---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 53





Днес, 30.11.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Висшия адвокатски съвет – Траян Марковски – председател, от Министерството на вътрешните работи – Цонко Киров, заместник-министър, Министерството на външните работи, дирекция “Правно-нормативна” – Радослава Кафеджийска, Светла Стоянова и от дирекция “Имоти извън страната” – Екатерина Петрова и Дико Диков, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Теодор Илиев, експерт, от Национална следствена полиция – Галя Лишкова, от ДПНО, дирекция “Правна” – Ахинора Коцева, от Министерството на правосъдието, Съвет по законодателство – Радомир Димов, експерт.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви да започваме. Регистрирали са се необходимия брой членове на комисията, за да започнем в 3 без 15 заседанието с обявения дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 654-01-140/02.11.06 г., внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 601-01-20/10.04.06 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, № 602-01-103/22.11.06 г., внесен от Министерския съвет.
За следващата седмица може да се наложи да направим заседания в сряда и в четвъртък, защото доста въпроси се очертават, които трябва да обсъждаме за първо или за второ четене.
Освен това, за по-следващата седмица се опасявам, че може да има повече въпроси в дневния ред на парламента и за да можем да приключим най-спешните законопроекти, моля да имате тази готовност. Но ще ви уведомим в началото на седмицата за конкретните теми и за времето на заседанията.
По първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Няма постъпили предложения от народни представители. Ако някои от членовете на комисията има да направи предложения, или пък нещо, което се отнася до подобряване на редакцията на текстовете, моля да го чуем параграф по параграф.
По заглавието няма да имате предложения.
По § 1 няма предложения.
По § 2 също няма предложения.
Ако имате, кажете ги. Заповядайте.
Диана Стефанова (експерт):
Има технически. Отменяме ал. 3 и не бива ал. 4 да става ал. 3. Ще изменим ал. 4 с текста, който е посочен.
Второ, в този параграф няма допълнения. Така че шапката му е: “правят се следните изменения.”
Янаки Стоилов:
Нека да ги отразим. В § 2?
Диана Стефанова (експерт):
§ 2. В чл. 103 се правят следните изменения:
Т. 4 ще гласи така: Ал. 4 се изменя така:
В § 3 струва ми се, че в ал. 2 буквално е преписано от действащия текст и са добавени само думичките “на съответния орган”.
Предлагам § 3 да гласи така:
§ 3. В чл. 105, в ал. 2 накрая се добавя “на съответния орган”.
Янаки Стоилов:
Приемате ли тези редакционни уточнения. Няма възражения.
Законопроектът е приет за второ четене и през другата седмица ще го включим в програмата на парламента.
Благодаря ви, г-н Марковски.
Траян Марковски:
И се надявам преди Нова година да излезе в Държавен вестник.
Янаки Стоилов:
За Държавен вестник не знам, но ние ще го предложим за включване в дневния ред на парламента през следващата седмица.
По втора точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Заповядайте. Тук трябва да има представители на Министерството на външните работи и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ние получихме едно писмо от заместник-министър Грънчарова. Сега пристъпваме към единственото безспорно в заглавието, което няма да обсъждаме. По този законопроект също няма предварително постъпили предложения.
По § 1 има ли някакви предложения, било от вносителите, било от народните представители. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Каква е истинската идея по този закон. Имахме забележки и по трите параграфа.
По § 1. Защо трябва да се създава нова ал. 3, след като ал. 2 на чл. 8 по действащия закон има съдържание, което, според мен, обслужва вашата идея. Кое е наложило да се съкрати част от текста по ал. 2 и да се създаде нова ал. 3.
Радослава Кафеджийска:
“При условия и ред, определени с правилника”, не е пълно.
Предоставянето за управление и разпореждането с тях се извършва от Министерския съвет. Предоставени за управление не е равностойно на изискването за управление. Нашето предложение е само с цел този текст да стане по-ясен, за да можем ние с него да работим не само по повод предоставянето на управлението, което така или иначе се извършва от МС, а и по повод на управлението на недвижимите имоти.
Елиана Масева:
Основното е, че органът е Министерския съвет. Това ли искате да спестите.
Екатерина Петрова:
Целта е ясно да се каже, че управлението и разпореждането с имоти извън страната се извършва по реда на правилника.
Елиана Масева:
Казва се:
“(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление, разпореждането с тях се извършва от Министерския съвет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”

Радослава Кафеджийска:
Текстът, който е в ал. 1 определението е по този закон. Ако се приеме нашата редакция на текста, тогава вече и самото управление ще се извършва не по този закон, а по правилника за прилагането на закона.
Екатерина Петрова:
Предоставянето за управление е нещо различно. Примерно, Министерският съвет приеме да предостави един имот извън страната на Министерството на културата за културен център. Това е предоставяне за управление, а самото управление примерно е отдаване под наем.
Елиана Масева:
Това е разпореждане.
Янаки Стоилов:
Нека да уточняваме едно по едно.
По т. 1 е разбираемо предложението – да се разшири позоваването не само по този закон, а по българското законодателство. По т. 1 няма възражения.
По т. 2. В ал. 2 думите “при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона” се заличават.
Радослава Кафеджийска:
Те ще се съдържат в ал. 3, ако се приеме редакцията на ал. 3.
Янаки Стоилов:
Т.е. предложението по т. 2 е във връзка с предложението по ал. 3.
Сега кажете още веднъж за ал. 3 какво се постига с тази промяна.
Екатерина Петрова:
Препращане към правилника за прилагане на закона по отношение на тези действия, за да се изключи приложението на самия закон. Препращане към специалния ред на правилника, където има специална глава “Държавни имоти извън страната”, където се регламентират органите, какви решения взимат във връзка с имотите извън страната, защото редът на самия закон е неприложим за имоти извън страната. Няма как със заповед на областния управител един имот извън страната, примерно, да се продаде.
Елиана Масева:
Има практика и тя не противоречи.
Янаки Стоилов:
Ясни са мотивите на вносителя. Има ли други съображения по тази част от текста – по § 1.
Ако няма формални предложения по § 1 ще го подложа на гласуване така, както е представен от вносителите. Тези, които поддържат § 1 в трите му точки, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се § 1.
По § 2. Има думата г-н Герджиков.
Огнян Герджиков:
Искам да попитам, понеже нямам пред себе си чл. 18, ал. 2 от закона, за да ми стане ясно какво значи, тъй като така не го разбирам.
Радослава Кафеджийска:
Целта на този текст е и на законово равнище да бъде уредено това, което в момента е уредено в новия правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, който е публикуван в бр. 78 на Държавен вестник от тази година. В чл. 4, ал. 3 пише: “Имотите и вещите, със стойността на които е намален капиталът на едноличните търговски дружества с държавно участие, придобиват статут на държавна собственост и се управляват от ръководителя на ведомството, упражняващ правата на държавата в съответното дружество.”
На практика Министерството на външните работи има малко участие към този текст.
Огнян Герджиков:
Не знам какво участие има, но вие като юристи трябва да се срамувате, че има такъв текст.
Радослава Кафеджийска:
И при нас възникват казуси, при които се налага да се извадят непарични вноски.
Огнян Герджиков:
Кой може да вади от капитала нещо, уважаеми дами и господа. Това не е каца със зеле или каквото и да било. Не ви ли е ясно какво значи капитал. Нищо не може да се вади от капитала.
Радослава Кафеджийска:
Включително към настоящия момент този текст на този правилник дори не е оспорен.
Огнян Герджиков:
Кой да го оспори. Като някакви безумци вероятно гледат тези неща и не разбират за какво става дума. И вие предлагате това нещо да влезе в законова норма. Може ли такова нещо. Аз се чудя как някакво неудобство не изпитвате. Просто си вземете този закон и си вървете с него. Признавам си, че в това отношение съм изключително реактивен. Не може едно невежество втори път да бъде представено в Правната комисия. Това не стана ли ясно. Четете протоколите поне.
Янаки Стоилов:
Има ли някакви практически съображения да се предлага това, тъй като то юридически наистина е напълно оспоримо, но има ли някакви практически съображения, които са ви накарали да го предлагате. Има ли нещо в практиката, което да ви кара да търсите такова разрешение. Кажете какъв практически проблем решавате с това. Може би това дава някакво обяснение защо се появява.
Теодор Илиев:
Би следвало да се приеме твърде на сериозно, за да оспорваме аргументите на проф. Герджиков, но така или иначе в рамките на 17, а дори и повече години, макар че търговското право е от 15-тина, има хиляди актове на Министерския съвет, които въпреки тези теоретични постановки, на практика намаляват капитала със стойността на съответния имот, т.е. с акции, които съответстват на цената на имота след оценката.
Понеже съм участвал в групата, която пишеше правилника, на всички ни беше ясно, г-н Герджиков, както реагирахте и Вие, но това е една практика, която е от доста правителства насам. Ние го обсъждахме този въпрос. Другият начин е дружеството да дари на държавата респективно имота и след това да се намали. Но практиката съществува. Знаем теоретично, че бъркаме, но това е положението.
Огнян Герджиков:
Това е едно невежество, което продължава да се шири. Едно невежество, на което проф. Таджер 1996 г. обърна внимание с една серия разпореждания на Министерския съвет, с които вадят от капитала на Златни пясъци две сгради и ги дава на МОН – нещо, което е пълен абсурд. Това е пълно непознаване на търговското право. На нас Европа ще ни се смее, ако види това нещо. Аз се чудя как още не го е видяла. Ще ни се смеят отвсякъде. Недейте така. Това е просто някакво безумие.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че във връзка с казаното от вас - с обяснението, че тези търговски дружества се регистрират с капитал, който приблизително отговаря на стойността на имуществото, което е включено в това дружество и винаги, намалявайки или увеличавайки това имущество, то намалява или увеличава по този начин капитала. Това ли значи, че има горе-долу равностойно значение капитал и имущество и вие правейки едното, правите и другото. Това ли е практиката, която се е наложила досега.

Теодор Илиев:
Все пак има голяма разлика между капитал и имущество на търговски дружества или аз поне така си мисля.
Янаки Стоилов:
Да, но да не би в този случай да са едно и също.
Теодор Илиев:
Не. И по тази причина се прави тази еквилибристика, т.е. да се спестява, примерно, актът на даряване на даден имот в полза на държавата. Защото според текста на Закона за държавната собственост не са държавна собственост по смисъла на самия закон имотите и вещите, които са в капитала, респективно имуществото на търговските дружества. Но на практика титулярът на собствеността е един и същ.
Огнян Герджиков:
Не е вярно. Как ще е един и същ. Няма такова нещо, колега.
Теодор Илиев:
Едноличен собственик на капитала е държавата.
Огнян Герджиков:
На капитала е държавата. Кой е собственик на имуществото. От имуществото можете да вадите каквото си искате. Нямам нищо против. Капиталът не го раздавайте. Капиталът е едно число. Тази практика е толкова порочна, че просто един юрист трябва да го е срам, че има такава порочна практика в българската държава.
Янаки Стоилов:
Можете ли да предложите някаква друга редакция, която да преодолява този проблем.
Огнян Герджиков:
Няма проблем. Те си създават проблеми от невежество.
Янаки Стоилов:
Те казват, че ако няма определен текст, тогава няма да могат да изваждат имущество от тези дружества.
Огнян Герджиков:
За мен това е уникално ние тук да се занимаваме с един и същи елементарен въпрос от гледна точка на дружественото право.
Янаки Стоилов:
Какви са предложенията по § 2. Да отпадне.
Огнян Герджиков:
Да се смени Правната дирекция в Министерския съвет.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е за отпадане на § 2.

Огнян Герджиков:
Очевидно!
Елиана Масева:
И трети и първи.
Янаки Стоилов:
До трети не сме стигнали, така че не го прикачвайте тук.
Има ли някакви други становища по този параграф? Няма.
Които приемат предложението за отпадане на § 2, моля да гласуват. Единодушно се приема. Възражения няма.
По § 3. Ал. 6 е нова. Тук мотивите са ясни – за да облекчите реда за предоставяне на такова имущество за представителства на дипломатически и консулски мисии в България извън по-сложната обща процедура.
Радослава Кафеджийска:
Искаме да ги добавим към изключенията, при които не е необходимо да бъде проведен търг. Т.е. търг може и да се проведе, но на практика ние сме изправени пред невъзможността в повечето случаи да провеждаме търг. Например, при дипломатически и консулски представителства, които наемат повече от 10 години една сграда, очевидно е, че не можем да ги изгоним и да правим търг. Такъв случай имаме в Китай. Ние наемаме и едва сега сключваме спогодба за закупуването. Наемаме години наред сградата в Китай. В парцела сме заедно с германците и ирландците. Те искат нашия парцел и все едно Китай да ни предложи процедура на търг. Ние въобще не можем да се преборим за тази сграда.
Същата е и ситуацията в България. Не можем да очакваме, че ще изгоним мисии, които заемат тези сгради години наред чрез някаква процедура наистина законна у нас.
Янаки Стоилов:
Това обхваща ли и заварените случаи във вашата редакция. Защото едната хипотеза е точно така както сте го формулирали, държавата може при тези облекчени условия да предостави определен имот. А другото е, когато той вече се ползва от съответните дипломатически служби, този случай ще попадне ли във вашата редакция.
Радослава Кафеджийска:
На практика ние трябва да сключваме с тях нови договори, когато изтече 10 годишния период.
Янаки Стоилов:
Т.е. няма проблем това да се отнесе към заварените случаи.
Радослава Кафеджийска:
На практика те са основния проблем, който възниква.
Яни Янев:
Колеги, много ви моля припомнете ми, защото някъде пред очите ми е минавало и ако се не лъжа, това беше във Виенската конвенция за дипломатически и консулски отношения, този въпрос го повдигнах и предния път, там има задължение за държавите да предоставят. Това е акт на международното право. Ако ние сме задължени да предоставяме на международните дипломатически представителства такова имущество за ползване, не виждам защо трябва да го пишем изрично в Закона за държавната собственост.
Екатерина Петрова:
Виенската конвенция не предоставя придобиването на имоти на дипломатически мисии и не решава да получиш помещение по друг начин.
Янаки Стоилов:
В смисъл, че Виенската конвенция не урежда процедурата. Тя само създава едно общо задължение да се създадат такива условия, но не предписва процедурата, по която това трябва да стане и този параграф може да остане.
Яни Янев:
И само още една бележка. Нека по някакъв начин да заложим, че това става на реципрочни основания. Т.е. аз не виждам ако ние в съответна държава, в която имаме консулски и дипломатически представителства сме длъжни да се явяваме на търг или конкурс, а да им предоставяме такива условия в нашата държава. Нека да бъде реципрочността като принцип, заложен в този текст.
Радослава Кафеджийска:
На практика с този текст точно това се постига. Той е една правна възможност. Ние можем да проведем и търг.
Янаки Стоилов:
Нека да не се получи така, че с някоя държава ние можем да нямаме същото представителство, но не пречи ние да й го предоставим.
Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Аз в същия смисъл за реципрочността е по-добре да не се споменава, а това да бъде акт на преценка.
Искам да в попитам Виенската конвенция и представителствата на международните организации. За дипломатическите и консулските представителства – да, но за представителства на международни организации, тъй като понятието е доста широко, считате ли, че това е от интерес на българската държава да включи един такъв текст с една изключително голяма преференция за всички представителства на международни организации. На кои международни организации?
Радослава Кафеджийска:
Това е една правна възможност.
Елиана Масева:
Това не е наръчник на ръководителя. Това е закон.
Янаки Стоилов:
Радослава Кафеджийска:
Може да бъде леко прецизиран този израз и да се каже “международни правителствени организации”. Тогава вече няма да има съмнения кои са тези организации, макар че и така е достатъчно ясно.
Елиана Масева:
А знаете какво е международна организация.
Теодор Илиев:
Аз бих искал да кажа, че в случая подкрепям колегите от Министерството на външните работи, защото така или иначе като формулировка подобен текст съществува в Закона за собствеността към настоящия момент и се отнася до правна собственост и ограничени вещни права. Тази хипотеза в случая е разширена и договори за наем. Има двойственост към настоящия момент в режима. Дори в Закона за собствеността в допълнителните разпоредби липсва дефиниция на това какво е международна организация. Наистина може да се тълкува и по-широко.
Янаки Стоилов:
А вие имате предвид междуправителствените организации?
Радослава Кафеджийска:
Да, междуправителствените организации се имат предвид.
Янаки Стоилов:
Ако трябва така да го запишем, за да не става въпрос за някакви международни търговски или с идеална цел организации.
Радослава Кафеджийска:
Това е по-чист термин.
Янаки Стоилов:
“И представителства на междуправителствени организации”?
Радослава Кафеджийска:
“Международни правителствени организации.”


Янаки Стоилов:
Добре. Да гласуваме § 3 така както е предложен. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Яни Янев:
И още един аргумент, г-н Председател.
Дали не трябва да помислим и по отношение на сроковете. Защото ние навсякъде при отдаване под наем имаме ограничение в сроковете. Т.е. ясно е, че докато се поддържат дипломатически отношения с една държава напълно нормално е тя да ползва тези помещения и няма смисъл да ги ограничаваме със срокове. Защото областните управители са ограничени в рамките до 5 години, а общият срок за държавата е 10 години за отдаване под наем. Това е едното.
Второ, тук намирам връзка и с третирането на тази собственост. Какъв е характерът на тази собственост. След като се предостави за ползване от чужда държава, тя е ли частна държавна собственост или публична държавна собственост. Това също е един важен въпрос. Помислете по този въпрос, колеги. Това, което прави държавата е държавна функция.
Янаки Стоилов:
При всички случаи има ограничение да се използва за други нужди извън тези. Така че дали е частна или публична, е твърде ограничено предметното й използване.
Екатерина Петрова:
Но Законът за държавната собственост казва, че тази държавна собственост се отдава само по изключение за срок до 5 години след провеждане задължително на търг и затова сме предложили тази възможност да е само за частната държавна собственост.
Янаки Стоилов:
И практиката е, че ги сключвате винаги с някакви срокове тези договори и след това се продължават.
Екатерина Петрова:
Аз мисля, че не следва да се дава възможност безсрочно да се сключват, тъй като Законът за задълженията и договорите предвижда, че договорът за наем е с максимален срок 10 години. Ако е сключен за повече от 10 години има силата за 10 години.
Теодор Илиев:
Относно характера на собствеността в случая дефиницията на Закона за държавната собственост чл. 2, ал. 2 определя като публична държавна собственост имотите, които са изключителна собственост по чл. 18 от Конституцията – имотите предоставени на ведомство за изпълнение на функциите му, в случая при положение, че там е настанено дипломатическо представителство, това отпада. Вероятността това да е имот изключителна държавна собственост лично за мен е почти нулева. Това трябва да е археологически резерват, плаж или природно богатство. Третата възможност да е такъв имота по силата на закон. Мисля, че е твърде ниска вероятността и малка подобен имот да бъде предоставен под наем за нуждите на консулства и дипломатически мисии.
Янаки Стоилов:
Те самите вносители са се ограничили, като са казали, че предоставят само частна държавна собственост. Това разсъждение би имало значение, ако те не стесняват обхвата. Защото можем да изпаднем в хипотезата да се предоставя публична собственост, макар и много рядко, но те самите не желаят това.
Теодор Илиев:
Но съществува такава правна възможност да бъде отдаван имот публична държавна собственост, по изключение е казано там, но мисля, че тук е достатъчно основателно за подобни нужди.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на § 3. Тези, които подкрепят § 3 в предложената редакция, моля да гласуват. Единодушно се приема.
“Международни” ще го заменим с междуправителствени. Междуправителствени е твърде широко понятие и обхваща всички наднационални, международни и пр., не само между две държави, а и всички други.
Искам още един въпрос да ви поставя, който има отношение и към този закон, който и без това е твърде кратък, макар и спорен.
Има едно писмо, което съм получил от 20 областни управители: Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Плевен, Хасково, Силистра, Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Кърджали, Пловдив, Перник, Сливен, Ямбол, Добрич, Разград,Търговище, Шумен. Тъй като съдържанието е кратко, ще ви го прочета.
“Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
С приемането на § 1 на Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти държавна и общинска собственост беше спряна за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г.
Административните органи, в чиито правомощия е предоставено управлението и разпореждането с имоти - общинска и държавна собственост, своевременно предприеха необходимите действия по пълна инвентаризация на собствеността, по съставянето на актове за държавна и общинска собственост, както и по установяване на действителното фактическо състояние на имотите. Изпълнението на всички тези задачи наложи ангажирането на голяма част от служителите в администрациите, които наред с текущите си задължения следваше да предприемат редица действия за установяване и опазване на държавната собственост.
Към настоящия момент този сложен, най-вече от обективна страна, процес все още не е приключил. До голяма степен финализирането му беше препятствано от факта, че за не малка част от териториите в отделните региони няма изработени кадастрални карти и регистри, наличието на каквито биха улеснили установяването на собствеността в пълен обем. Известен е и фактът, че установяването на фактическото състояние на имотите и предприемането на ефективни действия по освобождаването от държането им без основание от трети лица, предполага и по-голяма финансова осигуреност за огледи, съдебна интервенция и други. Много и комплексни са причините, поради които смятаме, че този процес все още не е приключил. Изтичането на срока, за който давността за придобиването на имоти общинска и държавна собственост е била спряна би създало реална предпоставка за преминаването й в собственост на трети физически и юридически лица. Несъмнено това би причинило сериозно накърняване на общинските и държавните интереси, би причинило вреди в значителни размери, както и отрицателна обществена реакция.
С оглед на изложеното, с настоящото смятаме, че следва незабавно да се внесе предложение за продължаване срока на наложения мораториум върху придобивната давност за общински и държавни имоти за срок от още една година в рамките на който срок биха могли ефективно да се предприемат всички необходими действия по опазването на общинската и държавната собственост.”
Аз поисках във връзка с този въпрос Министерството на регионалното развитие и благоустройството също да изпрати представител, който да ни даде малко повече информация за какъв приблизително брой и от какво значение имоти, поне държавни, става дума, тъй като този въпрос трябва да стои на нашето внимание и във връзка с приеманите изменения. Добре разбирате, че ако в следващите дни не се предприеме някакво удължаване на срока, практически той ще загуби своята възможност за друго решение.

Теодор Илиев: експерт в дирекция “Държавна собственост и
Жилищна политика” в МРРБ
Бих искал най-напред да уведомя комисията, че с две писма във връзка с § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността сме изпратили две писма. Ако искате мога да ви ги прочета. Има известни нюанси между двете.
Янаки Стоилов:
Само за държавните ли? Представете ни ги по съдържание.
Теодор Илиев:
Само за държавните, защото на практика ние нямаме правомощия.
Съдържанието на писмата е да се изготви и изпрати в Министерството на регионалното развитие и благоустройството справка за имотите държавна собственост, да бъдат предприети действия по съставяне на актове за държавна собственост за всички имоти, за които няма съставени такива. (Това е първото писмо от 29 юни 2006 г.) Да бъдат предприети действия по възстановяване владението върху държавни имоти при условията и по реда на чл. 80 от Закона за държавната собственост. Т.е. в този текст има принудителен елемент от лицата, които ги владеят без правно основание, както и освободените имоти по т. 2 да се предоставят от областния управител на валидно правно основание, като не се допуска ново неоснователно вземане на същите.
Има известен нюанс в писмото, което изпратихме преди 10 дена.
Да се изготви справката – е същото, да се предприемат незабавни действия за съставяне на актове – е същото. Третата точка е малко по-различна – да бъдат предприети незабавни действия за възстановяване владението върху държавните имоти по реда на чл. 80 от лицата, които ги владеят или държат без правно основание, или да бъдат предприети еднозначни действия, водещи до спиране или прекъсване на давностни срокове. Всъщност в последното е различието.
На практика това е резервния вариант, който ние препоръчахме на областните управители. Защото едно волеизявление от страна на собственика в лицето на областния управител има достатъчна правна тежест при евентуални установителни искове в следващ период от време.
Реплика:
Те разбраха би го.
Теодор Илиев:
Дали са го разбрали не смея да коментирам.
Янаки Стоилов:
А имате ли информация дали поне се знаят всички имоти или още и това не е извършено.
Теодор Илиев:
Имам изпратени справки.
Надка Балева:
На много места не са изготвени кадастралните планове.
Теодор Илиев:
Самите кадастрални планове, от това, което чух от писмото на областните управители, не смятам, че са достатъчно основание за непредприемане на действия. Защото в крайна сметка по отношение на урбанизираните територии има подробни устройствени планове, по отношение на земеделските райони има карти на възстановена собственост. Въобще има достатъчно основания, по които да бъдат индивидуализирани имотите и да се изследва владението към настоящия момент.
От друга гледна точка, аз не бих си позволил да прехвърлям изцяло вината на областните управители, защото въпреки насложеното мнение, че едва ли не собствеността в държавата е изцяло минала в частни ръце, считам, че обемът на държавната собственост продължава да бъде доста голям, а самият административен капацитет, както сме приели да наричаме хората, които работят в администрациите, е изключително ограничен. Те са по 3-5 човека в области като Пловдив, Пазарджик или Плевен и те наистина не могат да насмогнат да проверят в регистрите. Не бих си позволил да обвинявам колегите в някаква немарливост или безсъвестност, безотговорност или други подобни термини.
Янаки Стоилов:
Има ли необходимост от удължаване на този срок?
Теодор Илиев:
Категорично да.
Янаки Стоилов:
Макар че тогава предложението беше от правителството за този по-кратък срок, но явно е надценило възможностите на администрацията да свърши тази тежка работа.
Надка Балева:
Не може така бързо да стане. Не може това, което не е правено толкова години, сега да се стовари на тези, които сега правят това. Още тогава аз изразих скептицизъм, че този срок ще бъде достатъчен, за да се извърши инвентаризацията и да се актуват имотите.
Проблемът сега е, че те сезират Правната комисия и народните представители. Предпочитат от нас ли да бъде инициативата?
Янаки Стоилов:
То няма от кой друг вече да бъде. Защото законопроектите се обсъждат и ако се тръгне по стандартната процедура този техен сигнал да минава през министерството, през Министерския съвет давността ще е приключила.
Аз ви предлагам, ако ние споделяме важността на този проблем, мисля, че при всички случаи той е важен, и ако решението е дадем още възможност да се установят тези имоти, да се предприемат недвусмислени действия да се заяви собствеността върху тях, да се предявят искове, ако трябва, там където това е спорно, трябва да се удължи срокът. И ние това можем да го направим с една преходна разпоредба в този закон, тъй като предишното удължаване е станало в Закона за собствеността. И понеже става дума и за общински, и за държавни имоти, може би най-сполучливо е това да бъде преходна разпоредба, която тук да включим в Закона за собствеността с още една година да се удължи този срок. Вече би следвало вие да предприемете енергични действия и периодично да се контролира изпълнението на това.
Тук ще го запишем, но това да бъде преходна разпоредба н Закона за собствеността. Ние тук ще го запишем, но това е Закона за държавната собственост, а ние искаме да обхванем и общински имоти. Ако е само за държавните и тук можем да създадем преходна разпоредба и тя да бъде към самия Закон за държавната собственост. Ако искаме да обхванем и двете, най-добре това да стане както е било предния път – в Закона за собствеността, тъй като там е общия закон.
Това трябва да бъде тук една преходна разпоредба, която да създава нов текст в Закона за собствеността със същото съдържание:
Спира за срок до края на 2007 г. давността за придобиване на държавни и общински имоти.
Христо Бисеров:
Такъв термин “до края на годината” няма – до 31.12.2007 г.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това не е спорен въпрос, както и да се изразим кога е края на годината.
Има ли съгласие по този въпрос? (Да.) Нека все пак да го гласуваме.
Тези, които подкрепят, моля да гласуват. Единодушно се приема.
Аз правя частична реплика, ако има много силни формални възражения, това ще го направим между първото и второто четене на Закона за собствеността, който променяме, но не искам да рискуваме и да го оставяме за него.
Яни Янев:
Колеги, искам да ви обърна внимание, че и по отношение на тази собственост струва ми се, че нещо има, за което не си даваме точно сметка.
По отношение на тази собственост, която има опасност да бъде придобита по давност, де факто имаме още едва клапа, още една защита. Ако си спомняте с промените, които бяха направени със Закона Лучников, които бяха направени в давностните срокове по отношение на първия приватизационен закон, те бяха приети 1997 г. октомври или ноември месец и де факто тези промени отмениха всички изтекли до момента давности по отношение на имущества, които подлежат на реституция. Т.е. това са имоти, които са в държавата и в общините.
Янаки Стоилов:
Ние правим една по-класическа правна стъпка, защото отмяната на давност е нещо по-добро. Ние спираме давността, а не я отменяме.
Яни Янев:
Тук има една защита, която продължава да действа.
Второ, има една друга опасност по отношение на този срок от една година, защото проблемът, който се повдигна във връзка с плановете на възстановената собственост, трябва да ви кажа, че масово в страната тези планове не са приети. Защото ежегодно се отпуска едно ограничено количество пари за възлагане на разработването на тези планове, а фирмите, които могат да ги разработят са малко. Аз се притеснявам, че де факто нещата не вървят така бързо.
Янаки Стоилов:
Мисля, че ако дадем повече от една година ще бъде много разточително.
Яни Янев:
Аз не говоря за срока от една година. Аз говоря за това, че процесът е обвързан и трябва да се помисли и за други неща, за да бъде решен.
Янаки Стоилов:
Мисля, че даваме достатъчно възможност при една енергична и компетентна администрация да се предприемат действия, които поне биха спрели течението на давността. Той проблемът може да не се реши през следващата година, но действията няма никакво извинение да не бъдат предприети през следващите месеци.
Благодарим ви за участието.
Г-н Илиев, ще предадете на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че сме реагирали светкавично на искането на областните управители.
Преминаваме към трета точка.
По трета точка – Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте. Кой ще представи законопроекта? Цонко Киров, заместник-министър на МВР.
Цонко Киров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност има за цел изцяло да изпълни препоръките и поетите ангажименти с европейските документи и Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Европейската комисия чрез Регламент 2252 от 13 декември 2004 г. въведе задължение страните на Европейския съюз да започнат издаване на нов образец документи за пътуване, съдържащи електронен носител със записани в него биометрични данни на притежателя. Ат Решение № 409 от 28 февруари 2005 г. на Европейската комисия произтича краен срок 28 август 2006 г., към който издаването на документи, съдържащи лицево изображение в електронен носител трябва да започне. От Решение № 2909 от 28 юни 2006 г. на Европейската комисия произтича 36-месечен срок, т.е. 28 юни 2009 г. да започне въвеждане и на пръстови отпечатъци.
В Приложение № 2 към Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан през месец април 2005 г. е цитиран Регламент 2252 от 13 декември 2004 г. като задължителен за изпълнение към датата на присъединяване. Според това задължение българските документи за самоличност, предназначени за пътуване, следва да имат електронен носител, съдържащ личните данни от персоналната страница в електронен формат, както и цифрова снимка на преносителя. Необходимо е данните да бъдат защитени от неправомерен достъп и подписани с електронен подпис.
Във връзка с горното предлаганите изменения и допълнения на Закона за българските документи за самоличност имат за цел:
-привеждане на българските документи за самоличност в съответствие с изискванията на Европейския съюз;
- усъвършенстване на функциите на автоматизираната система за издаване на български документи за самоличност и издаване на документ за самоличност, съдържащи електронен носител на данни и записана цифрова снимка и отпечатъци на пръсти;
- преминаване към централизирано издаване на всички български документи за самоличност.
Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Реплика: Ние това сме го чели.
Цонко Киров:
Това е най-краткото представяне. Но както казах в началото, този законопроект цели привеждане в съответствие на българското законодателство с условията на европейското и задълженията в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз.
Янаки Стоилов:
Може да продължите. Но е добре, ако вие самите смятате, че има някои проблемни части в този законопроект или нещо, което за вас е дискусионно, тъй като доста радикални са някои от промените, които засягат гражданите, по-скоро да обърнете внимание ние с какво главно да се заемем и къде да съсредоточим своето внимание, ако за вас това е било предмет на дискусия.
Цонко Киров:
Не смятам, че има неизчистени проблеми при обсъждането на законопроекта. За това в момента посочих трите основни пункта. Не смятам, че има проблеми акценти. Сроковете и темите са посочени ясно и какво трябва да бъде изпълнено. Не смятам, че има проблемни теми и въпроси в предложения законопроект.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Колеги чухте мотивите. Изцяло синхронизационни са промените с оглед на правила, които действат в Европейския съюз. Имате думата.

Дико Диков:
Началник съм на отдел “Консулско правни е емиграционни въпроси” в дирекция “Консулски отношения” в Министерството на външните работи.
Ние също давахме становище във връзка с предложения проект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност и също в духа на страните членки на Европейския съюз, каквато ние ще бъдем сега, направихме някои предложения. Едни са взети предвид, други – не са.
Искаме да обърнем внимание, без да настояваме, за чл. 36 предложихме една нова редакция от загриженост и от нашата дългогодишна практика, обслужвайки българските граждани, а те се умножават и ще продължават да бъдат много, с десетки хиляди зад граница. Искахме срокът на паспортите на българските граждани да се издава със срок на валидност до 10 години. Предложихме нова редакция на чл. 36, в четири алинеи, където даваме различни срокове. Става въпрос за българските граждани над определена възраст да бъде над 10 години, което ще улесни българските граждани. Навсякъде имаме дипломатически и консулски представителства. България не може да си позволи, тъй като български граждани има навсякъде, където даже не може да си представи човек, създават се затруднения, устройват се там, работят, с намерение един ден да се върнат в България. Малко са тези, които имат трайни намерения, освен някои млади хора, но така или иначе срокът 5 години – ние сме го диференцирали, паспорти, които ги издаваме ние да бъдат до 5 години за малки деца и определени възрасти. Ние бихме желали най-внимателно да се обсъди този въпрос. Това е все пак в духа на традициите на някои държави с утвърдени демокрации. За възрастните хора би било приемливо до 10 години. Улесняваме ги.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Аз се надявам, че народните представители са обърнали внимание на това предложение. Ако вие имате текстове подготвени, може да ги предоставите на някои от тях да ги имат предвид по-нататък в процедурата между първо и второ четене.
Дико Диков:
С най-голямо удоволствие.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жо Манолова.

Мая Манолова:
Безспорно е, че законопроектът следва да бъде приет доколкото привежда в съответствие съответните европейски директиви. Освен това ще има и практическо приложение от 1 януари 2007 г., когато тези директиви ще имат непосредствено действие най-вече по отношение на възможността българските граждани с лични карти да преминават вътрешните граници на Европейския съюз.
Според мен, трябва да го приемем в срокове с оглед окончателно да бъде приет до излизането ни в Коледна ваканция.
Освен това той синхронизира документите, които се издават на чужди граждани – граждани на страни-членки на Европейския съюз в хипотезите на продължително и постоянно пребиваване в Република България.
Аз съм озадачена от една нова терминология, която се въвежда накрая и за която може би представителите на министерството ще дадат някакви разяснения, а именно за създаването на нови видове документи за самоличност на чужденци като временен паспорт до окончателно напускане на Република България и удостоверение за пътуване зад граница на чужденци, а също така и временен паспорт на граждани на Европейския съюз формат еди-какъв си. Какво представляват тези нововъведения. Очевидно след като са включени, те фигурират в Европейската директива, но за информация.

Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли.
Галя Лишкова: от отдел “Български документи за самоличност”
към Национална служба полиция.
Става въпрос за § 22. (Да.)
Временният паспорт за окончателно напускане и удостоверенията за пътуване зад граница на чужденци и в момента съществуват. Има ги в закона и се издават. Но тъй като не бяха уредени какъв е форматът им, тук ги допълнихме, като обединихме всички удостоверения за пътуване зад граница на бежанци като удостоверения.
Буква “б”, новата точка 4. временен паспорт за граждани на Европейския съюз – формат ID-3.
Този документ е нов. Него го въведохме по предложение на Министерството на външните работи, който ще се издава на гражданите на Европейския съюз, които са си загубили документите, не притежават в себе си никакъв документ за самоличност, намират се някъде в чужбина и тяхната страна няма дипломатическо или консулско представителство. Тогава в нашите дипломатически и консулски представителства ще им издаваме такъв документ, с който те да се приберат в собствената си страна.

Елиана Масева:
А за малолетни и непълнолетни какво се предвижда като документ за самоличност. Има ли такъв документ.
Галя Лишкова:
Не се предвижда.

Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания? Не виждам. Ще пристъпим към приемане на законопроекта. Запознайте се с текстовете, ако се наложи сроковете да бъдат по-кратки между двете четения, да имаме готовност. Защото като обем не е малък изменителния законопроект. Както чухте, вероятно ще пристъпим към неговото обсъждане за второ четене в близките дни.
Които го подкрепят, нека да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Благодаря на представителите на вносителите.
Въпрос: Какво се предвижда за следващата седмица?

Янаки Стоилов:
За следващата седмица най-вероятно ще включим за първо четене Законопроекта за избор на депутати за Европейския парламент.
Освен това, за зала имаме подготвени: Закона за изменение на адвокатурата, Закона за подпомагане на пострадали от престъпления, Закона за държавната собственост на второ четене.
Правилникът най-вероятно по-другата седмица. Работната група е завършила дейността си и тези дни ще предоставят текстовете. Така че другата или по-другата седмица ще гледаме и него.
Това са въпросите.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: