---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 36

Днес, 27.07.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър, Кети Бозукова и Петър Василев, директор на ГД “Изпълнение на наказанията”, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Благородна Найденова и Ахинора Коцева, от ВКП – Петър Раймундов, от Военно апелативен съд - Веселин Пенгезов, председател, от Национална следствена служба Владимир Петров, от Министерството на финансите – Борислав Шулев и Цветанка Михайлова, от Българска народна банка – Росен Грозев, от СУ “Климент Охридски” – Ангел Калайджиев.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми гости,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 06.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искането на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 6/2006 г., за установяване противоконституционността на § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 129 (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.).
2. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 06.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искането на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 7/2006 г., за установяване противоконституционността на § 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 129 (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.), в частта му, с която се създава чл. 130а, т. 3.
3. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен от министерския съвет.
4. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-49, внесен на 07.04.2006 г. от Мая Манолова и Георги Юруков, № 654-01-69/26.05.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-86/23.06.06 г., внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и № 654-01-89/28.06.06 г., внесен от Захари Георгиев.
Започваме по дневния ред.
Елиана Масева:
Предлагам да взимаме становище от сферата на правото, когато става дума за оспорване на закон, а когато става дума за Конституцията, не е наложително ние да изразяваме становище. Тъй като имаме доста противоречия в тази практика и тя е била оспорвана дали може Правната комисия да изказва воля и да взема становище. В 39-тото Народно събрание не се приемаха с оглед на сериозността на въпросите.
Янаки Стоилов:
Въпреки това, редно е да бъде внесено в Народното събрание, за да може да се изрази волята от органа. Така както вие поставихте въпроса, ще го разделим на две: досега не е имало случай да приемем становища, които са изразявани чрез Правната комисия и другата част от вашия въпрос е дали да се възползваме да изразим мнение по същество. Можем да го гласуваме така направеното предложение. Ако надделее разбирането ние да изразим становище, ще ги гледаме по същество. Желаете ли да гласуваме в началото? (Да.)
Тези, които са да се занимаваме с изразяването на становище по същество по направеното искане, моля да гласуват. Осем “за”. Против? Четири “против. Въздържали се? Няма.
За нас не е спорен въпросът дали можем или не.
Подлагам на гласуване. Тези, които подкрепят да изразим становище по същество, моля да гласуват.
Седем гласа “за”. Против? Четири гласа “против”. Въздържали се? Трима се въздържат
В този случай няма да разглеждаме въпроса според резултата от гласуването.
Продължаваме по дневния ред.
По точка трета – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение.
Докладът на комисията по Законопроекта за договорите за финансово обезпечение е направен като предложения на комисията с оглед на правно техническото оформление на законопроекта.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Глава първа. Общи положения.
Има предложение на народните представители Надя Антонова, Яни Янев и Метин Сюлейманов да отпадне наименованието “Глава първа. Общи положения.” Работната група подкрепя предложението.
Надя Антонова:
Тъй като нашето предложение е и нататък да се заличат текстовете за наименованията на главите и съответно номерацията, предлагам по принцип да гласуваме това наше предложение с оглед улесняване на гласуването.
Янаки Стоилов:
Добре, който подкрепя отпадането на тези текстове от законопроекта, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 1. Има предложение на същите народни представители. Работната група подкрепя предложението, като подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на чл. 1.
Имате ли бележки по така предложения текст. Няма.
Който подкрепя предложението на работната група за чл. 1, ал. 1 и 2 моля да гласува. Благодаря ви. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
Чл. 2. Има предложение на народните представители. Работната група подкрепя предложението, по принцип подкрепя предложението на вносителя и предлага нова редакция на чл. 2, който става чл. 3.
Имате ли бележки по така предложената редакция на чл. 3.
Реплика:
Бихме искали да попитаме авторите на законопроекта във връзка със Закона за кредитната институция какво е кредитна институция.
Янаки Стоилов:
Предлагам отговорът по този въпрос да го получим по-късно, тъй като представителите на банката са поканени за 15.00 часа.
По останалите текстове на чл. 3 има ли бележки и предложения. Ако няма, да гласуваме редакцията на работната група по предложението на вносителя и народните представители за текста на чл. 3, който става чл. 4. Финансово обезпечение.
Който го подкрепя, моля да гласува. Приема се. Против и въздържали се няма.
Чл. 4, който става чл. 2. Договор за финансово обезпечение.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители. По него има ли предложения? Няма. Да го гласуваме чл. 4, който става чл. 2. Благодаря. Приема се. Против и въздържали се няма.
Чл. 5. Предоставяне.
Чл. 6. Доказване.
Имате ли предложения по редакцията на работната група за чл. 5 и чл. 6. Няма. Който ги подкрепя, моля да гласува. Приемат се.
Чл. 7. Финансови задължения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция. Имате ли бележки? Няма. Да гласуваме текста. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
Чл. 8, който става чл. 9 с направените предложения на народните представители. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага нова редакцията на чл. 8, който става чл. 9. Изменения във финансовото обезпечение.
Ако нямате бележки, можем да гласуваме чл. 9 в предложената редакция от работната група. Който е “за”, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Приема се.
Чл. 9, който става чл. 8. Работната група подкрепя предложението на народните представители. Приема по принцип текста на вносителя и предлага нова редакция на чл. 9, който става чл.8. Право на ползване при договор за залог.
Ако няма бележки, да гласуваме чл. 8. Благодаря ви. Приема се.
Глава трета. Предложението на същите народни представители е за заличаване на наименованието, което ние вече гласувахме по принцип.
Чл. 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители за наименованието на чл. 10. Неизпълнение и клауза за нетиране.
Реплика:
Редакцията на чл. 10 не е добра.
Т. 2 на ал. 1 – влиза в сила клауза за нетиране. Не може ли да се предложи заместване на термина “нетиране”.
Янаки Стоилов:
В буквалния смисъл е някаква чиста стойност. Нали няма определение на този термин.
Елиана Масева:
В ал. 2 е определението какво се разбира под нетиране. Въобще има ли го като термин в друг закон?
Янаки Стоилов:
Предлагам да отложим приемането на чл. 10 и да преминем към чл. 11.
Чл. 11. Има предложение на народните представители. Работната група го подкрепя. По принцип приема текста на вносителя и предлага нова редакция на чл. 11. Реализиране на финансовото обезпечение.
По този текст имате ли някакви бележки. Няма. Да го гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 12. Работната група подкрепя предложението на народните представители. По принцип подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция на чл. 12. Уреждане на отношенията след реализиране на финансовото обезпечение.
Имате ли бележки по текста на чл. 12. Няма. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 13. Има предложение на народните представители за заличаване на чл. 13 поради обединяване на съдържанието му с чл. 9, който става чл. 8. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 8.
Моля да гласуваме тази промяна. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 14, който става чл. 13.
Тук отново се появява терминът “нетиране”.
Надя Антонова:
Работната група е направила нова редакция, но във връзка с изясняване на термина “нетиране”, предлагам да отложим приемането на чл. 14.
Янаки Стоилов:
Представителите на банката вече са тук. Предлагам да се върнем към текста на чл. 10, в който се използва терминът “нетиране”. Да помолим представителите на банката да коментират дали е достатъчно ясен този термин и има ли възможност да бъде изразен по друг начин. Този термин се появява и в чл. 14. Ако имате възможност да дадете някакви разяснения по този въпрос. Нека да ги чуем.
Росен Грозев: главен директор – БНБ.
По отношение на термина “нетиране” мога да кажа следното. Това е термин, който се въведе в нормативното пространство чрез Закона за кредитните институции, който Народното събрание прие миналата седмица в главата “Прекратителни процедури”.
Янаки Стоилов:
Вие смятате, че не е добре да използваме някакъв описателен термин, който да съответства на това и този термин не би могъл да създаде реален проблем, още повече, че е въведен вече в законодателството.
Колеги, предлагам да пристъпваме към гласуване на отложения чл. 10. Благодаря ви. Против и въздържали се няма.
Да гласуваме и чл. 14. Прекратителна процедура и оздравителни мерки в редакцията на работната група. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Преди да продължим с Глава четвърта да върнем към текстовете, които приехме преди вносителите да бъдат тук, за да направим уточнения, които те смятат че са необходими.
Росен Грозев:
За по-голяма яснота предлагаме редакция на чл. 6, ал. 1 на с. 9.
В последното изречение на ал. 1 да се добави израза “за предоставена”
Също така, в т. 1 и 2 на ал. 1 да отпадне израза: “ако обезпечението се изразява в това”.
Янаки Стоилов:
Имате ли други бележки по дотук приетите текстове?
Росен Грозев:
Чл. 4, ал. 3 да придобие следната редакция:
“(3) Финансови инструменти по смисъла на ал. 1 са наличните и безналичните ценни книжа, като:
1. акции в търговски дружества или други ценни книжа, еквивалентни на акциите в търговски дружества, както и облигации или други дългови ценни книжа, които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар;
2. всякакви други обичайно търгувани ценни книжа, които дават право за придобиване на акции, облигации или други ценни книжа по т. 1 чрез подписка ...”
и нататък теста си продължава.
Т.е. ал. 3 да бъде само с две точки.
Янаки Стоилов:
По направените предложения има ли изказвания. Ако няма, да гласуваме. Който приема предложената редакция от вносителя на чл. 4, ал. 3, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Елиана Масева:
Считам, че ал. 2 на чл. 10 трябва да бъде включена в допълнителните разпоредби, тъй като ал. 2 е дефиниция, като остане текста, който да препраща по т. 1 и 2. В Допълнителните разпоредби да се каже какво е клауза за нетиране.
Янаки Стоилов:
Приемаме да бъдат добавени накрая в допълнителните разпоредби термините съобразно Закона за кредитните институции.
Продължаваме с Глава четвърта. Вече приехме предложението за заличаване на наименованието.
Чл. 16. Има предложение на народните представители. Работната група приема предложението.
Чл. 16 става чл. 15. Приложимо право. Работната група приема по принцип текста на вносителя и предлага редакция. Имате ли някакви бележки по предложената редакция. Няма. Да гласуваме чл. 15. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Има предложение на народните представители за създаване на нов чл. 16. Неприложимост. Работната група подкрепя предложението. Имате ли бележки? Няма. Който подкрепя чл. 16,моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
Преминаваме към Допълнителна разпоредба.
По допълнителната разпоредба са направени допълнения. Имате ли бележки?
Иглика Иванова:
По т. 2 “Право на собственост” е правото на собственост. Това нищо не пояснява.
Камелия Касабова:
Няма никаква разлика в правата, които носи и които са инкорпорирани в една налична и в една безналична ценна книга. От една страна, това са правата върху ценната книга, които всъщност са правото на собственост върху нея и другото са членствените правоотношения, които ценната книга носи: клас, дивидент, лихви и всичко, което е свързано. Това са два вида права, но те са идентични, както при наличните ценни книги, така и при безналичните и не могат да се разделят.
Росен Грозев:
Именно в подкрепа на тази логика, която изложи г-жа Касабова, именно идеята тук е, когато се говори за съвкупността от права, да се хванат и членствените права, които произтичат от ценните книги.
Камелия Касабова:
Те не се различат, те не са подложени на различен режим, те са в идентичен режим, само че имат различно материално проявление.
Янаки Стоилов:
Да смятаме ли, че с обхвата на думите “право на собственост” се решава въпроса – правото на собственост е правото върху налични ценни книги и т.н.
Камелия Касабова:
Излиза в единия случай, че при наличните ценни книги, е само правото на собствеността върху материалния носител, а при безналичните е само върху правата, които ценните книги носят. А то не е така.
Росен Грозев:
Дали може да се предложи следната редакция в съответствие с предложеното от г-жа Касабова:
“Право на собственост” е съвкупността от права върху налични и безналични ценни книги и вземания.
Камелия Касабова:
Това е друго. Съвкупност от права – това са и върху ценната книга и членствените права и всички останали.
Янаки Стоилов:
Така определението е по-сполучливо.
По “правото на ползване”?
Приемаме “съвкупността от права върху налични ценни книжа и т.н.
А по “правото на ползване” има ли някакви редакционни уточнения.
Росен Грозев:
Що се отнася до “правото на ползване” това е един от ключовите термини, един от ключовите институти, които се използват в Директивата. Целият член 5 от тази не много обемна директива е озаглавен “Право на ползване на финансово обезпечение, предоставено чрез договор за залог.”
Действително отново сме изправени пред тази трудност – да не би някой да помисли, че ние се опитваме да променим една осветена от времето и теорията представа за правото на ползване. И на практика тук става въпрос технически термин, който се въвежда само за нуждите на този законопроект и затова го уточняваме по този начин – правото на обезпечено лице като собственик да ползва и да се разпорежда с финансовото обезпечение. Именно това е същината на директивата. Това е един от революционните моменти, които тази директива въвежда по отношение особено на държавите от френския правен кръг, които са повлияни Наполеоновия повик и в които при условие на предоставянето на залог, залогополучателят не може да ползва предоставения залог. Ние вее разрешихме със Закона за особените залози заемодателят да използва предоставения залог. Но с този закон ние ще отидем една стъпка по-напред – залогополучателят ще може да използва предоставените финансови инструменти.
Янаки Стоилов:
Няма ли това да стане по-ясно с едно разместване на текста:
“Правото на ползване” е правото на обезпеченото лице да ползва и да се разпорежда като собственик с финансовото обезпечение..
Т.е. тук искаме да приравним възможностите, които има ползвателя с тези на собственика и то за негова сметка. Просто едно разместване.
Камелия Касабова:
Тук няма нищо революционно, защото това е институт, който е въведен в българското право още 1997 или 1998 г., че залогоприемателят, за разлика от обикновения залогоприемател по гражданското право може да се разпорежда с веща, която е заложена.
Янаки Стоилов:
Но това понеже е част от теорията, ние сега не решаваме тази теоретична дискусия.
Камелия Касабова:
Това не е теория. Това е въпрос на действащ закон, защото ценните книжа могат да бъдат обект единствено на особен залог, а този особен залог дава възможността да се разпореждаш с ценната книга и затова не е необходимо въобще да се казва “право на ползване”. То е една разпоредителна сделка.
Янаки Стоилов:
Те го употребяват в съдържанието на
Камелия Касабова:
Защо го употребяват. То е безсмислено да се употребява и в рамките на ползване да се внася тази неяснота и объркване спрямо цивилистиката. То може да се избегне съвсем спокойно.
Янаки Стоилов:
Допускам, че на няколко места го има във вече приетите текстове и може би там ще възникне затруднението.
Камелия Касабова:
Да може да ползва и да се разпорежда с финансовото обезпечение. Това е смисълът
Росен Грозев:
Този термин е основен. Той се използва в много от текстовете на законопроекта. Даже в основната работна група и в допълнителната работна група да намерим някакъв институт на този термин, за да не дразни това право на ползване, което е познато в друг смисъл. Право на използване, например. Дали това е най-доброто решение.
Янаки Стоилов:
Разбирам ви, защото затруднението е по-дълбоко. То идва от възприемане на общоприетата лексика в самото право на Европейския съюз, което в този смисъл деюридизира и става описателно, вследствие на някаква по-популярна английска лексика. Но този въпрос е част от една друга дискусия, която ние няма да можем да решим чрез един или два от законите, с които в момента трябва да се справим.
Росен Грозев:
Именно, това е един технически термин, който освен в директивата вече и в 25 законодателства на държавите от Европейския съюз, които са я транспонирали. Така че ние трябва да имаме някакво съответствие с тях.
Янаки Стоилов:
Можем да преминем към гласуване на заключителната разпоредба с направените редакционни уточнения в т. 2 и т. 3.
Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Г-н Калайджиев, ние тъкмо приключваме, но имате право на последна дума, ако нещо различно от другите участници, носите със себе си.
Гласувахме току-що Допълнителната разпоредба.
По Заключителната разпоредба няма предложения.
Имате ли нещо по приетите текстове? Няма.
Гласуваме Заключителната разпоредба. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви, приема се.
С това приключваме приемането на Доклада на комисията по второто четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение.
Благодаря ви за участието. В пленарна зала не очаквам в такива детайли да се възпроизведе дискусията, но може да я проследите съобразно програмата на парламента и да имате готовност да участвате в обсъждането.

По четвърта точка – Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля участниците, които са поканени да участват в обсъждането, да заемат по-удобни места на масата.
Няма да подлагам на обсъждане заглавието на законопроекта. Преминаваме към предложенията. В началото аз съм направил едно предложение, което е въпрос само на синхронизация на чл. 2, ал. 2 с редакцията на чл. 25, ал. 4 на Конституцията, изменена с една от нейните поправки през 2005 г. относно възможността български гражданин да бъде предаван на чужда държавата или международен съд за целите на наказателно преследване. Сега действащата разпоредба забранява това, което е разрешила Конституцията. За да няма такова формално противоречие се предлага този текст.
Единственото съображение, поради което съм направил това предложение, въпреки буквалното повторение със съдържанието на Конституцията, че наказателното право има особености за това, че всички негови изисквания с оглед на отговорността, трябва да се съдържат, затова съм сметнал, че е по-добре да не се позоваваме просто на Конституцията с отмяна на досегашния текст, а да възпроизведем съдържанието на Конституцията и по този начин да променим сега действащия текст в тази материя.

Камелия Касабова:
Това е новият текст, който не е влязъл още в сила.
Янаки Стоилов:
Не че не е влязъл в сила, но тъй като става дума за основание за отговорност, никога отговорността не възниква директно на основание на Конституцията.
Камелия Касабова:
Ясно, но възпроизвеждаш новия текст на Конституцията?
Янаки Стоилов:
Да, т.е. вече допустимостта при определени условия български гражданин да бъде предаван на друга държава.
Имате ли някакви бележки по това предложение.
Тези, които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 1 на вносителя няма предложения. Има ли някакви предложения.
Елиана Масева:
Имаше едно предложение да не бъде само жилища. На първо четене се изказа такова мнение от някои от колегите. В тази връзка, защото предизвика разсъждения по текста на чл. 12, ал. 3 не е ли по-удачно да бъде “жилищно помещение”, за да обхваща по-широк кръг.
Янаки Стоилов:
Става дума, че част от тези изменения са били предмет на разглеждане от Конституционния съд. Тогава Конституционният съд е оставил тази разпоредба, само тази и там е дал едно съпътстващо тълкуване, че жилище е всяко едно място, което в дадения случай лицето използва за живеене. Така че тук биха могли да се включат и вила и хотелско помещение. Смятам, че “жилище” може да се разбира, но ако има някакво допълнително определение въпреки това, да обсъждаме.
Г-н Миков, искате нещо по тази тема.
Михаил Миков:
Искам да допълня откъде произтича. През 1997 г. имаше една посока на развитие на института към повече защита на собствеността, отколкото на живота. Тогава го атакувахме през Конституционния съд. Конституционният съд каза, че все пак животът и здравето е по-висша ценност отколкото собствеността и редуцира в медиите. Аз лично подкрепям този текст, защото той още повече свива – не можеш да застреляш човек, който е проникнал да краде ябълки. Поне аз така мисля. Но има други хора, които казват, че щом човек е отишъл да краде ябълки, можеш да го застреляш. Това е въпрос философски, теоретически в крайна сметка, но това е свое го рода свиване и аз смятам, че е разумно.
Друг е въпросът, че във френския Наказателен кодекс, това е сведено само до нощно време. Французите смятат, че само нощно време е приложимо това превишаване, но ние не сме стигнали до тази работа.
Янаки Стоилов:
Т.е. да го оставим така текста. Да гласуваме. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 2. Чл. 12а се отменя. Няма предложения.
Михаил Миков:
Този текст беше приет също през 1997 г. Той беше приет тогава, защото от 1968 г. до тогава се прилагаше едно постановление на Върховния съд и се приемаше, че действията по задържане на престъпник са неизбежна отбрана. Прилагаше се чл. 12. По задържането на престъпник нямаш непосредствено противоправно нападение. Това е nonsense. Т.е. престъпникът тръгнал да бяга, гони го полицая, упражнява насилие и прилагаш неизбежна отбрана. Няма никаква неизбежна отбрана в тая работа. На практика през последните години практиката се въздържаше да прилага този институт. Условията, при които може да се прилага текста са прекалено изчерпателни. Не знам защо е предложен сега този текст.
Мая, вие сте го предложили на база на правителствения законопроект.
Мая Манолова:
На база на предложение от практикуващи юристи в първия вариант.
Михаил Миков:
Тия практикуващи юристи да кажат има ли противоправно нападение при задържането на престъпник. Той бяга.
При всички случаи трябва да има текст в Наказателния кодекс, който да свързва административно-полицейските граници и употребата на специални средства – палки и пр. и наказателно правния ефект на това. Тук нямаш неизбежна отбрана. Какъв текст ще приложиш, за да оневиниш полицая, който е нанесъл средна телесна повреда на един бягащ престъпник. Кой текст от Наказателния кодекс. То не е неизбежна отбрана, защото нямаш противоправно нападение.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков постави основателен въпрос, но той като чели навежда към прередактиране на действащия текст, а не неговата отмяна. Нали така, г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз не казвам, че текстът е безапелационен, но в никакъв случай той не е ненужен.
Янаки Стоилов:
Ние можем ли да се заемам с това да дадем съдържание на действащия текст, не да го отменяме, а да променим неговата редакция.
Михаил Миков:
Аз съм съгласен, стига колегите да се включат в редакцията му.
Янаки Стоилов:
Г-н Арабаджиев, вие също искахте думата по този текст.
Веселин Пенгезов:
Този текст наистина трябва да бъде прередактиран, защото в общата част на книгата на проф. Стойнов е описано, че този текст е най-неясният от 1897 г. насам поради една единствена причина, че при настоящата редакция “причиняване на вреди на лице, извършило престъпление”. Значи е приложим единствено при задържане на затворник, т.е. на осъден с влязла в сила присъда. Тази редакция значи точно това. Това е единственият дефект на този текст. Иначе текстът е приложим и аз съм го прилагал и то твърде успешно. Той е приложим. Действително това е доразвитие на института на “неизбежната отбрана”.
Михаил Миков:
Без да е същинска, защото нямаш нападение.
Веселин Пенгезов:
Това е доразвитие на тълкувателното постановление на Върховния съд, с което те приемат, че задържането на бягащ престъпник е приравнено на неизбежна отбрана, но това е тълкувание, а това е законов текст, който се приема въз основа на това тълкувание. Единственият недостатък е “на лице, извършило престъпление, за да се предотврати извършване на друго престъпление”. Това трябва да се оправи само и проблемът е никакъв.
Михаил Миков:
Г-н Председател, ако се обединим около това, да го отложим и да го редактираме този текст и да си остане. Т.е. да не отпада, а да се промени. .
Александър Арабаджиев:
Вече беше казано, че постановлението, за което се спомена, е все още в сила. Разбира се, тази хипотеза е на плоскостта на неизбежната отбрана, но аз съм склонен да го отложим и да търсим нова редакция на чл. 12а, а да не прибързваме с неговото решение.
Янаки Стоилов:
Които са съгласни да отложим разглеждането на § 2 с оглед на евентуалното му прередактиране, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 3. Предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители.
Предлагам да го отложим предвид на това, че тук се предлага промяна в общата част и тя се отнася към определени състави на престъпленията в специалната част. Нека темата да я обсъждаме общо и тогава да решим заедно и двата въпроса.
Имате ли нещо против така да постъпим? Става дума за принудителното лечение на наркозависимите. Като видим какво ще бъде “санкция”, какво ще бъде “принудителна мярка” – какви модели ще приемем, така че да гледаме темата изцяло в общата и специалната част.
Предлагам да отложим засега и § 3 и § 4.
Реплика:
Има и други. За това всички, които касаят тази тема.
Янаки Стоилов:
Които са съгласни, моля да гласуват. Благодаря ви.
По § 4. В чл. 42а, ал. 2, т. 4 думите “и/или” се заменят с “или”.
Има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов думите “и/или” да останат.
Всъщност тук даваме определение на това какво е пробационна мярка, а не как тя се налага. Т.е. дори и да остане само “или”, това не предрешава въпроса дали тя ще се налага самостоятелно или в комбинация с други мерки. Да си остане предложението на вносителя, т.е. или, защото става дума за изброяване, а не за налагане. Имате ли възражения? Просто е по-прецизно от редакционна гледна точка. Трябва да е ясно, че ние не променяме възможностите, които съществуват досега.
Поддържа ли някой предложението на народните представители.
Налагането на пробационните мерки се определя с наказанието и там могат да се кажат кои от тези, защото иначе може да излезе, че те се налагат винаги заедно. Понеже са две, пред “и” обикновено се слага някакъв разделителен съюз, иначе може и запетая да сложим, защото после има други изброявания. Те са отделени с точка и запетая. Можем ад сложим запетая, за да няма колебания. “... включени в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; и т. 5. поправителен труд.” Това, според мен, най-чистото предложение, за да няма някакво двосмислие. Тогава не знам какво да кажем: дали приемаме или не приемаме едно от двете неща, защото нито едното, нито другото става. Комисията предлага да се постави запетая между тях.
Предлагам това да гласуваме. Има ли възражения? Няма. Приема се.
По § 5. Чл. 42б. В ал. 4 навсякъде думите “и/или” се заменят с “или”. Има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов думите “и/или” да останат.
В ал. 4 “пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, (пак запетая трябва да бъде) програми за обществено въздействие е насочена към трудовата интеграция и/или изграждане на социални навици”.
Тук е по-добре да си остане “или”.
Значи в първия случай или се заменя със запетая, а във втория – остава “или”. Защото целите могат да са всяка една от тези.
Там където става дума за изброяване се заменя със запетая. Така както го приехме по § 4 така става и тук, но края на ал. 4 става “или”, защото там целите могат да са алтернативни. С оглед на това ще видите каква част от предложенията се приемат на народните представители.
Те имат предложение по ал. 5 (т.2 от тяхното предложение) Ще ви я прочета:
“Пробационната мярка “безвъзмезден труд” е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения”, и накрая се добавя текстът по предложението на Ралчев и Милтенов, “в обект, утвърден от пробационния съвет.”
Това е по вносител, а те всъщност нямат предложение в тази част.
Елиана Масева:
Това, което прочетохте е неразбираемо – краят на текста на ал. 5, не е свързано с подлога.
Димитър Бонгалов:
Г-н Стоилов, това е начин за изпълнение на тази мярка. В ЗИН му е системното място. Там го има в текста. Ние ще внесем предложение за изменение на ЗИН през м септември. В момента го има в текста и после, ще има дублиране на текста и е безсмислено.
Янаки Стоилов:
Защо тогава се предлага. Да го махнем оттук .
Димитър Бонгалов:
Предложението ни е за отпадане на предложението за изменение. Няма смисъл да се пипа текстът.
Янаки Стоилов:
Обратно, предлага се, да се добави. А сега го няма.
Димитър Бонгалов:
Точно това казваме. Текстът касае по-скоро по системно място изпълнение на наказанието, какъв е редът и там го има и е безсмислено да го има и в НК.
Яни Янев:
Ако направим паралел с изпълнението на “задължително заселване”, там се казва: Задължително заселване на определено място.
Янаки Стоилов:
Как може задължителното заселване да е на неопределено място.
Яни Янев:
Как може да не се казва, че е в определен обект. Трябва да им механизъм, по който това нещо трябва, т.е. фиксираш, не може човекът да работи навсякъде, където го пратиш.
Янаки Стоилов:
Тук единствената дискусия, която засяга материално-правната страна на наказанието е тази, че при формулировката “без ограничение на свободата”, всъщност посочването на обекта е някакъв вид ограничаване, тъй като той все пак, полагайки този труд, трябва да присъства на определено място. Мисля, че досега не са възниквали практически проблеми – някой да оспорва определените обекти по реда на Закона за наказанията, затова че те не съответстват напълно на изискванията на ал. 5 от НК. Ако не е имало такъв практически проблем, мисля, че не трябва да се занимаваме и да пипаме текста, от което нищо ново не произтича.
Димитър Бонгалов:
Няма никакви проблеми в практиката, нещо повече.
Янаки Стоилов:
Т.е. ние предлагаме по вносителя т. 2 да отпадне.
Т. 1 в единия случай е със запетая, а в другия – “или”, а т. 2 отпада. Предложенията не се подкрепят.
Които са съгласно, моля да гласуват. Благодаря. Против и въздържали се няма.
Параграф 6. По § 6 съм направил едно предложение, което също може да се определи като синхронизационно с терминологията на вече действащия Наказателно-процесуален кодекс.
Имате ли бележки по § 6. Заповядайте.
Петър Раймундов:
Забележката е терминологична. Тук се използва понятието “разследване”, но то е само част от досъдебното производство. Алтернативно понятие на досегашното “предварително производство” се явява терминът “досъдебно производство”, който включва и разследването. На тези места, според мен, би трябвало да съответства терминът “досъдебно производство”, а не “разследване”.
Янаки Стоилов:
Като кажем “досъдебно производство” да включим повече неща от тези, които съответстват на сегашното производство.
Петър Раймундов:
Едното е разследване, а другото е действие на прокурора. Така че този термин “досъдебно производство” дава по-широка възможност за приложението на разпоредбата на чл. 61.
Когато е правен Наказателния кодекс предварителното производство също беше досъдебна фаза на производството с две форми: предварително следствие и дознание. Така че аналогичния термин на предварително производство в момента, в който е правен НПК (1968г.) и тогава действащия кодекс е досъдебно производство.
Николета Кузманова (експерт):
Досъдебна фаза – образуване, предварително производство и действие на прокурора. След като тук е използвано предварително производство значи се е имало предвид онзи стадий, който сега се нарича разследване.
Петър Раймундов:
Не е така. Когато е създаван Наказателния кодекс предварителното производство беше цялостната досъдебна фаза, която включваше следствието и дознанието и всичко, което е свързано с образуването, повдигане на обвинението, предявяването на разследването и действията на прокурора.
Янаки Стоилов:
Дайте да видим редакцията и да приемем някакъв обобщаващ термин, ако той съответства - досъдебно производство.
Аз оттеглям предложението си. Защото тази по-обща формулировка е по-добре.
Които приемат тази терминологична замяна, моля да гласуват. благодаря ви. Приема се.
По § 7. В чл. 63, ал. 1, т. 5 думите “пробацията и” се заличават.
И обратно е предложението на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов – остават.
Ще ви прочета чл. 63, ал. 1, т. 5. Пробацията и глобата с обществено порицание.
Става дума за замяна.
Николета Кузманова (експерт):
Ако позволите, едно пояснение за предложението на вносителя. При промените в Наказателния кодекс, в който се въведе възможността пробацията да се налага за непълнолетни, тъй като бяха в много бърз порядък направени, реално в момента въпреки че чл. 62 позволява налагане на наказание “пробация” за непълнолетни, чл. 63 в сегашната му редакция блокира тази възможност. Предложението на вносителя е насочено към поправяне на грешката дотолкова доколкото ще има възможност да се налага пробация и на непълнолетни.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е уместно предложението на вносителите да остане, тъй като пробацията е една типична мярка, която може да се налага на непълнолетните. А не тя да се заменя с друга. Нека да подкрепим предложението на вносителя, защото за непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят, пробацията няма смисъл да се заменя, а да се изпълнява за непълнолетните.
Има ли някои, които поддържат предложението на Ралчев и на Милтенов. Няма. Тогава гласуваме предложението по вносителя. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 8. Няма предложения. По вносител в чл. 65, ал. 2. “След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в трудово-поправително общежитие”.
Предлага се думите “трудово-поправително” да се заменят със “затворническо”.
Това е терминологично. Приемаме го.
Има предложение на Яни Янев, Мария Капон и група народни представители за създаване на нов § 9.
Има предложение от същите народни представители и за нов § 10.
Преминаваме към § 9 по вносител. Чл. 73, ал. 1 думата “наблюдателна” се заличава. Ще ви прочета какво гласи чл. 73, ал. 1.
“По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна ...
Приемаме го.
Параграф 10. В чл. 74. “Президентът може след помилване на опрости изцяло или части от наложеното наказание...”. Тук след думите “смъртно наказание” се добавят: “доживотния затвор без замяна и доживотния затвор”.
Има предложение на Ралчев и Милтенов за отпадане на думите “смъртно наказание”. Аз не знам практически дали този казус има значение.
Диана Стефанова (експерт):
Тази разпоредба не е сменяна, защото все пак тя се отнася до правомощията на президента и нищо не пречи, тъй като може по международен договор и други да има смъртно наказание наложено. По ваша преценка може да се добавят и тези текстове, защото това са нови наказания. Т.е. смъртното да си остане и да се добавят “доживотен затвор без замяна и доживотен затвор”.
Янаки Стоилов:
По Конституция той има право на помилване и ако възникне във връзка с някои отношения между българската и друга държава – да речем български гражданин, който е осъден, той би могъл ако тук изтърпява наказание, да има някакво помилване. Да не отменяме възможността, а да допълним това, което се предлага. Да не приемаме предложението на Ралчев и на Милтенов, а да приемем предложението по вносител.
Параграф 11.
От Върховна касационна прокуратура са представени предложения.
Петър Раймундов:
По чл. 78а, ал. 6. Мисля, че това е погрешна редакция. Това трябва да е ал. 7, защото ал. 6 беше приета с новия НПК и тя регламентира приложението на института на 78а, ал. 1 по отношение на непълнолетни.
Втората бележка е по същество. Смятаме, че не е удачно да се изброяват отделни текстове, за които не следва да се прилага 78а, а считаме, че трябва да бъдат въведени обективни критерии, които да забраняват това.
На първо място, характера и степента на увреждане. Това е “тежка телесна повреда” и “смърт”.
На второ място, особеното състояние на субекта на престъплението – на дееца, пияно състояние. Считаме определено, че при пияно състояние не следва да се прилага 78а, независимо че затова могат да са налице условия в ал. 1. Защото по този начин ние обезсмисляме една разпоредба от НК, която предвижда санкция за употреба на алкохол 1.2 на хиляда и управление на моторно превозно средство в това състояние. И хората от полицията казват: по-добре да не е този текст, защото при по-леката процедура, която е по ЗАН, ние ги наказваме много бързо и много по-лесно. Санкцията там е по-тежка.
Янаки Стоилов:
Ще прочета самото предложение.
Ал. 6. Алинеи от 1 до 5 не се прилагат, ако деецът е бил в пияно състояние, причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, както и при множество престъпления.
Реплика:
Г-н Председател, имате ли основния текст пред Вас от Наказателния кодекс.
Николета Кузманова (експерт):
Ал. 6 на чл. 78а в момента е редакция, която беше приета с новия Наказателно процесуален кодекс и тя предвижда реално налагане на административно наказание на непълнолетни, когато са налице условията по ал. 1. Дотолкова доколкото предназначението на 78а е свързано изключително с освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с налагане на административно наказание, макар тази разпоредба в момента да съществува, се оказа, че създава един доста голям проблем в практиката. Идеята беше с изменението на ал. 6 на практика да отпадне възможността, тъй като в 78 съществува режим за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни. Става конкуренция между двата режима, защото 78а е императив, 78 е възможност и още ред други такива проблеми, които започнаха колеги от практиката да предлагат. По тази причина редакцията е дадена по този начин с изброяване на престъпления, за които да не се прилага 78а, което беше бележка на г-н Румен Ненков още при първото четене н проектите за Наказателния кодекс. За това е възприета тази техника.
Янаки Стоилов:
Но сега има предложени, което тук не се прави. Ако се смята, че е целесъобразно, можем да видим дали в тази редакция да го приемем.
Николета Кузманова (експерт):
Аз имам едно питане, ако позволите, към г-н Раймундов.
Използването на общата формулировка “пияно състояние” отговаря на квалифициращ признак, който се съдържа в четири текста в Наказателния кодекс към този момент, два от които са включени в изброяването, а другите два не попадат в приложното поле на 78а, тъй като са по-високи наказания. А включените в изброяванията са при телесните повреди по 134 и при пътно-транспортните по непредпазливост по 343. Единственият текст, който е останал извън обсега на изброяването е 343б, който е свързан с управлението на моторно превозно средство, но там не се използва терминът “пияно състояние”.
Петър Раймундов:
Това е 1.2 на 1000.
Николета Кузманова (експерт):
Безспорно. Но все пак това значи да вкараме термин, който в другите държави....
Петър Раймундов:
Въпросът е чисто практически. 9000 годишно води полицията по този текст и всички те минават по 78а с една по-утежнена процедура, по-скъпа, по-бавна процедура и по-скъпо излиза на държавата, защото самите глоби са по-малки отколкото по Закона за движение по пътищата. Това е проблемът.
Янаки Стоилов:
Вие смятате, че текстът, който ни предлагате за ал. 6 решава този проблем.
Петър Рамундов:
Да, категорично.
Янаки Стоилов:
Аз тогава предлагам да го гласуваме, ако комисията го възприеме. Още веднъж ще го прочета:
“(6) Алинеи 1-5 не се прилагат, ако деецът е бил в пияно състояние, причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, както и при множество престъпления.”
Подлагам на гласуване този текст. Които го подкрепят, моля да гласуват. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се. Това ще влезе като предложение на комисията.
Петър Раймундов:
Ние направихме сметка. Над 300 текста влизат в 78а.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате във връзка с това санкцията да бъде от 500 до 5000 лв.
Петър Раймундов:
Не. Да има възможност съдът да избира какво наказание да наложи, а не да бъде в много тясна рамка.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е целесъобразно. Има тежки случаи.
Петър Раймундов:
В момента не нося такава справка. Но там има и “лишаване от права”. Официално е 3 месеца.
Тук ще влязат не само транспортни престъпления, а и много други престъпления.
Янаки Стоилов:
Диапазонът наистина е необичайно голям, но пък е и много голямо разнообразието на текстовете, т.е. това не е някакъв тривиален състав, където обикновено тази разлика между долната и горната граница трябва да е по-малка. Така че мисля, че е предимство тук да я приемем с по-голям диапазон, за да може да се реагира на различните по тежест случаи.
Ще прочета текста:
“Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание. Сега е от 500 до 1000, а се предлага от 500 до 5000 лв., когато са налице следните условия. Т.е. условията са отделни от санкцията.
Така че нека да гласуваме с този диапазон и да видим дали ще се приеме. Благодаря ви. Приема се. С това по 78а приключваме.
Другите предложения не се приемат – тежка телесна повреда да отпадне.
По § 12 отлагаме въпроса.
Преминаваме към § 12 по вносител. Става въпрос за промените в чл. 93. Тук има и едно предложение на Яни Янев и Мария Капон, но него го отлагаме, тъй като е свързано с наркотичните вещества.
Нека да видим предложенията по вносител.
От Върховна касационна прокуратура има предложение т. 14 да се запази. Т. 14 дава определение на данъци в големи размери и в особено големи размери.
Петър Раймундов:
Предложението е чисто прагматично. По-резонно е да се приеме другото, което се предлага от комисията. Но веднага се дава една голяма премия на субектите на данъчните престъпления и то много чувствителна. Големите размери сумата нараства от 3000 на 11200 лв. До 11200 следователно те ще ползват привилегирована отговорност. А особено големите размери нарастват от 12000 на 22400 лв. Като имате предвид какво е състоянието на данъчната престъпност в България, като имате предвид каква е разкриваемостта и колко трудно се наказват тези престъпления, ние считаме, че това може да стане в един по-добър период, когато тази престъпност се овладее и се контролира.
Янаки Стоилов:
Аз не знам вносителите на този текст какво ще ни кажат. Има ли някой тук. Понеже е съпричастно Министерството на правосъдието, освен народните представители, какъв е бил мотивът.
Ще предложа да се гласува предложението от Върховната касационна прокуратура, и ще видим дали то ще стане предложение на комисията.
Тези, които подкрепят запазването на т. 14 в определителните текстове, да гласуват. Против запазването на т. 14 има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Т. 14 остава. Т.е. в тази част предложението на вносителя не се приема.
По другите параграфи няма възражения. Приемат се.
Камелия Касабова:
Какво е това: “Платежен инструмент” е средство, позволяващо на титуляра самостоятелно и във връзка с друго средство да прехвърля пари или парични стойности.”
Ясно е от специалните закони какво е платежен инструмент. Може ли паричната стойност да бъде нещо друго освен пари. Тя е паричното измерение на някаква друга материална.
Янаки Стоилов:
В случая става дума за средство, но може би е по-добре да ни дадете по-добра редакция, защото по смисъла на НК. Ще ви прочета новата редакция.
“Платежен инструмент” е веществено средство различно от законно платежно средство (банкнота или монета), позволяващо поради специфичната си природа самостоятелно или във връзка с друго средство да удовлетворява и да прехвърля пари или парична стойност, като например дебитна карта, кредитна карта или електронно портмоне или друга карта, издадена от финансова институция, чек, или пътнически чек.”
Това е още по-лошо.
Камелия Касабова:
Това че не е хубаво, не е, но и това в момента е просто?!
Янаки Стоилов:
Тук казваме, че платежен инструмент е този, който може да прехвърля пари. За “парична стойност” не знам. Може би се има предвид, когато са безналични плащанията – по сметка.
Какво може да бъде различно прехвърляне на парична стойност от прехвърляне на пари. Защото по-скоро става дума за безналични плащания, които пак са прехвърляне на пари, но не се използват банкноти и монети. Те са приравнени към стойността на парите.
Реплика:
Платежният инструмент обслужва процеса на прехвърляне на пари и парични стойности.
Янаки Стоилов:
Не е ли тогава достатъчно да кажем: “което позволява на титуляра самостоятелно или във връзка с друго средство да прехвърля безналично .....
Моля да видите разликата между стария и новия текст. От новия текст отпада и “веществено средство”, но мисля, че то трябва да остане, защото сигурно те под “веществено средство” имат предвид всичко това, което се използва и те в примерите ги изброяват: дебитна карта, кредитна карта, но пък електронното портмоне не е веществено и затова сигурно са премахнали веществеността на средството.
Камелия Касабова:
Защо е необходимо тук да се дава дефиниция на платежен инструмент?
Параграф 242 предвижда престъпление, в което се използва понятието “платежен инструмент”. Ще ви помоля да погледнете в § 42, да видите какво е самото престъпление и тогава да направите извода за определението, в което трябва да се вложи това понятие.
Янаки Стоилов:
Параграф 242 ни дава отговор на този въпрос, защото там се говори за платежен инструмент.
Камелия Касабова:
Не е ли достатъчна дефиницията от специалното законодателство за понятието “платежен инструмент”.
Янаки Стоилов:
Дайте да не го махаме изцяло, защото ще се намерят много хора, които да кажат, че не могат да приложат § 242, защото не сме им обяснили какво е “платежен инструмент”. Ние имаме злополучните примери, когато много пъти текстове, които са относително ясни, ни се казва, че не могат да се приложат, защото не е обяснено какво точно значат и аз не искам ние да създаваме повод за такива неясноти.
Николета Кузманова (експерт):
Това престъпление по 249 към този момент, има за предназначение да обхване случаите, когато се използват чужди дебитни карти. Всъщност това понятие е насочено към защитата на тези лица, чиито дебитни карти по някакъв начин са били предмет на посегателство неправомерно.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам този текст да го отложим, за да се направи някаква консултация на експертно ниво, за да се види дали да остане стария, новия или пък някаква по-добра редакция. Мисля, че проблемът не е по същество.
Отлагаме само т. 24. Всичко друго приехме.
Няма възражения. Отлагаме т. 24 заедно с темата за наркотиците, за да се направят консултации със специалисти по банково дело.
Преминаваме към § 13. Предложението е чл. 94 да отпадне. А той гласи:
“Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.”
Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Колеги, този текст съществува повече от 30 години, след като цялата материя е била в Наказателния кодекс и на никого не е пречил досега. Той изпълнява една много важна функция на пазач. Предупреждава, че всичко, което е престъпление, трябва да бъде кодифицирано в Наказателния кодекс. И ако някой не се съобрази с това и направи закон, да знае, че общите права се прилагат. Това е основната функция на този текст и повтарям отново, че на никой не пречи и е издържал 30 години и предлагам да си остане.
Янаки Стоилов:
Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони. Всъщност наличието на този текст оказва главно демобилизиращо въздействие върху правителството и парламента, които могат да решат, че понякога да удобство могат да въведат престъпления и в специални закони, а не чрез промяна в Наказателния кодекс. Тази разпоредба по-скоро облагодетелства създателите на закони, а не е нещо друго. Защото досега общо взето тенденцията е била за кодифициране на основанията за наказателна отговорност.
Има две мнения. Предлагам да ги гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за отмяната на чл. 94. Който е “за”, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Четири се въздържат. Не се приема.
Преминаваме към § 14. Чл. 103. Няма предложения.
Подлагам на гласуване § 14. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 15. Чл. 109. Това са уточняващи текстове. Параграф 15 също се приема.
По § 16. Чл. 116. Няма предложение. Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Имам бележки по ал. 1. Там е въведено понятието “организирана престъпна група”.
По чл. 109, ал. 1..., който организира или ръководи престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава. В чл. 93, т. 20 е дадено дефинитивно определение на организирана престъпна група, която има друга цел – цел имотна облага. Следователно по Глава първа, дефиницията дадена в т. 20 на чл. 93 не може да се прилага. Или с други думи тук може да се върши по Глава първа “организирана престъпна дейност”, но не може да бъде съответно наказан. За това предложението е, ако може изразът “организирана престъпна дейност” да стане: “организация или престъпна група”.
Янаки Стоилов:
Вие на коя точка се позовахте от общата част? Т. 20 гласи:
“Организирана престъпна група” е структурирано трайно сдружение на три или повече лица” и т.н. с цел д вършат съгласувано в страната или чужбина престъпление, за които е предвидено наказание и т.н.
Тук чл. 109 е казано: “който образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода” и т.н.
Промяната е само за ал. 3. А вие предлагате по ал. 1. В какво се състои възражението по същество.
Петър Раймундов:
Възражението е, че дефиницията на т. 20 не може да намери адекватно приложение в 109, ал. 1, тъй като дефиницията предпоставя целта да е имотна облага, докато целта в чл. 109, ал. 1 е противодържавна цел.
Янаки Стоилов:
Има логически проблем, който трябва да изясним.
Определението на “организирана престъпна група” по т. 20 е много широко. Може би излишно широко за общата част. А всъщност по чл. 109 няма никакви допълнителни признаци. Казва се:
“Който образува или ръководи организирана престъпна група, която си поставя за цел”. Наистина може да се приеме, че тази организирана престъпна група трябва да отговаря на всички признаци по чл. 20 и да има още един с цел да извърши престъпление по тази глава. Това поне следва от логиката на текста и затова може би е неуместно определението.
Вие как предлагате да преодолеем това противоречие?
Петър Раймундов:
Понеже тази дефиниция е преписана от една европейска конвенция, не си спомням точно къде беше, и тук просто това определение е наложено за организираната престъпна дейност, която има всякакви имуществени престъпления. А тук предложението е “организирана престъпна група” да стане “организация или престъпна група”.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да определим какво е и “организация”.
Петър Раймундов:
В чл. 321 го има.
Янаки Стоилов:
Чл. 321 не може да служи за чл. 109, защото те са отделни специални текстове.
Петър Раймундов:
Разбирате ли, че това определение не ни върши работа въобще. Защото, ако по този текст подведем някого, той ще каже, че неговата цел е друга – икономическа и т.н. Искането го няма налице и не можем ад приложим закона
Янаки Стоилов:
Преди да се обясняваме, трябва да разберем, че има противоречие. А противоречие има между двата текста. Не може да има две определения за “организирана престъпна група”, като едното е в общата част, а другото е в специален текст. Не може в общата част определението да е с по-детайлизирано съдържание отколкото в специалната част. Определението в общата част трябва да е най-общо и да получава квалифициращи признаци в специалната, а не обратното. Това е някаква антилогика. Аз не знам защо въобще е вкарана т. 20 в общата част. Това определение е така направено, че си личи, че е преписано от европейските директиви. Тяхното предложение поражда въпроса да се даде още едно определение, освен ако не смятаме, че организация се подразбира какво е. Чл. 321 не може да ни послужи, защото е в общо опасните, а тук е в други престъпления.
Александър Арабаджиев:
Теорията и практиката са разработили съдържанието на тези понятия “организация”, “престъпна група” много от отдавна.
Янаки Стоилов:
Правото се променя много по-бързо от учебниците.
Предлагате да използваме “организация или престъпна група”.
Петър Раймундов:
Да, това, според нас, решава противоречието.
Янаки Стоилов:
Става: “Който образува или ръководи организация или група ...
Колеги, не е ли най-добре тогава по чл. 109 да не говорим за организирана престъпна група, а просто да говорим за престъпна група. Тя тогава няма да има тези допълнителни квалифициращи признаци и по този начин без всякакви други уточнения отиваме към постигане на целта. Защото “организираната престъпна група” има за квалифициращ признак имотната облага, а “престъпната група” не се интересуваме дали тя има такава цел и тогава: “Който образува или ръководи престъпна група тя си поставя цел.
Александър Арабаджиев:
Може ли още една хипотеза да посоча като пример:
Квалифициран състав – по-тежко наказание, убийство чл. 116, т. 10. извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Говорихме за формите на убийство. То може да не е имотна облага.
Николета Кузманова (експерт):
Това е и идеята на определението. От самата престъпна дейност те извличат имотна облага без значение от вида престъпление, което извършват.
Александър Арабаджиев:
Защо трябва да извличат имотна облага?
Янаки Стоилов:
Целта по т. 10 е била, когато различни организации от такъв тип, които се занимават с преследване на икономически цели жертват определени лица за тяхното постигане.
Александър Арабаджиев:
Организирана престъпна група с цел да извършва убийства без да има имотна облага.
Янаки Стоилов:
Да, но тук се квалифицира специално за тези, за които убийството е съпътстваща дейност. За мен, ако запишем “престъпна група” е достатъчно, защото ако е “организация” тя е още по-квалифицирана като организираност на групата, но както предпочетете.
Ако е само “престъпна група” достатъчно ли е по този текст?
Вариантите са: или който образува или ръководи организация или група или само група, която си поставя за цел да извършва престъпление.
Нека да гласуваме “организация или група” и така да приключим с дискусията.
Които са за това, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Така променяме чл. 109.
Другите уточнения по чл. 109 са редакционни. Приемаме ги по вносител.
Яни Янев:
Тук го приемаме за група, но да сложим един квалифициращ елемент за организация.
Янаки Стоилов:
По вносител също го приемаме с допълнението от комисията.
Преминаваме към § 16. Вносителите предлагат:
“В чл. 116, ал.1, т. 12, която гласи:
“Представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния и настоящия член, за което не е постановена присъда.”
Предлага се думите “или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния и настоящия член, за което не е постановена присъда” да се заличат.
Ние предлагаме да не се приема предложението на вносителя. Защото то всъщност се приравнява към рецидива, независимо че няма присъда. Не приемаме предложението на вносителя. Нали няма възражения? Няма.
Това е квалифициращо обстоятелство от гледна точка на размера на наказанията.
Александър Арабаджиев:
Не е определение на състав, а е квалифициращо обстоятелство.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да не приемаме предложението на вносителя за отпадане на тази част. Който е “за”, моля да гласува. Приема се единодушно.
По 17. В чл. 118, който е да убийство, извършено в състояние на силно раздразнение и т.н.
Първоначалното предложение е след т. 1-6 да се добави и т. 12.
Предложението на Мая Манолова е § 17 да отпадне.
Значи и това предложение не го приемаме във връзка с предишното не прието предложение.
Г-н Янев, предлагам ви във връзка с предишното неприето предложение да не приемаме и това предложение.
Преминаваме към § 18. Чл. 126, ал. 1. Тук има предложение на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов, което се отнася за ал. 6.
Ще запишем, че те си оттеглят предложението, тъй като вероятно е някаква грешка. Защото това, което те предлагат го има и то не се засяга от промяната на вносителя. Засега записваме, че не се подкрепя, а те ако искат да го оттеглят.
По вносител приемаме ли § 18. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с предложението на г-жа Балева да се създаде нов § 19. В чл. 131а в началото думите “ако телесната повреда представлява” да се заменят с думите “в случаите на”.
Според мен, това предложение нищо не променя. Предлагам да не се занимаваме с него. Ако на повече места започва с “ако”, да не променяме само в един текст. Не го приемаме.
По § 19 на вносителя също не го приемаме. Т.е. приемаме предложението на Мая Манолова за отпадане, вместо предложението на вносителя.
По § 20. Тук има предложение освен по вносителя за чл. 134, ал. 2, и за ал. 3 на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов. Ако приемем ал. 2, трябва да приемем и ал. 3. Подкрепят ли се?
Николета Кузманова (експерт):
Трябва да се установи колко ще е санкцията по ал. 3, ако се приеме ал. 2.
Янаки Стоилов:
Те не го ли предлагат?
Николета Кузманова (експерт):
Не. Те казват само да се завиши, но не казват с колко.
Янаки Стоилов:
Имате ли предложение за санкция по ал. 3. Щом е до три, трябва да стане до пет максимум. Няма да има минимум. Не е ли достатъчно да има минимум и да не се повишава. Или да бъде от една до шест. По-добре да бъде от една до шест. Мисля, че има такива санкции. Все пак да има минимум и да не завишаваме с много максимума, тъй като в случая няма настъпила смърт. Става въпрос за телесна повреда.
Приемаме и двете предложения по § 20 така, както ги уточнихме.
По § 21. По чл. 142, ал. 2, т. 5а. Няма такава точка. Да не би да са имали предвид т. 5.
По ал. 2, т. 7. ?
Каква промяна се предлага? В чл. 142, ал. 2, т. 7, а именно: “който отвлече лице с цел противозаконно за го лиши от свобода се наказва. Наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, когато отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната.”
Вносителят предлага това основание да отпадне като квалифициращо, а народните представители предлагат да остане.
Защо е предложено да отпадне?
Николета Кузманова (експерт):
Аргументът, с който мотивите, които бяха посочени за отпадането на това квалифициращо обстоятелство, бяха свързани с квалификациите престъпление “трафик на хора”. Мотивите на вносителя съдържаха аргументи в посока, че при положение, че има специален състав на трафика на хора, е излишно тук да се предвижда квалифициран състав. (159а)
Това пишеше в мотивите. Воля на народните представители е дали да остане или не, като няма пречка да остане.
Янаки Стоилов:
Т.е. те смятат, че трябва да има квалифициращи наказания само по чл. 159а, а не тук в по-общия състав.
Николета Кузманова (експерт):
Казват, че това всъщност създавало объркване коя от двете квалификации трябва да се приложи.
Янаки Стоилов:
Трябва да ги видим като наказание. В този случай наказанието е от три до десет години, а по другия състав, където става дума за организирана дейност – 159б “който набира, транспортира и укрива .. или групи и ги преведе с цел по чл. 159 се наказва с лишаване от свобода от три до осем години”, а по основния състав е от три до десет.
По-добре е да остане текста, защото в този случай това става без съгласието на лицето.
Не приемаме предложението на вносителя. Приемаме предложението на г-н Ралчев и г-н Милтенов. Като първото не го приемаме, защото то е безсмислено, а втората част се отнася към това, което искат да предложат.
По § 22 по вносител. Няма предложения. Чл. 149, ал. 1. Тук се предлага увеличаване на наказанието. Вместо до пет години да бъде от една до шест години.
Това приема ли се? (Да.) Добре, § 22 се приема по вносител.
По § 23. Защо има дублиране по това предложение. Веднъж е по вносител и втори път от народен представител.
Николета Кузманова (експерт):
Мая Манолова предлага от една до шест години, докато по вносител е само до шест години.
Янаки Стоилов:
Значи приемаме предложението на Мая Манолова. Така ли? Защото до шест години без минимум, май няма такива случаи над пет години да няма минимум.
Чуйте за какво става дума:
Чл. 150. Който извърши действия с цел да възбуди ...
Да остане до шест години.
Колеги, кое приемаме: до шест години или от една до шест години. Аз мисля, че е по-добре да остане до шест години, защото по чл. 149, ал. 1 съставът е по-тежък и там е нормално да сложим минимум, а тук, където е относително по лек, да няма минимум. Става “до шест години” без минимум. Значи тук приемаме първото мнение на Мая Манолова, а не второто.
По § 23 приемаме предложението на вносителя, т.е. “до шест години”без минимум.
В хода на обсъждането на проекта тя е завишавала предложенията си за наказание. Ние приемаме първоначалното предложение.
Преминаваме към § 24. Чл. 151.
Тук има един законопроект на трима народни представители, който скоро няма да го гледаме, защото в момента ние гледаме предложения за второ четене, а вчера е внесен още един законопроект по същите текстове изменителен, така че няма всяка седмица да променяме Наказателния кодекс, но той третира част от съставите, които са предмет на изменителния закон. Нека да видим дали някои от тези предложения са целесъобразни и затова ще ви моля, да обърнем внимание и тъй като вече сме в тази част и има съвпадащи по тази материя предложения, да видим дали има нещо целесъобразно в допълнителния законопроект, които можем да използваме.
По чл. 151. думите “до пет години” се заменят с “до шест години”.
Тук има ли нещо различно. Няма. Приемаме го.
По § 25. Чл. 153. Има някаква нова идея. Ще ви прочета сегашния текст: “Който се съвкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използване на материалната или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
Тук изпада “женски пол” и става универсално престъплението.
Защо отпада като го принуди. Трябва да има нещо като принудителен елемент, защото като използва служебната му и материална зависимост. Така е много кумулативен текстът. Той е на границата на съгласието. Аз предлагам принудително да не отпада, за да е ясно, че това става в противоречие с волята на лицето, а не просто чрез използване само на положението. Мисля, че е по-разумно това, за да не се злоупотребява.
Колеги, предлагам ви да приемем частично предложението на вносителя, като отпадне “женски пол”, защото тук принудата не е въпрос насила, а на положение. Отпада “пол”, но се запазва “принудата”. Частично приемаме тяхното предложение. Текстът ще бъде:
“Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на... и текстът продължава.
Приемаме ли го така? (Да.) Благодаря ви.
По § 26. Има предложение за санкцията. По първите две точки има ли някакви възражения.
“Чл. 155 (3) Който склонява друго лице към проституция или свежда към блудствени действия на съвкупление, когато деянието е извършено с користна цел” вместо от една до шест се предлага от две до осем години.
Ако попитаме сигурно няма да се намерят осъдени по този текст, но ние ще завишим наказанието.
Има ли осъдени по този текст.
Петър Раймундов:
Не мога да ви кажа. Нямам справка при мен.
Янаки Стоилов:
Има ли такива прецеденти? Защото аз предлагам по текстове, по които няма наложени такива наказания, ние да не водим наказателна политика на документи. Като осъдят и накажат някого и се окаже, че това не е възпиращо, ще вдигнем санкцията. Няма наказани на една година, а ние ги осъждаме на осем.
Петър Раймундов:
Този текст е от много, много отдавна мъртъв.
Янаки Стоилов:
А тук има едни умопомрачителни глоби от 20 до 50 хиляди лева.
Николета Кузманова (експерт):
Те и в момента са такива. Имате предвид по ал. 4.
Янаки Стоилов:
Вносителят предлага да се свали само долната граница – от 10 до 50 хил. лв. вместо сегашните от 20 до 50 хил. лв. Това може да се приеме.
По т. 1 какво правим. Да не я приемаме, така ли? (Да.) Добре, значи т. 1 не се приема. Т. 2 се приема. Т. 2 е в унисон с т. 1 всъщност.
Има и още едно предложение по ал. 1 на народните представители.
По ал. 1 се предлага глоба от триста до шестстотин лева.
Приемаме тяхното предложение от 1000 до 3000 лв.
Т. 3 не я приемаме. В ал. 5 след думите “когато деянието” се добавя “по ал. 4”.
Николета Кузманова (експерт):
Начина, по който е формулирана т. 3, на практика се отнася за квалифицираните състави само към ал. 4. А до момента квалифицираните състави се отнасят до всички случаи от ал. 1 до ал. 4. Не е коректно да се ограничават тия квалифицирани състави, а и в същия дух е и предложението на Главна прокуратура.
Петър Раймундов:
Квалифицираният случай е само по ал. 4. Квалификациите по ал. 5 се свързват само с ал. 4. Ние считаме, че това е неправилно. Защо? Защото тази ал. 6 е преписана от ал. 3 при изменението на закона от 2001 г. Същевременно тогава се прави и ал. 5 и като се погледне съдържанието на ал. 5, т. 2 ще види – по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем.
Ал. 6 казва, който въвлече малолетни лица в развратни действия. Тук на практика възниква въпроса кога ще прилагаме ал. 5 и кога ще прилагаме ал. 6
Янаки Стоилов:
Значи не приемаме по т. 3 предложението.
Петър Раймундов:
Ние считаме, че ал. 5 е квалифициран състав на всички алинеи от 1 до 4. И ал. 6 трябва да отпадне, защото тя създава едно затруднение за практиката. Тя въобще не е нужна. Създава само двоен режим на малолетните. Веднъж са по т. 1 на ал. 5 и втори път, по никакъв начин не може да се изведе аргументът, че въвличането може да има други форми, освен тези форми, които са посочени в ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4. Не може да има други форми на развратни действия, освен тези описателно посочени в ал. 1 до ал. 4. И тук ни в клин ни в ръкав има нова форма на въвличане на малолетните в изпълнително деяние. Какво е това въвличане. Как ще стане.
Янаки Стоилов:
А каква е причината да продължава да съществува?
Петър Раймундов:
Механичното преписване на ал. 3, която е била по-рано и е направена автоматично на ал. 6 2001 г., без да съобразено, че ал. 5 третира въпроса за субект малолетни.
Янаки Стоилов:
Има логика в това. Дано някой да не напише, че с отмяната на ал. 6 сме разрешили въвличането на непълнолетни в развратни действия.
Петър Раймундов:
Това просто не е възможно да стане.
Янаки Стоилов:
С ясното разбиране, че това се покрива от ал. 5, т. 2, ал. 6 става излишна.
Петър Раймундов:
Няма други форми на развратни действия. Те са изчерпателно посочени отгоре, а тук има още една формулировка, която въобще не е ясна – “който въвлече”.
Янаки Стоилов:
Уточнихме по чл. 155.
Петър Раймундов:
Извинете, ще има ли за ал. 5 добавката “по ал. 4”.
Янаки Стоилов:
Не, това не го приемаме.
Преминаваме към § 27. Чл. 156. Това е за който отвлече лице. Тук не се спазва принципа на половото равенство. Оказва се, че който отвлече лице от мъжки пол, което да бъде предоставено за развратни действия, няма да бъде санкционирано. И тук трябва де отпадне “женски пол”. Става: “който отвлече лице с цел да бъде предоставено за развратни действия”. Това е предложение на комисията, защото не е направено.
Другото по т. 1 и 2 е за завишаване на санкцията. Има ли основание това. Да увеличаваме ли така наказанието, както е предложено.
Реплика:
Нека да ги увеличим. Много се говори за тия неща в момента. Трафика на хора с такава цел?
Янаки Стоилов:
Наказанията се увеличават двойно: веднъж като размер на лишаване от свобода и второ, като глоби. Вносителите ни предлагат замяната “до десет години” с “от три до десет години”.
А по т. 2 – “от три до дванадесет години” се заменят “от пет до десет години”.
Това не ми звучи добре.
Реплики: Да стане от пет до дванадесет.
Янаки Стоилов:
Добре. Да го приемем от пет до дванадесет. Благодаря ви.
Други колеги ни предлагат да въведем и глоба. Може би има основания, защото това става ... Създава се ал. 3. Аз ви предлагам по ал. 3 освен лишаването от свобода да въведем и глоби. Там да ги въведем глобите. Защото става дума за една дейност, която обикновено е специализирана.
Създава се ал. 3. Няма да я чета. Вие имате текста. Ще стане от пет до петнадесет и глоба минимумът е същия, но максимумът е по-висок и глоба от 10 до 50 хил. лв. Мисля си, дали не са високи глобите, защото те са не само престъпления, извършени от групи. Може отвлеченото лице, предоставено извън границата. Глобата да бъде от 5 до 20 хиляди лв.
С това уточнихме § 27.
В доклада да се отбележи за предложението на Мая Манолова по § 27 дали е прието или не е прието.
Параграф 28. Отнася се до чл. 157 за хомосексуални действия. Има предложение на вносителите и предложение на Мая Манолова за нова ал. 2.
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.”.
Приемаме ли предложенията? Има ли някакви други въпроси.
Николета Кузманова (експерт):
Ал. 2 е със съгласие, а ал. 1 е без съгласие.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 е за ненавършило 14 години. За какво съгласие става дума?
Николета Кузманова (експерт):
Ако извършеното не съставлява престъпление по ал. 1, т.е. извършено е против волята на ненавършилия 14 години. По принцип щом е до 14 години и да е съгласно и да не е съгласно, винаги е престъпление. То за това в момента ал. 2 е с по-ниско наказание отколкото ал. 1.
Янаки Стоилов:
А под хомосексуални действия какво се разбира по ал. 2. Според мен, и двете неща могат да се включват в хомосексуални действия.
Петър Раймундов:
Практиката разбира под “хомосексуални действия” полови връзки между еднополови лица.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е каква е формата на тези хомосексуални действия. Има ли ясно установена практика? Защото “хомосексуални действия” като чели изключват съвкупление – това, което употребява законът в други текстове. Т.е. като форма на деянието е по-леко. Нали това е разграничението. По какво се различават тогава хомосексуалните от блудствените действия? Аз поставям един по-общо въпрос. какво значи извършване на блудствени действия и какво значи хомосексуални действия, тъй като и в двата случая те се различават от полово сношение. По-скоро тук се включват блудствени действия от лица от един и същи пол.
При всички случаи наказанието по ал. 2 трябва да е по-малко от това по ал. 1. (Да.)
По ал. 1 ви обръщам внимание, че наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
По ал. 2 наказанието е от две до пет години, като сега ни се предлага да стане от три до дванадесет години.
Какво да бъде наказанието, изяснявайки логиката на двата текста. Ако ги завишаваме, при положение, че при ал. 1 е от две до осем, тогава да ги направим в ал. 2 от една до шест години, ако искаме малко да вдигнем максимума. Подходящо ли е да завишим горната граница? Ако остане от две до осем, ще изравним с ал. 1.
Реплика:
От две до шест години тогава.
Янаки Стоилов:
Добре. От две до шест години.
По ал. 2 частично приемаме предложението на вносителя и става “от две до шест години”.
Николета Кузманова (експерт):
Ако ал. 2 остане, тези две алинеи стават с едно и също предметно съдържание.
Янаки Стоилов:
Добре, ал. 1 си остава такава, каквато е.
Със сегашното предложение на Мая Манолова по ал. 2 какво става?
Александър Арабаджиев:
Различието е само в наказанието – тя предлага от три до дванадесет години.
Янаки Стоилов:
Значи приемаме предложението. Но какво приемаме “от три до десет” или “от три до дванадесет”. (От три до дванадесет.)
Добре, приемаме от три до дванадесет години.
А по ал. 2 става ал. 3. Сегашната ал. 2 става ал. 3.
Николета Кузманова (експерт):
Стават с ал. 2 с еднакво съдържание.
Янаки Стоилов:
Не стават. Защото горното деяние е за полово сношение. А това е за хомосексуални действия. Т.е. това е вече по-лекия състав, който си остава и по който казахме, че наказанието става от две до шест години и така няма противоречие. Ясно ли е?
Александър Арабаджиев:
Има повторение на състави. Ал. 2, която се предлага като нова, визира хомосексуални действия с малолетни. А сегашната ал. 2, която се предлага да стане ал. 3 визира също хомосексуални действия с малолетен и двете алинеи визират случаите, когато няма принуда.
Янаки Стоилов:
Ал. 1 е който извърши полово сношение.
Николета Кузманова (експерт):
По ал. 1 няма спор. Спорът е за новата ал. 2.
Янаки Стоилов:
Тя препраща, когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на малолетно лице, наказанието се дига. Въпреки че има известна доза безсмислица, защото ал. 1 в сегашния закон говори за действия на полово удовлетворение с лице от всякакъв пол, а пък ал. 2 говори за хомосексуални действия. Някой прави ли разлика между двете неща?
Николета Кузманова (експерт):
Това “полово удовлетворение” или “полово сношение” е легалната дефиниция на разговорното понятие “хомосексуализъм”.
Янаки Стоилов:
Значи трябва да ги приведем в еднаква лексика тия неща и излишното да отпадне от тези текстове.
Николета Кузманова (експерт):
Ал. 3 става: “... доколкото извършеното не представлява престъпление по ал. 1.”
Янаки Стоилов:
Това “доколкото не представлява престъпление4 ще остане, но дайте да видим какъв термин ще употребяваме: “действия на полово удовлетворение с лица от същия пол” или “хомосексуални действия”.
Александър Арабаджиев:
Г-н Председател, нека да го отложим. Мисля, че трябва една по-добра концентрация по тези текстове.
Янаки Стоилов:
Завършваме вече. Предлагам в ал. 2 да отпадне термина “хомосексуални действия” и да го заменим с “действия на полово удовлетворение”.
Александър Арабаджиев:
Тук има повторения на състави.
Янаки Стоилов:
Нека експертите да го видят. Ясна е идеята. Не трябва да употребяваме два термина за едно и също. И за ал. 3 се отнася.
Преминаваме към § 29.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, нека да видим чл. 158, ако решим да правим нещо.
Янаки Стоилов:
Чл. 158. “Случаите на чл. 149, т.е. който се ожени, деецът се наказва и наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение, последва брак между мъжа и жената.”
Какво предлагате.
Елеонора Николова:
Да отпадне. Анахронизъм е.
Янаки Стоилов:
Има смисъл в този текст. Няма такова предложение.
По § 29.
Владимир Петров: НСлС
Моля за извинение уважаемите народни представители, само искам по отношение на текста на чл. 159 нещо да направим.
Във връзка с новия текст на чл. 172 от НПК възникват чисто практически проблеми при разследването – не могат да се експлоатират технически и специални разузнавателни средства. Необходимо е завишаване на санкцията, за да могат да се експлоатират. Защо? Ще ви обясня.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате?
Владимир Петров:
Само го поставям на вашето внимание. Ако не могат да се използват специални разузнавателни средства или технически, не е възможно да се осъществява контрол върху сайтовете.
Елиана Масева:
Специални разузнавателни средства?
Владимир Петров:
За технически става въпрос.
Янаки Стоилов:
В коя алинея да завишим санкциите.
Владимир Петров:
В ал. 2. Става въпрос, че без технически средства, ние констатираме само сайта, неговата продължителност, но съдържанието се изплъзва и не може да се инкриминира изобщо деянието.
Янаки Стоилов:
Тогава в ал. 3 трябва да завишим санкцията.
За деянието по ал.2 наказанието е лишаване от свобода (може да стане) до 6 години и глоба до 8 хил.лв., ако за създаване на произведението са използвани малолетни, непълнолетни и лице, което изглежда като такова.
Владимир Петров:
Ние сме внесли предложение в деловодството още в самото начало.
Янаки Стоилов:
Приемаме по ал. 3 “до шест години” и другите не ги променяме.
По § 29. Създава се нова ал. 2 на чл. 167.
По § 30. Имате ли бележки по тези два параграфа? (Нямаме.)
Защо тук не се предлага кумулация на наказанието. По § 29 и по § 30 по-добре е да има пробация плюс глоба. Едното остава: “се наказват с лишаване от свобода до три години или с пробация”.
А долу да бъде: “се наказва с пробация и с глоба от 500 до 2000 лв.”
Да се комбинират наказанията, за да се възпитават да гласуват по един път.
Само с тази корекция приемаме § 29 и § 30.
По § 31. По него има предложение на г-жа Касабова и на г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, това са текстове във връзка със защита на авторските права.
При обсъждането за първо четене за липсата или пропуснат текст по отношение на търговски количества, преценихме, че няма да е уместно да ги включваме, затова не предлагаме промяна в ал. 1. и се стремяхме да усъвършенстваме в значителна степен текста на ал. 2, като ще видите, че за да приравним наказателно-правните понятия и в конкретния случай говорим за квалифициран състав, в който говорим за притежаване на материални носители върху които се възпроизвежда чужди обекти на авторско или сродно право на стойност в големи размери. Всички останали термини “търговски количества”, “големи размери на материалните носители” и разни други варианти на текстове, по моя преценка се оказаха неудачни и затова решихме да приложим тези параметри, които ги имаме установени в наказателно правната практика. Материалните носители могат да бъдат остойностени и когато притежаването им е в големи размери, това е едната страна съответно да бъде квалифицирания състав.
Второто, което се добавя и го нямаше в предишните текстове, е матрицата. Защото това, което дава възможност да се произвеждат материални носители в големи размери, като количество и като брой, е именно притежаването на матрица, която има своите технически характеристики, които са изяснени в един от специалните закони – Закона за оптични дискове. Така че ние не въвеждаме нов термин материално правен, той е регламентиран в нашето законодателство какво означава матрица. С това считаме, че обхващаме и ще се насочва санкцията по този текст отиваме не толкова към дребните притежатели на материални носители, които се притежават без съгласието на автора, а към тези, които са дистрибутори и производители на такива материални носители.
Янаки Стоилов:
Обектът на авторското право винаги ли е оценим по стойност, за да го определим в големи размери.
Яни Янев:
Материалните носители всъщност са оценими по стойност, а не самият обект на авторското право. Не е обектът на авторското право Ние говорим за материални носители.
Янаки Стоилов:
Пример можете ли да дадете.
Яни Янев:
Ако авторските права върху един албум с музика в големи размери могат да бъдат бройките дискове. Ясно е, че един диск струва на пазара като производство 2-3 или 5 лв. И когато ние имаме характеристиките на големите размери в 8 хиляди, съгласно практиката на Върховния съд от тълкувателното решение за големи размери, ние казваме, ако притежава 500-600 диска, които се вместват в това, тогава имаме притежание на материални носители на стойност големи размери. Не е обектът на авторското право.
Янаки Стоилов:
Другото, което трябва да изясним е дали големите размери са за бройките или за стойността.
Яни Янев:
За стойността. Изрично го подчертаваме, г-н Председател, на стойност. Държи материални носители на стойност големи размери. Няма как да фиксираме бройка, защото стойността е изменчива на производство, а когато заловеното количество в бройки, изчислено на базата експертна оценка, това е нещо, което е лесно доказуемо при експертна оценка, ще се види че те са на голяма стойност.
Камелия Касабова:
Това не е някакво наше кой знае какво творение. Това беше сфера, която е в жълтата зона “Права върху интелектуалната собственост”. Очакваше се от нас да създадем санкционни състави за това. Тези текстове изцяло се одобряват от Европейската комисия така, както са формулирани като наше предложение и ние настояваме за тях.
Яни Янев:
Днес получихме и изрично писмо от ЕК, което се възприема и бих казал, че сме доволни от това, което включихме, имайки предвид включването на матрица, защото все пак “коренът на злото” е притежаването на матрицата.
Янаки Стоилов:
Добре. Да гласуваме предложението, колеги.
Които са “за”, моля да гласуват. Има ли някой против по предложението на Камелия Касабова и Яни Янев. Няма. Приема се единодушно.
Другото предложение по отношение на санкциите ще се гледа отделно.
Приемаме по вносител останалите алинеи с направеното предложение.
По санкциите има ли някакви предложения. Предлагам по санкциите да гледаме всички предложения.
По съдържанието нали няма други бележки? Приема се предложението на вносителя и предложението на Камелия Касабова и Яни Янев по ал. 2.
Ще сложим отделен състав с особено големи размери.
Яни Янев:
Без обаче “със значителни вредни последици”, защото ще ни бъде трудно.
Янаки Стоилов:
При положение, че има значителни вредни последици, особено големите размери не напластяват ли много нещата?
Нека да сложим нова ал. 4, а ал. 4 ще стане ал. 5.
За маловажни случаи въобще да отпадне така ли? Да няма въобще маловажни случаи?
Веселин Пангезов:
Хлапешките истории не са ли маловажни случаи, където теглят игри.
Янаки Стоилов:
Ал. 4 може да отпадне. Тогава тя ще остане само по смисъла на чл. 9 да се прилага.
Можем да махнем ал. 4. На мястото на сегашната ал. 4 да сложим “когато е в особено големи размери” и да се даде санкцията.
Ал. 2. когато е в особено големи по стойност размери наказанието е от ... до... Кажете. По ал. 3 наказанието трябва да бъде от една до шест години. А в особено големи размери да бъде от две до осем години.
По ал. 3 наказанието става от една до шест, по особено големите – от две до осем, плюс увеличение на глобата. Глобата е от 10 до 50 хиляди.


Яни Янев:
За особено големи размери спокойно може да бъде от 10 до 50 хиляди лв.
Янаки Стоилов:
Приемате ли така да остане. Исках само да проверим глобата по ал. 3, защото тя е от 3 до 5 хиляди лева – да бъде от 3 до 10 хиляди лева, а другата да бъде от 10 до 50 хил. лв.
Яни Янев:
Г-н Председател, само две думи по отношение на маловажни случаи. Това което се третира и в пресата във връзка с предложенията, които направихме, че едва ли не се криминализира притежанието на единични екземпляри и всеки в собствената си колекция би могъл да има втори или трети диск, който е закупил от пазара. Това нещо категорично го няма. Затова опасението за “маловажен случай” да не се обхване от това да се счита като престъпен състав, Това е едното.
Тегленето от интернет не може да се криминализира, защото при тегленето от интернет не става въпрос за авторски права. Този, който се е съгласил да си предостави произведението да бъде качено на интернет, там вече няма защита на авторски права.
Ако свали от интернет и при свалянето направи матрица и започне да произвежда, ние го хващаме.
Янаки Стоилов:
Г-н Арабаджиев, имате ли още някакви предложения по санкциите? (Не.)
Предлагам ви за днес да приключваме заседанието.
Камелия Касабова:
Г-н Председател, във връзка с предходния Закон за договорите за финансово обезпечение, който вече приехме, колкото повече гледам дефиницията на “правото на собственост” в Допълнителната разпоредба и това, което всъщност ние приехме, ми се струва, даже по-некоректно от съществуващото. Предлагам евентуално да го прегласуваме или каква е процедурата, за да може този текст да остане като текст на комисията. Да го прегласуваме ли евентуално?
Става въпрос за текста от Допълнителната разпоредба § 1, т. 2. “Право на собственост”. Не че съществуващото е особено коректно, но това, което ние приехме също не е коректно.
Янаки Стоилов:
Какво ние приехме и какво не е точно.
Камелия Касабова:
Сега не мога да го възпроизведа какво е в стенограмата, но да не бъде това, което приехме.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам, ако наистина има някакъв проблем, да го сверим и да се даде възможност за уточняване на текста било преди да внесем доклада в зала или в краен случай след като го внесем, ще кажем, че става дума за редакционна поправка. Нека в тази рубрика да мине.
Защото може би ще ни се наложи с конституционните становища пак да се занимаваме, тъй като те отпаднаха от днешния дневен ред на комисията, но могат да се появят в следващия дневен ред. Така че и това нещо ще го направим, ако се налага.
Камелия Касабова:
Може и в движение, в работен порядък да го направим.
Янаки Стоилов:
Преди внасянето на доклада, ако се налага, ако не се изчисти в доклада, може преди внасянето в зала да го направим и като редакционна промяна да го гледаме.
С това завършваме днешното заседание.
Благодаря на тези, които участваха активно до края.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: