате даже да го направим на три части.

Янаки Стоилов:
Добре. Правно технически ще го направим. Сега да не губим време за уточняване на това, което приехме. Общите неща за конкурса са си в § 30 или в предишния параграф, който не сме го прегласували – как се обявява конкурсът. След това правим един параграф за общите неща около конкурса и два отделни параграфа: конкурс с изпит и конкурс по документи и там скъсяваме текстовете.
Нали всичко е ясно. Ако имате някакви въпрос, моля да ги зададете, защото вече сме го уточнили като съдържание, но като номерация няма сега да го уточняваме.
Николета Кузманова (експерт):
Имам един въпрос, който не ми е ясен във връзка с изричното определяне на класирането при конкурсните документи. Какво трябва да съдържа тази алинея?
Конкурсните комисии извършват класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сборът от оценката...
Янаки Стоилов:
Това е само там, където има изпит.
Николета Кузманова (експерт):
Какво трябва да бъде това, което ще направи комисията при конкурса по документи.
Янаки Стоилов:
Комисията класира кандидатите според оценката на документите и събеседването и прави предложение пред Висшия съдебен съвет.
Борислав Ралчев:
Класира въз основа на
Янаки Стоилов:
Класира въз основа на документите и проведеното събеседване. Какво друго? Същият принцип.
Николета Куцманова:
След това във връзка с предложенията, които прави комисията за назначаването на класираните кандидати.
Сегашната редакция на ал. 8 на чл. 127в предвижда реално предложение за назначаване, но само за тези кандидати, за които говорим ние в момента, т.е. когато става дума за първоначално постъпване по темата повишаване и преместване.
В т. 1 на ал. 8 пише: Обявяване класирането на кандидатите в конкурса по чл. 127а, което е конкурсът за младши магистрати.
Въпросът е, че няма изписано, че тази комисия прави предложението за назначаване на младшите магистрати.
Тя ли ще го прави ми е въпросът.
Янаки Стоилов:
Ние имаме три вида: едните, които са за младши магистрати.
Николета Кузманова (експерт):
Въпросът е, че тази формулировка на т. 1 е обвързана с първоначалния вариант на правителствения проект, когато след конкурса отиваха на обучение и едва след изпита в НИП даваха назначение.
Янаки Стоилов:
Тя трябва да отпадне при всички случаи.
Николета Кузманова (експерт):
Тук трябва да бъде във връзка с младшите магистрати, ако смятате, че е удачно, дали да прави директно предложение за назначаване, а не да обявява резултатите от конкурса. Така ли трябва да стане?
Янаки Стоилов:
Да. Изяснихме ли? (Да.)
Сега остава един текст, който е свързан с конкурса на младшите магистрати. Той систематично не е тук, но неговата логика е тук за един нов параграф.
§ При липсата на свободна длъжност в съответния съдебен район, се предлага място в друг съдебен район. В случай, че кандидатът по основателни причини откаже предложеното място, Висшият съдебен съвет открива допълнителна щатна бройка в съответния орган на съдебната власт.
Реплика: Това отпадна.
Янаки Стоилов:
Това е предложено от Института по правосъдието с идеята, че когато се провеждат конкурси не винаги има пълно съвпадение на лицата, които са издържали конкурса с последващите налични вакантни длъжности. И за да не се окаже така, че за десетина души няма вакантни длъжности, а да са издържали изпита, те да изпаднат от системата, макар че са били класирани, минали са обучението.
Реплика:
Не може да има издържали кандидати, без да има място.
Надка Балева:
Обявяват се конкретни места. На какво основание ще се разкрива нова бройка. За какво планиране говорим и разкриване на места. За това беше и моето предложение да отпадне този текст и вчера го гласувахме, че отпада.
Янаки Стоилов:
Действащият текст на чл. 148, ал. 3 казва:
“След изтичане на срока, младшите съдии, прокурори и следователи се назначават на длъжност “районен съдия” и “прокурор” в съответната магистратура.”
Проблемът е ако се окаже или по-точно, възможно ли е да се окаже, че в тези магистратури го няма вакантното място.
Ана Караиванова:
Аз предлагам да обсъдим и друг вариант. Тук пише назначават се, вярно е обучавали сме ги, вярно – работили сме. Но в тези две години той може да не е показал качества, за да му гарантираме назначаване, нищо че го обучаваме със средства от държавата. Трябва ли да го назначим непременно.
Надка Балева:
Ако има вакантно място, освобождаваш го от явяването на конкурс и го назначаваш.
Янаки Стоилов:
Какво става ако няма вакантно място?
Надка Балева:
Като няма, значи няма.
Тотяна Дончева:
И да има, не сте длъжни да го назначавате, след младши съдия. Защо отивате към това да го назначавате автоматично. Казано, че го назначавате без конкурс, но защо ще сте длъжни да го назначавате.
Янаки Стоилов:
Тогава защо са го взели на този конкурс.
Татяна Дончева:
Това е един вид достатъчно дълъг пробен период. Вчера само говорихме по темата, че няма да се явява втори път на конкурса. А не сме говорили, че сте длъжни да го назначите. Защо сте го взели, ако той няма никакви качества.
Янаки Стоилов:
Не говорим, че са длъжни да го назначат. Въпросът е какво става, ако го няма мястото.
Надка Балева:
Ще му се разкрие още едно място, защото той поискал. Така ли ще стане?

Елиана Масева:
Аз имам решение на проблема. Първо, свободните щатове за младши съдии са от компетентност на административния ръководител в окръжния съд. Те си планират бройките и ги одобряват. Това не съвпада обаче с местата, които са заети или ще бъдат освободени в районните съдилища и винаги има разминаване. Обикновено има три младши съдии в районния съд. Може да се освободи едно място, ама може и изобщо да не се освободи. Ние просто действаме на съвсем случаен принцип. Не може съдебната власт да се раздухва поради това.
Янаки Стоилов:
Асен е проблемът. Аз ви предлагам не тази редакция, която е представена от института.
Елиана Масева:
Г-н Председател, само искам да ви кажа нещо във връзка с мисълта на г-жа Караиванова. Може би трябва да се преосмисля това дали не е необходимо, когато има по-малко места в районен съд отколкото са кандидатите младши съдии, да се обяви някакъв вид конкурс. Защото това ще е практика. Няма съвпадение.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам следното. Ние днес сме гласували един текст за планиране на бройките на младши съдии, но според мен не е най-интересно планирането за младши съдии и планирането в районните нива. Ние трябва да обявяваме конкурсите, когато знаем, че имаме вакантни места на районно ниво, за да правим младши съдии, а не да произвеждаме младши съдии. Това е логиката.
Татяна Дончева:
Планират се младши съди. Но планирането на младши съдии се има предвид какви нужди ще имаме след една година, след две години в районните съдилища. Така че то се включва в планирането на младшите съдии. Не се планират младши съдии, след като си имаш млад състав, който ще работи дълго.
Янаки Стоилов:
Ние това сме го приели днес и нямаме нужда от допълнителен текст. Ако планирането за младши съдии означава планиране на вакантните места след една-две години на районно ниво. Защото тогава тези хора, изпълнявайки изискването на закона, ще бъдат назначени като районни съдии, прокурори и т.н.
И все пак остава въпроса. Този човек, на който законът му гарантира и трябва да бъде назначен като районен съдия, след като е изкарал стажът за младши , какво става ако няма място.
Надка Балева:
Такава е формулировката. Но какво означава се назначава без конкурс.
Янаки Стоилов:
Тук темата за конкурса не се третира.
Надка Балева:
Давам пример. Има две вакантни места в районния съд. Младши магистратите са трима души. Кой от тях ще назначим на това място, след като ние ги освобождаваме защото преди две години те са се явили един път на конкурс и успешно го издържали. А той може за тези две години да не е мръднал ей толкова на нивото на обучението си.
Янаки Стоилов:
Това беше идея. Ние не сме казали, че не ги пращаме на конкурс. Такава беше идеята, но още не сме го написали.
Надка Балева:
Защо да ги освободим, което значи априори няма да се явяват на конкурс. Поставям този практически казус: две места, а кандидатите са трима. Ако възприемем принципът, че те няма да се явяват на конкурс, какъв ще бъде подборът между тези трима.
Татяна Дончева:
Никога не е било задължение, че си изкарал конкурса, да те назначат.
Янаки Стоилов:
Какъв е смисълът тогава на тази алинея.
Татяна Дончева:
Сега я виждам алинеята. Не знам какъв е смисълът, но аз обяснявам с думи прости. Виждате един наркоман срещу вас. Изкарва за младши съдии. Не е необходимо да го назначавате, да го атестирате и да става сменяем и несменяем.
Янаки Стоилов:
Ние ако нищо не кажем, те ще се явяват на конкурс.
С темата за конкурсите приключваме. Ще ни позволите след това да уточним редакцията и номерацията и да ги представим в доклада, а сега да продължаваме.
На § 3, който отложихме, налага ли се промяна. Вижте § 3 от доклада, който също го отложихме, какво да променим в него.
Николета Кузманова (експерт):
Бележката, о.която г-н Пенчев направи вчера във връзка с това, че след като се въвеждат конкурси и при повишаване и при преместване, трябва да има съответните промени в онези текстове на Закона за съдебната власт, които предвиждат някакви процедурни правила. Първият такъв текст е чл. 30, в който в ал. 1 трябва да се заличат думите “за тяхното назначаване и преместване”, а при повишаването би следвало да се запази “повишаването в ранг”, тъй като там действително административният ръководител трябва да направи предложение за повишаване в ранг.
Това е корекцията, която се налага в чл. 30, ал.1.
В тази връзка се налагат корекции по абсолютно същия механизъм в чл. 30а, ал. 1, 5 и 6., но за тях нямам готовност в момента да дам редакция. Пак е за заличаване на думите “тяхното назначаване, преместване” и трансформацията само на повишаване в ранг.
Трябва да се създадат два отделни параграфа в тая връзка, но въпросът с административните ръководители ще го поставяте ли сега.
Янаки Стоилов:
Ще направим тези синхронизации в другите текстове, но всичко това се подразбира.
Искам да ви задам още един казус, който е по същество и е от тънкостите на закона. Понеже в момента могат да се назначават административни ръководители в съдебната власт и законът предвижда да е същия, че като бъде назначен административен ръководител на него му се открива щатна бройка за магистрат. Това е един бай-пас на конкурсите. Ние ще го допускаме или няма. Трябва да си отговорим на този въпрос.
Ана Караиванова:
Всички други влизат с конкурси външни, а така хем началник, хем магистрат без конкурс.
Янаки Стоилов:
Аз ви поставям въпроса, защото това ще се окаже едно изключение по отношение на изискването за конкурс, ако запазим сегашната уредба (125б (2)). Ако нищо не направим, запазва се възможността – избира се за административен ръководител на каквото и да е от нивата и му се открива щатна бройка. Ако трябва да се съобрази повсеместното действие на конкурса, тогава този текст няма място. Аз ви привличам вниманието, вие си кажете мнението.
Татяна Дончева:
Това нещо е във второто изречение. Първото е: Съдия, прокурор и следовател може да бъде назначен ...
Янаки Стоилов:
Не говорим за тези, които са на конституционно ниво, защото за тях няма изисквания. Но оттам надолу?
Татяна Дончева:
Това се оправя с едно изречение.
Назначаването в тези случаи става при спазване на правилата.
Борислав Ралчев:
Г-жа Куцкова повдигна този въпрос за конкурса на административните ръководители.
Янаки Стоилов:
Ние сега не го повдигаме този въпрос. Тук е за обратната връзка.
Татяна Дончева:
Съдия, прокурор, следовател, когато бъде назначен за административен ръководител не прави конкурс. Когато някой, който не е от системата кандидатства, Висшият съдебен съвет го назначава за съдия, прокурор или следовател и за административен ръководител едновременно. Макар че те са минали конкурсите миналата година, да добавим, че в тези случаи назначаването става при спазване на реда и условията на чл. еди-кой си. Т.е. той ще се яви на конкурс, ще си спечели конкурса за магистрат и ще го назначат за ръководител.
Янаки Стоилов:
Но тогава пак трябва да отчитаме различия на два случая. Ако той е вътре в системата, дали ще искаме конкурс.
Татяна Дончева:
За административен ръководител няма да правим конкурс. Можем да мислим за такъв конкурс с новия закон. Ще правим конкурси за влизане в магистратурата.
Янаки Стоилов:
Сега всички длъжности са конкурсни вече.
Татяна Дончева:
Длъжностите са конкурсни, но той трябва да стане районен съдия. Отива на конкурс, взима си конкурса за районен съдия, а те могат да го назначат и за административен ръководител. Запазваме това в текста, че се назначава за административен ръководител един съдия, но конкурсът ще бъде за съдия. И ще се явиш на конкурс, ако си външен. Ако не се явиш на конкурс, не могат да те назначат нито за съдия, нито за административен ръководител.
Янаки Стоилов:
А ако е вътрешен и иска от районния съд да отиде да стане председател на окръжния съд. Трябва ли да му открият место и без конкурс да го назначат за председател на окръжния съд, без да се явява на конкурса за окръжен съдия.
Г-жа Дончева казва: ако някой иска да кандидатства за ръководител на някакво ниво извън системата, първо трябва да издържи конкурса за магистрат на това ниво, след това могат да го предложат за ръководител. Но има и още един въпрос Вътре в системата той трябва ли пак да се яви на конкурс за магистрат на това ниво.
Татяна Дончева:
В този закон не се прави конкурс за началници. Приемаме, че на този етап нямаме готовност да въведем конкурси за началници, защото трябва да се напишат нови разпоредби. Приемаме, че няма да назначаваме външни лица без конкурс, под предлог че ги назначаваме направо за началници и те така си влизат през задната врата. Тогава казваме, че има конкурс за съдии и ние ще го изпитаме за съдия, а не за началник.
Ако той е районен съдия и кандидатства за председател на окръжния съд.
Янаки Стоилов:
Може да има свободно място за административен ръководител, но да няма за съдия.
Аз ви предлагам да решим поне на половина въпроса. Ако разполагате с текста, вижте на чл. 125б, ал. 2, ако отпадне второто изречение, ние с него предотвратяваме възможността един човек извън системата да бъде назначен за административен ръководител и да бъде направен магистрат.
Татяна Дончева:
Има ли полза от това. Миналата година тази алинея я сложихме не за да угаждаме на някого. Първо, системата е консервативна. Тя казва, ние сме достатъчни и между нас ще избирате началници. Имахме ключови съдилища и прокуратури, в които такива безобразни конфликти вътре бяха се създали, че беше по-добре да влизат външни хора. Направихме тази алинея, защото не могат да влизат външни хора без конкурс.
Янаки Стоилов:
Така ние създаваме условия да кажат, че ние правим конкурси в тази чувствителна област.
Минчо Спасов:
Ако не го издигнат за върховен съдия, примерно, няма да има щатна бройка.


Татяна Дончева:
Въобще не е така. Те са с мандати. Нас ни бърка бройката за магистрат. Щом административният ръководител на пусне мястото, се открива щатна бройка.
Предлагам да си остане това нещо и да добавим едно изречение.
В тези случаи назначенията се извършват по правилата на чл.
Янаки Стоилов:
Назначенията в тези случаи се осъществяват след изпълнение на изискванията по еди-какво си. Защото едното трябва да предшества другото.
Татяна Дончева:
Трябва да е ясно, че ако искаш да кандидатстват за председател на окръжен съд, трябва да се явиш на конкурс за окръжен съдия.
Янаки Стоилов:
Те не винаги вървят двете неща заедно. Затова едното трябва да предшества другото.
Татяна Дончева:
Не може да не вървят заедно.
Янаки Стоилов:
Как едновременно. Ние не обявяваме едновременно вакантната длъжност за ръководител и за конкурса. Защото конкурси се организират няколко пъти в годината. Той трябва преди да е издържал конкурса да каже, че отговаря на изискванията.
Татяна Дончева:
Вие мислите, че назначаването на началници става немедлено. Минава цяла една година и никой не назначава началници.
Янаки Стоилов:
Ние сме в рубриката административни ръководители, за които искаме конкурси.
Николета Кузманова (експерт):
Създаването на новите текстове ще бъде някаква друга буква, но кой от всичките конкурси ще важи за този случай.
Янаки Стоилов:
За това е най-добре да допълним ал. 2 на чл. 125б, където се казва, че когато административният ръководител бъде назначен.
Татяна Дончева:
Лице, което не заема длъжност съдия, прокурор и следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност, като при необходимост открива бройка в съответния орган на съдебната власт при спазване изискванията на чл. 127.
Предлагам да ги напишем двата текста, защото за районния ще е едно, а от районен към окръжен друго.
Елиана Масева:
Защо съчетаваме това – и движението и конкурса за административен ръководител.
Янаки Стоилов:
Защото, ако едно външно лице поиска да стане административен ръководител, то заобикаля изискването за конкурс.
Колеги, записахме текста и ще го уточним като редакция.
Г-н Спасов, предлагам ви да прекратим тази дискусия. Нека да чуем г-жа Караиванова и да прекратим с този въпрос.
Ана Караиванова:
Има случаи в практиката, особено в София, когато за ръководител на голям съд се праща съдия от по-горен съд. Примерно, от върховния съд могат да изпратят в градския съд.
Янаки Стоилов:
Когато отгоре надолу слиза не е проблем. Той има ранг. Ние говорим когато няма този ранг, чрез административната длъжност автоматично я придобива без конкурс. Но с допълващата редакция, макар и да не е много строен текстът, ще го редактираме.
Колеги, приключваме дискусията. Уточнихме едно допълнение в чл. 125б, ал. 2, за да искаме този, който ще става външен на системата ръководител,, да се яви на конкурс, за да не се заобикалят изискванията.
С това приключваме дискусията за конкурса за административни ръководители.
Моля да отворите доклада там, където спряхме вчера - § 34. Продължаваме с § 34. Обсъдихме отложените текстове и възникналите около тях проблеми.
Продължаваме с § 34. Има предложение на г-н Валентин Милтенов и Яни Янев. Заповядайте, г-н Милтенов.
Валентин Милтенов:
Благодаря ви, г-н Председател,
Уважаеми колеги, направеното предложение във връзка с прецизиране процедурата по назначаване на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, след като направихме внимателен прочит на текста на вносителя – става въпрос за ал. 2, че “държавен съдебен изпълнител се назначава от министъра на правосъдието по предложение на председателя на районния съд след провеждане на конкурс”, се вижда, че не е прецизиран текстът. Едва ли не, след като е проведен конкурс, трябва да очакваме предложение от председателя на районния съд и тогава да бъде назначен.
Нашето предложение е текстът “по предложение на председателя на районния съд” да отпадне, като се дава възможност в едно последващо изречение самият председател да може да инициира такова предложение до министъра да направи конкурс, след което да бъде направено преназначението.
Аналогично е и предложението по по-следващия параграф 36, който касае съдиите по вписванията, за да не взимам пак думата.
Това е с няколко думи.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви други предложения по § 34, § 35 и § 36. Няма.
Предлагам да ги приемем заедно с предложението на г-н Милтенов и Янев по тях. Моля да гласувате. Благодаря ви. Приемат се.
Продължаваме с § 37, § 38, § 39, § 40 и § 41. По тях няма предложения. Вие имате ли някакви предложения. Няма. Нека да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
Параграф 42. Има предложение на г-жа Балева. Да отпаднат паричните награди.
Надка Балева:
Предвижда се в предложения текст за проявени високи професионални и нравствени качества държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията да бъдат поощрявани със служебна благодарност и грамота и с парична награда. Ако съпоставим чл. 167а от действащия закон за магистратите не се предвижда парична награда, защото изпълнението на служебните задължения и нравствените качества са просто задължение. За това моето предложение е да остане само т. 1 “служебна благодарност и грамота” и да отпадне “парична награда”.
Ана Караиванова:
Г-жо Балева, другите магистрати, особено в края на годината, получават заплати до 15-та и заплатите им са по-големи. Това са хора, които извършват определена работа и понеже се назначават от министъра и заплатите им са по-ниски, донасят приходи за бюджета, така че защо да не ги стимулира министърът с една парична награда.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, ще оттеглите ли вашето предложение, защото при изтъкнатите мотиви, че техните заплати са значително по-ниски от магистратските и може да се оценява, че те са осигурили по-големи приходи за бюджета, и работят понякога при по-рискови условия, нека да има тази възможност за стимулиране.
Надка Балева:
Тук няма обвързване от събраните приходи. Казано е само професионални и нравствени качества при изпълнение на служебните им задължения.
Янаки Стоилов:
Поддържате ли предложението си? (Да.) Добре. Тогава ще гласуваме.
Които поддържат предложението на г-жа Балева, да гласуват. Двама “за”. Против и въздържали се са останалите. Не се приема. Остава предложението на вносителя.
Параграф 43. Има предложение на Минчо Спасов.
Минчо Спасов:
Уважаеми колеги, предложението, което съм направил, касае детайлизиране на дисциплинарните нарушения, които са основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Има поне два аргумента за въвеждането на тези текстове.
Единият е фактът, че в настоящата правна уредба има много бланкетно разписване на текстовете, позоваване на етични правила и норми, които дават възможност за широко, субективно тълкуване в резултат на което степента на образуване на дисциплинарни производства, бройките на образувани дисциплинарни производства е твърде ниска. Има възможност за шуробаджанащина, покровителствуване, субективен елемент.
Историята на нашето съдопроизводство показва, че тази система е действала добре с изричното изброяване на нарушенията. Подобно изискване беше поставено и от европейските експерти, които се отзоваха положително и позитивно за детайлизирането на дисциплинарните нарушения.
Като трети аргумент. Има и решение на Конституционния съд по повод преценката дали нарушението на съдийската клетва е достатъчно основание за дисциплинарна отговорност на магистрат, където Конституционният съд изрично се е произнесъл, че законодателят трябва да детайлизира тези деяния, които се квалифицират като дисциплинарни нарушения, а нарушенията на самата клетва не е достатъчно основание за търсене на дисциплинарна отговорност.
Ето защо смята, че е уместно и необходимо фигурирането на тези текстове в закона. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Има предложение на Мая Манолова. То съответства на едно предложение, което беше направено тук и от съдии за ал. 2 да се допълни, че съдиите носят дисциплинарна отговорност, когато са станали причина за забавяне на случаи “в нарушение на закона”. Това да бъде уточнението.
По тези предложения имате думата.
Надка Балева:
Г-н Председател, не мога да приема предложението на колегата Спасов за тези промени в ал. 1 по две съображения:
Дисциплинарна отговорност при виновно поведение – да, записано е в чл. 168, ал. 1.
Но да въведем дисциплинарна отговорност за пропуск, допуснат по невнимание или незнание при изпълнение на задълженията си, и следващите текстове - всичко това е синтезирано в ал. 1. “Виновно неизпълнение на служебните задължения” – това е и просрочие, неспазване на процесуалните срокове, това е и неявяване на работа без уважителни причини, и всички останали неща, които са, включително професионална етика, служебна тайна и затова не е необходимо, особено за допуснато незнание при изпълнение на задълженията си.
Янаки Стоилов:
Само да поясня. Вижте и на другата страница, тъй като г-н Спасов се е опитал да направи обвързване на вида на нарушението с тежестта на дисциплинарните наказания.
Татяна Дончева:
Видът на нарушенията е много по-голям от всякакво изброяване. Всякакво подробно изброяване в 10 точки, а даже и в 5 ще ни доведе само до тълкуване и което не е тук, не подлежи на наказване.
Михаил Миков:
Няма текст, който да си работи сам. Трябва някой да го прилага. Каквото и ние да направим, този мотив, че един текст не работи, не бива да се чува въобще като лексика от тия, които трябва да прилагат закона и когато не го прилагат да казват, че текстът не работи. Никой текст сам по себе си не работи.
Особено за престъпленията. Звучи малко странно: дисциплинарна отговорност при осъждане за престъпления.
Минчо Спасов:
Това е едно престъпление, което магистратът е извършил, примерно обида, което не е пречка той да заема длъжността.

Михаил Миков:
И ще му наложат дисциплинарно наказание.
Янаки Стоилов:
Той иска да каже, че това не е основание той да бъде отстранен като магистрат, но трябва да носи някаква допълнително наказание.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Да ви прочета текста от предишния Закон за устройството на съдебната власт.
“За отказ от правосъдие, ако не съставлява престъпление, за неоправдана бавност, за допуснати груби грешки при разглеждане на делата и постановяване на съдебните актове, съдията отговаря дисциплинарно.”
Тогава е работил текстът.
Надка Балева:
При виновно неизпълнение на служебните си задължения. Неоправдана бавност не е ли виновно неизпълнение.
Янаки Стоилов:
Има едно конституционно решение, което казва, че едва ли не така бланкетно описана отговорността и за да има реална отговорност, трябва да има описан състав на нарушението.
Да преминем към гласуване. Да гласуваме предложението на г-жа Манолова. То не предизвика особени дискусии. То няма връзка с това предложение.
Въпросът е за двойна отговорност. Ако един участник в процеса е направил нарушение на закона, на което по една или друга причина съдията не е реагирал, за да може освен отговорността или независимо от отговорността на този, който е направил нарушението, тогава когато това допустителство е виновно в дисциплинарен план да носи отговорност със съдията.
Чухте мотивите. Ще гласуваме.
Гласуваме предложението на г-н Спасов. Моля, които подкрепят предложението, да гласуват. Трима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест се въздържат. Не се приема.
По предложението на Мая Манолова. Нека да гласуваме предложението на г-жа Манолова. Нейното предложение е, че съдията ще отговаря само, ако някой от участниците в процеса е действал в нарушение на закона и той е допуснал това. Нейното предложение ограничава отговорността спрямо предвидената от тази, която е гласувана вече и фигурира в предложението на вносителя. По-добре е да се приеме нейното предложение, което почти изключва отговорността на магистрата за разлика от по-широкото съдържание, което сега има ал. 2.
Борислав Ралчев:
Не можеш да искаш санкция от магистрата по отношение на лице от което няма виновно поведение.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия изчерпихме. Мисля, че мотивите надделяват да се подкрепи предложението, което преодолява вашите резерви.
Татяна Дончева:
Става дума за следното. Въобще трябва ли да стои ал. 2.
Янаки Стоилов:
Тя не предизвика досега други дискусии.
Татяна Дончева:
“Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му.”
Това, което Мая добавя е “в нарушение на закона”.
Янаки Стоилов:
Участника в процеса трябва да се докаже, че е действал виновно, за да носи вина и съдията.
Борислав Ралчев:
Съдията ако отложи делото, което обективно води до бавен процес и получаваш наказание. Трябва да има виновно поведение на човека, което мотивира твоето виновно поведение. Но когато другият няма виновно поведение, как ще стане това.
Янаки Стоилов:
Мисля, че приемането на нейното предложение внася този баланс едновременно да се стимулира съдията да води експедитивно процеса, но да не го ангажира с прекалено голяма отговорност, ако това не е отговорност на извършителя на нарушението.
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Пет души “за”. Против и въздържали се? 4 се въздържат. Приема се с допълнението текста на вносителя.
Има предложение на Минчо Спасов за създаване на § 43а. и § 43б.
Г-н Спасов, те имат ли валидност след като другите предложения не са приети.


Минчо Спасов:
Аз мисля, че те са неуместни, след като ние казахме, че конкурсът ще става по друг начин. Оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Вие оттегляте § 43а. А за § 43б?
Минчо Спасов:
Оттеглям и § 43 б.
Янаки Стоилов:
Продължаваме с § 44. Ще ви прочета редактираните ал. 2 и ал. 3.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министъра на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5.
Това е една ограничителна възможност по отношение на дисциплинарната отговорност на министъра само за тежко или системно нарушение.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.
Тук за да няма никакви съмнения за някаква прекалена намеса на министъра сме ограничили неговата инициатива само когато има тежки или системи нарушения.
(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от инспектората.
Понеже във втория случай министърът сам взима решението, някой трябва да му направи предложението.
Николета Кузманова (експерт):
Тази категория лица ги наказва министърът и някой трябва да предложи на министъра.
Янаки Стоилов:
Допълнителното предложение е предложение за налага на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от инспектората. Защото тук наказващият орган е самият министър и по симетрия уреждаме кои са тези, които могат да му правят предложения. По ал. 5 министърът ги наказва.
Нека да гласуваме с тези уточнения § 44. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 45. Има предложение от Мая Манолова. Тя внася едно уточнение, което по тълкувателен път може да се изведе, но така е по-категорично. Ако е в условията на продължаващо нарушение, ако не е преустановено. Това е смисълът на нейното предложение. Но за уеднаквяване на формулировките, ще ви прочета предложението за нова редакция:
Чл. 173 (1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до 1 година от откриването, но не по-късно от 2 години от извършването на нарушението, ако то е преустановено. (“ако то е преустановено” е предложението на М. Манолова.)
(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.
Борислав Ралчев:
То ако не е преустановено, значи си е в срока.
Янаки Стоилов:
Нейното предложение има тълкувателно значение. Щом някои от магистратите се нуждаят от тълкуване, може би заслужава внимание законодателят да ги подпомогне.
Г-н Илиев даде допълнителни аргументи за това да приемем предложението, защото понякога се оказва, че тълкуването е в разрез със смисъла на закона и явно практиката изисква това.
Нека да гласуваме нейното предложение Ще си определите отношението. Прочетох уточняващата редакция.
Сега гласуваме предложението на Мая Манолова към тази редакция. Които го подкрепят, моля да гласуват. Трима “за”. Против? Четирима “против”. Въздържали се? Един се въздържа. Не се приема предложението на Мая Манолова.
Да гласуваме текста в новата редакция по вносител. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 46. Тук също има една допълнителна редакция. Няма предложения. Нека да ви я прочета.
Чл. 174 (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира всички доказателства от значение за случая.
(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснение или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Редакцията е от Съвета по законодателството. Ако нямате някакви други предложения и допълнения, да гласуваме текста. Благодаря ви. Приема се.
По § 47 също ще ви прочета редакцията по вносителя и допълненията към нея.
В ал. 1 няма промени.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4, или ал. 2, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
Ал. 3 остава същата.
Да гласуваме този текст. Благодаря ви. Приема се.
Николета Кузманова (експерт):
Бележката беше направена от Съвета по законодателството с оглед на това, че тази процедура предвижда дисциплинарното производство винаги да започва пред административния ръководител, който може да налага обаче само леките наказания. И когато установи, че е налице основание за налагане на по-тежко наказание, а първоначалното предложение беше за прекратяване, с оглед да могат да се използват събраните доказателства до момента е по-добре да спре пред административния и да отиде във Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
По § 48, § 49 и § 50 няма предложения. Ако не се появят и от вас, да ги гласуваме. Приемат се.
По § 51 има един въпрос във връзка с административните съдилища. Ние трябва да уредим този въпрос, защото има период, в който все още няма такива съдилища, а има произнасяне във връзка с въпросите, които са поставени.
Борислав Ралчев:
Като ги приравним към окръжните и оттам нататък всички процедури да отидат по тази линия с една допълнителна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Става дума за обжалване на заповедта на административния ръководител.

Янаки Стоилов:
Аз ще ви прочета редакция, която е съобразена и с предложението на Мая Манолова. Изслушайте я.
Чл. 183а (1) Заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 3 и 4 може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от съобщаването й пред административния съд. А заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1 , т. 1 и 2 пред Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.
Борислав Ралчев:
Аз искам да въведем един принцип. Понеже преди малко казахме, че ги приравняваме към окръжните – каквото е за окръжния съд, такова да бъде и за административния. Нали казахме, че ги приравняваме като степен. Административните съдилища – 28-29, ги приравняваме към окръжните.
Надка Балева:
Ще се обжалва пред регионалния административен съд. Те не са приравнени в случая. Тук говорим за зависимостта на шефа на административния регионален съд.
Елиана Масева:
Да се обжалва пред окръжния.
Янаки Стоилов:
Не. Направо го пращаме пред Върховния административен съд.
Мисля, че тази уредба е добра, само трябва да направим преходен режим докато влезе Административнопроцесуалният кодекс те да се обжалват по досегашния ред. Ние даваме новата уредба, а другата я запазваме по досегашния ред до влизането му в сила.
Ако приемате, така да гласуваме. Благодаря. Приема се.
По § 52 няма предложения. Можем да го гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
По § 53. Няма. Има само едно допълнение в редакцията на ал. 1.
..., но не по-рано от 6 месеца след налагането му от органа, който го е наложил.”
Става дума затова да не се отменя наложеното наказание преди да са изтекли поне 6 месеца, защото иначе би било немотивирано да му наложат наказание и след един месец да му го отменят.
Да гласуваме този текст. Благодаря ви. Приема се.
По § 54. Няма предложения.
По § 55 също няма. Можем да ги гласуваме. Благодаря ви. Приемат се.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
По § 56. Има предложение от Огнян Герджиков.
“За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 35в, ал. 1 тече от датата на влизане на закона в сила.”
Това означава, че тези, които са изкарали сега няколко години ще им броят от днес нататък трите години.
Вие от Министерството на правосъдието имате ли становище?
Ана Караиванова:
Нашето предложение е: “тече от датата на последното им назначение.” Удължава се срокът на тези, на които им изтича мандата с една година. Ако се вземе от датата на влизане на закона в сила, някои ще станат с 5 годишен мандат, защото досега почти изтича двегодишния срок и още три, ще стане 5 годишен и ще ги поставим в неравностойно положение с новите, които ще постъпват. Затова така сме предложили – от датата на последното назначение.
Янаки Стоилов:
Проф. Герджиков, не е ли по-добре да приемем предложението на вносителя, защото вашето предложение, според мен, има по-голяма актуалност преди ние да увеличим мандата. Защото между първо и второ четене приехме, че от две на три години се увеличава мандатът им. Т.е. сега се гарантира за всички, че ще имат поне още една година и нещо, тъй като те не са точно в края на втората година. В другия случай излиза, че мандатът им става 5 години.
Проф. Огнян Герджиков:
И все пак аз имах предвид, че на вносителя беше първоначалното предложение да бъде от две на пет години увеличено, така че това се явява като една малка компенсация от тази гледна точка. Затова аз държа на моето предложение.
Янаки Стоилов:
Има ли голям интерес към съдебния инспекторат? (Има.)
Т.е. дали по-скоро е проблемът за обновлението или по-скоро проблемът е да се задържат и осигурят необходимия брой хора, които да работят там. Това искам да знам.
Ана Караиванова:
И двата варианта са. В министерството най-високите заплати са в инспектората. За разлика от Румъния, където работещите в министерството юристи са приравнени на магистратите, а в българското министерство само инспекторите и то на окръжно ниво. В Съвета по законодателство, където също се искаше 12 години, заплатите са доста по-ниски, затова интересът към инспектората не е малък поне от работещите в министерството, които също искат да се прехвърлят там.
Янаки Стоилов:
Да преминем към решение.
Които подкрепят предложението за три години от влизането на закона в сила, да го гласуват. 4 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? 3 се въздържат.
Тази дискусия би могла и утре, ако имаме време, да се проведе в пленарна зала. Аз щях да гласувам въздържал се и да оставим решението на пленарна зала, но се въздържам от гласуване в случая, за да не стане така утре, че се обърне предложението и тогава колегите – както днес беше случая с прокуратурата, един въпрос, който не е толкова знаменателен, но стана много чувствителен.
Г-жо Дончева, вие какво мислите за продължителността на мандата на инспекторите? Дискусията почти сме я приключили, но тъй като се раздвоиха мненията.
Въпросът е дали да им се удължи срокът с една година, толкова колкото е мандатът или както предлага проф. Герджиков – 3 години от влизането на закона в сила да им тече мандата.
Татяна Дончева:
Да удължаваме с още три години мандат, който до момента е текъл, не виждам защо. Да правим безконечни мандати, които са свързани с пълна деквалификация и те стават инспектори, най-общо казано по занятие, защото не могат да се върнат към нищо.
Освен това, колко им е изтекло досега от мандата.
Янаки Стоилов:
Някои са към края.
Татяна Дончева:
Според мен, мандатът, който сега определим трябва досегашният им изтекъл срок да влезе в този мандат.
Борислав Ралчев:
Логиката има и обратна страна. В крайна сметка ние разписваме и нови функции, допълнителни функции на тази институция.



Татяна Дончева:
Ако има относително млад състав, за който считате, че ще се квалифицира сега и ще им дадем новите функции, като оттук нататък ще стават с друг ранг инспектори, да го приемаме.
Янаки Стоилов:
Добре. Дотук бяха 4 на 3 гласовете в подкрепа на по-дългия срок.
Преминаваме нататък. По § 57, § 58, § 59 няма предложения.
Ако и от вас няма предложения, подлагам на гласуване тези три параграфа. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приемат се.
В § 60 ще се изпишат някакви номерации на текстове. Всъщност по § 60 и § 61 вече е прието. Прескачаме ги.
По § 62 има предложение на Валентин Милтенов и Яни Янев.
По § 63. В предишната промяна в закона е направен пропуск и не е отразена идеята, която е имало. Това стана в миналия парламент за приравняване на правоспособността на стажа на различни категории юристи. Това е причината за обратното действие от 03 август 2002 г. И § 51 влиза в сила от 01 март 2007 г. и § 19.
Николета Кузманова (експерт):
Ако позволите да направя уточнението.
Сегашната редакция на чл. 127, ал. 6, където се съдържа тази хипотеза, звучи по следния начин:
“За стаж по алинеи 1 до 4 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност “дознател” в системата на МВР.”
Така че двете условия са изпълнени едновременно.
Надка Балева:
Аз не съм убедена, тъй като казваш: “включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност “дознател”. Това е едната хипотеза. Но първото е много по-широко. Казва се, на длъжност, която изисква юридическо образование – само на длъжност, за която се изисква юридическо образование. Примерно, ние имаме зъботехник, който работи като дознател, имаме икономисти, които работят на длъжност дознатели.
Янаки Стоилов:
Нека да се направи проверка. Такава е идеята.
Надка Балева:
Това “включително лица с юридическо образование” не отменя първото. Много е общо първото.

Янаки Стоилов:
Нека да се провери, за да няма някакви проблеми. Наистина има дознатели, които не са юристи.
Нали сме включили, че те трябва да са юристи и дознатели. Той ако не е юрист, това че е дознател, не се включва в хипотезата.
Николета Кузманова (експерт):
Включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност дознатели.
Надка Балева:
Включително, а за първото само да са на служба, за която се изисква юридическо образование. Тогава за какво говорим.
Николета Кузманова (експерт):
Дознателите са във втората хипотеза. В първата са всички тия длъжности в държавната администрация, при които се изисква юридическо образование – юрисконсулти, съветници и т.н., за които всъщност по никоя от другите им категории не тече юридически стаж. За това тази алинея по този начин е формулирана.
Янаки Стоилов:
Предлагам накрая да приемем още една преходна разпоредба:
“Подзаконовите актове, предвидени в този закон, се издават в едномесечен срок от влизането му в сила.”
Мисля, че един месец е мобилизиращ срок. Не е много дълъг, но тези наредбите са по-кратки от закона, който приемаме.
Благодаря ви. Ще ни позволите да уточним правно технически текстовете, които приехме.
Благодаря ви, колеги. Призовавам утре за съсредоточена и делова дискусия, за да можем до почивката да приемем тези текстове.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: