---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 25.01.2007 г., четвъртък, от 14:30 ч. се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
На заседанието присъстваха още: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Иван Гетов, директор на главна дирекция ГРАО, от Министерството на външните работи – Васкен Кантарджиев, главен експерт в дирекция Евроинтеграция и Светла Стоянова от дирекция Правно-нормативна, от Министерството на правосъдието – Николета Павлова, експерт, от Министерството на държавната администрация и административната реформа – Веска Янева, директор на дирекция “Регионална координация”, от Централната избирателна комисия – Александър Александров, и народните представители: Надежда Михайлова, Иван Сотиров, Ваньо Шарков, Георги Анастасов и Мирослав Мурджов.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги и гости, откривам заседанието на комисията при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-2/11.01.2007 на приетите на първо четене Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/ 10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет и Законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков - продължение.



Колеги, продължаваме с обсъждането на текстовете.
Глава четвърта. Избирателни райони и избирателни секции.
По чл. 42 има две предложения: на Четин Казак и на Мая Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Председател, моето предложение възпроизвежда текста, който беше в Закона за избор на президент и вицепрезидент. Тъй като нямат самостоятелно значение тези 31 многомандатни избирателни района, предлагам да ползваме тези, които са съществували по време на последните парламентарни избори.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване на текстовете.
Тези, които подкрепят предложението на г-н Казак, моля да гласуват. Три гласа “за”. Останалите са против и въздържали се. Не се приема.
Предложението на Мая Манолова. Който подкрепя това предложение, нека да гласува.
Мая Манолова:
Това, което предлагам, е да не правим самостоятелно отделение специално за този закон, защото те нямат друг смисъл освен на пощенски кутии да се възпроизведе делението от последните парламентарни избори.
Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се предложението.
По чл. 43 също има нейно предложение.
Мая Манолова:
Предложението ми е с оглед линията на синхронизация, която сме възприели, доколкото тези текстове буквално възпроизвеждат Закона за избиране на президент и вицепрезидент, респ. Закона за избиране на народни представители и препратката да бъде към закона за избиране на народни представители.
Янаки Стоилов:
Някакви становища има ли тук?
Мая Манолова:
С оглед на това, че Вие г-н Стоилов и колегите от ДСБ имат отделно предложение, което е различно от моето, може би ще трябва да се гласува.
Янаки Стоилов:
Ще ги гласуваме, защото чл. 44 е един от случаите на тези въпроси. Ако искате и предложенията по чл. 44 да се обсъдят.
Само да кажа накратко за моето предложение.
Моето предложение по чл. 44 съответства на това, което обосновах в дискусиите, че в тези избори трябва да могат да гласуват всички български граждани, но организацията на изборния процес и неговото място да бъде изцяло под юрисдикцията на българската държава на принципа, че изборите се провеждат на територия на ЕС, тъй като България е такава страна, всяко едно дипломатическо и консулско представителство е равностойно на провеждане на изборите в европейска страна. За това същината на моето предложение, без да се впускам в неговата редакция, е изборните секции в чужбина да бъдат организирани в дипломатическите и консулските представителства и това да бъдат местата за гласуване. Мисля, че по този начин може да се съчетае принципът, за който вчера толкова много се настояваше – за равенство на всички български граждани по отношение на упражняването на избирателните права, изборите за Европейски парламент да бъдат на територия на ЕС.
Екатерина Михайлова:
Нашето предложение, което правим по чл. 44 за промяна в ал. 8 е свързано с отложеното разглеждане на текста, който сме предложили по чл. 6 и се разбрахме, че ще ги гледаме в тази част. Така че и двете трябва да бъдат подложени на гласуване. Практически това са две предложения на две места.
Предложението, което правим, е изборите да се проведат, тъй като се правят избори за европейски парламент, да се провеждат единствено и само на територията на страните-членки на ЕС и то само в дипломатическите и консулските представителства на България. В този смисъл е предложението на чл. 6, което се доразвива в нов текст на ал. 8, където всъщност предложението е да се образуват секции само в дипломатически и консулски представителства на страните членки на ЕС при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма и т.н.
Мисля, че логиката е съвсем ясна на предложението, което правим, така че ви моля да подкрепите това предложение в целостта заедно с текста по чл. 6.
Янаки Стоилов:
Има и още едно предложение – на Красимир Каракачанов, което предлага отпадането на т. 2 в ал. 8 на чл. 44.
Това са предложенията по този текст. Имате думата за изказвания по този въпрос. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател на Правната комисия,
Уважаеми колеги народни представители,
Аз искам да подкрепя изцяло първоначалния текст, т.е. текстът на обобщения законопроект така, както е предложен от вносителите, тъй като това е един текст, който не е нов. Този текст е заимстван от последния закон, който приехме за последните протекли в България избори – изборите за президент и вицепрезидент. Тогава този текст не създаде никакви проблеми. Напротив, позволи гладко и безпроблемно да протекат изборите, включително извън пределите на Република България. В него детайлно са разписани условията и изискванията за разкриване на секции в чужбина, като основният принцип е да се създадат максимални предпоставки в секциите, които ще се разкрият в чужбина, да могат да гласуват спокойно българските граждани. Там където има определен брой изрично заявили български граждани да гласуват, да им се даде това прави чрез разкриване на секция. Разбира се, когато броят на заявленията надхвърли числото 1000, което е пределно допустимото число за всеки рационално мислещ човек, за възможностите на една секция да приеме избиратели в рамките на един изборен ден, нормално е да се разкрият допълнителни секции, за да се създаде възможност на всички заявени избиратели да гласуват спокойно. Да се даде възможност на онези избиратели, които живеят в чужбина в градове, силно отдалечени от градовете, където имаме дипломатически и консулски представителства, когато техният брой надхвърля определената минимална бройка, също да гласуват, а не да им се отнеме де факто това право с ограничението, че трябва да се гласува само в дипломатическите и консулските представителства. Защото за всички е ясно, че никой няма да се вдигне от другия край на Америка да идва до Вашингтон, за да гласува в нашето посолство или пък в Канада, никой няма да се вдигне от отдалечените краища на тази огромна страна, за да дойде до столицата Отава.
Аз призовавам българските народни представители, членове на Правната комисия да гласуват текста, така както е внесен, така както е приет на първо четене в обобщения законопроект и по този начин да гарантираме едно спокойно провеждане на изборите включително и в чужбина. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Шопов.


Павел Шопов:
Сега няма да бъда кой знае колко обстоятелствен, но аз призовавам всички нормални български партии, ДПС не е такава, разбира се, защото тя е противоконституционна и етническа партия, за което в никой няма никакво съмнение, да не се поддават на уловките и да убедят централните си ръководства и да не се покриват с позор. Защото оттук нататък това ще бъде позор не само пред българските граждани, а и пред европейските. Защото при така очертаващата се ниска избирателна активност, която за ДПС ще бъде 40%, даже те мечтаят за 30-35%. Всички разбирате, че ходжите ще изведат всички и както заявяват, да хвърлят гласа, те ще излязат всички – сто на сто, всички като безропотно стадо. Българите не излизат и не гласуват и ние не си получаваме нашите мандати. И когато идат 5-6 или 7 анадолски депутати в Европа, отговорността ще трябва някой да я понесе.
Ремзи Осман:
Г-н Председател, направете забележка. Вече започва да обижда. Обърнете внимание на г-н Шопов.
Янаки Стоилов:
И двамата трябва да замълчите.
Янаки Стоилов:
Днес, г-н Шопов, предлагам да не се провокира дискусията в още по-висока гама. Вчера беше г-н Осман. Днес Вие сте решили да вземете тази инициатива. Аз ви призовавам да се придържаме предимно към дискусията от правен характер, без разбира се да спестявате политически аргументи, но и без да си служите с квалификации, които могат да засегнат и други народни представители. По-голямата част, която да акцентира върху политическите мотиви, да бъде оставена за залата. Днес да се ориентираме към избора на предложените варианти. Вие кажете кой вариант предлагате от предложените в законопроекта.
Павел Шопов:
Целта беше да се дадат само бегли индикации какво ще се случи. Има една политическа сила, която приключва и си отива, но БСП остава. Аз съветвам колегите от БСП да мислят за близкото си и по-далечно бъдеще, което ще бъде от много голямо значение какви позиции ще вземете вие по този закон в тази насока.
Михаил Миков:
Благодаря за съветите от крайната десница към левицата. Ще ги вземем под внимание.
Реплики: Не са от крайната десница!

Михаил Миков:
Г-н Председател, процедура. Моля да помолим симпатичните журналисти от телевизия Европа, като заснемат една-две пози, да седнат и да слушат, защото се страхувам, че тези технически средства по особен начин влияят на работата на нашата комисия.
Янаки Стоилов:
Не ви ограничаваме, но това ни влияе по някакъв определен начин на дискусията. Благодаря.
Други изказвания. Заповядайте. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз искам да подкрепя и да добавя към аргументите на г-н Казак, и да изразя становище, че от трите предложения, които ни се предлагат – на г-жа Михайлова и нейни колеги, на г-н Каракачанов и негови колеги, и третото на г-н Стоилов, всъщност ограничават възможността за гласуване. Наясно сме всички, че е така. Искам да го изрека на глас, защото отнемайки възможността за образуване на секции извън дипломатически представителства и извън градове, където има дипломатически представителства или извън държави от Европа, всъщност ограничаваме по еднакъв начин различен брой избиратели. Поради тези аргументи ние не трябва да подкрепим нито едно от трите предложения, а трябва да приемем текста на обобщения вариант на закона, каквато практика е била досега.
Позицията на Атака и позицията на ДСБ са почти идентични.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Не виждам. Можем да пристъпим към гласуване на предложенията.
Първо ще гласуваме предложението на г-н Каракачанов и останалите народни представители, тъй като то е за отпадане на една от точките, а другите са за промяна в съдържанието на текста.
Който подкрепя предложението на Красимир Каракачанов и останалите народни представители, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема предложението.
Гласуваме предложението на Иван Костов и останалите народни представители. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Осем гласа “за”. Против? Шест “против”. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващото предложение е на Янаки Стоилов. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Четири “против”. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема предложението.
Гласуваме основния текст. Който подкрепя основния текст, моля да гласува. Единадесет гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се основният текст на чл. 44.
Връщаме се на чл. 6. Мисля, че това предрешава резултата по чл. 6. Г-жо Михайлова, да го гласуваме ли? Формално те са две отделни предложения и затова ви питам дали да го гласуваме.
Екатерина Михайлова:
Формално трябва да се отрази отношението. Или трябва да се приеме, че гласуването е било чл. 6 и ал. 8 на чл. 44. Може би формално да го подложим на гласуване.
Янаки Стоилов:
Добре. Подлагам на гласуване предложението на Иван Костов и останалите народни представители по чл. 6. Които го подкрепят, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Шест “против”. Въздържали се? Четирима се въздържат. Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на Волен Сидеров и останалите народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
Продължаваме. Гласуваме чл. 43. Предложението на г-жа Манолова. Които подкрепят нейното предложение по чл. 43, моля да гласуват.
Мая Манолова:
Оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Добре. Остава безпредметно това гласуване.
Чл. 45. По него няма предложения.
Глава пета. Кандидати за представители на Република България в Европейския парламент.
Предложението на г-жа Манолова е вече отхвърлено. Не го подлагам на гласуване.
Чл. 46. Има предложение на Четин Казак да отпадне ал. 5.
Има предложение на Мая Манолова за редакция.
Мая Манолова:
Моето предложение е за една нова алинея, а именно партиите и коалициите, които предлагат кандидати, да отговарят на изискванията на Закона за политическите партии, което мисля, че е съществено и би следвало да се възприеме.
По ал. 5, по която Четин Казак е предложил отпадане, аз предлагам броят на кандидатите да съответства на броя на евродепутатите. Да възприемем принципа, който съществува и при другите избори, а именно листите на отделните партии да съдържат определения брой от броя на евродепутатите.
Янаки Стоилов:
Това всъщност е единственият дискусионен въпрос. Можем да го подложим на гласуване. Едното предложение е броят на кандидатите да бъде най-много броя на избираните мандати, а другото да бъде удвоения брой. Третото е да няма ограничения, което е съвсем безбрежно.
Първо гласуваме предложението на г-н Казак. Който е за отпадане на ал. 5, да гласува. Четири “за”. Останалите не го подкрепят. Не се приема.
Гласуваме предложението на г-жа Манолова за удвоения брой. Които са за удвоения брой, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет “въздържали се”.
Четин Казак:
Предлагам прегласуване, уважаеми колеги.
В настоящия момент изглежда малко вероятно определена партия или коалиция да вземе толкова брой гласове, че да се окаже, че в определен момент няма да може да се запълни българската квота, но нека да не ограничаваме до такава степен. Така или иначе в текста е записано, че не трябва да надхвърля. Всяка партия свободно, ако иска да предложи, десет или седем или 12, кой колкото прецени, но не трябва да надхвърля определения брой. Нека да не създаваме излишно напрежение.
Янаки Стоилов:
Сега прегласуваме колко максимално да бъде листата от кандидат депутати – предложението за до удвоения брой. Тези, които подкрепят предложението на Мая Манолова по т. 3, да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет “въздържали се”.
Гласуваме предложенията на г-жа Манолова по т.1 и т. 2.
Който подкрепя чл. 46 с останалите две точки като преформулирани на г-жа Манолова, да гласува. Осемнадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”.
Четин Казак:
Възражението ми е, че аз може да съм съгласен с една от точките – новата ал. 3, която предлага г-жа Манолова, но не съм съгласен с другата и затова не трябваше да ги подлагате на гласуване заедно. Създавате ми вътрешен конфликт как да гласувам.
Янаки Стоилов:
Добре. Да ги подложа ли поотделно на гласуване. В случая мислех, че са редакционни предложенията и не налагат разделено гласуване.
Чл. 46 е приет.
Чл. 47 няма предложения.
Чл. 48 има предложение на Мая Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, оттеглям предложенията си по т. 1, а именно необходимите подписи за подкрепа на кандидатурата на независим кандидат да се промени от 15 000 на 30 000. Оттеглям това предложение.
По т. 2 имам едно предложение, което визира регистрацията на кандидатските листи на партии и на коалиции, с което ще се срещнем по-нататък и което предлага част от регистрацията да бъде предоставянето на една банкова сметка за приходите и разходите на съответната политическа сила по време на изборите на наши представители в европарламента. Доколкото това са избори, които ще се случват в цялата страна, респ. кампанията ще върви в цялата страна, ми се струва, че регистрацията на една единствена сметка, чрез която да се отразяват всички приходи и разходи, които ще се извършват на територията на цялата страна, ще бъде практически невъзможно. За това съм направила подобни предложения и при регистрацията на политически партии и на коалиции на политически партии именно да отпадне това изискване за боравене само с една банкова сметка за финансиране на предизборната кампания. Тук е първото срещане в закона.
Последното ми предложение касае намаляване на срока, всъщност удължаване на срока, в който инициативните комитети, които издигат независими кандидати могат да съберат изискуемите 15 хиляди или колкото възприемем подписи. Тъй като 42 дни за представяне на подписката е твърде кратък срок, а това е възможно от гледна точка на хронограмата на тези избори, е възможно да се направи скъсяване на срока и за политическите партии и за коалициите от политически партии, именно това е предложението ми по точка 3. Числото 42 да се замени с числото 35.


Янаки Стоилов:
По т. 1 го оттегляте предложението. По т. 2 го поддържате и по т. 3 – също. Можем ли да ги гласуваме заедно.
Четин Казак:
По т. 3. Аз мисля, че няма проблем чак толкова сериозен. Така или иначе инициативните комитети ще имат време от обнародването на закона в ДВ до 42 ден преди изборите да съберат подписка, ако имат намерение.
Надка Балева:
Приемането на закона не фиксира датата за провеждане на изборите. Необходимо е да се даде възможност поне една седмица повече, за да може да се осъществи реално подписката.
Веска Янева:
Искам да изразя становище в посока на подкрепа на предложението на г-жа Манолова, тъй като регистърът е елемент от изборните книжа, а той е обвързан със срока за обнародването им – 55 дни преди изборния ден, така че има резон в предложението на г-жа Манолова.
Янаки Стоилов:
Тези, които подкрепят предложението по т. 2 да гласуват. Приема се.
По т. 3 – за промяната на срока, тези, които подкрепят, моля да гласуват. Приема се.
С това приемаме и чл. 48.
По чл. 49 също има предложение на г-жа Манолова за броя на подписите и предложение на Волен Сидеров и група народни представители за декларация.
Г-жо Манолова, налага ли се нещо да кажете по вашето предложение?
Мая Манолова:
Предлагам този член да стане чл. 51. Защото в първоначалния текст е сбъркана самата хронология на действията, които се извършват по време на предизборната кампания. Първо се регистрират политическите сили, политическите парти и коалиции и инициативните комитети, а след това се регистрират кандидатските листи. Тук нещата са обърнати. Може би доколкото приехме подписката на инициативния комитет да бъде от 15 хиляди, може би има резон, ако ще правим диференциация, подписката за политически партии да бъде 20 000, а за коалиции – 30 000. В такъв случай бих желала да си променя предложението от 30 000 на 20 000 подписи.
Янаки Стоилов:
Добре, в този вид ще го гласуваме. Нека да гласуваме това предложение. Заповядайте, г-жо Дончева.
Мая Манолова:
Колеги, предлагам ви тук наведнъж да обсъдим броя подписи, които следва да събират различните субекти.
Янаки Стоилов:
Нали вече казахте. Аз го оповестявам още веднъж за ориентация: 15 000 за независимите, 20 000 – за партиите и 30 000 – за коалициите.
Другият подход е да има еднаквост на депозитите и на броя подписите за по-голяма симетрия и яснота. Предлагам ви да не се впускаме в подробен дебат на стойностите, защото това не ми се вижда чак толкова важно.
Преустановявам този кръг от неформална размяна на мнения. С голяма страст се обсъждат маловажни, общо взето, въпроси. Г-жа Дончева искаше нещо да попита. Заповядайте.
Татяна Дончева:
За мен стои въпроса защо са различен броя подписи. Аз мисля, че има логика да не създаваме изкуствени затруднения с броя на подписите било на партии, било на коалиции, било на инициативен комитет. Като горе-долу трябва да има еднаква представителност в предложението и да не е толкова голяма, че да създава изкуствени затруднения. Става дума за избор на евродепутати. Аз не виждам логика като сме гласували предишното предложение за подписката 15 000 и пак да бъде 15 000, примерно, на коалиция – 20 000 примерно.
Надя Антонова:
Така е в президентския закон и да го оставим така.
Борислав Ралчев:
Поддържам казаното.
Иглика Иванова:
Колеги, аз мисля, че тази подписка има място и смисъл само по отношение на инициативните комитети. За да съществува една политическа партия законът е казал на какви условия трябва да отговаря – 5 хил.души. След като е регистрирана при тези условия създаваме някаква предпоставка, не знам откъде дошла, група граждани дават разрешение на законно съществуваща политическа партия да осъществява основната си дейност – да се явява на избори. Това, според мен, няма никаква логика. След като партията съществува като такава, регистрирана съгласно изискванията на закона, тази преграда се явява ненужна.
Освен това, опитът от предишните избори сочи, че тези подписи не са проблем да бъдат събрани, колкото и да са те. След като представите подписка от 15 000, а на изборите имате 9 хиляди гласа подадени за същата партия, това още веднъж говори, че подобни подписки нямат никакво оправдание да съществуват.
Янаки Стоилов:
У мен възникна един въпрос. Тъй като ние ограничаваме един избирател да може да участва само в една подписка на инициативен комитет. Но не съм сигурен дали има същата забрана и той може да участва в подписката само на една партия. Малко нелогично става, ако няма такъв тип ограничение.
Има думата г-н Осман.
Ремзи Осман.
В същата логика, г-н Председател. Разбира се, не може да има никакво съмнение в случаи, когато има изискване за събиране на подписка, не може в един инициативен комитет да дава своето съгласие, а ако е за политически партии – да има възможност за две политически партии. Това е несериозно. Наистина трябва да се погледне. Изискването трябва да е еднакво за всички, т.е. само за една организация или само за един кандидат.
Моето мнение, аз съм либерално настроен човек, големият въпрос е дали изобщо да има подписка или не бива да има подписка.
Колеги, когато обсъждахме Закона за политическите партии за разлика от много други държави, аз мисля, че при нас партиите са станали над 250. Идеята да не стимулираме изкуствено измислени партии, от една страна. От друга страна, да не ограничаваме гражданите – една политическа сила, която е регистрирана наскоро, да не е в състояние да се организира да събира подписи, но може да намери и подходящи кандидати, които се припознават от голяма част от обществото, да бъдат избрани. Това е въпрос на законодателно решение. Въпреки всичко, пред мен повече наклонява – все пак ние за първи път ще провеждаме избори за Европейския парламент, трябва да има едно изисква и мисля, че 15 или 20 хиляди е разумна граница. Това какво означава. Преди малкото колежката каза, че не е проблем да събере подписи и в същия момент кандидатът получава много по-малко гласове. Това създава в обществото впечатление за едни следващи избори – така лесно няма да си дава подписа. Има един процес, че българинът не се подписва толкова лесно. Ако в първите години на демокрацията се е подписвал много лесно, с всяка измината година започва да задава въпроси – това са мои наблюдения и впечатления, не дава лесно подписа си за една политическа сила или за един независим кандидат. За това мисля, че ако ние се стремим и за в бъдеще да стимулираме обществото за щяло и не щяло да не си дава подписа, би било добре за първите избори да има някакво минимално изискване, според мен. За 18 мандата 15 000 подписа – само родът да се организира, ще събере толкова подписа.
Завършвам, г-н Председател, аз мисля, че предложението за 15000 – за независим, 20000 – за политическа сила, е една разумна граница.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова, след това г-н Миков и с това дискусията завършва по този въпрос.
Надя Антонова:
Без да повтарям колегите, изказали се преди мен, аз искам ад обърна внимание, че би било добре и в интерес на демократичния избирателен процес този брой на подписите да бъде редуциран в сравнение с основния текст. Тук споменават цифри. Бих предложила да съществува възможност инициативните комитети да участват в изборите, да има задължителен праг за броя на подписите, тъй като в противен случай се изправяме пред абсурдната ситуация с 10 участника в избори като политически субекти. Все пак тази граница на подписите е някакъв разумен праг.
Освен това, обръщам внимание колеги, че като запазим различния, диференцирания подход за броя подписи за инициативни комитети, коалиции и партии продължаваме принципите на другите избирателни закони. Така е и в Закона за избор на президент и вицепрезидент, така е и в Закона за избор на народни представители. А нали всички си спомняте, че един от мотивите ни да правим тези нови закони е да се унифицира изборното законодателство. Тъй като е несериозно в една държава като нашата - сериозна и европейска, да съществуват различни условия и ред за различните видове избори.
Янаки Стоилов:
Какви прагове предлагате?
Надя Антонова:
Аз предлагам следните прагове: за инициативни комитети – 10 000; за коалиция – 20 000; политическа партия – 15 000. Мисля, че се прозвучаха такива предложения и аз се опитвам да ги унифицирам.
Михаил Миков:
Г-н Председател, аз значително съм улеснен от това, което каза г-жа Антонова. Принципният въпрос е, че в 39-то Народно събрание започна тенденцията към създаване на цензове за сериозност, цензове имуществени по отношение на депозитите и цензове за събиране на подписи заради това, че при една неограничена регистрация възникнаха въпроси с бюлетини, с взимане на кредити и разправии. От последните 10-15 години имаме такива несериозни участия в изборите, за да си ползваш времето по телевизията и по радиото респективно. Когато една дискусия е извървян път от политическия живот, за мен е малко странно да се връщаме и да казваме: Няма нужда за политическите партии. Това беше трайна позиция в предишното Народно събрание. Дори опозицията я подкрепи, че политическите партии, за да участват в избори трябва да демонстрират някаква относителна сериозност.
Вторият принципен въпрос е да не се ограничават плурализма и демокрацията и свободното участие в политическия живот чрез цензовете за сериозност от двата типа - паричен чрез депозита и брой подписи. Аз мисля, че този критерий на унифициране е нормален – 10-15 – 20 000 подписи, да се движим тия параметри, като разбира се на един инициативен комитет ще му бъде по-трудно да събере онова, което една партия с претенции да вкара представител в европейския парламент има. Ако една партия не може да събере 15 000 подписа, защо ще й се печатат бюлетини. Или каква е тая коалиция от два регистрирани субекта по Закона за политическите партии, която не може да събере 20 000 подписа, а има претенцията, че ще вкара депутат в Европейския парламент. Така че едни разумни прагове 10- 15 - 20 000 и да ги унифицираме и за парична гаранция за сериозност и за подписите като предпоставка за участие и да приключваме с тази дискусия. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Аз ще подложа на гласуване това, което ми се стори като обединяващо предложение, ако то бъде прието, няма да гласуваме другите размери.
Едното предложение, което беше подкрепено от редица от изказалите се, включително накрая и в обобщението на г-н Миков е за 10 000 - за инициативните комитети, 15 000 - за политическите партии и 20 000 подписа за коалициите от партии.
Които подкрепят тези необходими подписа за регистрация да гласуват. Приема се. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Сега трябва да добавим едно изречение или да се отрази върху редакцията, че един гражданин не може да участва в две различни подписки, независимо дали са инициативни комитети, партии или коалиции. Това ще се отрази в текста. Който е за това ограничение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
Да гласуваме размера на депозита, който също да бъде 10 – 15 и 20 000 лв. съответно на трите категории. Който е “за”, да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По този начин чл. 49 е приет.
Мая Манолова:
Остава само по 49 персонално да се гласува скъсяването на срока аналогично за инициативен комитет и да отиде след регистрацията на политическите сили. Предлагам да стане в чл. 51.
Янаки Стоилов:
Приемаме редакцията на Мая Манолова. Ако се приеме за срока. Който е за 35 дни, моля да гласува. Приема се.
Г-н Шопов, тук има едно ваше предложение – декларация от кандидатите (с. 32 горе).
Има същото предложение от Иван Костов и група народни представители. Дискусията по този въпрос в голяма степен се проведе, но ако желаете да направите изказване, ще ви дам думата. Г-н Шопов, Вие желаете ли да се изкажете.
Павел Шопов:
Предложението е ясно. Мисля, че няма какво друго да се добави.
Четин Казак:
Подкрепяйки изцяло принципа искам да обърна внимание, че това изискване се съдържа във вече гласувания от нас чл. 4, ал. 2, където са дадени условията, за да се кандидатира и да бъде избран. Посочено е точно същото, че няма гражданство в държава извън Европейския съюз.
Павел Шопов:
Тук става въпрос за декларация, която ще подпише самият кандидат.
Ремзи Осман:
Аз мисля, че това предложение трябва да се подкрепи.
Янаки Стоилов:
Ясен е въпросът. Подлагам на гласуване предложенията на Волен Сидеров и на Иван Костов за удостоверяване с декларация факта на липса на друго гражданство извън Европейския съюз (с. 32). Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Мнозинството са “за”. Има ли против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приемат се предложенията.
Приемаме предложението на г-жа Манолова за редакцията “политически партии или коалиции на политически партии”, ние вече сме го гласували.
По този начин можем да приемем чл. 50. Който е “за”, да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 51. Има предложение г-н Казак.
Четин Казак:
Предложението е на Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак. Общо взето е мотивирано от това, че партиите могат да се коалират в коалиции, но не виждам защо трябва да има партии и коалиции, създавайки нови коалиции.
Мая Манолова:
Може би е технически пропуск или е отразено по-нататък, но аз също имам предложение да отпадне в чл. 51, ал. 1 думата “и коалиции”.
Т.е. моята идея е, че партиите могат да участват в коалиции с други партии. Но коалирането между коалиции не би могло и практически да се случи на тези избори, защото знаете как се регистрира коалиция. Тя се регистрира конкретно за участието в едни избори. Как да се получи коалиция между коалиции? На практика технически е невъзможно и няма такава процедура в никой изборен закон.
Михаил Миков:
Г-н Председател, нека да сме наясно към какви правни фигури отиваме. Политическите партии са постоянни субекти на политическия живот и са уредени със Закона за политическите партии. Другата материя са избирателните закони за едни или други избори. Там възниква въпроса за коалициите, които винаги са коалиции по повод на едни или други избори. Те нямат стабилен, постоянен характер. Няма пречка 5-6 сродни, дружески и приятелски партии на едни избори да участват и 6-те и това ще бъде една коалиция. Няма пречка на следващите избори една партия да излезе и да останат четири – това ще бъде друга коалиция, но като се говори коалиция на коалиции трябва да се казва какви. В предното 39-то събрание имахме такъв формат и имахме тази табела. В това Народно събрание сме в друг формат, малко разширихме и имаме същата табела. Има пречка да има коалиции на коалиции. Коалицията е животно, което се създава за конкретните избори от съществуващите по Закона за политическите партии партии. И това, че съвпадат едни субекти, обединили се в коалиция за парламентарни избори, после – за местни, а после – и за президентски, това е само фактическо състояние на техните добри отношения, но не може да се скрепи в закона. Ако беше така, то коалициите щяха да бъдат уредени със статут по Закона за политическите партии. Това е нормалната логика и аз ви моля да се съгласим с това, че не може да има коалиции на коалициите.
Реплика: Има, има.
Михаил Миков:
Не може да има. Дайте тогава, ако може да има, да уредим коалицията като субект в Закона за политическите партии и той да стане Закон за политическите партии и коалиции.
Янаки Стоилов:
Това беше обосновка на тримата народни представители от ДПС и на г-жа Манолова. Ако има някакви възражения, г-жо Мингова, да ги чуем и да се ориентираме към гласуване.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля, че е съвсем коректно предложението в общия законопроект по отношение на възможността да участват в една коалиция партии и коалиция. Защото ние предпоставихме в предходен текст за участие в тези избори, че могат да участват парламентарно представени политически сили и ги променихме на парламентарно представени партии и коалиции. А парламентарно представени коалиции, в случая в нашия парламент, е и коалиция “Атака”. Вие искате да кажете, че коалиция “Атака” не би могла да участва в коалиция на тези избори. Тя може да включи в коалицията си някаква друга политическа партия. Това означава, че тя може да участва само самостоятелно.
Янаки Стоилов:
Имат думата за реплики г-н Бисеров и г-н Миков.
Христо Бисеров:
Моята реплика към г-жа Мингова е следната. Коалиция “Атака” в 40-то Народно събрание не може да бъде коалиция “Атака” за тези избори. Може да е от същия състав, може да е от същите хора, със същото име, но това е друга коалиция. Коалицията е нещо, което става само чрез регистрация пред ЦИК и провежда избори. Единственото нещо, което има тази коалиция, може да има своя парламентарна група и нищо повече. Ако тази коалиция се възпроизведе втори път, тя е различна.
Аз искам да ви дам още един пример. Коалицията ОДС в 38-то Народно събрание няма нищо общо, или по-малко общо с коалицията ОДС в 40-то Народно събрание. Но това не е една и съща коалиция. Дори и да има съвпадение на правните субекти изцяло, това пак не е същата коалиция. От тази гледна точка няма как да има коалиция в коалицията. По тази причина по-чисто правно е правните субекти, каквито са юридическите лица, които са партиите да си правят коалиции и въпросът се изчиства.
Михаил Миков:
По конкретния казус с коалиция “Атака”, аз си мисля, че те вече имат партия и на тези избори ще си отидат с партията или ще потърсят някой съюзник за коалиране. Ако запишем “коалиции” ще възникнат недоразумения, защото това не е уреден с правото субект. Добре е да не бъде уреждан. Така е на всякъде по света. Ще възникне въпроса коалиции предизборни или коалиции парламентарни веднага? Защото ние сме влезли в събранието с една коалиция, направили сме друга коалиция с вас и с колегите от ДПС. Ще изпаднем в едно усложнение. Аз предлагам въобще да не уреждаме живота на коалициите. Те е добре да живеят без позитивен запис в правото. Това е техният смисъл. А партиите са стабилните носители на политическото представителство, на политическия живот.
Четин Казак:
Исках само да допълня, че това, което уредихме с термина “политически сили” това са условията за участие в консултациите, в комисиите и т.н. Съвсем никой не ограничава правото на Атака да участва в коалиция за тези избори. Никой не може да ги лиши от това право.
Само в допълнение към това, което каза г-н Миков. За да е възможно коалиция от коалиции или коалиция от коалиция и партия първата коалиция да се регистрира в ЦИК и след това отново да се регистрира в коалиция с друг субект.
Елиана Масева:
Аз виждам, че това което вносителят предлага е логично. Защото може две партии да се коалират и да се регистрират. Те представляват една коалиция. Други партии, тъй като имаме забрана по ал. 2 – партията може да участва само в една коалиция, други партии да регистрират друга коалиция. Така след регистрацията в хода на процеса те могат да имат воля да направят една по-голяма, по-мощна коалиция. Запазваме и забраната по ал. 2 – всяка партия само в една коалиция. Значи никой да не може да се коалира сам със себе си. При това условие може да има два субекта.
Янаки Стоилов:
Дискусията е ясна. Възможен е и единия вариант и другия. Едните поддържа, че трябва да има едно разширяване на партиите в някаква коалиция, другите казват, че може да има една каскада – да се правят няколко малки коалиции и те да станат една по-голяма коалиция – въпрос на решение.
Ще подложа на гласуване тези предложения.
Първо подлагам на гласуване предложенията на г-н казак и на г-жа Манолова, тъй като те имат една идея. Ако те се приемат, това решава спора в едната посока. Ако не, остава текста по вносителя. Ясен е спорът. Всеки може да поддържа едно от двете предложения.
Тези, които подкрепят предложенията на Ремзи Осман, Христо Бисеров, Четин Казак и Мая Манолова по чл. 51, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Приемат се предложенията и това се отразява върху съдържанието на текста.
По чл. 52, който в голяма степен вече е уточнен, като се отрази за партиите – 15 000, за коалициите – 20 000 и за инициативните комитети – 10 000 лв.
Остава да гласуваме няколко предложения. Предложението на Иглика Иванова не се приема.
Предложението на Мая Манолова също. Г-жо Манолова, оттегляте ли предложението си? (Да.)
Остава да гласуваме предложението на Красимир Каракачанов, което е по отношение на критериите за задържане на депозита. То е различно от основния текст, който е за две на сто, а те предлагат едно на сто, а за другите 0.5.
Подлагам на гласуване тяхното предложение по т. 2.
Тяхното предложение по трето тире е прието. То съвпада за депозита.
Подлагам на гласуване предложението по ал. 3. Които подкрепят предложението на Каракачанов, да гласуват. Няма “за”. Против? Четирима. Останалите са “въздържали се”. Не се приема тяхното предложение.
С това е приет чл. 52.
По чл. 53. Предложение на Красимир Каракачанов и предложение на Мая Манолова. Предложение за отпадане на т.т. 5 и 6. Тук има някакви подписи. Ние ги приехме тези неща.
Мая Манолова:
Всъщност тези текстове трябва да минат преди текстовете за регистрация на листите, защото те реализират регистрацията на политическите субекти, които ще участват в изборите.
Янаки Стоилов:
Във вашето предложение се коригират числата.
Мая Манолова:
От моето предложение да отпадне т. 7 и т. 6, тъй като ние вече ги приехме в предходния текст.
Янаки Стоилов:
Гласуваме това предложение без т. 6 и т. 7
Мая Манолова:
Без т. 7 от ал. 2 и без т. 6 от ал. 3.
Янаки Стоилов:
Без т. 7 от ал. 2 и т. 6 от ал. 3.
В останалата част ад гласуваме предложението на г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Това е регистрацията на политическите партии и коалициите на политически партии за участие в изборите. Те първо се регистрират като партии.
А другото е регистрацията на листата на партиите. В закона е обърнато. Първо е дадено регистрацията на листите, после регистрацията на партиите. Затова отгоре предлагам чл. 53 да стане чл. 50, а чл. 49 да стане чл. 53. Защото списъците се прилагат при регистрацията на листите. Да имат време политическите субекти да си съберат подписите.
Янаки Стоилов:
По чл. 54 има предложение на Иглика Иванова.
Иглика Иванова:
Мисля, че в последните няколко поредни избора се нагледахме и наслушахме на повтарящи се и със сходно звучене. Всичко това не е коректно и всява едно объркване. Редно е да е ясно зад наименованието що за политическа сила стои.
Янаки Стоилов:
Вашето предложение е като на вносителя, но вие давате друга дата.
Иглика Иванова:
Става въпрос и за коалиции, защото никъде няма формално ограничение в два последователни дни в ЦИК да бъдат регистрирани коалиции с еднакви имена. Тук се говори, че коалицията не може да повтори наименование на партия, но излиза, че може да повтори наименование на коалиция и затова нашето предложение е в този смисъл. Не само имената на партиите да не бъдат повтаряни, но и имената на коалициите.

Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, аз искам да обърна внимание на онези колеги, които имат трудности при разбиране на смисъла на това предложение. Аз го тълкувам така: Коалиция за България не може да се регистрира за участие в изборите за евродепутати, ако всички партии, които са били регистрирани в Коалиция за България на изборите за народни представители, не са в тази коалиция. Ако се приеме това предложение, Коалиция за България няма да може да се регистрира под името Коалиция за България ако всички партии, биващи в нея, не участват.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване това предложение. които са “за”, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Шест “против”. Не се приема предложението. Остава основния текст.
Иглика Иванова:
Колеги, наистина се чудя на какво основание ЦИК ще откаже да регистрира две коалиции с еднакви наименования.
Янаки Стоилов:
Това предложение за прегласуване ли е? (Да.)
Подлагам на прегласуване предложението на г-жа Иванова. Тези, които подкрепят нейното предложение, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Осем гласа “против”. Не се приема предложението. Остава основния текст.
По чл. 55. Няма предложение.
По чл. 56. Г-жо Манолова, тук имате едно предложение, което препраща. Подлагам чл. 56 на гласуване с тези две редакционни предложения. Който е за, моля да гласува. Приема се.
Чл. 57 – няма предложения.
Преминаваме към Глава шеста – Предизборна кампания.
Чл. 58. Г-жо Манолова, предлагате да отпадне една дума. Налага ли се това да се прави. Т.е. смятате, че се подразбира без това нещо. То не променя сроковете.
Мая Манолова:
Тук има разлика между календарния и изборния ден. Изборният ден започва с 6 часа сутринта. Тук смисълът е 24 часа преди началото на календарния ден.
Янаки Стоилов:
Разбрах. Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Тези, които са “за”, да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Въздържали се? Няма.
По чл. 59 има предложение на Иглика Иванова думата “официални” се заменя с “български”. Заповядайте, г-жо Иванова.
Иглика Иванова:
Мисля, че няма от какво да се притесняваме да обявим, че кампанията се провежда на български език.
Що се касае до синдикатите, считам, че този текст е по-коректен, тъй като смисълът на забраната е синдикатите да участват в агитация е именно те да не агитират по работните места там, където са техните структури. В противен случай, ако изобщо забраним агитация, това значи, че никой българин, който принадлежи към някаква синдикална организация, не може да излезе на предизборен митинг. Довеждаме нещата до един абсурд. Очевидно не това е смисълът на забраната. Затова считам, че така предлаганите текстове са по-прецизни.
Надка Балева:
Една реплика към колежката Иванова. Никъде в текста, който е предложен, не се говори за синдикални членове. Говори се за лица на изборна длъжност в синдикалните организации, че не могат да провеждат агитация, а не че не могат да участват в събрания или в митинги.
Татяна Дончева:
Има изискване в Конституцията, в Закона за партиите какво е синдикати и какво е партия. Синдикатите са, за да си гледат синдикалната работа, а не да участват в дейност на политически партии или по друг начин. Агитацията за избори, колега Иванова, е парекселанс политическа дейност. Ако искат синдикатите да се регистрират като политически партии, да се регистрират и да правят каквото искат. Но останалото няма как да стане.
Иглика Иванова:
Тук става въпрос за лица, за персоните, за хората, за физическите лица. Фактът, че аз съм председател на една от най-низовите организации на синдикатите в едно предприятие с 50 души работници, аз оглавявам 10, това ме лишава от правото да имам отношение в една кампания. Не говорим за синдиката. Говорим за лица. Синдикатите очевидно, категорично не могат да участват като организация, но лицата като физически лица.
Четин Казак:
Може би текстът се нуждае от изясняване или детайлизиране, тъй като “не могат да провеждат предизборна агитация”. Какво значи това? Ако това означава, че лицето, ръководител на низова организация – синдикална, не може въобще да участва на митинги като зрител там сред множеството, това естествено, че не е допустимо. Но от друга страна, ако той провежда активно кампания, т.е. той говори от трибуната – призовава и т.н., имайки качеството на синдикален лидер, та било то и на най-ниско ниво, вече нещата стават други. Той като лице на изборна длъжност ангажира организацията по този начин.
Янаки Стоилов:
Ясен е въпроса. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Иванова за български език. Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря. Приема се.
Подлагам на гласуване предложението за промяната в текста за участниците от синдикалните организации. Които са “за”, моля да гласуват. Четирима “за”. Против и въздържали се са останалите. Не се приема.
По чл. 60 има предложение на г-жа Манолова за отпадане на текста. Тези, които подкрепят предложението, да гласуват. Предложението се приема.
По чл. 61 – няма предложение, чл. 62 – няма предложение, по чл. 64 – също, по чл. 64.
Четин Казак:
По чл. 64, ал. 1 имам въпрос. Нали само един тур ще имат тези избори. Каква предизборна агитация? Да отпадне този текст. Да се запише само:
“Предизборната агитация приключва 24 часа преди изборния ден.”
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, нали ние вече приехме такъв текст. Тук защо се повтарят нещата? Тук трябва да остане само за изборния ден, защото останалото сме го приели.
Мая Манолова:
То касае предизборната агитация.
Янаки Стоилов:
Ние това сме го уредили. Тук можем да уреждаме само агитацията в изборния ден. Това е уредено в чл. 58 и не се налага тук да го повтаряме. Тук единствено можем да запишем, че не се допуска агитация в изборния ден и това ще бъде текста на ал. 1. Ако трябва нещо в часовете да уточняваме.
Мая Манолова:
Тук фиксираме точни часове.


Янаки Стоилов:
Добре. Нека да се повтаря тогава. След като свърши изборния ден за какво ще агитират? Просто редакцията не е добра. Достатъчно е да кажем: не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
Да гласуваме текста. Гласуваме чл. 64 с уточнената редакция - не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден и в самия изборен ден.
В ал. 2 трябва резултатите от допитването до общественото мнение по повод на изборите не могат да се оповестяват преди да е обявено приключването на изборния ден – нещо много по-ясно да кажем, отколкото този текст. Нека да кажем: преди да е обявен края на изборния ден.
С тази редакция гласуваме чл. 64. Благодаря ви. Приема се.
Чл. 65. Предложение на Красимир Каракачанов и предложение на Мая Манолова.
Който подкрепя на Каракачанов предложението, да гласува. Няма такива. Не се приема.
По другото предложение – освен хроники и други форми.
Нещо по формите ще кажете ли?
Мая Манолова:
Предложението ми е да не ограничаваме националните средства за масова информация с някои изрично изписани форми на провеждане на кампанията. Те трябва да осигурят по-благоприятен режим за участниците в кампанията с цел да имат възможност освен строго посочени форми, по които имат ангажименти, да използват и други форми, които са договорени по реда, по който това традиционно се прави в рамките на Централната избирателна комисия с участие на представители на политическите партии, на кандидатските листи.
Янаки Стоилов:
Добре, Гласуваме това предложение. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се.
По чл. 66, чл. 67 и чл. 68 няма предложения.
По чл. 69 – да отпадне. Какви са мотивите да отпадне.
Михаил Миков:
Г-н Председател, предлагам тези текстове да се синхронизират. Едни и същи неща са казани на две места. Може би някой е гонил обем редове, като го е писал. И в двете се говори за договаряне между ръководства и представители, само че в едното е второ изречение, а в другото е отделна алинея (чл. 69). Уреждат се едни и същи неща и изреченията са много усукани. Да седне един юрист и да го напише дори сега, докато тече заседанието, и да ни даде един текст, който урежда последователно и систематично свързано каквото иска да се каже.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека да отложим сега приемането. Всъщност съдържанието на ал. 2 да се включи към чл. 65 и да се види като цялостност текста. Ще се върнем допълнително към този текст.
Да се види и чл. 70, защото той също е в тази материя.
Мая Манолова:
В чл. 70 в ал. 1 съдържа противоречие и затова предлагам втората част да отпадне. Защото или по три диспута общо до 180 минути или по два диспута на седмица. Едно от двете.
Янаки Стоилов:
Нека да се видят текстовете от чл. 65 до чл. 73. От тях да се сглоби цялото съдържание.
По чл. 74 няма предложение.
По чл. 75 има предложение на Мая Манолова.
Мая Манолова:
Възпроизвежда текст от Закона за политическите партии.
Михаил Миков:
Не можем ли да извадим интернет операторите, дами и господа. Има оператори, които са в Сан Франциско или в Лос Анжелис. Ще ги регулираме ли? Аз усещам от няколко избирателни закона един стремеж в някои среди да се регулира интернет кампанията. Интернет кампанията и особеното на интернет е, че не може да се регулира. Извадете го този интернет.
Янаки Стоилов:
Нека да го видят и ще се представи нов вариант на тези текстове.
Чл. 76. Да гласуваме предложението на Мая Манолова по чл. 76. които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
Чл. 77. Има предложение за отпадане.
Мая Манолова:
Това е, което приехме за инициативните комитети. Това е с оглед на неприложимостта на този текст, тъй като не е възможно приходите и разходите в тази кампания да стават само с една банкова сметка, доколкото тя ще се провежда на територията на 31 многомандатни избирателни района. Може би второто изречение.


Янаки Стоилов:
Защо второто изречение. Какъв е проблемът, че банковата сметка на партията може да е на коалицията.
Ще гласуваме предложението за отпадане. Нали го поддържате? (Да.)
Който поддържа предложението на Мая Манолова за отпадане на чл. 77 да гласува. Три гласа “за”. Не се приема.
По чл. 78. За финансирането.
Надка Балева:
Има резон да не се ограничаваме в банкови сметки, независимо, че е в множествено число. Купувате цветя за гости или да се направи украсата на залата. По банков път ли ще платите на цветарския магазин, за да можете да го включите в отчета. Съгласно текста само по банков път плащане има.
Янаки Стоилов:
Какво предложение имате? За отпадане?
Може би текста трябва да се изясни, защото партиите ще имат банкови сметки, по които ще имат и приходи и разходи. Въпросът е дали това е единственият начин те да правят разходи или могат в отчета да приложат и други разходи, които не са минали по банков път. Според мен, текстът не е чак толкова ограничителен, защото те ще имат и други операции, стига да ги представят като отчет. Ако така се разбира. Може би трябва да се изясни текстът.
Михаил Миков:
Ясно е, че за един букет от 15 лева няма да търсиш банкова сметка. Да се напише по-ясно.
Янаки Стоилов:
Ще отпадне пълния член и ще стане ясно. Партиите представят банкови сметки за приходи и разходи по обслужване на кампанията. Ако трябва да добавим и други отчетни документи.
Сега преминаваме към финансирането (чл. 78). Има едно предложение за 2 млн.лв.
Мая Манолова:
Това е текстът от президентските избори. Там приехме този размер. Мисля, че е адекватен на това, което се харчи по избори.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме. Благодаря ви. Приема се.
По чл. 79 няма предложения.
Преминаваме към Глава седма. Гласуване.

Проф. Анелия Мингова:
Прескачаме го, защото първо трябва да решим въпроса в преференциалната листа. Предлагам да продължим с по-безпроблемните неща. Предлагам да продължим от чл. 87 нататък.
Янаки Стоилов:
Аз приемам да продължим с чл. 87. Ще решим и другия въпрос вероятно днес, но да решим малко по-безпроблемната част.
Ако днес не завършим, единствената ни възможност е във вторник в 15.00 часа в зала Запад да продължим и завършим. Но трябва да се постараем днес да завършим.
По чл. 87 няма предложения. Приема се.
По чл. 88 има предложение на Надежда Михайлова за промяна в ал. 1. Чл. 88 се приема в който и да е вариант, защото и в двата случая има образец на бюлетина. Нищо не променя текста.
Чл. 89 има предложение за някакви резерви. Какви са тия резерви.
Елиана Масева:
Така общо казано не се разбира и затова правим това предложение. За пояснение ние казваме, че резервите ще се излъчат от съответната партия или коалиция.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложението на Иван Костов и група народни представители.
Александър Александров:
Предложението е много добро, но то третира случая, когато рано сутринта се окаже, че някоя секция не е отворена. Тогава е изключително сложно, ако партията не си е мобилизирала хора да се явят, практически е невъзможно да бъде издирван някой посред нощ да заеме мястото. Те просто запълват с когото могат.
Елиана Масева:
Кой е практически възможен вариант друг ад издирвате и кой ще го издирва другия. Съобщава се на партията и тя изпраща. Освен това резервата има имена, телефон и всичко останало по списъка, който е внесен. Резервите се внасят предварително.
Ремзи Осман:
Колеги, представете си една политическа сила, въпреки че е излъчила резерви, си поставя някаква цел да бойкотира секция. Ако ние приемем предложението на колегите, има теоретична вероятност една политическа сила да бойкотира работата на една секция. Нарочно няма да посочи резервите и няма да има изборна секция.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме предложението. Които подкрепят това предложение, да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Четири гласа “против”. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Не се приема предложението.
Остава чл. 89 в редакцията на вносител.
По чл. 90. Това за печата го прескачаме, защото е част от другата дискусия. Чл. 90 го приемаме в зависимост от това как ще се приеме там.
Чл. 91. Има предложение на Иглика Иванова. Искате ли да го обосновете.
Иглика Иванова:
Зависи какъв вид бюлетини ще приемем. Ако е интегрална бюлетина няма място този текст.
Янаки Стоилов:
Приемаме и чл. 91. В зависимост от това какво ще се приеме, ще се отрази в чл. 91. Той не е дискусионен.
Надежда Михайлова:
Ако отпадне само “за всяка кандидатска листа”, тогава можем да го оставим така.
(2) Членовете на комисията, застъпниците и наблюдателите периодично проверяват наличието на достатъчно бюлетини в кабините за гласуване, когато в тях няма избирател.
Янаки Стоилов:
Ако е друг вид бюлетина, няма какво да проверяват. Този текст е условен.
По чл. 92 няма предложение.
По чл. 93. Има предложение на г-жа Манолова. Какво е това?
Мая Манолова: Редакционно.
Янаки Стоилов:
Приемаме с тази редакция чл. 93.
Чл. 94. Приема се.
Чл. 95. Прескачаме го.
Чл. 96. Няма бележки? Приемаме го.
Има едно предложение на Надежда Михайлова за лежащо болни. Да решим по него.
Надежда Михайлова:
Става въпрос за подвижна урна. Нашето предложение е да се въведе подвижна урна, с което хората с физически увреждания да могат да упражнят правото си на глас. Това е по същество предложението, което правим. То операционализирано в редица текстове, които дават тази възможност.
Надка Балева:
Значи ли това, че трябва да има секция, която да обикаля по домовете – секционна комисия, която да обикаля по къщите, за да предостави възможност на тежко болните да гласуват.
Мая Манолова:
Г-н Председател, решението на този въпрос също следва от това дали ще бъде интегрална или отделни бюлетините, защото би могло комисията да предостави на лежащо болния интегралната бюлетина, в която той да отбележи. Но няма как да му извади сергията с листите на всички политически сили и да не се наруши тайната на вота.
Надежда Михайлова:
Аз мисля, че трябва да се отнесем към проблема с необходимата сериозност. Ние всъщност с пренебрежителното отношение отнемаме години наред правото на тези хора да гласуват.
Александър Александров:
Аз ще се изкажа по два принципни въпроса, които не касаят политическата страна. Това са около 300 хиляди човека, но конституционното задължение е с тайно гласуване. Трябва да има регламент и гаранции за тайното гласуване, защото ще възникнат спорове по това.
Освен това, още един за мен много важен въпрос. Кажете точно какво е лежащо болен. Това е фундаментален въпрос по прилагането му. Ако някой просто не му се ходи да гласува и лежи вкъщи. Дайте дефиниция за лежащо болен.
Надежда Михайлова:
Според мен, тук основният въпрос е дали ще направим опит да уредим този въпрос. Ако имаме волята да уредим този въпрос, ще намерим как да се гарантира и тайната на вота, как ще се нарича – секция или урна. За мен по-важното е да решим какво ще направим и дали имаме воля да го решим.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението на г-жа Михайлова по ал. 8. Който го подкрепя, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема.
Преминаваме нататък. Това за пликовете го прескачаме.
Чл. 97. Тук има пак вариант по темата. Г.жа Манолова предлага секция за хората с увреждания.

Мая Манолова:
Редът за гласуване на хората с физически увреждания през последните два вида избори, в които участвах непосредствено, е безобразен. Той протича по следния начин. Лицето с физически увреждания отива до най-близката секция, в която има възможност да гласува, член на избирателната комисия тръгва към избирателната комисия, в която лицето с физически увреждания е регистрирано. Там заедно с член от другата избирателна комисия съставят протокол, че се отписва от секцията, в която фигурира по постоянен адрес. След това се връща. В по-големите градове хората с физически увреждания са принудени да чакат с часове, за да се извърши цялата тази процедура или да не извърши, след това се повтаря. Според мен, най-малко лицата с увреждания ще хукнат по секциите да гласуват в повече от една секция. Предлагам да го решим въпроса по начина, по който съм разписала в чл. 84а. Районната избирателна комисия да предложи няколко такива секции, в които да могат да отидат лицата с увреждания, да бъдат записани в допълнителния списък и да попълнят една декларация, че няма да гласуват в друга секция.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя този вариант на решаване на проблема, да гласува. Мнозинство. Приема се.
Другото предложение е на Иглика Иванова. Мисля, че и него трябва да го приемем. То изяснява смисъла, когато не може или откаже да подпише протокол, как се оформя това нещо. Който го подкрепя това, да гласува.
Мая Манолова:
Това трябва да отпадне. Протоколът отпада. Аз предлагам да не върви тази процедура член от една комисия да отива в другата по постоянен адрес, да пишат протокол и да се връщат, а направо лицето с увреждания отива в определената секция и се записва.
Янаки Стоилов:
Това няма никаква връзка с уврежданията.
Предложението е по чл. 97, ал. 5.
Мая Манолова:
Аз замествам целия текст. Такъв протокол изобщо няма да се пише.
Янаки Стоилов:
То е безпредметно, след като гласувахме вашето предложение.


Иглика Иванова:
Все пак тези хора могат да гласуват. Създава им се възможност, но те не са длъжни да отидат в тази секция. Може би ще им бъде по-неудобно да търсят специалната секция.
Янаки Стоилов:
Предложението на г-жа Манолова би трябвало да е допълващо към основния вариант, а не заместващо.
Проф. Анелия Мингова:
И ние затова подкрепихме.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, нека вашето предложение да бъде 97а или каквото се пада.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, в такъв случай предлагам да прередактираме това, което съм предложила в чл. 84а и другата процедура да отпадне.
Лицето с увреждания да гласува, където пожелае, стига да има възможност да се придвижи до там, но да не бъде принудено да чака член на избирателната комисия от едната секция да ходи в другата и там да е принудено да чака. Да запишем, че избиратели с физически увреждания могат да гласуват в секции на територията на населеното място по избор. В този смисъл да е текстът.
Янаки Стоилов:
Какво пречи вашият вариант да остане като специален случай извън този по чл. 97.
Мая Манолова:
Смисълът на моето предложение е да ги облекчим, а не отново да ги затормозяваме. Т.е. те да могат да изберат да гласуват където искат, където им е най-близко и най-удобно. Това да стане с дописване в избирателния списък,у без да се прави тази дълга процедура.
Проф. Анелия Мингова:
Ако това е една алтернативна възможност, която те могат да изберат, текстът може да бъде като чл. 97а и в първата алинея да се добави едно “и” – избиратели с физически увреждания могат да гласуват и в специално определена секция с решение ....
Янаки Стоилов:
Да, такава беше и моята идея – това да бъде допълваща възможност, а не заместваща.
Мая Манолова:
Приемам, че не съм го изписала коректно, не е ясно, но смисълът на това, което искам да ви предложа е следният: Лицето с физически увреждания отива да гласува в секция, която му е удобна, независимо дали е нарочно определена от избирателната комисия и извършва това чрез дописване в списъка.
Янаки Стоилов:
Ние приехме текста на чл. 97 и текста на Мая Манолова става и в определена с решение секция.
Нека да се види още веднъж този текст, ако има някакво формално противоречие.
Проф. Анелия Мингова:
Ако искаш да се запише както му е удобно, трябва да се проформулира алинеята. Ясна е логиката. Мая, като си го предложила помисли как да подобрим текста. Може да не бъде специално определена с решение. Може да бъде във всяка секция, в която има условия и да гласува както при студентите.
Александър Александров:
Няма проблем. Специално определените секции, когато са в училища на много етажи, тя е на първия етаж. А когато е някаква много странна ситуацията с ландшафта и инфраструктурата се определя някаква секция, до която има транспорт. Общините получават пари за тази работа. Те осигуряват транспорт. Той го заявява, закарва го и го връща.
Янаки Стоилов:
Приети са текстовете. Ще ги огледаме, за да видим дали има някакво противоречие. Вече сме ги гласували. Остават по този начин и двата текста.
Чл. 98. Отклонява се предложението на г-жа Михайлова. Остава текста в останалата част.
Чл. 99 няма предложения.
Сега да преценим дали да се върнем към началните текстове от тази глава. Аз ви предлагам да проведем дискусията, за да можем да се ориентираме към вземането на решение, за да можем да преодолеем и текстовете.
Основната дискусия, която трябва да решим, е дали ще има преференциално гласуване или не. Защото ако се приеме текста с преференциалното гласуване, това мисля, че определя до голяма степен решението по вида на бюлетините. След това остава да конкретизираме начина на нейното оформяне, технологията на гласуване и начина на отчитане на изборните резултати.
Макар че сме на второ четене, някои може да каже, че поставяме принципни въпроси, но така или иначе трябва да се произнесем по този въпрос за възможността за изразяване на предпочитания.
По тази тема има ли някой ,който желае да вземе отношение. Г-н Михайлова.
Надежда Михайлова:
Аз ще се върна към първоначалната дискусия с представянето на законопроекта, с която ние предлагаме бюлетината да бъде интегрална и за първи път да има преференции. Предполагаме, че по този начин ще дадем възможност на хората да направят избор, включително и последващ от избора за отделните политически партии. Т.е. до две преференции те ще имат възможност да изразят предпочитанията си към листата, която политическата сила им е предложила. В тази връзка предлагаме това, което виждате в текстовете на закона. Благодаря.
Четин Казак:
По принцип аз нямам нищо против идеята да се въведе някакъв мажоритарен елемент, ако е възможно без да се създават трудности, ако се цели стимулиране на по-голяма избирателна активност, ако се цели по-голяма заинтересованост на избирателите към изборния процес и т.н.
Но що се отнася до конкретното предложение в момента за въвеждането на така наречения преференциален елемент в изборната бюлетина, аз имам някои резерви, които групирам в две основни групи: Първата, по-малката група, това са от чисто технически характер, а именно че това е едно нововъведение, изцяло нововъведение за нашите изборни традиции, където подобен елемент досега не е имало. Второ, бивайки нововъдение неминуемо може Централната избирателна комисия да няма проблеми, но по-надолу – районни избирателни комисии и особено секционни избирателни комисии, това неминуемо ще доведе до трудности при отчитането, при изчисляването на тези преференции, особено ако се избере по-разширен вариант на преференциалност, какъвто е например повече от един знак, т.е. за повече от едно лице да се отбелязва някаква преференция. Пропорционално на броя на въвежданите преференции общо взето се увеличава сложността след това при изчисляването. Може да доведе до оспорвания още на ниво секции при броенето и оттам нататък знаете как се развиват нещата – обжалване и т.н. Това е първата група, която е по-малката.
Втората група резерви имат принципен характер и се отнасят до следното. Не е ясно на този етап дали да въведем тази принципна възможност за преференциален елемент, какъв ще бъде принципът въз основа на който след това тази преференция ще влияе върху крайния резултат. Ако възприемем това, което предлага колежката Манолова, че ще има една преференция, т.е. избирателят ще има право само един от кандидатите да отбелязва, какво ще се случи след това.
Първо, колко процента от общия брой избиратели ще възприемем като достатъчен въобще тази преференция да има някакво влияние върху крайния резултат.
Второ, ако се събере този минимален процент, какво ще стане с този кандидат. На кое място той ще отиде? Дали на първото, дали на последното избираемо място в листата или ще се премести с едно място напред в листата.
Основното нещо, мисля, че ние всички трябва да се обединим, според мен, около необоримата презумция, че онези избиратели, които са гласували за дадена кандидатска листа без да отбележат преференция, са декларирали по този начин имплицитно подкрепа на тази подредба такава, каквато тя им е предложена от съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Оттам нататък, според мен, е абсолютно необосновано ние на този избор, който е ясен, макар и имплицитен на огромното мнозинство от избиратели, ние да противопоставим някакво малцинство от 10 или 15%, както се предлага, които евентуално биха зачеркнали дадено лице, имащо за резултат това лице да измести някои от избраните по принцип, от излъчените от тази листа кандидати и по този начин това ще доведе до подмяна на вота на огромното мнозинство на избирателите за тази партия и коалиция. Защо. Ще ви дам конкретен пример. Може избирателите да са съгласни, например, лицето “Х” от НДСВ да бъде на второ, трето или четвърто място, което е избираемо. В нашата партия нямаме такъв проблем, защото имаме дисциплина, но има партии, които не биха могли да се похвалят с това. Получава се несправедлив краен резултат.
От друга страна, се създава изкуствена възможност за вътрешно партийни конфликти и интриги.
Янаки Стоилов:
Тук фактологически се пораждат спорове, защото тези 15% се оказва, че са мнозинство, а не са малцинство.
Четин Казак:
Искам да обърна внимание върху всички тези последици. Искам да подчертая, че тези, които вече са си наумили да подкрепят, нямат нужда от допълнителен стимул за консолидация. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Моля ви за кратки и принципни тези на тази фаза. Защото с оглед на решението дали се ориентираме към единия или другия вариант, ще трябва да обсъдим всички други детайли, които бяха засегнати в изказването на г-н Казак.
Михаил Миков:
Ние от Коалиция за България ще подкрепим решението за въвеждане на преференциален елемент в пропорционалната система с ясното съзнание за възможни технически трудности, които са съществували, когато обсъждахме интегралната бюлетина. И тогава имаше страх пред нас. Сигурно всяка партия се страхува от въвеждането на всяко нещо ново. Сега също ще има проблеми, сигурно ще има и част от нещата, за които каза г-н Казак. Фактът, че в повечето европейски страни това е един освежителен елемент от националната система, който да накара хората вътре в партийното подреждане да отразят своите предпочитания, е добре за демократичната система, като сигнал за тези, които биха гласували заедно или за друга партия, за техните възможности да участват на още едно равнище при заявяване на своята воля по избор.
Последното, което искам да кажа е, че по никой начин преференцията няма да се отрази на загуба на партията. Недействителност на преференцията не води до недействителност на партийната бюлетина. Т.е. опитали сме се максимално да минимизираме страховете от техническите усложнения Сигурно всяко ново нещо създава страхове пред човека.
Христо Бисеров:
Колеги, накратко с три изречения ще ви кажа за какво говори Четин Казак. Той говори за това, че когато една партия получава определени гласове. 85% от тези гласове са без посочена преференция. В останалите 15% има преференция за определено лице, тези 15% променят вота на останалите 85%. За това става въпрос. Това противоречие как ще го избегнем. Най-простият начин да кажем, че когато преференцията е 51% тя води до резултат. Но тогава става безсмислено да има преференция.
Идеята за преференциите е добра идея, но тя не се прави по този начин. Тя се прави с две бюлетини. Знаете как е в Германия. Има си листа за партията, има си и мажоритарен вот. Това е класическият начин, при който при пропорционални избори вкарваш мажоритарен елемент. Това, което сега обсъждаме не е работещия подход. То е за пред публиката, ако трябва да бъда честен.
Елеонора Николова:
Аз искам да успокоя и г-н Бисеров и г-н Казак. Няма никакво задължение за партиите, които не възприемат този подход, техният електорат да гласува по този начин. Ние го правим за тези партии, които го възприемат.
Аз съм съгласна с г-н Бисеров, че смесената система, която в Германия е възприета е една много добра система, за която ние можем да мислим колективно, за да се направи най-накрая един избирателен кодекс. Но няма нищо лошо да започнем, защото нашето население е интелигентно. Ние говорим за представители в европарламента. Там е важен специалистът, важен е човекът, който ще отиде да представлява тази държава и много хора имат мнение по въпроса. Защо да ги лишим от възможността те да пренаредят листата. Нищо не губи партията. Партията си получава толкова гласове, колкото хора са подали за нея. Това че те имат малко по-различно виждане от ръководството на партията при подреждането, не е трагедия. Напротив, това е една демократична стъпка, която ние трябва да приветстваме. Поне в държавата, в която има такъв начин на гласуване, хората, които се възползват от тази възможност са между 5 и 8%. Ние слагаме един твърде висок процент, който все пак говори за сериозност на избирателя по отношение на преференцията за една личност, с което даваме възможност действително да се започне едно мажоритарно гласуване. Това е първата лястовица на мажоритарното гласуване и мисля, че трябва да се обединим в подкрепата му.
Янаки Стоилов:
Г-жа Дончева и да приключваме тази дискусия.
Татяна Дончева:
Това е един много здрав смисъл, от който сме заинтересовани всички. Тази работа, дето някой лежи да ухото колко му е дисциплиниран електората, смятам, че вече за ДПС не се най-отнася. Колкото повече ДПС разширява влиянието си в среди, които не са тясно скроени и войници, толкова повече трябва да ви е ясно, че те ще искат да имат някаква дума по това да харесват кандидатите, които им предлагате. Това се отнася за всяка партия. Фактът, че на местни избори дори вие не навсякъде можете да парирате участие на двойни кандидати, трябва да ви говори, че вие може да имат по-здрав електорат от останалите партии, но това не бива да се абсолютизира. Всички партии имат интерес да привлекат за вота си, както ония, които са харесали подредбата на централното партийно ръководство, така и ония, които искат да са лоялни към партията, но не са харесали много подредбата. Всички партии без изключение имат интерес да има един коректив на ръководството, много здравословен и никое ръководство да не смята, че като сложи Дончева на първо място и г-н казак на второ, хората пък са много длъжни да ги харесат. Извинявай, аз тук мисля, че повече ще повлияе предварителната нагласа срещу нас, отколкото това, че някой ще агитира за себе си. Ако ти стиска да се явяваш на избори за евродепутат, ще можеш да застанеш с името си, с биографията си и с моженето си. Ако чакаш само моята близост и твоята близост до партийния началник да ме нареди най-отпред и да задължи симпатизантите да ни харесат, няма да стане. Имаме общ интерес. Аз мисля, че депутатите на ДПС трябва да прегърнат това. Като искат да уважат подредбата и смятат, че може някой да си прави агитация, дайте им парола по гарнизона да индицират първия човек в листата и ви гарантирам, че 100% ще се спази подредбата на листата и никой няма с агитацията си шаканира.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Дончева, ДПС няма никакви притеснения от това нововъведение, както нямаше никакви притеснения от нововъведението миналия път - интегрална бюлетина, както видяхте имаше положителен ефект върху резултатите за ДПС. Нека се разберем. Ние се безпокоим за другите партии. Аз съм длъжен да ви предупредя, както ти ни предупреждаваш нас и ни даваш такива добронамерени съвети, така ни позволи и ние да ти дадем. Специално за г-жа Дончева, ако другарят Х , ако Татяна Дончева е на първо или на второ място в листата на БСП, но другарят Х от другия край на България направи всичко възможно да направи тиха агитация сред първичните партийни организации да го зачертаят и другарката Дончева падне. 80% от електората на ДПС обича другарката Дончева и е съгласен тя да е водач.
Янаки Стоилов:
Наистина мисля, че разговорът вече надхвърля това, което тук можем да решим.
Надежда Михайлова:
Аз искам да кажа две неща. Първо, страха от новото на фона на всичките ни декларации за европейско поведение и влизане в Европа е просто несъстоятелен. Но това, което е по-важно всеки страх на партията е също неоснователен, защото понятието “водач на листа” на практика няма вече да съществува в това значение, в което е било до този момент. Всеки един ще има правото да агитира за себе си, което всеки ще постави в конкурентна среда и по този начин индиректно ще работи за партията си, а не да стоят като паметници отзад и да чакат водачът на листа да го вкара.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че нашите опасения по-скоро трябва да бъдат дали това, което ще направим дали въобще ще проработи, а ние водим някаква дискусия.
Павел Шопов:
Като слушах и едната и другата страна, аз съм абсолютно раздвоен. Политиката се прави с основния субект, който се нарича партия. Сега имаме възможността, който иска да се изяви, който се счита много велик и много можещ, да си излезе с един инициативен комитет и там да покаже качествата си.
Има едни хора в България, които от сума ти време плачат за тази мажоритарна система. Какво му пречеше на Емил Кошлуков миналата година, като е толкова велик да си излезе като мажоритарен кандидат и да си влезе в Народното събрание, а не да прави партия Ново време и т.н. Да започнем да работим вътре в партиите. Да започне съревнование. Да започнат колизии. Тази история ми е позната от СДС. Мога да напиша дисертация по нея.
Няма да повтарям доводите. Хубаво е за освежаване тук, хубава е конкуренцията и затова аз ще гласувам въздържал се.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване, за да не чуем всеки как ще гласува, тъй като не е поименно гласуването, а е явно. Подлагам на гласуване следния въпрос Тези, които са за пропорционална система с изразяване на предпочитания, да гласуват. Това ще ни ориентира за гласуването по текстовете. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се.
Предлагам да гласуваме още един генерален въпрос. След като приехме това, да гласуваме дали да има отделни бюлетини за партиите и коалициите.
Проф. Анелия Мингова:
Още нещо, г-н Председател. Колко преференции да има.
Янаки Стоилов:
Това нещо в текстовете ще го обсъждаме. Има множество предложения. Няма смисъл от генерално. Там трябва конкретно да го решим. Но има два въпроса пред скоби, защото те ще се появяват постоянно.
Тези които са за отделни бюлетини за партиите, нека да гласуват. Дванадесет “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
Сега вече ще имаме предвид при гласуванията на конкретните текстове тези две решения.
Преминаваме към чл. 80.
При това положение по чл. 80 би трябвало да отхвърлите предложенията на Иван Костов, респективно на Надежда Михайлова и на Иглика Иванова.
Подлагам на гласуване. Който подкрепя предложението на Иван Костов и други народни представители, да гласува. Пет “за”. Не се приема.
Гласуваме предложението на Надежда Михайлова. Който го поддържа да гласува. Трима “за” Не се приема.
Гласуваме предложението на Иглика Иванова. Трима “за”. Не се приема.
Остава да гласуваме текста по вносителя на чл. 80. Приема се. Благодаря ви.
По чл. 81. По чл. 81 трябва да остане текста на вносителя.
Гласуваме предложенията на останалите вносители. Те могат да се смятат за отхвърлени. Ако искате да не ги гласуваме. Защото те произтичат. Не се приемат. Остава чл. 81 по вносител.
Чл. 82. Има предложение на Мая Манолова за отпадане.
Мая Манолова:
Това е една преценка, която винаги е вършена от ЦИК и затова предлагам да отпадне.
Татяна Дончева:
Аз съм да има такава преценка.
Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на г-жа Манолова за отпадане на ал. 2 на чл. 82. Който го подкрепя, да гласува. Седем гласа “за”.
Михаил Миков:
Уважаеми дами и господа, искам да се върнем, когато свалихме цензът за сериозност на участието в изборите. Свалихме го с ясното намерение, че няма да се шаканира. Свалихме го, за да могат повече субекти да участват. Сега да отпечатваме 6 млн. бюлетини от всеки комитет и да ги увеличаваме с 10%, направете сметка за какво говорим и той накрая да вземе 1%. Давайте си сметка за какво става въпрос. Ако искате да стимулирате печатарския бранш, добре.

Янаки Стоилов:
Гласуваме предложението на г-жа Манолова. Които са “за”, да гласуват. Против и въздържали се няма. Приема се предложението.
По чл. 83. Има предложение на Надежда Михайлова, на Мая Манолова и на Иглика Иванова.
По чл. 83 трябва да отпадне ал. 3. Това е явно.
Вижте предложенията на г-жа Михайлова, защото тя предлага някои уточнения в текста на вносителя. Даже мисля, че е хубаво да го приемем, защото той разписва по-подробно процедурата.
Отхвърля се предложението на г-жа Иванова.
Приема се на Мая Манолова.
Мисля, че трябва да приемем предложението на г-жа Михайлова. Нека да се огледа. То дава по-подробна редакция. Имате ли нещо да добавите?
Експерт:
Мога ли да се опитам да привлека вниманието ви към ал. 3.
Янаки Стоилов:
Тя отпадна. За какво да ни привличате вниманието. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз искам само да направя едно предложение в комисия.
В чл. 73, ал. 1, т. 1 след думата “избирателни”, да се добави думата “прозрачни”. Така или иначе държавата изхарчи луди пари, за да ги произведе, поне да ги използваме.
Янаки Стоилов:
Добре. Това ще се добави.
Преминаваме към чл. 84. За подвижните кутии има произнасяне.
Остава текста на вносителя. Има предложение на Мая Манолова – “общинската” се заменя с “районната”.
Чл. 85.
Четин Казак:
Ал. 2 да отпадне.
Реплика: Да остане само този текст. Другите текстове да отпаднат е нашето предложение. Кутиите са изработени. Те са налични.
Янаки Стоилов:
Второто изречение да отпадне.
Реплика: И ал. 2 да отпадне.


Янаки Стоилов:
Приемаме отпадането на второ изречение. Приемаме и предложението на г-жа Манолова. Така приемаме и чл. 85.
Чл. 86. Не се приемат предложенията за отпадане. Остава текста по вносителя.
Чл. 87 сме приели до чл. 99 включително.
Продължаваме с чл. 100. Не се приема предложението на Надежда Михайлова и на Еглика Иванова.
Остава чл. 100 по вносител.
Чл. 101, 102, 103, 104 – приемат се.
Чл. 105 има предложение. Това са някакви технически уточнения. Така ли е? (Да.) Нека да ги приемем. Ще се сверят още веднъж дали препращанията са точни.
Чл. 106. По чл. 106 има предложения на Иван Костов, на Надежда Михайлова, на Мая Манолова. Тук е вече за начина на изразяване на предпочитанията. Нека да се видят внимателно предложенията.
Първото, което ви предлагам да гласуваме тук е колко преференции могат да се изразяват. После ще опишем начина на тяхното отбелязване. Има предложения за една и за две. За повече няма, нали? По вносителя са две. Има предложения за една. Ще гласуваме по този въпрос.
Иглика Иванова:
Едно от предложенията за две е това, което аз съм направила. Съвсем накратко ще си дам мотивите.
Твърдим ,че по този начин правим една стъпка по-напред в демократичния избор. Но след като ограничаваме, силно ограничаваме правото за преференции само за един кандидат, то се губи смисъла. Поне две. Но пък повече от две би наистина сериозно затруднило работата на избирателните комисии – отчитане, преброяване и т.н. Считам, че две е разумната граница. Някой може да иска и една. Но ако е само една, силно ограничаваме правото на избор.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване първо предложението за една. С оглед на резултата ще гласуваме предложението на вносителя.
Тези, които са за изразяване само на едно предпочитание, моля да гласуват. Осем “за”
Които са за две предпочитания, моля да гласуват. Трима “за”.
Приема се една.
Предлагам да опишем бюлетината, а с оглед на уточняване на описанието ще уточним текстовете.
Приехме, че са отделни бюлетини, които имат няколко реквизити. Освен изписването на партиите, което не подлежи на дискусия – номера на партийната листа, ще има отделни редове, на които ще бъдат написани имената на кандидатите, а пред тях в квадратче ще бъде изписан поредния номер на кандидата, с който той влиза в първоначалното изписване на листата. Гласуването ще се извършва чрез отбелязване върху номера, респективно квадратчето на съответния кандидат.
По това нещо има ли някакви спорове? Няма. Това го приемаме като модел на бюлетината с оглед на което се извършва изразяването на предпочитанията.
Сега да видим текстовете. Да видим това, което ще гласуваме, дали съответства на тази идея.
Заповядайте, г-н казак.
Четин Казак:
Първо трябва изрично да се запише това, което каза Михаил Миков, че ако има грешка при преференцията, например са зачертани две квадратчета, да се зачита един глас за партията.
Янаки Стоилов:
Това е в следващия текст за броенето на гласовете. Тук говорим за гласуването.
Четин Казак:
Тук има предложение на Иван Костов по този текст.
Янаки Стоилов:
Мисля, че това трябва да бъде по чл. 107, защото тук казваме как изглежда бюлетината и как се гласува. А как се отчитат резултатите е в следващия текст.
Тук се определя кога гласът е действителен. Но мисля, че това трябва да отиде към чл. 107, защото преди да отворим бюлетините няма как да изследваме дали гласовете са действителни. Първо трябва да кажем какви реквизити има бюлетината, как се гласува, след това как се отварят кутиите, пликовете и как се изчисляват гласовете. В тази последователност да се кажат нещата и групираме предложенията.
Предлагам сега да решим изцяло чл. 106.
Четин Казак:
Както казах, първо трябва ясно да се запише, че гласът се отчита за действителен за тази партия, независимо грешки при отбелязване на преференцията. В смисъл някой е посочил две-три преференции, зачертал е дадено име и т.н.
Второ, за самата преференция. Ако има повече от едно име зачертано, не трябва да се счита, че има преференция. Само ако за едно лице има преференция, тогава да се зачита преференция.
Янаки Стоилов:
Да, това го решихме с гласуването.
Тук приемаме предложенията на всички народни представители по принцип, а в окончателната редакция те ще бъдат изписани съгласувано. Тук няма противоречия между отделните предложения.
Михаил Миков:
По чл. 106 как да тълкуваме ал. 4. Вотът на избирателя за избор на кандидатска листа е категорично определен точно когато
Янаки Стоилов:
Става дума, че принципно всички текстове дават отговор на едни и същи въпроси. По чл. 106 приемаме по принцип всички предложения и в окончателното изписване ще им дадем конкретната редакция, защото те са еднопосочни, като определят начина на гласуване и действителността на вота. До тук няма противоречия между предложенията на отделните народни представители.
Михаил миков:
Може ли една редакционна поправка по предложението на Мая Манолова в последното изречение на ал. 6. (Да.)
“Когато бюлетината съдържа две или повече преференции и не е категорично ясно кой кандидат е предпочетен, се приема, че тя не съдържа преференция.”
Проф. Анелия Мингова:
Това категорично кой преценява?
Михаил Миков:
Комисията. Как сега преценява действителност.
Като чели всички сме съгласни, че недействителност на преференцията не прави недействителна бюлетината. Недействителност на преференцията може да има в различни хипотези. Едната хипотеза е да има повече от една ясно отбелязани преференции. Другата хипотеза е да има една преференция, но тя да е между двете квадратчета и да не е ясно Иван или Драган е предпочетен. Тогава става недействителна преференцията и си остава действителна бюлетина и именно тази хипотеза искам да уредим.


Янаки Стоилов:
Ще запишем в отделна алинея кога бюлетината като цяло е действителна.
След това ще запишем в отделна алинея кога е действителна преференцията. Там ще използваме всичко това, което е казано – ако излиза от квадратчето, ако е влязла в друго квадратче, ако засяга повече от две квадратчета е недействителна.
Михаил Миков:
Аз моля все пак да сме наясно, че щом ясно не е безспорно отбелязан за кой кандидат е преференцията, да елиминираме преференцията. Това да е сигнал към комисията. Недействителността е въпрос, който колкото и да се мъчи законодателят, не може да го хване. Винаги се решава от комисията дали една бюлетина е недействителна или действителна. Комисията е тази, на която ние сме дали законови параметри, която ще реши има ли ясно предпочитане или не е ясно. Ако не е ясно, махаме преференцията и си остава бюлетината.
Янаки Стоилов:
За това казвам, да го уредим този въпрос, като кажем преференцията е изразена, когато е в номера –квадратчето, на съответния кандидат и не засяга други кандидати. Има го това нещо. Да не изпадаме в тази пунктуалност. Ще ви представим текста следващия път изписан.
За чл. 106 уточняваме начина, по който ще бъде оформен, след като по същество нямаме различия.
Чл. 107 е начинът, по който ще се подреждат кандидатите и критерии за преференциите. Ако искате тази част от дискусията да я оставим за последното заседание, защото по нея ще има доста изказвания.
Сега да преминем към останалите текстове.
Чл. 107 да го гледаме във вторник и тогава да гласуваме всички варианти.
Мая Манолова:
Защо не гласуваме сега.
Янаки Стоилов:
Защото тук ще има дълги и нескончаеми изказвания.
Мая Манолова:
Кое те кара да мислиш така. Това е стандартна процедура.
Янаки Стоилов:
Както решите, но разполагаме с още 10-15 минути за работа.

Мая Манолова:
Според мен, можем да завършим за това време. Текстовете нататък са безспорни.
Янаки Стоилов:
Ако желаете сега ще гласуваме по чл. 107.
Предлагам ви да завършим закона в останалата му част за малкото минути, които остават до завършване на заседанието. А специално по медиите и по чл. 107 да проведем дискусия и гласуванията във вторник.
По чл. 108 вижте предложенията. Тук по принцип можем да приемем предложението на Надежда Михайлова. Това дава уточнение.
По чл. 109 също. Тук има предложение и на Мая Манолова. Да отпадне това за първите 10. В 109 може да се приеме по ал. 1 предложението на Надежда Михайлова. По ал. 2 не, ако приемем предложението на Мая Манолова по ал. 2.
Който приема преференциите да могат да се отбелязват, тъй като вече ще има една бюлетина, между всички 18 кандидати, да гласува. Мнозинство. В цялата листа ще може да се отбелязва преференцията.
По чл. 110 няма предложения.
По чл. 111 няма предложения.
По чл. 112, 113, 114, 115, 116, 117 – няма предложения.
Можем да приемем чл. 107.
Мая Манолова:
По чл. 107 аз имам едно редакционно предложение по ал. 7.
“(7) Когато по съдържанието на някой плик възникне спор, случаят се описва в протокол.”
Да се добави: “комисията взима решение по спора и случаят се описва в протокол.”
Михаил Миков:
Направо отпада този текст. Прочетете го и му обърнете внимание. Чл. 107, ал. 7 гласи: “Когато по съдържанието на някой плик възникне спор, случаят се описва в протокол.” Какво значи да възникне спор. Има комисия, която решава дали е действителна, дали е недействителна, на коя купчинка е и т.н. Какво значи да възникне спор. Това да не е гражданско дело или наказателно дело, за да възникне спор. Даже в наказателното няма спор. “Случаят се описва в протокол!” Кой случай? Че има спор или че в кутията има 5 лв.? В комисията се води протокол. Какво значи този текст: “Когато по съдържанието на някой плик възникне спор?”

Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам тук по принцип да приемем предложението на Надежда Михайлова, защото то много по-релефно описва действията в комисията: как се отварят, как един човек има достъп до бюлетините – то конкретизира тези действия и там мисля, че се решава и този въпрос.
Михаил Миков:
Комисията решава дали гласът е действителен или не.
Янаки Стоилов:
Когато по действителността на гласа има спор, това се отбелязва, а не по плика.
Михаил Миков:
Този спор виси и в един момент комисиите в цялата страна са оспорили 200 хил. гласа спорове и са описани в протокол. Те или са действителни или не са.
Мая Манолова:
За това предлагам “взима решение и описва случая”.
Янаки Стоилов:
Едното предложение е за отпадане.
Михаил Миков:
Ако идеята е била след взимането на решение, случаят се описва. Но еднозначно да е ясно.
Янаки Стоилов:
Ще ви прочета редакцията на ал. 6, която е в предложението на г-жа Михайлова с допълнението.
“(6) Когато по действителността на някой глас възникне спор, след вземане на решение от комисията, случаят се описва в протокол.”
Реплика:
Когато действителността е оспорена!
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме чл. 107 в тази редакция.
Продължаваме нататък. Приехме тестовете.
Прескачаме чл. 117.
По чл. 118 има предложение на г-жа Манолова. Приемаме нейното предложение. Налага ли се това да го приемаме?
Мая Манолова:
Ние не правим закон само за тези избори.
В преходните разпоредби ще се отрази, че този текст се касае само за редовни избори.


Михаил Миков:
Ако позволите още един въпрос, понеже разбирам, че преминаваме към финала.
Да запишем в преходните разпоредби една забрана и то изрична:
На гласувалите на последните избори за европарламент европейски граждани, да участват в тия избори. Да има универсална забрана.
Янаки Стоилов:
Нека да стигнем до там. Имаме още няколко текста.
По чл. 119 няма предложения.
По чл. 120 – няма.
По чл. 121 има едно предложение, което ще трябва да го гласуваме. Г-жо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Аз искам да обоснова нашето предложение не само като изчитане на текста, а и като смисъл на предложение.
Текстът, който предлагаме е в почти буквален пренос от ЗМСМА. Какво имаме предвид? Когато едно лице, намиращо се на изборна длъжност в България се кандидатира за европейски депутат и бъде избрано, то да стане европейски депутат и да освобождава изборната позиция, на която се намира в момента в България. Това е смисълът на това предложение.
Друг въпрос е след това този човек дали иска да продължава да изпълнява задълженията си като народен представител или след 2-3 или 5 месеца ще реши да си даде оставката. Т.е. нашето предложение цели да не се прави подмяна и лъжа към избирателя. Примерно, аз да се кандидатирам за листата за европейски депутат и след провеждането на избора да кажа: Не, аз участвах съвсем формално в този избор. Оставам си български народен представител. Да влиза следващия в листата. Знаем, че такива неща се правят по време на избори с цел да се създава по-висок изборен резултат, а в крайна сметка този, който е стоял като име в определена позиция да не отиде и да не участва по-нататък в други позиции. Всъщност това е опит в законодателството да се регламентира нещата.
Искам да напомня на народните представители, че такъв текст и за това казах, че преписът е почти буквално от ЗМСМА има кметовете. Когато едно лице, примерно народен представител, се кандидатира за кмет, след провеждане на избори, то ако бъде избрано, не може да избира кмет ли да е или да е народен представител. Става кмет и освобождава позицията на народен представител. Въпрос на решение на законодателя. В крайна сметка дали е мажоритарен или пропорционален избора, техника която казва закона как да се избира един представител в съответна власт. Няма нарушение на конституционни права, няма нарушение на това, ако човекът иска да се откаже въобще да бъде на тази позиция, той може да го направи, но не може да се върне на предишна изборна позиция, от която е стартирал, когато се кандидатира за определена длъжност, т.е. за европейски депутат.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Мисля че са ясни мотивите. Тук е дали този въпрос да бъде решаван с юридически или политически средства. Ясен е проблема и едно от предлаганите решения е това.
Подлагам на гласуване предложението на групата народни представители по този въпрос. Които са “за” да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема предложението.
Остава си основния текст на чл. 121.
Глава девета. Предсрочно прекратяване на пълномощията.
По чл. 122. се приема предложението. То вече е гласувано
По чл. 123 има предложение на Надежда Михайлова и на Мая Манолова. Това на Мая Манолова трябва да го приемем, защото то урежда въпроса как се заместват кандидатите, тъй като се решава въпроса и ако има някои с предпочитания, който не е класиран в листата.
А на г-жа Михайлова?
Надежда Михайлова:
По същество моето предложение предлага друг вариант на решение, който визира един и същ проблем и това е проблемът с подмяната на вота. Като в случая това, което ние предлагаме е, че когато един човек е избран за евродепутат, но се откаже, т.е. имаме същия проблем – формално участва в изборите, губи неговата партия. Т.е. това място при отказ се приспада по остатъка “Хеър-Ниймайер” при онази политическа сила, която е спечелила най-много гласове по време на избора. Т.е. по този начин има някаква превенция. Партията си преценява дали би си позволила подобен риск, защото това ще се отрази на намаляването на нейните представители в европарламента.
Янаки Стоилов:
Добре, подлагаме го на гласуване.

Надка Балева:
Първо, не мога да приема такова предложение, защото се подменя вота на избирателя. Това е въпрос на вътрешна партийна дисциплина.
Другото нещо. Питам теоретично. Спечелил ли е регистриран независим от инициативен комитет. Предсрочно му се прекратяват на някои основания пълномощията. Означава ли това, че и в този случай България остава с един брой по-малко. (Да.)
Янаки Стоилов:
Там няма на кого да се прехвърли мандата.
Гласуваме предложението на г-жа Михайлова. Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Един “за”. Не се приема предложението.
Приемаме без допълнителна дискусия Административно-наказателните разпоредби.
Ако искате дотук да спрем.
Да продължим във вторник от 15.00 часа в зала “Запад”. Ще ви бъдат представени текстовете за медийната кампания, текстовете, които остава да гласуваме по чл. 117 и Глава Допълнителни и преходни разпоредби, по която ще разгледаме и гласуваме предложенията – това, което остана.
А сега слушаме г-жа Николова и след това Михаил Миков.
Елеонора Николова:
Явно не се разбра текстът, който се предлага от Иван Костов и група народни представители, но мисля, че той е коректен по чл. 121а.
Янаки Стоилов:
Текстът се разбра.
Елеонора Николова:
Той е коректен и към нашите европейски партньори. Защото нека да не забравяме, че ние вече излизаме от нашата си къща. Това е един сигнал, който ние даваме, че изборът е сериозен и че не можем с домашните си неща да занимаваме Европейския парламент. Като си се кандидатирал, като си избран, като си водил листа, като си убеждавал хората, като са гласували за теб, а после се откажеш, това не е ли подмяна на вота, питам аз.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, минахме тази процедура. Можехме да го прегласуваме тогава. Сега сме няколко текста по-нататък.
Елеонора Николова:
Защо не го прегласуваме това нещо?

Янаки Стоилов:
С нищо няма да се промени резултатът. Аз мога да проявя някаква толерантност отново да го подложа на гласуване, но не знам на какво се разчита. В залата няма никаква промяна. (Има, има.)
Ремзи Осман:
Мисля, че има резон. Аз не разбрах за какво става въпрос преди.
Янаки Стоилов:
Ако има нагласа в членовете на комисията за прегласуване, ще го подложа на гласуване отново.
Предложението на Иван Костов и група народни представители...
Г-жо Иванова, какво има?
Иглика Иванова:
Предлагам да разделим двете алинеи. Аз съм готова да подкрепя първа алинея, но не и втора. Предлагам текстът на чл. 121а да се гласуват отделно алинеите, чието прегласуване се предлага. Нали става въпрос за прегласуване на чл. 121а. Ал. 1 я приемам.
“Ал. 2. В едномесечен срок от обявяването на изборните резултати лице ...” и т.н., хем незабавно, какво значи да предприеме действия.
Ремзи Осман:
Ал. 2 е важната.
Янаки Стоилов:
Предложението е в един комплект. Как да приемем едната, а да не приемем другата алинея. Двете алинеи нямат различен смисъл.
Иглика Иванова:
Може би редакцията на ал. 2 да се оправи.
Янаки Стоилов:
Подлагам на прегласуване предложението на Иван Костов и група народни представители по чл. 121а. Които са “за”, моля да гласуват. Осем “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Приема се предложението.
Има думата г-н Миков.
Михаил Миков:
Колеги, ако искате за следващото заседание да ви предложа идеята, която евентуално като предложение на комисията да бъде приета, тук ми подадоха текст от сътрудниците. Той е по друга хипотеза, но е ясна и за хипотезата, която аз предлагам.
Да запишем един параграф: Български граждани, които са гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., не могат да гласуват при провеждането на първите избори за членове в Европейския парламент в Република България.
Янаки Стоилов:
Това ще го приемем в преходните разпоредби.
Михаил Миков:
Вторият касае хипотезата Румъния. Това са специални хипотези. Има общ текст в закона, а това са специални.
И третата, която одеве ви предложих – гражданин на страна членка на ЕС, които са участвали в изборите за Европейски парламент през 2004 г. не могат да участват в тези избори.
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма да има спор по тези текстове. Те остават в Преходните разпоредби за следващото заседание.
Отсега ви обявявам заседанието – във вторник от 15.00 часа в зала “Запад” в Централната сграда.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: