---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
_________________________________________________________

П Р О Т О К О Л
№ 28


Днес, 08.06.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Националния компенсационен жилищен фонд – Гаврил Митов, директор и Стефан Тодоров, председател на УС на НКЖФ; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Василка Иванова, главен експерт, от Министерството на външните работи – Евелина Ананиева, държавен експерт в дирекция “Международно право” и народните представители Захари Георгиев и Минчо Христов Куминев.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, най-напред няколко думи за организацията на работата ни през следващата седмица.
В четвъртък смятам да направим редовното си заседание, на което да започнем обсъждането на първо четене на новия проект за Гражданскопроцесуален кодекс и да направим това обсъждане в рамките на поне две заседания. Първото заседание да бъде тук, като поканим институциите, които имат отношение – освен вносителите, и представители на съдебната власт, за да се чуят повече мнения. Предлагам ви да направим и едно заседание в петък след обяд в Кюстендил, тъй като говорихме за възможност да се консултират тези въпроси и с повече хора от практиката (има и такова предложение), на което да бъдат съдии от окръжния, от районния съд и от адвокатската колегия.
Имате ли други предложения? Ако имате други въпроси, те ще бъдат включени в дневния ред за редовното ни заседание в четвъртък.
Ритъмът на работата в комисията отново ще се сгъсти, както това се очертава според правителствения план за действие. Така че след краткия период от по-ритмично натоварване, може би през следващите седмици ще се наложи да се правят понякога и повече от едно заседания.
Пристъпваме към обявения за днес дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, № 654-01-70/26.05.06 г., внесен от Захари Димитров Георгиев и група народни представители и № 554-01-80/08.11.05 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от Любен Корнезов.
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, № 602-02-23/29.05.06 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка
По този въпрос нашата комисия не е водеща, но тъй като този въпрос се обсъжда в редица случаи и има голямо обществено значение и поставя редица сложни правни и финансово-икономически проблеми, затова мисля, че е добре нашата комисия да вземе становище към него.
Ще предоставя думата на г-н Захари Георгиев от името на вносителите да представи промените, по възможност и някаква ориентировъчна обосновка на тези текстове. Заповядайте, г-н Георгиев.
Захари Георгиев:
Уважаеми госпожи и господа,
Изразявам скромна надежда, че сте успели да погледнете в краткото време законопроекта, който е на вашето внимание. Няма да се спирам подробно на мотивите за така предложените 10-12 параграфа.
Главната цел на този законопроект е в едно обозримо бъдеще да се приключи процеса с възмездяване на вложителите на жилищноспестовни влогове, които отговарят на изискванията на закона в разумни, по наше мнение, времеви параметри.
На следващо място, той има за цел да разреши, т.е. да подобри пропускателната способност във включването в окончателните списъци на гражданите с права предвид значителното увеличение на данъчните оценки както на жилищните и вилни имоти, така и на имуществото като цяло.
На следващо място законопроектът предвижда да могат да се прехвърлят по права линия тези спестовни числа, ако мога така да ги нарека, като мисля, че това е и терминологията в закона, дотолкова доколкото част от по-възрастните вложители вече не са в състояние да реализират тези свои права, а в същото време техните деца са в жилищна нужда. Допира се до това и възможността, която не е ясно изразена, по наше мнение, да се възползват от правата единият от двамата съпрузи, когато са в обща общност тези правомощия.
На последно място бих казал, че законопроектът предвижда в един срок след изтичане на дадената преклузивна възможност за включване в окончателните списъци - процедурите на обжалване и т.н., останалите, които са вложители, отговарящи на основните критерии на закона, да имат право и не могат в дадения срок от три години да започнат или да искат да започнат да реализират строителството, не отговарят на тези възможности, ад получат компенсаторни инструменти, а именно жилищни компенсаторни записи.
Нещо, което само е загатнато в мотивите, но бих си позволил да ви го кажа, информацията, която получих от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд и от бившата ДСК-каса, сега банка ДСК – ЕОД, са следните числа. Някога – към 31 декември 1990 г. всички, които са имали влогове по този закон са били около 315 хиляди, като общия брой на спестовните числа за тях е бил около 23 милиарда. Впоследствие по един или друг начин са приключили с тези си влогове граждани с общ брой на спестовните числа около 11 милиарда. Близо половината са вече с отпаднали потребности за това. Ако превърнем числата към днешната равностойност от 4 ст. на лев на спестовно число, то ще се получи една сума, необходима на всички, които са включени в окончателните списъци и не компенсирани до този момент, те са около 47-48 хиляди влога, ще се получи сумата от около 143-144 млн. лв. Ако включим извън това и тези, които не са включени в окончателния списък, но биха попаднали в процедура по смисъла на закона, а те са от порядъка на 148 хиляди влога, там ще се прибавят общо средства в размер на 325 млн. Т.е. ако погледнем глобално теоретично какви средства ще са необходими за приключването при сегашната левова равностойност, това са от порядъка на 470 млн. лв. Лично моите и на колегите, с които сме работили, прогнози са, че това са едни недостижими прогнози, тъй като са отпаднали или оттеглили влоговете си една голяма част от хората няма да могат да попаднат в тези окончателни списъци.
В кореспонденцията, която разменихме с различните министерства и ведомства, коментирахме и въпроса за начина на нелевово компенсиране. За нелевовото компенсиране първоначалната идея беше да може да става и с други компенсаторни инструменти, но мнението, както на Министерството на финансите, така и на икономиката и енергетиката е, че няма съответствие между привилегии по своеобразен начин на жилищноспестовните числа с други - нито са свързани с реституция, нито са свързани с приватизационни механизми. За това тяхното мнение е, че компенсацията с компенсаторни инструменти трябва да бъде целева и те да могат да се използват единствено и само за закупуване на жилищни имоти или терени за жилищно строителство.
С това завърших.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Тук има представители на ръководството на Националния компенсационен жилищен фонд. Вие желаете ли да дадете разяснения в началото или в хода на дискусията ще направите това.
Реплика:
Бележките ни са и по двата законопроекта.
Янаки Стоилов:
Добре. Давам думата на г-н Шопов да представи и другия законопроект.
Павел Шопов:
Трябва да сме наясно, че това е очакван законопроект от много български граждани. Все още са десетки хиляди гражданите, които очакват възмездяване във връзка с влоговете, които са внесли някога. На приемните на депутатите може би един от най-често поставяните въпроси е именно този. Така че нека да погледнем на този въпрос като на един чисто домашен юридически закон. В него няма абсолютно нищо политическо. За това мисля, че е най-добре да направим една компилация от двата законопроекта, защото някои от нашите идеи се покриват с внесения законопроект от г-н Георгиев.
Основните насоки на нашия законопроект са в това да се разшири кръгът на гражданите, които да могат да се възползват от възможността. Досега тя е до 1985 г., като се разшири и за другите, още повече, че предишният път е формулирано за 5 години назад това право и тази възможност. Тези 5 години отдавна са минали и сега нашето предложение е да се включат основният кръг от лица, защото това е несправедливо.
Другото ни предложение е отменянето на така нареченото “Допълнението на Лучников” от 38 Народно събрание, когато се въвежда възможността за тези компенсаторни записи. През онези години имаше едно залитане, да не казвам по-силната дума “мания” за удовлетворяване на лица, имащи право на нещо със записи или бонове. Ясни бяха какви бяха причините тогава – да не се посяга върху свежи пари, които би трябвало да дойдат от държавния бюджет, да се пратят общо взето гражданите в тая сфера с компенсаторни механизми да реализират правата си - нещо, което не беше ефективно от една страна, а от друга страна, остойностяването на тези бонове на различни места в различните градове, така поне специалистите ни представиха на нас нещата, се получавали страшни диспропорции. Например, докато в Пловдив изчисленията са ставали по 0.03 ст., в София това е ставало по 1 лв. Това са просто недопустими неща. Така че тази разпоредба по принцип е най-добре да отпадне.
Другото нещо е границата от 15 хил. лв. е много малка, още повече, че се увеличиха в последно време данъчните оценки на имотите, базите върху които се стъпва. От друга страна, се увеличиха и стойностите на имотите. Ние сме предложили в законопроекта 40 хил. лв. Мисля, че законопроектът на г-н Георгиев – на БСП, също беше 40 хил.лв., съвпада. Бихме могли, тъй като ние сме внесли миналата година законопроекта, преди вдигането на тези оценки, да помислим, не е късно за това, тази сума да стане 50-60 хил. лв. и дори да няма граници, което е най-справедливо и което, ако помислим, сега няма да окаже много сериозен натиск върху държавния бюджет и това, което държавата ще трябва да поеме и даде, да идем натам. И други някои несъществени изменения.
Накрая, повтарям, да обсъдим заедно нещата и да направим една компилация, което ще бъде най-полезното.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Кой ще вземе отношение още? Заповядайте.
Стефан Тодоров, председател на УС на НКЖФ и съветник в
Комисията по местно самоуправление,
Регионална политика и благоустройство
Двата законопроекта са обсъдени от Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд и по принцип, ако трябва да бъда максимално кратък, ще кажа, че ние подкрепяме идеите и в двата законопроекта за промени в закона, тъй като действително практиката по тяхното прилагане натрупа доста проблеми и се нуждаят някои актуализации, които да разрешат проблемите, които стоят и на вниманието на вносителите на двата законопроекта.
Няма да правя информация по отношение на състоянието на нещата. Всеки един народен представител може да получи подробна такава справка, ако желае. Това сме направили включително и с г-н Георгиев, като вносител на законопроекта. Нещата предварително са обсъдени и са гласувани. Ще обърна внимание само на някои неща, макар че Комисията по правни въпроси не е водеща по законопроекта, но все пак между двете четения може да се имат предвид.
Респективно там, където на пръв поглед се създава впечатление, че има принципни различия по отношение на двата законопроекта, то е във връзка с предложението по единия законопроект отново да има възможност част от правоимащите лица да трансформират спестовните си числа в компенсаторни записи, а пък по другия законопроект се предвижда да се върнат съществуващите, които не са реализирани на пазара, всъщност логиката и на двата законопроекта е добра в тази им част и според мен, би могла да се компилира, ако евентуално народното представителство прецени, че и двата законопроекта трябва да бъдат подкрепени на първо гласуване.
По отношение на законопроекта на г-н Георгиев и група народни представители ми се струва, че все пак задължително трябва да остане разпоредбата от закона, която предвижда начина за определяне размера на левовия индекс за едно спестовно число. Т.е. освен инфлационните процеси и пазарните цени на жилищата, трябва да остане и хипотезата, която законът и сега предвижда – това са наличните средства по фонда, тъй като трябва да знаете, че фондът не е фонд в истинския смисъл на думата, така както е създаден законът в неговия първообраз и както е функционирал до 2001 г., ако не се лъжа, след което той е трансформиран в един второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и на практика в момента оперира със средствата, които се превеждат чрез Министерския съвет по гласуваната бюджетна субсидия със Закона за държавния бюджет за съответната година. Така че без да се има предвид средствата, които са отпуснати от бюджетната субсидия, не бихме могли да се произнасяме по отношение на размера на левовия индекс само на базата на инфлационните процеси и пазарните цени на жилищата. Законът предвижда този трансфер от републиканския бюджет да е до 1 на сто от бюджета за съответната година, но субсидията, която се получава е в значително по-малки размери от това до 1 на сто, което след като е до 1 на сто, може да бъде и до 0.1%. Средствата, които до момента се отпускат позволяват ритмично да се изплащат компенсациите. Миналата година и в началото на този имаше известни забавяния, тъй като в сравнение с по-предходни години бюджетът е намален някъде в размер на 2-2.5 милиона лева. Това е единият пункт, който според мен, трябва да се има предвид.
Другият въпрос, който е принципен, е свързан с възможността при евентуална трансформация на спестовни числа в компенсаторни записи от имуществото, което може да се закупува с тях, да се изключат общинските имоти, тъй като Законът за общинската собственост при неговите изменения през миналия мандат изрично предвиди забрана за разпореждане с общинско имущество срещу компенсаторни инструменти. Тъй като в случая се касае за една политика, която се провежда от държавата и не би било редно общината на практика безвъзмездно да прехвърля свое имущество в изпълнение на политиката на държавата без да получи насреща финансова компенсация. Това е също един механизъм, който би могъл да се обсъди и обмисли допълнително. Но в крайна сметка може да се възприеме този общ принцип, който е в Закона за общинската собственост и да се изключат общинските имоти като имущество, което може да се придобива с тези компенсаторни инструменти.
По отношение на принципния въпрос за правната възможност отново да се трансформират по желание на правоимащите числата в компенсаторни инструменти, трябва ясно да си даде отговор държавата в състояние ли е да извади съответните активи, които могат да се продават срещу тях. По предварителна информация становището на Министерството на финансите в тази посока е малко негативно. Т.е. държавата не разполага с такъв обем активи, които да могат да се извадят на пазара. От друга страна, яснота по отношение на това какъв ще бъде размера на имуществото, което трябва да се предложи срещу компенсаторни инструменти ще стане ясно може би едва след като изтече крайния срок, който е предвиден по законопроекта, гражданите да заявят това свое желание. От друга страна, то дава възможност на тези лица, които в рамките на предвидения краен срок за действие за прилагане на закона, ако преценят, че няма да имат физическата възможност да придобият жилище или да започнат изграждането на такова, да предпочетат другия механизъм на компенсация, т.е. да направят заявление техните спестовни числа да бъдат превърнати в компенсаторни записи.
Това, което се предлага в законопроекта, представен от г-н Шопов и групата народни представители, които са вносители, ние по принцип нямаме съществени забележки. Има действително, говоря в частта за Преходните и заключителните разпоредби, има нереализирани на пазара компенсаторни инструменти, които са придобити при действието на § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон през 2000 г. Те са в една незначителна степен, според мен, като брой. От друга страна, трябва да си дадем сметка и затова, че не всички от тях са в притежание на правоимащите лица, т.е. някои са ги прехвърлили на трети лица и те реално фактически няма д могат да бъдат възстановени. Т.е. тези лица на практика вече са загубили правата си.
Що се касае до лицата, които не са получили в срока, който е предвиден в закона, компенсаторни записи, т.е. областните управители не са се произнесли по техните искания, те по право са останали в списъците на правоимащите, така че този въпрос за нас практически не стои. Има една, макар и малка част, от издадените компенсаторни инструменти, които са на разположение на техните правоимащи и биха могли да се възползват от съответните разпоредби, ако желаят впоследствие при приемането на другата хипотеза – на другия законопроект, след изтичане на определения срок, отново да заявят правата си, респ. тогава да ги получат по съответните стойности, които са предвидени по законопроекта.
И още един въпрос, който според нас, трябва много внимателно да бъде преценен, това е предложението за създаване на една пета група, т.е. влогове, които са престояли до 5 години. Според нас, това противоречи на първоначалната воля на законодателя, т.е. минималният срок е бил 5 години към 1990 г. и той би имал и един съвсем практически проблем, който е почти неразрешим, тъй като класирането в тези групи е образувано на база на еднократно тиражиране на наличните към тази дата влогове, които са били в ДСК и сега на практика такава информация за съществуващи влогове, които са били за по-малък период от 5 години, те на практика са изключени от кръга на лицата, които се явяват дългогодишни спестители по смисъла на този закон и респективно към тях не е приложен механизмът за тиражиране на влоговете, за да се подредят в класирането по отделните групи. Струва ми се, че на този етап това е невъзможно да стане, още повече, че голяма част от тези лица самостоятелно са закрили влоговете, които са имали и фактически не могат да черпат правата по закона.
Имам и други някои неща, които между двете четения като смисъл и замисъл на вносителите могат да останат, но с някои правно технически и редакционни забележки, във водещата комисия могат да бъдат отстранени. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Тодоров.
Преди да изразите становище, искам да ви дам кратка предварителна информация. Тъй като това е законопроект, внесен от народни представители, аз поисках становище от министъра на финансите. Разполагаме с неговото становище и смятам, че е коректно да ви информирам за него, въпреки че то е адресирано до мене.
Зам.-министърът г-н Ананиев отговаря по тези въпроси. Той взима най-общо отношение към предложения законопроект - не към отделните му разпоредби, а към насоката на промените. Мисля, че основателно в него се отбелязва липсата на подробни финансови разчети. Смятам, че представянето, което направи г-н Георгиев, преодолява в някаква степен този недостатък на мотивите.
Освен това, мисля, че той правилно обърна внимание, че общата сума, която се сочи – 470 млн. лв. е изчислена върху потенциалния кръг на всички правоимащи, независимо от това кои от тях до момента са обезщетени, дали някои от тях вече не са излезли от тази категория. Мисля, че средствата, било то реални или по косвен път, ще бъдат няколко кратно по-малко, но така или иначе не са за подценяване като финансов разход. Това е главното основание за критичната позиция, която се изразява. Тя е естествено от позициите на Министерството на финансите от гледна точка на държавните разходи, които би трябвало пряко да се направят, ако се наложи това, от страна на Министерството на финансите.
Но липсата на тяхно пряко участие в заседанията на комисията аз тълкувам като отдаване на приоритет на становището на комисиите да се произнесат по този въпрос.
Имате думата за изказване. Г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, действително както се подчерта от представилите двата законопроекта, сериозен е общественият интерес към промените в закона. Само една ретроспекция, тъй като за мен също представляваше интерес да проуча съдбата на законопроектите – общо от 2003 г. до момента са внесени в Народното събрание 5 законопроекта. Очевидно се търсят формите, с които да бъде решен проблема за това как по-добре да бъдат компенсирани българските граждани с дългогодишни жилищноспестовни влогове.
Концептуалното, което бих желал да кажа е това, че действително колегите правят опит да се търси и разшири възможността за компенсиране и по-бързото решаване на въпроса, но в крайна сметка мисля, че основният акцент за нас остава да се намери действителният механизъм, в който в един определено видим срок хората да могат да бъдат реално компенсирани. По моя преценка възможността да се съхранят двата механизма - левовото и компенсаторното обезщетяване, е важно да бъде налице.
Следващото е възможността да се разширят възможностите не само в рамките на покупката на жилището или на терени за строителство на жилище е една от формите, с които ние ще можем по-скоро да дадем възможност на хората да си получат средства за парите, които са им престояли в ДСК каса.
Не на последно място бих желал да кажа, че сегашното финансово ограничение за размера на компенсациите, които би трябвало да се изплатят и то само при цена на лихвоточка от 4 ст. показва колко е затруднена държавата да ги компенсира тези хора, а ние оставаме един огромен кръг от хора, които са над 200 хиляди с влогове, които са фиксирани към 31 декември 1990 г., които са дългогодишни влогове, но въобще не влизат в категорията на правоимащите, тъй като те в момента не могат да докажат жилищна нужда. По своето естество техните средства, които никак не са били малко, са престояли десетки години и всъщност всички ние сме се ползвали. Този кръг от хора остава абсолютно изолиран. Т.е. по досегашните правила на закона те са извън възможността да бъдат компенсирани.
За това без да твърдя, че сега можем да измислим всичко, което може да се направи за компенсирането на тези хора, все пак търсенето на идеи в тази посока би трябвало да продължи, защото би било несправедливо по начина, по който сега компенсираме, създаваме една неравнопоставеност между българските граждани. Всички са си държали парите в банките, всички са кандидатствали, за да получат жилища, но само тези, които на този етап нямат жилища, могат да бъдат компенсирани, а за останалите няма решение и те никак не са малко – това са над 200 хиляди човека.
Принципно идеята за промени в закона е позитивна, но казвам, че трябва да има още допълнително развитие, за да можем да направим един по-добре работещ, по-ефективен закон.
Конкретно по направените предложения. Мисля, че и в двата законопроекта има добри идеи. Определено в законопроекта на колегата Захари Георгиев мисля, че е абсолютно позитивно това, с което се дава възможност за прехвърляне на компенсаторните записи на членове от семейството. Това ще разшири възможността да се обхванат и повече хора.
Също така възможността, която се дава в преходните и заключителните разпоредби за новия срок и за новото разглеждане и евентуално, ако има пропуснати граждани, които не са си заявили досега желанието, също е позитивно като развитие.
Аз лично изразявам несъгласие и в двата законопроекта с желанието да се измени числото 15 000 на 40 000 като оценка за имуществото. Ще ви кажа моите съображения.
Считам, че има два различни механизма на оценка на личното имущество и има една опасност гражданите, които досега не са заявявали своето желание, оценявайки по съвременните категории, ако те бяха оценени по предишния механизъм, можеше и да не попаднат, а сега да попаднат. И обратното би се получило, ако някой би попадал тогава до 15 000, сега, поради това че прилагаме различна методика на оценка, да не попадне в критерия 40 000 лв. За това си мисля, че за да има равнопоставеност във възможността на хората при едни и същи законови условия да ползват възможностите на този закон е в крайна сметка администрацията, която ще прави оценките, данъчната администрация, която не е забравила стария механизъм, нека оценката да бъде по правилата, които са били за предишните кандидатствали и при тези същите условия да бъде оценено и сегашното имущество. Считам, че има опасност да се получи неравнопоставеност при оценката на имуществото на базата на различни критерии.
Моето становище е, че по принцип би трябвало да се подкрепят законопроектите. Желанието ми е между първо и второ четене да поработим за развитието на тези идеи, които изложих. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Заповядайте.
Василка Иванова, главен експерт в МРРБ
Ние получихме законопроекта. Бих искала по принцип да си изясним следния момент. Какво представлява спестовното число? На всички трябва да е ясно какво е спестовното число и да е ясно, че спестовните числа не са пари. Съгласно наредбата за кредитната дейност на Държавна спестовна каса спестовните числа се получават, като начислената лихва по влога се умножи по 360 и полученото произведение се раздели на хилядната част от размера на записания заем. Т.е. оня гражданин, който е пожелал по-малък заем, той ще има по-малко лихвочисла и обратното, този, който е казал максималният размер, който беше тогава 12 000 лв., той ще има много повече спестовни числа. Това е спестовното число.
Всъщност тая мисъл, която върви в публичното пространство, че са взети парите на хората, не е вярна. Всичко пари на жилищно спестовните вложители бяха в ДСК каса, както работническия и детския влог и т.н. и всички получаваха един и същи процент лихви по своите влогове. Нищо повече. След промените много хора си изтеглиха парите от Държавна спестовна каса и ги дадоха в банките за по-високи лихви. Всъщност парите на всички граждани, а не само на жилищно спестовните влогове, бяха използвани за строителство и за други цели на държавата. Това е по принцип за спестовните числа.
Янаки Стоилов:
Ако позволите да ви прекъсна, след което ще продължите.
Мисля, че до голяма степен този ваш мотив е опровержим, защото хората не внасяха парите заради лихвите, а за да получат с по-големи шансове жилище. Това беше една политика на държавата, за да привлече средствата на гражданите, осигурявайки им срещу това при по-кратък срок получаване на жилища. Да не се заблуждаваме, че е имало някаква лихвена политика, която е привличала тези влогове. Тук мисля, че картината е много по-широка от тази да бъде разглеждана в чисто финансовия аспект.
Василка Иванова:
Аз искам да кажа нещо друго в смисъл, че различните спестовни числа просто не са паричните средства на гражданите, които са седели в ДСК. Те са съвсем различни компоненти. Един човек със 150 000 лихвоточки може да има по-малко пари отколкото другия с 3 000 лв. Зависи от това какъв заем са заявили, че ще вземат. Искам да опровергая само това, че това не са пари, а е само някаква формула.
Конкретно по законопроекта. Тук се дава една възможност наново да се прехвърлят спестовните числа на съпрузи и т.н. Може би ви е известно, че с Правилника за прилагането на закона се даде тримесечен срок на гражданите да прехвърлят своите спестовни числа на близките си по права линия. Имаше опашки и т.н. и много хора прехвърлиха своите спестовни числа. След това се направиха окончателни списъци, които се обжалваха по реда на административното производство. Тия въпроси са уредени в правилника. И всеки, който е смятал, че не отговаря на тези условия, той навреме си е прехвърлил правата на своите близки.
При това положение законодателите ще задължат частната институция банка ДСК без да са предвидени някакви средства, да направи едно ново тиражиране, нови операции, нови списъци към кметовете за задължения, ново обнародване, ново обжалване. Няма нищо лошо в това стига да се предвидени някакви средства, които трябва да се платят на банката.
От гледна точка на определяне размера на левовия индекс на спестовното число, както каза и г-н Председателят на Управителния съвет считаме, че би трябвало да се има предвид и какви са наличните пари по фонда. Може би изпълнителният директор на фонда ще каже, че всяка година при наличието на средствата, които отпуска държавата – някъде около 1-2 или 3 милиона лева остават неразплатени на тези хора, които са придобили жилища. Ако не се предвидят наличните пари, т.е. да се направи някакъв разчет, ще стане така, че много хора ще стоят с месеци, а може би и с години, да чакат да получат своята компенсация.
В целия законопроект са премахнати преференциите на тези, които са работили по Постановление 70 на Министерския съвет за работа в строителството. Министерството на финансите може би е компетентно да каже дали са останали още някои и други граждани и всъщност, ако са останали, как ще се разреши техният проблем.
Във връзка с компенсаторните записи не виждам как ще се уреди въпроса с вече издадените компенсаторни записи, още повече с различен индекс на спестовните числа, още повече, че с решение на Върховния административен съд в петчленен състав е казано, че областните управители са превишили своите правомощия, като са определили левов индекс по-висок от този който е определил Управителния съвет. Всъщност какво ще стане с тези неравностойни в различните области и различните градове хора – едните с компенсаторни записи с 3 ст., а другите – с 1 лев. За това също няма в преходните разпоредби разрешение на тези въпроси.
От гледна точка на това, че е крайно време държавата да знае колко са спестителите, с колко пари трябва да разполага, за какъв период от време ще се реши този закон и да се обезщетят по някакъв начин хората, е правилно да се постави срок, както е поставен, за който се смята, че отговаря на условията, да заяви своите искания и съответно да влезе в окончателния списък.
Това са в общи линии бележките ни по проекта.
Янаки Стоилов:
Да възприемем тези бележки като предложение за подобряване на проекта.
Василка Иванова:
Във всички случаи трябва да се приеме някакъв закон и да се разрешат тези въпроси. Защото действително господинът каза, че 15 000 трябва да останат, но като имаме предвид, че има разпоредба, в която е казано, че притежаваното имущество се определя по данъчната оценка. Имайки предвид, че данъчната оценка е значително по-висока, няма как данъчната оценка примерно да е 30 хиляди, а ние да искаме хората да притежават 15 000 лв. Би трябвало да се увеличи цената.
Янаки Стоилов:
Или поне да е съобразена с нивото, което тогава е съответствало на 15 000 лв. Т.е. някакъв уравнителен коефициент да има.
Василка Иванова:
В момента с правилника е уредено по данъчна оценка.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Има ли изказвания на други колеги? Не виждам.
Да преминем към гласуване. Мисля, че въпросът е достатъчно важен. Засяга хиляди български граждани и в същото време много сложен от правна, финансова и не само от тази гледна точка.
Мисля, че ако се получи подкрепа на законопроектите, на идеята, която се предлага за промяна, трябва да има достатъчно време да се обмислят поставените на заседанието въпроси, особено за това как да се изравнят критериите така, че те да бъдат еднакви за лицата.
Да се обмисли механизмът на преобразуването на спестовните числа в жилищни компенсаторни записи и оттам как ще могат да се използват тези жилищни компенсаторни записи. Мисля, че трябва да помислим за един по-гъвкав механизъм, който да създаде пазар, който вече не е така ограничен, както моделът, който се прилага до момента в който лицата могат да получават жилища или регулирани парцели от държавата – нещо, което е по-скоро хипотетично, отколкото реално в голям брой от случаите.
Може би някъде трябва да се помисли и за съкращаване на сроковете.
Също така да се поиска и една допълнителна позиция от Министерството на икономиката и регионалното развитие, тъй като този механизъм, който се предлага мисля, че освен като обезщетителен, може да се разглежда и като стимулиращ строителството, както от страна на държавата и общините, така и на частните предприемачи, ако тези средства бъдат умело включени в този процес. Това може дори да има и някакъв допълнителен икономически ефект, а не само ефектът на допълнително финансово натоварване.
Мисля, че можем да преминем към гласуване на законопроектите.
Тези от вас, които подкрепят законопроекта, внесен от г-н Захари Георгиев и група народни представители, моля да гласуват. 13 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се от нашата комисия на първо четене.
Другият законопроект е внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. 11 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се от комисията и този проект на първо четене.
Благодаря за участието. Ще очаквам по-нататък, ако се наложи, да продължите вашата работа по законопроектите.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от Любен Корнезов.
Колеги, разполагате с доклада, който съдържа предложенията за второ четене на законопроекта. Преди да започнем да го разглеждаме, искам да ви съобщя, че днес получих конкретни предложения от Министерството на финансите. Не искам да губим време да ви го чета. Техните изводи като цяло са критични и засягат няколко разпоредби. Отпращат към общия компенсаторен механизъм, който засега поддържал високи цени – средно около 60 ст. за компенсаторните записи. Те смятат, че това дава възможност на засегнатите лица да търсят своите права. В общи линии това е философията, която се поддържа без оглед на отделните бележки.
Мисля, че има и някои конкретни бележки, които можем да вземем предвид. Една от тях е, когато се предвижда лицата да искат жилище, че това не може да бъде без оглед на тяхното постоянно местожителство. Т.е. не може те да са с постоянно жителство в едно населено място, а да искат държавата да им предостави жилище на друго място. Това се сочи като една бележка. Това е мнение на Министерството на финансите.
Друго тяхно общо възражение е това, че не е необходимо да се превръщат в държавен дълг, тъй като тук се предвижда да се получава левовата равностойност, което води до образуването на такъв държавен дълг. Това са бележките.
Сега можем да започнем разглеждането на конкретните разпоредби по законопроекта.
По § 1 има предложение на г-жа Масева за отпадане на ал. 2.
Елиана Масева:
Моето предложение е за отпадане на ал. 1 и ал. 2.
Янаки Стоилов:
Има логика да е и за отпадане на ал. 2, защото има едно голямо застъпване на действащата разпоредба с предлаганата. Вие искате да отпадне и ал. 1? (Да.)
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, лично моето мнение е, че не бива да отпада ал. 1, защото по този начин се преодолява една явна несправедливост да се носи санкция при липса на виновно поведение. И тази добавка, че е в нарушение на нормативните актове само, ако са извършени от тези лица, е абсолютно справедливо.
Струва ми се обаче, че в ал. 2 трябва да конкретизираме за гражданите, чиито жилищни имоти са отнети по предходната алинея. Защото само понятието “имоти” много разширява кръга на тези, които биха могли да претендират. Затова моето предложение е да конкретизираме, че гражданите, чиито жилищни имоти..., защото там е най-чувствително и най-болезнено се възприе приложението на този закон.
Тук се поставя въпроса при Закона за общинската собственост, който забранява закупуване с компенсаторни записи какво ще стане с последното изречени. По какъв начин, ако отпадне “жилищни компенсаторни записи”, трябва да фиксираме нещо друго.
Янаки Стоилов:
Ако искате този въпрос да изясним, който е частен, но е важен – за формулировката.Тъй като законът използва понятието “имоти”. Аз получих редица сигнали. Говори се за хиляди случаи, като не мога да твърдя дали са толкова, че ако оставим общата формулировка “имоти” и се предвиди отпадането на случаите, когато има нарушение на закона, ако то не е извършено от самите лица, ние можем да засегнем далеч по-широк кръг отношения от стремежа да решим жилищните въпроси на засегнати от този вид реституция граждани. Затова аз смятам, че е уместно предложението в този само случай да говорим за жилища, за да не разпростре действието на тази разпоредба върху други видове имоти.
Нали такава е и Вашата идея, г-н Корнезов, като вносител?
Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа,
Хубаво е, че се вглеждаме в отделните текстове на този законопроект, защото по мое дълбоко убеждение неговото гласуване на първо четене беше въпрос на едно тежко политическо недоразумение. Това беше резултат на политически хъс и почти нулево вглеждане в съдържанието на текста на един закон.
Сега ние ще започнем да кастрим думите с намерението да предотвратим бедствието, което се задава, но колкото повече ги кастрим, толкова по-голямо ще става бедствието. Всъщност говорим си за това как ще махнем компенсаторните записи, но тогава какво ще остане в смисъл какъв е замисълът на този закон, ако се окаже, че ние нямаме компенсаторни инструменти, с които да действаме. Ще се добавят думите “извършени от тези лица” и тогава всъщност на какъв принцип отиваме. Това не е наказателен закон. Това е закон, който е свързан със собствеността. Собствеността е въпрос на правоотношение, което не предполага наличието или отсъствието на някакво отношение към вещта. Ние изведнъж с един замах махаме с ръка и казваме, че тези които са титуляри на една собственост, престават да ни интересуват. Вместо това, придобиването, извършено на базата на отклонения от някакви разпоредби, независимо от това кой е бил виновен, би могло да създаде последици, каквито по принцип то не може да има.
Единственото нещо, което този закон би могъл да има и което би съдържало някаква доза справедливост, е хората, които са потърпевши от това, че някакви служители по един характерен за тяхната власт маниер, са си писали и са забравили кой какви права има – за това става дума, става дума за това, че в закона е пишело едно, а тези хора систематично отново и отново са правели обратното. Тези, които са пострадали от това нещо могат да бъдат компенсирани и това е всичко, което можем да направим. Всичко останало, което извършим по този закон, представлява създаване на бедствия, които ще се строполят на главите ни с още по-голяма сила.
Няма как да излезете от това, г-н Корнезов. Колкото повече се опитваме да го решим по този път , толкова повече се забатачваме в една ситуация, която няма изход.


Янаки Стоилов:
Имате възможност да изразите и възражение и подкрепа. Това, което в момента се заявява, са аргументите, с които редица членове на комисията не подкрепиха закона на първо четене. Такива предложения се съдържат и сега за второ четене. Те са напълно правомерни и могат да бъдат поддържани. Но след тези декларации, мисля,че ние трябва да насочим вниманието в комисията към текстове, които след като законът е приет по принцип, да могат да го направят по-сполучлив и да държат сметка за различните категории интереси.
Аз предлагам сега да не губим много време и да се връщаме към дискусията на първо четене. Тя няма как да не се възпроизведе в пленарната зала, но ви призовавам да се съсредоточим върху това, което изисква работата на второто четене на законопроекта.
Заповядайте, г-жо Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председател,
Искам да уточня, че е пропусната ал. 1 в моето предложение. Не знам дали е в оригинала или в отпечатването. Предложението ми е за ал. 1 и ал. 2. Всъщност искам да ви се извиня и да ви кажа, че идеята беше ал. 1 и ал. 2.
Реплика:
Да отпадне законопроектът.
Елина Масева:
Що се отнася до извода, че законопроектът трябва да отпадне, искам тук да заявя, че в действителност този законопроект създава един голям конфликт и голяма несправедливост, защото с решаването на единия проблем, дали са били обмислени последиците, дали това е било обективно, дали изобщо е било възможно е друг въпрос. С предлаганото решение, нещата не могат да се изчистят.
Първо, че става дума за имоти по едрата градска непокрита собственост. Те включват парцели, гаражи, а не само жилища.
Второ, едно основно наше основание е това, че през 1995 г. са правени такива опити за промяна, поправка, изменения и допълнения и даже отмяна на чл. 7 и има две решения на Конституционния съд, които са категорични: Решение № 9 и Решение № 20. Да тръгваме по същия път след като има решения на Конституционния съд и мотиви в тази посока не е най-доброто решение. За това по убеждение предложих ал. 1 и ал. 2 да отпадне. Защо не и ал. 3. Защото все пак това е един механизъм, чрез който частично може да се компенсира неблагоприятния ефект от едно поведение, което не е било в много от случаите, за разлика от други хипотези, по вина на купувачите.
Въпреки всичко и тук искам да кажа нещо. Създаването на по-благоприятен режим и по отношение на компенсаторните записи по този закон, също поставя в неравнопоставеност притежателите на компенсаторни записи – нещо, което е недопустимо.
От правна гледна точка проектът е много спорен. За това съм прескочила ал. 3, за да подчертая, че все пак трябва и може да има някаква компенсация на щетата.
Според мен, ал. 1 и 2, тъй като вече проблемът е решаван два пъти – Решение № 9 от 1995 г. и Решение № 20 по същите казуси с много точни аргументи, аз съм ги донесла даже, ако комисията има интерес, може да ги прегледа. Защото една Правна комисия, която решава толкова важни обществени отношения да повтаря грешки, които вече са се случило, е напълно недопустимо.
Янаки Стоилов:
Г-н Христов, Вие искахте думата.
Минчо Христов:
Да, аз съм вносител на едно предложение, всъщност на другото предложение по законопроекта на г-н Корнезов.
Моето предложение е от чл. 7 след “трети лица” да отпадне “в нарушение на нормативни актове”.
Може би, за да бъда по-точен, най-добре е да ви прочета самия ред:
“Собствениците на имоти по чл. 1 и чл. 2, или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявят искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно и партийно положение или чрез злоупотреба с власт.”
Янаки Стоилов:
Тук е друг текстът. Вие добавихте нещо в текста.
Минчо Христов:
Аз искам да отпадне “в нарушение на нормативни актове”, като остане: “както и чрез използване на служебно и партийно положение” – нека това да остане “или чрез злоупотреба с власт” също да остане.
Янаки Стоилов:
Идеята е същата. Само редакцията е друга, нали.


Минчо Христов:
Мисля, че има принципно различие и ще се опитам да обясня защо. Защото бих запитал тук, защо гражданите да носят отговорност за това, че служебните лица са им изискали определен набор от документи. Гражданите добросъвестно са ги представили, оформени са съответните договори, закупен е съответният имот. Сега на гражданите се вменява нещо, за което те нямат никаква вина и никакво отношение. Те са представили документите такива, каквито са били изисквани от общинските власти. Мисля, че има логика и мисля, че можете да ме разберете.
Това за служебното положение, за злоупотреба с партийно положение, нека да остане, аз се съгласявам. Но когато гражданин добросъвестно е изпълнил всички изисквания на тогавашния закон, представил е всички необходими документи, които са му били изискани, как може сега със задна дата да му вменяваме вина. Това е идеята на това мое първо предложение.
Що се отнася до другото.
Янаки Стоилов:
Вие подновявате и срокът да започне да тече наново, ако това предложение се приеме. Това е другата разлика.
Минчо Христов:
Не визирам нищо за срок.
Янаки Стоилов:
Второто изречение гласи: “Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила.”
Минчо Христов:
Да, това си остава.
Янаки Стоилов:
Вече не знам дали имате предвид онзи закон или този, който сега приемаме.
Минчо Христов:
Става въпрос за закона на г-н Корнезов. Може би аз чета стария. Става въпрос за чл. 7, ал. 1.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате този срок да започне наново да тече или просто преписвайки текста сте възпроизвели онзи срок, който е изтекъл вече и той няма практическо значение.
Минчо Христов:
Може би трябва отново да тече.
Това беше едната част от моето предложение.
Във втората част предлагам ..
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да ги гледаме поотделно, защото първо трябва да видим приемаме ли тази идея и тогава ще обсъждаме въпроса за обезщетението. Да не смесваме дискусията по двата въпроса.
Минчо Христов:
Както решите. Мисля, че идеята, която ви изложих, беше достатъчно ясна. Това е от моя страна. Благодаря.
Янаки Стоилов:
И двете предложения са по § 1. И другият въпрос, който се поставя в комисията. Има ли други становища.
Любен Корнезов:
Идеята е била за жилища. Проблемът е за жилищата и затова е удачно това, което сме направили за жилища. Всъщност желанието е за жилища.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви, след като няма други изказвания, да гласуваме поотделно предложенията.
Първо трябва да гласуваме предложенията за отпадане. Първо е предложението на г-жа Масева за отпадане на ал. 1. Който подкрепя това предложение, да гласува. 8 гласа “за”. Против? 6 гласа са против. Приема се предложението за отпадане на ал. 1.
Следващото предложение е за отпадане на ал. 2. Мисля, че то не е съществено. Които са “за” отпадзането на ал. 2, моля да гласуват. 8 гласа “за”. Против? 6 против. Приема се предложението за отпадане на ал. 2.
Не е драмата в ал. 2, защото ал. 2 може да отпадне и по правно технически съображения, тъй като тя се с8ъдържа в другия закон, към който се препраща. Така че проблемът не е в ал. 2.
Продължаваме нататък.
Другите предложения са по начина на обезщетяване. Продължаваме с предложенията на г-н Христов в тази част, която остана да обосновете.
Минчо Христов:
Моето предложение колеги, е да отпаднат ал.2 и 3 на чл. 7, като бъдат заменени с нови със съответното следно съдържание:
Чл. 7. (2) В срок от три месеца от влизане в сила на настоящия закон Министерският съвет да приеме наредба за овъзмездяване на гражданите, чиито жилища по чл. 7 от ЗВСОНИ, по казусите “в нарушение на нормативни актове”. В наредбата да се укаже редът за обезщетение по пазарни цени на отнетите жилища.
Моля да ме извините да допуснатата техническа грешка. “..., чиито жилища са отнети по чл. 7...”.
Другата нова ал. 3., с която предлагам да бъде заменена предишната, е следната:
“(3) Министерският съвет да направи предложение за включване в бюджета за 2007 г. на необходимата сума по предходната алинея.”
Повече внимание заслужава първото предложение, а именно ал. 2, тъй като тя изяснява това, което ви казах преди малко – тези казуси, в които гражданите, които са получили жилища без да имат абсолютно никаква следствие да документите, които са им били изисквани.
Същественото в моето предложение е, че предлагам да бъдат обезщетявани по пазарни ;цени. Това е същественото на моето предложение и вие знаете динамиката на пазара на недвижими имоти. Знаете, че между пазарната и официалната цена – данъчната стойност, има огромна разлика. Това е насочено именно да се защитят интересите на тези хора, за да могат да бъдат овъзмездени справедливо. Това е същината на моето предложение, а именно, повтарям, да бъдат обезщетявани по пазарни цени.
Янаки Стоилов:
Всъщност тук има две предложения: едното е на г-н Корнезов, т.е. текстът, който е приет на първо четене и другото е на г-н Христов. Имате ли по тях предложения? Ако няма изказвания, ще гласуваме.
Който подкрепя предложението на г-н Христов, моля да гласува. Един глас “за”. Против? Няма. Въздържали се? 14 се въздържат.
Гласуваме основното предложение, което е по ал. 3. Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. 14 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се текстът на ал. 3, която ако отпаднат окончателно другите предложения, тя ще се преномерира.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби, където се предвижда в едномесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет да издаде наредба за прилагането му.
Има предложение на г-н Христов Министерският съвет да направи предложение за бюджета, но мисля, че ако се приеме това предложение с оглед на законодателната техника ние тук не определяме по редове разходите в бюджета. Тази наредба би трябвало да действа още от момента на нейното приемане или най-късно в момента на съставяне на бюджета да са предвидени средствата.
Държите ли да се гласува Вашето предложение за ал. 3.
Минчо Христов:
Държа.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението на г-н Минчо Христов за ал. 3, моля да гласува. Няма такова, които го подкрепят. Не се приема това предложение.
Да гласуваме предложението, което е по вносител - § 1 и § 2 от Преходните и заключителните разпоредби. Които го подкрепят, да гласуват. Единодушно се приема.
С това завършваме в комисията работата по този законопроект. В мнозинството си комисията предлага само някаква насока на обезщетителен механизъм. Това е становището, което ние трябва да внесем пред Народното събрание.
По трета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, № 602-02-23/29.05.06 г., внесен от Министерския съвет.
Ще го представи Евелина Ананиева, държавен експерт в дирекция “Международно право” на Министерството на външните работи.
Това не е въпрос към Вас, г-жо Ананиева, но можете да предадете на Вашите ръководители, че в представянето на законопроекти в други случаи освен експертите е необходимо да присъстват и членове на ръководството на министерството. Разбрах, че в този случай те се позовават на някаква комуникация, в която не навреме сте получили информацията. Заповядайте.
Евелина Ананиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
На 26 май Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд. Това споразумение е подписано от Република България на 2 май 2003 г. Към момента 66 държави са го подписали, а 33 са го ратифицирали.
На практика това споразумение регламентира привилегиите и имунитетите, с които се ползва Международния наказателен съд като съдебна институция и от друга страна, регламентира привилегиите и имунитетите на съдиите, прокурора, заместник-прокурора, секретаря на съда, а също така и на лицата, която се явяват пред съда в различно качество, както и на представителите на държавите страни, които участват в сесиите на Събранието на държавите страни по римския статут.
Най-общо на съда се предоставят същите привилегии и имунитети с каквито се ползват дипломатическите представителства на държавите, както и международните правителствени организации. Това са неприкосновеност на помещенията, неприкосновеност на неговите документи, архиви, правото да сложи флаг и емблема на своите помещения, не могат да предприемат принудителни изпълнителни действия срещу негово имущество, сметки и т.н. По отношение на него не действат валутни ограничения.
На съдиите, прокурора, заместник-прокурора и секретаря на съда се предоставят привилегии и имунитети с каквито се ползват шефовете на дипломатическите представителства. Това са неприкосновеност на личността. Те се ползват с съдебен имунитет, с неприкосновеност се ползва и жилището, в което те живеят. По отношение и на тях не важат валутните ограничения.
Това е в най-общи линии. Детайлите са изброени в споразумението.
Ако имате някакви въпроси, ще отговоря с удоволствие на тях.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате ли въпроси и изказвания?
Любен Корнезов:
Съединените щати подписаха ли споразумението?
Евелина Ананиева:
За Съединените щати сигурно знаете тяхното отношение към Международния наказателен съд като цяло. Те са против този съд, не признават неговата юрисдикция, не са страна по римския статут. Само подписаха статута, но не са го ратифицирали и не са страна по това споразумение съвсем логично. Това споразумение действа от 22 юли 2004 г. Така че нашата ратификация за разлика от първия случай, когато ратифицирахме римския статут и допринесохме за неговото влизане в сила на 1 юли 2002 г., просто с тази ратификация 30 дни след като са депозирани нашите ратификационни документи, то ще влезе в сила и по отношение на нас и ще породи задължение да го спазваме и да го прилагаме.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че има основание да я подкрепим тази ратификация, тъй като ние можем да вземем такива мерки, които ангажират българската страна, а не другите страни. Смятам, че още с римския договор, който въвежда този съд, се прави първият опит за създаване на реална система за международно наказателно правосъдие и мисля, че това е по-добре от създаването на наказателни съдилища ad-hoc, които знаем, че стоят твърде далеко от правосъдието и по-скоро целят да оправдаят вече възникнали фактически отношения. Да не сочим примери. Те са общоизвестни, където ролята на полиция, обвинителен съд се изземва горе-долу от едни и същи лица. По-добре е да се създаде система, която отнапред предвижда какви са престъпленията и санкциите, а не след като вече са извършени определени действия, да се създават съдилища за всеки един от тези конфликтни случаи, които са и в предмета на обхват на тези конвенции.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз също напълно подкрепям становището за това, че е необходимо час по-скоро този съд да заработи ефективно. Предпоставка за това е и действието на това споразумение и не виждам някакви причини да не бъде ратифицирано от Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Които подкрепят ратификацията, моля да гласуват. Единодушно се подкрепя. Предполагам, че ще може на две четения едновременно Народното събрание да направи тази ратификация.
Следващото заседание ще бъде в четвъртък с ГПК и ако възникнат и някакви други въпроси, които преди това трябва да разгледаме.
Вече ви уведомих за заседанията в четвъртък и петък в тази необичайна форма за Правната комисия.
При Виолета Костова ще можете да дадете информация за заседанието в петък. Тези, които не бяха в началото на заседанието, ще получат информация, за да не я повтарям сега.
Благодаря ви. Приключваме заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)