---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 10.08.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Маргарит Ганев, заместник-министър, Димитър Бонгалов, заместник-министър, Даниела Белчина и Александра Цекова, от СУ “Св.Климент Охридски” – проф. Огнян Стамболиев, ръководител на работната група по ГПК, от ВКС – Борислав Белазелков, съдия, от Военно-апелативния съд - София – Свилен Александров и Владимир Димитров, от Национална следствена служба – Владимир Петров, от Министерството на вътрешните работи – Георги Соколов, от Националната агенция за приходите – Весела Чекмеджиева, Росен Иванов, Светослава Иванова, от Министерството на земеделието и горите, дирекция “Поземлени отношения” – Петър Вутов, директор, Стойка Куртева и Юлия Стойкова, и Пламен Моллов, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/ 11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет-продължение.
2. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-49, внесен на 07.04.2006 г. от Мая Манолова и Георги Юруков, № 654-01-69/26.05.06 г., внесен от Владимир Кузов, № 654-01-86/23.06.06 г., внесен от Мая Манолова, Яни Янев, Надка Балева и Христо Бисеров и № 654-01-89/28.06.06 г., внесен от Захари Георгиев.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 654-01-97 от 14.07.2006 г., внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители и на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 654-01-109 от 27.07.2006 г., внесен от Яне Георгиев Янев и Георги Пинчев Иванов.
По първа точка
За пореден път като точка в нашата работа е обсъждането на първо четене на проекта за Граждански процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет. Ние вече неколкократно обсъждахме този проект. Ако имате още изказвания, становища или въпроси, тук са представители на вносителите и преобладаващата част от работната група. Ако има някакви изказвания, въпроси, препоръки, да ги чуем преди да пристъпим към решаването на въпроса.
Преди да пристъпим към гласуването държа да кажа само няколко изречения. Разбира се, народните представители със своя вот ще изразят отношението към проекта. Мисля, че ние сме изправени пред поредния много важен и много сложен законопроект. Вече в този мандат Народното събрание има известен опит с приемането на кодекси. Неминуемо този проект ако се превърне в закон, наред с проблемите, които решава, ще създаде и нови проблеми. За това ако ни се наложи по-нататък да работим по него, това трябва да бъде направено с голямо внимание и усилие, надявам се и от страна на вносителите и на тези, които са подготвили самия проект. Той може да бъде в още по-голяма степен съобразен и с промените в социално икономическите условия. Давам за пример днешната дискусия по Закона за енергетиката. Вместо ние да преминаваме към многобройни извън съдебни изпълнителни основания, навярно трябва да създадем много ускорени процедури с ограничен кръг доказателства и по-малки възможности за обжалване. Подобен род въпроси, когато става дума за предоставяне на обществени услуги, да минат към някои от предвидените бързи производства, които и сега са заложени, но като допълнително се специализират за такъв род случаи. Казвам това, за да търсим по-голямо съответствие между потребностите, които животът извежда при нас, с приспособяването на законодателството в случая с процесуалните норми.
Също така искам да отбележа, че ако надделее принципната подкрепа, независимо от изразените в много случаи смятам основателни критики към проекта, ние трябва да разполагаме с няколко месеца, за да може да бъде формирана достатъчно солидна работна група с участието на народни представители и експерти и в следващите няколко месеца този проект да бъде в известна степен преработен и да подпомогне развитието на българския граждански процес.
Това държах да споделя в аванс. Ако не са възникнали по повод на тези мои думи някакви допълнителни мнения или въпроси, смятам, че можем да пристъпим към гласуването на законопроекта. Нали не възразявате.
Тези от народните представители, които подкрепят по принцип за първо четене приемането на проекта, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Един. Благодаря ви.
С това комисията ще предложи на Народното събрание приемането на първо четене по принцип на проекта за Граждански процесуален кодекс.
Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Гласуването е по принцип. А това означава, че работната група трябва много обстойно всички критики и бележки, които бяха направени на двете обсъждания по същество и които вероятно ще се чуят в пленарна зала при обсъждането, което ще наложи по мое лично убеждение доста корекции в тези нови институти и разпоредби, които са в основата на проекта. Аз умишлено не бих искала по същество да навлизаме в конкретиката, тъй като това очевидно е материя за второ четене. С това изразявам позицията на НДСВ като подкрепа по принцип с уговорката, че много сериозно трябва да се работи за второто четене.
Проф. Огнян Герджиков:
И голям вокацио легис задължителен.
Янаки Стоилов:
Аз смятам, че ако ние оползотворим времето до края на годината – говоря не само за комисията, но и за целия парламент, така че към края на годината да бъде приет този закон, да бъде въведен от м. септември, след ваканцията.
Проф. Анелия Мингова:
Мисля, че е реалистично 1 януари 2008 г. Хубаво е да има предварителни разговори във връзка с обучителния етап от проекта.
Янаки Стоилов:
Мисля, че по този въпрос сега не трябва да започваме дискусия. Да уточним необходимия период за подготовката на неговото въвеждане след като разполагаме със окончателното съдържание на закона. Благодаря. Г-н Ганев има думата.
Маргарит Ганев:
Уважаеми г-н Председателю,
Госпожи и господа народни представители,
Благодаря ви за изразената принципна подкрепа. Бих искал да ви уверя, че и в нашите представи през следващите няколко месеца трябва да бъде извършена интензивна работа в рамките на законопроекта. Приемането на второ четене преди края на календарната 2006 г. би било едно добро послание. Едновременно с това поддържам и изразеното по-рано наше становище, включително и пред представителите на Европейската комисия, че ние също разглеждаме един вокацио легис достатъчно дълъг. Бяхме изказали становище за 9 месеца, но в хода на по-нататъшните дискусии може да стане ясно какъв да бъде конкретния параметър.
Янаки Стоилов:
Вероятно това е предмет и на допълнителни уточнения с европейските партньори. На този етап можем да приключим.
По втора точка
Продължаваме с обсъждането на второ четене на общия проект на приетите няколко проекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Ще продължим с текстовете, до които стигнахме, а после ще се върнем към отложените текстове.
По § 56 по законопроекта на вносителя. По него има няколко предложения: на Борислав Ралчев и Валентин Милтенов и на Мая Манолова.
Миналия път аз докладвах варианти на текстове. Сега ви е раздадено едно обобщено предложение за текст, което отчасти съдържа идеите, които има в предложенията на народните представители. Моля да го погледнете, за да кажете дали по тази редакция на текста имате някакви възражения и допълнения.
Г-н Янев, нали го имате текста.
Яни Янев:
Г-н Председател, един въпрос само за уточнение и към експертите.
Имаме ли определението в Закона за контрола върху наркотичните вещества за прекурсорите за високо рискови и рискови. Защото ако нямаме такова определение и въвеждаме за първи път понятията, трябва да има определение.
Николета Кузманова (експерт):
Законът за контрола върху наркотичните вещества дава определение за наркотично вещество, аналог и прекурсор, а приложенията към закона са структурирани в няколко групи: високо рискови забранени за употреба изобщо в медицината, високо рискови разрешени и рискови. Така че те са определени в специалния закон кои какви са.
Янаки Стоилов:
Тоест не се налага да даваме в Наказателния кодекс определения.
Можем да пристъпим към гласуването на този текст. Предложението е различно от внесените предложения. Стремежът е този текст освен да има своята вътрешна систематика, логика, да не налагаме с оглед на подсъдността някакви промени в другия – процесуалния закон. Мисля, че са подходящо разпределени по компетентност престъпленията.
Г-жа Балева.
Надка Балева:
“Ал. 2, т. 2. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице;”
С тази формулировка - това означава всички, попадащи в чл. 93, точка еди-коя си за длъжностни лица. Струва ми се, че едно такова разширение е просто необосновано. До какви рамки длъжностно лице.
Янаки Стоилов:
А имате ли предложение за друга формулировка?
Надка Балева:
Сега го виждам.
Янаки Стоилов:
Текстът е заимстван от вносителя. Той не въвежда някакви нови категории. Ако и към него има същите възражения, да мислим за друга редакция. Ние не можем с термина “длъжностно лице” да обхванем всички категории, които попадат в тези квалифицирани субекти. Той е алтернатива на всички други, а не на последната от изброените.
Ако няма конкретни предложения, ще преминем към гласуването на текста така както е. Ако се формулират предложения за замяна на текста, също ще ги обсъдим и гласуваме.
Надка Балева:
И още нещо. Ал. 2. “Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества... с цел разпространение или разпространява.”
И т. 3 на ал. 4 “на публично място”.
Би следвало да се отнася само по отношение разпространението. Производство на публично място и държане на публично място - просто не ми харесва формулировката.
Янаки Стоилов:
Не четете ли страницата, на която е изписана новата редакция.
Формулират ли се конкретни предложения?
Татяна Дончева:
Има разпространение на публично място. Производство на публично място няма. Не за всички форми на изпълнителното деяние на ал. 1 има връзка между квалифицирани състави и че текстът в този му вид не е най-сносен.
Янаки Стоилов:
Приключваме с текстовете, защото на това заседание, трето по ред, смятам да приемем промените. Ние отложихме точно този текст, за да ви предложим редакция. А ако има към нея допълнения или редакция, да ги обсъдим и да ги гласуваме. Защото мисля, че времето, с което разполагаме, не трябва да бъде разточително използвано.
Надка Балева:
Да се запише: “Ако разпространяването е на публично място”.
Проф. Огнян Герджиков:
В известна част съм малко пунктуалист, но въпреки това в случая ми се струва, че не трябва толкова да ни притеснява. Очевидно е, че производство на публично място не може да има. Следователно се тълкува текстът според това, което може да публично място. Изпълнителното деяние, което е на публично място, което може да бъде. Аз не виждам кой знае колко има за притеснение, че е посочено по този начин без да е абсолютно стиковано с цялото изреждане. Не е необходимо. Това е моето мнение.
Татяна Дончева:
Аз бих си позволила да ви дам един прост пример. Ако аз държа наркотик на публично място, може някому да се струва много глупаво самото свързване на алинея първа с държането на публично място по ал. 2. но има достатъчно много практикуващи юристи в българската магистратура, които просто ще накажат с по-тежко наказуемото деяние по ал. 2, защото държите на публично място, защото така е написан текстът. Според мен, ще има основание. Да, може да е много малоумно да се тълкува така. Обаче те ще направят точно това. Ще излезе, че ако във вашия джоб се намира наркотика, а вие сте у вас и са ви хванали у вас, вие ще отговаряте по ал. 1. Обаче, ако са ви хванали до “Александър Невски”, ще отговаряте по ал. 2. Говоря абсолютно сериозно. Миналата година, когато говорихме за еднократните дози, за никого в Правната комисия нямаше грам съмнение, че продължава да съществува чл. 9, че продължава да съществува хипотеза “маловажен случай, и че тези се преценяват в общото разбиране на принципите на наказателно право. Всичко отиде накрая в няколко съдилища, които прилагат до такава степен хипертрофирано и буквално, че се оказа, че за тях нито има чл. 9, нито маловажни случаи, нито чл. 55, нито някакви други общи принципи. Казаха, че парламентът е виновен, защото им е написал такъв закон. Ние стигнахме до това да твърдим, че главният прокурор бил само администратор, а не е магистрат.
Предлагам ви да огледаме по-прецизно, особено текстовете за наркотици. Иначе те просто 6 месеца се занимават с лобиране в едната посока и 6 месеца – за лобиране в обратната, и казват, че винаги ние сме виновни.
Да не ви припомням за конкурсите. Всички бяха тук, приеха текста и след това казаха, че той е бил неприложим.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че няма средство, ако няма желание за търсене на действителната воля на закона и този закон да бъде сполучливо приложим. Рецепта срещу това няма и едва ли може да бъде измислена. Въпросът е текстът сам по себе си да не дава обективно такива основания.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Аз се извинявам. Дано да не съм изтървал съществената част от тази дискусия. Според мен този текст и емблемата “публично място” нямат място в систематичното тълкуване на първата и на втората алинеи. Ако говорим за втората алинея, в нея има два белега: единият е свързан с количеството, понятно защо. А в специалния състав на т. 1 и 2 се има предвид субектът – лицето, което действа по поръчение и лицето, което притежава специални данни. Публичното място е вън от характеристиката на самото престъпление. Няма никакво значение за вреда от извършване на едно такова престъпление дали е на потайно място в потайна доба или е на публично място. Тук очевидно се търси другия елемент – да няма флагрантно демонстриране на хората, които разпространяват наркотиците на такива места, а не е свързано със самото място.
На второ място, характеристиката “публично място” – тук ще започнем безкрайни спорове. Но това е вън от характеристиката на самия състав “на публично място”.
За това аз съм за отпадане на този текст на т. 3.
Елеонора Николова:
Аз се присъединявам към казаното от г-н Ралчев с едно предложение.
Ал. 2 да се отдели като ал. 2 с точката до 50 хил.лв. и да стане ал. 3.
След ал. 1 да се създаде нова ал. 2 с тези квалифициращи обстоятелства, които обаче в т. 1, 2 и 4 имат предвид субекта на престъплението и това да го изведем като самостоятелна алинея.
Янаки Стоилов:
Оформиха се идеите и да видим какво да бъде решението.
Ако в ал. 2 останат точки 1, 2 и 4, които се отнасят към субекта на престъплението, проблемът за публичното място се отдели и се свърже само с разпространението, той може да се оформи като една отделна алинея.
Яни Янев:
Г-н Председател, училището публично място ли е?
Янаки Стоилов:
Приемате ли следното решение:
В ал. 2 остават точки 1, 2 и 4, която става 3. Като отделно изречение, за да не изваждаме от систематиката на ал. 2 казваме, че същото наказание се налага и за разпространението на наркотици на публично място.
Яни Янев:
Колеги, нека да не изключваме другите две изпълнителни деяния “придобие или държи”. Логиката на извършването на престъплението. На публично място единият е този, който продава, друго е лицето, което държи голямото количество.
Янаки Стоилов:
Как да го държи на публично място? На сергия на открито?
Яни Янев:
Не държане на публично място. Той не го държи по открит начин. Вие знаете, че винаги има един, който е встрани и който държи голямото количество наркотик и има друг, който взима по една доза и продава.
Янаки Стоилов:
Аз приемам. Но тази логика ни връща към началото на текста, който трябва да приемем. Това е различно от предложението на г-н Ралчев. Тогава няма проблем със систематиката в основния текст.
Яни Янев:
Систематиката, но ако отделим “публичното място” просто да не бъде само единствено “разпространява”, а нека да са и другите две изпълнителни деяния “придобие или държи”. Те са вързани.
Янаки Стоилов:
Добре. Така стигаме ли до разрешението. Добавяме: “който придобие, държи или разпространява на публично място” и това става едно отделно изречение към ал. 2.
По ал. 1 ми напомнят, че придобиването и държането са с цел разпространение.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, за разлика от това, което приехме преди две години в тази промяна има много голяма разлика. Защото ние знаем проблема за еднократната доза, да не се връщаме към него, и проблемът да дилърите. Тази цел е голямото достижение на този текст. Така и с разпространението.
Янаки Стоилов:
Тогава текстът би трябвало малко да се разшири и да се каже, че същото наказание се налага за този, който придобие или държи с цел разпространение или разпространява на публично място.
Борислав Ралчев:
Кажете ми каква е характеристиката на общественото.
Янаки Стоилов:
“На публично място” няма да обсъждаме, защото това се среща на три-четири места в Наказателния кодекс и не е предмет на изменението.
Борислав Ралчев:
Когато говорим за хулиганството на публичното място, имаме предвид характеристиката на престъплението. Това е отрицание на обществения ред. Общественият ред е най-флагрантно отричане на публичното място.
Яни Янев:
Г-н Ралчев, представи си го. Продажбата в училище – продажбата на публични места. Под “публично място” само площад ли разбираме или пазар?
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма да въвеждаме отделно определение в чл. 93 за смисъла на “публично място” по смисъла на чл. 354а.
Борислав Ралчев:
Може ли да попитам само нещо.
Янаки Стоилов:
Кой да отговори?
Борислав Ралчев:
Дали сте коментирали т. 2 на ал. 2. “или длъжностно лице”.
Янаки Стоилов:
Да, коментирахме го.
Борислав Ралчев:
Избистрихте ли го?
Янаки Стоилов:
Прие се по-подробното изброяване, защото някои от лицата нямат характеристиката на длъжностно и затова е по-подробно изброено в същата точка преди това.
Борислав Ралчев:
Старият текст беше по-хубав.
Татяна Дончева:
Какво разбирате под “ръководител на учебно заведение”? Ректор, член на ректорския съвет.
Янаки Стоилов:
Ако се занимава с такава дейност организирано попада и ректора.
Татяна Дончева:
Кой е ръководител? Само ректорът ли?
Янаки Стоилов:
Може и друг член на ръководството, който има ръководно качество. Преподавателят не е ръководител.
Татяна Дончева:
Това което е написано изобщо не правете връзката, че на лицата, на които преподава. Щом е преподавател и разпространява наркотици, може на тези, на които продава наркотиците да не знаят, че той е преподавател. Това е написано в текста.


Янаки Стоилов:
Според мен това би било разширително тълкуване, тъй като той няма специфичното качество, с което може да превръща в квалифицирано това деяние.
Татяна Дончева:
Не знам какво разбирате вие под прилагането на НК. То се състои в следното. Да вземе правопилагащият орган текста и да започне да попълва папките по текста. Той казва: Огнян Герджиков е преподавател и е дал наркотик на Петър от циганското гето. Той е преподавател, дал ли е наркотик, дал е.
Янаки Стоилов:
Сигурно в някои правни системи не биха задавали такива въпроси, защото хората търсят смисъла на закона и неговото прилагане. Ако ние приемаме като единствено тълкуване буквалното тълкуване, тогава може би твърде много си стесняваме качеството на юристи.
Яни Янев:
Определени професии. Квалифицираният състав е завишената степен на обществена опасност поради професионалното качество на субекта, където субектът със съответното професионално качество извършва това престъпление. Значи преподавател в училището, лекар в болницата, фармацевт в аптеката.
Янаки Стоилов:
Това което го има и в други състави “при и по повод на изпълнение на техните задължения” и тогава ще отпаднат всички тези съмнения.
Искате да разграничим лекаря и фармацевта от другите категории. Т.е. едните отговарят във всички случаи, а другите в специфичното си качество. Нали така? Ако е “при или по повод” може да не е само в аудиторията. Мисля, че трябва да с държи сметка само за качеството, а според конкретните обстоятелства да се преценява мястото. Като кажем “при или по повод” това обхваща именно тази граница между особените качества.
Борислав Ралчев:
Връзката между обекта и субекта. Без нея няма никакъв смисъл. Какво значение има ако един професор отиде в циганската махала.
Янаки Стоилов:
То не е по повод на неговата работа.
Колеги, моля ви за тишина. Моля ви, защото този път има и външни хора и да не се създава впечатление, че прекалено увлекателно минават заседанията. Ние обсъждаме реални въпроси и искаме да намерим по-бързи и истински решения.
Борислав Ралчев:
Ще ви моля само за “длъжностното лице” да ми кажете какво стана. Моля за извинение за закъснението.
Янаки Стоилов:
Остана си.
Борислав Ралчев:
Ако говорим за стария текст, той е свързан, тук е връзката, от която идва – “длъжностно лице в мястото за лишаване от свобода” е едно – връзката е ясна. Пренасям се веднага върху новото изписване. А какво означава “длъжностно лице”? Ръководна работа или работа свързана с пазене, управление, кооперации, юридическо лице, търговец – всичко това ли е елемент на квалифициращите моменти.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви следната редакция, която мисля, че отговаря на тези изисквания.
Т. 2. от лекар, фармацевт; възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод на изпълнение на задълженията.
То може да не е само служба.
Правим т. 2 от “лекар или фармацевт”.
Другите ги пренасяме в т. 3 вместо “на публично място”, която става:
3. възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод на изпълнение на службата им.
В едно отделно изречение изреждаме. Същото наказание се налага и на този – това което го прочетох, който придобие или държи с цел разпространение или разпространява.
И маловажните случаи остават както са по вносител.
Мисля, че вече можем ад гласуваме целия текст, защото не виждам други възражения, в тази редакция.
Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към следващия параграф.
Татяна Дончева:
Процедура. Поставям я, за да не я забравя.
В края на миналото заседание сте разгледали, сигурно при условията на усилено спадащ кворум, чл. 155. Предложението ми е да си остане както е по вносител.
Янаки Стоилов:
За да не се получава двойна квалификация.
Борислав Ралчев:
Иначе се получава nonsense.
Янаки Стоилов:
Приемате ли бележката да бъде текста както е по вносител. Ал. 4 да се отнася само за предходната алинея. (Да.) Приема се.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, много моля да ме извините още един път.
Не можах да разбера маловажният случай 1, 2 и 4?
Янаки Стоилов:
Както е по вносител.
Николета Кузманова (експерт):
По новата редакция, която комисията току-що гласува маловажният случай се отнася за ал. 3 и ал. 4.
Янаки Стоилов:
Така е и по вносител, нали?
Николета Кузманова (експерт):
По вносител се обхващаше и квалифицирания състав по ал. 2.
Янаки Стоилов:
Ние предлагаме квалифицираният състав по ал. 2 да бъде без маловажен случай.
Борислав Ралчев:
Ако оставим квалифицираните състави в маловажните случаи. Това е nonsense.
Янаки Стоилов:
Предлагаме да не се покриват с маловажните случаи. И приехме другото.
Николета Кузманова (експерт):
Остават само по ал. 3.
Борислав Ралчев:
Сравни ли ги наказанията по ал. 3 с ал. 1. За квалифицирани състави разликата е от една година. Да помислим малко. Става въпрос за чл. 254а.
Янаки Стоилов:
Нали го приехме. За наказанията искате само да видим отново.
Борислав Ралчев:
Съпоставете ги и ще видите какво се получава. Трябва да се отличат, да се разграничат. Квалифицираните състави има тежки престъпления и не може да има от една-две години разлика. По основния текст – от две до осем и от една до шест. В квалифицирания състав – от една до шест. Много се приближават. Разбрах. Извинявайте.
Янаки Стоилов:
Търсена е една стъпаловидност при отчитането на различното съотношение между алинеите.
Борислав Ралчев:
Грешката е моя. Извинявайте.
Янаки Стоилов:
Ако имате по наказанията нещо допълнително, да го чуем.
Мая Манолова:
В чл. 354а, ал. 2 да се добавят и случаите, в които превозва. Т.е. който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, превозва или държи...
Янаки Стоилов:
Предлагате да се добави “и превозва”.
Елеонора Николова:
В “държи” се обхваща и превозва.
Янаки Стоилов:
Превозвачът е държател на стоката.
Мая Манолова:
В по-широк смисъл да, но за прецизност е добре да се добави. Предлагам го от практиката, тъй като възникват спорове по въпроса. Предлагам конкретно: освен държи, да се добави и “превозва” и комисията е в правото си да го възприеме или не.
Янаки Стоилов:
Нека да уважим настояването на г-жа Манолова и ще го гласуваме. Тъй като вече текста сме го приели, това е допълващо предложение.
Яни Янев:
Превозване и пренасяне го имаме като изпълнително деяние в ал. 4.
Янаки Стоилов:
Тук става въпрос по-скоро за терминологична дискусия. Понеже г-жа Манолова държи, ще го подложа на гласуване. Това е допълващо предложение. който смята, че в ал. 1 като действие превозването е различно от останалите изброените, защото то се поглъща от някои от тях, трябва да бъде изписано, моля да гласува. Един “за”. Не се приема.


Мая Манолова:
В стария текст имаше един квалифициран състав, който касаеше чл. 354, ал. 4, т.3 – на публично място. Освен “публичното място”, там беше добавено “и в района на учебно заведение, общежитие или казарма”. Мисля, че за “района на учебно заведение” тези хипотези би следвало да останат.
Янаки Стоилов:
Ние сме ги включили в категорията “публично място”, защото дворът на училището и самото училище са публични места.
Аз мисля, че тук проблемът идва от това, че искаме да изброим всички физически места, а все пак ние боравим с някакво ниво на абстракция на утвърдената терминология. Всичко това се включва в публично място.
Преминаваме към § 57.
Г-н Ралчев, вашето предложение относимо ли е към § 57.
Борислав Ралчев:
Всички мои предложения са объркани. Просто съжалявам. Николета да ги преценява дали са относими към този състав, защото не мога да направя сега преценките на този материал, който аз съм ползвал, как е относим към последния. Съжалявам.
Янаки Стоилов:
Значи тук се оттегля предложението. Няма предложение. Гласуваме § 57. Благодаря ви. Приема се.
Параграф 58. Няма предложения, различни от тези на вносителя.
Параграф 59 също. Който ги подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви Приемат се.
Следват две правно технически предложения, които на мен са ми дадени, така че няма да ги обосновавам.
Борислав Ралчев:
Моля за намаляване на темпото. Тук пропускаме нещо. Все пак това е Наказателен кодекс.
Янаки Стоилов:
По кои точки от § 59 имате бележки. Заповядайте. Моля да се представите.
Свилен Александров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на Военно-апелативния съд на Република България имаме предложение за нова редакция на чл. 371 от Наказателния кодекс. Съгласни сме с предложението в § 59 В буква “а” след “военнослужещи” да се прибавят думите “по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България”, тъй като това съответства със Закона за отбраната и въоръжените сили.
Буква “б” да има следното съдържание:
“Генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав на други министерства и ведомства.”
Какво имаме предвид? Това са офицерите, сержантите и генералите от Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
Аргументите ни за това са, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили отбраната е част от националната сигурност на страната, а чл. 3, ал. 3 от този закон предвижда, че отбраната се осъществява и от специализираните служби.
Янаки Стоилов:
Добре. Мисля, че мотивите са ясни. Направо към следващата точка от предложението.
Свилен Александров:
Следващата точка са:
“Държавните служители в структурните звена на МВР, на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и на Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието.
Какви са ни аргументите.
Държавните служители, видно от разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за МВР служители на МВР са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. Защо имаме предвид само държавните служители? Защото изхождаме от разпоредбите на чл. 43, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 102 от Закона за МВР, в които изрично е посочено, че органи на съответните национални служби, които са основните служби в МВР – Национална служба “Сигурност”, Национална служба “Полиция” и Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”, са именно държавните служители. Те са органи на тези служби и не са офицери.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие предлагате да се запази сегашната подсъдност. Не беше ясно само в какво се изразява девоенизацията, но логиката е ясна. За буква “г” и “д” да обосновете.
Свилен Александров:
Да се запази сегашната подсъдност.
За буква “г”. Също по Закона за отбраната и въоръжените сили съгласно в разпоредбите на Глава 8, че войнските задължения на гражданите, както по изпълнение на дейности във военно време, така и в службите в хуманитарния резерв и в постоянния резерв. Именно това имаме предвид - чл. 139 и чл. 140 от Закона за отбраната и въоръжените сили, са посочени лицата като резервисти и че тяхната служба е именно военна служба.
За всички посочени в чл. 371д си остава старата редакция. Не упоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.
Това са нашите предложения за новата редакция на чл. 371 от Наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
Текстът е предоставен и при мен. Мисля, че неговата логика лесно се възприема. За да не го размножаваме, аз ще ви кажа.
Остават си военнослужещите, генералите и офицерите – нещо, което и досега е така и е ясно.
Предлага се да си останат и държавните служители от структурата на МВР и всички сродни служби, което обаче е различно от предложението на вносителя. Защото вносителите предлагат съобразно с тяхната гражданственост те вече да не бъдат подсъдни на военните съдилища. Тази е разликата. Това е разликата между предложението на вносителя и предложението на Военно-апелативния съд. Включват се резервистите, което е обосновано, защото те са лица, които в този случай изпълняват военни задължения. И остава една категория – неупоменатите лица за участие в престъпления по тази глава.
Основната разлика е, че по вносителя се предлага длъжностните лица от МВР – Главна дирекция “Охрана” и сродните служби, да бъдат подсъдни по граждански ред, докато предложението на Военно-апелативния съд е тези лица отново да си останат в същия режим на подсъдност, в който са били досега като военнослужещи.
Татяна Дончева:
Има един много стар спор по между ни и той е свързан с няколко неща. Първо, със статута на МВР. Изглежда някак си автоматично с девоенизацията да се извадят и от подсъдност на военния съд. Обаче трябва да се преценят, според мен, още два-три фактора. Не може да не вървят в пакет мерките по съществуване и несъществуване на звената, които са. В момента един от конфликтите между военното правораздаване и останалото е в натовареност. И натовареността е в пъти по-малка при военните. Има един плюс за тях, че са бързи и с военното правораздаване проблеми с бързина и срочност няма. Има и нещо трето. Преди няколко години ние експериментирахме, дори преди девоенизацията на МВР, и един период от време извадихме МВР от военната. Печални резултати. Драстично увеличаване на насилието в МВР и то абсолютно покрито. Заваляха едни дела вън от България и това беше печалния резултат, след което върнахме нещата отначало. Аз мисля, че това е много сериозен въпрос, който не може автоматично с девоенизацията на едното, да се отиде към другото решение. Има в момента проблем с насилието в МВР и ми се струва, че ако преди 7-8 години е имало горчив опит, просто не трябва да го възпроизвеждаме. Малко време ни трябва да цялостна концепция.
Ако отиваме на мярката да бъде извадено МВР от тая подсъдност, трябва да видим какво остава за военното правораздаване, колко ще са, какви са и съответните щатни и структурни промени да вървят и там. Иначе не става. Аз ще подкрепя това, което предлага Свилен Александров.
Свилен Александров:
В случая ми се струва, че има смесване на две понятия. В момента ние предлагаме чл. 371 от Наказателния кодекс, където става въпрос за материално-правни въпроси кои лица са възможните субекти на извършване на престъпленията по Глава 13. Не става въпрос въобще за категорията дали са МВР. Именно нашето становище е, че тези лица трябва да влязат, тъй като основните видове престъпления по Глава 13, макар и наречена “Военни престъпления”, това всъщност са престъпления против отбраната и вътрешната сигурност на страната. Това са престъпления, свързани с подчинеността, със заповедното изпълнение, с охраната - постовата, караулната служба. Де факто с тия промени в Закона за МВР не се извършиха никакви промени в статута на Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Напротив, разпоредбите на Закона за МВР се прилагат с пълна сила за тези служители и техният статут е приравнен към служители на МВР. Именно това е и нашето становище, че трябва да бъдат субекти на извършители на това. Същевременно предлагаме да се приеме една разпоредба, с която да се допълни чл. 396, ал. 1, т. 5 от НПК, именно където законодателят пропусна, по наше мнение, да добави “Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в министерството на правосъдието. На практика в този момент има един вакуум – тези служители, макар имащи статута и подчиняващи се и изпълняващи длъжности с боравене на оръжие, с конвоиране, с постова служба, те са извън компетентностите на военните съдилища. За това предлагаме в ал. 1, т. 5 на чл. 396 на НПК след думите “Национална разузнавателна служба” да се изброят и Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Янаки Стоилов:
Нека да преценим двата въпроса поотделно. До тук не чух възражения срещу предлаганото допълнение от Военно-апелативния съд по НК. Ако има някакво друго становище, нека само него да чуем. А по процесуалната част – нека този въпрос да го оставим за малко по-късно и да не го решаваме със сегашното изменение.
Александър Арабаджиев:
Второто изказване на г-н Александров ме убеди, че чл. 371 – материално-правната разпоредба, и не решаваме големия въпрос – доста по-важния и по-трудния въпрос за решаване – за военното правораздаване.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да не го решаваме сега в процесуалната му част.
Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Все пак аз съм ресорен на тези две главни дирекции и аз не възразявам да се включат в текста, но има един малък проблем тук, който трябва да отчетем. Леко се завишава броят на лицата, защото освен офицери и сержанти, влизат и граждански лица като държавни служители, но това също не е проблем. Проблемът обаче е много стар, когато говорим за съизвършителство и то в някаква форма на съизвършителство – подбудител, помагач. Старата практика да се делят делата само за държавни служители във Военна прокуратура, във военен съд, а другите да се извеждат в цивилни прокуратури, водят до двоен процес. Така че ако се включат тези служители, не е ли редно да свържем и съизвършители по чл. 20, да бъдат и те вътре, за да неделим делата, независимо че са извън този състав.
Борислав Ралчев:
Има ли такава норма за делене на делата.
Димитър Бонгалов:
Има в момента “държавни служители по” е категорично, а другите ...
Борислав Ралчев:
За съучастието досега винаги са водили, че основната подсъдност влече и всички останали лица.


Димитър Бонгалов:
Моят опит като прокурор и следовател ми е показвал, че винаги се делят.
Янаки Стоилов:
Колеги, дайте да не си отваряме нови въпроси, които не са ни поставени. Има една обща разпоредба, която не е упомената в този член. И сега го има този текст.
Нека да пристъпим към приемане на § 59.
Георги Соколов: от МВР
Възразяваме само по отношение на държавните служители в МВР да бъде записано по този начин. Тъй като по новия закон, който вече е в сила, е въведена пълна девоенизация в МВР и не считаме, че не бива да се вкарва тук и държавни служители, които не са военизирани при тези лица, които са военизирани в чл. 371.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие възразявате те да бъдат измежду субектите на престъплението по чл. 371.
Татяна Дончева:
Съставите са там. Искате да кажете те да не отговарят на практика на чисто служебните престъпления по това, което правят.
Георги Соколов:
Въпросът е дали могат да извършват нашите служители такива престъпления. По новия Закон за МВР по отношение на йерархия и по изпълнение не са се променили.
Свилен Александров:
Трябва да се прави разграничение между държавни служители, които не са военизирани и такива, които са военизирани.
Янаки Стоилов:
Може ли да изясним.
Текстът в буква “б” както се предлага е: “държавни служители в структурните звена на МВР”. Те не са разграничени дали преди това са били военизирани или невоенизирани. Въпросът е да имат това качество. Но това, което ни казвате, ако е официална позиция на МВР, независимо че в момента тя не се предлага от никой от членовете на комисията, аз мога да подложа на гласуване това ваше искане, независимо, че в случая не виждам някой, който го предлага за решаване. За това искам да знам вашата позиция.
Г-жо Дончева, исках да чуя отговор, дали това е официална позиция на МВР и независимо, че в случая никой от членовете на комисията не предлага друго становище, ако се държи на това мнение, аз ще го подложа на гласуване.
Георги Соколов:
Позицията на МВР е изразена в становище, което ви е предоставено. Това е, че ние не възразяваме срещу отпадането на буква “б” от чл. 371.
Татяна Дончева:
Няма ли да се носи наказателна отговорност за неизпълнение на заповеди в МВР.
Янаки Стоилов:
В писменото становище подкрепяте отпадането на буква “б”. МВР смята, че тези длъжностни лица не трябва да попадат в категорията на престъпленията по чл. 371, т.е. това което ни казвате.
Свилен Александров:
Бих искал да кажа още малко за колегата от МВР. Когато излагах нашите мотиви казах, че съгласно Закона за МВР служителите там са държавни служители и граждански лица на трудови правоотношения. Защо включваме само държавните служители, тъй като основните служби в МВР са Национална служба “Сигурност”, Национална служба “Полиция” и Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”. Именно в разпоредбите на чл. 43, ал. 1, чл. 53, ал. 1 и чл. 102 от Закона за МВР е оказано, че органи на тези звена са държавните служители.
Янаки Стоилов:
Прекратяваме дискусията по този въпрос. Пристъпваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението за отпадане на буква “б”. Ако това предложение не се приеме, тогава пристъпваме към гласуване на предложението, което имаме в разгърнат вид по чл. 371.
Които са за отпадане на буква “б” Тези, които поддържат отпадането на буква “б” от чл. 371, моля да гласуват. Няма гласове “за”.
Пристъпваме към гласуване на другото предложение по чл. 371 в предложените му варианти на “а”, “б”, “в” и “г” така, както бяха прочетени. Приема се единодушно. А с това приемаме и § 59.
Следващите параграфи са 60 и 61. Аз вече казах. Те са само правно-технически.

Свилен Александров:
Във вашето предложение по § 60 и 61 трябва да се допълнят с буквите “б” и “г”, вместо да отпадне буква “б”, се прибавят и буквите “б” и “г”.
В § 60 се прави следното изменение. В чл. 378, ал. 1 след думите “буква “а”, “б”, “в” се добавя и буква “г”.
Същото се отнася и за § 61.
Янаки Стоилов:
Това е по техническите бележки към текста? (Да.) А по съдържанието на чл. 378 какво имате.
Свилен Александров:
По съдържанието нямаме никакви бележки. Само да се добави букви “б” и “г”.
Имаме бележки по § 60 по вносител – чл. 392, ал. 1. Предлага се думите “лице от състава на граничния наряд, което” да отпаднат и да се заменят с “полицейски орган за охрана на държавната граница, който”.
Според нас е по-правилно да остане сегашната редакция - “лице от състава на граничния наряд, което” . Нашите мотиви в тази насока са, че охраната на държавната граница на България е както на въоръжените сили на Р. България – чл. 6, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили, така и на МВР – уредено в чл. 7, т. 6 от Закона за МВР и се осъществява от въоръжени сили, държавни органи и специализираните служби, т.е. влизат Национална служба “Охрана” и Национална служба “Сигурност”.
Янаки Стоилов:
Разбрах ви идеята. В охраната могат да участват и лица от въоръжените сили.
Свилен Александров:
Инструкция № 1-139 от 2003 г. за организация на дейността на Национална служба “Гранична полиция” е казано, че министърът на вътрешните работи може да включва и други сили, а не само полицейски органи.Т.е. да си остане сегашната редакция, която е по-широко понятие от предлаганото изменение.
Янаки Стоилов:
Предлагам § 60 да отпадне от законопроекта – този, който е по вносител. Благодаря ви. Приема се.
Остават параграфите 61, 62, 63, 64 и 65. По тях няма предложения. Имате ли бележки? Няма. Приемаме ги.
По заключителните разпоредби има ли въпроси и предложения?
Предлагам преди да приемем Заключителните разпоредби, да се върнем към отложените текстове.
Първият от тях е чл. 12а, хо който трябваше да се уточни редакцията.
Борислав Ралчев:
А чл. 12, ал. 3 какво стана с него?
Янаки Стоилов:
Приехме го. Там е решено Сега остава чл. 12а. Ще ви прочета окончателната редакция на чл. 12а, която предлагаме.
“Чл. 12а (1) Не е обществено опасно причиняването на вреда при задържането на лице, извършило противоправно деяние за предаването му на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване от него на друго такова деяние, когато не е имало друг начин за задържането му и не са превишени необходимите и законосъобразни мерки.”
Това е уточнена редакция, нова формулировка, която сме консултирали с различни хора – народни представители и специалисти, и смятаме, че сполучливо решаваме въпроса за прилагането на сила при задържане.
Ще го прочета още един път:
“Чл. 12а (1) Не е обществено опасно причиняването на вреда при задържането на лице, извършило противоправно деяние, за предаването му на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване от него на друго такова деяние, когато не е имало друг начин за задържането му и не са превишени необходимите и законосъобразни мерки.”
Борислав Ралчев:
И старият текст е така. Същият е.
Янаки Стоилов:
Това е окончателният текст. Точно разликата в думите!
Татяна Дончева:
Дайте да сравняваме дума по дума.
Реплика: Заменено е “престъпление” с “обществено опасно деяние”
Янаки Стоилов:
“Противоправно деяние” вместо “обществено опасно деяние”.
Борислав Ралчев:
Да, но скъсах едно кокиче и съм в участъка.


Янаки Стоилов:
На финала има ограничение: когато не е имало друг начин и не са превишени необходимите. В тоя случай ще има превишаване на необходимите мерки.
Борислав Ралчев:
Нищо друго няма в този текст, освен да те хванат и да те заведат в участъка.
Янаки Стоилов:
Вие спорите със сегашния текст, защото ние само редакционно уточняваме текста.
Борислав Ралчев:
Защо да не спорим. Едни глупости няма да се повтарят безкрайно. Този текст е мешавица.
Янаки Стоилов:
Да сменим “когато няма друг начин за задържането му”. Така ли се предлага.
Реплика:
Ако няма друг начин за неговото задържане и при това задържане не е допуснато превишаване на ..
Борислав Ралчев:
Задържането каква функция е?
Мая Манолова:
Задържане за причиняване на вреди.
Борислав Ралчев:
Въпросът е в задържането, а вредата е втория елемент. Ние даваме възможност на всеки, който си помисли, че е в правото си, да те задържи, а после да каже: Извинявай много! Защото после се преценява от квалифицираните хора какво и що е станало. Това е един произвол. Съгласно този текст всеки “от маалата”, както се казва, ще влезе във функция на този текст.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам тази дискусия да завърши в пленарната зала, защото тя в комисията по принцип завърши. Тогава ние се уточнихме, че запазваме възможността за задържане при тези условия и отложихме текста за намиране на по-сполучлива редакция. Сега ще ви прочета редакция, съобразно направените бележки и ще гласуваме. Колкото е старата редакция, има и малко новост, затова моля да я изслушате и ще гласуваме. Така ще се изрази отношението към този текст.
Чл. 12а (1) Не е обществено опасно причиняването на вреда при задържането на лице, извършило противоправно деяние, за предаването му на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване от него на друго такова деяние, ако няма друг начин за задържането му и не са превишени необходимите и законосъобразни мерки.”
Това е текстът.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, имам един въпрос.
Мая Манолова:
В противоправното деяние се включват и административните нарушения. Нека да си остане поне стария текст, в който се казва “престъпление”.
Борислав Ралчев:
Хвърлям си цигарата на улицата. Противоправно ли е?
Янаки Стоилов:
Т.е. да я заменим с “обществено опасно”, а не “противоправно”.
Мая Манолова:
Да си остане текста както е.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви да бъде “обществено опасно”, защото в някои случаи то може да не е престъпление, но да покрива другите признаци. Отпада “противоправно”. Обществено опасно по смисъла на Наказателния кодекс е само това, което е престъпление. Но може от субективна страна да не съдържа тези признаци, но пак да се налага да бъде задържан. За това аз съм съгласен да отпадне “противоправно”, но да се замени вместо “престъпление” с “обществено опасно деяние”.
Татяна Дончева:
Да си остане така, както е текстът сега.
Янаки Стоилов:
Добре. В такъв случай аз имах само едно съображение – да не се ангажира отговорността, ако някой е задържал лице, което е извършило обществено опасно деяние, но се е оказало, че не е престъпление. Но понеже сме в общата част, там когато се говори за престъпление, ние нямаме предвид установяването на факта с присъда. Вероятно практиката няма да срещне такива проблеми.
След дългата дискусия си запазваме стария текст, за да не правим само козметични промени.
В такъв случай сме гласували отклоняването на текста на вносителя на законопроекта. След като той отпада, си остава сегашния текст на чл. 12а. Не правим по него някакви незначителни редакционни промени.
Борислав Ралчев:
Аз поддържам тезата да отпадне.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще го гласуваме още веднъж.
Тези, които са за отпадане на чл. 12а в сегашната му редакция, моля да гласуват. Един “за”. Против? Десет “против”. Въздържали се? Няма.
Следващия отложен е § 3. чл. 40. Това е за наркозависимите.
След думите “затворническите общежития към тях” се добавя “както и в специално обособени места към затворите за лечение на лица, зависими от наркотични вещества.”
Яни Янев:
Първото е замяната, г-н председател. Има още в основния текст промяна: “Трудово поправителни” се заменя със “затворнически”. Това е едната промяна в чл. 40. Второто е добавянето на “както и в специално обособени места ....”.
Янаки Стоилов:
Този въпрос е въпрос на Закона за изпълнение на наказанията. Защо тук се занимаваме с него. В НК ние не определяме различния режим на помещенията, в които се изтърпяват наказанията.
Яни Янев:
Аз лично приемам това възражение. Но моля в такъв случай да го заложим в Преходните и заключителните разпоредби като текст ЗИН.
Димитър Бонгалов:
Ние готви изменение на ЗИН и най-вероятно до началото на септември ще мине през Министерския съвет, така че ще имаме възможност тогава да включим това.
Янаки Стоилов:
Там този въпрос решавате ли го?
Димитър Бонгалов:
Честно казано имаме малко резервирано отношение, но няма проблем. Ние така или иначе месец септември ще влезем в Правна комисия и можем да се върнем към този въпрос.
Янаки Стоилов:
Аз моля да го имате предвид. Решението ще бъде ваше като вносители, но да го обсъдите съобразно с предложението на народните представители, за да можем в следващите два-три месеца да го разгледаме в рамките на общата проблематика.


Димитър Бонгалов:
Нашите специалистите са резервирани, тъй като считат, че проблемът не е медицински, а психологически, но да не влизаме в дебат.
Янаки Стоилов:
Добре. Вие ще ни дадете аргументи в едната или в другата посока.
Г-н Янев, можем ли сега да не гледаме по същество предложението, а по повод на измененията в ЗИН. Аз помолих вносителите да обсъдят този въпрос. В крайна сметка те ще ни представят своето становище и тогава ще се върнем към тази дискусия по повод различните видове места, в които се изтърпяват наказанията.
Яни Янев:
Аз не възразявам, г-н Председател. За нас ще бъде важно, защото текстовете, които предлагаме, са обвързани логически, във времето, когато ще влязат измененията в НК, да не остане празнота в ЗИН. Т.е. това е единственото, което бих казал като допълнение. По принцип приемам бележката ви.
Янаки Стоилов:
Когато обсъждаме заключителните разпоредби ще видим кой момент да влязат в сила и да съобразим това. Ако искате, не го оттегляйте тук. Това може да го кажете и в зала.
Яни Янев:
Държа да не го забравим.
Янаки Стоилов:
Тогава ще го оттеглите в зала. Сега остава в доклада. Говоря само за ал. 1
По ал. 4 на чл. 40.
Мая Манолова:
Аз подкрепям предложението на колегата Янев и на Мария Капон доколкото те предвиждат полагането на съответни медицински грижи в случаите, в които става дума за лица, които са зависими от наркотични вещества. Това се вписва в общата идея на тези предложения и аз лично ще го подкрепя.
В чл. 40, ал. 4 се казва:
“(4) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, се полагат съответни медицински грижи.”
Предложението е тук да се добави и хипотезата за лица, зависими от наркотични вещества, извършили престъпление.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е целесъобразно. Да го подкрепим. Благодаря ви. Приема се.
Предложението в първата част не се приема, във втората – се приема, а в зала г-н Янев ще направи това, за което вече говорихме.
Нов § 4. Чл. 41, ал. 3.
Борислав Ралчев:
Обърнете се по този въпрос към министъра на здравеопазването, защото той ще ви каже някои любопитни данни. Тезата е чудесна, но не знам как ще стане.
Яни Янев:
Знае се, че статуквото не е добро. Трябва да се направи стъпка, за да се промени.
Преминаваме към чл. 41, ал. 3. тук темата, която се поставя, е по отношение на зависимите лица.
“(3) Към лицата зависими от наркотични вещества, извършили престъпление, се прилагат специални програми за лечение на зависимостта им.”
Борислав Ралчев:
Защо трябва да има специални програми, а не да ги обединим на лечение.
Яни Янев:
Ако не е постановено с присъдата задължителното лечение, остава на желанието на този, който е зависим, дали ще пожелае.
Янаки Стоилов:
Какво повече предлагате тук. Защото разбрахме, че в чл. 43 предложението е за съпътстващи лечебни мерки към лицата, които са извършили тези деяния. В чл. 41 какво различно се предлага.
Яни Янев:
Първото е, че действително систематичното място на този текст е добре да отиде към чл. 92а. Аз предлагам да приемем това становище, което експертите са го предложили.
Второ, за нас обвързването на тези текстове със задължителното лечение е във връзка с това, че прилагането на специфичните програми остава по желание, и ако няма в присъдата заложено и задължително лечение, прилагането на специфичните програми зависи от волята на наркотично зависимото лице. За това то трябва да бъде обвързано с наложената присъда.
Янаки Стоилов:
Това предложение за ал. 3 отива към чл. 92а. Така ли е?
Заповядайте, г-н Бонгалов.
Димитър Бонгалов:
Аз не съм специалист по лечение на наркотично зависими лица, но психолозите в местата за лишаване от свобода твърдят, че задължителното лечение е отдавна отречена европейска практика, тъй като не е ефективно. Тези лица ще бъдат заставени да бъдат лекувани, но няма да има никакъв ефект, ако те нямат вътрешната убеденост, тъй като проблемът не е медицински, а психологически. В този смисъл задължителното лечение, проведено насилствено, няма да има такъв ефект, ако оставим доброволното лечение. Лицето няма ли убеждението, че му е необходимо такова лечение, каквито и задължителни мерки да употребим, няма да има никакъв ефект.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие възразявате срещу предложението по ал. 3 на чл. 41.
Димитър Бонгалов:
Казваме, че с присъда на съда лечението е невъзможно. Нещо повече, ако съдът каже,че лечението ще бъде толкова време, то може да продължи повече време, ако лицето реши доброволно или по-малко. Но оценката е на психолог, а не на лекар. В този смисъл не би могъл акт на съда да проведе лечението за определен период като задължителна мярка. Всъщност е отречено и е неефективно. Ние не отричаме специални мерки към тия лица, а отричаме задължителния характер. Лечението, което се провежда спрямо лица, извършили престъпление вследствие на психическо отклонение и т.н., което е в затвора, как се провежда. То е същото.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, но се представете.
Колеги, нека да чуем и друго мнение.
Реплика:
Представител съм на Сдуржение “Майки срещу дрогата” и на обединение “Родителски сдружения”, които всъщност предложиха тези поправки. Аз не съм лекар, но съм журналист и поддържам актуален сайт и чета прекалено много по тези въпроси.
Относно задължителното лечение искам да кажа няколко думи.
Доказано е след практика в Щатите, че хората, принудени да се лекуват, имат дори малко по-висок успех при завършване на програмата поради простия факт, че те остават до края на програмата. И това, което целим с тези поправки е, че мотивацията за лечение у наркозависимите по принцип липсва. Доброволната мотивация по правило я няма. Може да не съм медицинско лице, но проблемът не е само медицински.
Янаки Стоилов:
Държите да има някаква форма на принудително лечение по време на изтърпяване на наказанието. (Да.) Благодаря.
Имаме в две посоки становища. Остава да се реши това, което се предлага от г-н Янев, г-жа Капон и другите народни представители.
Мая Манолова:
Но мястото му е в чл. 92.
Янаки Стоилов:
Мястото е лесно. Като го приемем, лесно ще го преместим. Въпросът е дали се приема по същество.
Мая Манолова:
Предложила съм в Чл. 92, ал. 1 да се добави изречение второ със следното съдържание: “Когато престъплението е извършено от лице, зависимо от наркотични вещества, съдът наред с наказанието лишаване от свобода постановява и принудително лечение.”
Янаки Стоилов:
Принудително или задължително.
Мая Манолова:
Може и задължително.
Янаки Стоилов:
Този текст мисля, че е достатъчен. Предлагам да го гласуваме. С оглед на това дали ще се приеме или не, ще видим неговото място. Подлагам на гласуване следния текст:
“Когато престъплението е извършено от лице, зависимо от наркотични вещества, съдът наред с наказанието лишаване от свобода постановява и задължително лекуване.”
Мая Манолова:
Това е текст когато наказанието е лишаване от свобода. Ако наказанието е глоба, задължително лечение е прекомерно.
Реплика:
Има пробация – има дневна програма. Има затвор – има възможност за лечение в комуна, примерно, което лечение – срокът за лечение се приспада от наказанието. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Мисля, че не трябва да го ограничаваме само до “лишаването от свобода”. Но императивно ли трябва да предвиждаме това лечение. В някои случаи може да се прецени, че не е целесъобразно. Т.е. дали да бъде задължително съдът наред с наказанието постановява и задължително лекуване. Може би не във всеки случай това ще бъде целесъобразно. Трябва малко по-свободно да определим тази възможност.
Яни Янев:
Г-н Председател, ние трябва да разграничим случаите, когато има извършено престъпление вследствие на еднократна употреба на наркотично вещество и престъплението да е извършено следствие на това въздействие. Да може да се разграничи от наркоманите, от тези, които са зависими от употребата на наркотични вещества.
Янаки Стоилов:
Винаги зависимостта се изисква, но тя може да е в различна степен.
Реплика:
Мисля, че няма да има голяма разлика, ако бъде задължително лечение или ако е по избор, но алтернатива лечение срещу наказание.
Янаки Стоилов:
Моят въпрос е да го дадем малко по-условно, за да може съдът да преценява дали винаги да ги съчетава тези две неща. В повечето случаи вероятно ще ги налага едновременно.
Реплика:
В интерес на практиката е да ги съчетава.
Янаки Стоилов:
И аз така смятам, но не искам да предреша един въпрос, който фактически е много по-сложен, за да можем да кажем, че винаги се налага постановяване на задължително лечение. Нека да дадем тази възможност и тогава да видим как тя ще се развие.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, тя си я има. И сега пише “може”.
Реплика: Само в психиатрията в Ловеч.
Борислав Ралчев:
Вие търсите реализацията. В текста пише:
“Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.”
Какво му е лошо на този текст.
Реплика:
Не се прилага, защото в системата на затворите...
Борислав Ралчев:
Госпожа, ние не бъркаме нещата. Едното е какво прави съдът, а другото – какво е осигурено. Те са различни работи.
Реплика:
Ако тук се приеме тази мярка, вече те ще бъдат принудени редица институции да започнат да го правят. Това е целта.
Борислав Ралчев:
Точно това ви казвам. Не е това средството. Вие казвате, че това, което е в Ловеч е недостатъчно. Знам, че е така.
Янаки Стоилов:
Този текст смятам, че и сега всички тези възможности. Ако ние смятаме, че наказателната политика не се провежда ефективно от съда и искаме да я наложим по някакъв еднообразен начин със закона, можем да запишем “задължително”, защото само това ще е разликата. Сегашният текст дава възможност лечението да съпътства всички форми на изтърпяване на наказанието. Единственото различно в предложението е, че ние казваме във всеки случай да има задължителност на лечението. Аз не съм сигурен, че в 100% от случаите това трябва да става. Ако съдът проявява някакъв прекален либерализъм и не се интересува от този въпрос, не знам дали ние да отидем в другата крайност и да кажем: понеже той не го прави във всички случаи, ние ще изискваме това да стане. Това също е подход, но не съм сигурен, че той е много целесъобразен.
Мая Манолова:
Аз предлагам задължително да стане за случаите, когато се налага лишаване от свобода, а за другите да остане “може”.
Борислав Ралчев:
Въобще не може нищо друго освен “може”. Как ще му приемем едностранна норма на съда. Явява се едно момче, което за първи път е “смръкнало” нещо.
Янаки Стоилов:
Тук става въпрос за зависим. Разграничили сме ги.
Борислав Ралчев:
Не може съдът да бъде свързан със задължение и изискване на собствена преценка.
Яни Янев:
Той ще постанови в този случай, когато констатира, че има зависимост.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Въпросът се изясни. Сегашният текст дава възможност на съда при всякакъв вид зависимост – алкохолна, наркомания или друга, да налага и принудително лечение. Едно от предложенията е той да бъде длъжен да налага принудително лечение, заедно с наказанието. Това е различното. Ще гласуваме този въпрос.
Тези, които смятат, че трябва съдът да е длъжен винаги да съпътства наказанието с принудително лечение, сега ще подкрепят това. Ако не се подкрепи това, ще остане досегашния текст.
Мая Манолова:
Но с нюанс. Моето предложение, например, когато наказанието е лишаване от свобода, тогава да е принудително лечение.
Янаки Стоилов:
Добре, това ще го гласуваме на трето място.
Реплика:
Разсъждаваме на база на реалния живот.
Димитър Бонгалов:
Във връзка с предложението на Мая Манолова.
Ако предвидим задължително лечение при лишаване от свобода, уверявам ви повечето случаи с пробационни мерки са свързани с наркомания. При всички случаи ще се тръгне към споразумение да се признават и там, където не са виновни, за виновни само и само да избегнат задължителното лечение. Това ще бъде ефектът от приложението. Ако ги разделите при лишаване от свобода и пробационната мярка.
Мая Манолова:
Аз не го предлагам вместо. Аз го предлагам едновременно с лишаването.
Янаки Стоилов:
Янаки Стоилов:
Гласуваме първо общата задължителност на решението заедно с наложеното наказание. В зависимост от резултата след това ще гласуваме предложението на г-жа Манолова само наказанието лишаване от свобода задължително да е и лечение.
Реплика: И пробацията също.
Янаки Стоилов:
Само в случаите на глоба да не е. Така ли?
Тези, които са за задължителност на наказанието и лечението, да гласуват. Един глас “за”. Това не се приема.
Другото предложение е в случаите на налагане на наказание лишаване от свобода да има задължително лечение да гласуват. Не се приема.
Остава досегашния текст. Законодателството не може да бъде извинение за всички неща, които в съдебната практика не се правят.
Парламентът не може да произнася присъдата във всеки един случай. Има предложение и този въпрос в зала още един път ще бъде подложен на дискусия по най-сериозен начин.
Продължаваме нататък. Параграф 9. Чл. 66. Това не се ли предрешава от вече взетото решение.
Г-н Янев, кажете.
Яни Янев:
Става въпрос, че ако е постановено лечението ще влиза в сила този текст. Това не пречи да се прибави.
Другото, което е, че в конкретния случай и постановяването на задължително лечение в никакъв случай не е в противоречие с възможността да работи и да учи. Защото всъщност програмите, с които се провежда лечението влизат елементите обучение и работа. Т.е. не е необходимо да бъдат като алтернативни, така както е направено предложението. Те могат да бъдат кумулативно дадени. Става въпрос за чл. 66, ал. 4. Поддържаме предложението си. Желанието ни тук е не да бъде като алтернатива, защото в конкретния текст ние казваме, че е длъжен да работи и да учи, освен ако не е задължен да се лекува. Т.е., че ако е задължен да се лекува, няма да работи и да учи.
Янаки Стоилов:
Т.е. да се допуснат тези възможности. (Да.) Тогава трябва да го приемем това предложение. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с § 10, чл. 68. Това предложение е функция от предишното. Нали?
Яни Янев:
Да. Те са дадени в условност. Т.е. допустимо е да има постановяване на присъда заедно със задължително лечение. Този текст е в допълнение на случаите, когато би имало постановена такава присъда задължително лечение. Това е доразвитие на действащата материя, независимо от това, че не променихме текстът на чл. 92.
Янаки Стоилов:
Няма пречка това да се приеме. То е отклонение от един принцип, който съществува, ако се смята, че за наркозависимите този по-облекчен режим трябва да се въведе, тва може да се приеме. Въпрос на преценка.
Борислав Ралчев:
Колко дена лечение се равнява на един ден.


Яни Янев:
Едно към едно. В момента по отношение на лечението дайте да вземем аналога на лечение на другите, които са с психично отклонение. Там има ли промяна и съотношение на дни на лечение с дни на изтърпяване на наказание.
Борислав Ралчев:
Не знам. Трябва да видим. Едни се лекуват в затворите, а други?
Николета Кузманова (експерт):
Г-н Янев, имам един въпрос. Така както са направени предложенията в чл. 68 те всъщност предвиждат винаги, когато в изпитателния срок наркозависимо лице извърши престъпление, съдът на практика да го третира по-благоприятно отколкото би третирал всеки един друг условно осъден, ако в изпитателния срок извърши каквото и да било друго престъпление. Ако това е философията на предложенията, тук възниква въпроса защо само при наркозависимите ще получава редукция на наказанието, което се изтърпява със срока на принудителното лечение.
Яни Янев:
Защото в останалите случаи на условно осъждане просто няма такава ситуация. Той си е на свобода и не е търпял никакво ограничение на личната си свобода поради никаква друга причина.
Николета Кузманова (експерт):
Да, но ако един условно осъден в изпитателния срок извърши престъпление с общ характер, ще си изтърпи предишното цяло наказание плюс второто. А ако е наркозависим, съдът ще преценява дали да изтърпи цялото или да изтърпи отчасти, което е много съществен пробив в цялата философия на условното осъждане и изобщо равния статут на всички извършили престъпление. Това ми беше въпроса.
Яни Янев:
В такъв случай колеги, трябва да кажем привилегия или наказание за умственото лечение, което искаме да въведем.
Николета Кузманова (експерт):
Факт е, че е привилегия
Надка Балева:
Какво условно осъждане битува в разговора. Правно, той най-безусловно си е осъден. Само е отложено изтърпяването на наказанието. Ако искаме прецизност, разбира се. Ние го възпроизвеждаме тук условно осъден. Какво му е условното. Осъден си е.
Янаки Стоилов:
Изясни се въпросът. Преминаваме към решаване.
Тези, които подкрепят чл. 68 в ал. 2 и ал. 5, които се предлагат, моля да гласуват.
Яни Янев:
Г-н Председател, нека отделно да се гласуват двете алинеи, защото ал. 5 има друг подтекст, който смятам, че няма пречка да бъде приет. Поражда се нова хипотеза, че при прекъсване на задължителното лечение се привежда в изпълнение отложеното наказание. И ако в първия случай (ал. 2) колегите казаха, че създаваме по-благоприятно положение, с ал. 5 създаваме по-тежко положение за наркозависимите. За това нека да бъдат отделни гласуванията.
Янаки Стоилов:
Добре. Който подкрепя ал. 2 на чл. 68, моля да гласува. Шест “за”. Приема се. По-малко са против.
Които подкрепят ал. 5, моля да гласуват. Приема се.
Приема се предложението и в двете му части.
Преминаваме нататък. Приехме вече чл. 92.
По чл. 78, ал. 6.
“(6) Алинеи 1-5 не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и в случаите на чл. 23.”
Това е по предложение на Главна прокуратура. Ние сме гласували този текст. Сега ви предлагам допълнението, както и в случаите на чл. 23.
Татяна Дончева:
Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда се наказва с лишаване от свобода с една година.
Какво е това, което се причинява по непредпазливост. До една година се наказва. Защо да не е 78а.
Янаки Стоилов:
Защото напоследък видяхме колко облекчен стана режима за такива престъпления.
Татяна Дончева:
Каква обществена опасност има. Казахме до една година се наказва и остава да се наказва до една година. Защо да няма 78а. Какво е средна телесна повреда имате ли представа. Една пукната кост на ръката, един нокаут.
Янаки Стоилов:
Няма средна. За тежка телесна повреда или смърт.
Татяна Дончева:
Аз ви чета ал. 6 на предложението.
Янаки Стоилов:
Ал. 6 е това, което сме приели.
(6) Алинеи 1-5 не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт и деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.
Тук е добавено: “както и в случаите на чл. 23.”
Татяна Дончева:
Чл. 23 е една много шарена хипотеза, която може да включва идеални и реални и всякакви видове съвкупност.
Янаки Стоилов:
За това сме я употребили така.
Татяна Дончева:
Защо ви е това. Ако става дума да обмисляте за човек не рецидивист, защото е извършил множество престъпления без да е осъждан, значи е едно. Едно е да направите серия кражби, и съвсем друго е в условията на идеална съвкупност да направите нещо. Можете да направите едно нещо. Не е прецизен този текст. Чл. 78а е хубаво да се прилага унифицирано. Да се сложат едни общи условия. Щом отговаря на общите условия, прилага се или не се прилага.
Янаки Стоилов:
Не е много хубав по начина по който се прие, когато приемахме НПК. Практиката показа, че не е много хубав.
Татяна Дончева:
Много е хубав текстът за всеки практикуващ юрист. Много е лош текстът за хора, които никога не са прилагали. Обществото може да фабрикува нарушители на закона масово, както е в сегашната обществена ситуация от последните 15 години. Един човек, който няма спирачки, стъпи ли един път на килимчето, ще стъпи пак. Не си мислете, че по този начин ще накажете всеки нарушител. Обаче има нарушители, които в един момент спират и казват стоп: Ако не може да каже стоп, той следващия път ще вкара друго. Санкционирайте го по чл. 78а. Ако той е човек, който не се сеща за какво става дума, той пак ще наруши.
Борислав Ралчев:
Таня, чл. 78а не е за рецидивисти
Татяна Дончева
Чл. 78а е на общо прилагане. Оставете го. Който е с криминални уклони той пак ще влезе там. Но недейте вади всякакви измислени дела, с които правите псевдопрестъпници.
Вие знаете ли какъв измислен казус е “Индиго”. Знаете ли че седи един подсъдим човек, който хабер няма от тази дискотека и случайно е съдружник на брат си. Седи там и хал-хабер си няма от тая дейност пета година обвиняемо лице.
Нищо не преследваме с подобен подход. Сложете един общ подход. Законодателят трябва да е бил достатъчно умен да каже: Това е обществената опасност и това ще бъде. Дали е за Ралчев, дали е за Дончева в пияно състояние. Сложете общ критерий и не пипайте текста.
Освен това, отпушете системата. Важна е неотвратимостта, а не да изваждате някое поредно “Индиго”.
Янаки Стоилов:
И без “Индиго” има достатъчно примери за тези причиняване на тежки телесни повреди и смърт при каране в пияно състояние и ние ще кажем: умрелият си е умрял, а ние тук да го водим по... .
Татяна Дончева:
Има общ текст и текстът ви казва при еди-какви си хора става еди-какво си. Никой не принуждава заради трима идиота в съдебната система не може да пипате текстове.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, хората от практиката знаят, че за увредените лица с уважение към тяхната мъка и страдание, но талионната мярка е най-точната. Практиката го е доказала категорично. Така че въпросът за чл. 78а е въпрос на философия. Ще ускорим ли правораздаването, ще направим ли привилегия за този, който е “един път на килимчето” и оттам нататък ще има достатъчно квалификации, които да определят този, който втори път посяга, който втори път бърка какво става с него. Никой не е адвокат на пияния шофьор, но все пак характеристиката на непредпазливото деяние си остава и тя е водеща и като обществена опасност. Наистина трябва да имаме ясното съзнание за философията на този текст. Ние никога няма да можем да съвместим двата интереса: на пострадалите и на тези, които са извършителите.
Янаки Стоилов:
Въпреки това аз поддържам текста в този по-ограничен вариант, защото практиката показва, че непредпазливите престъпления в това състояние умножават и обществената опасност от тях също се увеличава през последните години.
Борислав Ралчев:
Това пък въобще не е вярно.
Янаки Стоилов:
Как да не е вярно. Това е въпрос на статистика, как да не е вярно.
Борислав Ралчев:
Защото винаги се говори, че голямата напаст в България е пияният шофьор. Направете сметка съобразно транспортните престъпления колко са извършени в пияно състояние. Това го слушам 20 години. И не е вярно. Те са само 2 или 3%.
Свилен Александров:
По мое лично мнение и по повод на тази дискусия, законодателят след като е предвидил криминализиране на всички деяния до 3 години за умишлените и до 5 години за
Янаки Стоилов:
Извинявайте, г-н Ралчев, само че тук става дума за причиняване на тежка телесна повреда или смърт или в пияно състояние.
Заповядайте. Извинявайте, че ви прекъснах.
Свилен Александров:
Струва ми се, че е неправилно да се изваждат разни хипотези на тежка телесна повреда или смърт, тъй като са различни по тежест тежката телесна повреда, а по-скоро по-удачно би било да се регулира с наказанието – за смърт се предвижда съответно наказание по-голямо от три години по непредпазливост, ако е умишлено – над 5 години, и автоматически отпада. А не по този начин да се вади смъртта или тежката телесна повреда. Да се вдигнат наказанията. Като се вдигне санкцията, автоматически отпада.
Янаки Стоилов:
Това ще го обсъждаме при следващата промяна на НК, защото е извън предмета на сегашното изменение.
Сега да решаваме въпроса, пред който сме изправени. Дали ще приемем корекцията в чл. 78, ал. 6 или не. Това е, което трябва да решаваме и да продължаваме нататък.
Текстът, който ще гласуваме е:
(6) Алинеи 1-5 не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и в случаите на чл. 23.”
Гласуваме, а после ще се види какво ще остане от този текст.
Който поддържа този текст, моля да гласува. Три гласа “за”. Против? Три гласа “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Не се приема.
Какво остава тогава? Това, което е на вносителя или това, което миналия път гласувахме. Миналия път гласувахме един текст и моля да го прочетете.
Николета Кузманова (експерт):
“(6) Алинеи 1-5 не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.”
Янаки Стоилов:
Това е текстът, който сме гласували миналия път. Ако има някакви възражения, ще го прегласуваме, ако не, остава този текст. Сега гласувахме в една малко по-широка редакция на ограниченото приложение, т.е. да не може да се прилага във всички случаи, защото вкарахме 23 на съвкупността. А тук е “при множество престъпления”, което включва рецидива. Това е разликата на приетия текст. Ако има някои възражения, ще гласуваме наново.
Елеонора Николова:
Ние отклонихме текста така, както беше внесен или по-скоро това беше текст на работната група. Сега приемаме извадени текстове от това предложение. Защото не беше направена статистика и защото сега ние измисляме наказания и решаваме справедливо или не е справедливо на база на един, втори или на трети конкретен случай от практиката. В този смисъл поддържам съждението на Татяна Дончева, че ние трябва да имаме съвсем друг подход. Колко са случаите на тежка телесна повреда или смърт, които се наказват по този случай. Колко случаи на пияно състояние имаме. Ние сега разсъждаваме, търсейки една житейска справедливост по два или три казуса.
Янаки Стоилов:
Добре, чета ви текста, който сме приели миналия път. Ако някой има възражения, да ги заяви и тогава ще гласуваме друго.
Татяна Дончева:
Да гласуваме да има ли промени на чл. 78а или да остане в стария вид. И ако гласовете да има промени са повече, тогава да гласуваме вариант.
Янаки Стоилов:
Ние вече сме минали тази процедура. За това ще ви прочета приетия текст. Ако той не се възприема, ще го прегласуваме и с оглед на гласуването, ще се реши какво да бъде.
Татяна Дончева:
По-лесно е това, което ви предлагам.

Янаки Стоилов:
Ние вече сме по-напред от тия процедури. Ние имаме приет текст.
Татяна Дончева:
Ние сме против 78а. да се бута за пети път ли.
Янаки Стоилов:
Това ще направим при гласуването. Чета ви текста, за да се ориентирате, тъй като сигурно ще искате да се пререши този въпрос, да чуете какво е прието миналия път.
“(6) Алинеи 1-5 не се прилагат ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления.”
Това е близък текст до този, който не се прие преди малко. Ако не ви харесва този текст, го подлагаме на гласуване и това определя какво променяме или не променяме в 78а. Това е текстът, който е гласуван миналия път от комисията. Имате ли въпроси, предложения, възражения към него. Ако няма, това остава текстът.
Татяна Дончева:
Защо остава този текст.
Янаки Стоилов:
Защото този текст е приет миналия път от комисията. Аз допускам, ако има по него възражения, да го пререшаваме. Ако няма, това е текстът, който сме приели.
Татяна Дончева:
Янаки, това е убийствено правене на законодателство. Представете си под какво поставяме практиката. Вкарваме текст миналата година приет, влязъл в сила, работи някакво време, примерно 7 месеца, 5 месеца, 3 месеца. Междувременно текат дела. Някои от делата минават и приключват. Други обаче продължават някъде по веригата с обжалване. Междувременно ние променяме два-три пъти закона. Междувременно по едната част от режима се влошава положението на обвиняеми лица и подсъдими, другата част не се влошава. Кой е този, дето го прилага този закон, кажете в какво да обвиним практикуващите правници? Ние правим академични казуси само по 78а за приложим закон. Защо? Или държавата казва: това се наказва така и те имат право да преценят какво да прилагат, или не казва това. Но да правим три промени, които ви казвам: убийствено е. ние влизаме в казуса за запетаята, в която в зависимост от това кога ви е приключило делото, ви се решава съдбата. Защо? Защо го правим това?
Янаки Стоилов:
Предлагам ви тази дискусия да я приключим следващия път. Твърде много се удължи обсъждането. Имаме още няколко текста и да не прибързваме с тяхното приемане. Явно днес няма да можем да завършим с тези няколко текста. Следващия път с този и другите въпроси надявам се да приключим обсъжданията и приемането на промените в НК.
Също така, не искам да задържаме твърде дълго г-н Моллов, тъй като те бяха поканени за 16.00 часа по точка трета от дневния ред.
По трета точка
Г-н Моллов, моля накратко да ни представите законопроекта, защото той има важни правни аспекти, независимо, че е в земеделската област, за да се произнесем по тях и да може пленарна зала също да обсъжда този въпрос за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Татяна Дончева:
Една процедура. Да вземем становището на Съвета по законодателството.
Янаки Стоилов:
Няма проблем. Но ние не разполагаме с него. Заповядайте, г-н Моллов.
Пламен Моллов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, натоварен съм от председателството на Комисията по земеделието и горите, която е вносител по този законопроект, да докладвам пред вас основните промени.
Преди това искам само да отбележа, че в залата е и г-н Вутов, който е директор на дирекция “Поземлени отношения” в Министерството на земеделието и горите и би могъл да вземе отношение по определени технически въпроси, ако възникнат.
Аз ще ви представя съвсем накратко мотивите за внасянето на този законопроект, тъй като те подробно са описани и приложени към самия законопроект и аз се надявам, че вие сте се запознали с тях.
Промените са насочени към няколко казуса, които са продиктувани от практиката и които бяха съгласувани след няколко поредни заседания в работна група между Комисията по земеделие и гори и екипите на Министерството на земеделието и горите.
Първата група промени са свързани с промени в процедурите, които касаят промени в правен режим на държавния поземлен фонд Целта е някои от процедурите, които практиката диктува, че са твърде усложнени, да се доразвият с оглед стимулиране на инвестиционния процес. От друга страна, земи, които са отдадени за ползване от научни институции и други организации, които в крайна сметка имат за цел някакво целево използване на тези държавни земи, да се преустанови практиката за преотдаване и разпореждане с тези земи така че да може те да се използват за целите, за които са предоставени.
Най-сериозната от моя гледна точка промяна, която се предлага в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е свързана относно възможността за уедряване на земеделските имоти и тяхното ползване в контекста на предстоящото влизане на България в Европейския съюз и възможностите за субсидиране на земеделската дейност. Това са текстове, които предоставят възможност за
Татяна Дончева:
Г-н Стоилов, моля да ни дадете становището на Съвета по законодателството.
Янаки Стоилов:
Ще го поискате от водещата комисия. Не е при нас това становище. Нека да завърши г-н Моллов и тогава да коментираме. Да не прекъсваме представянето на законопроекта.
Татяна Дончева:
Няма да можем да вземем отношение.
Янаки Стоилов:
Ще се въздържите тогава. Това е предвидено в дневния ред. Нито сте задължени, нито пък е привилегия това дали сте готови по въпроса. Ние не можем да го отлагаме този въпрос.
Моля продължете, г-н Моллов.
Пламен Моллов:
Втората промяна от шестте групи промени, които се предлагат, е свързана с възможността за облекчено изработване на планове на земя – уедряване на земеделските имоти и тяхното ползване. Това е поредна стъпка в посока на създаване на условия за комасация – такива каквито промени бяха направени още в миналото събрание. Това е една следваща стъпка по наше мнение в правилната посока.
На трето място и това е също една от важните промени, която се предлага с този законопроект, това е промяната, която касае възможността остатъчния поземлен фонд да се предостави за ползване и разпореждане на общините. Става дума за държавния поземлен фонд, който е остатъчен, който в момента е около 1/3 от държавния поземлен фонд. При това, като се има предвид, че земите исторически не са собственост на общините, се слагат някакви ограничения по отношение на ползването, свързани с, от една страна, възможностите за осигурено възстановяване на земи на собственици, които са получили това право по съдебен път и от друга страна, условия за комасиране в рамките на общините.
Има редица текстове, които касаят ускоряване на възстановителния процес и поставяне на един краен срок точно с оглед на възможните промени по отношение на ползването на земеделските земи, които ще настъпят след 2007 г. В този смисъл е сложен краен срок 1 януари 2007 г. за преразглеждането на решения по възстановяване на гори и земи по съответните възстановителни членове, както в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така и Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд.
В края на моето изложение бих искал да кажа, че лично аз имам желание и очаквам в скоро време самото Министерство на земеделието и горите да излезе с предложение за един цялостно нов закон за земите и поземлените отношения, тъй като поправките в този закон до този момент са над 40 и независимо колко са обосновани, необходими и продиктувани от практиката, тези промени създават един доста объркан правен ред. Но това предстои.
До този законопроект и промените, които се предлагат с него, ние стигнахме с пълен консенсус, както в Комисията по земеделие и гори, така и в работните групи с участието на екипите на Министерството на земеделието и горите.
С тези думи ви призовавам да подкрепите тези промени, независимо, че съзнавам че те са все пак едно частично решение на големия проблем, който е създаден с многократните промени в законодателната основа в този сектор. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Дончева, няма как да ви предоставим становището на Съвета по законодателството, тъй като те служебно не са ни го изпратили, а ние не сме го изискали. То е на разположение в момента във водещата комисия и няма никаква пречка да се запознаете. Просто аз в момента не съм в състояние да ви го предоставя.
Татяна Дончева:
Когато обсъждахме дали да бъде включен този проект в дневния ред с предимство, се каза, че Съветът по законодателство е поставил няколко много сериозни правни проблеми. Разчитахме, че като видим становището на Съвета по законодателството, ще се ориентираме за някои неща в закона.
Янаки Стоилов:
Мисля, че г-н Моллов разполага с него. Те имат редица бележки, но смятам, че повечето от тях са за второ четене.
Г-н Моллов, бихте ли прочели заключението на Съвета по законодателството. Аз мисля, че общото становище беше, че може да се приеме законопроектът и с редица конкретни бележки по предлаганите текстове.
Ако имате някакви въпроси към вносителите, заповядайте, колеги.
Министерството на земеделието и горите имат положително становище. Те имат представители и могат ад го изразят. Ако имате към вносителите и към представители на министерството някакви въпроси, също можете да ги зададете.
Пламен Моллов:
Ще ви прочета само онази част, която е обща.
“Макар в няколко насоки, предлаганите в законопроекта промени не са многобройни и в по-голямата си част от случаите изглеждат разумен коректив на действащата 15 години правна уредба. Те целят да отстранят отделни недостатъци, проявили се в практиката.
Измененията в закона не са самоцелни, пренесени отвън, нито са наложени от външно политически ангажимент на страната ни. Като цяло в по-голямата си част те са необходими.”
Янаки Стоилов:
Ако може да прочете заключението и по другия законопроект. Това беше по вашия законопроект. По законопроекта на Яне Янев мисля, че също имат заключение.
Пламен Моллов:
За съжаление, не мога да ви го прочета.
Янаки Стоилов:
Имате ли въпроси към вносителите. Изказвания?
Използвам паузата, за да ви кажа да се готвите в близките седмици за обсъждане и на големия Закон за горите. Там водеща е също Комисията по земеделие и гори, но е необходимо да го разгледаме.
Надка Балева:
С тези предложения за промени решавате ли въпроса със земите по § 4а.



Пламен Моллов:
Ще помоля г-н Вутов, който е директор на дирекция “Поземлени отношения”, да отговори, тъй като най-компетентно би могъл да направи това.
В паузата ще кажа, че по § 4а това е текст, който лично аз настоявах да бъде заложен. Има го в проекта. Една част касае 4а. Това е текст, който казва, че когато са сключени арендни договори за земите и са направени инвестиции в тези земи, съответните получатели на арендата да имат възможност на първи купувач на тези имоти. Идеята да се осигури една дългосрочност на....
Янаки Стоилов:
Мисля, че това е друг проблем. Става въпрос аз крайградските земи, които са изключени от земеделския фонд и са раздадени за ползване. Нищо няма в законопроекта по тази тема. Нещата си остават в същото положение, както са били досега.
Стойка Куртева: Министерството на земеделието и горите, юрист.
Идеята е да защитим в максимална степен правата на собствениците, които още по някакви причини не са възстановили земите си, макар че са започнали такива процедури.
Това е свързано с новия статут на земите по чл. 19, който предлагаме. Тъй като въвеждаме ограничения за разпореждане веднъж за тези имоти, които са причислени към така наречения остатъчен поземлен фонд. Този остатъчен поземлен фонд се състои от земи, които в определения по административен ред срок собствениците не са заявили за възстановяване. Тях те могат да ги възстановяват по съдебен ред по специалните процедури по чл. 11, ал. 2 и по чл. 13, ал. 2 съответно от Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи. Едната част от този фонд са тези земи. На практика в този фонд има и такива земи, за които поземлените комисии са се произнесли с решение и са възстановили правата на собственост. Но тъй като това са имоти в стари и несъществуващи граници или пък във възстановими граници, които са отбелязани на стари карти, за да бъдат въведени във владение и реално да ползват имотите си, самите собственици трябва да ги идентифицират. Това не е направено.
Всъщност с предложението да се създаде нов статут на тези земи по чл. 19, в момента вие знаете вероятно, че те се стопанисват от общината. И общината има право да ги отдава под наем за една година. Тя има право след изтичането на 10 години да ги придобие в собственост. Сега предложението е да придобие собственост без да се изчаква изтичането на 10 годишния срок. За сметка на това се въвеждат редица ограничения в разпореждането за срок още от 5 години. Това предложение е съчетано и с една процедура, която да установи действително ли тези земи са от остатъчния фонд. Тъй като въвеждаме ограничения за разпореждане от общината, за да могат собствениците, които са завели искове по чл. 11 (2) или по чл. 13 (2) и които все още не са идентифицирали имотите си, да си упражнят тези права, защото практиката показва, че общините започват да се разпореждат с тия имоти, сме отишли много далеч може би, като сме се опитали да разпрострем този режим и за тези земи, които общините при действието на стария закон са придобили в собственост, защото са минали 10 години от влизането в сила на плана за земеразделяне.
Татяна Дончева:
Вие скромно 5-7 минути говорите по всякакви земи по закона. Но аз питам за един параграф. Тук пише:
“Договорите за наем и аренда на земите по чл. 19 се считат за сключени без определен срок.”
Това означава следното. Щом се считат за сключени без определен срок, независимо от други неща, този, който е страна по договора – арендодател, ви дава срок, след което счита договора за прекратен. Т.е. вие давате възможност за пълна злоупотреба по всички тия договори. Може даже да нямате някакви спорове с лица, без лица или те да са толкова далечни, че години да минават. Но този човек може да отиде и да ви прекрати договора с едно предизвестие. Нали така?
Стойка Куртева:
Само да поясня. Идеята е, ако позволите, когато се появи собственик, който има титул съдът му е признал с решение право на възстановяване на собствеността. Това са земи по чл. 19, които се стопанисват от общината и вече даже са станали собственост на общината и тя ги е отдала под наем. Искаме да разрешим именно този конфликт.
Яни Янев:
Извинявайте, но искам да ви кажа, че е абсолютно погрешна тезата, че общините за 10 години, начиная от еди кой си момент на план за земеразделяне, изменението от 1997 г. категорично отмени всички изтекли давностни срокове, така че всички срокове за придобиване на имущества, които подлежат на възстановяване по реституционните закони – първи и втори, и по Земеделския закон започнаха да текат от м. ноември 1997 г. отново. Така че по отношение на настоящия момент никаква давност по отношение на който и да било земеделски имот не е изтекла. За какво придобиване се говори.
Стойка Куртева:
Ние говорим за специалния текст в чл. 19 от закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който .... 10 годишният срок ( чл. 19, второ изречение) предвижда стопанисваните временно от общината не потърсени земи за възстановяване от собствениците да станат собственост общинска. Реституцията продължава от 1991 г. насам и има редица планове за земеразделяне, които са приети и са влезли в сила, а този срок се отчита от момента на влизане в сила на плана, вече са минали тези години и общините са станали собственици на тези земи.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Мисля, че този въпрос се изясни. Той трябва по-сполучливо да бъде уреден по-нататък, защото законът освен да съдържа идеи, трябва да съдържа и някакви ясни разпоредби, а именно да се запише, че ако за този имот се появи собственик, той вече може да иска да му бъде предаден във владение, но след като става дума за земеделски имот, поне трябва да се създадат гаранции, че договорът не може да се прекрати преди приключването на съответната земеделска година. Защото той може да е обработвал имота, може да очаква някакви добиви и трябва в някакъв разумен срок да се допусне това прекратяване. То не може да стане на часа с предизвестие, примерно, за един месец, след като е засял някакви култури и очаква да прибере някаква реколта. А някой идва и му казва, аз имам друго правно състояние и ти си отивай. Това са въпросите, които ще трябва по-прецизно да бъдат решени по-нататък. Мисля, че вашето изказване потвърждава това. За това казвам да превърнем идеята в разпоредби, които да могат да се прилагат и да не водят до някакви злоупотреби.
Да приключваме вече с тази фрагментарна дискусия и да гласуваме.
По втория закон нямаше изказвания. Вносителят не ни го е представил. Министерството на земеделието и горите има към него отрицателно становище. Имайки предвид всички тези обстоятелства, вие ще си определите отношението.
Г-н Моллов, имате думата в заключение.
Пламен Моллов:
Г-н Председател, аз искам само да кажа, че ние възприехме позиция в нашата комисия всички законопроекти, които идват по линия на отделни депутати, които може да са много справедливи, да ги имаме предвид между първо и второ четене, а да не се разглеждат на парче, защото точно тази практика гледане на парче доведе до това състояние на закона, което е в момента. В този смисъл промените в чл. 19 са свързани с това, че досегашните изменения на закона са давали възможност за една много порочна практика на общините, които очаквайки придобиване на собственост върху тези земи, всъщност възпрепятстват изкуствено възстановяването на собствеността на истинските собствениците. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване.
Който подкрепя представения от г-н Пламен Моллов и досега обсъждан законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по принцип, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се за първо гласуване.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Яне Георгиев Янев и Георги Пинчев, който го подкрепя, моля да гласува. Няма гласове “за”. Против? Двама против. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Благодаря на всички, които останаха до края на това твърде трудно и напрегнато заседание.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: