---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 49

Днес, 08.11.2006 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства Георги Пирински, председател на Народното събрание.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на комисията при условията на чл. 27, ал. 2 от Правилника за дейността на нашата работа. Знаете, че днес провеждаме заседание, в което е предвидена една точка:
Обсъждане на проекти на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, № 654-02-14/02.02.06 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители; № 654-02-50/07.04.06 г., внесен от Христо Кирчев, № 654-02-85/06.07.06 г., внесен от Мария Капон; № 654-02-109/02.11.06 г., внесен от Георги Пирински и група народни представители и № 654-02-110/03.11.06 г., внесен от Радослав Илиевски.
Утрешното ни редовно заседание ще бъде също с една точка – обсъждане на внесения от правителството законопроект за държавния бюджет за 2007 г.
Предлагам днес да започнем обсъждането на представените предложения за промени в Правилника за организацията на дейността на Народното събрание. Нека първо вносителите да представят своите предложения.
Г-жо Николова, Вие ли ще представите проекта от името на първата група вносители?
Елеонора Николова:
Предложението за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е раздадено на всички колеги и предполагам, че сте се запознали с него. В общи линии промяната е необходима за повишаване на ефективността на работата на Народното събрание. В общи линии предложението е за промяна на начина на гласуване с оглед изкореняване на явлението “гласуване с чужди карти”.
Гласуването в определен час на деня е практика на Европейския, Британския и други парламенти в страните от Европейския съюз. Тя помага да се избегне абсурдното очакване депутатите да седят целодневно в залата. В информационното общество на висока специализация работата на депутата не е да изслушва всички дебати.
Допълнението в чл. 41, ал. 6 е естественото развитие на идеята депутатите да изявяват специфичната си компетентност. Уместно е парламентарните групи да преценяват кой най-добре ще развие определена теза.
Предлагаме в чл. 11 нова т. 4 – Осигуряват неприкосновеността на депутатските карти за гласуване, като изземат и предоставят на секретариата всички оставени без надзор на титуляра им.
В чл. 30, ал. 2 да се добави излаза: “и се публикуват в сайта на Народното събрание в срок от десет дни.
В чл. 39, ал. 2 след думата “преди”, текстът се заличава и се замества с думите “започване на гласуванията”.
Предлагаме ал. 3 и ал. 4 да се отменят.
В чл. 53 да се създадат две нови алинеи със следното съдържание:
(2) Явното гласуване се извършва в сряда и четвъртък от 11.30 часа до изчерпване на съответните въпроси и/или текстове на решения или законопроекти, по които дебатите са приключили. По изключение председателят на Народното събрание може да отложи започването на гласуванията до половин час за изчерпване на вече започнат дебат, до завършване на заявеното изказване или за проверка и събиране на кворум.
И ал. 3 – както и когато необходимостта за това произтича от естеството на акта или при извънредни заседания, Народното събрание може да определи и друго време за гласуване.
Предлагаме и един текст, който е отправен изцяло към Комисията по парламентарна етика, за да може Комисията по парламентарна етика в кря на всеки месец на база на протоколите от Народното събрание и всички други представени от депутати или от администрацията на Народното събрание данни, включително и снимков материал или видеозаписите на заседанията да изготвя доклад, в който посочва случаите на гласуване с чужди карти, както и тези, които са били обсъждани като спорни.
Въз основа на доклада по ал. 1 Председателят на Народното събрание издава заповед, с която лишава депутатите, гласували с чужди карти от възнаграждение за месеца, а в случаите на повторност – за три месеца, като сумите се привеждат по сметката на Народното събрание. Тази заповед се оповестява в парламентарната зала.
Ал. 3. Депутатът може да оспори заповедта по ал. 2 в двуседмичен срок пред Комисията по етика, която я потвърждава или отменя в месечен срок и по исков ред в месечен срок от оповестяването или потвърждаването й.
Гласуването с чужди карти трябва да бъде санкционирано и то е всъщност същностното нарушение на депутат. Не отсъствието от залата, когато има за какво, а гласуването с чужда карта, защото всъщност няма воля проявена.
В този смисъл са нашите искания за поправки.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова. С последните предложения си помислих дали няма да влезем в спорове, подобни на последния финал за шахматната корона с тия средства.
Не виждам следващите вносители г-н Кирчев и г-жа Капон. Предполагам, че това не означава, че те не поддържат предложенията си.
Г-н Пирински, Вие ли ще представите предложението? (Да.)
Председателят на Народното събрание - г-н Георги Пирински, ще представи следващата група предложения.
Георги Пирински:
Благодаря Ви, г-н Председател. Благодаря Ви за това, че насрочвате заседание на Комисията по правни въпроси изцяло посветено на разглеждането на предложенията за промени в правилника, тъй като има, както и Вие отбелязахте, няколко депозирани предложения и както се чувства, има определена необходимост правилникът да бъде внимателно анализиран и доразвит в съответствие с възникналите нужди за организация на работата и отстраняване на недостатъци, които не от една година се наблюдават в работата на парламента.
Предложенията, които сме направили, г-н Председател, могат да се разглеждат в три категории:
Първата е свързана с предстоящото членство в Европейския съюз. В тази връзка е необходимо парламентът да изгради капацитет и да утвърди процедури за функционирането си, които да отговарят на новите задачи и обем работа, който ще бъде изключително голям във връзка с членството на България от 1 януари 2007 г.
Третират се тези въпроси в § 3, що се отнася до избрани членове на Европарламента и връзката им с националния парламент - някои технически уточнения; § 12, да говорим вече не за присъединяване, а за членство.
Основните текстове се съдържат в § 16 от нашето предложение, където се предлага създаването на нова Глава десета в Правилника на парламента с доста разгърната регламентация на функционирането и правомощията на Комисията по европейски въпроси, в каквато предлагаме да се трансформира сегашната Комисия по европейска интеграция.
Има свързано с еврочленството предложение в последния § 21 от гледна точка на материалното осигуряване и функционирането на членовете на Европейския парламент – един ангажимент, който сме предложили да поеме Народното събрание, който също подлежи на обсъждане и преценка.
Вторият кръг предложения са свързани със самата организация на работата на Народното събрание, със стремежа да се осигури по-добра организация, оптимизиране на протичането на парламентарния процес.
Параграф 7 третира казус, който и вие третирахте в самото начало на това заседание, т.е. отпадането на 15-те минути за падащ кворум. Вие пристъпихте към прилагането на нормата, ако се не лъжа на десетата минута от нашето заседание, което говори за жизнеността на нашето предложение, ако ми позволите да отбележа.
В § 8 сме се постарали да изпишем онова, което фактически представлява работната седмица на народния представител, тъй като понякога се създава в обществото впечатление, че работното време на депутатите е времето, прекарано в пленарна зала. Забравя се работата не само в комисиите. Забравя се работата в избирателните райони, работата в столицата. Въобще тази много интензивна седмична програма, която всеки народен представител е задължен да изпълнява и която е добре да бъде изписана.
В следващия § 9 се формализира нещо, което се съдържа в § 8, а именно съкращаването с един час на пленарното време на сутрешните заседания, вместо от 9 до 14.00 часа да стане от 9 до 13.00 часа със съответно удължаване на времето в комисиите с един час – от 14.00 до 18.00 вместо от 15.00 или даже 15.30 часа. Аз лично смятам, че всеки, който е наблюдавал, а не само който участва в работата на парламента, разбира смисъла на такава поправка, защото часовете между 1 и 2 са часове, в които трудно се остава да се заседава в пленарната зала. Обикновено тогава е най-спаднал кворумът и не е резонно да бъде продължавано до 14.00 часа заседанието, при положение, че може да се отдели повече време в комисиите за подготвяне на законопроекти, които да отнемат по-малко време.
Както сами разбираме, уважаеми колеги, в сегашния парламент функционира една процедура, при която ние решихме, че текстове, които не са били предмет на дискусия и на предложения, неприети от страна на комисията, внесени от народни представители, да не се изчитат в пленарна зала, те да се гласуват въз основа на предложение на комисията. Това по само себе си спестява пленарно време и то, според мен, оправдано спестява пленарно време, защото пленарното време трябва да е преди всичко за дебати, за обсъждания на законопроектите, а не толкова за механично изчитане на текстове, които да се протоколират. От тази гледна точка, тази организация, според мен, позволява да се реализира това предложение до 13.00 часа.
По-нататък такъв род е предложението в § 15, където се третира една категория решения, които парламентът взима по така наречени процедурни, организационни и технически въпроси. Това са въпроси, които по същество не попадат в категорията на актове на парламента по смисъла на Конституцията. Доколкото, както знаете, в Конституцията се говори, че приема четири вида актове Народното събрание –закони и решения с нормативна сила и обръщения и декларации с незадължителен характер. Ясно е, че решенията, които има предвид Конституцията, не са решенията за допускане в пленарна зала или за едни или други процедурни технически въпроси, по които и от Законодателната дирекция в парламента понякога се подготвят технически проекти за решения, които оформят протичането на процеса, а не са със съдържателен, постановъчен характер по същината на въпросите. Предлага се този род решения да бъдат предмет на утвърждаване по процедура, която ползва възможностите на правилника, предложени в съответния текст на чл. 53 за гласуване с вдигане на ръка и с регистриране на резултата от гласуването от председателя въз основа на видимо мнозинство. Разбира се, там където такова не се вижда, се пристъпва към преброяване и фиксиране на точния брой гласове. Но това е всъщност стандарт на парламентарна практика, която се прилага навсякъде по света.
Преди да премина към последната категория, а именно начина на гласуване, си заслужава да отбележите и § 17, който на практика привежда в съответствие правилника с промените в Конституцията, що се отнася до повдигането на наказателно преследване срещу народни представители. Както знаем ние променихме този режим, либерализирахме го, а в правилника са останали старите режими и старите текстове, които трябва да ги унифицираме.
Що се отнася до въпроса за гласуването. Както отбеляза и г-жа Николова, това е въпрос, който различни парламентарни групи третират. Обикновено, има една такава зависимост, г-н Председател. Тези въпроси се поставят тогава, когато парламентарните групи са в опозиция. Ние обаче считаме, че това не е въпрос на мнозинство и малцинство, а е въпрос на авторитета на Народното събрание и на неговото утвърждаване като действително онзи орган, който Конституция е отредила на парламента, а именно на водещата държавна институция, на институцията на парламентарната република. Трябва да подходим към този въпрос, според мен, с разбирането, че начинът на гласуване от една страна, дава резултата по даден акт, но начинът му по същество е и норма на поведение и то норма на поведение за цялото общество. Не можем да отбегнем отговорността си с поведението и то преди всичко на приемането на актовете на парламента, да демонстрираме именно уважение, а не пренебрежение, да не кажем пълно загърбване, като се започне от основния закон- Конституцията, който забранява онова, което наблюдаваме в пленарната зала. Тук вече стигаме до въпроса за организацията на гласуването, времето на гласуването и ползването на картите.
Аз първо ще се спра на онова, което предлагаме ние и след това ще си позволя да взема отношение по подхода, който е предложен в предложението на г-н Петър Стоянов, представен от г-жа Николова.
Г-н Председател, това което като чиста процедура предлагаме съдържа едно единствено изменение спрямо сега сложилата се практика, а то е след като народният представител в началото на заседанието се регистрира със своята карта, при напускането на залата вместо да я остави на пулта, я вземе със себе си. Това е единственото изменение спрямо сега действащата процедура. Доколкото преди началото на заседанието парламентарни секретари и други колеги от парламентарните групи се грижат картите да бъдат на разположение на депутатите, в края на заседанието винаги има “опълченци”, които седят и до последно отстояват честта на групата и събират картите и т.н. Но в периода между това начало и край се наблюдава пейзажа зала без депутати с карти – карти в залата, а не в депутатите, пейзаж, с който трябва да приключим, защото не можем да търсим нито уважително отношение, нито да очакваме авторитетност на основната институция, ако тази практика продължи. Тя винаги е била несъвместима със сериозното функциониране на Народното събрание. Във връзка с членството в Европейския съюз тя става два пъти по-недопустима и не бива да допуснем да продължи да се прилага.
Едно малко отклонение. Тази сутрин имах възможност да участвам в първото заседание на Националния комитет по организиране на отбелязването (честването) на присъединяването на България към Европейския съюз от 1 януари в един извънредно авторитетен състав, с участието на бившите президенти на България, бивши министър-председатели министри, представители на гражданското общество и на медиите. Там едно от централните послания, което беше отправено от този комитет, беше от името на медиите - представителят, който говори от тяхно име – председателят на Съвета на издателите, който заяви, че норма на поведение на медиите ще бъде непримиримостта: непримиримостта към минаването на “червен светофар”, пресичането по “средата на платното”, като метафора на всяко едно поведение, което е произвол спрямо установени правила. Трябва да разберем, че това е напълно обоснована постановка, защото предимствата на членството в един такъв сложен съюз е ненарушаването на правилата, а умението те да се спазват по начин, който осигурява най-добре правата на всеки член на тази общност. Аз приветствам тази нагласа на медиите. Бих казал, че бих разчитал на нея с уточнението, че оня, който прилага нормата на непримиримостта, трябва да е сигурен, че я прилага обективно, безпристрастно и при спазване на конституционните изисквания за уважение към доброто име и правата на личността. С тази уговорка нагласата за непримиримост бихме могли да я приветстваме.
Що се отнася до самото гласуване и кога да бъде то.
Г-н Председател, ние не сме включили изричен час, в който предлагаме да се гласува. Аз поне, смятам, че сега действащия правилник дава възможност на председателя достатъчно гъвкаво да подхожда по този въпрос, като по правило гласуванията се концентрират след откриването на пленарното заседание и след възобновяването му в средата на пленарния ден.
Преминавам към предложенията на колегите от Обединени демократични сили, в които фактически се прокарва тезата, че проверката на кворума трябва да бъде преди гласуване, а не в началото на заседанието и те предлагат гласуване веднъж седмично – в 11.30 часа в четвъртък, което би могло да доведе, че във всички останали пленарни часове, освен от 11.30 до 13.00 в парламента ще има определен брой, ако ме извините за nonsense, народни представители. Струва ми се, освен всичко друго, че това предложение се разминава с нормата на Конституцията, която изисква чл. 81, ал. 1 Народното събрание да заседава, подчертавам да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Т.е. парламентът не би могло да започне да заседава, ако не е установил, че разполага с кворум повече от половината народни представители.
Второ, дори когато проявяваме разбиране към обстоятелството, че този текст присъства, не може да бъде четен в смисъл, че във всеки един момент в пленарната зала трябва да има над 121 души, трябва да означава, че в Народното събрание като сграда и в близост до него има най-малко 121 народни представители, защото във всеки един момент Народното събрание би могло да бъде призвано да приеме решение, да приеме свой акт, доколкото това е постоянно действащ орган, който трябва да може да отговори и на извънредни ситуации наред с осъществяването на текущата си програмирана законодателна и контролна дейност. Така че ние споделяме разбирането, че народните представители трябва да са като присъствие в достатъчно голям брой, за да могат да осигурят във всеки един момент легитимност на всяко едно решение на Народното събрание, когато обстоятелствата го изискват.
Предлагам да се възприеме разбирането, че ще се проверява кворумът, както и досега – в началото на заседанието, и след почивката, че гласуванията по преценка на председателя в консултация с Председателския съвет ще се разполагат така че те да бъдат именно в тези часове или минути след тази проверка, народните представители да са наясно, че тогава се гласува и тогава да разчитат времето си по начин, че да бъдат в пленарната зала.
Аз бих спрял дотук. Говорих малко повече и се извинявам за това, но действително отдавна са предмет на дискусия тези предложения, които сега обосновавам пред вас и ми се струва, че са достатъчно важни, за да бъдат разгледани достатъчно спокойно.
Благодаря за вниманието, г-н Председател, и разчитам на една сериозна дискусия.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за подробното представяне. Мисля, че сега можем да пристъпим към дискусия. Предлагам ви да засегнете въпросите, които смятате за най-важни и дискусионни в предлаганите промени, за да може тази дискусия да ни улесни в намиране на допирните точки между различните предложения и оформяне на съдържанието на текстовете така, както бихме ги представили за тяхното гласуване.
Г-н Корнезов, Вие искате думата.
Любен Корнезов:
Първо, има проблеми по работата и организацията на нашето Народно събрание. Но за мен проблемите на Народното събрание въобще не са в правилника. Правилникът се изпълнява от народни представители и ако ние не си изпълняваме задълженията, каквото и да пишем пак ще бъде същото.
Започвам малко отзад напред – това прословуто гласуване с чужди карти. Било е в този парламент, в миналия и в по-миналия. Безспорно неприятно явление, уронващо престижа на събранието и на всеки един от нас. Но какво ни се предлага в § 19 – говоря за основния вносител г-н Пирински и група народни представители.
Сега въпросът е уреден така. Председателят, който ръководи заседанието, може да отстрани народен представител, който гласува с чужда карта за едно заседание. Ако народният представител повтори това да го отстрани за повече до три заседания. Нали така са текстовете. Сега какво ни казва чл. 116а.
“При установяване на случаи на гласуване с чужда карта председателят отстранява”. Тук няма “може”, значи задължително отстранява народния представител, който по силата на това отстраняване се санкционира с удръжка равна на дневното му възнаграждение, като същата сума се удържа и на народния представител, с чиято карта е гласувано. Няма преценка.
Плюс това, ако си въобразяваме, че с промените в правилника ще предотвратим гласуването с чужди карти, значи ние се самозалъгваме. И от опит ще ви го кажа, гледайки залата. Абсурдно е да обхвана в някои случаи десетки та и повече гласувания с чужди карти. Нито мога да гледам само на дясно, нито мога да гледам само на ляво.
Второ, народният представител, с чиято карта е гласувано, той не извършва нарушението. Той извършва преди това нарушението, защото си е оставил картата, а може и въобще да не е казал на колегата си, който стои отляво или отдясно гласувай с моята карта. Просто я е забравил там, умишлено или не - друга е темата, но няма нарушение от гледна точка на гласуването и ние не можем да го санкционираме. Но трябва може би да го санкционираме затова, че не е изпълнил задължението си когато излиза от залата да си вземе картата. Не можем обаче да го санкционираме финансово, защото някой е гласувал с неговата карта.
Обърнете внимание на втората точка: “При повторно гласуване с чужда карта, народният представител се отстранява за три заседания.” Как ще стане това повторното. Нали първия път като е гласувал, председателят е длъжен да го отстрани от залата, да го няма. Ако изпълняваме точно текста не може да има повторно. Или трябва да кажем: Той днеска щом е гласувал, сме го отстранили, може и след пет дена, един месец или след една година пак да гласува, и тогава имаме повторност. Така ли е. Ами ако е след три години. Пак ли ще има повторност. И още нещо, при повторността, обърнете внимание текстът както е написан, той се отстранява за три заседания този, който гласува с чужда карта и се удържа сума равна на три възнаграждения. Какво става с този народен представител, с чиято карта е гласувано. Тук при повторност него не го санкционираме.
Има и още нещо, което трябва да го разпишем. Веднъж народният представител, който гласува с чужда карта, примерно, гласува с чужда карта на колегата си Иванов, второ повторил е, което не може да бъде в същия ден, а след една седмица или след години, може да гласува не с картата на Иванов, а с картата на Георгиев. Понякога, както всички знаем, се гласува не с една чужда карта, а с няколко чужди карти. Все пак, според мен, трябва да се даде една възможност на този, който води заседанието на някаква преценка. Това отстраняване съм убеден, че ако се спазва, ще доведе до доста конфликтни ситуации особено за този, който е председателстващ. Вие сами разбирате, всеки един от нас, включително и аз, съм член на една парламентарна група и ако санкционирам колегите от дясно, веднага те ще скочат: Корнезов, виж какво става отляво? Не е толкова лесно. Записваме текст и решаваме гласуването с чужди карти. Нека да го пообмислим. Аз съм за увеличаване на санкциите, макар че какво означава санкции. То и сега има санкции в чл. 116 и чл. 117. Да е имало случай, когато е санкциониран народен представител за гласуване с чужди карти? Нямаме, нали така. Сега като набутаме по-голяма санкция мислим, че ще се оправи.
Още нещо, на което искам да обърна внимание. Аз съм готов, разбира се, да прецизираме текста, но той ще ни създаде 10 пъти повече проблеми, отколкото да ги реши.
Параграф 15, нов чл. 75. Практически той нищо не ни казва. Махаме ал. 4 на чл. 75 незнайно защо. Тя досега никога не ни е създавала проблеми. “Решенията по организационни, технически и процедурни въпроси могат да не се разпределят на постоянни комисии.” На едно заседание ние десетки такива решения приемаме: кой да допуснем, кой да не допуснем, онова да стане, проблеми е имало. Защо сега ние трябва да измисляме някаква друга работа с чл. 75а. Обърнете внимание, тук ще имаме това “видимо” мнозинство, аз не знам дали има “невидимо” мнозинство, но гласуванията по тези технически въпроси с пултовете става десет пъти по-бързо, отколкото да броиш някакви вдигнати ръце. Защото пък в някои случаи може да се получи конфликт – според мен видимо мнозинство има, но според г-н Шопов няма, когато това никога не ни е създавало проблеми. Това е въпрос за около 30 секунди. Обърнете внимание, не е въпрос до процедурни, организационни или технически въпроси. Някога е спорен въпроса дали е организационен или по същество. Никой от нас няма да направи възражение да влезе или да излезе някой министър, но понякога е много тънко да разграничиш техническия от организационния или въпрос по същество, с чието решение можеш да засегнеш много други права и интереси, които трябва да бъдат разпределени на комисия. Там е тънкият момент. Тук даже се препращат към чл. 23. “Въпросите по ал. 1 се решават с едно гласуване.” Това винаги е било така и то няма спор.
“В зависимост от естеството на самото гласуване може да се върши и по реда на т. 2, ал. еди-коя си, включително и с тайно гласуване.” Препращаме за тайно гласуване на технически въпроси. Кому е необходимо това, освен ако някой иска да злоупотреби, да забави процеса. Ако е технически въпрос, според мен, явно гласуване с компютърна система е най-бързият начин. Не знам къде отиваме с това препращане към тайно гласуване. Според мен, не е разумно.
И още едно, с което ще приключа.
Аз разбирам идеята, г-н Пирински я изрази (в § 8) някак си да се разпише седмичната програма на народния представител. В понеделник в избирателния район, във вторник – еди какво си, сряда, четвъртък и петък. Това е ясно, защото се създава впечатление, че народният представител само от 9.00 до 2.00 часа е тук, а пък и много пъти залата е празна. Но надали можем да запълним с нов чл. 34 общественото съзнание в друга насока. То може да ни създаде други проблеми. Или още една алинея да сложим. Защото в понеделник е при избирателя, а във вторник е еди къде си. Много че стои във вторник е в избирателния район, а понякога и в сряда и в петък –има мероприятия от едно или друго естество, тогава ще имаме ли нарушаване на седмичната програма. Безспорно не. Нека да сложим още нещо, че това е по принцип седмичната програма, която търпи в една или друга ситуация на народния представител да присъства в избирателния си район в сряда или четвъртък, когато няма пленарно заседание или комисия. Но понякога и когато има пленарно заседание, пак има мероприятие, на които ние сме длъжни да ходим.
Елиана Масева:
Не можем.
Любен Корнезов:
Няма право тогава, ако я приемем така. И журналистите веднага ще питат: Ти в сряда защо си в Благоевград? Нарушаваш правилника. Къде е санкцията.
Янаки Стоилов:
Но никога не са те питали, ако събота и неделя си пак там.
Любен Корнезов:
Виждам, че събота и неделя няма, а обикновено и в събота и неделя също може да сме на работа. Затова нека да не изписваме с такава точност или пък да сложим, че това е принципна програма, която търпи за всеки един конкретен случай промяна. Не са абсолютни норми, не са императивни. Те са указателни норми.
С това ще приключа. По принцип ще подкрепя, но мисля, че все още има и по другите законопроекти бележки, включително и представения от г-жа Елеонора Николова – някои от идеите не мога да ги споделя, но можем да направим нещо по-добро, макар че проблемът на Народното събрание въобще не е в правилника. И часове да слагате за гласуване, и каквото щете да слагате за гласуване, за това въобще няма правилник. Повече ще създадем бюрокращина и възможности за шикалкавене, отколкото да си решим проблемите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, г-н Корнезов, че Вие по някои от текстовете имате конкретни възражения и заедно с това поставяте въпроса доколко въобще промените в правилника могат на практика да променят работата на парламента.


Любен Корнезов:
Аз знам, че няма да бъда “прът в колелото” и да спирам промените и не си въобразявам това да правя. Само казвам, че е излишно.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов иска думата. След това г-н Бисеров, г-н Казак и г-жа Манолова.
Павел Шопов:
Аз в известна степен си отдъхнах с облекчение, като видях какви са промените и изказвам задоволство, че те са такива, а не други. Защото си спомням в минали Народни събрания промени, които са внасяни в обществото с цел да променят така работата на Народното събрание, че да получат дивиденти и изгоди при процедурата спрямо опозицията. Разочарован съм в известна степен затова, защото няма такива промени, които да подобрят сериозно работата, но може би е прието, че работата е достатъчно добра, че да не се правят такива промени, които да бъдат радикални и да променят много работата.
Проблемите в Народното събрание, от “Атака” сме казвали много пъти, не са в правилника и това, което е разписано е по начина по който се води Народното събрание от страна на председателството. Това е големият въпрос, а не в това, което представлява правилникът като даденост.
За мен по прословутия въпрос - гласуването с чужди карти, решение има и то е едно единствено. Не е въпросът в тия палиативни мерки, които се предлагат да се събират карти или пък да се глобяват народни представители. Не съм сведущ по новите електронни методи и начини, но така както хора сведущи в това отношение казват, начинът е в техниката и нищо друго. И ако има политическа воля да се реши този въпрос, така трябва да се постъпи. Нова компютъризирана система със съответните поне 100 начина, по които всеки депутат да може да си дава вота и нищо друго. Ако това струва много пари, това е друг въпрос. Зависим колко ще струва, но тук става въпрос за честта на българското Народно събрание, която не може да бъде оценена в пари.Моята карта много пъти остава на пулта, но то не е за да гласува друг, както и мои колеги си оставят картите на пулта, излизайки в коридора и отивайки до парламентарната стая, а просто не си я взима. Защото в “Атака” има златно правило и то е да не се гласува с чужди карти. До този момент просто ви заявявам, че абсолютно никой за тази година и половина не е гласувал с чужда карта, колкото и изкусително да е било и колкото и важно да е било за каузата от “Атака”. В това отношение “Атака” няма абсолютно никакви проблеми и го заявявам най-отговорно.
Повтарям, нова компютъризирана система по начин, който специалистите решат, колкото и да струва това и само тя може да реши проблема и да ни извади от едни непрекъснати съмнения: гласували, негласували, конфузии относно взаимоотношения между колеги, които този нов текст сигурно ще предположи и ще има опасност да се случат.
Това е основният въпрос относно гласуването с чужди карти.
Във всички други отношения ние възприемаме предложенията. Няма да бъдем “прът в колелото”.
И още един друг проблем, който бих искал да повдигна, който не е въпрос и на правилник. Още в първото пленарно заседание на 11 юли миналата година аз повдигнах въпроса относно кворума, гласувалите и мнозинството от тези гласували. След това още два пъти съм правил това изказване.
Колеги, този проблем виси с пълна сила, не само в това Народно събрание, а в поне две-три народни събрания назад. Одеве председателят Пирински прочете един текст от Конституцията, който съм цитирал и който очевидно сочи това. При 78 души изписани на светлинното табло с повече от половината плюс един гласувал се приемат решения. Такова нещо просто не може да има.
Г-н Пирински, за мен не е въпросът да има 121 души в кулоарите или наоколо по кафенетата, включително и в близките заведения, 121 души не е въпроса да бъдат събрани бързо, за да гласуват някакъв въпрос, 121 души са задължително присъствие бройка народни представители, които трябва да има не другаде, не в кабинетите, не долу в бюфета, а в самата пленарна зала. Без 121 души в пленарна зала не могат да бъдат взимани решения. И десетки законопроекти, решения и други актове на Народното събрание за нас са противоконституционни и не само в това Народно събрание, а и в други, защото тези 121 души кворум не са били в Народното събрание. И отново поставям този въпрос много сериозно. Той се поставя все по-често и сред обществеността. Известно ми е, че правен политик в Юридическия факултет на Софийския университет в момента работи за това и за разобличаването не само на гласуванията в това Народно събрание, но и в другите и те имат пълното основание да го направят. От това ще има голяма и медийна и законодателна и конституционна, ако щете, бомба, ако наистина погледнем сериозно на въпроса. Просто е така. Нека да не се заблуждаваме. Нямаме ли 121 души вътре непрекъснато. Какво значи от 82-83 души, че са гласували 51 и с това мнозинство се взимат решения. Тези хора от колектива, за който ви говорих, забелязали че съм повдигал този въпрос и ме потърсиха. От тях има и представители по конституционно право на Република България. Няма какво да се заблуждаваме и залъгваме в тази връзка.
Това са моите забележки.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги,
Искам да обърна внимание, че два от проектите за решение, които разглеждаме, ги получихме днес, което не е обичайна практика в българския парламент. В същия, в който получаваме проекта за решение или за нов законопроект, да ги разглеждаме в същия ден. Най-малкото понеже парламентарните групи нямат време да изработят някакво отношение по въпросните проекти за решения. Споменавам това с идеята, че аз гледам на това днешно заседание на заседание, което открива дебата в нашата комисия. Защото ние от ДПС сме с такава настройка, че днес откриваме работата на комисията по проектите за решения, които са четири, а не едно и няма да приключим с окончателно решение. Още повече, напомням ви за обстоятелството, че това е проект за решение и то не се гледа на две четения и всички онези забележки, които вече чуваме и които са сериозни забележки няма как да бъдат преработени между първо и второ четене, защото няма първо и второ четене. Това което можем да направим е да проведем няколко заседания, в които колегите, които имат забележки по правно технически и юридически въпроси, които изникват, да ги направят като допълнение.
С оглед на това аз правя процедурно предложение, което не държа да се гласува веднага – нека да чуем повече мнения, че на това заседание ние няма да гласуваме.
Чухме вече възражения по въпроса за гласуването с чужди карти от правно естество. Защото когато се налага санкция, няма значение дали е на народен представител, дали е на гражданин или е на журналист, той трябва да има процедурна възможност да се защити. В това аз виждам основната слабост на законопроекта в тази му част. Не в това, че санкцията щяла да бъде малко по-жестока, че щяла да бъде малко автоматизирано прилагана, а в това, че няма процедура за защита.
Аз споделям и други възражения. Примерно, по въпроса за гласуването по технически въпроси.
Освен това, аз си позволявам да не считам за безспорни и други важни въпроси, които се третират особено в най-разширения вариант на проекта за решение. Например, безспорно ли е, че Комисията по европейска интеграция трябва да стане Комисия по европейските въпроси. Защо да е безспорно? А какво става с Комисията по външна политика? Тя с какво ще се занимава? Политиката на България по отношение на Европа, като я извадим от Комисията по външна политика, тя с какво ще се занимава. С Азия, с Латинска Америка!? Аз не казвам, че въпросът е неправилно поставен, но не смятам, че е безспорен. Най-малко парламентарните групи трябва да могат да изразят отношение по този важен въпрос, защото като правим една нова комисия да се изпразним една друга комисия.
Правото на евентуалната комисия да изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз безспорно ли е? Ако е така, тогава ще въведем реципрочни правила във всички комисии. Комисията по администрация да изслушва всички кандидати, примерно, за главни секретари. Или Комисията по отбрана да изслушва всички генерали, които кандидатстват, защото е аналогично. Въпросите не са толкова безспорни.
А и още нещо. Да ми определят в понеделник къде аз ще работя, просто някак си на четвъртия ми мандат ми идва малко множко. В понеделник може да трябва аз да работя в кабинета си, защото имам да пиша проект за решение или да пиша предложения за второ четене. Трябва ли да отида в избирателния си район и там да го пиша.
Колеги журналисти тук има нещо и за вас. Не знам дали сте го забелязали. Не всички медии ще могат да отразяват работата на Народното събрание. В момента не виждам къде точно беше този текст.
Янаки Стоилов:
Те знам дали да въвличаме и журналистите в нашата дискусия?
Христо Бисеров:
Правилно. Цитирам: “Всички медии могат да отразяват и откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.” А сега е казано, че само акредитираните. Една медия, дори и без да е акредитирана, пак може да отразява. Тя може да няма представител. Но тя може да вземе интервю от един народен представител отвънка. И тук текстът не е безспорен. Аз разбирам за какво става въпрос, че трябва да има акредитация. То в спорта има акредитация, а защо да няма и в политиката, но това не означава, че текстът трябва да е точно такъв.
По тези съображения аз смятам, че дискусията трябва да продължи с идеята, че ние ще проведем три заседания. Поне лично аз смятам така. Тъй като няма да има второ четене, третото заседание да го отдадем на изчистване на текстовете. Благодаря.
Янаки Стоилов:
По повод на повдигнатите въпроси от г-н Бисеров не по същество, а във връзка с организацията на нашата работа, аз ги имах предвид. Той ми дава повод сега да отговоря на тях.
Първия, за времето, в което разглеждаме част от предложенията. Наистина строго процедурно времето е ограничено за пълно запознаване, особено пък за хора, които не са в състава на комисията. Но спомняте си, че на миналото или на по-миналото заседание аз поех ангажимент пред първите вносители на проекти, че веднага след като бъдат изготвени предложенията, които се очакваха, ние ще стартираме дискусията.
Второто е, че днес наистина не само поради тази причина, но и поради нея, ние няма да пристъпим към гласуване. Това е едно своеобразно първо четене, макар че става дума за проект за решение, в което искаме да видим отношението към основните въпроси и тези, които предизвикват най-много спорове.
Аз ще предложа в края на заседанието да формираме работна група от състава на комисията, в която да влязат представители на всички парламентарни групи и там тази работа да продължи, за да можем да се ориентираме преди следващите заседания на комисията каква е степента на съгласие по отделните предложения. Мисля, че в това отношение имаме общи виждания за по-нататъшната работа. Тази група, ако е в състояние, най-доброто е тя именно да ни предложи нещо, което е освободено от голяма част от споровете или пък да отдели спорното от безспорното така че по-нататък да знаем къде да насочим своето внимание.
Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Аз ще споделя отчасти мнението на г-н Корнезов затова, че наистина съществуващите проблеми във функционирането на Народното събрание не могат да бъдат решени с промени в правилника и няма да се съглася в останалата част с него, тъй като самият факт, че предложения в една и съща посока са внесени от различни парламентарни групи и най-вече и от страна на опозицията и на управляващите е гаранция за това, че може би най-накрая в този парламент се е породила политическа воля за това промените в работата на парламента да се случат. Т.е. да се решат въпросите, които са доста нелицеприятни за нас като народни представители, като например гласуването с чужди карти и създаващото се с оглед на това отрицателно обществено мнение по отношение работата на парламента.
Истина е, че работата на народния представител в никакъв случай не се свежда само до гласуването на един или друг законопроект, но като чели дебата в зала, дебатите, които се водят в постоянните комисии остават встрани от вниманието на медиите, а и оттам на обществото и в крайна сметка се създава една превратна представа, в която едва ли не основното, което правят народните представители е да гласуват определени актове и то да ги гласуват не по правилата. Самата идея да се въведат правила или по-точно да се прецизират съществуват или даже да се повторят съществуващите и да се заяви ясната воля, че започна вече дискусията по тези проблеми, която ще продължи при следващите две или три заседания и ще довърши в пленарна зала с вземането на определени решения е гаранция за това, че тези промени ще се случат.
В никакъв случай предложенията на нито един от вносителите, включително и нашите с г-н Пирински и г-жа Антонова не са безспорни и не са абсолютно изчистени, но, според мен, е възможно да се направи един подобрен вариант от всичко, което са предложили различните групи вносители.
Кои според мен са основните проблеми, които поражда идеята да се преодолее гласуването с чужди карти. На първо място, това е контролът за гласуването с чужди карти. Истината е, че председателстващият на определено заседание (водещият на определено заседание) няма как да следи затова какво се случва в цялата зала и затова считам за удачно нашето предложение в този процес да се включат парламентарните секретари, които по дефиниция имат ангажимента да подпомагат работата на водещия заседанието. Може би е спорен въпросът дали те ще се превърнат в някакъв модел контрольори, но ако това са хората, които са излъчени от парламентарните групи да извършват тези функции, включително и да станат изразители на нашата обща воля, за да се преодолее този проблем, мисля че това не е толкова невъзможно.
Следващият въпрос е по установяване на самите нарушения. Сега ние с този правилник, трябва да си го признаем, внасяме един серозен абсурд в изобщо съществуващата система на наказванията във всички закони и най-вече на системата на административното наказване, защото в случая абсолютно нарушаваме правилата по това да бъдат разделени като момент установяването на нарушението, санкционирането на нарушението, определянето на санкцията, обжалването на това нарушение, актът с който се налага. Ние тук създаваме една процедура, която е абсолютно различна от всичко това, което съществува в другите закони – процедурата за административното наказване, която е общо възприета. Тук бих си позволила да кажа, че може би с оглед на целта, която преследваме, и очакванията това нещо да се случи по проблема, който отдавна е във фокуса на общественото внимание, си заслужава да се наруши общата процедура и ние тук да създадем една специална процедура, която след като я приемаме в правилника е ясно, че ще се подчиняваме именно в този вид, в който е. Иначе е знаменателен фактът, че в момента съществуват тези възможности да се налагат санкции и за еднократно гласуване, и за повторно гласуване, и да се налага парична санкция и да се обжалва тази санкция пред председателя на Народното събрание, но това до момента не се случваше именно поради това, че този въпрос не беше поставен по този начин ребром и в крайна сметка не беше постигнато общо решение по него.
Тук също така стои въпроса и за размера на санкциите. Аз не мисля, че това е най-важният въпрос. Но тук може би трябва да изхождаме от общите правила, че не е важен размерът на санкциите, а важна е самата неотменимост на наказанието, т.е. да са реалистични тези санкции, да бъдат приложими и да бъдат разумни. В този контекст може би направеното от нас предложение ще бъде възприето и от колегите от ОДС.
Няколко думи за предложенията, които се правят в посока оптимизиране на работата на Народното събрание в контекста на нашето пълноправно членство в Европейския съюз, считам за удачни предложенията, които сме направили и които разписват участието на членовете на европарламента в работата на нашия парламент, парламентарния контрол по отношение на участието на правителството в дейността на различни европейски институции. Според мен, би могло в работата на постоянните комисии, а именно в чл. 23, ал. 1 от сега действащия правилник по-ясно да се разпише ангажимента на постоянните комисии в изработването на позиции на България в институциите на Европейския съюз и това да бъде не само ангажимент на Комисията по европейските въпроси, а да имат конкретни такива ангажименти самите постоянни комисии.
И само две думи за предложението, за което не стана дума на Мария Капон. Може би не точно в този вид и с този текст, но би следвало като така или иначе се занимаваме с промени в правилника, да въведем и някакви ясни правила, които да уреждат допълнителното възнаграждение, което получават депутатите, свързано с тяхната дейност.
Христо Бисеров:
Мая, това не е допълнително възнаграждение. Няма такова.
Мая Манолова:
В момента не мога да го формулирам точно, но има предложение.
Финансови правила по бюджета на Народното събрание за допълнителните разходи на народните представители.
Този въпрос беше поставен във връзка с разглеждането на бюджетните закони. И след като там с общо съгласие Народното събрание реши, че тези въпроси ще бъдат уредени в правилника, по някакъв начин да бъдат регламентирани с тези промени. Това е.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак има думата. След това г-жа Антонова.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,
Уважаеми г-н Председател на комисията,
Уважаеми колеги, наистина въпросите, които обсъждаме са висящи и обект на дебати вече дълги години. Тези проблеми не висят само в рамките на сегашното Народното събрание, не бяха новост и в предишното Народно събрание, както каза и г-н Корнезов, който е дългогодишен парламентарист. Това са проблеми, свързани с функционирането на Народното събрание от самото начало на демократичните промени в България. Целият въпрос е дали ние трябва така стихийно, импулсивно да подхождаме към решаването на такива проблеми, които са доста дългогодишни. Самият факт, както каза г-н Бисеров, че едва ли не от вчера за днес и днес за днес ние сме приканени да вземем категорично решение по 5 проекта за изменение на правилника и то в процедура на взимане на еднократно решение (еднократно гласуване), мисля че не е най-подходящият начин за адекватно решаване на тези проблеми.
Аз виждам в по-голямата част от тези предложения конструктивен елемент, добронамерен елемент като намерение за подобряване на съществуващото статукво. Но именно в детайлите се крие дявола или кучето. В детайлите ние трябва да внимаваме, за да не би да постелем пътя към не за там, където трябва, с нашите добри намерения.
Някои от предложенията, струва ми се, че са много крайни. В някои от предложенията се отива към откровена полицейщина, в други предложения се намесва употребата на специални технически средства, едва ли не. Това ми напомня за един американски сериал от преди няколко години, в който изключително се залагаше на употребата на възможно най-усложнените технически средства и въпреки това този сериал се казваше “Мисията невъзможна”. Нека да подхождаме по-прагматично към нещата. Нека да не си мислим, че въвеждането на крайно съвременни технически средства ще ни решат проблемите, които са по-скоро обективни, а не толкова технически. Те са заложени в обективната обстановка и в условията, в които работи Народното събрание. Не са толкова субективни. Мисля, че правилният подход, който трябва да възприеме работната група, която инициатива също подкрепям, е да се търси възможно най-оптимално решаване на обективните предпоставки, които водят до явлението “гласуване с чужди карти” по-скоро, отколкото да се плъзгаме по плоскостта завишаване на санкциите или пък използване на специални технически средства.
В тази връзка, струва ми се, г-н Председател Пирински, че заслужава внимание идеята да се разшири Вашето право, което вече Ви беше дадено с този правилник като председател на Народното събрание да насрочвате гласуване по определени точни в определен ден и час. Т.е. процедурата по чл. 59 да се разшири, да се детайлизира и да се развие, за да може по този начин да се реши въпроса. Мисля, че там е проблемът на гласуването с чужди карти. Всички ние знаем, особено наблюдателите в Европейския парламент, другите колеги народни представители, които са посещавали национални парламенти, всички знаем, че на много места това е абсолютна практика – в определен ден и час, се насрочва гласуване по повече от един законопроект и тогава повече от 90% от народните представители присъстват в залата и гласуват. И там никой не се оплаква от проблем “гласуване с чужди карти”. Ако това нещо стане в българския парламент, ако всеки народен представител знае, че например в четвъртък от 9.00 до 12.00 часа има само гласувания, било то на първо или на второ четене на законопроекти, той ще знае, че в този промеждутък от време няма да си насрочва други срещи, няма да поема други ангажименти и залата ще бъде пълна и всеки ще гласува със своята карта. Няма да има нужда някой друг да му гласува с неговата карта. Повтарям, ако това нещо съумеем да го направим, да го детайлизираме в правилника от само себе си ще отпадне и проблема и необходимостта от неговото решаване с други средства.
Това решаване също така може да стане и с процедурата по новия чл. 75а. За разлика от г-н Корнезов аз смятам, че това също е добро предложение – да се даде възможност по явно технически въпроси, по въпроси, по които има пълен консенсус като, например, въпросите за допускане в пленарна зала на заместник-министър или друго лице, за няколко секунди председателят приканва онзи, който е съгласен да вдигне ръка и се вижда явното мнозинство, ако и единодушие и приключваме. Няма защо да чака председателя 30 сек. Да натискат хората карти и на таблото да стане 70-80, да надмине половината от първоначалния кворум, за да обяви председателят приключване на гласуването и обявяване на резултата. Това е практика, която също съществува, тази възможност е предвидена и в правилника, не се използва, а тя трябва да се използва, за да се пести време и да се отхвърлят подобни въпроси, които не заслужават чак толкова народното събрание да им отделя внимание.
На последно място искам да посоча, че Народното събрание, както беше казано, има много наболели проблеми, много от които не са въпрос на решаване в правилника. Аз обръщам внимание на всички колеги, включително и на нашия Председател на Народното събрание, нека да не се фиксираме върху един проблем само защото има някакъв медиен натиск или друг. Нека да се занимаем и с други проблеми, които също са хронични във функционирането на Народното събрание като институция и тогава може би ще направим така, че всички заедно ще намерим начин да подобрим имиджа на Народното събрание, без да отговаряме и да тичаме след събитията и за всеки конкретен медиен натиск да търсим някакъв вариант за изход от ситуацията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. Г-н Шопов, реплика ли искате да направите.
Павел Шопов:
Реплика и пропуснах одеве да кажа, че моето становище е и се обявявам решително против това разделяне на дебата от гласуване. Съображенията за това не са партийни, не са пристрастни, те са строго парламентарни. Ако добре разбираме нещата, ние можем ад стигнем до извода, че те са в една неразривна връзка. Не знам как е в чуждите парламенти, може и да е така, но в България традицията е била винаги след дебата да има гласуване и по Конституцията е така. Не трябва да се забравя, че там се говори за обсъждане и гласуване, т.е. те са в едно неразривно цяло, в една връзка. Така се получава много опасно – да се неглижира дебата за сметка на гласуването, да няма необходимия брой хора на дебата. И това стане ли система в работата на българския парламент ще стане така, че да се струпват депутати за гласуването, а дебатът, който е не по-малко важен и който се очаква от хората да го чуят, да бъде лишен от представянето му в пленарна зала. В крайна сметка гласуването е резултат на дебата, на обсъждането и това отместване на гласуването във времето, обезсмисля това. От друга страна ще се получи така, че едни хора дебатират, а други гласуват. Ако този въпрос има за цел да реши въпроса за гласуването с чужди карти, няма да стане. Когато един дебат от едно заседание се предава по телевизия и хората очакват да видят кой се застъпва за една или друга позиция и как ще се гласува, това няма да стане.
Съображенията ми са чисто парламентарни и в тях няма абсолютно нищо партийно или партизанско, ако мога така да го нарека, че така ни отърва.
Янаки Стоилов:
Всъщност тук се застъпват две противоположни становища във връзка с обсъждания въпрос за дебатите и за гласуванията.
Мисля, че не се налага г-н Казак да доразвива своето гледище, но ако желаете, заповядайте.
Четин Казак:
Аз продължавам да отстоявам тезата, че ако се създадат обективни условия за гласуването така, че то да бъде добре организирано, предварително да се знае. А не както е сега в момента, особено при гласуванията на второ четене, похвална е практиката това да става в определен час.
Уважаеми г-н Шопов, не може да очаквате Вие народният представител, който е лекар, да присъства от 9.00 до 14.00 часа да присъства на обсъждането на данъчни закони, например. С какво неговото присъствие ще допринесе за обективността, за пълноценността на дебата. По-добре е той да гласува, когато се насрочи часът за гласуване, отколкото да присъства, неучаствайки в дебата. Така или иначе той няма да участва в дебата.
Павел Шопов:
В парламента той е ч качеството си на народен представител е не в качеството си на лекар.
Янаки Стоилов:
Нека да не влизаме в пререкания. Тази дискусия е по-дълбока. Все пак ние чрез правилника я ограничаваме по някакъв начин. Въобще за профила на ориентация и за връзката между компетентност и представителност твърде много ще разширим дискусията, ако продължим.
Четин Казак:
Именно. Ако се създадат обективни предпоставки да се оптимизира процеса на гласуване, мисля, че ще се минимизира, ако не и напълно да отпадне проблема “гласуване с чужди карти”.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова. Заповядайте.
Надя Антонова:
Аз като един от вносителите на проекта за решение от името на Коалиция за България няма да представям същия.
Искам най-напред да се извиня на колегите от Правната комисия, които са се затруднили с това, че предложението едва днес е раздадено. Идеята ни е днес в Правна комисия дебатът да бъде отпочнат, защото става дума за доста сериозни предложения и намерения, както виждат народите представители.
Освен това искам да благодаря на всички членове на Правната комисия затова, че отделят необходимото внимание на направените предложения за изменение на правилника. Мисля, че се получава една много прилична и плодотворна дискусия, която надявам се да продължи на следващи заседания на комисията.
Същевременно аз споделям и становището, че промените в правилника, които ние предлагаме, и другите колеги от парламентарните групи предлагат, не са единствения начин да се разрешат проблемите на парламента. Аз не считам, че промените в правилника са някаква панацея. Панацеята мисля, че не съществува точно както перпетуум-мобиле. Но тези промени в правилника са част и бих искала да бъдат част от една комплексна схема за подобряване, за оптимизиране работата на парламента и за повишаване на личната отговорност на депутатите и тяхното активно участие в работата на пленарните заседания и на парламентарните комисии.
Позволете ми колеги съвсем накратко да взема становище по мненията, които се изказаха. Разбира се няма да мога да взема становище по всички мнения, защото много от изказванията съвпадат с това, което аз лично мисля и колегите ми вносители, но все пак.
Очертаха се няколко спорни тези и не знам защо или може би по степен на важност, колегите започват от идеята за различния режим на санкциите, подчинен на 116 и 117 от съществуващия правилник. Ние предлагаме нещо различно. Вярно е, че в момента нашият правилник създава една диспозитивна възможност, незадължителна възможност да се налагат бих казала наказания на народните представители. Ние обаче предлагаме наказание в кавички. Не искам да изпадаме в юридическа схоластика наказание ли е или не е, но това е част от един голям дебат за частно правния статут на депутата и не искам да го отварям. Дето се казва един квазидебат и го наричам наказание в кавички. На мен ми се струва, че е подходящо нашето предложение наказанието да бъде налагано императивно, като отчитаме тежестта на самото наказание и влиянието на това наказание върху общия законодателен процес. Ето защо председателят или председателстващият би следвало да не му се дава възможност диспозитивно да налага или не наказание. Вярно е, че трябва да се запази правото на преценка на наказващия председател дали да наложи или да не наложи наказанието. Преценката, според мен, се корени на друго място – има ли извършено нарушение, виновно ли е извършено нарушението и пр. Така че не се ограничава правото на преценка. Същевременно чрез тази неотменимост на наказанието за гласуване с чужди карти, се акцентира върху тежестта на нарушението и то получава адекватно по-тежко наказание.
По отношение на новите субекти на наказание. Вие казвате: въвеждаме нов субект на наказание – това е депутатът, с чиято карта е гласувано. Това е новост в нашето предложение и аз бих могла да намеря опора в нашето предложение, като го обясним с така нареченото допустителство за извършване на нарушение.
Недейте да ми реагирате с междуметия, уважаеми колеги, защото това е една банална правна форма в административно-наказателното право. Знаете по колко специални закони допустителството се въздига в нарушение и се наказва. Тук ми подсказват, че може и да е съучастие. Няма лошо. Въпросът е, че може да се намери опора в действащото законодателство с това, което предлагаме ние. Ако желаете, аз не съм против да се упражни и в тази посока. Това ще бъде едно чудесно преживяване за нашия интелект.
По отношение на повторността, което ние предлагаме. Това е един квалифициран състав на нарушение. Вярно е, че той е нов, но повторно нарушение е извършено тогава, когато от първото нарушение няма една година, т.е. не е изтекла една година и това също ми се струва, че е принцип в административно-наказателното право.
Що се касае до налагащия административното наказание, разбира се, че е трудно и не това е същностната роля на председателя или председателстващия заседанието да следи колегите си дали гласуват с чужди карти, особено ако не се възприеме идеята за фотоснимки и видеозаписи. За това ние като вносители предвиждаме председателят на събранието, като разбирам самият председател и заместниците, да бъдат подпомагани при установяване на нарушението от секретарите на Народното събрание, а те да бъдат подпомагани от квесторите на Народното събрание. Аз съм радостна от емоционалната реакция, което показва, че стимулира освен мисловния процес и чувствителността на адвоката и ме кара да предполагам основателно, че ще направим добър правилник.
Уважаеми колега Шопов, аз се изплаших да не напуснете заседанието на Правната комисия, защото искам да ви кажа лично, че не възразявам да има такава компютърна система за гласуване с възможност за пълна идентификация на гласувалото лице. Съгласна съм да го направим, но знам, че ние нямаме концепция как практически да стане това. След като нямаме техническо виждане, нямаме концепция, означава ли, че трябва да занемарим проблема с гласуването с чужди карти. Очевидно не.
Павел Шопов:
Ще направим концепция.
Надя Антонова:
Докато направим концепция, докато я дискутираме и докато я приемем, дай Бог, няма ли да се борим с гласуването с чужди карти. Аз ви моля да бъдем по-припрени в това отношение и да си подхванем борбата отсега.
Що се касае до възражението - несъгласието на колегата Шопов, уважаван от мен мой състудент, да не се разделя процеса на дебата в пленарна зала от процеса на гласуване, аз смятам, че това ваше възражение търпи сериозно възражение. Ако сте обърнал внимание на предложението, което правим ние от Коалиция за България, ние увеличаваме работния ден на заседанията на постоянните комисии. Идеята ни е, че същинският дебат по проектозаконите и решенията трябва да се разгарят в парламентарните комисии. Пример за това е и днешното заседание на нашата Правна комисия.
И още защо? Защото на заседанията на постоянните комисии присъстват и всички заинтересовани лица надлежно поканени от съответните председатели. Те имат възможност да изразяват становища. Съгласете се, че там е същинският дебат. Присъстват и видни практици в съответната материя, присъстват хората на доктрината и затова дебатът ще се състои. Но неговото истинско и пълноценно място е в постоянните комисии.
Това е, което искам да кажа най-общо. Аз се надявам, че колегите ще продължат участието в дебата така пълноценно.
Само искам да добавя, че процедурата по наказанията, наказанието доколкото тук може да се приложи административно-наказателно право, наложените наказания за отстраняване от заседание на парламента и удръжката от възнаграждението могат да бъдат оспорвани. И в правилника си има разписана процедура, която ние не я променяме.
Накрая, позволявам си да се присъединя към процедурното предложение, което прозвуча от няколко колеги, да не се пристъпи към гласуване днес, не сме имали впрочем и такова намерение като вносители.Съгласна съм и подкрепям идеята на председателя на постоянната Комисия по правни въпроси да се състави една обща работна група, която да подготви промените в правилника, като се има предвид и особеността, че решението, с което ние ще изменим правилника подлежи на едно гласуване, като се имат предвид и предложенията на другите парламентарни групи и колегата Христо Кирчев, който има индивидуално предложение се покриват до голяма степен като предмет. Това е.
Янаки Стоилов:
Г-жа Николова и г-н Арабаджиев. А преди това г-жа Масева.
Елиана Масева:
Уважаеми колеги, все пак похвално е, че се правят някакви усилия да се подобри правилника, макар че нещата стават все по-ясни и по-прозрачни, има причини в дейността на Народното събрание, които водят до неуспех на всички начинания, свързани с дисциплина, санкции и контрол. Може би този въпрос ще бъде все по-важен и все по-очебиен особено след приема на България в Европейския съюз. Дали обаче с нашата човешка дейност и чрез правилника като инструмент ние можем да подобрим дейността и най-вече имиджа, защото много от текстовете говорят за това. Нашето желание е да подобрим и авторитета на Народното събрание. Дали те ще бъдат факт обаче, аз дълбоко се съмнявам.
Всяко налагане на повече ограничения, възможността за санкциониране води до други дефекти – тези нови задължения да не се изпълняват и така в един кръг от постоянно напрежение.
Това, което предлагахме ние с приемането на правилника на 40-то Народно събрание беше действително информационната система. Тя нямаше да реши всички проблеми, но все пак щеше да бъде онзи обективен измерител, който ако не решава проблемите, поне не създава възможност за допълнителни конфликти. Това нещо до този момент, ето вече мина една година, даже ние ви заявихме в пленарна зала с текстовете, които бяхме предложили, че имаме идеи и концепция за разработване на такава информационна система, че има софтуери и че няма да откриваме топлата вода. Мисля, че е добре да се върнем към тази идея. Тя е добра, а мисля, че и г-н Шопов сподели тази идея.
Може би ще се преповторя с много от останалите колеги и затова ще се въздържам, за да не губя време.
Но искам да ви кажа, че това, което се предлага, е добра новата глава: Парламентарен контрол по въпросите на европейския съюз. Тъй като това е дейност, която ще бъде нова за българския парламент, е хубаво на тази тематика да обърнем особено голямо внимание. Освен на нея, е хубаво да разширим вниманието си в правилника и по това как дейността на европейските структури ще рефлектира върху работата на българския парламент. Това нещо засега липсва. Това, че има няколко текста, предложени от група народни представители като реплика на изменението в Конституцията, мисля, че не изчерпва новия дневен ред на българското Народно събрание в условията на членство в Европейския съюз. За това предлагам и може би ще е удачно на второ четене тази работна комисия, която ще обобщи всички проекти за изменение и допълнение, да направи един опит и да поработи малко по тези норми и във връзка с предстоящото функциониране и то пълноценно на останалите парламентарни комисии и разни други неща, които мисля, че сега не е времето да ги излагам в детайли.
Има обаче и предложения, които са много шокиращи. Нас като опозиция ни шокира най-много факта, че има проект, който намалява времетраенето на парламентарния контрол. Според нас, това е абсурдно, тъй като това е едно от основните конституционни задължения на Народното събрание. Има откровено антиконституционни текстове, свързани с осъществяване на парламентарен контрол над областни управители, над изпълнителни агенции и т.н. – нещо, което може би г-н Корнезов, Вие като председател на Временната комисия за поправки в Конституцията може да го разгледате или поне да обсъждате, ако не вземете решение, но мисля, че е дошло време тези идеи във връзка с контрола, във връзка с взаимодействието с Министерския съвет, с министрите, с бъдещите евродепутати и с всички наши представители в европейските структури да бъдат много по-детайлно разработени.


Елеонора Николова:
Само с две изречения. Аз благодаря на г-н Казак, той като чели най-добре е усетил духа на предложенията, които правим, защото създаването на лоши правила води до абсурдни практики. Това сме го изписали в мотивите. Действително смятаме, че гласуването в определени часове, което е европейска практика, ще подобри нещата и до голяма степен ще изкорени това явление. Най-малкото ще направи обективно възможност за по-голяма част от депутатите в определен час да бъдат на работните си места. Аз искам да кажа, че отсъствието от залата до голяма степен е свързано с липсата на условия. Защото знаете в другите парламенти, при един дебат, в който не можеш да вземеш същностно отношение, примерно, за ветеринарния контрол аз не мога да бъда полезна, но няма никаква пречка в това време да бъда в кабинета и да работя и когато дойде време за гласуване, навсякъде светва лампичката, дори има и звуков сигнал, че предстои гласуване, което значи, че депутатите се събират в залата и упражняват това си задължение.
С оглед на това, че материята става все по-специализирана, аз отказвам да разглеждам депутатите като хора пенкилер и като ученици, които трябва задължително да стоят от до, дори и в един дебат, в който не могат да участват. Разбира се, че ще участват в гласуването. Вие знаете, че във всеки вторник се разглеждат законопроекти в групите и там, където има представители в специализираните комисии, те оформят и становището на групата, което вече е политическо.
В този смисъл аз ще поддържам определянето на часове като една гаранция, че добрите правила ще дадат и по-добро поведение.
Вярно е, че са много абсурдно изписани правилата, които ние внасяме като парламентарна група, но аз мисля, че там трябва да се види идеята. Не председателят да е този, който да следи като учител- класен или както щете, депутатите и да ги санкционира. По-скоро това трябва да бъде проблем на Етичната комисия.
И едва ли мазохизма, който явно ни е обхванал всички, ще роди нещо много добро, защото санкциите никога, особено пък санкции на парламентаристи малко абсурдно ми звучи. Действително това е проблем на етика и на нарушаване на етични правила. Може би председателят и председателстващите може би трябва да бъдат подпомагани от Етичната комисия, ако има много груби прояви на нарушение. Защото аз не мога да си представя, че един председател, който следи текста, който е много сериозен и трябва да внимава кое ще предложи на гласуване, той задължително трябва да гледа кой какво прави с картите. Това е абсурд.
Приключвам с това, което каза г-жа Масева. За мен действително чл. 89, който ограничава много възможностите на народните представители, техните питания и въпроси да бъдат по някакъв начин отклонени, според мен, той въобще не трябва да съществува, защото част от парламентаризма, особено на опозиционния парламентарист, това е в правото да упражнява и да защитава интересите на избирателите си чрез въпроси, които да не бъдат ограничавани.
Благодаря ви.
Одобрявам предложението на има работна група и не днес да бъде решаването на този сложен въпрос.
Александър Арабаджиев:
В проектите за решение аз бих предложил да се вкара и един такъв текст: Народното събрание заседава в сградата на бившия партиен дом или както се казва тази сграда. Колкото и това да изглежда на шега, това решава много проблеми, включително и във връзка с начина на гласуване и подготовка на Народното събрание. Това го казвам на шега, но все пак. Очевидно ние не можем да чакаме решаването на този проблем, но е уместно, възползвам се и от присъствието на председателя на Народното събрание – г-н Пирински, да изразим подкрепа на такава идея и да я вкараме в публичното пространство за обсъждане. Да използваме промените в правилника за тази идея.
Всеки от нас, както каза г-н Казак, е бил в чужд парламент и в Европейския парламент и вижда, че там просто технически не става дума за гласуване с чужда карта. Няма как да стане. Не искам да се спирам на този въпрос.
Г-жа Антонова каза, очевидно идеята е, че работата трябва да бъде в комисиите, аз съм съгласен с това, но мисля, че тази идея не е добре изразена в проектите. Искам да кажа какво трябва да имаме предвид при правенето евентуално на едно общо решение. Да видим не може ли, като запазваме структурата, конституционното положение, че законите се приемат на две гласувания, да определим по-конкретно съдържанието на едното гласуване и на второто гласуване и какво се прави при едното и при другото и къде всъщност се решават въпросите при второто гласуване. Аз мисля, че това е много важно, за да подобрим съдържанието и ефективността на законодателния процес, а не да се изправим в ситуация да не знаем даден закон как е приет всъщност и кой му е баща, като понякога вносителят не може да си го познае. Това е по-важно, отколкото гласуването с чужди карти.
Аз лично съм съгласен, че трябва в условията на специализация на модернизация не може да се изисква всички народни представители да разбират от всичко.
Г-н Председател, аз намирам за много важни нещата, за които говори г-н Шопов, но Вие казвате, че ние не можем сега да ги обсъждаме. Очевидно не можем да ги обсъждаме, но в крайна сметка става дума затова къде се взимат решенията, каква е ролята на парламента в една институционална структура на едно общество на една държава или сега в контекста на европейската интеграция – къде се взимат решенията, кой ги взима и какво прави парламента в цялата тази ситуация. Ние не случайно търсим решение на въпроса за участие на българския парламент по отношение на контрола, който той упражнява в контекста на участието на българските институции в дейността на институциите на Европейския съюз, а ще стои и въпроса с оглед на бъдещата европейска конституция за участието на националните парламенти пряко в европейската архитектура. Но както вече много хора казаха, не само нормите решават всичко. В крайна сметка аз не бих поставил като г-н Пирински въпроса да се “пресича на червено или да не се пресича”. Между това, което става на кръстовището пред Софийския университет или по-надолу на Орлов мост и това какво е нашето поведение въобще има връзка и ние трябва наистина с всички средства да се борим за върховенството на закона.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания. Г-н Пирински, заповядайте.
Георги Пирински:
Няколко процедурни уточнения преди да коментирам по същество.
Както говорихме с вас, аз също споделям разбирането, че на това заседание няма да има гласуване. Това беше и постановката на г-н Стоилов, че това е първо заседание, на което се мотивират направените предложения, започва дискусията, но няма намерение, няма такава нагласа да се приемат днес решенията, които са предложени, едни или други.
Второ, разбира се, че всички предложения са предмет на дискусия. Няма нищо, което априори да се счита за безспорно и за непременно налагащо се да бъде прието. Ясно е, че това са предложения, със статута на предложения и те изискват дискусия.
Струва ми се, че в случая с работата по правилника има определена практика. Обикновено тя е в началото на един парламент. Създава се временна комисия, която заседава, изготвя се протокол за всяко заседание. В началото на този парламент, между 12 юли и 18 август е имало 7 заседания или поне 7 протокола съм виждал, т.е. в разстояние малко повече от месец са проведени 6 заседания и едно заключително. Смятам, че идеята да има 3 в този случай е уместна и в същия времеви хоризонт – да речем на 30-тина дена. Щом в началото на парламента сме могли да проведем 6 заседания, сега при поправките бихме могли да проведем до 3, като се окаже нужно, като се изготвят протоколи, обсъждат се направените предложения и се работи в рамките на работна група за изготвяне на обединен проект за решение. Разбира се, може да се преценява кое доколко да бъде предмет на съгласие и кое да се отразява в евентуалното обобщено предложение като мнение, неподкрепено от комисията, което ще се дискутира в пленарната зала, както се процедира стандартно в парламента.
И още едно уточнение. Прозвуча една критика, че предложенията що се отнася до тези, които сме внесли ние, не са достатъчно далече отиващи, не са достатъчно комплексни и т.н. Да действително, това са предложения, които представляват една първа крачка. Тук ние трябва да избираме между това да сме изчерпателни и да сме докрай комплексни и необходимостта някои язви и то не само от етична гледна точка язви в работата на парламента, а пороци да бъдат част по-скоро отстранени. И тук вече искам да обърна внимание, че ние нямаме лукса на безкрайното време. Защо считам така? Считам, уважаеми колеги, че по-голяма част от разсъжденията относно това каква да е санкцията, дали да бъде императивна или диспозитивна нормата, с която тя се налага и т.н., се разминават с дълбокия смисъл на проблема. Дълбокият смисъл на проблема беше назован от г-н Павел Шопов. Той е легитимността на парламента, легитимността на актовете, които парламентът приема. Аз не разбирам какъв въпрос би могъл да бъде по-фундаментален от този, тъй като основите на Конституцията предвиждат , че България е правова държава, в която се управлява според Конституцията и законите в страната. Законите са онова, което приема Народното събрание с гласуване и ако това гласуване е опорочено, извинявайте, как ще апелирате към който и да е да спазва този закон. Нещо повече, г-н Шопов ни подсказа за един много задълбочен анализ, който се провежда от гражданска структура, която си поставя въпроса дали въобще актовете не само на този парламент, но и на предхождащите го, са конституционно съобразни, т.е. законни или са опорочени и то опорочени поради липсата на кворум и поради начина на гласуване – точно затова, за което говорим в момента. Аз не виждам по-съществен въпрос, с който да се занимаваме днес тук от легитимността на легислатурата. Разбира се, разсъжденията на г-н Шопов, според мен, ас неточни най-малкото и несъстоятелни, защото той по незнание, а може би като предпочита да пренебрегне съответните текстове, не обръща внимание на сега действащия правилник. Той неколкократно се позова на моя цитат на чл. 81, ал. 2, аз ще го повторя: “Събранието прима законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.” И около думата “присъстващите” върви спора. Онези от вас, които познават правилника – г-н Корнезов и другите колеги, прекрасно знаят, че има един текст в самия край в Допълнителните разпоредби, където се дава пояснение на едни или други понятия, § 4 от Допълнителните разпоредби на нашия правилник казва, че под присъстващи при тайно гласуване се разбира еди-какво си и “под присъстващи при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуване”. Така че за тия 78, за които говори г-н Шопов, са тия присъстващи, които в момента се намират в залата и те съгласно правилника са легитимната извадка, от която трябва да се види дали повече от половината от тях са гласували “за” и на тази база се регистрира резултата. Разбира се, това може да се атакува в Конституционния съд от гледна точка на записа “повече от половината от всички”. Тук вече отиваме до въпроса за откриване за заседаването на Народното събрание, а то е свързано именно с изискването за повече от половината и затова трябва да има проверка на кворума дали има повече от половината в началото и при подновяване на заседанието.
Тезата, че проблемите на Народното събрание, свързани не толкова с правилника, а това как се ръководи заседанието, също, според мен, не издържа. Защото задължението на един председател е не друго, а да прилага правилника. Той не може да е на свободна практика, на свободно творчество и да си избира по какъв начин да ръководи нито самото заседание, нито работата на Народното събрание. Точка 9 от ал. 1 на чл. 8 на правилника предвижда точно това: “следи за спазването и осигурява спазването на Правилника за организацията и дейността на парламента”. Така че въпросът е правилникът да е достатъчно добре редактиран формулиран, за да не оставя място за интерпретации. И по всички въпроси, по които един народен представител или опозиционна група счита, че председателят действа в разрез с техните разбирания, да може да се позове на текст в правилника, който да бъде доказано, че председателят го е нарушил. Това, какво пише в един правилник на парламента, е възможно най-сериозно като текст и по простата причина, че Конституцията е установила, че Народното събрание работи не по друго, а по Конституцията и по правилник, приет от него и този текст е възпроизведен в първите членове на правилника, по който работим. Това е нашият закон. И ако вие твърдите, че няма значение какво пише в закона, аз не ви разбирам. Това е просто несъстоятелна теза. Стигаме по същество.
Първо по въпросите на Европейския съюз и членството, за да ги изчерпим. Разбира се, че това е предмет на обсъждане, на дискусия какви да са правомощията на комисията, как да се казва, как да е разпределена нейната компетентност във връзка с другите комисии - въпроси, които трябва да се дискутират. Но поначало това, което предлагаме ми се струва, че е една подходяща основа за такава дискусия. Не прозвучаха особени критики освен в едно-две изказвания, така че смятам, че може да се работи достатъчно добре на тази база.
Що се отнася до организацията на работата на народните представители. Всичко което се счита, че е в повече, че е излишно, разбира се, може да се спести още отсега, може да се запише, че това е по правило програмата за една работна седмица. Може обаче тази норма или текст да създава повече въпроси, отколкото да решава проблеми и в този случай да се приложи правото за яснота – да се зачеркне. Така че тук няма някакви “свещени крави” в това отношение.
Въпросите за текстовете по гласуването аз държа да бъдат разглеждани възможно най-сериозно и аз ще ги отстоявам докрай по простата причина, че от всичко, което чух, за мен възниква един простичък въпрос. Искаме ли да спрем да се гласува с чужди карти или не? Ако искаме, дайте да го направим, а не да си изобретяваме най-различни аргументации. Какво се предлага по същество? Онова, което г-н Четин Казак ни предлагаше: да се премахнат предпоставките за гласуване с чужди карти. Какви са предпоставките? Наличието на чужда карта без народен представител зад нея. Да отнемем изкушението, г-н Казак, преди да сме го консумирали деянието. Въпросът съвсем не е в момента на гласуването някой да се разтича, да гони да следи и т.н. , а просто да няма уреда, с който да се консумира това престъпление закононарушение. Уредът е простичък. Една пластмасова карта, която се вади с изумителна лекота от жлеба и която с едно просто движение народният представител прехвърля от пулта в джоба си или когато е дама, в чантичката си. Както знаем тя съдържа необятен набор, микровселена. Но майтапа на страна. (От една страна, е хубаво, че заседанието минава с необходимата доза хумор, но това не бива да променя достатъчно сериозната същност на този, който говори.)
Аз смятам, че е напълно приложимо това, което е предложено, да има толкова карти на пултовете колкото са народните представители и това да е грижа на парламентарните секретари или техни колеги така, както има сега дежурни по група. Разбира се, квесторите да им помагат, когато те не успеят да се справят с тази своя функция, да бъдат в помощ и да извадят картите там, където не се вижда депутат зад тях. Това спокойно може да се прави в началото на всяко заседание и след подновяването му.
Що се отнася до времето за гласуване. Мен поначало не ме смущава предложението да бъде назовано времето в началото на всяко заседание и при подновяването на всяко заседание. Дълбоко ме смущава и продължавам да твърдя, че е неприемливо това да бъде веднъж на седмицата в определен час. Ангажиментът на народните представители е да бъдат в Народното събрание, когато има пленарни заседания. Досега в тази сграда са работили 5-6 състава при същите условия. Сега, разбира се, на дневен ред е оползотворяването на двете сгради на Народното събрание. Това е въпрос, който е на дневен ред, актуален е, трябва да го решим в разстояние на следващата година. Както разбирате, това не става за ден-два. Не на последно място, това е свързано и с бюджета на Народното събрание, който, както навярно сте проследили в пресата, е предмет на дискусия като проект между нас и Министерството на финансите от средата на тази година. Ние имахме едно предложение, което беше с 30% по-високо от сега разписаното в проектозакона, след първия диалог го намалихме някъде с 20-тина процента по-високо от предлаганата ни сума. Както виждаме правителството е записало сума, която е на практика същата като миналогодишната. Така че предстои да дискутираме тук и съм уверен, че ще намерим доброто решение. Но нито е въпрос на технически средства, за да премахнем гласуването, нито на кабинети, за да осигуряваме на кворума, а на нашата воля да направим това. Аз смятам че сме длъжни да го направим без особено повече много да се агитира. Имаше търг за доставка на пултове с технически устройства, които да осигуряват това идентифициране, две оферти – нито едната не отговаря на условията така както са формулирани. Освен това, аз също си задавам въпроса за тази работа с пръста и за идентификацията – това е една процедура с двояко усещане у всеки. Съгласен съм, че не техническото средство трябва да е решението, а нашето собствено намерение.
Мисля, че засегнах повечето от коментарите. Имаше още един-два на г-н Корнезов по чл. 75а – защо се премахва ал. 4. Тя се съдържа в новия текст като второ-трето изречение. Обърната е пропорцията вместо като опция да се предвижда непращането. По правило се предвижда да не се праща в комисия такъв вид техническо решение, а като опция, когато е необходимо да се праща. Да, тънка е преценката понякога кога е проекторешението по същество и кога е от технически процедурен характер, затова се поставя на гласуване от председателя и залата преценява дали иска да бъде процедирано по чл. 75 или като решение по същество с мнение на комисията и т.н. Няма никакво затруднение в това отношение.
Що се отнася до чл. 34а, третата забележка на г-н Корнезов, тя се отнасяше до именно до седмичните часове, мисля, че вече взех отношение по тях.
Най-съществени бяха забележките на г-н Шопов, както казах в началото, защото той посочи корена на проблема, но и него коментирах.
Разбира се, има право г-н Бисеров, че не може проекти, получени днес, да се дискутират днес. Предложенията са внесени на 3-ти, а днес сме 8-ми, но това бяха непленарни, а някои от тях и празнични дни.
Не мога да се съглася, г-н Казак, че пристъпваме стихийно и импулсивно. Напротив, пристъпваме бавно и методично и така предлагам да продължаваме докрай. Подкрепям Вашата идея да предотвратим предпоставките за нарушенията за гласуване. Това просто означава да няма карти без депутати.
Г-жа Масева говори за информационната система. Взех отношение по този въпрос. Изрази безпокойство за намаление на парламентарния контрол основателно. Не бива да има намаляване на времето, но съгласете се, г-жо Масева, че когато това основно право на опозицията е в крещящо разминаване с практиката на опозицията, а тя да отсъства от залата, когато има парламентарен контрол, не добавя убедителност към вашето възражение. Няма я опозицията след втория час на парламентарен контрол. Отделни нейни представители не можете да твърдите, че представляват убедителен интерес в контрола. Това по никой начин аз не го считам като аргумент да се ограничава времето. Може би трябва да помислим контролът да е от 9.00 да 12.00, а от 12.30 до 14.00 часа да имаме пленарно заседание, което ще създаде една по-голяма посещаемост на парламентарния контрол.
Г-жа Николова говореше за абсурдни практики. За мен абсурдна би била практиката да започнем да се снимаме и да се документираме. Това не го виждам как ще стане и не бих го подкрепил по никой начин.
Подкрепям предложението, г-н Председател, да процедираме достатъчно премерено и организирано, но пак казвам. Добре е да се правят протоколи и да се върви към проект, който да бъде предмет на обсъждане в пленарна зала със съгласувани текстове и там където не са, с маркиране на неприетите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Пирински.
Четин Казак:
Може ли само една реплика. (Да, заповядайте.)
Под формата на реплика искам само да кажа, че аз лично бих предпочел моментите по време на пленарния ден, в които цялото Народно събрание, огласяно от високоговорителите с призивите: “Народните представители да заповядат в пленарната зала. Предстои гласуване” да бъдат възможно най-малко. Това е, което искам, така както е в Европейския парламент, така както е в Британския парламент. Да се знае, че може да не е само веднъж седмично, г-н председател Пирински, може да е два пъти седмично, но да се знае, че от 9.00 до 11.00 часа в сряда и в четвъртък от 11.00 до 13.00 часа има гласувания и тогава само в началото на тези гласувания ще звучи този сигнал два пъти на ден. Това е.
Георги Пирински:
Няма никакъв проблем, поне според мен. Можем спокойно да запишем в проекторешението такъв текст и аз предлагам това да бъде гласуване в началото на всяко пленарно заседание и веднага след подновяването му в 11.30 часа всеки пленарен ден.
Що се отнася до тезата на г-н Шопов, че това което става сега е непарламентарно и че парламентарно е да се гласува веднага след дебата, аз отново го приканвам да обърне внимание на два текста в действащия правилник - чл.45, ал. 1, който казва, че “председателят определя времето за обсъждане на всяка точка, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея.” Очевидно с хипотезата, че няма да са по едно и също време. Да не говорим за чл. 59, който буквално казва: “Председателят може да определя деня и часа за гласуване на включените в дневния ред законопроекти.” В парламентарната практика сега са тези записи или в парламентаризма като норми. Тезата, че трябва да се гласува веднага след дискусията, е несъвместима с тезата, че по отделни законопроекти не може всички да участват, защото едни са лекари, други инженери и т.н. И ако Вие поставяте така въпроса, Вие обричате предварително онова, което твърдите, че най-много ви безпокои, легитимното гласуване по отделните актове. Да, не е най-добре, че не следва гласуването веднага след дискусията, но далеч по-важно е гласуването да е легитимно. Така че аз смятам, че това предложение е разумно и ако считате, записваме тези текстове и толкоз.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Председател.
Мисля, че дискусията на този етап даде възможност всички да изразят мнение. Мисля, че по-нататък трябва да продължим с анализ на различните предложения, тяхното съпоставяне и това, което можем да разчитаме да бъде представено, за да продължим в рамките на комисията. Дори смятам, че освен представените предложения в тази група могат да се обсъдят допълнителни въпроси, като например един от тези за засилване на контролната роля на комисиите, нещо, което искам да припомня, е заложено и в проекта за промени на Конституцията. Ако те бъдат приети на първо четене, мисля, че това може да бъде доразвито за всяка една от комисиите – един въпрос, който се повдигна по отношение на контрола върху всички тези институции, които сега грубо казано понякога остават между капките, а имат една твърде значителна власт върху приемането на редица решения.
Георги Пирински:
Едно процедурно предложение може ли, г-н Председател.
Уместно е да се даде възможност за допълнителни предложения, но нека да има лимит до следващото заседание на парламентарната комисия. Т.е. ако вие насрочите следващото заседание за следващата сряда или следващия четвъртък, или ако не можете още сега да го насрочите, да кажете, че предложения могат да се внасят до второто заседание на комисията по този въпрос. Защото иначе ще изпаднем в един цикъл след всяко заседание да се внасят нови предложения и можем да изконсумираме и Коледната ваканция.
Христо Бисеров:
В рамките на работата на комисията всеки член на комисията може устно да внася винаги предложения. Така че идеята на г-н Председателя е правилна дотолкова доколкото тя не засяга пряката работа на членовете на комисията и доколкото става въпрос за писмени предложения. Но доколкото всеки член на комисията има право да прави устни предложения за корекции в текстовете, смятам, че това право не бива да го ограничаваме. Именно затова работната група ще бъде тази кухня, в която дай Боже се сглоби материала. Този материал ще мине през цялата комисия на условното трето заседание и така ще приключим работата.
Георги Пирински:
Г-н Председател, само едно уточнение. Аз смятам, че говорим за различни неща. Когато говорим за предложения, ние говорим за предложения в смисъла на правилника, формално внесени в деловодството, заведени, адресирани до Вас, които чрез председателя на парламента стигат до комисията. Това, за което говори г-н Бисеров не са предложения в този смисъл. Това е редакционна работа в хода на търсенето на окончателни редакции, било в работна група, било в работата на комисията, но това не са предложения в смисъла в който говорим.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ако има намерения да бъдат внасяни други проекти за решения, тази работа трябва да бъде в най-близките дни. Ние няма да се формализираме, че днешната дискусия е изпреварила внасянето на тези предложения. От тази гледна точка апелирам към всички от парламентарните групи наистина в рамките до края на другата седмица, не по-късно, ако имат намерение да официализират тези свои предложения, да ги внесат. В рамките на работната група аз разчитам част от тези предложения също да бъдат внесени писмено, за да имат по-голяма яснота за работната група, което не пречи в по-нататъшната дискусия те да бъдат и устно уточнявани.
Предлагам поне по един от представителите на парламентарните групи да влезе в тази работна група, може би и представители на вносителите, като дори не ограничаваме възможността тези, които имат по-активно отношение към темата, да участват и с повече от един представител.
Предлагам ви в последователността на групите следните участници: Надя Антонова, Камелия Касабова, Четин Казак, Елеонора Николова, Елиана Масева, Павел Шопов. Могат и други представители на групите, за да разширим този състав. Ако Народен съюз имат желание, също ще бъдат включени в работната група, която преценете, ако отсега можем да обявим, кога ще започне своята дейност.
Надя Антонова:
Дайте ни възможност това да направим утре, г-н Председател.
Утре ще се уточним с колегите от работната група и ще ви докладваме своевременно какво сме решили.
Янаки Стоилов:
Според темпото на вашата дейност ние ще се ориентираме кога ще бъде ползотворно да насрочим следващо заседание на комисията. Можем да разделим въпросите на групи, така че ако някоя група въпроси, която е относително самостоятелна, е готова можем да проведем заседание на комисията, а вие да продължите с други теми. Още поне две или три заседания ще се наложат, защото едва ли можем да изчерпим всички теми в рамките на едно заседание.
Надя Антонова:
Аз Ви благодаря, г-н Председател.
Бих искала да ви допълня относно състава на работната група. Предлагам и колегата Атанас Папаризов да включим в състава, тъй като се касае до сериозни въпроси, свързани с членството в Европейския съюз.
Георги Пирински:
Може би, г-жо Антонова, да се привличат различни хора по отделни групи въпроси, защото той не може през цялото време да участва.
Надя Антонова:
Не възразявам и за този подход.
Янаки Стоилов:
Аз говоря за тези, които да се чувстват ангажирани постоянно в дейността, а членове на комисията, даже и някои от вносителите, ако желаят, могат по въпросите, по които са представители, да участват.
Има ли други въпроси, колеги или можем да приключваме.
Благодаря на всички за участието и на Вас, г-н Председател.
До утрешното заседание, което ще бъде в другата сграда по бюджета на съдебната власт.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: