---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 11.01.2007 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха и народните представители: Надежда Михайлова, Иван Сотиров и Ваньо Шарков.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, първо за тази парламентарна сесия.
Както вече днес чухте, много голяма част от приоритетите в законодателната област се падат на нас и надявам се успешно да се справим с тях и не само с тези, които бяха изброени, тъй като знаем, че има и други.
За днес съгласно оповестения дневен ред:
Приемане на общия проект на приетите на първо четене Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/ 10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
Предлагам ви да приемем този общ законопроект. Представили сме ви текстовете така както те се съдържат в приетите на първо четене законопроекти.
В началото искам да поясня, че някои от тези текстове са алтернативни. Някъде тази алтернативност се отнася единствено до срокове или до численост на изборните органи. Мисля, че лесно ще предпочетем едно от двете решения.
В другия случай става дума за алтернативни тестове, които вече опират до поставяне на едни и същи въпроси, които получават различен отговор и трябва да се изберат тези варианти. Включва се всичко, което се съдържа в двата законопроекта, така че те по този начин са с допълващо се съдържание. Това ви го казвам като пояснение, за да се улесни нашата работа. Предлагам да се спрем само на тези текстове, където трябва да се избере един от двата варианта, без да обсъждаме другото. Това, разбира се, не изключва по-нататък, след изготвянето на общия проект всеки от народните представители да прави предложения, каквито сметне за необходимо. Те ще ни върнат вероятно отново към част от дискусиите, които предлагам днес да бъдат много кратки и целенасочени, за да можем да завършим за около два часа и да дадем възможност на експертите да прегледат и подготвят този текст. Дори утре, по време на пленарното заседание, той да бъде раздаден, за да има един достатъчно продължителен период – около 10 дена, в който да се запознаят народните представители и да направят предложения за второ четене.
Предлагам сега да започнем по конкретните текстове.
По чл. 1 и 2 няма някакви различия.
В чл. 3, ал. 1 в изискването за отседналост се съдържат два срока – 3 или 6 месеца, ако имате някакви предпочитания, ги изразете, за да уточним съдържанието.
Мая Манолова:
Можем да приемем, че той имплицитно се съдържа в изискването за продължително или постоянно пребиваване на съответния чужденец в Република България, така че хипотезата за 6 месеца оттук може би изцяло трябва да отпадне. Ако приемем, че включването на това изискване е за срок за пребиваване на територията на Република България тук за дискусия, която ще върви на второ четене, би могло да съществува като опция и на практика дебатите по същество ще се случат при обсъждането на законопроекта на второ четене.
Янаки Стоилов:
Всъщност вашето предложение е 6 месеца да отпаднат от ал. 1, тъй като въпросът в ал. 2 е решен. Там има статут на продължително или постоянно пребиваващ и се позовавате на срока от другия законопроект, който е 3 месеца, да остане това в ал. 1.
Мая Манолова:
И това е опция, по която ще има дискусия и ще се правят предложения.

Янаки Стоилов:
Добре, опция, по която ще се правят предложения.
Христо Бисеров:
Освен въпроса за това колко дълъг да бъде срокът за отседналост, има и по-важен въпрос – дали въобще да има изискване за отседналост. Така че аз не смятам за коректно за се занимаваме с това дали срокът за отседналост да бъде 3 или 6 месеца при положение, че истинският дебат ще бъде върху това дали изобщо да има такова изискване, защото в българската Конституция такова просто липсва. Вие смятате, че дебатът няма да бъде лек и аз смятам за несериозно ние в комисията да дебатираме дали да са три или шест месеца. Тук въпросът е дали да има изобщо изискване за отседналост или да няма. Това са двата варианта.
Янаки Стоилов:
Прав е г-н Бисеров, че принципният въпрос е дали да има или да няма срок. Но аз предлагам да не го водим този дебат сега. Сега да остане текста, тъй като той е приет вече на първо четене в един от законопроектите и аз казах, че са включени всички текстове, които са приети на първо четене. Защото наистина тази дискусия ние няма да можем да я приключим сега.
Освен това тази дискусия трябва да бъде съобразена и със съдържанието на Европейските директиви, които определят програмата за изборите. Те също изискват допълнителен анализ във връзка с тези въпроси. Затова аз предлагам тук наистина да гласуваме текста, който е във вида, в който е даден, а по-нататък могат да бъдат направени всякакви предложения по него.
Нали можем да пристъпим към гласуване. Тези които подкрепят този текст, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Двама. Въздържали се? Един се въздържа.
В чл. 4, чл. 5, няма варианти.
В чл. 6. В ал. 3 остават 60 дни и в ал. 4 – 55 дни.
Чл. 9 е за вида на прилаганата пропорционална избирателна система. Единият вариант е за пропорционална система с твърди листи.
Вторият вариант е това, което се съдържаше в единия от законопроектите – с възможност за изразяване на предпочитания. По-нататък това допълнително ще се обсъжда.
Мая Манолова:
Г-н Председател, може би трябва да внесете яснота какво правим в момента.
Бяха приети на първо четене правителствения законопроект за избиране на народни представители в европарламента и законопроекта на г-жа Надежда Михайлова и група народни представители от ОДС. И двата законопроекта бяха приети на първо четене. Сега коментираме общия законопроект. От утре ще започне да тече срока за предложения между първо и второ гласуване, ако Правната комисия успее да го раздаде утре.
Това, което до момента е направено, включени са всички предложения от двата законопроекта, като там, където те са взаимно изключващи се, са дадени варианти – вариант І и вариант ІІ. Доколкото според процедурата не е възможно да има два варианта в общ законопроект, в момента гласуваме кое да бъде включено в общия законопроект и да служи като база за второ гласуване, като, разбира се, това не предрешава нашето окончателно решение.
В момента коментираме дали в общия законопроект да съществува възможността за преференциално гласуване. Аз предлагам да го възприемем, т.е. да гласуваме за вариант ІІ на ал. 1 на чл. 9 доколкото ще даде възможност за дискусия.
Янаки Стоилов:
Аз споделям това предложение. Според мен, трябва да приемем втория вариант. Единствената съществена разлика между двата законопроекта е предлагането на една по-гъвкава система за гласуване.
Г-жа Михайлова иска думата.
Надежда Михайлова:
Аз искам да изкажа благодарност за подкрепата на тази идея, която смятаме, че е в интерес на всички политически сили по простата причина, че първо, при тази ситуация се използва отново интегралната бюлетина. Смятам, че е много голямо завоевание на българската система, че ние минахме към интегрална бюлетина на последните два проведени избора. Няма аргументи в посока на това, че хората са неграмотни и няма да могат да се възползват от тази възможност. Защото това, което е направено като анализ на резултатите на президентските избори се оказва, че процентът на хората, които не са се справили, т.е. на невалидните бюлетини е много по-малък от този в Европа, включително и в области, в които се е считало, че има неграмотно население. Това означава, че българските избиратели са достатъчно мотивирани и грамотни да се справят с интегралната бюлетина.
А това, което ние предлагаме с преференциите, ще даде възможност все пак на едни избори, които все още не са добили достатъчно популярност, да имаме много по-голяма избирателна активност, което според мен е в интерес на всички нас, защото знаете, че самата адаптация към новите условия ще изисква определено време и това ще бъде стъпка в правилната посока.
Искам да благодаря за подкрепата, която се изрази в залата и се надявам на подкрепа в комисията.
Янаки Стоилов:
Само искам да кажа, че решаването на този въпрос за вида на избирателната система не предрешава въпроса за вида на бюлетината. Те могат да имат едното или другото решение. Даже в някои случаи преференциалната система може да усили аргументите за отделни бюлетини. Но тази дискусия ще я проведем когато стигнем дотам.
Други изказвания? Заповядайте.
Иван Сотиров:
Аз също искам да изкажа една подкрепа, защото това е един въпрос, който отдавна е представен. Хубаво е да има преференциални листи, но е и задължително между първо и второ четене трябва да има нещо, което където действа преференциална система или се въвежда, за да бъде представен вота при гласуване с преференциална листа, да има един минимален процент, който да бъде заложен в закона. Защото така дадено с 1000 или с 2000 гласа да се превежда листа, не е сериозно. Във всички случаи би трябвало да има един сериозен процент, който да гарантира.
Янаки Стоилов:
При второто четене. Тук по-скоро е маркирана, но тя не е уредена, защото трябва да се изпише механизмът за валидност, но това е вече ако се приеме принципно преференциалността. В момента решаваме принципния въпрос и предлагам да не задълбочаваме сега дискусията.
Предлагам да преминем към решаване, ако няма на този етап желание за други изказвания.
Тъй като от изказалите се направиха предложения само в полза на втория вариант, вероятно има и привърженици на първия. Ще ги подложа последователно на гласуване.
Тези, които поддържат първи вариант, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Благодаря. Останалите са против или въздържали се.
Който подкрепят втория вариант, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против и въздържали се са четири гласа.
Приема се вторият вариант.
По чл. 11, 12 няма.
По чл. 13 – въпросът за сроковете – 45 дни остава, с оглед на предишните текстове.
Чл. 14 засяга въпроса за районните избирателни комисии – в по-тесен или в по-широк състав. Имате ли предпочитания.
Мая Манолова:
Нека да е въпрос на преценка.
Янаки Стоилов:
Освен това аз не виждам каква работа имат районните избирателни комисии в този тип избори. Защото работата е преди всичко в секционните и централната комисии.
Борислав Ралчев:
Аз смятам да спазим практиката на досегашните комисии, защото тя е отигравана. Въобще да следваме това, което е отдавна известно на практиката. Каквото е било досега, това да остане.
Мая Манолова:
Различно е! Досега беше до 13. А общият брой на членовете на секционните до 300 000 - беше до 7, над 300 000 – беше до 9. Първият случай – първа точка, във втория случай – втората опция.
Янаки Стоилов:
Не разбрах.Бихте ли повторили.
Мая Манолова:
Вървим към синхронизиране на законодателството, т.е. да го уеднаквим с избора на народни представители и президент. До момента броят на районните избирателни комисии беше – до 300 000 – до 13, над 300 000 – до 15.
В чл. 15 – за секционните избирателни комисии – първи вариант.
Борислав Ралчев:
Каквото е било досега, да си бъде така.
Янаки Стоилов:
Има ли който да поддържа първия вариант? Няма. Приема се вторият вариант за чл. 14.
За чл. 15 съответно до 7 и до 9 – първи вариант.
Чл. 17 – Централната и районните избирателни комисии имат печат – първи вариант.
Втори вариант – Избирателните комисии имат печат.
Аз не знам дали този въпрос не е зависим от въпроса за вида на бюлетината. Така че първо да решим другия въпрос и този се решава автоматично и няма да го подлагаме на обсъждане.
Сега прескачаме чл. 17, защото той е функция от решение на друг въпрос, който е по-назад.
Преминаваме към чл. 21.
Доколкото разбирам не е ли уместно вторият вариант да замести ал. 3 на чл. 21, защото само там са различни, а иначе се допълват.
В първия вариант да отпадне ал. 3 и на нейно място да дойде втория вариант.
Мая Манолова:
Тук препратката към кой закон е?
Янаки Стоилов:
Става дума за препращане към същия закон.
В такъв случай да се види после дали като номерация е правилно.
Във вариант І отпада ал. 3. И това ще бъде нов текст.
Приемаме по този начин.
На следващата страница няма бележки.
На с. 7 в т. 11 има срокове. Остава 30 дневния срок.
След това до чл. 32 няма текстове, които се налага да гласуваме.
На с. 11 чл.32 – срок 30 дни.
За избирателните списъци зависим ли е срокът от другите срокове или можем ад оставим по-дългия срок.
Мая Манолова:
Няма значение. Може и по-дългия да е.
Янаки Стоилов:
Там където може, да го оставим по-дългия - 40 дни.
След това за наборните военнослужещи и списъците. Там също да бъде 40 дни, за да е еднакъв с другия срок.
На с. 12 – чл. 39. Удостоверението за гласуване – 14 или 10 дни преди изборния ден за издаване на удостоверение.
Реплика: По-краткия.
Янаки Стоилов:
По-краткия е по-удобен. Т.е. 10 дни.
Удостоверенията за гласуване на друго място се издават не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
На с. 13 – чл. 40 – за включването на тези, които не са включени.
Двата текста са почти едни и същи.
Мая Мянолова:
Ал. 2 съвпада с първи вариант.
Проф. Анелия Мингова:
Да остане първи вариант с ал. 1 на втори вариант. Ако искате с две алинеи, които да бъдат преномерирани.



Янаки Стоилов:
Те два текста ще станат. Остават първи и втори вариант без текста на ал. 2, като отделни членове. Едното е за този, който не е включен, а другото е за изготвяне на списъците.
Преминаваме към Избирателни райони и избирателни секции.
Чл. 42. Двата варианта по същество не се различават. Да остане втория вариант, тъй като там има и срокове, които се определят.
Добре, приемаме втори вариант.
В чл. 43 – за образуване на секциите – 45 дни ли трябва да бъде срокът тук, защото ние възприехме по-краткия срок.
Преминаваме към Глава пета. Кандидати за представители...
Подлагам на гласуване двата варианта.
Има ли някой, който да е за първия вариант – за удвоения брой мандата?
Мая Манолова:
Ако искаме синхронизация - винаги са били двойния брой от местата. Примерно и общински съветници е по две, и всичко е по две.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване последователно двата варианта.
Който е за удвоения брой, да гласува. Не виждам “за”.
При това положение остава втория вариант – 18.
В чл. 48 – за това колко души за необходими за подкрепата на независим кандидат. 2 000 или 15 000?
Надка Балева:
Аз считам, че по-разумно е да бъде изборът ни за 15 000. Представяте ли си какво е 2 000?
Янаки Стоилов:
Аз си представям, че някой може да събере 15 000 подписа, а да не събере 15 000 гласа.
Мая Манолова:
Остана изобщо дискусионен въпроса да остане ли опцията и възможността инициативни комитети да издигат независими кандидати предвид вида на изборите и предвид на това, нека си го кажем направо, че това само ще разпилее гласовете и преразпредели несправедливо към най-големите партии.
Янаки Стоилов:
Може да ги разпредели и справедливо. Това не можем да го кажем отсега.
Мая Манолова:
На практика това е невъзможно.
Янаки Стоилов:
Но тъй като ще има нови предложения за второ четене, приемаме едно от двете налични. Така че сега да не обсъждаме оптималния. Може би 5 или 10 хиляди да е по-подходящо от 2 и от 15 хиляди. Сега да не решаваме този въпрос.
Имате ли някакво предложение. За народен представител колко беше, но те там са други стойностите. Тези, които са с повече мандати по колко подписа се искаше?
Ако искате тук да запишем, имайки предвид големите райони, където са били 2 000, тук да запишем 5 000, а след това да го обсъждаме.
Едното предложение е аналогично с големите многомандатни райони, а другото е пък с изискването за участието на партиите в изборите – до 15 000.
Гласуваме последователно двата варианта.
Тези, които са за 2 000 моля да гласуват. Добре.
Другото е за 15 000. Който е “за”, моля да гласува. Значи то остава.
При второто четене могат да се коригират тези стойности.
Подписката се предава колко дни преди изборите – 45/42 дни. Вижте го, за да не отнемаме от времето за дискусия. Разликите са незначителни. Ще го видят експертите, за да се синхронизира с общия.
Чл. 50 – 7 или 10 дни – кога може да се подмени. За 7 дни се уточняваме. Тази дискусия ще я водим допълнително. Сега да не предрешаваме. Отбелязали сме, че такова предложение има и после то може да отпадне, а може и да се коригира.
На с. 20 и 21 – отразяване на кампанията по медиите. Има разлики за хрониките.
Чл. 70, ал. 2 има варианти. Единият вариант разграничава парламентарните и извънпарламентарните партии.
Има ли някой, който поддържа първия вариант. Първият вариант е по-общо казано. Няма.
Остава втория вариант.
Чл. 71 е само различно изписването. Става дума за един и същи текст. Освен това, че едното е 120 минути, а другото е 2 часа друга разлика няма.
Чл. 76. За ал. 2 кажете 10 000 или 15 000 лв.
В ал. 3 няма нещо неясно?


Мая Манолова:
Тук трябва да се добави, ако ще синхронизираме всичко, забрана за финансиране от лица, които участват в процедура по обществени поръчки.
Янаки Стоилов:
Експертите, разбрахте ли това, за да го отразите. Оттам ще дойдат праговете за държавното и общинското участие. Общо взето при едни условия са изборите. Да не правим различни видове дружества, които да финансират или да не финансират. Може да го сравните с основния изборен закон. Проверете го и ще кажете, за да не го обсъждаме сега.
Чл. 78 за общото финансиране.
Мая Манолова:
Аз лично приемам втори вариант, защото е по-реален и поне финансирането ще бъде на светло.
Янаки Стоилов:
Втори вариант ли остава? (Да.)
Преминаваме към темата “Гласуване” - за това какви да са бюлетините. Можете да си кажете мненията. Откривам дискусията. Искам само една встъпително мнение да изразя. Ако искаме да улесним хората и ако остане възможността те да изразяват предпочитания в бюлетината, е по-добре да гласуват върху отделни бюлетини, защото ще е много ясно какво правят. Това, според мен, ще опрости процеса. Но дискусията е открита. Кажете. Възможно е и едното и другото решение да се приеме.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам напълно да се съглася с аргументите на г-жа Михайлова за плюсовете на интегралната бюлетина. За това, че тя определено е напредък, за това, че всички български граждани са достатъчно политически грамотни, за да могат да я ползват и тя е по-доброто средство срещу нарушения в изборния процес, но според мен, ако искаме да въведем преференциалното гласуване и то да бъде реално и наистина то да даде възможност за избор, няма как да се съчетае преференциалното гласуване с интегралната бюлетина, според мен. За това аз съм за отделни бюлетини, защото преференциалното гласуване ще бъде не по-малко завоевание на изборния процес от интегралните бюлетини. И ако тук трябва да направим някакъв избор, според мен, има резон да направим крачка назад по отношение на общото развитие на изборния процес в лицето на интегралната бюлетина, която да заменим с отделна, за да дадем шанс на преференциалното гласуване.
Надежда Михайлова:
Позволявам си отново да взема думата, тъй като се дебатира по същество закона.
Според мен, ако ние имаме политическото съгласие относно философията на закона, т.е. разбирането от из-казването на г-жа Манолова, че интегралната бюлетина е нещо, което аз споделям, е по-добрият вариант. Очевидно е по-добрият, след като сме го възприели за предишните избори и е дало добри резултати. Същевременно очевидно има интерес и положително отношение към възможността да има по-силен мажоритарен елемент в предстоящите избори. Аз смятам, че всички ние в момента сме тук, за да обсъдим политическата логика и политическите аргументи. Нека експертите да кажат дали е възможно да се съвмести кой от вариантите е по-добър от експертна гледна точка, защото ние в момента интерпретираме кое е по-лесно, с кое ще затрудним и с кое няма да затрудним. Според мен, за нас е най-важното е политическата философия какво искаме да направим. А вече експертите ще облекат в рамка онова, което ние сме предложили като политика и нагласа по отношение на закона. Защото, аз съжалявам, че тук не е г-н Константинов, но неговите аргументи бяха в посока на това, че могат да бъдат съвместени интегралната бюлетина с преференциите, което между впрочем се прави в много държави по света. Ние не сме новатори в това отношение. И няма никакъв проблем дори и в държави, в които има много повече малограмотно население, не искам да обида никого, все пак България е европейска страна, нека да си припомним, че днес го празнувахме. Т.е. ако трябва на едно заседание или при дебатите в зала да се каже какви са аргументите на експертите. Защото, според мен, най.-големият успех е, че ние сме единни в това, което искаме да постигнем, което рядко се случва за българския парламент, бих казала. Това е нещо много важно и добър сигнал европейски. А как ще го облечем е въпрос на техника. Аз съм от хората, които смятат, че двете неща могат да се съвместят. Но все пак експертите могат да го кажат най-добре.
Янаки Стоилов:
Един от отговорите беше, че могат да се впишат до 10 имена при интегрална бюлетина. Това вече прави твърде ограничен реалния избор.


Надка Балева:
При положение, че това, което проф. Константинов каза за включване в интегралната бюлетина до 10 имена, на практика означава, че следващите в листата – от 11 до 18 место ги елиминираме от индивидуален преференциален избор. Тогава принципът остава само като принцип без реално да бъде приложим спрямо всички, участващи в листата.
Янаки Стоилов:
Г-жа Масева има думата.
Елиана Масева:
Колеги, аз мисля, че ако миналия път сме слушали внимателно, ни беше разяснено, че има такъв вариант, при който могат да се изписват само няколко имена, след като на подходящи места са поставени имената и целия списък на кандидатите на различни партии и коалиции и независими кандидати. Това беше само един пример, че ако ние решим, може и до трима и до 10 да впишем, но това никога не означава, че интегралната бюлетина не може да съдържа пълния брой кандидатите за народни представители. Това бяха просто опции, които ни даваха възможност да избираме, ако искаме да съкратим интегралната бюлетина, в каквато посока бяха някои от изказванията и опасенията. Но това, което сега се цитира не е съвсем точно, според мен – за три или за десет имена не е ставало дума.
Надежда Михайлова:
Експертите са направили макет и могат да го представят. Но в момента ние влизаме в техническите детайли. Това нещо може да се предложи и да се види как може да се реализира. Защото наистина ще бъде неуместно, ако поради техническите аргументи отпаднат политическите. Ако те могат да ни докажат, че това нещо могат да го направят, и ни го покажат тук в комисията, аз не виждам защо трябва да обсъждаме как ще бъде напечатана бюлетината.
Мая Манолова:
На последните избори на практика се опорочи тайната на вота, тъй като не бяха ясно описали как трябва да се сгъва. Те така бяха направили бюлетината, че се опорочи тайната на вота.
Борислав Ралчев:
Характеристиката и спецификата на тези избори е такава и вие ще се съгласите с мен, че един човек от Силистренско много трудно ще може да се ориентира за оня кандидат, който идва от Петричко в тая листа от 18 човека. Помислете малко по тези въпроси. Ако ние сме във фазата на президентски избори, естествено, че 10 или 15 кандидата се отличават. Но тук си представете колко листи ще има и толкова различни ще бъдат с общонационално звучене всичките кандидати, за да можем да приложим два принципа и от 18 място, аз да го преместя на трето място и от друга страна да правя преценка за този, който е в другата листа на 15-то място.
Ако приемем, че тази бюлетина трябва да бъде интегрална, въпросите, които аз скромно поставям, трябва да имат отговор още отсега.
Янаки Стоилов:
Първо трябва да решим как ще се гласува и тогава каква да е бюлетината, а не каква да е бюлетината, за да изберем как да се гласува.
Надежда Михайлова:
Аз искам нещо да напомня. Смисълът на отбелязването не е по същество преподреждане. Аз само напомням какво се предлага да се направи. Т.е. партийният интерес е защитен – един път се гласува за партия, след това имаш право да сложиш едно или две кръстчета. Всъщност се преподрежда като се изброят кръстчетата, а не хората да ги местят със стрелки напред-назад в листата.
Янаки Стоилов:
Ако си представим бюлетината, това са изписани имена, които са подредени, но без номерация. Те ще бъдат с едни квадратчета и всеки ще може да маркира в едно, две квадратчета, колкото си реши. Ако това бъдат индивидуални бюлетини, тогава следва да се приеме те да бъдат изписани по номерация, което е по-лесно, защото този, който желае ще загради съответния номер и тогава комисията много по-лесно ще направи отчитането отколкото просто да сравнява имена с кръстчета. Недейте да забравяте колко това ще затрудни комисията. Това ще затрудни доста избирателните комисии. Ние трябва да направим най-достоверно и най-лесно преброяването, за да може да се каже, че в тази бюлетина има примерно 11 души. Има преференции по № 3 толкова, по № 11 – толкова и в протокола да го отразят. Ако те търсят кръстчета и имена ще бъдат много затруднени.
Павел Чернев:
Със сигурност ще бъда наруган, но не е ли по-добре все пак да се откажем за тези избори от интегралната бюлетина. Много по-лесно ще е с индивидуални, както беше до скоро.

Елиана Масева:
Като реплика към г-н Чернев. Може би той не е разбрал, че интегралната бюлетина е най-демократичното завоевание при провеждането на избори. Даже много изостанали и тоталитарни държави са въвели преди България интегралната бюлетина. Тя дава възможност наистина за избор, който да бъде разумно осъществен. Мисля, че достатъчно се похвалихме, че сме въвели интегрална бюлетина и сега да правим отстъпление, доказвайки, че българинът не може да се ориентира в интегралната единична бюлетина е най-малко смешно и трагично. Дали ще бъдат 18, дали ще бъдат 36, може да бъде сгъната. Г-жа Мингова знае какви бяха,усилията за изработването на макет на интегрална бюлетина и в края на краищата нямаше нищо страшно. Изработиха се няколко варианта докато най-успешният наистина се реализира в практиката и беше съхранена тайната на изборите за разлика от президентските избори.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам и г-жа Николова да се изкаже и да преминаваме към гласуване. Виждам, че е застъпен целия спектър от възможности и с гласуване ще решим въпроса.
Елеонора Николова:
Така или иначе това са избори, в които хората за първи път ще упражнят правото си на глас и е много важно те да могат да сравнят бюлетините – партийните бюлетини. Първите лица в съответната партийна листа ще бъдат знакови за хората. Аз мисля, че възможността на една бюлетина те да видят предложенията на всички партии ще бъде в полза на хората да правят избор. Много е важно в една бюлетина да можеш да видиш всички. Ако отидеш с предварително формирано становище за една партия, ти по принцип нямаш възможност да покажеш другата бюлетина. Аз мисля, че правото на избор на хората ще се увеличи, ако те имат една интегрална бюлетина.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам да преминем към гласуване, а по-нататък ще решим как да облекчим хората. Аз се опасявам, че тази дискусия ще я водим още дълго и трудно и затова сега да гласуваме един от двата варианта.
Във вариант първи гласуването се извършва с бюлетини и пликове. Който е за вариант първи, моля да гласува. Десет гласа “за”. Останалите са против и въздържали се.
Кои са за втори вариант? Шест гласа “за” втори вариант.
Приема се първи вариант.
Стигаме до избирателните кутии. Да са прозрачни или не? Ако искате да си останат прозрачни. (Да.) Остава чл. 85, вариант втори.
Чл. 88 е в два варианта. Първи вариант се приема.
Чл. 95 – пак първи вариант.
Глава осма – Определяне на изборните резултати.
Чл. 100 – вариант първи.
В чл. 103. В какъв обем да се вмести съдържанието на протокола. Остава два листа.
Чл. 106. От първи вариант да се вземе за пликовете с оглед на това, което гласувахме. От вариант І се взима ал. 2.
Експертите ще ги съчетаят.
Чл. 106 се комбинира на основата на втори вариант, като се
Проф. Анелия Мингова:
Ако ми позволите, г-н Председател.
Не е добре редактиран вариант първи, защото т. 2 трябва да е самостоятелна алинея и тя няма връзка с ал. 1 и с т. 1 на ал. 1.
Янаки Стоилов:
За това предложих вариант втори, като вземат отделни текстове от вариант първи това, което посочихте за точките и за ал. 2.
Чл. 107. Тук трябва да бъде основата първи вариант, нали? Ал. 7 да се включи към първи вариант.
Чл. 108. Т. 4 към вариант първи.
Чл. 109 – пак така, първи вариант с ал. 2.
Чл. 113 – вариант втори. Само ал. 2 е разликата.
Чл. 117. – втори вариант.
Чл. 118 - трябва да е първи вариант.
Преминаваме към финалните глави. До административнонаказателните разпоредби няма алтернативни текстове, т.е. до чл. 124.
В Допълнителните разпоредби няма алтернативни текстове.
Преходни и заключителни разпоредби – втори вариант.
Имате ли някакви бележки и предложения. Нещо да сме пропуснали или пък нещо да е останало неясно?
Благодаря ви за експедитивната работа. Дано да успеем всичко това да се отрази. В най-добрия случай утре до края на пленарното заседание, ако успеем, ще ви предоставим проекта с отразените бележки. Срокът ще бъде около 10 дни.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: