---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
_________________________________________________________

П Р О Т О К О Л
№ 29


Днес, 15.06.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Господа народни представители,
Уважаеми госпожи и господа, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет.
Съгласно дневния ред днес предстои да започнем обсъждане на първо четене на проекта за Гражданско процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията вземат участие г-н Димитър Бонгалов, заместник-министър на правосъдието, г-н Светлин Михайлов, съпредседател на Софийския градски съд, г-н Стефан Кюркчиев, заместник-председател на Софийския районен съд, проф. Огнян Стамболиев, ръководител на работната група по изготвяне на проекта, представители на Висшия адвокатски съвет, на Асоциацията на търговските банки, на Българската асоциация за лизинг, на Конфедерацията на работодателите в България, г-н Йосиф Герон, заместник-председател на Съюза на юристите в България и председател на Националната асоциация на медиаторите и представители на Американската агенция за международно развитие.
Мисля, че представих всички групи участници в днешното заседание. На него ние искаме да чуем кратки принципни становища от представители на организациите, които имат отношение към прилагането на Гражданско процесуалния кодекс, респ. и към представения проект. Разбира се, становища ще могат да изразят и народните представители, които желаят.
Утре нашето заседание ще продължи в Окръжния съд в Кюстендил, на което са поканени съдии и адвокати от Югозападна България, за да можем заедно с хората, които непосредствено се занимават с прилагането на тези разпоредби да обсъждаме представения проект.
В началото ще предоставя думата от името на вносителя на г-н Бонгалов. Но преди това само няколко въвеждащи изречения от моя страна, които бих искал да насочат и част от представянето на законопроекта.
Мисля, че е безспорна необходимостта от дискусия по въпросите на гражданското съдопроизводство. У нас напоследък твърде много се говори за подобряване на ефективността на наказателния процес, на противодействието срещу престъпността и корупцията и мисля, че това е напълно основателно. Но като чели в сянка или с по-малко внимание остават въпросите на гражданския процес, които засягат още по-голям кръг граждани и имат не по-малко значение с оглед на защитата на гражданските права и на стопанския оборот в страната. Представеният законопроект е повод за тази дискусия. А оттук възниква и въпроса за необходимостта от нов Граждански процесуален кодекс. Ние знаем, че отговорът на този въпрос е политически и юридически. Главният аргумент в политическата обосновка са поетите ангажименти от страна на българското правителство за включването на такъв проект в законодателната програма, одобрена включително и чрез Плана за действие на правителството и изразената воля от Народното събрание да положи необходимите усилия за осъществяването на този план с оглед на присъединяването на България към Европейския съюз в началото на следващата година.
Тук, поради естеството на нашата работа, бихме искали да чуем повече аргументи в областта на юридическата обосновка, какво налага създаването на нов Граждански процесуален кодекс. Имам предвид няколко подвъпроса в този генерален въпрос.
Какви ще бъдат последиците от цялостно обновяване на процесуалното законодателство в България предвид на още по-честата и динамична промяна в почти всички материални закони, които действат в България. Т.е. на мястото на прилаганите с десетилетия процесуални норми и тяхното частично обновяване се предлага изцяло нова систематика на действащи разпоредби. Заедно с това прегледът на проекта показва, че принципната новост в него една ли надхвърля 1/5 от общия обем на разпоредбите.
Освен това съществуват редица недостатъци в организацията на изпълнителния процес. Давам това само като един от примерите. Но тук промените не са толкова големи или поне не толкова, че да променят радикално в момента качеството на този процес.
Също така искам да ви запозная, но не текстуално, защото становища са изпратени до всички парламентарни групи, с които вие сте могли да се запознаете. Става дума за тези, които са изразени пред Консултативния съвет по законодателството и в които са представени мненията на представители на Върховния касационен съд, на Висшия адвокатски съвет и на Националния съюз на юрисконсултите, според които приемането на този кодекс на настоящия етап не е наложително. Дори в заключението на Съвета по законодателството се съдържат и по-категорични отрицателни заключения.
Бих искал нашата дискусия още в началото да има предвид всички тези повдигнати въпроси, като се започне от представянето на законопроекта и по-нататък в дискусията се изразят основните аргументи, разбира се, засягащи главните институти и основните фази на процеса, без да се впускаме в подробности.
Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
На вашето внимание е проект на Граждански процесуален кодекс, одобрен от Министерския съвет с Решение № 342 от 11.05.2006 г. и внесен за разглеждане в 40-то Народно събрание.
Действащият Граждански процесуален кодекс е приет през 1952 и е претърпял над 50 изменения, като повече от половината са извършени след 1990 г.
Налагащите се комплексни изменения в гражданското процесуално законодателство не биха могли да се извършат задоволително чрез поредното изменение и допълнение на действащия Граждански процесуален кодекс предвид техния обхват, значимост, дълбочина и съответствие с чл. 11 от Закона за нормативните актове се предлага настоящата реформа на гражданско процесуално производство да се извърши чрез приемането на нов Граждански процесуален кодекс.
Същевременно проектът отчита необходимостта от приемственост в уредбата между действащия и новия ГПК. Последният възпроизвежда сегашната структура на закона, състоящ се от 6 части, като се запазва тяхната последователност. Разпоредбите на действащия ГПК, които могат успешно и полезно да функционират и да не влизат в противоречия с новите решения, се възпроизведени в проекта.
Проектът за нов ГПК е изготвен в рамките на туининг-проекта по Програма ФАР на Европейската комисия “Реформа на гражданския процес” с партньори Министерството на правосъдието на Република България и Австрийския център за правна компетентност.
Предлаганите решения са съобразени с препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа в областта на гражданския процес и релевантните действащи регламенти на Европейския съюз.
Същността на най-важните нови положения.
Систематизирани са принципите на гражданския процес, които са формулирани според утвърдената от доктрината и практиката на съдилищата съдържания. Урежда се правна помощ по граждански дела. Уредбата е съобразена със Закона за правната помощ.
Обоснована и стилизирана е уредбата на съобщенията и призоваването.
Центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес. Предлага се в първоинстанционното производство да бъдат съсредоточени всички процесуални усилия на съда и страните по изясняване спора от фактическа и правна страна.
Държавите-членки на Европейския съюз, както и България при действието на Закона за гражданското съдопроизводство се предлага за поредно производство, в което длъжникът се призовава и осъдителните решения, постановени в това производство, се признават пряко във всички страни-членки.
Управлението на българския съд за издаването на изпълнителен лист няма да може да получи екзекватура, тъй като длъжникът не е призоваван в производството. За да бъдат избегнати тези проблеми наред с производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания, което има доказани предимства, се предлага въвеждането на заповедното производство. Предвижда се изоставане на пълния въззив пред второинстанционните съдилища и вместо него се предлага ограничено въззивно производство. Второинстанционният съд не губи характера си на съд по същество, но се въвеждат ограничения относно допустимите пред него доказателства.
Според досегашната уредба възможностите за касационно обжалване се ограничават по две линии: чрез изключване на определените родове дела и чрез изключването на два според величината на интереса.
С проекта се предлага допустимостта на касационното производство, подвластен на иска над 800 лв. да се обуславя от наличието на три предпоставки, една обща. В решението на въззивния съд да се е произнесъл по съществен материално правен и процесуален въпрос. И две специални предпоставки: първодатното решение да е в отклонение или при липсваща практика на Върховния касационен съд, както и съдебната практика не е единна или втора – даденото решение да има значение за развитието на правото.
Проверката за допустимостта на касационното производство е възложена на касационен съд, който няма да проверява вероятната основателност на жалбата, а посочените основания за допустимост.
Измененията в особените искови производства са обусловени от необходимостта да бъде облекчено доказването по дела за установяване и оспорване на произход и прецизиране на уредбата на съдебна делба в светлината на съдебната практика след последните изменения на ГПК в тази част.
Предлага се свеждане до минимум на възможностите за обжалване на действията на съдия изпълнителя.
Като съществен недостатък на уредбата на предварителното изпълнение се сочи липсата на законова уредба на предварителното изпълнение на задължението за предаване на дете. Предлага се принудително това задължение да бъде уредено в Закона за закрила на детето, като се възложи на Дирекцията за социално подпомагане като орган на закрила.
В заключение. Новите задачи и функции на различните по степен съдилища ще имат за последици ускоряване на производството, приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти разумни срокове, подобряване качеството на съдебните актове и повишаване на ефективността на изпълнителния процес, нарастване на общественото доверие в съдебната система. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте за изказвания. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, гости, безспорно е, че има и някои положителни промени, които се предлагат, но по моето скромно мнение, те са твърде малко. В по-голямата си част с предлагания проект се създава много по-усложнена процедура и трудна и за прилагане и нарушаваща в крайна сметка правата на гражданите, чиито интереси се засягат с този закон.
Без да влизам в детайли, ще се огранича в първата част – Общи правила.
Първо, има термини “чужди държави”, “наши държави”, “забранява се”, “касае”, русизми и т.н.
По отношение на призоваването. С предлаганата уредба се създава реална възможност страната да не разбере, че е призована и че има образувано срещу нея дело. Аз не мога да разбера логиката връчването в общия случай по пощата като основен принцип. Пощенските служители чии служители са? Дава се възможност връчителят да прецени има ли основание да приеме, че адресатът пребивава на адреса. Просто разпоредба, която е необяснима.
С чл. 46, ал. 3 адресатът се уведомява, като се остави на адреса на видно място върху пощенска кутия, не се засяга от унищожаването или снемането на уведомлението от мястото, където е оставено.
Първо, влизаме в противоречие със закона за защита на личните данни, лепвайки съобщение за какво ли не на видно място. Второ, след като изрично е записано, че унищожаването на това обявление не означава, че лицето не е уведомено, на практика точно до това ще доведе – лицето въобще да не разбере, че срещу него има образуван процес.
Място на връчване или друго място, което се обитава от адресата. Какво е това друго място.
Търговци и юридически лица – абсолютно излишна разпоредба на чл. 50, ал. 1. лично връчване на търговци и юридически лица в канцеларията им. В повечето случаи едноличния търговец няма канцелария. А ал. 3 изрично казва: там където е регистрацията на юридическото лице или едноличния търговец.
По отношение сроковете. Изтичане на срока. С предложения законопроект се дава възможност и за субективизъм и за корупционна практика (чл. 60). “В законово определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им.”
Какво лошо има в досега действащите текстове на чл. 37-39 от ГПК, които се прилагат, не създават проблеми в практиката, за да въвеждаме някакви странни процедури.
Раздел ІІІ. Възстановяване на предишното положение. Доколкото разбирам тази терминология се отнася до възстановяване на пропуснати срокове. Ние навлизаме в сферата на компетентности на прокуратурата за отстраняване на самоуправни действия, а не става въпрос за това.
Разноските. В чл. 70 става въпрос за пропускане на срокове. Въвежда се санкция за невиновно поведение, което е необяснимо и нелогично.
По отношение на такси и разноски. Предлага се при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса да се връща ищеца. В какво ще превърнем съда. В изпълнителен орган, който ще урежда – старият текст на чл. 66 е по-удачен. Разноските, както са направени, освен ако страните в спогодбата договорят друго. Натоварваме съда с несвойствени неща и задачи.
Глобите. Първото, което ми се струва е, че тази амплитуда е много голяма – от 50 до 1000 лв. Аз лично не виждам обяснение в този широк диапазон, който се предвижда, за размера на глобата.
При обжалване на глобата е вкаран текст, че съдът, разглеждайки молбата, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Тук говорим за санкция “глоба”, а не за определение на съда за принудително довеждане. Просто са смесени неща, които са принципно различни.
Правната помощ. Приехме Закон за правната помощ. Мисля, че неговата основна същност е осигуряване на безплатна адвокатска защита. В чл. 97 от проекта се въвежда друго понятие, че правната помощ се състои първо, в освобождаване от държавна такса и разноски по производството и едва след това от безплатна адвокатска защита.
Въпросът за освобождаването от такси и разноски е уреден и в проекта в чл. 76, ал. 2. от предлагания закон.
По отношение прекратяване “лишаване от правна помощ”.
Чл. 101. Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизане в сила на определението за прекратяване или за лишаване, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
Кой ще прецени. След като има един определен адвокат, който ще оказва правна помощ по специалния закон, напълно нормално и достатъчно да си остане в текста, че докато не влезе в сила определение за прекратяване на неговите правомощия, той просто си изпълнява задълженията.
Много ме смущава по процесуални действия на страните предлаганата разпоредба на чл. 106, ал. 3, че писмените изявления на страните до окръжен апелативен или до ВКС трябва да бъдат подписани от адвокат или от юрисконсулт. Означава ли това на практика, че ние въвеждаме задължителна адвокатска защита в тези случаи или не. Ако законният представител, както дава възможност, е достатъчно компетентен подава жалбата, ние по този начин го лишаваме от тази възможност и става безпредметно правото да представлява която и да било страна.
Притесни ме и един текст във връзка с упълномощаванията (чл. 33), че упълномощаването може да се направи и устно пред съда ,като се отрази в протокола. Значи ли това, че в този протокол ще се впишат и параметрите на правомощията и че трябва да се иска поправка на протокол, ако нещо не е записано точно. Това улеснява ли съда? Според мен, в никакъв случай.
А още по-смущаваща е разпоредбата, че общото пълномощие дава право...., включително и за преупълномощаване. Упълномощаването е с оглед индивидуалните качества на упълномощения. Това е право на избор на всяка една от страните. Ние казваме с този закон, ако това, разбира се, бъде прието, че не. Щом ти си поверил защитата на правата си, повече не те интересува какво ще стане.
Нататък, особено при касационното производство, жалбата срещу решение – акт на конкретен орган, ще бъде преценявана не от по-висшестоящия, а от този срещу чиито акт ти отправяш жалбата, за да прецени той дали е допустима и да я пусне по-нагоре.
Има и добри неща. Служебното начало, безспорно, за изясняване, т.е. връщаме се към това, което беше преди, но в повечето неща има необясними неща. Струва ми се, че такъв хаос ще създадем в гражданското правораздаване, което в никакъв случай няма да ускори процедурата. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Сигурно в дебатите за второ четене сигурно биха могли да се посочат още много съображения и въпроси, които да бъдат дискутирани. Има обаче нещо, което мен лично много ме притеснява. Това е едно заболяване в България, което се разраства със страшна сила. Това е болестта, която бих дефинирал като мания за писане на нови закони. Потребността да бъде произведен нов закон по всеки, подлежащ на регламентация въпрос, ми се струва изключително опасна. А особено, когато става въпрос за ГПК, това става необяснимо.
На времето при установяването на комунистическия режим са направили един нов ГПК, който в крайна сметка дори и тогава с целия хъс да обърнат света на опаки, е трябвало пак да препишат по-голямата част от текстовете на стария ГПК. А нови институти винаги могат да се въведат по пътя на изменение на законите. Определени уредби, по които може да има спорове, дали в една или в друга посока, когато се стигне до второ четене на нещо, сигурно тогава ще дискутираме на тази плоскост, също така би могло да бъдат въведени изменения. Не разбирам особената наслада, която се съдържа в обстоятелството, че от утре нататък чл. 97, ал. 4 няма да бъде чл. 97, ал. 4, а ще бъде примерно чл. 110, ал. 3. Не разбирам наистина.
Така че има нещо дълбоко сбъркано в самата концепция за това по всеки въпрос, подлежащ на регламентация, да се пишат нови закони.
Източникът на тази драма сигурно може да се търси далеч назад, но някой трябва да я спре. Предлагам това да сме ние. Ако това е така, може би то би помогнало и да представите на тези, които пишат тези закони и които вероятно използват опита на някои държави в други континенти, да излязат от представата, че чисто нова уредба е необходима у нас, така както може би е било в Танзания, да потърсят в крайна сметка онова, което юристите са правили откакто свят светува, т.е. сядали са и там където трябва да се измени законът, са изменяли една дума и са получавали съдържание съвършено различно, което струва ми се, е нормалният способ на действие в този случай. Благодаря ви.
Мая Манолова:
До известна степен съм съгласна с колегата Филип Димитров, но само в известна степен. Разбира се, аз не споделям неговата риторика, която обезателно тръгва от много години назад, даже в случая ще си позволя да кажа, че не това е основното –дали трябва да вървим към нов ГПК или към ЗИД на съществуващия. По-скоро мисля, че обсъждането трябва да върви в посока какви са съществуващите проблеми в гражданското съдопроизводство към настоящия момент и в каква посока трябва да ги променяме. А след това, след като е безспорно, че повече от половината от текстовете възпроизвеждат предишните, ще се реши дали това да стане по пътя на нов ГПК или да променим със закон сега съществуващия Граждански процесуален кодекс. Ако искате да вървим в посока обсъждане на проблемните сфери.
Според мен, без да претендирам за изчерпателност, спорните моменти са няколко - най-съществените спорни моменти. Безспорно целта на този законопроект и на всяка реформа в гражданското правораздаване би следвало да бъде насочена към осигуряване на една по-голяма бързина на процеса, което в момента е негов основен дефект. Това в този проект е намерено по няколко начина.
Първият спорен момент, който иначе обслужва тази идея, е твърде ранното преклодиране на възможността страните да представят доказателства в процеса. Практически това е възможно само пред първата инстанция на една изключително ранна фаза, тъй като е казано ясно – в условията на ограничения въззив, че във въззивното производство се сочат само нови доказателства, т.е. новооткрити или новоузнати от страните.
Според мен, тук има един съществен проблем – евентуално да се затрудни правото на защита на гражданите да защитят по адекватен начин своите права, още повече, че с навиците, които имат гражданите в сега съществуващото производство, да се сочат доказателства едва ли не до началото на третата инстанция. На това кореспондира въвеждането, по-точно връщането към принципа на служебното начало, което безспорно, ако ще ограничим възможността на страните да сочат доказателства толкова рано, то трябва да въведем принципа на служебното начало, за да може в тази фаза някой да ги напътства по отношение на това какво още е необходимо да представят за изясняване на спора от фактическа страна. Но, според мен, и аз бих искала да поставя тук един въпрос- дали в този доклад, който прави председателят на състава в началото на първоинстанционното гледане на делото, е необходимо да бъдат задължително посочена правната квалификация на иска, тъй като на мен ми се струва, че на тази толкова ранна фаза са възможни и грешки, които след това ще бъдат трудно отстраними, или поне да се предвиди по какъв начин ще бъдат отстранявани тези съществуващи пороци на съдийския доклад от началото на фазата н съдебното производство.
С тази цел за осигуряване на бързина и приключване с възможността за сочене на доказателства в една изключително ранна фаза, кореспондира и задължението за преподписване на книжата от адвокат или от юрисконсулт и според мен е нормално, ако страните ще могат да сочат доказателства и да изясняват спора от фактическа страна чрез кореспонденция в началото на първата инстанция, когато тя е пред окръжния съд. Необходимо е в тази дейност да участват адвокати, иначе те просто ще си проиграят интересите още в тази фаза. Тук проблемът обаче е, доколкото успях сега да погледна и бележките на Конституционния съд, че това според членовете на Консултативния съвет противоречи на Конституцията и може би наистина оттук могат да произтекат редица проблеми – могат ли да бъдат задължени гражданите да ползват адвокатски услуги на тази фаза. По принцип дали това няма да бъде ограничаване на достъпа до правосъдие – нещо, което беше водещ мотив в Правната комисия и в дейността на парламента, възприемайки създаването на административни съдилища във всички райони на сега съществуващите окръжни съдилища. Понеже тук се връщаме към принципите, от които се ръководи комисията и парламента в последните законопроекти, не може да не отбележа, че служебното начало в гражданския процес е в противоречие с по-широкото разбиране, което ние въведохме в Наказателния процесуален кодекс, където почти се връщаме към състезателния характер. Тук има едно противоречие между двата процеса.
За призоваването няма как да не кажем и за него. Сочи се като основен способ призоваването по пощите. Да, такава е европейската практика, но това поне би трябвало да бъде съпроводено с една ясна процедура – да е ясно по какъв начин ще се връчват призовките чрез пощата – чрез писма с обратни разписки или някакъв друг начин и според мен, е недопустимо тази дейност да се възлага на министъра на правосъдието и да бъде регламентирана с наредба, защото това е важен процесуален въпрос. Не с наредба, а би трябвало да е в кодекса. Също има и други спорни моменти, но да не изпадам в дребнотемие. Преценката на служителя на пощата дали лицето живее на определен адрес просто е несериозна, още повече, че тя кореспондира с една нова процедура, един нов институт, не знам как точно да го нарека – възстановяване на предишното положение, като тази процедура води включително и до оттегляне на решението. Т.е. това означава, че ако първото връчване на призовка е некоректно поради преценка субективна на даден пощенски служител, това ще доведе до оттегляне на решението, което ще постанови съда – нещо, което на мен лично ми се вижда твърде смело.
Нещо друго, което аз може би не разбрах съвсем. Направих справка. Да такава е европейската практика – производството да се дели не на първо и второинстанционно, а на такова пред районен и пред окръжен съд, но тогава, според мен, би следвало да бъде разписана процедура и за производството пред районния съд. Доколко схващам сега пред районния съд се развива бързо производство или така нареченото заповедно производство, но в същото време в някои други случаи, например, там където се регламентира заповедното производство, при възражение се преминава към общия ред. Но кой е общия ред? Ако приемем, че това е редът пред районния съд дали се има предвид бързото производство или някакво друго производство, това трябва да се изясни.
По отношение на касационните основания няма да се спирам подробно. Предполагам, че колегите ще говорят. На мен лично ми звучат абсурдно. Тук повсеместното въвеждане на субективната преценка за това има съществен процесуален или материален въпрос, според мен, е не особено сериозно. Тук може би се опитваме да въведем прецедентното право или негови елементи, не знам точно как да го квалифицирам в някаква по-обща теоретична рамка.
По отношение на заповедното производство аз не можах да разбера дали това касае всички искове, независимо от основанията и как в случаите, в които се предполага субективна преценка на съда евентуално за уважаване на иска по справедливост, как ще с процедира. Примерно, непозволеното увреждане до 10 000. Пак варира от до. Каква точно е идеята.
По отношение на изпълнителното производство, според мен, се навлиза доста сериозно и се нарушават правата на длъжника с ограничаване на възможностите за обжалване на някои действия.
За да не бъда прекалено пространна само ще кажа, че според мен в самото начало там, където се регламентират общите положения има някои неща, които могат да се доработят, които касаят косвения съдебен контрол по отношение на валидността или незаконосъобразността на актовете, по отношение на особените юрисдикции – трябва да намерим място в ГПК, след като възложихме толкова правомощия на Комисията за защита на конкуренцията, включително през нея да вървят всички обжалвания по ЗОП, би следвало по някакъв начин да споменем, че има такива производства и това е в ГПК.
Аз не съм много силна в теорията, но тук новите дефиниции на процесуална правоспособност и дееспособност, според мен, не са съвсем изчистени.
Може би можем да включим трудовите дела в кръга на арбитражното производство и редица по-дребни, с които в момента предлагам да не се занимаваме.
Като цяло това са моите съображения.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Шопов.
Павел Шопов:
Тук се очертават две групи депутати: едни, поддръжници на новия ГПК, и други, които не са съгласни, или които са критични. Постепенно се идентифицираме и разбираме кой за какво е, включително в кулоарите или на случайни срещи и разговори. Аз съм уверен, че тези, които сме против новия ГПК май сме повече, защото аз съм решително и то още като се заговори за нов ГПК, аз съм против нов ГПК. 40-то Народно събрание е рекордьор по приемането на закони и кипи един стахановски труд. Нищо лошо не казвам, но много бързо се приемат закони, всякакви закони, нови кодекси – 5, или не знам колко са вече кодексите. Така се прие и НПК, от който също нямаше нужда – някой от чужбина ни даде инструкции, или нареждания, или не знам как да го нарека по-нежно, хайде препоръка да бъде – да приемем нов ТПК и ние много омотахме конците. Сега тръгна отново линията да правим нов ГПК, една материя, която не е толкова динамична, закон, който твърдо се е установил с направените изменения и върши много добра работа. Това ми е съдбата да се занимавам с ГПК и гражданско право. Между нас казано, на мен ми се струва, че ако за новия НПК имаше причина отвън, за ГПК никой не ни бута и инициативата е съвсем личностна – да се прави нов закон, да има движение по темата, да има нови тези. А един нов ГПК е цяла епоха. Т.е. до тук и оттук нататък да има общо взето автор на новия ГПК и т.н. Аз не персонифицирам, не соча имена, дали това става в рамките на законодателния орган или отвън представителите на правната мисъл и наука, но за мен този ГПК, който се представя в момента, е нещо съвсем изкуствено така да се приеме нов ГПК. Ако трябва да дадем нещо, то е да направим известни поправки. Г-жа Манолова ги изброи съвсем изчерпателно. Така си ги бях наумил и аз да ги кажа.
Без да влизам в подробности болен въпрос и тема на сегашната уредба е призоваването – голяма тема, винаги съм бил привърженик за неудоволствие на някои колеги, на служебното начало в процеса- наказателен или граждански процес. Това не е комунизъм, това не е Вишински, това за мен е твърдо съдийско усмотрение, мнение, становище, позиция за търсене на обективната истина.
Съдопроизводството има особена задача. Това не е пазарна икономика. Това е особена област в обществените отношения изобщо. Но това е много голяма друга тема.
След въвеждането на частния съдебен изпълнителски институт много от проблемите на изпълнителния процес отпадат. Нещата ще се подобрят. Това беше причината и проблема. Тук нещата се нуждаят от някакво пипване и навсякъде нещата могат да минат с едни хубави задълбочени промени. А не да обръщаме нещата с главата надолу и да тръгваме като чели правим някаква революция, а това е един от белезите за стабилността на една правна система, както много пъти сме си го казвали – постоянство, предвидимост на закона, а не да тръгваме да правим нов ГПК. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Димитров за процедура.
Филип Димитров:
Много ми се иска някак си да формулираме между какво и какво имаме да вземем решение в момента. За мен схемата на нещата е построена по следния начин. Ние или ще приемаме варианта с новия ГПК или няма да го приемем. Ако не го приемем, очевидно е, че тук има най-малко два института, които има да се въвеждат. Очевидно е, че има Н брой изменения, които могат да бъдат обсъждани. За мен е важно дали ние ще го върнем на министерството, за да седне и да си напише нов проект, или отново ще правим работни групи, които трябва да свършат работа, която по принцип би трябвало да бъде работа на вносителя. Просто искам да знам между какво и какво избираме, за да можем да съсредоточим мислите си нататък. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, по въпроса, който поставяте, ще се произнесем в края на обсъждането за първо четене. Ние не можем да го решим като някакъв преводициален въпрос. Дискусията по всички въпроси по същество, трябва да ни доведе до отговор на въпроса, който поставяте. Но мисля, че с известно предубеждение бихме подходили, ако сега ние категорично изберем едното или другото решение. Така че нека да продължим дискусията по същество. Днес и утре имаме възможност да обсъждаме по същество въпросите и другата седмица вероятно ще стигнем до отговор на въпроса, който поставяте. Но той е последният въпрос, който ние трябва да решим преди приключването на фазата на първото четене в комисията.
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз ще бъда кратка. Аз пледирам за консерватизма в правната система в добрия смисъл на думата. Защото тук има много практикуващи юристи. Всички знаят как се започнали работа и как обикновено председателят на съда има грижата да сложи най-възрастната и най-опитната секретарка до младия съдия, за да може тя да му диктува процесуалните определения. Какво ще направим сега? Секретарките много трудно ще научат новите текстове, това в кръга на шегата, но няма да има кой да каже на съдията какво определение трябва да се прочете, докато минат две-три години, той да стане сигурен в материята и да може сам да си чете определенията, без да трябва непрекъснато да отваря текста на закона, за да види кой е точно текстът за свидетеля, за разноските и т.н. Това са неща на повърхността, но те са изключително важни, защото създават стабилитет за хората, които професират, защото ние наистина ги подлагаме на някакво необичайно натоварване. За мен прагматичния начин на обсъждане на съдбата по-нататък на този законопроект е, ако се обединим и то най-вероятно ще се обединим около това да вървим към изменение на Гражданския процесуален кодекс, а не за писане на нов, да видим тези текстове, които безспорно практиката, динамиката ги е извикала в посока на бързина, стабилитет на решения, да видим кои са тези важни и хубави текстове, които са налучкани, да ги определим с един голям консенсус и да го върнем на Министерството на правосъдието да ги напише по начина, по който това ще бъде удобно и за практиката. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем, ако искате, и становища на част от поканените институции. Освен това предоставям възможност и на авторите на законопроекта също да могат да представят аргументи по много от поставените въпроси и изразените възражения. В това отношение дискусията е достатъчно свободна.
Г-н Бонгалов, ако искате авторите да отговорят на някои от въпросите, защото аз разделям вносителите от авторите, но мога да ви дам веднага думата.
Димитър Бонгалов:
Само две изречения, защото за втори път взимам думата, но така или иначе се поставиха два сериозни въпроса в тази дискусия.
Очевидно първият проблем дали да правим нов ГПК или да правим изменение на ГПК просто е сблъсък на политика и на право и Вие сам го дефинирахте. Аз по-скоро трябва да се изказвам като политик тук, но ние търсим един коренно различен бърз процес. Политическото задание, формирано и в предизборните борби на две правителства беше, че ще търсим такъв ефективен процес и заданието беше за нов ГПК като политическа воля. Експертите изпълниха тази политическа воля и представиха нов ГПК. Очевидно е, че оценката на Консултативния съвет са, че измененията не са толкова много и аз като юрист не мога да не призная, че губим дългогодишна съдебна практика. Ние юристите политици в момента сме в една колизия със самите себе си. Въпросът е какво сме поели като ангажименти в предизборните програми и какво в момента правим тук. Но това не е проблем на експертите, защото няма дефиниция в Закона за нормативните актове какво разбираме под многобройни изменения. Няма такова дефинирано положение. Ей Богу, не ми е за първи път да пиша закон. Този закон не съм писал и не съм участвал в работната група, но имам претенции, че съм участвал в изработването на Конституцията и знам за какво става въпрос.
Дотолкова доколкото и аз съм привърженик на устойчивото развитие, г-н Филип Димитров много добре знае, за мен такива революции са неприемливи като риск, но като политик в момента не мога да не защитавам, че експертите са изпълнили политическата ни воля. Този въпрос е чисто политически, според мен, и не е въпрос на експертите и затова взех и думата.
На второ място, тъй като прозвучаха критики по отношение на тематиката конкретно, ако търсим бързина, аз не познавам един процес, който е със служебно начало и е бърз. Когато говорим за призоваване, че може би нарушаваме правата на гражданите, това са генерални въпроси и те не са на експертите. Ако търсим бързия процес очевидно е, че може някъде да посегнем и на някакви права, но въпросът е да търсим въпроси от практиката за достатъчно гаранции, че това няма да бъде злоупотреба на съответното длъжностно лице, което би могло да си понесе и наказателна отговорност за това призоваване.
Въпросът действително е за политическата воля, която формира Народното събрание към експертите, за да не се обясняват те. В края на краищата изпълняват политическа воля. Благодаря ви.



Янаки Стоилов:
Тук трябва да внесем пълна яснота. Мисля, че едва ли има много тук представители на политически партии, които са поемали предизборни ангажименти за приемане на нов ГПК. В точен смисъл става дума за ангажимент, който е предложило предишното правителство, който вече е влязъл в списъка за действие, които ще извърши българската страна и това върви като някакво самозадължение, превърнало се в предмет на двустранно споразумение, че масивът на законодателството ще включи и нов Граждански процесуален кодекс. Това е точният политически проблем, пред който сме изправени.
Да продължим сега дискусията.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми гости, вносители и колеги,
Както отбелязахме и при приемането на други два съществени законопроекта, преди да се разработи толкова мащабен и нов Граждански процесуален кодекс би трябвало разработката във връзка с него да бъде съобразена и бих казала, да се опира на големия обществен интерес от такъв продукт. Не е тайна, че кодификациите протичат с десетилетия.
Това, че този Граждански процесуален кодекс, до внасянето му в Народното събрание, не беше достъпен за нас, е факт. Ние многократно питахме, проявявахме интерес каква е концепцията, какви са основните насоки в поправките, но като чели всичко беше забулено в тайнство. Това го казвам с оглед на една класика в законодателството – обществено обсъждане, близки контакти с доктрината, с практикуващите юристи, тъй като не става дума за случайно законодателство и между впрочем не мога да си позволя такъв термин. Няма нищо случайно. Ние сме Правна комисия и затова нашите оценки не могат да бъдат свързани с едно или друго политическо обещание, с една или друга обвързаност, която не кореспондира с правните принципи и Конституцията на България и критериите, които би трябвало да бъдат общовалидни за всички.
Това че се предлага нов ГПК наистина е може би увлечение, защото не намирам нито една сериозна и аргументирана причина в България в този период да има нов Граждански процесуален кодекс. Никой не отрича, че определени институти трябва и могат да бъдат усъвършенствани. Но извършването на тази гигантска работа в известен смисъл е удар във въздуха, защото близо две трети от нормите са същите са същите, само че с разместена номерация, нещо за което говориха колегите, и това действително представлява изключително затруднение за практикуващите юристи – и за съдиите и за адвокатите. Така че дори и от тази прагматична гледна точка е неоправдано подобно творчество, което няма да доведе до облекчение на гражданите. Напротив, един дълъг период от време, ако бъде приет този Граждански процесуален кодекс, ще бъде затруднение за всички.
Това, което новият кодекс се опитва да каже, са няколко нови института, включително призоваването, таксите, в охранителните и обезпечителните и в изпълнителното производство, въззивната и касационната жалба. Във всеки един от новите институти аз откривах противоречие и неясноти. Това, когато сме коментирали даден законопроект, за нас е сигнал, че щом ние изпитваме затруднения в прочита ,тълкуването и представата ни за правоприлагане, това означава, че или фразеологията, или редакцията или самата процедура не е съвсем точна, не е ясна.
Освен това, за много от институтите, така и за нововъведените регламентации, си даваме сметка, че в действителност няма да подобрят производството. Става дума затова, че не е запазен балансът между бързина и основното към което се стреми процесът – разкриване на истината. Там където се залага на бързината винаги могат да се открият пропуски в това, че процесът може да бъде несправедлив и обратното.
Още с първите изказвания на колегите се подчертаха недъзите на най-очевадните, най-лесните поправки, свързани примерно с призоваването. Наистина има нужда от подобряване в известен смисъл и аз отчитам, че някои от нормите са по-удачни, но има пропуски, които не могат да бъдат попълнени между първо и второ четене, защото те изискват взаимна връзка и защото изискват и едно по-дълбоко изследване на процеса. Примерно, затрудненията, които се споделяха тук пред нас и по НПК беше за тези лица, чието постоянно местопребиваване вече е в чужбина. А с текстовете в ГПК вие не решавате и този проблем.
Освен това, по отношение на таксите. Аз маркирам само отделни случаи за илюстрация на това, което казах в началото. Неоправдано е примерно това да се освобождават от такси частните държавни вземания, като общинските частни се облагат с такси.
Има такива фундаментални проблеми, които поставят един много голям въпрос – въпросът с основните начала в процеса, с равенството, примерно и примерите, които дадох дотук.
Мога да ви кажа, че този законопроект на истина се нуждае от едно много сериозно обсъждане, за да може да се възприеме рационалното, да се попълнят празнотите, да се разтълкува не добрата редакция, за да може новите норми наистина да бъдат полезни и да бъдат практически приложими, което за мен лично означава, че ГПК в този си вид не е годен инструмент да произведе правно действие с добър резултат. Действащият Граждански процесуален кодекс, въпреки че е променян над 40 пъти, което се изтъкна тук, въпреки че е в редакцията си от 1952 г. и това, което каза г-н Димитров, че съдържа класиката в правото, която не може да бъде наранена от нито една политическа прищявка, той може съвсем разумно да бъде използван с известни подобрения.
Аз предлагам, ако вносителят има сили, ако комисията реши, този законопроект да бъде доработен, за да може в действителност това, което ще приемем , да бъде акт, който да подобри съдебната система. В противен случай се съмнявам, че това може да се случи.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте.
Теодор Маринов:
Благодаря. Аз съм от поканените от Българската асоциация за лизинг. Председател съм на асоциацията и сме тук с колегите като членове на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Като представители на бизнеса и на финансови институции, които по занятие извършват дейност, свързана дори понякога по чисто статистически причини със събиране на вземания и като такива ние сме изключително зависими от ГПК, бих искал да ви кажа накратко нашите впечатления от този проект и от начина, по който той мина и е в това състояние, в което е.
Нашите членове имаха доста сериозни проблеми с определени съдебни процедури по текущия ГПК, свързани с възможностите за събиране на вземанията, както и преди всичко с извънсъдебните основания за издаване на изпълнителни листове, знаете има такова извънсъдебно основание по отношение лизингови вещи. Бих искал да кажа, че ние се опитвахме да накараме и да помислим за някакво предложение да направим някакво изменение в ГПК, с което той да заработи така както очевидно е била идеята на законодателя. Срещахме се, дискутирахме варианти, обсъждахме възможности и най-неочаквано в определен етап един от колегите каза, че ГПК вече е одобрен от Министерския съвет и е вкаран в парламента. Ние търсихме тази работна група, за да й кажем какво според нас не работи, какво трябва да се измени, но нямаше такава възможност. Изобщо не е имало дискусия. Не е имало дискусия с тези, които наистина са заинтересовани.
Добре, поели сме ангажимент пред Европейския съюз. Кой е Европейският съюз. При нас имаме 20 членове, всички са от ЕС, всичките са инвестирали в българския пазар, във вземания за милиарди левове, но честно да ви кажа, колегите в момента леко са в паника от този проект на ГПК такъв, какъвто е в момента. Защото, ако се прегледат детайлно предложенията, всеки който – аз не мога да говоря като юрист, тъй като не съм такъв, но мога да кажа, че всеки, който е запознат с усложненията, които има в момента при текущия ГПК, може да каже, че има хиляди възможности за допълнително протакане на делата, за усложнения процедурни. В крайна сметка аз не съм сигурен и никой не може да бъде сигурен, че под каквато и да е форма ще бъде ефективен този закон в този му вид. Само няколко примера ще ви дам и ще приключа, тъй като очевидно аз се изказвам по средата на една принципна дискусия и тя е дали да се изменя текущия ГПК или да се приема нов, съвсем практически коментари ще направя като някой ,който се е сблъскал с проблемите и който в една или друга степен е наясно с тях.
По отношение на възможностите на така нареченото заповедно производство, което се въвежда. Вътре в така дефинираните текстове има една точка, която е съвсем резонна (чл. 150, ал. 2, т. 3), в която не може да се прилага заповедното производство, ако вземането зависи от изпълнението на насрещна престация. Аз мога да ви кажа още отсега, че практически няма да има издадени изпълнителни листа от тази заповедна процедура, тъй като във всеки един случай съдът, ако законът бъде такъв какъвто е, ще прецени че вземането зависи от изпълнението на насрещни престации. Ако помислим какви видове договори, какви видове взаимоотношения могат да породят едно такова вземане, ще видите, че навсякъде има насрещна престация. Дали това ще е комунална услуга, дали това е някоя лизингова услуга, които са по същество финансови услуги, винаги то зависи от насрещна престация. Така че то поне в този вид, без да се прецизира, без да се анализира как ще реагира съдът практически, няма да заработи.
В частта със съобщенията и призовките абсолютно по същия начин. Тъй като ние непрекъснато сме били част от този процес с връчването на призовките и с проблемите, свързани с това, мога да ви кажа, че процедурата така се усложнява, че тя де факто няма да може да работи поне първите една-две години. Ще има толкова много проблеми с прилагането в този им вид, че ще бъде трудно да се направи каквото и да е реално в съда. Така че ефектът по-скоро ще е обратен.
Бих искал да ви помоля, когато взимате вашето решение по какъв начин да се измени ГПК, нека да се опитате да прецените по какъв начин реално това ще бъде приложено от съда. Т.е. дали няма да стане по.лошо, дали няма да стане още по-бавно съдебното производство, дали няма съдебната система допълнително да се запуши, дали между фирмените вземания, които са добили един колосален размер и които де факто на практика се решават преди всичко с извън съдебни способи поради неработенето на тази система, няма допълнително да се стигне до критични точки за капацитета на съдебната система. Съдебната система очевидно няма достатъчен капацитет да се справи и в момента с между фирмите вземания или вземанията на кредиторите, на банките такава каквато е. Нека да не стане по-лошо.
На последно място просто бих искал да кажа нещо, на което ние държим и бих искал да ви помоля, което е единственото от всички тези неща, които има в нашето становище, поне нека да не правим нещата по-лоши. В тази връзка има определен списък на извън съдебните основания за издаване на изпълнителен лист. Нека поне този списък да бъде запазен такъв, какъвто е, тъй като вътре е изведен записът на заповед. Ако знаете какъв размер между фирмени вземания са уредени по този начин, има практики, има цели кредитни процедури, голяма част от разсрочените плащания са дефинирани така. Просто, ако това отпадне, последиците върху реалните взаимоотношения, върху реалната икономика не могат да бъдат обхванати и измерени в рамките на един разговор. Това е доста сериозен проблем. Ако са необходими някакви проучвания в тази сфера, ние сме също готови да съдействаме. Мисля, че членовете на Конфедерацията на работодателите и индустриалците могат да дадат такава информация.
Благодаря ви много за вниманието и наистина се надяваме на едно разумно решение от ваша страна.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Маринов. Проф. Стамболиев, заповядайте.
Проф. Огнян Стамболиев:
Искам да внеса яснота по един въпрос, който, за съжаление, се тактува обективно неправилно. Ще кажа какво разбирам под обективно неправилно. Ставаше дума за това дали това е политическо решение да бъде нов Граждански процесуален кодекс или да се променя старият Граждански процесуален кодекс. Тук нееднократно беше казано, че това е било политическо решение. Това мога да кажа обективно не е вярно. Защото туининг-проекта започна. В началото на туининг-проекта бяха разпратени много подробни въпросници на съдилищата в България, на адвокатски колективи, на юридически факултети – стотици въпросници бяха изпратени. След това тези въпросници пристигнаха обратно. Първият въпрос беше: Нов Граждански процесуален кодекс или промени в действащия Граждански процесуален кодекс? Можем да покажем огромните папки с отговорите. Някъде около 80% от анкетираните отговаряха нов Граждански процесуален кодекс. Поради това на нас като работна група беше ни възложено да направи нов Граждански процесуален кодекс. Това е обществената нагласа в Република България, а не е политическа. Аз не знам какво разбирате под политическо решение, разбира се.
На базата на тия въпросници ние подготвихме концепция. Като казвам ние, имам предвид работната група не българска, а австро-българска работна група от квалифицирани експерти по туининг-проекта от Австрия. Концепцията също беше разпространена в цяла България до действащите правници в правни факултети и т.н. Ние получихме обратна информация по концепцията. След това изработихме един продукт, който е пред вас.
Тук беше зададен един хубав въпрос. Дали ако видят проекта, ще реагират така? Естествено, че няма да реагират така, защото всяко ново нещо във всяка една държава, във всяко една цивилизация и във всяко едно общество се посреща зле. Това е нормално. Това е доказано от историята на цивилизацията.
В случая аз се радвам, че все пак отидохме към идеята за нов Граждански процесуален кодекс. Защото моят учител покойният проф. Борис Яновски казваше, че е по-лесно да се направи една нова дреха, отколкото да се прави кръпка върху кръпка. Добре, нямам нищо против, можем да направим и кръпките, които ще се разпаднат. Това вече ще бъде политическо решение. Но обществото иска друго и ние отговорихме на тази нужда. Казвам обществото, защото ние попитахме обществото. Попитахме го!
Янаки Стоилов:
А обществото какво включва в смисъл професионалните среди, организации?
Проф. Огнян Стамболиев:
Съдилища, адвокатски съвети, научни работници, т.е. правната гилдия. По линия на Българска стопанска камара. Като говорим за работодателите беше направено проучване, като специално благодаря на Американската агенция за международно развитие, които също много ни помогнаха. Ходихме в цялата България и имахме разговори с хората. Бизнес средите също бяха за нов Граждански процесуален кодекс. Аз просто ви разказах историята. Не държа на този продукт. Възложено ни е и сме направили продукта. Това е. Не е политика, уважаеми дами и господа.
Янаки Стоилов:
Ние в случая като говорим за политически и правни аргументи не търсим нещо непременно отрицателно и в едните и в другите. Тъй като в нашата комисия би трябвало превес да имат правните аргументи, аз казах пред какво политически ограничители сме поставени, тъй като виждате, че чисто правната аргументация съдържа значителен брой критики. Тези две страни неминуемо се преплитат в дискусията, но да продължим.
Г-н Герон, заповядайте.
Йосиф Герон:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Първо бих желал да благодаря от името на сравнително младата Национална асоциация на медиаторите за поканата и от сравнително най-старата – Съюзът на юристите в България.
Националната асоциация на медиаторите не е взимала отношение по въпроса нов ГПК или промени на действащия. И в единия и в другия вариант предлагаме и сме внесли писмено предложение за обвързване на Закона за медиацията с ГПК. В проекта, който е предложен на вниманието на комисията на едно единствено място се споменава медиация и то в брачните производства, което е крайно недостатъчно и би практически в голяма степен стопирало и затруднило развитието на този извън съдебен способ.
Аз няма да се спирам на конкретните предложения, които Националната асоциация на медиаторите сме отправили, но само едно от тях бих споменал, тъй като стана въпрос за държавните такси и за връщане на половината държавна такса, ако страните постигнат спогодба, което действително би затруднило съдилищата. За това нашето предложение е да се внася половината държавна такса при завеждане на исковото производство и ако до второ съдебно заседание не се постигне спогодба, страната да внесе останалата ½, което би облекчило всички.
Що се отнася до актуалния въпрос на днешното обсъждане, в Съюза на юристите в България също сме обсъждали този въпрос много често. Дори нашето виждане претърпя едно развитие, което може би ще се получи и от доста колеги, практикуващи юристи, които са отговаряли на анкетата, която е била изпращана по туининг-проекта. Най-вече базирани на “тесладжийската” промяна на ГПК с отпадане на служебното начало, защото, извинете, но това беше една промяна точно с теслата. Навсякъде, където се споменава думата “служебно начало” и навсякъде където съдът оказва или съдът задължава, просто се изтриха тези текстове, а ГПК и всеки един процесуален кодекс е един жив организъм. Той не може само със заличаване на думи да се смени.
Тази промяна, която създаде безкрайно много проблеми и на съдилищата, и на адвокатите, в крайна сметка и на гражданите, за които всъщност е цялата работа, ни наведе на много лоша представа за поредни промени на ГПК. И може би доброто е, че имайки вече разработен един проект на нов ГПК, би могло действително да се помисли цялата тази нова идея в тези части, в които тя действително е нова, и това вече по-лесно ще стане, да се инкорпорира в сега действащата непроменяща се част на действащия ГПК. Има много неща, които се връщат назад, други са крачка напред, но при положение, че 2/3 от текстовете остават практически непроменени, а са само с разместени номерации, пред това че ние губим 40 и кусур годишна практика, т.е.не би могло вече при чисто нов ГПК ние да се позовем на решение по член еди-кой си от 1980 и някоя или дори от 2000 г., защото това вече не е същия закон. Пак искам да подчертая, че направата на този проект в много голяма степен именно заради това, че ГПК е един жив организъм, е полезна и спокойно би могло, много вече по-лесно, да се адаптира към Закон за изменение и допълнение на ГПК. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Белазелков, заповядайте.
Борислав Белазелков:
Аз благодаря на адвокат Герон, че даде друга насока на разговора. Аз бях сред специалистите, който най-последен се убеди, че трябва нов ГПК. Аз бях от тези, които защищаваха най-яростно идеята да се прави изменение на ГПК, а да не се прави нов ГПК. Но аз си мисля нещо друго. Говорейки за нов ГПК или за промени в ГПК, ние изместваме темата. Струва ми се, изказването на адвокат Герон не стигна до този краен извод, но тръгна в тази насока.
Този проект, който е пред вас следваше категоричното решение, че всяка норма, чието съдържание не бива да се променя, текстът който урежда трябва да остане същия със запетайките, включително и с архаичната си терминология. Не сме променили нито една норма, нито един текст, ако нормата трябва да остане ненакърнена, за да може да се ползва от съдебната практика. На мен ми се струва, че нов или стар ГПК измества темата, защото, ако текстовете останат непроменени, не е кой знае колко важно дали проектът ще бъде нов или ще имаме изменения.
Знаете Семейният кодекс от 1985 г. Той беше наречен нов Семеен кодекс. Каква е разликата със Семейния кодекс от 1968 г.? Какво като е нов. Основната част от разпоредбите не са пипнати вътре. Кой се смути от новия Семеен кодекс? Никой! Знаеше се, че има три нови неща и толкова.
Според мен, хубаво е дискусията да се концентрира върху: първо, какви са проблемите, второ, кое в действащата уредба ги поражда и трето, кое трябва да променим. И ние подходихме в работната група точно по този начин. А дали ще бъде нов ГПК или стар ГПК, вие ако видите последния ни работен проект е една таблица, в която от едната страна е стария ГПК, а срещу него е новия ГПК – разпоредбите, които са с нещо различни. Дали ще бъде нов или стар, оставете това да се реши накрая. Защото действително в един момент се оказа, че азбуката не стига. Ако трябва да се преподредят нещата, трябва малко гръцка азбука да вкараме, за да могат да се вкарат съответния брой текстове на мястото на един текст. На мен ми се струва, като разбира се вие си решавате какво да правите, но полезната дискусия ще е кои са проблемите, какво в действащата уредба ги поражда и как трябва да бъде променена тя.
Свидетел съм на амбицията на поредни няколко парламента да направят истинските промени в ГПК. Хубаво е 53 поправка, ако се реши че ще е такава, да бъде истинската. Както прецените!
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания има ли? Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Имам един въпрос към нашите гости от практиката.
За една значителна част от комисията съществува един проблем, който е извън закона, но във връзка със закона.
До каква степен съдебната система може да понесе такава тотална промяна – нов НПК, нов АПК и нов ГПК? НПК, който е най-прост за четене и прилагане, го правихме така, за да бъде максимално близък до това, което на практиците е известно. Дори ако сме възприемали връщане към стари решения. Понесохме упрека, че всъщност нищо не му е новото, обаче се съобразявахме с начина, по който това ще бъде усвоявано и прилагано. Даже преномерацията създава проблеми за хора, които са завършили право преди 10-20-30 години и от държавния си изпит не са чели втори път, знаят 10 текста и изпитват ужас, че някой ще им даде дори преномериран закон. А да не говорим за процеси, където всичко трябва да се знае и няма как да кажеш: аз съм специалист по делби, а пък аз по бракоразводни. ГПК трябва да бъде настолно четиво. И тъй като виждаме уж в по-подредената система на НПК какви колосални проблеми имаме със старта, при положение че имаше достатъчно дълъг срок за влизане на закона в сила.
Реплика: Не беше достатъчен.
Татяна Дончева:
Колко трябваше да бъде, за да е достатъчен. Нямаше как да сложим 4 години, като той беше договорен. Този вокацио легис беше договорен на НПК и нас ни изправиха пред свършен факт да е подписал министърът на правосъдието викацио легис. Обаче сега, при положение, че ние пак го вкарваме, защото бързаме, защото трябвало да го отчетем и защото Чернота искала, нали разбирате, че те могат да кажат още по-кратък вокацио легис. Аз си представям какво означава за няколко десетки хиляди хора. Представете си колко от тях работят в малките съдилища и прокуратури, където щат не щат трябва трите свитъка с процеси нови да са им. Представям си бързината на делата, представям си съдиите, които ровят за всяко нещо, защото то дори е ново текстово. Представям си машината, която трябва да мине през министерството, за да се сменят бланките за решения, бланките за всякакви други актове, защото членовете са променени.
Янаки Стоилов:
Тук дори не е направено препращането. Обикновено се разчита ние да ви допишем закона в това отношение, продължавайки по тази линия.
Татяна Дончева:
Това са нашите изключително големи притеснения, че толкова много реформи на няколко десетки хиляди души, дори да са интелигентни, вече са повече и абсолютно е изключено да слагаме дълги срокове за влизане в сила. Има натиск от европейците, че тях вече не ги интересува колко нови закона сме приели, а какво е положението с прилагането. Ако ние преди да сме изчистили НПК, поне да тръгне, поне да видим първите 6-8 месеца, да видим какво става там и да кажем кои са критичните точки и какво да се изчиства, ние се хвърляме в нов ГПК и цялата система става като зомбиране. Това са ни сериозните притеснения.
Аз не коментирам общата подготовка по право, не коментирам какъв състав имаме, че това са хора с прекалено много малък стаж, завършили всевъзможни “пуцове” по право и че трябва и с този факт да се съобразим. Питам ви сериозно какви са вашите впечатления, до каква степен е подготвена практиката да седне и да учи нещо ново. Имайте предвид, че се оказа много силен факторът “съпротива”. Хората са консервативни, независимо че нашата професия е високо престижна. Като им кажеш, че трябва нещо ново да се въведе, първата им работа е да ти кажат защо то не става, да намерят кусури на всеки текст, както и да е написан. Много малко са сферите, където има хора, които казват: може и да има проблеми, но дайте да видим как да стане, а не как да не стане.
Павел Шопов:
Аз много рядко съм съгласен с Татяна Дончева, но този път не съм съгласен само с едно, че само нашите гости от практиката, но всички ние сме от практиката и говорим като хора от практиката. Ние сме съвсем от практиката по правоприлагането.
И сега малко за развеселяване. На един колега по граждански дела му подаряват най-накрая и ГПК. Той го разлиства и казва: Това аз цял живот съм го правил. И сега точно от този консерватизъм и от това надолу как стоят нещата, как всичко трябва да се променя, на този човек, защото това е мнозинството, да му кажеш да прави нещо друго общо взето. Много по-правилното е да му кажеш оттук нататък ще правиш това, и това, и това, което е по-различно, а не концептуално нещо съвършено ново. И колкото повече ние коментираме и разискваме по въпроса, аз се убеждавам все повече и повече, че просто не е нужен нов ГПК. Ако щете и с това. По-рано имаше една госпожа Чернота, която се беше превърнала в мистериозно име като Маркиз дьо Караба от приказката. Този път няма г-жа Чернота, но този път се появява някакъв туининг или нещо такова, за да се убеждаваме, и тук има представители на Американска асоциация, като че сме някаква туземна държава и австрийци и американци да ни съдействат и да ни убедят да си направим ГПК, като чели не сме правна система на 130 години или като чели правим някаква революция като деветосептемврийската, но ние не правим нова държава, за да променяме всичко толкова концептуално. Това, което винаги сме пледирали да правим, е да вържем нещата, ако щете с това, което беше преди девети септември и това, което по-късно се направи – ноември 1989 г., и това, което става сега, за да ги интегрираме и да направим хубави неща.
Янаки Стоилов:
Ако искате да дадем възможност и на съдиите да изразят мнение по най-съществените новости в проекта. Видях, че междувременно г-н Караминков иска думата. Заповядайте.
Александър Караминков:
На първо място искам да изразя мнение, което е становище на Висшия адвокатски съвет, което съм натоварен да изразя, че не е необходим нов Граждански процесуален кодекс. И на практика ние нямаме нов Граждански процесуален кодекс, а имаме въведени някакви изменения, които дават съществена промяна и те следва да бъдат преценени. С оглед на законодателната техника, понеже тук се постави въпроси и г-н Белазелков изтъкна, че има една таблица стари тестове – нови текстове, и т.н., доколкото имам зрителна памет при реформата на гражданското съдопроизводство в 1930 г., където е направена една коренна реформа в съдопроизводството, като са възприети текстовете от Закона за гражданското съдопроизводство от 1892 г., а са възприети текстовете, възпроизведени буквално в реформирания Закон за гражданското съдопроизводство и е отбелязано нов текст и в скоби стария текст. С оглед на законодателната техника, ако вие пристъпите към приемането на този проект, който е внесен, то ще бъде полезно да го направите. Но това е въпрос технически.
Янаки Стоилов:
Аз си задавах този въпрос. Дали можем да променим обичайната законодателна техника и ако се стигне до приемане на новия закон, в скоби да отбелязваме номерацията на старите текстове, защото изглежда това може да се окаже някакъв спасителен вариант.
Александър Караминков:
За законодателната техника аз лично съм против и намирам, че това е извънредно трудно, при прилагането на законите отделни членове с 10-11 алинеи, в което човек загубва нишката какво точно урежда този текст. Но това е отделен въпрос.
По въпроса за това необходим ли е нов Граждански процесуален кодекс? На мен ми се струва, че не е необходим, затова защото общо взето генералната преценка, която трябва да се направи, въпреки критиките против правосъдието, че е лошо нашето съдопроизводство, било то гражданско, било наказателно. За наказателното нямам поглед и няма да говоря, но за гражданското съдопроизводство мога да кажа, че така както е предвидено в закона, е създадена една, въпреки 50-те изменения, стройна система на гражданското съдопроизводство. Че няма съвършени институции, че няма съвършени закони, това е отделно. Но въпросът е, че когато се внася този Граждански процесуален кодекс и когато се мотивират недостатъци на старата уредба – на досегашната, на действащата уредба, се изхожда не от текстовете на закона, а от лошата практика. И когато става въпрос за бавност, ще бъде един упрек към Върховния касационен съд, защото при въвеждането на въззивното и касационното производство се каза: ще се произнася въззивния съд по доказателствата, които се допускат, по правило в разпоредително заседание (на закрито заседание). Може да се направи една анкета колко са случаите по делата, в които въззивният съд се произнася на закрито заседание и колко остават по изключението.Аз от собствен опит, имам доста богат опит, трябва да кажа, че изключението е правило. В тази насока касационният съд с тълкувателните решения с едно от 2000 г. и от 2001 г. за въззивното и за касационното отвори широко врати с оглед на допускане на доказателства в по-долната инстанция при връщане на делото, които са недопустими с оглед на самия текст на закона, който казва кои доказателства се допускат и естествено какво става. Софийският градски съд който е пренатоварен, приема въззивната жалба, насрочва делото след 4 или 5 месеца за първо заседание, когато се допускат доказателства, делото се отлага за събирането на едно писмено доказателство и изслушването на един свидетел за следващите 6 месеца, свидетелят не се яви и така се влачи едно дело за разпит на един свидетел в продължение може и на две години. Това са причините: липсата на дисциплина, а не лошата законодателна уредба.
Бих казал и нещо друго. Касационното обжалване е предвидено строго ограничаване на правомощията на касационната инстанция в обсъждането на касационните основания. Отворете сборниците на съдебната практика след въвеждането на касационното производство, вие касационно решение няма да видите. Виждаме решения и изложения по същия начин, по който се решаваше при така нареченото контролно ревизионно производство. Тези неща ги говоря тук някак си с известна болка. В края на краищата аз няма да практикувам по този Граждански процесуален кодекс, именно поради едно тъжно обстоятелство – възрастта ми, но пък съм щастлив, че няма да практикувам по този проект, ако този проект бъде приет.
Проектът има един първороден грях. Едно е да се отзове на идеята за бавност - да се превъзмогне бавността, резултатът е, че се ограничава правото на защита. И другата – голямата натовареност на съдилищата. Какво се прави? Стигаме до абсурда за допустимостта на касационното обжалване или за неточната преценка на функциите на различните инстанции. Тук трябва да направим една предварителна забележка, че Европейският съюз не може да изисква създаването на нов Граждански процесуален кодекс или подчиняването на българския законодател на едно или друго решение. Защото всеизвестно е, че имаме отлични системи – двуинстанционни, триинстанционни. Във франция е едно, в Германия – е друго, в Австрия е трето и т.н., ограничен, пълен въззив и т.н. .
Дадено е предпочитание при изработването на този проект на някакъв хермафродит, бих казал – нещо смесено между това, което е класическата триинстанционна инстанция и нещо средно приблизително към това. Защо е трябвало да има австрийски експерти, които нямаха представа от нашата традиция, от нашите условия, от това, което е състоянието и сега се внася идея, примерно казано, за призоваване по пощата, като основен способ. Но австрийската поща е едно, а българската поща е друго.
По въпроса за натовареността. Казвам го, защото това, което се намалява като средство за намаляване на претовареността на инстанциите и особено на касационния съд е чисто и просто да се ограничи касационното производство, да не се върши тази работа, която законът, правната система налага, а чисто и просто да се намали формално задачите и задълженията на съда.
С оглед на това намирам, че недостатъците, недъзите на това, което се предлага с този проект, са многобройни. Тук не би могло да се направи анализ, но все пак би трябвало да се обърне внимание на някои неща, които сочат едно сериозно ограничаване, създаване на прегради при осъществяване на правото на защита, от една страна и от друга страна, за дейността на съда. Ще започна от най-елементарното – призоваването и връчването на съобщения. Уверявам ви, че като чета тези текстове, предполагам, че и съставителите и вносителите носят огромния риск някоя сутрин да осъмнат разведени и без апартаменти. Може да го искат, може да не го искат, но резултатът може да бъде този. Аз не мога да си въобразя, че съм уведомен и да ме считат за уведомен, затова че някой си пощальон ми лепнал уведомление. При това, трябва да се отбележи, че днес Български пощи вече не са държавна администрация, а са акционерно дружество или не знам какво е точно, но така или иначе са субект на частното право. Не са субект на публичното право. Какво може да се иска, когато в закона е казано “длъжностното лице”. Пощальонът, която разнася препълнената чанта с вестници и препоръчани писма и т.н. ще се качва на 10-тия етаж, за да търси така наречения “адресат”.
Тук ще спомена и за някои терминологии. Аз не знам в закон да има някъде понятие “материално право”. За закона се казва: предвидено в закон, а не материално право. На едно място е казано, че субект на право, субект на задължение. На български език си има терминология: носител на задължение, носител на право. Оттам нататък какво има да се казва “субект”. Какво допринася това? Езиковите бележки са многобройни, които могат да се направят.
По въпроса за призоваването е напълно ясно, че така не може да стане.
Един друг принцип е този за служебното начало. Има изглежда в широки среди една носталгия за служебното начало. Мен ми се струва, че при прилагането на служебното начало така, както беше формулирано ГПК преди реформата от 1997 г., впрочем между другото защищавам и собствена кауза, защото участвах дейно в изработването на Закона за изменение на ГПК 1997 г. и допринесох според силите си и възможностите си за изменението на чл. 4 и на чл. 109, ал. 3 и чл. 110, ал. 3 и т.н. Идеята е тази. Гражданинът, страната, правния субект прибягват до съд да получи право, а не да получи съвети и наставления. Това не е функция на съда. И когато в съда се намеси служебно с напътствия, указания и т.н. той слиза от високия пиедестал, на който е поставен от всяка правна система в правовата държава. Когато съдът взима страна, когато даде съвет, когато даде указание, той неволно взима страна. Това е напълно човешко. От тази гледна точка премахването на служебното начало е един прогрес. И същевременно е един стимул за отговорност на участващите в процеса, на тези, които прибягват и търсят защитата от съда. В този смисъл премахването на служебното начало е гаранция за безпристрастието на съда.
По въпроса за преклузията – едно понятие, което не ми беше известно досега – концентрационно начало. И в мотивите вече се търси гръбнак на съдопроизводството и т.н. Т.е. преклузията за доказателствата. В стария Закон за гражданското производство, на който закон наподобява новия ГПК или по-точно проект на ГПК с оглед на двойната размяна, наистина беше предвидено ако се не лъжа в чл. 100 и някои, но не е важно кой, беше предвидено, че след двойната размяна на книжата няма да се допускат нови доказателства. Това е така, защото двойната размяна вече дава възможности за повече или по-малко изчерпване. Но в Закона за гражданското съдопроизводство уредбата за въззивното обжалване допускаше доказателства в първото заседание. И защо трябва да бъде така? Трябва да бъде така, защото въззивното обжалване, в края на краищата и тук намирам една грешка на проекта, въззивното обжалване не е втора първа инстанция. Въззивното обжалване не е обжалване за отстраняване само грешките на първоинстанционния съд. Въззивното обжалване е да се даде възможност на страната да отстрани и своите грешки. Защото няма човешка дейност, която не е свързана с грешки. Не може да се преклодира възможността да се отстранят тези грешки, които страната е допуснала. От тази гледна точка от това не се печели абсолютно нищо. Не се печели и с оглед на принципа на дирене на истината за тази реформа. Ако се спазва точно законът да се посочат във въззивната жалба и в първото заседание да може допълнително да се посочат доказателства във въззивната инстанция, то в този случай се добива и една гаранция повече за точното осъществяване на правната защита.
Янаки Стоилов:
Без да ви прекъсвам искам да ви помоля да маркирате и други такива моменти.
Александър Караминков:
За касационното обжалване. Това, което виждам в този законопроект, е направо ужасяващо. Ние връщаме нещата към отречения преглед по реда на надзора. Аз съм вече достатъчно стар. Тук като гледам кои от нас имат опит от тия молби за преглед, които се даваха и които се решаваха от консултантите. То беше в кря на краищата една пародия и в повечето случи някои казваха, че трябва да има слон в делото, за да обърнат внимание. Иначе беше въпрос на ходатайства, на търсене на разговори с консултанти или със заместник-председатели на Върховния съд и т.н., за да може да се получи предложение за преглед. Тук какво става? Тук става по-лошо. Този, който е решавал делото, той ще се произнася дали е допустима касационната жалба. И след като той се произнесе дали е допустима касационната жалба, ще трябва да се произнася по този въпрос тричленен състав, а ако и той допусне жалба, тогава чак ще се произнасят и нито се печели бързина и което е най-важното, не се печели сигурност. А трябва да имаме сигурност, защото съдебното решение трябва да се има за истина.
Съобразено с практиката. Как ще съобразявам с практиката своята пледоария. Как ще с произнесе Великотърновският съд а пък и Софийския апелативен съд с практиката дали е съобразено дадено решение с практиката на касационния съд, когато касационният съд днес в 2006 г. е публикувал избирателно решение от 2003 г. Как ще бъде и как искате вие гражданинът да бъде сигурен в това, което се решава.
Мисля, че Гражданският процесуален кодекс така както е създаден, този проект не би трябвало да се приеме, а трябва да се преработи извънредно сериозно. Не че няма нужда от промени, не че няма нужда от съвършенства, но не е този пътя и няма да се постигне някакъв ефективен резултат.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Караминков. Бих искал да се ориентирам кои биха взели думата, за да знаем кога приблизително ще приключим днешното заседание. Заповядайте, г-н Михайлов.
Светлин Михайлов:
Аз ще си позволя съвсем кратко изказване да направя, тъй като първо, малко ми е неясен форматът на настоящата среда, но това е защото не съм нормотворец. Чух противоречиви изказвания. Едната част от колегите казаха, че няма смисъл да се прави нов ГПК и трябва да се промени стария. От другата страна нормописците възразиха, че не е това форматът на срещата, но това не е от толкова голямо значение. Изказването ми ще бъде съвсем кратко, защото осъзнавам каква е трудността да се напише един нов закон. Аз лично смятам, че написването на един нов закон не трябва да отнеме месец-два, три или пет, а камо ли пък за процесуален закон, който урежда дейността на страните и съда при решаването на гражданския спор вътре в съдебната зала.
На първо място, трябва да се изходи от това какви са недостатъците на настоящия закон и доколкото виждам те са изтъкнати в мотивите част от тях. Това обезсмисляне на работата на първата инстанция, изнасяне тежестта на делото във въззивния съд, претоварен касационен съд и неефективен съдебен процес. Лично аз от практиката ще си кажа, че когато говорим за гражданското съдопроизводство най-големият проблем е забавянето на това производство и това забавяне се реализира по няколко способа: неефективното призоваване на страните, невъзможността на натоварените съдилища, каквито са Софийски градски съд, изобщо софийските съдилища и районния съд спрямо останалите съдилища и липсата на база, в която те могат да насрочат по-големите заседания. Третият за мен също много важен проблем на това забавяне на самото производството е, че предвидената от законодателя възможност всички актове, всяко нещо да бъде обжалвано, като разбира се няма нищо лошо да се обжалва, но и това обжалване да влиза в съдебна зала. Липсата на съдебни зали предполага забавянето на един такъв процес.
Ако трябва да се върна, като съм съгласен с мнението, което изказа колегата Караминков, по отношение на въззивното производство, няма да споменавам, че разширяването на въззивното производство и създаването на пълен въззив става всъщност с решение Върховния касационен съд – такова нещо не беше заложено в предишния Граждански процесуален кодекс. Ще кажа и още някои неща: първо, не съм съгласен с това, че е имало някакво социологическо проучване или пък аз съм бил далече от социологическите проучвания. Казвам го това и веднага мога да мотивирам. Участвах в едно така наречено предварително обсъждане на този законопроект, на което се оказа, че никой не е виждал законопроекта, така че да може да го обсъжда. А това не беше формата на комисия на Народното събрание, а това беше формат от колеги юристи, които прилагат закона. Така че не знам какво социологическо проучване е правено и как то е доказало, че трябва да бъде нов Граждански процесуален кодекс.
На последно място ще отбележа, че предлаганият нов за Граждански процесуален кодекс първо, според мен, той ще заприлича на новия НПК, ако бъде приет в този вид. Още преди да започне да действа ще има искания за промяна на недействащия все още ГПК.
Още едно нещо, което искам да подчертая. Като казах, че в този законопроект има мъртво родени разпоредби, как бихте възприели разпоредбата, с която връчването се извършва по пощата. “Пощенският служител може да връчва на други лица само ако адресатът е направил писмено искане за това до пощата.” Това ми напомня на Закона за трансплантациите, че трансплантация на органи може да има само в момента, в който аз докато съм жив отивам да заявя писмено пред органа, че съм съгласен да си дам органа. Давам го като пример, защото за това най-бързо се сетих.
И още един такъв текст ще посоча: “Особени случаи на лично връчване, за което ал. 1 разпорежда, че връчването на съобщение, с което адресатът се уведомява за първи път за делото, се връчва лично. Ал. 2 казва, че по начина на ал. 1 съобщението се връчва само на страна или на представител, овластен да получава препис от искова молба.” Означава ли това, че аз винаги трябва перманентно да си мисля, че ще получа искова молба, за да упълномощя колегата да ми получи препис от исковата молба. Това го казвам само като пример за такива разпоредби.
Няма да влизам повече в подробности, защото разбирам, че форматът не е да обсъждаме текст по тест, а форматът е да кажем становището си.
Последното, което искам да подчертая, за което съм съгласен с г-жа Дончева, е, че прекомерно много ще натоварите съдилищата с това бурно законодателство. Ако проблемът е само да се пишат нови закони, за да се оправдаваме пред някого и да получаваме някакви възнаграждения, то тогава бих го разбра. Но един съд, в който всичко е нов, а да не говорим за някои закони, които направо реформират българската законодателна традиция, какъвто е например Законът за търговския регистър, което искам да подчертая, че България никога не е имала традиция регистърът да бъде извън съдилищата, независимо дали ще бъде районен или окръжен, а ние да го изнесем навън и да не се знае. Създаването на регионалните административни съдилища и отделянето им като структури предполагат страхотно много проблеми пред съдилищата с места и организацията на делата. Не знам дали някой от вас е присъствал на обединение или на разединение на съдилища, за да има представа какво става с това нещо. И създаването на нов Граждански процесуален кодекс би затруднило изключително много работата на съдилищата.
Не на последно място искам ад изкажа личното си мнение, което е консултирано с останалите ни колеги, е, че всъщност новият Граждански процесуален кодекс така, както ни се предлага, ще стане същото като с НПК. А всъщност НПК си е старото НПК с вкарани няколко различни института. ГПК е старото с вкарани на определени разпоредби, на които просто е променено наименованието. Това е. Благодаря ви.
Стефан Кюркчиев: зам.-председател на районния съд и
председател на гражданска колегия
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
От името на районния съд бих искал да изразя становище. Аз присъствах и на предишната среща. Бих искал преди всичко като чух мнението на изказващите се преди мен, които при всички случаи са уважавани юристи с по-голям опит, бих искал да ви запозная с един проблем, който особено нас в районния съд ни тревожи.
За да подпомогнем работата на комисията сме в процес на подготовка на едно становище, което ще представим. Ние го качихме на сървъра на съда и дадохме възможност на всички съдии практикуващи да изразят своите мнения. Ще го обобщим в най-кратък срок и в понеделник или вторник ще го представим на вниманието на комисията, за да подпомогнем нейната работа.
Нещото, което обаче особено много ни притеснява от практическа гледна точка е въпросът с призоваването. Сега ще ви кажа някои неща, които са съвсем пресни като информация и мисля, че трябва да се вземат предвид. Аз знам, че София не е България и че районният съд не е районните съдилища в страната. Но мисля, че този въпрос стои като проблем и пред районните съдилища в по-големите градове, където е съсредоточен икономическия живот на страната и всъщност общественият интерес е там.
Ще споделя следното. В районен съд в момента изпълнявам закона, система на случаен избор при определяне на съдия-докладчик, тази система, която ми дава възможност преди няколко часа, когато аз станах от компютъра бройката в компютъра показваше 13 хил. граждански производства образувани на 55 състава на гражданската колегия на районен съд без брачна. Това са делата от началото на годината – 13 хиляди и нещо, в т.ч. и обезпечения, както представителите на бизнеса казаха, производства по запис на заповед и всякакви други видове спорове. Притеснява ни факта, че призоваването по начина, по който е формулирано в този ГПК де факто ще блокира работата на съда. Ние имаме недостиг на зали и много сериозни проблеми, които се опитваме да решаваме и които не са проблем на днешната дискусия. Притеснява ме факта, че поне един месец ще имаме нередовно призоваване на страни. Това де факто ще блокира работата поне на районния съд. Ще бъдем изправени пред невъзможност да осъществим редовни заседания, което от друга страна като тежест ще се пренесе назад във времето, а и без това производствата са много забавени и обществото недоволства от забавянето. Това ще стане един много голям проблем. Този проблем предполагам ще бъде и във всички районни съдилища, където има призоваване в населени места с по-голям брой население. При всички случаи вие сте теоретици и практици с много по-голям опит поне от моя, че длъжникът, ответникът никога не желае да се изправи пред съда. Той не желае да получи тази призовка и това съобщение. Много често с това се злоупотребява. Той изчаква производството да стигне до един по-късен етап, обикновено на въззивна или касационна инстанция и чак тогава той казва: Аз не бях редовно призован и процесът тръгва от самото начало. Това е много голям проблем. Има и други, както каза и уважавания председател на Софийски градски съд, има и други проблеми, знам че е трудно да се пише нов закон, но ми бе поръчано да обърна внимание на проблема с призоваването, тъй като много сериозно ни тревожи. Това е. благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Белазелков.
Борислав Белазелков:
Надявам се, че не злоупотребявам, но само по въпроса за служебното начало мисля, че трябва да се кажат няколко думи, за да се чуе и обратната теза.
Повдигна се въпросът за разликата в служебното начало в наказателния, гражданския и в административния процес. Трябва да я има тази разлика. Не може да я няма. Наказателният процес може да започне и да приключи без каквото и да било служебно начало, защото има държавно обвинение. Има прокурор, който е подготвен, който представлява държавата и който може да движи процеса. При това положение съдът може да се оттегли и да заприлича малко повече на рефер. В административното производство също участва прокурор. Там по различен начин се поставя въпросът за служебното начало, но пак е различен, макар пак да участва прокурор. Това е друг въпрос дали трябва да участва. Моето мнение е, че мястото на прокуратурата в административното съдопроизводство е спорно, но сега не това е проблемът. В гражданския съд обаче, ако ние направим съда в по-лошо състояние отколкото е реферът, ние няма да имаме правосъдие. Включително и в спортното състезание има категории. Примерно, в един боксов мач се състезават до 40 кг., до 100 кг., над 100 кг. Ако вие пуснете в съдебната зала да се състезават равноправно един икономически силен субект, който ползва възможно най-добрата правна защита и ако насреща оставите един гражданин, който по правната помощ се е добрал до адвокат, но сигурно не най-добрия, и ако вие му сложите стегнати процесуални срокове, в които се преклодират едно след друго, падат гилотини на права, просто българският съдия е стане много по-лош от рефер.
Янаки Стоилов:
Има ли други участници в заседанието, които желаят да изразят становище? Няма.
Аз благодаря на всички, които се отзоваха на поканата и смятам, че всеки от участниците в дискусията допринесе за задълбоченото разискване на темата, пред която сме поставени, а бих казал и на дилемата, тъй като ние трябва да приемем и решение в крайна сметка. Тази дискусия ще я продължим, а надявам се с повечето от вас ще имаме възможността в скоро време за нови срещи.
Отново съобщавам на членовете на Комисията по правни въпроси, че утре от 15.00 часа ще започне в Окръжния съд в Кюстендил следващото ни заседание по същата тема. Призовавам всички да участват в това заседание, на което ще можем да чуем още мнения на хора, които се занимават с прилагане на Гражданския процесуален кодекс и които, сигурен съм, в по-голямата си част са се запознали със сега обсъждания проект.
С това днес закривам заседанието.
Следващата седмица ще продължим с дневен ред, който допълнително ще обявим в нейното начало.
Благодаря на всички за участието. Желая приятно изкарване на останалата част от деня.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: