---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 48

Днес, 02.11.2006 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието –Димитър Бонгалов, заместник министър, Виктория Нешева, Татяна Върбанова, Бонка Йонкова, Ружа Иванова, проф. Огнян Стамболиев и Борислав Белазелков, от Министерския съвет – Галина Маринска от отдел “Правен” и Цвета Каменова, от Министерството на земеделието и горите - Светла Бъчварова, заместник-министър, от Агенцията за приватизация – Даниела Минкова, началник на отдел “Правна подготовка на приватизационните сделки”, от Националния съюз на ТПК - Стилиян Баласопулов, председател и Лилия Велева, от Централния кооперативен съюз – Диана Георгиева Цекова-Гъдева, и народните представители: Апостол Димитров, Петър Кънев и Стоян Витанов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Открива заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-132/13.102006 г., внесен от Йордан Кирилов Цонев, Йордан Мирчев Митев и Петър Георгиев Кънев.
2. Обсъждане на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите № 654-01-133/25.102006 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители
3. Информация относно подготвените предложения за второ четене от работната група по проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.2006 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка
Спомняте си, че миналата седмица имаше въпроси по повод на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и затова решихме да се отложи дискусията по него и приемането на становище. Днес тук има представител на вносителите – г-н Петър Кънев и г-жа Цвета Каменова от Министерския съвет. Можем да започнем дискусията, или ако искате можем отново да формулираме въпросите, които бяха поставени на миналото заседание, за да може дискусията да бъде проведена и да се произнесем днес по представеното предложение. Заповядайте.
Г-н Кънев, може би все пак да дам думата на Вас, защото миналия път започнахме дискусия без да е имало представяне на законопроекта.
Петър Кънев:
Много накратко ще ви запозная със законопроекта. Виждате, че вносители сме трима народни представители - Данчо Цонев, който е болен и го няма и Данчо Мирчев, който в момента има заседание на комисията и също го няма. На мен се пада честта да изложа мотивите, които ни водеха да внесем това предложение. Касае се за една много ограничена група от компании, ако не се лъжа това са подкомпании, които останаха, които същевременно са в ограничителния списък, т.е. в забранителния списък, но това са компаниите, които могат да се продават само с приета стратегия от Народното събрание. Нашето предложение беше с цел стимулиране на бъдещите купувачи. Тогава, когато дадена компания стане собственик на някое от тия предприятия и то стане собственик на мажоритарния пакет при определен ред и условия в стратегията, която ще се приеме от Народното събрание, да има право на първи купувач на мажоритарния дял. Логиката е, че ние бихме желали на бъдещите купувачи да им се даде тази опция да купят и мажоритарния пакет, а преди това при определени условия, когато имат инвестиции, разбира се, сериозна инвестиционна програма, да се даде тази възможност. Донякъде сме изхождали от правилата в Търговския закон, където мажоритарният собственик, което знаете, че е практика, е длъжен първо да се предложи дяла на мажоритарния собственик.

Много накратко това бяха мотивите.
Може би г-жа Каменова ще каже няколко думи.
Цвета Каменова:
Благодаря Ви, г-н Кънев.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, аз присъствах на дебата, който се водеше между народните представители за целесъобразността от това предложение. Тъй като се касае за предприятия, които са стратегически за националната икономика – те не случайно са включени в Приложение 2 на Закона за приватизацията, очакванията са, тези предприятия да развиват цял сектор и освен това мултиплициращия и икономически ефект от тях е, че те развиват икономиката на други отрасли. В тази връзка целта на държавата е не толкова да бъде един посредник, който изведнъж да вземе една цена или да вземе допълнителна цена за остатъчния пакет на борсата, а по-скоро да създаде такъв ред и условие, че този инвеститор, който стане собственик, да получи съответни гаранции за това, че в бъдеще при изпълнение на определени условия, които трябва да бъдат предварително описани в стратегията, и по-нататък развити в приватизационния договор, да може да купи остатъчния пакет. Дискутираше се и въпросът цената на акциите на остатъчния пакет на кой етап това трябва да бъде направено. Идеята е това да бъде направено още на етапа на приватизационната процедура. По този начин държавата запазва известни права да може да санира този договор, като по този начин постигне целите, които си е поставил с оглед да не се стига до фатални последици от структурно определящи предприятия да бъдат по някакъв начин след това преструктурирани, закривани или недоразвивани. Т.е. търси се една по-голяма сигурност за инвеститора от гледна точка на ангажиментите, които той ще поеме.
Това бяха в основни линии мотивите, които бяха дискутирани. Разбира се, че на борсата може да се очаква при определени условия цените на остатъчния пакет да бъдат по-високи, но това се счита, че създава допълнителна сигурност у купувача, който е купил първия пакет от акции и затова беше взето политическо решение да се тръгне към тази промяна.
Искам да обърна внимание, че нормата е диспозитивна, т.е. казано е, че може – Народното събрание е в правото си, когато приеме стратегията, да прецени, ако има такова предложение, да не се възползва от тази възможност, т.е. да не се даде тази възможност. Това е едната поправка.
Втората поправка, която се предлага, е свързана със Закона за концесиите. За съжаление, в бурния етап на приватизацията бяха изпуснати от вниманието определени случаи, които са свързани с даване на концесия по право на купувачи, чиято дейност е технологично свързана с договора. Става въпрос за обособени части.
Законът за приватизацията, говоря за отменения закон, §5в изрично беше казал, че при приватизацията на обособените части първо трябва да се получи концесията и след това да се продаде предприятието. За съжаление това не се е случвало в някои определени случаи, на които сега се натъкваме, тъй като прилагайки § 4 на Закона за концесиите, където беше казано, че до края на 2003 г. всички приватизирани, които имат право да получат и концесия, трябва да заявят правата си и това е извършвано от около 200 дружества, около 40 от тях все още не са получили тези права. Сега при правните анализи се натъкнахме на такива случаи, че има сключен приватизационен договор на обособена част и в самия договор е казано, че той трябва да получи и концесия. Сега във вашата воля е да решите този казус, защото договорът е налице. Ако бъде отказана от Министерския съвет концесията, той на база на договора има право да заведе дело срещу решението на Министерския съвет и поради това че администрацията е бездействала да поиска да получи съответна компенсация. За това икономическите мотиви са да се уредят тези случаи, които на този етап ги идентифицирахме в момента като правим правните анализи на 40 предприятия, че са около 10 броя. Не са приключили всички правни анализи за тези 40 предприятия. Не знаем още колко биха могли да възникнат. Надяваме се да не са още много на брой.
Тук са две хипотезите: или да продължаваме да спазваме закона така, както е разпоредил – да се доказват правата, и ако нямат права Министерският съвет да им откаже, ако нямат законово основание или да ги уредим тези права, за да не се предизвиква икономическа щета за държавата.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за подробното разяснение. Сега имате думата за въпроси и изказвания по представения законопроект. Има ли изказвания и въпроси?
Г-н Витанов, вие искате по изясняване съдържанието на законопроекта да представите допълнителна информация.
Стоян Витанов:
Благодаря Ви, г-н Председател. Всъщност аз бих искал да представя разсъжденията си, които споделих в Икономическата комисия и те не фигурират в предложението за първо четене и се състоят в два основни пункта:
Първо, няколко пъти променяхме срока в §1-4 от Закона за концесиите и последното беше, че до 30 октомври трябва да даде отговор Министерският съвет относно предоставянето на концесии точно по този преференциален режим за приватизираните предприятия, наблягам изрично. Но в същото време ние пропуснахме във всичкото това време (най-малко на мен ми отива да защитавам подобни позиции, но тук говорим за една равнопоставеност) ние пропуснахме реституираните обекти. Защото се получава така – реституирани, чиито права на собственост, съидейност и работа упражняват реституираните граждани, но има случаи, в които обектът, предприятието или заводът или фабриката е препродадена и всъщност те трябва да се явяват на общо основание на конкурс, а в същото време използват находища, залежи, територии, които са използвани десетилетия. Ако това право не бъде дадено по реда на приватизираните фирми и предприятия, първо, че е неравно поставено, второ, създава условия за корупция, защото сами разбирате, че ако аз съм собственик на това предприятие, независимо по какъв ред - реституирал или закупил вторично, и някой друг се яви за тази концесия, ако бъде по общия ред – чрез конкурс или търг, аз непосредствено ще бъда рекетиран, тъй като аз съм основния производител на продукта от тези подземни богатства. В този смисъл две са нещата: първо срокът да бъде удължен – разбирам неудобството след 1 януари 2007 г. и второ, да бъдат включени в ал. 5 на § 3 или в допълваща алинея. Без друго има ал. 5 и 6 като печатна грешка – и реституирани фирми и препродадени такива, подали молби до срока, който се отнася за приватизираните фирми. Завърших. Благодаря ви.
Аз ще направя предложение за второ четене, но добре би било да се обсъди все пак от Правна комисия това.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Димитров има думата.
Филип Димитров:
Първият ми въпрос е колко горе-долу са реално дружествата, за които става дума.
По отношение на първата хипотеза от текста. Четейки текста оставам с чувството, казано на човешки език, че ние се опитваме да извършим едно благородно действие – да наградим онези, които са изпълнили приватизационните си ангажименти както трябва. Това ми се струва много хубаво, ако то не откриваше други въпроси.
Става дума за стратегически инвеститори, става дума за неща, които би трябвало да се решат от страна на компетентните органи и които би трябвало да бъдат адресирани към нещо, което носи в достатъчно голяма степен несигурност. Те за това взимат решение, защото имат разумна степен на сигурност, че тези ангажименти ще бъдат изпълнени. Предвиждането на един такъв бонус за добро поведение, според мен, открива много ясно широкия диапазон от възможностите такова добро поведение да няма. Щом ние ще награждаваме някой, ако все пак реши да се държи по този начин, остава хипотезата, че ние всъщност приемаме едва ли не за нормално той да се държи по някакъв друг начин. Признавам си, че това ме плаши. Това за мен е симптом за това, че ние можем да очакваме такива сделки със стратегически инвеститори да бъдат сключвани урбулешката както и досега. Излиза, че това което на пръв поглед изглежда много хубаво и много приемливо и човек би се зарадвал, че ето на, най-после на тия, които се държат почтено, ние смятаме да дадем някакъв бонус, всъщност открива зад себе си едно поле от възможности, които говорят за толерантност към поведение, което, според мен, въобще не би трябвало да го допуснем.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Заповядайте, г-н Кънев.
Петър Кънев:
Г-н Димитров, абсолютно прав сте. Аз ще тръгна малко по-отдалеко. На заседанието на Икономическата комисия много дълго водихме спор какво би произлязло от тази поправка, която предлагаме. Говорихме абсолютно открито. Темата тръгна от приватизацията на Български морски флот. Знаете, че има изработена стратегия, която беше подложена на обсъждане. Имаше много “за” или “против” нея. В един момент една работна група, неформална, в която бяхме аз Данчо Цонев и Данчо Мирчев, основно под ръководството на Данчо Мирчев, седнахме да умуваме по какъв начин можем да избегнем хипотезите на Авиокомпания “Балкан” или на други такива “велики” приватизации, от които крайният резултат беше ликвидирането на предприятието. Съжалявам, аз не съм юрист и едва ли говоря правилно по юридически. Практиката в България показва, че каквито и диспозитиви, каквито и правила на поведение да се сложат, само с една здрава държавна машина могат да се постигнат резултати – практиката така го показа. Ние решихме специално за БМФ, а след него идват още няколко предприятия, които са подобни – Булгартабак, Булгаргаз, Кинтекс, влизаме в една ситуация, в която аз много грубо го давам примера, ако говорим за национална сигурност. Например, ако продаваме Кинтекс и го купи една френска оръжейна компания, каква е гаранцията, че като ги пуснем на фондовата борса, както стана с приватизацията на “Юрий Гагарин” – печатницата за опаковки, мога да ви разказвам много интересни неща, каква е гаранцията, че няма да се появят корейците или Алкайда да купят останалите 30%. Много е смешно, абсурдно звучи. Ние се опитваме да избегнем точно този казус. Опитваме се да кажем, че ако мажоритарният собственик купи 80% или 90 или 70 – в зависимост от стратегията, която ще приемем в парламента, ние казваме: О’кей, ако ти си изпълниш ангажиментите по приватизацията и инвестициите за следващите 5 години, на петата година ти ще имаш право на първи купувач.
Има много хипотези. Може да се окаже, че цената на акциите пада, или пък цената им се вдига, но решихме да потърсим някакво по-друго решение. Това, което говори г-н Димитров, е абсолютно прав, но трябва да направим нещо в друга посока. Това е накратко.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и изказвания. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
По чл. 35а и по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, на мен ми се струва, че това са текстове, които внасят много субективизъм. Има случаи, в които трябва да се действа по-гъвкаво, но може би на пръв поглед. Това, което спомена г-н Димитров, е в основата на процеса – конкуренция, създадена чрез състезание. Това че от практиката се цитират случаи, не означава, че всичко трябва да бъде поставено под общ знаменател.Състезанието наистина е една от формите, която може да привлече истинските инвеститори.
Що се отнася до концесиите пак в същия порядък на мисли. Това, че някой министър е подписал договор, с който е обещал да се осигури концесията като акт, мисля че не е обвързващо за Министерския съвет. В края на краищата тези задължения има ред по Закона за концесиите и биха могли да се изпълнят без този привилегирован текст. Защото, връщайки се на първата оценка, субективизмът винаги е в основата и на корупционни практики Значи то може да стане, може и да не стане. Това зависи от волята на някой и не съм сигурна, че от волята на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Г-жо Каменова, заповядайте.
Цвета Каменова:
Ако позволите, г-н Председател. Аз отново искам да наблегна на това, че в случая, независимо че уважаваната г-жа Масева отнася въпроса към това, че някой министър не е спазил закона, аз мисля, че Министерският съвет също не е изпълнил задълженията си затова, защото е трябвало първо да предостави концесията и след това да стане сделката по приватизацията. Фактът, че е допуснато за другите два случая по 5а и по 5б, които не са много по-различни, да се даде концесия по право, аз мисля, че в момента съществува някаква несправедливост за тези, които имат обособените части затова защото във всички случаи те са направили инвестиции в това предприятие. Няма да е тайна, ако кажа, че те добиват и в момента, защото те иначе не могат да осъществяват дейността си. Понеже в момента нямат концесионен договор, те плащат на общините така наречената кариерна такса, така че те имат всякакви документи, с които да поискат в съда да осъдят държавата, че не си е свършила работата или съответния министър. По това нещо държавата естествено трябва да заплати. Тук въпросът е на чисто икономическа логика. Дали държавата, в лицето на съответния министър, не е изпълнила както трябва закона и по този начин е поставила в това положение тези нови собственици на тези предприятия или пък да оставим нещата да вървят по този ред, по който са досега. Въпросът е на ваша преценка. Ние не настояваме. Ние искаме да решим въпроса така, че да има някакво справедливо разрешаване.
Янаки Стоилов:
Тук се изправяме пред един проблем, който не е само в тази област. Действащият е предписвал определена последователност на действията, ако говорим в частта за концесионирането, но на практика органите по приватизация не са постъпили по този начин. Чисто доктринално и абстрактно ние можем да кажем: законът позволява това да се върши и нека той да се прилага такъв, какъвто е. Но тъй като все пак животът е породил редица случаи, аз не искам да се връщам, защото става дума все за правителство, но и правителствата не са едни и същи. Сега сме изправени и в следващия закон ще видите, че отново се натъкваме на случаи, когато самата практика по прилагането на закона е породила някакви проблеми, на които отново законът трябва да отговори. Това не е нещо, което е ласкаво като оценка за управлението, но един факт, който е по-силен и на който трябва да се отговори, включително и с нормативни средства.
Г-н Ралчев иска думата.
Борислав Ралчев:
Благодаря Ви, г-н Председател. На мен ми се струва, че подходите трябва да имат много ясно значение.
Първо, подходът, който ни се предлага, дали е такъв, който обективно цели да се направи точно това, което първоначално се е целяло със закона. Дали той обслужва интереса, който е въдворен в самите текстове на закона.
На второ място, ако някой не си е изпълнил задълженията, кое да бъде приоритет.
А що се отнася до субективния момент, г-жа Масева е абсолютно права, но няма правна норма, която да няма оценъчен момент, свързан със субективизма. Така е и в икономическата сфера.
А що се отнася до корупционните индекси, те очевидно имат място за преценка във всеки един от случаите, но са функция на други органи. В този смисъл, ако ние имаме икономическата характеристика на тези предложения, която обективно да води към необходимия резултат и към целения по-рано резултат, който е препятстван по административни причини, каквито и да са те, какъвто и да е характерът, очевидно трябва да погледнем какъв е икономическият интерес, и да внимаваме страхотно много за субективния момент.Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Други изказвания?
В първите предложения се прави едно приравняване на търговското изкупуване, ако можем да го наречем, към вещно правното – правото на преимуществено изкупуване.
Постави се и другия въпрос, че приватизацията е по-сложен процес, където има различни способи и този би изключил другите. Но ако трябва да правим някаква аналогия, тя я има вече във вещното право, и въпрос вече на преценка по целесъобразност повече, а не на автоматично изключване и приемане.
Други изказвания и въпроси има ли? Ако няма да гласуваме.
Пристъпваме към произнасяне по внесения законопроект. Тези, които го подкрепят по принцип за първо четене, моля да гласуват. Единадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима се въздържат.
С единадесет гласа “за” и трима “въздържали се” законопроектът по принцип се приема.
Аз ще помоля вносителите и останалите в духа на част от бележките, които бяха направени, да продължат активното си отношение към темата. Възможно е в процедурата между двете четения да бъдат направени уточнения по някои от текстовете.
Благодаря за участието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
(Заседанието продължи под ръководството на Валентин Милтенов, заместник председател на Комисията по правни въпроси.)
Валентин Милтенов:
По втора точка - Обсъждане на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Първо да дадем думата на вносителя – г-н Стоилов, да представи законопроекта.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, много накратко от името на вносителите представям на вашето внимание внесения законопроект. Той е кратък, но поставя редица въпроси. Те могат да бъдат отнесени към три групи: едната част в по-голямата си степен се отнасят до проблеми, които засягат трудово-производителните кооперации; другата част от промените засягат проблемите на организацията на кооперациите и взаимоотношенията между кооперациите и кооперативните съюзи, в които те участват; и третата група промени имат в по-голяма степен, ако мога да го нарека така, юридическо естество, тъй като се стремят да отговорят на едни много комплицирани проблеми в целия период на прилагането на закона в годините 1991-1999 г., защото тогава беше възприето правилото за възстановяване на прекратени и заличени кооперации. Но самата тази уредба, според нас, не беше особено ясна и сполучлива. Тя породи редица противоречия и проблеми и се опитваме да отговорим на тях.
Има още два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, които вече са обсъдени и приети в комисията. Този въпрос беше обсъждат и в Комисията по земеделие и гори, която е определена като водеща. Мога да кажа, че предлаганият законопроект е допълващ с оглед на това, че той поставя въпроси, които почти не се третират в другите законопроекти. Така че всички те се опитват от различни гледни точки да поставят проблеми в областта на регулирането на кооперативните отношения.
В заключение, може би извън обичайния стил на представяне на законопроекти, аз по-скоро искам да привлека вниманието ви към въпроси, които знам, че са дискусионни и които мисля, че ако той намери подкрепа, могат да намерят своето окончателно решение в окончателното обсъждане и приемане на тези текстове.
Един от въпросите се отнася до предвиждането за налагане на глоба на тези, които не са издължили рентните вноски на членовете на кооперациите. Тук трябва да се прецени кой е най-сполучливият ред от гледна точка на органи или организации, които да констатират нарушенията и такива, които да издават самите постановления, с които се налагат тези наказания.
Друг въпрос е по отношение на възстановяването на имущество на кооперациите, когато това се отнася към сградите, да се отнесе и към техните прилежащи терени. Давам си сметка, че това е разтегливо, макар че този термин вече се използва в законодателството. Първоначалната ни идея беше да отнесем това право само към земята, на която е построена сградата. Но в редица случаи има фактически обособени пространства около тези сгради и се оказва, че кооперациите, които са възстановили собствеността върху сградите, не могат дори да се ползват от сервитута. А в един и същи период се приемаха горе-долу и Закона за кооперациите и стана разделянето между държавна и общинска собственост за първи път в нашето законодателство в последните десетилетия. И разбира се, ако има категорично установен титуляр на собствеността, той ще има своето право. Но в случаите, когато са съставени актове от определени органи, се докаже, че кооперациите имат тези права, те да могат да ги претендират както върху сградите, така и към непосредствено прилежащите терени.
Трета група въпроси, които бяха предмет на обсъждане вчера и във водещата комисия, ние предлагаме едно ограничение – средствата, които са получени от кооперацията при продажба на недвижими имоти и дълготрайни материални активи, да се използват само за погасяване на задължение към държавата и за инвестиции предвид на масово разпространената практика, че много кооперации съществуват докато се разпродаде тяхното имущество и после те практически прекратяват дейността си, макар че юридически продължават да съществуват. По-добре е, ако тези, които са решили да вземат средствата от разпродажба на имущество, да пристъпят към процедурите на прекратяване, на ликвидация и да си разпределят това имущество. Защото в обратния случай кооперациите се лишават от най-важната материална основа за осъществяване на тяхната дейност и това по-скоро ощетява техните членове за сметка на облагодетелстване на техните ръководства, макар че и сега съществува представителен ред, по който да се приемат тези решения. Но той често се заобикаля и нарушава и когато вече се констатира вредата, е късно положението да бъде променено.
Последната група предложения се отнасят към преходния режим на осъществените вписвания, защото в момента съществуват рискове по отношение на някои от тези кооперации, които вече са се възстановили, отново да се стигне до заличаването им. Затова колкото и да е деликатна тази материя, тъй като тя стои на границата между законодателните функции и функции на органи, които са възложени на органи на съдебната власт, опитваме се да съхраним поне съществуващото положение, без да се предвижда удължаване на срока за предявяване на нови искания за възстановяване, тъй като дори и понякога да са съществували основателни мотиви за това, в края на краищата правото не трябва до безкрайност да удължава определени процеси, а трябва да се опитаме да отговорим на вече възникналите проблеми.
Това са мотивите за внасяне на част от предложенията, които поставяме на вашето внимание. Благодаря ви.
Валентин Милтенов:
Благодаря, г-н Председател. Има ли някой друг от вносителите, който иска нещо да допълни. Ако няма, преминаваме към дискусия по представения ви законопроект.
Уважаеми колеги, имате думата. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, виждам текста на § 6 и специално чл. 3 и чл. 4. Това, което ме смущава е утвърдената практика досега. Както знаете кооперациите, от мига от който съществуват, бяха удачна форма да съчетават доброволни вноски с труд на член-кооператорите. Те създадоха едно внушително имущество. След промените кооперациите бяха възстановени. Хората, които оглавиха тези кооперации нямаха сантимента на хората, които бяха направили тези натрупвания, а те направиха редица дългове. Знаем как може да се задлъжнява едно предприятие на вход и на изход. Сега ние им казваме затова, че те са направили тези дългове, че са се отнесли некоректно към натрупванията, направени от техните предшественици, те сега ще продадат активите и ще приключат по начин, който е бил толкова несправедлив за хората, които сега вече са възрастни хора, очакват да получат някакъв ликвидационен дял, някаква част от стойността на своя овеществен труд. В този смисъл си мисля дали не можем да направим някакъв запис, в който да заложим една справедливост, която се очаква от много хора в България. Във всички приемни, в които ходя, идват член-кооператори, които са все възрастни хора, които са създали сериозни активи, идват и нови напористи млади кооператори – покръстени кооператори, които разпродават де що има и с това си правят своите бизнес дела нататък, а хората, които са направили нещо, не получават нито стотинка, а са в ситуация, в която действително справедливостта предполага, че при ликвидирането на някакъв недвижим актив е редно те да получат част от цената. По този начин ние задължително и по закон казваме, че те нямат право на нищо. Който крал, крал и казваме дайте от този миг нататък.
Янаки Стоилов:
Аз споделям това, което казвате. В някаква степен ал. 4 е опит за отговор. Но съм готов да търсим и различни решения, ако те се окажат по-обосновани и по-целесъобразни. Аз приемам.
По-скоро маркирах тези въпроси, в които се дават едни от вариантите за решения, ако стигнем до други, мисля, че те заслужават не по-малко внимание. Благодаря.
Валентин Милтенов:
Други колеги. Заповядайте, г-жо Бъчварова.
Светла Бъчварова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Министерството на земеделието и горите подкрепя внесените предложения в законопроекта на Закона за кооперациите и считаме, че те са навременни от гледна точка на действителното състояние, което повечето от кооперациите, а не само трудово-производителните кооперации, но и производствени кооперации в състава на ЦКС имат трудности при осъществяване на редица техни функции. Ние сме представили писмено становище по отношение на отделни текстове, които, според нас, искат прецизиране.
Първата група въпроси са свързани с трудово-правните отношения, които тук са описани като част от възможностите за наемане на член-кооператори. Дали сме редакция, която, според нас, акцентира върху преди всичко на възможността като право на членовете, а не като право или задължение на правомощията на кооперацията, тъй като има редица случаи, когато трудово-правни отношения не се уреждат или се уреждат по начин, който не защищава искането на член-кооператорите.
Втората група въпроси и бележките, които са представени, т.е. не са бележки, а по-скоро са конкретизация, че тук се въвежда национален кооперативен съюз, а в действащия закон за кооперациите имаме възможност за съюзяване в кооперативни съюзи или на териториален или на друг принцип. Вероятно, ако трябва да се изведе национален кооперативен съюз, то трябва да бъде изведено отделно в закона и разписано като права и задължения, които не дублират правата и задълженията на кооперативните съюзи. Иначе има смисъл наистина да има представителство на национално ниво.
Не сме посочили в нашето становище специално отношение по отношение на възможността да има санкция за това, че не се плаща рента, но трябва да обърна внимание, че ако тук се запише такова изискване за задължително плащане на рента и санкции, то също трябва да бъде отнесено и към Закона за арендата, където неплащането на рента трябва да се санкционира по същия начин. Защото в противен случай ще се получи неравнопоставен между различните организационни форми, които действат. При земеделските кооперации, които влизат в същия параграф, 50% от земята се обработва под формата на сключени арендни договори. Неплащането на рента?
Завърших. Благодаря.
Валентин Милтенов:
Г-жо Балева, имате думата.
Надка Балева:
Уважаеми колеги, мен също ме смущава формулировката по § 2, на т. 2. “при неизплащане виновните лица”. Кой определя кои са тези виновни лица, какъв е редът за реализирането на тази административно-наказателна отговорност. Така както е формулировката счита ли се, че изпълнителен титул е законът срещу лицата.
Притеснява ме в § 10 “вписванията на възстановените кооперации и кооперативни съюзи, включително и вписванията им като новоучредени до влизане на този закон в сила са действителни.” Какво ще стане с решенията, които са отменили вписванията на новоучредените кооперации и тези решения за влезли в сила.
Приключих.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви, г-жо Балева. Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Аз мисля, че стремежът да се поправи нещо от действителността и практиката, да се попълнят празноти е похвално. Даже миналата година, когато изменяхме и допълвахме Закона за кооперациите, специално за трудово-кооперативните кооперации решихме, че това ще стане в следващ период, тъй като още идеите бяха в много незрял вид.
Само че мен ме смущава този законопроект. Смущава ме от чисто правна и житейска гледна точка. Това за Кодекса на труда си е уредено. Аз не знам някакъв обществен интерес да налага сега в Закона за кооперациите да казваме, че може да се осигурява член-кооператора по Кодекса на труда. Това е материя, която е уредена и няма никакви причини да се притесняваме, че липсва в Закона за кооперациите. Тази глоба наистина е смущаваща, тъй като няма нито ред, нито условия, нито орган, нито кой издава акта, кой съставя наказателното постановление и т.н.
Параграф 6. Имаше тук забележки. Не може със закон да се обявява кое е собственост на кооперациите. Ами ако не е в действителност и ако има претенции? Какво, по силата на закона? Той ли ще замести примерно съдебния титул. Защото законът казва. А на всичкото отгоре казва и прилежащия терен. Прилежащият терен може да е общински, може да е държавен. Може само един навес, една сграда да е на кооперацията. Това като правен подход ми се вижда доста съмнителен.
Освен това, кооперацията е силна затова, че е особено юридическо лице, което се управлява от колективни органи. Може ли със закон ние да заместим колективните органи и да кажем: Не, тия пари ще ги харчите само за задължения към държавата.Сещаме се защо, но не е оправдан такъв подход, защото изкривяваме философията и на кооперативното движение и на кооперациите.
Също със закон е абсурдно да се каже кои вписвания са действителни и кои не са действителни. Законът е закон и той решава определени въпроси. Но имаме специална институция, която може да се произнесе по това. Ако срокът се увеличава, примерно, разбирам, но един закон да каже, че вписвания, които са след срока, които не са доказани че има правоприемство са действителни, мисля, че това ще бъде много особен принос към правото.
Аз съм против този проект. Против проекта съм, защото не предлага добри решения с правни способи и защото създава доста въпросителни, на които нормални отговори не могат да се дадат.
Освен това, решенията по принцип да бъдат явни. Знаем каква е същината на кооперативното движение. Те са по-скоро тайни. Ако събранието реши, тогава могат да бъдат явни.
Шокирана съм и от друго в мотивите. Може или ТПК на трудоустроените – на инвалидите, понеже били инвалиди, не могли да излъчат легитимен управителен съвет. Това и фактически не е вярно.

Надка Балева:
Като реплика. Аз не съм съгласна с категоричното становище, че законопроектът е непригоден априори, защото имаме възражения по някои негови пунктове. Има неща, които дават точни определения. Тук се каза, например, какво е национален кооперативен съюз, кои могат да бъдат партньори в икономическия национален съвет. Мисля, че има резон в някои от предложенията, а това, което аз казах ме притеснява с оглед на изясняването на тези неща, които могат да се изчистят между първо и второ четене. Приключих.
Валентин Милтенов:
Г-жо Масева, имате ли нещо да кажете под формата на дуплика.
Проф. Герджиков има думата.
Проф. Огнян Герджиков:
Благодаря. Най-сетне. Вдигам ръка от самото начало, но г-н Милтенов не иска да ми даде думата. Много притеснен съм и леко обиден, но все пак сега имам думата.
Аз съм малко със смесени чувства към този законопроект. Отчитам доброто намерение на вносителите. Очевидно има рационални неща. Но има няколко положения, които и мен ме смущават, чисто правни. Едно от тях е § 6, който внася създаването на нови две алинеи на чл. 29. Ал. 3 доста ме смущава чисто правно. “Сградите, изградени от кооперации, са собственост на тези кооперации.” Аз не го разбирам това. Какво значи на чужд терен. Това са едни констатации – все едно водата е мокра. Може би има някаква скрита мисъл, която аз не я знам. Затова нещо трябва да се направи.
Също така констатацията, на която се обърна внимание, в Преходните и заключителните разпоредби – вписванията на еди-кои си кооперации са действителни. Какви да са? Щом са били извършени според действащото право, сега ние да ги обявяваме, че са действителни. Тогава да кажем, че продажбите извършени по закона са действителни. Нещо не ми звучи правно. Като чели някакъв учебник е това, в който се констатира кое какво е. Не звучи като закон. Това е нещото, което ме притеснява. Иначе замисълът вероятно е добър, но очевидно трябва да се пипнат нещата, за да изглеждат по-приемливи. И аз с леко изнасилване ще го подкрепя.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви, проф. Герджиков. Заповядайте.
Диана Цекова: представител на Централния кооперативен съюз.
Като цяло ние подкрепяме предложения законопроект на изменение и допълнение на Закона за кооперациите.
Тази разпоредба, която е свързана със сградите и постройките, изградени от кооперациите и кооперативните съюзи, също подкрепяме.
Имаше такава разпоредба, която беше в Закона за общинската собственост с обратен знак, която казваше обратното в смисъл, че не са общинска собственост сградите и постройките, построени до този момент, които са строени от кооперациите и кооперативните съюзи с техни средства, както и прилежащия терен. Тази разпоредба отпадна. Тя беше прилагана може би в продължение на 7 годни. Както тогава, така и сега смисълът на тази разпоредба естествено е да се докаже, че тази постройка или сграда е изградена с доказателства от съответната кооперация или кооперативен съюз. Тогава разпоредбата отпадна без коментари, останаха и висящи дела и процедури по това доказване на собствеността.
Имаме и някои съображения. Считаме, че легалното определение, което е направено за национален кооперативен съюз следва да бъде прецизирано по отношение на това, че става въпрос за териториални кооперативни съюзи, които са образувани от съответния вид кооперации. В Закона за кооперациите никъде не се говори за какви видове кооперации, никъде те не са изброявани конкретно под бройка, така че трябва да се прецизира кои са тези кооперации от съответен вид, които образуват съответния териториален кооперативен съюз. Какво се разбира под повече от половината териториални кооперативни съюзи, в един момент те могат целенасочено да се умножават или разрояват само и само да бъдат половината и да остане съюзът национален по смисъла на закона. Може би това легално определение на национален кооперативен съюз би следвало да бъде прецизирано по-конкретно.
И още едно последно нещо. По отношение на общото събрание нашата практика в Централния кооперативен съюз показва, че е по-удачно да има ежегодно общо събрание, което да се провежда, на което да се отчита дейността на кооперативния съюз и съответно да се приема план-програма за действие за следващата година на съюза, отколкото да е на четири годишен период на действие.
Това са нашите бележки.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви. Г-н Бисеров има думата.
Христо Бисеров:
Бих искал да ви направя едно предложение.
Ако искаме да дадем шанс на този закон да бъде доработен на второ четене, трябва да настояваме да бъде сменена водещата комисия. Защото водещата комисия е Комисията по земеделието и горите, а проблематиката е специфично правна. Честно казано, ако тази комисия ще води закона за второ четене, аз не бих го подкрепил. Обаче, ако нашата комисия, ще го води на второ четене, така както каза и г-н Герджиков, бихме могли да го подкрепим.
И да има някакъв акт на комисията в смисъл, ако нашето становище е положително, да поискаме от председателя на парламента да смени водещата комисия.
Валентин Милтенов:
Благодаря Ви, г-н Бисеров. Г-жо Маринска, заповядайте.
Галина Маринска:
Само няколко думи, тъй като споделям повечето от аргументите, които вече изразиха народните представители.
Специално текстът, който предизвика доста голямо внимание за сградите и постройките, които били собственост на кооперациите. Да, имаше такъв текст в Закона за общинската собственост, който по мое мнение съвсем основателно беше отменен от Народното събрание. Собственост не се доказва със запис в закон. И не виждам как едно висящо съдебно дело може да бъде затруднено от това, че ни липсва такъв текст в закона. Възстановяването на текста е излишно и наистина кара човек да се замисли кому е нужен такъв текст. Защото никоя кооперация не може да обоснове свое право на собственост с тоя запис. То по съвсем друг начин се доказва.
За да не се повтарям, също смятам, че § 10 е много смущаващ като там идеята е не само да се прогласят за действителни извършените вписвания, а да се преодолеят влезли в сила съдебни решения, което, според мен, е противоконституционно. Вие ще прецените. Разбирам, че това е най-тежкият проблем, но много е сериозно. Има и практика на Конституционния съд в тази посока. Те не приемат, че Народното събрание може да преодолява влезли в сила съдебни актове със законови записи.
Ще си позволя да кажа и нещо, което никой не чух да го казва досега. Хубаво е това за националния кооперативен съюз, но според мен, текстът, който се предлага – само националните кооперативни съюзи да представляват членовете си в Икономическия и социален съвет и пред международните органи и организации противоречи на чл. 44, ал. 1 от Конституцията, който казва, че сдружаването е свободно. По този начин с този текст вие просто принуждавате кооперациите да членуват в националните съюзи, ако искат да бъдат представлявани навън. Това са аргументи, които ако искате обсъждате, ако искате приемате.
Борислав Ралчев:
Това води само и единствено до представителната им част.
Галина Маринска:
Специално за Закона за икономическия и социален съвет действително проблеми има, защото там е трудно да се разбере как точно се определя представителят на кооперативните организации. Но тогава направете промяна в този закон. Но тук вие да кажете, че само националният кооперативен съюз може да ги представлява пред които и да са международни органи и организации, ми се струва прекалено ограничаване.
Освен това, хубаво давате определение за национален. Къде е определението за териториален, за отраслов. Отгоре на всичко има текст в закона “и други съюзи”. Не знам какви са те.
Последното, което ще ви кажа, категорично глобата не я приемам и не считам, че е редно гражданско правно задължение да се скрепява с административна санкция. На практика това е едно гражданско правно задължение. Както се казва, примерно акционерите могат да очакват дивидент, но там никой не му минава през ума да налага глоба на управителните органи в търговското дружество, че не са платили дивидента. Разбирам, че имате желание да дадете по-засилена защита на член-кооператорите, но в ми се струва, че това просто изкривява гражданското право.
Последно в тази връзка. Текстът за средствата, които могат да се използват само за погасяване на задължения към държавата и за инвестиции, не споделям аргументите в мотивите по причина една единствена – може да има и други важни задължения на кооперациите, например, към техните член-кооператори или към наети по трудови правоотношения лица. Държавата е защитена с текстовете в ДПК, в ГПК, в Търговския закон – има си ред за вземанията как се осъществяват. Струва ми се, че тази прекалена защита просто изкривява гражданско правния характер на закона.
Както прецените. Действително може да бъде подкрепен, но напълно ще си позволя да подкрепя предложението на г-н Бисеров, вие трябва да сте водеща комисия. Благодаря ви.
Валентин Милтенов:
Аз се надявам, че в доклада ще бъде отразено това нещо, ако повечето от колегите са съгласни, в пленарна зала може да се направи предложение да се поиска водеща да бъде нашата комисия.
Мая Манолова има думата.
Мая Манолова:
Аз мога да кажа, че ще подкрепя законопроекта без изнасилване. Той отговаря на очакванията. Това са проблеми, които непрекъснато се повтарят от хората и от член кооператорите и е крайно време да намерят своето решение. След като приключихме с изключително заемащите цялото ни време с присъединяващите ни европейски закони е време да се занимаем и с реални проблеми – проблемите, както по отношение на приравняването на трудовите правоотношения, така и по въпросите, които касаят уреждането на собствеността.
От чисто приложно правна практическа гледна точка не бих се съгласила с изразеното становище за безсмислеността на чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост, по който започнахме много дела за доказване собственост на кооперациите и които поради бъркотията в нормативната база в крайна сметка не можаха да бъдат финализирани по някакъв удовлетворителен начин, както и не съм съгласна със становището по отношение на представителните функции на Националния кооперативен съюз. Напротив, за яснота и за справедливост е необходимо да има някакъв ред в представителството на сдружаването на кооперациите. Очевидно е, че тук става дума за участие в международни кооперативни организации тогава, когато е необходимо национално представителство, а не във всяка друга организация – браншова, предметна или някаква друга.
А що се касае за териториалните организации, те в момента са уредени в Закона за кооперациите, така че не е нужно тук някаква допълнителна уредба да се налага.
Разбира се, като всеки закон на първо четене има ред неща, които трябва да бъдат прецизирани, но по никакъв начин не може да се каже, че това не е възможно да се случи. По-важното е, че е необходим такъв закон и може би с дружни усилия, след като отремонтирахме няколко процесуални кодекса, можем да се справим с неговото подобряване на второ четене.
Елеонора Николова:
С всичкото ми уважение към теб, Мая, ако остане този запис на ал. 3, в който се казва, че сградите с терените са собственост на кооперациите, без да има необходимост да се доказва, ние след това ще трябва по същия начин да запишем за жилищата на ромите. Защото точно в практичен аспект аз искам да кажа, че съдилищата се затрудняват затова, защото кооперациите нито имат учредено право на строеж, нито имат закупена земя. Те са едни подобрители в повечето случаи и затова делата за установяване на собственост на сгради, които са изградени от кооперациите са изключително трудни и в практиката и ние го знаем.
Реплика: Читалищата имат същия проблем.
Елеонора Николова:
Аз ви казвам, че в правен аспект, този запис значи, че по този начин ние трябва да запишем, че всички роми, които са си построили къщите без право на строеж, без да са закупили земя, са по същество незаконно изградени постройки, да кажем, че като са ги направили ромите, те вече са законни.
Мая Манолова:
Това е една много неуместна аналогия.
Елеонора Николова:
Мисля, че по този начин ще взривим и хората, които решават делата. Тези дела са много и един такъв запис няма да ги обслужи.
Валентин Милтенов:
Благодаря. Г-жо Манолова, искате ли нещо да кажете като дублика.
Мая Манолова:
Аз нямах предвид това.
Валентин Милтенов:
Г-н Баласопулов има думата.
Стилиян Баласопулов: председател на Националния съвет на
трудово-производителните кооперации
Искам да кажа, че ние подкрепяме това предложение. То наистина запълва една празнота към другите предложения, които бяха направени по промяна на Закона за кооперациите, тъй като касаят спецификата на ТПК. Единствено в системата на трудово-производителните кооперации има над 2/3 ликвидирани и одържавени незаконно кооперации в миналото и по тази причина най-трудно се решава проблема на кооперативната реституция в системата на ТПК. Т.е. едни неща, които може би не са съвършени, се мъчим нещо да се направи по възстановяването на кооперативната собственост. Преди всичко, много от държавните фирми, в които бяха превърнати кооперациите, ликвидираха умишлено архивите. Има ликвидирано цяло наследство. Поради тази причина може би някои от текстовете са направени несъвършени, но все пак е въпрос на историческа справедливост и нека да се погледне и от този аспект. Тук нямаме претенции най-малко с кооперативната система да се заграбва държавна или някаква общинска собственост. Най-малко това е възможно. От друга страна, това което г-жа Николова сподели, останаха много възрастни хора кооператори само с една надежда. Тук са в някаква по-синтезирана форма, върха на айсберга по всички проблеми десетки и стотици дела, които са зациклили над 10 години. Аз знам, че ние не можем да правим правни изключения, но да се има предвид това съображение. Има си дух на цялото законодателство, но това е просто един акцент.
Освен това, по отношение на това как да се разходват средствата от продажбите, също е много сложен въпроса, тъй като темата за някакво безвъзмездяване на бивши кооператори може да съществува там, където има възстановена кооперация. Но където една действаща кооперация продава, този въпрос не може да стои, защото действащите член-кооператори се знаят.
По същия начин тук беше споменато за национални кооперативни съюзи – една формулировка, може би несъвършена, но за първи път се прави опит, ще даде една възможност именно да се урегулира едно представителство. Тук не става дума, както беше казано, за свободата на сдружаване. Но все пак трябва да има някакъв по-ясен регламент, защото сега наистина в Икономическия и социален съвет сме зациклили по това несъвършенство – коя е национална организация, и възможност за представителство.
Едно вметване във връзка с инвалидните кооперации. Единствено ТПК са най-големият работодател на хора с увреждания. Но една кооперация да бъде инвалидна, трябва над 50% да бъдат хора с увреждания. Следователно интересите на тези хора са защитени. Но изискването непременно над 50% да бъдат членове на Управителния съвет, преди всичко е дискриминационно, защото самите кооператори си решават кой да бъде и кой има възможност да бъде, защото има и хора с ментални увреждания. Освен това целта на работата с хора с увреждания е интеграцията – те да решават съдбата си, а не предварително да се каже вие ще бъдете тук. Т.е. това има дори ограничаващ характер изискването да бъдат над 50%. Самият факт, че те са по принцип в общото събрание над 50% имаме гаранция, че техните интереси са защитени. Нямаме механизъм да бъде злоупотребено.
Разбира се, най-големият възел, по който апелирам за по-голямо внимание, е проблемът на кооперативната реституция. Трябва да се сложи край на този процес и аз се надявам, че с този законопроект ще се направи решителна крачка. Благодаря ви.


Валентин Милтенов:
Благодаря.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Само искам да кажа, че всъщност не опонирахте на нашите изказвания – нито един проблем не се решава на член-кооператорите. Нито с декларативния текст, че сградите са собственост на бившите ТПК. Говорите за приватизация на кооперативната собственост преди девети септември. Има още един процес 70-те години, когато са създадени.
Искам да ви кажа, че от правна гледна точка този закон не става. Фактически също не отговаря на интересите на кооператорите и на ТПК. Тази реплика ми беше за едно усилие да помислите, ако ще го приемате. Аз казах, че съм против. Но ако ще се приема този законопроект, активно да участвате, за да има смисъл.
Мая Манолова:
Колеги, мисля, че всички вече се изказахме по веднъж. Не е нужно да си повтаряме становището. Така или иначе мнението си ще изразим чрез гласуване. Така че предлагам ви да прекратим изказванията и да гласуваме.
Елиана Масева:
Нямаме лимит, г-жо Манолова, кой колко пъти да се изказва. Има някакъв героизъм в поведението ви, но недейте да определяте кой колко ще се изказва.
Мая Манолова:
Не определям. Но колегите по ГПК вече са тук и всеки вече каза кой какво има и с оглед на това, че всеки ще гласува.
Валентин Милтенов:
Добре. Заповядайте госпожо и моля да се представите.
Лилия Велева: юрисконсулт на НС на ТПК.
Много бих желала да попълня разпоредбите, свързани с кооперативната реституция. Разбира се, че ние подкрепяме законопроекта, защото се чувстваме ощетени в годините от 1991 г. досега, тъй като Народното събрание не прие разпоредби, които правилно да решат проблемите, стоящи с кооперативната реституция.
Искам да припомня на народните представители, че законът, който влезе в сила 1991 г. с допълнителната разпоредба предвиждаше възстановяване имуществото на възстановените и съществуващи кооперации. Като казва това, че се възстановява собствеността на възстановените и съществуващи кооперации, не даде определение на понятието “възстановена кооперация”. Като нямаше определение на понятието “възстановена кооперация” от 1991 г. до 1999 г. кооперациите по свой начин предлагаха вписванията, било като новоучредени, било като промени, ако не са заличени в кооперативния регистър, но нямаше ред и начин за възстановяване на кооперациите. По този начин се създаде една противоречива практика, всеки по различен начин се вписваше. Дори кооперациите, които внесоха молбите си за вписване като възстановени, съдът им каза: Не се вписва възстановена кооперация, не подлежи на вписване. Пишете си, че сте новоучредена. Те си вписаха в молбите новоучредени и след това така останаха в регистрите като новоучредени. В един прекрасен момент държавните фирми предявиха искове за заличаване на обстоятелството, примерно ако някоя е вписана като възстановена, заличава се възстановена кооперация. Или пък тази новоучредена, която е вписана като такава, тя не е правоприемник на старата кооперация. Каква е тази новоучредена кооперация, която иска имущество. И понеже всичко беше свързано с имуществото, сещате се каква бъркотия настана. Изобщо аз не искам да казвам много силна дума, но това е провал на кооперативната реституция. Защото половината от имотите ние ги загубихме. Загубихме ги само заради правния субект, а не за нещо друго. Имотите са наши, но тъй като правният субект не е възстановен, а е новоучреден, вписан като новоучреден, именно заради това, проф. Герджиков, моите уважения, но трябва да се каже, че една новоучредена кооперация, след като има данни че е възстановена, да не може да си получи имуществото. Нека това вписване да има сила на възстановена. Защото ние казваме при действието на закона от 1991 и 1999 г. През 1999 г., когато се измени законът, искахме да се подобри § 1 от Допълнителните разпоредби, лека му пръст на г-н Лучников, но той написа “няма вече възстановени кооперации”. Значи възстановява се правото само на съществуващите кооперации и се определи ред и начин как да се възстановят –съществуващите вече кооперации как да вземат решение, т.е. на общо събрание, от всички членове и ако не е от всички членове, а примерно от половината, значи тази кооперация пак не е онази, която някога е била одържавена. Виждате каква несправедливост се получава на практика. На мен ми е страшно мъчно, че съм юрисконсулт в тази организация и ние не можем да се справим с нормативната уредба досега. Съдът си прави всевъзможни изводи. Например, решение на Върховен касационен съд: “Държавната фирма еди-коя си е правоприемник на кооперативното имущество.” А кооперацията е била прекратена. Ако е заличена, няма го правния субект. Тя не е заличена, а е прекратена, но се казва, щом не е заличена, а е прекратена и 30 години не е съществувала, за какво имущество говорим да й се връща. Такива масови решения на Върховен касационен съди аз даже нося такива. Примерно, ТПК “Строител”-Кърджали. Държавната фирма в Кърджали била правоприемник на кооперацията и сега кооперацията се прекратява, защото те и взимат имуществото. След като я заличават като възстановена, а тя е била вписана като възстановена, но се казва, че това понятие не подлежи на вписване. Следователно заличава се кооперацията като възстановена и имуществото отива обратно в държавата.
Това са проблемите, които стоят пред нас. Затова сме поискали да се подобри уредбата и вие ще кажете как, защото от вас зависи как да се реши въпроса. Не може веднъж имаме възстановени и съществуващи, след това няма възстановени и има съществуващи и тотално объркване в съдебните зали.
Много моля да кажа две думи и за текста за сградите и постройките, ако ми позволите. Тъй като този текст съществуваше в Закона за общинската собственост под редакцията “не са общинска собственост сградите и постройките на кооперациите, изградени до 13 юли 1991 г., включително прилежащия терен.” Като отпадна тази разпоредба, останаха висящи спорове, много ясно че трябва да се попълни празнота на закона.
От друга страна, по отношение на трудово-правните отношения на трудово-производителните кооперации също бих желала да кажа. След като в Кодекса на труда е записано, че ние в уставите можем да уредим трудово-правните отношения и по друг начин, различен от този по Кодекса на труда, и Кодексът на труда се прилага дотолкова доколкото друго не е уредено в закон или устав, много ясно, че то трябва да кореспондира текста на Закона за кооперациите с текста на Кодекса на труда. Това са моите бележки.
Валентин Милтенов:
Очевидно тези пропуски са предизвиквали и продължават да предизвикват редица основателни въпроси.
Ако няма други изказвания, предлагам да дадем думата на г-н Стоилов за няколко заключителни отговора и да преминаваме към гласуване.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви колеги за активното отношение към законопроекта. Аз нямам да отговарям на всички поставени въпроси, защото дискусията беше достатъчно обстойна. Смятам почти всички поставени въпроси за заслужаващи по-нататък нашето внимание в дискусията. Голяма част от бележките имат своето основание. На част от тях аз мога да отговоря, поддържайки част от предложението решения, но мисля, че на тази фаза не е необходимо отново да се спираме поотделно. Очаквам и организациите, които са засегнати от този законопроект по активно да се включат в по-нататъшната фаза, защото мисля, че и от примерите, които се дадоха, колко комплицирани са понякога ситуациите и че по някои от тях трябва д търсим решения, които не могат да бъдат вместени изцяло в класическите постановки, с които си служим.
Г-жа Масева излезе и затова няма да й отговарям. Но мисля, че с този законопроект ние се заемаме с дооправяне на неща, които са възникнали от предишни действащи и настоящи закони. След като това го е правил предишния председател на комисията, вечна памет на г-н Лучников, но някои от проблемите частично се дължат и на не дотам сполучливата уредба, смятам, че в още по-голям дълг е тя отколкото аз, за да потърсим решение на всички тези съществуващи проблеми. За това разчитам на вашата принципна подкрепа.
В доклада на комисията смятам да запишем, ако получи подкрепа законопроекта, че и общия законопроект е добре да се види в нашата комисия. Аз смятам, че вие самите ще направите предложение, или пък ако разчитате на по-нататъшната дискусия, мога да се ангажирам и с някои от тези предложения, които тук бяха споделени, стига да смятаме, че те по най-сполучлив начин решават съществуващите проблеми. Благодаря ви.
Валентин Милтенов:
Очевидно в доклада ще бъде отразено, че повечето от колегите смятат да бъде предложено водеща да бъде Правната комисия.
Ако няма други становища, подлагам на гласуване внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Който е съгласен с този закон, моля да гласува. Надка Балева и Четин Казак гласуват “за”. Г-жа Масева е против. Девет “за”. Против? Против е г-жа Масева. Въздържали се? Двама се въздържат.
Приема се представения законопроект.
Минаваме към следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Информация относно подготвените предложения за второ четене от работната група по проекта на Граждански процесуален кодекс.
(Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.)
Янаки Стоилов:
По трета точка ние предлагаме едно извън процесуално обсъждане на законопроекта. Става дума за проекта на Гражданския процесуален кодекс. Решихме след множеството заседания на работната група, която се събира два пъти седмично и вече е подготвила предложения по голяма част от материята, да изслушаме кратка информация от г-жа Манолова, която координира работата в работната група, за да можем да дадем насока по някои от най-важните и дискусионни въпроси, което да улесни участниците в работната група в доуточняването на вече приети текстове по материята, която е обсъждана. Може би ще направим още едно подобно изслушване по останалата част, която предстои да се гледа в работната група.
Г-жо Манолова, заповядайте да представите тези въпроси, които смятате за най-дискусионни в досегашната работа, да очертаете алтернативите и тук народните представители ако са в състояние, да формулират някакво по-категорично мнение, което да вземете предвид във вашата работа оттук нататък. Заповядайте.
Мая Манолова:
Ще ви запозная с няколко думи за работата на работната група, която работи по Гражданския процесуален кодекс между първо и второ гласуване.
До този момент като прецизирани текстове сме готови с частите, които касаят съобщение и призоваване, производство пред районен съд, производство пред окръжен съд, въззивно производство, касационно производство, заповедно и съкратено производство. Но тъй като и те не са в окончателен предварителен вид, не ги предлагаме днес на вашето внимание като текстове, а ще ви запознаем съвсем концептуално с така предлаганите разрешения от работната група, като изхождаме от това, че всички членове на Правната комисия са запознати с проекта и няма да ви преразказвам какви са основните положения в проекта по всяка една от докладваните теми.
Започвам със съобщения и призоваване. Работната група не възприе основният способ на призоваване да бъде чрез пощите и предлага на разрешение съществуването на няколко равностойни способа на призоваване.
Всички досега съществуващи, а именно съдебни призовкари, по пощата, чрез куриер, чрез телефон, телекс, факс и телеграма, чрез служители на община или кметство, като добавяме съществуването на един нов способ, а именно връчване чрез частен съдебен изпълнител по разпореждане на съда и на разноски на страната, която е поискала това. Защото по този начин считаме, че ще бъде решен въпроса, свързан с укриването на страна.
Също така обсъждахме варианта по-широко да бъдат използвани възможностите на териториалното звено “Охрана” към Министерството на правосъдието, така наречената “Съдебна полиция”, но не сме ги включили в кодекса, като изхождаме от това, че правомощията на тази служба са подробно регламентирани, включително и за оказване на съдействие при призоваване в Закона за съдебната власт. Надяваме се, че това ще бъде възпроизведено и при следващия проект.
Въвеждаме и някои модерни способи, а именно призоваване чрез електронни съобщения на електронен адрес, като тук възпроизвеждаме решението, което възприето при изработването на Административно-процесуалния кодекс.
Важно е да се каже, че правилата за призоваване при всички способи ще бъдат еднакви с изключение на призоваването чрез пощенски служител, като тук се запазва сега съществуващото призоваване чрез обратна разписка.
Отпадна след дебат в работната група връчването чрез депозиране, което беше един от най-спорните моменти. Припомням за тези, които са го забравили, това е възможността на пощенски служител, който прецени, че дадено лице живее на даден адрес, да му постави съобщение на пощенската кутия затова, че има съобщение по дадено съдебно дело. Това не беше възприето по съображения, които всички в Правната комисия са чували, но остана депозирането при призоваването на юридически лица или всъщност като се запази досегашния ред, да има възможност да се призовава чрез всеки работник или служител на съответното юридическо лице, което се намира на посочения от лицето адрес.
Един спорен въпрос, който още не е намерил своето окончателно решение е въпросът когато съобщението е връчено на трето лице в кой случай може да се иска възстановяване на предишно положение. Това е една нова хипотеза, която предлага проекта, като споровете са дали да се постави тук една зависимост от качеството на лицето, т.е. дали живущ от семейството или от съсед. Я също така и за срока дали срокът да тече от завръщането на адресата или от действителното предаване на съобщението. Тук почти сме постигнали съгласие формулировката да бъде, че ще има възможност за искане за възстановяване на предишното положение, когато лицето е отсъствало от адреса, че не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Производство пред районен съд.
Приехме, че основната родова подсъдност е тази пред районния съд и затова основната разписана процедура е тази пред районния съд, като това е различно решение от първоначално предложеното. Предлагаше се в проекта основното производство да бъде пред окръжен съд. Водили сме се от съображения, че по този начин затрудняваме възприетия от Правната комисия принцип за осигуряване на максимален достъп до правосъдие.
Възприехме принципът на концентрационното начало, което всички знаете, че включва преклузията да се ограничава до първото по делото заседание. Става дума за възможността да се сочат доказателства, като след дебат постигнахме едно разширение на тази възможност да се сочат доказателства, а именно с оглед становищата, твърденията и представените нови доказателства на насрещната страна на първото съдебно заседание да има възможност страната да изрази становище и да поиска събиране на други доказателства във връзка с направените от нея оспорвания. Такава възможност се дава от съда с определен срок. Страната прави това с писмена молба, а съдът се произнася в закрито заседание.
На ранното преклудиране на възможността да се сочат доказателства съответства възстановяването на принципа на служебното начало. Безспорно е, че това трябва да бъде така с оглед да не се накърняват правата на защита на страните и те да не проиграят интересите си на тази твърде ранна фаза на развитие на производството, като сме постигнали една доста детайлна аргументация на служебните ангажименти на съда, както във връзка с доклада, който прави съда по делото, така и във връзка с указанията, които дава на страните. Докладът е изключително изчерпателно уреден в проекта и в предложенията на работната група. Няма да го пресъздавам. Тук новото е, че съдът дава правната квалификация на претенцията на ищеца и на възраженията на ответника, сочи кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства се нуждаят от доказване и също така разпределя доказателствената тежест.
Указанията на страните изменението, което направи работната група се свежда до това страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Освен това съдът е длъжен да окаже на страните, че не сочат доказателства за твърдени от тях факти.
Или ако трябва с няколко думи да ви преразкажа алгоритъма на първото съдебно заседание: първо страните изясняват фактите и изразяват становище по наведените от другата страна обстоятелства; съдът им задава въпроси за изясняване на фактите; дава им указания да отстранят противоречията; след това прави доклад; след доклада им предоставя възможност да съобразят указанията и доклада; страните правят доказателствени искания. Тук има определение по доказателствата и след това се пристъпва към събиране на доказателства. Сигурно трябва да кажа и това, че сме записали изрично, че до приключване на съдебното дирене, а не до устните състезания, могат да се сочат само вече новооткрити или ново възникнали доказателства. А същинската фаза на сочене на доказателства приключва в първото съдебно заседание или в дадения от първото съдебно заседание срок от съда на страните. Изключена е сега съществуващата възможност за представяне на писмени защити, като даваме една възможност на съда при фактическа и правна сложност да може да отложи делото за устни състезания, като го насрочи в кратък срок. Така няма да има възможност да се предават писмени защити, с които другата страна така или иначе няма как да се запознае.
По отношение на производството пред окръжен съд предлагаме да отпадне двойната размяна на книжа. Уреждаме детайлно съдържанието на писмения отговор, като в него се включва правото да се вземе становище от ответника по допустимостта и основателността на предявения иск, да изрази становище по обстоятелствата, на които се основава иска и да направи възражения срещу иска и основанията, на които се основават възраженията. С тази възможност на ответника се свързва преклузията на неупражнените права. Т.е. ако не се възползва от тези си права, не може да направи това по-късно. В срока за отговор съществува възможност за ответника да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви обратни искове, като неупражняването на тези възможности е свързано с тяхното преклудиране. Тук възникна един спор, който още не е намерил окончателно решение и който е свързан с преподписването на исковата молба на ответника от адвокат или от юрисконсулт. Накратко основното възражение за подобно задължение е свързано с това, че своевременното участие на юрист ще бъде гаранция, че няма да бъдат пропуснати евентуални възможности от страните. Аргументите против са свързани с това, че страните се товарят с разноски и в случаите, в които нямат възможност да се възползват от системата на правна помощ, евентуално ще бъде ограничен достъпа им до правосъдие.
Също така само ще маркирам, че е спорен и въпросът за двойната размяна на книжа доколкото вносителите настояват за нея. Плюсът на това е, че максимално се изяснява спорът на една предварителна фаза, което има и своите положителни страни. Освен това, това не е задължение на ответника.
По отношение на въззивното производство. В крайна сметка, ако мога да му дам характеристика, възприемаме ограничения въззив, като тук колегите, които имат забележки, имам предвид и г-жа Иванова, ще имат възможност да ги направят. Но това е което до момента ние сме направили. Приемаме ограничения въззив или по-точно липсата на възможност да се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция, а само новооткрити или новонастъпили такива. Съдът ще проверява служебно само валидността и допустимостта на решението. А по отношение на правилността, само нарушенията на материалния закон, като въззивният съд ще проверява от процесуалните нарушения само тези, които са посочени в жалбата и само обосноваността на посочените фактически констатации. Ако решението е валидно и е допустимо, винаги съдът ще бъде длъжен да се произнесе по същество, като ако се касае за процесуални нарушения, ще трябва да ги отстрани сам.
Спорен е въпросът с въведеното ограничение за необжалване на въззивна инстанция на делата с цена на иска до 1000 лв. По-точно ние предлагаме те да могат да бъдат обжалвани само поради допуснати нарушения на материалния закон, т.е. съдът да не проверява обосноваността на фактическите констатации на районния съд. Тук съвсем справедливо беше направено едно допълнително предложение вчера да се включи и възможността да се обжалват поради нарушаване на правото на защита на страните. Тук визирам дела с цена на иска до 1000 лв.
По отношение на касационното обжалване. Не предвиждаме, което всъщност съществува и в първоначалния вариант, ограничаване на касационното обжалване по предмет. Спорно е запазването на ограничението по цена за тези решения, които не подлежат на пълна въззивна проверка, а на ограничена такава, както вече казах в случаите, в които е нарушен материалният закон или в случаите, в които е ограничена възможността на участие на страните в процеса. Препотвърждаваме това, което съществуваше в първоначалния проект, а именно да бъде ограничено приложното поле на касационното обжалване с въвеждането на основания за допустимост на касационните жалби. Тук е справедлива една аналогия с прегледа по реда на надзора. За разлика тук не се прави преценка за вероятната основателност на жалбата, а прецизирахме съществуващото предложение в първоначалния проект, да се проверява наличието на една обща и две специални предпоставки, а именно: общата предпоставка е в решението си съдът да се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос; и специалните предпоставки: същественият въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС при липсваща практика или когато практиката не е единна; и втората хипотеза, да има значение за развитие на правото.
Сега сравнително-правният анализ на това как са уредени касационните инстанции в другите европейски страни показва, че подобен подход е възприет в Германия, Австрия, Англия, Холандия, Америка, а също така и в ново присъединилите се към Европейския съюз страни, като тук при изготвянето на проекта е използван и последният изготвен кодекс – този на Литва. Не сме категорични в тази си позиция с оглед на това, че не можахме да отговорим на предварително зададеното условие за въвеждане на обективни критерии за ограничаване на касационното обжалване. Не се възприе и предложената от някои от депутатите идея за възлагане касационни функции на апелативните съдилища. Остана едно предложение, което надявам се,че г-жа Ружа Иванова ще направи, което също има резон.
По отношение на допустимостта проектът предвиждаше тя да се преценява от трима съдии поотделно, като беше достатъчно един от тримата съдии да е казал да на касационната проверка. Предвид че това ще удвои делата или преписките, все едно ще ги утрои, решихме произнасянето да бъде от състав от съдии, като не уточняваме дали същият състав след това ще се произнася и по същество.
Предлагаме особени правила за касационното обжалване на решения при повторно разглеждане на делото, като в крайна сметка се спряхме на варианта ВКС, при атакуване на решение при повторно разглеждане на делото, винаги да се произнася по същество, за да не се точи този процес до безкрай.
Само няколко думи за заповедното производство.
Разширяваме неговия обхват, като тук се включват всички искове за парични вземания, които са подсъдни на районен съд и всички вземания, които са установени с писмени доказателства. Тук всъщност влизат несъдебните изпълнителни основания. Така отстраняваме едно противоречие, един парадокс, който беше предложен от първоначалния проект, а именно всички искове до 10 000 лв. да се решават в заповедно производство, а тези над 10 000 лв. когато са подкрепени с писмени доказателства, да могат да бъдат решавани като се издава изпълнителен лист на извън съдебни изпълнителни основания. Тук съществуваше сериозния аргумент против, че изпълняемостта настъпва преди още страната да е участвала в процеса. Сега ответникът решава дали да има процес или не. Т.е., ако той възрази, делото се гледа по съкратеното производство. Издадената заповед се обезсилва. Ако приеме, че претенцията е основателна, той не възразява и всъщност делото се решава в една изключително бърза и съкратена процедура. А когато вземането е установено с несъдебни изпълнителни основания, когато има убедителни писмени доказателства, или когато ищецът представи обезпечения съществува възможност да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Нейната разлика с обикновената заповед се изразява в това, че се пристъпва веднага към изпълнение. Съществуват възможности да бъде спряно изпълнението. Т.е. ако се направи възражение от ответника тече процес в рамките на съкратеното съдебно производство, но това не спира изпълнението. Може да бъде спряно изпълнението, ако се представят убедителни писмени доказателства, като добавяме и възможността да се посочат доводи. Тук е спорен въпросът с така предложеното от нас решение заповедта за изпълнение да не се обжалва в случаите, в които няма възражение.
Това е накратко.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви, г-жо Манолова, да подробното представяне. Може би ще се вземе отношение от други членове от работната група. Аз предлагам сега народните представители съвсем накратко да изразят мнение към някои от основните дискусионни въпроси.
В началото аз искам да изразя едно категорично предложение към заместник-министър Бонгалов във връзка с доработването на проекта. Тъй като този проект е внесен с едно генерално позоваване, препращащо към съответните закони, но мисля, че при наличието на толкова много институти и при практически спорове, които ще възникнат, как да се съвместят новия Гражданско-процесуален кодекс с досега развилите се процедури. Смятам, че мога да кажа от името на комисията, ние настояваме да се добавят в Преходните и заключителните разпоредби изрични препращащи текстове към различните закони, нещо, което не беше свършено в проекта за Търговския регистър и тук трябваше да бъде правено от няколко души за няколко дни. Мога да кажа, че докато не получим свършена тази работа, няма да пристъпим към разглеждането на второ четене в комисията на проекта.
Другото, което вече се отнася към работата, за която беше съобщено, поне аз изразявам мнение, че ние не трябва да въведем задължителност на преподписване на жалбите от адвокат, тъй като и сега повечето от хората се явяват с адвокат. Има държавна такса. Този, който не е формулирал обосновано своите искания, той ще бъде санкциониран най-вероятно чрез това, че няма да получи удовлетворение на иска. И затова ние трябва да демократизираме, според мен, гражданското правосъдие, а не да търсим задължителното закачане на адвокати към молбите. Пак казвам, повечето от хората, които имат средства, ще ги осигурят, повечето от хората, които разчитат за спечелят делото, ще разчитат не само на преподписването, а и на подготовката на самата жалба от адвокат.
Второ, по касационните обжалвания. Тук както и да говорим, виждам, че преобладава предложението да се върнем към някакъв вариант на прегледа по реда на надзора. За мен правосъдието е въпрос на юрисдикция. Затова колкото по-обективни са основанията за касационното обжалване, толкова по-големи гаранции и толкова по-малки основания за злоупотреби. Да не разполагаме съда в полето на администрацията, където той преценява дали да се произнася или да не се произнася по един спор. Мисля, че могат да се намерят такива основания и от гледна точка на степента на материалния интерес и на вида на делото. Аз смятам, че ние наистина можем да се освободим от трите инстанции в много случаи, но това да бъде написано по начин, който да не зависи в толкова голяма степен от преценката на съдия или на съда, а да може да се ориентират самите страни в процеса по кои дела те ще могат или няма да могат да стигнат до касационното обжалване. Мисля, че това ще повиши доверието към правосъдието, защото в края на краищата основната ни цел е да повишим качеството и доверието към правосъдието. То не е само професионална дейност. То е дейност, която трябва да отговори на очакванията за справедливост на тия, които се обръщат към него.
Аз поставих моите въпроси. Имате думата. Заповядайте.
Мая Манолова:
Предлагам г-жа Иванова да вземе отношение, тъй като бърза за тръгне в 4.30 часа.
Янаки Стоилов:
Ще отговорите на всички поставени въпроси. Нека тя да отговори на въпросите след като чуем всички въпроси. Ние всички бързаме и предлагам да приключим до 5.00 часа. Но ако тя няма да остане дотогава и в рамките на няколко минути държи да каже нещо, ще я изслушаме. Аз разчитах да се използва участието на членовете на работната група, за да ни отговорят, а не за да ни пренесат дискусиите, които сте водили в продължение на месец, защото вие ги представихте.
Ружа Иванова:
Няма да тръгна до 5.00 часа.
Янаки Стоилов:
Аз смятам дотогава да приключим. Затова нека по повод на въпросите да изразите това, което имате да кажете.
Заповядайте, колеги.
Надка Балева:
Трудът, който положи работната група е огромен.
Аз споделям Вашето становище, че не е необходимо да се въвежда като задължителна норма преподписването от адвокат, още повече, че с това разширено служебно начало, което ние налагаме на съдиите. Но във връзка със служебното начало мен ме притесняват различните критерии за служебното начало в първа инстанция и във втора инстанция. На първоинстанционното разглеждане задължаваме съдията да каже абсолютно всичко: квалификацията, какво не сте направили и остава само да напише и писмени указания какви документи да се съберат. Докато за втората инстанция казваме: второинстанционният съд, въззивната инстанция се произнася само по основанията, посочени в жалбата. За мен разликата е огромна в този принцип за служебното начало на първа и на втора инстанция.
Основанията за допустимост на касационната жалба. Може ли някой да ми даде обективен критерий какво означава допустимост на жалбата, “ако казусът има значение за развитие на правото”. Толкова абсурдно ми звучи, не знам за другите колеги, но аз не мога да го възприема. Както и допустимостта на жалбата да зависи от становището на съдебен състав. Извадихме съдиите, които гледаха административни дела от окръжните съдилища. Те са на специализиран съд – административен. Докато малък съд, където са останали 5 съдии, които гледат граждански дела, тримата ще се произнесат в състав допустима ли е жалбата. (Самото ВКС) И казвате ВКС и не се обсъжда въпросът дали тези, които са се произнесли за допустимостта имат право да решават въпроса по същество. Аз си мисля, че това предварително становище по допустимостта на жалбата е с оглед на окончателното решаване на въпроса.
Елеонора Николова:
Тук се прие, че съставът няма да бъде само от едно отделение, което евентуално ще гледа, а на случаен принцип различни съдии ще участват, така че те после най-вероятно няма как да участват в решаването на спора.
Янаки Стоилов:
Ясен е въпросът. Други предложения и въпроси има ли по поставените дискусионни проблеми, защото бяха доста подробно очертани.
Г-н Бонгалов, заповядайте.
Димитър Бонгалов:
Аз в момента интерпретирам, но тъй като се сещам за един засилен затворнически туризъм, включително и по граждански дела, чл. 174, ал. 2, просто молба към групата, дали може да се помисли за евентуално разпит на свидетел по видео връзка. Има такава практика на Запад. Намаляваме на конвойни разходи, риск за бягство на затворници.
Янаки Стоилов:
Моля членовете на работната група да си отбелязват въпросите, а тук да отговорят само на принципиалните въпроси, а другите да ги имате предвид и когато стигнем до второ четене, тогава да отговорим. Тук могат да се задават въпроси, които имат самостоятелно решение, а тук се стремим да разискваме по концептуалните въпроси. Моля да си запишете този въпрос, а отговорът по него може да дойде в самите текстуални предложения.
Други въпроси и предложения? Членовете на комисията не настояват по-категорично да насочат дейността на работната група в някои от направленията. Виждам известно въздържане.
Иглика Иванова:
Рискувам малко да повторя вече изказани становища, но с предложенията, които съм направила, считам, че огромната разлика, която беше заложена в правилата за съдопроизводство пред първа и втора инстанция е необоснована. Знаете, че след като имаме една граница от 10 000 лв., дали цената на иска ще бъде 9 950 или 10 050 лв. това просто не аргументира по никакъв начин голямото различие в зависимост от това дали районен или окръжен съд гледа делото като първа инстанция и съответно втора. Според мен, трябва да бъдат уеднаквени тези правила. Няма логика, няма причина, която да налага толкова голямо различие в правилата.
По отношение на касационното производство. Колеги, твърдо съм на мнение, че тези критерии, които бяха предложени, които работната група е склонна да подкрепи, няма да доведат до подобряване на съдопроизводството в трета инстанция. Изключено е просто. Абсолютно субективни критерии, които ще бъдат повод за нови тълкувания, някакви решения във времето, но няма да доведат до уеднаквяване на практиката и постановяване на справедливи съдебни актове. Всички знаем колко е претоварен Върховния съд откъм дела. Фактът, че веднъж трима или н-брой съдии ще четат делото, за да решат дали жалбата е основателна и след това ще се гледа, т.е. поне трима съдии ще бъдат ангажирани още веднъж да четат делото, а то докато стигне до Върховен съд, става поне такова, по никакъв начин няма да разтоварим Върховния съд. Напротив, ще го натоварим повече.
Освен това, по въпроса за адвокатската защита. Аз мисля, че е задължителна адвокатска защита. Трябва да решим по принцип какви надежди възлагаме и какво да очакват хората, които търсят защита на правата си в съда. Считам, че всички ще се съгласите, това е дейност, изискваща доста висока и специфична квалификация. Не всеки може да влезе в съда. От това, че всеки влиза сега в съда, знаете какво се получава. Как съдът изземва функциите на ищеца, който не знае какво точно иска, и се опитва да тълкува неговото искане и неговата воля и става една! Влезте в районния съд да видите какво е чудо. Дали като кажем на хората защитавайте се сами, не е нужно да ползвате адвокати, нататък квалификациите също са известни, дали по този начин ние ще гарантираме качество на защитата на техните права. В края на краищата една конституционно определена дейност е това. Да преценим какъв принцип ще заложим в новия ГПК. Дали да гарантираме участието на професионалисти, които да защитят техните интереси, или да ги оставим всеки да преценява, а след това съдът е виновен, съдиите са подкупни и не знам какво още. Тъй както за всяка друга специфична длъжност има определени изисквания за квалификацията на хората, които я осъществяват, мисля, че има резон в съдебната зала да влизат хора, които знаят за какво са там.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров и г-жа Мингова след това, след което ще дадем възможност да се отговори.
Филип Димитров:
Имам три въпроса, единият в подкрепа на казаното току-що във връзка с подсъдността.
Не твърдя, че познавам световната практика в детайли, но си мисля, че на доста места в света въвеждането на основен критерии цената на интереса, някак си е неубедително. Това създава идеята за това, че всъщност първоинстанционните съдии са втора категория съдии и могат да бъдат пуснати да решават дела, които нямат много голям материален интерес, но стане ли въпрос за нещо по-сериозно, трябва да се махнат от пътя и да се отиде при окръжните съдии. Мисля, че това не е критерий, който може да бъде използван убедително.
Вторият въпрос е свързан с първоинстанционните решения. Няма да има писмени защити. Ще има ли мотиви на решенията? Говоря за писмени мотиви, които да бъдат изготвени от съдията в срок от 30 дена след решението или които да бъдат изготвени в продължение на три пъти по 30 месеца. Има такива случаи. В Софийски градски съд наскоро не дигнах крупен скандал по причина на това, че ми обясниха, че случаят, на който съм попаднал, не бил най-тежкия и не било справедливо точно него да атакуваме. Както и да е! Но излагането на мотиви към решението в момента на заседанието и вписването им в протокола, разбира се, е нормално. Въпросът е ще вървим ли отново на очакването да бъдат писани мотиви по начин академичен, за което не винаги се оказват твърде ентусиазирани съдиите, за съжаление, и което в крайна сметка води до затлачване на делата, което е по-опасно отколкото, ако те не успеят да формулират така литературно своите мотиви в зала. Друг е въпросът, ако те имат възможността да произнесат решението в срок, извикат страните и произнесат решението на залата устно и се знае, че там резето пада, съвсем различно е, ако те имат възможност да пишат мотиви до края на времената.
Третият въпрос е свързан с касацията. Наистина, струва ми се, че просто изборът е много елементарен. Или пазим касацията, или се връщаме към прегледа по реда на надзора. Трябва да си го кажем. Вярно е, че нюанси могат да се намерят. Но в крайна сметка принципът на това, че някой някак си преценява дали да се даде ход на тази касационна жалба или не, на практика представлява връщане към прегледа по реда на надзора. Мисля си, че ако приемем, че касацията е способ, утвърден в света, който защитава в крайна сметка правата на гражданите, защото за това става дума, въвеждаме съдебното начало и товарим съда един път с това да бъде отговорен за това дали в крайна сметка ще се води процедурата като хората или не. Приемаме, че той ще сбърка по-малко от адвокатите и дай боже да е така. Отиваме в крайна сметка до жалба срещу това и казваме, че сега и то ще преценява дали да гледа жалбата или не и ни идва малко в повече.


Проф. Анелия Мингова:
Честно да си призная, не можах много да разбера въпросите или съображенията на колегите. Признавам си, че може би е защото доста в работната група време мина и много подробно обсъждахме дори и текст по текст в рамките на исковия процес основата на законопроекта.
Съвсем кратко ще ми бъде изказването. Започвам от последното – от касационното обжалване.
Колеги, ние трябва да решим основното. Дали искаме да правим промяна в касационното обжалване и отношението към третата инстанция или не искаме. Защото опитът да променяме цената на иска, за която да е допустима касация, да ограничаваме още недопустимите до касация дела, всъщност не правим никаква реформа в касационното производство. Ако това ще изберем, да го изберем. Ако искаме обаче да направим нещо различно, аз мисля, че трябва да видим по-добре каква е изложената идея в законопроекта и да изразя в тази връзка несъгласие с изложеното тук съображение, че няма обективност на критериите за допустимост на касационната жалба. В тази връзка да кажа, че това не е връщане към прегледа по реда на надзора, защото при прегледа по реда на надзора, във всичките му форми, ставаше въпрос за една предварителна проверка за вероятна основателност на жалбата, а тук става дума за един предварителен въпрос, за едни особени условия за допустимост, които са различни от допустимостта, свързана с редовност на касационната жалба и които имат една много ясна цел, че касацията главно трябва да бъде средство за защита на законността, а не толкова за правата на страните по отделните дела. Тъй като не е конституционно правото на трета инстанция – мисля всички сме дълбоко убедени в това, а тези трета инстанция да има основното значение и предназначение да уеднаквява практиката по тълкуване и прилагане на закона. И това, разбира се, ще дава гаранции, че ако това се случи като резултат от дейността на третата инстанция – на касацията, то решенията на двете инстанции по същество при следващите дела ще бъдат правилни и законосъобразни, така че двете инстанции биха били достатъчна степен към гаранция защита на правата на страните. Аз така искам да си обясня смисъла на концепцията за касационното обжалване, което се предлага в законопроекта. Много обсъждахме това в работната група. Аз съвсем не искам да кажа сега, не ме разбирайте, че съм апологет на това. Искам да видя смисъла и го виждам в тези насоки, в които го споделям пред вас.
Но ако пристъпим към някакви други модели, едното предложение беше да се въведе едно тристепенно – една касация, която е двузвенна или двустепенна, т.е. районен, окръжен – апелативен, окръжен апелативен – ВКС, на практика точно пък идеята, от която излиза концепцията на закона – да можем най-накрая да постигнем това уеднаквяване на практиката, не може да бъде реализирано, защото ако създадем касационна практика на пет апелативни съдилища, можем да си представим колко би се задълбочил този проблем. И няма вече кой по-нагоре да я отстрани. ВКС ще трябва единствено чрез дейността на така наречения инспекторат, който в този момент не действа, да може да извлича дали има противоречиво прилагане на закона от апелативните съдилища. Признавам си, че аз бях изкушена от една такава идея в началото, мислейки си да си създам мнение за това каква трябва да бъде касацията, и в течение на времето, в което работихме, се убедих, че това поне за мен, на този етап не е печелившата посока на уредба.
Аз също възразявах в работната група и към това се присъединявам, че второто основание, самостоятелно посочено като основание за допустимост, т.е. да има значение за развитието на правото, също не го споделям. За мен то е твърде размито и действително създава възможности за необективност при критерия, или най-напред трябва много дълго време, за да се разработи практиката на ВКС в тази насока, за да стане тя приложима. Но другите, посочени три хипотези като основание за допустимост, аз смятам, че начинът по който ние си ги обяснявахме и разигравахме отделни казуси в работната група, в тази работна група участват и касационни съдии, които биха прилагали тези основания за допустимост, мисля че са обективни критериите по повод и на възражението на председателя на комисията. Защото да се прецени основанието за допустимост, например, несъобразяване с практика на ВКС, това означава несъобразяване или със задължително установена в тълкувателно решение практика, или с практика на решения на състави на ВКС, които са видими, те съществуват и те ще бъдат изложени в мотивите на касационната жалба от адвоката на страната, която обжалва и няма да бъде допустимо обжалването, ако не съдържат конкретни указания, че под тълкуването например на чл. 108 от ЗС, давам груб пример, едва ли там има противоречия, има постановени три решения, които тълкуват така и така закона и още 5 решения, които го тълкуват по различен начин. Целта е да се докаже, че има противоречива практика на ВКС. Тя се доказва с конкретните решения, които вече са публикувани в сайта на ВКС – съвсем публични са регистрите на ВКС с решенията, и това е допустимо да се провери. Т.е. възможно е да се проведе. Не можем да кажем, че е трудно на адвокат или на страната да се добере до решенията на съответните отделения, които са компетентни по тези искове. Защото тези дела ги има и всеки добре подготвен адвокат чете решенията на ВКС по същия въпрос, по същия казус, за да види когато си обосновава жалбата, дали може да каже: Не е въззивен съд и да приложи това, което в три решения на ВКС е посочено. Обаче по други дела ВКС се е произнесъл в различен смисъл по тълкуване. Или когато няма практика. По този начин ще се създава практика на ВКС. Защото ВКС, когато прецени, че е допустима жалбата, той ще разгледа делото. И когато го отмени като незаконосъобразно, като неправилно всъщност, той задължително ще го върне на въззивния съд с указания как да приложи закона, точно в посоката, в която е имало различна практика или липсваща практика. А ако има съмнения какви указания да даде, той има правото да отнесе въпроса към Общото събрание на Гражданската колегия. Т.е. Върховният касационен съд, ако разбира се съвсем добросъвестно си изпълнява работата, би могъл да използва тези касационни основания точно да си изпълни функциите по чл. 124 от Конституцията за уеднаквяване на практиката по тълкуване и прилагане на закона.
Аз съм удовлетворена от това, че колегите вносители, автори на проекта, възприеха, въпреки че първоначално не бяха съгласни, втората касационна жалба все пак да води до възможност и до чисто правораздавателни функции на ВКС, т.е. неговата роля по чл. 119 от Конституцията като правораздаващ орган да бъде материализирана, така че всяка втора касационна жалба, която бъде приета за допустима, да води до разглеждане и решаване на казуса по същество, което пък гарантира и бързината на правосъдието. Това е допълнителна гаранция за правата на страните.
По отношение на различния съдопроизводствен ред. Аз мисля, че ние максимално сближаваме в тези предложения производството пред районен и производството пред окръжен съд като първа инстанция за разлика от проекта, в който имаше драстична разлика с тая двойна размяна на книжа пред окръжен съд и т.н. Мисля, че неправилно беше казано, че продължава да е дискусионен въпросът за двойната размяна. В работната група от вносителите и от народните представители за двойна размяна все още пледира само съдия Белазелков. Така че аз не смятам този въпрос за дискусионен. Искам това да го подчертая. Аз също споделям единичната размяна.
Ако някои от колегите разумно дават възражение, че все пак разликата в реда, когато имаме критерии и цена на риска необоснована, все пак да не забравяме, колеги, че цената на иска като критерии за родова подсъдност е само един от критериите. Ако искате там да помислим – дали цената на иска е нормален критерий при разпределяне на родовата подсъдност. Но разликата в съдопроизводствения ред е позната на почти всички процесуални системи и то изразява нормално идеята, че точно по-простите, по-лесните от фактическа и правна страна казуси трябва и по-лесно да бъдат придвижвани. Но обърнете внимание, ние уеднаквяваме принципите. И този така сложно наречен принцип на концентрационното начало за колегите, които не се занимават директно с процес, е всъщност една идея за това, че трябва да се служи, разбира се, за защита правата на страните, и чрез което се гарантира от една страна, засилване на служебното начало, то няма да се върне в ония форми, в които беше, но то ще гарантира това, че съдията ще има ангажимента да се запознае с делото, за да може да даде на страните съответните насоки за тяхното процесуално поведение. В този смисъл е нормално или достатъчно е обосновано дисциплиниращото действие, което предвиждаме да има това изнасяне напред във времето чрез преклудиране на процесуалните възможности на страните в процеса, разбира се, в параметрите, които са в проекта, за да не ги изброявам.
По отношение на въззивното производство, аз смятам, че то трябва да запази въззивната си същност, което означава, че втората инстанция, която доста често може да се окаже вече, че е последна, не бива да има контролно отменителни функции и да проверява правилност, а трябва да бъде едно продължение на първата инстанция по фактите и по правото. Единствената промяна, всъщност основна, която има заложена, е това продължение на концентрационното начало, което се еманципира тук чрез така наречения “ограничен въззив”. Но то следва от това ограничение още в първата инстанция на практика.
По отношение на адвокатската защита. Обърнете внимание, че предложението в проекта е да се преподписва отговора на исковата молба пред окръжен съд, защото там има отговор, който преклудира правата. А това е нормално. Аз не мисля, че по този начин се ограничава правото на защита на страните. Ние не искаме пред окръжния съд самата искова молба да бъде
Белазелков: Искаме!


Проф. Анелия Мингова:
Искаме ли? Аз съм го пропуснала. За мен има смисъл при подписването на отговора. Защото отговорът преклудира правата без след това да може тя да иска възстановяването им. Нямам определено радикално виждане по въпроса да има ли такова преподписване на искова молба или на отговор или не. Вече може както го решим на второ четене, не ми се струва, че това е най-същественото в проекта.
По отношение на другите насоки и на това, което приемаме, ако имаше някакъв разумен трети, четвърти или пети вариант, той щеше някак си да изкристализира до този момент, но такова нещо досега не се случи.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, Вие всъщност отговорихте на голяма част от въпросите. Сега искаха думата г-н Стамболиев и г-жа Иванова и вече ще приключваме на тази фаза дискусията.
Проф. Огнян Стамболиев:
Разбрахме се с г-жа Иванова да взема аз пръв думата, за да направя връзката с това, което каза проф. Мингова. Тя е прекрасен специалист, защото в края на краищата нейната професорска работа беше върху касацията и затова нямаме абсолютно никакво разминаване. Какво искам да добавя към казаното.
Първо, че основанието за допустимост по ал. 1, т. 1 разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нищо субективно няма в това. Абсолютно обективно може да се представи това решение и да се види има ли противоречие или не, въпрос на субективна преценка. Така че там никакъв субективизъм не може да се допусне.
Какъв е проблемът, пред който България е изправена към днешна дата. Проблемът е първо, бързина в производството и вторият проблем, до който журналистите не са стигнали по две причини – вторият проблем е, че започва да се формира в различни региони различна законност и различно прилагане на закона. Но това журналистите не могат да го видят. Тези , които са в Пловдив си гледат пловдивския съд, другите са в София и те гледат софийските съдилища. Но се формира на различни места различна законност.
Какво се стремим ние да решим? Ние се стремим в България да има еднаква законност, дали ще бъде във Видин или в Хасково, но да има винаги еднаква законност. Ако го нямахме това основание за допустимост, а има другите основания, които са традиционните, какво се случва. Ред дела не могат да стигнат до Върховния касационен съд просто защото интересът не е този, който допуска касационно обжалване. По този начин се формира местничество, а това е страшно за една държава. Целта е всъщност Върховният касационен съд да намери своето реално, истинско място, да следи за еднаквото спазване на законите и да помага на съдилищата да има еднакво спазване на законите. За мен като практикуващ юрист ми става страшно, когато един и същи съд по абсолютно идентичен казус веднъж го реши така, а другият състав го реши по обратен начин. Питат ме хората какво е станало. Мога ли да ги убедя, че няма корупция. Не беше корупция, а различно решаване. Искам да няма различно решаване на идентични казуси и това искаме да избегнем.
Колкото до прегледа по реда на надзора, това е алюзия доста неудачна, добре да не казвам неудачна, доста далечна. Единственото е, че на входа преди имаше не съдии, а се решаваше от инспекторат към Главния прокурор и към Председателя на Върховния съд – имаше на входа администратори, по някога бяха и не добри юристи, но да не говорим за това. На входа се проверява дали е допустима, т.е. дали имаме противоречива практика, дали има отклонение от практиката, т.е. предметът на касационното производство сега и предметът на прегледа по реда на надзора са диаметрално различни. Прегледът по реда на надзора имаше за предмет неправилност на съдебното решение. А тук предметът на производството е уеднаквяване на практика и оттам евентуално, ако това решение, което е допуснато до касация, ако стигне до касация, може би ще е неправилно, ще го отменят и ще дадат указания.
Решение по трудови спорове. Има някакъв трудов спор, който в момента е на касация, шест години виси на касация, защото просто са затрупани с работа и работникът, който е бил неправилно уволнен, отдавна ще е починал. Бавността е нещо страшно. По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. Бавността е нещо по-страшно от не съвсем точното прилагане на закона. Защото просто може да умреш междувременно. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Иванова, заповядайте.
Ружа Иванова:
Аз нямам какво да кажа след пространното допълнение от проф. Мингова.
На въпроса за участието на адвокат е въпрос на валидност на процесуалните действия на страните, защото в момента, в който се изисква едно действие да бъде преподписано от адвокат, то значи, че без този подпис то е невалидно. Този въпрос е по-скоро политически. Вие народните представители решете първо дали да бъде въведено и на каква степен съдилища да бъде въведено. Ако обаче се възприеме тази касация, на която аз не съм радетел, но няма да отварям тук дискусии, там не може да мине просто без адвокат. Защото един лаик не може да познава практиката на съда, за да направи една мотивирана жалба за касационно разглеждане по същество на неговото решение. Това може да направи професионалист и то добър професионалист. Вие сега знаете, че има изискване за стаж на адвокатите, които се явяват пред Върховния касационен съд. Така че нещата в процеса естествено са навързани. Ако тази касация остане там не можем да минем с действие на страната без изискване за неговата валидност да бъде извършено от адвокат. Дали това да слезе за въззивния съд, дали да бъде както е сега за първоинстанционното производство само пред окръжния съд, това е най-лесното от правно техническа гледна точка за изписване и това не е решение на вносителите или на групата, която работи. Това е въпрос, който вие трябва да решите.
Тук г-жа Манолова говори за въззивното производство. Ние в групата имаме още малко да поработим по него, защото във вида, в който е внесено, трудно може да се квалифицира какво е точно. Там има неща, които няма да останат така, както са в проекта, включително с ограничението дела до 1 000 лв. да се обжалват само, когато има неправилно прилагане на закон. Това няма да остане, защото това би значело тия дела да има едноинстанционно производство. Просто има неща, които не са довършени още в работната група. Усилията бяха насочени към първоинстанционното производство, но те няма да породят проблеми.
Що се отнася до концентрационното начало, аз като четох стенограмата от първо четене, видях там доста възражения. Сега гледам че тук е спокойна обстановката във връзка с концентрационното начало. Аз искам да допълня нещо във връзка с това концентрационно начало. Ако погледнем действащата уредба, разликата между концентрационното и действащата уредба е, че действащата уредба позволяваше на страната, която поради небрежност не си е попълнила делото с факти и доказателства, да си плати таксата по 65 или плюс 1/3 и да го направи – нещо, което противоречи на законността, на равенството и на каквото и да било. Сега тя няма да си плаща небрежността. Правата й се преклудират, обаче тази преклузия не е абсолютна и това добре трябва да се разбере. И затова аз винаги съм използвала термина: контролирано от съда концентрационно начало, което значи, че ако страната посочи обстоятелства или поиска доказателства, съдът трябва да прецени и мотивирано да й откаже или мотивирано да ги приеме, дали е могла или не е могла. Тя може и по-късно да ги посочи, но е имала обективни причини, поради които не ги е посочила до съответния срок, в който се преклудират. Тогава те естествено, ако не е могла, няма да се преклудират, но тази преценка ще я направи първоинстанционния съд, а неговата преценка, понеже е по важен въпрос, трябва да се преценява по същество и от въззивната инстанция. Ако въззивната инстанция приеме, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне тези доказателства, той ще ги допусне и ще ги събере. Така че няма риск за интересите на страната и смисълът е действително да се дисциплинират страните. Защото ние не можем да искаме от съда да бъде ефективен и да правораздава бързо, когато сме дали такова оръжие на страните да го разиграват до когато искат. Просто тези две неща са несъвместими.
Що се отнася до касацията, каквото решите. Аз имах едно предложение. То не провокира, то не се прие в групата. Мога с две думи да го кажа, но не бих искала тепърва да предизвиквам дискусии. Колегите ми са съгласни с тази касация, която се предлага. Тя не е измислена от нас. Не е преглед, защото ако кажем, че е преглед, трябва да кажем, че австрийците са възприели нашия преглед по реда на надзора, англичаните също и нямаше да казваме, че това е абсурдно. Аз лично много се опасявам от въвеждането на тази касация, защото трябват години при тази противоречива практика сега на ВКС, той да се изчисти и да я уеднакви. Докато той прави това, може да се формира едно негативно обществено мнение, че Върховният касационен съд при тези основания, той трябва да натрупа практика по основанията за допустимост. Докато това стане, ние можем да се компрометираме до там, че да.... Няма да мотивирам повече защо, но моето предложение беше и което се възприе миналата година във връзка със Закона за частните изпълнители, да не се хвърляме с главата надолу в нещо съвсем ново и непознато. Не знаем и как ще действа. Уважавам съображенията на колегите, които ми се противопоставят, но аз ще си позволя две думи да го споделя. Да допуснем тази проверка за допустимост в този вид на касацията, в който тя сега се предлага, само за част от делата. Да видим как тя ще работи и да я допуснем само за тези, за които сега тя въобще е недопустима. Разбирам, че има неудобства и разбирам, че не е теоретично много издържано. Аз го предлагам по чисто прагматични съображения, но очевидно това не се приема. Г-жа Манолова искаше да го направя и аз затова го правя това предложение - да натрупаме малко опит в прилагането им и тогава да го въведем за всички решения. Има неудобства, съзнавам. Това беше моето предложение.
Янаки Стоилов:
Аз няма да правя обобщение на дискусията.
Благодаря за досега извършената работа на членовете на работната група. Дори ви предлагам по някои от най-дискусионните въпроси, по които не постигате съгласие, тези от вас, които смятат, че имат достатъчно обосновани аргументи, да представят алтернативни варианти и те могат да се имат предвид от членовете на комисията дори още преди да пристъпим към разглеждане на това, което окончателно ще се представи, за да могат по-добре да си формират позиция във възможностите за избор, където те съществуват. Аз ви призовавам наистина това, което е извършено, да се използва и да продължите и по-нататък по другите теми. По някои от най-важните въпроси могат да се представят и други варианти, за да може когато стигнем до тяхното разглеждане при второ четене, да се извърши окончателната преценка.
До кога предвиждате, г-жо Манолова, да приключите по начина по който работите.
Мая Манолова:
Може ли някой друг да отговори.
Проф. Анелия Мингова:
Аз ще се опитам, защото мисля, че ще убедя председателя на комисията. Аз знам, че ни притискат срокове. Знам, че председателят на комисията трябва да натиска, защото това му е работата. Обаче искам да ви уверя и другите членове на комисията, какво оптимално ние можем да направим и то не само оптимално, а максимално.
До Нова година с цената на много усилия и на работната група и на членовете на комисията в пленарна зала може да мине исковия процес. Аз съм говорила и с министър Кунева и с представители на министерство – мисля, че с г-н Ганев, да разговарят с австрийските партньори по туининг проекта във връзка с времето за обучение – това е третата фаза или не знам какво от проекта, да може малко да бъде изнесено напред във времето, така че ние целият закон, имам предвид частта извън исковия процес, да се опитаме да я направим до доклада – 25 март 2007 г. Мисля, че е много разумно, ако следваме един такъв график.
Г-н Председател, мисля, че ще се опитаме на исковия процес да предложим в комисията текстове, някои от тях са готови, но не сме ги раздали умишлено, защото искаме да имаме пълнота - текст по текст в окончателните редакции и едва тогава да стане публичен резултатът от нашата работа пред членовете на комисията и самата комисия на второ четене да започне да разглежда законопроекта, което го виждам последната десетдневка на ноември. Може да имаме и извънредни заседания на комисията, а през м. декември да се опитаме в зала да тръгне проекта. Това са около 350 текста.
Янаки Стоилов:
Аз приемам по принцип това, което казвате. Именно исках да знам, че вие планирате след няколко седмици да завършите работата в работната група. Но като се ориентираме към крайния възможен срок за приемането на закона, аз бих искал едва след като минем изцяло проекта в комисията, тогава да го внесем в залата. Така че аз не бих искал да рискуваме да внасяме този проект до Нова година в залата на части. Ние можем да го внасяме на части след като сме убедени в общи линии, че той концептуално е завършен. За това искам работната група наистина да приключи в близките седмици, за да можем да започнем да го гледаме в комисията. А кога ще го внесем в залата, това сега да не го фиксираме. Тези части наистина ще бъдат разположени по тяхната логика, но след като завършим гледането му в комисията. Мисля, че до Нова година не се налага да го включваме в залата, но трябва да започнем подготовката му в комисията.
Проф. Анелия Мингова:
Ако нямаме това изискване да приемаме в зала на част от закона, още по-добре би било да го внесем след Нова година. Но специално довършването на работата на работната група по целия законопроект може би трябва да бъде съчетано със заседания на комисията, на които да се гледат текстовете отначалото. Т.е. да не чакаме работната група да приключи всичко и тогава да започнем гледането в комисията. А работната група и комисията да могат да се застъпват.
Янаки Стоилов:
Някои въпроси може да се наложи да се върнат в работната група до окончателното им приемане. Тогава очакваме до 20 ноември да имате готови текстове.
Проф. Анелия Мингова:
Аз говорих за исковия процес да бъдем готови до 20 ноември.
Янаки Стоилов:
Тогава края на ноември да ориентираме работата на работната група и да имаме готовност да започнем в комисията по целия законопроект.

Проф. Анелия Мингова:
До края на м. ноември или до 10 декември не можем да се справим в работната група и с другото. Ние ще бъдем готови с исковия процес, за да го започнем в комисия и да продължим да си работим в работната група по другото.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е приемливо предложението. Благодаря ви.
Ружа Иванова:
Институтите са много зависими, първа и втора инстанция. Едно малко противоречие обърква цялата работа. Ние тук концептуално можем да се съгласим по основните въпроси и към съгласие се отива, но за процеса е много важно как ще се изпишат точно. За всеки закон е важно, разбира се, но особено за процесуалния кодекс да няма вътрешни противоречия и да бъде много ясно разписана разпоредбата и това не става толкова бързо.
Янаки Стоилов:
Както виждате, ние не работим прекалено бързо, макар и твърде напрегната да е работата.
Благодаря ви. Ще ви уведомим във вторник за заседанията през следващата седмица.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: