---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 35

Днес, 20.07.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Централната избирателна комисия – Димитър Костов, председател, Михаил Константинов, заместник-председател, Александър Александров, говорител на ЦИК, Сидерова, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на дирекция “ГРАО”, Зара Добрева – директор на дирекция “Правна”- МРРБ, и от Министерския съвет – Галина Маринска – директор на дирекция “Правна”, Петя Гегова, народен представител.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Членове на Централната избирателна комисия и представители на изпълнителната власт, започваме днешното заседание на Комисията по правни въпроси, на което предстои:
Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-85/22.06.2006 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители.
Можем да започнем с разглеждането на доклада. Днес трябва да завършим тази работа в рамките на комисията, за да може в началото на следващата седмица Народното събрание да пристъпи към обсъждане и приемане на разпоредбите на законопроекта. Ще ви моля дискусията да бъде организирана. Ще има възможност вносителите на предложения да ги обосновават. Там където смятате, че е необходимо по-подробно да бъдат обсъдени предложенията, ще могат да се направят и съответните изказвания. Където имат технически характер, ще чуем и други специалисти и съобразно с решенията по отделни теми по-нататък това ще определи и отношението към последващите предложения.
По първото предложение, което е на Волен Сидеров, има ли някой, който желае да го представи. Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Това предложение в същината си се отнася до преминаване към задължително гласуване и то не само по отношение на избора на президент и вицепрезидент, а изобщо за всички избори – за парламент, и за местни органи. Темата е нова. Тя започна да се повдига и анонсира от известно време в медиите от определени политически лидери или представители на политически сили. За първи път от Атака я внасяме като законодателно предложение под тази форма, използвайки паузата между първо и второ четене на този законопроект. Целта е да се лансира и да се дискутира въпросът за задължителното гласуване на всички избори.
За да направим това предложение, ние се основаваме на практиката на някои страни от Европейския съюз. Тази политика за задължително гласуване е проведена докрай в няколко страни, две от които са Белгия и Гърция. Бихме могли да предоставим един доклад за това как е в Гърция и как е в Белгия, но няма да го представям сега.
Тук се поставя въпросът за конституционалността на задължителността на гласуването, тъй като в нашата Конституция се говори за право на гласуване, а в Конституцията на Гърция се говори за изборни права и в техния изборен закон е подробно разписано задължителното гласуване на всички гръцки граждани, като характерното и драстичното там е, че се отива към наказателна отговорност за оня, който не гласува и се касае за наказание от една до три години. В белгийската уредба се отива към административни наказания, каквито сочим и ние в нашето предложение.
Ние не си въобразяваме, че на този етап с това наше предложение правото ще бъде прието и политическите сили ще се съгласят и ще бъде направено това изменение. С това предложение ние правим първи опит да се провокира една такава идея и да се започне обсъждането на този много важен обществен въпрос. Определени сили, аз няма да ги идентифицирам и да ги уточнявам, съзнателно или несъзнателно, а и не от определени сили, а просто така са сложени нещата в последните години в българския политически живот се работи целенасочено и планомерно, методично за да се намалява избирателната активност и това е факт. Този въпрос, разбира се, е комплексен. Вече става въпрос за доверието на хората в политическата система, в определени политически сили, тяхната умора от гласуване, но точно за това ние целим да обърнем този процес, защото за всички е ясно, че колкото повече хора гласуват, толкова по-добре ще бъде за обществото и държавата – всеки ще поема по-голяма част от отговорността за управлението на държавата изобщо. Така че около това наше предложение ще се изкажат мнения и становища, ще се организират вижданията на отделните политически сили и ще стане първата ясна демаркация относно този институт на задължителното гласуване още сега преди президентските избори. Даже може би това ще стане още на това заседание, предвид гласуването на представителите на различните политически сили.
Аз ви заявявам, че не внасям това предложение по чисто конюнктурни политически съображения. Това е един много дълбок принципен въпрос за избирателната система и конституционния ред. Това е фундаментален въпрос и затова решаването му не е въпрос на конюнктурни и моментни тясно партийни цели и интереси. В интерес на истината, аз съм преживял за себе си и мисля, че това е въпрос на революция за всеки един от представителите на българските политически сили поотделно и за самите политически сили. А те, сигурен съм, ще имат своето развитие на становищата и позициите, и аз няма да се учудя, ако в първия момент изглежда шокиращо за някои това предложение, то да еволюира и да се стигне в крайна сметка след известно време до едно такова решение за задължително гласуване на всички български граждани. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че с Вашето предложение е постигната целта – да започне дискусия по този въпрос. Иначе формално предложението смятам, че е извън предмета и обхвата на приетия на първо четене законопроект, но не го отклонявам на това основание. Вие сам посочихте, че все още у нас гласуването е формулирано като право, а не като право и задължение. Но, ако има някой, който желае да изрази мнение, може да го направи, след което ще пристъпим към гласуване на направеното предложение.
Г-жа Манолова и г-жа Николова. Но нека, ако искате, по такъв род предложения да има по едно изказване против. Който желае от вас двете, ако прецените, за да не откриваме дискусия, защото смятам, че това трябва да бъде дискусия за цялостна промяна на изборното законодателство, а не по повод предимно на правно технически промени, да се поставят такива фундаментални въпроси.
Мая Манолова:
В този аспект е и моето изказване. Все пак това е въпрос, който трябва да се уреди най-малкото конституционно и по един и същи начин за всички видове избори. Не мисля, че е удачно да започваме по този начин и то от Закона за избиране на президент и вицепрезидент, но като начало на дискусия, мисля, че това предложение ще свърши работа. Просто ще чуем и мнения в посока за задължителното гласуване, но повече от начало на дискусия няма как да бъде третирано.
Елеонора Николова:
В този смисъл е и моето изказване. Както знаете, ние също тествахме тази настройка на българското общество чрез медиите. Разбира се, там получихме високата квалификация, че имаме психически отклонения.
Има две групи, които по време на избори особено се активизират. Това са медиите и циганите. И няма спор, че около 90% и нагоре от бюджетите на всички избори са за медиите. Така че няма как тази идея да получи приветствие от страна на медиите, защото това е огромен финансов ресурс и огромна възможност за манипулация на българското общество. Ето защо този въпрос трябва да стои на вниманието на гражданите. Аз много пъти съм се питала по време на избори кое е по-презряното. Не съм могла да си отговоря, но може би в полза на първото ще върви, защото финансовите потоци, които текат към медиите, заслужават внимание. А това вече опира до много сложния въпрос за финансирането на политическите партии, за все по-големите бюджети и да не коментирам случая “Пещера”, който и законодателно не е уреден и където всъщност хората не се и крият, когато “пазаруват” гласове. В този смисъл приемам, че такъв дебат следва да се състои и е добре, че той тръгва от Правната комисия. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване това предложение. Които го подкрепят, моля да гласуват. Два гласа “за”. Против? Единадесет “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Не се приема предложението.
По § 1 няма предложения. Ще го гласуваме заедно с другите.
По § 2 има предложение на Петя Гегова и Ани Янев. Заповядайте, да представите Вашето предложение, г-жо Гегова.
Петя Гегова:
Г-н Председател, нашето предложение е чисто техническо. Предполагаме, че комисията ще реши да запази ал. 2 на действащия чл. 12а, която казва, че Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по ал. 2 на определен министър. Нашето предложение е да се запази действието на ал. 2. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Това ли е била идеята на вносителите. Защото, ако това е така, се дължи на пропуск и е запълване на един пропуск.
Мая Манолова:
Става дума за пропуск. Съгласни сме с предложението на колегите.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение – сегашната ал. 2 да стане ал. 4, моля да гласува. Мнозинството гласове са “за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Сега можем да гласуваме § 1 и § 2 заедно с направеното предложение. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Параграф 3. Има предложение на Петя Гегова и Яни Янев. Ще го представите. Но ако позволите, преди това поставям един въпрос, който да решим дали да разискваме, тъй като за първи път се появява в чл. 3, ал. 1, че кандидати за президент се издигат от политически партии, коалиции или не по-малко от 15 000 избиратели чрез инициативен комитет.
Задавам си въпроса. Има ли някакво реално предназначение числеността на избирателите, които издигат кандидати, предвид на това, че до момента не се правят почти никакви ефективни проверки на достоверността на тези подписки. Не става дума за това дали това са по принцип съществуващи хора, а дали срещу съответните имена съществува реална воля, удостоверена чрез автентичен подпис на този, който участва в подписката. Защото иначе, ако това не се прави, е достатъчно да посочим един инициативен комитет от по-малък брой хора, но реално съществуващи. За това, нека да разберем дали ще продължаваме с такива фигуративни текстове или ще търсим разпоредби, които самите ние знаем, че отразяват някакви реалности, а не някакви презумпции, които обикновено не подлежат на подробна проверка. Аз искате по този въпрос да се уточним.Защото той или трябва или сега да бъде решен, за да не се повдига повече в последващите разпоредби.
Алтернативното решение е да има инициативен комитет, да кажем от 100 души с нотариално заверени подписи, които декларират подкрепа, тъй като това наистина е истинско. Иначе тези подписки до момента в по-голямата си част не са проверявани. Другият начин е било ЦИК или службата по гражданска регистрация по принципа на случайния подбор да изважда някакъв минимален процент имена от тези подписки, които по пътя на анкетиране или някакъв друг, да бъдат сверявани и ако се установи определен процент на недостоверност, тези подписки да бъдат анулирани.
Заповядайте, г-н Александров.
Александър Александров:
Ако позволите, едно уточнение. Инициативният комитет е това, което е съпоставено с партията и коалицията, т.е. субектът, който издига, а 15 000 са тези, които подкрепят неговата инициатива. ЦИК предоставя на ГРАО цялата подписка и те проверяват не избирателно, а целият брой избиратели, защото те трябва да бъдат най-малко 15 000 и според данните, които са изискуеми по закон, те остават колкото трябва или не остават и се регистрира или нерегистрира кандидатът.
Янаки Стоилов:
Какво значи проверяват?
Александър Александров:
Проверяват достоверността дали съществува такъв човек.
Янаки Стоилов:
Това че съществува човек н означава, че той е изразил определена воля. Ние не говорим, че такива хора не живеят и нямат избирателни права, а дали зад тези хора стои реално изявена воля, че те подкрепят някого. Това не се проверява досега от никого. Нека да не се подвеждаме. Законът трябва да съдържа неща, които има как да се установяват.
Г-н Константинов, заповядайте.
Михаил Константинов:
Г-н Председател, искам да кажа, че тази практика с подписите, подкрепящи някаква кандидатура съществува и много съществено се използва при местни избори. Там ГРАО единствено може да каже дали съществува в природата, или по-точно в техните масиви, дали съществува такъв гражданин. Проверката дали гражданинът гласува или не, е изключително проверка и тя може да бъде извършена от компетентни органи и тя не може да стане в реално време. Така че, ако вие се откажете от тази идея, която е напълно реална възможност, все пак тогава трябва и другите практики на същото основание да се прекратят. Като дългогодишен член на ЦИК мога да кажа, че не е възможно да се извърши този вид проверка, дори от 500 души да е подписката, пак не може да ги проверите човек по човек. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Добре. Този въпрос повече не го повдигам, тъй като няма такова формално предложение. Но мисля, че то заслужава внимание с оглед на цялостното развитие на изборния процес в България, за да не си затваряме очите пред нещо, което може да бъде проблем. По този начин нека да остане сега разпоредбата. Действително много повече въпроси повдига, ако ние решим да въведем някаква система на реален контрол.
По предложението на г-жа Петя Гегова.
Петя Гегова:
Нашето предложение по т. “а” и “б”.
В Закона за политическите партии е казано достатъчно ясно, че коалиции могат да се правят само между политически партии. За това предлагам изразът да отпадне, чисто редакционно.
А по отношение на буква “в” – инициативните комитети да представят в ЦИК първо заявление с искане за неговата регистрация, а не решение. На второ място, нотариално заверени образци от подписите на инициативния комитет именно във връзка с това, което и Вие коментирахте преди малко. Да не е само решение на инициативния комитет на лицата, които го представляват и заявление от страна на инициативния комитет. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Имате думата по това предложение. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Втората част от предложението, която визира документите, които депозират инициативните комитети за регистрация на своите кандидати е резонна и аз лично бих се съгласила с нея.
Но що се касае до отпадането на израза “политически партии” след коалиции, това което е предложено от нас, тук не става дума за това, че съгласно Конституцията (чл. 12) политическа дейност може да се извършва само от политически партии или по-точно сдруженията на гражданите не могат да си поставят политически цели и да извършват политически дейности, които са присъщи само на политическите партии. Безспорно в този текст става дума за издигането и подкрепянето на кандидати за участие в различните видове избори и оттук следва задължението, евентуално възможността, да издигат свои кандидати за едни или други изборни длъжности само политическите партии. Една коалиция от субекти, които не са политически партии, не би могла съгласно българската Конституция да издига свои кандидати за президент и вицепрезидент. В този случай трябва да отидат в хипотезата на инициативен комитет. Така че не случайно сме го добавили този израз. Той не че не е прилаган до момента, а просто да приведе в съответствие реално съществуващото обективно уреждане на този въпрос.
Янаки Стоилов:
Мисля, че тук можем да спорим само, ако се влагат различни, а не редакционни идеи. Защото, ако ние приемем, че ще искаме коалициите да са само от партии, то тогава трябва да остане текста така, както е предложен. Ако се допуска, че коалиции могат да се правят от партии и граждански движения и друг вид сдружения най-общо да ги наречем по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, тогава вече това е промяна по същество. Това е въпросът. Ако се поставя този въпрос, той изразява две гледни точки, а не две редакции.
Искате да поясните, г-жо Гегова?
Петя Гегова:
Имайки предвид разпоредбите на Закона за политическите партии, че коалициите са възможни само между политически партии, от тази гледна точка изхождаме и предлагаме изразът да отпадне, а не влагаме никакъв нов смисъл.
Янаки Стоилов:
Нека тогава да остане и другия текст, който е още по-ясен. Аз разбирам, защото “политически” може да се отнася и към “коалиции”, но нека тогава да остане първоначалния текст, за да няма някакво двусмислие.
По второто предложение, мисля че се споделя.
Вие поддържате ли го в първата част? (Не.) Благодаря.
Тогава да гласуваме предложението във втората част – буква “в”.
Които го подкрепят това предложение, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Един против. Въздържали се? Един въздържал се. Приема се предложението по буква “в” на г-жа Гегова и Янев.
Които подкрепят § 3 по вносителя заедно с допълнението, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Нещо пропуснахме ли, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Тъй като на няколко места в закона се налага думите “политически партии” да се добавят след думата “коалициите”. За да не се гласува непрекъснато по този въпрос и за да не изпаднем в някакво евентуално противоречие с тези гласувания, аз процедурно предлагам навсякъде изразът “политически партии” да се добави след думата “коалиция” без да се подлага на гласуване допълнително.
Янаки Стоилов:
Имаме го предвид и в доклада ще го отразим. Благодаря ви за напомнянето.
Заповядайте, г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Виждам, че нашите предложения са раздадени, но не са включени в доклада. Доколкото разбирам срокът е пропуснат. Въпросът ми е дали ще се разглеждат.
Янаки Стоилов:
Тъй като са постъпили след определения 6 дневен срок, не сме ги включили в официалния доклад. Но Вие като член на комисията имате право да ги поддържате, така че можете да ги направите, ако желаете и те да бъдат в рубриката “Предложения на член на комисията” и ако бъдат приети, ще се включат в доклада от името на комисията. Това е ваша преценка. Членовете на комисията имат право и на устни предложения в хода на заседанието. Но ако техните предложения не бъдат приети като предложения на комисията, те не могат да се обсъждат в пленарна зала. Това е процедурата. Вие имате възможност да ги направите.
Продължаваме с § 4. Предложения на Четин Казак и Йордан Цонев.
Г-н Казак, желаете ли нещо да добавите във връзка с предложението Ви.
Четин Казак:
Нашето предложение е допълнение към предложеното от вносителя. Ние предлагаме в ал. 5 на чл. 5, където са посочени несъвместимостите между поста “член на Централната избирателна комисия” и определени изброени длъжности, да отпаднат длъжностите “член на политически кабинет при министър-председателя, заместник-министър председателя, министър”, като мисля, че текстът е записан не много ясно в действащия закон. Не става ясно дали става въпрос само за членовете на политическите кабинети на тези лица, или за самите лица след министър-председателя. Ние го тълкуваме, че става въпрос по-скоро за членовете на политически кабинети на министър-председателя, заместник-министър председателите и министрите, отколкото за самите министри и заместник-министър председатели. Ние предлагаме това ограничение да отпадне, тъй като то е достатъчно. Специално Централната избирателна комисия за президент и вицепрезидент се създава временно, само до обявяване на избрания президент и вицепрезидент. За всички е ясно, че тези позиции са политически. Членовете на Централната избирателна комисия се излъчват, се номинират и избират от Народното събрание по предложение на политическите сили. В самия закон изрично е записано, че те представляват политическите сили, съобразно пропорционалния принцип на разпределение и от тази гледна точка няма правно основание да се ограничава правото на член на политически кабинети временно, ако те са доказани специалисти, а има такива в областта на избирателното право да могат да бъдат избирани за членове на Централната избирателна комисия за президентските избори. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Колеги, мисля, че се ориентирате в предложението. Мисля, че разполагате с ал. 5 и не е необходимо да ви запознавам. Нейната идея е стара и класическа. Лица от правителството да не участват в избирателната комисия, т.е. да не се смесват висшите длъжностни качества като членове на изпълнителната власт с висшите ръководители и организатори на изборния процес. Ако трябва да се обсъжда за членовете на политическите кабинети, може би това е една междинна хипотеза, тъй като те засега са включени в обхвата на лицата, които не могат да бъдат. Но виждам, че вие предлагате.
Четин Казак:
Ограничението е за членовете на политическите кабинети при, защото логически е ясно, че един министър-председател или заместник-министър председател не може да стане член на ЦИК.
Янаки Стоилов:
Ако няма изрична забрана би могъл да стане. Вие предлагате да падне ограничението за членовете на политическите кабинети на всички тези лица.
Становища по този въпрос. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ще подкрепя предложението на колегата Казак, защото подобно ограничение за първи път и единствено се среща в този закон – в Закона за избор на президент и вицепрезидент. Такива ограничения в този мащаб в другите два закона – в Закона за местните избори и в закона за избиране на народни представители, няма.
Освен това самият текст е написан достатъчно некоректно така, че не става дума дали има забрана за членовете на политическите кабинети на заместник-министър председател и министър или за самите заместник-министър председател и министър. Аз ще гласувам за предложението на колегата Казак.
Янаки Стоилов:
Мисля, че сегашният текст трябва да го тълкуваме, че той включва всички лица, защото са изброени министърът и членовете на политическия кабинет. В политическия кабинет има различни категории лица – заместник-министри и други, за да не бъдат изброявани всички длъжности се използва родовото наименование, че е на политическия кабинет. Мисля, че не предизвиква спорове тълкуването, че то обхваща и заместниците на министъра.
Има ли още изказвания по този въпрос? Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Така или иначе има предложение за промяна на този текст и да се опитаме да го направим като хората. Ясно е, че има алогичност тук така както е изписан текстът от чисто граматическо тълкуване дава възможност да се счита, че се касае ограничението само за членовете на политическите кабинети, а не за министър-председателя, заместник-министър председателите и министрите. Дава възможност за такова тълкуване. По моя преценка редно е да изчистим текста от двусмислицата и ако има логика в това да бъдат изключени членовете на политическите кабинети като политически лица, то не е логично да изключваме министър-председателя, заместник-министър председателите и министрите. Т.е. трябва да въведем яснота в този текст.
Янаки Стоилов:
Другото предложение е да се стесни. Вие казвате, че не е логично да има ограничение за тези лица, а да няма ограничение за самите ръководители на политическите кабинети. Това е логиката да се разшири обхватът на тези лица.
Четин Казак:
С оглед да стане по-ясен текстът, може би ще бъде по-добре в действащия текст да отпаднат думите: “член на политически кабинет при” и така ще стане ясно, че не може да бъде само министър-председател, заместник-министър председател и министър.
Янаки Стоилов:
Ще прочета текста как ще изглежда съгласно новата идея на г-н Казак, защото може би не всички имат възможност в момента да направят справка с текста.
“Не може да бъде член на Централната избирателна комисия народен представител, кандидат за президент и вицепрезидент, съдия в Конституционен съд и във Върховния административен съд, главен секретар на Министерския съвет, на Народното събрание, в Администрацията на Президента или на министерство, министър-председателя, заместник-министър председател, министър, председател на държавна агенция, както и военнослужащ във въоръжените сили и служител на Министерството на вътрешните работи.”
Това ли е идеята, г-н Казак? (Да.) Това е трети вариант на решаване на въпроса, който се доближава по идея на първоначалното предложение.
Четин Казак:
Аз искам, ако някой има аргументи против членове на политически кабинети да бъдат членове на Централната избирателна комисия при условие, че досега това е било възможно, нека да ги каже. Аз не намирам такива разумни аргументи.
Янаки Стоилов:
В момента заместник-министрите обикновено имат тези правомощия каквито и министъра в случаите, когато се налага да ги изпълняват, така че заместник-министрите стоят по-близо до министрите, докато останалите членове на политическия кабинет могат да бъдат отделени, макар и условно. Така че тук категориите не са напълно идентични.
Подлагам на гласуване отпадане на ограничението по отношение на членовете на политическите кабинети, т.е. възможност те да бъдат избирани за членове на Централната избирателна комисия. Който е “за”, да гласува. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет се въздържат. Приема се предложението да отпадне текста и да съществува възможността да бъдат членове на ЦИК, защото сегашният текст не допуска това.
Текста остава във варианта, който аз прочетох. В основния текст отпадат думите “член на политическия кабинет при”. Т.е. приема се по принцип предложението на г-н Казак в редакцията с изваждането на тази фраза.
Преминаваме по-нататък. Други предложения по § 4 няма. Нека да го гласуваме. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с § 5. Има предложение на Петя Гегова и Яни Янев.
Петя Гегова:
По т. 2, която се отнася до ал. 3 на чл. 6 предлагаме след “инициативни комитети” да се сложи точка и изразът “както и номера на бюлетината на съответната листа” да отпадне. Защото на практика това са правомощия на ЦИК: регистрира кандидатите на партии, коалиции и инициативни комитети.
Янаки Стоилов:
Това предложение е във връзка с промяна на формата на бюлетината, нали? Просто е пропуснато в основния законопроект.
Петя Гегова:
Променя се форматът на бюлетината и затова, че ЦИК определя номерата на съответните кандидати в бюлетината.
Янаки Стоилов:
Т. 3 се преномерира. Има ли някакви бележки по това предложение? (Не.) Добре. Който го подкрепя, моля да гласува. Приема се предложението по т. 2 и по т. 3, а по т. 1 е оттеглено.
Можем да гласуваме § 5 по вносител. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 6. По него няма предложения. Заповядайте, г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Като член на комисията бих желал да направя едно предложение по чл. 6а. за увеличаване на депозита за партии и инициативни комитети на 20 000 лв., а за коалиции – на 40 000 лв. (По ал. 1 на чл. 6а).
Янаки Стоилов:
Чухте предложението за увеличаване на размера на депозита. Има ли изказвания по него. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Аз съм против предложението на колегата Абаджиев, тъй като считам, че предложените от него суми са изключително високи. По-нататък правим предложение за увеличаване на броя подписи, които да представят политическите партии и коалиции на политически партии и инициативните комитети при регистрация на свои кандидати, което е гаранция за сериозността на съответната политическа сила, която участва в изборите със свой кандидат. Вдигането по такъв начин на депозита би поставило в неравноправно положение политически партии, които не разполагат с такъв финансов ресурс и би ги лишило от участие в изборите. Аз лично съм против.
Янаки Стоилов:
Добре. Да гласуваме. Има ли някакви междинни предложения?
Който поддържа предложението на г-нАбаджиев, да гласува. Пет гласа “за”. Против? Няма. Въздържа ли се? Девет се въздържат. Не се приема предложението. Остава предвидената сума.
По § 6 няма други предложения.
По § 7. Има предложение на Петя Гегова и Яни Янев. Тук се появява предложение за ново оформление на бюлетината. Може да го представите.
Яни Янев:
Колеги, става въпрос за предложение, което допълнително да даде гаранция и да ограничи възможността за предварително отпечатване на бюлетини, предварително раздаване на бюлетини, което е едно от честите нарушения, което в нашата изборна практика е забелязано от всички. По тази причина въвеждаме допълнителни изисквания за предварителна защита на бюлетината, а именно защитена холограмно и с микротекст, а и допълнително номериране. Съзнавам много добре, че въпросът за номерирането на бюлетината веднага поставя един психологически момент с оглед възможността да бъде разкрита тайната вота, каквото по техниката и начина на гласуване, който сме описали в тези текстове и в следващите, считам, че тези опасения не биха били налице.
На първо място, този номер, който ние желаем да бъде поставен на бюлетината в никакъв случай не е идентификационен, а е контролен номер и както е описано това са хоризонтални полета, които са над или встрани - ние сме записали номерът да бъде над бюлетината, но може би чисто технически, когато се обсъждат нещата и се възприеме тази теза, ще бъде по-добре да бъде отстрани на бюлетината поставянето на тези номера. Става въпрос за абсолютната иденфикация, че тази бюлетина, която е дадена на гласоподавателя преди влизането в стаята за гласуване ще бъде идентична с онази бюлетина, която той ще постави в урната и това ще бъде установено именно с този уникален номер, който ще има тази бюлетина. В крайна сметка, бюлетината, която се пуска в урната, отива малко по-нататък в текстовете, защото трябва да бъде изяснен замисъла на това предложение. Тя ще бъде абсолютно чиста, т.е. върху нея няма да има белези, които да я идентифицират по отношение на лицето, което е подало бюлетината. Тези контролни номера – това са двата контролни номера, които са прикрепени към нея с перфорирана част от бюлетината всъщност ще се откъсват и ще се пускат в отделна урна. Това ще бъде един допълнителен начин за идентификация на общия брой на бюлетините след крайното преброяване, когато се уточнява общият брой на бюлетините, които са били в секцията с бюлетините, които е гласувано и с контролните номера, които ще бъдат пуснати в една друга урна. Т.е. в този смисъл ние считаме, че даваме една максимална гаранция за не предварително раздаване на бюлетини и не предварително оформяне на вота на лицата извън избирателните секции. Това е съдържанието на предложението, което правим в § 7.
Янаки Стоилов:
Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Подкрепям желанието на Гегова и Яни Янев да въведат допълнителни начини, гарантиращи честността и обективността на вота. Подкрепям тези намерения, но си позволявам и особено мнение по тяхното предложение за ал. 2. и по-специално предложението в частта му, в която се предлага на бюлетината да се разположат “едно под друго две хоризонтални и перфорирани в долните си части полета.”
Смятам, че по този начин, като се свърже и с новия начин на гласуване, който предлагат колегите, се създава един прецедент по начина на гласуване не само по вида на бюлетината, както е в текста. Миналата година се смени начина на гласуване за народни представители. Има един начин на гласуване, който е в Закона за местните избори. Сега въвеждаме нов начин на гласуване, което е противоречиво на намерението ни изборното законодателство да е унифицирано. Това е първо.
Второ, по отношение на контролния талон и свързания с него нов начин на гласуване - откъсване на талона и пр. Това ваше предложение колеги го видях в действие през м. май т.г., когато бяхме в Черна гора на референдума за независимост. Там се гласуваше с такива контролни талони. Във всички случаи бюлетината от избирателя, след като вече е упражнил правото си на вот, преминава в ръката на член на комисията, който къса контролния талон. Уверявам ви, че така се създава възможност – не, но основание за тревога у самия избирател, че гласът му и вотът му може да бъде проконтролиран. Видяла съм го в действие това през м. май. Хората там гласуваха с такава интегрална бюлетина, нагъната по определен начин и въпреки това усещането си остава. Да не говорим, че има реална възможност да бъде проконтролиран чрез тези контролни талони и техните номера.
Това са ми накратко съображенията, които ще ме накарат да се въздържа да подкрепя предложението на колегите. Благодаря.
Четин Казак:
Разбирам напълно желанието на колегите да предложат варианти за максимално ограничаване на всякакви възможности за нарушения, злоупотреби и т.н. Мисля, че специално тези предложения са малко прекалени и не са съобразени с действителната тежест на проблема. Тук имаме представители на Централната избирателна комисия. Нека да кажат дали на последните парламентарни избори с тази интегрална бюлетина е имало някакво значимо число изнесени бюлетини или пък раздаване на интегрална бюлетина. Струва ми се, че това предложение е малко прекалено.
Освен това, холограма и микротекст - мисля, че това ще оскъпят неимоверно много бюлетината. Това ще изравни бюлетината едва ли не с парични знаци (банкноти). Това е нещо, което не знам как ще се реализира на практика.
Янаки Стоилов:
Г-н Константинов ще даде кратко разяснение.
Петя Гегова:
Само една реплика на г-н Казак.
Тази сутрин направихме среща с представители на БНБ, които разполагат с такава техника и тяхната печатница отпечатва бюлетини на предишните избори, за които няма никакъв проблем да направят това. Според тях, думата “холограмно” е прекалено ангажираща и редакцията, която те предложиха е: “и други надежди защитни елементи срещу копиране”.
Янаки Стоилов:
Да чуем г-н Константинов, след което ще пристъпим към решаване на този въпрос.
Михаил Константинов:
Благодаря, г-н Председател.
Ще си позволя да споделя не само личното си мнение, а и мнението на група колеги-членове на Централната избирателна комисия.
Първо, на въпроса на г-н Казак. Отговорът е отрицателен. Не, на изборите през 2005 г. не беше констатирана нито една нередност във връзка с интегралната бюлетина, въпреки че по същество това беше нов момент на гласуване, защото всъщност с такава бюлетина не беше гласувано никога досега. Случаят от 1999 г. го изключвам поради другия вид дизайн на бюлетината.
Подобен контрол с помощта на контролни талони е изключително рядък в изборната практика и се прави обикновено в общества, които са подозрително настроени към изборния процес. В случая аз и моите колеги мислим, че това първо, ще усложни технологически процеса по време на самите избори. Вие знаете, че там тече непрекъснат процес: един човек е в тъмната стая, друг се подписва, трети – отива към стаята, във всеки момент ще има една група отрязъци пред комисията, може да се загуби отрязък и т.н. Самите комисии не са обучени за този вид действия. А няма начин на част от хората, които не са сигурни, че техният вот не се контролира, няма начин на тях да не им се внуши, че вота им е контролиран. Това е много опасно. Вие знаете, че всички измами, които се правят досега на избори чрез купуване на гласове, се базират на това, че избирателят мисли, че вотът му е контролиран. Той досега не е контролиран. Но ако му сложите номер, на наблюдателите ще им бъде много по-лесно да внушават такива неща. Няма начин една добре защитена бюлетина да бъде копирана и внесена. Повярвайте ми. Още повече, когато се гласува без плик, тя не може да бъде изнасяна. В момента защитите, които са предвидени, са абсолютно достатъчно. Освен това, холограм може да не е, но може да има такива малки лентички, които се лепят по билетите и това изобщо не оскъпява. Заедно с отпечатването се лепва и по една блестяща лента по бюлетината и тя става практически некопируема. Мисля, че това предложение за контролните номера е малко изсилване. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Чуха се становища. Можем да преминем към гласуване. Според мен, няма нужда от допълнителни аргументи. Ориентирани са народните представители за предложенията, освен ако вие в ЦИК нямате различни мнения по този въпрос.
Да пристъпим към гласуване. Които подкрепя предложението на Петя Гегова и Яни Янев, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Еди против. Въздържали се? Девет гласа “въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващото предложение е на Четин Казак и на Йордан Цонев.
Четин Казак:
Както ние бяхме заявили в изказванията си в пленарна зала по време на дебатите за първо четене на този законопроект, нашата основна грижа е максимално ясно в закона да се упомене, от една страна, как ще изглежда тази бюлетина и от друга страна, как ще се гласува и кой начин на гласуване трябва да бъде изрично обявен за действителен и за недействителен, за да може да не се стига до варианти, както на предните парламентарни избори да има разнопосочни решения на Централната избирателна комисия, които да дописват закона и да обявяват даден вот за действителен или за недействителен.
По първото предложение. За да постигнем тази цел и като допълнение на моето изказване по предходното предложение, нашата основна грижа е да вървим към унифициране. Българските граждани вече трябва да свикнат, че бюлетините за гласуване ще изглеждат по един определен начин, а не на всеки избор да ги изненадваме с нови изобретения, с нови технически решения. За това ние се постарахме да опишем по такъв начин бюлетината, че тя да изглежда максимално близко до бюлетината, която се използваше на последните парламентарни избори. Ето защо използвахме такова обстойно описание, включително с размери, като тези размери не са случайно измислени, а това са размерите, които е одобрила самата Централна избирателна комисия в свое решение за това как трябва да изглежда бюлетината за парламентарните избори 2005 г. Ние просто сме взели решението на Централната избирателна комисия, което е приложено на практика. Всички ние и всички български избиратели вече имат и визуален спомен и практически за това как изглежда бюлетината. Ние само прилагаме това решение на Централната избирателна комисия в закона. това е по първата част на нашите предложения.
По втората част – за начина на гласуване. Постарали сме се изрично да опишем, че гласуването в рамките на полето, дори тогава, когато по невнимание или поради треперене на ръката на възрастния човек, и т.н., или по друга причина, не попадне точно в квадратчето, което е предназначено за тази цел, да се счита, че вотът е действителен и е посочил единствените две хипотези, при които изрично ограничително за тълкуване от страна на Централната избирателна комисия, че вотът не бива да се счита за действителен само и единствено когато застъпва в полето н друга кандидат-президентска листа, т.е. реално знакът е станал прекалено голям и заема две полета на кандидат-президентски листи и когато има повече от един знак поставен в две различни полета. Във всички останали случаи ние считаме, че избирателят е показал по недвусмислен начин своя избор и би трябвало вотът му да се зачете за недействителен, за да не се стига до такива ситуации, в които имахме около 100 000 обявени недействителни гласове на последните парламентарни избори, много от които заради абсолютно неоснователни причини, буквално ограничително тълкуване на закона за това, че е излязъл от квадратчето, за това, че вместо квадратчето е зачертал номера и т.н., бяха обявявани масово за недействителни. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Може ли, когато разглеждаме предложението на г-н Казак, мисля че то заслужава внимание, аз представям на вашето внимание и известно негово опростяване по т.т. 1, 2 и 3 в ал. 3, според мен, не трябва да определяме милиметрите. Поне за това можем да се доверим на ЦИК, а да запазим съдържанието, което се съдържа в предложението и да с види как то се съчетава с предложенията на вносителя.
По отношение на гласуването разбирам, че вие предлагате една промяна в начина на отбелязване на вота, като отпада празното квадратче, а предлагате отбелязването на става върху номера, което, според мен, означава да променяме вече една възприета практика. Като чели е твърде широко тълкуването за поставяне на знак. Защото аз приемам, че излизането на знака от квадратчето, без да преминава в полето на другия кандидат, не прави бюлетината недействителна. Но ако този знак дори не засяга определеното място – квадратчето за гласуване, мисля, че ще бъде твърде широко тълкуване да се смята, че то отразява волята. Но това нека да го уточним в дискусията. Това определя и различията, които вие предлагате от това, което е досегашния формат на бюлетината и начина на гласуване.
Четин Казак:
Размерите са дадени с цел такава. По време на обсъждането на Закона за избиране на народни представители, когато създадохме тази интегрална бюлетина, членовете на комисията предварително разполагаха с образец на тази бюлетина, за да имат представа как изглежда. На базата на този образец Централната избирателна комисия взе своето решение. Ние предлагаме веднъж завинаги да се фиксира какъв ще бъде размера, какви ще бъдат полетата, за да не ни изненада утре Централната избирателна комисия с някакво различно оформление.
Не съм съгласен, че това е прекалено широко тълкуване по отношение на действителността на вода при начина на гласуване, тъй като аз ви уверявам, че масово бяха обявявани за недействителни бюлетини, в които квадратчето, беше зачертан номера по простата причина, че много от избирателите бяха запомнили призивите на съответната политическа сила: “Гласувайте за номер еди-кой си” и масово гласуваха върху номера, а не върху квадратчето. Те бяха обявени за недействителни, което за мен е абсолютно недопустимо.
Янаки Стоилов:
Г-жо Сидерова, заповядайте.
Румяна Сидерова:
Уважаеми народни представители,
Аз ще си позволя да възразя срещу предложените текстове. Текстовете на т. 1 и 2 по същество представляват образеца на бюлетината и изземване на функции на Централната избирателна комисия. Не е място в закон да се определя образеца на бюлетината. Вие отнемате правомощията на ЦИК, ако във всеки закон определяте образеца. Това е нашето мнение, а правото е на Централната избирателна комисия и е редно след като констатира и установи броя на регистрираните кандидати, тогава да определи образеца на бюлетината. За това именно тя определя образеца на бюлетината. Иначе текстовете, които са в бюлетината се съдържат в закона. Това е едното ми възражение.
По въпроса за гласуването. Ние като Централна избирателна комисия не сме намерили множество нарушения. Няма такова масово гласуване върху номера на съответния кандидат, а не в квадратчето за гласуване. Такова нарушение не сме констатирали в комисията, нито при преброяването на гласовете, което правим при нас което е контролно.
Освен това, няма резон в разстояние на една година да се сменя макар и при различни избори, начина на гласуване. Целта е да се унифицира законодателството и да се премине към еднакъв начин на гласуване.
Предложената нова ал. 9 така, както е формулирана, според мен, създава възможност за двусмислие..
“(9) Недействителен е вотът и при наличието на повече от един знак в различни полета.”
Тук ще възникнат множество спорове къде и на кое място в тези полета, ако има знак, тогава е недействителна бюлетината.
Янаки Стоилов:
Тяхната идея е, че ако на съответния хоризонтален ред има знак и той е единствен, бюлетината ще бъде действителна.
Румяна Сидерова:
И тогава написаното извън квадратчето ще опорочи вота без в закона да има изричен текст.
Янаки Стоилов:
Тяхната идея е обратната.
Румяна Сидерова:
Знам, че идеята е обратната, но текстът дава възможност за друг тип тълкуване и за възникване на спорове при отчитане на действителност и недействителност на вота. Защото не са редки случаите, когато гласоподавателят гласува до квадратчето. Питам, ако в едно квадратче има отбелязан вот, а в другото поле същия знак вътре в полето без да е в квадратчето, в комисията неминуемо ще възникне спор.
Имате текст в закона, уважаеми народни представители, който казва, че отбелязваните знаци върху бюлетината извън квадратчето неопорочават волята на гласоподавателя.
Янаки Стоилов:
В кой текст е това.
Реплика: В чл. 9 е.
Румяна Сидерова:
Не е в чл. 9. Но ще го намеря в кой член е на Закона за избор на народни представители.
Мая Манолова:
Ние го предлагаме в чл. 9, ал. 7 в основното предложение.
Румяна Сидерова:
Начинът на гласуване остава по ЗИНП и се получава противоречие между Закона за избиране на народни представители
Мая Манолова:
Ние сега го предлагаме в ал. 7.
“(7) Действителен е вотът, когато само в едно квадратче за гласуване е поставен знак. Знаци, излизащи или поставени извън квадратчето, но в полето на същата листа, не правят вота недействителен.”
Янаки Стоилов:
Тук има един общ принцип. Нека да го чуем. Той се отнася общо до реквизитите на бюлетината и кога тя става недействителна, което е по-обща тема от въпроса за маркирането на волята.
Четин Казак:
Именно за това ние предлагаме изрично в този закон да се запише кога е действителен и кога не е действителен, за да се прилагат тези разпоредби, а не субсидиарно разпоредбите на Закона за избиране на народни представители.
Румяна Сидерова:
Тогава трябва да има пълен текст. Трябва цяла глава да се разпише. Не може само за едно нещо да разпишете текст, а останалото да бъде...
Янаки Стоилов:
Намерихте ли текста. Вие едновременно дискутирате с г-н Казак, а ние чакаме за текста.
Г-н Константинов, заповядайте.

Михаил Константинов:
Г-н Председател, очевидно е, уважаеми колеги и нашият опит го показва, че начините, по които може да бъде маркирана една бюлетина значително надхвърлят възможностите това да бъде описано с конкретни текстове. Според мен, най-възможното решение, което ни е ръководило винаги и като принцип в нашата работа, е следното: вотът на избирателя е действителен, когато е ясно кой е избраният от него кандидат или политическа сила. Оттук автоматически следва, че отбелязването за два кандидата, не е отбелязан нито един кандидат и т.н., са недействителни гласове и тогава ще бъде ясно кой е кандидатът. Имаме редица случай, когато човекът вместо да отбележи в квадратчето знак, е заграждал номера. Според мен, всяка разумна избирателна комисия ще признае, че избирателят е проявил ясна воля в този случай. Ако приемете по-общия принцип, когато от бюлетината е ясно каква е волята на избирателя, в смисъл, че е ясно за кой кандидат гласувал, тя да се признае за действителна. Така е в повечето законодателства, с които аз лично съм се запознавал. Т.е. понякога той може да си отбележи кандидат, тъй като в неговото съзнание е името, тогава за комисията е ясно, че за този кандидат се отбелязва нещо и това дава възможност да се оправят тия случаи, които се опитваме да ги опишем 100%, а е невъзможно.
Александър Александров:
Г-н Председател, позволявам си да взема думата заради съображения точно в обратната посока, които искам да представя на вашето внимание. Ако отбелязаното изобщо в полето на съответната листа, кандидат или партия, се счита за действително, много по-лесно е вотът да бъде опорочен или бюлетината да бъде направена недействителна, защото искам чисто технологично да ви припомня какво се случва. Изважда се една огромна купчина бюлетини и всички членове започват нещо да броят. Ако някой случайно, неволно или злоумишлено отбележи в някое друго поле, това автоматично я прави невалидна ли недействителна тази бюлетина. Това е също съображение в обратната посока, но решението, разбира се, е единствено ваше.
Сидерова:
Текстът е в чл. 97, ал. 3, т. 2 от Закона за избори на народни представители и гласи:
“Гласът по ал. 2 е действителен и когато върху бюлетината има саморъчно написани знаци, механически увреждания, зачертавания извън квадратчета за отразяване волята на избирателя.”
Аз не оспорвам изцяло промяната, но ако примерно се каже, заграждане или ограждане на квадратчето, ако се сменя начинът на гласуване, защото се намира като по-лесен. Но ако оставим ал. 9 така, както се предвижда, ще се появи двусмислие.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ние трябва да решим тук каква ще бъде технологията на изразяване на вота, и ако се налага тогава вече да съобразяваме това с текста, който беше цитиран.
Има думата г-н Бисеров и след това г-н Янев.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, вие знаете, че на първо четене на закона ДПС имаше позиция, в която обърна особено внимание на факта, че на миналите избори броят на недействителните бюлетини скочи рязко. От 0.86% недействителни бюлетини през 2001 г., те станаха 2.66%, т.е. увеличиха се повече от три пъти. В същото време ДПС зае в крайна сметка позиция, че интегралната бюлетина е бъдещето на технологията на гласуването в България и затова възприе бюлетината, но заяви, че желае да се извършват законодателни промени, които да гарантират на бюлетината ще бъде такава вече я видяхме, такава каквато вече я ползвахме, такава каквато избирателите вече я познават и в същото време в нея ще бъдат направени подобрения, които да намалят до минимум възможните грешки, които бяха допускани.
Фактът, че в ЦИК въпросът за това дали квадратчето или числото е било заграждано, зачертавано или подчертавано, не е стигнало като проблематика е едно, но това, че ние го знаем, а вие като членове на ЦИК лично може да не сте се сблъскали, но ние като кандидати за народни представители и като хора, които бяхме в комисиите, присъствахме на броенето, включително и поради това, че не всички инструкции на ЦИК бяха абсолютно последователни, знаете че там имаше днес така, а утре малко по-така – имаше комисии, които си позволиха да нарушат онзи принцип, който г-н Професоре, Вие поставяте и който всъщност е принцип, заложен в предложенията на ДПС. Т.е. когато е ясно кой за кого гласува да не се формализираме.
Сега какво предлагаме ние? Ние предлагаме първо, да гарантираме, че бюлетината ще бъде същата като обща визия. Като даваме размерите 190 мм, това означава, че заковаваме нейната ширина, тя по ваша идея беше направена такава, че да е трудна за копиране. Т.е. този размер е един удачен размер. Не е А4 да отидеш да го пуснеш на ксерокса, а е един неудобен размер.
Другото подобрение, което всъщност смятаме че правим, е да изземем тези правомощия от ЦИК. Според нас, това е подобрение. Кандидатите, партиите трябва да бъдат спокойни, че в ЦИК няма да има някакви интриги по въпроса за бюлетината, а и избирателите също. Колко ще бъде дълга бюлетината ще зависи от броя на кандидатите (на двойките).
Другото подобрение, което смятаме, че правим, е че събираме квадратчето и числото, защото истината е, че квадратчето и числото са две точки – два центъра, които разконцентрират избирателя. В последния момент избирателят се колебае квадратчето ли беше или числото,което трябва да отбележа върху бюлетината. В полето има три неща: квадратче, число и имена. И ако съберем квадратчето и числото в едно, смятаме, че с това само ще помогнем на избирателя да се не разконцентрира.
На трето и последно място, ако ние приемем принципът, за който говори проф. Константинов, като водещ, ние наистина трябва да признаем, че всяко отбелязване в полето е вот за този кандидат, респ. за тази двойка и всяко друго отбелязване в друго поле вече прави две отбелязвания и очевидно бюлетината е недействителна.
Аз смятам опасенията, че другият закон може да създаде объркване, не са основателни, защото това е специален закон, разпоредбата, както е дадена, е специална разпоредба – недействителен е вотът при наличие на повече от един знак в различните полета.
По този начин сме убедени, че доразвиваме техниката за гласуване с интегрална бюлетина, правим я по-лесна и в същото време запазваме познатостта на бюлетината и на техниката за гласуване, остават си и печатите и дори смятаме, че помагаме на ЦИК в неговата работа и най-вече на секционните комисии.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, заповядайте, след което ще пристъпим към решаване поотделно на тези дискусионни въпроси.
Яни Янев:
Искам да помоля след като приключим с предложенията на колегите Казак и Цонев, да се върнем към нашето предложение по § 7, защото колегите по същество отхвърлиха предложението за допълнителните номера, а има други текстове, които не бяха обсъдени и не бяха взети становища по тях и моля да обърнем внимание и на останалите текстове.
По отношение на предложението. Едно от нещата, които лично мен ме смущават, е желанието за фиксирането на размерите.
Колеги, водени от желанието да направим унификация ние в момента не можем да предвидим какви възможни усложнения можем да си създадем. Аз си правя простичката сметка, че ако на днешните кандидат-президентски избори, ако се появят 20 кандидата на президент и вицепрезидент размерът на бюлетината ще бъде в рамките на 74-75 см., а ако са повече от 20, ще отиде към метър. Нали разбирате, че това само по себе си веднага създава редица усложнения. Трябва да има специално място, където избирателят да може да разпъне бюлетината, за да види мястото, на което трябва да отбележи вота си и т.н. За това фиксирането в закона на точните параметри на бюлетината по някакъв начин предпоставя онова, което трябва ЦИК да направи и да съобрази съобразно броя на кандидатите подходящия размер, а нали целта е да не затрудняваме избирателя. Това ме смущава в предложението – фиксирането на размера, и не толкова до дължината, а разстоянието от поле до поле и широчината на всяко едно от полетата.
По въпроса за отбелязванията и конкретно по предложението за обявяването на действителност и недействителност така, както са направени в ал. 8 и ал. 9. Аз ще репликирам г-н Александров в частта, в която той казва, че всички бюлетини се изсипват на куп. Това е стара практика, г-н Александров.
Със Закона за избор на народни представители тази процедура се отмени. Там подходът е изчистване на масата и само едно определено лице от комисията има право да бърка в урната, да вади бюлетината и тя се отваря и се контролира от всички начинът, по който се чете. Т.е. моментът, в който някой ще драсне, това нарушение може да бъде и когато има задължение да се гласува само в определено поле и когато имаме цяло поле, но сме предвидили, че второ драсване в същото поле, прави недействителна, то е идентично. Дали ще драснем извън квадратчето, ако гласува човек и драсне някъде другаде, или пък сме решили да гласуваме с цялата бюлетина, но някъде другаде в същото поле пак прави недействителна бюлетината. В момента по действащия регламент на Закона за избор на народни представители тази процедура значително е усложнена от това, че един единствен човек бърка в урната и вади една по една бюлетините, а всички останали гледат.
В този смисъл, изхождайки от тезата, че ние се стремим да облекчим избирателят в неговия избор, аз смятам, че има резон в тези предложения в този закон да се направи регламентът, който се предлага от колегите. Това е моето становище.
Янаки Стоилов:
Ще пристъпим към решаване на въпроса, но преди това иска думата г-н Казак.
Четин Казак:
Това, което каза проф. Константинов, че би било добре максимално да се остави свобода и да се запише някакъв общ текст, че всеки вот, който по недвусмислен начин показва избора, колеги, точно срещу това ние се обявяваме, тъй като това създава веднага поле за разнопосочно тълкуване първо в секционните избирателни комисии и оттам нататък вече нагоре и не винаги се стига и затова може би вие нямате толкова голяма информация, но масово в определени секционни избирателни комисии имаше подобни случаи, които поради факта, че спорът не стигна до ЦИК, вие не сте узнали за тях. Но масово в секционни избирателни комисии имаше случаи, в които се обявяваха за недействителни бюлетини, в които имаше по недвусмислен начин отбелязан вота, но не в квадратчето.
Последното нещо, уважаеми колеги, аз не приемам за сериозно именно поради факта и аргументите, които изложи г-н Янев, не приемам за сериозна тезата, че видите ли някой от секционната избирателна комисия ще тръгне да драска по бюлетината, след като е ясно, че един вади бюлетината, разтваря я и всички членове го гледат, застъпниците са там и просто това е несериозно. Така че няма никаква опасност. Нашата цел единствена е всеки вот в рамките на полето, който по недвусмислен начин показва волята, да бъде зачетен. Това е.
Янаки Стоилов:
Добре. Колеги, пристъпваме към последователно решаване на въпросите. Да се уточним по начина на гласуване.
Първо, ще гласуваме предложението на г-н Казак и на г-н Цонев в първата му част.
Четин Казак:
За на части ще се гласува.
Янаки Стоилов:
Защото по различен начин могат да се изразят отношенията към тях.
Тази първа част на тяхното предложение съответства на ал. 1 по § 7 на предложението на г-жа Гегова и г-н Янев. Те предлагат всъщност противоположно решение. В предложението на колегите от НДСВ се казва, че реквизитите на бюлетината ще бъдат определени от Централната ревизионна комисия. В предложението на колегите от ДПС се прави опит всички тези елементи да бъдат определени в закон. Ясно е, че гласуването за едното предложение изразява отношението и към другото. Ако не възразявате, да гласуваме първо предложението на г-н Казак и г-н Цонев, но без размерите, защото ако то се приеме, след това ще подложа на гласуване тези размери. Лично аз имам смущение сега ние да определяме включително и размера, защото мисля, че това може да бъде оставено на ЦИК, но това пак е въпрос на преценка. Тези, които по същество изразят отношението си към тяхното предложение, след това ще се определи дали ние да го допълним другия му технически реквизит.
Приемате ли по този начин да гласуваме?
Да гласуваме техните предложения за ал. 3, точки 1, 2 и 3 едновременно, и ако те се приемат, тогава ще гласуваме дали да слагаме тук размерите или да оставим това на ЦИК да го определя. Гласувайки тяхното предложение, се определя и отношението към вашето предложение, тъй като то е най-отдалечено, ако мога така да го нарека, в смисъл, че този въпрос го предоставяме на ЦИК.
Петя Гегова:
Само едно уточнение, г-н Председател.
В сегашния чл. 9 има т. 1. Гласуването се извършва с бяла бюлетина. Ние добавяме “обща бяла бюлетина по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.”
Янаки Стоилов:
Аз това казвам. То е противоположно на тяхното предложение.
Петя Гегова:
По-нататък се предвижда да се създадат и останали алинеи и тази т. 1 я формулираме като ал. 1. Значи тя съвпада с разпоредбите на действащия закон. В този смисъл единствено предложението на Четин Казах и Йордан Цонев са противоположни на съществуващия по закон.
Янаки Стоилов:
Искате първо да гласуваме вашето предложение и да предоставим това нещо на ЦИК.
Това е действащият закон и тъй като те го реализират изцяло и всъщност изземват тази функция на ЦИК, за това казвам, че е въпрос на поредност в гласуването. Идеята е ясна. Вие желаете да гласуваме първо това предложение, така ли?
Г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Това, което казва колежката Гегова не е точно така. Защото предложенията на ДПС нямат амбицията да определят бюлетината и правомощието “образеца на ЦИК” си остава. Предложението на ДПС е да се определят основни атрибути от бюлетината. А примерно колко ще бъде дълга бюлетината, ще се определи от ЦИК и някои други неща. Примерно, колко дебели ще са чертите и други. Предложенията на ДПС са за основни атрибути, а не за целия образец.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това потвърждава предложението, което направих. Първо да гласуваме вашето предложение, а след това в зависимост от резултата ще видим какво даваме на ЦИК да определи в бюлетината.
Христо Бисеров:
Освен това, колеги, аз не смятам за удачно, да провеждаме толкова раздробено гласуване по предложенията на ДПС. Ако гласуваме така, просто ще се обезсмислят предложенията. Ако ние приемем текста както е по ал. 3 и отпаднат размерите, то няма смисъл от текста тогава. Колкото повече дробим предложенията, защото има логика в това и ако това пропадне поради неточност във всяка една преценка, има опасност цялото предложение да го разделим.
По тази причина аз ви предлагам следното, обратно на Председателя. Предлагам да гласуваме по принцип дали приемаме този подход, защото в него има вътрешна логика и ако го приемем, и някой предложи да коригираме някой детайл, да коригираме детайла върху приетото предложение. Смятам, че така ще бъдем по-прецизни.
Янаки Стоилов:
Аз приемам всеки начин на гласуване, но предварително искам да кажа, че аз споделям голяма част от вашите предложения. Но аз не искам да се ангажирам в момента с произнасяне по размерите на бюлетината, нейните елементи в милиметри. И ако вие държите да гласуваме цялото предложение, ще го гласуваме, но аз тогава няма да подкрепя такова предложение без да си представям точно всички реквизити на бюлетината. Така че ваше право е да го подложим на гласуване в цялата му част. Ако това желаете, така ще го гласуваме.
Мая Манолова:
Това ще се коригира и в зависимост от броя на участниците.

Михаил Константинов:
Първо искам да се извинявам за това, че взимам много често думата, но мисля, че мога да кажа нещо, което има някакъв смисъл.
В момента може да възникне проблем с това, че де факто на всеки кандидат се предвиждат 35 мм. Ако има 10 кандидата, примерно, 35 см. ще бъдат само свързани с техните имена без другите реквизити. Искам да ви кажа, че на 25 ноември миналата година имаше най-много 25 позиции. Защо? Имаше 22 партии и трима независими кандидати. Т.е. ние се справихме с една много прилична бюлетина при 25 кандидати. Аз мога да се хвана на бас, че повече от 20, даже 15 кандидата няма да има. Така че не се опасявайте от 3 метрова бюлетина. Даже е добре да си мислим с доста голяма степен на убеденост, че сме в условията на миналата година. Ако ни оставите 25 кандидата ги събираме, но не и ако ни предвидите 35 мм. Моето скромно предложение е, ако искате запазете ширината 190 мм, тя е удачна, но тези 35 оставете ги свободни, защото може да се окаже, че трябват 28 или 26. Нека това да не се фиксира. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Нали не предлагате да гласуваме 190 мм., а 20 после да го гласуваме. За това казвам: или гласуваме така текста или го гласуваме, а после уточняваме размерите. Пристъпваме към гласуване. Защото увлечени в спорове за размерите, може въобще да не стигнем до крайния резултат.
Гласуваме първата част на предложението, без милиметрите. След това ще ги добавим, ако това се подкрепя.
Тези, които подкрепят предложенията за т.1, 2 и 3 в ал. 3 от предложението на Четин Казак и Йордан Цонев, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Няма.Въздържали се? Пет гласа “въздържали се”. Приема се предложението.
Да навлизаме ли в дискусия по размерите? (Да гласуваме.)
Гласуваме във втората част предложението. Тези които подкрепят предложените размери в съответните точки, да гласуват. Три гласа “за”. Останалите са против и въздържали се. Това не се приема.
Преминаваме към гласуване на ал. 2. Там спорния въпрос е дали да се съберат квадратчето за гласуване и номера на кандидата. Всъщност това е основното в този втори блок предложения. Ако искате само това да гласуваме, защото другите неща не са спорни.
По този въпрос някой иска ли допълнително да изрази мнение, защото се чуха мотивите са събирането на двете квадратчета.

Михаил Константинов:
Колеги, има две практики. Едната е отделни квадратчета и се попълва празното или едно квадратче, но тогава номерът се загражда. Когато квадратчето е едно, тогава номерът се загражда. Не се поставя знак, за да се скрие номерът, а ограждате номера.Това са двата начина за гласуване.
Христо Бисеров:
Прав е г-н Константинов, като визира принципите. Ние не можем по някакъв начин да не отчетем, че много бяха недействителните бюлетини – 100 хиляди. Вотът от 4 и нещо милиона падна на 3 и нещо милиона. При по-нисък вот бюлетините от 40 хиляди станаха на 100 хиляди. Има секции, където има по 27-28% недействителни бюлетини. Дайте да направим нещо, че да дадем шанс на броя на недействителните бюлетини да спадне рязко и да се върне в границите, които ги познаваме. Принципът може да е верен, но да не казваме, че непременно само ограждането е гласуване.
Янаки Стоилов:
Мисля, че този въпрос може да бъде решен с ал. 8, защото ал. 8 независимо дали ще имаме едно или две квадратчета, вие давате някакв двойна гаранция.
Христо Бисеров:
Ще видите, че ще стане точно това, което предвидих. Ще започнат да отпадат детайлите и цялата идея става половинчата. Падна детайлът с размера. Добре, защото в края на краищата никой не знае колко ще са кандидатите. Сега, ако отпадне тук детайлът за събиране на двете неща, а в третата част ще отпадне и още някой детайл, и тя работата си остава същата. За това ви призовавам да приемете това събиране на двата елемента и всеки знак върху полето да е вот. И въпросът приключва. Облекчаваме избирателите.
Янаки Стоилов:
Така е, но това е проблем на ал. 8, която отделно ще гласуваме. Има думата г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Така само ще объркаме още повече избирателите. Вече минахме едни избори с интегрална бюлетина и горе-долу хората се ориентираха какво трябва да правят. Проблемът беше от различните указания, които бяхте дали. Тогава втора отметка извън квадратчето или подчертаване бюлетината се считаше за недействителна. Сега това сме премахнали като възможност. Ако ги съберем на едно място, това само ще обърка, според мен, още повече хората какво да правят. А приемаме, че ако има знак в квадратчето и извън него...
Янаки Стоилов:
Сега пристъпваме към гласуване. Разбрахме в какво се състои втората част на дискусията: дали да има две квадратчета и така, както досега се отбелязва в празното, или пък така, както се предлага. Това, което сега гласуваме и е различното, предложението на колегите от ДПС е в квадратчето с номера да бъде извършено отбелязването на предпочитания кандидат.
Сега гласуваме предложението отбелязването на предпочитанието да се прави в квадратчето с номера.
Христо Бисеров:
Предложението ни е следното. Номерът и квадратчето да се съберат в едно. Това е първият пункт. Вторият пункт е, че всяко отбелязване ...
Янаки Стоилов:
Това е трето.
Христо Бисеров:
Тези две неща, ако ги разделим и ако те не вървят заедно, то се обезсмисля предложението.
Янаки Стоилов:
Уточнихме се, че ще направим три гласувания. Сега ще гласуваме реквизити на бюлетината. Тези, които подкрепят отбелязването да се извършва в квадратчето с номера, т.е. да няма друго квадратче, моля да гласуват. Които са “за”, да гласуват.
Колеги, гласуваме това, което обсъждахме досега – предложението на колегите от ДПС по втората част за отбелязване в квадратчето с поредния номер. Броя гласовете. 10 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат. Приема се да няма отделно празно квадратче.
Пристъпваме към гласуване на третия въпрос. Погледнете предложенията по предлаганата ал. 8 кога гласуването е валидно, респ. невалидно. Вижте предложението и начина на гласуване. Това остава сега да решим. Предложенията по т. 4 и т. 5. Те са свързани.
Татяна Дончева:
Според мен, ако приемете, че числото ще се огражда с нещо, защото такава е логиката, не можем да избягаме от това, че знакът трябва да бъде поставен върху квадратчето. Можем да коментираме, когато е излязъл извън квадрата, но не можем да коментираме, когато въобще не обхваща квадрата, а е някъде около квадрата. Предложението на ДПС може да се подкрепи, обаче редакцията на второто изречение не.
Янаки Стоилов:
Колегите предлагат по принцип отбелязването да се извършва върху квадратчето с номера. Но дори в случаите, когато то въобще не засяга това квадратче, но е в полето и не излиза извън него, вотът също да бъде действителен. Другото мнение беше по-ограничено - задължително трябва да се засяга квадратчето, но ако знакът излиза извън квадратчето, но без да напуска полето и да навлиза в друго поле, само тогава вотът да е действителен. Ще гласуваме предложението.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Г-жо Дончева, преди малко стана ясно, че много хора при този случай ще заградят квадратчето. Когато го заградят, те де факто няма да отбележат знак вътре в квадратчето. За това си оттеглете предложението. Всеки знак, който е в полето, независимо дали вътре, дали около квадратчето, който по недвусмислен начин показва волята на избирателя, да се зачита за действителен. Иначе оставяме поле за тълкуване в секционните комисии, в районните комисии и в ЦИК.
Янаки Стоилов:
Ясно, можем да пристъпим към гласуване. Тези, които подкрепят предложенията по ал. 8 и ал. 9, нека да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се. Шест гласа “въздържали се”. Приемат се предложенията по ал. 8 и 9.
Има още едно предложение на г-жа Манолова и на г-жа Антонова за изписването на инициали и/или за имена прави бюлетината недействителна.
Миля, че е ясно предложението и можем да го гласуваме. Които подкрепят това предложение, да гласуват. Приема се това предложение. благодаря ви.
Сега да гласуваме предложението на г-жа Гегова и г-н Янев, но да видим как то трябва да бъде редактирано вече при определените реквизити на бюлетината, какво да възложим на ЦИК.
Бихте ли прередактирали вашето предложение. Или да оставим утвърден образец от ЦИК и ще се разбира, че той се утвърждава въз основа на елементите, които приехме.
Яни Янев:
Това се решава с текста на т. 3 от нашето предложение, че “бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона”, а реквизитите вече сме ги определили. Т.е. ние вече фиксирахме вече какво ще съдържа бюлетината.
Янаки Стоилов:
Гласуваме заедно вашето предложение по ал. 1 и по т. 3.
Които подкрепят тези две предложения, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Преди да преминем към следващия параграф, искам да ви попитам. Смятате ли, че има нещо, което подлежи на изясняване.
Бихте ли обяснили какво имате предвид с текста на т. 5 – създава се нова ал. 9 със средното съдържание:
“На избирателите с увреждания на зрението при гласуване се предоставя помощно техническо средство.”
Яни Янев:
За да не се печатат отделни бюлетини за тях, на които да има с брайлово писмо отбелязани текстовете, към всяка избирателна секция ще има един шаблон, който ще се наслагва от хората с увредено зрение върху бюлетината и на който шаблон те ще могат да намират номерата на кандидатите, за които искат да гласуват.
Янаки Стоилов:
Нали сме предвидили в закона един по-примитивен и по-евтин начин, тези лица да имат право на придружител. Защо заменяме този принцип с някакви допълнителни помощни средства, което не знам дали е най-удачното.
Четин Казак:
Предвидено е и в Закона за избор на народни представители, който се прилага субсидиарно, хората с увредено зрение могат да поискат придружител, който ще им помогне вътре в тъмната стаичка как да гласуват. Излишно е това предложение.
Петя Гетова:
Ако мога да допълня аргументите на нашето предложение.
Първо, в България има между 100 и 300 000 човека с увредено зрение в различна степен. Говорим, че правото на глас е лично. Вярно е, че могат да имат придружител, но това донякъде ограничава личното право на глас. Одеве не се съгласихте с номерирането на бюлетините. Така ние 300 000 по някакъв начин също ги ограничаваме да упражнят правото си на глас.
На последно място, миналата година ЦИК е излязъл с решение в този смисъл на хората, които имат увредено зрение да ползват лични помощни средства. Така че има такава практика. Именно, за да бъде регламентирано какво е това помощно средство, го слагаме в закон, а не да бъдат всякакви.
Михаил Константинов:
Миналата година при нас идваха представители на Съюза на слепите в България. Разговорът беше много трогателен, но не искам да го възпроизвеждам целия. Това беше тяхно предложение и ще ви кажа защо те го правят. По начало хората с увредено зрение имат и малко по-особена психика. Те не се доверяват на всеки. Например, един ми каза, аз се доверявам само на сина си, който е на 12 години. Но момчето няма лична карта, за да може да го придружи. Това е едно съображение – не винаги слепият човек вярва на всеки. Още повече, че той няма начин да контролира какво става. Ако вие сте без ръце и използвате придружител, можете да видите как вашия придружител гласува. Но ако сте сляп, грубо казано имате едно на ум за този, който е с вас. Това не съм го измислил аз. Това го казаха те.
Янаки Стоилов:
Кажете ни какво означава предложението, което е направено.
Михаил Константинов:
Помощното техническо средство представлява шаблон, който има точно формата на бюлетината и има дупки в местата за гласуване. Слепият човек влиза и си преброява. Примерно, ще гласува за кандидат № 3. Той брои третата дупка и отбелязва. Иначе той не е сигурен дали няма да засегне друго поле и да не реализира вота.
Какво направи Централната избирателна комисия? Тъй като в закона това не беше предвидено, в последния момент чрез районните избирателни комисии ние съобщихме, че секционните комисии могат да разрешат на такива граждани, които носеха сами шаблона. Те си изработиха шаблон от тъмен картон. Това може да бъде един единствен шаблон за секция. Не е нужно всеки да си носи. В крайна сметка човекът влиза сам в секцията и си упражнява вота. Каква е тук манипулацията?
Искам да ви кажа, че тогава имахме разговори не само със Съюза на слепите, а и с представители на Европейския съюз, които казаха, че е задължително на тези хора да се осигури възможност да гласуват както те смятат за най-добре за тях. Аз лично от човешка гледна точка ви казвам, че би било добре това да се подкрепи и няма начин да се манипулира вотът. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Това също е твърде деликатно, но изисква ли се някакъв документ за този недъг.
Подлагам на гласуване предложението по т. 5 на г-н Янев и г-жа Гегова. Който го подкрепя, моля да гласува. Пет гласа “за”. Останалите са против и въздържали се? Не се приема.
Има ли нещо по този текст, което да се нуждае от уточняване, защото ние гласувахме множество елементи и те вече дават друг облик на текста, който ще ви предоставим.
Прие се и предложението на г-жа Манолова и г-жа Антонова.
Преминаваме към § 8. По него има предложение за нов § 9а. Някой иска ли да мотивира това предложение?
Четин Казак:
Това предложение може да се приеме, но може и да не се приеме, тъй като това е повтаряне на текст от Закона за избиране на народни представители. Ние имахме една друга идея първоначално и затова го включихме. След това се отказахме. В тази форма няма смисъл, защото се прилага субсидиарно Закона за избор на народни представители.
Димитър Абаджиев:
Тъй като систематичното място на предложението, което правят, е тук, моля да го изложа. То е раздадено в писмен вариант, но ще кажа следното. То е за нов чл. 10 със следното съдържание:
“(1) Право да избират президент и вицепрезидент имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден, включително постоянно пребиваващи в страната към датата на насрочване на изборния ден и с постоянен адрес в страната, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.
(2) Право да избират президент и вицепрезидент имат и българските граждани, постоянно живеещи в чужбина към датата на насрочване на изборния ден и навършили 18 години към изборния ден включително.”
За да поясня, ако се приеме този текст, ще направя предложение и към допълнителните разпоредби за тълкуване на понятието “постоянно пребиваващи”, а именно, че това са само онази, които през последната година са живели в страната повече от половината от годината, всъщност 183 дни. Смисълът е ясен. Дискусия се проведе по този текст. Желанието на това предложение е да се спре така наречения “изборен туризъм”, масово извозване на избиратели. Тук става въпрос конкретно за примерите с Република Турция. Мисля, че е редно да се приеме един такъв текст. Тези, които живеят постоянно в чужбина, ще имат право да направят това само в съответните дипломатически представителства.
Моля да подложите на гласуване това мое предложение.
Янаки Стоилов:
Тези, които поддържат предложението на г-н Абаджиев, моля да гласуват. Един глас “за”. Против? Четири гласа “против”. Въздържали се? Седем гласа “въздържали се”. Не се приема предложението.
Гласуваме § 8 за прозрачните кутии. Има ли някакви дискусии тук.
Четин Казак:
Изразявам загриженост относно стойността, цената на това упражнение. Колко секции имаме. 12300 секции, включително в забутани села в планините. За всяка една секция трябва да се купи. Първо, трябва да се възложи това с обществена поръчка, да се изработят и да ги натоварим по вагони и камиони, за да стигнат до мястото.
Янаки Стоилов:
Някой може ли да ориентира каква е приблизителната цена на една такава кутия.
Михаил Константинов:
10-12 лв.
Четин Казак:
Вторият ми въпрос е какъв проблем решаваме допълнително с тая прозрачна урна, след като няма плик, след като имаме интегрална бюлетина с всички защити, не може да се изнася, защо трябва да има прозрачна урна.
Мая Манолова:
Не е толкова скъпо начинанието и все някога трябва да ги въведем прозрачните урни. Те ще се ползват и на следващите избори. Освен това, специалистите казаха, че не са толкова скъпи. А очевидно е какво се преследва - да се изключи всякакво съмнение, че в урните се добавят бюлетини по един или друг начин чрез манипулации със секционната избирателна комисия и други подобни.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване. Тези, които подкрепят § 8, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
Предлага се създаване на нов § 8а за нов чл. 10. Мисля, че това предложение отпада, тъй като по този въпрос ние вече се произнесохме. Ще отразим, че комисията не го подкрепя и остава в доклада.
Нека да го добавим към това, което гласувахме за реквизитите в една точка. В защитата на бюлетината ще добавим за особената изработка с микротекст. Приемаме предложението на микротекста без холограма.
Александър Александров:
Миналата година нямахме технологично време, за да се произведат холограмите. От БНБ казаха, че струва 2.5 ст. на бюлетина.
Янаки Стоилов:
А колко милиона бюлетини се отпечатват.
Александър Александров:
Грубо около 14 млн. бюлетини.
Янаки Стоилов:
Продължаваме с § 9. По него има предложение за секциите в чужбина на г-н Казак и на г-н Цонев.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, отново водени от грижата за уеднаквяване и хармонизация на нашето изборно законодателство и с оглед на принципите, които вече са залегнали в Закона за избиране на народни представители и практиката по неговото прилагане, ние предлагаме същите принципи и същата практика да се приложи и в Закона за избиране на президент и вицепрезидент, като се даде възможност на българските граждани, които живеят в чужбина, да гласуват там, където живеят при условие, че се съберат: първо, минимален брой заявления, както ще се прилага субсидиарно Закона за избиране на народни представители, българските граждани в чужбина ще заявят, че искат да гласуват в чужбина и къде ще гласуват. Да кажем, че човекът живее в Чикаго или в Сан Диего, защо трябва да ходи до Лос Анджелис или до Вашингтон, за да гласува, при условие, че в Сан Диего живеят 2 хиляди българи или 3 хиляди. Тъй като в Закона за избиране на народни представители е записано, че минималният брой заявления за разкриване на секция е 20. Ние предлагаме по аналогия с принципа, който е залегнал за разкриване на секция в страната, който е 1000, т.е. максимумът който една секция може да обработи за един изборен ден, това са 1000 избиратели. Повтарям, в единия случай се касае за избиратели по списък 1000 в страната, които почти никога не се запълват, а в другия случай се касае за заявени избиратели, т.е. хора, които са заявили. Ние предлагаме там, където има заявено над 1000 души, че ще гласуват в дадено населено място в чужбина, да се разкрие втора секции, за да могат всички граждани да упражнят правото си на глас.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова. Да чуем още едно мнение и да гласуваме.
Мая Манолова:
Мисля, че предложението е абсолютно неприемливо, защото е изключително ограничително. Ако има 500 души в един град, примерно, в Канада? Това явно ще работи само за съседните ни държави – За Турция и за Гърция, където се предполага че има повече българи. Аз предлагам да не ограничаваме нашите сънародници в чужбина, след като не приехме и други ограничителни текстове. По-нататък и ние сме направили предложение, в което визираме цифрата 50. Но това е неприемливо и твърде ограничително. Не може да се прави аналогия с гласуване в страната за чужбина
Четин Казак:
Има абсолютно неразбиране, колежке Манолова. Вземете Закона за избиране на народни представители. Нали той се прилага субсидиарно. Там изрично е посочено е посочено.
Мая Манолова:
Защо ги правите 1000?
Четин Казак:
Ние не ги правим 1000 за минимум. Ние ги правим хиляда за максимум. Вие просто не вниквате в текста. Аз живея в сан Диего. Ние сме 20 човека. Разкрива се секция в Сан Диего. Ние сме 1010 – разкрива се втора секция в Сан Диего. Това е нашата идея.
Янаки Стоилов:
Г-н Бисеров и ще преминем към гласуване. Моля за тишина. Да чуем още едно становище и ще гласуваме.
Христо Бисеров:
Искам да поясня във връзка с съмнението, което изказа г-жа Манолова, че ако в Канада има 500 души, няма да има секция. В населените места в чужбина, т.е. не се гледа държавата като един реал, а всяко населено място в чужбина.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на предложението.
Които подкрепят предложението, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Не се приема.
Преминаваме към § 10. Няма предложения. Приемаме текста на вносителя.
По § 11 Той е за състава на комисиите. Има предложение на Петя Гегова и Яни Янев. Имате ли да кажете нещо за вашето предложение.
Петя Гегова:
Нашето предложение е чисто редакционно по § 11. Отпадат цифрите и те се конкретизират в по-нататъшните текстове на вносителя.
Янаки Стоилов:
Добре, които подкрепят предложението, моля да гласуват. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
Параграф 12. Тук имате ли нещо да кажете по вашето предложение, г-жо Гегова и г-н Янев. Има вече произнасяне по него. Вие го поддържате. Но има ли въпрос, по който не сме се произнасяли.
Петя Гегова:
Първата промяна е каква да е последователността на правомощията на ЦИК. Новият момент е да се създаде т. 19, тъй като вече има печат, с който да се подпечатват бюлетините. Това е ново правомощие на ЦИК да утвърждава образец на печат на секционните избирателни комисии. Това е нормално. След като ще има печат, някой трябва да го утвърди.
И предложението, което съвпада с това на колежката Манолова, ГРАО да проверява ЕГН.
Янаки Стоилов:
Какво като провери ЕГН-та ГРАО. Какво ще ни каже, че има такива български граждани, които са живи и имат право на избирателни права. Ако искате взаимно да се самозаблуждавате, може тази процедура да я предвидим.
Нещо има ли неясно преди гласуването.
Михаил Константинов:
Т. 13 гласи: “обявява дата за провеждане на новия избор, ако никой от кандидатите не е получил повече от половината от действителните гласове.”
Това в момента противоречи на Конституцията.
Примерно по списък са 3.5 милиона. В момента в страната имаме не повече от 5 900 000 избиратели, а ние ги водим близо 7 млн. и за един милион не можем да проведем втория тур. Но това, разбира се, не може да се реши сега, но тъй като тук изчерпателно се казва, кога се обявява дата за нов избор, или го махнете или добавете, ако са участвали по-малко от половината избиратели.

Янаки Стоилов:
Тя не е ли тогава излишна. Ако тук не предвиждаме някакъв срок в какъв период се обявява втория тур, тя нищо не казва тази точка. А трябва ли да определим тук срока между двата тура, ако такъв има.
Румяна Сидерова:
Това е правомощие на ЦИК.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да кажем: обявява дата за произвеждане на нов избор и няма какво повече да обясняваме. Да кажем:
“Обявява дата за произвеждане на нови избори, ако няма избран кандидат.”, а той няма да е избран по смисъла на Конституцията. Можем да се позовем и на член еди-кой си от Конституцията.
А срок да определяме ли между двата тура?
Предложението на г-жа Гегова и г-н Янев по т. 19 мисля, че не предизвиква някаква дискусия.
По т. 20 съответства на предложението на г-жа Манолова.
В редакцията има ли някаква разлика? Приемаме ги и двете.
За разяснителната кампания остава.
Гласуваме предложението по вносителя заедно с уточнената редакция по т. 13, предложенията по т.т. 19 и 20 от предложенията на г-жа Гегова и г-н Янев и предложението на г-жа Манолова и Надя Антонова. Които са “за”, да гласуват. Мнозинство. Благодаря. Против и въздържали се няма.
Александър Александров:
В Закона за избиране на народни представители има такова правомощие и то субсидиарно би се приложило. Доколкото разбирам смисълът, който влагат вносителите е този - Единствено изборната администрация да върши това. Тя има компетенциите и възможностите и го е правила вече. Става въпрос единствено за законовите права, задължения и начина на гласуване и да няма отклонения от типа на раздаване на телевизори и други такива неща.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че това трябва да остане. Предлагам ви, ако и вносителите приемат, в една съкратена редакция, тъй като става дума за правомощия на ЦИК, “разясняват правата и задълженията на гражданите за участие в изборите и начина на гласуване.” (т. 10)
Мисля, че тази редакция е по-лаконична и напълно ясна и обхваща и двата аспекта.


Мая Манолова:
Пропуснали сме с колежката да добавим едно правомощие, за което си мисля, че е хубаво да присъства, а именно задължението на ЦИК, правомощието на ЦИК да проверява случаите на двойно гласуване, тъй като няма как и санкциите да се налагат, ако това не бъде установено от Централната избирателна комисия.
Янаки Стоилов:
Нали го има в общия закон, така че да не го повтаряме. Няма никаква пречка, ако ЦИК се заеме с този въпрос. Тя ще се основата на другия закон.
Мая Манолова:
Да го допълним така, както е в другия.
Янаки Стоилов:
Кое допълваме и кое не допълваме. Ако е въпрос да повторим всичко, тогава всичко да го извадим тук.
Иван Гегов, Главна дирекция “ГРАО” –МРРБ
Ако искаме да ползваме Закона за избиране на народни представители, където е отразена тази клауза като задължение на ЦИК, то тогава трябва да ползваме Заключителните разпоредби § 2.
“По неуредени в този закон въпроси се прилагат съответните разпоредби на Закона за избиране на народни представители.”
Но задълженията на ЦИК се уреждат с този закон и е пропуснато това задължение – да се определи редът за проверка за двойно гласуване. Така че логично е да го добавим, а да не ползваме препратка.
Янаки Стоилов:
Това ли е единственото правомощие на ЦИК, което не фигурира буквално спрямо другия закон.
Румяна Сидерова:
Не забравяйте, че мандатът на ЦИК действа до средата на януари. Кога ще направим проверката? В момента се занимаваме още с двойното гласуване от предишните избори. Физически не е възможно. Няма да съществува вече тази комисия, когато настъпи това време.
Янаки Стоилов:
Тук се поставя вече един друг въпрос: дали е в състояние тази комисия, която има много по кратък период на своето действие, дали тя може пост фактум да направи тези проверки, или трябва да си ги прави другата комисия, независимо, че изборите са проведени от ЦИК за президентските избори. Може би по-рационално е “постоянната” да я наречем комисия да прави тези проверки. Така че тя може би ще прекрати съществуването си преди да направи тази проверка. За това нека да си остане в другия режим. Тя няма да съществува.
М. Манолова:
Да го вменим на действащата ЦИК, че прави проверка за двойното гласуване по време на ...
Янаки Стоилов:
Дайте го текста и ще го включим. Няма спор по идеята. Да се даде текстът и да се включи в преходните разпоредби
Преминаваме към § 13. Това е воденето на кампанията в медиите. Имате ли някакви други предложения?
Чл. 11а. Има предложения сегашната ал. 2 да отпадне. Т.е. предлага се да отпаднат изявленията на кандидатите. Има ли възражения срещу това предложение? Някакво мнение по това предложение?
Петя Гегова:
На практика ал. 1, 2 и 3 са с друго съдържание вече. Да кажем изрично, че ал. 2 отпада, защото нататък се урежда ал. 3 в предложението на вносителите. Това е чисто технологично.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате от законопроекта да отпадне ал. 2, а не от действащия закон.
Петя Гегова:
Предлагаме да отпадне ал. 2 от действащия закон, което съвпада с идеята на вносителите да няма.
Янаки Стоилов:
Тя не е ли отпаднала вече с предложението на законопроекта. Казва се, че на мястото на досегашната ал. 1 се създават нови ал. 1, 2 и 3. Така че всъщност ние приемаме вашето предложение за по-сигурно. (Именно.)
Гласуваме отпадането на ал. 2 в действащия закон, тъй като това не е изрично посочено в изменителния закон. Които са “за”, да гласуват. Благодаря. Против и въздържали се има ли? Няма.
Сега пристъпваме към предложението на г-жа Илиана Йотова по ал. 9. Аз мисля, че нейното предложение е приемливо, за да следваме практиката, че информацията за кандидатите ще бъде в отделни блокове, които следват новините, а не са част от новините. Мисля, че това вече е утвърдено и е по-ясно.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Приема се. Против и въздържали се няма.
По § 14 няма предложения.
По § 15. Г-н Янев и г-жо Гегова, имате предложение.
Петя Гегова:
Параграф 15. Предлагам нова редакция. Казва се, предизборните предавания, които биха могли да включват и репортажите, и други неща. Репортажите очевидно не могат да бъдат заплащани, затова конкретизираме, че диспутите и клиповете, които партиите и коалициите, излъчили кандидати, излъчват по БНТ и БНР именно за тях се заплаща по тарифа, определена от Министерския съвет.
Яни Янев:
А не изобщо всички излъчвания.
Петя Гегова:
Конкретизираме какво се заплаща.
Янаки Стоилов:
Бихте ли обяснили на практика каква би била разликата. Защото дали ще употребяваме “предизборни предавания”, ако под това разбираме допустимите форми на клипове и диспути или смятате, че “предизборни предавания” може да включи и нещо повече.
Петя Гегова:
Предизборни предавания може да включи и хроники и репортажи.
Янаки Стоилов:
Те не са ли част от кампанията?
Петя Гегова:
Конкретизираме, че това време, което влиза в новинарските предавания не се заплаща. Заплащат се само клиповете.
Янаки Стоилов:
Бихте ли дали един пример. Някой, който е кандидат, но те го отразяват в новините по друг повод или в друго качество, тогава това не се заплаща. Искам да разбера хипотезите, които се включват.
Петя Гегова:
Членовете на ЦИК си тръгнаха. Просто това е от тяхната практика. Били са принудени по различен начин да тълкуват това широко понятие.
Надя Антонова:
Уважаеми колеги, аз предлагам да подкрепите предложението, което сме направили ние като вносители, като се има предвид, че “предизборните предавания” – това е родовото понятие, и видовете понятия клипове, хроники и пр. не мога да ги изброя изчерпателно. Моля да подкрепите нашето предложение, което е свързано със следващото предложение на г-жа Илиана Йотова, а именно да отпаднат безплатните хроники и клипове.
Моето предложение чл. 11г, ал. 1 по вносител да запази тази редакция. Ал. 2 по вносител да отпадне.
Янаки Стоилов:
А предложението на Яни Янев и Петя Гегова?
Надя Антонова:
Да не се приеме. Аз изказвам логиката на нашето предложение и тя е следната. Всички предизборни предавания следва да бъдат заплащани и то по цени от Министерския съвет, без да се прави разлика дали са диспути и клипове, дали са хроники и пр. Редът да бъде еднакъв.
Янаки Стоилов:
Т.е. всичко, което се показва да бъде по тарифа на МС.
Идеята на г-жа Гегова и на г-н Янев е ако става дума за предизборни хроники те да бъдат безплатни, а клиповете и диспутите да са платени. Това ли е различното.
Яни Янев:
Когато се отделят нещата от новините, когато се отделят нещата от другите информационни блокове, които вървят по радио и телевизия, които са безплатни, защото са по инициатива на журналистите, а останалото, което влиза в рубриката “Предизборна хроника” или “предизборен диспут”, или където се пускат специално клиповете, това е платено.
Янаки Стоилов:
Ние приемаме, че в новините няма ад има предизборна информация и агитация. Това е отделено. Имаме три вида рубрики: клипове, диспути и предизборни хроники. Въпросът е дали всички те да са платени по определена тарифа или само някои от тях. Вие правите разграничение, че едните ще бъдат безплатни, а другите – платени.
Мая Манолова:
Освен по плащане, и по продължителност и по променяща се поредност.
Янаки Стоилов:
Това е за хрониката.
Мая Манолова:
Предложението на Илияна се казва именно това, че и за предизборните хроники се спазват тези принципи.
Янаки Стоилов:
Първият проблем е дали са платени хрониките. Това трябва да се реши. Ние приехме ал. 9 по предложението на Илияна Йотова и аз не искам да се подновява дискусията по този въпрос, където всичко е включено. Всичко, което се излъчва за кандидатите.
Христо Бисеров:
Практиката е следната. Свършват новините и новинарската емисия пуска предизборна хроника и отразява няколко събития, които ги е имало и които е било възможно да бъдат заснети и които са по преценка на самата телевизия. Тя може да не пуска хроника – ако иска пуска, ако иска не пуска. Лошото е, че регионалните телевизии чакат пари на черно за хрониката. Това е проблемът. Регионалните телевизии седят и чакат хрониката, която по принцип е безплатна.
Янаки Стоилов:
На парламентарните избори хрониките платени ли бяха?
Реплика: не са платени, но не са равнопоставени хрониките.
Яни Янев:
Сега равнопоставеността изключва някой да плаща.
Петя Гегова:
За да няма тълкуване и да извеждат извън хрониките и да чакат да им бъдат платени, затова казваме, че платени са само диспутите и клиповете.
Христо Бисеров:
Хрониките не са платени. Така ли е?
Петя Гегова
Точно така е.
Христо Бисеров:
Ако са платени хрониките, има опасност кампанията да не бъде отразена изобщо.
Петя Гегова:
Не е това смисълът на предложението на Илияна Йотова.
Янаки Стоилов:
Не. Това е смисълът. Вашето предложени казва: “диспутите и клиповете са платени”. А нейното предложение е да отпадне ал. 2, което казва: “излъчването на клиповете, с които се открива и закрива кампания, както и хрониките в информационните емисии са безплатни.” Като отпадне тази алинея, стават платени.
Ал. 2 е за останалите медии. Ал. 1 дава специалния режим за БНТ и БНР.
Христо Бисеров:
Националните телевизии трябва спокойно да могат да отразяват кампанията. Това е политическо събитие и ако се направи платено, но на регионално ниво се злоупотребява.
Надя Антонова:
Нашата идея е всичко да бъде платено.
Янаки Стоилов:
Ние трябва да преценим дали решаваме проблеми на телевизията в периода на кампании или решаваме проблеми на обществото. В повечето страни, където има национални медии, националните медии имат за своя функция “служебно” да отразяват политическите събития. В други страни има друг режим. Ако гледаме интереса на националните телевизия и радио, ще вземем едно решение, ако гледаме това как гражданите да бъдат информирани, може би решението води в друга посока. Трябва да преценим кое ни е приоритетът тук.
Петя Гегова:
Тази регулация на цените на радиото и телевизията от МС важи само за българското национално радио и телевизия, а не за частните радиостанции и телевизии. Така че не може с наредба на Министерския съвет да се регулират и частните.
Надка Балева:
Виж ал. 3. “Други радио- и телевизионни оператори, включително кабелните телевизии, могат да предоставят време за предизборна кампания на партиите....при едни и същи условия и цени, обявени предварително. Заплащането на излъчването се извършва предварително.”
Петя Гегова:
Да, точно така и цените се качват 10 пъти.
Янаки Стоилов:
Колеги да гласуваме. Които подкрепят предложението на Петя Гегова и Яни Янев – диспутите и клиповете да се заплащат, а предизборните предавания, ако отпаднат от ал. 1, тогава ще излезе, че те са безплатни, защото те няма да са предмет на тарифата на БНТ и БНР. Хрониките ще бъдат безплатни, а диспутите и клиповете...
Редакцията на тяхното предложение ще бъде:
“Предизборните диспути и клипове на БНТ и БНР и техните регионални центрове се заплащат от партиите.”
Нали това е вашето предложение?
Да го гласуваме и след това ще гласуваме предложението по ал. 2. Който е “за”, моля да гласува. Повечето са “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се предложението по ал. 1.
Сега предложението по ал. 2 за отпадане на ал. 2. Които са “за”, моля да гласуват.
Надя Антонова:
Изпадаме в противоречие.
Христо Бисеров:
Кажете го.
Янаки Стоилов:
Ще ви прочета ал. 2.
“(2) Излъчването на клиповете, с които се открива и закрива предизборната кампания, както и хрониките, включени в информационните емисии са безплатни.”
Трябва да изясним съдържанието на ал. 2, защото ал. 1 говори за БНТ и БНР. Ал. 2 може да се отнася за останалите медии.
Надя Антонова:
Не е така. Вижте ал. 3.
Янаки Стоилов:
Ал. 3 е за другите медии.
Мисля, че частично ал. 2 трябва да отпадне, защото ние казахме, че предизборната информация е отделена от информационните емисии. Ако искаме единствено да освободим някои от клиповете – на откриването и закриването, тогава текстът трябва частично да се приеме и да бъде:
“Излъчването на клиповете, с които се открива и закрива предизборната кампания, са безплатни.”
Отпадат думите: “както и хрониките, включени в информационните емисии”.
Те са уредени по-скоро в ал. 1.
Христо Бисеров:
Какъв е проблемът да бъде така текстът – и хрониките.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да отпадне “включени в информационните емисии”.
Христо Бисеров:
“и предизборните хроники”.
Янаки Стоилов:
“Излъчванията на клиповете, с които се открива и закрива предизборната кампания, както и хрониките са безплатни.”
Мая Манолова:
По отношение на хрониките важи ал. 1.
Яни Янев:
Нека да си остане ал. 2.
Янаки Стоилов:
Тук текстът може да отпадне, но може и да остане. Въпросът е какво избираме. Защото клиповете по принцип са платени, но ал. 2 казва, че клиповете са платени, но клиповете при откриването и закриването са безплатни. Ал. 2 е едно изключение от общия режим.
Татяна Дончева:
Част от тия хроники вървят в информационните емисии.
Янаки Стоилов:
Ние приехме вече, че няма да има в информационните емисии предизборни хроники.
Татяна Дончева:
Да си пуснат по един клип в началото и края и никакви хроники.
Янаки Стоилов:
По ал. 1 - предишното гласуване, хрониките се оказа, че нямат разценка, т.е. че има хроники, но те не са тарифирани.
Христо Бисеров:
Няма как националните медии да не отразяват кампанията. Това е тяхно задължение в края на краищата. Нали те трябва да осигурят информираност на обществото. Ако направим това информиране платено, ние ще правим бизнес ли. Не мога да разбера.
Янаки Стоилов:
Нашата задача е да предложим логически обосновани предложения.
Четин Казак:
Предлагам да си остане ал. 2, като отпадне израза “включени в информационните емисии”.
Янаки Стоилов:
Нека да гласуваме предложението на г-жа Йотова и тогава с оглед на отношението към него, ще редактираме или не ал. 2
Които подкрепят отпадането на ал. 2, да гласуват. Трима “за”. Против? Трима “против”. Въздържа ли се? Осем се въздържат. Не се приема.
Сега поне трябва да отпаднат думите “включени в информационните емисии”.
Четин Казак:
Да, и пред “хроники” да се запише: “предизборните”.
Янаки Стоилов:
Текстът е:
“Излъчванията на клиповете, с които се открива и закрива предизборната кампания, както и предизборните хроники са безплатни.”
Преминаваме към § 16.
Г-жо Гегова, “чрез лицата, които ги представляват”. Това дали е необходимо. То се подразбира.
Яни Янев:
Става дума за инициативните комитети.
Янаки Стоилов:
Ако го няма това, някакво затруднение ще възникне ли?
Да гласуваме предложението. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към § 17, който въвежда нови текстове за административно-наказателни разпоредби. Предложението е на Мая Манолова и Надя Антонова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, с това предложение въвеждаме два нови състава на административни нарушения, като аз лично имах колебания по отношение на това дали тези два текста да не ги вкараме като предложения за изменения в Наказателния кодекс. Моля ви, като се изказвате по този въпрос, да вземете отношение и по това. Ако евентуално повечето от членовете счетат, особено второто предложение, че е по-резонно да бъде включено като предложение на Наказателния кодекс, да го каже.
Освен това, запълваме една празнина – до момента не се наказват едноличните търговци и юридическите лица, тъй като не беше изрично предвидена за техни нарушения налагане на имуществена санкция. Опитваме се да ги синхронизираме тези наказания, включително и с тези, които са предвидени в наказателния кодекс.
Предлагаме един размер на необжалваемост, тъй като доколкото е изключително сложно доказването на изборните нарушения, това ще гарантира поне на нарушителите, след като по решение на избирателната комисия е издаден акт за административно нарушение впоследствие наказателното постановление на областния управител да бъде отменявано от съда.
Янаки Стоилов:
Сумата е висока, но нека да преценим
Какво е съотношението между административнонаказателната отговорност тук и предлаганите промени в Наказателния кодекс като състави.
Мая Манолова:
В Наказателния кодекс предлагаме за двойно гласуване глоба от 500 до 2 000 лв.
Янаки Стоилов:
А другият състав за какво беше.
Мая Манолова:
Другият състав е за купуване на гласове – лишаване от свобода или пробация.
Янаки Стоилов:
В какво е разликата между чл. 18а тук и другия в НК.
Мая Манолова:
Там е активното купуване, а тук е пасивното - който получи имотна облага с цел.
Христо Бисеров:
Аз предлагам необжалваемостта да е в минималния размер. Имаме две хипотези: едната е 200 лв., а другата – 500 лв. Ако ще обявим необжалваемост – 500 лв. е максималния размер в 18а.
Мая Манолова:
Да, тогава 18б също трябва да го свалим – от 200 до 5 000 лв., който изнесе бюлетини.
Христо Бисеров:
Във всички случаи да е минималният размер, примерно.
Мая Манолова:
Това са сериозни нарушения. 500 лв.?
Христо Бисеров:
Като са сериозни, ще са обжалваеми ли? И защо да са необжалваеми изобщо?
Мая Манолова:
В повечето от законите, където са предвидени такива наказателни санкции, има необжалваемост, като тази необжалваемост стига до 20 000 лв. при незаконно строителство. А за обичайния случай там необжалваемия размер е от 5 000 лв.
Янаки Стоилов:
Добре. Можем ли да се ориентираме към приемане на предложенията, като само в т. 5 заменим 500 с 200 лв.


Христо Бисеров:
Нека да не слагаме необжалваемост. Нека да видим как на тези избори ще се развият нещата.
Мая Манолова:
Ако не поставим необжалваемост, считайте, че няма да има нито едно наказателно постановление.
Янаки Стоилов:
Защо? В какъв смисъл няма да има.
Мая Манолова:
Защото сега областният управител или неговия екип, който издава наказателните постановления, след като види какви са доказателствата, ако примерно прецени, че те не са безспорни за доказване на нарушението, въобще няма да пише наказателно постановление.
Христо Бисеров:
Ако не са безспорни, той е длъжен да не пише.
Мая Манолова:
Трудно доказуеми са просто.
Мая Манолова:
Добре. Каква е разликата между този закон и другите закони, в които има необжалваеми минимуми. Навсякъде има, във всеки един закон.
Татяна Дончева:
Има хиляди нормативни актове. Дай да направим един преглед от колко до колко е глобата.
Мая Манолова:
Във всеки закон има необжалваем минимум.
Татяна Дончева:
Защо да няма обжалваемост.
Мая Манолова:
Има и други причини: да не се претоварва съдебната система.
Надя Антонова:
Доводът за необжалваем минимум е това, че в много закони, да не кажа във всички, съществува такова нещо. В ЗАН необжалваемия минимум е 10 лв. В ЗУТ 50 и за други не се сещам. Тук че трябва да има необжалваем минимум е ясно. Смисълът на този необжалваем минимум да бъде по-висок от 10 лв. или от 50 лв. е в това да действа възпиращо на хората, които получават тази имотна облага. Друг е въпросът дали той ще получи това наказание. Но като си мисли, че може да бъде наказан и не се обжалва, това ще му действа възпиращо.
Янаки Стоилов:
Тези мотиви са основателни, които казва г-жа Антонова, така че да помислим по текстовете, които са предложени от г-жа Манолова и Антонова, да видим докъде да свалим необжалваемите глоби, и ако трябва съразмерност на санкциите и да приемем общо взето тези разпоредби.
Христо Бисеров:
Идеята, че изключението е правило, тя не е вярна. Как можем да казваме, че изключението да има необжалваем минимум е правило, което трябва да спазваме и да го налагаме навсякъде, това не е вярно. Какви са тези 200 и какви са тези 500 лв. Няма да има такива глоби. Ако има 20 или 50 лв., разбирам.
Татяна Дончева:
По принцип и по Конституция човекът административно санкциониран има право да се жалва. И не може да се каже, че по единия закон нарушаваш, а по другия – не особено. Сложете една инстанция за жалба и въобще не ми казвайте как областният управител нямало да събере доказателства. Това си е работа на областния управител.
Мая Манолова:
До момента няма нито едно издадено наказателно постановление.
Янаки Стоилов:
Нека все пак да помислим за някакъв разумен минимум, защото ако имуществен интерес има и ако не е толкова висок заслужава ли си тромаво да бъде придвижван този въпрос през съдебната система. Ако трябва 50 или 100 лв. – да сложим един минимален праг.
Надя Антонова:
Колеги, ако в този закон няма необжалваемия минимум, отделен е въпросът за размера, влиза в сила общата разпоредба на ЗАН, в която обща разпоредба глобата от 10 лв. не се обжалва самото наказателно постановление. В действащия закон има текст за наказателното постановление, обжалване и пр. го има и ние затова не внасяме нещо различно, защото текстът го има и действа и никой не му се противопоставя. Ние тук спазваме принципа, че трябва да има необжалваем минимум на глобите - наказателните постановления, който принцип е въведен в ЗАН. И пак казвам: размерът на необжалваемите постановления – глобата е 10 лв. по ЗАН.
Ако реши комисията да отпадне нашето предложение, което като 500 лв. признавам за дръзко предложение, ще влезе общия принцип по ЗАН – за пълна обжалваемост, с изключение на наказателни постановления, налагащи глоба до 10 лв.
Янаки Стоилов:
По-нататък може да променим и ЗАН, защото 10 лв. не са нищо.
Надя Антонова:
Нека да не са 10 лв., както е по ЗАН, нека да не са 500 лв., което е внушителна цифра, но да бъде 80 лв., което да действа възпиращо.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към решение.
Трябва да свалим минимума или да няма минимум.
Надя Антонова:
Ще има минимум по общия ред – 10 лв.
Янаки Стоилов:
Ние не сме стигнали до т. 5. Там ще обсъждаме. Добре е да има необжалваеми постановления.
Колеги, движим се точка по точка, съответстващи на отделните членове. Мисля, че спор нямаше по основанието на санкцията. Въпросът е какъв да бъде размера по чл. 18а. До тук нямаше възражения по съдържанието. Предложете какъв да бъде размера на глобата.
Христо Бисеров:
Зависи дали ще има т. 5. Ако няма т. 5 нека да е от 200 до 500 лв., но да има ред за защита.
Янаки Стоилов:
Защо да не е по-голям диапазона. Единият, примерно, го почерпили с 2 кебапчета, той ще плати 200 лв. Другият е взел 50 или 100 лв. и той ще трябва да плати същото. Нали в имотна облага всичко се включва. Според мен, в имотна облага се включват всички финансови и материални облаги.
Мая Манолова:
Колеги, водени сме от идеята да се противодейства срещу нарушенията. Ако не искате да се вкарват такива норми, гласувайте против.
Янаки Стоилов:
Можем ли да се ориентираме така. Тук да няма долна граница на санкцията, защото диапазонът на имотната облага може да е доста различен. Освен това, като имаме предвид средно изчислената цена на един глас при най-скъпо провежданите напоследък избори, тя никъде не е надвишавала 100 лв. Тук санкцията може да бъде някъде 200 или 300 лв. без долна граница по първия член. Да няма долна граница и да има горна граница – до 300 лв. Така устройва ли.
“... се наказва с глоба до 300 лв.” Така нали може да остане.
Нека да го гласуваме и преминаваме към другите. Които приемат това предложение, нека да гласуват. Става въпрос за чл. 18а ... се наказва с глоба до 300 лв. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
По чл. 18б. Кажете тук санкциите какви да бъдат. Тук може би трябва да има долна граница. Може би от 300 до 1000 лв. Които поддържат това, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с т. 3.
Христо Бисеров:
Аз имам предложение, г-н Председател. Как ще бъде доказвано и установявано лицето Х като юридическо лице или едноличен търговец. Като се направи постановление като на едноличен търговец, той ще отиде в съда и ще каже, че не е действал като едноличен търговец. Това нарушение го направих като физическо лице.
Мая Манолова:
Тук по принцип става дума за два различни вида санкции.
Христо Бисеров:
За юридическо лице – да.
Мая Манолова:
На едноличния търговец не може да му бъде наложено административно наказание глоба, а само имуществена санкция.
Янаки Стоилов:
Тук практически е трудно разграничимо, защото той ще твърди, че ги е дал като физическо лице, а не като търговец.
Надя Антонова:
Може ли да взема думата, г-н Председател. Благодаря.
За да се реши правилно как да се гласува за предложението на г-н Бисеров, ви обръщам внимание на следното. Коментираме т. 3, нали така? (Да.) Т. 3 е към сегашния чл. 18а. Чл. 18а звучи така:
“Чл. 18а. Който наруши разпоредбите на този закон, се наказва” с еди-колко си.
Ние предлагаме, когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, наказанието е имуществена санкция. Това освен общия принцип, че едноличните търговци и юридическите лица се наказват не с глоба, а с имуществена санкция, има и друг смисъл. Смисълът се съдържа в широкия аспект на изпълнителното деяние на нарушението по 18а. Който наруши разпоредбите на този закон. Този закон забранява да се правят самоделни бюлетини. Нали разбирате, че това може да бъде направено от една фирма. Тази фирма може да бъде търговско дружество, т.е. юридическо лице, а може и да е едноличен търговец. Може да се изнесат бюлетини в склада на моята еднолична фирма, за да ги съхраняваме. Давам пример, че всички задължения, които имат лицата по този закон като се нарушават, тези нарушения по естеството си са такива, че могат да бъдат извършвани от еднолични търговци и търговски дружества. Това е смисълът на нашето предложение.
Мая Манолова:
При неспазване на правилата на предизборната кампания.
Надя Антонова:
Имат се предвид и медиите, които могат да бъдат различни организационни форми, както търговски дружества, така и юридически лица.
Янаки Стоилов:
Ясно. В началото се създава впечатление, че се развиват само определени деяния, докато всъщност допълването е за всяко едно нарушение, така че могат да останат и едноличните търговци, доколкото те могат да попаднат в хипотезата на различни видове нарушения.
По размера на санкциите има ли някакви възражения. В основния състав е от 200 до 5 000, а по другия е 500 до 10 000 лв.
Ние въвеждаме нарушения, които не са съществували.
Христо Бисеров:
Примерно, нарушение на закона е, пред секцията еднократно да кажеш на един избирател да гласува за еди-кого си. В същото време и това ще попадне от 200 лв. нагоре. В същото време, ако ти вземеш 100 лв. рушвет и да отидеш да гласуваш за някой, може да се разминеш със 100 лв. санкция. Очевидно втората хипотеза е много по-тежка санкция, отколкото еднократно на някого да му кажеш, да гласува да № 3. Т.е. наистина това, което колегата Янев казва.
Янаки Стоилов:
Абсолютни са санкциите по основния текст, който ние реализираме, защото той казва: който наруши разпоредбите на този закон, се наказва с глоба от 500 до 30 000 лв. Това е някакъв абсурд и затова наистина никой не се санкционира, защото дори за агитациите пред секциите, което е някакво дребно нарушение, което може да се санкционира с 40-50 лв., а ние му казваме, че той поне за 500 лв. трябва да отговаря.
Четин Казак:
Аз предлагам да бъде от 50 до 5000 лв. Защото и в квалифицираните състави е до 5000 лв.
Янаки Стоилов:
Тук няма нужда от долна граница за всяко едно нарушение.
Ще въведем долна граница, когато е извършено от юридическо лице.
Защо не въвеждаме специална санкция за длъжностни лица, които нарушат закона.
Мая Манолова:
Има го.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам в общия текст, който е сегашния 18а и той, според мен, трябва да си остане отделно и да не го свързваме с никакви други текстове и той да бъде изведен най-отпред систематично. Оттам да се тръгне. Той ще си остане 18а, а другите вече ще се преномерират с други букви. 18а остава:
“Който наруши разпоредбите на този закон, се наказва с глоба до 5 000 лв.”
После: “Когато нарушението е извършено от длъжностно лице, наказанието е, примерно, от 500 до 10 000 лв.
“Когато е извършено от юридическо лице..” и въвеждаме специалните състави за другите нарушения, които приехме.
Нали така ги приемаме? (Да.)
Остава единствено дискусионния въпрос за необжалваемите постановления кой да бъде минимума на тази необжалваемост. Да сложим 50 или 100 лв. за необжалваемите постановления.
Елеонора Николова:
Аз предлагам да остане да важи общия текст по ЗАН – 10 лв., защото първо, това е нов вид ценз и хората трябва да се запознаят. Тя има преди всичко своето предупредително действие. Това е смисълът.
Второ, след като налагането на наказание е свързано с тяхната необжалваемост директно води до въпроса за санкционирането въобще на избора за неговата възможност да бъде атакуван, мисля, че трябва да се даде възможност да се провери. Още една възможност за наша вещ. Нека да го изчистим. Аргументите на Татяна бяха много точни и аз напълно ги споделям.

Мая Манолова:
Тук няма пряка връзка.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към решаване на въпроса.
Г-жо Манолова, предлагаме ли някаква по-ниска сума на необжалваемост, за да се знае какво гласуваме. Защото 500 лв. няма да мине. Ако се предлага някакъв по-нисък размер, нека да го гласуваме. Ако се приеме, приеме, ако не, текстът отпада.
Надка Балева:
Не е ли по-резонно след като има разпоредба, че обжалването е по реда на ЗАН и ние да не въвеждаме специална сума.
Янаки Стоилов:
И това ще стане, ако не се приеме никакъв минимум. Кажете някакъв минимум, за да го гласуваме. Ако той не се приеме, нищо няма да се приеме и да се казва.
Надя Антонова:
Г-н Председател, ако отпадне ал. 4, която не ни е първа любов и не държа толкова на тази алинея, във всички случаи общия ред – 10 лв. необжалваеми съществуват, при което положение опасността да бъдат касирани изборите, тъй като областния управител щял да издава постановления, са налице.
Янаки Стоилов:
Става дума, че тук говорим за нарушения и според мен, ще бъде несериозно дори и най-лекото нарушение да бъде санкционирано с 8 лв. да попаднем в хипотезите на ЗАН. Защото, ако има някакви санкции, те трябва да вървят от 30-40 лв. нагоре. Кое е това толкова елементарно нарушение, за да бъде санкционирано с 5 лв. и някой да завърти цялата процедура по ЗАН и да го налага.
Предлага ли се някаква по-ниска сума за необжалваемост?
100 лв. се предлага, така ли е? Да гласуваме.
Татяна Дончева:
Текстът на т. 5 да бъде:
Досегашният чл. 18в става чл. 18 д.
Янаки Стоилов:
Последно питане. Има ли предложение за някакъв необжалваем минимум, който да гласуваме.
Реплика: 100 лв.
Янаки Стоилов:
Добре. Сега ще го гласуваме за 100 лв. и с оглед на резултата се определя и съществуването на ал. 4.
Тези, които са за необжалваемост на наказателните постановления до 100 лв., моля да гласуват. Пет “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Двама се въздържат. Не се приема.
За него ще се каже, че комисията не го е подкрепила. Но в доклада ще бъде на 100 лв. В доклада да се отрази коригираното предложение – 100 лв.
Глобата беше по 18а по общия състав до 5000 лв.
Предложението на Волен Сидеров не се приема, защото то е част от това, което в началото се отхвърли.
И другото предложение също не се приема.
Преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби.
Тук има един пакет от последователно свързани птредложения на г-жа Манолова и г-жа Антонова. Това е във връзка с функциите на служба “Гражданска регистрация и административни обслужване”.
Налага ли се някакво пояснение и за пристъпваме към гласуване.
Мая Манолова:
Тези предложения са насочени към създаване на едни по-прецизни правила за изчистване на избирателните списъци, като третират различните хипотези за заличаване от избирателните списъци на военнослужещите тогава, когато фигурират в друг списък, различен от тяхното местоживеене, за изтърпяващите наказание “лишаване от свобода” и поставени под ограничено и пълно запрещение.
Тук по-радикалният текст, който сме приели и на който ви моля да обърнете внимание, за да бъде коментиран, е за промяна в чл. 28. Т.е. това е на стр. 18, по средата на страницата в чл. 28, ал. 2.
Досега съществуваше ред в Закона за избиране на народни представители, съгласно който ГРАО заличаваше от списъците всички български граждани, които два месеца преди изборния ден са напуснали страната и не са се върнали до предаването на тези списъци на секционните избирателни комисии. Сега свиваме отрязъка от 2 месеца на 15 дни преди изборния ден, като, разбира се, за тези, които са се завърнали и не са включени в списъците, остава възможността да направят това включително и в самия изборен ден чрез представяне на документ за самоличност, в който е посочен постоянният адрес на българския гражданин. Според шефа на ГРАО това е възможно да стане и сме синхронизирали с този текст 15 дни и други текстове.
Янаки Стоилов:
Реалистичен ли е този текст от 15 дни?
Моя Манолова:
Според ГРАО е реалистичен.
Написали сме и други текстове, включително и за информация, която идва от чужбина за формирането на секции в чужбина.
Другата промяна, която сме направили, предлагаме избирателни секции да се образуват при наличие на 50 писмени заявления. До момента тази цифра беше 20, което също може да бъде поставено на дискусия, за да не ограничим правата на българските граждани в чужбина да гласуват.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам и мисля, че ще бъде по-добре тази нова ал. 2 да отпадне, тъй като тя въвежда излишни ограничения в момента, ще усложни нещата и ще доведе до потенциални конфликти. Българските граждани са все по-мобилни, те напускат страната, връщат се и всяко изтриване от списъците създава повод за конфликт тогава, когато избирателят се завърне да гласува по постоянния си адрес. Аз мога да отида до Гърция, до Румъния на 14 ден, мога да се върна на 10-тия ден и ще открия, че съм заличен от избирателния списък или пък ще го открия, когато отида да гласувам. Не всички секционни комисии прилагат добросъвестно закона и е имало такива случаи, за които стана дума на първото заседание, когато е било отказвано на хора, които са били заличени по една или друга причина законосъобразно, а след това им е било отказано правото да гласуват, въпреки че са показали лична карта и по лична карта постоянният им адрес е в това населено място, в тази секция.
Предлагаме да си остане сегашната разпоредба на Закона за избиране на народни представители, която е пределно ясна.
Същото нещо се отнася и за 50 избиратели.
Янаки Стоилов:
Вие повече ли искате? Вие бяхте предложили 1000.
Четин Казак:
Аз Ви казах, че Вие не разбрахте моето предложение, г-н Председател, и дори ще моля да се прегласува.
Татяна Дончева:
Това, което говори г-н Казак, е едната страна на въпроса. Обаче Михаил Константинов заостри вниманието върху друг елемент на президентските избори, че трябва да има повече от половината гласували на първи тур, за да може да бъде избран. И може да възникне за първи път в практиката проблема от коя база се смята, че има 50% гласували.
Янаки Стоилов:
На базата на списъците.
Татяна Дончева:
Ако е на базата на списъците, проблемът стана не само дали има мобилност и хората работят по света и ходят напред-назад. Аз затова на няколко пъти, без да поставям под въпрос, разбира се, избирателното право на всички щом имат българско гражданство и ако ние имаме надежден механизъм срещу двойно и тройно гласуване, кеф ти в Истанбул, кеф ти в Бурса, кеф ти в Кърджали, където иска там да гласува. Въпросът е, че ако освободим режима, това няма да са просто едни местни избори, където ние създаваме удобства и казваме, нека изборът да отразява реалните отношения. Тук можем да опрем до това, че кандидат, получил над 50% на първи тур, не може да се счита за избран, защото списъците един път са над един милион повече, отколкото трябва; втори път – непрецизност на списъци и трети път, върху мигриращи по света и ще стане трудна работа. За това нека да го помислим, защото и това е важно.
Четин Казак:
Да го помислим. Като алтернатива тогава предлагам следващите алинеи, за които става дума, които дават изрично право (ал.4 и ал. 5) на избирателите да поискат да гласуват като представят личната си карта, тези алинеи да бъдат прехвърлени по идентичен начин в текста на Закона за избиране на президент и вицепрезидент, защото в момента не съм сигурен, че ще бъдат прилагани субсидиарно, целият Закон за избиране на народни представители ще бъде прилаган добросъвестно и пълноценно от секционните избирателни комисии.
Мая Манолова:
Г-н Казак, ние с този текст не правим промяна в Закона за избиране на президент и вицепрезидент, ние пипаме именно Закона за избиране на народни представители. Променяме ал. 2, но ал. 4 и ал. 5 си остават същите и ще ви ги прочета, за да няма никакви съмнения. Там пише:
“(4) В избирателните списъци се вписват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответните секции, но са пропуснати.
(5) Дописването се извършва от органите по чл. 26 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя и в изборния ден от ЦИК по искане на избирателя и след представяне на документ за самоличност.”
Четин Казак:
И от секционната избирателна комисия като ми цитират изрично специално становище на ГРАО, ще ви кажат: Вие не сте пропуснати в избирателния списък, а вие сте били заличен изрично, защото сте били еди-къде си и т.н., затова няма да гласувате.
Мая Манолова:
Чл. 35. Българските граждани, живеещи в чужбина, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 26. Когато лицата са пристигнали в страната не по-рано от 24 часа преди предаването на избирателния списък, те се вписват в избирателния списък от ЦИК след представяне на документ за самоличност.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам и г-н Бисеров да се изкаже, тъй като виждам, че иска думата и да пристъпваме към гласуване, защото ще затворят сградата преди да сме свършили заседанието.
Христо Бисеров:
Това, което казва колежката Дончева, е вярно. Това, което казваш и ти, г-жо Манолова, също е вярно. Ние боравим с две категории хора и не се усещаме. Има една категория български граждани, които са в чужбина трайно. А има такива, които отиват за три месеца, примерно. Този, който отива за три месеца и замине един месец преди изборите, той ще бъде заличен. И ако се върне, ще му кажат: Ние ви заличихме. Защо. Защото сте напуснали страната за три месеца.
Второто усложнение, което се получава. Човекът не гласува и никой не го установява естествено и на следващите избори него пак го няма в списъка. Няма да го има, защото масивът ще се свие и после няма да го има.
Иван Гетов:
Ако обърнете внимание, този член не е нов. Тази алинея на този член преповтаря старите неща. Редакцията е нова. Ние досега имахме задължението хората, които са напуснали два месеца преди изборния ден да бъдат заличени от изборните списъци и досега имахме задължението от служебната информация, получена от МВР за напуснали страната, да ги заличим. Ние го редактираме, за да стане по-ясно как става.
Христо Бисеров:
А кога ги възстановявате тези хора в списъците. На следващите избори не изваждаме ли същия списък?


Иван Гетов:
Тук става въпрос за изборни списъци. Тук не става въпрос за национална база данни. В национална база данни всички граждани на Република България фигурират. За всеки избор се правят нови изборни списъци по нови критерии. Няма постоянни списъци за всички избори. Няма никаква опасност дадено заличаване да се пренесе за следващите избори.
Христо Бисеров:
Каква е разликата, която ни дава новия текст. Само в срока ли е разликата.
Иван Гетов:
Точно така. В голямата си част е в срока.
Румяна Сидерова:
Те не са заличени. Те само не са отпечатани.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към произнасяне по ал. 2, тъй като това беше първия дискусионен въпрос. Другите неща са свързани с нея. После ще отидем към въпроса по ал. 8 за образуването на избирателните секции в чужбина.
Тези, които подкрепят ал. 2, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се това предложение.
Преминаваме към ал. 8 – за 50 избиратели, предложението за образуване на секции.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, точно тук в този текст, който ще се прилага субсидиарно и за президентските избори, е предвидена точно хипотезата как ще се гласува в чужбина, т.е. че ще се гласува на база на подадени заявления изрично от български граждани, живеещи в чужбина. Сега ал. 8 предвижда, че ако подадат 20 души заявления, се разкрива секция.
Татяна Дончева:
Четин, извинявай, че те прекъсвам. Има две ал. 8.
Янаки Стоилов:
Аз говоря за втората ал. 8. Явно е техническа грешка. Става въпрос за ал. 8 в чл. 41.
Четин Казак:
Сегашният текст на закона гласи, че ако 20 и повече избиратели подадат заявление, се разкрива секция. Това заявление се подава и след това тези хора се изтриват от избирателните списъци в България. Тук Мая Манолова предлага този минимум от 20 да се вдигне на 50. Моето предложение, което беше отхвърлено, беше не да се вдигне този минимум от 20, а да се сложи максимума 1 000 за секция, т.е. 20 човека подават заявление, че ще гласуват в Белград, защото там живеят. Ако се окаже, че тези хора не са 20, а 1010, задължително да се разкрие и втора секция в Белград. Защото в една секция повече от 1 000 човека не могат да гласуват в един изборен ден. Тук са представителите на ЦИК и нека да кажат.
Янаки Стоилов:
Кажете имало ли е такива практически проблеми – в една секция да гласуват по няколко хиляди души.
Румяна Сидерова:
На последните избори ние препоръчахме от 1000 души нагоре да се образува нова секция.
Янаки Стоилов:
Аз искам факти, а не препоръки. Къде е имало секции, в които са гласували хиляди души. Къде и колко са били те.
Румяна Сидерова:
В Република Турция и на други места, не е възможно вписването на хиляда души в изборния ден. Защото при гласуването в чужбина освен, че се гласува по предварителни списъци, за които обикновено по-малко хора заявяват, но в изборния ден отиват много хора да гласуват и тогава те се дописват на ръка. Масовото дописване е на ръка за избирателните секции, които са в чужбина. Когато в страната се получат голям брой заявления, това е право на ръководителите на дипломатическите представителства, се прие принципът, че секциите се образуват на принципа, който е възприет в държавата. В България до 1000 души е една избирателна секция. За това и в чужбина, ако има такъв случай, също до 1000 души е една секция, а ако са над 1000 се разкрива втора секция.
Татяна Дончева:
В Чикаго, където имаме поглед от миналата година, има 100 000 българи. Нека да не гласуват 100 000, нека да гласуват 5 хиляди. Но тук стои въпроса с 50-те избиратели. Имаме дипломатически представители по света, където не работят 50 души, а работят 20 или 30 души. Те не могат да направят секция. Те как ще гласуват.
Янаки Стоилов:
Може да се предвиди друго. Навсякъде в дипломатическите и консулските представителства се образуват секции, а извън тях се образуват при наличие даже на 100 души, ако това е критерият, за да е ясно, че ще има кой да гласува, а не както става някъде разкриване на секции с по 10-15 гласуващи.
Четин Казак:
Колеги, точно това е смисълът на моето предложени. Аз ви казах, че не можахте да вникнете.
Мая Манолова:
Това, което вие предлагате, ще се тълкува ограничително. Досега е било правомощие на ЦИК и тя горе-долу си знае, че например, в Чикаго ще има минимум три секции. А сега тия в Чикаго трябва да дадат писмени заявления, за да им се направят две секции.
Янаки Стоилов:
Това, което го отхвърлихме беше, че 1000 души трябва да заявят лично, че ще гласуват. Там дори и да гласуват 5000, няма и 500 да заявят предварително писмено, че ще гласуват.
Четин Казак:
Моля да бъда изслушан. Моето предложение е следното. Когато в даден град в чужбина има заявени 20 души минимум, разкрива се секция. Заявленията са 200 – остава си една секция, заявленията са 300 – една секция остава, 600 – една секция си остава. Но ако са 999 или 1000 – една секция остава. Но ако тези заявления надхвърлят числото 1000, заявления на хора, които живеят в този град, тогава задължително се прави нова секция, а не по указание или ако прецени консулското или дипломатическото представителство, а задължително по аналогия с това, което е в България, да се разкрие втора секция там.
Мая Манолова:
Разбирам те. Но това изчерпва възможността по преценка в друг град, където няма да има толкова много кандидати да гласуват, тогава няма да има формално основание шефът на дипломатическата ни мисия да направи три секции, знаейки, че на предишни избори там са гласували 30 000 души.
Четин Казак:
Практиката показва точно обратното. Няма тенденция да се разкриват повече секции, а напротив, има тенденция да се разкриват по-малко секции, за да се пестят пари.
Татяна Дончева:
Ти или му признаваш конституционното му право и като му го признаваш горе-долу ще му го признаеш с някакви съпоставими пропорции. Тук е въпросът да не създаваме измислени секции, които бяха на миналите избори. Когато имаме компактни маси българи, където е въпрос само на тяхното желание, би трябвало да има механизъм, който да е симетричен за национални и външни избори. И тъй като приемаме, че повече от 1000 души не могат да бъдат обслужени, защо взимаме това решение.
Надя Антонова:
Не би следвало механично да се пренася цифрата 1000, когато се прави секция у нас и когато се прави секция в чужбина. Едно съображение. В България изборите се организират от българската администрация. Ако запазим този критерий – 1000 души в чужбина една секция, нали ни е ясно, че има държави, в които има много хиляди души. В състояние ли е българската държава да организира изборите на 50 или 100 секции в чужбина.
Втори въпрос. Познаваме ли ние държава в света, чиито избори се организират от чужда администрация.
Татяна Дончева:
Веднага ще ти отговоря. Щом са български граждани и се намират в диаспората еди къде си – Сан Франциско, никой не е казал, че от България трябва да се изпращат секционни избирателни комисии. Те са български граждани и ти или им даваш право, или какво правиш. Не можете да им кажете недейте в Чикаго да сте 100 000 и недейте да искате повече от 1000 да гласувате. Нашите представи за избори не се вместват в това, което животът налага.
Въпросът е сега дали ние да кажем тук, че те са длъжни над 1000 души да разкрият секция или да го оставим малко по-обтекаемо.
Янаки Стоилов:
Защо да не дадем това право на ЦИК, ориентирайки се горе-долу съобразно с предишни избори, защото ние не можем да бъдем категорични.
Румяна Сидерова:
Уважаеми дами и господа, изборите се организират от държавните институции. Изборите в чужбина се организират от дипломатическите представителства. Трябва да оставите преценка на управляващия съответното дипломатическо представителството с едно задължение, ако има над 1000 заявления да открива и втора секция. Смисълът на предложението аз го разбирам така. Ако има 1500 души да не е само една единствена секция, защото самият дипломатически представител просто не е преценил дали ще се явят или не. Макар че на многобройните секции в Република Турция списъците на 40-50% са празни. Имаше 70 000 заявления, а имаше след това половината избиратели, които гласуваха. Въпросът е да не се получат големи секции, които ще затруднят гласуването. Сега се формират секциите в чужбина по преценка на ръководителя на дипломатическото представителство и задължително, ако има над 1000 заявления, се формира следваща секция.
Янаки Стоилов:
Вече се ориентираме към формулиране на конкретни предложения. Може ли сега на мястото на ал. 8 да уточним решението по принцип и тогава да се изпише.
Да приемем, че избори се организират там, където има дипломатически и консулски представителства. Независимо колко души има там се организират избори.
В чужбина извън дипломатическите и консулските представителства секции също могат да се организират по заявления на не по-малко от 100 души.
Мисля, че 100 е по-добре. Какви са тези 50 души. Те ако са 50, да отидат да гласуват в представителството. Къде организираме в страната избирателни секции за по 20 души. Коя е тая страна, която създава облекчени условия за гласуване извън страната, отколкото в страната.
Трето, да допуснем там, където има постъпили повече от 1000 заявления в едно населено място, да може да се разкрият повече избирателни секции.
Христо Бисеров:
Има и четвърта хипотеза. Четвъртата хипотеза е тогава, когато шефът на дипломатическото представителство, знаейки практиката досега, макар че има 60 заявления, той открива две секции, защото в Чикаго има 50 000 българи минимум и той знае, че на всички избори те идват да гласуват. Има право на лична преценка и когато заявленията са макар и малко, той по своя преценка открива повече секции. Това е четвъртата хипотеза.
Янаки Стоилов:
Уточняваме още веднъж и ако няма голямо разногласие, да ги приемем и после да се изпише текстът по-подробно.
Въвеждаме няколко критерии за разкриване на секции в чужбина:
първо, в седалищата на дипломатическите и консулските представителства;.
второ, там където има заявления на повече от 100 избиратели;
трето, по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и на други места, без да го фиксираме с брой избиратели и
четвърто, ако има постъпили повече от 1000 заявления, той да разкрие необходимия брой допълнителни секции.
Приемаме ли това да бъде. (Да.)
Ще ги гласуваме поотделно. Първо гласуваме за седалищата на дипломатическите консулските представителства. Тук няма възражения.
Второто е по заявка на 100 души да могат да разкриват секция. Които са за, моля да гласуват.
Татяна Дончева:
По сегашния закон се позволява вътре в страната, когато има отдалечени населени места, да се откриват избирателни секции за 20 души.
Румяна Сидерова:
Това е нормално. Има планински райони, където е невъзможно по друг начин.
Янаки Стоилов:
Това е за страната, Ние говорим за чужбина. Ние не обсъждаме какво е в страната.
Татяна Дончева:
Тук е отдалечено и казваме 20. А в чужбина казваме 50 – 100.
Румяна Сидеров:
Той е в страната, живее в страната и е свързан със страната.
Янаки Стоилов:
Нашата грижа е преди всичко за тези, които живеят в страната.
Има аргументи за различни числа. Сега първо гласуваме предложението за 100. Ако не се приеме, ще гласуваме предложението на Мая Манолова за 50 души. Ако не се приеме, си остава закона.
Татяна Дончева:
Въпрос на организация на Министерството на външните работи е. Защо да го караш там където е дипломатическото представителство да открива секция за 20 души и не знам къде си – на 50 км., да открива да някакви други 20 души. Очевидно при организацията на Външно министерство това не може да се направи и секцията да бъде една и да бъде в дипломатическото представителство. Да сложим ония две хипотези, които бяха за правото на дипломатическите представители да обмислят ако има над 1000 потенциални избиратели.
Янаки Стоилов:
Там са длъжни, а не право.


Четин Казак:
Когато има заявления над 1000 са длъжни, а когато има под, да могат да преценяват.
Янаки Стоилов:
Първото го решихме – за седалищата.
Сега ще гласуваме първо за 100. Има предложение за 50. Има предложение и за 20.
Татяна Дончева:
Напишете го и за 250, за да направите някакви тъпи избори, в които има някакви дивотии и безсмислици. Има някаква практика.
Румяна Сидерова:
Вие приехте един нов текст, който е рационален – там, където има дипломатическо представителство или консулство, има секция.
Приехте текст също.
Янаки Стоилов:
Друго още не сме приели. Сега го обсъждаме.
Румяна Сидерова:
Говореше се, че ако има повече от 1000 заявления в едно и също населено място, задължително се отваря втора секция.
Янаки Стоилов:
Ние предложихме и трето – по преценка на дипломатическите представителства без оглед на броя на гласуващите, да може да се отваря и на друго място. И това, по което единствено се спори е, когато трябва извън тези три хипотези да се открие секция, по искане на колко души да бъде: на един, на пет, на двадесет, на петдесет, на сто. Това е спорът.
Татяна Дончева:
Няма интерес българската държава хората, които са в чужбина и които днес живеят там предвид миграцията, да чувстват себе си чужди на българската държава. Няма интерес България от това. Цената на едни избори не е проблемът. Да знам, за изборния туризъм.
Янаки Стоилов:
Цената е за достоверността на изборите, а не толкова за разходите.
Татяна Дончева:
Щом е така, да преразгледаме Конституцията за правата на българските граждани, които живеят в чужбина постоянно. Но като сме казали, че имат равни права, извинявайте.


Румяна Сидерова:
Има Кодекс на добрите практики на Венецианската комисия. Вие знаете, че в Европа не се препоръчва за всякакви избори да се гласува извън територията на страната. Европа по принцип приема за президентски избори да се гласува извън страна. Но ние тук имаме някаква традиция и дайте да не я преиграваме. Това, което се предложи е разумно. Направете една преценка, сложете досегашната цифра. Защо точно за тези избори ще променяте изборната практика. Нека да си остане цифрата, която е и това, което направихте, вие прецизирахте текста, за да не остане само по преценка на администрацията.
Татяна Дончева:
И поставихме българските граждани в чужбина в неравностойно положение.
Румяна Сидерова:
Ние българските граждани сме в неравностойно положение. Примерно, един български гражданин струва 5 лв., а един чужбински струва 500 лв. Това е неравностойността и неравноправието. Да не говорим, че данъците се тежат на гърба на тези, които са вътре в държавата.
Янаки Стоилов:
Не е реално да се твърди в никоя страна, че условията за реализация на правата на гражданите са едни и същи. Те могат да имат едни и същи права, но каквото и да правим, те не могат да имат абсолютно едни и същи условия на реализация на правата. Практически не могат да имат.
Татяна Дончева:
Ние ще имаме проблеми с над 10 държави, където вече има голяма българска диаспора. Ще има от Италия, където има....
Янаки Стоилов:
Няма да има, ако приемем, твърди правила.
Румяна Сидерова:
3000 дойдоха от Испания, 3800 от Щатите. За какво говорим и защо се карате.
Янаки Стоилов:
Караме се за това дали е рационално тези 3000 да бъдат раздробено на 30 секции
Четин Казак:
Колко секции извън Мадрид бяха разкрити в Испания.


Румяна Сидерова:
Извън Мадрид не знам колко са, но общо за Испания бяха 36 секции.
Янаки Стоилов:
Това за оправдано ли го смятате в ЦИК.
Румяна Сидерова:
ЦИК не е правила преценка като комисия. Моето мнение ви го казах. То съвпада с Венецианската комисия.
Христо Бисеров:
Защо се предлага от 20 на 50? Може ли да обясниш. От години е 20, а сега се предлага 50.
Янаки Стоилов:
Защото не е рационално държавата да създава 40 секции за 3000 гласа.
Колеги, да гласуваме по низходящ ред. Там където се събере подкрепата, това ще бъде. Накрая може да си остане същото, ако това се смята за рационална практика.
Които са за 100 гласа, да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Един се въздържа. Значи 100 се приема.
Ако настоявате, ще гласуваме и за 50. Има някои, които не участват в гласуването. Те не са длъжни да участват, така че с пет на четири гласа се приема за 100. Има предложение за 50. В залата това може отново да се постави. Запазваме възможността там да се реши окончателно въпроса. Комисията предлага 100. Има предложение за 50 и нека сега да не се фокусираме върху тази численост.
Можем ли другите неща да ги приемем заедно – дипломатическите и консулските представителства, когато са над 1000 души задължително се разкриват съответния брой повече секции. Това е третото. И четвъртото е, когато дипломатическите и консулските представителства могат по своя преценка, без да ги обвързваме с тези условия, да разкрият секции.
Които са “за”, да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Сега трябва да коригираме и в чл. 10б, защото не е съобразено.
Христо Бисеров:
Предложението на г-н Казак се приема по принцип.
Янаки Стоилов:
Да, ще го отразим на съответното място.
Трябва да коригираме второ изречение на чл. 10б, за да има съответствие в числеността. В случая със 100 или тази, която се приеме.
Преминаваме към предпоселдното предложение на г-жа Гегова и на г-н Янев. То отпада частично. Мисля, че трябва да приемем ал. 3 за маркирането на печата. Нали това е различното, по което не сме се произнесли. Гласуваме ал. 3. Другите вече сме ги гласували. Който подкрепя ал. 3, моля да гласува. Благодаря ви. Ал. 3 се приема.
Румяна Сидерова:
При откриване на изборния ден.
Янаки Стоилов:
Моля да се добави в ал. 3, че се маркира при започване на изборния ден.
Румяна Сидерова:
Показва кутията и след това маркира печата. Иначе този текст е безсмислен.
Янаки Стоилов:
“... маркира в началото на изборния ден по уникален начин печата на секционната избирателна комисия...”.
Предложението на г-н Казак и на г-н Цонев. Заповядайте, г-н Казак, да чуем мотивите.
Четин Казак:
Това е предложение по молба на членове на ЦИК, които се опасяват, че закъсняхме със закона и остава много малко време до сформирането на ЦИК и подготовката на тези избори. С оглед да се избегне опасността от затормозяване на процедурата, тъй като тук въвеждаме още една обществена поръчка за изработването на прозрачните кутии и т.н., за това е по-добре да не се променят сроковете, така както е предвидено и в Закона за избиране на народни представители, за да се избегнат подобни проблеми.
Румяна Сидерова:
Не е възможно прилагането на срокове по време на изборите и затова предложението е само за сроковете. Комисиите винаги са следвали процедурите.
Янаки Стоилов:
А за оспорването?
Румяна Сидерова:
В тридневен срок от обявяването.
Янаки Стоилов:
Кой ги възлага тези неща? ЦИК ли ще ги възлага.
Румяна Сидерова:
Обществените поръчки се възлагат от администрацията, която осигурява. За кои срокове?
Янаки Стоилов:
За всички дейности: кутии, бюлетини. Кой ще прави поръчките? Администрацията ли.
Четин Казак:
Изработването на бюлетините, новите прозрачни кутии за гласуване, които трябва сега да се изработят.
Румяна Сидерова:
В ЦИК не важат сроковете. А за останалите неща- подготовка и печат на бюлетини, подготовка на кутии и други материали за изборните помещения, това е правомощие и задължение на администрацията. Тя технически осигурява избирателния процес.
Четин Казак:
По реда на ЗОП ли се прави?
Янаки Стоилов:
Сроковете ще отпаднат, защото не разполагаме с такива дълги срокове.
А обжалването по кой ред става? Заради сроковете на обжалване може да се блокира дейността. Т.е. дали ще прилагаме процедурата на обжалва по ЗОП или някаква друга процедура. Не трябва ли обжалването да тече по Закона за изборите, защото е със съкратени срокове.
Дайте да запишем, че освен че не се прилагат сроковете, а се прилагат сроковете. Всъщност в какво отношение се прилага тогава Законът за обществените поръчки.
Румяна Сидерова:
Редът е по Закона за обществените поръчки. Правното основание е този закон. Досега винаги е било с решение на ЦИК се определят сроковете. Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат за Закона за избор на народни представители. Нека да остане § 4. Няма нужда нов текст да слагате.
Янаки Стоилов:
Да го чуем този текст. Какво гласи той.
Румяна Сидерова:
Разпоредбите на Закона за обществените поръчки за предвидените в него срокове не се прилагат при възлагането на конкурса за компютърна обработка на резултатите от изборите и изработването и отпечатването на бюлетините.
Реплика:
А тук имаме още кутии и печати.
Румяна Сидерова:
За какво са ви за кутии и печати. Като приемете закона за измененията 60 дни има време да се правят кутии и печати.
Четин Казак:
Нали трябва да се възложи това на някого.
Янаки Стоилов:
Не става дума технически, а за юридическата процедура. Нека да го има. Само че остава един открит въпрос какво от двете неща да приемем. Казваме, че се прилага Закона за обществените поръчки извън сроковете, предвидени от него.
Но обжалването по кой ред ще върви. Може би трябва да кажем, че обжалването върви по реда на този и другия изборен закон, защото са съкратени сроковете. Не могат да се обжалват и да текат делата безконечно. Защото, ако сроковете са кратки, то по обжалванията може да има произнасяне.
Румяна Сидерова:
Само за компютърната обработка може да е по този закон, защото тя е с решение на ЦИК. По този закон не могат да се обжалват действия на администрацията. Изключено е. Пред кого и как? Вие трябва нов ред да създадете. То няма такъв ред.
Решението на ЦИК се обжалва в тридневен срок от обявяване.
Янаки Стоилов:
Какво решение да приемем тогава на този реален проблем.
Четин Казак:
Решението е най-простото: Законът за обществените поръчки не се прилага при възлагането на конкурси.
Янаки Стоилов:
Това е много крайно, защото там има изисквания за цена, условия и т.н. Да помислим и ако трябва едно-две изречения по този повод да добавим. Иначе излиза на практика, че няма никакъв контрол върху тази дейност.
Четин Казак:
Евентуално обжалването не спира изпълнението на провеждането на...
Янаки Стоилов:
Говорим за сроковете за обжалване, а не за органите, пред които това става. Никой закон не е съвършен, но да не правим закони, които знаем, че нямат значение в определени свои части.
Мая Манолова:
Обжалването не спира изпълнението.
Янаки Стоилов:
То губи смисъл. То е ясно, че не спира изпълнението. Не трябва ли тук да предвидим срокове
Сроковете за възлагане да се обжалват в еди-какъв си период и произнасянето е в еди-какъв си период. Така с две изречения решаваме въпроса. Записваме:
Обжалването е в тридневен срок, а произнасянето е в седемдневен срок.
Ние не сме казали, че обжалването спира изпълнението.
Румяна Сидерова:
Съдът отменя. Какво правиш? Започнало е изпълнението, сключени са договорите и 10 дена да е срокът, изпълнението вече е започнало.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем, че не подлежат на обжалване решенията и толкова.
Мая Манолова:
Предвид кратките срокове, примерно, след 15 дни започва второ възлагане. Второто също се обжалва.
Яни Янев:
Колеги, дайте да сложим начален или краен срок за обявяване на обществените поръчки.
Янаки Стоилов:
Г-жа Сидерова ще ни ориентира какъв най-късен срок да сложим за обявяване на поръчките с оглед на поръчката за тези работи, които трябва да се произведат.
Румяна Сидерова:
Досега това го е вършела администрацията.
Янаки Стоилов:
Все пак се знае в какви срокове може да стане.
Румяна Сидерова:
Бюлетините, ако се отпечатват с тази защита, те могат да се отпечатат само в една печатница. Там няма и кой да играе за обществена поръчка. Ако се приемат тези защити, които се приеха за предишните избори, печати по този начин еди-коя си печатница. Само тя ще отпечатва бюлетини. В страната са максимум две печатниците. А за начина на сгъване мисля, че само печатницата на Банката има такава машина.
Янаки Стоилов:
Аз от това разбирам по-скоро, че ние фигуративно казваме, че се прилага Законът за обществените поръчки, пък той не се прилага.
Чакам някакви предложения по този въпрос, преди да завършим, за да можем да подготвим доклада.
Румяна Сидерова:
Според мен, го оставете така, както е в този случай – само бюлетините и обработката на резултатите. Печатите няма да се правят на едно място. Ще обявяват малки поръчки и това ще реши администрацията Може по 31 избирателни района.
Янаки Стоилов:
Тези неща, според мен, е по-добре да се възлагат централизирано. Дали фактически ще се правят централизирано, е друг въпрос.
Румяна Сидерова:
Този закон е за изборния процес. Не вкарвайте вътре и други неща.
Янаки Стоилов:
Да, но ние говорим за Закона за обществените поръчки, който явно се прилага много специфично, с оглед на тази дейност.
Да го оставим така. Не се прилагат сроковете, а те ще важат и за сроковете за обжалване.
Четин Казак:
Сроковете, предвидени в него.
Янаки Стоилов:
Разпоредбата на Закона за обществените поръчки за предвидените в него срокове, не се прилагат при възлагането на конкурс за компютърната обработка.
И не само за възлагането, но и за обжалването.
Не се прилагат за тези дейности, защото ние за тези дейности правим изключението.
Четин Казак:
Не е само за възлагането, а за целия процес на обществената поръчка.
Янаки Стоилов:
Сроковете не се прилагат при конкурсите. Т.е. без възлагането. Като се каже при конкурсите, се има предвид и за възлагане, и за обжалване. Въобще сроковете не се прилагат и тогава могат да се въведат и някакви съкратени срокове.
Така е по-добре, нали? Но възниква въпроса какви са приложимите срокове.
Румяна Сидерова:
Единственото, което ми хрумва, е да препратите към сроковете на ЗАН.
Янаки Стоилов:
Те също не са толкова кратки.
Четин Казак:
Най-чисто, но най-грозно, просто не се прилага закона и това е.
Румяна Сидерова:
Сроковете за решенията на ЦИК.
Янаки Стоилов:
Аз това казах в началото, но някой възрази, че там има различни срокове. Сроковете са предимно три дни за обжалване и три или седем дни за произнасяне. Но там рискът, който възниква е, че може и вторият конкурс да бъде оспорен.
Четин Казак:
Дай да го решим така. Може да е грубо, но е радикално: Не се прилага законът.
Янаки Стоилов:
А по какъв ред се възлагат тези неща?
Христо Бисеров:
Или необжалваеми.
Румяна Сидерова:
Не го пишете, ще кажат че нарочно го правите.
Янаки Стоилов:
Да кажем тогава, че са необжалваеми решенията на органите, които взимат решения по прилагането на ЗОП.
Румяна Сидерова:
Не го правете това.
Янаки Стоилов:
Общо не се прилагат сроковете или само за възлагане.
Приемаме текста: Предвидените в ЗОП срокове не се прилагат при конкурсите за всички неща, които изброяваме, без думата възлагане.
Зара Добрева: Министерство на регионалното развитие
Конкурс не е точната процедура. По Закона за обществените поръчки има няколко вида процедури: открита процедура, процедура по договаряне, договаряне ...

Янаки Стоилов:
Значи да говорим за процедури, така ли?
Зара Добрева:
Да. По Наредбата за малки обществени поръчки открит конкурс и други видове. Просто “конкурс” не е точното наименование на процедурата.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Тогава текстът става:
Разпоредбите на Закона за обществените поръчки за предвидените в него срокове не се прилагат за процедурите за компютърна обработка на резултатите от изборите, за изработването и отпечатването на бюлетините и т.н.
Вместо “конкурс” се записва “процедурите”.
Мая Манолова:
“Възлагането” не пречи като дума, защото там се използва в смисъл провеждането на цялата процедура.
Янаки Стоилов:
Ние говорим, че и за обжалването не се прилагат сроковете, а не само за възлагането.
Има ли нещо, което да сме пропуснали?
Мая Манолова:
На с 18, тъй като текстът на ал. 3, който предлагаме, се съдържа Янаки Стоилов: Т.е. ал. 3 на с. 18 се оттегля.
Мая Манолова: Да се запише, че ал. 3 се заличава.
Янаки Стоилов: Вие го предлагате, значи сега го оттегляте.
Мая Манолова: Не, ал. 4 става ал. 3.
Янаки Стоилов:
Като я няма ал. 3, ал. 4 става ал. 3. Но оттегля ли се ал. 3. (Не.) Какво, отхвърляме ли я? Какво да запишем.
Мая Манолова:
Ние не я предлагаме. Тя съществува. За това предлагаме да се заличи. (Чл. 30 (3)).
Янаки Стоилов:
Просто погрешно вписана като предложение. Тя си съществува. Просто трябва да я заличим от доклада.
Колеги, с това завършваме. Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: