---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 54

Днес, 07.12.2006 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстваха и: от Министерство на правосъдието - Димитър Бонгалов, заместник-министър, Радомир Димов, експерт от Съвета по законодателство на МП, от Министерство на външните работи, дирекция “Правно-нормативна” - Светла Стоянова, дирекция “Евроинтеграция” – Михаил Христов, държавен експерт, от Централната избирателна комисия – Михаил Константинов, заместник-председател, от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, директор на главна дирекция ГРАО – Иван Гетов, и от КТСП, дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” – Емил Мирославов, директор, от дирекция “Евроинтеграция и международни отношения” – Лиляна Стойкова, и народния представител Надежда Михайлова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14 от 10.08.05 г., внесен от Министерския съвет.
Днес е внесен и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
Предлагам ви по формални причини да не отклоняваме неговото обсъждане в рамките на темата.
Предлагам ви като точка първа да разгледаме Проект на решение за допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 654-02-116/07.12.2006 г., внесен от Любен Корнезов и група народни представители.
Той се отнася до статуса на депутатите от българския парламент, които ще бъдат избрани в Европейския парламент до провеждането на преки избори през пролетта. Това решение би могло да влезе и в друга рубрика извън правилника, но така е решено. Виждам, че около този вариант са се спрели ръководителите на всички парламентарни групи.
Нали нямате възражение това да бъде първа точка от дневния ред. Раздаден ви е проектът за решение. Ако по него има някакви предложения, могат да бъдат направени.
Г-н Корнезов, Вие ли ще представите проекта? Заповядайте.
Любен Корнезов:
Съвсем накратко. Както виждате, вносители на този проект за решение са представители на седемте парламентарни групи. Днес имаше специален председателски съвет и някои от колегите участваха. Няма никакъв спор около предлаганите точки. Доста път беше извървян, докато се стигне до това предложение.
Преките избори за евродепутати най-вероятно ще бъдат края на април или началото на май. Следователно българският парламент трябва да избере 18 народни представители от своя състав като евродепутати за четири месеца – до провеждането на изборите.
За колегите, които не са запознати ще кажа, че имаме писмо от Председателя на Европейския парламент – г-н Борел. Писмото е пред мен. От гледна точка на Европейския парламент е допустимо това временно съвместяване на двата мандата. Така са го решили 1995 г. трите държави при разширението. При последното разширение с 10-те държави този временен статут е бил по подобен начин решен, както и ние тук предлагаме. Идеята е утре да се гласува в парламента, за да може по-нататък пряко да бъдат посочени и избрани тези 18 колеги. Пропорционално не се предвижда някаква промяна в квотите. Даже и заплатите са уредени, като българските депутати ще получават само една заплата и то като български депутати, т.е. колкото са получавали и досега. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Има ли изказвани и предложения по този проект за решение?
Камелия Касабова:
И няма да получават друго възнаграждение?
Янаки Стоилов:
Ще получават командировъчни, но не втора заплата в това си качество.
Камелия Касабова:
А имат право?
Янаки Стоилов:
Аз не влизам в тази дискусия.
Любен Корнезов:
Едно малко разяснение. В Европейския парламент депутатите получават заплати равни на заплатите на депутата от съответната държава. И има големи диспропорции. За тези четири месеца заплатите, които са получавали тук продължават да ги получават с командировъчни.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Това решение е може би единственият вариант с оглед обстоятелствата сроковете, времето, в което се взима, но все пак като членове на Правната комисия трябва да си даваме сметка, че е в разрез с Конституцията на Република България. Това двойно качество на депутатите е недопустимо и в Конституцията е предвидено, че в тези случаи, когато има такъв конфликт народният представител се отстранява. Това е принципен въпрос и все пак ние сме Правна комисия на българския парламент и трябва да сме наясно. И може би не е зле да се обсъди въпроса с поправките на Конституцията, да запишем един текст, тъй като има вероятност м. януари или февруари, зависи от гласуванията на второ четене, да бъде приета като вариант това нещо да се легализира като една възможност за решение в правилника. Все пак да имаме възможност да обмислим и един вариант, който да дава устойчивост и конституционна съобразност на решението в правилника.
Надка Балева:
Аз имам обратно на това мнение. Става въпрос за един период, който е изключителен, твърде кратък и необходимо ли е да се вписва като конституционна норма да се урежда един статут в рамките на няколко месеца, защото от 1 януари няма да имаме временни евродепутати.
Освен това, никой не може да гарантира по коя процедура ще се движи приемането на последната поправка в Конституцията. Това зависи от гласуването на второ четене, от кворума. С едно отлагане във времето, което не се знае до кога ще бъде,мисля, че не решаваме абсолютно нищо. И след като позволяват правилата на Европейския парламент такъв временен статут, няма никаква пречка този въпрос да се уреди по-скоро. Още повече, както виждам от подписите, това е съгласувано от всички парламентарно представени политически сили. Даже е прието становище, че като цяло ще се гласува бройката и няма да има персонално за всеки един. За това моето мнение е да приемем решението, което се предлага.
Филип Димитров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Мисля, че коментарът, който се прави на конституционалността на предлаганото решение не е достатъчно внимателен прочит на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, което гласи, че народните представители не могат да изпълняват друга държавна длъжност. По смисъла на решението за ратификация на договора за присъединяване към Европейския съюз, по силата на установената в Европейския съюз практика и с разяснението на тази практика в писмото на г-н Борел, което всъщност представлява съобщение за съществуваща в Европейския съюз норма, е прието, че е възможно в тези страни, които отговарят на определени изисквания, а именно не са провели избори за евродепутати, да бъде извършено представителство в Европейския съюз от депутати от националния парламент. Т.е. те да извършват същата тази дейност като депутати, в това си качество именно да носят представителните функции в Европейския парламент. Ако те ги носеха в някакво друго качество, това щеше да бъде конституционен абсурд. Тогава те не биха могли да бъдат депутати, но тогава те едва ли биха могли да бъдат избирани от кръга на депутатите и не би имало никаква логика да се прави това.
С всичкото уважение към позицията на ДСБ мисля, че тя просто е въпрос на недостатъчно внимателен прочит на конституционния текст. Текстът на предлаганото решение е конституционно целесъобразен и аз бих предложил да го гласуваме. А всеки, който има съмнение в това, може би би трябвало да започне да организира подаването на подписка до Конституционния съд, за да може този въпрос да бъде решен и с решение на Конституционния съд.
Янаки Стоилов:
Действително това е единствената дискусия. Аз няма да се впускам в нея. Но въпросът има две страни. Едната е от европейска гледна точка съвместимостта на двата статуса, а другата, също равностойна на нея, е съвместимостта с оглед на българската Конституция. Тук вече чухме двете тълкувания на една и съща разпоредба. Аз няма да се впускам в разсъждения по този въпрос. Само искам да кажа, че тук аргументацията откъм Европейския съюз не измества анализа на разпоредбата за нейната съвместимост с българския конституционен ред. Това са два взаимно свързани, но отделни правопорядъка. Всеки може да изрази мнението си при приемането на проекта. Аз си спомням, че имаше един подобен казус в българската конституционна практика – случаят Стоян Ганев, когато той заемаше една българска и от името на България една международна длъжност.
Филип Димитров:
Това е в друго качество. Всеки би могъл да не е външен министър и да бъде избран за представител в ...
Янаки Стоилов:
Тук говорим дали това е държавна длъжност по смисъла на българската конституция – дали участието в Европейския парламент, или това е участие в друг тип институция, която не е държавна в това качество. Това в крайна сметка може да бъде преценка на други органи. Ако желаете, при самото произнасяне по решението, имате възможност с подкрепа или неподкрепа да изразите отношението си към това, което е представено.
Други изказвания? Няма.
Който подкрепя проекта за решение, моля да гласува. Дванадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”.
По втора точка - Законопроекти за избиране на народни представители в Европейския парламент.
От името на правителството, г-н Бонгалов, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
Димитър Бонгалов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният на вашето внимание законопроект цели детайлно да уреди условията и реда за упражняването на правото на глас и кандидатиране в изборите за Европейския парламент на българските граждани и на гражданите от Европейския съюз, които продължително или постоянно пребивават в Република България без да са нейни граждани. Така европейското съюзно гражданство и свързаните с него политически права, на първо място избирателните, създават условия за участие в политическия живот, както на българските граждани, така и на гражданите на другите държави-членки, които са се установили да живеят в Република България. Тези права са регламентирани в Директива на Съвета 93/109/Европейската общност от 6 декември 1993 г. Ангажиментът за транспониране на европейското законодателство относно избирателните права и за пълното въвеждане на acquis е поет с Допълнителната информация по Глава 2 “Свободно движение на хора”.
Проектът е свързан и с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно който Република България следва да проведе избори за народни представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 октомври 2007 г.
Структурата и съдържанието на законопроекта са сходни с тези на Закона за избиране на народни представители. В същото време има някои съществени различия, по-важните от които са:
Предлага се територията на Република България за тези избори да представлява една многомандатна избирателна територия.
Второ, редът и условията, при които гражданите на държавите-членки на ЕС, различни от Република България, които не са български граждани имат право да гласуват в изборите за български представители в Европейския парламент. Изискванията, на които трябва да отговарят тези граждани са: да са навършили 18; да имат статут на продължително или на постоянно пребиваващи в Република България; да не са лишени от правото да избират в държавата-членка по произхода си; предварително с декларация да са заявили желанието си да упражняват правото си на глас в България.
Регламентират се условията, при които гражданите на държава-членка на ЕС, които не са български граждани, могат да кандидатстват за депутати в Европейския парламент от българската квота. Условията, на които трябва да отговарят кандидатите, са следните: да са навършили 21 години; да живеят постоянно в Република България; да не са поставяни под запрещение; за не изтърпяват наказание “лишаване от свобода”; да не са лишени от правото им да избират нито в държавата-членка по произход, нито в която и да е друга държава-членка на ЕС.
Четвърто, предвижда се кандидатите, издигнати от партии и коалиции, да се подреждат от централните ръководства в единни национални кандидатски листи.
Пето, с проекта се предлага разпределението на мандатите при тези избори да се извършва по метода на най-големия остатък по метода на Хеър-Ниймайер.
Предвижда се списъкът на гласоподавателите да се състои от две части: част “А” – списъкът, включващ имащите право на глас български граждани, а част “Б” - имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Предвиден е механизъм за проверка на верността на декларираните от кандидата факти и обстоятелства. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Михайлова, Вие ли ще представите други законопроект? Заповядайте.
Надежда Михайлова:
Законопроектът, който ние предлагаме, е изграден върху основата на следните принципи
- Спазване на нормите на Конституцията на Република България.
- Спазване на препоръките на европейските нормативни документи и в частност на чл. 190, ал. 1, т. 2 на Договора на Европейския съвет.
- Придържане към установената изборна практика и законодателство в Република България след 1991 г. и в частност към нормите на Закона за избиране на народни представители.
- Максимално точно отразяване на вота на избирателите предвид малкия ( 18 души) брой на представителите на Република България в Европейския парламент.
- Въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система с цел да се засили участието на гражданите в реалния политически процес, да се стимулират по-добри връзки между избирателите и представителите на България в Европейския парламент и да се повиши избирателната активност.
- Избягване на радикални промени спрямо установената в страната практика и приетото законодателство и въвеждане на промените стъпка по стъпка. По този начин няма да се объркат избирателите и ще се подпомогне дейността на изборната администрация.
За осъществяване на горните принципи в законопроекта са реализирани следните по-важни принципни положения.
Първо, като цяло се следва схемата на Закона за избиране на народни представители, който е един от най-добре действащите изборни закони у нас.
Второ, предвидено е при определени изисквания за отседналост, възможност за граждани на страни-членки на Европейския съюз да упражняват активно и пасивно избирателно право на територията на Република България, съгласно Директива 93/109 на Европейския съюз. Изискването за отседналост е норма също и в някои страни-членки на Европейския съюз. Даването на пасивно избирателно право на лица с небългарско гражданство не би трябвало да противоречи на Конституцията на Република България, където се третира само въпроса за народните представители в българския парламент. С право да избират представители на Република България в Европейския парламент, ние предвиждаме граждани на страни-членки на Европейския съюз, които отговарят на споменатите условия, които са сходни с тези на Закона на Министерския съвет, да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в Република България и живели в страната през последните 6 месеца преди датата на изборите и с официална декларация са заявили желанието си да гласуват.
А право да бъдат избирани за представители на Република България в Европейския парламент имат граждани на страни-членки на Европейския съюз, които отговарят на условията по т. 1., т.е. български граждани, навършили 18 години и имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, живели са в страната през последните 2 години преди датата на изборите и са с официална декларация са заявили желанието си да бъдат избирани.
Предложена е пропорционална избирателна система без праг на национално ниво за определяне на мандатите, спечелени от партии и коалиции. Това е изрично изискване на Европейския съюз и не може да бъде заобиколено. Пропорционалната избирателна система отговаря и на българската политическа традиция през последните години.
Страната е представена като един 18-мандатен избирателен район, като всяка от партиите или коалициите предлага своите кандидати в една национална листа. Такава е практиката в повечето европейски държави. Разделянето на повече райони, което очевидно няма да бъде случаят с България, се свързва с много технически и политически проблеми, според нас.
За разпределението на мандатите е предвидено, както и в законопроекта на Министерския съвет, методът на най-големия остатък методът на Хеър Ниймайер. Този метод дава разпределение, максимално близко до пропорционалното и в това си качество е за предпочитане при по-малък брой мандати, какъвто е конкретният случай.
Предвидено е и участие в изборите на независими кандидати на национално ниво. За избирането на независим кандидат, той трябва да получи гласове, равни на частното от деленето на действителните гласове на 18.
Предложен е механизъм, чрез който избирателите ще могат да преподреждат листите на партиите и коалициите чрез използване на преференции. Това става чрез избор на до две от първите 10 имена в кандидатската листа на партия или коалиция. Подобни системи има в Австрия, в Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Италия, Швеция и в много други страни. На практика това е мажоритарния елемент, който ние предлагаме и чрез който се надяваме наистина хората да имат по-голяма възможност да преодолеят обичайното обяснение, че са преситени от партийната подредба и да имат възможност поне един път да дадат своя преференция за един или двама от списъка, който се представя от отделните коалиции или партии. Партийният интерес логично се защитава от имената, които са предложени, а интересът на гражданското общество се защитава или на поддръжниците на една или друга партия или коалиция се защитава посредством преференциите.
Също така предвиждаме депозит за участие на партиите, като по този начин се надяваме да намалим недобронамереността или изкушението, което неминуемо ще се появи при едни такива избори. Още повече, че тук се коментираха в предишната точка какви ще бъдат заплащанията и съвсем очевидно могат да се изкушат доста хора да се кандидатират. Така че ние предвиждаме депозити за партии и коалиции и независими кандидати, като дължа да кажа, че може би ще излезе аргумента тези пари ще се усвоят ли от държавата и за какво ще отидат, ние сме ги предвидили, ако партия, коалиция или независим кандидат вземе по-малко от 1% за независим и по-малко от 2% за партия или коалиция, тези пари остават за държавата и се насочват към фонд за болни деца. Ако вземе над 1% за независим или над 2% за партия и коалиция, тези пари се връщат. Т.е. ще има много ясен механизъм, по който парите ще бъдат върнати или съответно ще бъдат задържани от държавата, като се надяваме, че по този начин ще създадем някакъв праг.
В общи линии това са основните принципи, които ние предлагаме.
На финала държа да кажа, че ние предлагаме да не се абдикира от интегралната бюлетина. За мен е изненада, че в закона, който се предлага от Министерския съвет, ние се връщаме на старата практика с отделните бюлетини. В крайна сметка ние сме взели някакво решение, проведени са избори с интегрална бюлетина. Интегралната бюлетина има много сериозни предимства: не се фалшифицира, не може да се внася в местата за гласуване. Освен това целият политически пазар на практика ще бъде пред очите на избирателите. Интегралната бюлетина ще даде възможност и за преференциите. Т.е. много трудно може да се осъществи правилото на преференциите с отделните бюлетини, даже не съм сигурна дали изобщо може да се осъществи. Докато с интегралната бюлетина ще има възможност хората, които ще отидат до урните не само да видят отделните партии, коалиции или независими кандидати, но ще акцентират от един до двама души, а при трима няма да се брои, че има преференции в бюлетината. Т.е. ще имат възможност да посочат на самата бюлетина своите предпочитания и за партии и коалиции и за отделни личности. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Сега можем да започнем дискусията. В нея да участват освен народните представители, и представителите на министерствата, които сме поканили, на Централната избирателна комисия, като настояването ми е да вземете отношение по принципните въпроси, които засягат първото разглеждане на законопроектите, а по много технически въпроси, които са не по-малко важни, да се съсредоточим на другата фаза по работата по законопроектите.
Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
В нашия парламент няма група на независими депутати. Всички те са към определена партия.
Реплика: Има независими.
Надка Балева:
Но тя не е официална парламентарна група на независимите депутати. За това говоря.
Вярно е, че е технически проблем, но не е и толкова технически, огромната разлика в двата законопроекта издигането от инициативни комитети. В законопроекта на МС се изискват 2000 души да са подкрепили дадена кандидатура. Във внесения от г-жа Михайлова и колегите се предвиждат 15 000 души. Във втория законопроект се възлагат функции на нотариус на членовете на инициативния комитет. На бръз прочит чл. 51.
Янаки Стоилов:
В подробности да не влизаме. Принципното възражение, което правите, е срещу възможността за издигане на независими кандидати. (Да.)
Иска думата г-н Шопов.
Павел Шопов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Във връзка с този закон ние изхождаме от няколко основни положения. Едното от тях е и виждам спазено е и няма да имаме каквито и да е възражения, пропорционална система на избор, което е залегнало в изискванията на Европейския съюз всъщност.
Другото е не от голямо значение, поне за нас, политически, дали страната ще бъде разделена на многомандатни избирателни райони или на един многомандатен национален избирателен район, което всъщност за всички политически сили е по-справедливо и в тази връзка няма да имаме каквито и да е възражения, т.е. за един район. Заявявам, че за нас е едно и също дали страната ще бъде разделена на 6 района, но по-справедливо, разбира се, е това, което е възприето в закона, внесен от Министерския съвет.
Има някои неща, които искам да заявя и няма да отстъпим, и ще се борим докрай с всички политически сили, които ни подкрепят и с които можем да осъществим общо опониране, ако това бъде направено като опит да се наложи. И този път ще направим всичко възможно българските евродепутати, тук не произнасям политическо слово и не демагогствам, а заявявам твърда решимост да не бъдат избирани в Измир, Истанбул или в Бурса. В това отношение ви е ясно, че ние ще проведем, ако бъде направен опит за такова нещо, една последователна и много организирана съпротива ще окажем в тази връзка. Ние няма да позволим и ще направим всичко възможно да не се гласува с автобуси, идващи от чужбина, така както беше в България,хора, живеещи в Бурса, Истанбул или Измир. Това е другото нещо, което искаме твърдо да заявим.
Това са нашите основни бележки и възражения. Иначе този законопроект на Министерския съвет в голяма степен ни удовлетворява. Този, който е внесен от СДС също има много ценни елементи, от които можем да се възползваме и да се получи една добра компилация.
Особено важен е въпросът относно интегралната бюлетина. Или възприемаме този модел – интегралната бюлетина и унифицираме всички бъдещи избори, или правим едно връщане назад – пробив, не мога да разбера на какво се дължи тази промяна и ако стане, би била неприятна. Тук е въпрос не само до икономия и средства с интегралната бюлетина, а до един начин на гласоподаване, който е по-актуален и по-съвременен и който би работил по-добре.
Това е на прима виста. Още не сме вникнали в подробностите на закона и нека това да се счита за предварително казано.
Янаки Стоилов:
Няма проблем, защото следващото обсъждане в комисията ще го водим пред следващата парламентарна сесия, така че ще имате време и с всички други разпоредби да се запознаете и да бъдат те обсъждани.
Други изказвания? Г-жа Касабова.
Камелия Касабова:
Един въпрос по законопроекта, който сега беше представен от г-жа Михайлова и който не съм чела.
Г-жо Михайлова, като споменахте за мажоритарния елемент, в първия вариант на представеното казахте, че на практика могат да се избират до двама от партийната листа да се преподреждат от първите десет. А след това, като говорихте за интегралната бюлетина казахте, че тя е възможност да се изберат представители от други политически листи. Или само в рамките на партийната листа. (Точно така.)
Михаил Константинов:
Уважаеми членове на Правната комисия,
Първо искам да благодаря от името на Централната избирателна комисия за парламентарни избори за поканата да вземем участие в тази дискусия. Също така от името на председателя, той моли да бъде извинен, тъй като имаше неотложна работа в страната и аз го представлявам.
По някаква случайност мога да хвърля малко светлина по това защо в първия законопроект на МС е такава бюлетината. Просто бях консултант по време на правенето на закона. той е правен през 2004 г. и довършен 2005 г. Имаше много сериозни дискусии дали да не се въведе интегралната бюлетина в него, но съображението беше, че в тогавашния вариант на Закона за избиране на народни представители такава бюлетина нямаше. Тя буквално месец след като МС одобри закона, защото сроковете течеха, Народното събрание взе решение за интегрална бюлетина на парламентарни избори и след това за интегрална бюлетина на президентски избори, както знаете. Така че този закон физически и хронологически нямаше как да съдържа това предложение. Това е едно от обясненията. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
За да довърша вашето изказване бих попитал дали е възможна интегралната бюлетина, ако в нея трябва да се изпишат всички кандидати, посочени от отделните партии, защото в интегралната бюлетина за парламентарните избори имаше само по три имена от партия.
Михаил Константинов:
Напълно е възможно и по този начин ще се стигне до интегрална бюлетина, която се използва в повечето страни-членки на Европейския съюз. Ако се наложи, бюлетината ще бъде формат А3. Има практики и с по-големи бюлетини. Просто два листа А4 един до друг, в които въпреки че всяка партия според единия проектозакон може да предложи до 18 кандидати, колкото е броят на българските представители в Европейския парламент, предвидено е да се изписват само 10 имена, от които да може да се прави до два избора. Напълно е достатъчно. Върху голямата бюлетина можем да хванем 20 и няколко партии, толкова колкото бяха на миналите избори. А още повече, за независимите кандидати е предвидено да бъдат малко по-къси полетата, защото там ще има само едно име. Ако партията представи само 5 кандидата в своята листа, пак ще бъде по-късо полето. Напълно стигат. А освен това, нека да не се забравя, че са предвидени депозити: 20 000 – за независим кандидат, това не е толкова малко, 40 000 – за партия и 80 000 – за коалиция. За по-малките кандидати има голям риск да ги загубят, ако не са сериозни. В този смисъл ние очакваме едно ограничение наброя на участниците от порядъка на 20 политически субекта. Благодаря.
Янаки Стоилов:
При това положение ще има неравностойност на кандидатите от двете части на листата. Защото тези, които са след десето място те по никакъв начин не могат да разчитат да влязат в предпочитанията, макар че иначе това би било възможно.
Михаил Константинов:
Ако партията вкара повече от 10 депутата, това просто е невъзможно.
Янаки Стоилов:
Не, ако тя предложи 18, то 17-тият може да стане втори.
Михаил Константинов:
Абсолютно сте прав, но искахме да избягаме от тези бюлетини.
Яни Янев:
Колеги, аз се радвам, че двата законопроекта влизат заедно, защото е много важен проблемът, който постави г-жа Михайлова с възможността за евентуалния елемент за мажоритарност в пропорционалната система. В тази насока, гледайки първоначалния законопроект, който е на Министерския съвет, в мен възникна по принцип идеята за това, че избирането на тези 18 човека по своето същество е мажоритарен избор. Той не е пропорционален. Обикновено действащата пропорционална система в нашата страна няма този ефект. Не е все едно да избираш 240 народни представители, а тук избираме точно 18 човека. Тези точно 18 човека са представителите на България в Европейския съюз. За това аз съм да се мисли за подход, който да съчетае пропорционалният принцип, за който, доколкото разбирам, ние имаме ангажименти в самия договор за присъединяване на България в Европейския съюз по този начин да бъдат избрани, но с механизми, които действително да дадат възможност ние да имаме реално лице. Защото подходът, при който сега имаме възможност да имаме водачи на листи, които впоследствие да се прехвърлят в един или друг избирателен район или пък да се отказват и на тяхно място да отиват други лица, очевидно не е подходящ. Да направим едни много силни с много ярки личности листи на първо, второ и трето място, които впоследствие да се откажат и на тяхно място да влязат някои хора, които въобще не ги познаваме и те да бъдат лицето на България в Европейския съюз, аз лично не го приемам това. Казвам мое лично мнение. За това апелирам, като приветствам идеята, която дава г-жа Михайлова. Не казвам, че тя е единствената възможна. Сигурно може да има и други законодателни механизми, в които обаче ние да ограничим тези, които водят, да знаят че те трябва да бъдат вътре и да представят България и да носят отговорност за това, което правят.
Това е моето виждане по принцип.
Колеги, предлагам да гласуваме и да одобрим и двата законопроекта, защото смятам, че е подходящо да бъдат съчетани като общ законопроект в последствие.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Други изказвания. Г-н Гетов.
Иван Гетов:
За всички, които не се познаваме, казвам се Иван Гетов, директор на Главна дирекция ГРАО, представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Благодаря за поканата от името на министър Гагаузов.
По отношение на двата законопроекта, които са представени, искам да вмъкна някои технически бележки, които касаят отпечатването на изборните списъци и проверка на подписки и пр., както и в мотивите, с които г-н Бонгалов ни запозна при представянето на първия законопроект, той структурно и съдържанието му е базирано на Закона за народните представители. Но имайки предвид, че законопроектът е разработван през 2005 г., а ние много добре знаем, че през 2006 г. направихме много сериозни промени в Закона за избиране на народни представители, т.е. в него са пропуснати тези промени, които ние заедно правихме през лятото на 2006 г.
Във втория законопроект – на г-жа Михайлова и господата Кирчев и Шарков, в голяма степен тези промени са залегнали. Има някои дребни детайли, но както се разбрахме тук, няма да влизаме сега в подробности. Ние ще изложим нашите съображения допълнително и официално. Смятаме, че могат да бъдат туширани с леки промени в някои от членовете на втория законопроект пропуските, които касаят някои от задълженията на Централната избирателна комисия, някои особености по отношение на формирането на секциите, както зад граница, така и в страната и някои пропуски по отношение на отпечатването на изборните списъци. Благодаря ви.
Елеонора Николова:
Уважаеми госпожи и господа, безспорно е че и двата законопроекта имат качества. Аз специално приветствам законопроекта на г-жа Михайлова. Обстоятелството, че бюлетината е интегрална, че гражданите на Република България могат да видят пред себе си цялата палитра от личности, които трябва да избират и които представляват цяла България, в този смисъл имам един въпрос към проф. Константинов като човек, най-опитен сред нас.
Би ли се затруднил избирателният процес, ако възприемем преференциалния момент с разместване на първите две места, което аз намирам за много добро?
Михаил Константинов:
Ако ми позволите да отговоря на поставения въпрос.
Предлаганата преференциална система, доколкото и аз успях да се запозная с проекта, е много подобна и почти идентична на тази, която се използва в повече от половината европейски държави, където обаче много често е само един преносим глас. Тук са два. Така ще има по-голям избор на хора, защото могат да бъдат и двама души в листата. Така ако искат могат да отбележат един, а могат да отбележат и нула, да гласуват само за партията. Най-сложна е преференциалната система в Ирландия, където хората поставят числа от едно до десет на желаните кандидати и после броят единици, двойки и т.н.
Отговорът е такъв. Това не би трябвало да затрудни избирателя най-малкото защото той какъвто и знак да сложи в партийното поле, партийният глас се запазва. Ако случайно постави три преференции, те няма да се зачитат. Т.е. не можете да гласувате за повече от двама кандидати. Т.е. основната воля на избирателя за неговата партия, коалиция или независим кандидат със сигурност нейното изразяване няма да се затрудни.
Вие попитахте какво ще стане с преброяването. Затруднява се преброяването. Това определено е факт, защото бюлетините втори път, след основното преброяване по партии, се преглеждат и преференции. Грубо казано времето за преброяване се удвоява. Това значи още два часа работа на всяка секционна комисия. Но мисля, че това бихме го преодолели, ако наистина бихме спечелили нещата, за които чухме от г-жа Михайлова – повишаване на интереса на хората към избори.
Второ, самият кандидат ще работи много повече през кампанията. Той ще обикаля градове и села, ще се среща с хората, ще говори с тях, за да бъде посочен от тях. Той се явява като мажоритарен кандидат, такова поведение има. В този смисъл, чувствайки се отговорни към тях, той при едни следващи избори ще разчита отново да бъде посочен. Т.е. плюсовете на мажоритарната система можем да ги спечелим и в този смисъл по-дългото време за преброяване може би бихме могли да си позволим.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли?
Павел Шопов:
Не би следвало да се разрешава на лица, които имат второ гражданство друго освен българско, което не е гражданство на Европейския съюз, да имат право да гласуват. Мисля, че не е коректно и спрямо нашите партньори в Европейския съюз. Лица, които имат друго гражданство, а не на страна от ЕС, да имат право на гласуване.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Заповядайте.
Яни Янев:
Два уточняващи въпроса по законопроектите.
Първо, понеже дълги години сме работили по системата Донт, честно казано би било любопитно, ако проф. Константинов малко повече ни каже за системата Хеър-Нимайер.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, ако има една национална листа, мисля, че практически няма значение дискусията на двата метода.
Яни Янев:
Това е едното. И второто, отново въпрос към експертите по избирателно право. Практика ли е въвеждането на езиков ценз в другите държави. Аз ще кажа защо смятам, че е редно, ако това е допустимо по принцип за кандидатите. Защото ми се струва, че те могат да бъдат покрити с превод само на пленарни заседания и само в комисии, но всичката останала работа няма как да ходи преводач с тях.
Михаил Константинов:
Съжалявам, че започвам да досаждам на уважаемата комисия, но въпросът беше към мен.
В двата законопроекта се предлага преминаване от метода Донт към метода на Хеър Нимайер, който притежава следните малки предимства пред Донт. Донт притежава едни други, но това е друг въпрос. Хеър Нимайер е напълно разбираем метод. Всеки може да види процента на депутатите, които му се падат и ако види, че му се падат 3.5 депутата, ще знае, че ще стигне и до четири. Донт е непрозрачен. Хората остават с чувството, че нещо се извършва тайнствено и кой знае как се определят мандатите.
Освен това, Хеър Нимайер притежава следната предимствена пропорционалност. Ако имате 3.5 депутати при първата пропорция, не може да имате по-малко от три, но не може да имате и повече от 4. Обаче с чиста пропорция 3.5 Донт може да ви даде още един мандат и да станат 5 мандата и някоя малка партия лишава. Има примери в българската политическа история действително при 240 мандата през 1994 и 1997 г. Донт подари по един чист мандат на най-голямата партия. В единия случай на БСП и във втория случай – на ОДС. При 240 мандата това е поносимо. Но при 18 мандата вместо 3.5 вие да му дадете 5, а един да изпадне изобщо, хората няма да го разберат и ще протестират. Те ще смятат така. Аз имам 0.99 депутата, а вие ми го взехте целия, а на него с половин мандат, му дадохте мандат и половина отгоре. Може да се случи да има неприятности.
За да продължа да ви досаждам, ще ви кажа, че ние експериментирахме с всички избори досега парламентарни, като прилагахме резултатите от изборите върху 18 мандата. Един единствен път се получи разлика в този смисъл, в който ви казвам и то с изборите от 2005 г. - на най-голямата партия й се подари мандат. Но в общи линии председателят е прав, че почти няма значение, но може да се случи. За това нашето предложение е да отидем на Хеър Нимайер, както е в Германия, за да не стават тия неща, които могат да влошат доверието на хората в изборния процес. Благодаря.
А за езиковите изисквания, аз лично бих подкрепил такова изискване, ако мен ме питате, но не мога да отговоря компетентно като експерт дали съществуват езикови изисквания. На запад знаят по 2-3 езика, така че там изобщо не възниква този въпрос.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, в проекта на Министерския съвет има една възможност в чл. 51 да има коалиция вътре в коалицията. Мисля, че това е един принципен въпрос и трябва да се помисли. Т.е. когато се прави една коалиция може в тази коалиция пък една друга коалиция да влезе. Това изрично е изписано в законопроекта и мисля, че не е правилно. И особено ние като политици не бива да даваме тази възможност. Това не е сериозно. Или има една нормална коалиция и толкова. Време е вече да се изчистват тези изкуствени коалиции.
Аз лично не се притеснявам да има независими кандидати.
По въпроса за възможността само до двама избирателят да избере. Защо само до двама. Това е също принципен въпрос. Т.е. или се избира един подход от цялата листа. Една политическа сила може да спечели 18 места. Защо да не ги спечели? Пожелавам на такава политическа сила да спечели всички места за Европейския парламент. Ако бъде възприет този принцип, аз смятам, че не бива да бъдат ограничавани българските граждани. Аз лично не го възприемам поради простата причина, че много хора ще се объркат, ако има някакво ограничение до двама или до трима. Т.е. опасността да има невалидни бюлетини е по-голяма.
Във връзка с логиката на г-н Шопов, но той излезе. По неговата логика аз бих предложил хора, които са с мустаци, да нямат право да гласуват. С това веднъж завинаги трябва да се спре, да се спре с нещо, което не е вярно. В деня на изборите на автогара София, автогара Русе и на автогара Благоевград идват много повече автобуси от чужбина отколкото в друг град. По този въпрос се спекулира. Особено български граждани, които нямат друго гражданство и живеят в чужбина. Това че навремето стана въпрос, че един български гражданин, роден в България, не може да бъде лишен от българско гражданство, а някой си въобразява, че ще го лиши от избирателни права. Направете така, всички политически сили да спечелят българския избирател. Българският гражданин не може да се дели на работещ в Гърция, в Испания или където и да е. Елате в Кърджали и ще видите, че в понеделник сутрин около 500 човека тръгват на работа в Истанбул и се връщат в края на седмицата, защото нямат препитание.
Г-н Шопов се върна и аз ще продължа във връзка с неговото предложение. В деня на изборите, тъй като вие казахте, че от ваша страна ще има голяма съпротива, вие трябва да забраните обществения превоз в страна - автогарите в Русе и в София, защото повече автобуси пристигат в София отколкото в някой друг град – Видин или Хасково, примерно, т.е. в тези автогари не бива да идват автобуси по вашата логика в деня на изборите. Даже и по време на комунистическия режим не е имало виждания като това, което вие изразявате.
Г-н Шопов, аз предложих по вашата логика хора, които са само с мустаци, да нямат право да гласуват.
Завършвайки колеги, искам да кажа по въпроса за коалициите. Или ще има една нормална коалиция, т.е. този въпрос трябва да бъде изчистен, г-н Председател, аз лично не възприемам за Европейския парламент, когато става въпрос за 18 човека, подходът на Министерския съвет е по правилен. Говоря за първите избори, които ще бъдат проведени и това ще бъдат първия мандат в Европейския парламент. Възможността за цялата страна да бъде една листа, опасявам се, че в другия случай с възможността да пререди листата, някой хора стремейки се да се възползват от това право, ще изгубят това право. Трябва да се помисли и в посока да не стане така, че в дени момент някой води хората, а после да се разболее нарочно и да остане такъв, който до края на мандата да не му се чуе гласа.
Янаки Стоилов:
Други изказвания има ли?
Искате да направите реплика ли, г-н Шопов?
Павел Шопов:
Една реплика към г-н Осман.
Янаки Стоилов:
Да работим в по-конструктивен дух.
Павел Шопов:
На прага на Европейския съюз да не натрисаме такива хора в ЕС, от които после да ни е срам по този начин, по който се гласоподаваше досега. Ние можем с няколко пипвания на закона да въведем такива норми, такива текстове, с които да не се налага да се правят такива ексцесии. И те са много прости. Тези три месеца за постоянно местожителство, които са предвидени, могат да бъдат повече. Могат да бъдат примерно 5 години.
Другото предложение, което вече направих. Такива лица, които нямат двойно гражданство, освен на някои от страните като второ гражданство от ЕС, да нямат право на гласоподаване. Това е естествено и логично, и абсолютно нормално.
А що се касае до ДПС, на всички трябва да е ясно, че ДПС разчита на традиционно ниската избирателна активност на изборите за европейски депутати, а те ще активират 100% от техния електорат, за което си имат техни начини, имат и методи и средства.
Ремзи Осман:
Реплика за това, което колегата Шопов каза. Разбира се, вие сте народен представител и ще предложите всичко, което смятате за необходимо, но за разлика от вашата парламентарна група и вашата политическа сила виждате, че избирателите на ДПС се увеличават в национален мащаб. Вие от това нещо се притеснявате и аз знам че се притеснявате. Просто случайно дойдохте в парламента като политическа сила. Знам как обикаляхте централата на ДПС 2001 г., за да водите листата. Добре че сме взели правилното решение и не сме ви посочили за водач на листа в Пловдив. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Прекратяваме тази дискусия. Моля ви г-н Шопов. Като чели този ваш диалог помага и на едните и на другите, но не знам дали точно това е пътят. Нека да не влизаме в такива коментари.
Други изказвания има ли? Няма.
Аз ще кажа няколко изречения преди финала, но не като обобщение, а като участие в дискусията.
Разбира се, че се нуждаем от регламент, по който да се проведат предстоящите избори и затова има два представени законопроекта.
Ясно е, че по европейските правила принципът на пропорционалността се прилага два пъти: веднъж приблизително като представителство от страните, според броя на тяхното население, макар и не пълна симетрия и втори път, като изискване страните също да се придържат по принцип към пропорционалния начин на излъчване на своите представители. Казвам това, защото аз съм привърженик на по-голяма мажоритарност в изборите и специално дори на някакъв тип смесена система, но смятам че има два начина, по които тази пропорция между партиите да бъде и по-ясно персонифицирана.
Единият начин е да се създадат избирателни райони, защото те ще бъдат с толкова къси листи – между двама и четирима, така че представителите на всяка партия ще бъдат почти персонифицирани като претенденти. Неудобството на този вариант е, че по страната самите партии ще бъдат твърде неравномерно разпределени и ще има големи остатъци за прехвърлянето в районите.
Другият вариант, който предлага вторият законопроект, дава възможност за изразяване на предпочитания, така че в това отношение трябва да се възползваме да се персонифицират в по-голяма степен партиите. Мисля, че техният интерес е достатъчно защитен, защото се предвижда партиите да подреждат кандидатите, а избирателите само да могат да коригират, ако пожелаят тази подредба. Т.е. листата не е отворена, за да се подреди чрез преференциалните гласове. Тя по-скоро ще има характер на изключение, защото е трудно да направим прогноза колко души биха се възползвали от изразяване на предпочитания. Тук трябва да помислим кой от двата варианта е по-добър, ако този принцип се приеме. Дали интегралната бюлетина, към която ние преминахме и наистина е добре да следваме тази последователност. Но ако това ограничава възможността за изразяване на предпочитания, може да бъде основният аргумент всяка от партиите да участва с отделна листа, тъй като тогава се създава възможност за изразяване на по-голям брой предпочитания. Защото тогава всеки ще се фокусира върху една листа и ще може да изрази тези предпочитания и даже не две, а дори три, които да бъдат зачетени при преброяването на листите. Според мен, ние трябва да направим избора за листите, когато направим избора на избирателната система, по която ще бъдат излъчени кандидатите.
Това са, според мен, въпросите, които в по-голяма степен трябва да привлекат нашето внимание, разбира се, наред с всички други въпроси по добрата организация, тъй като при едни такива избори е много по-широк и кръга на участниците в тях, за съставянето на списъците – това, което г-н Гетов каза, и по-нататък трябва да бъде направено вероятно и в състава на една работна група след като премине фазата на първото четене.
Има ли въпроси и някои допълнителни изказвания да са възникнали? Няма.
Можем да пристъпим към гласуване на законопроектите в поредността на тяхното представяне.
Тези, които подкрепят законопроекта на Министерския съвет, моля да гласуват.
Четиринадесет гласа “за”. Мисля, че е единодушно. Против и въздържали се няма. Приема се.
Които подкрепят законопроекта на г-жа Надежда Михайлова и останалите народни представители, моля да гласуват.
Дванадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат.
С дванадесет гласа “за” и двама “въздържали се” този законопроект също се приема.



Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
През другата седмица ще имаме още едно заседание. Ще бъде определено допълнително дали в сряда или в четвъртък и дневният ред също.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: