---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 34




Днес, 13.07.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката и енергетиката – Анна Янева, заместник-министър, Камелия Стоянова, директор на дирекция “Правна”, от Агенцията за следприватизационен контрол – Емил Бозуков, председател на Надзорния съвет, Атанаска Бозова, изпълнителен директор, Татяна Йотова, главен юрисконсулт, Руси Статков, Ерхан Чаушев и Петър Комаров, членове на Надзорния съвет, от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, от СУ “Св.Климент Охридски” – проф. Огнян Стамболиев, от Министерството на финансите – Георги Кадиев, заместник-министър, от Националната агенция за приходите – Стоян Марков и от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Записали са се минимално необходимия брой хора, част от които ще се включат в заседанието, но в момента са ангажирани в други комисии. Започваме нашата работа при следния дневен ред:
1. Общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-49, внесен на 07.04.2006 г. от Мая Манолова и Георги Юруков, № 654-01-69/26.05.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-86/23.06.06 г., внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров, и № 654-01-89/28.06.06 г., внесен от Захари Георгиев.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-46/19.06.2006 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, № 654-01-95/07.07.2006 г., внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
4. Обсъждане на първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет-продължение.
По първа точка
Предлагам ви да одобрим общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Той включва текстовете, които се съдържат в четирите, приети на първо четене закони: на Мая Манолова и Георги Юруков, на Владимир Кузов, на Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и четвъртия на Захари Георгиев.
Те са допълващи се, така че не се налага да правим някакво обобщение съобразно гласуването, като единственото различие е само във времето на въвеждане в действие. Засега сме запазили срока, който е по-продължителен по единия от законопроектите, но това ще го обсъждаме на второ четене.
Колеги, нали можем да смятаме, че е приет този общ законопроект, за да бъде предоставен на народните представители за предложения, които ще бъдат дадени вероятно в срок от 11 дни, за да можем по-следващата седмица да пристъпим към неговото разглеждане на второ четене.
По втора точка – Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
Г-жо Янева, Вие ли ще го представите. Заповядайте.
Анна Янева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Предложените със законопроекта промени се налагат поради необходимостта от осигуряване на засилена правна защита на частните държавни вземания по приватизационните договори.
В мотиноринговия доклад за готовността на България за членство в Европейския съюз от 2005 г. Европейската комисия отбеляза, че следприватизационния контрол т.е. неспазването на договорните задължения от новите собственици и неохотното привеждане на договорите в изпълнение на договорните задължения от новите собственици, неохотното привеждане на новите договори от страна на държавата остава проблем.
В съответствие с направената препоръка в плана за действие за 2006 г. за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, бе включена мярка за изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Измененията, които предлагам на вашето внимание са в две посоки:
Първо, вменява се на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или на определените от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс, т.е. предоставяне на възможността посочените органи самостоятелно да пристъпват към принудително изпълнение на изискуемите вземания за цена по приватизационните договори с оглед на тяхното ефективно събиране.
С товап редложение решението на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, както и решението на общинския съвет или на определен от него орган, взето въз основа на разпоредбите на приватизационния договор, касаещи неизплатените вноски от покупната цена с настъпил падеж, става извънсъдебно основание за издаване на изпълнителен лист. По досега действащия ред неизплатената част от разсрочената цена по приватизационните договори, както и начислените неустойки и обезщетения за неизпълнение на задължения по приватизационни договори се събират по съдебен ред. Предлаганата законодателна промяна цели вземанията на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети за неизплатената разсрочена част от цената по приватизационните сделки да подлежат на принудително изпълнение. Същевременно предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационните договори, които могат да защитят правата и законните си интереси в съответствие с разпоредбите на Глава “Оспорване на вземането по изпълнителния лист” – чл. 250 – чл. 255 от Гражданския процесуален кодекс.
Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, въз основа на мотивирано писмено искане на Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
Предложеното допълнение ще даде възможност за повишаване на ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационния контрол, като на агенцията и на органите по чл. 4, ал. 2 от закона за приватизация и следприватизационен контрол ще бъде дадена възможност за достъп до данъчна и осигурителна информация. В искането ще се обоснове нуждата от предоставяне на информация във връзка с осъществяване на предвидените в закона правомощия за осъществяване на следприватизационен контрол по сключените приватизационни договори. Исканата информация ще касае единствено банковите сметки и данните от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна. По този начин ще се събира само информацията, необходима на органите, осъществяващи следприватизационния контрол, за изпълнение на техните функции по събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение и на плащанията по приватизационните договори.
Янаки Стоилов:
Благодаря.
Получено е писмо от министъра на правосъдието – Георги Петканов, който заявява, че по представения законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол те нямат бележки и подкрепят внесения проект.
Тук има и едно раздадено предложение, което е налице пред всеки от вас, от председателя на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол Емил Бозуков.
Желаете ли да представите това предложение? Заповядайте.
Емил Бозуков:
Става въпрос за едно наше предложение, което обаче е било преди една година в документите, които ние даваме и се отчитаме пред Народното събрание и затова стои моя подпис. Това е бил нашият отчет, който е от миналата година – наши предложения за някакво изменение. Но в момента това предложение е предхождащо предложението на Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Т.е. да се смята, че тази идея е включена в предложението на Министерския съвет.
Емил Бозуков:
Да, точно това исках да уточня. Предложението не е представено от мен, а от г-н Статков. Станало е недоразумение, за което се извинявам.
Янаки Стоилов:
Преди да пристъпим към дискусия, някой от представителите на изпълнителната власт желаят ли да вземат отношение по този проект? Г-н Статков, заповядайте.
Руси Статков:
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Колеги, мисля, че е редно във връзка с това, което като предложение има на масата пред вас, да кажа няколко думи. Да, действително нашето предложение на Надзорния съвет за последните три години е неизменно, съпътстващо отчетите, които ги внасяме в Народното събрание. То беше направено във връзка с оня анализ, който ние като орган, създаден със закон 2002 г. констатирахме. Днес със законопроекта на Министерския съвет се решава частично това, което ние сме предложили. Т.е. предложението, което ние правим, касае всички вземания на Агенцията, а това, което се предлага от Министерския съвет е само за цена.
Конкретно искам да кажа няколко думи по законопроекта на Министерския съвет. Той е в посоката, в която ние сме искали, но от гледна точка на правно-техническото решение, ако само на него вие се спрете между първо и второ четене трябва да се направят някои корекции, за да бъде действително безспорен и работещ.
Искам да дам само няколко цифри в посока на тази част, която касае предложението на Министерския съвет. Става дума за вземания около 200 млн. лв. на 350 и няколко предприятия – вземания, за които ние срещаме изключителни затруднения и които са безспорни, защото става дума за цена – неплатена цена. От тия 350 и няколко предприятия, които са приватизирани, т.е. купени са, по 270-280 има системно неизпълнение повече от една вноска. Интересът, който трябва да бъде защитен, според нас, е значим и ние разчитаме на вашата воля. Дори частично да решите – т.е. само това, което Министерският съвет предлага, или и това, което ние сме предлагали многократно.
Борислав Ралчев:
За второто няма чалъм.
Руси Статков:
Между първо и второ четене вие бихте могли, аз използвам, че тук е г-н Цонев, ние не бяхме на заседанието на неговата комисия, но четох стенограмата, той там пита има ли сериозни решения. Отговарям: Да има, г-н Цонев. И тъй като Вие сте изразили воля, между първо и второ четене може да се търсят по-добри решения. Аз мисля, че е във ваши ръце да ги намерите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Имате думата за изказвания.
Законопроектът е твърде кратък, но поставя редица въпроси и то много повече от текста, който е в него. Заповядайте, г-н Ралчев.
Б. Ралчев:
Аз не можах да разбера каква е необходимостта от втория текст. Съответният орган предоставя данъчна и осигурителна информация и защо е необходимо даване на съд.
Атанаска Бозова: изпълнителен директор на Агенцията за
следприватизационен контрол
Втората точка от така предложения законопроект се отнася до информация, която ни е необходима като орган, с цел ние да поискаме обезпечителни мерки за неустойки, които не се отнасят до цена. Това е за неизпълнение на инвестициите, на програмите за трудова заетост.
Мога да кажа от практиката, че в момента съдът ни допуска обезпечение върху предмета на договора. Това са акциите и дяловете на приватизираните предприятия. По време на съдебното производство, което трае от 3 до 5 години, дружествата се разпореждат, тъй като в повечето приватизационни договори няма забрана за разпореждане с недвижими имоти и в момента, в който ние можем да насочим изпълнението към акциите, в повечето случаи това са акции, които са от де капитализирани дружества, т.е. нямат имущество. Ако ние имаме информация за имуществото на купувача,може да не бъде предмета на приватизационната сделка, друго имущество, бихме могли да повишим събираемостта, тъй като сега тя е около 1% по неустойки. Поради тази причина ние и досега сме правили опити да искаме информация, но официално ни е отказвано, тъй като не сме включени в кръга от лица, които имат достъп до такава информация. Т.е. в момента пишем до всички съществуващи банки, ако има еди-кое си дружество сметка, искаме от съда да ни даде обезпечителна заповед за запор.
Б. Ралчев:
Не може стопанският оборот да бъде поставен под изключително съмнение. Знаете това разкрива една корупционна практика. Оттам нататък е половин крачка.
Атанаска Бозова:
Това е въпрос на преценка на законодателя. Ние това предложение го направихме с цел да повишим събираемостта и ще искаме информация за недвижимите имоти на купувача, за акционерни участия в други дружества и естествено за банковите сметки. Въпрос на преценка е на законодателя какво решение ще вземе.
Борислав Ралчев:
Аз напълно ви разбирам, но в крайна сметка в тази държава си има един основен закон и той се нарича ГПК и оттам нататък всички останали права. Всичко, което е извън ГПК е в специално законодателство. И сега, за да бъде удовлетворено вашето виждане, ние трябва да приемем, че се касае за специално законодателство. Ако искате да приемем тази формула, аз нямам нищо против.
Йордан Цонев:
Аз ще кажа само няколко изречения по този законопроект, тъй като водеща комисия е Икономическата. Аз подхвърлих да дойдат тук нещата именно по тези съображения – не като водеща, а вие да дадете основното мнение, с което да се съобразим, тъй като споделям това, което каза току-що г-н Ралчев, че проблемът е правен и ако се търсят извънредни способи, вие трябва да ги кажете, а не ние. Аз само ще ви кажа икономическата логика.
Случвало се е така, че ние сме стимулирали през годините една прослойка от хора, които са участвали в приватизационния процес и не са изпълнили ангажиментите си и отчасти поради наши пропуски, направени в хода на самите приватизационни сделки. Това създава усещането в онези, които са свършили работата си както трябва, че може и да не стават нещата така, а тук говорим за над 2000 приватизационни сделки, извършени с РМД и от тях само 250 са в такова състояние. Всички останали – 1800, са били добросъвестни и са свършили всичко онова, което трябва да направят като добри инвеститори. Моят основен аргумент беше този, когато помолих представителите на вносителите – на Министерския съвет, да помислят и да предложат и по-радикални мерки, които да бъдат съобразени със законодателството, защото ние трябва да даваме ясен знак към инвеститорите, че когато се налага можем да предприемем и извънредни мерки, за да е ясно, че конкурентната страна се охранява с всички възможни способи, разбира се, позволени от Конституцията и закона, защото иначе този процес ще бъде стимулиран и занапред и за други практики. Това беше основният аргумент и помолих да отложим закона, за да мине през вас, за да намерим общото решение. Да направим така, щото тези хора и тези структури да се издължат, да влязат в нормата. Моля ви, ако можем да намерим такова решение, да го направим. Колкото е по-радикално и бързо то, толкова по-оздравително ще бъде и здравословно за инвестициите и за икономиката. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз искам също да насоча дискусията по повод на направеното предложение, за което в началото заявявам, че го подкрепям. Но това предложение идва в отговор на редица проблеми и то хваща проблемите едва в тяхната заключителна фаза, когато вече са настъпили редица неблагоприятни последици и се търси начин как държавата да се удовлетвори по-добре и затова се предлага това да става чрез едно допълнително, извън съдебно изпълнително основание. Между впрочем мисля, че разширяването на списъка на тези извън съдебни основания по косвен път индикира и неефективността на нашата съдебна система. Защото виждаме, че се принуждаваме този списък постоянно да го увеличаваме, за да се ускори производството и да се стигне до резултата, който трябва да бъде установен иначе по класическия съдебен ред. И това е всъщност десетото основание в този списък.
Аз не знам дали, приемайки това, което сега ни се предлага по принцип, ние не трябва да се върнем и да мислим гаранциите да бъдат поставени още в момента на сключване на договора. Защото, забележете, какво е станало в българското законодателство. 1998 г. в Закона за приватизацията се съдържат две разпоредби, които предвиждат определени гаранции за продавача, т.е. за държавата, още при сключване на договора. Интересен факт е, че със сега действащия Закон за приватизацията, приет през 2002 г., тези изисквания отпадат и всъщност напълно свободно се сключват договорите за приватизация без оглед на това какво става с тяхното изпълнение по-нататък. Т.е. възможностите за разваляне на договорите, за търсене на някои допълнителни пътища за тяхното изпълнение, се движат напълно в класическото русло, което знаем до какви резултати в момента ни води.
За това ние може би трябва да се върнем към разрешения, които ще засягат повече бъдещите приватизационни сделки, защото ние няма как да ги отнесем към вече сключените договори, но мисля, че биха показали една много по-ясна политическа воля на управлението, да се гарантират максимално интересите на държавата, т.е. на обществото, като се предвиди, например, прехвърлянето на акциите да става в момента, в който бъдат изпълнени задълженията. Защото ние сме свидетели сега как държавата подарява предприятия – не ги продава, а ги подарява, срещу изпълнение на милиони задължения. Тези задължения, без да са изпълнени, след това настъпват някакви други транслативни ефекти, било този, който е купил, а всъщност е придобил без нищо, освен под условие за изпълнение на задължение, предприятието, било да прехвърли, било някакво друго акционерно дружество влиза в това дружество и се губи всякаква диря, тъй като тези лица вече не могат да бъдат търсени от държавата в повечето случаи за изпълнение на задълженията. Отделно от това и възможността да се продават активи, без да се продават акциите. Мисля, че трябва да се сложи черта на това явление. Иначе ние отново ще наричаме някои хора благодетели за това, че са се обогатили от подареното им от държавата и това, което после и дължат – даже не това, което са платили, а това, което й дължат. Мисля, че сме свидетели на съвсем пресни примери в това отношение и е хубаво, че тук има представители на Министерството на финансите.
За това аз предлагам да обмислим за второто четене да обвържем придобиването на акциите с тази част от паричните задължения, които са изпълнени. По този начин смятам, че ние ще накараме купувача да бъде добросъвестен и първо, да не може да прехвърля без контрол тези акции и второ, той да не може да се разпорежда напълно с активите без контрол, защото могат да се въведат изисквания за някакъв процент от балансовата стойност на активите, които да бъдат прехвърлени с разрешение на продавача до момента на изпълнение на задълженията. Т.е. ние няма да спънем стопанския оборот, но можем да създадем всички тези гаранции.
Аз искам да чуя мнението на колеги от комисията, ако в тази посока търсим решения, наистина да се опитаме по повод на този внесен законопроект, приемайки направеното предложение, да разширим неговото съдържание. То няма да излиза извън предмета, защото решава същата задача, но ще се наложи вероятно да обсъдим няколко текста между двете четения.
Мисля, че в този случай има основания за някои отклонения от класическата свобода на договорите, защото става дума за конкурси, за редица съпътстващи условия, които се поставят - за инвестиции, за изплащане на държавни задължения, а не просто за плащане на цена, което е класическата продажба. Така че мисля, че тук няма пречка ние да предвидим и допълнителни основания.
В редица случаи лицата, които действат от името на държавата, било за това защото не могат или не искат, сключват такива договори. И ние трябва да потърсим със закона средства, че дори в такива случаи държавният интерес няма да бъде ощетен. Защото впоследствие се оказва, че макар да преговарят две страни, те обикновено преговарят от една позиция и когато впоследствие възникват проблемите, в договора няма основания на които да бъдат изпълнени, заложените в него условия. Това е проблемът.
За това предлагам заедно с Икономическата комисия да направим обсъждането за второто четене, когато постъпят предложенията, защото въпросът е колкото икономически, толкова и правен.
Борислав Ралчев:
Тогава ще предложа да закрием всички правни комисии към всеки един от органите, всички които правят договори.
Яни Янев:
Първото, на което искам да обърна внимание. От данните, които изнесе колегата Цонев пред нас, касае се за вземания над 200 млн.лв. Това са вземания, които са с настъпил падеж и това е едно от питането ми.
Питането ми всъщност е досега какви правни мерки са предприети, защото вие разбирате, че когато днес ние приемаме закона, няма да му дадем обратна сила. Ако до момента добросъвестно държавните органи, които са били ангажирани със защита на държавния интерес, са предявили тези вземания по съответния законов ред, аз не виждам какво ще направим с промяната сега в закона. Това, което ние ще направим, ще касае онези приватизационни сделки, които тепърва ще се сключват и които тепърва ще бъдат неизпълнявани. Това е едното. Ако тези хора, не са си свършили работата, аз смятам, че това не е въпрос нито за Правната комисия, нито за Икономическата комисия. Просто на друго място трябва да отиде. Защо не е свършена работата? Защо до момента не са предявени за 200 млн. лв. държавни вземания съответните искания по съответния законов ред. Хубав или лош, той е действащ и трябвало да бъде приведен в изпълнение този ред.
Второто, на което бих желал да обърна внимание, е за това, че действително по моя преценка ние трябва да се спрем, ако ще пипаме повече нещо в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол трябва да бъде съвместна работа на двете комисии. Имайки конкретни икономически съображения и множество видове на икономически взаимоотношения, които възникват по повод на приватизацията и които като сравнително нова материя не са обхванати от класическите регламенти на правото, които действат в страната, това е предмет, който трябва да се обсъди от двете комисии. Благодаря.


Христо Бисеров:
Въпросът се оказа по-сложен отколкото на пръв поглед изглеждаше. Ще изкажа позиция, която е близка до тази на г-н Ралчев. Когато държавата не умее да защищава интереса, тя не бива да прибягва до промени на законодателството, които да я привилегироват в стопанския живот. Това трябва да е по-скоро тенденцията, отколкото държавата да злоупотребява с правото си да има законодателна инициатива чрез свои органи и по този начин да защищава държавния интерес, който, разбира се, не е неин, а обществен интерес. Но все пак принципите на равнопоставеност в стопанския живот са изначални принципи.
От друга страна, това, което ни се предлага, очевидно е нужно и аз смятам, че ние на първо четене трябва да го приемем текста и между двете четения в синхрон с Икономическата комисия да намерим точната редакция и да намерим границата, в която повече от това няма да си позволяваме да нарушаваме общия ред. В края на краищата има едно ниво, на което някъде нещата стига толкова. Важното е ние да намерим тази граница и да затворим темата. А за минали действия, ако трябва да сигнализираме. Ние сме комисия, която виждаме и негативи и като ги виждаме, да ги съобщаваме.
Предлагам да подкрепим това предложение и между двете четения да го подобрим.
Янаки Стоилов7
Благодаря ви. Имат думата последователно г-жа Антонова и г-жа Балева.
Надя Антонова:
Благодаря , г-н Председател. Аз закъснях за дискусията, но искам да направя своето изказване в подкрепа на законопроекта, защото считам, че той ще реши едни много важни практически проблеми.
Това, което казват колегите за състоянието на приватизационните сделки и изпълнението на тези сделки е точно така. Много суми не са събрани от приватизаторите и досегашният ред, според мен, е доста тромав. Досега държавата, респ. общината би могла да си прибере главницата по плащанията, лихвите и евентуално неустойките само по исков ред с всички неудобства във времето на едно триинстанционно производство.
Сега с този законопроект не създава някаква привилегия в полза на държавата или в полза на общините, по мое разбиране, а се създава една облекчена процедура, която в никакъв случай не мога да я нарека привилегия. Още повече една облекчена процедура по 237 от ГПК, която има традиции в нашето право. Въпросът е, че тук не създаваме привилегия, както прозвуча в настоящата комисия, а създаваме един облекчен ред. Т.е. към един законов резултат – събиране на вземането от държавата, респ. от общината, се стига по прост начин чрез така нареченото извлечение от сметка. Още повече по чл. 237 по ГПК знаете, че такъв ред е предвиден и за частни лица,а не само за държавата, между банки и частни лица и пр. Нищо ново и нищо страшно.
Само това, върху което искам да обърна вниманието на почитаемата комисия и на вносителите е, че извън съдебното изпълнително основание се предлага да бъде решение на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Дали е най-сполучлив този вариант – решението да бъде изпълнително основание. Дали да не го направим извлечение от сметка. Какво имам предвид за решението? Винаги ще се повдигне дискусия за правната природа на това решение: подлежи ли на обжалване; законосъобразно ли е; валидно ли е; нищожно ли е и пр. и с всички рискове да направим едно квази производство. Целта бързина няма да я изпълним, защото времето ще лети. Без исково производство това квази производство по обжалване на самото решение на Агенцията по приватизация.
Това е моето възражение по т. 1, въпреки че го подкрепям по принцип с уговорката да помислим дали да бъде точно решението или извлечението от сметка – нещо, което е стандартно и си го знаем.
По § 2 – 11в. Тук съображенията ми са същите. Не се създава никаква привилегия на Агенцията за следприватизационен контрол. Просто процесуалният ред е различен.
Колеги в ДОПК се съдържа как тази данъчно-осигурителна тайна да бъде известна на Агенцията по следприватизационен контрол, само че чрез съдия-изпълнител. Докато тук се предлага осигурителната тайна, като банковата сметка, имам предвид номера на банковата сметка и обслужващата банка, а не авоарите по нея, нали така и имуществото – отделните активи на дружеството длъжник, Агенцията по приватизация да ги научава по един облекчен ред, вместо този резултат да постига чрез съдия-изпълнител и пр.
Подкрепям на първо четене този законопроект.
Интересна е дискусията, която се повдигна тук от г-н Стоилов и от другите колеги от комисията. Склонна съм на второ четене да разширим обхвата на този законопроект за изменение и допълнение, тъй като без съмнение приватизаторите – държавата и общината, са ощетени в редица отношения. Склонна съм да помислим при продажбата на дялове, при продажба на отделни активи да се отложи преминаване на собствеността върху приватизатора, да се свърже преминаването на собствеността с изпълнение на ангажиментите, поети от конкурса за приватизация. Въобще, като се солидаризирам с тези мнения, имам предвид, че целта на този законопроект е да подобри събираемостта на приходите и да облекчи държавата, респ. общините по отношение на неизправните контрагенти. И понеже това е духът на изменението, аз смятам, че бихме могли да поработим в тази посока, разбира се, след като го обсъдим много внимателно.
На последно място, аз не считам, че тук по този начин се нарушава договорното начало. Напротив, това е една разновидност на договорите – с отложено преминаване правото на собственост, разновидност със съществуващите в момента договори, със снабдяване с извлечение от сметка или договора за ...
Б. Ралчев:
Като изпишем всичко в закона, какво ще пишем в договора.
Надя Антонова:
Няма опасност договорът да се изпразни от съдържание, в никакъв случай – цена, срок на плащане, условия и т.н.
Това е, което исках да кажа на първо четене. Благодаря ви.
Яни Янев:
Понеже повдигна един много интересен въпрос колежката Антонова и аз бих искал да добавя към първия си въпрос, който го поставих, следното. Какво смятат колегите да бъде съдържанието на това решение на изпълнителната агенция, за да могат да се събират дължимите вноски по реда на чл. 237. Дали това ще бъде само решение да се премине към този вид принудително изпълнение или ще има друг вид съдържание. Защото директно казано, ако е друг вид съдържанието, това ще породи този спор, за който казах. Защото, ако е чисто решение – събират се хората и казват: да, ние сме във възможността да преминем към този тип изпълнение, преминаваме към изпълнението и нищо повече, тогава ще бъде решение, което няма да повдига другите въпроси.
Янаки Стоилов:
Понеже тук водим дискусията “на входа и на изхода”, ако можем така да се изразим, тъй като законопроектът засяга само изпълнителното производство, ние разширихме дискусията, пренасяйки я към момента на сключване на договора с оглед гарантиране на вземанията. А вече тук възникват чисто правно-технически въпроси за вида на акта и за неговото съдържание, което мисля, че трябва да детайлизираме при второто четене. Но ако имат вносителите отсега отговор на тези въпроси, нека в края на дискусията, да отговорят.
Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател, по отношение на законопроекта, подкрепям го в първата му част – за улесняване събиранията на възникналите вземания.
По повод на възникналата дискусия аз също считам, че ние с една промяна, визирайки задължително условие на приватизационния договор поставяме държавата в привилегировано положение. Според мен, по този начин ние ще ограничим корупционните практики. Т.е. на тези, които не желаят да включат клаузи, защищаващи продавача, ще им попречим да направят това. На тези, които не могат, ще им помогнем с визирането на едни задължителни условия. Това в никакъв случай не е привилегия.
Мен обаче ме смущава второто искане по отношение разширяване на възможностите за предварителна информация. Цената е нещо по-безспорно, фиксирана в договора, вноски или липса на каквито и да е такива. Докато за другите неизпълнения на приватизационния договор - размер на инвестициите, работни места - нещата са много по-спорни. Има спор кое е инвестиция – дали всякакъв ремонт или само някои видове. Създаването на възможност за налагане на обезпечение на бъдещ иск, като му блокираме сметките или разпореждането с имущество, тук с втората част на предложението, ние поставяме държавата в привилегировано положение вече. Това е моето мнение. Тук вече изместваме тежестта на доказването с една такава промяна. За това казвам, в първата част, да обосновано е, това е една гаранция за улеснена процедура по-точно. Докато втората част мен лично ме притеснява – да разширяваме кръга по този акт, защото когато е доказано, когато има присъдено вземане, има възможност чрез съдебно-изпълнителния способ да се реализира вземането.
Реплика:
Тогава няма какво да се вземе.
Янаки Стоилов:
Колеги, да не прерастват в хор дискусиите.
Има думата заместник-министър Кадиев.
Георги Кадиев:
Уважаеми г-н Председател, ние дойдохме за друга точка от дневния ред и бях малко изненадан, защото пряко засяга Национална агенция приходи, от която тук има двама представители, и аз отговарям за нея, а пък за първи път виждаме това нещо. Оказа се, че това е вътрешен проблем на Министерството на финансите, между различните дирекции, но успяхме да разберем къде е проблемът. Има положително становище от Министерството на финансите, писано от друга дирекция “Финанси на реалния сектор”. Но така или иначе има една забележка от Националната агенция по приходите, която аз подкрепям и която не е била взета предвид от нашия колега от дирекция “Финанси на реалния сектор” и която искам да изкажа в момента. Тя е чисто техническа.
Дали ще бъде натоварена Националната агенция по приходите да предоставя тази информация или не, е решение на парламента. Ние сме готови да я предоставяме в момента в който бъде решено. Само считаме, че мястото на тази промяна не е в този закон, а в чл. 74 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Там са описани институциите, на които Националната агенция по приходите предоставя информацията.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Моето притеснение е, че в случая все пак става дума за един извънреден способ за получаване на тази информация – за един ред, който е различен от общите принципи, възприети в търговското право и може би наистина, ако се направят съответните текстове в ДОПК ще бъдат отстранени някои чисто правно-технически проблеми в това. По-скоро притеснението ми е, че ние като чели вече създаваме изключително много извънредни способи, които представляват изключение от правилото и по този начин пряко или косвено нарушаваме основни принципи на търговското право – нещо, което е вчера се случи в пленарна зала. Може би трябва да се осигури и съответстваща кореспонденция с Търговския закон по този макар и частен на пръв поглед въпрос, за да се осигури едно съответствие и синхрон в законодателството. Лично моето притеснение е, че трябва да бъдем по-въздържани и да въвеждаме извънредни способи само и единствено, когато целта не може да бъде постигната по друг начин. Аз си оставам със съмнението ели е възможно тази информация по принцип да не стига до данни, които представляват търговска тайна.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Христов, експерт на комисията.

Иво Христов:
Аз споделям становището на г-жа Манолова, обаче от друга страна не смятам, ч това е чисто търговско-правно отношение, защото целият процес на приватизация и неговата регламентация, ако не се лъжа от 1992 г. насам е едно смесено административно-гражданско производство. Имаше една голяма дискусия каква е собствено правната природа на актовете на Агенцията за приватизация. Каза се , че те са административни актове, индивидуални по своя характер, които произвеждат вещно правен, гражданско правен и търговско правен ефект. Това е първото.
Второ, доколкото разбрах от г-н Цонев, тежкият проблем за неразплатените задължения произтича от тези дружества, които ползваха преференции по чл. 25 от отменения Закон за приватизацията, така наречените работническо-мениджърски дружества. Аз искам да разбера доколко там института, свързан с не прехвърляне на собствеността върху акциите, респективно върху дяловете в полза на продавачите е бил реализиран от Агенцията за следприватизационен контрол, доколко върху тези акции или върху тези дялове е налаган запор или възбрана върху тия имущества и доколко тези способи са се оказали неефективни, че отиваме на извънреден способ за събиране на вземанията.
Янаки Стоилов:
Г-жо Бозова, ако желаете, да отговорите на въпроси и на становища, които имаше в изказванията.
Атанаска Бозова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Бих искала да отговоря на въпросите, поставени от вас в дискусията, а ако пропусна да отговоря на някой въпрос, ще ви помоля да ме подсетите.
Първо, по отношение на просрочените вземания по главници, лихви и неустойки по отношение на разсроченото плащане на цената. Искам да ви успокоя, че всички са заведени искове по съдебен ред. Това се отнася за всички тези 232 сделки, които са с повече от две неплатени вноски. За малко от тях има влезли в сила съдебни решения и те са за определени вноски, тъй като те са по закон за 10 години на разсрочено плащане на определени вноски.
И нещо за дейността на Агенцията: 85% от исковете по отношение на неизпълнение на задълженията по договорите са заведени от тази агенция от създаването й до настоящия момент. Но ние предлагаме това изменение, тъй като в част от договорите схемата за разсрочено плащане на цената продължава до 2009 г., а в някои случаи и до 2010 г. Това означава, че те ако те продължат да не си плащат, или някои от другите, които досега си плащат редовно, ние всяка година трябва да завеждаме по 200 нови съдебни дела, което за три години прави по около 600 или 700 нови иска за разсрочената част от цената. По този начин ние наистина ще спестим време, ако имаме право на извън съдебно изпълнително производство. Тъй като нашите дела са из цялата страна по седалището на ищеца, просто ще спестим време и пари на бюджета.
По отношение на въпроса за прехвърляне на собствеността от промяната на ЗПСК няма разсрочено плащане на цената. Т.е. собствеността се прехвърля след като с плати цената. Не само на търг, може да бъде и на конкурс. По реда на закон след сключване на сделка се плаща 10% от стойността, сключва се сделката и се прехвърля собствеността, като за обезпечаване на неизплатената част от цената, се сключваше договор за особен залог или ипотека. За наше съжаление, в голяма част от договорите, въпреки императивната разпоредба на закона, това не е било правено. В случаите, в които това е правено, има пороци по самото подписване на договорите за особен залог – няма дати, няма печати.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Това, което казвате е много важно. Вие в състояние ли ще сте да представите списък на тези лица, които не са изпълнили подобни задължения и да сезирате по административен ред съответните органи, ако се налага и по друг, тъй като става дума за неизпълнение на императивна разпоредба на закона.
Атанаска Бозова:
Тия неща са констатирани и са писани в абсолютно всички наши отчетни доклади, включително и до вас. Поне аз съм сигурна от 2004 г. насам, както и до Министерския съвет, че сме констатирали и сме писали до всички Служби по вписванията, за да разберем къде има обезпечение и къде няма. Поименно можем да го направим това. Поради тази причина правихме опити, т.е. всички, които имат ипотеки, ние сме направили искане за реализиране на тия, които не си плащат цената. Те са около 63.
По отношение на безналичните акции, също процесът не протича бързо за нас, тъй като по реда на Закона за особените залози има обжалвания от страна на купувачите и т.н., правихме опити за безналични акции, но те не доведоха до ефективен резултат. Поради тази причина, защото те се явяват необезпечени просрочени вземания и ние сме правили опити за предсрочна изискуемост на цялата цена, но в някои случаи съдът я допуска, а в други случаи – не, и сме завели искове за всички просрочени вноски. Но въпреки това, производството е между три и пет години. През това време в някои случаи те дори могат да прехвърлят и акциите си, в други случаи и голяма част от активите си и в момента, в който ние имаме влязло в сила решение и се снабдим с изпълнителен лист, съдия-изпълнителят ни пише, че няма налично имущество, от което да се удовлетворим. И тъй като събираемостта е ниска, ние преценихме, че по този начин, макар че сега не бих могла да ви кажа по какъв начин ще се вдигне събираемостта, просто смятаме, че това е начин, по който тя би могла да стане по-значима.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за отговорите.
Мисля, че можем да пристъпим към решение в края на тази дискусия, която за сетен път н убеждава, че са необходими закони, които да отговарят на условията и нашият стремеж да правим това ще продължи.
Другото също толкова важно условие е да има органи, които да действат съобразно със закона. Може би това е един от нашите големи дефекти в изминалите години, че каквито и закони да има, ако те не действат чрез хората, резултатът никога няма да бъде задоволителен и това е моят призив към всички институции в тази насока.
С това можем да приключим дискусията и надявам се, след подкрепата на законопроекта, да я продължим по конкретните предложения за решаване на проблема по повод на представеното предложение.
Тези от членовете на комисията, които подкрепят законопроекта за първо четене, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Всъщност единодушно се подкрепя законопроектът за първо четене.
Благодаря на представителите на приватизиращите органи, които участваха в тази част от заседанието на комисията. Надявам се, да участвате също така активно в окончателното приемане на тези изменения.
По трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Давам думата на г-н Цонев, като вносител на законопроекта, да го представи, след което да пристъпим към неговото обсъждане.

Йордан Цонев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Ще се опитам да бъда кратък, тъй като въпросният законопроект доби достатъчно публичност и обсъждане при неговото изготвяне и по-нататък.
Три са основните моменти в този законопроект. Те произтичат от недостатъците на досега действащия Закон за публичност на доходите и имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, това е именно регламентацията на самата публичност. Второ, извършването на проверка на данните, които се декларират, тъй като досега такава де факто не се извършваше. Третият момент е как и кой е органът и какви са съответно санкциите или действията, които се предприемат спрямо лицата, които са неизрядни.
Ще започна с проверката, защото по-лесно ще мога да ви представя чл. 6 – публичността, тъй като той е във връзка с чл. 7. Мога само да кажа, че в останалите важни части на законопроекта, почти не се правят изменения.
Лицата по чл. 2 – чл. 2 визира кръга от тези лица, там има изменения, които се налагат от изменения, настъпили в други закони. Не се изключва никакъв състав от кръга на лицата, който досега е бил включен, напротив, добавят се.
По отношение на чл. 3 – това, което трябва да се декларира, няма никакви изменения. Той остава така.
Стигаме до чл. 6 – публичността и чл. 7 – проверка на подадените декларации.
По отношение на проверката - един от основните недостатъци на досегашния закон, че такава наистина отсъстваше де факто, имаше две предложения: тази проверка да се извършва от Националната агенция по приходите или от Сметната палата. Ние предприехме комбиниран модел, като проверката се извършва от Сметната палата. Това е визирано в чл. 7, ал. 1 и ал. 2.
Ал. 1 казва, че в петмесечен срок след изтичане на срока за подаване на декларациите, Сметната палата извършва проверката по документи за достоверността на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции.
В ал. 2 и по-нататък се очертава как това се извършва.
Искам да кажа кога се включва Националната агенция по приходите като орган, който продължава или извършва друг вид проверка. Това става в случаите, когато някои от лицата по чл. 2 не подаде декларация. Тогава председателят на Сметната палата в 14 дневен срок уведомява изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, който започва действия по реда на Глава 14 и Глава 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това са проверки и ревизии в случая на физическо лице.
Най-важният момент в този законопроект, според мен, е този. Защото тук ние казваме какво се случва с тези от кръга лица, заемащи висши държавни длъжности, които не желаят декларират или втората хипотеза – откажат да декларират имущество или доходи, какво се случва с тях по-нататък. Започва да тече въпросната проверка, която завършва със съответната констатация или акт, който също се изпраща от Националната агенция по приходите на председателя на Сметната палата и следва публикуване на интернет страницата. Т.е. изключваме възможността, ако някой желае да укрие или да не декларира, това да не се случи. Ако той не го направи през декларацията и не го направи вярно през декларацията, съответният орган – Националната агенция по приходите започва да г прави по реда, който й е даден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Мисля, че това е най-важният момент.
Другият момент, но няма да се спирам на този ред, колегите от Националната агенция за приходите знаят, че там има редица възможности, бих казал доста изчерпателни за проверка не само на данните, които се дават в чл. 3, но и ново възникнали обстоятелства, противоречия, съмнения, сезиране на съответни органи и т.н.
По отношение на публичността, Сметната палата след завършване на проверката, в едномесечен срок изготвя заключение за достоверността на данните и ги качва на интернет страницата си заедно със заключението, което е направила: отговарят, неотговарят и т.н.
За извършване на тази проверка сме изписали ред за Сметната палата, по който тя пита съответните органи, прочетох го вече, получава данните, сверява, съпоставя, извършва нужните проверки.
Има още няколко хипотези относно публичността. Едната от тях е, че Сметната палата, в случая председателят, тези правомощия са дадени на него, той също така уведомява, всъщност публикува списъка на органите и организациите, които не са изпълнили задълженията си по чл. 7, ал. 4, т.е. да отговорят на въпросните запитвания.
В общи линии мисля, че това са основните и важни моменти от този законопроект. Ако имате въпроси, бих отговорил.


Янаки Стоилов:
Благодаря за представянето на г-н Цонев. Ако в дискусията възникват въпроси, ще се даде допълнително разяснение.
От Министерството на финансите предлагам г-н Кадиев, Вие да изразите мнение.
Георги Кадиев:
Подкрепяме законопроекта. Имаме един въпрос, който ще прерасне в предложение в зависимост от отговора.
В чл. 7, в алинеята, с която се определя кога Сметната палата уведомява Националната агенция по приходите, е записано само когато не е подадена декларация от лицето. Умишлено ли е изтървано когато има несъответствие между декларираните доходи и наличните имоти или е пропуснато. Ако е пропуснато, предлагаме да бъде добавено да бъде уведомяван изпълнителния директор на НАП не само когато не е подадена декларация, а и когато е установено несъответствие между имоти и доходи.
Реплика: Има го текста.
Георги Кадиев:
Не декларирани не означава несъответствие. Така ли го разбирате?
Яни Янев:
Ти си подал декларация, но в тази декларация липсва част от имуществото ти или част от доходите ти.
Йордан Цонев:
Ако прочетете текста на чл. 3 на действащия закон, там е казано какво подлежи на деклариране. Всичко, което е изброено и ако нещо от това липсва – не е декларирано, вас ви уведомяват, това е несъответствие. Това е пропуснато. Защото, ако приемем друг подход, че има разлика, да кажем в цифрите, това означава от всичките 6 хиляди 5 хиляди да пратим, защото винаги може да има разлика в деклариран апартамент – 112.32 кв.м., а той да е 110 кв. м. За това в закона думата “несъответствие” я няма.
Георги Кадиев:
Има “недекларирани”, а “несъответствие” няма.
Йордан Цонев:
Защото не можем да определим кое точно е несъответствието.
Янаки Стоилов:
Има ли изказвания по законопроекта.


Яни Янев:
По технически причини, бях в работната група, но искам да дам едно допълнително пояснение.
Днес беше раздаден доклада на Комисията по държавна администрация, която се оказа, че е водещата по този законопроект.
Реплика: Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Яни Янев:
Добре. Но така или иначе в тази комисия той беше разгледан и ни беше раздаден доклада. Прави се една препоръка, на която обръщам внимание, между двете четения да се разисква и да се правят промени в декларацията.
Искам да ви кажа, колеги, че ние в работната група много внимателно го обсъдихме този въпрос и мисля, че не е място сега да пипаме декларацията. Защото декларацията по начина, по който е конструирана и по указанията, които се дават като приложение към закона, повдигат много въпроси. Това са страшно много спорни въпроси и се опасявам, че за това се изисква малко повече време и малко по-сериозен дебат. Поставям го този въпрос тук, за да можем колегите да се обединим около тезата, че настоящите промени в законопроекта нека да са по основния текст, по това, което е предложено, но сега да не се налага преработване на декларацията, защото ще влезем в едни дебри и не знам дали ще измислим нещо по-добро. Казвам го, защото е повдигнато като тема и е направено като препоръка от Комисията по държавна администрация.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Съвсем накратко. Подкрепям предложените изменения, съображенията, по които се правят и пр., но имам няколко разсъждения по чл. 7 и по-специално ал. 5, който се коментира от колегите.
“(5) В случаите на неподаване на декларация от лицата по чл. 2, както и при недеклариране на имущество и доходи по чл. 3, Председателят на Сметната палата уведомява изпълнителния директор на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Глава четиринадесета и/или петнадесета от ДОПК. След приключване на проверката или ревизията изпълнителният директор на НАП изпраща в 14-дневен срок резултатите на Председателя на Сметната палата.”
Чл. 3, уважаеми колеги, има 5 точки, ако ме не лъже паметта. Първите четири точки от чл. 3 визират имуществата, които подлежат на деклариране: недвижими имоти, въздухоплавателни средства, кораби, ценни книги, акции и моторни превозни средства. За тези видове имущества има начин да се направи съпоставка в декларацията по този закон и по другите декларации, когато едно лице дава по Закона за местните данъци и такси. По този закон се декларира придобиване на имущество от сделка, придобиване по наследяване, декларира купуването на кораб, на моторно превозно средство и т.н. Обаче по чл. 3, т. 5 се визират и доходите извън тези за заеманата длъжност от лицата, получени през предходната календарна година, когато са над 500 лв. Аз имам такова съмнение. В декларациите, когато плащаме данъка върху общия доход всички доходи се декларират като една съвкупна цифра по различни раздели. Но там този критерии го няма: доходът да ти е под 500 или над 500 лв. Докато такова изискване има в декларацията за публичните личности. Ето ви едно несъответствие, недеклариране на доходи над 500 лв. Всеки може да каже: Надя Антонова не е декларирала доходите си над 500 лв.
Янаки Стоилов:
Няма проблем. Защото тук целта е да се видят доходи извън основната дейност.
Надя Антонова:
Аз ви предлагам да помислим дали в чл. 7, ал. 5 – дано да не съм права, но съображенията ми са от това, че всеки прекалено строг закон води до няколко неблагоприятни неща, първото от които, е неговото неприлагане. От стремеж този закон да бъде работещ ги приказвам тези работи.
Дали да не помислим в чл. 7, ал. 5 да не се добави “чл. 3, т. 1-4 и да изключим т. 5.” Още повече, аз изхождам от собствената си разпиляност. Аз не съм човек счетоводител. Освен това, когато купуваш над 500 лв. с фактури по ДОПК могат да се правят проверки с всички доказателствени способи, един от които е оглед, претърсване и изземване. Подлагам на дискусия това мое предложение. Благодаря.
Христо Бисеров:
Колежки и колеги, предлагам ви да престанем да се държим като комисия, която ще гледа закона за второ четене. Няма смисъл от този дебат, ако след това всеки един от нас не направи нещо в качеството си на депутат и не внесе предложение. Така че нека да се обединим около идеята за подкрепа на закона.
Всички тези въпроси, които зададе г-жа Антонова, аз мисля, че ги има в другите закони. И най-точният отговор е, че има две фази на проверка. Т.е. втората фаза е актуална. Ако проверката от Сметната палата не ти излиза, тогава попадаш в тези детайли, които детайли в процедурите на ДОПК, независимо дали ще е проверка или ревизия, ти имаш как да ги установиш, как да ги посочиш и как всичко да ти излезе на чисто. Така че ние не бива да имаме притеснения, че този кръг от лица могат да станат жертва на собственост недогледаност, некомпетентност и т.н. Става дума за грамотни хора, които управляват държавата.
Повтарям, ние сме комисия, която не е водеща, няма да гледаме повече този законопроект, а всеки един от нас може да участва в работата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предлагам сега да не задълбочаваме дебата в детайли. Няма смисъл просто.
Янаки Стоилов:
От Националната агенция по приходите имате ли нещо да споделите по принцип по законопроекта извън това, което каза министър Кадиев? Г-н Марков, заповядайте.
Стоян Марков:
Ние изцяло подкрепяме законопроекта и правомощията, които са дадени на Националната агенция за приходите. Това, което искахме да кажем от Министерството на финансите и от Националната агенция за приходите е, че чисто редакционно и да не се налага след време да тълкуваме какво означава “и при недеклариране на имущество и доходи по чл. 3”, да се каже, че всъщност когато при проверката по ал. 2 има заключение за несъответствие между декларираните данни и получената информация, тогава се уведомява Националната агенция за приходите.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам във водещата комисия тези терминологични уточнения да бъдат направени, за да е ясна идеята на закона.
Разбирам от до тук направените изказвания, че идеята се приема. Някой още желае ли да изрази отношение? Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
И аз подкрепям закона. Той е добър най-вече по отношение на това, че предвижда един унифициран ред за подаване на декларации, което предполага съответствие с всички закони, които предвиждат задължение за определен кръг лица да декларират такива данни. Тук в този смисъл бих искала да кажа, че ще има едно несъответствие със “Закона Петканов”, който освен имуществата на съпрузите предвижда проверка и деклариране и на имуществата на лицата, с които лицето се намира във фактическо съжителство – нещо, което евентуално да се има предвид. Да се прецени.
Освен това, по отношение на коментарите на колегите, които касаят е ли е необходимо да се занимаваме с декларациите или не. Според мен, е необходимо поради простата причина, че изискванията за тяхното попълване са толкова неясни, че ако се направи една справка, например в нашата парламентарна група, ще се окаже, че всеки е разбрал по различен начин и е декларирал нещо различно. Нужно е тя да бъде написана по такъв начин, че най-малкото едно средно интелигентно лице да може да я разбере и да я попълни правилно. В крайна сметка не се разбира дали трябва да се попълни придобитото през годината имущество или това, което сме имали на 31 декември, дали всички доходи, дали поотделно. Права е колежката Антонова като казва, че по различните декларации по други закони ние всъщност декларираме същите данни, но в друга интерпретация. Ако формално подходи Националната агенция за приходите към проверката, тя със сигурност ще установи някакво противоречие, например, между моята декларация като адвокат и тази която съм подала пред Сметната палата. Няма как да не се получи това несъответствие.
Моля да го отразите в доклада, че е нужно да се прецизират изискванията, че е нужно декларацията да е ясна и разбираема за всяко средно грамотно лице.
Подкрепям проекта, тъй като този ред, който се предлага за оповестяване на имуществото ни облекчава.
Янаки Стоилов:
Колеги, ще ви помоля да не говорите помежду си, защото създавате не добро впечатление в хората, които не участват постоянно в работата на комисията.
Продължете, моля, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Искам да кажа, че съм доволна от идеите за оповестяване и огласяване на данните в тези декларации, тъй като беше наистина проблем за повечето от хората постоянно да се обявяват данните в интернет страницата. Така правилата са ясни, важат за всички. Който се интересува, ще има осигурен надлежен достъп до това имущество, нещо, което в крайна сметка работи и в обществен интерес, защото хората непрекъснато се интересуват дали използваме властта за лично обогатяване.
Янаки Стоилов:
Ето го и г-н Димитров. Тъкмо навреме влизате. Току-що щях да съобщя, че сме ви поканили и досега много активно сте участвали в дискусията по този въпрос. Ако искате, аз ще резюмирам въпросите, които вие в заключение на дискусията можете да отговорите.
Въпросите са:
Първо, в състояние ли е Сметната палата да прави някаква проверка на данните, защото се установи, че когато липсва декларация или има несъответствие в декларираното и в притежаваното, тогава вече могат да се включат и данъчните органи за проверка.
Друг въпрос, който се постави беше за формата на декларациите. Първо, дали е целесъобразно сега във връзка с тази промяна да се променя формата на декларацията така че тя да съвпада в това, което се декларира било за имуществото или за доходите.
Мисля, че това бяха въпросите, които се отнасят за Сметната палата. Ако имате мнение по тях, можете да го изразите преди да завършим дискусията.
Проф. Валери Димитров:
Благодаря ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Веднага искам да кажа, че законопроектът не е непознат, тъй като заедно с г-н Цонев положихме доста усилия той да бъде в добър вид. Принципно като правомощие на Сметната палата е заложено проверка по документи. Т.е. това е една начална проверка. По никакъв начин тя не е изчерпателна. Това не е и възможно, тъй като ние не разполагаме с потенциал за това. Мисълта ми е, че тази формална проверка може да даде само повод – несъответствията в нея, да дадат повод за една обстойна проверка от страна на органите на Националната агенция по приходите, тъй като те разполагат и със съответната информационна база и натрупани данъчни досиета, които се отнасят до всяко физическо лице в качеството му на данъкоплатец.
При нас има само архив от данъчни декларации. Но ние нямаме право да правим по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс нито проверки, нито ревизии с този мащаб и с този обхват, с който могат да правят данъчните органи, които могат да проверят изцяло личното имуществено състояние на съответното висше длъжностно лице. За това идеята в закона е, че ние можем да правим само проверки по документи. Разбира се, проверката по документи в голям брой случаи ще приключи със заключение, че има съответствие и няма да стартира някаква данъчна проверка. Т.е. налице е една презумция, нормална за това, че декларациите са истинни, достоверни и че съответното висше длъжностно лице е казало истината. Обаче ако има несъответствие, веднага стартира проверката. Аз мисля, че това е основата на философията на законопроекта.
Искам да кажа, че дори и тази формална проверка ще ни създаде огромни проблеми, тъй като ние трябва да изпратим около 20 хиляди писма до всички държавни и общински органи, пред които се удостоверяват определени обстоятелства, свързани с имущественото състояние. Например, Агенцията по вписванията, която пое функциите на търговския регистър – търговските вписвания. Ако трябва да се провери дали едно висше длъжностно лице – депутат, министър, кмет, висш съдия, прокурор и т.н., има дялово участие в определено дружество, което се вписва в съответния търговски регистър, ние трябва да получим информация за това. Но проблемът е, че ние за да получим адекватна база за документни проверки, трябва да разпратим огромен брой писма, което безспорно означава, че с този потенциал няма да стане. В момента има три служителки, които събират декларациите, класифицират ги и съответно по предвидения в закона ред ги предоставят на заинтересовани лица или на медиите. В момента ние сме регистратори на декларации и ги оповестяваме по предвидения в закона ред. Дори тези документни проверки безспорно означават, че са ни необходими много повече помещения, средства за софтуер и още хора, за да можем да се справим с тази функция. Със сегашния състав от три служителки, без добри компютри, при този огромен масив никога няма да можем в сравнително кратък срок да изпратим около 20 хиляди писма до всички заинтересовани държавни и общински органи, които ни дължат връщане на тази информация, за да могат да направят документните проверки сериозни.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Дискусията мисля, че се изчерпа. Можем да пристъпим към гласуване.
Всички, които подкрепят законопроекта за първо четене, моля да гласуват. Благодаря ви. Десет гласа “за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря на участниците по тази точка.
Проф. Валери Димитров:
Ако позволите, г-н Председател. Пропуснах вашия въпрос за формата на декларациите.
Колеги, дължа само да ви кажа. Има едно съществено различие. Тук някои от данните - “местонахождение на имота”, трябва да отпаднат. Те са лична тайна, които могат да превърнат част от декларацията...
Реплика: Местонахождение не е адрес.
Янаки Стоилов:
Местонахождение е населеното място.
Проф. Валери Димитров:
Искам да обърна внимание, че докато данъчните декларации са обърнати към годишния доход. Те не отчитат всъщност състоянието на активите. Годишният доход, който е постъпващ, ликвиден, т.е. има разминаване. Те не съвпадат категорично.
По четвърта точка – Проект на Граждански процесуален кодекс.
Участниците по проекта за Граждански процесуален кодекс могат да седнат на масата, за да продължим с дискусията по проекта. Предлагам тези, които не са имали възможност досега да се включат в дискусията или пък желаят допълнително да представят мотиви към обсъждания законопроект, да го направят.
Г-н Ганев, желаете ли нещо да кажете?
Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз ще се въздържа от ново встъпление в този случай, тъй като вече основните аргументи на вносителя са изнесени по-рано пред Комисията по правни въпроси. Оставаме на ваше разположение.
Янаки Стоилов:
Изказвания. Кой иска думата? От представителите на работната група искат да вземат отношение? Вече имаше два етапа на дискусия. Заповядайте.
Проф. Огнян Стамболиев:
Благодаря на народните представители. Мога да ви уверя, че след първо четене ние ще се заемем много сериозно с всички бележки, които са направени и ще съобразим, разбира се, в рамките на възможното, всичко онова, което се предложи. Готови сме да го направим.
Христо Бисеров:
Няма невъзможно.
Проф. Огнян Стамболиев:
Има невъзможни неща. Да кажем, ако се измисли някаква революционна идея, няма да я възприема, защото съм против революциите. Малко се шегувам. Свикнал съм да се шегувам. Така живея цял живот.
Янаки Стоилов:
Тук беше и г-н Стайков, но вече напусна.
Реплика:
Той имаше ангажимент и се наложи да излезе. Следващия път, ако се наложи, ще вземе отношение.
Янаки Стоилов:
Тъй като виждам, че дискусията върви на приключване и ако няма някакви други изказвания, можем да оставим гласуването да проведем в състав на комисията и затова исках да го чуем като един от представителите на съдебната система, тъй като на това ниво нямахме становище – на Апелативния съд.
Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Г-н Председател, смятам, че дискусията вече приключи. Остана да довършим само едно, според мен и това е да систематизираме онези неща, които искаме да бъдат прегледани, прередактирани, променени. Предлагам в следващите дни това да бъде извършено. Другата седмица да гласуваме.
Янаки Стоилов:
Предлагам да не фиксираме сега, тъй като зависи от натовареността на колегите.
Христо Бисеров:
Но все пак да посочим, че през следващата седмица комисията би могла да подложи законопроекта на гласуване. Аз смятам, че ни трябват още няколко дни, за да систематизираме това, върху което ще работим.
Янаки Стоилов:
Предложението е да извадим въпросите, които са предмет на най-голямо внимание и тези, които предизвикват най-много спорове или необходимост върху тях допълнително да се работи. Тези въпроси да бъдат представени преди произнасянето по законопроекта, което ще направим съобразно спешността на въпросите, които стоят пред нас.
С това можем сега да приключим. При тази фаза отново ще ви поканим, за да можем по нея да имаме пълна яснота.
Аз нямам друго засега. Мисля, че можем да приключим днес с работата.
Следващото заседание на комисията ще бъде в четвъртък. На него трябва да обсъдим предложенията за второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент.
Насочвам ви също към запознаване с двете искания до Конституционния съд, с които се поставя въпроса за противоконституционност на две от промените в Конституцията. На следващото заседание или в краен случай на по-следващото – това ще го уточним през другата седмица, Комисията по правни въпроси трябва да даде становище. Мисля, че по тези важни въпроси ние не трябва да се отклоняваме от възможността да дадем становище. На разположение ви са тези две искания със съпътстващите ги мотиви. Предлагам да се включим в сроковете, които е определил Конституционния съд и от името на парламента да изразим становище по тези оспорвани разпоредби. Това е засега.
Благодаря ви за участието.
Приключваме заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: