---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 51

Днес, 15.11.2006 г., сряда, от 14:30 се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Даниела Белчина, Юлия Меранзова и Росица Димитрова, от Съвета за криминологически изследвания – Пейчо Пеев, председател, от Висшия адвокатски съвет – Траян Марковски, председател и Петър Петров, член на Висшия адвокатски съвет.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, колеги. Да започнем заседанието. Имате пред себе си въпросите, които са предложени за дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 654-01-140/02.11.06 г., внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/06.10.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на второ четене на общия проект по Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01010/26.01.06, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители и № 602-01-56/12.07.06 г., внесен от Министерския съвет.
По първа точка
Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Младен Червеняков и група народни представители. Кой ще представи законопроекта.
Г-н Ралчев, Вие ли?
Борислав Ралчев:
Да. Г-н Червеняков ме помоли.
От практиката на адвокатурата и управлението на същата, чиито високо представителство е тук, се показва, че в едни дребни детайли има нужда съответните правила да бъдат променени. Те са на вашето внимание. това са чисто процедурни неща, които имат пряко значение към бъдещите избори на съответните органи и по-скоро прагматичен характер, а не принципен и генерализиращ или променящ статуса, който в момента има адвокатурата. Затова ние считаме, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. Той е разписан от всички политически сили на управляващата коалиция. Аз се надявам г-н Димитров също да изрази положително отношение към този закон, защото става въпрос за един закон на една гилдия, която принадлежи на цялата страна.
Янаки Стоилов:
Г-н Марковски, Вие желаете ли да вземете отношение. Предполагам, че Вие имате и по-конкретни мотиви във връзка с прилагането на закона и съответно с изменението.
Траян Марковски:
Аз искам да благодаря на Правната комисия затова, че много бързо и адекватно е видяла проблема, който стои пред нашата професия. Става дума за едно невъзможно по начина, по който сега е редактиран закона, провеждане на изборите, които трябва да бъдат месец януари 2007 г.
Поправките, както виждате, са технически, но много съществени и ще доведат до синхронизиране и провеждане на едни много прозрачни, коректни и безспорно законосъобразни избори.
Аз благодаря на вносителите. Те откликнаха на нашето искане много бързо. Надявам се, че и вие като комисия, а и в пленарна зала ще намерите воля. Мисля, че няколко минути ще бъдат достатъчни да се извърши тази промяна, която ще доведе до стабилитета на нашата професия. Още повече, от 1 януари влиза в сила и Глава втора на нашия закон. Ние трябва да вписваме и чужди адвокати, така че в интерес на цялото общество е този закон да работи.
Аз съм тук, за да благодаря лично от името на Адвокатския съвет за разбирането, което проявявате и с молба действително бързо да премине в пленарна зала. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Какви са конкретно проблемите, тъй като мотивите са много общо изложени.
Траян Марковски:
С две думи ще ви обясня. Чл. 81 и чл. 82 от Закона за адвокатурата предвиждат последната събота и неделя на месец януари 2007 г. да бъдат проведени изборите, а чл. 82, т. 5 заковава този срок да бъде именно последната събота.
Текстовете, които искаме да промените означават, че изборите могат да бъдат проведени най-рано някъде около 20 февруари. Тъй като са заложени с тези текстове срокове за възможности за оспорване на кандидатурите, обжалване пред Висш адвокатски съвет и връщане на списъците, означава, че те могат да бъдат проведени най-рано около 20 февруари. Т.е. самият закон, от една страна, императивно въвежда датата 27 януари, т.е. последната събота, другият текст казва, че трябва да извървим пътя и трябва да ги проведем минимум 20 дена по-късно. Това е смисълът на разминаването, което е заложено в закона. Очевидно е някакво недоглеждане. Това, което се предлага, поставя нещата в естествено криминализиране. Ние ще имаме минимум 7 дена за окончателно, влезли в сила проектосписъци с кандидатите, така че всички ще ги знаят и няма да има никаква пречка за провеждане на изборите. Това е.
Янаки Стоилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Филип Димитров:
Виждам въпросителните погледи към мен, макар че не върви аз да изказвам одобрение на законопроекта, тъй като съм го подписал като вносител.
Очевидно става въпрос за едно процедурно недоразумение, което трябва да бъде отстранено. Хубаво е то да бъде отстранено преди да дойде срока за свикване на общо събрание, защото в противен случай ще има доста неблагоприятни последици. Тъжно е, че точно в адвокатската професия и акта, който я урежда, възникват правни недомислици. Но очевидно те са налице и е хубаво да бъдат отстранени незабавно.
Янаки Стоилов:
Г-жа Мая Манолова.
Мая Манолова:
Освен това, което председателят на Висшия адвокатски съвет изясни като предложения за промени, бих искала по-общо да кажа на тези от колегите, които не са следили процеса, че за първи път имаме една процедура по издигане на кандидати за членове на ръководните органи на адвокатурата, както по отношение на Висшия адвокатски съвет, така и по места. Именно във връзка с прецизирането на тази процедура по какъв начин да бъдат евентуално обжалвани списъците на допуснатите кандидати за членове на ръководни органи на съответната адвокатско колегия, е следващото предложение, което се предлага в проекта, като се заковава начина, по който може да се обжалва този предварителен етап в изборите на ръководни органи на колегиите.
По-детайлно е уреден и случаят на принципа на самото гласуване кога бюлетините са действителни и кога не, а също така и за избора на резервни членове на адвокатските съвети. Според мен, макар и подразбиращи се, тези предложения за изменения са изключително важни, тъй като ние адвокатите сме прецизно съсловие, когато става дума за избори. По този начин чрез изчистването на тези текстове в закона ще се осуети едно евентуално последващо обжалване, каквито имаше на последните избори за ръководни органи на адвокатурата преди три години.
Аз също подкрепям направените предложения и считам, че те са необходими. В крайна сметка ще допринесат за едно по-прецизно протичане на изборите в адвокатските колегии.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли? Няма. Можем да приключим сега дискусията. Ако получи подкрепа законопроекта, ние ще представим становище и по възможност още другата седмица да мине на първо четене. Може в по-кратък срок между двете четения да се разгледа за второ четене, за да бъдем достатъчно прецизни. Виждате, че понякога се налага даже законопроекти, които сме работили заедно и с адресатите за тези, които се отнася, възникват подобни несъответствия. Смятам, че парламентът, ако други въпроси в неговата законодателна програма не попречат, своевременно да обсъди и приеме тези изменения.
Приканвам тези, които подкрепят законопроекта, да гласуват. С единодушие от присъстващите членове се приема законопроектът.
Благодаря Ви, г-н Марковски.
Траян Марковски:
Благодаря Ви. Желая успешна работа.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към т. 2, която е по-обемиста от гледна точка на съдържанието на законопроекта и направените предложения.

По втора точка – Обсъждане на второ четене на Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, внесен от Министерския съвет.
Предлагам ви да следите текстовете. Предполагам, че вносителите също ще направят някои допълнителни бележки. Аз също ще си позволя някои доуточняващи редакции да ви предложа, за да стигнем до един подобрен вариант по тази тема, която има доста практически измерения. За първи път се налага да бъде обявена в нашето законодателство.
Виждате предложенията. С г-жа Балева сме направили предложение. То е редакционно. Ако трябва да го мотивирам, ще кажа, че този закон ще подпомага и компенсира голяма част, пострадали от престъпления, но той няма амбицията за всяко едно престъпно посегателство да предоставя тези две форми на съдействие, затова е по-точен израза, за да не създаваме излишни очаквания, тъй като по европейските нормативи и според съдържанието на законопроекта ние сме описали какъв е кръгът на престъпленията, лицата, които имат право на подпомагане и компенсиране.
По това предложение имате ли бележки.
Борислав Ралчев:
Какво включва компенсиране.
Янаки Стоилов:
Компенсиране? Като стигнем до текста, ще го разясним, защото те получават нещо в парично изражение.
Борислав Ралчев:
Защото е само подпомагане в крайна сметка. Компенсацията е нещо друго.
Янаки Стоилов:
Подпомагането има по-скоро морален характер, докато компенсирането има финансов. Това е разграничението. Едни са формите на подпомагане, други са на компенсиране. Те не винаги се покриват.
По заглавието други бележки. Няма формално да гласуваме за и против. Ако не постъпят възражения, смятаме че се подкрепят предложенията.
Глава първа, общи положения. Съдържанието на едно произведение, било то роман, монография или закон, не може да отрази всичко, което се съдържа по-нататък. Да не проявяваме свръх амбиция.
Преминаваме към чл. 1. Нещо от вносителите има ли по чл. 1? (Не.)
Борислав Ралчев:
Аз имам по ал. 2 едно питане.
Янаки Стоилов:
Няма ал. 2. В чл. 1, ако искате, можем да добавим:
“Този закон урежда условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави-членки на Европейския съюз.”
Мисля, че това ограничение е желателно, за да не се създаде впечатление, че ние ще подпомагаме хора от целия свят. Все пак да ограничим персонално кръга на лицата.
Ал. 2. Вносителите може би чувстват неудобство да се намесват във функциите на народни представители, смятат да се запише:
(2) При условията и по реда на този закон подпомагане и финансова компенсация могат да получат и чужди граждани, в случаите, предвидени в международен договор, по който Република България е страна.
Ние имаме ли такива договори? Но може би ще имаме. Има ли практическо значение. По-скоро за бъдеще време да допуснем тази възможност.
Христо Бисеров:
Чл. 4 за какво е тогава.
Янаки Стоилов:
Той дава териториалния обхват.
Предлагам ви да гласуваме чл. 1 в тази допълнена редакция с ал. 1 и ал. 2. Всички са съгласни. Благодаря ви.
Чл. 2. Обръщам се към вносителите. Необходим ли е чл. 2.
“Чл. 2. Целта на закона е да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления.”
След като в чл. 1 сме казали какво урежда закона или да има и цел. Не пречи, ако смятате, че нещо казва.
Въпросът ми е към всички. Налага ли се в закона да има негова цел декларирана.
Щом няма формално предложение, да остане, но редакцията да е “пострадали от престъпления”.
По чл. 3 има предложения по същество. Ние с г-жа Балева предлагаме уточнение:
Чл. 3. (1) По реда и при условията на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди.”
Тук вече се появява това, което смятаме, че по ясно трябва да бъде изразено – разликата между подпомагане и компенсация, за какво се дължи подпомагане и за какво компенсация.
Ана Караиванова:
Напълно подкрепяме това ваше предложение. Щом така се изяснява повече, така да бъде. Вие, г-н Председател, и в зала казахте, че една пострадала от изнасилване каква имуществена компенсация ще получи, а финансова компенсация. За нея имуществените вреди – тя ще получи, ако се наложи някакво лечение, заплащане или пък най-вече психологическа помощ за ликвидиране последиците от това насилствено престъпление. Смятам, че по този начин редакцията изяснява разликата между финансовата компенсация и подпомагането за неимуществени вреди, защото тръгнем за неимуществени вреди да компенсираме, на държавата няма да й стигне половината бюджет, а тя не ни го отпуска.
Борислав Ралчев:
Едно закъсняло питане може ли?
Имаше едно становище на Върховния съд по непозволеното увреждане, свързано с ... Вече има ли промяна по това становище. На времето те не бяха включени в кръга на лицата, които имаха право на неимуществени вреди.
Ана Караиванова:
Как да не са включени. От 1961 г. още са включени. По непозволеното увреждане от 1961 в постановлението, от 1968 и от 1982 винаги вървят.
Янаки Стоилов:
Тук е записано: лица, които са във фактическо съжителство”, така че те попадат в кръга и са изрично споменати. Тук законът ги предвижда.
Борислав Ралчев:
Законът ги предвижда, но въпросът е дали не влизаме в колизия с практиката на Съединените щати.
Янаки Стоилов:
Нека алинея по алинея да уточняваме.
“Чл. 3, ал. 1. При условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди.”
Ал. 2. Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се намира във фактическо съжителство.
По ал. 3. забележете нашето предложение по т. втора, което предлага известно разширяване на кръга на престъпленията, за които може да се иска финансова компенсация, като към тях се добавят кражба и грабеж.
Освен това мисля, че трябва изрично да включим и блудството, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. Това предлагаме да се допълни, освен изброените вече от вносителя, да бъдат престъпленията, за които може да се търси финансова компенсация.
Ана Караиванова:
Ние възразяваме, г-н Председател, ако позволите, решително против кражбата да се включва в кръга на престъпленията, за които се дължат финансови компенсации.
Сигурно знаете, над 80% от осъдителните присъди, а да не говорим за тия срещу неизвестен извършител, са за кражби. Отново ще ви кажа, че бюджетът на България няма да стигне. Да не говорим, че отначало Министерството на финансите ни отпусна 3 млн. лв., а след това при първото четене даде 1 млн. лв.
Янаки Стоилов:
Те да не отидат само за помощ на организации, защото сега ще се нароят едни такива за технологическа помощ и вие ще похарчите парите за тях, а не за компенсации..
Ана Караиванова:
Твърде възможно е и това да стане.
Освен това, грабежът се включва в тези тежки умишлени престъпления, по които е последвала като съставомерна последица тежка телесна или смърт. Имали сме предвид грабежите, от които е последвала тежка телесна или смърт. Те влизат в по-общото.
По същия начин сме имали предвид и блудството, от което са настъпили тежки увреждания на здравето, защото има такива случаи. Но в същото време има и осъдителни присъди, ако няма определение “блудство”, само едно хващане за гърдите или за някои други женски части, за които трудно ще дойде да компенсираме някакви вреди или да харчим пари за психологическо подпомагане. За това ние държим да бъде тази редакция, ограничавайки кръга на хората, които действително се нуждаят, а не които са решили по някакви начини.
Янаки Стоилов:
След като имате възражение, добре. Аз не мотивирах моето предложение защо включвам това.
Колеги, да чуете мотивите за кражбата и грабежа. Защото това са наистина едни от най-често срещаните престъпления. Понякога извършителите и то не рядко, не са открити, стига се до спиране или прекратяване на производство, макар че е доказан факт извършването на това престъпление и защо тези лица де не получат чувството. Има много престъпления, за които е доказано извършването на кражба, но не е открит извършителят. Това не значи че няма престъпление.
Христо Бисеров:
Кой е доказал извършването на кражба?
Янаки Стоилов:
Разследващите органи и прокурора. В закона сме предвидили в случаи, когато извършителят не е открит, но е установено престъплението, с този документ лицето да кандидатства, включително подпомагане и финансова компенсация. Това е по принцип. Следователно има резон в такива случаи държавата наистина да реагира, защото тези хора остават докрай неудовлетворени, че елементарна компенсация не се получава за вреди, които наистина понякога, че на един човек ас му взели телевизора, за него не е без значение и няма възможност да компенсира по друг начин тази щета.
Освен това се предвижда държавата да предяви регресен иск към този за когото е платила. Така че бюджетът няма да се намали, ако ние формираме един достатъчен бюджет във фонд. Той ще бъде попълняем в по-голямата си част по линия на регреса ще се съберат в него. Аз си давам сметка, че не винаги ще могат от всички тези длъжници да се върнат сумите, но по-голямата част от бюджета дори няма да се отпуска вече от държавата за следващи години извън първата на действието на закона, а ще трябва да се попълва от самите лица, които са извършили престъпление. Така че този мотив до голяма степен отпада за невъзможността на бюджета да покрие такъв тип разходи.
Ана Караиванова:
Ако позволите представител от Съвета за криминалогически изследвания казва, че за последните години в България са регистрирани 70 000 кражби годишно, като полицията не регистрира всички, за които около 50% разкриваемост има. А разкритите не винаги компенсират и заплащат, представете си какво ще стане.
Освен това в Конвенцията на Съвета на Европа е посочено, че се компенсират жертви на тежки насилствени престъпления против личността. Това е идеята. Тя е тръгнала от жертвите на тероризъм.
Филип Димитров:
Все пак има някакъв внесен закон, който обсъждаме. Ако вие сте искали да внесете закон, който урежда подпомагането и компенсирането на лица, пострадали от престъпления срещу личността, имате добрината да ни кажете и ние вече да решим удовлетворява ли ни това или искаме да го разширяваме. Ако за това става дума. Ако за това става дума, имайте добрината да предложите да променим текстовете първи и втори, които съдържат страшно много излишни неща, но не съдържат това, което се оказва най-важното.
Второ, ако има някакво предложение да се коментират престъпления срещу имуществото на гражданите, собствеността и т.н., тогава можем да навлезем в една голяма бездна. Но аз се питам коя е тази държава, мъча се да отгатна къде има такава държава, която плаща за всяка извършена кражба. Излиза, че ние правим поредното лошо нещо. Ако това правим, е добре да се запитаме дали вместо да правим такъв закон, да изпратим парите в бюджета за полицията, за да може тя да си върши работата. Що за сигнал даваме, ако сме готови да приемем хипотезата, че МВР няма да си върши работата.
Б. Ралчев:
За блудството каква квалификация давате –медицинска или правна.
Ана Караиванова:
Квалификацията тук е медицинска, а правната квалификация я няма в случая. Когато е от психологическо естество ще ги пратим на психическо подпомагане, а ако има тежки увреждания, които се нуждаят от лечение, възстановителни операции, ще отидем на заплащане на лечението.
Янаки Стоилов:
За блудството какво предлагате?
Елиана Масева:
Тежка телесна повреда е терминът, средна телесна повреда.
Борислав Ралчев:
Блудството съвсем сериозно да си говорим, като зрели хора означава само с неблагоприятни психологически и психически увреждания.


Елиана Масева:
Има принуда там. Има си специален текст за блудството. Там има принуда.
Янаки Стоилов:
С какво ви смущава предишната редакция: “Блудство, от което са настъпили тежки увреждания на здравето.” Това е първоначалният текст на вносителя, а сега се появяват някакви други категоризации. Защо те се сменят.
Борислав Ралчев:
Да се отделят другите увреждания. Да остане само и единствено медицинските. Правна категория такава няма. Уврежданията са ясни лека, средна, тежка.
Янаки Стоилов:
Психическите разстройства от кое ще се обхванат.
Борислав Ралчев:
Естествено, че могат. Това имах предвид.
Ана Караиванова:
Аз мисля чак такива определения – блудство, от което тежка телесна повреда, защото не ми се ще да ви давам конкретни примери, но ако има големи разкъсвания, но не се класифицират чисто правно като тежка телесна повреда при анални сношения знаете, че те минават към блудствата, не минават към изнасилванията, защото не е съвкупление. Ако не е тежка телесна повреда няма да заплатим лечение ли?
Янаки Стоилов:
Нека тук да работим с медицинска, макар и не точна терминология, защото няма съответствие между тежката телесна повреда и едно психическо разстройство, което може да бъде квалифицирано като средна телесна повреда. Т.е. те не са напълно съотносими, затова може би по-свободната терминология в случая е по-добра.
Борислав Ралчев:
Отделяме другите увреждания и последици като съставомерни по смисъла на този закон, само при тежка телесна повреда и леталния изход. Тук ви питам кое е основанието да отидем към друг критерий. Защо трябва да го отделим принципа само за блудствата.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да отделим блудството от изнасилването. Блудства и изнасилвания, от които са настъпили увреждания на здравето – нещо такова трябва да бъде, без да ги категоризираме колко тежки са тези увреждания, защото те могат да бъдат физически и психически.
Елиана Масева:
Физическото е винаги тежко увреждане.
Янаки Стоилов:
Може да не е тежка телесна повреда.
Борислав Ралчев:
Една основна част са средни телесни повреди.
Янаки Стоилов:
А ние не слизаме под нивото на тежка телесна повреда, затова може би блудството и изнасилването да ги обвържем с един друг критерий, от което са настъпили увреждания на здравето. То може да се психическо и физическо.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда и някой сега ще иска да ми каже, че умишлената тежка телесна повреда има отделна категория, а от блудството можем да отидем към други критерии. Не върви.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам блудството и изнасилването да ги включим с еднакъв критерий, който да не бъде в категоризацията “тежка телесна повреда”, а да бъде свързано с увреждане на здравето. Защото това увреждане може да е физическо и психическо.
Борислав Ралчев:
Както за умишленото убийство, трябва да имаме и за телесните увреждания същата категория и определение. Не върви на мен да ми отрежат крака по поръчение на бандитите, а за момиченцето, на което му се е случило нещо неприятно, да има друг критерий. Не става. Критериите са различни. Да ги уеднаквим и тогава няма проблем.
Янаки Стоилов:
Те самите са различни. Едното е пряко посегателство върху физическото здраве, а другото е посегателство върху личността, което рефлектира върху здравето – било физическо или психическо, и не може винаги да отиде в строгата категоризация на смърт и тежка телесна повреда.
Борислав Ралчев:
Като ти отрежат крака не е ли здраве.
Янаки Стоилов:
Ама ние го имаме. Защо се вторачваме толкова в тия неща, за които трябва да оставим на практиката по-голяма свобода. Ние като чели тук категоризираме някакви наказания, а ние говорим за едни условни компенсации. В единия случай ще дадат примерно 4000 лв., а в другия ще кажат, че ще дадат 500 лв., защото попада в някаква категория.
Борислав Ралчев:
Като те набият бандитите и получиш едно постоянно или временно разстройство към категорията на средна телесна повреда ще имаме един подход. Говорим само за едно, критериите да бъдат еднакви. Нищо повече.
Ана Караиванова:
Говорим критериите да бъдат еднакви и мисля, че доста сме се постарали в тази насока. Защото телесната повреда е насочена само към здравето. Казвате временно разстройство на здравето, знаете как върви: паднал, непаднал, подбелил очи, двама свидетели и е готов. Даже вече практиката приема счупено кутре средна телесна повреда. За това сме я махнали средната телесна. Но изнасилването и блудството освен увреждане на здравето, ако се получат, посяга и на телесния интегритет на жената. За това сме ги включили тук. И не всяко блудство, а блудство, от което са настъпили все пак някакви тежки последици. И затова не е формулирано тук блудството с категориите и квалификациите на наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
На кое държите. Аз ще го подложа на гласуване. На настъпили увреждания на здравето, било тежки или не тежки или настъпили тежки последици. Кое от двете смятате, че е по-добре. Така влизаме наистина в някаква двусмисленост на квалификациите, като чели и двете са правни квалификации, но едната е направена по смисъла на наказателното право, а другата по някакъв интуитивен признак.
Аз ви предлагам: блудство и изнасилване, от които са настъпили увреждания на здравето.
Христо Бисеров:
Какви увреждания? Всякакви? Те винаги са свързани с увреждане на здравето.
Борислав Ралчев:
И насиняването е увреждане на здравето.
Янаки Стоилов:
Всяко прилагателно създава някаква неопределеност, а не обратното.


Борислав Ралчев:
Не мога да я дам, защото или отиваме на правната терминология или отиваме на медицинската. Критериите не могат да бъдат различни за увреждането с отрязване на крак и с блудството. Защото при блудството най-много са психическите разстройства, които се характеризират като средства телесна повреда, но имат дълготрайни последици. Не мога да си спомня чл. 129 как беше.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да кажем блудство и изнасилване, от което са настъпили тежка или средна телесна повреда.
Борислав Ралчев:
Тогава ще влезем в противоречие със средната телесна повреда, за които г-жа Караиванова говори досега и е права.
Христо Бисеров:
Ти поставяш един въпрос, който няма решение.
Борислав Ралчев:
Има решение. Оставяме навсякъде само медицинския критерий. Не може за половината “а”, а за другите “я”.
Янаки Стоилов:
Другите престъпления са различни така че и логиката затова може да бъде различна на критерия. Защото това са престъпления повече насочени срещу личността и психиката, а не толкова в чисто физическия смисъл срещу здравето.
Значи така го оставяме: “блудства и изнасилвания, от които са настъпили тежки увреждания на здравето.”
Борислав Ралчев:
А трафика на хора?
Янаки Стоилов:
Трафика на хора не се свързва с последиците. Той е сам за себе си. Не се изисква нищо да е настъпило за лицето, освен самия факт.
Ана Караиванова:
Трафикът на хора е включен по директивите и по конвенциите. Тероризъм и трафик на хора са там.
Борислав Ралчев:
Трафик на хора и ще видим какво ще стане като влезе в сила и Закона за проституцията, какво ще стане с инкриминациите. Като правим едни такива популистки работи.
Янаки Стоилов:
Остава си трафика на хора.

Борислав Ралчев:
Защо остава трафика на хора?
Янаки Стоилов:
Защото е част от конвенцията, която определя кръга на престъпленията.
Смятате ли, че в тази конструкция “както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда” ще обхване достатъчно широк кръг такива престъпления.
Ана Караиванова:
Смятаме, защото доста и с работната група, в която имаше доста практикуващи юристи, грабежът е вътре, когато има тежка телесна повреда или от грабежа е настъпила смърт и други престъпления, от които настъпват като последици тези действия и затова по-общо ги формулирахме, за да не изброяваме.
Янаки Стоилов:
Разбирам, че грабежът се подкрепя. А кражбата?
Ана Караиванова:
Кражбата не!
Янаки Стоилов:
За Вас разбрах, но питам народните представители. Грабежът се включва в общата формулировка, единствено по кражбата има различия. Болшинството не го подкрепя.
Уточнихме текстът, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Почти. Само искам да ви кажа къде влизаме в преценките си. Средна телесна повреда е трайно отслабване на зрението и слуха, трайно затрудняване на речта, снага, функции, полови органи, избиване на зъби, трайно обезобразяване на лицето.
Янаки Стоилов:
Правилно.
Борислав Ралчев:
Кое му е правилното. ... или други части на тялото. Постоянно разстройство на здравето.
Янаки Стоилов:
Тежки увреждания на здравето.
Борислав Ралчев:
Това, за което говорим сега е средна телесна повреда.


Елиана Масева:
Какво подпомагаме. Трябва или да е умрял или да е тежка телесна повреда. Като е починал кой подпомагаме. Трябва аргументи в полза на кражбата.
Янаки Стоилов:
Близките му.
Има един въпрос, който ще се появи по-нататък, но той за първи път може да се постави тук. Дали тази компенсация има частично обезщетителен характер. Нали идеята е, че тя не трябва да има такъв характер, но все пак трябва да се взема предвид, ако това е възможно. Защото в много случаи в хода на процеса няма как това да се установи. Въпросът е обаче едно лице, което е получило в рамките на наказателния процес е предявило граждански иск, той е уважен, ще може ли това лице да претендира за компенсация.
Борислав Ралчев:
Характерът на увреждането трябва да го знаем какво е.
Янаки Стоилов:
За финансовата компенсация.
Борислав Ралчев:
Аз ще поставя въпроса за застраховките, г-н Председател.
Янаки Стоилов:
Застраховките са на друго основание.
Ана Караиванова
Според нас, не, не би следвало да получи, макар че тук пише “осъден е изпълнителят, но не е изплатил”, тогава държавата може да подпомогне.
За застраховките и други изрично се изключват от кръга на лицата.
Янаки Стоилов:
Как ние да уредим този въпрос. Според мен, този подход е компромисен и е добър. Всъщност когато извършителят не е изплатил изцяло обезщетението, което се полага на лицето, то да може да претендира било частично или изцяло не е изплатил, тогава да се запази правото той да претендира и за финансова компенсация. Но как това във времето може да стане, защото не винаги се разбира дали той ще изпълни това задължение.
Юлия Меранзова:
Самият закон е предвидил по-нататък в чл. 12 обвързването кога да се поиска финансова компенсация с осъдителна присъда. Сиреч ако е постановено в рамките на осъдителна присъда и уважен граждански иск, тук е добре.
Янаки Стоилов:
Да, ама ние не знаем. Има много случаи, в които той е осъден, но не изплаща.
Борислав Ралчев:
Има 14-дневен срок.
Ана Караиванова:
Г-н Ралчев, ще ви кажа, че обикновено съдиите – тук ще възникне този проблем, защото ние тук даваме компенсация главно за имуществените вреди и това са лечение, погребение, разноски по погребение и издръжката за останалите деца без издръжка, но съдилищата обикновено приемат за разглеждане за неимуществените вреди, но за имуществените вреди по понятни съображения и самите защитници бягат от това, всички бягат, така че е възможно той да е осъден да получи обезщетение на неимуществени, да иска от държавата за имуществено, но ще видим какво практиката ще покаже.
Янаки Стоилов:
Чета ви окончателната редакция на текста:
“Чл. 3 (1) При условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди.
(2) Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.
(3) Подпомагане и финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията : тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето, трафик на хора, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда или престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.”
Това не става ли малко тромаво така. Може би трябва да разместим последните две. За тежките умишлени да остане на края. Да се направи това разместване.
Това е окончателната редакция на чл. 3.
По чл. 4 вижте предложението. Сега определяме териториалния обхват.
Чл. 4. Този закон се прилага, когато престъпленията по чл. 3, ал. 3 са извършени на територията на Република България, както и когато това е предвидено по международен договор, по който Република България е страна.
Това за международния договор вече го приехме. Тук няма нужда, нали?
Чета окончателната редакция:
Чл. 4. Този закон се прилага, когато престъпленията по чл. 3, ал. 3 са извършени на територията на Република България или когато са извършени извън нейната територия и пострадалият е български гражданин.
Това е текстът.
Тогава само трябва да се предвиди една алинея, че финансовата компенсация се изплаща еднократно, а дали ще я получи по местоизвършването или по гражданството е отделен въпрос.
Ана Караиванова:
По директивата тя се предвижда на страните членки на територията. Но ако българският гражданин, както ги взривиха на кораба на еди-кое си пристанище от терористичен акт и загинаха, нашата държава няма ли да компенсира тук близките му с нещо. За това се има предвид, че за нашите граждани по-широко се грижим, когато са пострадали на територията на други държави.
Янаки Стоилов:
Нека да остане по-широката формулировка. Единственият риск е да не се сметне, че той има право на обезщетение на двете места и това трябва да го запишем. В текста имаше, че компенсацията се получава еднократно. А къде той ще я получи – там или тук, е отделен въпрос, според разнообразието на случая.
Чл. 5. Вносителите предлагат да добавим чл. 5, който е чл. 13.
Чл. 5. Подпомагането и финансовата компенсация са проява на хуманно отношение на държавата към пострадалите от престъпления, основана на принципа на справедливостта.
“Основана на принципа на справедливостта” го махаме, защото е напълно неопределено.
Юлия Меранзова:
Вие също предлагате да отпадне облигационния характер.


Янаки Стоилов:
Това за справедливостта ще го махнем, защото нищо не ни ориентира. Защото понякога справедливо е равното, а в други случаи справедливо е неравното. Ние не казваме нито едното, нито другото, за да използваме този критерий, който е имал значение.
Глава втора, чл. 5 по вносителя. По него също има предложение.
Преминаваме към едни бюрократични текстове, които определят задължените организации и техните действия.
Кои са органите, които да информират пострадалите от престъпления.
В нашето предложение сме ги съкратили, като сме имали предвид, че тази дейност трябва да бъде насочена към по-малко органи, за да са по-ясни отговорностите. Защото като изредим 5-6 вида органи и организации – много помощници, малко резултати. Освен това, гледам, че част от тези функции са възложени на търговски дружества, каквито са лечебните заведения, затова ние сме предвидили един механизъм, при който информационните материали, които се издават от съвета, ще бъдат предоставени на всички тези организации, които вие сте предвидили, а те вече да могат да ги разпространяват и лицата да се запознават с тях. Смятаме това за практически по-работещо. Единствено остава да уточним за лечебните заведения дали да фигурират тук заедно с органите на МВР като органи, които ще уведомяват пострадалите.
Ана Караиванова:
Би следвало, защото много от пострадалите първо ги приемат в лечебни заведения преди да стигнат до МВР обикновено по този закон.
Янаки Стоилов:
Добре. Как да направим. Ние ще имаме един куп организации, които предполагам не само с идеална цел ще подпомагат пострадалите. Да изясним това. Изведнъж тези организации ги пращаме в болниците и те започват да работят за тях. Организациите казват на болниците: информирайте нашите болни и те да дойдат тук ние да им помагаме. Този подход в законодателството – ние да създаваме различен род задължения, без те да бъдат организационно и финансово осигурени, не ми харесва, а той доста ескалира напоследък. Затова ви питам как да станат тези работи. Организациите, които са създадени за тая цел не ги натоварваме с информационната функция, а някакви други органи, които са с други основни функции, те ще вършат работата, а тези ще бият тъпана.

Юлия Меранзова:
Така както е направено вашето предложение, щом ще има тази информационна брошура и в лечебни заведения и в специалните служби, според нас няма да има пречка.
Янаки Стоилов:
Така го приемам. Нека да се разпространява в лечебните заведения такава информация, но да не смятаме, че лекарят преди да мери кръвното трябва да го уведоми към коя организация да се обърне за подпомагане.
Надя Антонова:
Г-н Председател, по повод на вашето предложение за отпадане на лечебните заведения, аз имам по-друга гледна точка. Струва ми се, че е подходящо да има такова задължение на лечебните заведения, включително и за това, че много от пострадалите отиват първо там. Вид подпомагане по този закон е оказване на психиатрична помощ и спешна медицинска помощ. Струва ми се, че лекарите, които приемат такъв пострадал като органи, които първи се свързват с пострадалите по силата на страданието на пациента, най-добре биха могли да го ориентират и да преценят, че този човек има нужда от психиатрична помощ, има нужда от спешна помощ. Струва ми се, че е в интерес на пострадалите една такава компетентна намеса и информация. Защото човек като е пострадал е в някаква степен на шок и идва ли може да преценява сам собственото си състояние. Лекарят го знае най-добре здравословното му състояние и може да каже: Господине, идете еди-къде си, имате нужда от психиатрична помощ и да го ориентира.
Борислав Ралчев:
Само че има една подробност. Този закон не се отнася за всички пострадали, а само от определен тип престъпления.
Надя Антонова:
Ако докторът направи нещо повече от задължението си и го направи без пари, няма проблем.
Янаки Стоилов:
Ние сме предвидили някакъв по-сдържан вариант – в лечебните заведения да има такива брошури и лекарят или сестрата да му кажат какви възможности има.
Надя Антонова:
Това задължава лечебното заведение да предаде брошурата. Тази информация дали ще се казва устно, лично или ще се дава такава брошура, е друга тема.

Янаки Стоилов:
Тогава да преминем към уточняване на редакцията на чл. 6.
“Чл. 6. Органите на Министерството на вътрешните работи и организациите за подкрепа на пострадали уведомяват пострадалите за организациите към които могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа.”
Точките остават така, както са изброени. Ние предлагаме една т. 13 в допълнение.
Николета Кузманова: експерт.
Искам да обърна внимание само на следното.
Така както е предвидено предложението на вносителя върху органите на Министерството на вътрешните работи освен към коя организация и за какви видове подкрепа може да се уведомят пострадалите, се включва включително и възможност за защита на правата и интересите на чужди граждани на територията на страната и наш гражданин в чужда територия и към кои органи могат да се обърнат. Опасявам се, че в един момент при така императивно възложено задължение, обективно няма да може да бъде изпълнено от органи на МВР поради факта, че това предполага една много широка ограмотителна кампания на тия служители. И може да изпадне в ситуация, в която не е бил уведомен за тези неща, не си е упражнил правото и отговорността ще е върху органите на МВР в този случай. Не е ли по-резонно органите на МВР да информират към кои организации пострадалият може да се обърне, а самите организации да дават информация в пълния й обем дотолкова доколкото обективно МВР така, както и в лечебните заведения, си имат допълнителни други задължения, които просто и това като се натовари отгоре, мисля че по-скоро ще бъде....
Янаки Стоилов:
Какво предлагате като редакция?
Николета Кузманова:
“Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват пострадалите за организациите към които могат ад се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа.”
А всички останали точки, предвидени по вносител, да са задължение, което организациите да информират пострадалите.
Янаки Стоилов:
Ал. 2 е “Организациите за подкрепа на пострадали уведомяват пострадалите за:” и се изброява.

Юлия Меранзова:
Няма ли това задължение за информиране по същество да се превърне в безплатна психологическа помощ.
Янаки Стоилов:
Лошо ли е?
Юлия Меранзова:
Питам се само.
Пейчо Пеев:
Може ли само една бележка от моя страна? (Да.)
Този закон все пак иска да съобрази и някои задължения на страната ни към рамковото решение за подпомагане и за положението на пострадали в наказателния процес, където има изрично изискване пострадалите от престъпление, независимо от какви престъпления, всички пострадали от престъпление да бъдат информирани не от някой друг, а от държавните органи. Това прехвърляне на тази функция към неправителствения сектор е малко особено, още повече, че повечето пострадали се срещат с полицията. Във всички страни основно задължение на полицията е да ги информира за всичките им права.
Надка Балева:
Колеги, моето мнение е, че трябва да остане така, както ние сме направили предложение с тази корекция - да отпаднат лечебните заведения, започвам с ал. 1. Защото в чл. 6 изрично е казано, че тези брошури на различни езици се предоставят и в лечебните заведения, а не да ангажираме така както е по вносител.
Що се отнася до следващата част – изброяването, действително считам, че действително трябва органите на МВР да информират към кого да се обърнат. Защото пострадалият може да се обърне към някоя организация, която да не е наясно нито за правната помощ, нито за правата им. По принцип, когато се касае за престъпление, те отиват точно при тези служители.
Борислав Ралчев:
Трябва да се махне думата “длъжни”. Става императивно. Ще съдят държавата после.
Надка Балева:
Уведомяват пострадалите.
Янаки Стоилов:
Може би проблемът е, че не са разделени част от тия задължения едни към МВР, други – към организациите, и така изглежда твърде обременително МВР да ги информира за 7-8 различни проблема какво могат да правят и тогава организациите излизат вече с една допълваща функция, само психотерапевтична, а не толкова информационна. Всеки от двата крайни подхода като чели не е добър.
Борислав Ралчев:
Нали знаем, че тази история с кръвта по лицето и докторите се развива в първите няколко минути. Нормално е, знаете, в спешните кабинети когато видят такъв човек, се обаждат на полицията. И полицията отива. Това е практиката. Но оттук нататък кое е престъпление, има ли престъпление, каква му е характеристиката и всички останали лакърдии по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Ние тук обсъждаме дали цялата информационна дейност да бъде възложена на МВР или преимуществено на организациите за подкрепа на пострадалите. Затова е дискусията, а не за какво да ги информират.
Елиана Масева:
Кои са тези организации.
Янаки Стоилов:
Ние не ги знаем, но ще се появят. Националният съвет си е друго. Организациите са граждански сдружения.
Елиана Масева:
Те имат възможността да изградят информационна мрежа, софтуер и да се свързват с лечебните заведения, горещ телефон и т.н.
Ана Караиванова:
Г-н Председател, ако разрешите да ви прочета чл. 4 от Рамковото решение. Той е озаглавен: “Право да се получава информация.”
“Всяка държава-членка взема мерки най-вече пострадалите да разполагат с достъп от момента на първоначалния контакт с правоприлагащите ведомства по начин, който счита за уместен и доколкото е възможно на общо познатите езици до относима с оглед защитата на защитата на интересите им информация. Такава информация включва следното: видове служби и организации, към които могат да се обърнат за подкрепа, вид подкрепа, която могат да получат, пред кого и по какъв начин могат да съобщят за извършеното престъпление, процедурите след подаване на такова съобщение,” и да не ви чета всички други точки – правни консултации, правна помощ.
Това е от решението.
Това е от тези органи. Също и лечебните заведения, които оказват първа помощ.
Борислав Ралчев:
Като махнем думата “длъжни” оттам нататък каквото и да пишем все едно.
Мирослава Манолова: съветник от Правна дирекция към НС
По повод на това, което казахте, г-н Ралчев, дори и да махнем думата “длъжни” отдавна в административно-наказателните разпоредби е предвидено наказателна отговорност за органите, които не изпълнят това си задължение да информират, така че ако тук махнем, трябва да се махне и там.
Янаки Стоилов:
Тук няма нито “може”, нито “длъжни”, те уведомяват.
Мирослава Манолова:
Пак е императив.
Янаки Стоилов:
Предлагам ви едно соломоново решение:
Чл. 6 (1) Органите на Министерството на вътрешните работи и организациите за подкрепа на пострадали уведомяват пострадалите за: и изброяваме нещата, които не са спорни общо взето.
Юлия Меранзова:
Към нашето предложение за т. 13 приемате ли малко допълнение. Въпросът е, че възможностите с които разполагат, ако са пострадали от престъпление на територията на друга страна.
Янаки Стоилов:
Приема се. Но става дума, за да избегнем тази дилема кой предимно ще ги информира – МВР или организациите, казваме МВР и организациите, които се занимават с тази дейност ги уведомяват, за да се знае, че където и да попадне при някои от тези, трябва да бъде уведомен.
Приехме чл. 6 с тази уточнена редакция в 8 точки и двете алинеи 2 и 3.
Чл. 6 с номерацията по доклада.
Чл. 6 по вносител ви предлагам със следната редакция да стане:
“Чл. 7. (1) Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, наричан по-нататък “Националният съвет”:
1. издава и разпространява брошура на български, английски, немски и френски език, в която се съдържа информацията по чл. 6, ал. 1;
2. предоставя за безплатно разпространение брошурата на службите и организациите по чл. 6, ал. 1, както и на лечебни заведения, службите за социално подпомагане и на други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления.
(2) Информацията, която се съдържа в брошурата, се публикува на интернет страниците на Националния свет, Министерството на вътрешните работи, организациите за подкрепа на пострадали, както и на тези по ал. 1, т. 2.
(3) националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали осигурява функционирането на постоянна безплатна телефонна линия с единен телефонен номер за цялата страна за информиране на пострадалите от престъпления. Операторът на телефонната линия информира органите на Министерството на вътрешните работи за пострадали, които са в опасност.
(4) Националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали и органите на изпълнителната или местната власт, които имат правомощия в областта на закрилата на пострадалите от престъпления, организират публични кампании за информиране на гражданите за правата им, които имат като пострадали от престъпления.”
Този текст не буди възражения? Добре, приемаме го.
Глава трета. Чл. 8. В ал. 3 добавяме:
“(3) Освен формите на подпомагане пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по реда, предвидени в този закон.”
Тук става дума, че е еднократно, където и да е.
Чл. 8, който става чл. 9.
Чл. 9 (1) Безплатната психологическа консултация и помощ се предоставят от специалисти –психолози от организациите за подкрепа на пострадали.
(2) Дейността по ал. 1 се финансира от Министерството на правосъдието по ред, определен от Националния съвет.
(3) Организациите за подкрепа на пострадалите се отчитат ежегодно пред Националния съвет.
Борислав Ралчев:
Кой член четете?
Янаки Стоилов:
На с. 6 долу. Това е чл. 8, който ще стане чл. 9 с нова редакция, която ви прочетох. Всички тези текстове са комбинирани от налични текстове.
Това какво означава. Да пращат писмени отчети или какво се отчита ежегодно.


Борислав Ралчев:
То понеже целият закон е много ясен и от вашата компилация става сериозно нещо.
Янаки Стоилов:
Чл. 9 го отнесохме към предишния, а тук отпада. Преминаваме към чл. 10. Тук сме сложили по-реалистичната формула вместо “имат право” “могат да получат”.
Борислав Ралчев:
Този член е с малко особен текст.
Янаки Стоилов:
Защото правната помощ е уредена в другия закон и там е казано кой има и кой няма право.
Борислав Ралчев:
Да ви дам една хипотеза. Едната мутра бие другата мутра, която е по-силна и мутрата безплатна помощ ли ще получи.
Янаки Стоилов:
Имаме ограничение и по-нататък ще му обърнем внимание.
Надка Балева:
Ограничението е само осъден с влязла в сила присъда. Обикновено тези имат толкова много висящи дела.
Борислав Ралчев:
В ал. 3 за отпускане на безплатна правна помощ.
Янаки Стоилов:
Тя отпада. Ал. 2 и 3 отпадат, защото са уредени в Закона за правната помощ. Това е в нашето предложение.
Борислав Ралчев:
Ама още не е гласувано вашето предложение.
Янаки Стоилов:
Ние се разбрахме, че там където няма възражения, ги приемаме. Мисля, че няма да възразите, проблемите на правната помощ да не ги забъркваме в този закон, а да си върви правната помощ по реда на онзи закон. Осигуряването на безплатна правната помощ, нейното отпускане и заплащане става по Закона за правната помощ. То си го има.
Реплика: Няма смисъл от две алинеи.
Янаки Стоилов:
Да ги обединим. Т.е. ал. 1 също да отпадне. Добре. По принцип се приема нашето предложение и даже още по-радикално. Остава само ал. 4 като единствена алинея в чл. 10 и тя препраща към Закона за правната помощ.
По чл. 11 няма предложения от никого.
По чл. 12 ние имаме едно предложение за началото на текста. То е уточняваща редакция.
Тъй като ние вече приехме за еднократността, в нашето предложение трябва да отпадне това и да остане:
В срок от два месеца от влизане в сила на: и да се изброят точките.
Юлия Меранзова:
Опасявам се, г-н Председателю, че така както сме го формулирали по този начин, ще се обвърже тук Националният съвет да се произнесе в двумесечен срок от влизането в сила. Може би трябва да го редактираме някак си срокът да бъде за пострадалите, както беше и първоначално по вносител.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам тогава да има два срока: да дадем два месеца на пострадалия да си предяви молбата и примерно три месеца, защото на три месеца заседава съветът и след три месеца да се произнесе дали има или няма право да я получи.
Юлия Меранзова:
Тук да стане ясно, че този срок е за пострадалия.
Янаки Стоилов:
Тук тогава ще останат само точки първа и втора и трета по вносител само че с въведението: Финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на: и сочим при какви основания, какво трябва да е налице, за да се предостави: осъдителна присъда, прокурорски или съдебен акт.
Борислав Ралчев:
Съобразено ли е с новия НПК, за да има съобщение за него. Става въпрос за т. 2.
Янаки Стоилов:
Т. 2 си остава. 1, 2 и 3 точки си остават.
Борислав Ралчев:
В досъдебното производство имаше някакви такива въпроси – как ще знаем в кое качество да го уведомим.
Янаки Стоилов:
Да съобразени са. Чл. 13 вече го прехвърлихме по-напред. Тук не го обсъждаме и е приет.
Чл. 14 определя размера на финансовата компенсация от 250 до 5 000 лв. или 10 000 лв., ако е за повече лица. Това са размерите и по вносител.
По чл. 15. Казваме за какво се предоставя финансова компенсация и ви чета окончателната редакция на текста:
Чл. 14. Финансовата компенсация обхваща заедно или поотделно имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват във:
1. разходи за лечение с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
2. пропуснати доходи;
3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
4. пропуснати средства за издръжка;
5. разходи за погребение;
6. други имуществени вреди.
По този начин предложението, което сме направили с г-жа Балева, т. 6 общо взето съответства на това, което сме имали предвид, т.е. в другите предели.
Аз чета една актуализирана редакция, която я нямате, но тя съответства в голямата си част на предложението на вносителя.
Някакви бележки имате ли по текста?
Ана Караиванова:
Г-н Председател, много е неопределено това “други имуществени вреди”. Когато започне да го прилага Националният съвет, ще има трудности. Тук конкретно са изброени и предлагаме т. 6 да отпадне. Ако се наложи от практиката, нашите закони често ги изменяме, ще го добавим.
Янаки Стоилов:
Вредите от грабежа в коя точка ще попаднат, ако няма т. 6.
Борислав Ралчев:
Там където е кражбата.
Янаки Стоилов:
Вие кражбата не я приехте, но питам, понеже грабежът остана в общата формулировка.
Ана Караиванова:
Идеята на този закон е имуществени вреди в резултат на отнето имущество да не се компенсира, а се компенсират само имуществени вреди, претърпени в резултат на уврежданията на здравето или пък отнемането на живата. Това са средствата за издръжка на дете или пък родители, ако са били на издръжка на своя убит син. Погребението. Пропуснати доходи от това, че е бил болен от тежка телесна повреда и то не за целия период. Заради това грабежът, чисто имуществените щети отнето имущество и ние затова сме предвидили ограничение. Примерно, от банка ако е откраднал чрез касиера 300 000 лв. ние с 5000 лв. ли ще го компенсираме. Щетите имуществените въобще ги нямаме предвид. Тук личните щети, ако мога така да се изразя, компенсираме финансово.
Янаки Стоилов:
А пропуснатите доходи в смисъл, че той не е могъл да работи.
Ана Караиванова:
Имаме предвид някаква първоначална компенсация, докато стъпи на крака.
Борислав Ралчев:
Нали казваме, че финансовата компенсация по определение и по дефиниция има само свързана с имуществени вреди. Нали в началото така казахме. Е тогава?
Ана Караиванова:
Това са действително имуществени вреди – по плащане на съдебни и деловодни разноски; разходите по лечението – това са средства, които са имуществени, но не става въпрос да му компенсираме отнетото имущество.
Елиана Масева:
Ако на един човек му се открадне едно прасе. Той ще умре от глад, ако не му се компенсира.
Борислав Ралчев:
Замисълът е ясен, но той не е дефиниран. Понятието “лична имуществена вреда” влиза в един тупик, от който не знам как ще се излезе.
Янаки Стоилов:
Добре. Преминаваме към спорната точка 6 за “други имуществени вреди”. Кой я подкрепя. Тази точка събра мнозинство.
Приет е този текст.
Искам да се обърна към господата, които сме поканили за т. 3 от дневния ред, да не им отнемаме времето, тъй като имаме доста още текстове по другия законопроект.
Г-н Захариев и г-н Балабанов, няма да можем да пристъпим към точка 3 на днешното заседание и допълнително ще ви известим за времето на обсъждане.
Благодарим ви и извинявайте, че ви ангажирахме.
Преминаваме към чл. 16.
Ние с г-жа Балева сме направили едно предложение по чл. 16, но внимателният анализ показва, че може би то е излишно, тъй като съпричиняването и допринасянето се отнася за непредпазливите престъпления, а и те без това не се компенсират. Така че със или без това мисля, че трябва да отпадне т. 4 и по вносителя и нашето предложение. Не сме отчели това, че за умишлените престъпления не може да има това съпричиняване и допринасяне, което е по т. 4. Защото нашата идея е била по-мека от тази на вносителя, само съобрази факта на съпричиняването при определяне на компенсацията. Не знам практически дали има смисъл това нещо, след като т. 4 ”пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат” може би се отнася само за непредпазливите престъпления, а тях ги няма въобще.
Г-жо Караиванова, каква е била идеята на точката?
Ана Караиванова:
Идеята беше тази, която обсъждахме тук, когато двама се сбият по между си хора, които да не са по т. 2 – да не са осъдени, да не би и двамата да искат компенсации. Защото може в квалификацията може да няма “силно раздразнено състояние”.
Борислав Ралчев:
Раздразнението има една степен.
Ана Караиванова:
Силното раздразнение е при убийствата. При телесните повреди също има силно раздразнение.
Янаки Стоилов:
Става дума да ни кажете има ли други случаи извън т. 3 и 5, защото т. 3 и 5 изключват тези ситуации, но може ли да има случаи извън т. 3 и 5, които да бъдат обхванати от т. 4. Това е въпросът. Той е наказателно правен въпрос, но не съм сигурен дали наистина има хипотези. Защото ако при решаване на пределите на неизбежната отбрана, ако е в състояние на афект и т.н., те са изключени от самия закон. Точка 4 може ли да има някакво собствено съдържание извън случаите на т. 3 и 5.
Какво мислите, колеги.
Борислав Ралчев:
Мисля, че не може да стане тази работа.
Янаки Стоилов:
Защото ако може, тогава ние си поддържаме предложението.
Борислав Ралчев:
Чл. 118 казва нещо друго – предизвикано от пострадалия и дава други изпълнителни деяния на пострадалия – насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили и т.н. Вашата идея е да разберем дотук. Оттук нататък отиваме на 118.
Надка Балева:
Този текст е възпроизведен.
Борислав Ралчев:
Г-жо Караиванова, влязла в сила присъда. В диспозитива тези работи трябва да ги пиша от гледна точка на 118, но в мотивите какво казва съдът. Не стигаме до 118, оставяме обикновената квалификация. Това ли ще има значение за правото по този закон.
Ана Караиванова:
Това ще има значение. Освен това, не във всички други. При грабежа няма силно раздразнено състояние. Но ако той е допринесъл по същия начин както в силно раздразнено състояние, няма да го компенсираме. Това сме имали предвид.
Надка Балева:
Какво значи допринасяне при грабеж. Отворил си портмонето пред другия и той е видял, че има много пари. С това допринесъл ли е? Може ли да бъде квалифицирано в т. 4.
Борислав Ралчев:
И понеже целият закон е свързан само с личността, значи стигаме до?
Янаки Стоилов:
Значи ние поддържаме нашата ал. 2:
(2) Когато пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, това води до намаляване на финансовата компенсация, която би получил.
Борислав Ралчев:
Това въобще не може да стане, г-н Стоилов. (Защо?) Защото първо тази характеристика на мотивите не може ... и ще го търсим под лупа.
Янаки Стоилов:
То ще го има в присъдата.
Борислав Ралчев:
Това е единствената хипотеза – влязла в сила присъда, и нищо друго не може да доведе до окончателен израз на това, което е съпричинил. Много хубаво го казахте в началото “съпричиняване при непредпазливи деяния” – да, а при умишлените деяния има съставомерен състав. Значи единствената хипотеза е чл. 118 – да боравим с този текст, където стигаме и оттук нататък отиваме на 118. Щом няма 118 какво правим с всички останали тежки телесни повреди, убийствата, които са изрично определени.



Ана Караиванова:
Колега Ралчев, в тежките телесни повреди също има квалифициращо за силно раздразнено състояние – много добре си спомням, 132 беше. Въпросът е при другите престъпления, в което като отделен състав няма извършено силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия. Това сме имали предвид.
В крайна сметка ваша воля господа народни представители и госпожи. Ако искате.
Надка Балева:
Г-н Стоилов, може ли нещо по ал. 2.
Предложението е обвързано и с Европейската конвенция за компенсация на пострадалите от престъпления.
В чл. 17 на вносителя се предвижда право на регресен иск на държавата към извършителя на престъпление за възстановяване на изплатената компенсация. В такъв случай извършителят на престъплението ще трябва да обезщети пострадалия два пъти. Веднъж, ако гражданският му иск бъде уважен и втори път, ако държавата е предоставила финансова компенсация на пострадалия, за която има регресен иск.
В чл. 9 от Европейската конвенция с цел избягване именно на двойното обезщетяване е предвидено, че компетентните органи могат да намалят компенсацията със сумите, платени от извършителя на престъплението - социално осигуряване, подпомагане или по застрахователен договор. За това предлагаме, че когато е допринесъл, води и до намаляване на финансовата компенсация.
Борислав Ралчев:
Не е ли в този запис от 250 до еди-колко си и преценката на определящия орган. Защото тук ще попаднем в един правен спор, от който няма излизане.
Янаки Стоилов:
В предложението на вносителя това въобще го сочат като основание да няма компенсация, а не какъв да бъде размера. А ние го свеждаме на плоскостта на определяне на размера.
Борислав Ралчев:
Влизаме в правен тупик. И понеже компенсацията е от до, нека решаващият орган да съобразява.
Янаки Стоилов:
В случая, ако той твърди това нещо напълно ги изключва от компенсацията. Не може да каже, примерно, ще получите само 300 лв., защото ще допринесли за резултата. Тогава трябва въобще да им откаже.
Борислав Ралчев:
Това значи nonsense. Как ще го изключим за някакво съпричиняване. Съпричиняването винаги води до оразмеряване. А сега чувам, че този, който е допринесъл с нещичко – сламката, под чертата.
Янаки Стоилов:
Това предлага вносителят.
Нашето предложение може да е дискусионно, но ние предлагаме две нива. Едното е в случаи, при които въобще се изключва възможността да се иска и получи компенсация, а този случай го причисляваме към намаляването на тази компенсация, която би получил, ако ...
Борислав Ралчев:
Вашето резонно предложение, г-н Председател, е в абсолютно противоречие с т. 4. Където имаме съпричиняване, значи имаме вредоносно действие, то е необходимото престъпление там където отпред го казахме какво е и що е, и някой нещичко е допринесъл. Това нещичко намира отражение в компенсацията.
Янаки Стоилов:
Затова ние предлагаме т. 4 да отпадне, а да се създаде отделна алинея за сметка на отпадането на т. 4.
Надка Балева:
А т. 1 “ако деянието не е извършено”.
Янаки Стоилов:
Точка 1 също отпада, защото тя нищо не казва. Ако няма престъпление няма да е в режима на този закон.
Борислав Ралчев:
А т. 2.
Янаки Стоилов:
Ако е бил осъден напоследък, няма да получава компенсация. Те са били осъдени точно по престъпление от този закон.
Борислав Ралчев:
Само че този закон е свързан само и единствено с ...нологията, което означава с пострадалия. Не можеш да определиш пострадалия с оглед какво е бил като малолетен или нещо друго.
Янаки Стоилов:
Ние тук водихме дискусията да ограничим кръга на посегателствата, където имаше много по-голям резон да го разширим, а сега ще гледаме да компенсираме самите тези, които са направили престъпление и те да не пострадат. След пет години ще мислим отново за тях.
Понеже сме на средата на законопроекта, нека да ускорим работата.
Борислав Ралчев:
Това или е закон за пострадалия или е закон за мутрата. Или законът има друго заглавие и предназначение или няма. След малко ще пишем, който е висок над 1.80, аз оставам под чертата. Какво ще правим?
Янаки Стоилов:
Нека да продължим по чл. 16. В чл. 16 отпада т. 1.
Борислав Ралчев:
Аз държа на това. Има ли го в директивата.
Ана Караиванова:
Има го. Там изрично не се обезщетяват лица, които участват в сбивания, в престъпни групи въобще не подлежат на обезщетяване. Само че у нас не са идентифицирани още.
Янаки Стоилов:
Вие много сте разширили кръга. Т.е. можело е да бъдат и други, не само по чл. 3, ал. 3. Има и много други състави извършителите да попаднат тук като изключени от компенсацията. Но повечето от тях няма да претендират за компенсация по тоя закон, защото това са дребни суми.
Точка 1 отпада. Точка 4 съгласни ли сте да отпадне оттук и да се приеме ал. 2. Няма възражения. Така остава.
Борислав Ралчев:
А т. 3 оставате ли я?
Янаки Стоилов:
Точка 3 оставаме. Остават т.т. 2, 3, 5 и 6.
За т. 6 само за уведомяването дали да не отпадне.
Ана Караиванова:
Навсякъде се иска първо той да си търси правата и след това. Да остане.
Янаки Стоилов:
В какъв срок да е уведомил компетентните органи.
Ана Караиванова:
Писахме за срока, но не си спомням къде беше.
Елиана Масева:
В рамките на този двумесечен срок. Няма специален за уведомяване.
Борислав Ралчев:
Махнахме т. 4 и 1.
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали да махнем и т. 6 или да остане.
Надка Балева:
Предлагам да отпадне т. 6. Защото първо, ако той не е уведомил компетентните органи за извършено престъпление, няма да имаме нито влязла в сила присъда, нито разследване, по което да има прекратяване.
Ако той отива в спешна медицинска помощ, лекарите уведомяват полицията, те идват. Той разбира, че компетентните органи са уведомени и тогава защо той трябва да ги уведомява.
Ана Караиванова:
Това цели да насърчи, както пише в европейските документи, това цели да насърчи активността на пострадалите сами да съдействат на органите на наказателното преследване в държавата. Не може те да са разкрили, той да е стоял настрана, да се е крил, да не е искал да свидетелства, а накрая да отиде да иска пари. Няма да стане. Затова държим тази точка да остане.
Янаки Стоилов:
Ако това е идеята, да я напишем по-категорично:
Пострадалият не е съдействал на компетентните органи за установяване и разкриване на престъплението. Въпросът е той да има активно поведение. Т.е. може някой друг да е уведомил и да не се налага той повторно да уведомява.
Борислав Ралчев:
Аз ще бъда задължен да уведомявам полицията за извършено престъпление и ако не, няма да попадна в категорията на пострадал. В цялата информационна система на тази държава и в онзи, който го пребиха на улицата. Как ще стане тази работа. И полицията не може да се оправи. .... свързан с условието не се обезщетява. Да има насърчение, съм съгласен.
Янаки Стоилов:
Ако няма начин да се установи този факт.
Ана Караиванова:
Жрицата на любовта и жертва на трафик ако не уведоми или не разкрие някъде другаде, ние пак ще я компенсираме ли? Няма да я компенсираме. Това е идеята.



Янаки Стоилов:
Аз тук съм съгласен с г-жа Караиванова, защото някои от престъпленията, които са предвидени в чл. 3, които се извършват с желанието на потърпевшите. (Как?) Не ли ясно как. Т.е. те самите са съдействали, за да станат обект на престъплението, някой ги залавя и изведнъж ние започваме да търсим как да ги обезщетяваме. Въпросът е как да го докажем това дали е сътрудничел или не.
Борислав Ралчев:
На кого ще се обади?
Янаки Стоилов:
Примерно, ако става дума за трафик на хора. Те някъде я извеждат и би следвало да уведоми, може да е било с нейно съгласие, или после с несъгласие, да каже: аз съм обект на незаконен трафик и ви моля да предприемете някакви действия да се прибера. Значи тя е съобщила за престъплението. Ако тя просто е заловена от службите на някаква друга държава и са я върнали тук, ние ще тръгнем да ги компенсираме.
Реплика:
Но тя е пострадала.
Янаки Стоилов:
Но тя е пострадала в резултат на собствените си действия в случая.
Борислав Ралчев:
А битият на улицата. Кое е престъплението.
Янаки Стоилов:
Аз затова ви дадох по-категоричен пример. В някои случаи не е необходимо да уведомиш, защото органите са уведомени. Той самият не е бил в състояние първоначално да уведоми, някой друг е уведомил. Това не значи, че той е целял да се скрие.
Можем да оставим редакцията на вносителя. Все пак тази разтеглива формулировка дава възможност да се разграничат поне крайните хипотези.
Борислав Ралчев:
Отказвам на министъра да ме назначи в този орган.
Янаки Стоилов:
Или може би да кажем: освен ако по уважителни причини не е могъл да стори това лично, или не е било необходимо. Когато примерно е в болница на лечение и има съобщение, че към него е извършено престъпление, той какво повторно да уведомява органите, че е жертва на престъплението. Производството си тече, той е потвърдил, че е извършено това престъпление.
Борислав Ралчев:
Престъплението означава това престъпление по чл. 3. Оня който са го хвърлили там и по случайност не е умрял, хабер си няма от цялата история. Не може да има пострадалия такива задължения, скрепени с такава санкция. За ония доброволни жертви е ясно, но ние все пак правим закон не за проститутките.
Янаки Стоилов:
Освен ако по уважителни причини не е направил това лично. Ще го редактираме.
По чл. 15. Ние го приехме това.
Чл. 17, който става чл. 16.
Чл. 16. министърът на правосъдието предявява незабавно след изплащане на финансовата компенсация регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума.
Борислав Ралчев:
Какво ще възрази ответникът по иска.
Янаки Стоилов:
Какво може да възрази?
Борислав Ралчев:
Питам? Задължителна ли е сумата, която някой друг орган е определил за гражданския процес.
Янаки Стоилов:
Обикновено е обратна поредността. Защото ако в наказателния процес е присъдено обезщетението, тогава органът по компенсацията действа след като е определено обезщетението. В други случаи, ако гражданският иск е отделно, може да се окаже, че компенсацията се определя преди да се определи обезщетението.
Борислав Ралчев:
Питам много ясно и точно. Регресният иск, размерът, който комисията е определила, задължителна ли е за гражданския съд, който ще решава този иск.
Янаки Стоилов:
Ние имаме едно предложение, в което казваме, че съдът се съобразява – взема предвид, което не означава, че той просто прави прихващане. Но все пак отчита този факт, за да няма пълна несъвместимост между компенсация и обезщетението.

Борислав Ралчев:
Кой може да каже дали е възможно такова нещо. Регресният иск си е регресен иск. Може ли да прави възражение по другия иск.
Янаки Стоилов:
Не, той не може по другия. Регресният иск е само за изпратената компенсация. Самият факт, че държавата е платила не подлежи на оспорване затова, че той нещо друго е плащал.
Борислав Ралчев:
Не че той друго е плащал, че размерът на обезщетението, което е определила държавата не е точно.
Янаки Стоилов:
Не, не може това да го оспорва.
Борислав Ралчев:
Защо? Как ме задължаваш с едно правоотношение, в което аз не съм страна.
Янаки Стоилов:
Вие процесуално го оспорвате, че ако той не е бил страна в процеса по налагане на компенсацията, после не може към него да се предяви иск.
Борислав Ралчев:
Още във втори курс се казва това. Нека да кажат момичетата.
Янаки Стоилов:
Да кажат.
Николета Кузманова: експерт.
Аз искам да обърна внимание само на едно нещо. Един път извършителят плаща по гражданския иск. Втори път извършителят плаща по регресния иск са същото негово поведение.
Янаки Стоилов:
Различни са, защото компенсацията няма обезщетителен характер или поне няма напълно такъв характер.
Борислав Ралчев:
Значи компенсацията е вреда и нищо друго освен вреда. Понятието вреда е ясно какво е. Няма защо да отваряме учебниците. Много назад ме връщате. Недейте така. Ще направим беля и ще ни се смеят и то много лоша. Как два пъти ще плащаш за едно и също нещо. Това го няма и в Занзибар.
Ана Караиванова:
Той ако е осъден в присъдата пише в гражданския иск за какво го осъжда. Като дойде с влязлата в сила присъда нали ще види, поне му е присъдено. Засега не сме предвидили хипотезата, когато не може да си събере парите по граждански иск. Там където няма присъдено по граждански иск, тези щети ще плати държавата, ще компенсира. Защото в половината производства сега не му се дава право да участва като граждански ищец. Като дойде с присъдата, в самата присъда вие добре знаете пише дали има уважен граждански иск, пише за какви вреди и в какъв размер. Плюс това като си предяви държавата регресен иск, той тогава участва. Ще си направи възраженията.
Янаки Стоилов:
Истинският проблем не е когато той е осъден да плати обезщетението, защото не помня дали пряко го записахме и трябва да направим проверка, когато, да речем, с присъдата той е осъден на лишаване от свобода, осъден е да плати 20 000 лв. обезщетение за всички причинени вреди и т.н., той като подаде молба за компенсация, тогава вероятно органът по компенсацията ще каже: Вие сте обезщетен за всички вреди и няма с какво да ви компенсираме допълнително, освен ако това не се покрива напълно с всички тези точки, за които той може да иска компенсация. Защото ако не попада в кръга, ако съдът не му е присъдил за нещо, което попада, той може в допълнение да го иска. В този смисъл няма да има двойно плащане.
За мен големият проблем е в другите случаи. Това че гражданският иск не винаги приключва в наказателното производство и когато той си подаде молба, не се знае какво той после ще получи. Или вторият масов случай, че извършителят е осъден, той трябва да плати обезщетение, но това обезщетение така или иначе никога не се изплаща напълно, и той пак не може да иска и някаква компенсация, която пък частично да преодолее невъзможността на бездействието на самия длъжник да му плати. Това са двата по-сложни казуса.
Те са три категории случаи. Във всяка една от тях да кажем какво се прави. Иначе за регресния иск аз не виждам нищо спорно. Той си е страна по него, той ще казва: аз съм платил всичко, което ми е поискано. А най-вероятно в този случай комисията няма да е присъдила компенсация, защото всичко е покрито, освен ако не попада в някоя от точките. Ако искате там, където посочихме тези 5-6 точки, да сложим една алинея и да кажем, че ако е уважен граждански иск на пострадалия, тогава той може да претендира за компенсация по някои от точките само, ако тя не е била включена в предмета на обезщетението.



Борислав Ралчев:
Ще ви върна малко напред. Значи отсякоха му крака на човека. За какво претендира. Казахме имуществени вреди. Само за това ли претендира? (Да.) За патерицата и марлите? (Да.) И нямаме други задължения.
Ана Караиванова:
Болки и страдания няма да обезщетяваме.
Янаки Стоилов:
Ако искате в чл. 14, в който приехме 6-те точки, да сложим една ал. 2 – това е на с. 9, и да кажем, че ако искът за обезщетение на пострадалия е уважен, той може да претендира за финансова компенсация само ако тя не попада в някоя от точките. Т.е. ако по някоя от точките не е получил компенсация.
Юлия Меранзова:
Не е ли по-добре да бъде в текста на, който мисля, че стана чл. 15 – кога не се предоставя, или в началото. Но по-добре тук.
Янаки Стоилов:
В тези когато не се предоставя. Да добавим една точка, ще видим коя по ред, но да я има като съдържание:
- когато пострадалият изцяло е обезщетен за претърпените вреди.
Реплика:
Застрахователното обезщетение включва ли се?
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че застраховките не се включват.
Ана Караиванова:
Навсякъде пише. Не се плаща въобще при застраховка.
Янаки Стоилов:
Тогава да запишем: “Пострадалият е обезщетен напълно по друг начин.”
Ние казваме кога не се плаща:
“Когато пострадалият е получил обезщетение по друг начин.”
Приехме и чл. 16.
Преминаваме към Глава четвърта. Чл. 18 сега става чл. 17 – какво трябва да съдържа молбата.
Приемаме тези текстове с допълнителната редакция, която предлагаме.
Чл. 19 отпада.
Чл. 20, който става чл. 18 в нова редакция какво трябва да съдържа молбата.
Тук има ли го срока за произнасяне. Тук е два месеца за подаване, а после три месеца за произнасяне.
Юлия Меранзова:
В ал. 5, където е препращането, да бъде по ал. 3, а не по ал. 1.
Янаки Стоилов:
(5) когато молбата за финансова компенсация не е подаде в срока по ал. 3...
Юлия Меранзова:
В ал. 3 е двумесечния срок.
Янаки Стоилов:
Добре. Чл. 18 и чл. 19 ги приемаме в новата редакция.
Какво правим в случая, когато той не може да си получи полагащото се обезщетение.
Ана Караиванова:
Нека покаже практиката как ще тръгне този закон.
Янаки Стоилов:
То е ясно. Има ги и сега достатъчно тези случаи в практиката.
Няма някакъв вариант на решение. Ако примерно до еди-колко си години от времето, когато е присъдено обезщетението, то не е изплатено, но кога ще подаде молба.
Ана Караиванова:
Кога ще подаде молба. Докато се гледа делото, докато влезе присъдата в сила. Дано да започнат по-бързо да ги гледат, но при сегашното положение за едно убийство най-малко 7-8 години е нормалният срок.
Янаки Стоилов:
И още 3-4 години докато се разбере, че няма да получи.
Ана Караиванова:
И ако е за погребение, отдавна ще са забравили и ще са се обезценили тези пари.
Янаки Стоилов:
Все пак да помислим, дори и сега да не го формулираме. Ако намерим някакво решение, да го включим.
По чл. 20 сме уточнили състава на органите. Мисля, че не сме изпуснали никой. Само Националното сдружение на общините. То ли желае да участва. Какво ще прави?
А по чл. 22. Националният съвет какво прави.
Т. 4 – приемате ли това, което сме предложили? (Да.) Добре.


Юлия Меранзова:
Може ли във вашето предложение да не е “формулярите”, а молбите за финансова компенсация. Защото изведнъж тук вкарваме формуляри.
Въпрос: Как да направим разлика между молба и формуляр?
Експерт:
Точки 2 и 3 сме добавили по причина, свързана с въвеждането на директивата, която изисква специално за презграничните случаи, между другото за които правим и реда във вътрешното право, да има образец на молбата и да има формуляр, който да я придружава при предаването й между органите в различните държави. Има образци на формуляри в решение на Европейския съюз, които трябва да бъдат въведени.
Янаки Стоилов:
Добре, така да бъде с молбите.
По чл. 22.
Юлия Меранзова:
Тук се предлага и един срок. Да не е просто “периодично” отчитане на Националния съвет, а най-малко веднъж на три месеца.
Надка Балева:
Не е ли много често на тримесечие?
Янаки Стоилов:
Не е често, защото ние ги задължаваме в срок от три месеца да се произнесат по постъпилите молби.
Кворумът от две трети не е ли много амбициозен в чл. 23 - са редовно проведени заседанията, ако участват най-малко две трети от членовете му. Те са твърде различни и затова е идеята да бъдат две трети, защото представят различни институции. Всеки един представя различна институция.
“При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от три дни.” Тогава може би трябва да кажем: “което се провежда, ако присъстват не по-малко от половината”. Добавете го. Какво ще стане, ако и тогава не се съберат.
Заседанията на Националния съвет са редовно проведени, ако в тях участват не по-малко от две трети от неговите членове. При липса на кворум, председателят насрочва ново заседание не по-късно от три дни. В този случай заседанията са редовно проведени, ако участват не по-малко от половината от неговите членове.
За кворума последно какво решаваме?
Реплика: Да си остане така.
Янаки Стоилов:
Ние сме ги обвързали за три месеца да се произнасят по молбите.
Да има ли спадащ кворум за второто заседание? (Не.)
По чл. 25 ние имаме предложение. Как се приемат решенията и какво трябва да съдържа решението за отпускане на компенсация. Това може да се отрази в общия текст.
Преминаваме към Глава шеста. Международно сътрудничество.
Ана Караиванова:
Това за извънбюджетната сметка на Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Да разясним. Това е важен въпрос. Ние разсъждавахме можем ли да го махнем. Но каква ни е била идеята. Тези пари, които ще се събират.
Реплика:
Международният валутен фонд не разрешава да има извънбюджетна сметка.
Янаки Стоилов:
Нали след 1 януари го напускаме. Въпросът е, че искахме тези пари, за да стимулираме министерството да бъде активно във воденето на регресните искове. То да не води една абстрактна битка, а да знае, че тези пари ще се връщат обратно във фонда за компенсация.
Реплика: Защо не от фонда.
Янаки Стоилов:
Фондът е още по-тромава структура, защото фондът трябва да има персонал, управление и т.н., а това е най-простият начин за администриране на средствата и за тяхното връщане пряко в министерството. Няма друг начин, по който да стане. Няма пречка това да стане, освен ако има някакви ограничения по финансови съображения, тогава ще се откажем от него.
Има ли нещо друго преди да започнем с международното сътрудничество. Няма.
По международното сътрудничество ние имаме едно предложение. Няма някакви проблеми.
Продължаваме с Административнонаказателни разпоредби.
Виждат ми се малко големи тези санкции. Дали не можем да ги направи от 100 до 500 лв. за глобите, а имуществените санкции да бъдат от 1000 до 2000 лв. А да речем при някаква повторност, тогава да ги завишим.
Нали се има предвид ако организацията нещо не е изпълнила. За органи се съмнявам, че ще важи, защото те са служители.
Нека да направим глобата от 100 до 500 лв. в първата й част. Долу да остане от 1000 до 2000 лв.
А когато нарушението е извършено повторно, глобата тогава да е от 500 до 1500 лв., а имуществената санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Актовете се съставят от членове на Националния съвет.
Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет.
Допълнителни разпоредби.
Параграф 2 ще отпадне.
Като приемаме Закона за нормативните актове тогава да обсъдим генерално този въпрос и тогава да решим.
Ще остане по § 1 допълнителната разпоредба.
Юлия Меранзова:
Във връзка със срока за влизането в сила.
Докато се обсъждаше още на първото четене кога ще влезе закона в сила, стана въпрос дали ще изпълним към датата 1 януари задължението си вече да имаме орган, който да е създаден.
Янаки Стоилов:
Явно няма да имаме.
Юлия Меранзова:
Тези предложени от нас разпоредби са съобразени с времето, когато беше писан законопроекта и тогава още не се знаеше датата на влизане в сила на договора. Сиреч дали не е разумно да се помисли за малко по-кратък срок за съставянето на този съвет, ако ще се приеме целият закон да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
От нашата последна разпоредба и по препоръка на колегите ни от Европейската комисия в Министерския съвет сме предвидили текстовете, които се отнасят до съставянето на Националния съвет да влязат в сила от датата на обнародването на закона, за да не се получи такова разминаване. Това беше идеята.
Надка Балева:
Както върви може да влезе в сила целия закон на 1 януари.
Янаки Стоилов:
Аз се надявам, че до края на декември ние ще приемем закона, даже може би до края на декември той ще излезе така че практически няма особено значение, освен ако вие искате Националният съвет да се създаде в срок от два месеца след влизането в сила и ако смятате, че това може да стане, ние можем да го съкратим този срок от три на два месеца. Т.е. на практика да заработи системата някъде от началото на м. март.
Надка Балева:
Не му трябва кой знае колко време на министъра, за да напише една заповед по неговата компетентност.
Янаки Стоилов:
Тогава да приемем два месеца от влизането в сила.
По § 5 няма предложения. Параграф 5 пада.
Параграф 6 също отпада.
Параграф 7. ..., който дава указания по прилагането му. Какво значи указания? Няма такъв вид акт. Искате ли някаква инструкция.
Нека да изясним един въпрос, който има практическо значение. За кои случаи ще се прилага тоя закон. Защото работата е доста сложна. След влизането му в сила. Но има престъпления, които са се извършили 1991 г.
Ана Караиванова:
За престъпления, извършени след влизането му в сила.
Янаки Стоилов:
Така пък много го стесняваме. Ако трябва някакъв разумен срок – една-две години назад да се върнем. Защото има много висящи престъпления. Да преценим и действително да не става много назад връщането. Има някои страни, които няколко години назад са се върнали и са обхванали случаи.
Ана Караиванова:
Ако трябва да го напишем това, да бъде за актове с влезли в сила присъди след влизане в сила на закона.
Янаки Стоилов:
Примерно, има престъпление, което е извършено преди 2-3 години, производството по него не е приключило и той след 1 януари може да си подаде молба. Но това не е достатъчно. Защото има престъпления, които може да са 5-6 години назад и присъдата да не е влязла в сила.
Надка Балева:
Да не го пишем въобще.
Янаки Стоилов:
Тогава ще обхванем присъди с 10 годишна давност почти.
Ана Караиванова:
По толкова ги гледат съдилищата, г-н Председател.

Янаки Стоилов:
Аз говоря за това, че изведнъж ще се изсипят прекалено много искания, които иначе не биха били толкова много. При първоначалното задействане на закона той ще бъде отрупан с много молби. За това казвам все пак да фиксираме за кой период.
Надка Балева:
Няма да бъде справедлив този критерий. За това моето мнение е да не го бутаме.
Янаки Стоилов:
Той напълно справедлив няма да бъде. Но вероятно трябва да сложим текст, че този закон обхваща случаите, по които са влезли в сила актовете по член еди-кой си след 1 януари 2007 г.
Надка Балева:
Защо да го пишем, след като изрично казваме в двумесечен срок след влизане в сила на присъдата или на постановлението за сезиране.
Янаки Стоилов:
Защото пък да кажем, че се прилага за престъпления, извършени само в Европейския съюз. Де факто след 1 януари ще кажем, че само вече за европейски престъпления. Ако искате дайте този срок от директивата – 30 юни 2005 г. Само че ако това го направим трябва да предвидим и преходен режим те да могат да си подават молбите в двумесечен срок от влизането на закона в сила или от конституирането на съвета.
А на 30 юни е приета директивата ли?
Експерт:
Не, приета е на 29 април 2004 г. Но явно е някакъв срок, понеже практиката на държавите, които са имали закони, е била подобна и за да я унифицират по някакъв начин, казват този срок. Само че то е опция – държавите могат да решат да ограничат действието на закона само за престъпления, които са извършени след този срок.
Янаки Стоилов:
Именно. Защото ако ние не го посочим излиза, че ще обхванем всички престъпления. Ако създадем ограничения по-големи, сигурно ще надхвърлим правото, което дава директивата. Така че може би наистина да вземем този срок и да кажем:
“Право на подпомагане и компенсация имат лицата за престъпления, които са извършени след 30 юни 2005 г.”
Трябва да предвидим и още една разпоредба, че ако има влязла в сила присъда преди влизането в сила на закона, двумесечният срок за заявяването тече от срока на конституирането на Националния съвет.
Ако нищо не бутаме ще трябва да ги обезщетим още по-назад. Законът влиза в сила но се отнася и към заварените случаи. Става дума, че има престъпления, извършени преди 7-8 години, за които няма влязла в сила присъда и те ще дойдат на 1 март и ще подадат молби. А ние казваме: Това е за престъпления извършени след 30 юни 2005 г. А кога е влязла присъдата е отделен въпрос. По повечето няма и да е влязла.
Тогава ще има една алинея, че за тези престъпления, по които има влезли в сила актове по чл. еди-кой си и 3-4 точки, срокът за подаване на молбата до областните управители или до Националния съвет започва да тече от датата на конституиране на Националния съвет. Т.е. да се знае вече, че има на кого да подадат молбата.
Реплика:
В едномесечен срок трябва да се издадат образците.
Експерт:
Законът влиза в сила от 2007 г. Много ясно, че образци и формуляри трябва да има дотогава.
Янаки Стоилов:
Ние не сме отложили действието на образците с някакъв срок.
В срок един месец от създаването на Националния съвет. Тогава трябва да препратим към срока по § 4 – един месец след изтичане на срока по § 4. Т.е. когато се утвърдят формулярите.
Да не сме пропуснали нещо. Защото винаги най-сложните неща са в преходните режими.
Първо, формулираме една алинея, че този закон се прилага по отношение на пострадали от престъпления, извършени след 30 юни 2005 г.
И ал. 2. За влезлите в сила актове по чл. еди-кой си, точки еди-кои си срокът за предявяване на молбата до Националния съвет, респективно областния управител е един месец след срока по § 4. Т.е. един месец повече. Така да се разбере.
Срокът за подаване на документите един месец след изтичане на срока по § 4.
Някаква друга междинна хипотеза може ли да има?
За присъди, влезли в сила до влизането на закона в сила. Защото, ако тя е влязла в началото на януари, той има ли възможност да попадне извън обхвата. Защото имаме два месеца за конституиране на съвета и един месец за утвърждаване на формулярите.
Експерт:
Значи критерият трябва да е или влизане в сила на присъдата. Обаче директивата говори за извършване на престъплението.
Янаки Стоилов:
Ние това го решихме. Аз говоря, че има друга междинна категория случаи, в които присъдата не е влязла, тя ще влезе след влизането на закона в сила, но достатъчно близо и тогава той пак ще изпадне от срока, защото този срок може да изтича просто броени дни преди срока по § 4. Защото два месеца плюс един месец са три месеца и ако присъдата влезе през януари, той ще изпусне срока по § 4.
Да кажем, че за актовете, които са влезли в сила до конституирането на Националния съвет, срокът за подаване на документите е един месец след изтичане на срока по § 4. Т.е. да обхванем всички тези, независимо дали са преди или след 1 януари.
Единият ограничител е престъплението да е извършено след 30 юни 2005 г., а актът ако е влязъл, го отнасяме към момента на конституиране. Ако актът е влязъл след момента на конституиране, си тече общия двумесечен срок. Защото ще има и една междинна категория случаи, които могат за малко да изпаднат.
Г-жо Караиванова, ще ви го изпратим в окончателната редакция, за да проверите за някои грешки или нещо да не сме изпуснали. Заедно с Правната дирекция ще го видите. Още една редакция ще бъде направена преди да го внесем за разглеждането на второ четене в залата.
Благодаря ви. С това приключваме заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)








Стенограф-протоколчик: