---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
_________________________________________________________





П Р О Т О К О Л
№ 27



Днес, 1.06.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, Петя Радомирова и Виктория Нешева, експерт в Съвета по законодателство на МП, от НС на ТПК – Стилиян Баласопулов – председател, и Лилия Велева, от Централния кооперативен съюз – Тодор Драганов, главен секретар и Теменужка Джурина, от Българския център по нестопанско право – Любомир Панов и Тони Димов, народния представител Донка Михайлова и Иво Христов – експерт към комисията.
Заседанието се ръководи от Христо Бисеров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, № 654-01-59/11.05.2006 г., внесен от Младен Червеняков и група народни представители и № 654-01-47/05.04.2006 г., внесен от Добромир Гущеров и група народни представители.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 654-01-45/30.03.06 г., внесен от Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов и № 654-01065/17.05.06 г., внесен от Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов.
По първа точка
Искам да ви припомня, че първият законопроект на г-н Червеняков и група колеги беше разпределен на нашата комисия като водеща. Другият законопроект на г-н Гущеров не ни беше разпределен като водеща комисия. Впоследствие председателят на Народното събрание извърши пренасочване на законопроектите и в крайна сметка Комисията по правни въпроси и по двата законопроекта, касаещи Закона за кооперациите, не е водеща комисия. Т.е. ние ще гледаме двата законопроекта за кооперациите само на първо четене.
Има ли от вносителите някой? Не виждам. Това не ни пречи да продължим работата по законопроектите. Има ли становища по законопроектите? Най-напред от изпълнителната власт г-жа Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието. Заповядайте.
Сабрие Сапунджиева:
Министерството на правосъдието подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Младен Червеняков и група народни представители. Представили сме пред комисията подробни съображения по параграфи, които считам с оглед първото четене на законопроекта, да не излагам подробно.
Бих искала да обърна внимание само на т. 11, § 21 относно чл. 29 – разпоредбата, която има за цел да уреди институцията на собствеността на кооперациите до 1991 г., като следва да се премисли как да се уредят последиците от тази разпоредба. Според нас е необходим по-задълбочен анализ преди да се пристъпи към подобна законова уредба на проблема с бившето кооперативно имущество. Преди това следва да се направи анализ и на резултатите от прилагането на действащите норми за възстановяване на собствеността на кооперациите върху тяхното одържавено и иззето имущество.
Следва да се направи разграничение между възстановени и действащи кооперации, т.е. кооперации, които не са прекъсвали дейността си, защото това би могло да има сериозни последици.
Това е по отношение на законопроекта на Младен Червеняков.
Подкрепяме и законопроекта на Добромир Гущеров. Подробни съображения по параграфи сме изложили и са представени на председателството на комисията. Ако прецените, можем да ги дискутираме по параграфи, но те са по всеки параграф от законопроекта.
Христо Бисеров:
Не е необходимо. Ние сме на първо четене.
Някои други от гостите желаят ли да вземат отношение? Заповядайте.
Стилиян Баласопулов: председател на Националния съюз на
Трудово-производителните кооперации
Трудово-производителните кооперации имат определена специфика не само в наименованието, а и във функционирането.
Една от характерните особености е, че в тях може би 95% от член-кооператорите са и работещи. За разлика и потребителните кооперации, където е много по-малък процентът на работещите кооператори.
Освен това, втора особеност е, че единствено трудово-производителните кооперации създават работни места и условия за трудова интеграция на хората с увреждания. Т.е. ние имаме така наречените трудово-производителни кооперации за инвалиди, които също имат своя специфика. Казвам го това, тъй като предложенията и в двата законопроекта са направени без да отчитат спецификата в този вид кооперации – трудово-производителните кооперации.
По тази причина ние считаме, че трябва да се подготвят някои предложения, които не са включени в тия законопроекти и които вероятно ние ще направим или пък ще дадем между първо и второ четене. Това е много важно. Иначе законът ще бъде непълен.
Ако трябва да започна с оценка на тези законопроекти мога да кажа, че те са непълни поради това, че не отчитат спецификата на всички видове кооперации в България.
Второ, което искам да отбележа, е, че например в законопроекта на г-н Червеняков е прецизирано понятието “потребителна кооперация”. Законът обаче е общ за всички кооперации. Тук има един принципен въпрос. Ако се тръгне с определяне спецификата, например, на една от кооперациите, трябва да се види дали ще се отчете спецификата на всички видове кооперации. Т.е. дали ще се даде определение какво е земеделска, какво е трудово-производителна, какво е инвалидна, а може след това да възникнат и строителни, и рибарски, и кредитни. Това е друг принципен въпрос.
Един важен проблем, който тук беше засегнат, за възстановяването на кооперативната собственост, на кооперативното имущество. Този проблем трябва също да намери своето правилно третиране, тъй като това е първо, част от процеса на реституция в България. Проблемът на одържавяването, отнемането на кооперативно имущество в миналото най-много е засегнал трудово-производителните кооперации – повече от 2/3 са били одържавени, с отнето имущество. И след това, този процес все още боксува, т.е. там не е завършена реституцията.
Ние подкрепяме, че трябва да се прецизират тези проблеми.
Може би, поставям на вниманието на народните представители, трябва да се помисли и за един отделен, може би кратък закон, за кооперативната реституция, но това да стане, ако се прецени.
И още нещо, което искам да поставя като принципен въпрос. Въпросът за кооперативния фонд, който е предложен, т.е. при продажба на кооперативно имущество, особено когато е ликвидация, това общо кооперативно имущество да се влива в един фонд чрез който да се подпомага в бъдеще създаването на нови кооперации. Такъв един фонд първо, създава една справедливост, тъй като кооперативното имущество, както е в целия свят, то се създава от поколения. В кооперациите има приемственост, идват кооператори и тази неделима собственост остава. И не е редно, в кооперация, която са останали, примерно, десетина души, при една ликвидация, това имущество да бъде разпределено само между тях. Същевременно, когато се създаде един такъв фонд, той ще намали апетитите за злоупотреби, а ще помогне това създадено от поколения имущество, да работи и за създаването на нови кооперации. Проблемът е в това, че във всички страни такъв фонд съществува. Т.е. държавата дава някакви преференции на кооперации като специфична структура, която има много социален характер – тя е единствената структура със силно социална насоченост, но същевременно е необходим един такъв фонд, с който да се подпомага развитието на кооперативното движение.
С една дума, сега дадените предложения не са работещи. Най-малкото за създаването на един фонд кооперациите са длъжни след ликвидация остатъка от имуществото да го дадат във фонда, но те просто могат така да ликвидират, че да няма нищо за фонда. Т.е. паралелно с прецизирането на тези членове, може би трябва да се помисли дали не трябва по принцип да се разшири – т.е. създаване на един по-сериозен фонд, който да не бъде само от имущество при ликвидация, а и с някакви вноски.
Това са много конкретни неща и трябва добре да се прецизират. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
На второ четене законът ще се гледа в Комисията по земеделие и гори и по-скоро, ако имате конкретни предложения, трябва да ги насочите към тази комисия.
Министерството на правосъдието работи също в тази посока.
Има ли други изказвания. Заповядайте.
Тодор Драганов: главен секретар на Централния
кооперативен съюз
Подкрепяме и двата законопроекта. Подкрепяме и това, което сподели колегата. Между първо и второ четене в другата комисия също ще направим свои допълнителни предложения. Благодаря.
Христо Бисеров:
Има л други изказвания. Заповядайте.
Борислав Българинов:
Аз се запознах и с двата законопроекта. Идеята за промяна в Закона за кооперациите е необходима затова ще ги подкрепим. Има много неща, които между първо и второ четене ще бъдат променени. Но като цяло идеята е добра, както и в единия, така и в другия законопроект. От моя страна и от Български народен съюз законопроектите ще бъдат подкрепени на първо четене.
Христо Бисеров:
Благдаря. Има думата г-н Янев.
Яни Янев:
Г-н Председателстващ,
Колеги, аз също считам, че е наложително да бъдат възприети и двата законопроекта. Първо, наложително е да се въведат тези промени, които са залегнали в двата законопроекта в Закона за кооперациите. Аз особено приветствам включването на текстове, които са приблизително идентични като тематика. Разбира се, те не са редакционно еднакви в двата законопроекта: в частта по отношение на забраната за извършване на конкурентна дейност от членовете на управителните съвети; в частта, в която се предвижда и в двата законопроекта въвеждането на отговорност на членовете на управителните съвети – нещо, което липсваше до момента и е важно с оглед на досегашната практика и съдбата на много кооперации. Ние знаем какво се случи.
Освен това, приветствам и идеята, която я има и в двата законопроекта по отношение въвеждането на допълнителни изисквания и критерии във връзка с продажбата на имуществото на кооперациите. Това също е важно да бъде направено.
Не мога да взема категорично становище във връзка с предложението в законопроекта на колегата Червеняков по отношение на промяната на кворумите във връзка със смяната на председателя. Този въпрос следва да се обсъди много внимателно.
Жалко е, че тематиката излиза извън Правната комисия по отношение на второ четене, защото аз си мисля, че това са проблеми, които би трябвало да има възможност да бъдат обсъдени по-строго юридически във всички случаи, не само с оглед на предназначението. От друга страна, за мен лично е странно, че влиза в Комисията по земеделие, при условие, че акцентът не е само върху земеделските кооперации, а е върху множеството видове кооперации, които функционират и които би могло да се създадат.
В този смисъл аз обобщавам изказването си, че следва да бъдат подкрепени и двата законопроекта.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Колеги, считам, че и двата законопроекта са навременни. Ще си позволя да изразя подкрепа на законопроекта на г-н Червеняков, досежно кворума при избор на председател. На практика в много от случаите този минимум от 2/3 от присъстващите води до неизбиране на председател и поставяне на кооперациите в едно състояние на безтегловност и неуправляемост. В повечето случаи за избори се иска повече от половината, а само по отношение на кооперациите е този специален кворум от 2/3. Считам за разумно и това предложение.
По повод въведеното понятие за “потребителна кооперация” личното ми мнение е, че не се налага такова. Защото, както беше казано от г-н Баласопулов не можем да направим изчерпателно изброяване при перспективата да бъдат създадени различни по видове кооперации. Би могло за тези, които са специфични, както са кооперациите на инвалидите и други, да има някои текстове вътре в закона, но не се налага въвеждане на определение за всеки един вид кооперация.
Парламентарната група на “Коалиция за България” ще подкрепи двата законопроекта на първо четене.
Христо Бисеров:
Виждам, че няма други изказвания, така че предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, внесен от г-н Гущеров и група народни представители № 654-01-47 и който е съгласен да имаме положително становище по този законопроект, моля да гласува. Благодаря ви. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Подкрепяме законопроекта с единодушие.
По втория законопроект – на г-н Червеняков и група народни представители, който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приемаме положително становище и по този законопроект.
С това приключваме с първа точка от дневния ред.
Преминаваме към втора точка от дневния ред. Тя се отнася до други два законопроекта. Те са:



По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 654-01-45/30.03.06 г., внесен от Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов и № 654-01065/17.05.06 г., внесен от Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов.
Ще започнем с г-н Българинов, тъй като е първият, внесен по време, законопроект. Давам думата на г-н Българинов, за да представи техния законопроект.
Борислав Българинов:
Уважаеми колеги, мотивите за внасянето на този законопроект са пред вас. Искам да спомена само, че в сегашния чл. 13, ал. 1, т. 3, бук. “б” от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е отбелязано, че се прекратява дейността на тези лица в случаите, когато извършват дейности, които противоречат на закона или е противно на обществения ред и на добрите нрави. Считаме, че тия термини са доста остарели, не кореспондират с днешната ситуация в 2006 г., а нещо повече - просто не могат да се определят критериите, примерно кое противоречи на дейността на юридическото лице, с кой обществен ред не се съобразява, какви нрави следва да бъдат съобразени при дейността на юридическите лица, като се има предвид, че в България съществуват много етноси, религии и култури, което води до един субективизъм при прилагането на закона. Заради това предложението ни е, когато се прекратява дейността – “които извършват дейности, противоречащи на конституцията”. В Конституцията като основен закон са записани основните правила.
Другото предложение е за изменение в чл. 13, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, където е записано в момента, че се дава “подходящ срок”. “Подходящ срок” е също едно субективно изражение на съответното лице. За някой може срокът, който е даден, да е подходящ, а за други – не, за трети може да не се даде такъв срок. Като се имат предвид минималните срокове, определени от закона, а също така и провеждането на заседание на върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел, а именно Общото събрание, необходимо е срок не по-дълъг от три месеца и затова предлагаме да не бъде записано, както е досега “да се даде подходящ срок”, а този срок да бъде определен. Съдът дава срок до 6 месеца за отстраняване на неговите последици.


Христо Бисеров:
Благодаря. Сега предлагам да чуем становището на Министерството на правосъдието, а след това, колеги, ще имате думата.
Сабрие Сапунджиева:
Министерството на правосъдието не подкрепя внесения от народния представител Мирослав Мурджов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел поради следните съображения:
Създаването и функционирането на юридическите лица с нестопанска цел е правомерна дейност. Конституцията на Република България в чл. 44 е установила правото на гражданите свободно да се сдружават и ограничението на това право. Тя предвижда също така със специален закон реда, по който тези организации да се регистрират и да се прекратяват, както и взаимоотношенията им с държавата.
За да се прецени обаче законосъобразността на дейността на една неправителствена организация не е достатъчно да се оцени нейното съответствие с разпоредбите на Конституцията и Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Правният режим на неправителствените организации обхваща съвкупността от норми, съдържащи се както в Конституцията и специалния закон, така и в други закони и подзаконови нормативни актове, като Закона за счетоводството, данъчните закони, законите, регулиращи отделни видове стопанска дейност като Търговския закон, Кодекса за социално осигуряване, Закона за малките и средни предприятия и други.
На второ място трябва да се посочи, че въпреки че няма нормативно определение на понятието “обществен ред и добри нрави” законодателят още във върховния закон установява ограничение на основни права на гражданите, ако тяхното упражняване е насочено срещу обществения ред и добрите нрави. С тези понятия са установени
ограничения и в други нормативни актове, като Гражданския процесуален кодекс, Данъчно осигурителния процесуален кодекс, Кодексът на международното частно право, както и в редица международни актове, като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Договорите за правна помощ и други такива международни актове. Следователно липсата на нормативно определение на понятията не затруднява органите, които прилагат съответните правни разпоредби. Те ги тълкуват. Когато ги тълкуват неправилно или ги прилагат непоследователно, се налага смисълът им да бъде изяснен официално и задължително от Народното събрание и Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Задължително тълкуване на Конституцията се прави от Конституционния съд и именно той с Решение № 7 от 1996 г. по Конституционно дело № 1 от същата година казва, че под “добри нрави” се разбират критериите за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване.
На последно място, смятаме, че действащата разпоредба на чл. 13, ал. 3, която дава право на съда да определя подходящия срок за отстраняване на основанията за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел и неговите последици трябва да се запази. Не е възможно да се въведе единен и ясен критерий за подходящ срок за всяко едно от основанията за прекратяване за всеки конкретен случай. Предложението на вносителите също не сочи конкретен срок за отстраняване, а се ограничава само с определяне на максимална граница – до 6 месеца, като по този начин не преодолява условието за неравнопоставеност. По наше мнение достатъчна гаранция, че няма да се злоупотреби с този срок е, че той се определя от органите на независимата съдебна власт, чиито актове също подлежат на контрол.
Христо Бисеров:
Благодаря. Колеги, имате думата за отношение.
Яни Янев:
По отношение на първата предложена промяна, аз мисля, че не би трябвало да отиваме в крайността тези общи формули, които ги има в закона и винаги ги е имало в нашето законодателство, да отпадаме. Те са такива. В крайна сметка за нас е ясно, че винаги има една правно регламентирана сфера на обществени отношения и една, която остава правно нерегламентирана, и за която ние нищо друго не можем да кажем, освен сферата на обществения морал и онова, което е обществено приемливото, в този смисъл не мисля, че трябва да заменим този текст с противоречие на Конституцията. Бих предложил на колегите. Не е пречка да има изричен текст за противоречие с Конституцията за дейността на обществените организации с нестопанска цел, но нека да си остане текста. Нека да не бъде той като размяна на това, че ще премахнем единия текст и да сложим другия текст. Мисля, че той си има своето място. Освен това в нашата правна действителност има и практика за неговото приложение. Спомнете си колко дълго време преди бяха правата на ...... и след това се промени текста в ЗЗД, но така или иначе имаме текст за оценка за нищожност, за действителност на една сделка и с оглед на правилата на обществения морал. За това мисля, че този текст не е излишен.
От друга страна, не би било пречка наистина да се изпише и конкретно за Конституцията, въпреки че противоконституционното действие на каквото и да било юридическо лице в неговите действия, като чели, не би могло да бъде подложено в противоречие с който и да било текст само на Конституцията, ако ние не го намерим в противоречие с някои от действащите закони и подзаконови актове.
Аз бих казал, че ще се въздържа в своето гласуване по направените предложения по изложените съображения.
Христо Бисеров:
Други желаещи има ли? Няма. Тогава ще го подложа на гласуване:
Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, внесен от Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов.
Който го подкрепя, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима се въздържат.
Становището на комисията е за не приемане на законопроекта.
По следващия законопроект има думата г-жа Михайлова.
Донка Михайлова:
Благодаря ви, г-н Председателстващ.
Уважаеми колеги,
Госпожи и господа, заедно с колегите Лютви Местан и Иво Атанасов предлагаме на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Промените, които предлагаме, според нас, биха улеснили дейността на юридическите лица с нестопанска цел и биха подобрили правоприлагането.
Тези промени са инициирани от Центъра по нестопанско право и са подкрепени от неколкостотин активно работещи нестопански организации, които са ги обсъждали на свои форуми.
Законопроектът предлага решаването на два основни проблема:
Първо, промени, свързани със свикването на Общото събрание.
Второ, създаване на предпоставки за по-голяма публичност и ред при регистрацията в централния регистър към Министерството на правосъдието.
Първата група промени се предвиждат в два текста.
На първо място, чл. 26, ал. 1, т. 3, с които предлагаме връщане на възможността организациите да свикват общите събрания по ред, предвиден в уставите им. В досега действащия текст от закона се регламентира свикването на Общото събрание да става единствено след публикуването в Държавен вестник, което налага един двумесечен срок от датата на свикване до провеждането на събранието и плащането на такси, които за някои от малките организации в малките населени места реално представляват проблем.
Проблем е и двумесечния срок за неправителствените организации, които по същество са едни динамични структури, които понякога се налага да провеждат своите общи събрания в един срок, който би им позволил да взимат актуални решения.
Втората промяна в тази връзка е в чл. 26, ал. 1, с която предлагаме да отпадне задължението събранието да се провежда в населеното място , в което се намира седалището на сдружението. Досега действащият текст създаваше проблеми за националните организации, организации от рода на Националното сдружение на общините и други организации, които имат свои представителства в цялата страна трябваше да провеждат общите си събрание на практика само в София, което създаваше редица проблеми.
Втората група проблеми, която ние предлагаме да бъдат решени законодателно по един по-добър начин, е насочена към създаване на предпоставки за по-голяма прозрачност и ред при финансирането на дейността на организациите, регистрирани в обществена полза и вписани в централния регистър. Искам да направя едно уточнение, че за времето от приемане на закона, организациите, регистрирани в обществена полза и вписани в централния регистър получиха възможност да получават по редица различни канали държавно финансиране. Освен това много донори въведоха правила за финансиране единствено на този тип организации.
Ние считаме, че с промените, които предлагаме ще дадем една възможност на обществото в по-голяма степен да познава дейността на тези организации и начина, по който те разходват държавните средства и средствата на международните донори.
Предлагаме промени в чл. 38, ал. 3, с които предлагаме да бъде въведен срок, в който организациите след регистрацията си трябва да бъдат вписани в националния регистър. Досега такъв срок не съществуваше и в практиката има няколко десетки или може би стотина организации, които в уставите си са се определили като организации в обществена полза, а не са регистрирани в централния регистър. Като парадокс ще посоча Българския футболен съюз. На практика статутът на тези организации е твърде спорен. С цел премахване на това междинно положение, ние предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби едногодишен срок за вписване на организациите, които са вече регистрирани, но не са извършили такова вписване.
С промените в чл. 40, ал. 3 предлагаме освен годишния отчет на дейността, да бъдат създадени предпоставки за публичност и на финансовия отчет на тези организации, които ползват бюджетни средства по различни източници.
За да бъдат улеснени организациите, които се вписват в централния регистър, предлагаме една по-олекотена и по-опростена схема за документите, които те представят за вписване в централния регистър.
Последната промяна с цел засилване на ежегодния контрол предвиждаме едно ново основание за заличаване на вписаните в централния регистър юридически лица, при не представяне в срок на необходимата информация за дейност по смисъла на чл. 46 в продължение на повече от две години, предвиждаме една възможност след изрично писмено уведомяване от министъра и даване на срок за набавяне на необходимите отчети и придружаващи ги документи, ако това условие не бъде спазено, организациите да бъдат заличени от регистъра. Това се налага от множеството случаи, в които организациите, веднъж вписали се, не представят своите отчети в регистъра и на практика вписването им в регистъра губи своя смисъл.
Христо Бисеров:
Има думата г-жа Сапунджиева да представи становището на Министерството на правосъдието.
Сабрие Сапунджиева:
Министерството на правосъдието подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел от народните представители Донка Михайлова, Литви Местан и Иво Атанасов. Аз няма да излагам подробни съображения за тази подкрепа, защото г-жа Михайлова ги изложи много подробно. Ще споделя само с членовете на комисията, че всички те бяха подробно обсъдени с Министерството на правосъдието, за което искам да благодаря на народните представители за подхода им към измененията на закона. Защото заедно с Центъра за нестопанско право и с Министерството на правосъдието те направиха едно подробно проучване на проблемите преди да изготвят своя законопроект. На практика законопроектът излага проблемите, които досега има в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел и това, което ние досега сме видели като проблеми, за което им благодаря.
Бих предложила на комисията да бъде включен един текст, който да предвижда внасянето на някаква такса – да се предвиди законоустановена такса така, както е предвидено в Конституцията за вписването на юридическите лица с нестопанска цел в регистъра. Обяснимо е, че досега законодателят не е предвидил такава такса, защото гражданският сектор трябваше да проходи. Сега вече юридическите лица с нестопанска цел – това е лично мое мнение, разполагат с достатъчно финансов ресурс по различни проекти, и могат да си позволят такава такса. Тъй като Министерството на правосъдието поддържа отдел “Регистри”, който се занимава с юридическите лица с нестопанска цел, поддържа и такъв регистър, който е публичен, това изисква множество разходи, поради което аз считам, че би следвало да има законоустановена такса за вписването в този регистър. Бих помолила членовете на комисията да подкрепят една такава такса. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
Имате думата, колеги. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Колеги, в предложения законопроект има много резон, но има и някои неща, които лично мен ме смущават.
Първо, бележката ми е редакционна по § 5.
“Удостоверение за актуално състояние по регистрацията, издадено от съда по регистрация” вече не е актуално, тъй като регистрацията мина по друг ред. Би могло да бъде: “издадено от органа по регистрацията”. Но това е дребно.
Притеснява ме друго нещо – предлаганите промени в чл. 48, § 8 по вносител.
Предоставената възможност министърът на правосъдието или оправомощено от него лице служебно да прекратява, да заличава вписването, като в някои от разпоредбите – т. 1 и 2, след като писмено ги уведоми и им определи срок. В другите априори, т.е. по искане на съответните държавни контролни органи, губи се контролът върху това заличаване. Поне на мен не ми е много ясно по какъв начин ще стане това и как ще се осъществява евентуално защита от неправомерно заличаване на направеното вече вписване.
В крайна сметка като цяло законопроектът може да бъде приет и докладван в зала за първо четене. Между първо и второ четене да се направят предложенията за съответните корекции.
Христо Бисеров:
Колеги, предлагам да чуем някои разяснения точно по този текст.
Иво Христов:
Благодаря ви, г-н Председателстващ.
Като човек, който се е занимавал с този закон от самото му писане в далечната 2000 г., искам да дам две разяснения по въпроса.
Първо, не ми е известно в момента да е отпаднала съдебната регистрация на юридическите лица с нестопанска цел.
Второ, § 8, визиращ промени в ал. 1 на чл. 48 предвижда заличаване на вписването в централния регистър при министъра на правосъдието, а не предвижда заличаване на вписването в съдебния регистър. Това са две различни неща. Смисълът на вписването в централния регистър при Министерството на правосъдието е организациите да придобият статут на сдружение за извършване на обществено-полезна дейност.
Третото нещо, което бих желал да кажа, по отношение на таксите. Действително това е изключително времеемка и финансово разходна дейност, но не знам дали е удачно да го пишем в закона или Министерството на правосъдието да издаде наредба в този аспект.
Сабрие Сапунджиева:
Искаме законова установеност на таксите.
Ива Христов:
Само от гледна точка на някакъв обществен резон, а този закон има такъв, ми се струва, че в момента голямата дискусия сред юридическите лица с нестопанска цел е каква е обществената полза на тия сдружения. Ако допълнително ги натоварим, освен другите регистрации, ги натоварим и с това, че трябва да си платят за тази регистрация срещу неясния текст в сега действащия закон, че държавата може да даде някакви данъчни и други преференции ми се струва, че това ще създаде някои настроения, но това вече е въпрос на законодателна воля. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
Колеги, все пак да не изпадаме в детайли, които са за второ четене. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Г-н Председателстващ,
Колеги, аз мисля, че по-голямата част от направените предложения са абсолютно резонни и те имат своята житейска логика в това, че действително обществените организации през последните години заемат все по-голямо място в дейността в обществената сфера с техните инициативи, и не само заради това, а и заради възможността, която те имат за участие в усвояването на средства по европейските предприсъединителни програми, които бяха насочени към България и още повече, това, което е предвидено по оперативните програми, по които ще се усвояват средствата от структурните фондове и от кохезионния фонд, насочени към България, където по-голямата част от тези оперативни програми неправителствените организации са предвидени като бенефициенти. Така че засилването на контрола и изчистването на някои елементи по отношение на регистрация, като цяло по-добрата регламентация на неправителствените организации е нещо полезно Т.е. това са текстовете, които са предложени от колегите.
Аз бих направил една забележка. Колежката Балева повдигна въпроса за съдебната регистрация. Действително в Закона за търговския регистър ние не включихме и не сме променили реда за регистрирането на юридическите лица с нестопанска цел. На мен ми се ще да се помисли, защото това естествено го оставихме за един по-нататъшен етап да го правим, дали не е добре тук да помислим върху това каква ще бъде стъпката и да бъдат заложени такива текстове, макар с един по продължителен период на вокацио легис, но в крайна сметка поради значителната степен и важност, която заемат обществените неправителствените организации точно в този процес на усвояване на средствата от фондове, въпросът за тяхната съдебна регистрация да премине по пътя, който се предложи и се направи по отношение на участниците в търговския оборот. От тази гледна точка ми се иска и ми се струва, че ограничаването на формите или предоставянето на свобода на формите на обявяването на заседанията на Общото събрание не би трябвало да го стимулираме, защото целта е именно към това да има по-голяма публичност. И ако оставим пак свободата каквото решат уставите, макар и да е по-гъвкаво, все пак ми се струва, че ще бъде в дисонанс с принципа на публичността. Може да не съм схванал точно логиката, но ми се струва, че ние отиваме към една по-голяма широта на това в уставите да се решава как ще се свиква Общо събрание.
А от друга страна, е ясно, че неправителствените организации заемат все повече и повече сериозно място и не само с оглед на публичните им функции, които изпълняват и инициативите, които имат в обществото, с оглед на усвояването на средствата от европейските фондове, което налага въпросът за тяхното управление, за свикването на тяхното общо събрание да има абсолютно идентична публичност и тя да не остава затворена само в рамките на обществените организации. Благодаря ви.
По принцип смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Христо Бисеров:
Благодаря. Други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел с вносители колегите Михайлова, Местан и Атанасов.
Който е за положително становище по законопроекта, моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Един глас “въздържал се”. Останалите са “за” положително становище. Прието е положително становище.
Изчерпахме дневният ред.
Закривам заседанието.


Председателстващ:
(Христо Бисеров)