---

ПРОТОКОЛ
№ 41



Днес, 31 август 2006 г. от 16.10 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси на Народното събрание.

Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 6.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искане на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 6/2006 г., за установяване противоконституционността на § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 129 (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.).
2. Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 6.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искането на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 7/2006 г., за установяване противоконституционност на § 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.), в частта му с която се създава чл. 130а, т. 3.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-120/16.08.06 г., внесен от Владимир Кузов и № 654-01-124/23.8.06, внесен от Евтим Костадинов и Георги Юруков.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Присъстваха и: Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, Красимир Ципов – директор “Международна дейност” – МВР, Искра Лазова – МВР, Веселин Стойчев – заместник-директор на ГД “Полиция”, Красимир Колев – юридически консулт на ДОТИ, Валери Първанов – заместник-главен прокурор, Пламен Стоилов – Национална следствена служба и Веселин Пенгезов – председател на Военноапелативния съд.
Заседанието с ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да започнем заседанието. Пред вас е обявеният дневен ред. Парламентът все още има възможност да се произнесе като една от страните по образуваните конституционни дела в Конституционния съд, които предстои да се обсъждат. Вие разполагате с проектостановища и съобразно позициите на народните представители на комисията като цяло ще се вземат решенията от нас по тези две искания. Те са подредени в тяхната последователност на постъпването.

ПО ТОЧКА 1:
Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 6.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искане на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 6/2006 г., за установяване противоконституционността на § 6, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, с който е създадена нова ал. 4 на чл. 129 (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате възможност да се запознаете с тези проектостановища при предишно заседание, когато се отложи тяхното разглеждане.
Имате ли някакви предложения към съдържанието на представения проект?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Господин председателю, да Ви попитам: отложено ли беше гледането, или беше отхвърлено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава повече гласове имаше в комисията тези въпроси да не се разглеждат, но тъй като ние имаме все още процесуалната възможност да представим становище, днес тези въпроси са включени в дневния ред. Ако вие подновявате искането във връзка с дискусия по дневния ред дали ние да се занимаваме с този въпрос или не, аз ще го гласувам, но направо поставих въпроса по същество. Така че ако имате такова процедурно искане, заявете го. Аз съм длъжен да го поставя на гласуване.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не, аз съвсем принципно, защото мисля, че това е включване в дневен ред извън правилата на комисията. Когато по точка от дневния ред Правната комисия се е произнесла, че отхвърля даден проект, не би следвало да се включва втори път и понеже Вие употребихте термина „отложено”, аз затова поисках да направя справката с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Правната комисия не е отхвърлила по същество предложението. Тя тогава не го разглежда и тъй като всеки един въпрос от процедурна гледна точка, който в даден момент е бил предложен за обсъждане, но не е бил обсъден, няма пречка да се включи отново. Аз затова съм го предложил на вашето внимание. Така че, ако желаете преди дискусията по същество да се произнасяме по този въпрос, аз ви казах, ще го подложа на гласуване, но по същество не са били отхвърлени тези проекти.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Добре, разбирам. Тогава правя процедурно предложение на база мотивите, които изложих и в предишното заседание, и на база практиката, която е имала Правната комисия. Проблемът е следният, и Правната комисия не се е произнасяла в рамките й на мандата на 39-ото народно събрание, тъй като становище от Конституционния съд се изисква от Народното събрание.
Правната комисия не може да замени законодателния орган и ако приемем тези становища, те трябва да бъдат внесени в дневния ред на Народното събрание. Конституирана като страна е Народното събрание, а не Правната комисия.
Освен това мнението, което беше споделяно тук до този момент, без пречки да бъде променено, разбира се, е това, че все пак законодателният орган, който приема законите, винаги защитава тезите, които се въплъщават в тях. Така че е безпредметно да внася становище по тези въпроси. Априори се разбира, че то подкрепя гласуваните текстове в законопроектите. Това бяха моите мотиви.
Миналия път комисията взе решение да не се произнасяме..
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз уважавам Вашите мотиви. Само ако мога да кажа няколко изречения като възражение, преди да подложа на гласуване искането Ви. Вярно е позоваването на практиката, че в повечето случаи и дори като последователна практика предишното Народно събрание не се е произнасяло, но то не се е произнасяло по искания за съответствието на закони с Конституцията. Така че, от гледна точка на предмета ние тук имаме различен въпрос, когато ние се произнасяме за въпроси, които се съдържат в самата Конституция и смятам, че от тази гледна точка си заслужава да изразим позиция с допълнителни юридически аргументи.
По отношение на въпроса дали Правната комисия трябва да направи това или Народното събрание, досега последователната практика е била такива становища, доколкото са изпращани, да се дават от Правната комисия и Конституционният съд не е отклонявал като недопустима тази възможност от страна на Парламента чрез негова специализирана комисия да се представя становище.
Мисля, че с тези аргументи, които могат да бъдат съпоставени от народните представители, да решим този въпрос, който поставяте и оттам нататък вече с оглед на произнасянето ще зависят нашите последващи действия.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масева. Както разбирам, то е за отпадане на точки 1 и 2. Който го подкрепя, моля да гласува! Двама души ЗА. Против? 8 гласа ПРОТИВ. Въздържали се? Четирима въздържали се. Отклонява се това предложение.
Преминаваме към произнасянето по същество по проектите за двете становища.
Имате ли някакви предложения по съдържанието на проекта, който оповестих? Няма. В такъв случай допълнителна дискусия по неговото съдържание няма да провеждаме.
Тези, които подкрепят мотивите, които са изложени в становището, моля да гласуват!
13 гласа ЗА. Госпожа Манолова беше запозната с тях; ако искате, да включим и нейния глас.
Против? Двама ПРОТИВ.
С 13 гласа ЗА и 2 гласа ПРОТИВ становището по първото искане - по параграф 6 се приема.
Преминаваме към следващото искане.

ПО ТОЧКА 2
Обсъждане на Определението на Конституционния съд от 6.07.2006 г., получено на 10.07.2006 г. с приложено искането на Пленума на Върховния касационен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 7/2006 г., за установяване противоконституционност на § 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 27/2006 г.), в частта му с която се създава чл. 130а, т. 3.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искането е Становище относно искане за обявяване на противоконституционност на параграф 7 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията в частта му, с която се създава член 130а, точка 3.
По този въпрос има ли някакви изказвания? Дори по-сдържано да се представят юридическите възражения, тъй като в рамките на една елементарна логика това искане според мен трудно може да бъде поддържано, защото подобно правомощие на министъра съществува и сега в Закона за съдебната власт, а самият факт, че това правомощие е изведено на конституционно ниво, не виждам как може да го прави противоконституционно. Но така или иначе, такова искане има внесено и затова ние предлагаме да изразим своето становище към него.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Само искам да допълня, че аргументите за противоконституционност, изтъквани от нас по време на коментарите, бяха свързани с приложението на редица регламенти, конвенции и директиви в тази област. Тук няма нито един цитат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кои конвенции имате предвид?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Ще ги издирите от протоколите – там и номера бяхме цитирали, всичко. В момента сега не мога да ги възпроизведа, но няма нито едно изречение, което да казва защо тази практика в България трябва да е различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ? От другите европейски страни?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Имаше доклад и на директора на Института, училището за магистрати, в който много подробно бяха цитирани всички актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тук не става дума даже за правна логика, за чисто формална логика на мисленето, че едно правило, което не е било оспорвано като законов текст заради противоречия с Конституцията, изведнъж поставя въпроса, че противоречи на Конституцията, защото се намира в нея. То не е противоконституционно като част от по-нисък по степен юридически акт, а влизайки в самия основен закон, става противоконституционно на самата Конституция.
Други становища не виждам.
Тези, които подкрепят представения проект за становище, моля да гласуват! 15 гласа ЗА. Против? 1 глас ПРОТИВ.
С 15 гласа ЗА и 1 глас ПРОТИВ се приема и това становище.
Ще ги оформим и ще ги представим пред органа, който може да се произнесе по компетентност по представените искания.

ПО ТОЧКА 3
Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-120/16.08.06 г., внесен от Владимир Кузов и № 654-01-124/23.8.06, внесен от Евтим Костадинов и Георги Юруков.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Единият от законопроектите е внесен от Владимир Кузов. Другият е внесен от Ефтим Костадинов и Георги Юруков в последователността на тяхното внасяне. Давам думата на вносителите накратко да ги представят. Ще могат всички желаещи да изразят своето отношение. Разбира се, и представителите на правителството участват в заседанието. Мисля, че ги познавате, но по повод на обсъждането на представения въпрос да обявя, че в заседанието участват заместник-министрите съответно – на вътрешните работи господин Румен Андреев и госпожа Караиванова на правосъдието. Господин Кузов, заповядайте!
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, магистрати, заместник-министри,
Предложението ми е по-скоро в духа на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). То е свързано с възникване и поставяне на срокове, когато едно наказателно производство е спряно, тъй като при досега действащия текст се допуска възможността и няма никъде указващи срокове за възобновяване на едно спряно производство, а с възможността да се разтакава времето, се затруднява и ефективността на работата на досъдебните органи. Има възможност за евентуално заличаване на доказателства, улики, свидетелски показания. Мисля, че тази промяна би допринесла за по-голямата ефективност на НПК и в никой случай не е противоконституционна – така считам аз и смятам, че би могло да се постави такъв срок, който е разумен и допринася за по-голямата ефективност на НПК.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Имах възможността и в Комисията по европейска интеграция да кажа, че ако следва да представя законопроекта в неговите 11`параграфа, най-лесно би било да зачета петте страници мотиви. Но вярвам, че всеки един от вас се е запознал с тях и е направен опит да бъдат обяснено подробно и в пълнота именно тези предложения в законопроекта.
На всички е известно кои са недостатъците, свързани с прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс. Свързани са единствено и само с досъдебното разследване, извършено от дознателския апарат на Министерство на вътрешните работи.
Аз ще се огранича с това, дебатът тук да се състои съвсем професионално и задълбочено. От всичко това, което е изложено, за себе си само съм си задал един вътрешен въпрос в частта, където ще дадем възможността евентуално на министъра на вътрешните работи да определя и назначава служители на МВР, които да извършват досъдебно производство, да се намери тази формула, с която да се отнеме възможността за назначаване на неограничен брой служители от системата на Министерство на вътрешните работи.
Зная, че някой ще се позове на нормата на член 128 от Конституцията, но мисля, че този дебат беше проведен още миналата година, когато се приемаха новите закони за МВР и НПК, така че с оглед на казаното и в Комисията по европейска интеграция, и на това, което тук предстои, аз благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: С това изказване, от една страна, искам да заявя категоричната позиция на моята парламентарна група и своята лично за това, да гласувам против този законопроект, но ми се иска също така да се опитаме да вникнем в смисъла на подобен законопроект, защото за мен той е по-смущаващ от един обикновен неудачен проект. Опасявам се, че този законопроект изразява едно много опасно умонастроение и говори за един манталитет, който отдавна би трябвало да не представлява повече обект на коментар в българския парламент.
Ако се спрем на всичките текстове поотделно, ще видим, че почти във всеки от тях се крие по някакъв абсурд. Но общата схема на тези текстове говори за един опит да се избяга от онези принципи, които бяха възприети в Наказателнопроцесуалния кодекс и които по същество са принципите, които ние дълго търсихме тук да намерим.
Ако започнем с разпоредбата на чл. 52, ал. 2, в която изведнъж се оказва, че дознател може да бъде не само назначено на тази длъжност лице, но и някой, когото министърът е благоволил да посочи, ще ни обяснят, че това се дължало на факта, че в Министерство на вътрешните работи в момента имало недостатъчен брой дознатели, че имало много .вакантни места, които не могат да бъдат запълнени от компетентни и отговарящи на изискванията за това лица и затова трябвало този кръг да бъде разширен.
Ако действително има проблем с кадровия състав на Министерство на вътрешните работи, нека да разгледаме Министерство на вътрешните работи и закона за него. По тази причина да бъдат извършвани изменения в процесуалния закон е не само недопустимо; то е скандално. Да не говорим, че от чисто практическа гледна точка това означава, че от утре вероятно дознатели ще станат и старшините. Това е смисълът. Щом нямате необходимия брой хора, които имат достатъчната квалификация за целта, вие може би ще отидете и по-нататък и там ще бъдат определени със заповед какви ли не лица, които да извършват тези процесуални действия, тоест лица, които по силата на самия закон не отговарят на изискванията да правят това. Струва ми се, че подобна тенденция е смущаваща.
Положих големи усилия, за да отгатна какво би станало, ако съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 се окаже, че лицето (нали не бъркам текста), което работи под прикритие се окаже в положение на лъжесвидетелстване. Чудя се кой точно ще отговаря при тази странна хипотеза, в която неговият началник се явява, за да поднася свидетелски показания за нещо, което всъщност е било възприето и на което е бил свидетел друг човек. Загадъчно ми звучи.
Опитвам се също така при много по-малка степен на абсурдност да отгатна защо е толкова необходимо да не бъде човек, извършвал съответните действия по разследването в досъдебната фаза свидетел в съда. Вероятно тук има елементи на традиция. Вероятно тук има онова усещане, че човекът, който е извършил действията в досъдебната фаза, е такъв голям началник, че съдът ще има опасност да възприеме много буквално всичко, което той каже. Но това пак е инерция от едно друго мислене. Не виждам нещо, което да затруднява съдебното следствие в идеята да може и такова лице да даде свидетелски показания – практика, която, прочее, съществува в немалко европейски страни.
Така или иначе, вероятно могат да се посочат още аргументи. Аргументът във връзка със сроковете. Дълго време говорихме тук, че е необходима някаква шпора, която да принуди не само досъдебното, но и съдебното производство да се развива в някакви разумни срокове, защото става въпрос за човешки съдби, които не могат да бъдат разтакавани безкрай.
Вероятно, отново по мотиви на това, че нямало достатъчно хора, които да свършат тази работа, на нас ни се предлага да отпадне онази санкционираща разпоредба, която всъщност казва, че не могат да се използват събраните извън предвидените срокове доказателства и следователно тази санкция практически остава, и следователно всичко, свързано със спазването на сроковете остава едно голо пожелание.
Публична тайна е, че зад този законопроект стои Министерство на вътрешните работи и признавам, че аз съм шокиран, че Министерство на вътрешните работи така откровено и тенденциозно продължава да мисли по същия начин, по който явно е мислело много отдавна. Опасявам се, че тук се натъкваме не само на неудачи в правната техника, а на нещо много по-сериозно и смея да твърдя, много по-опасно. Затова ще гласувам против този законопроект и апелирам към всички да гласуват против него. Благодаря Ви.
ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, аз не съм шокиран от появата на закона. Честно казано, имах притеснение, че такъв закон ще се появи. Но тайно се надявах, че няма да се наложи да гледаме такъв законопроект. Това, което според мен е неприятно в този законопроект, е, че той решава въпроси или пререшава въпроси по начини, които ние отхвърлихме след дебат.
След много работа по НПК и по Закона за МВР всички ние, юристите в този парламент и нашите колеги в залата решихме няколко неща по определени начини след дебат и сега МВР, нашите колеги ни предлагат тези решения ние да ги реализираме. Това е неприятното, че става въпрос за теми, които сме дебатирали много надълбоко, включително и с представители на правосъдната система, на практикуващи юристи във всички сфери, решихме ги по определен начин и сега те ни предлагат и да ги пререшим точно по определения начин. Това беше за дознателите.
Не зная дали си спомняте колко настоятелно ние молихме ръководството на МВР в лицето на министъра, особено когато приемахме двата закона на първо четене – и НПК, и Закона за МВР, да се направи много сериозна аритметика тази работа ще може ли да бъде поета, че ние настояваме тя да бъде поета от юристите, че – аз поне така си позволих да се изразя – че това не е работа за милиционери.
Изразът не е много правилен, но той е нарочно така засилен. И сега, колеги, вие пак ни връщате в онзи дебат. Ние дебатирахме, примерно, такива теми, като това – следва ли лица, които са извършвали разследвания, да могат да бъдат свидетели. Отхвърлихме го. Сега вие ни предлагате пак да обърнем нещата обратно. Ние дебатирахме въпроса за това, че служителите в МВР, независимо от това дали са цивилни или военизирани, в крайна сметка не е редно да бъдат разследвани от свои колеги, още по-малко ако и те няма да са юристи дознатели. Сега вие ни предлагате хората, които са в трудово правоотношение, да бъдат разследвани от дознатели, и то неюристи.
Друг дебат, който проведохме и в който пак искате да ни върнете, е дебатът със сроковете, които господин Димитров визира. Тези кратки срокове ги сложихме с определена цел.
Следващия дебат, който проведохме, също, поне в работната група аз си спомням, че ако ще има такива свидетели, служители под прикритие, те лично трябва да дават показанията. Всичко е въпрос на организация как ще бъдат скрити, а не хора, които са им техни преки началници.
Всички тези неща сега ние ги дебатирахме, приехме толкова леко в тези два закона, особено в НПК и сега може би МВР не може да се организира работата или може би и поради други обективни причини аз не смятам, че е редно да връщаме дебата отново. Защото той не е дебат по прилагането на закона.
Тази теза, която се внушава, че след като законите са започнали да се прилагат, се е видяло, че има проблеми, и дайте така да подобрим начина на прилагането на законите и да облекчим, дайте да направим тези изменения! Не, това не са изменения по прилагането на двата закона. Това са изменения дълбоко по същество на правни принципи. Свидетел е този, който има преки впечатления. Как да бъде свидетел неговият началник? При лъжесвидетелстване кой ще лежи в затвора? Началникът ли? Много началници ще бъдат...
Другото, на което ми се ще да възразя, е начинът, по който се проявяват тези промени. Колеги, в крайна сметка тези промени в тези два закона са израз и на политиката на управляващото мнозинство и ако тези важни промени в управляващото мнозинство искат те да бъдат извършени, нека да стане по този, политическия ред, защото аз ви казвам, че ДПС няма позиция по този закон, защото ДПС най-малкото е очаквало да бъде запознато предварително с позиция, примерно, на БСП или на НДСВ или пък да се изработи обща позиция.
Сега аз лично няма да подкрепя този закон. Какво ще направи ДПС, аз не знам. Тоест, не е редно такива важни промени да стават по такъв начин. Извинявайте, но такива законопроекти не се внасят от един-двама депутати. Те се внасят или от изпълнителната власт, или ако няма време и трябва да се печели време, няколко парламентарни групи, примерно да съгласуват обща позиция и тогава да е ясно за какво става въпрос – че става въпрос за политика!
Тъй като става въпрос за държавническа политика и тъй като става въпрос за много съществени неща, които не са въпрос да улесним работата на МВР само, аз смятам, че не бива да го приемем този закон и аз ще гласувам против. Благодаря Ви.
БАЛЕВА: За разлика от колегите, които взеха досега отношение, аз ще изразя противно становище, и то без да се мъча да гадая кой какво е мислил на базата на практика.
Първо, ще си позволя да започна с това, че не бяха еднакви мненията при обсъждането на двата законопроекта, така че не са приети единодушно точно в този им вид.
Какво наложи практиката? Няма да коментирам организацията на работа на Министерство на вътрешните работи, нито на което и да е друго министерство, защото това не е моя работа. Но – говоря с конкретни факти – в района на едно полицейско управление на 16 села плюс центъра, града, - трима дознатели, назначени по този ред, не поради слабата организация, а затова, защото юристи не желаят да постъпят на работа като дознатели. Дали това се дължи само на сравнително по-ниското възнаграждение, за разлика от заплатите, които получават магистратите, аз не мога да кажа, но е факт. И в едно от най-отдалеченото село, при една кражба на три кокошки , колкото и смешно да ви звучи, трябва да се изчака един от тези трима дознатели, който ще бъде дежурен, да отиде, за да му каже стринка еди коя си колко пилета има и какво е. Говоря за горещи следи и не знам какво си.
Просто този текст действително спъва разследването, и то своевременното, и то говорим и за тези срокове.
Може би трябва да се изчисти какви точно функции по разследването да се възложат на определени лица, ограничен кръг, а не на всеки един – не зная сега при преструктурирането бившите сержанти как ще се казват, като са девоенизирани, но – бившите сержанти?
Това е по отношение на възможността да се възлагат някои функции по разследването на други служители от системата на МВР извън назначените по този ред като дознатели.
Не мога обаче да приема предложението да се допусне при съдебното производство да се разпитват като свидетели всички служители, извършили действия по разследване по същото дело в досъдебната фаза. Може би има основание да коментираме евентуално допускане до разпит като свидетел оперативния работник, но ми се струва неприемливо да се разпитва дознателят или следователят, който в крайна сметка е съставил тези документи, които са приложени към делото. Това са официални документи, които не може да бъдат опровергавани със свидетелски показания на дознателя или на следователя. Каквото е трябвало, е трябвало да се направи в тези актове, които по закон дознателят и следователят съставят.
По отношение на разпита на служителя под прикритие или неговия ръководещ го служител, действително, че впечатленията в съда трябва да бъдат непосредствени, а ръководещият служителя под прикритие не е очевидец. Ние приравняваме служителя под прикритие със защитения свидетел. Това са съвсем различни фигури.
РЕПЛИКА: Не. Не.
НАДЯ БАЛЕВСКА: Добавя се точно – това е записано, че той се разпитва при условията, при които се разпитва защитеният свидетел. Това е записано в закона.
РЕПЛИКА: Режимът е еднакъв.
НАДЯ БАЛЕВСКА: В крайна сметка са приравнени.
РЕПЛИКА: Не.
НАДЯ БАЛЕВСКА: Добре. А той продължава ли да бъде под прикритие, този служител, след като бъде разпитан по този ред?
По отношение на останалото използване на специалните разузнавателни средства (СРС), струва ми се, че наистина трябва да бъде прието, защото ние спъваме. Да оставим, че като специално разузнавателно средство сме предвидили външното наблюдение.
Извинявайте, но възниква необходимостта, той трябва да си търси началника, началникът да намери наблюдаващия прокурор, наблюдаващият прокурор да открие дежурния съдия и той ще му разреши. Ами тя ще бъде отпаднала необходимостта от едно външно наблюдение. Но това е въпрос за промяна в Закона за специалните разузнавателни средства.
Какво пречи да се използват и кажете ми основанието да отхвърлим такова предложение – доказателствата, събрани по реда на Закона за специалните разузнавателни средства преди образуването на предварителните производства? С какво това ще попречи на доказване на обективната истина при едно обвинение?
Смущава ме и категоричното отричане на направеното предложение по отношение на доказателствата и действията, извършени след изтичане на тези срокове, които ние сме фиксирали? Не говорим за години, говорим за специфични дела.
Този срок, който ние сме предвидили в действащия Наказателно-процесуален кодекс, се оказва, че имат силата на погасителна давност по отношение на документи или веществени доказателства. Лично аз не виждам такава логика. Просрочването, основание за дисциплинарна отговорност – безспорно. Но да кажеш, че то е негодно доказателствено средство само защото е изготвено и не може да се ползва един ден след срока или ще бъдат два – просто не виждам логиката в това.
Така че лично аз мисля, че тази промяна се налага от практиката на този закон, който приехме след много дебати, нееднозначни, и аз лично ще го подкрепя.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз поисках думата за процедура по-скоро. Запазвам правото си след това да се изкажа. Правя процедурно предложение първо да чуем становището на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието преди да продължим, защото ми се струва, че ние ще бъдем по-обогатени откъм аргументи в една или друга посока след като чуем становищата на тези две министерства и по-специално на Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Желаете ли, тъй като видях, че поискаха още няколко души думата?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Много е хубава процедурата на господин Казак и много полезна. Само че ако вносител беше Министерският съвет. При положение, че така или иначе Министерският съвет не желае да носи отговорност за законопроекта, очевидно Министерство на вътрешните работи не желае да носи отговорност за законопроекта, защо искаме да ангажираме тези хора с една позиция, на която да се позовем?
Ние сме си правили проучвания по тези неща и самият факт, че те са поканени, ще обогати дискусията, но наистина се поставя въпросът кой носи отговорност за законопроекта. Защото подобно процедурно предложение съдържа едва ли не презумпцията, че вносителите на законопроекта не могат да го представят, защото той всъщност не е техен, а този, на когото е, не може да го представи и не може да носи отговорност за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Възникнаха различни процедурни мнения. Не зная дали да пристъпваме към гласуването. Вие желаете ли на тази фаза да вземете отношение? Защото ако сте готови да вземете отношение, имаше едно предложение на господин Казак и възражение от госпожа Дончева. Тогава се оформя един процедурен спор. Ако вие сега сте готови или желаете да вземете отношение, ни ориентирайте, за да зная дали да гласуваме това предложение.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Аз мога да поясня предисторията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще Ви дам думата при всички случаи да се изкажете.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Разбира се, когато решите Вие. Тогава ние имаме готовност да обясняваме, да подкрепяме или да отричаме, както решите.
ЧЕТИН КАЗАК: Струва ми се, че ще бъде по-добре за всички нас да чуем аргументите на Министерство на вътрешните работи в една или друга посока, за или против закона, да видим, тъй като основният проблем е свързан с работата на Министерство на вътрешните работи и ще бъде добре на всеки един от нас преди да изкаже собственото си мнение, да чуе мнението на Министерството на вътрешните работи. Да чуем реалното, а не от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре. Виждам, че имат готовност представителите на правителството да изразят отношение. Госпожо Дончева, като формално предложение ли да го тълкувам, или да им дам думата, ако не възразявате? Благодаря. Заповядайте, господин Андреев или госпожа Караиванова.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Благодаря, господин председател. С извинение към участващите в заседанието и на Еврокомисията, че може би ще се повторя, отново искам да започна малко по-отдалече. Още в хода на работата по Наказателно-процесуалния кодекс в чисто професионалните среди от чисто професионални позиции възникнаха съмнения най-доброто решение ли е това, или онова. Аз тогава не съм участвал в този процес, така че разбирам от дебатите тук, че и тогава мненията не са били еднозначни.
В хода на приложението на нормите на Наказателнопроцесуалния кодекс вече три месеца, ако не се лъжа, ако не и повече, наистина, някои от прогнозите, които на времето бяха правени, с известни опасения до голяма степен се потвърдиха. В чисто професионалните среди – отново повтарям – на министерството отдавна се оформят и се изчистват проблемните текстове от НПК. Извинявам се на всички, ако някой се чувства засегнат, но идеален закон едва ли има. И задачата на практиците беше тази – да видят решенията, приложени в практиката, повече положителна насока ли дават, или може би по-отрицателна.
Всички разбирате, че до голяма степен Министерство на вътрешните работи има отношение към сега разглеждания законопроект. Не бих казал, че той е на министерството в никой случай, защото ако беше на министерството, може би той щеше да съдържа повече текстове. Но това, че се гледа един проект, който включва основните неща, които създават известни затруднения в работата.
Ако аз имах законодателна инициатива, бих го внесъл аз и бих отговарял на всички въпроси. Но така или иначе, аз и моите колеги, които сме тук, сме готови да отговаряме на всички въпроси, които бихте поставили. Искам само да обърна внимание, че имахме притеснения да се внесе от името на Министерския съвет един подобен проект от това, как би погледнала Европа на това нещо четири месеца само след влизането на новия НПК.
В хода на партньорските проверки на мониторинга – имам предвид последните две проверки, се получи интересно, че евро експертите констатираха същите неща, които и ние от практическа гледна точка бяхме забелязали вече. Не искам да ви обременявам с цитиране на конкретни имена и на конкретни проверки, но препоръките, които бяха дадени и вероятно и от последната проверка ще бъдат дадени, до много голяма степен се припокриват с текстовете, които са внесени като законопроект. С това нещо не искам да изглежда, че се крием зад Европа. Напротив, аз се радвам, че Европа мисли като нас.
По конкретни текстове мога още сега да взема отношение, които бяха поставени на вниманието, например, като започнем от специалните разузнавателни средства.
РЕПЛИКА: Не виждам логика.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Аз също не виждам логика в сегашното решение. Когато един факт е констатиран с технически средства, какво решаващо значение толкова би имало дали е в рамките на образувано досъдебно производство, или е преди него? Прост пример. С подслушване на телефони е установен разговор как двама души се уговарят да убият трети. Дотук нямаме данни за образуване на досъдебно производство. Те отиват и го убиват. Ние образуваме досъдебното производство, което може само да констатира настъпилата смърт. Не можем да ползваме тези технически придобити данни.
РЕПЛИКА: Нали знаете кой е убиецът, какво друго да знаете? Те отиват и го убиват. Те са извършители. Какви доказателства?
РУМЕН АНДРЕЕВ: Съгласен съм, може примерът да не беше най-удачният. Но логиката е тази: каква е разликата межди придобити, подчертавам, по технически път, а не един приятел на моя приятел ми каза и това, което впоследствие е придобито, по същия този технически път, по един обективен начин.
По чл. 52 за формулировката „дознатели са тези, които са назначени на тази длъжност”. Продължавам да твърдя, че още от времето този въпрос е спорен и продължава да бъде спорен. От чисто практическа гледна точка вие тръгнахте по пътя, който може би Европа е възприела отдавна, модела на разследващата полиция. Каква е разликата?
Полицията събира доказателствата под ръководството на прокуратурата, на магистрата. Те не оценяват тези доказателства, не ги ценят; това е работа на магистрата. Те са, грубо казано, един помощен орган на магистратурата. И тогава няма да стои въпросът защо той е без юридическо образование. Той трябва да има определени качества, определен статут, определени знания, да е преминал през определени тестове, изпити, за да може и да има право да събира доказателствата под ръководството на прокуратурата. Извинявам се, вие наистина тръгнахте в тази посока и спряхте до назначен на тази длъжност, което ни връща в хипотезата, че старите следователи се преименуваха в дознатели.
По въпроса за подбора на тези, които ще получат евентуално правомощия да извършат определени действия. Това положение съществува от 1999 г. Още оттогава е заповедта на министъра, с която са възложени определени функции върху полицейски чинове. Това даваше резултати. Тези, които не отговаряха на сегашните изисквания за дознатели – било то защото не са си довършили юридическото образовани, било защото не са с юридическо образование, и тогава преминаваха през определени процедури и не всеки се допуска до действието на тази заповед.
В тази насока искам да ви уверя отсега, че ако това изменение бъде направено, това няма да бъде допуснато. Вече се мисли и се подготвят определен набор от критерии, от изисквания, на които да отговарят служителите с полицейски функции, които биха били допуснати до тази наистина високо отговорна работа, и няма да бъдат допуснати фелдфебелите.
Бих се ограничил до тук. Може би все пак ще има и допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, също по-нататък може да се включите. Госпожо Караиванова, заповядайте!
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, Министерство на правосъдието по принцип не възразява срещу законопроекта в по-голямата му част и още в началото искам да кажа, че решително възразяваме за отмяната на ал. 7 на чл. 234. Това действително е един нов текст, но той е създаден именно от наложилата се практика да се проточват делата по 10, по 11, по 12 години по различни чекмеджета на следователите. Мисля, че всички сте убедени, че на тази порочна практика трябва да се сложи край. Вярно е, че е малко крайно това решение, но докато не се види, че стриктно се спазват сроковете и по този начин това е още една гаранция да се придържат към сроковете в кодекса – извън… дисциплинарната им отговорност, този текст трябва да стои.
Въпросът беше дали да се види в действието приложението на новия НПК в един малко по-продължителен период, поне шест месеца. Аз вече споменах в другата комисия, че към Министерство на правосъдието беше създадена една Междуведомствена група за наблюдение приложението на кодекса, която получава чрез съдебни инспекторати, представители на прокуратурата и на съдебната власт в лицето на господин Ненков и на госпожа Бояджиева – председателка на Апелативния съд, всички конкретни затруднения, които изпитват магистратите поради някои нови текстове и тогава да се прави един цялостен преглед на текстовете, които показват недоброто формулиране с оглед приложението им на практика или да се избърза с най-неотложни промени.
За това, че не възразяваме срещу текста. Вчера се проведе също така заседание на тази работна група. Видя се, че действително натоварването и със статистически показатели е голямо. Около 30 хиляди дознания са образувани за първите три месеца. В тях наличният брой дознатели трябва и да докладват на прокурор, и да ходят на произшествия, защото на друг не се разрешава, да правят оглед и да разследват, което е истинската им функция с разпити, с възлагане на задачи на оперативните служби и особено като се има предвид от 12 хиляди още 24 хиляди приключени – 4 хиляди за прекратяване, 12 хиляди за съд, 12 хиляди за спиране.
В голямата си част - вярно, че не бяха разграничени по основание за спирането, но очевидно е, че голямата част са срещу неизвестен извършител, дела, които според мен могат да се водят действително от оперативни работници. Така че поради тази причина ние смятаме, че може да се мине към старата практика и някои определени(я), но да се направят някои изисквания към тези, на които ще се възложи да извършват такива първоначални следствени действия.
Освен това вярно е, че ние, които сме свикнали с дългогодишното прилагане на НПК, както този от 1974 г., който беше отменен с действащия сега НПК, стои забраната да се разпитва като свидетел водещият разследването или участващият, извършилият определени следствени действия.
За мен интересното беше, че тази разпоредба се критикува още преди приемането на НПК от експерта Мюлер, който идва от Европейската комисия. Даже тук цитира разиграването на съдебни дела и в цяла Европа той сочи Англия, Франция, Германия, Холандия, Италия, Португалия, Испания, че разследващият полицейски служител бе първият свидетел, който изслушваше съда в процеса.
Сега при последното му посещение през юли месец той също изрично дава тази препоръка, да отпадне забраната за разпит на извършилия следствени действия. Затова смятаме, че може би и ние трябва да променим нашето дългогодишно мислене в тази насока и да опитаме пък да се разпитва. Това са нашите съображения.
Действително, има сбъркано и в подсъдността, с оглед по-сетнешното приемане на Закона за МВР и разпределението на подсъдността между Националната следствена служба и Военното следствие. Но ако се правят изменения, един от по-належащите текстове е текстът 28 от НПК, където за състава на съда, в който се разглеждат делата, където не може да се намери какъв състав на съда формално ще разглежда делата, по които се предвиждат наказания, примерно, от 10 до 20 години, каквито са по чл. 203, по 212, по 196, по 302, защото от 5 до 15 след това се скача минимум на 15 години. Този тип престъпления остават без да е регламентиран съставът. Вярно е, че от Върховния касационен съд казаха, че по тълкувателен път някак си те искат да се вместят, но този въпрос е сгрешен просто в текста.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Все още от съдебната власт. Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги юристи, бих напомнил член 103, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, който казва, че тежестта да докаже обвинението по дело от общ характер тежи първо върху прокурора, след това върху разследващите органи. И макар да сме част от съдебната власт, надявам се, за повече време, считам, че е мястото тук да взема отношение да подкрепя в голяма част законопроекта, който изразява и проблемите и тежненията и на колегите от Министерство на вътрешните работи.
Бих искал да ви обърна внимание на няколко факта, без да съм абсолютно подготвен, с оглед краткия срок, за приложението на този закон във вида, в който действа в момента и да ви кажа, че прокуратурата среща едни неимоверни трудности при баланса между бързо разследване и ефективно разследване. Срокът по член 234 е крайно недостатъчен за извършване на едно качествено разследване по тежки дела, особено тези, които имат международен елемент. Почти всички следствени поръчки, които се изпращат, включително до страните членки на Европейския съюз, не могат да бъдат изпълнени за шест месеца. Поради тази причина се налага да се използва възможността и правото на главния прокурор да продължава сроковете за разследване. За ваше сведение, само за два календарни месеца главният прокурор Борис Велчев е използвал правото за изключителни случаи да продължи срокът на разследване в 2135 досъдебно производства. Направете сметка за 40 и няколко работни дни колко подписа е положил.
Наред с това, в следствието останаха над 20 хиляди дела, които са извън всякакви процесуални срокове по член 234. вариантите са два. Или следователите да не работят, защото каквото и да свършат, при наличието на алинея 7 то няма процесуална стойност или главният прокурор следва да продължи срока на разследване и по тези 20 хиляди предварителни следствия, които стоят за разследване в териториалните следствени отделения, окръжните следствени служби и Националната следствена служба. Тоест срокът действително е изключително кратък и той ще трябва да бъде променен.
На второ място, за алинея 7 определено подкрепям изказването на заместник-министър госпожа Караиванова, че има дисцип… ефект и като част от прокуратурата съм усетил на своя гръб. Подкрепям по принцип, че трябва да има такъв ефект и той вече започна да настъпва. Но от друга страна този текст създава страшно много проблеми, а същевременно и е в противоречие с основни начала на наказателния процес за равенство на страните пред съда, включително прокуратурата все още нямаме възможност да видим какво ще реши съдът в някои случаи.
Тоест ако се приеме, че едно следствено действие е извършено след срока, дали може прокурорът да призове същия свидетел, който е разпитан от съседното производство и да поиска, както всеки един нормален защитник може, да доведе свидетел в залата пред съда да поиска неговия разпит, дали този свидетел ще бъде допуснат, ако бъде посочен от прокурора, тъй като алинея 7 забранява да бъде повторено това следствено действие.
Определено считам, че този ефект трябва да отпадне, защото ще имаме в скоро време или бързо производство, но страшно неефективно досъдебно производство. Заради пропуските на колегите вероятно и на прокурорите, макар че дълги години те нямаха право да разследват и бяха обвързани от действията на разследващите органи, сега компенсираме това, като сме разпоредили на прокурорите на всички нива сами да разследват, включително тези дела, които са изостанали и е продължен срокът от главния прокурор.
Но останалата част от делата ще бъдат съкратени поради невъзможност да се установи обективната истина и да бъде привлечен който и да е към наказателна отговорност. Над 35% от делата са прекратени. Това е огромен процент. Това е голям брак в работата и на разследващи органи, и на прокуратурата, а неимоверно много се увеличи в пъти броят на оправдателните присъди, което говори, че се отива на съд с недостатъчно добре подготвени доказателства. Само за първото шестмесечие имаме повече от 1000 оправдани лица в прокуратурата. Така че трябва да се намери балансът и аз лично призовавам – не сега, но в скоро време да се преразгледат тези за мен спорни принципи, да не говорим, че законът не е последователен, не посочва има ли възможност да се доразследва, тоест да се събират доказателства след отмяна на постановление за прекратяване, включително при съдебен контрол, при възобновяването, което се поставя от народния представител Кузов, което е добре да се знае, че има някакъв дисципивен срок за прокурора, но не е ясно сроковете, които текат и законът казва по 245, сроковете по 234 това нови срокове ли са, или са старите срокове, просто прекъснати.
РЕПЛИКА: Старите.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ако са старите, ако се спре, както е практиката – да се разследват два месеца и като не се открие извършителя, се спира на 50-ия ден. За да се възобнови, трябва да се иска продължаване на срока. Ако се разследва шест месеца, както е в случая със сестрите Белмейски, без да има повдигнато обвинение, автоматично се отива при главния прокурор.
Тоест ако ние пропуснем това изискване, тоест да няма на компетентния прокурор разрешение, сме изправени пред хипотезата на алинея 7 да отидем при съда с едни негодни и нищожни доказателства, които автоматично ще доведат до една оправдателна присъда. Мисля, че няма да бъде нито добре за съдебната власт, нито за прокуратурата, нито за държавата ни като цяло, ако се изправим по едни тежки дела пред серия от оправдателни присъди поради именно този … срок или поради сроковете, които са ни дадени за разследване.
Така че считам, че има място за обсъждане и че данните, макар и за толкова кратко време, сочат, че нито разследващите органи, нито прокуратурата ще успее да се справи за едно ефективно досъдебно производство.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
МИХАИЛ МИКОВ: Имам един въпрос към господин Първанов и въобще към представителите и на двете министерства. Виждаме ли в необозримо бъдеще реализация на състезателното начало? Защото при служебно е едно да разпитваш органите на предварителното производство, а друго е – хайде, пред съда, дами и господа, и там пред съда, тоест има ли капацитет, защото аз си спомням предишния главен прокурор, който беше преди години в тази комисия (дали не беше като зам-министър на правосъдието), той каза, че ако въведем състезателното начало, това значи, че хептен никого ние да не можем да хванем. Този въпрос на тези конкретики е и един много същностен въпрос, накъде се развива нашият наказателен процес.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз имам един въпрос към господин Първанов. Оставам със странното усещане, че всеки от тук поканените си е харесал една точка от законопроекта, която му върши конкретна работа и макар да има много сериозни възражения, правни, логически, естетически, демократически и всякакви други, в името на постигането на тази работа той е готов да даде подкрепа. Например, прокуратурата, която от самото начало е заплакала за тази алинея 7 на 234, неслучайно цялото си изложение го посвети на сроковете, макар че в този законопроект за срокове не се говори, с изключение на тази алинея 7.
Аз имах три разговора с главния прокурор. Знам, че Вие сте му заместник и че го представлявате тук. Пред мен той каза следното: “Във всичките тези случаи тази година аз ще подпиша всички искания за удължаване на сроковете, колкото и хиляди да са, защото на мен ми се поднасят искания за удължаване на срокове по дела, които са изключително елементарни, но са разследвани повече от десет години и аз искам след една година или в края на годината да направим рекапитулация колко са тези дела, които се движат извън всякакви срокове, поради което аз съм готов да подпиша десетки и стотици хиляди продължавания на сроковете, но да му хванем края.
Разбира се, че в прокуратурата някои от сегашните завеждащи отдели – Асен Арсов може би на първо място, който просто на лягане и на ставане е с алинея 7 в устата – сигурно е голямо удобство. Но кажете ми кога ще хванем края на това и защо хора, които от 1990 година работеха с някакви срокове, не се оплакваха, а сега твърдят, че не могат да работят с тези срокове и човек като ги пита как по-рано работеха, те казват: “По-рано имаше държава.” А сега или я правим тази държава и влизате в някакви срокове и не измисляме тук ние срокове да си ги смучем от пръстите, или нищо не правим! Защото по останалите неща ние не чухме кого ще разпитвате като свидетел и точно по какви обстоятелства и по това, което е записано, откъде накъде ще кажете, че един дознател ще го разпитвате само за това, което е извън протокола, а няма да го преразпитвате и за това, което е в протокола. Каква тогава е стойността, като разпитвам аз, например, Ралчев, като съм дознателка и сме се подписали двамата, че това, което е написано, под негова диктовка е отразено в протокола, утре няма аз да го разкажа по абсолютно обратния начин, без Ралчев да е съгласен, че е написано под негова диктовка, но тогава – каква полза!
Това, което прави впечатление, е какво е написал Мюлер. Само че аз искам да ви кажа още нещо. Когато аз водих разговорите с консултантите на Министерство на вътрешните работи за това, какво търсят техните разследващи полицаи, те изумяха, когато аз им казах, че нашите търсят обективна истина, което означава да събират и доказателства против онова, което обвинява Борислав… Те казаха: “А, ние такива работи не правим.”
Тогава тяхното полицейско разследване не е аналог на нашето дознание, независимо какво е в главата на някого. Хората си събират едни предварителни материали, които дават на прокурора. Обаче съдът не може да се позове пряко и да вкара в присъдата неща, които се намират в протоколите на това полицейско разследване. Те трябва обратно, да го вкарат през процес и само онова, което влезе в процеса, да бъде използвано за мотиви на присъда. Тогава вие имате де факто разпит на един оперативен, работил по един случай.
Добре, разпитайте си оперативните, но вие искате да разпитате човека, който в длъжностно качество е казал на Ралчев “Записвам под твоя диктовка и се подписваме.” Как така с лека ръка цитирате Мюлер, Палдер и не знам си кой си? Защото вземаха четири години пари по ФАР ли? Ние не знаем ли в какъв тупик сме в края на срока, когато част от евро експертите са наложили на България едни законопроекти и са им разделили парите. И сега казват “Приемайте, та приемайте!”, независимо че нищо не може да стане, защото трябва да ги оправдаят. Сега, извинявайте, накрая на това присъединяване към Евросъюза се мъчим да прецакаме каквото можем? Въобще не искам да ви говоря за това, колко юристи има в МВР.
Юристи в МВР има два пъти повече, отколкото им трябват, за да назначат дознание. Но професионалното ръководство на МВР смята, че да си оперативен е висока чест, а да си дознател, е все едно да си цървул! Машинописка на оперативен и че оперативните трябва да им ръководят всичко.
Докато има такова мислене, не може да мръднем и на нас пък ни е ясно, че политическото ръководство се предаде съвсем. И не искам да го коментирам, защото, общо взето, позицията е ясна – че тези 5 безумни текста са внесени заради първото нещо. Даже то не е вкарано във вида “някакви действия да извършват първоначално”. То си е направено ачик просто, министърът да ви каже кой старшинка ще разследва и кой – не. Но то ще разследва, както и генералите на МВР. Така че аз не зная защо генералите на МВР тикат работата в тази посока, защото утре просто ще бъдат дадени на някой старшинка, но това ще бъде после. То обикновено е след-варителното мислене.
Какъв е проблемът с тези СРС? Колегите от опозицията дадоха част от аргументите, които поставят в неудобство всеки юрист. Кого ще питате за лъжесвидетелстване вие? Началника на онзи, който бил свидетел под прикритие? В МВР някой не ще да разбере, че СРС може да бъде не само техническо нещо. Че може да бъде и някаква друга форма, в която се събират доказателства. Това въобще не им е в мисленето.
Какво като не им е в мисленето? Те казват: “Този свидетел под прикритие трябва да бъде таен за съда.” Аз искам да ви кажа, че на нас те ни дадоха едни предварителни драфтове, защото това е 85-ият опит да се ревизира НПК. Само че досега всичките опити бяха през другата комисия.
В техните представи свидетелят под прикритие не бива да бъде известен и за съда, защото той бил таен. Тогава какъв е проблемът утре да ви вкарат когото си искат и той да си каже каквото си иска, без някой да може да контролира каквото и да било?!
Това е тяхната представа. Те не правят разлика между един агент от престъпната група, който нещо им донася, като Дражко автокрадеца, убит наскоро и един свидетел под прикритие! Това значи ли, че ние не трябва да правим разлика?
Това, което е битката на г-н Пенгезов, е за другите права на Военната прокуратура и съд, пак много сложен въпрос. Но по-същественото е следното. НПК има 1005 недостатъка. Вярвайте ми, обаче, че те въобще не са там, където най-много се блъска първите месеци. Те ще излязат и в съдебното производство, ще излязат и в прокурорските правомощия, ще излязат и предварително.
Но всичко това изисква анализ и преценка на правоприлагането, защото ако пипнеш една фаза, тя дори терминологично по някакъв начин кореспондира с предишни фази и ти няма начин да разместиш думите, без въобще да промениш концепцията и на другите фази.
Ние в момента тръгваме да търсим уеднаквяване на терминология, уеднаквяване на практика – във всички съдилища и тук всеки гледа да си реши частния проблем. Ние ще си го решим частния проблем. Но какво от това? За каква погасителна давност става дума за алинея 7? Удължете си срока и си разпитайте двамата свидетели!
Най-хубавото обаче е, защото тук останахме с впечатление, че едва ли не в МВР разследват, по две групи дела. Едните са съдебните поръчки. Другите са кражбата на три магарета и кокошки от двора на дядо ви. Други дела там не се разследват. И всичкото е импровизация, която става за секунди.
Тук има планиране в едно разследване и всеки човек, който има типови случаи, знае много добре какво предварително да си сложи в чантата – кога горе-долу ще му трябва да си удължава срока и въобще какво ще прави.
После, извинявайте, всеки дознател – тръгнал по 16-те села да ви изследва кражбата от каруцата на дядо ви!? Кога тези неща са се доказвали въобще с огледи и на кого в МВР въобще му хрумна, че в тия дела въобще тези протоколи са необходими? Просто седя и ги гледам тези генерали как плачат за огледа на дядовата ти каручка от каручката, дето откраднали две кила сено! Това нещо е абсурдно за всеки който някога е виждал разследване.
Да не би да искате да кажете, че те си ходят едва ли не по домовете на хората да си пишат там дознанията, като онези машинописки пред софийския нотариат… Цялата работа е организацията на МВР и кякво може да стане. Но аз нея не я коментирам. Въпросът е да не влизат точно преди 7-и текстове, които някой просто ще ни убие за откровена полицейщина и накрая пак няма да разбере защо Чернота като беше тук, два пъти каза: “Няма да се пипа НПК; каквото трябва – с тълкувателни решения.”, пък Мюлер казал обратното, Бойко Коцев казал нещо трето.
И тук нас сега пак ни къпят, след което едната парламентарна група ще внесе на Фратини, че сме полицаи мародери и антидемократи, другата ще внесе, че спазваме европейските изисквания и накрая на 30 септември какво ще излезе? Всеки, който иска да ни отреже главата, ще си вземе аргумента, който го ползва, и ще ни я отреже. Затова просто искам също да имаме съзнание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност въпросите даже бяха по-широки от това, което сте направила в изложението. Господин Първанов, сигурно ще отговорите?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Да. Ще кажа, че прокуратурата няма проблеми. Това, че главният прокурор е решил да тълкува разширително закона, което не е препоръчително за един прокурор, независимо от неговата длъжност, показва, че ние се опитваме да бъдем обществено отговорни.
Ако главният прокурор обаче тълкува буквално закона, ще разреши за 20 или за 50, както би трябвало да бъде в една нормална държава. Останалите просто ще ги прекратим. Но че обществото ще негодува – проблем си е на обществото. Това имах предвид.
Както госпожа Караиванова ми подхвърля тук, че за старите срокове – това е и моето становище, но някои колеги прокурори считат, че не е така и си движат с нови срокове, включително с правомощието на висшестоящия прокурор да продължава до шест месеца. Утре за съдилищата за всичко това ще кажете “брак”. Не дай Боже да се случи по някое възлово дело, което е обществено значимо и тогава резонансът ще бъде “Лош закон, но закон - ще каже съдът - прокуратурата е допуснала нарушение”.
Стараем се да не допускаме нарушение, но искам да ви кажа, че това е много голям капан, в който ще попаднем много късно. Алинея 7. Освен това, пак казвам, нарушава се точно принципът на състезателното начало. Не може защитата във всеки момент да представя доказателства, включително въззивната инстанция, а на прокуратурата да се каже “шест месеца, и това е, оттам нататък вие не можете да сочите нищо”. Това не е равнопоставеност.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не е вярно това. Алинея 7 е за предварителното производство на съдебното следствие…
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: А как ще стане … съд, като се запазят основните свидетели за съдебната зала ли? Така ли ще бъде? Има и адвокати тук, доколкото знам. Дали сега пък няма да направят възражение пред съда, че актът не е обоснован и трябва да се върне за допълнително разследване. Нали аз пазя доказателствата за съдебната фаза! Не може така да се разсъждава. Аз мисля, че много скоро ще видим.
Да вземем разпределение на делата в Софийската районна прокуратура. На един прокурор за шест месеца са му разпределени 1563 досъдебни производства. Предлагам на някой от колегите тук да каже как се упражнява надзор, дават се съвети и т.н.
Или пък единият следовател останал в Петрич с 400 висящи предварителни производства. Какво прави? Това са фактите.
В момента се намаляват щатовете на съдебните, защото те нямат работа. В бъдеще може би…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няколко данни. Следственият апарат преди пет-шест години в какъв състав беше? Говоря, преди 1999 година. Колко бяха следователите?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Мисля, че към 1000.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Около 1000 – 1050.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Когато нямаше дознание, нямаше хиляди дознатели и т.н. Имаше едни така наречени помощник-следователи. 2000. Знаем колко от местата на следователите се прехвърлиха в прокуратурата.
РУМЕН АНДРЕЕВ: Мисля, че останаха между 450 и 500 щатни бройки
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: … районна прокуратура, в момента има 40 прокурора. Имахме повод да слушаме някъде към месец април в една наша комисия колко са бройките на дознателите, разпределени по съответните управления. Спомням си, че във Варна бяха 107, от които бяха заети тогава 87.
Първият въпрос е дали и защо пък – и за Варна ли няма интерес някой да дойде на работа? Нали в крайна сметка една от основните институции, която въведохме в този НПК, е възможността прокурорите да разследват. Нали ще се съгласите, че 40 прокурори във Варненска районна прокуратура малко трудно ще се занимават само със специфичната дейност на прокуратурата.
Вече може би това е втората част на моето изказване, но ако от това, което е направено като предложение от колегите, е становището на институциите, според мен нямаме място за такъв разговор и по такъв повод. Тук става въпрос за основна концепция, която е съвсем различна от това, което се заложи и е в действие от 1 май на тази година.
Аз не можах да разбера как така в четири месеца всичко това, за което говорим, е толкова вече ясно, проверено в съдебната практика – нямам предвид само чл. 234, ал. 7, а и за всички останали неща, които ги слушахме. И толкова ли е ясно какво е полицейското производство в Западна Европа и каква е българската традиция в разследването и как можем да ги комбинираме. Все пак няколко години се работи по този кодекс и се стигна до тези изводи.
Все пак новото ръководство на прокуратурата има съвсем друг поглед досежно това, колко дела седят под хастара, както се казва, защо седят там и дали няма и субективен фактор. И всичко това сега го прескачаме и водим до едни абсурдни неща
Българската правна система не може да приеме разследващия орган да бъде и свидетел, защото искам да ви посоча и член 118, т. 3, където има една голяма врата и аз като човек от практиката от другата страна, долу, вдясно, знам как се ползва. Могат да бъдат свидетели … лица, както и служители на Министерство на вътрешните работи и на Военната полиция, присъствали при извършване на оглед, свързано с него претърсване и вземане.
Ще ви кажа каква е практиката в такива случаи. Или за да бъда съвсем вулгарен, мога да ви кажа, че това, което се иска, означава следователят, а защо не и прокурорът в определени случаи, абсурдно е това, което казвам, да дойде пред съда и да каже “Независимо какво сме отразили в протокола, но той на мен на ухо ми призна, че той е убиец.” Нали разбирате, това са абсурдни неща.
И основният въпрос е – и е претендирано това, което е в Гражданскопроцесуалния кодекс, последният му вариант да бъде “много хубаво, точно” и прочее.
Но ако сменяме концепцията, не е този начинът чрез променяне на 3 или 4 текстове да обърнем всичко с главата надолу. Може другата система да е по-добра, по-необходима, но си има съответния ред, по който трябва да бъде извършена. Четири месеца…
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Мога ли да Ви отговоря? Само преди десет дни съм бил във Варна. От тези 40 щатни бройки 15 или 18 са бивши следователи, които нямат и грам прокурорски опит, първо. Второ, кабинетите на тези магистрати са празни. Ставаше въпрос за тяхното оборудване. В момента те са празни. Ходил съм по всеки един кабинет да видя за какво става въпрос. Тези колеги са по трима-четирима в едно помещение в старата сграда на Районната прокуратура.
Тоест, когато говорим за щат към сегашния момент, ние трябва да имаме предвид и какви са тези хора, имат ли съответните материални условия, за да работят, имат ли и капацитета да работят, защото освен че трябва да разследват, те трябва да приемат и дознатели, а те нямат опит с тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ви моля да се съсредоточи дискусията върху нейните нормативни аспекти, защото ние разширяваме разговора върху условията на работа, които също са важни, но те не се променят с това предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз съм напълно съгласен с това, което каза колегата Бисеров. Въпросът е съвсем принципен. Не са изминали и четири месеца от така трудно, бурно и прочее приетия НПК, от влизането му в сила. Това ли са проблемите, които толкова бързо изкристализираха, или става въпрос за друг поглед на законодателно решение. Това е големият проблем.
Искам пак да утвърдя, че ако държавната власт и институциите в нея има друг поглед за досъдебното производство, за наказателното правораздаване, моите уважения! Но не е този подходът да бъде унищожен и един НПК още в зародиша му, справедливо или не, да не говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Българинов, Вие продължавате ли да желаете да вземете думата, защото вече мина много време. На Вас давам думата, след това беше госпожа Манолова, после госпожа Масева, господин Янев и господин Арабаджиев. И ви моля по-стегнато да се излагат аргументите. Дискусията е важна, но и много се разширява. С няколко думи само.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Промените, които се предлагат от колегите, които са внесени и разгледани от нас и разглеждани в момента, изменят, според мен, изцяло идеята, която беше залегнала при изготвяне на Наказателно-процесуалния кодекс. И аз както много други мои колеги, които се изказаха преди мен, ще кажа, че всичко, което става при разследването, е въпрос на организация в МВР или по-точно въпрос на неорганизация в МВР, тъй като с този капацитет те могат да разследват съвсем нормално делата.
Аз ще ви кажа някои факти, които се знаят може би от малко хора. Има много кандидати за дознатели, на които дори се отхвърлят документите с някакви смешни аргументи. И ако се интересува някой от МВР, аз мога да посоча имена и хора.
Нещо друго, дознателите, които от няколко години разследват дела, се изпращат на курсове във Висшия институт на МВР, и това при положение, че се започва разследване, само МВР разследват и няма достатъчна бройка попълнена с дознатели.
Тези, които са назначени и работят две-три години, що годе са добили някакъв опит, се изпращат на курсове, където ги учат едва ли не какво е престъпление, какво е наказание, тоест абсолютно смешни истории. Затова аз съм против промяната на член 52, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Против съм и всички други предложения, които са представени пред нас, особено, както каза г-н Ралчев, ако разследващият орган е бил прокурорът и е изправен пред съда и той е на заседание… просто толкова необмислено е това предложение, което е направено!
Аз няма да се впускам в повече подробности, няма да се впускам в спорове и за прокуратура и т.н., но спокойно една трета от прокурорите, които се преместиха от следствията и които нямаха прокурорски опит все още, спокойно могат да започнат да разследват дела и да бъдат в помощ на разследващите, на дознателите по-точно. Някои по-характерни и по-сложни дела нека да бъдат разследвани от тях, но според мен това е въпрос на организация в МВР и на контакти между МВР и прокуратурата. Благодаря.
Смятам, че законопроектът на г-н Кузов, който беше предложен от нас, има някаква логика, но по принцип практиката на прокуратурата е незабавно да възобновява делата, когато са настъпили нови обстоятелства, така че не смятам, че този срок е необходим, но може да се запише “и незабавно след получаване на тези данни да бъде възобновен срокът”.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Колеги, аз мисля, че не беше много достойно народни представители да внасят нещо, което беше отказано и от Правната комисия, и от Комисията по вътрешна сигурност и отбраната, като там имаше коментар във връзка със среща между комисията и ръководството на Министерство на вътрешните работи. Тогава пък поправките в НПК бяха съвсем в зората и мисля, че по недвусмислен и категоричен начин се изказаха мнения, които доказваха, че то не само че е опасно, но че компрометира по особен начин дейността на законодателния орган на Република България.
Това беше една концепция, която и ние възприехме и се присъединихме към управляващите, защото ни се струваше, че е разумна и не само ни се струваше, а това желание беше подкрепено и с европейските стандарти и практики. Имахме данни за това как се осъществяват те в Европа и какъв е ефектът от тяхното правоприлагане. Явно, че това упорство говори не само за консерватизма на гилдията. Той е такъв. По принцип особено когато говори за прокуратура, за МВР, не би трябвало да очакваме друго.
Но все пак тази настойчивост трябва да бъде пресечена, ако имаме воля за това своевременно, за да могат да започнат системите да работят ефективно.
Това, което беше основното и което беше споменавано като причина за неуспехите, е това, че се дели разследването от оперативно-издирвателната дейност. Затова ние се стремяхме да запишем такива текстове и в НПК, които да подчертават тази връзка. Това бяха изводи от доклади които и аз лично съм чела - защото в МВР като че ли има две гилдии и сега особено с дознателите – те се делят на оперативни работници и на дознатели.
Дознател е човекът, който всъщност управлява досъдебната фаза, полицейското разследване в рамките на Министерство на вътрешните работи. Философията според мен (може и да бъркам) е, че всички други работници, оперативни, старшини и т.н. трябва да се подчиняват на неговите искания и да работят във връзка с ефективното разследване. Явно е, че има спорове по този въпрос, явно е, че има желание това нещо да не се случи и това само възпрепятства добрия старт на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс.
Действително се присъединявам към думите на господин Димитров, че е скандално това предложение. Скандално е, защото то противоречи и на Конституцията - оставете концепции и т.н., но там записахме кои органи са разследващи. Разследването го записахме, така че никой не може да си позволява оттам нататък със заповед, по преценка да възлага функции и задачи, свързани с разследването. Това би означавало да се дерогират текстовете и на Закона за МВР както си пожелаят, и Наказателно-процесуалния кодекс, и Конституцията на Република България.
За СРС мисля, че това е едно прекалено и доста нахално искане. Ако не седят такива професионалисти срещу нас, бих помислила, че те може би донякъде не си дават сметка как могат да се използват доказателствата във фази преди образуване на предварителното разследване и изобщо целият законопроект. За да спестя време и присъединявайки се към логичните изказвания на моите колеги, искам да ви кажа, че абсолютно и по никакъв начин, независимо в каква фаза и в какъв етап се намираме – дали предприсъединителен или тази – не би следвало да се приеме. Най-малко трябва да проработи.
Що се отнася до алинея 7, там е нужно да се наблюдават много добре нещата и да има съзнанието, че сроковете трябва да се спазват.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, истина е, че преди около една година приехме новия Наказателно-процесуален кодекс. Но също така е истина, че основните предложения, които се правят със законопроекта на колегите народни представители, бяха тема на оживена дискусия. Тук за коректност трябва да кажем, че и по време на тази дискусия представителите на МВР и на Прокуратурата защитиха и тогава тезите, които защитават сега и споделиха опасенията, които споделят сега.
Истина е, че в крайна сметка ние стигнахме до определени решения, които заложихме в Наказателно-процесуалния кодекс, но също така е истина, че практиката и правоприлагането показват кои всъщност са верните решения, защото верни са тези решения, които действат в практиката, които имат конкретно практическо приложение и които могат да служат за целите, с оглед на които са взети.
Практиката от последните четири месеца показва, че очевидно тези решения, които ние заложихме в Наказателно-процесуалния кодекс, не действат достатъчно ефективно и създават достатъчно проблеми в правоприлагането в действията и на МВР и на Прокуратурата. Тук аз бих задала въпроса за кого всъщност ние създаваме законите.
Аз не мога да се съглася, че при изготвянето на НПК ние тук сме изхождали изключително от робуването на определена теоретична доктрина и че сме си поставяли някакви цели, които имат абстрактен характер и че в крайна сметка се оказва, че сме създали един закон, който общо взето има някакви функции да действа в някаква стерилна среда. Защото състоянието на престъпността е това, което е, МВР е това, което е, Прокуратурата е това, което е.
Аз съм далеч от споделеното тук становище, че едва ли не там работят хора, които не разбират за какво става дума, които са некомпетентни, неграмотни или още по-лошо – че тук има някакъв заговор на генерали, ръководство политическо или оперативно, което застрашава когото и да било в тази страна. На мен такъв подход, честно казано, в случая не ми изглежда особено сериозен.
Не бих се съгласила и с въпросите, които тук се задават: какво ще правим ние с НПК, какво ще остане от НПК, а какво ще стане със старта на НПК. Приемането на този кодекс не е някаква самоцел. Ние си поставихме конкретни цели, които имат практически измерения и ако тези решения, както се оказва в последните четири месеца, не дават практически резултати, това, което можем да направим, е да признаем, че в конкретната ситуация не това са добрите решения след като не действат в практиката и да ги променим така, че да бъдат ефективни. Това е моето мнение.
Още повече, повечето от предложените решения така или иначе не представляват прецедент. Всички знаем, че бързите полицейски производства, че дознанията срещу неизвестен извършител така или иначе се извършваха от полицейски служители по силата на определена заповед.
Така че, без да изпадам в конкретика, тъй като и без това дискусията се проточи и се казаха аргументи ЗА и ПРОТИВ по почти всички предложения в този проект, искам да кажа, че очевидно е и естествено е, че те не са престижни, че те не са вариантът, който може би в окончателен вид трябва да приемем, но според мен самият факт, че се споделят от трите институции, които имат отношение към разследването, към досъдебните производства и самият факт, че така или иначе никой от тези въпроси не беше приет по безспорен начин в новия Наказателно-процесуален кодекс. Аз например бях сред колегите, които настоявахме да има възможност по отношение на неотложните следствени действия да се извършват и от полицейски служители. Ставаше дума за оглед, освидетелстване и прочее. Всеки един от тези въпроси не беше приет по безспорен начин.
Така че аз лично ще гласувам ЗА, приемайки, че предложеният законопроект е една база за дебат, една база за доработване и безспорно, ако се приемат част от тези предложения, те ще бъдат прецизирани и приведени в един по-добър окончателен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: За реплика!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това, което каза колежката Манолова, не е съотносимо към принципния характер на спора. Кога в българското правораздавателно разследване разследващият орган е бил свидетел, за да кажем, че … Аз ще моля колегите много внимателно да подходим към този въпрос, защото става въпрос за концепция. Ако ние приемем друга концепция, на чисто полицейско разследване, нещата са други. Но това е въпрос на концепция, разберете го. Това са принципите.
Дали в 234 срокът ще бъде 2, 3 или 4 месеца, това винаги може да се промени. По възможност искаме да маневрират всички колеги, но всички идваме от практиката, някой сериозно да не твърди, че в тези четири месеца от приложението нещата дойдоха така, както ни се поднасят - много се извинявам, но това просто не е сериозно. Четири месеца не е срок. И на мен ми се струва, че госпожа Караиванова… да ни каже какви са препоръките на хората, с които Вие сте говорили, свързани с…, не са ли да се изчака един разумен, достатъчно дълъг срок, за да могат да се правят…, защото на мен ми се струва, че нещата там не са казани по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, нека да разделим нещата. Ако сега госпожа Манолова иска да отговори, има възможност. Ако не, преминаваме към следващото изказване. Госпожа Караиванова също ще отговори, но понеже това беше под формата на реплика, накрая, предполагам, че представителите на министерството ще могат да вземат отношение отново и към допълнителните въпроси, които отправяте към тях.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз не твърдя, че всички предложени решения са в изчистен вид, че са правилни и че трябва да бъдат възпроизведени. Също така не твърдя – тъй като не ме слушате внимателно, не чухте какво имах предвид, като казвам, че се ползват вече проверени решения. Но аз лично апелирам към присъстващите тук за едно по-голямо уважение към институциите, каквито са МВР и Прокуратурата, защото в крайна сметка те са хората, които прилагат законите и правилата, които ние тук създаваме.
ЯНИ ЯНЕВ: Колеги, от дебата досега за мен стана ясно, че основните институции, които са ангажирани с воденето на предварителното разследване, а именно, в лицето на МВР и на Прокуратурата, явно до настоящия момент не са успели да изградят този синхрон във взаимодействието си и не само поради това, че липсват, да кажем попълване на щатовете, но като че ли още не е разбрана основната философия на това, което ние искахме да направим с този закон, а именно, да създадем единното цяло в работата между разследващия орган и Прокуратурата и всъщност да го няма разделението.
Сега аз разбирам, че – какво се оказва? Че дознателят тича до кабинета на прокурора, за да му докладва. Какъв беше смисълът на това нещо? Смисълът беше обратният. Обратно, прокурорът да е някъде близко до дознателя, да има едно взаимодействие между тях и тук да не бъде проблемът за това, че прокурорът бил в съдебно заседание или еди какво си, пък следователят не могъл да го намери, пък същевременно защото той снощи е бил дежурен, защото трябва да пише протоколите от оглед и т.н., едновременно с това трябва да разпитва и прочее и прочее – и на него не му стигат сроковете.
Ако ние продължаваме да разглеждаме нещата Прокуратура и МВР, дознатели, разследващи органи не във взаимодействието им, а отделно – тоест прокурорът да стои в кабинета си и някой да ходи да му докладва, естествено, че никога няма да стигне времето, естествено, че сроковете не може да се спазват.
Аз съжалявам, че ще давам примери от миналото, но се питам защо едни практики, които съществуваха – не знам дали и по другите прокуратури ги е имало, но всяко лято във Варна заради това, че имаме много чужденци на Златни пясъци и на Дружба, се командироваха прокурори и прокурорите бяха в полицейските, в районните управления и работеха непрекъснато – 24 часа си на разположение! Непрекъснато се образуваха дела, водеха се разследвания, пишеха се обвинителни актове – и заминаваха! Защото сроковете за разследване на престъпления срещу чужденци, пък дори и да бъде срещу неизвестен извършител, бяха съвсем кратки и трябваше съответно да се пращат писмата до консулския отдел на МВР и прочее, прочее, да се информират посолства и т.н.
Каква е пречката в момента това да се прави? Каква е пречката?
И ще кажа другото – нека да се види в момента на прокурорите случвало ли се е от сега действащите прокурори някой да довършва дела? Ще кажа: колеги, макар и да бяхме малко навремето, за да пестим и за процесуална икономика, аз лично като прокурор съм завършвал ежегодно 25-26 дела съм ги довършвал, отменял съм постановлението за приключване на производството, извършвал съм разпит, предявяване на нова квалификация и съм си писал обвинителния акт, само и само за да не го връщам, да не пишем нови срокове – два месеца за разследване и т.н., пък това за дознателите беше анормална практика хората, особено …, когато нямаха достатъчно практически опит.
В този смисъл аз казвам, че ресурсът на възможностите и сроковете би могъл да бъде нов. Това – търсенето на разширяването на взаимодействието на органите в рамките на предварителното производство.
РЕПЛИКА: Това беше идеята.
ЯНИ ЯНЕВ: Да, това беше идеята. И явно, че четирите месеца са твърде кратък срок, колеги, това да се изгради като система на взаимодействие. И ние не можем да извадим едни критични бележки и да тръгваме да пипаме фундаментално нещата, които бяха заложени в закона само на базата от изводите от тези четири месеца.
Другото, което ми прави впечатление в изводите на вносителите, е – съжалявам, че колегата Юруков си тръгна – той се позовава на бележки и съобразявания с европейската практика именно по отношение на възможността за разпитването на участници в наказателния процес, с бележки, които са били писани още в Мониторинговия доклад от 16 май. Но Наказателно-процесуалният кодекс влезе в сила на 29 април, а на 16 май ние имаме бележки.
Ние гласувахме този Наказателно-процесуален кодекс още преди предния мониторингов доклад, поне на първо четене, ако не ме лъже паметта. Но това беше целта – той да се отбележи като факт в предходния мониторингов доклад.
Защо тогава ги нямаше тези бележки, а се появиха на 16 май или се появяват на 7 юли? Явно, че не става въпрос за сбъркана концепция, явно е, че има неудачи в правоприлагането на кодекса, но ние не трябва с първата неудача или с първите чисто организационни спънки, бих казал, да отиваме да променяме концепцията.
Ще завърша с тезата си по чл. 234, ал. 7. Колеги, ако трябва да кажа моето лично отношение специално по този текст, то не трябва да е алинея 7 на чл. 234, а трябва да е ал. 1 на чл. 1 в НПК, защото за мен лично това е един от най-основополагащите текстове в промяната на НПК, фундаментален текст!
Можем да отидем да удължим срока, да не е два, а да е три, да е четири месеца. Но не можем да отидем да променим философията, която беше заложена в този текст.Така че, колеги, тъй като на мен ми се налага да напусна заседанието, не подкрепям и ще гласувам против направеното предложение. С това приключвам изказването си. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Само с няколко думи и аз ще се позова на това, което каза госпожа Дончева, че всъщност законопроектът като цяло е предназначен да обслужи параграф 1. Другите разпоредби са пришити към него. Аз ще взема отношение само към параграф 2. Така ми е по-удобно, защото имах проблеми да схвана останалите разпоредби. Лично аз ще подкрепя параграф 1.
Това, което правим сега, е някакво продължение на дискусията от преди една година във връзка с Наказателно-процесуалния кодекс, но лично както аз схващам промяната и реформата на досъдебното производство, е точно тази – те да имат терен на полицейски служители, да извършват процесуални следствия и действия и това да има ефект. За мен това беше смисълът въобще на реформата в досъдебното производство и въобще приемането на новия НПК. Иначе другото е – независим, че сигурно са прави тези, които казват, че друго се е имало предвид, когато е приет НПК, но иначе ние направихме това, което неправилно се наричаше в медиите, пък и не само там – преместване на следствието в МВР. Не е преместване на следствието в МВР, а създаване на досъдебно производство, извършено от МВР.
Има един проблем с тази разпоредба. Ще имаме ли две категории дознатели – такива, които са такива, дознатели, и такива, които са със заповед на министъра. И каква ще е разликата между тях – това също трябва да се изчисти.
Но иначе на мен ми се струва, че това е смисълът на това, което се направи с приемането на новия НПК. На другите въпроси аз не мога да реагирам, защото не съм и достатъчно подготвен, но някак си е смущаващо как така ще има изцяло анонимни свидетели, които никой няма да ги знае. И как така за процесуалноследствени действия разследващият орган ще свидетелства за нещо, което е фиксирано в протокола.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, явно е, че този законопроект поражда много, много въпросителни. Не случайно поражда и такива реакции, някои от които и доста негативни. В този момент ми се струва и по този пункт напълно споделям изказаните становища – много е рано след четири месеца да се направи една генерална оценка относно последиците от началото на прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс.
Разбирам напълно трудностите, с които се сблъскват специално Министерство на вътрешните работи. Тези трудности бяха ясни още в миналото Народно събрание, когато с колежката Татяна Дончева отново поставяше тези въпроси, когато се предлагаха изменения в Наказателния кодекс, с които се закриваше следствието и почти цялото предварително производство се прехвърляше към МВР.
Още тогава тези въпроси се повдигаха за това дали МВР е готово да поеме този товар, дали МВР разполага с капацитет – и кадрови, и функционален, за да поеме този труд. И тогавашният министър на вътрешните работи, който сега е министър на правосъдието, уверяваше от трибуната, че има предвидени бройки и ще се назначат дознатели на длъжност дознател и това се правеше именно в отговор на критиките, които госпожа Татяна Дончева повдигаше тогава, че не бива да се позволява на служители, които нямат юридическо образование, от една страна, и от друга страна, обикновени полицейски служители, които са на пряко подчинение по йерархията на техните ръководители, да извършват действия по разследване без някакви гаранции за тяхната самостоятелност при взимане на решения по хода на досъдебното производство.
Тогава ние получавахме именно тези уверения от страна на министъра на вътрешните работи, че не, тези служители ще бъдат назначени на длъжност дознател, те няма да се подчиняват на йерархическата субординация на техните преки ръководители, няма да допускат да бъдат насочвани в определена посока по хода на разследването и т.н., за да се гарантира безпристрастността на разследването.
Ето защо в този момент на нас ни се струва малко чудно, меко казано, че след всички тези изказани неща днес ние се връщаме към една позиция, срещу която тогава толкова ясно се борихме и която постигнахме и в новия НПК.
Според мен наистина дискусията е сериозна. Аргументите от едната и от другата страна са основателни. МВР явно се сблъсква със сериозни проблеми в момента, проблеми, свързани с огромния товар, който му беше стоварен и с промените в Наказателния кодекс.
Сега, четири месеца след влизането на новия НПК в сила и особено в този критичен момент преди последния доклад на Европейската комисия, аз мисля, че не би било разумно ние да правим резки движения с приемането на подобни текстове в момента, тоест гласуване в една или друга посока.
Смятам, че не е тайна за никого, че определени среди търсят само повод, за да навредят на датата на членството ни, ако щете, за да затруднят по някакъв начин безпроблемното ни присъединяване и един такъв прекрасен аргумент би могъл да бъде именно четири месеца след влизането в сила на новия НПК, който беше толкова изискван преди, след това оценяван положително, хвален от страна на Европейската комисия като безспорно постижение в правилната посока, опасявам се, че ако сега направим такова рязко движение с такива фундаментални промени точно в този момент, да не си навлечем отново неприятности в последния доклад на Европейската комисия.
Ето защо аз предлагам, господин председател, сега да не приключваме с дебата и най-вече да не гласуваме днес, а да оставим – нека дебатът да продължи, ако трябва, ако се наложи, и след импровизираната почивка, която ще има Народното събрание, нека да продължат аргументите, да видим някак, да се сондират мнения, да се получат някакви индикации от страна на Европейската комисия – не еднозначни, не само от един експерт, който е бил тук – въпросният господин Мюлер, а на по-високо ниво в Европейската комисия и тогава вече да се преценява дали да се пристъпва и към какви корекции или промени в НПК. Това е предложението ми. Благодаря.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви. Мисля, че дискусията е към края. Мисля, че няма повече от едно-две изказвания на тази фаза. Аз също не предлагам да приключим дискусията. Но нека още един-двама души навярно накратко ще вземат думата. Виждам само една заявка на господина, който беше пожелал думата преди това. Представете се!
ВАСИЛ СТОЙЧЕВ: (Заместник-директор на Национална служба “Полиция” съм.) Господин председател, госпожи и господа народни представители, колеги, ще бъда наистина много кратък и ще представя пред вас действително на практика как се прилага особено разпоредбата на член 52 в момента във всички структури на Национална служба “Полиция”.
Наистина, като срок четирите месеца може би е малък за анализа и оценката на действията на отделни разпоредби и в цялост на Наказателно-процесуалния кодекс. Но по отношение на сроковете, които са предвидени – два и два – четири месеца, ние до този момент направихме един анализ за натовареността на служителите от Министерство на вътрешните работи, които се занимават с разследване, т.нар. дознатели, както законодателят ги е нарекъл. Мога да ви кажа, че първите два месеца показателите, които ние сме отчели до този момент, наистина са много добри.
Надявам се, че и следващите два месеца ще бъдат много добри. Това е много добре, тъй като ръководството на министерството и Национална служба “Полиция” в частност е един голям ресурс, защото наистина разследването е нещото, което финализира дейността на всички полицейски структури.
Натовареността е страшно голяма. Хората работят непрекъснато с голяма натовареност и аз се опасявам и съм го заявявал многократно както пред ръководството на министерството, така и по всякакъв повод, че ако не се направят законодателни промени и не се отпуши този процес, дейността по разследването в Национална служба “Полиция” в един много близък момент ще бъде запушена.
Един конкретен пример. Имаме шест дознатели в районно полицейско управление – двама с напуснали - текст с рапорт. Тези хора просто не издържат долу. 1400-1500 човека да поемат не само дейността по разследване срещу известен, но и дейността по разследването срещу неизвестен извършител е една много голяма натовареност.
Аз искам да уверя тук пред вас народните представители Костадинов и …, че са схванали проблемите на полицията. Те наистина са ги схванали. Ние имаме и още, тъй като ви уверявам, че ние си правим постоянен анализ на дейността по разследване и имаме предложения за още текстове, които възпрепятстват нашата дейност. Досега не сме го направили – господин заместник-министър Андреев ви каза защо. Просто в момента, в който се даде тази възможност, ние ще изложим и други текстове.
Но освен разпоредбата на член 52, ще дадем възможност дознателите, които са на длъжност дознател, служителите да могат да разследват делата с фактически правна сложност, с обществена значимост – непълнолетни, чужденци.
останалите, които министърът на вътрешните работи ще определи със списък, те ще могат да посещават местопроизшествието, да гледат делата с неизвестен извършител, да извършват отделни процесуални действия, които в момента не могат да го правят. Това, което каза г-н Ралчев, е така. Едно време е било толкова, но ние като полиция имахме право да правим предварителна проверка и подпомагахме дейността на следователите. В случая един дознател е длъжен да отиде и това, което беше казано тук като пример за двете кокошки да отиде да разпита и бабата с двете кокошки, в същото време след два часа да отиде да направи протокола за оглед на убийството.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дебатът е към края. Имате възможност да довършите това, което казвате.
ВАСИЛ СТОЙЧЕВ: Аз мисля, че дебатът ще остане открит. Мога да взема отношение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля ви да проявяваме търпение и уважение към представителите на другите власти, тъй като те, общо взето, не се намесват в изказванията на народните представители.
ВАСИЛ СТОЙЧЕВ: Ще бъда кратък. Виждам, че на един по-късен етап, ако не ми се даде думата, няма да имам възможност, но аз така или иначе ще напиша това и се надявам рано или късно да бъде предприета стъпка към изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с оглед възможността наистина да бъде разширен кръгът от правомощия, като ви казвам, че ние осъзнаваме този проблем и имаме готовност – обективен критерий за подбор наистина, няма старшината “Х” да извършва разследване, а ще бъдат пак подготвени служители, които ще имат достатъчно професионален служебен опит, които ще са завършили и ще са държали изпит по наказателноправните науки и т.н.
Завършвам, госпожа Дончева. Казвам ви, че ви моля наистина да бъде разрешен този проблем и да бъде разширен кръгът от правомощия на дознателите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. Моля ви за още три-четири търпение. Смятам, че дискусията беше твърде разностранна и на моменти задълбочена. Активно се включиха почти всички присъстващи. Смятам, че сме изправени пред реален проблем. Аз също имам впечатления, а мисля, че и много от нас имат впечатления за това, че е оставено в по-малките общини дознателите са поставени пред натиска на много задачи, които трябва да решават едновременно. Това не се отнася дори в такава голяма степен за големите градове, а точно за средните и по-малките.
Какво ще бъде решението и в какъв момент, нека тази дискусия да продължи. Аз смятам, че е добре, че тя започва. Ще имаме повод за нея. Ние водим тази дискусия още при приемането на НПК. Тя продължи с текста на приемането на Закона за МВР. Тогава имаше предложения, които бяха цитирани за това, да дадем възможност за първоначалните следствени действия, за действията срещу неизвестен извършител да се извършват от специално определени лица от състава на полицията. Но тогава този, да го наречем олекотен вариант не се прие и сега се предлага един твърд вариант, който иска дори повече от това, което в момента вие обосновахте като най-необходимо.
В единия вариант има рязко разделение между оперативна и разследваща дейност. Сега имаме друг вариант, в който пък няма граница между оперативна и разследваща дейност. Но вероятно трябва да се намери балансът, защото смятам, че всяко едно от крайните разрешения може да породи редица проблеми.
Така че, както разбрах нагласата на повечето от колегите, тази дискусия да я продължим, в момента да не се произнасяме окончателно по представения законопроект и се надявам, че дори идеите ще бъдат развити, защото проблемите не се изчерпват само с поставянето им в момента, макар че те са 4-5, доста различни проблеми, къде по-големи, къде – по-малки.
Но основният проблем, който предизвика тази дискусия е как да приобщим към усилията на дознателите и тези на полицейските органи, за да могат те по-ефективно и в по-голям състав да се включат поне в някои от тези действия. Затова сега смятам, че няма нужда даже да гласуваме някакви процедури. Да приключим заседанието и да продължим дискусията в недалечно бъдеще по тези въпроси. Благодаря ви. Приятна вечер!

(Заседанието завърши в 18.10 часа.)

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: