---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 20

Днес, 19.04.2006 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, зам.-министър, Юлия Михайлова Меранзова, Юлия Аврамова Митева, Румяна Гунева, от Върховния касационен съд –Елена Тодорова Величкова, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Георги Соколов, от ДНСП – Благородна Макева, Момяна Гунева -експерт, и народните представители Владимир Кузов, Минчо Хр. Куминев и Стела Банкова.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседание на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-14/21.07.2005 г., внесен от Минчо Куминев и Стела Банкова, № 502-01-61/28.11.2005 г., внесен от Министерския съвет, № 654-01-18/10.02.2006 г., внесен от Ася Михайлова и Елеонора Николова, № 602-01-15/22.03.2006 г., внесен от Министерския съвет и № 654-01-49/07.04.2006 г., внесен от Мая Манолова и Георги Юруков и № 654-01-52/12.04.2006 г., внесен от Владимир Кузов - продължение.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господа заместник-министри,
Уважаеми колеги, които сте участвали в подготовката на законопроектите продължаваме нашето заседание с обсъждането на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Тук са двама от вносителите, които миналия път нямаха възможност да представят законопроектите си, за това предлагам първо на тях да дам думата, а след това ще продължим общо дискусията по въпроси, които бяха поставени, а и по допълнителни, които вероятно ще възникнат в днешното заседание.
Заповядайте, г-н Христов.
Минчо Христов Куминев:
Уважаеми колеги, предложеното на 21 юли миналата година от мен и Стела Банкова предложение гласи:
Параграф единствен: В чл. 220 се създава ал. 3 със следното съдържание:
“(3) С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен.”
Това е предложението. Мотивите за това са, че пред последните години сме свидетели на една засилена кредитна експанзия от страна на редица търговски банки. Вероятно близкото бъдеще ще покаже колко от раздадените кредити реално са обезпечени.
Искам да ви обърна внимание, че това, което предлагаме сега да се добави като ал. 3 беше вкарано 1997 г. след верижните банкови фалити от тогавашното правителството и тази точка отпадна по врем на предишния парламент, ако се нелъжа2001 г.
През последните години, както казах, сме свидетели на засилена кредитна експанзия. Според ръководителя на отдел Банков надзор в БНБ – Емилия Миланова, цитирам: “Кредитната експанзия се превръща в реална заплаха.”
Официален доклад на Международния валутен фонд предупреждава, че “рязката експанзия на кредитите през последните две години много напомня за последвалата криза през 1996-97 г.”
Искам да ви кажа още няколко цифри, ако позволите, които мисля заслужават вашето внимание.
Външно-търговския дефицит на България за 2005 г. е над 8 млрд. лева. Той има почти двойно увеличение спрямо предишната година. Дефицитът по текущата сметка за 2005 г. надмина 3 млрд. евро. Той също е два пъти по-голям от този през 2004 г.
Искам да ви цитирам като допълнителна аргументация едно изказване на проф. Джозеф Стигиц. Той е нобелист, бивш главен икономист на Световната банка. Беше, а може би и продължава да е икономически съветник на президента. Той по време на своето посещение в България заяви следното:
“В Аржентина на повърхността изглеждаше, че хората са спокойни, но вероятността от бунтове при тамошната конфигурация бе доста висока. Но трябва да се каже, че тук в България в един определен момент това също ще е вярно.”
И за да завърша, че ви цитирам още един човек, който предполагам всички познавате, това е шефът на мисията на Международния валутен фонд за България Ханс Фликеншилд, който в прав текст призна:
“Растящият дефицит и външен дълг ще породят известно безпокойство на международните пазари и след някое събитие, като убийството на известен банкер, птичият грип и негативните последици от него върху туризма, чуждестранните инвеститори могат да започнат да разпродават активите си в България.” - тук призовавам за вашето внимание - “Страната много бързо може да се окаже във финансова и политическа криза и да регистрира висока безработица.”
С това завършвам. Ако възникнат въпроси относно това мое предложение с радост бих отговорил на тях. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Казано съвсем кратко Вие предлагате да се възстанови отменения преди няколко години текст, който предвижда наказателна отговорност при отпускане на кредити без обезпечение.
Минчо Христов:
Точно така. Това е същността на моето предложение.
Янаки Стоилов:
Г-н Кузов, Вие имате отделно предложение. Ще го представите ли?
Владимир Кузов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа,
Всички тук сте юристи и мисля, че абсолютно безсмислено е да ви обяснявам необходимостта от увеличаване на наказателната тежест и отговорност на лицата, които биха евентуално биха пожелали да се занимават с тероризъм. Знаем широката обществена опасност, която съдържа и затова, моите предложения са в няколко члена от Наказателния кодекс в Глава единадесета, която е “Общо опасни престъпления”. Те са заимствани от сега действащия Наказателен кодекс, просто е увеличена наказателната отговорност драстично, като в чл. 337, ал. 1 има вмъкнати и една част от възможностите за престъпления – това е компоненти за изработването им.
В чл. 339 съм внесъл и пренасянето, тъй като то е също проблем. Този, който пренася по какъвто и да е начин оръжие също трябва да носи наказателна отговорност. Знаем, че сега хората се крият и казват, че една шашка тротил са взели, за да ходят на риба, да ловят шарани и вместо България и държавата да бъде шаран, трябва те да бъдат шараните.
Това е моето изложение накратко по въпроса за увеличаване на наказателната отговорност във връзка с тези престъпления.
Янаки Стоилов:
Г-жо Касабова, Вие искахте думата по правителствения законопроект.
Камелия Касабова:
Не бях запозната със законопроекта, но в момента в който г-н Христов го представяше, си позволявам да взема думата и да кажа, независимо, че това все още не е съгласувано с нашата парламентарна група, аз съм убедена, че тя няма да подкрепи този законопроект, защото той връща правораздаването в областта на кредитната система в един далечен период в миналото, когато цялото българско банкиране беше държавно и не беше частно и това беше основанието този текст да съществува. Много добре си спомням, когато в предишния парламент този текст отпадна. Той отпадна, именно въз основа на настояване на Световната банка, която констатира, че наличието му в наказателното законодателство чувствително затруднява кредитирането в България и по този начин всички банкови институции, независимо дали бяха ликвидни или не, бяха блокирани и с абсолютно замряла кредитна дейност. От друга страна, да се намесваме там, където имаме изцяло частно правни отношения – в момента всички търговски банки в България са в търговски дружества – частни търговски дружества. Голяма част от тях са с акционери чуждестранни банки. Дълбоко убедена съм, че този текст няма да повлияе позитивно на българската кредитна система и професионалната гилдия ще възроптае срещу него.
Цитатът, който направихте с Аржентина и връзката с България, доколкото си спомням се отнася също за периода 1996-97 г., коагто в Аржентина имаше една много сериозна валутна криза – за няколко години, когато се наложи отново фондът да влезе, докато страната се стабилизира, и тогава можеше да се правят известни паралели между Аржентина и България, а не и в момента.
Освен това, в нито една европейска държава подобно ограничение не съществува. Това е по този законопроект, взимам отношение просто мимоходом по него.
Имам да уведомя вносителите и Вас като председател на Комисията по правни въпроси по отношение на правителствения законопроект. Двата текста, който се отнасят до интелектуалната собственост – чл. 172 и чл. 172б, така както са изписани в правителствения законопроект не са достатъчно коректни и не отговарят на изискванията, които се отправят към нас по глава “Интелектуална собственост”. Да не влизам в подробности в момента. Ще внеса предложения между първо и второ четене за корекция на тези текстове. Мисля, че в Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет са ги обсъждали и са стигнали до съвместно решение, че тези текстове трябва да бъдат коригирани, за да отговарят на изискванията по тази преговорна глава. И тук няма в момента да навлизаме в подробности.
Не знам дали миналия път е бил разглеждан въпроса за новия статут, който се дава на “сговор за образуване и участие в организирана престъпна група”. На първо място, се декриминализира това деяние. Освен това, наказанието, което се предлага в момента се намалява от 6 на 3 години. Имах разни опасения, че това, което всъщност в основата си представлява едно много сериозно престъпление, което се следи от нашите евроатлантически партньори под лупа, се стига до там, че ние му намаляваме наказанието, намаляваме степента на неговата обществена опасност, поставяме го под категорията на леко престъпление, което означава, че срещу това ние не можем да използваме специални разузнавателни средства, за да бъде разследвано. Какви са били мотивите на вносителя за подобна регламентация на организираната престъпна група
Другото, което ме смущава, тъй като се оказва от изследванията, че в България доста са интелектуалните автори на престъпленията с подправени парични знаци, подправяне на кредитни и други разплащателни карти, едно престъпление, което е опасно, защо и то се декриминализира.
С тези забележки искам да получа отговор на тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да се чуят и други становища, а след това да се отговори на поставените въпроси, тъй като сигурно и в другите изказвания ще бъдат поставени такива въпроси. Г-жа Балева.

Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
По законопроекта, внесен от Министерския съвет аз взех отношение на предходното заседание, когато започнахме неговото обсъждане. Там изразих становище, което в по-голямата си част съвпада с изложеното от г-жа Касабова.
По законопроектите, които се представиха днес.
Аз също не бих подкрепила законопроекта на г-н Минчо Христов наред с казаното, но и по някои други съображения. С предлаганите промени в текста на Министерския съвет в чл. 93 длъжностно лице става и директора, управителния съвет, контролния съвет и на банките, които са частни. Тази отговорност, която се предлага, тя реално се поглъща от текстовете на чл. 282 и чл. 283 от Наказателния кодекс. Там изрично е казано: лице, което наруши служебните си задължения или не ги изпълни с цел да набави облата за другиго. Какво друго освен разрешаване на кредит без обезпечение, ако не е нарушаване на служебните задължения, е това. Не е необходимо създаването на специален текст, който няма да възприет добре и от европейските ни партньори като изведен в самостоятелна разпоредба.
По отношение на проекта на г-н Кузов. Опасност от тероризъм, световен тероризъм, но все пак при санкциите трябва да има съпоставимост с деянието. В Наказателния кодекс се предвижда в особената част наказание доживотен затвор без замяна или 30 години лишаване от свобода за лишаване от живот. Не случайно престъпленията против личността са на първо място след престъпленията против републиката. А да предлагаме такова наказание и за държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като боеприпас означава и един патрон, след като нямаш разрешение, съобразно изискванията за контрол над общо опасните средства, просто е нелогично. Няма съпоставимост между санкциите и степента, тежестта на всяко едно престъпление.
Янаки Стоилов:
Аз миналия път поставих един въпрос към законопроекта, на който вносител е Министерският съвет и сега ще го генерализирам, за да може г-н Ганев или пък представители на работната група да кажат какъв е бил критерият при определяне на наказанията. Аз дадох примера, че като чели тенденцията да се завишават в редица случаи наказанията за непредпазливи престъпления, а да се облекчават за умишлени. А в същото време се натъкваме на фрапиращи за мен случаи, например, за противозаконно лишаване от свобода да се предвижда същото наказание като за умишлено отнемане на живот. На тези въпроси трябва да се даде някакъв отговор. Каква е била общата гледна точка, ако такава е имало в изготвянето на законопроекта, за да имаме една последователна каскада на предвижданите наказания. Но това, когато се чуят въпроси и мнения и от другите колеги, ще ви помоля да ни дадете отговор.
Надка Балева:
Предния път поставих въпрос за това каква е логиката и философията на предложената промяна в текста на чл. 78а. Когато сега действащия текст казва: при наличието на еди-кои си предпоставки, съдът освобождава от наказателна отговорност – налагане на административна мярка, т.е. налице са условията. Сега предлагате в законопроекта “може”. Не е ли това предпоставка за корупционна практика, след като се предоставя възможност при наличието на всички тези обстоятелства да се преценява дали или.
Борислав Ралчев:
На мен ми се струва, че ние трябва да включим един обобщаващ отговор на въпроса по кои съображения намаляваме и по кои увеличаваме наказанията, а не анблок, а обосновка за всяка една от главите. Бих искал да чуя вносителите по въпроса за глобата. Как седи в системата на едно наказание, дали от фактическа гледна точка няма да превърнем наказателния процес в процес, който да тръгнем с императивно доказване на доходите, какво е значението на чл. 290а в тази връзка, за да можем да придобием по-ясна представа. В крайна сметка на каква база ние ще задължим лицето да представи своите доходи с една година назад и какви ще бъдат последиците, ако се изтърве една брънка от тях. Няма ли да увеличим по този начин всички дела, свързани с лъжесвидетелстване или с попълване на невярна декларация (чл. 313) и няма ли да изместим самия процес. В крайна сметка какво става със самата обществена опасност на деянието – ние ...от баналното към гражданските последици, независимо че става въпрос пак за наказание.
На второ място бих искал и аз да повдигна въпроса за чл. 78а. какво означава при сега създадената процедура съдията да може, когато на него му се поднася един материал, който има предвид административната характеристика на наказанието по 78а, и когато той може и прецени, че това не трябва да бъде този ред, трябва ли да го върне и какво става с принципа, който ние неотклонно следваме за възможно най-голямата бързина на производството при необходимата прецизност на всичко това, което се върши.
И няколко детайла, примерно чл. 9 – махаме ... какво означава това, променяме характеристиката – на какво основание. Какво е отличителното за новото понятие за процеса на опасност.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Ще се спра на проекта на Министерския съвет само с няколко думи, като се присъединявам към колегите, които изказа конкретни критики.
Първото, по отношение на този проект, е, че липсва концепция, липсва логика, липсва това, което ние сме твърдели многократно, че когато особено се променя НПК, трябва да има приведена практика, която да бъде доказателство за необходимостта от тези промени. В мотивите се твърди, че в значителна степен наказанията били занижени, докато от прегледа, който направих, над 60% от предвидените наказания всъщност са увеличени.
Освен това, няма и в мотивите, а и от прегледа на текстовете с изменения и допълнения логика и при определяне на наказанията и съпоставимост на наказателната отговорност. Така например, твърде смущаващо е, че за убийство наказанието сега е от 10 до 20, а се променя от 5 до 20 по новия проект, докато за контрабанда също наказанието е от 10 до 20 години. няма наказателна систематика, която да оправдае подобно отношение към тези видове престъпления.
За чл. 78а – това е един институт, с който се гордеехме. Той въвеждаше диференцирания подход. Кое налага сега субективната преценка на съда на мене също не ми е ясно. Обезсмисля се изобщо процедурата, която беше одобрена само преди няколко години. Според споделянията в Правната комисия тя работи много добре.
Освен това, във връзка с глобата като имуществено наказание, предвидена в § 18, ч. 47. Как се определя размерът на глобата – средният доход въз основа на доходите, които деецът е имал пред годината, не може да бъде по-малък от 5 лв. и тем подобни. Въпросът е обаче, когато престъплението е извършено от чужденци, от непълнолетни, какви са вашите разсъждения в тази посока.
Също така не мога да се съглася по чл. 9. Това означава, че съдиите сега вместо да осигуряваме процеса с бързина, че ще гледат и малозначителните престъпления. Кое е наложило това?
Да не говорим за останалите текстове. Има даже и смехотворни неща. В момента няма да ги цитирам. По чл. 196 – предполагам, че ще се сетите за какво става дума.
Що се отнася за другите законопроекти, аз бих възразила по законопроекта на г-н Минчо Христов и Стела Банкова, а също така и по законопроекта на Мая Манолова и г-н Юруков. /Поради фактическа грешка в стенограмата се прави следната поправка: Г-жа Ел.Масева подкрепя по принцип предложения законопроект от М.Манолова и Г.Юруков./
Димитър Абаджиев:
Само още две думи към това, което каза моята колежка г-жа Масева.
По правителствения законопроект няма да се спирам на всички противоречия, които бяха изтъкнати дотук. Към тях само бих добавил, че за да има някакъв смисъл от този законопроект би било добре наистина да се използва неговото внасяне и приемане за промяна на текстове, които очевидно трябва да с променят, каквито се и текстовете за престъпление по служба. Именно във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз беше добре да се направи сравнително правен анализ по тези текстове, да се направи извод какви са тези текстове и каква е практиката в другите европейските страни, специално по престъпленията по служба, тъй като една от основните критики е свързана с липсата на осъдени политици, политическа корупция. Какво е политическа корупция в страните от Европейския съюз и тогава да се внесат промени в тези текстове, защото виждаме, че има предложения да отпаднат някои от квалифицираните състави.
Във връзка с всички противоречия, които бяха изтъкнати до тук и липсата на логика, която налага все повече да се замислим дали са основателни слуховете, че този законопроект е подготвен в края на предишното правителство само да се реализират парите по определен проект, който отпуска тези средства.
Във връзка с всичко това, аз правя процедурно предложение да се върне законопроектът на Министерския съвет и наистина да има някаква концепция, някаква яснота, някаква логика в направените предложения и тогава да бъде внесен отново в Народното събрание.
Правя процедурно предложение да препоръча Правната комисия връщане на законопроекта на Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Г-н Абаджиев, това е някакъв по-деликатен израз на отхвърлянето на законопроекта, защото само, ако се отхвърли законопроектът, ще се наложи на Министерския съвет да започва работата по него. Ние като комисия можем или да го приемем, или д го отхвърлим иначе препоръката за връщане е любезно отхвърляне на законопроекта, без ад се гласува в точно предвидените форми.
Други изказвания. Ако искате да обобщя въпросите до момента и да отговорят вносителите на тях. Може би това ще породи
допълнителни изказвания в колегите, които досега не са взимали думата.
Александър Арабаджиев:
По повод на правителствения законопроект.
Паралелно с този законопроект работи ли се по нов Наказателен кодекс или това е всъщност идеята, която да замести въпроса за нов Наказателен кодекс.
С оглед на сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред, прави ли се опит за някаква унификация. Няма такива задължителни норми, но унификация на състави на престъпление.
Янаки Стоилов:
Имайте предвид въпросите на г-н Арабаджиев.
Аз само ще обобщя дотук поставените въпроси. Мисля, че всички те са принципни и точно за дискусията при първо четене, за да получим отговор.
Защо се променя чл. 78а, като се въвежда условност в неговото прилагане по преценка на съда.
Въпросът за критериите за определяне на глобата. Да се обоснове промяна в принципа, че докато досега водещ критерии за тежестта на наказанието е тежестта на деянието, сега става имущественото положение на извършителя.
Кои са критериите за промените в предвидените наказания.
Някои от промените защо са направени, след като те не водят до промяна по същество какъвто пример беше даден за малозначителни (чл. 9).
Борислав Ралчев:
Чл. 219 с премахването на ал. 3. Може би е неуместен въпросът, но има мнение, че цялото престъпление става умишлено.
Янаки Стоилов:
Нека да не се опитваме да генерализираме въпросите. Г-жа Касабова също постави някои въпроси, но някои от тях могат да бъдат решени при второто четене. Тук поставяме главно въпросите, които трябва да получат отговор на тази фаза на дискусията.
Заповядайте, г-н Ганев.
Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Преди всичко бих искал да изтъкна, че Министерството на правосъдието има своя последователна позиция от гледна точка на законотворчеството и планирането на законопроектите. В тази връзка ние разглеждаме перспективно проблемите и сме длъжни да предложим отговори в тези сфери, в които считаме, че са налице необходимости от бързо реагиране.
Министерството на правосъдието през миналата година извън законопроектите, които са пряко изискуеми от присъединението на България към Европейския съюз, е разгледало и такива промени в законодателството, които тангират към присъединяването на България, а също така и такива, които просто трябва да бъдат обект на внимание с оглед на това, че са остарели и че се налага един нов прочит на съответната материя в съвременни условия.
Министерството на правосъдието определено трябва да даде отговор на някои от препоръките на Европейската комисия в сферата на наказателното материално право. Това бяха 3-4 основни пункта, които са изтъкнати подробно в мотивите на законопроекта и затова не е необходимо да се връщам назад. Но едновременно с това беше констатирано, че сега съществуващата материална уредба се нуждае от актуализация и прецизиране в много отношения и точно това е била целта на подготвения от работната група и представен на Министерския съвет за внасяне в парламента законопроект.
Трябва да направя извънредно важното уточнение, че както по този законопроект, така и по каквито и други законопроекти, Министерството на правосъдието и правителството като цяло не получават финансиране, не се изпълняват проекти. Всеки един запознат с философията на партньорството с Европейската комисия по линия на ФАР знае много добре, че там е недопустимо финансирането и заплащането на национални експерти. Следователно по повод някои становища, които чух тук, още един път бих искал да внеса яснота. Не е имало необходимост аз усвояване на средства от проекти, тъй като такива проекти не съществуват и не биха могли да бъдат насочени към подобни цели.
Впрочем, Министерството на правосъдието периодично преразглежда законодателните си приоритети и освен Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ние сме подготвили в заключителна фаза и нов Семеен кодекс, както и нов Закон за нормативните актове до края на годината и в тази връзка считаме, че изпълняваме своя дълг затова, защото не е необходимо нашето законотворчество при липсата на ки-комюнитер в редица сфери на правосъдието и вътрешните работи да бъде диктувано само и единствено от претенциите, които Европа има. Много по-важно е да отговорим на актуалните потребности на живота при нас.
Що се отнася до конкретните бележки г-жа Румяна Гунева като ръководител на един авторитетен екип, който работи в продължение на повече от половин година, е тук и предоставям възможност тя да вземе отношение по тях.
Татяна Дончева:
Кой от заместник-министрите на правосъдието е определен да отговаря за законопроекта. Защото на миналото разглеждане беше друг заместник-министър, а сега сте Вие.
Маргарит Ганев:
Веднага ще ви отговоря, г-жо Дончева.
Маргарит Ганев:
Определен за отговорник съм аз, тъй като дирекция “Съвет по законодателство” е в моята сфера на дейност. Миналия път, когато беше разглеждането, заедно с почитаемите народни представители някои оттук присъстващите съм защитавал българската кауза в Брюксел и по обясними причини не бях тук.
Татяна Дончева:
Да разбираме ли, че ще сте в състояние да отговаряте на нашите въпроси, което е практика и по принцип в пленарна зала при защита на проекта на първо и второ четене може да бъде министър или заместниците му. Експертите, които са работили по законопроекта могат да ви бъдат в помощ, но не могат да ви заместят. На практика екипът, който е тук, е за да ви подпомага, а въпросите ние задаваме към Вас, а не към тях. Иначе си правим частна дискусия. Готов ли сте да насочим въпросите си към Вас. Защото отговорностите са към Вас, а не към работната група.
Янаки Стоилов:
Разбрах. Моята препоръка в такъв случай е, след като г-н Ганев предпочита на по-конкретните въпроси да отговорят експертите, но този сигнал , който даде г-жа Дончева е достатъчно показателен, тъй като в пленарна зала само министрите или заместниците могат, а и трябва, да отстояват законопроектите, които представят. Там вероятно тези въпроси ще се подновят и дискусията трябва да бъде водене на това ниво. Но сега след като г-н Ганев предостави възможност на експертите, те могат да говорят това, което той по принцип смята, да им дадем възможност.
Г-жо Гунева, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Имам и още един въпрос. По чл. 354 а.

Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, нека да не слизаме на следващото стъпало, защото всички тези въпроси се отнасят цялостно до измененията. Другите въпроси, тъй като има още изказвания, ще ги поставите допълнително. Това не отнема възможността и те да бъдат разисквани. Заповядайте4, г-жо Гунева.
Румяна Гунева:
На първо място искам да започна с въпросите така, както бяха обобщени, а след това евентуално можем д стигнем до по-конкретни въпроси.
На първо място – чл. 78а.
Това, което очевидно много смущава всички е думата “може”. Тъй като се приема, че решението на съда представлява или по-точно дава възможност за корупция. По принцип бих искала да кажа, че всяко решение на съда дава възможност за корупция, включително и там, където наказанието е от 1 до 10 години лишаване от свобода и е предоставено на съда да реши дали да е една или 10. Ако разсъждаваме от тази гледна точка, основанията за корупция са също налице. Ако се разсъждава така, просто трябва да се приеме, че наказанията трябва да бъдат абсолютно определени и да се сложи крайна тая мъка с определянето на наказания от съда конкретно с оглед на конкретната степен на обществената опасност.
Борислав Ралчев:
Такъв подход към настоящата зала аз решително възразявам. Всички пределно добре знаем за какво става въпрос, макар и горе-долу.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да запазим коректност. Ще можете да зададе въпросите си и да изразите отношение към отговорите. Нека да оставим възможност на всеки да се изкаже както прецени за добре.
Румяна Гунева:
Съображенията за това защо 78а трябва да се прилага не във всички случаи, в които са налице условията, а по преценка на съда, в общи линии се свежда до това, че разширяването на обхвата и приложното поле на чл. 78а с предвиждане на възможност да се включат престъпления, наказуеми с наказание “лишаване от свобода до 3 години за умишлени или от 5 години лишаване от свобода за непредпазливи престъпления, както казах, изключително много разширява обхвата и това означава, че във всички случаи наказанието “пробация” няма да може да бъде прилагано в нито един случай. Просто това наказание остава ей така прието и увисва, тъй като във всички тези хипотези няма да може да се приложи това наказание като по-леко от лишаването от свобода.
Не на последно място, така както е в § 5 от преходните и заключителните разпоредби на НПК, беше предложен този текст на чл. 78а, който всъщност ще влезе в сила. Струва ми се, че спорът по чл. 78а до голяма степен е лишен от смисъл по простата причина, че от 29 април Наказателно-процесуалният кодекс ще влезе в сила и въпросът със 78а оттам нататък се решава дефинитивно, ако, разбира се, не се вземе решение да се промени в това отношение НПК с всички негативни последици, които произтичат от това нещо. Струва ми се, че да го обсъждаме в момента при практически приет вече и действащ текст в НПК в този смисъл.
По отношение на критериите, които са използвани за намаляването и респективно увеличаването на размерите на наказанието. Миналия път специално се подчерта какъв е резонът в престъплението по чл. 194, т.е. при кражбата да се намалява размерът на наказанието. Това е, че този размер на наказанието остана непроменен през 1993 г., когато кражбата на лично имущество се наказваше с лишаване от свобода до 3 години, кражбата на обществено имущество с наказание лишаване от свобода до 8 години. От двете престъпления остана едно и то се наказва с едно наказание, което е доста тежко и несъответно, като се има предвид, че престъпленията по чл. 194 са много малко в сравнение с престъпленията по чл. 195, т.е. по-тежко квалифицираните случаи на кражба, където наказанието остава непроменено.
Що се отнася до това дали е намален размерът на наказанието за убийство, бих искала специално да подчертая, че намаляването на размера на наказанието – счита се, че е намален размерът на наказанието, когато е намален максимума, а не когато е снижена долната граница. Това се прави всъщност, за да може да има много по добра възможност за индивидуализация на наказанието, отколкото в тези рамки, които сега съществуват за престъплението по чл. 116. По принцип обстоятелството, че се предлагат различни размери на наказанието е съобразено главно с анализ на практиката. Всички размери на наказанията, които се предлага да бъдат променени, са в общи линии отражение на съдебната практика на основните съдилища в България. Трудно може да се каже, че не е съобразено с нищо, съобразени са с практиката. Ако говорим за всеки текст по отделно, мога да кажа какви са били съображенията. Така общо по 200 текста не мога да кажа, че принципно...
Янаки Стоилов:
Това, което разбирам, че ви е водило като критерии, е да осредните налаганите наказания за даден вид престъпление според това, което дава съдебната практика и да го възпроизведете близко до тях.
Румяна Гунева:
В общи линии анализът на практиката води до тези решения. Практиката е анализирана много подробно, смея да ви уверя.
Има и още едно съображение. Имаше редица текстове, в които наказанието е лишаване от свобода от 3 до 5 години или от една до три години.
Към всеки текст бяха предложени мотиви.
По въпроса за глобата на мен ми се струва, че практиката в редица европейски страни и в мотивите са посочени в кои страни, от години е размерът на глобата да се определя с оглед на различните доходи на лицето, а не с оглед на предварително фиксирани суми. Така както са предварително фиксираните суми превръща глобата в едно несъобразено с нищо наказание, най-малко със степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Защото размерът на наказанието глоба ще се определя действително въз основа на личните финансови възможности на лицето, но за едно и също деяние ще бъде определено едно и също по размер наказание, т.е. да кажем 10 дневни дохода. В този случай за едно и също престъпление ще се наложи едно и също наказание, а оттам нататък конкретният размер на глобата ще бъде различен с оглед на конкретните доходи на лицето. Аз разбирам, че това нещо може да породи известни трудности, но достатъчно е да погледнем
Янаки Стоилов:
Това са заключителните изречения от отговорите. Моля да ги изслушате и тогава ще изказвате мнения и ще задавате допълнителни въпроси. Иначе разговорът ще стане нескончаем, ако се води по подобен начин.
Румяна Гунева:
Опасението как ще се налага глоба на чужденците. Първо, не е наложително да се наложи наказание “глоба”, защото такива текстове, за които се предвижда само глоба, практически няма. А за непълнолетните е още по как да кажа. А за безработните в края на краищата има и минимален размер, който е определен.


Янаки Стоилов:
Благодаря. Нека да се съсредоточим, за да можем да продължим дискусията след така дадените отговори.
Тъй като виждам, че някои възприемат, други не, дадените отговори, давам ви възможност не толкова да преадресирате въпросите към експертната група, а там където имате възражения, да ги формулирате и да се предложи начинът, по който да се преодолеят тези спорни въпроси. Думата поиска г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Съвсем основателно мисля, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от страна на Министерския съвет предизвиква въпроси, предизвиква безпокойство, предизвиква недоумение, дори бих казал, че някои разпоредби трябва много внимателно да се прегледат, преосмислят и променят между първо и второ четене, тъй като ми се струва, че основанията за някои от предложените разпоредби са необясними специално за мен, а както виждам и за много от колеги. Мисля, че има две основни групи въпроси, които се предизвикват от прегледа на предложените разпоредби на законопроекта.
Първият проблем е свързан с декриминализацията на някои деяния, за които понастоящем са предвидени наказателно-правни санкции. Има много примери. Например, чл. 243, ал. 1, т. 3 подправяне на кредитни и разплащателни карти. Сговор за образуване и участие в организирана престъпна група също е предвидено да се декриминализира незнайно защо. Подаването на декларация с невярно съдържание с цел да се избегне плащане на данъци също се декриминализира и т.н.
Вторият проблем е проблемът свързан с това, че се предвижда намаляване на наказанието за някои видове престъпления. Недоумение буди факта, че участието в организирана престъпна група в този момент, в който и критиките на Европейската комисия са именно в тази насока, тук се предвижда намаляване на наказанието от 6 на 3 години. Има и други примери в това отношение.
Аз мисля, че всички разпоредби трябва внимателно да се преразгледат. Защото намаляването на наказанията за някои престъпления под 5 години веднага ги преквалифицира като престъпления, които не могат да бъдат квалифицирани като тежко престъпление, оттам възникват проблеми, свързани с възможността, например, за използване на специални разузнавателни средства за разследването на такива видове престъпления. Това е точно примерът, който дадох за участие в организирана престъпна група. Ако се приеме така, вече няма да могат да се използват специални разузнавателни средства. От друга страна, комбинирано с предложението за нов чл. 78а, за някои престъпления, след като е предвидено наказание до 3 години, както се предвижда сега, различни престъпления ще могат да бъдат заменяни с глоби, което не смятам, че е най-добро. Това противоречи и на някои ангажименти, поети от страната ни специално по отношение на Конвенцията срещу транснационалната организира престъпност. Намаляването на наказанията по отношение на участие в организирана престъпна група не би могло да бъде в съответствие с нашите ангажименти.
Аз мисля, че трябва сериозно да се помисли и да се преразгледат някои от предложените изменения, ако искаме да направим един по-добър вариант на Наказателния кодекс.
Искам специално да взема отношение по един от предложените други проекти – по проекта на г-жа Мая Манолова и г-н Георги Юруков. Аз смятам, че § 1 от този законопроект трябва сериозно да бъде преосмислен, прередактиран, тъй като така записан, според мен, би могъл да създаде сериозни проблеми при неговото прилагане.
Няма проблем за § 2, където има обективни възможности, по обективен начин да бъде доказано инкриминираното деяние, но по отношение на § 1 мисля, че сериозно трябва да се прередактира, ако искаме да има някакъв ефект.
Елиана Масева:
Какъв е проблемът.
Четин Казак:
Г-жо Масева, ние всички се занимаваме с избори и какво значи “който предложи”? Как ще се докаже предлагането на имотна облага.Това е първо.
Второ, нали всички си представяме какво ще стане, ако тръгнем след изборите. Дори по идеологически причини е лесно да се хванат двама свидетели и да те обвинят в това, че си предлагал някъде имотна облага. Естествено, че е друг въпросът за доказуемостта на тези твърдения, но ще се стигне до сваляне на имунитети и всички останали последствия, които следват от това.



Янаки Стоилов:
Всъщност целта на всяка партия преди избори е да предложи имотни облаги на повече хора, но въпросът е как да се формулира това нещо. Това само по себе си не е инцидент, но е въпрос на уточняване на формулировките.
Други изказвания? Заповядайте, г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Уважаеми колеги и гости,
Аз не съм давал мнението си по законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и затова ще спомена с няколко думи, за да не ви отегчавам. Присъединявам се към всички, които говориха преди мен.
Против съм законопроекта, внесен от г-н Минчо Христов и г-жа Стела Банкова.
Законопроектът, който е внесен от г-жа Елеонора Николова и група народни представители, една голяма част от него е залегнала в законопроекта на Министерския съвет. Затова аз по принцип го приемам. Добър е.
Предложението на Министерския съвет като цяло го приемам, защото първо в една голяма част от текстовете се въвеждат по-сериозни наказания, разширява се приложението на чл. 78а относно това какви наказания се налагат. Премахват се и доста остарели термини.
Но всичко, което казаха колегите преди мен, аз се присъединявам към тях и няма да го повтарям, но има и няколко неща, които не се споменаха.
Първо, залегналото в чл. 86, а именно реабилитацията, не знам защо е записано така, аз не мога да го разбера. В ал. 1, т. 3 влизането на присъдата в сила, ако не е извършено друго престъпление от общ характер.
Другото, което ми направи впечатление, е отпадането на чл. 218б, където се прекратяваха делата или преписките и се изпращаха на полицията или други органи за налагане на административни наказания.
Имам и още други такива, които в хода на дебата ще поставя.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря ви, г-н Председател.
Аз много силно се надявам, че няма да ни накарате още днес да гласуваме законопроектите, защото струва ми се, от това, което чух, че ние нямаме такава готовност.
Искам да запитам: Има ли становища на Консултативния съвет по законодателството.
Янаки Стоилов:
Поне ние нямаме такова становище.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз лично не бих си позволил да подкрепя правителствения законопроект без да видя това становище, защото от дебата, който се разгоря в тази зала, ми става ясно, че нещата не изглеждат така добре, както ми се иска на мен. Въпреки че изключително много уважавам г-жа Румяна Гунева, с която съм имал удоволствието дълги години да бъдем колеги, да работим и продължавам да я чувствам като един много добър специалист в материята, но не се убедих, че избраният алгоритъм е достатъчно надежден за системата, по която се изгражда наказателната политика. За мен има много сериозни смущения и затова ще намеря опора единствено в едно становище на този Консултативен съвет по законодателството. Преди това не бих си позволил да подкрепя този законопроект.
По законопроекта, предложен от г-н Минчо Христов и г-жа Стела Банкова, ще си позволя едно становище. Изненадан съм от този законопроект. Г-н Христов, струва ми се, че е един народен представител с добра подготовка, поне винаги така съм смятал, и се учудвам защо иска да възкреси нещо, което ние съвършено справедливо отменихме преди няколко години. След като вече се чуха аргументите, да не ги повтарям, след като всички търговски банки са частни, ние да криминализираме деяния за частни отношения ми е изключително странно. Доколкото ми е известно има само една единствена Насърчителна банка, която не е приватизирана и ние бихме се върнали значително назад и бихме направили катастрофална грешка, ако подкрепим този законопроект. Това е моето разбиране. Благодаря ви.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, част от мотивите ги каза проф. Герджиков. Аз само бих допълнил това, че наказателната политика на държавата е израз не на съдебната практика и отражение на съдебната практика, а би трябвало да я възприемаме като отражение на обективното състояние на нещата в нашия живот. Ако ние кажем и намалим наказанията за кражби, за обикновена кражба - от 8 на 5 години, и за квалифицирана кражба – от 10 на 8 години максимум, това означава, че ние заявяваме пред нашето общество, че въпросът с кражбите е решен. Започваме да ги намаляваме, защото те вече не са проблем за българското общество. Такова нещо очевидно ние не можем да кажем. За това вариантът, при който променяме наказанията за дадени престъпления, те трябва да отчитат съответното състояние в обществото ни. Ако имаме решаване на проблемите и относително намаляване на даден вид престъпление, излишно е да се поддържа една висока наказуемост, защото действащата наказуемост е изпълнила своята обществена функция – на специалната и генералната превенция. А когато нещата не са се случили, ние търсим варианта да увеличаваме наказанието. Ако ние говорим за това, че съдебната практика отразява състоянието, т.е. предложенията в законопроекта отразяват съдебната практика, тя изхожда от критериите за средния размер наказание. И ако ние сега в момента смъкнем горния максимум, след още няколко години съдебната практика ще отрази още по-ниска наказуемост на този вид престъпления, което няма да бъде отражение на фактическото състояние на обществото, че те са намалели. Ние не даваме възможност при това положение на съда за други критерии. Защото той горе-долу изхожда от средното, което е минимум плюс максимум на две. В тази насока аргументите за промените в размерите на наказуемостта на престъпленията би трябвало да бъдат аргументирани доста по-сериозно и с оглед на това обективно състояние на отделните престъпления в страната.
По отношение на глобите не бих възприел тезата, че единствено и само размера на личните доходи могат да бъдат критерий за налагането на глобата. Считам, че съвсем спокойно в рамките на всяка глоба има минимум и максимум, а не точно фиксиран размер, който може да бъде съобразен с размера на доходите на лицето, на което трябва да бъде наложено наказание “глоба” и в никакъв случай там, където казваме, че ще имаме безработен и такъв, който няма доходи, защото няма доходи не можем да му наложим глоба и да го накажем с лишаване от свобода, защото няма пари да си плати. Това е неприемливо като теза.
Това са моите бележки по законопроекта. Аз бих желал да чуем в тази насока по-сериозни аргументи.
По отношение на законопроектите на колегите, с изключение на законопроекта на г-жа Банкова и г-н Христов, по отношение на който бих казал още нещо.
Колеги, тогава когато бяха въведени текстовете за необоснованото отпускане на кредити без обезпечение, не бяха създадени тези механизми на контрол върху дейността на банките, които действат днес с всички изисквания по отношение на задължителни провизии и други критерии по отношение дейността на банките, които се задават от БНБ. Разбирам, че това изискване от ваша страна е да не се получи злоупотреба с обществени средства и наши лични средства, за да се стигне до онези поредици от фалити на банки – над 20 банки, които загинаха, изчезнаха в България. Аз мисля, че вече така действащия контрол на БНБ върху функционирането на банките към настоящия момент и следенето, мисля, че периодичните доклади за това коя банка какви провизии, какви наличности, какъв е кредитният портфейл, какво е съотношение на набраните спрямо кредитираните средства – това е нещо, което се наблюдава непрекъснато и по моя преценка изключва възможността да се стигне до онези резултати преди години. Затова този текст в момента просто ще доведе до едно стагниране на взаимоотношенията банки общество, а не до допълнителна гаранция.
Янаки Стоилов:
Г-н Христов. След това г-жа Дончева и г-н Ганев, след което мисля да приключваме за днес дискусията, ако няма настойчиво желание за други изказвания.
Минчо Христов:
Г-н Председател, аз ще се опитам да бъда кратък. Може би ще започна с това, което каза уважавания от мен проф. Герджиков.
Той каза: Защо искам да възкреся нещо, което е отменено, че всички търговски банки са частни и защо да криминализираме частни отношения. Проблемът е, че тези частни банки работят с парите на българските граждани, на българските вложители и на българските фирми. Тук бих запитал г-жа Касабова, тъй като тя общо взето се аргументира в този ред на мисли, почти всички банки са в чужди ръце, означава ли, че чуждите банкери не крадат или хората, които работят в чуждите банки не крадат. Ще ви посоча само един пример – това, което стана преди година и половина в Ню Йорк. Генералният прокурор на Ню Йорк залови редица частни банки от рода на Мери линч, например, те влязоха в едно извън съдебно споразумение, като заплатиха с охота 1.5 млрд. долара на американската държава.
Г-жа Балева каза, че отпускането на кредит без надлежно обезпечение, това е по същество злоупотреба със служебно положение. За съжаление има възможност в Закона за банковия риск или зад разумното банкиране могат да се скрият редица престъпни дейности, комбинации. Визирайки необезпечените кредити аз визирам един конкретен случай, който знам Един апартамент, който струва 20 хил.лв. неговият собственик да получи 200 хил. лв.
Обръщам ви внимание колеги, че пред последните години започна да нараства значително делът на несъбираемите кредити. Това е факт и това се признава от Българска народна банка. Т.е. сме свидетели на един тревожен процес.
Искам да отговоря на г-жа Касабова. Тя каза, че промяната е била вследствие на натиска или препоръките на Световната банка, тъй като тогава, когато отпадна този член, се затруднявало кредитирането. Искам да ви обърна внимание че както Световната банка, така и Международния валутен фонд обръщат внимание през последните години, може би през последните две години за опасния ръст на кредитирането в България – т.н. точно обратното.
Що се отнася до аналога между Аржентина и България, аз ви цитирах един пасаж от Джозеф Стилиц – това, което той е казал, е след краха на аржентинския борд и го каза в България и го каза 8 години след рухването на банките 1996-1997 г., т.е. за никакъв аналог тук не става дума, а той предрича един евентуален крах на валутния борд в България. А знаете, че валутният борд все още действа.
Предложеният законопроект не е насочен срещу принципите на разумното банкиране, а създава предпоставки за разумно и отговорно кредитиране. С този текст ще бъдат намалени изкушенията за недобросъвестни банкери да облагодетелстват себе си и трети лица, ощетявайки техните банки и техните вложители, т.е. всички нас.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за изчерпателните отговори. Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Колеги, аз искам да ви поставя няколко въпроса, по които смятам, че трябва да се получи допълнителна информация преди да се пристъпи към гласуване. Присъединявам се към колегите, които предложиха днес да не се гласува. Да се направи още едно отлагане с някои допълнителни уточнения на правителствения законопроект.
Прави впечатление едно разбиране на вносителя – Министерския съвет, че трябва рязко да се увеличи приложението на наказанието “пробация”. Смятам, че това налага, ако не нещо друго, поне да повикате съответните отговарящи за пробацията лица, с които да се консултирате дали употребата на наказанието в този обем, в който ни предлагате, позволява да бъде извършено от наличните назначени пробационни служители. Защото има възражения дори в тази част.
Второ, по отношение на определянето на глобите, да ни обясните как смятате, че трябва да изглежда допълнителната процедура в рамките на наказателното производство по събиране на доказателства за доходи на лицата, след като знаете, че гражданските искове и събирането на имуществени проблеми в наказателните дела на практика бави процеса и дори в гражданските искове има възможности да гледат отделно граждански искове.
Третият проблем – чл. 78а. Не е възможно един и същи заместник-министър, защото има само един общ заместник-министър между двете правителства, който се оказа отговорник за този кодекс, а го заварихме и в НПК, да допусне следната ситуация. Чл. 78а се намираше в НПК още от правителствения законопроект. Значи един път българското правителство без значение, че има някакви нюанси в персоналния състав, ни внесе НПК с 78а в текста, в който го прие парламента, след което правителството със същия заместник-министър идва и ни носи днес НК с друго разбиране за чл. 78а. Опитът да се изнася в медиите доста кално по съдържание обвинение срещу парламента, който едва ли не е от тъпаци, които нищо не разбират и които всеки може да купи от “Индиго”, през Маргините до Братя Грим и т.н. меко казано е много непрофесионално и неетично, но го оставям настрани. Казвам това само за пояснение на част от журналистите – чл. 78а в НПК се намираше в правителствения законопроект и си остана там докрай. И щом един и същи заместник-министър е отговарял за това и в единия и в другия законопроект, се питам той чел ли е въобще нещо.
По отношение на целия проект – какво се намалява и какво се увеличава, очевидно ще трябва да се гледа текст по текст. Аз лично като юрист смятам за изключително тежка задача да се балансира наказателна политика в разбалансиран Наказателен кодекс и то разбалансиран в продължение на години. И затова, независимо, че съм се изказвала много пъти против разни текстове, които сега виждам, че отпадат, бих пипала много внимателно, защото те са влезли в съдебна практика, имат някакво обръщение, хубаво е като пипаме текстове, като ги отменяме или нещо друго ги правим, Министерството на правосъдието да ни даде информация има ли неприложими текстове, кои са, за да не стане някоя беля по пътя на балансирането на това и без това разбалансирано съчинение.
По отношение на промените в общата част, особено когато става дума наистина за класика, за институти както са чл. 9 и т.н., разбирам желанието на всеки научен работник да напише нова дисертация и да открие нови неща. Обаче, когато става дума точно за такава материя, а не за нещо, което сега започва и се прави наново, това е мъчна работа. Защото винаги се поставя въпроса, че щом законодателят е направил някакви промени в някакъв основен, много класически институт, той влага някакво ново разбиране и се започва наново разработване на съдебна практика.
Бих попитала за чл. 10. Защо артисва от дефиницията за “обществена опасност” някои неща, които до този момент са константа. Как така само личността, собствеността и правата. Това ли е всичко, което смятате за защитено от Наказателния кодекс на една държава. Като не щете за защитаваме Републиката, да защитим Монархията, но да има нещо, което да защищава държавата, строя и т.н. Това не е приумица. Всичко това нещо налага една преценка преди да решим дали да приемем правителствения законопроект или да го връщаме обратно.
И преценка на следното нещо, за което аз също поддържам да се иска становище от Съвета по законодателството. Ще се намери ли една част от него, въпреки всички отрицания, а те наистина са много и наистина са повечето текстове, ще се намери ли нещо в него, заради което той трябва да мине. Защото, ако има нещо заради което трябва да мине, добре. Не е първото такова съчинение, което ще мине на първо четене, а за второто ще работим. Но не ми се ще това да е поредното съчинение, за което правим пак някаква работна група, пак започваме да пишем отначало, но ако Министерството на правосъдието не може да си внесе някакви относително екзактни законопроекти, какво да търсим от другите министерства.
Янаки Стоилов:
Само на един въпрос допълнително обръщам внимание от тези, които засегна г-жа Дончева и го смятам за важен. Тъй като естествено при подготовката на всеки законопроект се използват експерти. Заедно с това обаче виждаме, че понякога тези експерти вместо да спорят чисто експертно, отстоявайки своите позиции, започват да се дават някакви по-скоро политически преценки на законодателната дейност на парламента, които точно експертно не могат в пълния си обем да бъдат защитени. Моята молба е да се имат предвид все пак разликите в тия качества, защото виждам една лавина. Тя стига на по-високи нива, че тези, които ни предлагат законопроекти, ние след това се опитваме и смятам, че ги поправяме, за да бъдат прилагани, след което почва да се търси обяснение, че ако в прилагането нещо не върви, то причината е в този, който е приел законопроекта, предложен от тези, които са го предложили. Тук темата е по-широка и ние няма да я водим само в Правната комисия, защото тя придобива вече измерения, достигащи до ролята на институциите. Но мисля, че тази страна на въпроса е важна. Тя надхвърля по значение промените в Наказателния кодекс.
Г-н Арабаджиев искаше нещо кратко да добави. След това г-н Ганев.
Александър Арабаджиев:
Предвид на това, което каза г-жа Гунева, че са използвали някаква информация или някакъв анализ, все пак нека да разполагаме с този анализ.
Прав е г-н Янев, че не може законодателят да върви след съдебната практика, но съществува в наказателно-правната система и такова понятие - критика на закона. Когато съдът очевидно не налага определен вид наказание, в определен размер, защото счита, че те не са съобразени, това е във висша степен функция на законодателя да определя наказателната политика. Решението е крайно отговорно и още повече, че това е важен акцент от съдържанието на този законопроект. Едно преструктуриране по някакъв начин на санкционната система, нека да бъдем по-сериозни, когато взимаме решение по тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Ганев.
Маргарит Ганев:
Благодаря на народните представители за изказаните становища.
Бих искал да ви уверя, че редица от тях, които позволяват предоставянето на информация, естествено ние ще направим всичко възможно в максимално кратки срокове да предоставим тази информация, допълнителни пояснения, включително и мотивите, които съпътстваха текст по текст всички направени предложения. Наистина по този начин беше изготвен законопроекта. Впоследствие те отпаднаха, но очевидно те ще бъдат необходими. Те ще бъдат предоставени на народното представителство, както и възможната статистика, която е използвана от работната група. За сведение, бих искал да съобщя, че днес започна Консултативния съвет по законодателството разглеждането на законопроекта. Според уверенията на председателя – проф. Красимира Средкова, следващата седмица ще завършат гледането в рамките на Консултативния съвет. Благодаря.

Елена Величкова: съдия във Върховния касационен съд и член на работната група по проекта.
На миналото заседание беше колегата Ненков и обърна внимание на притесненията, които има Върховния касационен съд в момента от влизането в сила на разпоредбата на чл. 78а. Никой от съдиите не е против разширяване приложното поле на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Напротив. Ние сме силно смутени от това, че в сега действащата разпоредба ще трябва да влязат и непредпазливите убийства. Чл. 122 влиза. Чл. 123 влиза, чл. 131. Те влизат в сила на 29 април. Има много дела, но не бих могла да кажа колко са в рамките на страната и колко са на фаза следствие. Обхватът, който влиза в сила от 29 април засяга една значителна част от наказателната санкция на сега действащия Наказателен кодекс. Мисля, че в становището на Министерството на вътрешните работи го има. Те бяха изброили около 180 и няколко текста. 180 текста от сега действащия Наказателен кодекс са сериозна цифра като видове престъпления. Много сериозна цифра и се страхуваме, че би следвало това по някакъв начин да се редуцира. Това е единствената причина поради която предлагаме това да става по преценка на съда. Да се запази възможността да има, защото има случаи, в които е необходимо това да стане, но не във всички случаи. Влиза професионалната непредпазливост – причинена смърт поради професионална непредпазливост, обикновената непредпазливост, транспортните в голяма си част влизат. Искам правилно да ни разберете. Касае се за чисто практическо възражение.
Янаки Стоилов:
Ние сега не можем да променяме действащия закон. Ние сега обсъждаме бъдещия закон.
Яни Янев:
Колеги, мисля, че бъркате концептуално нещата. Защото в конкретния случай и досега практиката е законодателят да определя кое се декриминализира и кое не. В конкретния случай правото за декриминализация на едно престъпление остава в рамките на съда. Ако ние оставим с може, тук не е въпроса за алтернативност на наказания, не е въпроса за лишаване от свобода или нещо подобно, а тук е въпросът, че предоставяме право единствено и само съдът. Това не е израз на държавна политика на отделен съд.
Янаки Стоилов:
Тук влизаме в една по-дълбока дискусия – кой провежда политиката. Дали политическите или юрисдикционните органи.
Колеги, нека да завършваме сега. Предлагам ви следния начин на работа по-нататък.
Следващото ни заседание щ бъде в сряда, за което ще бъдете допълнително уведомени. При следващото заседание, за да продължим със гласуването на законопроектите, ще очакваме това, което пое като ангажимент заместник-министър Ганев, да бъде предоставена в комисията аргументацията за текстовете, които се предлагат като изменение. Също така ще очакваме и материала за анализа на съдебната практика. Също така, дотогава да разполагаме и с представеното становище от Съвета по законодателството, за да можем да подложим на гласуване законопроектите. Ако не получим тези материали, няма да поставям на гласуване този въпрос през следващата седмица.
Най-вероятно ще се наложи през следващата седмица да проведем две заседания по промените в Закона за съдебната власт. Ще разполагате с предложенията по Закона за съдебната власт срокът, за който изтича през другата седмица.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)