---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 2

Днес, 24.01.2007 г., сряда, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха още: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на главна дирекция ГРАО, от Министерството на външните работи – Васкен Кантарджиев, главен експерт в дирекция Евроинтеграция и Светла Стоянова от дирекция Правно-нормативна, от Министерството на правосъдието – Николета Павлова, експерт, от Министерството на държавната администрация и административната реформа – Веска Янева, директор на дирекция “Регионална координация”, от Централната избирателна комисия – проф. Михаил Константинов и Александър Александров, и народните представители: Надежда Михайлова, Иван Сотиров, Ваньо Шарков, Георги Анастасов и Мирослав Мурджов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на комисията при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-2/11.01.2007 на приетите на първо четене Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/ 10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.
Преди да започнем обсъждането на второ четене на общия законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент искам да ви направя едно съобщение.
То се отнася към решение на Министерския съвет № 28 от 18 януари 2007 г. за приемаме на механизъм за системно наблюдение и координация на изпълнението на показателите за напредъка, определени в предишните доклади на Европейската комисия. Въз основа на това решение се създава група със съпредседатели заместник-министъра на вътрешните работи Бойко Коцев и заместник-министъра на правосъдието Маргарит Ганев. Дава се възможност на министъра на правосъдието да привлече в работата на тази междуведомствена комисия представители на Народното събрание и на съдебната власт. С оглед на това ви предлагам на вас представителите на комисията, на парламентарните групи народни представители, които са готови да се включат в основните направления на тази аналитична работа – тя засяга прилагането на Конституцията, на Наказателно-процесуалния кодекс, по Гражданско процесуалния кодекс, по законопроекта за съдебната власт, могат да предоставят информация - да се подадат имена на такива участници с евентуалните направления, по които могат да работят. Същото се отнася и на експертно ниво – експерти на Комисията и на Правна дирекция, за да можем да участваме в този процес по координиране на дейността, анализ на прилагането на законодателството и завършване на работата по някои от законопроектите, които са в процедура на подготовка или обсъждане.
Моля ви, в дните до началото на другата седмица, да се предостави такава информация, за да можем да отчетем вашите предпочитания за възможността на подобно участие.
Днес и утре, както виждате от дневния ред, предстои да обсъдим предложенията по Закона за избиране на представители на България в Европейския парламент.
В началото искам да поздравя, надявам се и от ваше име, г-н Метин Сюлейманов, който има рожден ден, да му пожелаем здраве и добро настроение, ползотворни усилия.
Програмата максимум, която, надявам се, да можем да изпълним, на двете заседания да обсъдим и приемем становище по всички предложения. Работата никак не е малка. Предлагам ви да се съсредоточим върху основните въпроси, защото има и много предложения, които са от правно технически характер. За това ви предлагам по всяко едно предложение да има възможност да се обоснове предложението и евентуално възражения, да се ориентираме във вариантите и да ги решаваме.
Освен това, има някои теми, които се появяват на две-три места в законопроекта, да съсредоточим на едно място взимането на принципно решение – там, където е основната уредба, с оглед на тази уредба по-нататък да се отрази съдържанието и на останалите текстове.
Тук има представители на различни ведомства. Предлагам на всички, които биха желали да вземат отношение, да седнат на масата около микрофоните, ако някъде решат да се намесят в дискусията или ако има към тях въпроси, да могат да отговорят.
Пристъпваме към отделните разпоредби. Първото предложение е по заглавието на г-жа Манолова. Заповядайте, г-жо Манолова да обосновете предложението.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, направила съм това предложение доколкото това е терминът “членове на Европейския парламент”, който е използван в Конституцията на Република България.
Освен това, прегледът на подобните закони на държавите-членки на Европейския съюз показва, че именно аналогичен на този израз се използва и в другите страни. Това са основанията да направя такова предложение: не “народни представители в Европейския парламент”, не “представители на Република България”, а “членове на Европейския парламент от Република България”.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, като не оспорвам мотивите на г-жа Манолова, извлечени от конституционния текст, мисля, че сега е моментът веднъж завинаги да фиксираме един точен термин за тези лица. Според мен, независимо от факта, че в много държави се използва дума, която на български се превежда буквално член на Европейския парламент, аз мисля, че в България има традиция и конституционна и законова тези лица да бъдат наричани “народни представители”, независимо от това, че в медиите и в общественото пространство се използва една друга дума – “депутати”.
Мисля, че тези лица, които ще бъдат излъчени на предстоящите избори за Европейски парламент по нищо няма да се различават от българските народни представители в българското Народно събрание, за да използваме някакъв друг термин, който да ги отличава от националните им колеги. Мисля, че сега е моментът да се уеднакви тази терминология, дори ако се наложи след това тя да бъде коригирана и в Конституцията и веднъж завинаги да фиксираме термина като “народни представители в Европейския парламент”. Благодаря.
Янаки Стоилов:
В случая имаме три предложения. Освен основното предложение “представители”, предложението на г-жа Манолова за “членове” и с оглед на това какво се приеме, Вие предлагате г-н Казак да гласуваме и допълнението “народни”. В тази последователност ще решим въпроса.
Първо по предложението на г-жа Манолова. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Шест. Не се приема.
Гласуваме основното предложение. Впоследствие ще гласуваме и допълнението към него.
Които са за текста в законопроекта, моля да гласуват. Приема се.
Ще подложа на гласуване дали към него да допълним това, което предложи г-н Казак. Които смятат допълнението “народни” да се добави към “представители”, моля да гласуват. Три гласа “за”. Остава основното предложение в законопроекта.
По чл. 1 също има няколко предложения.
Първото предложение е на Иглика Иванова, Георги Атанасов и Николай Камов. По него вече имаме решение. Няма нужда да го подлагаме на гласуване. То всъщност е за отпадане, така че може да се отбележи, че е прието предложението.
Следващото предложение е на Иван Костов и народни представители, като няма да чета всички имена на предложителите, е за ползване на неплатен служебен отпуск, като допълнение в чл. 1, ал. 4.
Г-жа Масева иска думата.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Колеги, това е един пропуск на закона. Традиционно е включен във всички закони, които третират тази материя и неяснотата и непълнотата на закона в тази насока би породила затруднения на Централната избирателна комисия, на районните и всички, които са ангажирани в изборите за буквално прилагане на режима на служебния неплатен и годишния платен отпуск.
Освен това считаме, че следва да бъде “по избор”, както беше в началното изборно законодателство. Тази норма, закрепена с правото да избират кой от двата вида отпуски е по-благоприятен, според нас, беше по-удачното.
Янаки Стоилов:
Мисля, че въпросът не е спорен. Освен това, той е уреден в чл. 56, ал. 1, където е статутът на самите кандидати. Така че ако няма спор по съдържанието, нека да уточним само дали записът да остане тук или там където той се намира.
Надя Антонова:
Без да оспорвам основателността на предложението на г-жа Масева, искам само да обърна внимание на комисията, че нейното предложение се отнася само за лица, които работят по трудов договор, тъй като отпуска е понятие, познато от трудовото право. Много е възможно да имаме кандидати, които работят по служебни правоотношения, по договор за мандат, където отпуска изобщо няма. За това предлагам във Вашето предложение, г-жо Масева, съюзът “и” да бъде заменен с “или”. Прекъсват изпълнението от момента на тяхната регистрация, ако работят по договор за мандат, или имат право да ползват неплатен служебен или платен годишен отпуск, ако работят по трудово или служебно правоотношение. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Това се съдържа като предложение от Иглика Иванова и Николай Камов за трудово или служебно правоотношение в чл. 56 и може би тук да не обременяваме текста. Да приемем идеята, като се отрази, че се приема предложението и чл. 56 да определи статуса на кандидатите, без тези подробности тук.
Такова е и предложението на г-жа Манолова.
Мисълта ми е да приемем всичко това и да го отнесем към чл. 56, а тук да не изписваме подробностите в ограниченията кой не може да бъде евродепутат.
Има едно предложение на Мария Капон и няколко други народни представители.
Георги Анастасов:
Моля навсякъде в текста да ми се поправи фамилията, защото съм Анастасов. Не искам още да ставам министър-председател. Не съм “Атанасов”, а съм “Анастасов”.
Янаки Стоилов:
Аз знам Вашето име. Може би неправилно съм го прочел.
Георги Анастасов:
Не, така е записано във всички предложения навсякъде в целия закон.


Янаки Стоилов:
Аз съм дал и едно придружително писмо, тъй като много от предложенията, които са записано само името на Четин Казак, всъщност са внесени от Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак и така те ще бъдат отразени и в доклада. Това несъответствие се дължи между електронния и писмения вариант и ако и още такива неточности, моля да ни извините. Те не засягат съществото на материята и в окончателния доклад се надявам, че ще бъдат отстранени, за да не създават някакви неудобства или колебания.
Да продължим по предложенията на Иван Костов и другите народни представители. То се приема отнесено към чл. 56.
Проф. Анелия Мингова:
Точно обратното. Пренасянето в чл. 56 не решава проблема на чл. 1. Нещо друго трябва да направим, а не автоматично да го пренесем.
Янаки Стоилов:
Аз не казвам автоматично, а че по идеята нямаме спор и че трябва да се уреди тяхното излизане в отпуск. Тук само пише какви са ограниченията, несъвместимостите, без да казваме какви са процедурите.
Има едно предложение, което е в рубриката за увеличаване на другите ограничения на Мария Капон и няколко народни представители – дали може да бъде представителят едновременно кмет или общински съветник.
Елеонора Николова:
Аз ще го оттегля, ако се приеме редакцията, която Мая Манолова е направила на този текст в т. 12 специално, където е махнала определението “държавна” служба и е записала: “изпълнението на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител.”
При това положение “кмет или общински съветник” се вмества в т. 12.
Янаки Стоилов:
Изборите за европарламент са преди изборите за общински съветници и ако го няма в този закон, в другия закон също няма да го има.
Т.е. този, който не може да бъде народен представител, той не може да бъде представител и в Европейския парламент.


Мая Манолова:
Тук става дума за много други държавни длъжности или други, които изключват заемането на длъжност като народен представител.
Янаки Стоилов:
Ориентираме се към тази формулировка и предложението на Мария Капон и останалите се приема по принцип, защото то се включва в по-широката редакция.
Мая Манолова:
Това е специалният текст, който казва кой не може да бъде народен представител, а именно това е лице, което изпълнява друга държавна служба. Тук сме махнали “държавна” с цел да няма спорове що е то държавна служба.
Янаки Стоилов:
Предложението на г-н Папаризов също се приема.
Надежда Михайлова:
Аз имам една бележка в тази връзка.
По принцип трябва да бъдат изброени всички несъвместимости. Ние не сме убедени, даже аз съм убедена в обратното, че ние не можем да изброим в момента всички. Ако не могат да се изброят всички, може да се направи един по-общ текст, както е в т. 12. Тогава от първа до 11 да отпаднат, да остане с лека модификация т. 12 и да се каже, примерно, длъжности в европейския и българския парламент, които са несъвместими с. Защото в момента ще направим пропуск. Когато не могат да бъдат изброени всички, това което не е изброено, реално е позволено.
Янаки Стоилов:
Т. 12 има това предназначение. Другите са описателно дадени.
Тази законодателна техника на конкретно изброяване се прилага и освен нещо друго, защото все пак става дума за съществени и принципни несъвместимости. Нека да видим редакцията на г-жа Манолова. Тя общо взето като чели дава този обхват и ако по нея има някакви бележки, да видим дали те се налагат и тогава ще гласуваме нейното предложение.
Мая Манолова:
За моето предложение по чл. 1.
В ал. 1 синхронизирам предмета на този закон с начина, по който са определени президентските и изборите за народни представители.
За ал. 2 по-точно е да се каже къде е посочен броят на българските представители в европарламента, а именно това е с Акта към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз в първоначалното предложение с решение на Европейския парламент.
Въпросната ал. 3. Всъщност подходите могат да бъдат два: или изчерпателно изброяване или с препратка. В случая тук съм пренесла точния текст на звученето на несъвместимостите в Акта на Съвета на министрите за избиране на народни представители. Така че на практика няма други хипотези, съобразно европейското законодателство за несъвместимости на членове на Европейския парламент. А т. 12 дава всички хипотези, които изключват качеството “български народен представител”.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че няма възражение по този текст. Разбира се, ще го гласуваме.
Мая Манолова:
Може би от Евроинтеграцията да кажат, ако имат бележки.
Янаки Стоилов:
Нямате бележки, така е. Само в ал. 1, ако се приеме този текст, трябва да променим това, което вече съответства на заглавието:
“(1) Този закон определя условията и реда за избиране на представители на Република България в Европейския парламент..”. и нататък текста да си остане.
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Манолова по чл. 1 с т. 1 и 2, които включват трите алинеи. Които го подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По чл. 2. По него също има няколко предложения.
Елеонора Николова:
Ако позволите, систематичното място на нашето предложение не е тук. Записали сме го погрешно. Систематичното място на предложението ни е чл. 4, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Ще ми напомните тогава да го гласуваме. Сега го прескачаме това предложение.
Предложението на Красимир Каракачанов и няколко народни представители е за задължителност на гласуването.
Мирослав Мурджов:
Съвсем накратко, защото мисля, чуе няма нужда кой знае от каква мотивация това предложение. Смисълът, от който ние сме се ръководили е да има задължително гласуване. Тъй или иначе всички политически партии на всеки следващи избори избирателната активност е все по-ниска. Практика в две от европейските държави, членове на ЕС, където има задължително гласуване. В крайна сметка няма нарушаване на Конституцията. Смятаме, че е абсолютно резонно с оглед на бъдещи избори и в България това ще бъде първия закон, това да бъде приложено, тъй като по този начин имаме възможност да ограничим малцинствени и популистки партии, които така или иначе се появяват на отделни избори и 8 или 10% винаги участват в управлението. Това е нашето предложение.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други изказвания? Няма. Да гласуваме предложението. Които го подкрепят, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Четири “против”. Останалите са “въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващото предложение е на г-жа Манолова ал. 3 да отпадне. Какви са мотивите?
Мая Манолова:
Според мен, това се съдържа в ал. 1. Общо равно и пряко избирателно право.
Реплика: Така е по Закона за избиране на народни представители.
Мая Манолова:
В интерес на истината така е и в Закона за избиране на народни представители. Този текст, според мен, е паразитен. Но както искате.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят предложението, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Приема се предложението за отпадане на ал. 3.
По чл. 3. Има няколко предложения. Първото е на Иван Костов и група народни представители – срокът, който се изисква за пребиваване за упражняване правото на глас от три да стане шест месеца.
Същото е и предложението на Надежда Михайлова – за шест месеца преди изборите.
Предложението на Красимир Каракачанов и народни представители – те ще го изяснят.
Предложението на г-н Казак, Ремзи Осман и Христо Бисеров е да отпадне изискването за този срок.
Предложението на Мая Манолова, която общо взето същото предлага в една нова редакция на текста.
По този въпрос мнения, които имате, нека накратко да бъдат обосновани.
Екатерина Михайлова:
Предложението, което правим, е свързано с критерии за отседналост, в смисъл да има повече яснота и наистина хората, които пребивават на територията на България в един продължителен период от време да имат правото да гласуват. това е част от предложенията, които ние сме направили за пресичане на изборния туризъм. Това е вече и техника. Говорим за по-дълги срокове да има отседналост и изготвяне на списъци и по предишни закони. Предложението, което ние правим е за увеличение на срока от три на шест месеца.
Янаки Стоилов:
От Министерството на външните работи има една таблица за съответствие с правото на европейските общности, в която са отразени според Директива на Съвета 93-109. Вие казвате, че текстът, който се съдържа в ал. 2 на чл. 3 напълно съответства, но нямате бележка за съответствието по ал. 1.
Г-жа Михайлова.
Надежда Михайлова:
Аз също искам да потвърдя нашето виждане, че трябва да се увеличи на 6 месеца. Знаете, че има различни европейски практики в контекста на това, за което се обърнахте и към МВнР. Но там където няма ценз за отседналост няма двойно гражданство, каквото ние имаме. Намираме за съвсем нормално да има някакъв ценз за отседналост и той да бъде 6 месеца. По този начин ще се гарантира, че няма да има подмяна на вота.
Янаки Стоилов:
Думата искат г-н Осман и г-н Мурджов.
Мирослав Мурджов:
Аз подкрепям мотивите, които изложиха преди мен колегите и които и ние сме имали предвид. Но мисля, че основното нещо, които задължително трябва да присъства с оглед на това, че законодателят и въобще този, който е предложил този законопроект – мисля, че е Министерският съвет, който предлага три месеца, пропуснал е най-важното нещо. Има тълкувателно решение на Конституционния съд специално за президентските избори, където критерият за отседналост е не по-малко от 6 месеца. Отделно в здравния закон за здравноосигурителните тежести, където се плащат здравните осигуровки. Това е едно решение, което е балансирано и смятаме, че наистина ако приемаме закона наистина това трябва да имаме предвид. Благодаря.

Ремзи Осман:
Колеги, всичко, което се каза досега не е вярно – и това, което каза г-жа Екатерина Михайлова и това, което каза г-жа Надежда Михайлова не отговаря на истината. Това е една голяма лъжа. Аз ще си позволя, преди да взема думата по същество, според мен, тук не става въпрос за кой има право да се кандидатира, а кой има право да избира. Така както е изписан текстът вие лишавате една част от българските граждани от свещеното право да избира. Не говорим за чужбина, а говорим за страната, за списъците в страната. В същия момент този човек е длъжен да плаща местните данъци и такси, примерно, като има жилище в София.
Г-н Председател, ще си позволя от името на парламентарната група да изчета няколко текста от нашата Конституция.
Реплика:
Всички сме чели Конституцията.
Ремзи Осман:
Оставете ме намира, защото аз искам да подчертая, че този текст е противоконституционен.
В чл. 6 от Конституцията изрично се казва, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права. Всички са равни пред законите. Не се допускат никакви ограничения на правата им и т.н. – по произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Ако погледнем малко по-нататък, г-жо Надежда Михайлова, като бивш външен министър, аз се учудвам, че Вие говорите за неща, които не са верни - в чл. 25 от нашата Конституция, ал. 5 пише следното: “Българските граждани, пребиваващи в чужбина са под закрилата на Република България.” Това е основният закон в страната.
Чл. 26. Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Даже и в чужбина са под закрила на Конституцията.
Отивам по-нататък. Чл. 35, ал. 1 всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели.
Ал. 2. Всеки български гражданин има правото да се завръща в страната.
Защо ги казах тия неща? В момента, текстът, който се предлага, няма нищо общо – да има едно изискване три месеца да сте живели в България, няма нищо общо по какъв начин ще се подготвят, т.е. самият изборен процес, така нареченият “изборен туризъм”, Вие го казахте, а след малко ще коментирам дали има изборен туризъм в редиците на ДСБ в София, в Русе или в Благоевград. Усмихвате се, защото това не ви харесва, а това е един текст, който тотално противоречи на нашия основен закон. Противоречи и то от пръв поглед и даже за хора, които не са юристи. Аз се учудвам за хора, които са юристи и които са предложили текстове, изрично да държат за едно такова изискване. Един български гражданин отива в Америка и с връща 89 дена преди изборите, не 20 дена, а 89 дена преди изборите, един български граждани. Не говорим дали има друго гражданство и т.н. Ако има такъв текст, той не може да гласува, защото не може да бъде включен в избирателния списък. Никой няма правото да лишава. Променете Конституцията и след това говорете, че можете да разделите българските граждани дали имат право да гласуват или не. Три седмици след като сме в ЕС някои вече придобиха много бързо самочувствието и могат да разделят българските граждани на различни категории. От една страна говорим за свободно придвижване на гражданите, даже и комунистическият режим допускаше свободното придвижване донякъде за някои хора, а в момента казваме като членове на ЕС ние приемаме принципите на демокрацията на ЕС за свободното придвижване и един български гражданин отива да учи или пък отива да работи за три месеца, което е основна практика в Русия и Молдова в строителството, в Турция, Швейцария и Америка, 30 дена или 50 дена преди изборите той не може да бъде вписан в избирателните списъци. Никой няма право да лишава българският гражданин да избира. В същия момент вие допускате такова изискване за избора на кандидати за европарламента. Той може да бъде кандидат за европарламента, но няма право да избира. Т.е. допускате. Аз знам защо допускате. Може би споделяте една такава дискриминация.
Колеги, по време на първо четене на законопроекта в зала може да сме се шегували и тук в комисията за някои неща, но за второ четене? Десетки хиляди дела, за съжаление, след нашето членство ще завалят, ние всички заедно ще бъдем принудени като членове на Правната комисия да обясняваме, г-н Шарков, че Вие нямате право да лишавате български гражданин от избирателни права. Още нямате тези права. Променете Конституцията и кажете, че ние можем да определяме тези правила. Защо не предложите по вашата логика българските граждани да бъдат освободени от данъци. Те не бива да плащат данъци в държавата, защото вие лишавате от основното право да гласуват. Според вас, правилно ли е за това, че е три месеца в Америка, има жилище в София, той трябва ли да плаща данък. Говорите глупости. Това са неща, които изобщо не издържат.
Г-жо Екатерина Михайлова, Вие сте опитен юрист и аз се учудвам. По Вашата логика Вие трябва да освободите тези български граждани, да плащат всякакви данъци, а те са над милион.
Колеги, оттук нататък вие поставяте под съмнение демократичните процеси, които са се развили в страната дълго време. Аз не говоря за гласуване в чужбина.
За мен това предложение е един популизъм, противоречи на Конституцията и ще създаде много големи проблеми на нашата страна.
Вие не можете за ограничите, завършвайки г-н Председател, официално заявявам нашата позиция, не можете да ограничите българските граждани, не можете да ги разделите, позовавам се на нашата Конституция, под каквато и да е форма. Нито Надежда Михайлова като бивш външен министър, нито Екатерина Михайлова, нито Мурджов и най-малкото Шарков.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ще дам думата на всички, които искат да се изкажат, но преди това искам малко повече информационна яснота да внеса.
Мисля, че това, което цитира г-н Осман от чл. 26 е ясно от конституционна гледна точка за равенството на правата и задълженията, които имат българските граждани, включително и в областта, която не засяга избирателните права.
Аз искам да чуем от представителите на външно министерство и на Европейската дирекция има ли някакви изисквания от европейска страна по отношение упражняване на правото на глас. Дали то се обвързва с упражняването му на територията на Европейския съюз или пък каква е практиката в другите страни. Ако можете накратко да ни представите, след това ще дам думата на другите колеги, които желаят да се изкажат, за да се ориентираме и от тази гледна точка има ли някакво стандарти, които по-определено съществуват. Защото директивата, която цитирах, е приемана преди българските избори. Тя явно не е имала предвид специфичните ситуации. Ако можете нещо определено да ни кажете, ще го изслушаме.
Васкен Кантарджиев: МВнР
Има определение за “гласоподавател на общността”.
Това означава всеки гражданин на съюза, който в съответствие с настоящата директива (Директива на Съвета 93-109 от 6 декември) има право на гласуване в избори за Европейски парламент в държава-членка, в която пребивава.
Що се отнася за текст за отседналост от тази информация, с която разполагаме, няма такъв текст, но ние ще представим писмено становище по въпроса в най-скоро време.
Светла Стоянова:
Искам само да уточня, че всъщност може би единственото и основно изискване на Директивата 93-109 е да бъдат прилагани еднакви изисквания към българските граждани и другите граждани на ЕС и особено по отношение на изискванията за отседналост. Директивата изрично изисква ако към гражданите на ЕС, които не са български граждани, законът поставя определени изисквания за отседналост, то тогава същите тези изисквания трябва да са налице към българските граждани. В противен случай се счита, че е налице дискриминация. Т.е. ако този текст отпадне от ал. 1, ал. 2 трябва да отпадне текста, който изисква за другите граждани на ЕС да имат продължително или постоянно пребиваване. Т.е. за тях също не трябва да има такова изискване за отседналост. Т.е. и за едните и за другите.
Янаки Стоилов:
Ще дам думата последователно на останалите членове на комисията, които имат становище по въпроса – г-н Абаджиев, г-жа Манолова, г-н Константинов. Преди това г-н Казак.
Ремзи Осман:
Моето уважение към професора. Но аз чета официално в пресата неговото мнение като член на ЦИК. Защо предубедени хора каните, а не поканите и други организации да участват в заседание на комисията. Аз чета неговите виждания по пресата. Аз го уважавам като експерт, но нека да запази като експерт вътре в ЦИК своите разсъждения.
Проф. Михаил Константинов:
Т.е. Вие ми забранявате да говоря.
Ремзи Осман:
Не ви забранявам. Предлагам процедурно.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Текстовете, които г-н Осман цитира за общо избирателно право естествено, че са верни, но то дава право на българските граждани да избират. В същото време законодателят може да реши да свърже това право на избиране с принадлежност не само с отседналост, а с принадлежност към определените институции. Точно затова се въвежда допълнителен критерий, г-н Осман, по отношение на местните избори. Защото се предполага, презюмира се, че гражданинът, който има право на избор, трябва да бъде принадлежен към съответния регион, за да може да влияе върху институциите, които определят политиката на този регион. Затова е нормално аз да не мога да гласувам за кмет на Кърджали, защото не живея там, нямам отношение към този регион. Така е решил българският законодател. Това може и да не бъде така, но така е решил законодателят и този текст, както виждате, не противоречи на Конституцията. Въпрос на законодателно решение.
По същия начин, съвсем правилно каза колежката, въпросът е критерият да е един и същ. Това да се отнася не само за българските граждани, които имат едно гражданство, но да се отнася и за българските граждани, които имат двойно гражданство. Аз не казвам дали е правилно или неправилно.
По същия начин може да се вземе решение по отношение на изборите за европейски парламент и по отношение на изборите за национален парламент. Законодателят може да реши, че българските граждани, независимо дали имат двойно гражданство или едно гражданство, трябва да са принадлежни към тази територия, към която са институциите, защото те влияят върху тези институции. Ако законодателят реши това може да стане и това няма да противоречи на Конституцията.
Аз мисля, че предложението все пак да има критерии е естествено така, както за местните избори е естествено, така и тук е естествено. Този пит трябва да се продължи и за националния парламент, защото българският гражданин трябва да показва, че живее тук, че живее в ЕС, тъй като в случая става въпрос за институции на ЕС, има принадлежност към тях. Така че въпрос на законодателно решение е, а не е въпрос на Конституция. Конституцията дава възможност да се реши и едното и другото. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак и след това г-жа Манолова.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, тезите, които целят ограничаване на общото избирателно право на българските граждани мисля, че първо, ясно противоречат на току-що цитирания конституционен текст, второ, противоречат дори на чл. 2, ал. 1, който преди малко гласувахме.
“Изборите се провеждат върху основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.”
Може ли след като преди малко сме гласували един текст, който дава всеобщо равно избирателно право, изведнъж да се поставят някакви ограничения, свързани с измисления критерий “отседналост”.
Първо, аргументът, който беше изтъкнат във връзка с Директива 93-109.
Уважаеми колеги, Европейският съюз се интересува от това всички граждани на ЕС, независимо от това дали те са граждани на Швеция или на Гърция, да имат еднакви права да избират представители в Европейския парламент. Именно от тази гледна точка в Директивата се посочва критерият равнопоставеност-реципрочност. Т.е. не може България да поставя ограничения за отседналост на шведските граждани, които евентуално биха желали да гласуват в България, ако живеят тук, различни от тези, които Швеция би поставила на българските граждани, които живеят постоянно в Швеция, да могат да избират шведските представители в Европейския парламент. Това е аргументът срещу цитирането на тази директива.
Втори аргумент срещу изтъкнатия аргумент, че едва ли е имало прецедент вече в България за неравнопоставеност при гласуването на местни избори.
Уважаеми колеги, Конституцията в текста, който колегата Ремзи Осман преди малко цитира, Конституцията изисква всички български граждани да са равни, да имат равни права и задължения независимо къде се намират. Т.е. не трябва да се поставят ограничения или ако се поставят, те да бъдат равни за всички. При местни избори е поставено едно единствено правило за всички български граждани ограничение, а именно те да имат постоянен адрес в общината, в която ще гласуват за кмет или за общински съветници. Всички български граждани са равнопоставени в това изискване. Именно заради това изискване на местни избори няма гласуване в чужбина, защото там се изисква основно българските граждани да гласуват там, където живеят по постоянен адрес Те са равнопоставени в това ограничение. А вие сега да въведе неравнопоставеност – едно ограничение, което ще важи само за определена група граждани, а няма да важи за другите.
Уважаеми колеги, аз ви моля да бъдем малко по-внимателни в своята аргументация. Разбира се, че всичко е въпрос на законодателно решение, но има Конституционен съд, който бди за спазването на законосъобразността на законите с Конституцията и подобно ограничение, убеден съм, ще бъде обявено за противоконституционно ако то бъде прието от Народното събрание. Благодаря.
Мая Манолова:
Аз ще се изкажа само, ако г-н Константинов мисли да каже това, което аз искам да кажа.

Янаки Стоилов:
Г-жа Масева. Всички ли държите да се изкажете по тази тема, защото имам чувството, че тук аргументите не въздействат много силно и в пленарната зала ще се застъпят със същата сила и с още по-голяма противоположните становища. Затова, ако има нещо, което да допълни дискусията, ще ви призова да го чуем преди гласуването.
Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Съвсем накратко да се обърна към уважаемия колега Ремзи Осман. Болката, с която говори той и огорчението не съответстват на силата на ограничението на този закон. В никакъв случай не може да се каже, че българската Конституция се нарушава. Не се отнема изборното право на българските граждани. Това дали сме равни с тези, които имат двойно гражданство, е въпрос, който беше предмет на много широка дискусия.
Но искам, г-н Осман, ако обичате да ме изслушате. Става дума за това, за което говори г-н Абаджиев. Става дума за това, че българската държава със своя суверенитет, граници и институции изпраща свои представители в ЕС. Със своя суверенитет и държавност българската държава е в правото си да определи условията. Не ограничения, не лишаването от право на избор, а да определи условията и регламента, при които могат да се кандидатират представителите на българската държава в Европейския парламент. Защото това е и връзката със суверенитета на една държава – да може сама да преценява кой при какви критерии, какви обстоятелства да представлява именно тази държава, без да го лишава от изборно право.
Това, което говорите Вие във вашето изказване беше, че противоконституционността се състои в това, че се лишават български граждани от право на избор. Не, това е само едно условие на суверенна държава.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Константинов.
Проф. Михаил Константинов:
Благодаря, г-н Председател.
Ще се опитам да не изказвам становище какво е правилно и какво не е, защото това си е работа на народните представители и в частност на членовете на почитаемата Правната комисия.
Чух обаче доста неверни мисли, за съжаление, и съм длъжен да дам някои пояснения по тях. За първи път ми се случва преди да взема думата на някакъв форум, да бъда квалифициран като някакъв, на който му се преписват някакви намерения.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, все пак в какво качество говори. Има си правила в Народното събрание. Аз искам да знам в какво качество професорът се изказва.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви кажа в какво качество.
Г-н Осман, Вашият тон беше най-рязък, ако трябва да сме абсолютно точни. Но аз не съм коментирал начина на обосноваване на аргументите.
Г-н Константинов присъства по силата на това, че аз съм отправил официална покана до председателя на Централната избирателна комисия за техни представители, които биха участвали в заседанието. Не сме определяли ние как ще се представи ЦИК.
Проф. Михаил Константинов:
Ако може да продължа, г-н Председател.
Следващото, което щях да кажа, Вие го казахте до голяма степен. Искам да извиня проф. Костов, председател на ЦИК, той не може да присъства и ме покани мен в качеството на член на Ръководството на ЦИК да участвам.
Един от въпросите, които се обсъждаха тук и на който не беше даден отговор, беше каква е европейската практика по въпроса. Аз ще се опитам да отговоря на този въпрос, тъй като съвсем случайно съм проучвал тази тема.
Европейската практика е доста разнообразна. Единственото, което се изисква, в дадена държава е гражданите на тази държава и всички останали граждани на страни-членки на ЕС да се ползват с еднакви права. За съжаление, не е вярно едно от нещата, които тук чухме, че каквито права имам аз в Швеция, такива права имат шведите у нас. Нищо подобно. Ако ние в България въведем някакви правила, те ще важат за българските граждани, а не за шведски граждани. Те няма да важат тези правила за държавата Швеция.
Що се касае за ценза за отседналост, той е най-различен в ЕС. Най-големият ценз за отседналост е 5 години. Има държави в ЕС, в която ако не сте живели 5 години на тяхна територия не можете да гласувате и не можете да бъдете избиран за член на Европейския парламент. Има държави, в които няма ценз за отседналост и там няма двойно гражданство. Това са фактите. Аз ги чух вече тези факти, но след малко чух, че те не са били верни. Това са фактите. Отворете в интернет, напишете Европейски парламент и третата страница ще ги видите тези неща.
И накрая, има един технически проблем, който очевидно не се разбира. Когато има ценз за отседналост, включително петте години за президента, както е по Конституция, те не означават, че вие три години или три месеца стоите плътно тук и не прескачате до чужбина. Когато има ценз за отседналост, примерно 6 месеца, това означава, че сумарно през последните 6 месеца вие трябва 90 дни да сте били на територията на страната. Ако е три месеца, ценз за отседналост означава 45 дни да сте били на територията на страната. Тези неща трябва да се изяснят, а дали ще се допусне такъв ценз или няма да се допусне, си е чисто политическо решение, но нека да е ясно как е по света.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за информацията.
Г-жа Николова и г-н Бисеров, след което приключваме с този дебат.
Елеонора Николова:
Искам като колега юрист да кажа на г-н Осман теоретично, не казвам как ще гласувам, че има право да избират и ценз за отседналост няма нищо общо. Това не е ограничаване на правото на избор. Защото ако аз искам да избирам в България, това значи, че аз ще се съобразя с ценза за отседналост и ще дойда и ще живея толкова дни, колкото се изисква по избирателния закон след като съм български гражданин, за да упражня това си право. В този смисъл не бива да приравнявате правото на избор с лишените от право на избор. Защото лишеният от свобода колкото и да живее в България през тази година, няма да може да избира.
Другият въпрос, който повдигна експерта, че Директива 93-109 сочи за гражданите, членове на ЕС точно такъв ценз, а той е постоянно пребиваващ в Република България. По спомен говоря, за мен постоянно пребиваващ е да има 6 месеца – пет години, а продължително пребиваване 6 месеца, или една година. Така че ако ние трябва да се съобразим с изискването на евродирективата - да имаме равенство между изискванията за отседналост на гражданите в ЕС и българските граждани, трябва да предвидим това.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак иска думата по повод на информацията на г-н Константинов нещо да уточни и след това г-н Бисеров.

Четин Казак:
Само кратко уточнение по информацията, която беше представена.
Уважаеми г-н проф. Константинов, никой не оспорва, че в страните членки на ЕС има разнообразна практика и разнообразни законодателни решения. Ние обаче като народни представители в Р. България, които първо трябва да се съобразяваме с действащото българско законодателство и най-вече с върховния закон – Конституцията на Република България, трябва да гласуваме такива текстове, а не да се съобразяваме с практиката в тази или онази европейска държава, където както стана ясно няма унифицирани стандарти. След като няма унифицирани стандарти, нещо, което да налага върховенство на тази съществуваща унифицирана европейска норма на вътрешното законодателство, ние трябва да съобразим нашата законова норма, която предстои да приемем, с българската Конституция. Именно основният аргумент е, че тази норма би противоречала на българската Конституция, тъй като ще ограничи в закон, ще направи разграничение между българските граждани.
Още един път повтарям, Законът за местните избори не прави разграничение между българските граждани. Той поставя изискване за мястото на гласуване – човек да има право да гласува само там, където живее, а не по принцип да разграничава българските граждани по някакъв критерий.
Янаки Стоилов:
Г-н Бисеров има думата. След това г-жа Манолова.
Моля ви за тишина. Аз ви казах, че ще чуваме по едно мнение за и против. Съзнавам важността на въпроса и затова всички можаха да вземат, които желаят, отношение по него. Нека да приключи дискусията и да решаваме.
Христо Бисеров:
Колеги, аз смятам, че председателят Янаки Стоилов е прав, като казва, че няма какво да добавим като аргументи към едната или към другата позиция. И аз няма да правя такъв опит, а само ще направя констатацията, че всъщност ние не водим дебат по чл. 3 от този закон, а ние водим дебат по чл. 42, ал. 1 от българската Конституция Ако това си го признаваме, просто няма защо да продължаваме да водим дебата. Нека да го пренесем в друго предложение за изменение в друг закон, включително визирам Конституцията и тогава да водим този дебат. Защото това, което се изброява в чл. 42, това са ограничителни условия и те са изчерпателно изброени, колкото и да се опитваме да търсим някъде допълнителни аргументи. Дали това е правилно или не е, не е дебат по този закон. Защото ако има своеобразен ценз за местните избори, това не е ценз за отседналост. Това е насочване на правото да си упражниш гласа къде да го осъществиш. Тогава, когато става въпрос в правото за изброяване на ограничителни условия, те винаги са изчерпателно изброени. Ограничителните условия никога не се посочват указателно. За това най-добре е да не продължаваме дебата. Може би трябва да преминем към гласуване. Който иска да води този дебат, нека да го качи там, където му е мястото – да го качи на ниво Конституция.
Янаки Стоилов:
Ще ви дам думата и за реплики. Г-н Абаджиев, г-жа Михайлова и след това сигурно и г-н Бисеров.
Димитър Абаджиев:
Прав е г-н Бисеров, че дебатът е свързан с чл. 42 от българската Конституция. Въпросът е дали съответния текст противоречи на този член или не. Моята теза продължава да бъде, че текстът не противоречи на този член. Отново се позовавам като пример на текстовете за местните избори. Те са не своеобразен, те са си критерий за отседналост и те не представляват насочване къде да гласуваш, защото това насочване е свързано да имаш постоянна адресна регистрация. А постоянната адресна регистрация означава ти постоянно да пребиваваш. Има определение за това що е постоянна адресна регистрация – постоянно да пребиваваш. А какво е постоянно пребиваване също има определение – към съответната община. Така че то не е само насочване. Не мога да бъда насочен да гласувам в Монтана, ако постоянната ми адресна регистрация през последните месеци е в София. Примерът показва, че въпрос на законодателно решение е да се прецени и не противоречи на чл. 42 от българската Конституция. Благодаря ви за вниманието.
Надежда Михайлова:
Съвсем кратка реплика. Аз само искам да напомня на уважаемите членове и специално на г-н Бисеров, че той много добре знае, че изборите се провеждат не за български, а за европейски парламент, така че постоянното съотнасяне към българската Конституция не винаги е уместно.
Христо Бисеров:
Няма какво да добавя повече.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова и мисля, че изчерпваме на този етап дискусията.
Мая Манолова:
Съвсем накратко да кажа, че принципът отседналост в избирателните системи на европейските страни се среща наистина в много малко от тях. Аз лично го срещнах само в Люксембург и донякъде, само че в друга форма, в Германия. Във всички останали страни подобен признак не е познат и не е приложен в съответните законодателства. А що се касае до възможността на гражданите на съответната страна да гласуват, намирайки се извън страната, то там е абсолютно либерален режимът, като се допуска включително гласуване по пощата, чрез пълномощник и всякакви абсолютно либерални форми. За никакви ограничения не може да се говори, поне в повечето от избирателните закони на страните-членки на ЕС.
Всъщност единственото изискване, което съществува в европейската директива е да бъдат прилагани еднакви изисквания към българските граждани и към гражданите на страни, които са членки на ЕС и пребивават на територията на съответната страна, в която ще гласуват. Тук искам да кажа, че абсолютно в моето предложение съм се съобразила с това изискване, защото ще ви препратя към Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, където пребиваването в Р. България е продължително и постоянно. Продължителното пребиваване е за срок до 1 година според този закон, а постоянното – за срок от 5 години, но това е за пребиваването. Тук не случайно е казано, че те имат статут на продължително пребиваващ, право на продължително пребиваващ. Как се получава този статут. Т.е. не е необходимо гражданин на страна-членка на ЕС, да е пребивавал два-три-десет месеца или цяла година. Достатъчно е, влизайки в пределите на Р. България той да има намерение за това, като изискването в този случай е просто да има здравна застраховка и необходимите финансови средства за пребиваване в България. Освен това той може да е работник, може да учи и пр. други хипотези. Това удостоверение за продължително пребиваване се издава в деня, в който се депозира заявлението. Т.е. ако аз съм гражданин на Чехия, влизам в България и имам здравна осигуровка и на третия ден от своето влизане в страната аз мога да получа този статут, декларирайки своето намерение за продължително пребиваване в България. Тогава подавам съответната декларация, че искам да гласувам в този вид избори, и това е достатъчно. Т.е. ние по никакъв начин не сме приложили двоен стандарт по отношение на българските граждани и гражданите на страни, различни от България на ЕС.
Янаки Стоилов:
Ние се впуснахме вече и в другата тема – как другите граждани ще гласуват в България. Към г-жа Манолова ли имате въпрос? Заповядайте.
Ваньо Шарков:
Г-жо Манолова, това означава ли, че по същия начин на автобусите, които пресичат границата ни с Турция, пак ще искат застраховки, зелени карти и т.н., когато идват да гласуват.
Ремзи Осман:
Вие на какво основание, първо изгонихте определени хора, работят в Одрин, на какво основание ще го лишиш от гласуване. Само на това, че се казваш Шарков ли?
Янаки Стоилов:
Нека да спрат да говорят всички. Г-н Българинов, кажете.
Борислав Българинов:
Имам процедура. Всички тук говорят, че трябва да спазваме законите, Конституцията и т.н. С това предложение на г-жа Манолова ние нарушаваме правилника, който сме си избрали. Според мен, нейното предложение излиза извън принципите, приети на първо гласуване на настоящия законопроект. Говоря за чл. 3, ал. 1. Ние сме приели на първо четене, че чл. 3 принципът е гласуване на български граждани, които постоянно живеят в България. В случая, ако приемем, че постоянно пребиваване в България падне, това противоречи на принципа, който е приет на първо гласуване. Ние излизаме извън принципа и нарушаваме Правилника на Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Г-н Осман, не се обаждайте във всеки момент на дискусията. Ще ви направя забележка, а след това ще ви помоля по друг начин. Така заседанията не ги провеждаме и моля да се съобразявате.
Г-н Българинов, ние приехме текст, който беше по един от законопроектите на вносителя и категорично казахме, че тази дискусия съвсем не е приключила във вариантите на нейното решение. Според мен, въобще не става дума дали единият или другият вариант е в обхвата или извън обхвата. Всичките варианти са в обхвата на законопроекта и комисията е свободна да вземе което решение прецени от конституционна, законова и по целесъобразност гледна точка. Според мен, няма нито едно предложение от направените по чл. 3, които ние не сме в състояние да гласуваме по същество и към което да се ориентират предпочитанията на членовете на комисията.

Борислав Българинов:
Аз не говоря извън обхвата, а извън принципите, приети на първо четене. Мисля, че тогава, за да спестим дискусията, ние казахме, че това е един от най-спорните въпроси. Нека да се знае, че независимо от записа, който ще влезе в обобщения законопроект, истинската дискусия по този въпрос ще бъде в рамките на второто четене, което правим. Затова дадох думата на всички желаещи да си обосноват становището. Сега пристъпваме към решаване по същество. Няма защо да бягаме от изразяване на позиция по същество. Аз ще подложа на гласуване всички предложения.
Съгласно правилата първо ще се гласува предложението за отпадането на този срок. А с оглед на резултата ще се уточнява, ако има такъв срок, какъв да бъде той.
Пристъпваме към гласуване.
Тези от народните представители, които поддържат предложението на Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак за ...
Четин Казак:
И Мая Манолова. Нейното предложение е по ал. 1.
Янаки Стоилов:
Нейното предложение прередактира целия текст. Ще го подложа на гласуване в зависимост от този резултат. То е комплексно нейното предложение, а не е само за отпадане на срока. То се включва като идея. Ако искате да добавим и нейното име като авторство. То съответства на същия принцип, който вие предлагате, но дава едно цялостно оформление на текста, което се нуждае от отделно гласуване независимо от резултата от сегашното гласуване.
Гласуваме първо предложението за отпадане на срока по чл. 3, ал. 1 независимост в каква продължителност на срока. Които подкрепят такова предложение, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Шест гласа против. Въздържали се? Двама. Ще повторим гласуването, ако имате възражения. Това, което дотук показва резултата е: Осем, “за”, шест “против” и двама “въздържали се”.
Искате ли прегласуване?
Четин Казак:
Искам прегласуване.
Янаки Стоилов:
Тези, които са за отпадане на текста, моля да гласуват. Осем гласа за отпадането на текста. Против? Шест гласа “против”. Въздържали се? Двама. Предложението не се приема.
В такъв случай ще трябва да се гласува продължителността на срока. Има предложение за 6 месеца. Тези, които са за 6 месеца, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Двама се въздържат. Искате ли да прегласуваме. С оглед на първото гласуване сме длъжни да гласуваме продължителността на сроковете.
Които са за 6 месеца, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Шест гласа “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Не се приема предложението.
Сега гласуваме предложението на г-жа Манолова в нейната редакция. Би трябвало в него да се включи текстът за трите месеца.
Тези, които подкрепят предложението на г-жа Манолова с другия текст, моля да гласуват. Гласуваме предложението на г-жа Манолова.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, Вие трябва да подложите на гласуване всяко предложение на народен представител така, както са внесени без да ги преформулирате.
Янаки Стоилов:
Аз поясних. Предложението на г-жа Манолова, както беше изтъкнато, се покрива по същество с предложението на вносителите за отпадане на срока. Срокът не отпадна. Предложението на г-жа Манолова може да се гласува във вида, в който е дадено, защото то дава друг вариант на редакция на чл. 3, но ако решението за срока имаше решение, което би трябвало да се приобщи към него. Иначе то става безпредметно, защото по този въпрос е имало гласуване. Ако имате някакви други предложения, кажете.
Когато аз казах, че ще се гласува предложението на тримата народни представители, те изрично казаха, че в същата посока е и предложението на г-жа Манолова. Тогава казах: Нека да се смята, че с тяхното предложение гласуваме и предложението на г-жа Манолова за отпадане на срока. Ако се приеме това отпадане, тогава ще обсъдим редакцията на текста. По този въпрос резултатът го знаете. Сега остава да уточним редакцията на чл. 3.
Христо Бисеров:
Г-н Председател, аз не съм съгласен с такова тълкуване, защото когато става въпрос за второ четене гласуванията не са по принцип затова какво приемаме и какво не. Точно затова имаме конкретни текстове. Тогава ако е тази логиката, която предлагате, аз щях да направя предложение да отпадне, а не да си играя да пиша член еди-кой си и точка еди-коя си да отпадне, а щях да напиша да отпадне ценза за отседналост. Защото това е когато се гласува по принцип.
Г-жа Манолова има текст. Той е прецизно написан. Това че е отхвърлен текста на трима народни представители преди това не означава, че ние няма да гласуваме за нейната алинея първа. Ако колегите не искат да гласуваме анблок всички предложения, а да ги разделим по теми и да ги гласуваме, примерно, първо ал. 1, след това ал. 2, след това следващата, това го разбирам. Но че по принцип нещо е отхвърлено по повод на един друг текст на други народни представители.
Янаки Стоилов:
Има известна конкуренция между формалната логика и юридическата, но аз приемам бележката. По чисто формални юридически съображения ще подложа на гласуване предложението на г-жа Манолова. В него всеки може да се ориентира и да изрази позицията си. То формално не е гласувано. Подлагам на гласуване нейното предложение. Който подкрепя предложението на г-жа Манолова за редакцията на чл. 3.
Г-жо Иванова, нещо искате да кажете преди гласуването ли? (Да.) Кажете.
Иглика Иванова:
Има още едно предложение към същия текст и това е нашето. Има разлика. Едната е чисто стилистична – изказът съответства на първа алинея, но има и друга разлика и това е в терминологията: “държава по произход” заменяме с “държава, чиито гражданин е”. Считам, че тези две понятия определено не са тъждествени.
Янаки Стоилов:
Добре. Който подкрепя предложението на г-жа Манолова, моля да гласува. Девет гласа “за”.
Татяна Дончева:
Десет ги пишете. Аз ще гласувам “за”, но ми се струва, че е резонно това, което
Янаки Стоилов:
Който гласува е гласувал. Какво значи това. Вие гласувате ли? Сега не обсъждаме това. Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Ако имате някакви редакционни бележки, ще бъдат направени. Така че или гласувайте или не. Някакви междинни варианти да няма.
Моля ви още веднъж които подкрепят предложението, да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Шест гласа “против”. Въздържали се? Няма. С десет гласа “за” и шест “против” предложението на г-жа Манолова се приема.

Димитър Абаджиев:
Правя процедурно предложение за прегласуване, г-н Председател.
Нека да е ясно за журналистите и за народните представители, че който гласува всъщност за редакцията на г-жа Манолова на практика гласува отпадането на изискването за отседналост и за срок, за което преди това гласувахме. Но да е ясно това, че които гласуват “за”, гласуват за отпадане на изискването за отседналост.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че стана ясно. Затова водихме дискусията. Ще прегласуваме. Мисля, че е напълно ясно и затова дебатът е толкова изострен, тъй като тук не гласуваме просто вариация на текстове, а различни неща.
Моля ви за внимание. Повтарям гласуването. Които подкрепят предложението на г-жа Манолова, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Шест гласа “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
С десет гласа “за”, шест “против” и един “въздържал се” това предложение се приема.
Налага се в доклада да отразим някои гласувания, които не са в една и съща логика, но това е един факт.
Четин Казак:
Искам думата за пояснение.
Янаки Стоилов:
Какви пояснения. Нещата са ясни.
Четин Казак:
Г-н Председател, объркаха се нещата, защото Вие поставихте извън обичайната практика, извън правилника някакво гласуване по принцип на някаква идея. Вие трябваше да подложите ясно и категорично и мисля, че така трябва да бъде и така стана в крайна сметка – да подложите на гласуване нашето предложение с Ремзи Осман и Христо Бисеров, което не беше подкрепено и след това предложението на Мая Манолова, както и направихме. Така че няма никакво излизане от правилника. Едно предложение на група народни представители не беше подкрепено, а друго предложение, внесено по надлежния ред от друг народен представител беше подкрепено.
Янаки Стоилов:
Значи Вашият упрек е неотносим към процедурата, защото ние гласувахме първо предложението за отпадане така, както е по правилник. Дискусията е една и съща, и се мъчим да я обясним с процедурни причини разлики по същество. Приключваме с тази дискусия.
Борислав Българинов:
Искам думата точно по предложението на Мая Манолова.
Янаки Стоилов:
Ние го гласувахме. Няма нарушение в процедурата.
Борислав Българинов:
Мога ли да кажа процедурното си предложение. (Да, кажете.) Процедурното ми предложение е да гласуваме внесеното предложение на Мая Манолова по алинеи, както тя ги е внесла.
Янаки Стоилов:
Това според мен е излишно, защото ако някои има резерви по някои от алинеите, той не е гласувал по цялото предложение. Така че това не би повлияло на резултата.
Остава да гласуваме предложението по ал. 2 на Иглика Иванова и на другите народни представители. Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
Татяна Дончева:
Г-н Председател, смятам, че ще изпаднем в грешка. Предложението на колегата Манолова е този да не бъде лишен от право да избира в държавата членка по произхода си. Първо, този човек може да бъде гражданин на страна на ЕС без въобще по произход да е от страна членка на ЕС. Второ, какво отношение има какъв е той гражданин по произход. Има значение актуалното му гражданство. Ако е актуален гражданин на страна членка на евросъюза има резон той в това си качество да упражнява глас, защото България е член на евросъюза. Мисля, че предложението на колегата Иванова е съвършено коректно.
Янаки Стоилов:
Предлагате прегласуване по предложението на г-жа Иванова с тези мотиви. Които подкрепят предложението на Иглика Иванова, моля да гласуват. 13 гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се тази редакция.
Най-после чл. 3 е приет.
Преминаваме към чл. 4. Предложение на Надка Балева. Мисля, че не е необходимо. Това е някакво допълнително изискване, което сега въвеждаме.
Другото предложение е на г-н Папаризов, което е редакционно.
Предложение на Мая Манолова.
Предложение на Иглика Иванова, което е разлика във времената. Ако смятате, че е наложително наистина да обърнем внимание.
Предложението на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев.
Някой желае ли да се изкаже по предложенията? Заповядайте.
Елеонора Николова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, ние предлагаме в чл. 4, ал. 1 след текста, “който е навършил 21 години”, да се прибави и текста “както и да има образователна степен бакалавър”. Такъв текст вече ние сме внесли и беше приет в зала, със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Който подкрепя предложението, което обоснова г-жа Николова, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Въздържали се? Останалите. Не се приема предложението.
Следващото предложение е на Надка Балева. Който го подкрепя, моля да гласува. Трима “за”. Останалите са против и въздържали се.
Предложението на Атанас Папаризов. То вече се прие в онази редакция. Значи го приемаме и тук без гласуване.
Г-жо Иванова, Вашата редакция?
Иглика Иванова:
Технически е пропускано. То е аналогичен текст, така че и тук да бъде: “държава, чиито гражданин е.”
Янаки Стоилов:
Не, аз говоря за времената, които се променят.
Иглика Иванова:
Малко абсурдно е в закон изречението да започва в единствено число, а да завършва в множествено. Предложението е чисто граматически.
Янаки Стоилов:
На Мая Манолова са съгласувани времената. Ако приемем нейното, вашето може да се оттегли, нали!
Иглика Иванова:
Да, ако се приеме този текст, оттеглям предложението.
Янаки Стоилов:
Добре. Който подкрепя предложението на Мая Манолова, моля да гласува. Има една бележка от експертите. Моля да я чуем преди да гласуваме.
Йорданка Стоянова:
Искам само да обърна внимание, че както в предложението на г-жа Манолова, така и в предложението на вносителя, според мен, има отново едно несъответствие между изискванията за отседналост на българските граждани и на гражданите на други страни членки. За гражданите на европейския съюз, които не са български граждани се изисква да са продължително или постоянно пребиваващи за последните три години в Р. България, докато за българските граждани се изисква единствено постоянен адрес. Според мен, “за последните три години” трябва да отпадне.
Янаки Стоилов:
Т.е. да остане “има статут на продължително или постоянно пребиваващ” и да отпадне “за последните три години”. Мисля, че е уместно това.
Мая Манолова:
Аз също имах колебание за това и в единия от вариантите мислех да предложа “да има постоянен адрес в Р. България за последните три години”. Искам да ви обърна внимание за това, че правото на продължително или постоянно пребиваване не е свързано с изискването реално да е бил в страната. Няма такава пряка връзка. От друга страна, за да не създаваме съмнение, нека да отпадне. А по принцип фигурира такова изискване, за да е ясно, че този гражданин на друга държава членка, различна от България, е имал такова намерение да пребивава на територията на България поне три години, все пак по някакъв начин да бъде обосновано неговото издигане за член на Европейския парламент именно от България. Но по принцип не възразявам, ако това ще създаде някакви проблеми, да се махне.
Янаки Стоилов:
Добре Който е съгласен с отпадането на трите години, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Да гласуваме целия текст в редакцията на г-жа Манолова по чл. 4. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 5 има предложение на г-жа Манолова да отпадне проверката по сигурността. Ако има някакви изказвания, да ги чуем и ще гласуваме.
Мая Манолова:
Предложението ми е свързано с това, че наскоро приехме Закона за достъпа до архивите на бившата държавна сигурност и обявяването на принадлежност. Там има един кръг лица, които са посочени в този списък. Има правила, по които се дават данни за това бил ли е принадлежен към тези служби. Тук някакъв особен ред, при положение, че имаме специален закон, ми се струва ненужен.
Янаки Стоилов:
Други изказвания.
Екатерина Михайлова:
Вие дадохте част от аргументите защо не трябва да отпада текста. Няма още комисия и не знаем кога ще се задейства. Ако съществува този текст в Закона за избор на европейски представители би могло да се направи проверка, така както имаме в други закони, в които има подобни изисквания за народни представители.
Още един аргумент. Когато беше отменен преди няколко години основния Закон за достъп до документите на архива за държавна сигурност, макар и той да беше отменен, остана да действа текст в един от законите, където беше записано, а именно в Закона за членовете на СЕМ. Т.е. практиката на парламента е да въвежда специалните изисквания и в законите, които се отнасят към тази материя. Освен това, това е една допълнителна гаранция, ако другият закон не задейства или нещо друго му се случи, поне за изборите за Европейски парламент да бъде направена проверка на лицата, които ще кандидатстват. В този смисъл аз смятам, че е по-добре да остане текста.
Янаки Стоилов:
Предлагам да гласуваме. Да не се разгаря дискусия за любителите и противниците на тази тема.
Мая Манолова:
По кой ред ще бъде направена тази проверка? Ако започне да действа другия закон, тогава ще има друга комисия.
Елиана Масева:
В Закона за досиетата нито има процедура, нито е казано: Откриват се досиетата на евродепутатите. Нито става дума за кандидати за евродепутати, нито в какъв срок се заявява това и в какъв срок комисията се произнася до провеждане на изборите. Това са важни неща. Аз ви моля да отложим гласуването по чл. 5.
Реплика: Защо да отлагаме?
Елиана Масева:
Понеже тук е ДКСИ. Да не е ДКСИ. Да съобразим с другия закон и един текст да се изработи. Трябва да има ред обаче. Няма ред.
Татяна Дончева:
Аз предлагам да си остане текста такъв какъвто е. Няма колизия между двата закона. ДКСИ за тези избори да уведоми. До априлмай комисията няма да стане. Освен това, другата комисия като се направи, там наистина има преглед на лицата със статут на евродепутати. Т.е. това е една предварителна проверка. Тя няма значение за оповестяване, за интернет и т.н. Освен това, по другия закон живот и здраве, там няма стоп на проверки. Ако излязат след една или две години някакви нови факти за лицата, които евродепутати, те ще бъдат оповестявани там. Тук има един превантивен ред, което на практика означава, че това, което в предишните избори беше за местните органи, за депутатите. Т.е. ако е от нашата партия, ръководството няма да го спре. Ако е от СДС, ще го спре. Ако е от НДСВ ще го извади от листите. Така че този закон не бърка нищо. Нека си стои.
Даже ако искате и още едно основание. Румънският кандидат за комисар беше на практика оттеглен от Румъния, защото от Еврокомисията направиха възражение. Нека да не даваме лош знак, че след като сме приели закона сме махнали това изискване от тоя закон. Никой няма да препятства за нищо. ДКСИ има достатъчно информация да направи проверка. Останалото ще си тече и по другия закон.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, гласувате ли или искате думата. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
Искам да кажа, че след като и двата текста – и в този закон, за който се очаква неговото развитие и този, който имаме, имат една и съща насоченост и регулират една и съща материя, трябва да я регулираме, защото духът е един и същ. Да се запази текстът.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Преди това г-н Казак.
Четин Казак:
Като проявявам пълно разбиране и по принцип подкрепям аргументите, които каза г-жа Татяна Дончева, мисля, че трудно това би могло да се осъществи на практика, тъй като първо в чл. 5 няма никаква процедура разписана кога трябва да се направи това, в какъв срок и т.н.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Дискусията приключи. Преминаваме към гласуване.
Тези, които подкрепят предложението на г-жа Манолова за отпадане на чл. 5, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? 12 въздържали се. Текстът на чл. 5 остава.
Чл. 6. Предлагам ви тук да не се занимаваме с предложението на г-жа Михайлова, тъй като то на друго място се третира в закона – къде се провеждат изборите в чужбина, защото тук е предимно в какъв ден и как се насрочват изборите. Тази тема се появява и на друго място. Сега да не отваряме още една тежка, но важна дискусия. Тя мисля, че е в чл. 44 и там ще разгледаме това предложение. Предлагам там да я проведем, за да можем да напреднем с текстовете. Там подробно се урежда начина на гласуване в чужбина. За да не водим два пъти дискусията, предлагам вашето предложение да го гледаме на основното място, където този въпрос се решава. (Добре.)
Това предложение го отлагаме и ще го обсъждаме при чл. 44.
Предложението на Мая Манолова ще го видим тук.
Предложението на г-н Сидеров се отнася до същото, за което е и предложението на г-жа Екатерина Михайлова.
Тук остава да видим само предложението на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Предлагам една корекция, колеги. По принцип това предложение съм го направила с оглед синхронизиране със Закона за избиране на президент и вицепрезидент, а именно там възприехме термина “политически партии и коалиции на политически партии” вместо термина “партии и коалиции”. Тук съм пропуснала “инициативни комитети”. Така че да разглеждате моето предложение така: “коалиции на политическите партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати”.
Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос, тъй като никой не е направил предложение – за отпадането на ал. 2, тъй като тя е напълно безпредметна. Тая алинея е абстрактна - с някои общи избори за европейски парламент и няма отношение към изборите, които ще се провеждат в България. Тази алинея е неприложима с оглед на цикъла на европейските избори. Ние правим извънредни избори по средата на мандата, а не с оглед на пет годишния мандат на Европейския парламент.
Мая Манолова:
Тези избори сме ги уредили в Преходните разпоредби. А това е общият закон, който ще важи и през 2009 г.
Янаки Стоилов:
Вие имате самочувствието, че няма никой да измени този закон след нас. (Да.) Т.е. да остане този принципен текст. Добре.
Тогава да гласуваме предложението на г-жа Манолова. Който го подкрепя, моля да гласува. Приема се.
Гласуваме целия чл. 6 в новата редакция, отчитайки вече гласувания текст.
Предложенията на Иван Костов и група народни представители и предложенията на Волен Сидеров и група народни представители ще обсъдим при текстовете за гласуването в чужбина.
Чл. 7. Г-жа Манолова има предложение.
Мая Манолова:
Ще повторя това, което казах. Той е за синхрон със Закона за избор на президент и вицепрезидент. Има техническа грешка в моето предложение. Към предложението за замяна да се добави “политическите партии, коалициите на политически партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати”.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие коригирате вашето предложение, включвайки основния текст.
Мая Манолова:
Просто добавят след партии и коалиции на политически партии и коалиции на политически партии, което въведохме в президентския закон.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че е по-коректно – вие оттегляте вашето предложение, а ние коригираме текста на вносителя, който е по-близък до идеята с редакцията, която предлагате.
Отбелязваме, че Вашето предложение се оттегля, а приемаме редакцията, която предлагате към основния текст на вносителя. Можем ли така да гласуваме? (Да.) Други въпроси има ли? Няма. Остава: “политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети”.
Който е за текста в тази редакция, моля да гласува. Има мнозинство. Приема се текстът.
Чл. 8. Има предложение да отпадне.
Мая Манолова:
Текстът се съдържа в чл. 9.
Янаки Стоилов:
Който приема предложението за отпадане, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Чл. 9. Има няколко предложения. Той ще се преномерира и по-нататък. Но аз ще работя по номерацията по доклад.
Предложение на Мария Капон и народни представители. Заповядайте, г-н Абаджиев.


Димитър Абаджиев:
Предложението ни е ново за българския избирателен опит. Всъщност то е заимствано от избирателния закон за провеждане на европейски избори в Полша. Смисълът на предложението е, че партиите и коалициите, които не са успели да получат гласове за един мандат предварително да посочат към коя партия или коалиция да бъдат прехвърлени гласовете. Смисълът на това предложение е гласовете, подадени за една партия, да не се разпределят за всички партии. Има избиратели, които ще бъдат мотивирани в по-голяма степен, от една страна от гледна точка на политическата близост между различните политически партии и от друга страна, партиите ще имат възможност предварително да направят това с оглед на някакви общи принципи или цели с други партии. Считаме, че ще бъде полезно и ще бъде един допълнителен фактор за мотивация на българските избирателни.
Янаки Стоилов:
Предложение за системата, по която ще се изчисляват. Има и други такива предложения. Ще ги гласуваме отделно, защото двете предложения са самостоятелни.
Искам да ориентирам членовете на комисията. Освен това, което каза г-н Абаджиев, другите предложения дискусията е коя методика да се възприеме – методът на Хеър-Ниймайер или методът на Д’Онт. Който се е ориентира,л ще си избере едно от двете предложения.
Има ли нещо друго да кажете. Г-н Осман.
Ремзи Осман:
Предложението на Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев ми се струва, че мислим да направим нещо все едно да мечтаем да отглеждаме ананас в България или полските картофи, защото в Полша е така. Но в България няма да станат същите картофи. Според мен, в Полша сигурно е така, г-н Абаджиев, склонен съм да ви повярвам, но в Полша нямат балканския синдром, примерно някой да се прикрепи изкуствено, предварително да играе една игра, но изкуствено покрай друга политическа партия, т.е. на политическата сцена при нас се забелязват неща, които не са характерни за Полша.
Аз разбирам вашите взаимоотношения с ГЕРБ, нямам нищо против, не ви ревнуваме оттам, да си прехвърляте гласовете, но човек трябва да бъде достоен. Като ще играеш за Европейския парламент, Митко, ставаш на стартовата линия, стартираш, ако спечелиш, печелиш, ако не печелиш, отиваш и стискаш ръката на този, който е спечелил.
Не съм се объркал, защото вашето предложение е ясно. Вие искате да избегнете или тези, които са направили това предложение, искат да избегнат и си правят сметки, че всички членове на българския парламент не разбираме за какво става въпрос.
И още едно изречение, г-н Председател. Ако ние не живеехме на Балканите, ако имаше ситуации както е в Полша с нормални политически сили, а не 250 политически сила, а не демократични сили, които заради личния си интерес от демократи стават нещо друго за два месеца. За разлика от Полша, примерно, в България има трансфер от една политическа сила като трансфер на футболисти в друга политическа сила. Влизат в парламента с една политическа листа и като не го харесат отива в друга политическа сила, което не е характерно за Полша, не е характерно и за другите държави в ЕС.
Г-н Председател, много е важно, защото този трансфер на Балканите в Полша го няма. Ако нямаше този трансфер, аз щях да ви подкрепя. Но в България това е един синдром. Трябва веднъж завинаги да се каже, който играе да играе по правилата с чест и достойнство.
Янаки Стоилов:
Аз ще помоля, тъй като има становище, което обоснова предложението и друго, което му възразява, не се налага, г-жо Николова, мисля, че надценявате възможността си да убедите г-н Осман във вашето предложение.
Елеонора Николова:
Аз искам да кажа на г-н Осман, че ние трябва оттук нататък да започнем да мислим какви партии има в Европейския парламент. Г-н Осман, като съм го предложила, аз съм мислила да направя добро на вашата партия и ще ви кажа защо. Вие сте либерална партия. Нали така? Ако всичките заедно с НДСВ вкарате в либералната партия евродепутати, ако се приеме нашият принцип, това значи, че ако НДСВ не може да направи мандат, те биха могли предварително да ви го предоставят на вас.Това са били аргументите.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване в двете части на предложението.
Които подкрепят предложението по т. 1, моля да гласуват. Има два гласа в негова подкрепа. Не се приема предложението за прехвърляне на гласове от една партия към друга.
Сега гласуваме различите предложения общо. Имайте предвид, че те са от различни народни представители и са едно и също – вместо системата “Хеър-Ниймайер”, която тук е записана, да се използва методът “Д’Онт”. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Осем гласа “против”. Гласовете се разделят.
Още веднъж ще гласуваме. Които са за метода Д’Онт да гласуват.
Мая Манолова:
Във всички европейски страни е Д’Онт без две.
Янаки Стоилов:
Някой желае ли да се обяснява каква е разликата. (Не.) Според мен, резултатът от гласуването показа, че всички са наясно с разликата. Но ако някой желае да получи кратки разяснения, кажете, за да се кажат няколко изречения за основните разлики.
Проф. Анелия Мингова:
Бих искала да чуя. Ако може г-н Константинов да каже.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Константинов възможно най-кратко да каже разликата между двете системи.
Проф. Михаил Константинов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Двете основни системи за превръщане на гласове в мандати по пропорционален начин първо по метода на Д’Онт и второ по метода на
“Хеър-Ниймайер”. Това са две големи семейства от системи. Разликата на практика означава, че докато методът на Д’Онт може да даде от един-два до три мандата на най-голямата партия в сравнение с чистата пропорция, методът на “Хеър-Ниймайер” не може да го направи. Давам ви пример. Ако имате гласове за 9.5 мандата, Д’Онт може да ви даде 13 и 14. Но ако имате гласове за 9.5 мандата, по “Хеър-Ниймайер” не можете да получите не повече от 10 и не по-малко от 9.
С проведените експерименти върху данните за всички парламентарни избори, проведени в България и при 18 депутата, а не при 240, тези изследвания показват, че в три случая най-голямата партия би получила още един мандат. Т.е. който очаква да бъде най-голям, има логика да иска Д’Онт, защото той евентуално ще получи подарък. Това свойство на Д’Онт е известно и него го считат за предимство – да наградим големия и с това да направим по-стабилно мнозинство.
Тези, които смятат, че трябва да защитят интереса на малките партии, който се гарантира от “Хеър-Ниймайер”, би трябвало да го подкрепят. Всичко е толкова просто.
Между впрочем по Д’Онт и по “Хеър-Ниймайер” бихме имали различни параметри при 240 души. Но това е вече история. Грубо казано, Д’Онт облагодетелствува само голямата партия.
Янаки Стоилов:
Налага ли се г-жо Манолова нещо да кажете още.Заповядайте. При 18 мандата тази дискусия е в много по-тесен диапазон, но може да има някои нюанси.
Мая Манолова:
Тъй като територията на страната е един многомандатен избирателен район в случая разликата между приложението на двата метода ще бъде символична. Но във всички европейски държави се използва метода на Д’Онт без една. В България изкривяването, което даваше на Д’Онт, беше поради това, че той се прилагаше не в чистия му вид. Или поне това, което аз чрез краткия преглед успях в крайна сметка да установя. Тук не се прилага чистия Д’Онт на национално ниво, а се прави някаква сложна схема за прехвърляне на мандати от регион в регион. Затова се стига до изкривяване. Той може да бъде подобрен, ако методиката на изчисляване на мандатите бъде подобрена. Проф. Константинов може да направи това. Това е мое лично мнение. Не претендирам за експертност.
Янаки Стоилов:
В залата тази дискусия също ще продължи, но все пак комисията трябва да избере един от двата варианта. Преминаваме към гласуване, което този път ще бъде окончателно в комисията.
Тези които предлагат методът “Хеър-Ниймайер” да се замени с Д’Онт моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Осем гласа “против”. Въздържали се?
Повтарям гласуването. Тези, които са за предложението на г-жа Манолова, г-н Папаризов и другите, моля да гласуват. Девет “за”. Против? Осем гласа “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”.
При това положение резултатът от гласуването е 9 “за”, 8 “против” и един “въздържал се”. Предложението не се приема от комисията.
Обърнете внимание. Появява се темата за преференциалните листи. Аз ви предлагам тази дискусия също да я проведем на по-подходящо място. С оглед на това ще се произнесем по направените предложения. Тук отлагаме тяхното разглеждане.
Преминаваме към гласуването на чл. 9. Ще гласуваме предложението на вносителя, без да се смята , че решаваме въпроса за преференциалността на листата с това гласуване. Предложението на г-жа Манолова не беше подкрепено.


Проф. Анелия Мингова:
Ние гласувахме предложението на г-жа Манолова за методът Д’Онт, а не сме гласували другите. Никъде няма предложение да отпаднат преференциалните листи.
Янаки Стоилов:
Г-жо Мингова, какво предлагате?
Проф. Анелия Мингова:
Предлагам да гласуваме предложенията на г-н Казак.
Янаки Стоилов:
Това предполага един дълъг дебат. Аз исках да го спестим и да го насочим на по-подходящо място този дебат.
Проф. Анелия Мингова:
Няма ли все пак да гласуваме по текста.
Янаки Стоилов:
По текста ще гласуваме без да предрешаваме въпроса за преференциалност на листата. Т.е. ние приемаме текста, като оформлението на листата ще го обсъдим.
Проф. Анелия Мингова:
Не може доклад на второ четене да няма предложение дали листата ще бъде преференциална или не.
Янаки Стоилов:
Ще има.
Проф. Анелия Мингова:
Как ще има, като няма комисията становище по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Комисията ще има становище. Но тъй като ние не сме на финала на нашето становище, предлагам да го отложим това за преференциалността за следващото заседание. Тогава текстът ще се редактира само в тая му част.
Сега можем да гласуваме чл. 9 така, както е даден с уточнението, че по този въпрос ще говорим допълнително.
Приема се текстът на чл. 9 така както е даден.
Чл. 10. Има предложение. То е редакционно на г-жа Манолова. Приемаме го. Чл. 10 е по вносител.
Преминаваме към комисиите.
Чл. 11. Има предложение на г-жа Манолова. Нещо трябва ли да обосновете по чл. 11.



Мая Манолова:
То също е редакционно. Предлагам да отпаднат ал. 2 и 3, защото тяхното системно място е там където се уреждат изискванията за ЦИК и за РИК и СИК.
Янаки Стоилов:
Които подкрепят предложението на г-жа Манолова по чл. 11 с общата редакция, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 12. Има няколко предложения: на г-жа Иглика Иванова, на Иван Костов. На Мая Манолова е редакционно към текста на вносителя. Някой от вносителите желае ли да обоснове предложението си. Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че терминът “политически сили” може да има място в публичното пространство, в медиите, но не и в един закон. Считам, че е по-точно да се каже “парламентарно представените партии и коалиции”.
По въпроса за “жителите”. Този термин мина в историята. Други понятия се употребяват в действащото законодателство и считам, че е по-точно “няма постоянен адрес”.
Ал. 3 малко е безсмислена, защото от една страна твърдим, че възнаграждението се определя от президента на републиката, и на следващата алинея много точно се определя какви са възнагражденията. Какво прави президентът в случая не е ясно, след като законът определя възнагражденията.
Екатерина Михайлова:
Нашето предложение е близко до това на колегите и е свързано с текстове, които ги е имало и в други изборни закони, а именно, че има представителство на всички парламентарно представени политически сили в Централната избирателна комисия и че никой не може да има мнозинство в нея, нещо, което в другите изборни закони съществуваше. Тук е изпуснато и смятаме, че е съвсем нормално да намери своето място.
Янаки Стоилов:
Аз искам да се ориентирам дали това променя по същество идеята или просто обсъждаме различни редакции. Защото ако е въпрос на редакции, тя и едната и другата редакция е приемлива. Въпросът е да решим коя.
Мая Манолова:
Тук ние предлагаме с колегите от ДСБ на практика нова алинея.

Янаки Стоилов:
Говоря за предложенията, които са за “парламентарно представени политически сили” или пък другия вариант “парламентарно представени партии и коалиции”. Виждате ли някаква разлика по същество. Да използваме терминологията “парламентарно представени партии и коалиции”.
Мая Манолова:
Ако трябва да бъдем коректни със смисъла на целия законопроект, колегите Иглика и Николай Камов предлагат и други разбиране на термина “парламентарно представени политически партии и коалиции”.
Янаки Стоилов:
Това нали не се отразява тук на редакцията. Това ще го обсъдим на съответното място. Кой е “парламентарна партия и коалиция” това е друга дискусия. Въпросът е, че самият термин е достатъчно ясен.
Г-жо Манолова, вашето предложение и това на г-жа Михайлова съвпадат ли?
Мая Манолова:
Да, по отношение на ал. 2.
Янаки Стоилов:
Тогава можем да гласуваме всички предложения, които не са толкова различни.
Мая Манолова:
Аз по-нататък имам предложение за това по какъв начин да се формира възнаграждението на членовете на ЦИК. За симетрия, предлагам да е така, както е в Закона за избиране на народни представители.
Янаки Стоилов:
Можем да подкрепим предложенията на всички народни представители по тези текст, тъй като те са еднопосочни. Въпросът е каква ще бъде общата редакция.
Можем да приемем по принцип на трите групи народни представители предложенията да се оформят в общия текст. Има ли възражения? Г-н Осман.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, аз мисля, че съдържанието е различно на предложението на Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева от предложението на г-жа Мая Манолова. Като съдържание те са различни.

Янаки Стоилов:
Те нямат по ал. 1 предложение.
По ал. 1 приемаме предложението на Иглика Иванова.
По ал. 2 приемаме предложението на Екатерина Михайлова и Мая Манолова.
В останалата част г-жа Манолова предлага и други неща.
Проф. Анелия Мингова:
По ал. 1 относно предложението да заменим “парламентарно представените политически сили” с “парламентарно представените партии и коалиции” се налага обяснение в допълнителна разпоредба и няма никаква пречка да си останат “парламентарно представените политически сили” така, както е в Закона за избор на народни представители и да вземем директно от неговите Допълнителни разпоредби какво разбираме. Няма никакво опасение, че никоя от досегашните парламентарни политически сили, включително и колегите от Атака няма да имат проблем да се регистрират като партии и коалиции, защото аналогично на онази Допълнителна разпоредба, ще отговарят на условията на парламентарно представена политическа сила.
Янаки Стоилов:
Защото “политическа сила” не е юридически термин. Много политологично вкарваме неща, а боравим с партии и коалиции от партии.
Проф. Анелия Мингова:
Партии и коалиции, но трябва да обясним какво означава “парламентарно представените партии и коалиции”. Предлагам да вземем онова допълнително правило.
Янаки Стоилов:
Това е и моята идея. Тук да използваме по-юридическата терминология, а и в двата случая трябва да се даде това определение на друго място.
Мисля, че няма нужда от повече пояснения. Да гласуваме предложението на Иглика Иванова и останалите народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Мнозинство. Приема се.
Гласуваме по ал. 2 двете предложения. Които ги подкрепят, моля да гласуват. Приемат се.
В останалата част предложението на г-жа Манолова по т. 3. По него има ли някакви възражения?

Четин Казак:
Не става ясно фактически какво ще бъде това възнаграждение. Президентът свободно ли ще го определя или ще има някакви ограничения законово предвидени.
Мая Манолова:
Предложила съм го за симетрия със Закона за народни представители, т.е. да се определя от президента.
Четин Казак:
Аз предлагам да отпадне ал. 3 и да остане ал. 4, където ясно е обозначено какво е възнаграждението на членовете.
Янаки Стоилов:
По ал. 3 и по вносителя го има това предложение.
Четин Казак:
Има разминаване между ал. 3 и ал. 4.
Янаки Стоилов:
Ясно е между какво трябва да избираме. Дали трябва да подкрепим ал. 4 от законопроекта или предложението на г-жа Манолова – да се определят граници.
Който подкрепя предложението на г-жа Манолова по т. 3, да гласува. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат. Приема се предложението на г-жа Манолова – възнаграждението ще се определя не по закон, а от президента. Тогава отпада ал. 3.
Чл. 13. По него има две предложения.
Едното е на г-жа Манолова, която предлага от консултациите да отпаднат – “свои представители във всяка районна избирателна комисия”, да отпадне.
Другото предложение е на г-жа Иванова. То вече е прието и няма да го гласуваме.
Мая Манолова:
Аз съм го предложила в чл. 14 в по-добра редакция и затова предлагам да отпадне тук, тъй като мястото му е при структурирането на РИК.
Янаки Стоилов:
Добре. Предложението е техническо. Приемаме и двете предложения. Така приемаме чл. 13.
Чл. 14. Има предложение на г-жа Манолова. Нейното предложение включва и това, което обсъждахме досега.


Мая Манолова:
Моето предложение възпроизвежда текста на Закона за избиране на президент и вицепрезидент. Ситуацията е абсолютно същата. И там страната е един многомандатен избирателен район и се ползва териториалното разделение на последните парламентарни избори. Много по-лесно е да се каже за един избирателен район колко мандата има отколкото какво точно му е населението към дадения момент. Това е по-простият признак и при това вече е приложен в друг избирателен закон.
Янаки Стоилов:
То въобще налага ли се да броим районите според мандатите. По какво ще се различава дейността на районните комисии – в зависимост от това дали е по-голям или по-малък района.
Реплика: Повече секционни комисии.
Янаки Стоилов:
Ако това се споделя, тогава да използваме критерия с мандатите. Той е по-ясен.
Има ли някакви бележки по границите, които са дадени. Няма.
Но гледам, че членовете на комисиите се увеличават до 17. Налага ли се да ги увеличаваме. Налага ли се увеличаване от 15 на 17 на по-големите районни комисии.
Проф. Михаил Константинов:
Даже има смисъл да се направи още по-тънка диференциация, което мисля, че в един от законопроектите го имаше. Защото когато районът е 4 пъти по-голям от друг, ние предвиждаме само 2-3 члена повече. А районната комисия обработва всички секционни протоколи. Така че работата е от два до три пъти по-голяма. В този случай може да се остави, като се предвиди възможност за назначаване на работни групи към районните комисии, които им помагат. Така че спокойно може да остане.
Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
По чл. 15. тук е същият проблем, но вече за секционните комисии. Смятам, че е ясно. Да гласуваме предложението на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Само да добавя. Тук също възпроизвеждаме текста от Закона за избиране на президент и вицепрезидент, като тук различното е, че това съотношение парламентарно може да бъде възпроизведено в рамките на избирателния район. Не може във всяка СИК да се възпроизвежда.
Янаки Стоилов:
Приехме чл. 15.
Чл. 16. То също е редакционно. Приемаме чл. 16 с тази редакционна поправка.
Чл. 17. Това за печата, г-жо Михайлова, сега да не го гласуваме, защото то ще зависи от решението за бюлетината и автоматично ще се определи и тук решението.
Надежда Михайлова:
Има редица несъответствия, които в зависимост от това какво ще решим за бюлетината, трябва да се изчистят.
Янаки Стоилов:
Затова аз искам да ги пренесем там, където са основните текстове, за да бъдат синхронизирани.
Чл. 17 го приемаме с тази уговорка.
По чл. 18 няма предложения. Приемаме го.
Чл. 19. Изречение трето да отпадне. По същата логика, г-жо Манолова. (Да.) Приемаме го.
По чл. 20 няма предложения. Ако някой забележи необходимост от корекции, нека да сигнализира. Приемаме го.
Чл. 21. За мнозинството? Това не го ли решихме вече с мнозинствата в комисиите. Т.е. необходимо е и тук да го включим. Приема се по принцип на съответното систематично място.
Г-жа Манолова има едно предложение за “български език”.
Мая Манолова:
Това е текст за граждани на страни, различни от България и членки на ЕС могат да участват в избирателните комисии, задължително е да знаят български език.
Янаки Стоилов:
Гласуваме това предложение. който го подкрепя, моля да гласува. Изискването за знаене на български език в комисиите. Който е “за”, моля да гласува. Пет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Един въздържал се. Приема се предложението.
Христо Бисеров:
Тогава нека да го добавим и за ЦИК.
Янаки Стоилов:
Прегласуване ли искате или синхронизиране на текста. Г-н Бисеров предлага прегласуване на предложението на г-жа Манолова.

Христо Бисеров:
Имам въпрос към вносителя. Това означава ли, че това изискване е и към българските граждани, формално дали съществува и какъв е механизмът за неговата проверка за съответствие на това изискване. Някой ще изпитва кандидатите за членове на секционни избирателни комисии на българско четмо и писмо или някакъв друг начин. Ако това се приеме, трябва да го приемем и за Централната избирателна комисия. Трябва да е ясно, ако ще се извършва проверка, тя ще обхваща ли и гражданите на Република България. Защото аз разбирам когато става въпрос за чужди граждани, но не е казано.
Янаки Стоилов:
Не е казано. Подлагам предложението на прегласуване. Които подкрепят предложението на г-жа Манолова, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Три гласа “против”. Въздържали се. Четири се въздържат. Не се приема предложението. Седем на седем.
Чл. 21. Има предложение на г-жа Манолова.
Ремзи Осман:
Смятам, че някои от колегите не разбраха предложението на г-жа Мая Манолова. Мисля, че е логично да има такъв текст. Някои колеги не разбраха за прегласуването, въпреки че съгласно правилника!
Янаки Стоилов:
Мисля, че всички разбраха. Предложението е да се въведе изрично изискване за знаене на български език от членовете на секционните комисии и гласовете бяха седем на седем.
Ремзи Осман:
Мисля, че не е в нарушение на правилника да прегласуваме.
Янаки Стоилов:
Ние два пъти гласувахме и не се прие.
Ремзи Осман:
Предлагам, ако има консенсус, да го прегласуваме, колеги.
Янаки Стоилов:
Консенсус изглежда няма. На тази дискусия можем да посветим още половин час в пленарна зала. Тя е много достъпна, интересна и нека да не лишаваме останалите народни представители от нея.
Ремзи Осман:
Предлагам да прегласуване.
Янаки Стоилов:
Не, няма. Аз не виждам необходимост.


Ремзи Осман:
Г-н Председател, искането е логично. Мисля, че има консенсус за прегласуване и си заслужава прегласуването.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме докато се приеме това предложение. Така ли? Правя компромис. Аз няма да участвам в тези гласувания. Но ще дам възможност на членовете на комисията да си изразят още веднъж вота.
Който подкрепя предложението на г-жа Манолова, моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се. Дано никой да не възрази сега, че сме гласували повече. Приема се предложението на г-жа Манолова.
Чл. 21. Г-жо Манолова, по чл. 21 какво уточнява вашето предложение.
Мая Манолова:
Синхронизира се с президентския закон, като сме добавили областен управител и заместник-областен управител доколкото те имат роля в организацията.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението на г-жа Манолова, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
По чл. 22 няма предложения.
По чл. 23 има предложение на Иглика Иванова. То е за участие на застъпници. Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Нашето предложение е в смисъл и на заседанията на Централната избирателна комисия могат да присъстват застъпници. Не виждам защо тя трябва да бъде някакво изключение. Нейните заседания да са обвити в някаква тайнственост, при положение, че там се взимат действително важните решения. Нормално е застъпниците да имат право да присъстват.
Янаки Стоилов:
Ясни за мотивите. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против и въздържали се са по-малко. Приема се предложението. Да се добави това изречение.
По чл. 24. Предложение за отпадане. Какви са мотивите, г-жо Манолова?
Мая Манолова:
Тъй като го има нататък. Систематично не му е мястото тук. Нека да се гласува.

Ремзи Осман:
В чл. 26.
Янаки Стоилов:
В чл. 26 има предложение на г-жа Манолова. “Решенията на районната избирателна комисия се обявяват незабавно на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.”
Мая Манолова:
Тук просто е по-ясно. И за секционните го има.
Янаки Стоилов:
Включено е. Няма промяна по същество. Има го в чл. 26 в предложението на г-жа Манолова в ал. 2.
С тази уговорка може да отпадне чл. 24. Възпроизвеждат се тези изисквания.
По чл. 25. Предложение на Мария Капон, на Иглика Иванова и на Мая Манолова. Мая Манолова дава цялостна редакция на чл. 25.
Мая Манолова:
Да кажа кое е по-различното, защото има няколко добавки.
Има нова т. 6 като правомощия на ЦИК.
В т. 9 регистрира застъпници на кандидатите и им издава удостоверения по установен образец; т. 11- определя реда за проверка на списъците с имената, единните граждански номера и подписите на избирателите...; г. 14 – определя начина за осъществяване на предизборната кампания в националните и местните средства за масова информация; т. 15 – контролира провеждането на предизборната кампания и т. 19 – определя чрез жребий номерата на кандидатските листи не по-късно от 20 дни преди изборния ден.
Това са различните точки.
Иглика Иванова:
Предложението ни е правомощието на ЦИК по отношение регистрацията застъпниците, като приемам формулировката на колежката Манолова, считам, че това е напълно по силите на районните избирателни комисии. Товарим ЦИК с ненужна огромна работа.
Янаки Стоилов:
Т.е. вашето предложение се съдържа и в нейното.
Иглика Иванова:
Като формулировка приемам това, което тя е предложила – това да бъде в правомощията на РИК.


Надка Балева:
Нали приехме, че в заседанията на ЦИК имат право да участват застъпници.
Янаки Стоилов:
Всяка комисия трябва да регистрира тези застъпници, които ще действат пред нея.
Мая Манолова:
Това са национални избори и листата е национална. Всъщност застъпници ще има тези 18 или 36 души, които са включени в листата и е нормално те да ги регистрират пред ЦИК, а не във всяка СИК.
Янаки Стоилов:
Тогава не приемаме предложението на г-жа Иванова.
Христо Бисеров:
А по т. 4. Какво означава т. 4.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, има въпрос от г-н Бисеров за т. 4. “ЦИК определя условията и реда за гласуване на българските граждани ...”. Това нали ще го определи закона. какво да определя условията ЦИК.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, във всички закони винаги съществува като правомощие на ЦИК. Това правомощие си го е имало. Какъв е проблемът?
Янаки Стоилов:
Предлагам тук друга редакция да сложим: Определя организацията за гласуване, защото условията и редът ще ги определи закона. Как примерно се разкрива секцията, как се доставят бюлетините. Така че с тази редакция да го променим: “Определя организацията ...”.
При това положение не следва да се приемат първите две предложения, ако се възприеме тази логика и ще гласуваме предложението на г-жа Манолова.
Александър Александров:
При правомощията на ЦИК сега забелязах един проблем от недоглеждане. Срокът за определяне на жребия на номерата на листите е много кратък. Трябва да бъде съобразен с другите. В момента не мога да кажа колко. Но започва кампанията и 10 дни вие няма да можете да рекламирате собствения си номер. Не може да бъде 20 дни. Трябва да бъде 30 или 31, но в момента не смея да кажа. Става въпрос за т. 19.
Янаки Стоилов:
Да, това би трябвало да се изнесе преди кампанията.
Александър Александров:
Кампанията започва 30 дни. Но трябва да се прегледа и да се уточни срокът.
Мая Манолова:
Това е стандартният срок и тук се изхожда от следното. 35 дневен е срокът преди изборния ден за заявление от партиите за регистрация на техните листи. Понеже напоследък има едни дълги подписки, които се проверяват, това ще отнеме технологично няколко дни. Обикновено при отказ да се регистрира една или друга партия има обжалване и в крайна сметка цялата процедура свършва 20 дни преди това. Ако тази опция позволи на ЦИК, ако примерно прецени, че няма обжалване няма проблем да направи този жребий 30 дни преди изборния ден.
Янаки Стоилов:
Нека да удължим срока. Дори опасността да отпадне някой при проверката и да има празен номер, е по-малка, т.е. може да няма поредни номера и един номер да бъде изпуснат, отколкото да се забави обявяването на номера. Така че да се види и уточни срока, но не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Но нека още един път да се свери.
Преминаваме към гласуване на предложението.
Преди това има думата г-н Гетов.
Иван Гетов: директор на главна дирекция ГРАО-МРРБ.
Задължение на дирекция ГРАО е първо да направи проверка на подписките на всички онези, които подкрепят независимите кандидати. След това да осигури, да формира и да отпечата, да обяви и да предаде избирателните списъци – да формира масивите и да ги отпечата, след това да направи проверката на двойното гласуване.
Оттук нататък ние имаме някои бележки по закона, които са чисто технологични и традиционно са залегнали в изборните закони до момента, имам предвид и Закона за избор на народни представители и последния Закона за избор на президент и вицепрезидент. Т.е. тези неща, които ние предлагаме, т.е. тези технологични корекции, които предлагаме са проверени в практиката и предлагам да бъдат заложени и в този закон.
В тази връзка конкретно предлагам в т. 25 от предложението на г-жа Манолова
“25. определя реда за проверка на двойно гласуване и възлага извършването й на Главна дирекция ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.”
Т.е. това е единствената възможност, която може да бъде направена. Това облекчава работа и на ЦИК и на Министерството на държавната администрация.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го добавим.
Преминаваме към гласуване.
Които подкрепят предложението на Мария Капон и другите народни представители, моля да гласуват. Няма “за”. Не се приема.
Който подкрепя предложението на Иглика Иванова, моля да гласува. Един “за”. не се приема.
Който подкрепя предложението на г-жа Манолова с направените уточнения към него, моля да гласуват. Приема се. Благодаря ви.
Чл. 26 – за районните комисии. Тук е аналогичен текстът. Ако има някакви бележки, нека да бъдат направени. Няма предложения.
Който подкрепя предложението, моля да гласува. Приема се.
По чл. 27 - за секционните комисии, са редакционни повечето от предложенията. Който ги подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Няма възражения.
Преминаваме към чл. 28. По него няма предложения.
Иван Гетов:
Имаме допълнение по чл. 26.
Янаки Стоилов:
Кажете вашето допълнение.
Иван Гетов:
В т. 8 на ал. 1 на чл. 26 – утвърждава номерацията на избирателните секции в срок три дни от получаването й.
Противоречи на чл. 43, ал. 2. В последния Закон за избор на президент и вицепрезидент това е задължение на кметовете. Предлагам да няма промяна. Да продължим в тази традиция.
Мая Манолова:
Не е така. Кметовете образуват секциите. Една секция освен номер има място, обхват. Тук става дума за номерацията и тя се утвърждава по предложение на общинската администрация.
Янаки Стоилов:
По-нататък не са ли определени правомощията на кмета какво прави той. В кой член са правомощията на кмета.
Иван Гетов:
Чл. 43, ал. 2. “Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 45 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация.”
Янаки Стоилов:
Нали разбрахте за какво е спорът – между т. 8 на чл. 26 и чл. 43, ал. 2.
Иван Гетов:
В последния Закон за президентските избори там тези пълномощия са уточнени и няма логика да ги променяме.
Янаки Стоилов:
Виждам, че по чл. 43 г-жа Манолова има едно предложение, което препраща към Закона за избиране на народни представители. Това достатъчно ли е, за да отпадне т. 8 от чл. 26. (Да.)
Г-жо Манолова, вашето предложение по чл. 43 препраща към Закона за избиране на народни представители. Ако това е достатъчно, дали може т. 8 да отпадне от чл. 26. Отпада ли т. 8?
Добре, гласуваме редакцията на г-жа Манолова за чл. 26, от която отпада т. 8. който е “за”, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Чл. 27 приехме.
Чл. 28 няма предложения.
Надежда Михайлова:
Извинявайте много. За чл. 27 аз се опитах да проверя за европейските стандарти как се наричат хората, които имат “специфични потребности”. Аз мисля, че може да бъде не “физически увреждания” а хора със “специфични физически потребности”. Т.е. добавяме след “специфични” “физически потребности”, а не да бъде с “увреждания”.
Янаки Стоилов:
Има хора с много специфични потребности, които може да не са увреждания.
Приехме текстът с предложението на г-жа Манолова.
Преминаваме към чл. 29. Гласуваме предложението на г-жа Манолова по чл. 29. Има ли някакво колебание.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на една част от моето предложение. Аз предлагам в избирателния списък в част ІІ, където са имената на гражданите на страни различни от България на ЕС, да не бъде изписан номера на документа за самоличност, а видът и номера на документа, удостоверяващ правото на гражданина на държавата членка на ЕС на продължително или постоянно пребиваване в Р. България. Тъй като това са така наречените “сини удостоверения”, които са много близки до българските лични карти. Това само по себе си не попада в точната дефиниция на документ за самоличност, но чуждият гражданин, когато иска да гласува в Р. България в нарочната декларация изписва и номера на истинския си документ за самоличност аз съответната държава. Така че аз мисля, че тук е по-редно да фигурира номера на този документ, който удостоверява правото му.
Янаки Стоилов:
Той необходимо ли е винаги да има такъв документ.
Мая Манолова:
Да. Освен това, той се издава в деня, в който е поискан.
Янаки Стоилов:
Това се съдържа във вашата редакция. (Да.) Добре. Гласуваме предложението на г-жа Манолова за чл. 29. Благодаря ви. Приема се чл. 29.
Чл. 30. Гласуваме. Няма възражения. Приема се.
Чл. 31. По чл. 31 има предложение на Иван Костов, на Атанас Папаризов, на Четин Казак, на Мая Манолова и на Волен Сидеров.
Надежда Михайлова:
Аз мисля, че именно чл. 31 специално ал. 2 трябва да поставим въпроса какво правим с онези български граждани зад граница, които обаче са починали, но не са заличени в списъците. Защото знаем, че има такива случаи на хора, които умират в чужбина обаче в листите им в България, по които получават пенсии, не ги заличават в списъците, което прави според данните близо 300 хил. души. Т.е. много е важно да видим в случая държавата по какъв начин ще се организира. Може би чрез разговори с външно министерство тези български диаспори в различните държави, които не са членки на ЕС, да се издирят и да се заличат хора, които са починали.
Янаки Стоилов:
Вие текст предлагате ли за решаване на този проблем.
Надежда Михайлова:
Не. Аз предлагам това нещо да го обсъдим и да му намерим решение, защото това го подминаваме години наред. При всеки избирателен закон тази тема се поставя, но не се решава.
Ив. Гетов:
Във връзка с предложението на г-жа Михайлова искам да кажа, че всички тези проблеми на гражданската регистрация стават документално. Т.е. никой не може да задържи документ за смърт необосновано. То може да бъде забавено в администрацията на чуждата страна, където е станало събитието. Давам пример. Ние получаваме актове за смърт с дата 2005 г. все още. Това е проблем на страната, в която е станало събитието – Венецуела, Бразилия, Парагвай, Турция, Германия и пр. Но идвайки при нас, този документ не се бави. Той моментално отива в общината, която е длъжна да отрази смъртния акт. Т.е. нито един от близките няма достъп до този документ и не може умишлено да го задържи, т.е. да възпрепятства отразяването в ЕСГРАОН.
Надежда Михайлова:
Моята забележка не е към българските органи в смисъл, че те бавят документа. Всъщност много често роднините на починалия имат интерес да не известят съответните органи, че те са починали.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Който подкрепя предложението на Иван Костов и останалите народни представители, моля да гласува. Става въпрос за предложенията по чл. 31.
Екатерина Михайлова:
Тази промяна е свързана с оглед критериите за отседналост, където имаше три месеца и предложение за шест.
Янаки Стоилов:
Тук е само за списъците, а не за правото на гласуване.
Който подкрепя предложението на Иван Костов и останалите народни представители, моля да гласува. Трима “за”. Не се приема.
Който подкрепя предложението на Атанас Папаризов, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. То е редакционно.
Предложението на г-н Казак и останалите народни представители. Те предлагат от 90 на 60 дни. Който е за това да се заменят 90 с 60 дни, моля да гласува. Девет гласа “за”. Приема се. Може би трябва да го запишем 60 дни.
Няма да гласуваме 90 дни с една година, защото вече приехме 60 дни.
Но който е за една година, моля да гласува. Двама “за”.
Текстът с това съдържание е приет. Имате ли някаква бележка?
Иван Гетов:
Към ал. 3 на същия член.
(3) Заличаването по предходната алинея става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи за движението на българските граждани през държавната граница на Република България.”
Искам само да отбележа, че “заявление за напускане на страната”, няма такъв задължителен документ за българските граждани. Предлагам това заявление да отпадне. Няма заявление за напускане на страната.
Ремзи Осман:
Тези, които искат да бъдат освободени от здравно осигуряване подават заявление, че са напуснали страната.
Иван Гетов:
Практически информация за заявление за напускане на страната не може да се получи.
Янаки Стоилов:
Добре, това е някаква допълнителна възможност. Вероятно е някакъв информационен източник. Доколко това ще стане не мога да кажа, но това не отменя другото задължение на органите на МВР. По-добре е редакцията да си остане като възможност, защото по някакъв начин тези лица, макар и не като формално задължение, но те може да са заявили, че напускат и се преместват на друг адрес и това е достатъчно, за да се използва.
Иван Гетов:
Да се направи вметка след “по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи” на ГРАО, т.е. да е ясно на кого се предоставя тази информация, като наше задължение да ги заличим тези граждани. И да се даде срок – 55 и 15 дни преди изборния ден. Те. да можем да ги отразим и в списъка.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате да се допълни?
Иван Гетов:
Предоставени на ГРАО от МВР.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го добавим. И какво още предлагате?
Иван Гетов:
Да се даде срок – 55 и 15 дни.
Янаки Стоилов:
Добре. Запишете го. Това го приемаме като уточняване на текста.
Иван Гетов:
В тази връзка в ал. 4 там, където има задължение за предоставяне на информацията преди 15-те дни, да се добави и 55 дни.
Янаки Стоилов:
Как точно ще звучи?
Иван Гетов:
Последното изречение на ал. 4 да звучи така:
“Информацията се предоставя 55 и 15 дни преди изборния ден.”
Янаки Стоилов:
Добре, дописваме го това.
Преминаваме към чл. 32. по него няма предложения.
По чл. 33 няма предложения.
По чл. 34 има предложение на Мая Манолова.
Иван Гетов:
В чл. 33 също да се запише срок в ал. 4. Задължение за Министерството на отбраната същите срокове – 55 и 15 дни преди изборния ден да подава информация.
Янаки Стоилов:
По чл. 34 техническо ли е предложението , г-жо Манолова. Т.е. това, което сме приели вече. (Да.) Добре, приемаме го.
По чл. 35 няма предложения.
По чл. 36. – флаг или знаме. Приемаме го като синхронизиращ текст.
Иван Гетов:
Една добавка в ал. 2 на чл. 36.
Ръководителят на заведението предоставя тази информация за заличаване от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, правя процедурно предложение след това гласуване да прекратим заседанието, защото вече много се натоварихме.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да продължим още малко. Имаме още няколко текста – до стр. 29, да приключим с тези няколко теста с комисиите и с това ще приключим заседанието.
Уточнихме съдържание до чл. 36.
По чл. 37 е редакционно предложението? Така ли е? (Да.)
По чл. 38 също. Мисля, че ние приехме тези неща.
По чл. 39 има предложения.
По чл. 37 и чл. 38 приехме на Мая Манолова предложенията.
Мая Манолова:
Чл. 39 възпроизвежда правилата, които възприехме с президентския закон – удостоверение за гласуване на друго място.
Янаки Стоилов:
Как се съчетава с предложението на г-жа Екатерина Михайлова.
Мая Манолова:
Аз не възразявам.
Екатерина Михайлова:
В президентския закон го предложих и влезе същото.
Янаки Стоилов:
Как точно да се добави към редакцията по ал. 4.
Реплика:
Има го в ал. 5.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е възприето. “Нарочен” според мен е излишно.
По чл. 39 има ли някакви бележки. Заповядайте.
Иван Гетов:
По ал. 2 срокът да бъде променен от 10 на 14 дни. Чисто технологично този срок се налага.
По ал. 3. “Лицата, получили удостоверения, се заличават от избирателния списък.” Ние имаме възможност автоматизирано да ги заличим. За целта ние трябва да получим информация. За това предлагам ал. 3 да придобие следната редакция.
“Органът по чл. 28, ал. 1 по постоянен адрес предава информация за подадените удостоверения по ал. 2 на Главна дирекция “ГРАО” към МРРБ не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на избирателите от избирателните списъци по постоянен адрес.”
Янаки Стоилов:
Ще ви помоля след това да предоставите текстовете писмено, за да ги сравним.
Сега да гласуваме само промяната на срока от 10 на 14 дни. Другото е техническо предложение. приема се.
Приема се и ал. 3 с редакцията, която беше прочетена.
Има предложение за нов чл. 39а. Няма възражения по него.
По чл. 40 няма предложение.
По чл. 40а има предложение на г-н Казак и на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Моето предложение възпроизвежда текста от закона за избиране на президент и вицепрезидент и от закона за избиране на народни представители.
Янаки Стоилов:
Какъв е смисълът от предварително заявяване, ако може да се впише в изборния ден.


Мая Манолова:
За откриване на секции и за изготвяне на избирателните списъци. Всеки, който го заяви предварително е хубаво, защото се включва в основния избирателен списък.
Реплика:
Става въпрос за изготвяне на списъци.
Янаки Стоилов:
Гласуваме и двете предложения.
Тези, които подкрепят предложението на г-н Казак, да гласуват. Приема се.
Които приемат предложението на г-жа Манолова, моля да гласуват.
Мая Манолова:
Моето предложение не е коректно. Предлагам, това, което е за чл. 40а, да бъде ал. 2.
Добре. Който подкрепя предложението на г-жа Манолова, да гласува. Приема се.
Ще се подредят, като би трябвало вашето да бъде първо, а неговото – на г-н Казак, да остане като ал. 3.
Мая Манолова:
Да остане и основния текст.
Янаки Стоилов:
Да, той остава ал. 1, предложението на г-жа Манолова става ал. 2 и на г-н Казак – ал. 3.
По чл. 41 няма предложения.
Спираме до Глава четвърта.
Мая Манолова:
Имам предложение за промяна в чл. 29, който вече приехме.
Съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на ЕС изрично се казва освен, че тези удостоверения не са документи за самоличност и че гражданите на ЕС при пребиваването си в Р. България се легитимират с лична карта или паспорт и удостоверяват правото си на пребиваване с удостоверение или карта за пребиваване. Т.е. освен това удостоверение, те трябва да представят и личната си карта или паспорт, когато отиват да гласуват.
Предлагам това да се добави в чл. 29.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го отразим.
Утре продължаваме в 14.30 часа и ще работим поне до 18 00 часа. Но се опасявам, че няма да приключим закона. Тъй като дискусиите са оживени, не знам дали няма да се наложи да се съберем в петък след обяд или във вторник след обяд. Помислете върху вариантите.
Благодаря ви. Приятна вечер. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: