---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 25


Днес, 25.05.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, зам.-министър, Юлия Михайлова Меранзова, Юлия Аврамова Митева, Борислав Петнов, Владимир Астарджиев и Кети Бузукова, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Благородна Макева, Ева Венева и Георги Соколов, от Главна прокуратура - Асен Арсов, от Апелативния съд – Даниела Атанасова, и народните представители Владимир Кузов и Минчо Хр. Куминев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господа заместник-министри,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за потребителския кредит, № 602-01-16, внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет.
3. Гласуване за първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-14/21.07.2005 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, № 502-01-61/28.11.2005 г., внесен от Министерския съвет, № 654-01-18/10.02.2006 г., внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, № 602-01-15/22.03.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-49/07.04.2006 г., внесен от Мая Манолова и Георги Юруков и № 654-01-52/12.04.2006 г., внесен от Владимир Кузов.
По първа точка
Предлагам ви Законопроектът за потребителския кредит да не го обсъждаме. По този законопроект не сме водеща комисия. Аз бях готов да формираме становище, но тъй като днес на първо четене е приет, мисля, че можем да не се занимаваме с този въпрос.
По втора точка
Предлагам да започнем с обсъждането на Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз.
След това ще продължим с гласуването на Наказателния кодекс, тъй като бих желал по-голяма част от членовете на комисията да участват в гласуването, а и поне аз преди минути получих Становище на работната група по изработване на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Миналия път отложихме гласуването, за да могат да се запознаят тези от членовете на комисията, които желаят, и със Становището на Съвета по законодателството и с допълнителните бележки на вносителите по направените предложения за изменения. Мисля, че едновременно с обсъждането на законопроекта бихте могли да прегледате и бележките, които работната група по изработването на проекта е дала, да се възползват от това.
Приемате ли да започнем със Законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз? Няма възражения.
Моля вносителите на законопроекта от името на Министерския съвет да го представят. Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на правосъдието представя проект на Закон за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите-членки на Европейския съюз.
В рамките на Европейския съюз принципът на взаимното признаване на съдебни решения е един от основните принципи на съдебното сътрудничество на държавите членки.
За улесняване на сътрудничеството и за определяне на правилата, по които всяка държава-членка да признава и изпълнява на своя територия решение за обезпечаване на имуществата и доказателствата, постановени по наказателно производство от орган на друга държава-членка, Съветът на Европейския съюз прие рамково решение на 23 юли 2003 г. относно изпълнението на решенията за обезпечаване на имуществата или доказателствата в Европейския съюз. Предвидено е неговите разпоредби да бъдат въведени в националните законодателства на държавите-членки на Европейския съюз.
С оглед на бъдещото членство на Република България в Европейския съюз се възприема принципа на взаимно признаване и незабавно изпълнение на съдебни решения при сътрудничеството в рамките на Европейския съюз нашата правна система също следва да съдържа специален национален закон, с който да се определят условията за изпълнение на посоченото рамково решение на Съвета на Европейския съюз. За целта беше подготвен настоящия проект на Закон за постановяване, приемане и изпълнение на решенията за обезпечаване на имуществата или доказателствата от държавите-членки на Европейския съюз.
Разпоредбите на посоченото рамково решение са изцяло отразени в проекта на закона. Законът е необходим на правоприлагащите органи, тъй като той предоставя детайлна законова регламентация на ниво национален закон. Но условията, както за приемане и изпълнение на решенията за обезпечаване на имуществата и доказателствата, постановени от орган на държава-членка на Европейския съюз, така също и на условията за постановяване и изпращане на такова решение от български съд за изпълнение в държава членка на Европейския съюз.
Разпоредбите на проектозакона регламентират приложното му поле, дават определение на решение за обезпечаване на имуществата и доказателствата, определят целта на издадените решения за обезпечаване, уреждат въпросите на двойната наказуемост, изброяват престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост. Посочени са основанията за отказ да се изпълни решението, основанията за отлагане на изпълнението, срокът на обезпечаването и последващото разпореждане с обезпечаваното имущество или доказателства.
С отделни разпоредби са уредени правните средства и възможностите за защита на заинтересованите страни и трети добросъвестни лица в случаите на възстановяване на платени суми за претърпени вреди.
Проектът дава определения на понятията и термините, употребени в закона, регламентира изискванията за оформянето, реквизитите и използваните езици в удостоверението, приложено към закона.
Определена е приложимостта на разпоредби на националното законодателство – на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в закона не се съдържат специални правила. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Аз имам няколко въпроса, които се отнасят към целия законопроект. Колегите също могат да поставят въпроси и да се чуят и становищата по този законопроект.
Досега не е ли решен въпросът с обсъжданото рамково решение в главата за международна помощ по наказателни дела в Наказателно.процесуалния кодекс. Имам предвид, че рамковото решение, прието през 2003 г., а ние приехме през есента на миналата година новия Наказателно-процесуален кодекс, при приемането на който ръководството на Министерството на правосъдието категорично ни уверяваше, че в него са съобразени всички изисквания, които произтичат и от европейските актове в тази област.
Освен това ние сме страна по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела. Там също се уреждат въпроси, които имат отношение към обсъжданата материя.
Вторият ми въпрос е какъв е според вас характера на производството, което се предлага, защото едновременно има препращане субсидиарно към ГПК и НПК. Това гражданско или наказателно производство е, за да знаем или в кои случаи процесуално препращането ще бъде към гражданския процесуален ред или към наказателно-процесуалния. Този въпрос като чели трудно може да намери ясен отговор от разпоредбите.
Третият въпрос е какъв е редът за изпълнение на обезпечителните мерки, респективно кой е органът в България, който ще се занимава с тях. Тъй като в едни случаи това би могъл да бъде прокурор. Възниква въпросът дали в някои случаи това няма да е съдебно изпълнителен орган. Всички тези въпроси възникват от това, че ние досега имаме процедури за събиране на доказателства, а не за тяхното обезпечаване. Някои от тези въпроси като чели не получават поне недвусмислено отговор от редица от разпоредбите, които се съдържат в законопроекта. Благодаря.
Димитър Бонгалов:
Г-н Стоилов, Вие на 18 май 2006 г. отправихте този въпрос и аз обещах, че ще ви отговорим днес.
В проекта за Наказателнопроцесуален кодекс е имало такъв текст в чл. 111. В обсъждането в Комисията по правни въпроси, имам извлечение от обсъждането, чл. 111 е предложено да отпадне от народния представител Татяна Дончева. Имало е въпроси и от г-н Филип Димитров защо се налага това отпадане. Оттеглен е от Министерството на правосъдието. Текстът на чл. 111 е сегашният текст на чл. 16 от въпросния проект на закона. Мога да ви предоставя извлечението от протокола.
Имаше и втори ангажимент от страна на Министерството на правосъдието да предостави справка по отношение на това каква е практиката в другите страни - дали е включено в процесуалния им кодекс или в отделен закон. Ние направихме една бърза справка. Примерно, можем да кажем, че в отделен закон е в Дания, във Франция. Ще си предоставя справката, тъй като е изготвена много бързо и не сме много точни дали и в други страни е отделен закон или е част от наказателно-процесуален кодекс. Т.е. не сме достатъчно добре подготвени с тази таблица.
По отношение на втория ви въпрос –а за НПК и ГПК, ще помоля за правна помощ от специалистите на Министерството на правосъдието, които са тук, по обясними причини. Предпочитам да дам думата на члена на работната група, съдия от Градския съд, тъй като имаше и въпроси дали законът е приложим и може да се прилага от съдебната власт.
Владимир Астарджиев: съдия в Софийски градски съд.
Аз участвах в работната група, която изготви този проект на закон, макар и не абсолютно докрай поради служебни ангажименти.
Най-малко аз мога теоретично да кажа какъв точно е характерът на това производство – дали е наказателен характер или от граждански характер. Искам само да отбележа, че става въпрос за комплексна процедура, която касае, от една страна, събиране и обезпечаване на доказателства, което явно ще става от съответните компетентни органи на досъдебното производство, като това най-вероятно ще трябва да се посочи в съответното решение на съда по признаването на решението на чуждестранния орган, който също може да е най-различен. Всичко зависи от това какво точно се иска от българската държава.
Що се отнася до обезпечаването на имущества, които евентуално подлежат на конфискация, искам да посоча, че по сега действащия нов Наказателнопроцесуален кодекс това обезпечаване се постановява от наказателен съд, обаче се изпълнява по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, така че не виждам нищо притеснително към това, че има препращане към двата реда, доколкото за тази работа си има съд, който ще трябва да прецени какво точно се налага в зависимост от съответната молба. Има и нещо друго. Действително може би е по-добре да бъде детайлизирано в отделните кога, как и какво точно се налага, но не знам дали това може да стане в рамките на този закон или ще трябва да стане въз основа на съдебна практика с някое последващо изменение или с някой подзаконов акт, доколкото тези неща не са за закон. Аз не разбирам точно какви са мнения в комисията, но едно прекалено детайлизиране най-вероятно не е работа на този конкретен закон и въобще дали е работа на закон, който е общ акт за дорешаване на тези въпрос.
Янаки Стоилов:
Кой е този специален акт, който трябва да приемем, за да дорешим този въпрос.
Владимир Астарджиев:
На първо място, има общи процедури, които са установени в Гражданско-процесуалния кодекс относно обезпечаванията, към които препраща Наказателно-процесуалния кодекс. Достатъчно е да се посочи Наказателно-процесуалния кодекс. Също така не пише: прилага се чл. 318 от ГПК, се записва: прилагат се съответно разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс.
Що се отнася до събирането на доказателства в Наказателно-процесуалния кодекс има достатъчно точно посочени кое доказателство как се събира и от кого се събира. Единственото, което може би трябва да се уточни в закона, в която насока вашите съображения са прави, може би в бързината в работната група не сме обърнали, това е кой ще е компетентен орган въз основа на решението на Софийския градски съд, съответно потвърдено при обжалване от Софийския апелативен съд, дали това ще бъде съответния дознател или някой следовател от национална следствена служба от техния международен отдел, но при всички положения ще трябва да бъде някой орган, който има освен компетентност да прави процесуална принуда, и компетентност да иска съдействие на силови структури и силови органи.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за изказвания. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Законопроектът е доста тромаво написан и много трудно разбираем за средно грамотен юрист, поне какъвто претендирам да съм. Пълен е с неясни препратки, които създават двусмилици още в момента, в който ние с вас го четем тук, а като дойде време да се прилага в практиката не знам какво ще се случи. Например, в чл. 5, ал. 3, чл. 10, ал. 1
“Чл. 5. (3) Решение за обезпечаване се изпълнява по реда, предвиден в българското законодателство.”
“Чл. 10. (1) Признатото от съда решение за обезпечаване се изпълнява от съответните компетентни органи.”
“Чл. 11. Обезпечаване на имущество и обезпечаване на доказателства чрез тяхното събиране се извършват по реда на българското законодателство.”
Т.е. навсякъде има неясни препратки към кой точно процесуален закон препращат съответните текстове.
Освен това на мен не ми става ясно тук в крайна сметка за какво иде реч – за събиране на доказателства или за обезпечаване на доказателства. Защото това са две съвсем различни неща. Има два съвсем различни реда за едното и за другото в съответните процесуални закони. Как се събират доказателства е казано и в ГПК и в НПК, как се обезпечават е казано по-подробно в ГПК, но има и съответните препращащи норми и в НПК.
Просто това, което вие сте написали, аз изключително трудно го разбирам. Правим ли изобщо разлика между обезпечаване на имущество с цел последваща санкция конфискация и обезпечаване на доказателства и събиране на доказателства? Още повече тук не става ясно за какви актове, издадени от правосъден орган на друга държава, става дума. Ако е за влезли в сила актове, те направо трябва да се изпълняват. Какво ще им обезпечаваме на тия актове?
Янаки Стоилов:
Г-н Арабаджиев, Вие искахте думата. Заповядайте.
Александър Арабаджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Може би беше хубаво да разполагаме и с текста на рамковото решение, което всъщност е възпроизведено в този законопроект. Аз, за съжаление, не го нося в момента.
В крайна сметка аз лично мисля, че това е правната форма или механизъм за възпроизвеждане, за имплементация на едно такова решение. Тук става дума за сътрудничество по наказателни дела, което се изразява в обезпечаване на имущество и доказателства при производства, които са висящи в изпращащата ги страна и които трябва да обезпечат или да замразят, даже в някои езици това се нарича замразяващи заповеди – freezing order. Замразяват имущества, защото обезпечават наказания “конфискация” или доказателства с оглед използването на тези доказателства в съответни производства.
Има няколко въпроса по повод на тази техника за имплементация на едно рамково решение на Съвета на Европейския съюз, повечето от тях бяха изтъкнати, но аз бих добавил още един. Изброяването, например, по чл. 4 е окончателно. Идеята на рамковото решение е, че този списък непрекъснато да бъде обновяван. Какъв механизъм допуска нашият законопроект за допълнително обновяване на този списък от състави на престъпление, които не изискват двойна наказуемост. Да речем, страната, която изпълнява случая, примерно нашата страна, не е нужно да проверява дали съответното престъпление подлежи на наказание съгласно нашия Наказателен кодекс.
Аз също бих обърнал внимание на разпоредбите, които цитира г-жа Манолова, на чл. 5, ал. 3 и на чл. 11, ал. 1, които съм отбелязал на прима виста. Би трябвало тези способи и тези органи да бъдат уточнени в закона, колкото и да е рамково решението, поне законът не би трябвало да е толкова рамков. Защото той в крайна сметка е предназначен да създаде предпоставки за изпълнението на това решение. Щом е така, не е достатъчно ние да възпроизведем рамковото решение и да приемем закон.
Това са на тази фаза моите бележки към този проект на закон.
Янаки Стоилов:
Други становища? Г-н Димитров.
Филип Димитров:
Първо, нямам колебание по отношение на правната техника, и че г-н Арабаджиев е прав.
Вярно е, че има неща, които не са много привични за това, което сме свикнали да си представяме в традиционния обсег и начин на действие на континенталното законодателство. Но трябва да си дадем сметка, че в Европейския съюз в момента тече конвергенция на две правни системи и това е всъщност единственото нещо, което обуславя нестандартните на пръв поглед решения, които директивите предлагат. Ако бихме говорили за това дали това е формата и дали по този начин би следвало да бъде уреден въпроса, моето убеждение е: Да, това е допустима форма, въпреки че чухме и в Комисията по европейска интеграция съображения, които бяха свързани с високия нравствен идеал на кодификацията и неговото значение за континенталната правна система.
Що се отнася обаче до конкретния вариант, в който е поднесен законът, не мога да не подкрепя съображенията на г-жа Манолова. Може би това би могло да се изчисти между първо и второ четене. Но мисля, че не е докрай редно едно министерство, ако беше дело на отделен депутат човек би могъл да отдаде това на превеса на политическата воля и на правната квалификация, но в едно Министерство на правосъдието не мисля, че това е допустимо, включително и за участващите в екипа по изработването му съдии, да оставят бели полета, които да бъдат попълвани от комисията Не че не може да се направи, но очевидно това не е редно.
Все пак с оглед на политическия ефект на едно такова действие, аз мисля, че по-скоро би трябвало да преглътнем този хап и да го приемем на първо четене с идеята, че имаме основание да изразим известно негодувание и трябва да бъде свършена работата между двете четения, отколкото да го отхвърлим на първо четене, което би означавало да създадем прецедент, който може да се изтълкува накриво в контекста на усилията ни по Глава 24.
Моето заключение е да го приемем на първо четене, макар че, уви, това означава, че някой трябва да свърши работата, с която някои други са били натоварени, вероятно по един доста формален начин. Това е.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други изказвания? Г-жо Мингова, Вие ли искате думата.
Проф. Анелия Мингова:
Само с две думи. Не бих могла да прибавя нищо друго. Става дума наистина за законопроект, който не може да се отклони от приемането му на първо четене. Но това е една еклектична смесица от процесуални режими, които нито са съгласувани по между си, нито са съгласувани с оглед предмета, който разглеждат, когато се позовават на така нареченото българско законодателство и на процесуалните закони. Не може по реда на НПК да бъде първоинстанционното производство за признаване на решение за обезпечение на доказателства или на имущество и да се обжалва от така наречените заинтересувани трети лица по реда на ГПК. Лично аз не мога да си го обясня. Ако се има нещо друго предвид, може би трябва да ни бъде обяснено. Но както и досега, а очевидно е, че става система и в това събрание, Комисията по правни въпроси, пък и другите комисии, се превръщат в автори на законопроекти. Ние пак трябва да правим работна група, струва ми се, защото от това така както е предложено няма да излезе нищо.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други становища има ли от членове на комисията. Ще дам възможност и от името на вносителя на част от повдигнатите въпроси, за които преценяват за необходимо, допълнително да отговорят.
Има ли от членовете на комисията други, които да отправят въпроси или да изразят мнение. Не виждам засега. Някои от Вас желае ли да даде допълнителни разяснения? Г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Имаше конкретни забележки в Комисията по евроинтеграцията, за които конкретно се ангажирахме и приехме. Аз разбирам критиката на колегите народни представители, че нивото на законопроекта е традиционно и че изпълнителната власт лошо го е изпълнила и се налага тук да се работи по него. Не мога да не призная, че това беше един от законопроектите, който е жълта зона и това е смекчаваща вината обстоятелство на министерството, че бяхме пришпорени. От друга страна, затруднени сме, че ако бъдем достатъчно конкретни, защото наистина сме достатъчно абстрактни, изчерпателното изброяване винаги води до риск да пропуснем нещо. И в този смисъл твърденията ни, че действително по-удачната форма е закон, защото независимо, че уреждаме трайни обществени отношения, очевидно, че нямаме практика в адаптиране на това европейско законодателство.
Очевидно е, че ще се налага в движение да правим анализ по прилагането и на този закон. Вече виждам проблеми, примерно, в прилагането на Закона за европейската заповед за арест. Виждам проблеми, дори и противоречие в Закона и Правилника за защита на застрашените лица в наказателното производство. Т.е. независимо, че сме минали прецизна работа, очевидно е, че само практиката е верният критерий, който налага да коригираме нещата в движение.
Дължа извинение от името на вносителя, ако нещо не сме свършили. Надяваме се на вашата помощ по този закон специално, защото е една от жълтите зони на Министерството на правосъдието Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви.Други изказвания има ли? Г-н Астарджиев.
Владимир Астарджиев:
Действително времето за подготовка на законопроекта беше съвсем кратко. Освен това, не можаха да се съберат всички, които бяха поканени по ред причини, което може би е довело до това объркване, което вие виждате и което ви се струва, че виждате.
На първо място, искам да кажа, че достатъчно точно е посочено в чл. 2 кои точно решения подлежат на изпълняване и е пределно ясно, особено, ако се чете във връзка с чл. 13, ал. 1 да е ясно все пак, че става въпрос за висящи производства, а именно това е смисълът на това обезпечаване и това е именно временна мярка. Съвсем по друг начин стоят и не знам дали не трябва да се посочи по-точно в чл. 13, но не знам дали му е мястото в този закон, как точно става предаването на самите имущества и на самите доказателства. Това е нещо, което не е в рамките на този закон поне доколкото не е в рамките на тази конвенция, която се транспонира в българското право.
Също така искам да кажа, че що се отнася до изброяването на престъпленията, в които не е необходима двойна наказуемост, тези престъпления в рамковата конвенция има една сложна процедура, която отговаря на една процедура по изменение и допълнение на закона в рамките на нашето Народно събрание. Не може автоматично ако европейските страни приемат, че освен трафик на хора ще влизат вътре и трафик на животни, това да мине без санкцията на българския парламент, защото все пак става въпрос за едно изключение от общото правило, че българският съд и българската наказателно правна система действа, когато имаме наше съответно престъпление, което отговаря на нашия обществен ред.
Що се отнася до това дали и къде трябва да бъдат препращанията, аз съм съгласен с уважаемата проф. Мингова, че може би трябва да се детайлизират нещата. В самата работна група не знаехме дали е необходимо да се стига до толкова конкретика в един все пак общ акт, доколкото самият аз вярвам, че българският Наказателнопроцесуален кодекс и българския Гражданско-процесуален кодекс поне засега вършат работа на българските граждани в тази област.
На последно място, по забележката, която беше отправена относно това по кой ред става обжалването. Доколкото аз виждам е налице някаква техническа грешка може би в законопроекта, защото си пише в решението на групата - в Наказателнопроцесуалния кодекс. Това е ясно мисля от целия вид на закона и от органите, които прилагат закона. Благодаря. Съжалявам, че не мога по-точно да кажа по другите забележки, доколкото част от тях са наистина много справедливи.
Янаки Стоилов:
Има ли други желаещи да се изкажа.
Мая Манолова:
Мисля, че най-малкото има противоречие между мотивите и между съдържанието, защото тук на няколко места в мотивите пише ясно, че става дума за взаимно признаване и незабавно изпълнение на съдебни решения и че това е закон, който е приет в изпълнение на този принцип.
Владимир Астарджиев:
На първо място в самия законопроект пише “компетентен орган” а не само съдебен орган. Ние не можем да знаем в другите държави кое как е и кое защо е.
За мотивите? Честно казано мотивите не са писани в работната група, за да мога да каже нещо за тях.
На трето място, става въпрос за това дали ще го наречем “съдебно решение” “съдебно определение” и т.н. - става въпрос за акт, който е достатъчно добре посочен в преходните разпоредби, поне мисля, че с това ще се съгласите, където са дадени съответните дефиниции. Друг е въпросът, че в самата рамкова конвенция дефинициите са дадени като обща част. Ние в работната група приехме, че дефинициите трябва да са в съответствие с традициите на нашето законодателство, поради което се получава, че може би първо трябва да се четат дефинициите, а после да се чете самият законопроект.
Янаки Стоилов:
Мисля, че можем да пристъпим към гласуване на законопроекта.
Нека народните представители, които подкрепят на първо четене по принцип законопроекта, да гласуват. Гласуват 7 “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един се въздържа. Приема се законопроектът.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Гласуване за първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-14/21.07.2005 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, № 502-01-61/28.11.2005 г., внесен от Министерския съвет, № 654-01-18/10.02.2006 г., внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, № 602-01-15/22.03.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-49/07.04.2006 г., внесен от Мая Манолова и Георги Юруков и № 654-01-52/12.04.2006 г., внесен от Владимир Кузов.
Ще ви помоля да останете по местата си, за да дадем възможност на колегите, които са в други комисии, да им кажем, ако желаят да участват в гласуването по проектите за изменение на Наказателния кодекс, тъй като в момента има изслушване на министъра на вътрешните работи в Комисията по вътрешен ред и сигурност и те са там. Ще ви моля да изчакаме няколко минути.

Тъй като становището на Комисията по правни въпроси по законопроекта, който току-що обсъдихме и гласувахме, е положително, нека да помислим и вероятно това ще се възприеме и от останалите народни представители, но ни се налага една значителна допълнителна работа за подобряване и изясняване на проекта. Искам да ви попитам за предложения от парламентарните групи за по един участник за работна група, която да продължи да се занимава с този законопроект.
Мая Манолова:
Предлагам този път колегите, които са работили по първия вариант да дойдат тук и да участват в довършването на започнатата от тях работа. Предполагам, че ще имаме две седмици между двете четения и една седмица, докато влезе в зала, затова предлагам да си освободите времето за тези две седмици и да дойдете да помогнете по изготвянето на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Тъй като това е покана към хората, които са участвали в изработването на проекта, вие приемате ли тази покана да участвате в работната група.
Г-н Бонгалов, ако вие можете да заангажирате участниците за това?
Димитър Бонгалов:
Аз мисля, че вносителят е длъжен да окаже съдействие, така че няма проблем.
Янаки Стоилов:
Ще разчитаме, че вие ще осигурите тези, които смятате, че са най-полезни за работата по този законопроект.
Димитър Бонгалов:
Разбира се, че ще го направим.
Янаки Стоилов:
А от народните представители кои ще участват?
Г-жо Манолова, Вие ще участвате ли? (Да.)
Г-жо Мингова, от ваша страна? Може и утре допълнително да се дадат хора.
Проф. Анелия Мингова:
Не знам дали ще успея да намеря някой, който да има такава възможност.

Янаки Стоилов:
Трябва да се намери.
Г-жо Николова, Вие бихте ли се включили.
Елеонора Николова:
Ако трябва?
Янаки Стоилов:
Наистина трябва. Засега се включват Мая Манолова, Елеонора Николова и чакам от другите предложения, за да формираме още отсега работната група и след гласуването на първо четене да започне подготвителната работа.
Колеги, продължаваме с гласуването по Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
След неколкократните обсъждания на проектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс започваме гласуване по няколкото законопроекта.
Първият от законопроектите е с вносители Минчо Куминев и Стела Банкова. Няма да ви припомням тяхното съдържание, като се надявам, че вие разполагате с тях.
Тези които подкрепят по принцип този законопроект на първо четене, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Двама против. Въздържали се? 9 “въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е внесеният от Министерския съвет. Министерският съвет има два внесени законопроекта. В случая гласуваме за малкия законопроект, за който дори от името на вносителя беше заявено, че те не поддържат този законопроект. Ставаше дума за изпирането на пари по непредпазливост. Те заявиха, че са готови да го оттеглят, но при нас към момента той фигурира и ние следва да го гласуваме. Подлагам на гласуване този законопроект. Които са “за”, моля да гласуват. Няма “за”. Против? Двама против. Въздържали се? Десет “въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е с вносители Ася Михайлова и Елеонора Николова. Които подкрепят законопроекта на Ася Михайлова и Елеонора Николова, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е основният законопроект ан Министерския съвет. Които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Следващият законопроект е на Мая Манолова и Георги Юруков. Които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Това е за избирателните санкции. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Законопроектът се приема.
Последният законопроект е с вносител Владимир Кузов. Които подкрепят законопроекта, моля да гласуват. Няма гласове “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Законопроектът не се приема.
С това приключваме заседанието на Комисията по правни въпроси.
За дневния ред на следващото заседание ще бъдете уведомени през следващата седмица. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: